Библията на демоните

БИБЛИЯТА на демоните

Книга на Разуелус от йерархията на Лилит чрез пророк Захарий

И ето седна пророка на демоните и писа, а от ръката му писаха не един, но мнозина демони. И този пророк съм аз, Захарий, за мен ще разберете по-късно и славата ми ще бъде голяма измежду вас, мъдрите и просветените. Облаци от благовоние се издигаха от олтара, ритуалите ми вече отдавна ме бяха изтощили и се бях проснал на пода, аз бях навлязъл в транс и видението ме сполетя мигновено като сън в нощта. В стаята си усетих присъствия на няколко човека, духове или някакви други същества, но се усещаха като съвсем истински. Единият дойде пред мене и рече:

– Наричат ме демон Разуелус и смятат, че съм от йерархията на Лилит. Така ме знаят онези измежду призоваващите духове, ангели и демони, които вие познавате от векове като некроманти, а днес като окултисти, магьосници и кабалисти. Тези около мен обаче, в моя свят, не ме наричат така, защото тук нямам такова име, което вие да може да произнесете.

– Тук го наричаме шибана курва – рече друг демон, който се подаде зад гърба му. На вид приличаше на клошар и пияница, но в същото време се виждаше, че е умен шегаджия.

– Мен пък наричат леля Марта, дядо Давид, Дявола, Хитлер, Астарот, Луцифер… а наскоро се представих на един пишман-медиум като Наполеон.

-Разкарай се, проклет идиот – рече му Разуелус, изрева и експлоадира, а ударната вълна изхвърли пияния клошар далеч, далеч. После Разуелус отново се пови над мен и се ухили.

– Та, до къде бях стигнал? Ъъъ… няма значение… Не познавам и никакъв висш демон Лилит. Въображението на некромантите и магьосниците, особено на онези, които пишат книги, винаги е способно на собствено творчество или, още по-лошо, на компилация между полузабравени слухове за Ада и собствените им предположения. В същото време това е вярно, защото аз съм Разуелус от йерархията на Лилит. Вярно е за вас. Вие така или иначе не може да разберете и проумете моето състояние, мен като дух и същност и моя свят. По същият начин, както не бихте могли да разберете живота и съзнанието на мравките… въпреки, че ги виждате всеки ден. Мравките са цивилизация, подобна на човеците, а в някой отношения аз мисля, че са много по-висши от вас. Но вие не ги разбирате! Колко по-трудно би ви било да разберете мен и тези около мен, които не виждате с очите си?! Така че тази или която и да е друга концепция за ад и демони е удобна, така че да може да комуникираме. Разуелус си сложи очила, отвори някаква книга и пред него се появи университетска катедра, така е той гордо застана зад нея и като велик оратор продължи:- Важно е да се схванат някакви основни идеи. Аз съм интелигентно същество, но смятам вашите склонности към милост и състрадание, съжаление, съпричастност и подобен бълвоч… за лигави и смехотворни. Лично аз си падам по грубата власт и контролирането на другите, а не по съжалението им и мечтата за разбирателство. Слабият ми харесва да го мачкам и газя. Това е необходимо и според мен е за негово добро, защото как иначе ще реши да стане силен като мен? Нима не е това един по-добър принцип, на който да бъде изградено развитието? Защо ви е да помагате на слабаците, да изграждате общество, в което силния да се грижи за по-слабите? Да има образование за бедняците и социални помощи?! Защо просто не се оставят със съвсем малки парици в джоба, които да им поднасяме като общество? Така няма да крадат от нас, а за нас ще има повече. Пък ако са решили да стават силни, да станат.Помощта на слабите и образованието за недостойните за него е учение на Христос Иисус, на който вие сте изградили толкова много къщи, в които не живее никой, а се ползват за безсмислени коленичения и смешни театрални ритуали. Христос така иска, да се обичат враговете, да се помага дори на тези, които са недостойни и ни вредят. Той иска да се образоват всички, силните да се грижат за по-слабите и господарите да са роби, а робите да са като работодатели на господарите си. Това според мен е утопия, а и според моите господари си е утопия. В случая казах, че господаря ми е Лилит. Появиха се две полуголи жени, изглеждащи твърде пияни. Те се хвърлиха на раменете на Разуелус и започнаха да го прегръщат и целуват. Една от тях се опитваше да го хапе за врата. Разуелус беше видимо отегчен и с няколко крушета потроши зъбите им и известно време ги рита. Те се превърнаха в някакви диви животни и избягаха. После той изтърси прахта от университетската си роба, която явно сега се появи, прокашля се, готвейки се за нова реч, а после се върна към познатата ми вече катедра, погледна ме изпод очилата, а после продължи: -Принципно често така се случва, когато изговаряш напразно името на Лил… сещаш се. Та така, Лилит така учи, така иска, а и ние, които сме нейния победени врагове, а сега роби, така искаме. Ние учим на противното на Христос Иисус. За това може да се каже, че ние сме някакво конкурентно царство на дявола, а Христос има свое царство. Това пак казвам не е така точно, но няма как да го разберете, за това сравнението си е доста добро. Също така добро е описанието на боговете на връх Олимп или на града Шамбала. Ние обаче с вас сега говорим за демони и ад, а не за гръцките богове или индийските им там разновидности. Всички те не съществуват точно, както са описвани, но пък в същото време съществуват точно, ама точно така. На сън вие може да ги преживеете и видите, а и на живо за кратко. Дълго можете да живеете точно с онези образи и истории, в онези светове, които сте си представяли. Постепенно ще се доближите до реалната ситуация. За това сега така ще говорим.Аз, Разиелус, съм демон и живея в ада. Не съм съгласен с Христос Иисус и не искам да живея според неговите повели и препоръчки, защото смятам за глупаво да обичам враговете си, да помагам на онези, които ме гонят и ми вредят. Не смятам да давам даром на по-слабите от мен, това само би ме ощетило. Нека другите, които са по-добре от мен, те да дават. Не смятам да се грижа за образованието на бедните и слабите и недостойните, нито смятам да споделям своите знания с търсещите знание. Това само ще повиши конкуренцията ми. Не смятам да прощавам и забравям, както иска Христос. Не смятам да се грижа за другите и ако искам да съм им господар, да им служа като роб, ако искам да съм учител, безплатно да споделям с тях всичко, което знам. Не смятам това за правилно и заради това аз съм в ада и съм демон. Аз вярвам, че Христос Иисус е Цар и Син Божий и нямам против да изкупи греховете ми и да ме спаси даром, само защото вярвам, че е Син на Бог и Спасител. Обаче съм в ада, защото това никак не е достатъчно. Така и има при вас много християни, които ние хубаво сме излъгали и които мислят, че понеже са повярвали, че имало човек, наричан Иисус и той е някакъв спасител … и понеже са го били приели за личен спасител, то ще се спасят от ада. Не, няма, щото ако беше така и аз щях да съм се спасил, но не съм се, в ада съм и съм сред братята и сестрите ми демони, а наш баша е дявола, комуто слава да бъде во веки. Той е най-злия и силния и за това е наш господар и бог и създател. Но една е причината, аз Разиелус да съм подчинен на Лилит. Това е, защото докато бях човек, а аз бях човек, да!… докато бях човек аз исках жената на ближния, пожелавах я, не само една, но десетки. И не съм съгласен с това тежко иго, да не пожелавам жените на ближните ми, но напротив, всичките тях ги желая, стига да са хубави. За туй и Лилит е моя господарка. След като умрях и вече не бях човек, дълго се скитах и разни духове ме убеждаваха да отида при тях и да съм последовател на доброто и любовта, на помощта към слабите, на състраданието, на търпението и милосърдието, на прошката и всиякакви подобни. Аз определено не исках и накрая намерих своя господар в лицето на Лилит, която най-накрая ми се появи и ми каза да я следвам, след като толкова дълго съм се противил на досегашните ми учители. Стоях в огромни черни замъци, където горяха огньове. Имаше величествени порти и страховити червени небеса. Чуваше се зловонен стон отвсякъде, а вулкани изригваха в далечиниата. Летяха странни и огромни птици, с които можеше да разговаряме и те ме научиха да летя като тях и това беше приятно, доста приятно. Можех бързо да се пренасям на далечни разстояния и да се шибам с тези птици, които променяха вида си и можеха да се превръщат в различни жени, каквито в тоя свят харесвах, а също и в мъже, които също харесвах. Аз пък можех да се превръщам в жена. Това забавление силно ми харесваше.Ние се борехме за власт над летящите, улавяхме ги и ги оковавахме. Аз всъщност се оказах един от тях. И мен се опитваха да оковат не веднъж. Още първите дни Лилит долетя пред мен като огромна жена с червени драконови очи и най-привличащ вид, с който ме изкуси, и аз се доближих до нея, и тя ме окова. Намота на врата ми каиш, овърза крилата ми и ме върза за огромно, и твърде меко и удобно легло. А после коленичи пред мен, и се наведе, и засмука онова, което висеше между краката ми. А то в миг се вдърви като прът и изпитах блаженство по цялото си тяло, каквото на земята в човешко тяло не бях изпитвал. Това усещане силно ми харесваше и беше твърде приятно, поне три пъти по приятно от земното и можех да го изпитвам много по-дълго. Това толкова ми харесваше, че в един миг бях готов да се отрека от всичко само и само да мога да стоя тук вечно. Лилит се гавреше с мен като строга господарка дни наред и това много ми допадна и така тя подчини душата ми, защото аз се влюбих в нея и във всичките й възгледи и учения. Тя учеше, че силният трябва да обича слабите, но да не им прощава. Трябваше да ги бичуваме, да наказваме слабите и за най-малкото им прегрешение към нас. Трябваше да събираме все повече и повече последователи, които да са влюбени в нас. Ние трябваше да ги обладаваме и изнасилваме и да се гаврим с тях, но така че да се научат и те да го правят и да ги убедим и те да имат роби, които да обичат, но да наказват. Силният трябва да властва над по-слабите! А ако някой ти вреди, двойно да му навредиш, за да го подчиниш и докажеш, че си по-силен. В битките и сраженията, споровете и кавгите, ние ставаме по-годни за злото, което не виждам скоро да погине, така че по-добре да му се покорим, а не както казва Христос Иисус, да изкореним злото от нас, а на чуждото зло да не се противим… защото единствено другия може сам да изкорени злото от себе си, докато ние можем само да му дадем съвет как да го стори, при положение, че ние сме го сторили вече. Много повече ми допада учението и волята на Лилит, майката на разврата и подчиняващата, властваща и садистична любов. Тези, които обичаме, трябва да са винаги на наше разположение, те не трябва да имат свобода, нито да жертваме себе си за тях, нищо свое, или времето си, или да им помагаме. А Христос Иисус иска да помагаме и обичаме без условия, да сме готови да жертваме себе си, своето време, да полагаме усилия за другите и да им помагаме. Не мога това да върша и не съм съгласен с Христос и за това мой учител и господар е Лилит. А иначе вярвам! Вярвам в Христос и нямам против да изкупи греховете ми и да ме спаси от ада, но уви… явно трябва да съм съгласен с учението му и да го спазвам. Но не мога и за това и съм в ада, и ще съм, докато не се науча да го спазвам това негово учение. Пък аз няма да се науча, защото никак не ме кефи да помагам на слабите, да уча незнаещите, да съм състрадателен, да се съобразявам с другите и всичките му там утопични лиготевини. Но Лилит и разврата й ми допада, така че не се оплаквам. … Казах ли ви как ме изнасили като строга господарка? Друго обаче нека ви кажа. Лилит ме праща сега да говоря на хората. И аз ходя и им говоря. Как ли го правя? Лесно! Когато човек заспи, душата му се издига над тялото и често обикаля в разни светове, но после не помни това като се събуди. Когато заспи, аз отивам при тях и ги съблазнявам, искам да се сношавам зверски с тях и да ни е приятно, а после да ги убедя на всяка цена да се доберат до такива сношения и в будния живот… да са садистични и мазохистични, та дори да са готови да вършат престъпления, само и само да си ги осигурят. Например любимият ми номер е да ги убедя, че ако имат много пари, ще имат разврат. А ако искат да имат много пари, трябва да са готови да жертват другите за себе си, да вършат престъпления, да мамят, крадат, да са корумпирани, да мислят по цял ден измами и далавери, само и само да спечелят пари. Целта ми е всичко това да им се услади и да им стане навик. После, докато спят се сношавам с тях и зверски ги обладавам отзад, отпред, всякак. Най-обичам да ги виждам как стават началници на човеците и изпитват удоволствие да се възползват от подчинените си. Например познавам един човек, който по цял ден си мисли как да се сдобие с перверзни и сексапилни служителки. После си мисли как ше им плаща малко, за да мизерстват. А той ще се обрагради с лукс, те ще му завиждат и ще искат неговия лукс. И после като им предложи край на мизерята им и лукс, те ще са готови да му се подчинят, а той да върши разврат с тях. Той цял ден си мечтае как ги изнасилва, а те не казват на никого, защото вече не мизерстват, а живеят в лукс. Той ги бие и подчинява и това му харесва, мечтае си за това и настина го желае. Този е вече мой роб, защото аз съм който се обладавам с него във фантазиите му, а не служителките му. Той така и няма силата да върши това, за което мечтае, но аз се сношавам с него и той зверски се сношава с мен. Аз не съм мъж, не съм и жена, ние можем да се преобразяваме. Чукайте се навред и властвайте върху другите, това е моето послание към вас и то ми допада! Книга на Бонифаций, папа на Рим, сега демон, чрез пророка великия Захарий- Аз, Бонифаций, бях висш измежду човеците и мнозина ми се кланяха. Богатството ми беше неизмеримо, та дори аз нямах представа за всичките владения, които притежавах аз. Пак казвам, аз Бонифаций имах повече власт от всички земни царе и крале, вождове и властелини, от север до юг, от изток до запад… бях Бог, истински Бог в тоя свят, по-велик от самият Христос, на който се правех, че служех. Лошото е, че се оказа, че този скромен лечител Исус наситна беше живял измежду човеците. Аз, великият Бонифаций… а аз все така съм велик, дори сега, тук, в истинския свят и живот… аз не вярвах в Исус, не вярвах, че той беше живял, но го смятах за благочестива приказка на древните. А властта ми се услаждаше и наистина я имах. Пак казвам, лошо стана, че когато земният ми живот свърши и се озовах тук, в истинския свят, оказа се, че Иисус беше жив и настина беше живял, оказа, че наистина има царство и да си призная, обхвана ме голям страх. Добре стана, че страха бързо мениджмънт напусна, защото разбрах, че ада съвсем не е толкова лош. Даже, оказа се, имало вариант да се преродя като човек и да поправя грешките си, но разбира се, няма да го сторя, защото никак не ми харесва реда и законите на Христос Исус и това, което светлите и милите лигльовци тук мениджмънт караха дълго да правя. Кардинално скъсах с тези ангели! Само ако приживе знаех, че ангелите в тоя свят са досущ като добрите и скормни хорица на земята! Само ако знаех, че ангелите се раждат в човешки тела, а демоните правят същото! Но уви! Е, да, сега доста дългове съм натрупал и определено ако пак се родя като човек няма да съм така славен, напротив, ще трябва доста да се озоря и доста грехове да изкупя. Но аз няма да го сторя никога, а вечно ще остана тук и ще воювам, а ние, противниците ще победим. Онова, което в Новият Завет е спестено е, че ние, противниците на Христос Исус имаме шанс за победа. Никак не е сигурен триумва на Божия Град, никак не е сигурно, че Любовта и Милосърдието ще победят и ще ни завоюват. Напротив, мен лично ми се вижда, че ние имаме по-голям шанс. А що се отнася до Бога, Единствения, Твореца на Небето и Земята, той се оказа демократ. Какво ще рече това ли? Ами, това ще рече, че той, Бог, дава свобода на тварите си, на нас, да живеем както искаме, да се групираме в светове и царства, да създаваме закони и творим така, както сметнем за добре. За туй аз вярвам, че бидейки мнозинство, болшинство, повече като брой, в крайна сметка Бог ще разбере, че нашият Ред, нашият Закон, нашите правила са по-добри и ще подчини дори самият Христос Исус на нашата воля. Има много царства, не са само две. Да, Хтисотс Исус има своето Небесно царство на реда и любовта, милосърдието и състраданието, помпщта към слабите и саможертвата, радоста и блаженството. Но и ние имаме своите царства на властта, омразата, царства на силата и подчинението и нашите светове са твърде добри. Не страдам за момента, макар съменнието понякога да разяжда душата ми и отново да мениджмънт побиват ледени тръпки от страх. Защото след като се оказа, че има Царство Небесно на Христос, че има Царства на Дявола и много други сякаш неутрални царства, че има безброй светове със всякакъв тип закони и ред, то може бизнес пък ще се окаже вярно, че някой ден ние ще бъдем унищожени и покорени, че ще се мъчим вечно. Но за сега не виждам това да става и като цяло съм оптимист. Надеждата и упованието ми е, че ние ще надделеем. Пак да кажа, Бог се оказа демократ, свободата ни е безгранична. Аз например в момента се опитвам да създавам царство, изградено върху властта и подчинението, съревнованието и надпреварата. Тук находчивите и хитрите са лидери, господари, чрез хитростта и остоумието се печели в битка, така се добиват роби, така се добива власт, така се изкачваш в йерархията. Чух тропот на много коне и една огромна карета се появи от някъде и спря пред папата. От нея слезе млад мъж с интелигентен вид, облекло като от средните векове, дълга шпага и огромна шапка, която ми беше малко смешна, както и той като цяло. Поклони се и рече: – О, велики Бонифаций, нима не виждаш своята заблуда? Не е ли явна твоята мерзост пред душата ти, малко ли време мина, в което тънеше в заблуда?! Не е ли явно, че живееш в една илюзия, която сам създаваш? Не виждаш ли, че твоите слуги тук са чсти от собствената ти енергия, а ти реално си сам. Твоя свят е творение на собствената ти душа, а ти не си ли изолиран от всички ни тук, в това царство на твоите фантазии и бляно? Бонифаций го гледаше с усмивка. След малко поклати глава и рече, поглеждайки към мен:-Такива като тоя идват често при мен и се опитват да внесат съмнение в душата ми. В началото бяха само такива, опитваха се да породят в мене угризения на съвестта. Неговата цел е да се разкая. Оказа се, че тук, в отвъдния свят, все пак има покания и промяна и аз мога да се разкайвам за греховете си и страстите на душата си. Бих могъл да им се одчиня, да се уча от тоя и такива като него, а накрая да се преродя отново като човек, за да премина през ново изпитание на душата ми. Да се види дали отново ще се поддам на изкушението или този пък душата ми няма да се среми към власт, а ще използва силата си за полза на другите. Нали така, смешнико?! Приличаш ми на жалък шут, каквито ме забавляваха приживе.Младежа, който беше слязъл от каретата… а каретата сега не виждах, сякаш беше изчезнала, но виждах някакви водопади и красива природа в далечината, сякаш каретата беше отишла при водападите и чудната природа… та този младеж се поклони отново на папата и рече:- Точно така, драги ми господарю. Нима не осъзнавате вече, че това е истината, че трябва да се върнете при своите сродни братя тук и да се учите заедно с тях. Защо стоите толкова дълго в тази ваша илюзия, която сам създавате?Бонифаций се размя. Погледна ме и рече:-Само, че не е прав. Аз не съм сам в това царство. Ела, ела с мен и виж че не съм сам. – После сякаш той мениджмънт пренесе в една гориста местност, където сякаш имаше пейки и беше нещо като място за чакане на пътници, които идват отдалеч. – Тук идват често душите на човеците, които също като мен, не желаят да слушат брътвежите на този младеж и подобни като него. Аз се запознавам с тях. Те не са част от моята енергия и са живи, колкото и аз. Младежа сякаш затанцува, смееше се и рече: И нима те са Ваши роб, сир?!Бонифаций почервеня и сякаш младежа го изложи пред мене и аз получих мигновена картинна сцена в ума ми, спомен, пратен от младежа: Бонифаций се караше и спореше с новодошлите, които го приемаха като натрапник. Някой упорито твърдяха, че явно не са спали добре, че са живи и здрави и по всичко личеше, не съзнаваха, че са умряли и че вече не са на земята, а душата им е в ада. Бонифаций се опитваше да им обясни, че всички тук вече са мъртви, че тук е истинския свят, а земята е временно изпитание. Но повечето не му вярваха. А пък някой, зънаваха, че са мъртви, но се опитваха да намерят някакви стари приятели, роднини или врагове и да си отмъстят. – Да, виждам, че искаш съвсем да объркаш пророда Захарий – рече Бонифаций на младежа. После ме погледна и рече:– Е, да, ние, образованите за ада и рая, за света на духовете, поне бързо разбираме, че сме мърви и че тук е истинския свят, а там на земята е било временно изпитание. Тези идиоти никак не съумяват да го сторят. Понякога много дълго време. Писнало ми е от тях и вече не им обръщам внимание. Те обикновено въобще и не ме виждат.