Глава 2 на Само Любовта е истинска от д-р Брайън Уайс
Животът, който живея, често ми се е струвал като история без начало и без край. Имал съм
усещането, че съм някаква отделна частица от човешката история, откъс, на който предхождащият
и следващият текст липсват. Лесно мога да си представя, че съм живял в предишни векове и тогава
съм се сблъскал с въпроси, на които още не съм бил готов да отговоря; че е трябвало да се преродя,
защото не съм изпълнил мисията, която ми е била отредена.
Карл Юнг
Висока, слаба и привлекателна, с дълга руса коса, Елизабет имаше тъжни сини очи с кафеникъв
оттенък. Тя седна притеснено на широкото бяло кожено кресло в кабинета ми и впечатлението, което
изпълнените й с мъка очи създаваха, беше много по-силно от това на деловия тъмносин костюм с
широка кройка.
В търсене на надежда, Елизабет решила, че непременно трябва да се срещне с мен, след като
прочела Не един живот, не един учител и открила, че тя и Катрин, героинята на книгата, имат общи
черти на много нива.

  • Трябва да ми разкажете по-подробно защо сте тук – отбелязах аз, за да разчупя обичайния момент
    на некомуникативност в началото на терапията. Бях прегледал бегло формуляра, който всеки нов
    пациент попълва. Име, възраст, лекар, издал направлението, главни оплаквания и симптоми. Елизабет
    беше изброила мъка, неспокойствие и нарушен сън като свои основни проблеми. Когато започна да
    говори, към списъка й аз добавих наум ’’взаимоотношения”.
  • Животът ми е толкова объркан – заяви тя.
    Историята й започна да се излива, сякаш най-накрая беше в безопасност да говори за тези неща.
    Ясно виждах как се освобождава дълго задържано напрежение.
    Макар че животът й беше изпълнен с драматични събития и под повърхността на разказа й
    бушуваха дълбоки чувства, тя бързо омаловажи значението им.
  • Моята история изобщо не е толкова драматична като тази на Катрин – каза тя. – От живота ми
    няма да излезе книга.
    Но, драматична или не, историята й продължаваше.
    Елизабет беше успяла бизнес дама, със собствена счетоводна фирма в Маями. Тя бе на 32 години,
    родена и отгледана в земеделските райони на Минесота. Израснала в голяма ферма заедно с родителите
    си, по-големия си брат и много животни. Баща й бил твърд човек, който работел упорито и много трудно
    изразявал чувствата си. Когато все пак им давал израз, това обикновено били гняв и раздразнение. Той
    често губел контрол и импулсивно се нахвърлял върху семейството си като понякога удрял брат й.
    Елизабет наранявал само с думи, но това й причинявало огромна болка.
    Дълбоко в себе си Елизабет продължаваше да носи белезите от детството. Представата й за собствената й личност бе накърнена от упреците и критиките на нейния баща. Силна тъга обгръщаше сърцето
    й. Тя се чувстваше увредена и по някакъв начин негодна и се притесняваше, че останалите хора, и
    особено мъжете, също забелязват недостатъците й.
    За щастие изблиците на баща й били редки и той бързо се връщал към неприветливата строгост и
    затвореност, характерни за личността и поведението му.
    Майката на Елизабет била напредничава и независима жена. Тя насърчавала Елизабет да разчита
    повече на себе си, като същевременно й давала емоционална подкрепа и топлота. Заради децата си, а и
    тъй като времената били такива, тя избрала да остане във фермата и неохотно да понася грубостите и
    www.spiralata.net – Книгата е сканирана от Д. Стоянова 5
    емоционалното уединение на съпруга си.
  • Майка ми беше истински ангел – продължи Елизабет. – Тя беше винаги до нас, винаги ни даваше
    любов и винаги се жертваше за децата си.
    Елизабет, най-малката в семейството, била любимка на майка си. Тя е запазила много нежни спомени от детството. Най-свидни са моментите на близост с майка й, когато са споделяли тази специална
    любов, която ги свързвала и която не изчезвала с времето.
    Елизабет пораснала, завършила гимназия и отишла да следва в Маями, където спечелила голяма
    стипендия. Свикнала със студения Среден Запад, за нея Маями бил като истинско екзотично
    приключение. Майка й живеела с приключенията на Елизабет. Те били най-близки приятелки и, макар
    че общували предимно по телефона и чрез писма, връзката майка – дъщеря останала силна.
    Празниците и ваканциите били за тях щастливо време, тъй като Елизабет рядко пропускала възможността да се прибере у дома.
    По време на тези срещи майката на Елизабет понякога говорела, че могат да се преместят в Южна
    Флорида, за да бъдат близо до Елизабет. Фермата на семейството била огромна й ставало все по-трудно
    да бъде управлявана. Те били натрупали значителна сума пари, нарастваща от пестеливостта на бащата.
    Елизабет с нетърпение очаквала момента, в който отново ще живее близо до майка си. Тогава нямало да
    се налага почти ежедневните им контакти да се осъществяват по телефона.
    Така че, след като завършила, Елизабет останала в Маями. Тя основала собствена счетоводна
    фирма, която бавно се утвърждавала. Конкуренцията била голяма и работата поглъщала по-голямата
    част от времето й. Връзките й с мъжете увеличавали напрежението.
    Тогава се случило нещастие.
    Около осем месеца преди първата й среща с мен Елизабет била съкрушена от смъртта на майка си,
    която починала от рак на панкреаса. Сърцето на Елизабет било разбито от смъртта на любимата майка и
    й било невероятно трудно да преодолее мъката. Тя не можела да проумее случилото се, да разбере защо
    е трябвало това да стане.
    С много болка Елизабет ми разказа за смелата битка на майка й със злокачествения тумор, който
    разяждал тялото й. Духът и любовта й останали непокътнати. И двете жени изпитвали дълбока тъга.
    Физическата раздяла била неизбежна и неусетно, но неумолимо, приближавала. Бащата на Елизабет,
    който чакал и скърбял, се отдалечил още повече от семейството, обвит в самотата си. Брат й, който
    живеел в Калифорния и наскоро бил създал свой бизнес и семейство, рядко ги посещавал. Елизабет
    пътувала до Минесота колкото се може по-често.
    Тя нямала с кого да сподели страховете и болката си. Не искала да натоварва умиращата си майка с
    повече от абсолютно необходимото. Така че Елизабет задържала отчаянието в себе си и с всеки изминал
    ден й ставало все по-тежко.
  • Така ще ми липсваш… Обичам те – й казала майка й. – Най-трудното за мен е да те оставя. Не се
    страхувам от смъртта. Не се страхувам от това, което ме чака. Просто още не искам да те напускам.
    Майката ставала все по-слаба и по-слаба и решимостта й да остане по-дълго на този свят
    постепенно намалявала. Смъртта вече била добре дошло избавление от болката и безсилието. Настъпил
    и последният й ден.
    Майката на Елизабет била в болница и малката стая била препълнена с членове на семейството и
    други посетители. Тя започнала да диша неравномерно. Катетърът не отчитал оттичане; бъбреците й
    били спрели да функционират. Тя ту изпадала в безсъзнание, ту отново идвала на себе си. По едно време
    Елизабет останала сама с майка си. В този момент тя широко отворила очи и погледът й отново бил ясен.
  • Няма да те напусна – казала майката с неочаквано твърд глас. – Винаги ще те обичам!
    Това били последните думи, които Елизабет чула от майка си, която след това изпаднала в кома.
    Дишането й станало още по-неравномерно; от време навреме спирало за дълго, а после внезапно се
    възобновявало.
    Скоро тя починала. В сърцето и живота на Елизабет останала дълбока и зееща празнина. Тя дори
    чувствала физическа болка в гърдите си. Усещала, че никога отново не ще може да бъде цялостна и
    пълноценна. Месеци наред тя плакала.
    На Елизабет й липсвали честите телефонни разговори с майка й. Опитала да се обажда по-редовно
    на баща си, но той останал затворен в себе си и те почти нямали какво да си кажат. След минута или две
    той затварял телефона. Бил неспособен да я подкрепи или утеши. Той също скърбял и мъката му го
    изолирала още повече. Брат й в Калифорния, който имал жена и две малки деца, също бил съкрушен от
    смъртта на майка им, но бил зает със семейството и кариерата си.
    Мъката й започнала да прераства в депресия с все по-осезаеми симптоми. Елизабет не можела да
    www.spiralata.net – Книгата е сканирана от Д. Стоянова 6
    спи нормално през нощта. Заспивала трудно, а се събуждала прекалено рано и не можела да затвори очи
    отново. Загубила всякакъв апетит и започнала да отслабва. Чувствала осезаема липса на енергия.
    Загубила желанието си да общува, а способността й да се съсредоточава значително намаляла.
    Преди смъртта на майка й проблемите на Елизабет били свързани главно с напрежението от
    работата – трябвало да се спазват срокове и да се взимат трудни решения. Понякога причина за
    безпокойство били и връзките й с мъжете – колебанието как да постъпи и как биха реагирали те.
    Тревогите и напрежението на Елизабет рязко се увеличили след смъртта на майка й. Тя загубила човека, с когото всеки ден споделяла и който я съветвал. Загубила най-добрия си приятел, най-важния
    източник на съвети и подкрепа. Елизабет се чувствала сама, объркана, без посока.
    Тя се обадила и си запазила час.
    Елизабет влезе в кабинета ми с надеждата да открие минал живот, в който тя и майка й са били
    заедно, или да се свърже с нея чрез спиритичен сеанс.
    В своите книги и лекции аз съм описвал хора, които в състояние на медитация са имали подобни
    мистични срещи с тези, които обичат. Елизабет бе чела първата ми книга и изглежда смяташе, че
    подобни изживявания са възможни.
    Когато хората приемат, че е възможно и дори вероятно да има живот след смъртта на физическото
    тяло и съзнанието да продължава да действа и след това, те започват все по-често да имат подобни
    мистични изживявания насън или в други изменени състояния на съзнанието. Дали тези срещи са
    истински, или не, е трудно да се докаже. Но те са съвсем живи и свързани с много чувства. Понякога
    дори човекът научава съвсем специфична информация – факти и подробности, които само починалият е
    знаел. Трудно е тези разкрития, направени по време на спиритични срещи, да се припишат единствено и
    само на въображението. Сега вярвам, че тази информация се получава и срещите се осъществяват не
    защото хората го искат или имат нужда от това, а просто защото така стават връзките.
    Често, и особено в сънищата, съобщенията са много подобни: Добре съм. Всичко е наред. Грижи се
    за себе си. Обичам те.
    Елизабет се надяваше по някакъв начин отново да се свърже или да влезе в контакт с майка си.
    Болката, натрупана в душата й, имаше нужда от балсам.
    По време на този първи сеанс научих още за нея.
    За кратко време Елизабет била омъжена за местен предприемач, който имал две деца от предишен
    брак. Макар че не била лудо влюбена в него, той бил добър човек и тя смятала, че тази връзка ще внесе
    стабилност в живота й. Но във взаимоотношенията между мъж и жена страстта не може да бъде
    изкуствено създадена. Може да има уважение и съчувствие, но тръпката трябва да съществува от самото
    начало. Когато Елизабет разбрала, че съпругът й има извънбрачна връзка с жена, която му носи повече
    емоции и наслада, тя с нежелание го напуснала. Мъчно й било, че трябва да се разделят и да остави двете
    деца, но разводът не й причинил много болка. Загубата на майка й била далеч по-страшна.
    Тъй като е много красива, на Елизабет не й било трудно да се среща и да излиза с други мъже след
    развода. Но във всички тези връзки отново нямало пламък. Тя започнала да се съмнява в собствената си
    личност, да се опитва да открие някъде в себе си вината за неспособността си да изгражда добри връзки
    с мъжете. Често си задавала въпроса: “Какво не е наред в мен?” И всеки път самочувствието й падало
    още по-ниско.
    Отровните стрели, които болезнените критики на баща й забивали през детските години, оставили
    отворени рани в психиката й. Всеки провал във взаимоотношенията й с мъжете насипвал сол в тези
    рани.
    Елизабет започнала да излиза с един професор от близкия университет, но поради собствените си
    страхове той оставал някак настрани от нея. Макар че ги свързвало силно чувство на нежност и
    разбиране и общували много добре, неспособността му да се привърже към нея и да се довери на
    чувствата си обрекла връзката им на бавна и безславна смърт.
    Няколко месеца по-късно Елизабет се запознала с преуспяващ банкер. Връзката с него й давала
    защита и сигурност, макар че тръпката отново липсвала. Той обаче бил силно привлечен от Елизабет и
    започнал да проявява раздразнение и ревност, когато тя не отговаряла на чувствата му с енергията и
    ентусиазма, които очаквал. Започнал да пие по-често и дори да я бие понякога. Елизабет прекратила и
    тази връзка.
    Тя изпитвала тихо отчаяние, че никога няма да срещне мъжа, с когото да създаде щастлива и трайна
    връзка.
    Потопила се в работата си и разширила дейността на фирмата, затваряйки се зад цифрите,
    изчисленията и обработката на документи. Взаимоотношенията й се ограничавали главно до делови
    www.spiralata.net – Книгата е сканирана от Д. Стоянова 7
    контакти. И макар че се случвало от време навреме някой мъж да я покани на вечеря, Елизабет винаги
    правела така, че да спре развитието на интереса му, преди да се е превърнал в нещо по-съществено.
    Тя добре знаела, че биологичният й часовник работи неумолимо и все още се надявала да срещне
    някой ден съвършения мъж, но вече била изгубила голяма част от увереността си.
    Първият терапевтичен сеанс, насочен към събиране на информация, формулиране на диагноза и
    подход и посяване на семената на доверието във взаимоотношенията ни, завърши. Ледът бе разчупен.
    Реших този път да не предписвам “Прозак” или други лекарства за депресия. Щяхме да се стремим към
    излекуване, а не просто към отстраняване на симптомите.
    На следващия сеанс, една седмица по-късно, щеше да започне трудното пътуване назад във
    времето

By admin

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

* 8+0=?

*

ТЕЛЕФОН ЗА РЕГРЕСИЯ