Category: брайън уайс – само любовта е истинска

Глава 6
Вярвам, че човек умре ли, тук пак душата му се връща; в нова плът са го облекли и друга майка го
прегръща.
www.spiralata.net – Книгата е сканирана от Д. Стоянова 16
С по-светъл ум, по-яка в крак старата душа потегля пак.
Джон Мейсфийлд
Една седмица по-късно Педро се върна в кабинета ми за втория си сеанс. Мъката все още го
измъчваше, лишаваше го от малките радости и не му позволяваше да спи. В началото той ми разказа
странния сън, който бе сънувал два пъти през изминалата седмица.

• Сънувах нещо друго, когато изведнъж се появи възрастна жена – обясни Педро.
• Позна ли я? – запитах аз.
• Не – веднага отговори той. – Тя изглеждаше около 60-70-годишна. Носеше красива бяла рокля, но
  бе неспокойна. Лицето й бе изкривено от мъка. Тя протягаше ръка към мен и повтаряше едни и същи
  думи.
• Какво ти казваше?
• “Хвани я за ръката… Хвани я за ръката. Ще го почувстваш. Протегни ръка към нея. Хвани я за
  ръката.” Това бяха думите й.
• Чия ръка?
• Не зная. Тя казваше просто: “Хвани я за ръката.”
• Имаше ли още нещо в съня?
• Мисля, че не. Но забелязах, че в едната си ръка държеше бяло перо.
• Какво означава това? – запитах аз.
• Ти си лекарят – напомни ми Педро.
  Да, помислих си, аз съм лекарят. Знаех, че символите могат да означават почти всичко и че зависят
  единствено от изживяването на този, който сънува, както и от универсалните архитипове, описани от
  Карл Юнг, или от известните символни значения на Зигмунд Фройд.
  Този сън някак си не ми напомняше особено за Фройд.
  Върнах се към забележката: “Ти си лекарят” и отговора, който тя изискваше.
• Не съм много сигурен – казах аз откровено. – Може да означава много неща. Бялото перо може да
  бъде символ на мир или на състоянието, когато усещаме духа, или на още много други неща. Ще трябва
  да проучим съня – добавих аз, оставяйки тълкуването му за бъдещето.
• Снощи отново сънувах този сън – каза Педро.
• Същата жена?
• Същата жена, същите думи, същото перо – поясни Педро. – “Хвани я за ръката… Хвани я за
  ръката. Протегни ръка към нея. Хвани я за ръката.”
• Може би ще намерим отговора по време на регресията – предложих аз. – Готов ли си?
  Той кимна и започнахме. Вече знаех, че Педро може да достигне дълбоко хипнотично състояние,
  тъй като бях проверил очите му.
  Способността да отправиш поглед право нагоре, сякаш се опитваш да погледнеш върха на черепа
  си, а после бавно да спуснеш клепачи над все още обърнатите нагоре очи е тясно свързана със
  способността да се изпада в дълбока хипноза.
  Обикновено измервам каква част от склерата, или бялата част на окото се вижда, когато окото
  стигне връхната си точка. Наблюдавам също така колко от бялата част се вижда, докато клепачите бавно
  се спускат. Колкото по-голяма е тази бяла част, толкова по-дълбоко може да стигне човекът.
  По време на този експеримент очите на Педро почти се изгубиха в главата му. Остана само малка
  частица от долния край на ириса – оцветената част на окото. Когато клепачите му се затваряха, ирисът
  му изобщо не се спусна. Той можеше да достигне състояние на дълбок транс.
  Така че до известна степен се изненадах, когато се оказа, че на Педро му е трудно да се отпусне. Тъй
  като с експеримента с очите се измерва физическата способност да се отпуснеш напълно и да достигнеш
  дълбока хипноза, разбрах, че съзнанието му създава пречки. Понякога хора, които са свикнали да не
  губят контрол над нещата, първоначално изпитват нежелание да оставят всичко просто така.
• Просто се отпусни – посъветвах го аз. – Не се притеснявай за това, което ти идва наум. Няма значение дали днес ще изживееш нещо или не. Това е упражнение – добавих аз, опитвайки се да го освободя
  от напрежението.
  Знаех, че отчаяно иска да открие брат си.
  Докато говорех, Педро все повече и повече се отпускаше. Той започна да навлиза в по-дълбоко
  ниво. Дишането му стана по-бавно и мускулите му омекнаха. Той потъваше все по-навътре в бялото
  кожено кресло. Очите му бавно се задвижиха под затворените клепачи и той започна да вижда образи.
  Върнах го бавно назад във времето.
• Опитай се най-напред просто да си спомниш последното си приятно ядене. Използвай всичките
  www.spiralata.net – Книгата е сканирана от Д. Стоянова 17
  си сетива. Възстанови го изцяло. Виж кой е там с теб. Спомни си чувствата си – наредих аз.
  Той го направи, но си спомни за няколко вечери, а не просто за една. Все още се опитваше да не
  губи контрол.
• Отпусни се по-дълбоко – настоявах аз. – Хипнозата е просто форма на насочена концентрация.
  През цялото време запазваш контрол. Нещата са в твои ръце. Всяка хипноза е самохипноза.
  Дишането му стана още по-дълбоко.
• Ти управляваш нещата – казах му аз. – Ако изпиташ безпокойство по време на спомен или изживяване, можеш просто да се издигнеш над него и да го наблюдаваш от разстояние, като филм. Или
  можеш изцяло да напуснеш случката и да отидеш където поискаш, да си представиш плажа или дома си,
  или всяко друго място, където се чувстваш в безопасност. Ако ти е много зле, можеш дори да отвориш
  очи, ако искаш, и ще се върнеш отново тук, напълно буден. Това не е ’’Стар Трек” – добавих. – Никъде не
  те телепортират. Това са само спомени, като всички останали, точно както приятните вечери, които си
  припомни. През цялото време нещата са в твои ръце.
  Сега той се отпусна. Върнах го в детството му и Педро широко се усмихна.
• Виждам кучетата и конете във фермата – каза ми той. Семейството му имало ферма на няколко
  часа път от града, където често прекарвали щастливо уикендите и празниците.
  Цялото семейство се било събрало. Брат му бил там, смеел се, изпълнен с живот. Замълчах за
  няколко секунди и оставих Педро да се наслади на спомена от детството.
• Готов ли си да се върнеш още по-назад? – попитах го аз.
  -Да.
• Добре. Да видим дали ще можеш да си спомниш нещо от минало прераждане. – Преброих от пет
  до едно, а Педро си представи как влиза през прекрасна врата в друго време и на друго място, в
  предишен живот.
  Щом стигнах до едно, забелязах, че очите под клепачите му неистово се въртят. Той на часа изпадна
  в паника. Започна да ридае.
• Ужасно е… Ужасно! – стенеше Педро. – Всички загинаха… Всички са мъртви. – Навсякъде имало
  трупове. Пожар бе унищожил селото със странните, обли палатки. Само една палатка бе останала
  непокътната, нелепо застанала на ръба на кланицата и опустошението. Шарените флагчета и големите
  бели пера на покрива й безумно трепкаха под студената светлина на слънцето.
  Конете, воловете и говедата ги нямаше. Ясно бе, че никой не бе оцелял в тази сеч. ‘’Страхливците”
  от Изтока бяха извършили това.
• Никакви стени, никакви богове няма да ги спасят от мен – закле се Педро. Отмъщението
  трябваше да почака. Той беше вцепенен, без всякаква надежда, съсипан.
  През годините съм разбрал, че обикновено хората в първия си сеанс се насочват към
  най-болезненото изживяване в даден живот. Това е така, защото чувството на болка се е запечатало
  дълбоко в психиката и душата го е отнесла в бъдещите прераждания.
  Исках да науча още. Какво имаше преди това ужасно изживяване? Какво се бе случило след това?
• Върни се по-назад в този живот – накарах го аз. – Върни се в по-щастливи времена. Какво си спомняш?
• Има много юрти… палатки. Ние сме силно племе – отвърна той. – Щастлив съм тук. – Педро описа
  номадско племе, което ловува и отглежда добитък. Родителите му били водачи на племето и Педро бил
  умел ездач и ловец.
• Конете са много бързи. Те са малки, с големи опашки – каза той.
  Той се оженил за най-красивото момиче в селото, с което като малки играели заедно и в което бил
  влюбен, откакто се помнел. Можел да вземе дъщерята на вожда на съседното племе, но се оженил по
  любов.
• Как се нарича тази земя? – запитах аз.
  Той се замисли.
• Мисля, че я наричате Монголия.
  Знаех, че Монголия вероятно е имала съвсем различно име по времето, когато Педро е бил там.
  Езикът бе напълно различен. Така че, как можеше Педро, който говореше от онова време, да знае думата
  Монголия! Тъй като той си спомняше, възстановените събития бяха пречупени през сегашното му
  съзнание.
  Това е процес, подобен на гледането на филм. Сегашното съзнание работи, наблюдава и тълкува.
  Умът сравнява героите и темите на филма с всекидневието. Пациентът е едновременно зрител, критик и
  изпълнител на главната роля във филма. Той може да използва съвременните си знания по история и
  www.spiralata.net – Книгата е сканирана от Д. Стоянова 18
  география, за да установи времето и мястото на събитията. Той може през целия филм да остане в
  дълбоко състояние на хипноза.
  Педро ярко си спомняше тази Монголия, която е съществувала преди векове, и все пак можеше да
  говори английски и да отговаря на въпросите ми по време на спомена.
• Знаеш ли името си?
  Той отново се замисли.
• Не, не мога да се сетя.
  Това беше почти всичко. Имал дете и раждането му било истинско щастие не само за Педро и жена
  му, но и за родителите му и останалите хора в селото. Майката и бащата на жена му били починали
  няколко години преди брака, така че тя била не само негова съпруга, но и дъщеря за родителите му.
  Педро бе изтощен. Той не искаше да се връща в опустошеното село и още веднъж да се сблъска с
  остатъците от разбития си живот, така че го събудих.
  Когато споменът от предишно прераждане е болезнен и изпълнен със силни емоции, може да се
  окаже доста полезно да се върнем към него още веднъж или дори още два пъти. При всяко повторение
  отрицателните емоции отслабват и пациентът си спомня повече. Той също така научава повече, тъй като
  емоционалните бариери и нещата, които отвличат вниманието му, са намалели. Знаех, че Педро има
  какво още да научи от това свое прераждане в древността.
  Педро смяташе да остане в Маями още два-три месеца, за да уреди личните и служебните си дела.
  Имахме още много време подробно да проучим живота му в Монголия. Имахме време да проучим и
  други прераждания. Още не бяхме открили брат му. За сметка на това бяхме открили още една
  съсипваща поредица от загуби: обичана съпруга, дете, родители, цяла една общност.
  Дали му помагах, или добавях още към бремето му? Само времето щеше да покаже.
  След един мой семинар една от участничките ми разказа прекрасна история.
  Още от времето, когато била малка, ако отпуснела ръка извън леглото, друга ръка я поемала и това
  веднага я успокоявало, колкото и разтревожена да била. Често, когато ръката й случайно попаднела извън кревата и улавянето я стряскало, тя инстинктивно дърпала ръка и връзката веднага прекъсвала.
  Винаги знаела кога да протегне ръка, за да намери утеха. Разбира се, под леглото й нямало никакво
  физическо тяло.
  Докато растяла, ръката останала. Омъжила се, но не разказала на съпруга си за усещането, защото й
  се струвало твърде детинско.
  Когато за първи път забременяла, ръката изчезнала. Липсвала й нежната и така близка и позната
  компания. Нямало ръка, която да поеме нейната с такава любов.
  Родило се бебето й – красива дъщеря. Малко след раждането, докато лежали заедно в леглото,
  бебето хванало ръката й. Внезапно съзнанието и тялото й се изпълнили със силното усещане, че отново
  изпитва старото познато чувство.
  Покровителят й пак бил тук. Тя плакала от щастие и изпитвала силна любов и привързаност,
  каквито знаела, че съществуват отвъд физическите измерения.

глава 5

И мъката й все не стихва.
Накрая тя пак дете роди и викна с преливащо сърце бащата: “Син!” На този ден бе в свойто
щастие самин. Лежеше майката, унила, без душа….
И в миг изстена изтерзано щом сети се за чедото, умряло рано…. “Моят ангел в гроба е, а аз съм
тук!” От бебето във своите ръце тя чува пак познатия, обичан глас: “Това съм аз.” И той поглежда
нейното лице.
Виктор Юго
Педро е невероятно красив мексиканец, по-светъл, отколкото очаквах, с русо-кафеникава коса и
прекрасни сини очи, които от време навреме изглеждат почти зелени. Чарът и веселото му остроумие
криеха мъката, която изпитваше след смъртта на брат си, който бе починал 10 месеца по-рано при
ужасна автомобилна катастрофа в Мексико сити.
Много хора, които вследствие на загуба страдат от остра болка, идват при мен с надеждата да
научат нещо повече за смъртта или дори да срещнат отново тези, които са обичали и изгубили. Срещата
може да стане в някой минал живот. Може да стане и в онова състояние между преражданията, когато
усещаме само духа. Или пък може да се случи в мистична атмосфера отвъд рамките на физическото тяло
и физическата география.
Няма значение дали тези срещи на душите са истински, или плод на въображението, те притежават
огромна сила, която пациентът ясно усеща. Променя се цял един живот.
Точните и често пъти много подробни спомени от минали прераждания не са изпълняване на
заветни желания. Образите не са извикани във въображението, просто защото пациентът има нужда от
тях или защото могат да го накарат да се чувства по-добре. Това, което е възстановено в спомена, е това,
което се е случило.
Подробностите са много специфични и прецизни, чувствата се отличават с дълбочина, изчезват
клинични симптоми и налице е сила, която преобразява живота на човека – всичко това навежда на
мисълта, че спомените са действителни.
Това, което бе необичайно в историята на Педро, е, че от смъртта на брат му бяха изминали 10
месеца. За това време обикновено мъката утихва. Това, че мъката на Педро бе така дълготрайна, ме
караше да мисля, че зад нея стои отчаяние, което бе дори по-дълбоко.
Тъгата му всъщност се простираше далеч отвъд смъртта на брат му. В следващи сеанси щяхме да
научим, че в много прераждания той е бил разделян от тези, които е обичал, и това силно е изострило
чувствителността му към загубата на любов. В най-дълбоките гънки на подсъзнанието му внезапната
смърт на брат му му е припомнила за загуби през хилядолетията, които са били дори по-големи и
по-трагични.
Според теорията на психиатрията всяка загуба, която изживяваме, събужда потиснати или
забравени чувства и спомени от предишни загуби. Мъката ни се увеличава от натрупаната мъка от
минали загуби.
По време на моето изследване на минали прераждания разбрах, че мястото на действие на тези
загуби трябва да се разшири. Не можеше да се връщаме само към детството. Трябваше да бъдат
включени по-ранни загуби от предишни прераждания. Някои от най-трагичните загуби и най-дълбоката
мъка, която сме преживявали, датират от преди да се родим.
Преди всичко трябваше да науча повече за живота на Педро. Имах нужда от крайъгълни камъни, за
да насоча течението на бъдещите сеанси.

• Разкажи ми за себе си – помолих го аз. – За детството си, за семейството и изобщо всичко, което
  чувстваш, че е важно. Разкажи ми всичко, което смяташ, че трябва да знам.
  Педро въздъхна дълбоко и се облегна в голямото, меко кресло.Той отпусна възела на вратовръзката
  си и откопча горното копче на ризата. Езикът на тялото му ми подсказа, че това няма да бъде леко за
  него.
  Педро произхождаше от семейство, което бе силно привилегировано и във финансово, и в
  политическо отношение. Баща му имаше голям бизнес с няколко фабрики. Те живееха в разкошна къща
  на хълма над града в безопасна затворена общност.
  Педро посещавал най-добрите частни училища в града. Той започнал да учи английски още в
  началните отделения и, след няколкото години прекарани в Маями, владеел езика отлично. Той бил
  www.spiralata.net – Книгата е сканирана от Д. Стоянова 14
  най-малкият от три деца. Сестра му била най-голяма и макар че имаха четири години разлика, Педро
  продължавал да я покровителства. Брат му бил две години по-голям и били много близки с Педро.
  Бащата на Педро работел усилено и обикновено не се прибирал вкъщи до късно вечерта. Майка му,
  бавачките, камериерките и останалият персонал се грижели за къщата и децата.
  В колежа Педро следвал бизнес. Той имал няколко приятелки, но никаква сериозна връзка.,
• Майка ми никога не харесваше особено момичетата, с които излизах – добави Педро. – На всяка
  една тя откриваше някакъв недостатък и не ме оставяше да забравя това.
  Тук Педро се огледа и в погледа му се четеше неудобство.
• Какво има? – запитах аз.
  Той не отвърна веднага, а преглътна няколко пъти преди да започне.
• През последната година в университета имах връзка с по-възрастна жена – бавно каза той. – Тя
  беше по-възрастна и… омъжена. – Педро спря.
• Добре — казах аз след няколко секунди, главно за да запълня паузата. Чувствах неудобството му
  и въпреки дългогодишния ми опит, усещането не ми допадаше.
• Мъжът й разбра ли?
• Не – отвърна той. – Не разбра.
• Можеше да бъде и по-лошо – отбелязах аз очевидната истина, опитвайки се да го накарам да се
  чувства по-добре.
• Има и още – добави той злокобно.
  Кимнах, в очакване на подробностите.
• Тя забременя… Направи аборт. Родителите ми не знаят за това. – Погледът му бе насочен надолу.
  Той все още се срамуваше и изпитваше вина, години след връзката и аборта.
• Разбирам – започнах аз. – Искаш ли да ти кажа какво съм научил за абортите?
  Той кимна в знак на съгласие. Знаеше за изследванията ми в областта на хипнозата и миналите
  прераждания.
• Абортът или помятането обикновено са свързани със съгласие, постигнато между майката и
  душата, която ще влезе в бебето. Или тялото на бебето няма да бъде достатъчно силно, за да изпълни
  мисията, която му е определена в настъпващия живот – продължих аз, – или моментът не е подходящ за
  целите му, или външната ситуация се е променила, като например напуснал е бащата, а в плановете на
  майката или бебето влиза баща. Разбираш ли?
• Да – кимна той, но не изглеждаше убеден. Знаех, че поради строгото му католическо образование
  сигурно щеше да бъде трудно да се сложи край на срама и вината му. Понякога старите ни, утвърдени
  вярвания ни пречат да придобиваме нови знания.
  Върнах се към основните неща.
• Ще ти разкажа само за собствените си изследвания – поясних аз, – а не за това, за което съм чел
  или чувал от други. Тази информация съм получил от пациентите си, обикновено когато са в състояние
  на дълбока хипноза. Понякога думите са техни, а понякога сякаш идват от друг, по-висш източник.
  Педро отново кимна без да проговори.
• Пациентите ми казват, че душата не влиза веднага в тялото. Някъде по време на зачеването тя
  прави ’’резервация”. Това тяло не може да бъде на друга душа. Тогава душата, която е запазила тялото
  на дадено бебе, може да влиза в него и да го напуска в зависимост от желанията си. Тя не е затворена.
  Това е подобно на хората в кома – добавих аз.
  Педро кимна, че разбира. Все още не говореше, но слушаше внимателно.
• По време на бременността душата постепенно се свързва все повече и повече с тялото на бебето,
• продължих аз, – но връзката не е пълна приблизително до момента на раждането – или малко преди
  него, или по време на раждането, или точно след това.
  Илюстрирах тази идея, като прилепих ръцете си в края на дланите, така че да образуват ъгъл от 90
  градуса. След това бавно събрах ръце и останалата част от дланите и пръстите ми се срещнаха във всеобщия символ за молитва, който в случая показваше постепенното привързване на душата към тялото.
• Никога не можеш да нараниш или да убиеш душа – добавих аз. – Душата е безсмъртна и не подлежи на унищожение. Тя ще намери начин да се върне, ако намеренията й са такива.
• Какво искаш да кажеш? – попита Педро.
• Имал съм случаи, когато след помятане или аборт същата душа се връща при същите родители в
  следващото им бебе.
• Невероятно – възкликна Педро. Изразът на лицето му му бе станал по-ведър и в по-малка степен
  виновен и смутен.
  www.spiralata.net – Книгата е сканирана от Д. Стоянова 15
• Човек никога не знае – добавих аз.
  След като помисли малко, Педро въздъхна отново и кръстоса крака, като намести панталоните си.
  Отново се върнахме към възпроизвеждане на историята.
• Какво стана после? – запитах аз.
• След като завърших, се върнах у дома. Отначало работех във фабриките, за да науча повече за
  семейния бизнес. По-късно дойдох в Маями да управлявам предприятията тук и в чужбина. Оттогава
  съм тук – обясни той.
• Как върви работата?
• Много добре, но отнема голяма част от времето ми.
• Това голям проблем ли е?
• Въобще не помага на любовния ми живот – каза Педро с широка усмивка. Това не беше изцяло в
  кръга на шегата. На 29 години той имаше усещането, че времето му да намери любов, да се ожени и
  създаде семейство изтича. Изтича, но без всякакви переспективи.
• Имаш ли връзки с жени?
• Да – отвърна той, – но нищо особено. Не съм се влюбвал истински… Надявам се, че мога – добави
  той с лека загриженост в гласа. – Много скоро ще трябва да се върна в Мексико и да заживея там –
  продължи Педро, – за да поема задълженията на брат си. Може би там ще срещна някоя жена – отбеляза
  той не особено убедено.
  Чудех се дали критиките на майка му към приятелките на Педро и преживяването на аборта не образуваха психологическа преграда за изграждане на взаимоотношения на близост и любов. По-късно ще
  разгледаме тези проблеми, помислих си аз.
• А как е семейството ти в Мексико – попитах, за да разведря атмосферата и същевременно, за да
  получа още информация.
• Добре са. Баща ми вече минава седемдесетте, така че сега на брат ми и мен… – Педро спря рязко.
  Той преглътна и пое дълбоко въздух преди да продължи. – Така че на мен се пада повече отговорност в
  предприятието – заключи той тихо.
• Майка ми също е добре. – Той направи пауза преди да коригира отговора си. – Но и двамата не се
  справят добре със смъртта. Тя им отне много. Доста остаряха.
• А сестра ти?
• Тя също тъгува, но има своя съпруг и децата – обясни Педро.
  Кимнах в знак на разбиране. Тя имаше повече неща, които да я разсейват и да й помогнат да се
  справи.
  Педро беше в отлично физическо здраве. Единственото му оплакване бе честа болка във врата и
  лявото рамо, но тя се появяваше от дълго време и докторите не бяха открили нищо необичайно.
• Свикнах да живея с това – каза ми Педро.
  Изведнъж се сетих за времето. Погледнах часовника си и разбрах, че сме просрочили часа с 20
  минути. Обикновено вътрешният ми будилник беше много по-надежден.
  Явно наистина съм бил завладян от драматичните събития в историята на Педро, разсъждавах наум
  без да имам представа, че сега едва започваше да се разгръща една много по-завладяваща драма.
  Будиският монах и философ от Виетнам, Тич Нат Хан, пише за това как да се насладим на чаша
  хубав чай. Съзнанието ви трябва да бъде напълно отворено само за настоящия момент, за да се
  насладите на чая. Само ако изцяло усещате настоящето, ръцете ви ще почувстват топлината на чашата.
  Само в настоящето можете да доловите аромата, да вкусите сладостта, да оцените вкуса. Ако
  изживявате миналото или се притеснявате за бъдещето, ще пропуснете напълно усещането да се
  насладите на чаша чай. Ще погледнете чашата и чаят вече ще е свършил.
  И в живота е така. Ако не сте изцяло в настоящето, когато се огледате наоколо, то ще е преминало.
  Ще сте пропуснали усещането, аромата, изяществото и красотата на живота. Той сякаш ще минава
  покрай вас.
  Миналото е свършено. Поучете се от него и го оставете да си отиде. Бъдещето дори още не е тук.
  Правете планове за него, но не си губете времето да се притеснявате за него. Притесненията са безполезни. Когато престанете да обмисляте това, което вече се е случило, когато престанете да се притеснявате
  за това, което може даже изобщо да не се случи, тогава ще сте в настоящето. Тогава ще започнете да
  изпитвате радост от живота.

Глава 4 Брайън Уайс – Само Любовта е истинска
Така че идеята за прераждането дава едно доста успокояващо обяснение на действителността,
чрез което индианската философия преодолява трудностите, с които мислителите в Европа се борят
без резултат.
Албърт Швайцер
През следващата седмица Елизабет за първи път се върна в минало прераждане. Аз бързо я потопих
в състояние на дълбока хипноза, като използвах метода на скоростната индукция, за да преодолея
преградите и пречките, които съзнанието често изгражда.
Хипнозата е състояние на насочена концентрация, но егото, умът, има способността да се намесва в
концентрацията като внася разсейващи мисли. Използвайки техниката на скоростната индукция, успях
за по-малко от минута да потопя Елизабет в състояние на дълбока хипноза.
Бях й дал касета за отпускане, която да си пуска вкъщи през седмицата между двете ни срещи. Бях
записал тази касета, за да помогна на пациентите си да упражняват методите на самохипноза. Открих, че
колкото повече се упражняват вкъщи, толкова по-надълбоко стигат, когато са в кабинета ми. Касетата
също така помага на пациентите да се отпуснат и често им помага да заспят.
Елизабет опитала и прослушала касетата вкъщи, но не могла да се отпусне. Била прекалено
напрегната. Ами ако нещо се случи? Тя се притеснявала, тъй като била сама и нямало кой да й помогне.
Съзнанието й я ’’пазело” като позволявало на мисли от ежедневието да се трупат и да отвличат
вниманието й от касетата. Поради неспокойствието и мислите си, тя не могла да се съсредоточи.
Когато ми описа опита си с касетата вкъщи, реших да използвам по-бърз метод за хипноза, за да я
пренеса отвъд преградите, които съзнанието и страховете й създаваха.
Най-често използваният метод за предизвикване на хипнотично състояние се нарича “прогресивна
релаксация”. Отначало терапевтът забавя дишането на пациентката, а след това, говорейки, я въвежда в
състояние на дълбока релаксация, като я кара леко да отпусне мускулите си един след друг. След това й
казва да си представи красиви и отморяващи картини. Използвайки техники като броене отзад напред,
терапевтът помага на пациентката да стигне още по-дълбоко.
На този етап пациентката е в състояние на лек, до умерен хипнотичен транс, който терапевтът може
да задълбочи, ако желае. Цялата процедура отнема около петнадесет минути.
Но през тези петнадесет минути съзнанието на пациентката може да наруши процеса на
хипнотизиране като разсъждава, анализира и обмисля, вместо да се отпуска и да се поддава на
внушенията на терапевта.
Счетоводители и други хора, които са обучени да мислят логично, праволинейно и строго
www.spiralata.net – Книгата е сканирана от Д. Стоянова 10
рационално, често позволяват на брътвежа на ума си да наруши процеса. Макар че смятах, че Елизабет
може да стигне надълбоко, независимо от това коя техника използвам, реших за всеки случай да
приложа по-бързия метод, просто за да бъда сигурен.
Накарах Елизабет да седне в креслото без да се обляга, да ме гледа право в очите и да притисне
дясната си длан към моята. Аз стоях изправен пред нея.
Докато тя натискаше ръката ми, с тяло леко приведено напред, аз й говорех. Погледът й не се
отделяше от моя.
Изведнъж, без предупреждение, аз издърпах ръката, която беше под нейната. Тялото й, останало без
опора, полетя напред. Точно в този момент с много висок глас аз казах: “Спи!”
Моментално тялото на Елизабет се отпусна в креслото. Тя вече бе в дълбок хипнотичен транс.
Докато съзнанието й бе заето с внезапната загуба на равновесие, заповедта ми да заспи бе стигнала
направо и без никаква пречка до подсъзнанието й. Тя изпадна направо в състояние на съзнателен ’’сън”,
което е равнозначно на хипноза.

• Можеш да си спомниш всичко, всяко нещо, което си изживяла – казах й аз. Сега можехме да
  започнем пътуването назад във времето.
  Исках да разбера кое от сетивата й действа най-силно в спомените, така че й казах да се върне към
  последното си вкусно ядене и я накарах да използва всичките си сетива, докато си го припомня. Тя
  възстанови миризмата, вкуса, вида и усещането на неотдавнашна вечеря, така че вече знаех, че е
  способна живо и ясно да си спомня нещата. Изглежда в нейния случай зрението беше най-важно сред
  сетивата.
  След това я върнах в детските й години, за да проверя дали може да възстанови спомен от спокойните времена на детството си в Минесота. Тя се усмихна с доволната усмивка на малко момиченце.
• Сега съм в кухнята с майка ми. Тя изглежда много млада. И аз съм млада. Аз съм малка. На около
  пет години. И готвим. Правим сладкиши… и сладки. Забавно е. Мама е щастлива. Виждам всичко –
  престилката, вдигната й коса. Усещам аромата. Прекрасен е.
• Влез в друга стая и ми кажи какво виждаш – наредих й аз.
  Тя влезе в гостната. Описа големите тъмни, дървени мебели, износените подове. И след това – един
  портрет на майка си, снимка, която стоеше на тъмна дървена маса до голямо, удобно кресло.
• Виждам майка ми на снимката, тя е красива… толкова млада. Виждам перлите на шията й. Тя
  много обича тези перли. Те са за специални случаи. Красивата бяла рокля, тъмната й коса…погледът й е
  толкова светъл и толкова ведър.
• Добре – казах. – Радвам се, че можеш да си я спомниш и я виждаш толкова ясно.
  Фактът, че наистина и със сигурност може да си спомни скорошно ядене или случка от детството,
  помага да се изгради увереността на пациента в способността му да възстановява спомени. Тези
  спомени показват на пациента, че хипнозата действа и не е страшна, дори процесът може да бъде
  приятен. Пациентът вижда, че възстановените спомени често са по-истински и по-подробни от
  спомените на съзнателния, буден ум.
  Когато излязат от транс, пациентите почти винаги съзнателно си спомнят спомените, възстановени
  по време на хипноза. Само в редки случаи пациентите са в толкова дълбоко състояние, че имат амнезия
  за това какво им се е случило. Макар че често записвам сеанси на регресия, за да съм сигурен в
  подробностите и за да мога да ги проверя, когато имам нужда, касетите са по-скоро за мен, отколкото за
  пациентите. Те си спомнят ясно.
• Сега ще отидем още по-назад. Не се притеснявай за това кое е плод на въображението или
  фантазията, кое е метафора или символ, кое е действителен спомен или някаква комбинация от всичко –
  казах на Елизабет. – Просто се остави на изживяването. Опитай се да не позволяваш на съзнанието си да
  оценява, да критикува или дори да тълкува това, което ти се случва. Просто го изживявай. Моментът е
  само за изживяването. Можеш да го подложиш на критика след това. Можеш да го анализираш
  по-късно. Но засега просто се остави на изживяването. Сега се връщаме в утробата, в периода на
  бременност точно преди да се родиш. Каквото и да ти хрумне е добре. Просто се отпусни и го изживей.
  След това преброих от пет до едно, задълбочавайки хипнотичното й състояние.
  Елизабет чувстваше себе си в утробата на майка си. Там бе топло и безопасно и тя усещаше
  майчината любов. Две сълзи се търкулиха от ъгълчетата на затворените й очи.
  Тя си спомни колко много я искаха родителите й, особено майката. Сълзите й бяха сълзи на щастие
  и носталгия.
  Елизабет вече усещаше любовта, която щеше да посрещне нейното раждане, и това я караше да се
  чувства много щастлива.
  www.spiralata.net – Книгата е сканирана от Д. Стоянова 11
  Изживяването й в утробата не е неоспоримо доказателство, че споменът е точен или дори, че това в
  пълна степен е спомен. Но усещанията и чувствата на Елизабет имаха такава сила, че за нея те бяха
  истински и това я накара да се чувства много по-добре.
  Веднъж моя пациентка си спомни под хипноза, че се е родила като близнак. Другото бебе било
  мъртвородено. Но пациентката изобщо не знаела, че е имала близначка. Родителите й никога не й казали
  за мъртвородената сестричка. Когато тя разказала на родителите си за изживяването си под хипноза, те
  потвърдили, че споменът й е напълно точен. Тя наистина била близнак.
  Обикновено обаче е трудно да се установи истинността на спомените от утробата.
• Готова ли сега да отидеш още по-назад? – попитах, надявайки се Елизабет да не се е уплашила от
  дълбочината на чувствата си.
• Да – отвърна тя спокойно, – готова съм.
• Добре – казах аз, – сега ще се върнем да проверим дали можеш да си спомниш нещо от преди раждането – някакво мистично или спиритично състояние в друго измерение или дори в предишен живот.
  Каквото и да ти хрумне е добре. Не го подлагай на критика. Не се оставяй да те притеснява. Просто го
  изживявай. Остави се на изживяването.
  Накарах я да си представи, че влиза в асансьор и натиска копчето, а през това време бавно преброих
  от пет до едно. Асансьорът пътуваше назад във времето и пространството и вратата се отвори, когато
  казах: ’’Едно.” Наредих й да слезе и да се присъедини към фигурата, случката или изживяването от
  другата страна на вратата. Но нещата не бяха такива, каквито очаквах.
• Толкова е тъмно – каза тя с ужас в гласа. – Аз… паднах от лодката. Толкова е студено. Страшно е.
• Ако се почувстваш зле – бързо я прекъснах аз, – просто се издигни над случката и я наблюдавай,
  сякаш гледаш филм. Но ако си добре, остани там. Виж какво ще се случи. Виж какво ще усетиш.
  Изживяването беше страшно за Елизабет, така че тя се изтегли над него. Виждаше се като младо
  момче. По време на нощна буря това момче бе паднало от някаква лодка и се бе удавило в мътните води.
  Изведнъж дишането й стана видимо по-бавно и тя изглеждаше по-спокойна. Бе се отделила от тялото.
• Напуснах тялото – каза Елизабет, сякаш това бе едва ли не най-естественото нещо.
  Всичко бе станало изключително бързо. Още преди да успея да проуча прераждането, тя вече бе
  извън това тяло. Исках да ми обясни случилото се, да ми разкаже какво е видяла и разбрала.
• Какво правеше в лодката? – попитах я, опитвайки се да я върна назад във времето, макар че вече
  бе извън тялото си.
• Пътувах с баща си – отвърна тя. – И внезапно излезе буря. Лодката започна да се пълни с вода.
  Беше много неустойчива и се клатеше безумно. Вълните бяха огромни и ме хвърлиха през борда.
• Какво стана с останалите хора? – попитах аз.
• Не знам – каза тя. – Полетях през борда. Не знам какво се е случило с тях.
• Горе-долу на колко години си, когато става това?
• Не знам – отвърна тя. – На около 12 или 13. Младо момче.
  Елизабет изглежда нямаше желание да сподели още подробности. Тя бе напуснала този живот рано
• както тогава, така и сега, когато си го припомняше в кабинета ми. Не можехме да получим повече
  информация, и затова я събудих.
  Следващата седмица Елизабет изглеждаше по-малко потисната, макар че не бях предписал никакви
  лекарства за симптомите й на мъка и депресия.
• Чувствам, че ми е по-леко – каза тя. – Чувствам се по-свободна и усещам, че вече не се страхувам
  толкова от тъмното.
  Елизабет винаги усещала някакво безпокойство от тъмнината и избягвала да излиза вечер сама.
  Вкъщи тя често държала всички лампи запалени. Но през изминалата седмица бе забелязала, че има
  подобрение в тази насока. Макар че аз не знаех за това, плуването също я карало да се чувства
  неспокойна и да изпитва известен страх, но през тази седмица тя бе прекарала без проблеми известно
  време на басейна в сградата, където живееше. Макар че това не бяха основните й грижи, тя бе доволна,
  че тези симптоми изчезваха.
  Толкова много от нашите страхове се коренят в миналото, а не в бъдещето. Често нещата, от които
  най-много се боим, вече са ни се случили или в детството, или в някой минал живот. Тъй като сме забравили или си спомняме смътно, се страхуваме, че случката, която ни е наранила, може да стане действителност в бъдещето.
  Но Елизабет все още беше много тъжна и не бяхме открили майка й никъде другаде, освен в
  спомена от детството. Търсенето продължаваше. .
  Историята на Елизабет е забележителна. Такава е и тази на Педро. И все пак техните истории не са
  www.spiralata.net – Книгата е сканирана от Д. Стоянова 12
  уникални по рода си. Много са пациентите ми, които са страдали от дълбока мъка, от страхове и фобии,
  от разстройващи връзки. Много откриха тези, които са обичали и загубили, в други времена и на други
  места. Много успяха да открият лек за мъката си в спомените от предишни прераждания и в състояния,
  когато усещаме само духа.
  Някои от хората, които съм връщал в миналото, са знаменитости. Други пък са съвсем обикновени
  хора с невероятни истории. Техните изживявания са отражение на общочовешките теми, въплътени в
  пътешествията на Елизабет и Педро, които наближаваха кръстопътя на съдбата.
  Всички ние вървим по един път.
  През ноември 1992г. отидох в Ню Йорк, за да върна назад във времето Джоан Ривърс като част от
  един от репортажите в телевизионното й шоу. Бяхме се уговорили сеансът да бъде записан в хотелски
  апартамент, няколко дни преди предаването да се излъчи на живо. Джоан закъсня, тъй като се бе забавила с Хауърд Стърн, радиоводещият, който щеше да бъде неин гост в това предаване. Тя не беше
  особено отпусната и все още носеше телевизионен грим, бижута и хубав червен пуловер.
  От разговора ни преди сеанса научих, че тя все още скърбеше поради смъртта на майка си и съпруга
  си. Макар че майката починала преди няколко години, връзката им била много силна и тя продължаваше
  много да липсва на Джоан. Смъртта на съпруга й бе по-скорошна.
  Джоан сковано седна в плюшеното кресло на бежови фигурки. Камерите започнаха да записват
  изключителната сцена.
  Скоро Джоан се отпусна на стола, а брадичката й едва се крепеше върху дланта на ръката й.
  Дишането й стана по-бавно и тя потъна в дълбоко хипнотично състояние. ’’Стигнах много навътре”,
  каза тя по-късно.
  Сеансът започна и ние потеглихме назад във времето. Първата й спирка бе на четиригодишна
  възраст. Тя си спомни напрежение вкъщи, предизвикано от едно посещение на баба й. Джоан се
  виждаше съвсем ясно.
• Нося карирана рокля, лачени обувки и бели чорапки.
  Отправихме се към по-далечни времена. Годината бе 1835 и тя бе в Англия, аристократка от
  провинцията.
• Косата ми е тъмна и съм по-висока и слаба – отбеляза тя. Имала е три деца.
• Едното определено е майка ми – добави тя. – Джоан разбра, че едно от децата й в онзи живот,
  шестгодишно момиченце, се е преродило в майка й от – настоящия живот.
• Откъде знаеш, че е тя? – попитах аз.
• Просто знам, че е тя – отвърна Джоан категорично. Разпознаването на душите често не подлежи
  на описание с думи. Изпитвате усещане, че интуитивно знаете, знаете със сърцето си. Джоан Ривърс
  знаеше, че това момиченце и майка й бяха една и съща душа.
  Тя не разпозна в лицето на съпруга на англичанката, който също бе висок и слаб, човек от
  настоящия си живот.
• Той носи цилиндър – поясни тя. Бил е официално облечен. – Разхождаме се в огромен парк с
  градини.
  Джоан започна да плаче и искаше да напусне това време. Едно от децата й умираше.
• Това е тя – ридаеше Джоан и имаше пред вид дъщерята, която бе разпознала като майка си от настоящия живот.
• Ужасно… ужасно тъжно!
  Момиченцето почина и ние напуснахме това време и място. Отидохме още по-назад във времето, в
  XVIII век.
• Сега е хиляда седемстотин и някоя…. Аз съм фермер, мъж. – Изглежда смяната на пола я изненада
  но този живот бе по-щастлив.
• Аз съм много добър фермер, тъй като много обичам земята – отбеляза тя. В настоящия си живот
  Джоан също обича да обработва градината си, където намира покой и убежище от напрегнатия си живот
  в шоубизнеса.
  Внимателно я събудих. Мъката й вече бе започнала да намалява. Тя разбра, че скъпата й майка,
  която е била нейна малка дъщеря през 1835г. в Англия, е приятел на душата й от векове. Макар че сега
  пак бяха разделени, Джоан знаеше, че отново ще бъдат заедно в друго време и на друго място.
  Елизабет, която не знаеше за изживяването на Джоан, дойде при мен в търсене на подобен лек. Дали
  тя също щеше да открие любимата си майка?
  Междувременно в същия кабинет, на същия стол, отделена от Елизабет на нищожното разстояние
  от няколко дни, се развиваше друга драма.
  www.spiralata.net – Книгата е сканирана от Д. Стоянова 13
  Педро страдаше. Животът му бе обременен с тъга, несподелени тайни и скрити копнежи.
  И най-важната среща в този живот бавно, но неумолимо наближаваше.

Глава 3
Толкова отдавна! И все пак аз все още съм си същата Маргарет. Само животът ни остарява. Ние
самите сме там, където вековете са секунди и след хиляда живота очите ни започват да се отварят.
Юджийн О‘Нийл
Преди това, което ми се случи с Катрин, не бях чувал за лечение чрез регресия в предишни
прераждания. Това не се преподаваше в колежа по медицина в Йейл, нито на другите места, където бях
учил.
Все още ясно си спомням първия път. Бях накарал Катрин да се пренесе назад във времето с
надеждата да открием травми от детството, които са били подтиснати или забравени и които смятах, че
биха могли да са причина за настоящите й симптоми на напрежение и депресия.
Тя вече бе в състояние на дълбока хипноза, което бях предизвикал, отпускайки я нежно с гласа си.
Концентрацията й бе насочена изцяло към инструкциите ми.
По време на предишния терапевтичен сеанс я бях подложил на хипноза за първи път. Тя си бе
припомнила няколко травми от детството заедно с придружаващите ги подробности и чувства.
Обикновено при терапията, когато се възстановят забравени травми и съпътстващите ги чувства,
настъпва процес, наречен катарзис, и състоянието на пациентите започва да се подобрява. Симптомите
на Катрин обаче бяха все така ясно изявени и аз предположих, че ще се наложи да разкрием още
по-дълбоко потиснати спомени от детството. Тогава трябваше да настъпи подобрение.
Внимателно пренесох Катрин във втората година от живота й, но тя не си спомни никакви
по-значителни събития.
Инструктирах я ясно и точно:

• Върни се във времето, когато са възникнали симптомите ти. – Бях напълно потресен от
  реакцията й.
• Виждам стъпала, които водят към някаква постройка… голяма бяла сграда с колони,
  отворена отпред. Няма врати. Нося дълга рокля… роба, ушита от груба материя. Косите ми са сплетени,
  дълги, руси коси.
  Казвала се Аронда, млада жена, която е живяла преди близо 4000 години. Тя загинала внезапно при
  наводнение или силен прилив, който помел селото й.
• Големи вълни повалят дърветата. Няма къде да се бяга. Студено е, водата е студена.
  Трябва да спася бебето си, но не мога… Просто трябва да я държа здраво. Давя се; водата ме задушава.
  Не мога да дишам, не мога да преглъщам… солена вода. Детето ми е откъснато от прегръдките ми.
  Катрин не можеше да си поема въздух и се задъхваше по време на този трагичен спомен. Изведнъж
  тялото й се отпусна напълно и дишането й стана дълбоко и равно.
• Виждам облаци..,. Детето ми е при мен. И останалите хора от селото. Виждам брат си.
  Тя си почиваше. Този живот бе свършил. Макар че нито тя, нито аз вярвахме в предишни
  прераждания, и двамата по особено драматичен начин бяхме въвлечени в едно изживяване от
  древността.
  Колкото и невероятно да е, страхът, който цял живот бе имала от давене и душене, изчезна след този
  сеанс. Знаех, че въображението или фантазията не можеха да излекуват толкова дълбоко заложени,
  направо хронични симптоми. Но споменът и катарзисът можеха.
  Седмица след седмица Катрин си спомняше за нови и нови прераждания. Симптомите й изчезнаха.
  Тя бе излекувана без лекарства. Заедно бяхме открили лечебната сила на терапевтичната регресия.
  Поради моя скептицизъм и строго научното ми образование ми беше много трудно да приема
  идеята за минали прераждания. Два бяха факторите, които подкопаха скептицизма ми – единият много
  бързо и изцяло на лична основа, а другият постепенно и на интелектуална основа.
  По време на един сеанс Катрин току-що си бе спомнила смъртта си в живот от древността,
  www.spiralata.net – Книгата е сканирана от Д. Стоянова 8
  настъпила вследствие на епидемия, която бе обхванала страната. Тя все още бе в дълбок хипнотичен
  транс; усещаше как се носи над тялото си и как някаква красива светлина я привлича. Започна да говори:
• Казват ми, че има много богове, тъй като Бог е във всеки един от нас.
  Тогава тя започна да ми разказва много лични подробности за живота и смъртта на баща ми и на
  малкия ми син. И двамата бяха починали преди години, далеч от Маями. Катрин, която беше лаборантка
  в медицинския център “Маунт Синай”, не знаеше абсолютно нищо за тях. Нямаше кой да й разкаже тези
  подробности; нямаше къде да прочете тази информация. Тя беше поразяващо точна. Бях потресен и
  смразен, докато тя говореше за тези скрити и тайни истини.
• Кой – попитах я – е там? Кой ти разказва тези неща?
• Учителите – прошепна тя. – Висшите души. Те ми казват, че осемдесет и шест пъти съм живяла
  във физическо състояние.
  По-късно Катрин описа Учителите като високо развити души, които в момента нямат тяло и могат
  да ми говорят чрез нея. От тях тя получавала забележителна и задълбочена информация и прозрения.
  Катрин не беше запозната с научните теории на физиката и метафизиката. Знанията, които
  Учителите й предаваха, бяха много над нейните познания. Тя нямаше представа от равнинни измерения
  и нива на вибрация. И все пак в състояние на дълбок транс описваше тези сложни явления.
  Освен това думите, които употребяваше, мислите, които изразяваше, и философските значения,
  които влагаше, далеч надвишаваха съзнателните възможностите на ума й. Никога досега Катрин не бе
  говорела така организирано и благозвучно.
  Когато я слушах как предава идеи, развити от Учителите, усещах как друга, по-висша сила се бори
  със съзнанието и гласните й струни, за да превърне тези мисли в думи, така че да мога да ги разбера.
  По време на своите терапевтични сеанси Катрин ми предаде още много послания от Учителите.
  Това бяха красиви послания за живота и смъртта, за измеренията на душата и смисъла на живота на
  Земята. Моето пробуждане бе започнало. Скептицизмът ми бе подкопан.
  Спомням си, че си мислех: “След като това, което ми каза за баща ми и сина ми, е вярно, възможно
  ли е да е права и за предишните животи, за прераждането и за безсмъртието на душата?”- Вярвам, че е
  така.
  Учителите също говореха за различни прераждания.
• Ние сами избираме кога ще преминем във физическо състояние и кога ще го напуснем. Знаем кога
  сме постигнали това, за което сме изпратени там, долу. Знаем кога времето е изтекло и ще приемете
  физическата си смърт. Защото усещате, че не можете да получите нищо повече в този живот. След
  време, когато сте си починали и презаредили душата си, ви е позволено да изберете как отново да се
  върнете във физическия свят. Тези, които се колебаят, които не са сигурни дали да се върнат, или не,
  могат да изгубят шанса, който им е даден да изпълнят задачата си, докато са във физическо състояние.
  След изживяването ми с Катрин съм върнал над хиляда пациента в предишни прераждания. Много
  малко от тях успяха да достигнат до нивото на Учителите. Но при повечето настъпи удивително
  подобрение в здравословното им състояние. Виждал съм пациенти, които, докато са потопени в
  предишен живот, си спомнят някакво име и след това откриват стари архиви, които потвърждават
  съществуването на това лице и подробностите от спомена. Някои от пациентите дори откриха гробовете
  на собствените си предишни тела.
  Някои от хората, които наблюдавах, по време на сеанс започваха да говорят на езици, които никога
  не са учили и дори чували в настоящия си живот. Изучих дори няколко деца, които спонтанно
  проявяваха тази способност, известна като ксеноглосия.
  Чел съм за откритията на други учени, които в терапията също използват регресия към предишни
  прераждания и имат наблюдения много подобни на моите.
  Както подробно съм описал във втората си книга Назад във времето към излекуване, тази терапия
  може да помогне на най-различни пациенти, особено на такива с емоционални и психосоматични
  отклонения.
  Лечението чрез регресия в предишни прераждания е особено подходящо за установяване и
  прекратяване на пороци, които се повтарят във всеки живот и могат да бъдат фатални: злоупотреба с
  алкохол и наркотици и неспособност за общуване.
  Много от пациентите ми си спомнят навици, травми и проблемни взаимоотношения, които са имали
  не само в предишните си животи, но и в настоящия. Една пациентка например видя в минало
  прераждане съпруг, който я е биел и който сега отново се проявява като нейния жесток баща.
  Враждуваща двойка откри, че в четири различни живота, прекарани заедно, те са се убивали един друг.
  Историите и приликите продължават до безкрай.
  www.spiralata.net – Книгата е сканирана от Д. Стоянова 9
  Когато проблема, който се повтаря, бъде открит и причините за него установени, той може да бъде
  разрешен. Няма смисъл болката да продължава.
  Не е необходимо лекарят или пациентът да вярват в предишни прераждания, за да подейства
  лечението чрез регресия към минал живот. Но ако опитат, често налице е подобрение в здравословното
  състояние.
  Почти винаги има духовно израстване.
  Веднъж хипнотизирах един човек от Южна Америка, който в предишен живот, изпълнен с чувство
  за вина, бе участвал в екипа, разработил и планирал пускането на атомната бомба над Хирошима в края
  на Втората световна война. Сега той работеше като рентгенолог в голяма болница и използваше
  радиацията и съвременните технологии, за да спасява, а не да унищожава човешки животи. В този
  живот той беше нежен, прекрасен и любящ човек.
  Това е пример за това как душата може да се развие и промени дори в най-позорното прераждане.
  Важно е това, което научаваш, а не оценката. Животът му през Втората световна война го е научил и
  сега той прилага знанията и уменията си, за да помага на други души. Вината от предишното
  прераждане не е важна. Важно е единствено да се учиш от миналото, а не просто да го премисляш и да
  изпитваш угризения.
  Според едно проучване на Америка днес, Си Ен Ен и Галъп, проведено на 18 декември 1994г., все
  повече хора в САЩ вярват в прераждането, а Америка е на едно от последните места в света в това
  отношение. Вече 27% от населението на САЩ вярва в прераждането, докато през 1990 г. те са били 21%.
  Има и още. Броят на тези, които вярват, че можем да установим връзка с мъртвите, е нараснал от
  18% през 1990 г. на 28% в декември 1994 г. 90% вярват в рая, 79% вярват в чудеса.
  Слухът ми почти долавя аплодисментите на духовете.

Глава 2 на Само Любовта е истинска от д-р Брайън Уайс
Животът, който живея, често ми се е струвал като история без начало и без край. Имал съм
усещането, че съм някаква отделна частица от човешката история, откъс, на който предхождащият
и следващият текст липсват. Лесно мога да си представя, че съм живял в предишни векове и тогава
съм се сблъскал с въпроси, на които още не съм бил готов да отговоря; че е трябвало да се преродя,
защото не съм изпълнил мисията, която ми е била отредена.
Карл Юнг
Висока, слаба и привлекателна, с дълга руса коса, Елизабет имаше тъжни сини очи с кафеникъв
оттенък. Тя седна притеснено на широкото бяло кожено кресло в кабинета ми и впечатлението, което
изпълнените й с мъка очи създаваха, беше много по-силно от това на деловия тъмносин костюм с
широка кройка.
В търсене на надежда, Елизабет решила, че непременно трябва да се срещне с мен, след като
прочела Не един живот, не един учител и открила, че тя и Катрин, героинята на книгата, имат общи
черти на много нива.

• Трябва да ми разкажете по-подробно защо сте тук – отбелязах аз, за да разчупя обичайния момент
  на некомуникативност в началото на терапията. Бях прегледал бегло формуляра, който всеки нов
  пациент попълва. Име, възраст, лекар, издал направлението, главни оплаквания и симптоми. Елизабет
  беше изброила мъка, неспокойствие и нарушен сън като свои основни проблеми. Когато започна да
  говори, към списъка й аз добавих наум ’’взаимоотношения”.
• Животът ми е толкова объркан – заяви тя.
  Историята й започна да се излива, сякаш най-накрая беше в безопасност да говори за тези неща.
  Ясно виждах как се освобождава дълго задържано напрежение.
  Макар че животът й беше изпълнен с драматични събития и под повърхността на разказа й
  бушуваха дълбоки чувства, тя бързо омаловажи значението им.
• Моята история изобщо не е толкова драматична като тази на Катрин – каза тя. – От живота ми
  няма да излезе книга.
  Но, драматична или не, историята й продължаваше.
  Елизабет беше успяла бизнес дама, със собствена счетоводна фирма в Маями. Тя бе на 32 години,
  родена и отгледана в земеделските райони на Минесота. Израснала в голяма ферма заедно с родителите
  си, по-големия си брат и много животни. Баща й бил твърд човек, който работел упорито и много трудно
  изразявал чувствата си. Когато все пак им давал израз, това обикновено били гняв и раздразнение. Той
  често губел контрол и импулсивно се нахвърлял върху семейството си като понякога удрял брат й.
  Елизабет наранявал само с думи, но това й причинявало огромна болка.
  Дълбоко в себе си Елизабет продължаваше да носи белезите от детството. Представата й за собствената й личност бе накърнена от упреците и критиките на нейния баща. Силна тъга обгръщаше сърцето
  й. Тя се чувстваше увредена и по някакъв начин негодна и се притесняваше, че останалите хора, и
  особено мъжете, също забелязват недостатъците й.
  За щастие изблиците на баща й били редки и той бързо се връщал към неприветливата строгост и
  затвореност, характерни за личността и поведението му.
  Майката на Елизабет била напредничава и независима жена. Тя насърчавала Елизабет да разчита
  повече на себе си, като същевременно й давала емоционална подкрепа и топлота. Заради децата си, а и
  тъй като времената били такива, тя избрала да остане във фермата и неохотно да понася грубостите и
  www.spiralata.net – Книгата е сканирана от Д. Стоянова 5
  емоционалното уединение на съпруга си.
• Майка ми беше истински ангел – продължи Елизабет. – Тя беше винаги до нас, винаги ни даваше
  любов и винаги се жертваше за децата си.
  Елизабет, най-малката в семейството, била любимка на майка си. Тя е запазила много нежни спомени от детството. Най-свидни са моментите на близост с майка й, когато са споделяли тази специална
  любов, която ги свързвала и която не изчезвала с времето.
  Елизабет пораснала, завършила гимназия и отишла да следва в Маями, където спечелила голяма
  стипендия. Свикнала със студения Среден Запад, за нея Маями бил като истинско екзотично
  приключение. Майка й живеела с приключенията на Елизабет. Те били най-близки приятелки и, макар
  че общували предимно по телефона и чрез писма, връзката майка – дъщеря останала силна.
  Празниците и ваканциите били за тях щастливо време, тъй като Елизабет рядко пропускала възможността да се прибере у дома.
  По време на тези срещи майката на Елизабет понякога говорела, че могат да се преместят в Южна
  Флорида, за да бъдат близо до Елизабет. Фермата на семейството била огромна й ставало все по-трудно
  да бъде управлявана. Те били натрупали значителна сума пари, нарастваща от пестеливостта на бащата.
  Елизабет с нетърпение очаквала момента, в който отново ще живее близо до майка си. Тогава нямало да
  се налага почти ежедневните им контакти да се осъществяват по телефона.
  Така че, след като завършила, Елизабет останала в Маями. Тя основала собствена счетоводна
  фирма, която бавно се утвърждавала. Конкуренцията била голяма и работата поглъщала по-голямата
  част от времето й. Връзките й с мъжете увеличавали напрежението.
  Тогава се случило нещастие.
  Около осем месеца преди първата й среща с мен Елизабет била съкрушена от смъртта на майка си,
  която починала от рак на панкреаса. Сърцето на Елизабет било разбито от смъртта на любимата майка и
  й било невероятно трудно да преодолее мъката. Тя не можела да проумее случилото се, да разбере защо
  е трябвало това да стане.
  С много болка Елизабет ми разказа за смелата битка на майка й със злокачествения тумор, който
  разяждал тялото й. Духът и любовта й останали непокътнати. И двете жени изпитвали дълбока тъга.
  Физическата раздяла била неизбежна и неусетно, но неумолимо, приближавала. Бащата на Елизабет,
  който чакал и скърбял, се отдалечил още повече от семейството, обвит в самотата си. Брат й, който
  живеел в Калифорния и наскоро бил създал свой бизнес и семейство, рядко ги посещавал. Елизабет
  пътувала до Минесота колкото се може по-често.
  Тя нямала с кого да сподели страховете и болката си. Не искала да натоварва умиращата си майка с
  повече от абсолютно необходимото. Така че Елизабет задържала отчаянието в себе си и с всеки изминал
  ден й ставало все по-тежко.
• Така ще ми липсваш… Обичам те – й казала майка й. – Най-трудното за мен е да те оставя. Не се
  страхувам от смъртта. Не се страхувам от това, което ме чака. Просто още не искам да те напускам.
  Майката ставала все по-слаба и по-слаба и решимостта й да остане по-дълго на този свят
  постепенно намалявала. Смъртта вече била добре дошло избавление от болката и безсилието. Настъпил
  и последният й ден.
  Майката на Елизабет била в болница и малката стая била препълнена с членове на семейството и
  други посетители. Тя започнала да диша неравномерно. Катетърът не отчитал оттичане; бъбреците й
  били спрели да функционират. Тя ту изпадала в безсъзнание, ту отново идвала на себе си. По едно време
  Елизабет останала сама с майка си. В този момент тя широко отворила очи и погледът й отново бил ясен.
• Няма да те напусна – казала майката с неочаквано твърд глас. – Винаги ще те обичам!
  Това били последните думи, които Елизабет чула от майка си, която след това изпаднала в кома.
  Дишането й станало още по-неравномерно; от време навреме спирало за дълго, а после внезапно се
  възобновявало.
  Скоро тя починала. В сърцето и живота на Елизабет останала дълбока и зееща празнина. Тя дори
  чувствала физическа болка в гърдите си. Усещала, че никога отново не ще може да бъде цялостна и
  пълноценна. Месеци наред тя плакала.
  На Елизабет й липсвали честите телефонни разговори с майка й. Опитала да се обажда по-редовно
  на баща си, но той останал затворен в себе си и те почти нямали какво да си кажат. След минута или две
  той затварял телефона. Бил неспособен да я подкрепи или утеши. Той също скърбял и мъката му го
  изолирала още повече. Брат й в Калифорния, който имал жена и две малки деца, също бил съкрушен от
  смъртта на майка им, но бил зает със семейството и кариерата си.
  Мъката й започнала да прераства в депресия с все по-осезаеми симптоми. Елизабет не можела да
  www.spiralata.net – Книгата е сканирана от Д. Стоянова 6
  спи нормално през нощта. Заспивала трудно, а се събуждала прекалено рано и не можела да затвори очи
  отново. Загубила всякакъв апетит и започнала да отслабва. Чувствала осезаема липса на енергия.
  Загубила желанието си да общува, а способността й да се съсредоточава значително намаляла.
  Преди смъртта на майка й проблемите на Елизабет били свързани главно с напрежението от
  работата – трябвало да се спазват срокове и да се взимат трудни решения. Понякога причина за
  безпокойство били и връзките й с мъжете – колебанието как да постъпи и как биха реагирали те.
  Тревогите и напрежението на Елизабет рязко се увеличили след смъртта на майка й. Тя загубила човека, с когото всеки ден споделяла и който я съветвал. Загубила най-добрия си приятел, най-важния
  източник на съвети и подкрепа. Елизабет се чувствала сама, объркана, без посока.
  Тя се обадила и си запазила час.
  Елизабет влезе в кабинета ми с надеждата да открие минал живот, в който тя и майка й са били
  заедно, или да се свърже с нея чрез спиритичен сеанс.
  В своите книги и лекции аз съм описвал хора, които в състояние на медитация са имали подобни
  мистични срещи с тези, които обичат. Елизабет бе чела първата ми книга и изглежда смяташе, че
  подобни изживявания са възможни.
  Когато хората приемат, че е възможно и дори вероятно да има живот след смъртта на физическото
  тяло и съзнанието да продължава да действа и след това, те започват все по-често да имат подобни
  мистични изживявания насън или в други изменени състояния на съзнанието. Дали тези срещи са
  истински, или не, е трудно да се докаже. Но те са съвсем живи и свързани с много чувства. Понякога
  дори човекът научава съвсем специфична информация – факти и подробности, които само починалият е
  знаел. Трудно е тези разкрития, направени по време на спиритични срещи, да се припишат единствено и
  само на въображението. Сега вярвам, че тази информация се получава и срещите се осъществяват не
  защото хората го искат или имат нужда от това, а просто защото така стават връзките.
  Често, и особено в сънищата, съобщенията са много подобни: Добре съм. Всичко е наред. Грижи се
  за себе си. Обичам те.
  Елизабет се надяваше по някакъв начин отново да се свърже или да влезе в контакт с майка си.
  Болката, натрупана в душата й, имаше нужда от балсам.
  По време на този първи сеанс научих още за нея.
  За кратко време Елизабет била омъжена за местен предприемач, който имал две деца от предишен
  брак. Макар че не била лудо влюбена в него, той бил добър човек и тя смятала, че тази връзка ще внесе
  стабилност в живота й. Но във взаимоотношенията между мъж и жена страстта не може да бъде
  изкуствено създадена. Може да има уважение и съчувствие, но тръпката трябва да съществува от самото
  начало. Когато Елизабет разбрала, че съпругът й има извънбрачна връзка с жена, която му носи повече
  емоции и наслада, тя с нежелание го напуснала. Мъчно й било, че трябва да се разделят и да остави двете
  деца, но разводът не й причинил много болка. Загубата на майка й била далеч по-страшна.
  Тъй като е много красива, на Елизабет не й било трудно да се среща и да излиза с други мъже след
  развода. Но във всички тези връзки отново нямало пламък. Тя започнала да се съмнява в собствената си
  личност, да се опитва да открие някъде в себе си вината за неспособността си да изгражда добри връзки
  с мъжете. Често си задавала въпроса: “Какво не е наред в мен?” И всеки път самочувствието й падало
  още по-ниско.
  Отровните стрели, които болезнените критики на баща й забивали през детските години, оставили
  отворени рани в психиката й. Всеки провал във взаимоотношенията й с мъжете насипвал сол в тези
  рани.
  Елизабет започнала да излиза с един професор от близкия университет, но поради собствените си
  страхове той оставал някак настрани от нея. Макар че ги свързвало силно чувство на нежност и
  разбиране и общували много добре, неспособността му да се привърже към нея и да се довери на
  чувствата си обрекла връзката им на бавна и безславна смърт.
  Няколко месеца по-късно Елизабет се запознала с преуспяващ банкер. Връзката с него й давала
  защита и сигурност, макар че тръпката отново липсвала. Той обаче бил силно привлечен от Елизабет и
  започнал да проявява раздразнение и ревност, когато тя не отговаряла на чувствата му с енергията и
  ентусиазма, които очаквал. Започнал да пие по-често и дори да я бие понякога. Елизабет прекратила и
  тази връзка.
  Тя изпитвала тихо отчаяние, че никога няма да срещне мъжа, с когото да създаде щастлива и трайна
  връзка.
  Потопила се в работата си и разширила дейността на фирмата, затваряйки се зад цифрите,
  изчисленията и обработката на документи. Взаимоотношенията й се ограничавали главно до делови
  www.spiralata.net – Книгата е сканирана от Д. Стоянова 7
  контакти. И макар че се случвало от време навреме някой мъж да я покани на вечеря, Елизабет винаги
  правела така, че да спре развитието на интереса му, преди да се е превърнал в нещо по-съществено.
  Тя добре знаела, че биологичният й часовник работи неумолимо и все още се надявала да срещне
  някой ден съвършения мъж, но вече била изгубила голяма част от увереността си.
  Първият терапевтичен сеанс, насочен към събиране на информация, формулиране на диагноза и
  подход и посяване на семената на доверието във взаимоотношенията ни, завърши. Ледът бе разчупен.
  Реших този път да не предписвам “Прозак” или други лекарства за депресия. Щяхме да се стремим към
  излекуване, а не просто към отстраняване на симптомите.
  На следващия сеанс, една седмица по-късно, щеше да започне трудното пътуване назад във
  времето

Глава 1
И знай, че ще се завърна от дълбоката тишина… Не забравяй, че ще дойда пак при теб… След
известно време, след миг почивка върху вятъра, друга жена ще ме роди.
Калил Гибран
Всеки човек си има някой, който е специално за него. Понякога това са трима или дори четирима
души. Те са от различни поколения. Те прекосяват океани от време и дълбините на небесните простори,
за да са отново с вас. Те идват от другата страна, от небесата. Те изглеждат по друг начин, но сърцето ви
ги познава. Сърцето ви ги е държало в обятията си като свои, в изпълнените с лунна светлина пустини на
Египет и древните долини на Монголия. Яздели сте заедно във войските на забравени пълководци и сте
живели заедно в засипаните с пясък пещери на Древните. Свързва ви вечността вие и никога няма да
бъдете сами.
Разумът ви може да се намеси: ”Аз не те познавам.” Но сърцето ви знае.
Той хваща ръката ви за първи път и споменът за това докосване преминава през времето и кара
цялото ви същество да потръпне. Тя поглежда в очите ви и виждате приятел на душата си от векове.
Стомахът ви се обръща. Ръцете ви настръхват. Всичко извън този миг губи всякакво значение.
Той може да не ви познае, макар че най-накрая отново сте се срещнали, макар че вие го познавате.
Вие чувствате връзката. Виждате огромните възможности, които са пред вас, бъдещето. Но той не може.
Неговите страхове, съзнанието и проблемите му покриват с було очите на сърцето му. Той не ви
позволява да му помогнете да махне това було. Вие скърбите и плачете, а той си отива. Понякога
обратите на съдбата съвсем не са прости.
Когато и двамата се познаят, избухва вулкан от страсти, който няма равен на себе си. Енергията,
която се освобождава, е огромна.
Разпознаването на душите може да стане мигновено. Внезапно усещате някаква близост, имате
www.spiralata.net – Книгата е сканирана от Д. Стоянова 4
чувството, че познавате вътрешния свят на този човек, когото току-що сте срещнали, така дълбоко,
както здравият разум не може да познава. Така, както познаваме само най-близките членове от
семейството си. Или дори по-дълбоко. Интуитивно знаете какво да кажете, как ще реагира той или тя.
Между вас съществува доверие и усещане за сигурност, каквито не могат да се изградят за един ден, за
седмица или за месец.
Разпознаването на душите може да стане бавно и постепенно. Булото внимателно се повдига и
усещането идва на пръсти. Не всеки е готов веднага да прогледне. За всяко нещо си има време и може да
се наложи този, който първи разбере, да прояви търпение.
Поглед, сън, спомен или чувство могат да ви накарат да осъзнаете присъствието на сродната душа.
Докосването на ръцете му или целувката на устните й могат да ви пробудят от непрогледния сън и да
върнат душата ви към живот.
Докосването, което ще ви пробуди, може да е на детето ви, на родител, на брат или сестра, или на
добър приятел. Или може това да е вашият любим, който прекосява вековете, за да ви целуне отново и да
ви напомни, че сте заедно завинаги, до края на света

Само любовта е истинска
Брайън Уайс
Рецензии за “Само любовта е истинска”
’’Това е прекрасна духовно-психологическа книга, която ни помага да открием и изживеем
дълбините на любовта с човека на живота ни… Моля ви, прочетете я!”
Харолд Блумфийлд, доктор, автор на “Да заживеем в мир с родителите си”
’’Завладяваща любовна история, която е отвъд времето, такова, каквото го познаваме… Тази книга
ни кара искрено да вярваме, че всички ние наистина имаме сродни души и че САМО ЛЮБОВТА Е
ИСТИНСКА.”
Реймънд А. Моуди, доктор на философските науки, автор на “Живот след живота”
“Безрезервно препоръчвам тази прекрасна и чувствена книга.”
Гари Зукав, автор на “Мястото на душата”
“Тази книга не може да бъде оставена. По средата трябваше да прекъсна четенето заради друга
работа. През цялото време мислите ми се връщаха към книгата, защото исках да я довърша.”
“Сейнт Люис пост диспатч”
“Единственият недостатък на Само любовта е истинска е, че е толкова добре написана и ни дава
толкова много информация, че искаме още и още.”
“Лейк Уърт Хералд”
“Това е една убедителна духовно-психологическа история, която потвърждава съществуването на
сродни души.”
“Хороскоп”
На Елизабет и Педро,
които ми напомниха, че
няма съвпадения в любовта.
Благодарности
Благодаря на Керъл, Джордан и Ейми за тяхната постоянна любов и подкрепа.
Дълбоко съм признателен на Джоан Дейвис, моята редакторка в ’’Уорнър Букс”, за напътствията,
идеите и мъдростта й. Тя е най-добрата!
Задължен съм на моята страхотна литературна агентка, Джони Еванс, за безкрайната й енергия и
ентусиазъм.
И накрая, благодарен съм на всичките си пациенти и участници в проучванията ми, които
споделиха живота си с мен.
Бележка към читателите
Конфиденциалността между пациент и психиатър е неоспорим и утвърден от времето принцип на
лекарската етика. Пациентите, споменати в тази книга, ми разрешиха да напиша тяхната истинска
история. Само имената и някои подробности, които могат да ги идентифицират, са сменени, за да бъде
защитено правото им на личен живот. Историите им са истински и неизменени.
www.spiralata.net – Книгата е сканирана от Д. Стоянова 2
Предисловие
Човешката душа подобна на вода е; от небесата идва, към небесата се издига и след това на
земята се завръща, променяща се вечно.
Гьоте
Малко преди да излезе първата ми книга, „Не един живот, не един учител”, се отбих при
собственика на една от местните книжарници, за да видя дали я е поръчал. Проверихме в компютъра му.

• Четири бройки – каза той. – Искате ли да ви запазя една?
  Не бях много убеден, че продажбите на книгата ми изобщо ще достигнат скромния тираж, в който
  беше издадена. В крайна сметка това бе доста особена книга, като се има предвид, че е написана от
  уважаван психиатър. Книгата описва истинската история на една от младите ми пациентки, която
  лекувах чрез връщане в предишни прераждания – терапия, която промени драстично живота и на двама
  ни. Знаех обаче, че приятелите, съседите и, със сигурност, роднините ми ще купят повече от четири
  бройки, дори ако книгата не се продаде никъде другаде в страната.
• Моля Ви, – казах му. – Приятелите ми, някои от пациентите ми и други хора, които познавам, ще
  дойдат да търсят книгата ми. Не можете ли да поръчате повече?
  Трябваше лично да дам гаранция за стоте бройки, които той неохотно поръча.
  За мое огромно изумление книгата стана международен бестселър с повече от два милиона тираж и
  бе преведена на над двадесет езика. В живота ми отново бе настъпил невероятен обрат.
  След като завърших с отличие Колумбийския университет и продължих лекарското си образование
  в колежа по медицина в Йейл, изкарах практика в болницата на Университета в Ню Йорк й квалификация по психиатрия в Йейл. После започнах да преподавам във факултета по медицина на Университета в
  Питсбърг и Университета в Маями.
  През следващите 11 години бях завеждащ катедрата по психиатрия в медицинския център ’’Маунт
  Синай” в Маями. Написал съм много научни трудове и статии. Бях в разцвета на академичната си
  кариера.
  Тогава в кабинета ми в „Маунт Синай” влезе Катрин, младата пациентка, която описах в първата си
  книга. Изпълнените й с подробности спомени от предишни прераждания, на които първоначално не
  повярвах, и способността й в състояние на хипнотичен транс да предава трансцедентални съобщения
  обърнаха наопаки живота ми. Не можех повече да гледам на света по начина, по който го правех преди
  това.
  След Катрин при мен дойдоха още много пациенти, за да ги подложа на терапия чрез регресия в
  предишен живот. Хора, чиито симптоми не бяха повлияни от традиционните за медицината и
  психотерапията методи, се излекуваха.
  Втората ми книга, Назад във времето към излекуване, разказва това, което съм научил за
  възможностите, които терапията чрез регресия към минали прераждания ни дава. Книгата е основана на
  историите на действителни пациенти.
  Най-завладяващата от всички истории е описана в третата ми книга, озаглавена Само любовта е
  истинска. Това е книга за сродни души, хора, които завинаги са свързани от любовта си и които се събират отново и отново, живот след живот. Как откриваме и разпознаваме сродната душа и съдбоносните
  решения, свързани с това, са сред най-вълнуващите и важни моменти в живота ни.
  Съдбата повелява срещата на сродните души. Ние ще ги срещнем. Но това, което ще решим да
  правим след тази среща, е въпрос на личен избор или на свободна воля. Погрешен избор или пропуснат
  шанс може да доведе до невероятна самота и страдание. Правилен избор, една осъществена възможност,
  може да ни донесе истинско блаженство и щастие.
  Елизабет, красива жена от Средния запад, дойде при мен и се подложи на лечение, тъй като
  страдаше от дълбока мъка и страх след смъртта на майка си. Освен това тя постоянно имаше проблеми
  във взаимоотношенията си с мъжете – избираше неудачници, грубияни и други неподходящи партньори.
  Никога не бе изпитвала истинска любов към някой мъж.
  Пътуването назад към далечни времена даде изненадващи резултати.
  По същото време, докато подлагах Елизабет на терапия чрез връщане към предишни прераждания,
  лекувах и Педро, млад мексиканец, който също страдаше от мъка. Брат му бе починал наскоро при
  злополука. Освен това, изглежда, че проблеми с майка му и тайни от младежките му години се
  съюзяваха срещу него.
  Педро бе обхванат от съмнения и отчаяние и нямаше с кого да сподели болката си.
  Той също се впусна в изследване на отдавна отминали времена, за да търси решения и лек.
  Макар че Педро и Елизабет се лекуваха при мен по едно и също време, те никога не се бяха срещали,
  www.spiralata.net – Книгата е сканирана от Д. Стоянова 3
  тъй като часовете им бяха в различни дни от седмицата.
  През последните петнадесет години често съм работил с двойки и семейства, които откриваха настоящ партньор или любим в минали прераждания. Случвало ми се е да връщам назад двойки, които
  едновременно и за първи път се срещаха в един и същи предишен живот. Тези разкрития често бяха
  шокиращи за двойката. Те никога преди не бяха изживявали подобно нещо. Докато сцените се
  разиграват в моя кабинет, те мълчат. Чак след това, след като излязат от отпуснатото състояние на
  хипноза, за първи път откриват, че са гледали едни и същи сцени, имали са еднакви усещания и чувства.
  Чак тогава и аз разбирам за връзките им в предишни прераждания.
  Но при Елизабет и Педро всичко беше различно. Животът им и миналите им прераждания се разгръщаха в кабинета ми поотделно и съвсем независимо един от друг. Те не се познаваха. Никога не се бяха
  срещали. Бяха от различни държави и култури. Дори аз, тъй като се срещах с двамата поотделно и нямах
  причина да подозирам, че между тях има нещо общо, не направих връзка. И все пак, те сякаш описваха
  едни и същи предишни прераждания с поразяващо еднакви подробности и чувства. Възможно ли е да са
  се обичали и загубили през вековете? Отначало никой от нас не осъзнаваше завладяващата драма, която
  вече бе започнала да се разгръща сред нищо неподозиращия покой на кабинета ми.
  Аз пръв открих връзката между тях. А сега какво? Да им кажа ли? Ами ако грешах? Ами
  поверителността на информацията между лекар и пациент? Ами връзките, които в момента имаха?
  Имах ли право да се меся в съдбата? Ами ако подобни взаимоотношения в настоящия живот не влизаха
  в плановете им и дори не бяха в техен интерес? Дали още една провалена връзка нямаше да подкопае
  както добрите резултати от терапията, така и доверието им към мен? През годините, прекарани в
  медицинския колеж, и по време на квалификацията ми по психиатрия в Университета в Иейл, бе станало
  мой дълбоко утвърден принцип да не вредя на пациентите си. Когато имаш съмнения, недей да вредиш.
  Състоянието и на Педро, и на Елизабет се подобряваше. Да се задоволя ли с това?
  Педро беше в края на лечението си и скоро щеше да напусне страната. Трябваше спешно да взема
  решение.
  Не всички техни сеанси, особено тези на Елизабет, са включени в тази книга, тъй като някои от тях
  нямат пряка връзка с историите им. Някои бяха изцяло посветени на традиционната психотерапия и не
  включваха хипноза или регресия.
  Следващите страници са написани въз основа на медицински протоколи, аудио-записи и по памет.
  Само имената и някои дребни детайли са променени в името на поверителността. Това е една история за
  съдбата и надеждата. Това е история, която се случва всеки ден без много шум.
  В този ден някой слушаше