Увод

Кои сме ние? Защо сме тук? Къде отиваме? Опитах се да отговоря на тези вечни въпроси в пър­вата си книга – „Пътят на душите”, издадена през 1994 година от „Люълин”. Много хора са споделяли с мен, че тя ги е подтикнала към духовно пробуждане на вътрешната им същност, защото никога по-рано не са имали възможност да прочетат с такива под­робности какво представлява животът в духовния свят. Казвали са също, че информацията им е помог­нала да разберат най-съкровените си чувства, поро­дени от мисълта за живота на душите след физическата смърт и целта на завръщането им на Земята. След като книгата излезе от печат, а после бе пре­ведена на други езици, получих въпроси на читатели от целия свят, които се интересуваха дали ще има втора книга. Дълго време отхвърлях тези предложения. Трудно бе да събера записките на дългогодишните си изследва­ния, да ги подредя и най-сетне да напиша систематизи­ран труд за вечния живот. Имах чувството, че вече съм сторил достатъчно.

В увода към „Пътят на душите” споделих, че съм изучавал традиционна хипнотерапия и някога се отнасях скептично към използването на хипнозата за медитационно връщане в миналото. Ориентирах се към хипноза­та през 1947-а, на петнадесетгодишна възраст, така че бях представител на старата школа, а не на модерните течения. Затова когато неволно стигнах със свой кли­ент до дверите на духовния свят, бях изумен. Открих, че за повечето хора, насочили интереса си към спомени­те за минали прераждания, животът на душата между тях е период на тайнствена забрава, който служи като мост. Скоро разбрах, че сам трябва да открия стъпките, необходими за да отключа паметта на хората за пребиваването им на това загадъчно място. След още години изследвания най-сетне съумях да съставя рабо­тен модел на структурата на духовния свят и осъзнах какъв терапевтичен ефект може да има този процес върху клиента. Установих също, че няма значение дали човекът е атеист, дълбоко религиозен, или има своя философия. Когато са в състояние на хипноза, всички са последователни в разказите си. Именно поради тази при­чина станах, както сам се наричам, спиритуален регресионист. Тоест хипнотерапевт, специализирал се в об­ластта на живота след физическата смърт.

Написах „Пътят на душите”, за да дам на читатели­те основа за надграждане на информация, като чрез по­редица от събития описах какво става, след като умрем и преминем отвъд, кой ни посреща, къде отиваме и какво правим като души в духовния свят, преди да изберем тяло за следващото си прераждане. Тази книга е като пътеводител през времето, създаден по действителни разкази на клиенти за минали преживявания между пре­дишните им животи. Затова „Пътят на душите” не е поредната книга за прераждането, а нова основа за метафизически изследвания, каквито досега не са били провеждани чрез хипноза.

През осемдесетте години, докато формулирах рабо­тен модел на света между преражданията, престанах да се занимавам с други типове хипнотерапия. Бях по­гълнат от разбулването на тайните на духовния свят, основано на огромен брой случаи. Така се почувствах по-уверен в истинността на по-ранните си открития. През тези години на специализирани изследвания работех буквално в  уединение с клиентите си, които знаеха за наме­ренията ми, и използвах само информацията, която по­лучавах от тях и приятелите им. Дори избягвах да се консултирам с метафизическа литература, защото исках да бъда напълно свободен от чужди влияния. Днес все още вярвам, че решението ми да работя в усамоте­ние и да не давам публични изявления беше правилно.

Когато напуснах Лос Анджелис и се оттеглих в пла­нината Сиера  невада, където написах „Пътят на души­те”, се надявах на пълно спокойствие и анонимност. Но очакванията ми не се оправдаха. По-голямата част от материала в книгата не бе публикувана никога по-рано и започнах често да получавам писма от издателите си. Задължен съм на „Люълин” за прозорливостта и сме­лостта да представят изследванията ми на широката публика. Скоро след издаването на книгата бях изпра­тен да изнеса множество лекции и да дам интервюта за радиото и телевизията.

Хората искаха повече подробности за духовния свят и не преставаха да питат дали разполагам с още мате­риал. Не можех да отрека. Всъщност имах доста разно­образна несподелена информация, но предполагах, че читателската аудитория не би приела толкова много от един неизвестен автор. Въпреки факта, че хората при­еха „Пътят на душите” като вдъхновяващо четиво, дъл­го отхвърлях идеята да напиша продължение. Накрая стигнах до компромисно решение. При отпечатването на петото издание към „Пътят на душите” бе добавен индекс и няколко допълнителни абзаца, за да удовлетворя молбите на читателите за по-подробно изясняване на някои въпроси. Но не се оказа достатъчно. Броят на пис­мата с въпроси за живота след смъртта, които получавах всяка седмица, продължи драматично да нараства.

Много хора започнаха да търсят връзка с мен и час­тично възобнових работата си. Забелязах по-висок про­цент на по-развитите души. Навярно тези хора бяха чакали дълго, докато почти се оттегля в пенсия и потокът от клиенти чувствително намалее. В резултат – имам по-малко случаи на млади души в психологическа криза и повече клиенти, които умеят да бъдат търпе­ливи. Те изпитват желание да отключат смисъла, скрит зад определени неща, като надникнат в духовните си спомени, за да изберат цел в живота си. Много от тях самите са лечители и учители, които споделят с мен допълнителни сведения за духовния си живот между преражданията. Надявам се, че в замяна съм им помогнал да намерят своя път.

През цялото това време читателите останаха с убеждението, че не съм разкрил всичките си тайни. Най-сетне в  съзнанието ми се зароди въпросът, как да започ­на следващата си книга. Създаването на „Следите на душите” е последица от всичко, което описах. Смятам първата си книга за странстване из духовния свят по безкрайната река на вечността. Пътуването започва от устието с момента на физическата смърт и завър­шва там, откъдето се завръщаме в ново тяло. В „Пъ­тят на душите” съм се доближил до източника толкова, колкото бе възможно. Това не се е променило. Въпреки че споменът за многократното изминаване на то­зи път е в съзнанието на всекиго, никой човек, който все още се преражда, не би могъл да ме отведе по-далеч.

„Следите на душите” е създадена с намерението да понесе пътниците на втора експедиция по реката, с отклонения за опознаване на най-главните й притоци. По време на новото пътешествие бих искал да разкрия още непознати аспекти на маршрута, за да дам на хората по-цялостна перспектива. Изградил съм тази книга по-скоро на базата на тематични категории, отколкото в хронологичен или пространствен ред. Застъпил съм вре­мевите рамки на нормалното движение на душата между духовните местности, за да анализирам изцяло преживяванията Опитах се да представя на читателите едни и същи елементи на духовния живот от различни гледни точки. В „Следите на душите” се стремя да развия разбирането за изключителния ред и планираност, която съществува за нас.

Същевременно се надявам това второ пътуване сред чудесата на духовния свят да бъде интересно и приятно и за неопитния пътешественик. На тези читатели, ко­ито за първи път се срещат с моята работа, встъпи­телната глава ще предложи кратък преглед на всичко, което съм открил за живота между преражданията. На­дявам се това резюме да допълни разбиранията ви за нещата, които ни очакват, и да провокира интерес и към първата ми книга.

И така, в началото на второто ни пътешествие за­едно бих искал да благодаря на всички вас, които ме подкрепихте в усилията, необходими за отключването на духовните двери на съзнанието. Тези асоциации, по­мощта на много водачи и личното ми удоволствие от работата ми дадоха енергия да продължа. Това, че съм избран за един от посланиците на тази важна мисия, ме кара да се чувствам истински благословен.

Съновидение

Един от основните начини, които отпътуващата душа използва, за да достигне до обичаните хора, е чрез съня. Скръбта, завладяла съзнанието, временно остава на за­ден план в мислите ни, когато спим. Дори ако сънят ни е неспокоен, подсъзнанието ни е по-отворено за възпри­емане, за съжаление скърбящият твърде често се буди от сън, който би могъл да съдържа послание, и така то се изплъзва от паметта, без да бъде усвоено. Или в момента символите и образите, които виждаме, не ни говорят нищо, или приемаме последователността от съновидения като желателно мислене, например, когато в съня виждаме себе си с човека, за когото скърбим.

Преди да продължа нататък, бих искал да предложа теория за същността на сънищата. Професионалният ми опит е натрупан чрез разкази на клиенти в състоя­ние на хипноза, които обясняват как като безплътни същества използват съня, за да се свързват с живите. Душите внимателно избират последователността от съновидения, която да използват. Стигнал съм до изво­да, че повечето сънища не са дълбоко смислени. При преглеждането на различни текстове за съня установих, че дори специалисти в тази област смятат, че много от сънищата през нощта са просто абсурдни смесици, при­чинени от претоварване на сетивата ни през деня. Ако съзнанието преминава през определени сънни цикли, нер­вните трансмисии през синаптичните ни пролуки освобождават мозъка ни от напрежение.

Класифицирам сънищата в три типа, единият от ко­ито е пречистващ. Понякога през нощта се смесват множество несвързани мисли от деня, които съзнанието из­хвърля като излишно бреме. В такива сънища не може да се открие смисъл, защото няма такъв. От друга страна, всички знаем, че има по-познавателна страна на съня. Разделям този тип на два подвида: разрешаване на проб­леми и духовни сънища, със съвсем тънка граница помежду им. Има хора, които притежават дарбата да гадаят за предстоящи събития по съновиденията. Състоянието на нашето съзнание може да бъде променено от съня.

Един от най-потискащите периоди от живота ни е мъката от отнетата ни близост на скъп човек, която мислим, че сме загубили завинаги. Почти единственото облекчение от дълбоката скръб, което получаваме, е до-като сме в състояние на сън. Заспиваме с мъката и когато се събудим, тя не ни е напуснала, но се е появила и известна загадъчност. Понякога на сутринта имаме по-ясна представа за стъпките, които трябва да изми­нем, за да превъзмогнем загубата. Разрешаването на проб­леми чрез поредица от съновидения е процес на духовна инкубация, който се нарича процедурен, защото се появя­ват образи, които ни учат как да продължим напред. Да­ли това прозрение идва от някъде извън самите нас? Ако сънят постепенно премине към духовния вид, навярно „тъкачите на сънища” са ни посетили, за да ни помогнат в преодоляването на емоционалното страдание.

В духовните сънища участват нашите водачи, учи­тели и сродни души, изпълняващи ролята на пратеници, които ни подкрепят във вземането на решения. Не само когато скърбим, получаваме помощ по такъв начин. Та­зи духовна последователност от съновидения съдържа и спомени за преживяванията ни в други физически и без­плътни светове, включително и духовния. Колко от вас са сънували, че могат да летят или лесно да плуват под вода? С някои клиенти съм установил, че в тези митич­ни спомени има информация за живота, който са водили като интелигентни летящи или водни същества на други планети. Често този вид поредици от съновидения по метафоричен начин ни разкриват тайни, които отключват вратата на сравненията между предишни животи и сегашния. Безсмъртният ни душевен характер не се про­меня много в различните тела, така че тези сравнения съвсем не са странни. Някои от най-важните ни открития са резултат от епизодични сънища за събития, мес­та и модели на поведение, идващи от преживяванията ни, преди да добием сегашното си тяло.

В първа глава бегло споменах за подготвителния клас, който посещаваме в духовния свят, преди да се завърнем за нов живот. Тези тренировки на душите са по-подробно описани в първата ми книга, но ги споменавам и тук, защото преживяването е свързано с нашите сънища. Цел­та на класа е в бъдеще да можем да разпознаваме хора и събития. Докато се подготвяме за прераждане, учите­лят изтъква важните аспекти на новия ни живот, сре­щите и общуването с души от нашата група и от други общности, които ще споделят част от този живот с нас. Превръщаме се в интегрирана част от класа.

Спомените за подготвителния клас могат да ни бъ­дат внушени в съня, за да внесат светлина в мрака на отчаянието ни, особено когато сме загубили вечния си партньор. Юнг казва: „Сънищата въплъщават потисна­ти желания и страхове, но могат и да дадат израз на неизбежни истини, които не са илюзии или налудничави фантазии.” Понякога тези истини са закодирани в мета­форични загадки и представени чрез образи в сънищата ни. Символите от съня са културно генерализирани, но истинността на съновниците не е гарантирана. Всеки трябва да използва собствената си интуиция, за да раз­гадае смисъла на един сън.

Австралийските аборигени, култура с над десет хи­ляди годишна непрекъсната история, вярват, че всъщ­ност времето на съня е действителното. Често съновните възприятия са така реални, както при преживяванията ни наяве. За душите в духовния свят съществува само настояще време, така че, независимо колко дълго е отсъствал физически от живота ви, човекът, когото обичате, иска да знаете, че все още съществува в сегаш­ната реалност. Какво прави любящата душа, за да ви помогне да стигнете до прозрение и приемане на тези неща в съня си?

•  случай пети •

Клиентката ми току-що е починала от пневмония в Ню Йорк през 1935-а. Млада жена, в началото на тридесет­те си години, пристигнала в Ню Йорк, след като е израснала в малко градче в средния запад. Смъртта на Силвия е била внезапна и тя иска да стори нещо, за да уте­ши майка си, която е вдовица.

Д-р Н. Веднага след смъртта ли ще заминеш за духовния свят?

К. Не. Трябва да се сбогувам с майка си, но се налага да почакам, докато й съобщят новината.

Д-р Н. Има ли друг човек, когото би искала да видиш, преди да отидеш при майка си?

К. (след известно колебание, с пресипнал глас.) Да… Имам един бивш приятел… Казва се Фил. Първо ще намина при него…

Д-р Н. (тактично.) Разбирам, влюбена ли беше във Фил?

К. (пауза.) Да, но не се оженихме… Просто… Искам още веднъж да го докосна. Няма да установя истински контакт, защото той е заспал дълбоко и не сънува. Не мога да остана дълго, защото искам да стигна до майка си, преди да научи за мен.

Д-р Н. Няма ли посещението ти при Фил да бъде твърде кратко, защо не изчакаш подходящ съновен цикъл, за да оставиш послание?

К. (решително.) Фил не е бил част от живота ми от години. Отдадох му се, когато и двамата бяхме много млади. Едва ли все още мисли за мен… И… Изведнъж да ме срещне насън… Възможно е да пропусне съобщение­то. Засега е достатъчно да оставя следи от енергията си, защото в духовния свят отново ще бъдем заедно.

Д-р Н. И след като се отбиеш при Фил, отиваш при майка си?

К. Да. Започвам с по-конвенционално мисловно общуване, докато е будна, но не стигам доникъде. Толкова е тъжна. Скръбта на майка ми, че не е била до мен, я е обзела изцяло.

Д-р Н. Какви методи си опитала досега?

К. Проектирам мислите си чрез оранжево-жълта свет­лина, като пламък на свещ, обграждам с нея главата й и изпращам послание за обич. Не постигам ефект. Тя не разбира, че съм до нея. Ще опитам чрез сън.

Д-р Н. Добре, Силвия, нека бавно проследим този процес. Като за начало ми кажи дали избираш някой от съни­щата на майка си, или можеш сама да създадеш нов?

К. Все още не умея добре да създавам сънища. Много по-лесно е да избера готов, да вляза в  него, за да подготвя условия за по-естествен контакт, и да участвам. Искам да знае със сигурност, че аз съм в съня й.

Д-р Н. Добре, сега опиши този процес.

К. Първите два съня са неподходящи. Единият е абсурдна бъркотия. Другият е фрагмент от предишен живот, в който мен ме няма. Най-сетне започва да сънува, че върви сама през полето около къщата ми. Трябва да знаете, че в този сън тя не изпитва скръб. Все още не съм мъртва.

Д-р Н. Защо го смяташ за подходящ, Силвия, щом не участваш в него?

К. (смее ми се.) Слушайте, нима не разбирате, плавно ще се промъкна в съня й.

Д-р Н. Можеш да промениш последователността на съ­ня, като се включиш в него?

К. Да, влизам от другия край на полето, като съчетавам енергийните си сигнали с мислите на майка си. Проектирам образа си такъв, както изглеждах при последна­та ни среща. Бавно пристъпвам през полето, докато тя свикне с присъствието ми. Махам й, усмихвам се и отивам при нея. Прегръщаме се и сега изпращам към спящото й тяло вълни от живителна енергия.

Д-р Н. И какво въздействие има това върху майка ти?

К. Картината се издига до по-високо ниво на съзнател­ност за нея. Искам да се уверя, че ще помни съня, когато се събуди.

Д-р Н. Как можеш да бъдеш сигурна, че няма да го приеме за проекция на желанието си да бъде с теб и да го отхвърли като нереален?

К. Влиянието на подобни ярки сънища е огромно. Когато майка ми се събуди, в съзнанието й остава ярко впе­чатление за двете ни сред този пейзаж и тя подозира, че съм с нея. С течение на времето споменът става толкова реален, че започва да се чувства сигурна.

Д-р Н. Силвия, придвижването на образа от подсъзна­телната в съзнателната реалност благодарение на твоя трансфер на енергия ли става?

К. Да, това е процес на Филтриране, при който продължавам да изпращам енергийни вълни към нея и през следващите няколко дни, докато започне да приема мисълта за отпътуването ми. Искам да повярва, че все още съм част от нея и винаги ще бъда.

Очевидно бе, че Силвия няма намерение да стои дълго при Фил и да оставя послание за чувствата си в подсъз­нанието му.

В дълбока делта-фаза на мозъчните вълни, при която няма бързо очно трептение, не се явяват съновидения. Състоянието на сън, при което очите се движат, извес­тно, и като парадоксален сън, е доста по-леко и следова­телно по-активно. Най-често настъпва скоро след заспиване и малко преди събуждане. В следващия ми случай връзката със сънуващия ще бъде осъществена между по­следователни сънища, навярно защото той все още е в парадоксално сънно състояние.

Душите – „тъкачи на сънища”, с които съм се свърз­вал, внушават съновидения по два различни начина.

1.  Промяна на сън. В този случай безплътният влиза в съзнанието на спящия и частично променя вече съ­ществуващ сън. Бих нарекъл това техника на намеса, при която душите се включват като актьори между репликите на разиграваща се пиеса така, че спящият не усеща настъпилата промяна в сценария. Именно това прави Силвия с майка си. Изчаква подходящ сън, в който неусетно влиза. Колкото и труден да изглежда този процес, очевидно втората процедура е по-сложна.

2. Създаване на сън. В този случай душата сама изгражда и внушава нов сън, като втъкава образите в смислено изложение, съответстващо на целта й. Съз­даването или променянето на сцени в съзнанието на сънуващия трябва да предаде послание. Виждам в то­ва израз на обич и подкрепа. Ако внушаването на сън не е извършено умело и не се получи смислен сън, на сутринта спящият има само откъслечни спомени или не помни нищо от съня.

За да илюстрирам създаването на нов сън, ще цити­рам един случай на душа от пето ниво, чието име в последния минал живот е било Бъд. Бъд е загинал в битка през 1942-а, по бреме на втората световна война. В случая сънуващият е Уолт, оцелелият брат на Бъд. Бъд е умел създател на сънища и след гибелта си на бойното поле и завръщането си в духовния свят започва подготовка за ефективен метод да утеши Уолт . Това е един от случаите, които ми дадоха по-пълна представа за тънкостите, които „тъкачите на сънища” прилагат, за да въздействат върху спящите. В този съкратено пред­ставен случай клиентът ми ще опише техниките, кои­то е научил от водача си Аксинар.

• случай шести •

Д-р Н. Как възнамеряваш да облекчиш скръбта на брат си, след като се завърнеш в духовния свят?

К. С Аксинар работим върху една ефективна стратегия. Много е деликатна, защото сме с двойника на Уолт .

Д-р. Н. Имаш предвид онази част от енергийната му маса, която е останала там при прераждането му на Земята?

К. Да, с Уолт  сме от една и съща духовна група. Започ­вам, като се свързвам с раздвоената му същност, за да мога да достигна по-близо до Уолт  на Земята.

Д-р Н. Ако обичаш, опиши процедурата.

К. Понасям се към убежището на останалата му енергия и за кратко се сливам с нея. Това ми позволява пълно запаметяване на енергийния отпечатък на Уолт. Вече съществува телепатична връзка между нас, но искам по-здраво вибрационно свързване, когато стигна до леглото му.

Д-р Н. Защо искаш да носиш напълно точен отпечатък на енергийния образ на Уолт , когато се върнеш на Земята?

К. За да има по-силна връзка със сънищата, които ще създам.

Д-р Н. Но не може ли самият енергиен двойник на Уолт  да общува с него на Земята вместо теб?

К. (рязко.) Би било напразно. Това е като да разговаряш със себе си, нищо повече. Няма никакво въздействие, особено по време на сън. Безполезно е.

Д-р Н. Добре, щом точният енергиен образ на Уолт е с теб, какво става, когато стигнеш до спящото му тяло?

К. Той се мята и върти през цялата нощ и истински страда заради моята гибел. Аксинар ме е учил да рабо­тя между последователни сънища, защото самият той умее изключително добре да използва тези мо­менти за енергиен трансфер.

Д-р Н. Работиш между сънища?

К. Да, за да мога да оставя послания и от двете страни на два различни съня, а после да ги свържа за по-силна възприемчивост. Понеже разполагам с точния енерги­ен образ на Уолт, прониквам в съзнанието му съвсем лесно и вливам енергията си. След посещението ми се разгръща трети сън, свързан с другите два като заба­вена реакция, и Уолт  вижда двама ни отново заедно в безплътна обстановка, в  която няма да разпознае ду­ховния свят, но активирането на тези примамливи спомени ще му вдъхне сили.

Забележка: В някои култури, като тибетската мистика, се вярва, че сънуващите познават духовния свят и го приемат за почти физически рай, което е естествена част от сънуването.

Д-р Н. Какви бяха сънищата, които създаде?

К. Уолт  беше с три години по-голям, но като деца често играехме заедно. Това се промени, когато стана на тринадесет. Братската ни близост не изчезна, но той просто започна да дружи с момчета на своята въз­раст и аз бях изключен от компанията. Един ден Уолт  и приятелите му се люлееха на въже, вързано за клони­те на голямо дърво над езерото до фермата ни. Аз бях наблизо и ги наблюдавах. Другите момчета започнаха първи, а после се сборичкаха във водата. Уолт  се залюля твърде силно, удари главата си и когато падна в езерото, беше почти в несвяст. Те не го забелязаха. Аз се гмурнах във водата, вдигнах главата му над повърх­ността и започнах да викам за помощ. По-късно, кога­то лежеше на брега, Уолт  се обърна към мен с премрежен поглед и каза: „Благодаря ти, че ме спаси, Бъди.” мислех, че с тази постъпка съм си спечелил място в техния клуб, но след няколко седмици Уолт  и прияте­лите му не ми позволиха да поиграя софтбол с тях. Почувствах се предаден, защото Уолт  не се застъпи за мен. По време на играта топката падна в някакви храсти и не можаха да я открият. Вечерта аз я наме­рих и я скрих до плевнята ни. Бяхме бедни деца и после те не можеха да играят софтбол, докато едно от момчетата не получи друга топка за рождения си ден.

Д-р Н. Кажи ми какво послание искаше да предадеш на Уолт ?

К. Да покажа две неща. Исках брат ми да види как плача и държа окървабената му глава в скута си на брега на езерото и да си спомни какво си казахме, когато диша­нето му се възстанови. Вторият сън, за играта на софтбол, завърши с нова сцена, в която го заведох до плевнята, където топката все още стоеше скрита. Казах на Уолт, че му прощавам за всяка грешка, допус­ната в живота ни заедно. Исках да знае, че винаги съм с него и привързаността ни един към друг не може да умре. Той ще се убеди в това, когато отиде до стара­та плевня да търси топката.

Д-р Н. Ще има ли нужда Уолт  отново да сънува това след посещението ти?

К. (смее се.) Няма да бъде необходимо, стига да си спом­ни къде се намира плевнята, когато се събуди. Уолт  наистина запомни това, което му внуших. Върна се в старата ни плевня, откри топката и повярва в посла­нието. Това му помогна да превъзмогне скръбта по мен.

Символите от сънищата достигат до много нива в съзнанието, някои от които са абстрактни, а други – емоционални. В този случай в сънищата присъстват об­рази от действителни преживявания, които подсилват ярките спомени на двама братя в отрязък запаметено време. Бъдещото единение е отразено за Уолт  в тре­тия, доста загадъчен сън, в който двете души са щас­тливи заедно в духовния свят.

Измина доста време, докато открия напреднала ду­ша на път да се превърне в „създател на сънища”, тит­ла, която ми се струва подходяща за Аксинар от случай 6. Както за всяка духовна тактика, не всички души имат еднакъв стремеж да развиват уменията си. В случай с Бъд не само създава поредица от сънища в съзнанието на Уолт, но и прилага по-сложната техника на съчета­ването им в централна тема за братската обич и подкрепа. Накрая Бъд дава физическо доказателство за при­съствието си чрез скритата топка. Не подценявам въз­действието, което Силвия от случай 5 е постигнала върху майка си, неусетно влизайки в съня й. Но случай в демонстрира по-висше духовно умение.

Предаване на послания чрез децата

Когато душите срещат трудности при опитите си да стигнат до съзнанието на скърбящ възрастен, понякога използват децата, за да предадат своите послания. Де­цата са по-възприемчиви за духовете, защото в съзнани­ето им вее още не са изградени бариерите на съмнение в свръхестественото. Често детето, избрано за проводник, е член на семейството на починалия. Това пома­га на духа, опитващ се да достигне до жив роднина, осо­бено от същия дом. Следващият случай е на мъж, почи­нал от сърдечен удар в задния си двор на четиридесет и две години.

• случай седми •

Д-р Н. Какво правиш, за да утешиш съпругата си в мо­мента на смъртта?

К. Отначало се опитвам да обгърна Айрин с енергията си, но все още не съм достатъчно умел (душата е от трето ниво). Долавям скръбта й, но нищо, което пра­вя, няма ефект. Разтревожен съм, защото не искам да си тръгна, без да се сбогувам.

Д-р Н. Сега просто се отпусни и продължи бавно. Искам да ми обясниш как се справяш с тази дилема.

К. Скоро осъзнавам, че ще успея да утеша Айрин чрез Сара, десетгодишната ни дъщеря.

Д-р Н. Защо мислиш, че Сара би те възприела?

К. С дъщеря ми имаме особена връзка. Тя също много тъгува заради смъртта ми, но скръбта й е примесена със страх от това, което ме сполетя така внезапно. Сара все още не разбира напълно. Събрали са се много съседи; за да вдъхнат кураж на жена ми. Никой не обръ­ща внимание на Сара, която седи сама в спалнята ни.

Д-р Н. Виждаш ли в това възможност?

К. Да, всъщност Сара усеща, че все още съм жив, и е по-отворена за вибрациите ми, докато влизам в стаята.

Д-р Н. Добре. Какво става по-нататък между теб и дъщеря ти?

К. (въздъхва дълбоко.) Успявам! Сара държи комплект от иглите за плетене на майка си. Изпращам чрез тях топлина в ръцете й и тя веднага я чувства. После използвам иглите като трамплин, за да стигна до гръбнака и тила й и да докосна брадичката й. (клиен­тът замълчава и избухва в смях.)

Д-р Н. Какво те зарадва толкова?

К. Сара се смее, защото я гъделичкам по брадичката както преди, всяка вечер, преди да заспи.

Д-р Н. А сега какво правиш?

К. Тълпата се разотива, защото са ме изнесли на улица­та и качили в линейка. Айрин влиза сама в  спалнята, за да се приготви, след което една съседка ще я откара до болницата. Иска и да нагледа дъщеря ни. Сара вдига поглед към нея и казва: „Мамо, не е нужно да отиваш, татко е тук, с мен. Зная, защото усещам как ме гъделичка по брадичката!”

Д-р Н. Какво прави съпругата ти тогава?

К. Очите на Айрин са насълзени, но не ридае неудържимо както по-рано, за да не изплаши Сара. Прегръща дъще­ря ни.

Д-р Н. Айрин не приема това, което смята за фантазии на Сара, че си с нея?

К. Все още не. Но вече съм готов за Айрин. Веднага щом съпругата ми прегръща дъщеря ни, скачам в пролуката между тях и изпращам енергийни струи и към двете. Айрин също ме усеща, макар и не така силно както Сара. Седят на леглото, притиснати една към друга, със затворени очи. За миг тримата сме заедно насаме.

Д-р Н. Чувстваш ли, че си постигнал целта си за този ден?

К. Да, достатъчно е. Време е да ги оставя и да напусна къщата. Понасям се високо над нивите и се издигам в небето. Скоро ме обгръща ярка светлина и моят во­дач идва да ме посрещне.

Контакт в позната обстановка

От последния случай може би изглежда, че щом отпъту­ващата душа стигне до любящите хора и ги докосне, отива в духовния свят и повече не отделя време да бъде близо до тях. Има хора, които не чувстват присъствието на душата веднага след смъртта, но по-късно ще го усетят. Живите, които са стигнали до фазата на при­емане в процеса на скръб, биха получили утеха, като знаят, че хората, които обичат, все още бдят над тях. Но има и такива, които никога не възприемат нищо.

Душите не се отказват лесно от нас. Друг начин ду­ховете да ни докоснат е чрез обстановката, свързана със спомените ни. Тези контакти постигат въздействие до­ри върху съзнания, заключени за всички останали форми на духовно общуване. Следващият случай илюстрира то­зи метод. Клиентът ми в миналия си живот е бил жена на име Нанси, починала внезапно от мозъчен удар след тридесет и осем годишен брак с Чарлз. Съпругът й бил притиснат между етапите на отричане и гняв и така потискал емоциите си, че отказвал да приеме помощ от приятелите им или да потърси професионален съвет. Ка­то инженер по професия, предимно аналитичният му ум отхвърлял всякакъв спиритуален подход към преживяната загуба, защото противоречал на науката.

Месеци наред след погребението душата на Нанси се опитвала да осъществи връзка с него по няколко начина. Стоическата му натура издигнала такава стена около него, че Чарлз  дори не заплакал истински след смъртта на жена си. За да преодолее тази пречка, Нанси решила да стигне до вътрешното му съзнание чрез обонянието, като се свърже с обстановка, позната и за двамата. Използването на сетивата от душите допълва общува­нето с подсъзнанието. Нанси използвала градината си, и по-точно розовия храст, за да достигне до Чарлз .

• случай осми •

Д-р Н. Защо мислиш, че Чарлз  ще реагира на присъствие­то ти в градината?

К. Защото знае, че обичах градината си. Не проявяваше интерес към моите растения. Знаеше, че грижите за тях ми доставят удоволствие, но за Чарлз  градинарството означаваше само тежка работа. Честно каза­но, почти не ми помагаше в двора. Беше твърде зает със своите инженерни проекти.

Д-р Н. Значи не е обръщал внимание на работата ти в градината?

К. Само когато привлека вниманието му върху нещо. Имах любим бял розов храст до входната врата и когато го подрязвах, размахвах няколко цвята пред носа на Чарлз  и казвах, че ако сладкият им аромат не му въздейства, в душата му няма никаква романтика. Често се смеехме по този повод, защото всъщност Чарлз  беше нежен и любящ, но не го показваше външно. За да избегне темата, мърморейки, се шегуваше: „Това са бели рози, а аз обичам червени.”

Д-р Н. Тогава как ти хрумна план с рози, за да покажеш на Чарлз , че все още си жива и си с него?

К. След смъртта ми розовият храст изсъхна от липса на грижи. Всъщност целият двор беше в лошо състояние, защото Чарлз  не умееше да го поддържа. Един уикенд, докато вървеше замислено през градината, доближи няколко бели рози, които се подаваха през оградата от двора на съседите. Долови уханието. Именно това очаквах и бързо проникнах в съзнанието му спомни си за мен и погледна увехналия ми храст.

Д-р Н. Създала си в съзнанието му образ на своя розов храст?

К. (въздъхва.) Не веднага, защото не би обърнал внима­ние. Чарлз  се интересува от инструменти. Накарах го да си представи лопата и как копае. После се пренесох­ме до розовия храст и в градинарския център в града, откъдето можеше да се купи такъв. Чарлз  извади ключовете от колата си.

Д-р Н. Накарала си го да се качи в колата и да отиде до тази оранжерия?

К. (широко се усмихва.) Трябваше да бъда настойчива, но успях.

Д-р Н. Какво направи после?

К. В оранжерията Чарлз се полута малко, докато го на­соча към розите. Имаше само червени, но това не го разколеба. Проектирах в съзнанието му бял цвят и той попита продавача защо няма бели рози. Казаха му, че са останали само червени. Чарлз  изпревари мислите ми, купи голяма саксия с червени рози и каза на прода­вача да ги доставят в къщата ни, за да не изцапа колата.

Д-р Н. Какво означава да изпревари мислите ти?

К. Когато хората са в стрес, стават нетърпеливи и се връщат към обичайните си модели на мислене. За Чарлз стандартната роза е червена. Това е образът в съзна­нието му. Щом в магазина в момента няма бели рози, съпругът ми не би се занимавал повече с това.

Д-р Н. Значи в известен смисъл Чарлз е блокирал проти­воречивите образи от съзнателното си мислене и проектираните от теб в подсъзнанието му?

К. Да, освен това е емоционално изтощен от смъртта ми.

Д-р Н. Не би ли могла да постигнеш целта си и с червени рози?

К. (равнодушно) Не. Тогава прехвърлих енергията си към Сабине, управителката на магазина, която познавах. Тя присъства на погребението ми и знаеше, че обичам бели рози.

Д-р Н. Не мисля, че разбирам накъде биеш, Нанси. Нямало е бели рози. Чарлз  е купил червени и тръгнал за дома. Не ти ли беше достатъчно?

К. (смее ми се.) Мъже! Бялата роза съм аз. На следваща­та сутрин Сабине лично дойде в къщата ми и докара голяма саксия с бели рози. Каза на съпруга ми; че ги е взела от друга оранжерия и че аз бих искала такива. Чарлз беше смутен и постоя няколко мига на пътеката. Отнесе ги до ямата, която бе изкопал на мястото на изсъхналия ми храст, и спря. Розите бяха пред лице­то му. Вдъхна от аромата им… Но най-важно беше съчетанието на белия цвят и това ухание. (очите на клиентката ми се насълзяват, докато пресъздава то­зи миг.)

Д-р Н. (тихо.) Описваш всичко съвсем ясно. Продължи, ако обичаш.

К. Чарлз… Най-сетне усети присъствието ми… Симет­рично обгърнах с енергията си тялото му и розовия храст. Исках да помирише белите рози и заедно с аро­мата да вдъхне от обгръщащата го енергия.

Д-р Н. Постигна ли въздействие?

К. (нежно.) Най-сетне той застана на колене до ямата и притисна розите към лицето си. Заплака и дълго рида в прегръдката ми. Когато се успокои, знаеше, че все още съм с него.

Докато духовете на съпрузи най-често използват ко­ли или спортни уреди, установявам, че съпругите пред­почитат градинска обстановка, за да се свържат с жи­вите си партньори. Друг клиент ми разказа как жена му осъществила връзка чрез засаждането на дъб. Преди да се срещне с мен, същият вдовец ми писа:

„дори ако това, което ми се случи, не е било от съпругата ми, нима има значение? Главното е, че по някакъв начин изпол­звам емоционалната енергия, извлечена от чувството ми, че тя е с мен и докосва вътрешни източници, които по-рано не можех да използвам. Вече не се чувствам като в бездна без нито лъч светлина.”

При разговорите си с хора за подобни преживявания, които някои наричат мистични, е важно да имаме пред­вид вероятността за духовен източник. Ако можем да изпитаме толкова силна емоция в период на скръб, тя едновременно ще ни донесе утеха и ще ни помогне да узнаем повече за собствената си вътрешна същност.

Понякога духовете предпочитат да общуват с нас чрез идеи. Ето един цитат от писмо, което получих от бивш клиент за покойната му съпруга Гуен. Вярвам, че сеансът ни му е помогнал да открие най-добрия начин да приема мислите на жена си.

„Разбрах, че като души не всички имаме еднаква способност да общуваме едни с други. Изпращането и получаването на съ­общения е умение, което трябва да бъде развивано с практика. Най-сетне долових мислите, внушавани от Гуен, след като чрез медитация не бях стигнал доникъде. Тя е литератор и използва по-скоро словесни мисли, отколкото образи, за да събуди чувс­тво у мен. Трябваше да се науча да свързвам словесните съоб­щения от нея, като използвам своя начин на изразяване, който тя познава, за да разгадавам това, което ми казва. Сега виждам по-ясно как мога да докосна Гуен със съзнанието си.”

Непознатите като пратеници

•случай девети •

Дерик беше шестдесетгодишен мъж, който дойде при мен от Канада, за да прецени живота си и да опита да преодолее най-голямата си мъка. Когато бил млад, загу­бил красивата си четиригодишна дъщеря Джулия. Смърт­та й била внезапна, неочаквана и със съпругата му били толкова съкрушени, че решили да нямат други деца.

Доведох Дерик до дълбока хипноза и го върнах към една сцена след края на миналия му живот, когато трябваше да застане пред съвета си. Тогава открихме, че един от важните уроци в сегашния му живот е да се научи да превъзмогва трагедиите. При последните си две прераждания не се бе справил с това и предавайки се на отчаяние, бе утежнил живота на хората от семейс­твото, разчитащи на него. В сегашния си живот има значителен напредък. Най-интересното в този случай според мен е едно преживяване на Дерик двадесет годи­ни след смъртта на Джулия.

Наскоро съпругата на Дерик починала от рак и той все още бил в траур. Един ден, когато се почувствал много тъжен, се разходил до близкия увеселителен парк. След малко седнал на пейка срещу въртележката. Слу­шал музиката и наблюдавал веселите деца, яхнали раз­ноцветни дървени животни. Отдалеч забелязал моми­ченце, което приличало на Джулия, и очите му се насъл­зили. Точно тогава се появила млада жена на около два­десет години и попитала дали може да поседи до него. Денят бил топъл. Тя била облечена в бял муселин и държала в ръка чаша със студено питие. Дерик кимнал, но не казал нищо, докато жената с наслада отпивала разхладителното и разказвала за детството си в Англия и решението да дойде в Канада, защото била силно прив­лечена от Ванкувър. Представила се с името Хедър и Дерик забелязал около нея сияние като ангелски ореол.

Сякаш времето спряло за Дерик, когато заговорили за семейството на Хедър и плановете й за новия живот в Канада Дерик осъзнал, че разговаря с нея като баща, и все повече му се струвало, че я познава. Накрая Хедър станала и нежно сложила ръка на рамото му. Усмихнала му се и казала: „Зная, че се тревожиш за мен. Няма смисъл. Добре съм и ще имам чудесен живот: зная, че някой ден отново ще се срещнем.”

Дерик сподели, че докато Хедър се отдалечавала и му махала с ръка, видял дъщеря си и се почувствал спокоен. По време на нашия сеанс Дерик разбра, че преродилата се душа на Джулия е дошла при него, и се увери, че наис­тина не я е загубил. Когато страдаме от раздялата с хора, които обичаме, те могат да дойдат при нас по загадъчен начин, често когато сме в унес, близък до алфа-състояние. Приемете тези мигове като послания от отвъдния свят, които ще ви вдъхнат увереност.

3.

Земни духове

Астрални слоеве

Когато клиентите ми  в състояние на хипноза описват възнасянето си в духовния свят като „изди­гане през пластове мъгла към ярката светлина”, то­ва ми напомня за астралните слоеве, за които четем в източните писания. Трябва да призная, че не съм привърженик на строгото разграничаване на точно седем слоя на съществуване, от най-низш до най-висш, познати от източните философии. Така е поради факта, че клиентите ми не виждат никакви доказателства за всички тези слоеве. Поставянето на етикети като средство за систематизиране е човешка сла­бост. Самият аз съм правил тази грешка при описа­нията си на духовния свят. Може би е най-добре прос­то да приемем идеите, които имат духовен смисъл за нас, и да отхвърлим останалите, независимо колко са стари и кой ни убеждава, че са верни. Причината за възраженията ми към строгата формула за специфични слоеве на съществуване от земно­то до божественото е, че тя създава ненужни пречки. Всичките ми изследвания с клиенти в състояние на свръхсъзнателност ме карат да направя извода, че след смъртта минаваме директно от един астрален слой около Земята през дверите към духовния свят. Няма значение дали клиентът ми е млада, или много напред­нала душа. Всички твърдят, че веднага след смъртта душите им преминават през сгъстена атмосфера от светлина около астралния слой на Земята. Сред тази светлина има тъмносиви петна, но не и непроницаеми черни зони. Мнозина говорят за усещане, че се намират в тунел. По-нататък всички души от Земята бързо навлизат в ярката светлина на духовния свят. Той пред­ставлява едно ефирно пространство без зони или бари­ери около него.

В самия духовен свят всички така наречени прост­ранства или места, достъпни за прераждащите се души, са слети. Например за моите клиенти записите акаши, познати от източните мисловни традиции, не се явя­ват на четвърто безгрижно ниво, отделено от останалите функционални области. Те ги наричат книгите на живота, които се съхраняват в символични библиотеки близо до другите духовни пространства.

Убеден съм, че съществуват много неща отвъд ду­ховните преживявания на прераждащите се души, за ко­ито е невъзможно да извлека сведения от тях. Може би цялата идея за космически слоеве в основата си е опит да се представят етапите на ефирното съзнание в  контраст с движението, възпирано от бариери. Исторически погледнато, специфичните определения за слоеве на „подземния свят”, където отиват някои низши души, са добили превес в човешкото мислене. За това ще стане дума по-нататък, в шеста глава.

Когато клиентите ми разказват за пътуване между измеренията, предполагам, че това би могло да се из­тълкува като движение между нива. Хората в състоя­ние на хипноза твърдят, че в самия астрален слой около Земята има изменени или паралелно съществуващи ре­алности, които са част от физическия ни свят. Очевид­но някои физически живи хора притежават способност­та да виждат нематериални същества от тези реал­ности. Чувал съм за множество сфери на границата на измеренията, които душите използват за подготовка или отдих от духовния свят. Абсолютното време, както знаем, изглежда, не съществува в тези зони. Дали физическият свят на Земята притежава подобни характерни черти, които повечето от нас не умеят да виждат? Имах един проницателен клиент, който ми писа следното след сеанса си:

„Работата с вас ме накара да осъзная, че нашата действи­телност е като прожекционен апарат, който ни показва на триизмерен екран небе, планини и морета. Ако втори апарат, със собствено устройство за нагласяне на светлинните често­ти и пространствено-времевите последователности, се синх­ронизира с първия, и двете реалности могат да съществуват едновременно с материалните и нематериалните елементи в една и съща зона.”

Ако това, което хората ми казват в състояние на транс за тази система, е вярно, етичните същества са способни да съществуват в алтернативни реалности в един и същ астрален слой, заобикалящ Земята, всъщ­ност на самата Земя. Вибрационните енергийни сили около Земята са в постоянно изменение. Изглежда, когато тези магнитни полета променят плътността си, се по­лучават циклични вариации, обхващащи векове човешко време. Затова способността ни да усещаме присъстви­ето на духове на Земята не е еднакво силна във всеки век. Може би древните наистина са виждали повече, отколкото ние в съвременния свят.

Природни духове

В предаване по националната телевизия една жена твър­деше, че вижда елфи в лозето си. Каза, че отначало само ги чувала и започнала да се съмнява в здравия си разум. После можела да разговаря с тях и няколко станали ви­дими за нея. Описа ги като джуджета със заострени уши и широки панталони. Естествено, когато новината се разчула, много от съседите й решили, че е луда. Съве­тът, който получила от тези същества, с какво да натори почвата, за да увеличи количеството и подобри качеството на гроздето си, наистина се оказал полезен и скоро хората от близките ферми започнали да я въз­приемат по-сериозно. След предаването жената била поканена за изследване на мозъчните вълни. При стимули­рането на сетивата й се оказало, че някои зони в мозъка й излъчват много по-силна енергия от нормалното.

Имах клиентка, която твърдеше, че притежава по­добни способности. Беше стара душа и в състояние на дълбок транс каза: „Приказните създания са били тук много преди зараждането на нашата цивилизация и никога не са си отивали. Днес повечето от нас не ги виждат, за разлика от древните времена, защото са толкова стари, че плътността им е отслабнала, докато на­шите земни тела все още имат тежка енергия.” Продължих да я разпитвам и тя добави: „Ако скалите имат плътност 1-п, тази на дърветата би била 2-п, а на телата ни – 3-п. По същата система плътността на природните създания е невидима, със степен на прозрач­ност между 4-д и 6-д.”

Когато се сетя за жената, която вижда елфи в лозето си, в съзнанието ми се оформя следната картина: ако можехме да погледнем Земята през рентгенов апа­рат, би наподобявала поредица наложени един върху друг прозрачни топографски листи. Тези вибрационни енер­гийни слоеве варират по плътност и представляват ал­тернативни реалности. Може би някои надарени хора умеят да виждат това, което е в  тези пластове, но повечето от нас не притежават такава способност.

Вярвам също, че голяма част от народните приказки идват от спомените, които душите имат от други физически и безплътни светове. Разказите за тези преживявания на хора под хипноза в някои отношения напом­нят за земните митове и легенди. Тези асоциации включват поверията за духове, обитаващи дървета и цветя, както и връзката със стихиите въздух, вода и огън. Въп­росът за фолклора и душевната памет ще бъде разгле­дан в следващите глави.

Призраци

Много изследователи на паранормалните явления са пи­сали за призраците. Не се смятам за вещ в  тази област, въпреки че съм попадал на души, витаещи като призра­ци. Когато изнасям лекции, често ми задават въпроса, защо духовете благодетели, водачи на тези души, ги ос­тавят да се скитат самотни и нещастни. Приносът ми към изследванията за призраците ще бъде нов поглед върху неща, които смятам за погрешно разбрани, и обяс­нение на това явление от гледна точка на самите приз­раци, а не на онези, които ги виждат на Земята.

Когато съсредоточих хипнотерапевтичната си практика върху живота между преражданията, изминаха го­дини, докато попадна на клиент, чиято душа е била призрак значително дълго време след предишен живот. Не смятам душите, пребиваващи кратко на Земята, за приз­раци в  традиционния смисъл. Например, имах клиентка, загинала млада при пожар в училищна сграда, докато спасявала децата. Тази учителка останала в града месеци след това, просто за да бъде с учениците си и други­те скърбящи заради ранната й смърт. Когато попитах какво я е накарало най-сетне да напусне, тя каза: „О, накрая ми омръзна.” стигнал съм до заключението, че съвсем малка част от душите някога са витали като призраци повече от обичайното време, което е нужно на душа, наскоро напуснала тялото си, да свикне, преди да отпътува от Земята. Не вярвам, че светът ни е оби­таван от много призраци.

Следващите случаи показват, че нашите водачи не ни задължават или принуждават да преминем в духовния свят, ако сме така погълнати от недовършената си ра­бота, че не искаме да напуснем астралния земен слой. Установявам, че това се отнася най-вече за души с благосклонни водачи. Някои имат по-настойчив подход. Но обикновено водачите не се появяват до нас в момента на смъртта.

За повечето души чувството, че са теглени веднага след смъртта, е леко и се усилва едва когато напуснат астрала. Няма съмнение, че по-висшите същества миг­новено разбират за нашата смърт. И все пак желания­та на отпътуващия се уважават. Да не забравяме, че в духовния свят времето не означава нищо. Безплътните не носят в съзнанието си линеен часовник и не възпри­емат забавянето с дни, месеци или години така, както физическите същества. Може би за духа, обитавал ня­кой английски замък в продължение на четиристотин години, преди най-сетне да се завърне в духовния свят, това време се равнява едва на четиридесет дни или дори на четиридесет часа.

Някои хора имат погрешното схващане, че призраци­те не знаят, че са мъртви или как да се избавят от положението си. Да, в известен смисъл те са в безизхо­дица, но причината за това е в самите тях, а не в нещо материално. Душите не се лутат в някакво ограничено астрално пространство и знаят, че са напуснали земния живот. Причината за тъгата на призрака е пристрастеност към места, хора и събития, с които не може да се раздели. Това състояние на душата е личен избор, но специални водачи, наречени спасители, постоянно очакват сигнали от блуждаещите духове, че са готови за отпътуване. Имаме право сами да вземаме решения за преживяването на смъртта си и духовните ни водачи не ги оспорват дори ако са незрели.

При наблюденията си откривам, че призраците са недостигнали зрелост души, които е трудно да се освободят от земните влияния. Това е особено валидно, ако се лутат продължително време, измерено в земни години. Причините за оставането им могат да бъдат най-раз­лични. Внезапен край на живота, причинил отклонение от главния път. Или чувство, че свободната воля на душата е била изопачена по някакъв начин. Много често смъртта на призрака е съпроводена от ужасна травма. Има и случаи, когато душата се опитва да предпази някого, когото обича, от опасност.

През 1994-а млада жена шофирала нощем по шосето недалеч от къщата ми в планината Сиера  невада, претърколила се по стръмния склон край пътя и загинала. Никой не видял злополуката и не забелязал останките от колата й на стотина метра надолу, където триго­дишният й син пет дни бил на косъм от смъртта. Слу­чаят привлече общественото внимание, когато се раз­чу, че младеж с мотор видял призрак на гола жена, ко­ято лежала на шосето точно над отломките. Това бил драматичен начин душата да привлече внимание и се оказал сполучлив, защото детето било открито тъкмо навреме, за да бъде спасен животът му.

Мисля, че причината за броденето на някои духове като призраци е внезапна промяна в предварителния им кармичен план, която смятат не само за неочаквана, но и за несправедлива. Най-често това се случва с душите на убити или наранени от някого през живота си хора. Поредният случай започва като типична история за приз­раци, но после разкрива как проблемите намират спо­лучливо решение за душата.

Изоставената душа

Белинда дойде да се срещне с мен поради непреодолимо чувство на тъга, причината за което не можеше да раз­бере, като мисли само върху преживяното в настоящия си живот. Във встъпителния ни разговор тя ми каза, че е четиридесет и седем годишна и никога не се е омъжвала. Преместила се в Калифорния от източното крайбрежие след драматична раздяла с мъж на име Стюарт преди около двадесет години. Белинда обичала Стюарт, но развалила годежа им и дошла на запад да преследва нова кариера. Помолила Стюарт да дойде с нея, но той отказал да напусне работата и семейството си. Умоля­вал я да се омъжи за него и да остане там, където и двамата са израснали, но тя отказала. Белинда сподели, че Стюарт бил съкрушен от заминаването й, но не я последвал. Накрая се оженил за друга.

След години Белинда срещнала Бърт и имали страст­на, но кратка връзка и той я напуснал заради друга жена. Попитах дали това е причината за необяснимата тъга на Белинда, но тя ми каза, че макар и да се чувства наранена, е по-добре, че не се е омъжила за Бърт, защо­то разбрала, че той не само й е бил неверен, но и не са си подхождали по темперамент. Белинда добави, че изпитва това странно чувство на изоставеност и самота много преди да започнат връзките й с мъже.

• случай четиринадесети •

Обикновено превеждам клиентите си през последния им минал живот, преди да навлезем в духовния свят. Тази хипнотична техника позволява по-естествено преминаване към това, което настъпва след момента на смърт­та. Помолих Белинда да избере критична случка, с коя­то да започнем обсъждането на предишния й живот. Избра момент на огромно душевно страдание. Каза, че била млада жена на име Елизабет и живеела в голяма ферма край Бат, Англия, през 1897 година. Елизабет би­ла на колене и дърпала палтото на съпруга си Стенли, който я влачел през преддверието на голямата им къ­ща. След петгодишен брак Стенли решил да я напусне.

Д-р Н. Какво ти казва Стенли в този момент?

К. (заридава.) Думите му са: „Съжалявам, но трябва да се махна от тази ферма и да видя останалата част от света.”

Д-р Н. Как отговаряш, Елизабет?

К. Умолявам Стенли да не ме изоставя, защото много го обичам, и обещавам, че ще се постарая да му даря щастие тук. Ръцете ме болят от усилието да стискам палтото му и да се влача по коридора към предни­те стъпала.

Д-р Н. Какво казва съпругът ти?

К. (все още плаче.) Стенли казва: „Причината не е в теб. Наистина. Просто ми омръзна това място. Ще се върна.”

Д-р Н. Мислиш ли, че е искрен?

К. О… Зная, че част от него ме обича по някакъв начин, но нуждата да избяга от живота, който е познавал още от детството си, го е обсебила. (след тези думи тяло­то на клиентката ми започва неудържимо да се тресе.)

Д-р Н. (когато успявам малко да я успокоя.) Кажи ми какво става сега, Елизабет?

К. Всичко почти свършва. Не мога повече да го задържа… Ръцете ми не са достатъчно силни… Чувствам болка… (клиентката потрива ръце.) Падам надолу по стълби­те пред очите на прислугата, но ми е все едно. Стенли възсяда коня си и тръгва, докато аз гледам безпомощно.

Д-р Н. Виждаш ли го някога отново?

К. Не, само узнавам, че е заминал за Африка

Д-р Н. С какво се издържаш, Елизабет?

К. Той ми остави имението, но не умея да го управлявам добре. Освобождавам повечето от работниците. След време оставаме почти без добитък и едва се изхран­вам, но не мога да напусна фермата. Трябва да го чакам, докато най-сетне реши да се върне при мен.

Д-р Н. Елизабет, сега искам да се пренесеш в последния ден от живота си. Кажи ми годината и обстоятелст­вата, довели до този ден.

К. 1919-а е (жената е на петдесет и две.) И умирам от грип. През последните няколко седмици почти не се борех с болестта, защото водех жалко съществуване. Самотата и тъгата ми… Напразните опити да поддържам фермата… Сърцето ми е разбито.

Сега превеждам Елизабет през момента на смъртта й и опитвам да я издигна до светлината. Безполезно е, защото остава прикована към фермата. Скоро разби­рам, че тази сравнително млада душа ще стане призрак.

Д-р Н. Защо отказваш да се отделиш от астралния слой на Земята?

К. Няма да тръгна. Все още не мога да отпътувам.

Д-р Н. Защо?

К. Трябва да дочакам Стенли във фермата.

Д-р Н. Но вече си го чакала двадесет и две години, а не се е върнал.

К. Да, зная. Все пак не се решавам да тръгна.

Д-р Н. Какво правиш сега?

К. Витая като дух.

С Елизабет говорим за появите и действията и като призрак във фермата. Не се опитва да долови енергий­ните вибрации на Стенли, за да открие къде се намира, както би постъпила опитна душа. От следващите от­говори става ясно, че Елизабет си е втълпила, че като изплаши всички потенциални купувачи на имението, то ще остане в семейството. И наистина замъкът пустее, защото всички в околността знаят, че е обитаван от призрак. Елизабет ми казва, че лети из сградата и плаче от самота.

Д-р Н. Колко дълго чакаш Стенли в земни години?

К. А, четири години.

Д-р Н. Дълго време ли ти се струва това? Какво правиш?

К. Нищо не е… Няколко седмици. Плача… И тъжно стена, не мога да спра. Зная, че това плаши хората, особено когато събарям предмети.

Д-р Н. Защо искаш да изплашиш хора, които не са ти сторили нищо?

К. За да изразя негодуванието си срещу това, което ми беше сторено.

Д-р Н. Моля те, обясни как свършва всичко.

К. Повикват ме.

Д-р Н. О, помолила си за избавление от тази тъжна ситуация.

К. (дълга пауза.) Всъщност… Не точно… Но той знае, че съм почти готова. Идва при мен и казва: „Не мислиш ли, че е достатъчно?”

Д-р Н. Кой ти казва това и какво става?

К. Лечителят на заблудени души ме вика, отдалечавам се с него от Земята и докато чакаме, разговаряме.

Д-р Н. Почакай, това твоят духовен водач ли е?

К. (за първи път се усмихва.) Не, очакваме водача ми. Този дух е Дони. Помага на души като мен. Това е работата му.

Д-р Н. Как изглежда Дони и какво ти казва?

К. (смее се.) Прилича на гном, със сбръчкано лице и очу­кан цилиндър. Бакенбардите му трептят, докато го­вори. Казва ми, че ако искам, мога да остана още, но нима не би било по-забавно да се прибера у дома и да се видя със Стенли там? Много е комичен и ме разсмива, но е мил и мъдър. Повежда ме за ръка и продължаваме разговора си на красиво място.

Д-р Н. Разкажи ми за това място и какво ти се случва по-нататък.

К. Там отиват скърбящи души като мен. Прилича на прекрасна поляна с цветя. Дони ми казва да се забавля­вам, зарежда енергията ми с обич и радост и пречист­ва съзнанието ми. Оставя ме да играя като дете сред цветята и да гоня пеперуди, докато той си почива на слънце.

Д-р Н. Звучи чудесно. Колко дълго трае всичко това?

К. (доста раздразнена от въпроса ми.) Колкото искам!

Д-р Н. През това време Дони говори ли за Стенли и за поведението ти като призрак?

К. (реагира с недоволство.) Изобщо! Лечителят не е Тишин (духовният й водач – б. а.). По-късно ще стигнем до тези въпроси. Сега е време да си почина. Старческото лице на Дони е изпълнено с доброта и обич. Той никога не се кара. Само ме насърчава да играя. Работа­та му е да излекува душата ми, като ми помогне да пречистя съзнанието си.

След като енергията на Елизабет е обновена, Дони я отвежда при Тишин и я целува за довиждане. После започ­ват предварителните оценки както при нормалната ориентация на всеки завърнал се в духовния свят. Успях да анализирам този разговор с Елизабет-Белинда и се оказа поучителен. В началото тя заяви, че животът й на изоставена съпруга е бил безсмислен. Безспорно Елизабет е пропиляла голяма част от годините си, предавайки се на страданието, вместо да положи усилия да приеме промяната. Но с помощта на Тишин разбра, че урокът не е бил излишен. Днес Белинда е много независима и работоспо­собна жена, устояла на не една емоционална буря.

Навярно читателят вече се е досетил, че Стенли е днешният Стюарт. Когато разказвам тази история, някои хора ми казват: „Добре че е успяла да отвърне на това копеле със същото отношение и да му отмъсти за всичко.” подобно мислене показва колко погрешно тълкуваме кармичните уроци. Душите на Елизабет и Стенли доброволно са решили да поемащ днешните си роли на Белинда и Стюарт. Стюарт е имал нужда да изпита емоционалната болка от това, което е причинил на Ели­забет. В ролята на Стенли той е дал брачна клетва в една култура и време, когато жените са били напълно зависими от съпрузите си. Прибързаното му безкомпромисно решение да замине е било ужасно жестоко. Това не оневинява Елизабет, която не е поела отговорност­та да направи промени в живота си. Нейното страдание и отказ да приеме положението е толкова крайно, че след смъртта си се превръща в призрак.

Попадайки при същите обстоятелства като Стенли в сегашния си живот, душата на Белинда е трябвало да разбере от какво е породено чувството на Стенли, че е пленник на едно омразно място. Белинда не е била съп­руга на Стюарт, когато е заминала, така че обвърза­ността им не е същата както в предишния им живот. Все пак отново са били влюбени и Стюарт се е почув­ствал наранен, когато Белинда е решила да напусне гра­да, приятелите и семейството си, за да търси приключения и възможности другаде. Понеже е събрала кураж сама да направи това, душата на Белинда вече е прозря­ла, че Стенли не я е напуснал от жестоко желание да й причини емоционална болка. Стенли е искал свобода, съ­що както Белинда.

Тя е пренесла душевните си белези от предишния в сегашния живот. От кармична гледна точка Белинда носи в себе си част от тъгата на Елизабет, която не беше в състояние да проумее до нашия сеанс. Белинда ми каза, че все още мисли за Стюарт, а може би и той не я е забравил, защото била първата му любов. Двамата са сродни души от една и съща група и мисля, че в след­ващия живот ще поемат нови роли, които ще баланси­рат наученото през последните два.

За онези от вас, които са любопитни защо Белинда е трябвало да преживее мимолетната връзка с Бърт, ще обясня, че тя е представлявала изпитание. Бърт е друг член на същата група, приел да провокира спомените на Белинда за времето, когато е била Елизабет, за да разбере дали се е научила да преодолява болката от нещас­тната любов. Постъпките на Бърт също са послужили на Белинда да разбере как се е почувствал Стюарт в сегашния си живот, когато го е напуснала. Кармата е като нож с две остриета.

Духовна двойственост

Преди години едно списание публикува материал за пъ­туванията на американка, която, докато обикаляла из английските провинции, необяснимо защо била привлече­на от малък страничен път и се отклонила от предва­рителния си маршрут. Скоро стигнала до пуст стари­нен замък (не на Стенли). Пазачът й казал, че замъкът е обитаван от призрак, който много прилича на нея. Разходила се из имението и изпитала странното чувство, че е свързана с това място. Навярно се е озовала там, за да се почувства свободна. Възможно е двете части на душата й да са били привлечени една към друга по мистериозен начин, както двама души, в които паралелно живее една и съща душа, се свързват, ако трябва да бъде постигната важна цел.

В първа глава засегнах темата за двойствеността на душите и способността им да разделят енергията си и да живеят няколко живота едновременно. Част от енергията на повечето души никога не напуска духовния свят при преражданията им. В следващата глава отно­во ще се спра на това разделяне, но въпросът за раздвояването на душевната енергия е особено свързан с изу­чаването на призраците. В последния случай, въпреки че Елизабет е витала като призрак известно време, част от енергията й е останала в духовния свят да усвоява уроци и да общува с други души. Било е възможно тази друга част също да се прероди и да започне нов живот, както, предполагам, се е случило с жената, открила оби­таваната от призрак къща.

Не съм съгласен с някои експерти по призраците, ко­ито твърдят, че привиденията представляват само зем­на обвивка без душевно съзнание. Има жизнени цикли, при които душите предпочитат да вземат на Земята по-малко енергия, отколкото би им била нужна в човешко тяло. Но дори и да станат призраци, тези души са много повече от празна енергийна обвивка. Човек би помислил, че балансът на енергията, останала в  духовния свят, трябва да помогне на нараненото им алтер-его, което все още витае на Земята. От това, което чувам, повечето незрели души, преминаващи отвъд, не могат сами да осъществят пренасянето и интегрирането на енергията си. Следва един разказ, който получих от партнъорката на призрак. Той е млада душа от първо ниво и е бил първият съпруг на моята клиентка.

• случай петнадесети •

Д-р Н. Каза, че първият ти съпруг, Боб, е бил призрак след последното си прераждане. Ако обичаш, опиши обстоятелствата.

К. Боб стана призрак, защото беше убит скоро след сват­бата ни в този живот. Толкова бе отчаян и загрижен за мен, че не искаше да замине.

Д-р Н. Разбирам. Би ли могла да ми кажеш приблизително с каква част от енергията си беше той?

К. (кима утвърдително.) Боб носеше едва четвърт от енергията си и това не бе достатъчно за него в тази душевна криза… Не успя да прецени правилно… (замълчава.)

Д-р Н. Мислиш ли, че ако Боб имаше повече енергия в резерв, не би се превърнал в призрак?

К. Не мога да отговоря, но мисля, че би го направила по-силен… И по-леко би понесъл тъгата.

Д-р Н. Тогава защо този път е взел на Земята толкова малко енергия?

К. Искаше да запази по-голяма част за работата си тук. (75 процента са останали в духовния свят.)

Д-р Н. Озадачен съм от това, че водачът на Боб не го е накарал да вземе повече от енергията си на Земята.

К. (отрицателно поклаща глава.) Не, не! Тук никой не ни принуждава да правим каквото и да било. Свободни сме да избираме. Всъщност Боб не биваше да става призрак. Беше посъветван да вземе повече енергия, но е упорит, а и в същото време мислеше и за друг живот (паралелен).

Д-р Н. Нека се уверя, че разбирам правилно. Боб е решил, че не би могъл да функционира нормално в тяло само с двадесет и пет процента от енергийния си капацитет?

К. (тъжно.) Боя се, че да.

Д-р Н. Въпреки че със смъртта се е освободил от тяло­то?

К. Въпреки това. Последиците все още бяха с него и нямаше достатъчно сили да се пребори с обстоятелс­твата.

Д-р Н. Колко време прекара Боб като призрак, преди да възстанови енергията си в духовния свят?

К. Не дълго, около тридесет години. Като че ли не можеше да се справи сам… Липсваше му опит… Част от урока… После учителят ни беше повикан… От онези същества, които патрулират около Земята и бдят над блуждаещите души… Да върне останалата му енер­гия у дома…

Д-р Н. Някои хора наричат тези създания лечители на заблудени души.

К. Подходящо название, но душата на Боб не беше точно заблудена, а просто измъчена.

Души в уединение

В следващия ми случай говори по-напреднала душа, коя­то ми даде подробности за същества, които не са приз­раци, но не се завръщат у дома след смъртта. Докато разглеждаме този случай, ще видим, че има два мотиви­ращи фактора, поради които тези души се стремят към уединение.

• случай шестнадесети •

Д-р Н. Има ли хора, които не са готови да се завърнат в духовния свят след смъртта?

К. Да, някои души не искат да напуснат Земята, когато се освободят от физическите си тела.

Д-р Н. Предполагам, че те стават призраци?

К. Не, но могат да бъдат такива, ако това е желанието им. Повечето не са. Просто не искат да бъдат в контакт с никого.

Д-р Н. И духовната им енергия не се завръща у дома веднага след смъртта?

К. Точно така, освен това част от нея никога не е напускала духовния свят.

Д-р Н. Чувал съм. Но нека те попитам смяташ ли тези уединени души за незрели и колко земни години прекарват в това състояние?

К. Различно. Някои искат да се завърнат възможно най-скоро в ново тяло. Тези души не желаят да се отказват от физическата си форма на съществуване за дълго време. За разлика от повечето от нас, които искат да си починат и да се завърнат у дома да учат. Много от този тип души са били изтъкнати воини на Земята. Стремят се да поддържат приемственост във физическия си живот.

Д-р Н. Мислех, че нашите водачи не позволяват да оста­нем известно време близо до Земята и веднага да се преродим за нов живот. Нима тези души не знаят, че трябва да преживеят обичайния процес на завръщане при групите си, получаване на напътствия, обучение и поемане на определена роля при избора на ново тяло?

К. (смее се.) Прав сте, но водачите не принуждават дълбоко наранените да се завърнат у дома, докато сами не осъзнаят ползата от това.

Д-р Н. Да, но не биха им дали нови тела без някакъв период на приспособяване.

К. (свива рамене.) Вярно е.

Д-р Н. Истина е и че други заблудени души не желаят да се завърнат на Земята, но не отиват там, където е мястото им в духовния свят?

К. Точно така, друг тип…

Д-р Н. Но ако тези два типа безплътни не бродят по Земята да плашат хората като призраци, уместно ли е да ги наричаме заблудени, щом искат единствено да бъдат оставени на спокойствие?

К. Те са объркани. Действията им са резултат от нещо недовършено… Мъчително… Обсебващо. Не желаят да отпътуват и това поведение не е обичайно. Отказват да говорят с учителите си, защото са много нещастни.

Д-р Н. Защо те не приложат строгост и не ги поведат навътре в духовния свят въпреки съпротивата им?

К. Ако душите правят това, което е добро за тях, по принуда, вместо да научат нещо, биха изпаднали в паника и избягвали всекиго.

Д-р Н. Добре, но все още се питам защо души, желаещи веднага да се завърнат, без да ходят в духовния свят, не могат просто да получат нови тела?

К. Не разбирате ли, че да се постави негодуваща душа в ново тяло, би било крайно нечестно спрямо бебе, кое­то току-що започва живота си. Тези души имат право да останат в уединение, но накрая ще вземат решение да потърсят помощ. Трябва да стигнат до извода, че не могат да продължат сами. Даването веднага на ново тяло не би им помогнало.

Д-р Н. Къде отиват душите, които не желаят да бродят като призраци, но отказват да се приберат у дома?

К. (с тъга.) В пространство, което сами изграждат за себе си. Проектират своя собствена реалност със спо­мени от физически живот. Някои обитават красиви като градини места. Други например, които са причи­нили някому страдание, създават ужасна обстановка за себе си, като затворническа килия без прозорци. Затварят се в тези кутии, където не могат да виждат светлина или да общуват с когото и да било. Това е самоналожено наказание.

Д-р Н. Чувал съм, че заблудените души, онези, които са се съюзили със злото, са заставени да живеят в уедине­ние в духовния свят.

К. Така е, но поне могат да слушат музика и докато енергията им се лекува, са обградени с обич и грижи.

Д-р Н. Можеш ли да опишеш как постъпват водачите с души в самоналожено изгнание?

К. Дават им време да размислят. Това е предизвикателство за учителите. Те знаят, че тези души са загрижени за оценката си и реакцията на останалите от духовните си групи. Изпълнени са с отрицателна енер­гия и не разсъждават ясно. Понякога са нужни много уверения от страна на желаещите да им помогнат, за да ги накарат да излязат от самоналожения си зат­вор.

Д-р Н. Предполагам, че всеки водач има различна техника на убеждаване.

К. Да… Зависи от способностите им. Някои учители не се доближават до заблудените си ученици, докато на самата душа толкова й омръзне да бъде в уединение, че по своя воля помоли за помощ. Това може да отнеме дълго време. (продължава след пауза.) Други учители често се отбиват да поговорят с тях.

Д-р Н. Накрая тези страдащи души освобождават ли се?

К. (пауза). Би могло да се каже. Накрая всички биват освободени чрез различни форми на насърчение… (смее се.) Или убеждаване.

Онези от вас, които са запознати с работата ми, знаят, че силно вярвам във влиянието на душевната па­мет върху човешкото мислене. Самотата и уединение­то на душите, за което се говори в случай 16, напомня място за изкупление, подобно на християнското чисти­лище. Възможно ли е тази религиозна концепция да се е зародила от спомените на някоя душа за уединението й в духовния свят, изопачени на Земята? Има прилики и големи различия между откритията ми за духовното уединение и църковните определения за чистилището.

Според християнската доктрина чистилището е със­тояние на самопречистване за онези, които трябва да заличат всички следи от грях, преди да продължат към рая. Чувал съм, че някои души преживяват пречистване, докато други изискват енергийно регенериране. Все пак не излизаме от уединението напълно чисти. Иначе не би било необходимо отново да се прераждаме. Освен това самоналоженото уединение не е изгнание. През последни­те години по-малко консервативните представители на християнската църква не наблягат толкова на предста­вата за ада, колкото в миналото. Въпреки това църквата все още отрича универсализма, вярата, че всички оти­ват в рая. Все още се твърди, че душите на извършили­те смъртни грехове не попадат в чистилището, а в ада, където за наказание биват хвърлени във „вечния огън”. Проклятието според църквата е раздяла с Бога, проти­вопоставена на вечното блаженство. Християнските църкви просто не приемат концепцията, че в отвъдния свят всичко е простимо. Съдейки по чутото в процеса на работата си, мисля, че всяка душа се разкайва, защо­то носи отговорност за изборите си.

От всичко, което съм научил, правя извода, че душев­ната енергия не може да бъде унищожена или потисна­та, а само да се преобразува и пречисти от вредните земни влияния. Душите, настояващи да останат в уеди­нение след физическата смърт, не се самоизмъчат. Ня­кои чувстват необходимост от усамотение, защото са загрижени да не покварят и други с отрицателната си енергия. Има и души, които не се смятат за покварени, но не са готови да бъдат утешавани.

Важното, което трябва да се помни, е, че тези души сами разполагат с енергията си и повечето молят вода­чите си да отведат в центрове за лечение и обновя­ване в духовния свят. Те представляват терапевтични зони далеч от духовните им групи, където душите имат възможност за уединение и време за личен размисъл. Но това е форма на целенасочено лечение. Заблудените ду­ши, за които става дума в случай 16, все още не са направили избора да получат помощ. Историите на всич­ки мои клиенти сочат, че след смъртта имаме право да се откажем от подкрепата на духовните си водачи за толкова дълго, колкото желаем.

По време на лекции са ми задавали въпроса, дали мес­тата за самоналожено изгнание са „по-низши слоеве или светове”. Имам чувството, че тези идеи са породени от догми, в основата на които стои страх. Може би е въпрос на семантика. Мисля, че по-подходящо определе­ние на това състояние е собствено пространство, субективна реалност, създадена от душата, която иска да бъде сама на място, отдалечено от духовния й център. Не смятам, че тези души са затворени в някаква об­ласт, отделена от духовния свят, обитаван от другите. Самотата им е собствен избор.

Душите, живеещи в тишина, знаят, че са безсмърт­ни, но се чувстват безсилни. Сами, без ничия помощ, обмислят какво да правят. Преживяват постъпките си отново и отново, преповтарят кармичните изводи за това, което са причинили на другите или понесли от тях през последния си живот. Възможно е или да са на­вредили на някого, или да са пострадали от нечии дейс­твия. Доста често чувам, че се чувстват жертва на обстоятелства, които почти не са били в състояние да променят. Те са тъжни и същевременно гневни. Не об­щуват с останалите от духовните си групи. Такива души страдат от самообвинения и неразбиране на самите себе си. Трябва да призная, че тези условия донякъде съвпадат с определенията за чистилище.

Сартър казва: „Всеки на света има въображаемо „аз”, с наклонности и желания, и истинско „аз”. Бих добавил към това твърдение мисълта на Уилям Блейк. „Разби­рането на истинската ни същност може да попречи на сливането с тази същност.” В своето пространство усамотените души се отказват от въображаемата представа за себе си и се предават на разкаяние. Уеди­нението и мълчаливият самоанализ са важен и норма­лен аспект от живота на душата в духовния свят. Разликата е, че заблудените души все още не са готови да потърсят облекчение на страданията си, като помо­лят за помощ, продължат напред и направят промени. За щастие те са съвсем малка част от обитателите на духовния свят.

Безплътни посетители на Земята

Има същества, които пътуват до Земята като турис­ти и никога не са се прераждали на нашата планета. Някои от тях са доста напреднали, а други – незрели. Описвали са ми характера на тези посетители като дружелюбен, търпелив и кротък или надменен, раздразни­телен и дори заядлив. Вярвам, че от хиляди години те присъстват в земния фолклор като същества, способни да всяват страх и омагьосват. Митологията ни прави разлика между светли създания, които са ефирни и зага­дъчни, и други, по-тъмни, тежки и враждебни. Някои от предхристиянските легенди по-късно са повлияли на религиозните вярвания в светли или тъмни образи на милозливост или насилие в отвъдния свят.

Много от клиентите ми са казвали, че между преражданията си на Земята пътуват като безплътни съ­щества до други светове и в нашето измерение, и извън него. Някои обясняват, че по време на пътешествията виждат непознати нефизически създания. Затова ми се струва изненадващо, че получавам от клиентите си оскъдни сведения за срещи с други ефирни същества на Земята. Виждат ги само когато самите те решат да посетят планетата като безплътни души между преражданията си. Разказите са интригуващи, както в след­ващия случай.

• случай седемнадесети •

Д-р Н. След като ми описа колко ти харесва да пътуваш до физически и безплътни светове между преражданията си, съм любопитен да чуя какво знаеш за други същества, които могат да се видят, когато дойдеш на Земята.

К. Носят се из нашата реалност тук, също както аз в други измерения.

Д-р Н. Познаваш ли много души, прераждали се на Земята, които я посещават като теб?

К. Всъщност не е нещо толкова обичайно, но аз обичам да идвам. Много от приятелите ми предпочитат про­мяна на обстановката между преражданията си и сто­ят далеч от Земята. Когато пристигна тук, понякога виждам странни същества, които не познавам.

Д-р Н. Как изглеждат?

К. Чудновати форми, едва забележими или плътни… Не приличат на хора.

Д-р Н. Да поговорим за това. Каза ми за способността, която притежават душите в духовния свят, да проектират човешки образ. Как изглеждате ти и приятели­те ти като духове на Земята?

К. Почти… Същите, но в плътен свят като земния пове­че наблягаме на физическата страна… За да си припом­ним насладата от това, което сме били някога тук.

Д-р Н. Искаш да кажеш, че сте в нещо като телесно състояние?

К. Да… Подобно. В светове като земния имаме по-ясни очертания, като отражение на човешко тяло в проз­рачна повърхност на слаба светлина. В духовния свят, когато приемаме телесен образ, например от минал живот, целите засияваме от силна енергия.

Д-р Н. Може ли нефизическо същество, дори приело човешки образ, да бъде видимо за живите?

К. (смее се.) О, да… Но само някои хора ни виждат като привидения, при това невинаги.

Д-р Н. Защо?

К. Свързано е със сетивната им възприемчивост в опре­делени моменти, когато се намираме около тях.

Д-р Н. Моля те, премини в състояние на прозрачно ефир­но същество на Земята и ми кажи какво правиш тук. Ако видиш духове, които не са се прераждали на тази планета, бих искал да ги опишеш.

К. (весело.) Като посетители се реем над планини и доли­ни, големи и малки градове. Според нас енергията от земните битки оказва косвено влияние. Винаги е инте­ресно да попаднеш на различни същества, дошли на екскурзия тук. Те знаят, че обитателите на Земята се страхуват от нас, и повечето биха искали да разсе­ят този страх… И все пак ние, които сме се прераждали на Земята, знаем, че не бива да се намесваме значи­телно в живота на хората.

Д-р Н. Нима искаш да кажеш, че някои същества от други светове нямат такива скрупули?

К. Да.

Д-р Н. Предполагам, че като говориш за намеса, имаш предвид оказване на влияние върху нечий кармичен път?

К. Всъщност… Да.

Д-р Н. Но защо да не помогнете на хората, ако можете?

К. (рязко и може би с известно чувство за вина.) Слушай­те, ние не сме водачи, изпратени на Земята, а само посетители като другите, които понякога виждаме тук. За всички ни това е ваканционно пътешествие. Ако попаднем на ситуация, която води към лош край, понякога отделяме време да помислим за… По-добър алтернативен път. Наистина ни е приятно да… Насър­чаваме хората да постъпят така, както е по-добре за тях, вместо да допуснат грешки.

Д-р Н. Ако се окажете на подходящото място, когато някой се нуждае от насърчение?

К. Точно така, да дадем… Лек тласък в по-добра посока в съдбовен момент (повишава тон.) …но не решаваме важните проблеми на хората вместо тях, нали разбирате?

Д-р Н. Значи можем да ви смятаме за добри духове?

К. (смее се.) За разлика от?…

Д-р Н. (опитвам се да предразполага говорещия.) От злите духове, които се намесват в живота на други същества, защото изпитват удоволствие да им вре­дят.

К. (рязко.) Кой ви каза това? Няма зли духове, само недо­развити… Нехайни… И безразлични…

Д-р Н. А какво ще кажеш за тъжните духове или дезори­ентираните, или палавите, нима не могат да навре­дят на някого?

К. О, да, но това не е преднамерено зло. (след пауза добавя.) Не всички сме в една и съща категория… Рее­щи се около Земята за забавление.

Д-р Н. За това намеквам. Мисля за призраците.

К. Те са духове, останали тук по собствена воля.

Д-р Н. А онези, които не са се прераждали на Земята?

К. (пауза.) Има други, които пътуват между измерения­та. Смятаме ги за неориентирани. Като че ли нямат никакъв усет за Земята. Не познават човешката природа.

Д-р Н. (настойчиво.) И могат да създадат неприятнос­ти на живите?

К. (раздразнително.) Да, понякога… Макар и неволно. Те не са лоши или зли, а просто непохватни, палави деца. По-младите ефирни същества могат да се загубят между измеренията или в тях. Развлеченията ги раз­сейват. Смятаме ги за непослушни малчугани. Тези палавници си въобразяват, че Земята е детска площадка, на която могат да вършат дяволии и да пла­шат наивните хорица до смърт. Здравата се забавляват, преди да бъдат хванати от някой патрул, изпра­тен да ги подгони.

Д-р Н. Често ли се случва?

К. Не мисля. Те са като деца, които понякога се изплъз­ват от зоркия поглед на родителите си.

Д-р Н. Значи не виждаш зли духове, движени от някаква демонична сила?

К. (решително.) Неее. Понякога налитаме на тъмни, тежки същества, дезориентирани от земната сфера. Този свят е плътен, но те идват от още по-плътни. Искат да ни следват; защото не знаят какво правят. Нарича­ме ги „тромавите”, защото са трудно подвижни.

Д-р Н. А безразличните към земните обитатели духове, за които спомена?

К. (дълбока въздишка.) Да, понякога плашат хората. За­щото някои от тях са избухливи по характер. Дейст­ват несъзнателно.

Д-р Н. Като слонове в стъкларски магазин?

К. Да, не могат да се приспособят към местните оби­чаи…

Д-р Н. А в тези случаи с различни духове, които дразнят хората, опитвате ли се да се намесите по някакъв начин?

К. Да, ако ги хванем, докато вършат пакости, заставаме на пътя им и ги принуждаваме да престанат. Но се случва много рядко… Повечето посетители от други светове са сериозни и почтени. (пауза.) Искам да под­чертая, че ние не сме филантропи. Идваме тук на почивка и искаме да бъдем свободни от отговорности.

Д-р Н. Добре тогава, защо изобщо позволявате на незре­ли духове да идват на Земята и да създават, макар и непреднамерено, проблеми на хората, живеещи тук? Нима водачите им нямат добър родителски подход?

К. (спокойно.) Понякога… При твърде строг надзор деца­та оглупяват. Ако не им се дава свобода, как биха се научили? Никой не би допуснал да станат разрушител­ни и да причинят сериозни вреди.

Д-р Н. Последен въпрос. Мислиш ли, че броят на различ­ните духове, които сега се намират на Земята, е го­лям?

К. Не. В сравнение със земното население – съвсем малък процент. Съдейки по собствения си опит тук, мога да кажа, че понякога се броят на пръсти и е възможно да не срещна никого. Присъствието им не е постоянно, а по-скоро… Циклично.

Има някаква мистерия в нещата, невидими за живи­те, чието присъствие подсказват само сетивата ни. Пи­там се дали пътуващите духове не събуждат у нас спо­мени за това, което сме били някога и отново ще бъдем.

Демони или зли сили

Мисля, че е уместно да завърша тази глава с обобщение на някои погрешни разбирания за съществуването на зли демони, добри духове и духовни влияния на Земята. Ако вляза в противоречие с убежденията на читателя, моля да има предвид, че съм стигнал до изводите си от разкази на много клиенти в състояние на хипноза. Тези хора не виждат нито дявола, нито демони, витаещи около Земята. Това, което чувстват като духове, е изобилие от отрицателна човешка енергия, намираща израз в сил­ни чувства на гняв, омраза и страх. Тези разрушителни начини на мислене въздействат върху съзнанието на дру­ги негативно мислещи и резултатът е още по-голяма дисхармония. Цялата тази тъмна енергия пречи на пози­тивната земна мъдрост.

Древните са смятали демоните за летящи същест­ва, обитаващи области между Земята и рая, не особено враждебни. Ранната християнска църква им е създала славата на „зли господари на мрака”, като паднали ан­гели те имали способността да се преструват на пра­теници на Бога вместо на сатаната с цел да заблудят човечеството. Струва ми се честно да отбележа, че в по-либералните религиозни общности днес демоните представляват вътрешните ни неовладени страсти, ко­ито биха могли да ни донесат беди.

В годините на работата си с клиенти нито веднъж не съм попаднал на човек, обладан от чужд дух, зъл или не. Когато, споделих това по време на лекция, един слушател вдигна ръка и каза: „Много добре, велики гуру, но докато не поставите всеки жител на света под хипноза, не можете да твърдите, че няма демонични сили!” раз­бира се, че това е разумен аргумент против моите хи­потези, че неща като вселяване на духове, зли демони, дявол и ад не съществуват. Все пак не мога да направя друг извод, щом всички клиенти, дори онези, които са дошли при мен, вярвайки в демонични сили, отричат съ­ществуването на такива същества, когато видят себе си като души.

Понякога се случва клиент да се обърне към мен, убе­ден, че е обладан от чужда воля или някакъв зъл дух. Работил съм с други, които вярват, че носят проклятие заради нещо сторено в предишен живот. Когато чрез хипнотичен сеанс стигнем до свръхсъзнателната същ­ност на тези хора, обяснението е едно от следните три:

1.  Почти винаги страхът се оказва безпочвен.

2. Понякога добронамерена душа, често на починал род­нина, се опитва да се свърже с тях. Разтревоженият ми клиент погрешно е изтълкувал намеренията на духа, който е искал само да му донесе утеха и да изрази обич. Получило се е недоразумение между подател и получател. Душите почти нямат проблеми с телепа­тията помежду си, но не всички са умели в общуването с физически живи хора.

3.  Много рядко тревожен незрял дух остава свързан със Земята поради неразрешен кармичен проблем. Видях­ме това в случай 14.

Изследователите на паранормални явления са открили още три причини за убеждението на някои хора, че са обладани от демони, които ще добавя към своите:

4.  Емоционално и физическо малтретиране на дете, което го кара да мисли, че жестокият възрастен предс­тавлява зла сила с пълна власт над него.

5.  Различни видове душевни разстройства.

6.  Периодично усилване на действащите около Земята електромагнитни полета, достатъчно да наруши мо­зъчната дейност на психически лабилен човек.

Вярването, че хората могат да бъдат обладани от сатанински същества, се корени в средновековната ре­лигиозна система. Тя се основава на страх и е резултат от теологическо суеверие, разрушило безброй съдби през това хилядолетие. Много от тези заблуди в последните два века са отхвърлени, но фундаменталистите все още ги поддържат. Някои религиозни групировки продължават да практикуват гонене на духове. Често установя­вам, че клиенти, които подозират, че в тях са се всели­ли духове, изглежда, нямат контрол над живота си и са обхванати от различни мании. Хора, които чуват гласо­ве, подтикващи ги да вършат злини, са по-скоро шизоф­реници, отколкото обладани.

Въпреки че в  нашия свят витаят нещастни или пакостни духове, те не обитават човешките съзнания. В духовния свят има съвършен ред, който не позволява такова вмешателство в живота на душите. Навлизането на друго същество в нечие съзнание не само би нару­шило жизнения ни договор, но и би унищожило свободна­та ни воля. Тези фактори са в основата на прераждането и компромисът с тях е недопустим. Идеята, че съ­ществуват външни за нас сатанински сили, които подвеждат и покваряват хората, е мит, създаден от онези, които са се стремели да контролират съзнанието на другите за свои собствени цели. Злото се е зародило и съществува в злонамерения човешки ум. Животът е жесток, но такъв сме го направили ние, обитателите на тази планета.

Внушението, че сме зли по рождение или че някаква външна сила е обладала съзнанието на зъл човек, прави злото по-лесно приемливо. Това е търсене на оправдание за преднамерената жестокост, щадене на човешкия род и освобождаване от индивидуална и колективна отго­ворност. Когато разглеждаме случаи на серийни убийци или на деца, отнели живота на други деца, наричаме те­зи хора или родени убийци, или подвластни на външни демонични влияния. Това ни спестява неудобството да гадаем защо тези злодеи изпитват удоволствие да при­чиняват страдание на другите, изливайки собствената си болка.

Няма души чудовища. Хората не се раждат зли. По-скоро се поддават на влиянията на обществото, в кое­то живеят, където вършенето на злини удовлетворява стремежите на покварени личности. Причината за то­ва се корени в човешкия мозък. Изследванията на психо­пати показват, че удоволствието им от причиняване на болка без угризения запълва празнота, която те чувст­ват в самите себе си. Тези неадекватни хора виждат във вършенето на зло източник на власт, сила и влия­ние. Омразата за тях е бягство от реалността на жи­вота, който ненавиждат. Изкривените им съзнания каз­ват: „Щом животът ми не струва нищо, защо да не отнема нечий друг.”

Злото не е генетично заложено, въпреки че ако в историята на някое семейство има насилие и жестокост към децата, това поведение често се предава от едно поколение на друго. Насилието и разрушителното държание на възрастен човек от семейството е вътрешна емоционална реакция, която оказва влияние вър­ху младите членове. Това може да доведе до жестоко поведение на децата от семейството. А как тези наследствени и околни влияния върху тялото въздейст­ват на душата ни?

В процеса на работата си съм открил, че енергийна­та сила на душата в критичен момент може да се раз­граничи от тялото. Има хора, които дори чувстват телата си чужди. Ако обстоятелствата са наистина сурови, тези души са склонни към мисли за самоубийст­во, но обикновено не отнемат живота на други. В след­ващите глави ще отделя повече внимание на тази тема. Една от причините за този смут е конфликт между безсмъртния характер и темперамента на обитавано­то човешко тяло със свой генетичен багаж. Възможно е дори нарушената мозъчна химия или хормонален баланс да окажат влияние върху централната нервна система и това да навреди на душата.

Друг елемент, който откривам, е, че незрелите души често трудно се справят с лабилната човешка психика. Има противоречие между духовната и човешката същ­ност. Сякаш двете водят борба за влияние върху егото и последиците не са много добри. Но действат вътреш­ни, а не външни сили. За тревожния ум не е необходим ритуал за гонене на духове, а компетентна помощ.

Душите не представляват всичко добро и чисто в човека, иначе не биха се прераждали, за да се разбиват. Те идват на Земята, за да работят върху слабостите си. В процеса на себепознание една душа решава дали ще действа в синхрон, или в борба със собствения си характер при избора на тяло. Например душа, която се стре­ми да преодолее тенденция към егоизъм и капризи, не би се съчетала добре с човешко его, чийто темперамент е склонен към недобронамерени постъпки в стремежа към собствено удоволствие.

Често хората с подобни проблеми са преживели бо­лезнена травма, причинена от околните, например физическо или емоционално малтретиране в детството. В резултат или се затварят в себе си и изграждат обвивка, зад която скриват болката, или желаят да се дис­танцират от телата си. Тези защитни механизми са средство за оцеляване и съхраняване на здравия разум. Когато някой клиент сподели, че обича „да се изключва” и практикува астрална проекция, защото преживяванията извън тялото го карат да се чувства по жив, търся причините за тази реакция. Всъщност може да се окаже просто любопитство, но пристрастяването към отде­ляне от тялото е признак на желание за бягство от сегашната действителност.

Може би затова виждам в теориите за обладаване от духове друг механизъм за бягство. Смятам цялата идея за вселяващи се духове за погрешна. Според застъп­ниците на тази концепция десетки хиляди от душите, които в момента живеят на планетата, са влезли във физическите си тела, без да преминават през нормалния процес на раждане и детство. Твърди се, че тези обла­даващи духове са просветени същества, на които е поз­волено да завземат вече възрастното тяло на друга ду­ша, пожелала да го напусне рано, защото животът е станал твърде тежък. Следователно вселяващият се дух всъщност изпълнява хуманитарна мисия. Бих нарекъл това доброволно отстъпване на тялото.

Ако тази теория е вярна, бих изхвърлил бялата си мантия на велик гуру и златния си медальон. Нито веднъж през всичките години на работата си с клиенти в състояние на хипнотична регресия не съм попаднал на вселил се дух. Всъщност те дори не са чували за същес­тво от духовния свят, свързано с подобни действия. От­ричат съществуването на този акт, защото би пред­ставлявал нарушение на жизнения договор на душата. Правото на друга душа да си присвои нечий кармичен план на първо място противоречи на целта на идването ни на Земята! Схващането, че духовете се вселяват, за да изпълняват свои собствени кармични цикли чрез те­ла, първоначално избрани и дадени на други души, е заб­луда. Ако съм в последния гимназиален клас по тригонометрия, нима бих напуснал стаята и отишъл при под­готвителния клас по алгебра, където някой ученик не може да се справи с изпита, за да се явя вместо него, а той да си тръгне по-рано? И двамата бихме загубили в тази ситуация, а и кой учител би позволил?

Тази теория представя вселяването като един вид самоубийство, въпреки че то би трябвало да освободи отиващата си душа от отговорността за самоубийст­во и да промени живота на тялото й. Отпътуващата душа преотстъпва собствеността върху обитаваното тяло на по-напреднал дух, желаещ да си спести преживяването на детството. Това е една от основните слабости на хипотезата за доброволно отстъпване. От всичко, което съм научил за сливането с тялото, се убеждавам, че са нужни години една душа напълно да успее да съчетае вибрациите си с тези на мозъка. Процесът започва в ембрионалния стадий. От самото начало всички съществени елементи на личността идват от душата, избрала едно тяло. Първите три неща, излъчвани от нея, са въображение, интуиция и прозорливост. Към тях могат да се прибавят компоненти като съвест и творчески усет. Нима мислите, че умът на възрастен човек не би доловил загубата на тази важна част от същ­ността си и появата на ново присъствие? Вместо да излекува обитаваното тяло, това би го довело до лу­дост. Убеждавам хората да не се страхуват, че биха могли да загубят душите си. Те са в нас за цял живот, защото има важни причини да обитаваме именно тези тела, в които сме се родили.

Душите приемат отговорността си много сериозно, дори до такава степен, че остават в нефункциониращи тела. Те не са в  плен на материята. Например една душа може да не напусне тяло, изпаднало в кома с годи­ни, до смъртта. Такива души са способни да странст­ват свободно из света и да се срещат с други по време на кратките им пътувания в нормално състояние на сън. Често това се случва и с душите в  тела на бебета. Дори отегчени, душите се отнасят с голямо уважение към поверените си тела. Оставят в тях малка част от енергията си, за да могат бързо да се върнат, ако се наложи. Дължината на вълните им е като на самонасочващи се прожектори, които разпознават своите физически партньори.

Когато енергията на една душа напусне тялото, тя не дава възможност на някакви демонични същества бър­зо да влязат в него и да завладеят освободения ум. Това е друго суеверие. Първо, такива сили не съществуват, но освен това умът никога не е напълно освободен от енергията на пътуващата душа. Никой зъл демон не би могъл да я „изцеди”.

Явно обитателите на духовния свят са добре запоз­нати с нашите страхове от тъмни и нечестиви сили, които представляват заплаха за душите. Разбрах това от един необикновен и показателен случай. Ироничното използване на демоничен образ в случай. 16  от учителя на клиента ми, за да поучи сгрешилия си ученик, е фра­пиращо и неконвенционално, но ефективно. Ще видим как в духовния свят чрез почти жесток хумор могат да бъдат представени земните ни слабости.

В случай 18  говори душата на евангелистки свещеник от двадесетте години. Този човек цял живот е търсил дявола във всяко кътче на своя град в отдалечените райони на юга. Докато с клиента ми обсьждахме споме­ните му за това прераждане, той каза: „Енориашите ми бяха потресени до мозъка на костите от разпалените ми проповеди за ада, който очаква всички грешници.” ще започна от момента, в който душата на клиента ми стига до дверите на духовния свят.

• случай осемнадесети •

Д-р Н. Казваш, че не всичко ти е напълно ясно, но се носиш сред ярка светлина и някой се движи към теб?

К. Да, малко ми е трудно да се ориентирам. Все още не съм свикнал с обстановката.

Д-р Н. Не бързай, просто изчакай силуетът да се приближи, както ти се движиш към него.

К. (дълга пауза, след която извиква от ужас.) О, господи. Не!

Д-р Н. (стреснат от писъка.) Какво има?

К. (тялото на клиента ми започва неудържимо да трепе­ри.) О… О… Всемогъщи боже! Това е дяволът. Знаех си. Попаднал съм в ада!

Д-р Н. (хващам клиента си за раменете.) Поеми си дълбоко дъх и се опитай да бъдеш спокоен, докато заедно проследим това. (продължавам тихо.) Не си в ада…

К. (прекъсва ме с писклив глас.) Да, да… Тогава защо виждам дявола точно пред себе си?

Д-р Н. (лицето му е обляно в пот, попивам я със салфетка и същевременно продължавам да го уверявам.) Опитай се да се успокоиш, погрешно си разбрал нещо и скоро ще открием какво.

К. (не ми обръща внимание, започва да стене и да се люлее напред-назад.) Ооох… Свършено е с мен… Намирам се в ада…

Д-р Н. (по-настойчиво.) Кажи ми какво точно виждаш.

К. (отначало шепне, но продължава, крещейки.) Някакво… Същество… Демон… С червеникаво-зелено лице… Рога… Опулени очи… Остри зъби… Кожата на лицето му е като грапава кора на дърво… Мили боже, защо точно аз от всички хора, след като толкова проповядвах в твоето име?

Д-р Н. Какво още виждаш?

К. (гневно.) Какво друго да виждам, за бога… Не разбира­те ли? Пред мен стои дяволът!

Д-р Н. (бързо.) Имам предвид тялото на съществото. Погледни от главата надолу и ми кажи какво виждаш.

К. (потръпва.) Нищо… Само ефирно тяло, подобно на призрак.

Д-р Н. Продължавай. Не ти ли се струва необичайно? Че дяволът ти се явява без тяло? Избързай напред във времето и кажи какво прави това създание.

К. (клиентът ми изведнъж подскача и с дълбока въздишка на облекчение се отпуска в треслото си.) О… Този негодник... Трябваше да се досетя… Това е Сканлон. Сваля маската си и закачливо ми се усмихва…

Д-р Н. (вече мога да си отдъхна.) Кой е Сканлон ?

К. Моят водач. Това е поредната му грубовата шега.

Д-р Н. Как изглежда сега?

К. Висок, със скулесто лице, сиви коси… И насмешливо изражение както винаги. (избухва в смях, но все още не е напълно спокоен.) Трябваше да се сетя. Този път успя да ме изненада.

Д-р Н. Често ли измисля такива номера? Защо те плаши, щом тъкмо пристигаш в духовния свят и все още не си се ориентирал?

К. (решително.) Слушайте, той е страхотен учител. Та­кива са методите му. Иска цялата група да използва­ме маски, но знае, че не ги харесвам особено.

Д-р Н. Кажи ми защо Сканлон  се маскира като дявола, за да те изплаши точно след края на този живот? Пого­вори с него.

Забележка: Помълчавам известно време, докато клиен­тът ми се свързва със Сканлон .

К. (след кратко мълчание.) Сега разбирам. Да, зная! През целия си живот говорех назидателно за дявола и пла­шех добрите хора… Казвах им, че ако не ми обръщат внимание, ще отидат в ада. Сканлон  ми даде доза от собственото ми лекарство.

Д-р Н. Сега как намираш методите му?

К. (смирено.) Има право.

Д-р Н. Ще те помоля да бъдеш откровен. Наистина ли вярваше в това, което говореше пред енориашите си, че виждаш демонични сили навсякъде, или имаше други подбуди?

К. (уверено.) Не, не… Наистина вярвах, че злото е навред, във всеки човек. Не бях лицемер.

Д-р Н. Сигурен ли си, че не е било фалшива набожност? Не се ли преструваше?

К. Не! Вярвах. Разобличаването беше моят начин на про­повядване и обичах властта над другите, която ми даваше тази способност. Да, признавам, че се прова­лих… Че причиних страдания на някои от паството си… Вместо да видя доброто у хората. Непрекъснато ги подозирах, защото бях пристрастен към търсене на злото, и това ме поквари.

Д-р Н. Мислиш ли, че отчасти причината да станеш такъв е била в избраното от теб тяло за този жи­вот?

К. (спокойно.) Да, липсваше ми сдържаност. Избрах тя­ло с раздразнителен темперамент и се подведох. Бях твърде суров като проповедник.

Д-р Н. А знаеш ли защо душевното ти съзнание е избрало да се съчетае с тяло на свещеник, който непрекъснато плаши хората?

К. О, аз… По дяволите… Допуснах да се случи, защото ми харесваше да имам власт… Боях се, че иначе няма да се отнасят към мен с достатъчно уважение.

Д-р Н. Страхуваше се да не загубиш влиянието си?

К. (дълга пауза.) Да, че ще ме сметнат за… Неадекватен.

Д-р Н. Мислиш ли, че Сканлон  е използвал дяволската маска, за да те порицае за целите, които си преследвал в църквата?

К. Не, това е стилът на учителя ми. Избрах тяло на свещеник и той ми помогна с подготовката. Поех в погрешна посока… Но пътят ми бе правилен. Вярата ми не беше нещо лошо, но се увлякох и подведох и други хора. Целта на Сканлон  бе да разбера какво е да плашиш хората, вместо да проявиш разбиране към тях. Искаше да изпитам същия страх, който съм внушавал на другите.

Забележка: Сега пренасям говорещия, при групата му, за да узная повече за начина, по който Сканлон  работи с учениците си, като използва маски.

Д-р Н. Кой идва да те посрещне пръв?

К. (поколебава се заговаря плахо.) Виждам… Ангел… Нежна бяла светлина… Криле… (след това развълнувано.) Добре, познах те. Достатъчно!

Д-р Н. Кой е този ангел?

К. Скъпата ми Даян. Свалила е маската си на ангел, смее се и ме прегръща.

Д-р Н. Малко съм озадачен. Нали душите могат да прие­мат всякакъв образ и да създават каквито поискат черти. Защо се занимават с маски?

К. Маската е като израз с преносно значение, символ, който може да се държи в ръка, слага и отмества за определен ефект. Даян компенсира суровата шега на Сканлон, като се явява във вид на любящ ангел, а другите ми се смеят заради случката.

Д-р Н. Каква е по характер Даян?

К. Много мила и с чувство за хумор. Обича закачките, както повечето от групата ми. Всички знаят, че при­емам нещата твърде на сериозно. Не харесвам много маските и те ме дразнят.

Д-р Н. По време на уроците си използвате ли маски, за да научите кое поведение е правилно и кое грешно?

К. Да, като средство за представяне на добрите и лоши­те начини на мислене, погрешните разбирания… Те отразяват положителни или нежелателни аспекти на характера ни и можем да разпределяме роли.

Д-р Н. Сканлон  ли е измислил този вид помагало за групо­вите ви уроци?

К. (смее се.) Да, и се оказа впечатляваща идея.

Това беше странен случай и признавам, че Сканлон  успя да ме озадачи за няколко минути, в които помис­лих, че клиентът ми ме отвежда на място, където не съм стигал с никого досега. Лечението на тази душа при дверите чрез използване на дяволска маска е нещо необичайно. Освен това никога не съм попадал на водач с толкова екстравагантно, провокиращо поведение.

В следващите глави ще видим важната роля на теат­ралната игра в заниманията на духовните групи. Изпол­зването на маски в групата на Сканлон  като символи­чен жест за отразяване на система от вярвания е уникален случай в работата ми. Маските имат дълга тра­диция в културния ни живот, където въплъщаването на божествени и демонични сили се използва за осмиване на духовете, от които се страхуваме, и утвърждаване на онези, пред които благоговеем. Историята на дяволската маска започва от племенните ритуали за гонене на зли духове. В случай 18  ръководителят на една духовна група използва мотив от митичните земни обичаи като зов за пробуждане на учениците си.

4.

Възстановяване на  духовната енергия

Душевна енергия

Не може да се състави физическо определе­ние за душата, защото това би поставило граници на нещо, което, изглежда, няма такива. Бих нарекъл ду­шата интелигентна светлинна енергия. Тя функционира чрез вибрационни вълни, подобни на електромагнитна сила, но без ограниченията на заредените ма­териални частици. Духовната енергия не е еднаква. Като пръстовите отпечатъци и всяка душа има уникална структура, състав и вибрационно разпростра­нение. Различавам степента на развитие на душата по цветови тонове, но никой от тях не може да от­рази същността й.

След години изследвания на взаимодействието на ду­шите с множество различни човешки съзнания при преражданията и всичко, което става с тях впоследствие в духовния свят, зная за стремежа им към съвършенство, но и това не ми помага да опиша какво точно представ­лява душата. За да разберем напълно душевната енергия, трябва да познаваме всички аспекти на създаването й, тоест съзнанието на нейния източник. Този съвършен извор е загадка за мен въпреки усилията, които съм положил, да разкрия тайните на живота след смъртта.

Мога само да изучавам действието на тази силна енер­гийна същност, как реагира тя на хора и събития и какво се стреми да постигне и във физическо, и в духовно обкръжение. Щом съществуването на душата започва и се влияе от чиста мисъл, тази мисъл поддържа нейното безсмъртие. Благодарение на индивидуалния си характер душата въздейства върху физическата си среда, за да внесе хармония и равновесие в живота. Душите са израз на красота, въображение и творчество. Според древни­те египтяни, за да започне да разбира душата, човек трябва да се вслуша в сърцето. Мисля, че са били прави.

Стандартно лечение при дверите

Установих, че когато преминем отвъд и нашите водачи ни посрещнат, техниките, които използват при първия контакт, могат да бъдат поставени в две основни категории:

1. Обгръщане. Завърналата се душа е обградена от силната енергия на своя водач като от кълбовидна маса. Когато душата и водачът се сближат, около тях се образува нещо подобно на сапунен мехур. Това е по-обичайният метод, който клиентите ми описват ка­то състояние на чист екстаз.

2. Фокусиращ ефект. Този вид първи контакт протича малко по-различно. Докато водачът се приближава, насочва енергията си към определени точки на ете­ричния силует на душата от избран ъгъл. Могат да ни поведат за ръка или да ни хванат за раменете отстра­ни. Лечението започва от специфична точка на ете­ричното тяло и е подобно на галещо докосване, послед­вано от дълбоко проникване.

Изборът на процедура зависи от предпочитанията на водача и състоянието на душата в момента. И в двата случая има бързо вливане на силна ободряваща енергия, докато се придвижваме напред. Това е въвеждащата фаза от пътуването към крайната ни духовна цел. По-напредналите души, особено ако не са увредени, обикновено нямат нужда от помощта на любяща енергийна сила.

При преглед на техниките, приложени в случай 1 на съпругата Алис, откривам елементи и на фокусиращ ефект, и на обгръщане, използвани от душа, която все още не е водач, върху жив човек. Други случаи от послед­ната глава сочат, че това е начин да започнем обучени­ето си по използване на лекуваща енергия, преди да сме стигнали до нивото на водачи. В миговете на опиянение след първия контакт понякога водачите ни умело прила­гат нещо, което бих нарекъл енергийна инфилтрация. Този заключителен ефект се описва като подобен на прецеждане на кафе. В случай в  душата осъществява Филтриращ процес чрез обонянието на съпруга Чарлз.

Лечението на емоционални и физически рани в духов­ния свят и извън него започва от източник на доброта.

Положителната енергия струи към всяка част от ду­ховното същество, като лекуващият влива от своята същина и мъдрост. Клиентите ми не могат да опишат ефирната красота на това преливане, но го оприлича­ват на зареждане с електричество.

Спешно лечение при дверите

Когато душите влязат през вратата на духовния свят с увредена енергия, някои водачи провеждат спешно ле­чение. Това е и физическа, и духовна процедура, която протича, преди да навлезем по-нататък. Един от клиен­тите ми в миналия си живот загинал при автомобилна катастрофа и кракът му бил откъснат. Той ми описа какво се е случило с него при дверите след злополуката:

„Когато стигнах до вратата, водачът ми видя пробивите в енергийната ми аура и веднага се залови да намести увредена­та енергия. Моделира я като глина, запълни, преоформи и изгла­ди грапавините и пролуките, за да възстанови целостта ми.”

Етеричното, или душевно, тяло има силуета на физическото тяло, в което сме живели. Отнасяме го със себе си в духовния свят. За нас той е обвивка като кожа на влечуго, с която още не сме се разделили. Това не е постоянно състояние, въпреки че по-късно можем да си създадем същия образ от разноцветна сияеща енергия. Знаем, че следите от телесни увреждания в минали прераждания могат да повлияят на следващите физически тела на някои хора, ако не бъдат старателно депрограмирани, така че защо да не е възможно и обратното? Има души, които се освобождават от телесния си образ още в момента на смъртта. Но много други с физически и емоционални белези от живота пренасят този нару­шен енергиен силует.

За уврежданията и лечението на душите научавам от ученици, както и от учители в духовния свят. След­ващият ми случай беше доста необичаен за мен, защо­то духовният водач не се справи с увредената енергия на новопристигналата душа. Клиентът ми току-що се бе завърнал след тежък живот, завършил с гибел при артилерийски обстрел в битка през първата световна война.

• случай деветнадесети •

Д-р Н. Докато се придвижваш, озарен от ярка светлина, след като си загинал в кал и дъжд на бойното поле, какво виждаш?.

К. Към мен идва фигура в бяла мантия.

Д-р Н. Кой е?

К. Виждам Кейт. Тя е новата учителка, която наскоро пое групата ни.

Д-р Н. Опиши как изглежда и какво ти казва, когато стига до теб.

К. Има младо, малко невзрачно лице с високо чело. Кейт излъчва спокойствие, усещам го, но и загриженост и… (смее се.) Не идва съвсем близо.

Д-р Н. Защо?

К. Енергията ми е в лошо състояние. Тя ми казва: „Зед, трябва да се лекуваш!”

Д-р Н. Защо не ти помогне, Зед?

К. (отново силно се засмива.) Кейт не желае да се добли­жи до цялата отрицателна енергия, която съм събрал от войната… И гибелта.

Д-р Н. Никога не съм чувал водач да бяга от отговор­ност, когато посреща ученик с увредена енергия, Зед. Нима се страхува да не я заразиш?

К. (все още се смее.) Нещо такова. Трябва да разберете, че Кейт е водач съвсем отскоро. Виждам, че не е доволна от себе си.

Д-р Н. Опиши как изглежда енергията ти в момента.

К. Ужасно. С много процепи… Черни петна… Напълно без­формена.

Д-р Н. Защото не си се измъкнал достатъчно бързо от тялото си в мига на смъртта?

К. Разбира се! Нападението беше изненадващо. Обикновено напускам (тялото) веднага щом усетя, че смърт­та наближава. .

Забележка: От този случай и много други съм научил, че душите се отделят от телата няколко мига преди насилствена смърт.

Д-р Н. Не може ли Кейт да ти помогне да възстановиш енергията си?

К. Опитва се… Плахо… Явно в момента й е много трудно.

Д-р Н. Какво ще правиш тогава?

К. Вслушвам се в съвета й и опитвам да се лекувам сам. Не се справям добре, енергията ми е твърде разпокъсана. После ме залива силна енергийна струя, като вода от пожарникарски маркуч. Помага ми да се преоформя и освободя от негативния боклук от онази битка.

Д-р Н. Чувал съм за място, където пристигналите увре­дени души се обливат с енергия. Там ли си сега?

К. (смее се.) Мисля, че да. Идва от моя водач Бела. Сега го виждам. Той е истински професионалист в тази област. Застава зад Кейт и й помага.

Д-р Н. Какво става с теб после?

К. Бела си отива, а Кейт идва при мен, прегръща ме и разговаряме, докато ме води.

Д-р Н. (предизвикателно.) Имаш ли доверие на Кейт, след като странеше от теб като от прокажен?

К. (строго ми се намръщва.) О, стига! Това момиче е много силно. Скоро ще се научи да възстановява увре­дена енергия. Истински я харесвам. Има много дарби… Механиката все още не й се удава.

Зони за възстановяване на но-леко увредената душа

Въпреки специфичното енергийно лечение при дверите на духовния свят повечето завръщащи се души минават през лечебна станция, преди най-сетне да отидат при групите си. Всички освен най-напредналите се посрещат от духове благодетели, които установяват контакт с положителната си енергия и придружават нуждаещите се души до тихите възстановителни зони. Само по-раз­витите, чиито енергийни сигнали остават силни след преражданията им, направо се връщат към редовните си занимания. Напредналите души по-лесно превъзмогват трудностите след поредния си живот. Един клиент ми каза: „повечето хора, с които работя, имат нужда от почивка, но не и аз. Винаги бързам да се върна и да продължа програмата си.”                   .

Във възстановителните зони за завръщащи се души се провеждат процедури за ориентация в духовния свят. Могат да бъдат интензивни или умерени в зависимост от състоянието на душата. Обикновено се започва с кратък предварителен преглед на отминалия живот. По-късно, при заниманията на групите с водачите и пред съвета на старейшините, има по-задълбочено обсъждане. Писах за този ориентационен период в „Пътят на душите”. Обстановката във възстановителните зони е като на познати места на Земята. Създава се въз осно­ва на спомените ни и това, което духовните ни водачи смятат, че би подпомогнало лечението ни. Обстановката за ориентация не е една и съща след всяко наше прераждане. Както сподели жена, завършила миналия си жи­вот в немски концентрационен лагер:

„Има леки различия във физическото разположение, което зависи от току-що завършилия живот. Понеже се завръщам след живот, изпълнен с ужас, студ и пустота, всичко е много ярко, за да се отърся от тъгата си. До мен има дори камина, която създава уют, топлота и задушевност.”

Много от клиентите ми разказват, че при завръща­нето си в духовния свят попадат в градина. Други се озовават в помещение с кристални стени. Градината представлява красива и успокояваща обстановка, а какво ли би трябвало да означава кристалът? Чувал съм за кристали не само в зоните за ориентация. Например в съзнанието на някои души, прекарващи известно време насаме в размисъл след края на живота, се появяват кристални пещери. Ето едно типично описание на крис­тален център за възстановяване:

„Обстановката, в която се възстановявам, е кристална стая. Тя ми помага да подредя мислите си. В кристалните стени има разноцветни камъни, отразяващи светлинни призми. Геомет­ричните ъгли на тези кристали излъчват ивици светлина, които се кръстосват около мен и избистрят мислите ми.”

След като разговарях с доста клиенти след излизане­то им от транс и със специалисти по кристалите, раз­бирам, че те насърчават мисълта чрез уравновесяване на енергията. Като магически инструмент кристалът под­помага настройването на вибрационните ни сигнали към универсална енергийна сила и същевременно ни освобождава от отрицателната енергия. Извличането на мъдрост от повишена чрез лечение съзнателност е главната при­чина да минаваме през зона за духовно възстановяване. В следващия пример обстановката е градина. Имах клиент, работил върху скромността в много животи. В по-ранните си прераждания, обикновено в мъжко тяло, тази душа бе ставала надменна, арогантна и дори без­милостна личност. В миналия си живот, тъкмо напро­тив, бе приемала всичко с примирение, почти граничещо с пасивност. Понеже това е доста нетипично за клиен­та ми, при пристигането си във възстановителната зо­на душата му изпитва чувство на неудовлетвореност. Чух следния разказ:

„Намирам се в красива кръгла градина с върби и езеро с пати­ци. Тук цари спокойствие, което ми помага да преодолея разоча­рованието си от последния живот. Водачът ми Макил ме отвежда до мраморна скамейка в беседка, заобиколена от лозници и цветя. Толкова съм тъжен заради пропиления си живот, в който прекалих, от една крайност преминах в друга. Макил ми се усмихва и ме черпи с освежителни. Пием нектар, хапваме плодове и гледаме патиците. Постепенно аурата на старото ми физическо тяло се отделя от мен. Започвам да се чувствам сякаш вдишвам тази силна енергия като кислород, след като едва не съм се удавил.

Макил е щедър домакин и знае, че имам нужда от одобрение, защото съдя себе си твърде критично. Винаги съм се отнасял по-строго към слабостите си от него. Разговаряме за прекаленото ми старание да компенсирам предишните си грешки, за това, ко­ето исках да направя, а не постигнах или изпълних само отчасти. Макил ме уверява, че все пак съм научил нещо от този живот и то ще ми бъде от полза в следващия. Обяснява ми, че най-важно-то е да не се страхувам да се променя. Цялата атмосфера в градината е така отпускаща, че вече се чувствам по-добре.”

От случаи като този зная, че водачите ни използват сетивната памет, която имаме от физическите си те­ла, за да ни помогнат да се възстановим. Има много средства за постигане на това, едно от които е памет­та ни за вкус, използвана от Макил в цитирания случай. Слушал съм разкази, в които участват спомени за допир или мирис. След поемането на струи ярка бяла „течна енергия” някои описват допълнително лечение чрез усе­щания за звук и разноцветни светлини.

„След пречистващия душ преминавам в съседното помещение за уравновесяване. Докато се нося към центъра на това пространс­тво, виждам над себе си безброй прожектори. Някой ме вика по име: „Бешън, готов ли си?” отговарям утвърдително и в мен завибрират звуци, подобно на камертон. Постепенно достигат височина, от която енергията ми закипява като сапунена пяна. Чувствам се прекрасно. После прожекторите един по един се за­действат. Отначало към мен се насочва силен лъч лекуваща зелена светлина. Виждам около себе си кръг, сякаш съм на сцена. Предназначението на тази светлина е да открие уврежданията на енерги­ята ми, загубите и измененията, и да я възстанови. Мисля, че е ефективно, защото енергията ми кипи от звуковите вибрации. Сега усещам как ме облива златиста светлина за сила и синя – за осъзнаване. Най-сетне един прожектор възвръща собствения ми розово-бял цвят. Всичко това е като успокояваща ласка и съжаляваш, че свършва.”

Регенериране на тежко увредени души

Някои души са толкова зле повлияни от обитаваните тела, че изискват специални грижи. В живота си са вре­дили на околните и на себе си. Към тях спадат главно тези, които са се поддали на зли въздействия и умишле­но са причинявали страдание. Има души, които посте­пенно натрупват вредни влияния от поредица прераждания, докато други са напълно покварени от едно-единствено тяло. И в двата случая те се отвеждат на изо­лирани места, където енергията им претърпява по-ра­дикално лечение, отколкото на повечето завръщащи се души.

Вредните влияния върху душата могат да приемат различна форма и силата им се променя през живота. Възможно е едно тяло да окаже лошо въздействие върху неопитна душа, докато по-напреднала би останала невредима при същите обстоятелства. Средно развитата душа се завръща с помрачена енергия, след като е живяла в тяло, обсебено от постоянен страх и гняв. Въпро­сът е колко сериозно е засегната.

Нашите мисли, чувства, настроения и отношения се влияят от телесните вещества, които се отделят от мозъка в резултат на сигнали за заплаха или опасност.

Реакцията борба или бягство се поражда от примитив­ния ни мозък, а не от душата. Душата притежава зна­чителна способност да контролира биологичните и емо­ционалните ни реакции на събитията от живота, но много души не могат да регулират мозък с нарушени функции. Това оставя белези върху тях, когато напус­нат тяло с такова увреждане.

Имам своя теория за лудостта. Душата влиза в за­родиша и започва да се съчетава с човешкия мозък, пре­ди да се роди бебето. Ако това дете израсне с органичен мозъчен синдром, психоза или сериозна нервна травма, резултатът е неадекватно поведение. Борещата се ду­ша не може напълно да се приспособи. Когато загуби контрол над анормалното поведение на тялото си, за­почва раздвоение на личността. Възможно е да има мно­го физически, емоционални и външни фактори, които да въздействат човек да стане опасен за себе си и за околните. Тогава връзката между душевно и физическо „аз” е нарушена.

Най-предразположени към неспособност да регулират мозък с нарушени функции” са души, които в поредица прераждания са живели в тела, проявяващи безчувстве­ност и склонност към насилие. Когато такава душа из­бере тяло с подобен темперамент с цел да поправи грешките си, това може да има ефект като събаряне на плочки за домино. Водачите уважават свободната ни воля и не оспорват избора ни. Душата не може да бъде оправдана за неспособността си да овладее увреденото човешко съзнание, защото тя е била част от това съзнание. Проблемът на бавно учещите се души е, че след поредица животи, изпълнени с трудности, могат да из­берат тяло, в което тяхната предразположеност към вредни влияния да се прояви на ново ниво. В такива слу­чаи се налага водачите ни да се намесят.

Какво се случва, когато душите с нарушена енергия се завърнат в духовния свят? Ще започна с цитат от страничен наблюдател на мястото, където се отвеждат тежко увредените души. Някои от клиентите ми наричат тази зона град на сенките.

„Тук се заличава отрицателната енергия. Понеже това е място, на което са събрани множество души с негативна енер­гия, отвън изглежда тъмно. Никой друг не може да влезе там, където душите, свързали се с ужаса, се подлагат на лечение. А и никой не би пожелал. Отдалеч лечебната станция прилича на тъмно море, а аз я наблюдавам от слънчев плаж. Светлината около тази зона е по-ярка, защото отразява наситена положителна енергия.

При по-внимателно вглеждане в тъмната област се вижда, че не е съвсем черна, а с тъмнозелени нюанси. Знаем, че това се дължи на слетите сили на лечителите, които работят там. Известно е, че душите, отведени в тази зона, не се смятат за опростени. По някакъв начин трябва да поправят злините, ко­ито са причинили на други, за да възстановят напълно собствената си положителна енергия.”

Запознатите с уврежданията на душите ми обясня­ват, че не всички най-ужасни спомени за злини се залича­ват. Известно е, че ако душите не запазваха част от паметта си за живот, в който са се поддали на зли влияния, не биха се чувствали отговорни. От това зна­ние на душата зависят бъдещите й решения. Все пак възкресяването й в духовния свят е милостиво. След лечението душевното съзнание не съхранява напълно не­приятните подробности за вредата върху другите при предишни прераждания. Ако не бе така, чувството за вина и спомените от тези животи така биха обсебили душите, че те биха отказали отново да се прераждат, за да поправят грешките си. Не биха имали смелост да се измъкнат от бездните на отчаянието. Откривам, че има души, чиито постъпки при преражданията им са толкова ужасни, че не получават разрешение да се вър­нат на Земята. Те се подсилват чрез регенериране с надеждата в следващите си животи да успеят да овла­деят потенциално зли тела. Естествено, когато влезем в ново тяло, амнезията блокира спомените ни за някои грешки от предишни животи и това ни спестява безпокойството, че няма да успеем да ги поправим.

Има разлики в процедурите за възстановяване на сред­но и тежко увредените души. След като изслушах множество описания на видовете енергийно лечение, стиг­нах до следния извод: по-радикалният подход за енергий­но пречистване е преобразуване на енергията, докато съществува и по-малко драстичен метод, който бих нарекъл преоформяне. Това е твърде опростено обяснение, защото има много неща, които не зная за тези езотерични техники. С изящното изкуство енергийно възста­новяване се занимават непрераждащи се специалисти, с които не мога да установя връзка. Работя с обучавани­те от тях бъдещи лечители. Случай 20 ще даде извест­на представа за техники на енергийно преоформяне, а в случай 21 ще бъде описано преобразуване.

•случай двадесетия •

Клиентът ми в този случай е лекар, практикувал хиропраксис и хомеопатична медицина, който в момента се занимава с реполяризация на нарушен енергиен баланс. Бил е лечител в преражданията си на Земята в продължение на хиляди години и в духовния свят се казва Селим.

Д-р Н. Селим, вече ми каза, че си в група напреднали души, обучаващи се за лечители, и че петимата упражнявате специфични енергийни техники. Бих искал да узная повече за работата ви. За начало би ли ми казал как се нарича напредналата ви група и какво правите?

К. Обучаваме се за регенератори. Учим се да преоформяме… Реорганизираме… Увредена енергия в изолираната зона.

Д-р Н. това ли е специалното място за души, чиято енергия е нарушена?

К. Да, за онези, които са в лошо състояние и не могат веднага да се върнат при групите си. Те трябва да останат в изолираната зона.

Д-р Н. При влизането им в духовния свят ли вземате това решение?

К. Не решавам аз. Все още не съм достигнал до това ниво. Решението се взема от водачите им, а те се свързват с магистрите, които ме обучават.

Д-р Н. Кажи ми тогава, Селим, кога започва твоето участие, след като сериозно увредена душа се завърне в духовния свят?

К. Инструкторът ми ме вика, щом прецени, че мога да помогна в енергийното лечение. Тогава отивам в изо­лираната зона.

Д-р Н. Обясни, ако обичаш, защо използваш термина „изолирана зона” и как изглежда това място.

К. Увредената душа остава в нея, докато завърши въз­становяването й и оздравее. Представлява сфера със структура като… пчелна пита… покрита с килийки. Всяка душа има свое място, където пребивава, докато трае лечението.

Д-р Н. Това ми напомня за описанията, които съм чувал, на инкубатора за нови души след създаването им и преди да бъдат включени в групи.

К. Вярно е… Това са места за енергийно захранване.

Д-р Н. Значи тези пчелни килийки се намират на едно и също място и се използват за една и съща цел… И създаване, и възстановяване?

К. Не, не е така. Аз работя на мястото за увредени души. Новосъздадените не са увредени. Не мога да ви кажа нищо за местата за създаване.

Д-р Н. Добре, Селим. Ще се радвам да науча за зоните, които познаваш и в които имаш опит. Защо мислиш, че си избран за този вид работа?

К. (с гордост.) Заради дългата си история от толкова много животи, в които съм работил с ранени хора. Когато попитах дали мога да се специализирам за регенератор, желанието ми беше уважено и бях включен в клас за обучение.

Д-р Н. Значи, когато тежко увредена душа влезе в изоли­раната зона, ти си един от онези, които могат да бъдат повикани за помощ?

К. (отрицателно поклаща глава.) Не е необходимо. Мо­лят ме само да отида в зоните за регенериране и да работя със средно засегнати души. Все още съм начи­наещ. Има много неща, които не зная.

Д-р Н. Все пак изпитвам огромно уважение към теб за това, което знаеш, Селим. Преди да те попитам за нивото на работата ти, можеш ли да обясниш кога една душа се изпраща в изолираната зона?

К. Когато е твърде зле повлияна от последното си тяло. Доста са и душите, които са били многократно потискани в предишни животи. Те започват да тъпчат на едно място и нямат никакъв напредък. Всяко след­ващо тяло е оказвало известно вредно влияние върху тях. По-често работя с такива души, отколкото със сериозно нарушена енергия от един или много животи.

Д-р Н. Душите с постепенно увредена енергия сами ли молят за помощ, или са принудени да дойдат в изоли­раната зона?

К. (категорично.) Никой не принуждава никого. Умоля­ват да им се помогне, защото са станали напълно неефективни и повтарят едни и същи грешки. Учите­лите им виждат, че не успяват задоволително да се възстановят между преражданията. Нуждаят се от регенерация.

Д-р Н. Сериозно увредените души също ли сами молят за помощ?

К. (пауза.) Може би по-рядко. Възможно е животът да е бил толкова унищожителен, че да е засегнал… Същ­ността на душата.

Д-р Н. Например, когато е участвала в жестоки актове на насилие?

К. Това е една от възможните причини.

Д-р Н. Селим, моля те, обясни подробно, колкото можеш, какво се случва, когато бъдеш повикан в изолираната зона да работиш със сериозно нарушена или изменена енергия.

К. Преди да посрещнем новопристигналия, някой от ма­гистрите лечители очертава енергийните меридиани, които ще регенерираме. Обобщаваме всичко, което знаем за увредената душа.

Д-р Н. Това ми напомня за подготовка на хирург за рент­генова процедура преди операция.

К. (със задоволство.) Така е, дава ми представа какво да очаквам чрез триизмерно изображение. Обичам предизвикателствата при възстановяването на енергия.

Д-р Н. Добре, опиши този процес.

К. От моя гледна точка има три стъпки. Започваме с преглед на всички частици увредена енергия. После отстраняваме тези тъмни блокиращи области и в празнините, които останат, вливаме нова, пречисте­на светлинна енергия. След това регенерираната енер­гия се залива с нея и се заглажда за укрепване.

Д-р Н. И този начин за втъкаване на енергия е просто преоформяне, за разлика от нещо още по-радикално?

К. Да.

Д-р Н. Лично ти във всички фази на операцията ли участ­ваш?

К. Не, в момента усвоявам първия етап от лечението и понякога мога да помагам при втория… Когато изме­ненията не са твърде сложни.

Д-р Н. Преди да започне същинската част от работата, какво виждаш, ако енергията на една душа е сериозно увредена?

К. Нарушената енергия прилича на сварено яйце, чийто белтък се е сгъстил и втвърдил. Трябва да я отпуснем и да запълним черните пролуки.

Д-р Н. Нека поговорим за тези черни петна…

К. (прекъсва ме.) Трябва да добавя, че засегнатата енер­гия може да причини и… рани. Самите процепи се предизвикват от тежки физически или емоционални увреждания.

Д-р Н. Какво е въздействието на нарушената енергия върху прераждащата се душа?

К. (пауза.) Когато е само опетнена… Не цялостно увре­дена… Това е резултат от многократно поддаване на отрицателни влияния.

Д-р Н. Заговори за лечение чрез преподреждане и възста­новяване на стара енергия с нова, пречистена. Как се извършва това?

К. С интензивни заредени лъчи. Работата е деликатна, защото трябва да настройваме вибрациите си… В син­хрон с излъчваните от лекуваната душа.

Д-р Н. О, значи се стига до лично ниво. Собствената енергия на лечителя се използва като средство?

К. Да, но има и други източници на нова, пречистена, енергия, които не познавам добре и не използвам пора­ди липса на опит.

Д-р Н. Селим, вече обясни как отпускате засегнатата енергия и я оставяте да се влее обратно на мястото си, но се интересувам от добавянето на нова, пречис­тена, енергия. С всички тези преобразувания не проме­няте ли безсмъртния характер на душите?

К. Не, правим само такива промени… Които подсилват… И доближават душите до първоначалната им форма. Не искаме отново да ги сполети същото и да трябва да ги лекуваме.

Д-р Н. Има ли начин да проверите резултата от работа­та си, след като приключите?

К. Да, поставяме поле от симулативна отрицателна енер­гия около регенерираната душа… Като течност… За да видим дали може да се Филтрира през възстановените структури. Както казах, не искаме отново да й се случи същото.

Д-р Н. Последен въпрос, Селим. Когато свършите, какво става с възстановената душа?

К. Различно. Някои остават при нас за… лечебни процеду­ри със звук... Вибрационна музика… Светлина… Цвето­ве. И когато бъдат освободени, при избора на тела за следващи прераждания се процедира много внимател­но. (въздиша.) Ако в минали животи душата е била в тела, причинявали страдание на околните… Вече е подсилена и може да започне отначало.

Следващият ми случай е пример за значително пре­образуване. Случай 21 е свързан с особен клас души, ко­ито наричам хибридни. В случай 61 в осма глава учас­тва друг представител на този тип. Мисля, че хибрид­ните души са особено податливи на саморазрушение на Земята, защото са се прераждали в други светове и са дошли тук сравнително скоро. На някои от тях е труд­но да се приспособят към нашата планета. Ако предположенията ми са верни, вероятно първото им прераждане тук е било през последните няколко хиляди години. Другите вече са свикнали или напуснали Земята завинаги. Едва четвърт от клиентите ми могат да разкажат спомени за посещения в други светове между преражданията си. Но това не е достатъчно да бъдат причислени към хибридния тип. Още по-малък процент от случаите ми имат спомени за физически живот в чужди светове, преди да дойдат на Земята. Именно те са хибридните души.

Представителят на този тип обикновено е стара ду­ша, която поради една или друга причина е решила да се доразвие във физически прераждания на нашата планета. Може би светът, в който по-рано е живяла, вече не е обитаем или е била на място, където животът е твърде лесен, и търси трудни предизвикателства в свят като земния, който все още не е достигнал върха на развити­ето си. Независимо от обстоятелствата, при които ед­на душа е решила да напусне света си, откривам, че обикновено предишните й прераждания са били в малко по-напреднали форми на живот от нашата, почти на също­то ниво или малко под умствените способности на човешкия мозък. Това има определена цел и противоречи на теориите за трансмиграция. Хибридни души, които са се прераждали на планети с цивилизация, притежаваща по-висши технологии от земните, например за пътуване в космоса, са по-умни, защото са от по-стара раса. Забеля­зал съм, че когато попадна на клиент, който е хибридна душа със спомени от телепатичен свят, той има по-развити психически способности от нормалното.

Мисля, че „хибридна душа” е подходящ термин за оне­зи сред нас, които имат смесен опит от прераждания. Такива души са се развивали в тела, генетически различни от човешките. Виждал съм надарени хора в този жи­вот, които са започнали развитието си в други светове. Все пак има и тъмна страна на тази промяна, както ще обясни една душа от пето ниво, обучаваща се за магис­тър лечител.

• случай двадесет и първи •

Д-р Н. Щом се занимаваш с тежко увредени души можеш ли да ми дадеш малко повече информация за задълженията си?

К. Работя в отделението за онези, които са се загубили в дебрите на злото.

Д-р Н. (след като научавам, че клиентът работи само с души, прераждали се в други светове, преди да дойдат на Земята.) Значи това е специално отделение за ти­па хибридни души, за които съм чувал?

К. Да, има такива в зоната за възстановяване, където лекуваме душите зверове.

Д-р Н. Ужасно име за една душа.

К. Съжалявам, ако ви смущава, но как иначе бихте нарекли същество, извършило толкова сериозни злини, че в сегашното си състояние е неспасяемо?

Д-р Н. Зная, но до голяма степен вината е в човешкото…

К. (прекъсва ме.) Не приемаме това за извинение.

Д-р Н. Добре, тогава продължи с естеството на работа­та си.

К. Аз съм лечител от второ звено.

Д-р Н. Което означава?

К. Когато засегнатите души се разделят с телата си, ги посрещат водачите им и може би някои близък приятел. Този първи етап не трае дълго и след него души­те, участвали в ужасяващи неща, се довеждат при нас.

Д-р Н. Защо първият етап не продължава толкова дълго, колкото с другите?

К. Не искаме да започнат да забравят последиците от делата си – вредата и болката, която са причинявали на Земята. Вторият етап ги разграничава от неувредените души.

Д-р Н. Звучи като че ли сте надзиратели на колония прокажени.

К. (строго.) Не намирам репликата ви за смешна.

Д-р Н. (след като се извинявам.) Нима искаш да кажеш, че всички души, вършещи зло, са хибридни, както ги наричаш?

К. Разбира се, че не. Такива са само в моето отделение. Но трябва да разберете, че някои истински чудовища на Земята са хибриди.

Д-р Н. Мислех, че в духовния свят има съвършен ред и магистри с огромно познание. Щом тези хибридни ду­ши са се превърнали в чудовища поради неспособност­та си да се приспособят към човешки тела, защо са били изпратени тук? Като че ли и духовният свят не е напълно съвършен.

К. Огромното мнозинство се справят и допринасят мно­го за човечеството. Нима смятате, че би трябвало да лишим всички от възможността да се прераждат на Земята, защото някои се поддават на злото?

Д-р Н. Не, разбира се. Да продължим. Какво правите с тези души?

К. Други, доста по-напреднали от мен, преценяват ув­режданията на енергията, като имат предвид влияни­ето на опита им от предишния свят върху човешкото тяло. Искат да знаят дали това е единствен случай, или и други същества от тази планета са имали проб­леми на Земята. Ако е така, може би повече души от същия свят няма да получават разрешение да се прераждат на Земята.

Д-р Н. Ако обичаш, разкажи ми още за своето отделение.

К. Зоната, в която работя, не е предназначена за души, извършили само едно сериозно зло. Занимаваме се със случаи, при които жестокостта се е превърнала в модел на поведение. Душите имат право да избират. Правим всичко възможно да пречистим енергията им чрез рехабилитация и когато сметнем, че имат шанс за изцеление, им предлагаме да се върнат на Земята в живот, в който ще изпитат същата болка, която са причинили, но умножена.

Д-р Н. Може ли душа, извършила жестокост, която истински се разкайва, да бъде излекувана по този начин?

К. Възможно е.

Д-р Н. Мислех, че кармичното правосъдие не е наказателно?

К. Не е, предложението дава възможност за укрепване и спасение. Обикновено е нужен повече от един живот, за да се изпита болка, равна на причинената на много хора. Затова казах „умножена”.

Д-р Н. Все пак навярно повечето души приемат?

К. Грешите, почти всички са твърде изплашени, че отно­во ще допуснат същите грешки. Освен това им липсва кураж да бъдат жертви в поредица бъдещи животи.

Д-р Н. Ако не пожелаят да се върнат на Земята, какво правите?

К. Тръгват по пътя на онези, които считаме за неспасяе­ми. Тогава разсейваме енергията им.

Д-р Н. Това форма на преобразуване ли е, или какво?

К. Да… Наричаме го разпръскване на енергията. Всъщ­ност тя наистина се премоделира. Разделяме я на частици.

Д-р Н. Мислех, че енергията не може да бъде унищожена? По този начин не разрушавате ли безсмъртния характер на тези увредени души?

К. Енергията не се унищожава, само се изменя и преобра­зува. Можем да смесим частица от старата енергия с нова, свежа, с която разполагаме. Това разреждане прави засегнатата част неефективна, но донякъде пър­воначалният характер на душата се запазва.

Д-р Н. Значи отрицателната енергия на злото се смесва с големи дози нова, облагородяваща, енергия, за да направи увредената безобидна?

К. (смее се.) Не точно облагородяваща, по-скоро свежа.

Д-р Н. Защо някои души се съпротивляват срещу разсей­ването?

К. Въпреки че душите, които приемат тези процедури за свое добро, се възстановяват и впоследствие водят полезен живот на Земята или другаде… Някои искат да запазят характера си непокътнат.

Д-р Н. И какво става с онези, които откажат помощта ви?

К. Много от тях потъват в забрава на място, където се уединяват. Не зная какво ще се случи по-нататък.

Както вече споменах, увреждането на душата не ид­ва само от физическото тяло. Последните два случая определено сочат, че самите души не са съвършени съ­щества и могат да допринесат за нещастията си.

Преди да продължа, искам да изтъкна нещо за кармичните избори, което е важно всички да помним. Кога­то срещнем хора, сполетени от много беди през живота си, това не означава непременно, че са зли или в минали животи са се поддали на вредни влияния. Понякога душа без такива спомени избира да преживее определен аспект от емоционална болка, за да се научи на съчувст­вие и състрадание към другите, като сама предварител­но избере живот, изпълнен с изпитания.

Има случаи на средно увредена енергия, които изискват специално внимание, но не до такава степен, че да се нуждаят от помощта на магистър лечител. Следва­щият цитат е разказ на клиент за надарена душа, коя­то работи в лечебна станция. Тя ми напомня за мило­сърдна сестра в полева болница й клиентът ми е съгла­сен.

„О, това е Нуми, толкова се радвам. Не съм я виждал от три-четири живота, но нейните депрограмиращи и възстано­вяващи енергийни техники са просто превъзходни. Тук има още петима, които не познавам. Нуми идва и ме притиска към себе си. Влиза в мен и слива изтощената ми енергия със своята. Усещам прилива на стимулиращите й вибрации и тя извършва леко преоформяне. Струва ми се, че получавам допълнителна доза от това, което е създало енергията ми. Скоро съм готов да си тръгна и Нуми с красива усмивка ми казва: „Довиждане до следващия път.”                                       .

Души самотници

В предишната глава обясних как някои души с нарушени функции, които току-що са претърпели физическа смърт и са напуснали телата си, прекарват известно време в усамотение. Те не са призраци, но не приемат смъртта и не желаят да се завърнат у дома. Малкият процент души от тази категория, на които съм попадал, са в безизходица. Главният им симптом е избягване на всички. Накрая грижовните водачи успяват да ги привлекат да се върнат в сърцето на духовния свят. Нарекох ги мълчаливи души. Споменах също, че се смята за нормал­но душите в духовния свят да прекарват периоди в ти­шина и уединение. Освен това, докато размишляват за целите си, те могат да използват тези интервали за връзка с хората, които са оставили на Земята.

Но има и друга категория мълчаливи души, които бих нарекъл отшелници, за разлика от усамотените. Може би звучи като „не врат, а шия”, но има съществени разлики. Желаещите уединение са здрави души, преживели процес на възстановяване, които все още силно усещат последиците от отрицателните енергийни влияния. Ето един такъв случай:

„След всеки живот се оттеглям в убежището за тих разми­съл. Решавам кое да запазя и интегрирам от последното си прераждане и кое трябва да бъде заличено. Този път ще съхра­ня смелостта и ще се отърва от неспособността си да отстоявам своето мнение. За мен това е място за сортиране. Нещата, които запазвам, стават част от характера ми. Ос­таналото изхвърлям.”

Само определен тип души прекарват продължителен период в това състояние. Често те са по-напреднали и разсъждават по-ясно, когато са сами. Пример за това може да бъде естествен лидер, чиято енергия е изтоще­на от защитаване на другите. Душа от този тип е Ахим, който се е посвещавал на различни каузи, за да подобри живота на хората, често с цената на много жертви.

• случай двадесет и втори •

В миналия си живот клиентът ми се е борил против окончателното превземане на Мароко от френските войски и през 1934 година бил пленен. Понеже бил упорит боец, го отвели от атласките планини в пустинята Сахара, където го измъчвали, за да даде сведения, но той устоял. Накрая бил вързан за колове и оставен да умре бавно под парещото слънце.

Д-р Н. Ахим, моля те, обясни ми защо искащ толкова дълъг период на уединение след живота си в Мароко?

К. Аз съм душа закрилник и енергията ми все още не е възстановена от влиянията в този живот.

Д-р Н. Какво означава „душа закрилник”?

К. Опитваме се да защитаваме хора, чиято вродена доб­рота и силно желание да подобрят живота на голям брой земни жители трябва да бъдат запазени.

Д-р Н. Кого защитаваше в Мароко?

К. Лидера на съпротивата срещу френската колониза­ция. Благодарение на дългогодишната ми саможертва успя да помогне повече на народа ни в борбата му за свобода.

Д-р Н. Звучи впечатляващо. Често ли участваш в политически движения в преражданията си?

К. Да, и във войни. Борим се за справедливи каузи.

Д-р Н. Какви характерни черти имат душите закрилници като група?

К. Известни сме с издръжливостта си и хладнокръвието си в битки, когато помагаме на другите.

Д-р Н. Щом предизвиквате враговете на онези, които искате да защитите, кой решава дали си заслужава? Струва ми се много субективно.

К. Така е, именно затова предварително преценяваме къ­де бихме могли да бъдем най-полезни за хората. По същността си работата ни е или отбранителна, или нападателна, но никога не участваме в безпринципно агресивни действия.

Д-р Н. Добре, да поговорим за изтощената ти енергия след тези усилия. Защо лечебният душ и другите про­цедури във възстановителния център не са успели да те върнат към нормалното състояние?

К. (смее се.) Наричате го „лечебен душ”,, а на мен ми прилича на автомивка! Това е вълнообразна тръба, която ви обтрива с положителна енергия, както четките в автомивка. Току-що няколко от завърналите се мои млади ученици минаха през нея и се чувстват страхотно,

Д-р Н. А защо тази автомивка не помогна и на теб?

К. (по-сериозно.) Не беше достатъчно, въпреки че по-голямата част от нечистата енергия изчезна. Сама­та ми същност е засегната от жестокостта в този живот и от мъченията, които изтърпях.

Д-р Н. Какво правиш сега?

К. Отпращам учениците си и се оттеглям в убежището,

Където най-сетне мога напълно да дойда на себе си.

Д-р Н. Моля те, разкажи ми, колкото можеш, за това място и какво правиш там.

К. Представлява тъмно помещение, някои го наричат „спална камера”, където има и други почиващи, но всъщност никой не ме вижда, както и аз тях. Усещам, че сме около двадесет. Чувстваме се така уморени, че нямаме желание да общуваме известно време. Пазите­лите ни наглеждаш.

Д-р Н. Пазители? Кои са те?

К. Пазителите на неутралност притежават умения за ненамеса. Талантът им се състои в това, че могат да ни наблюдават, без изобщо да въздействат върху мис­лите ни. Те са надзиратели на сънните камери. Забележка: очевидно „пазители на неутралност” е подспециалност в редиците на магистрите лечители. Имат и други имена, но запазване на неутралност означава кос­вено улесняване на лечението, без никакво общуване. Клиентите ми твърдят, че тези същества поддържат пълна тишина край душите, за които се грижат.

Д-р Н. Как изглеждат тези пасивни надзиратели?

К. (троснато.) Не са пасивни. Мога да ви ги опиша като монаси, обикалящи из светилище. Пазителите имат наметала с качулки над главите и не разкриват никаква самоличност пред нас. Заключват мислите си, но са много наблюдателни.

Д-р Н. Значи просто ви наблюдават, докато си почивате?

К. Не, не, все още не разбирате. Много умело се грижат за нас. Главната им задача е правилното вливане на енергията, която сме оставили в духовния свят, преди да се преродим за физически живот.

Д-р Н. Чувал съм много за способността на душата да се раздвоява. Защо не можеш просто да отидеш в своята духовна област, да вземеш останалата част от енер­гията си и да се слееш с нея? Или да посетиш магист­рите лечители, които регенерират увредена енергия?

К. (въздиша дълбоко.) Ще се опитам да обясня. За нас всичко това не е необходимо. Искаме да се излекуваме от вредните влияния чрез бавно възвръщане на своята пречистена и отпочинала енергия. Пазителите ни по­магат да възстановим собствената си енергия.

Д-р Н. Почти като кръвопреливане от банка със собст­вена кръв?

К. Да, точно, най-сетне ме разбрахте. Не искаме да се бърза. Не се нуждаем и от цялостно възстановяване. Дозите от собствената ни енергия се вливат в нас бавно, за по-голяма… Еластичност. Искаме да възвър­нем силите, които сме имали преди тежкия живот, като прибавим и добитите от физически опит.

Д-р Н. Колко трае възстановяването ви в това светили­ще в земни години?

К. О, трудно е да се каже… От двадесет и пет до петде­сет години… Никога не ни се струва достатъчно дълго, защото пазителите използват своите вибрационни честоти, за да… Масажират енергията ни, което е фантастично. Въпреки че са саможиви същества, кои­то не желаят никой да ги вижда и общува с тях, знаят, че сме им благодарни за грижите. Разбират кога е време да се завърнем при приятелите си и да продължим заниманията си. (смее се.) И ни изритват.

От случаи като този съм научил, че един от най-добрите начини за възстановяване на енергия е бавното обратно вливане. Много уединени души са доста напред­нали и не изискват възстановяване в предназначените за това зони. Тези силни души понякога могат да бъдат твърде самоуверени. Ахим призна, че е взел само петде­сет процента от енергията си в Мароко, а би трябвало „да се зареди” повече, преди да започне този живот.

В следващия раздел ще стане дума за планетарни ле­чители, които работят във физическо обкръжение. Понеже повечето от тях все още се прераждат, клиенти­те ми не ги смятат за магистри. Към тях спадат и душите трансформатори, за които се споменава в следващия случай. При планетарната работа започва специ­ализацията ни. Това е отправната точка за развитието на душите.

Енергийно лечение на Земята

Лечители на човешкото тяло

Щом узнах, че има души, специализирали се във възста­новяването на енергия в духовния свят, проявих любопитство как биха могли да прилагат несъзнателното си духовно познание, когато работят във физическа форма. Някои наблягат на този аспект от развитието на спо­собностите си, за да помагат на човешките същества. В следващия ми случай говори жена, която работи с раз­лични енергийни форми, включително и рейки. Но преди хипнотичния ни сеанс почти нямаше представа откъде идва силата й на лечител. Духовното й име е Пуруян и докато разговаряхме, обясни как и защо възстановява­нето на енергията е необходимо както за безплътните, така и за физическите същества.

•  случай двадесет и трети •

Д-р Н. Пуруян, бих искал да зная дали духовният ти лечителски опит се взема предвид, когато ти възла­гат земни задачи.

К. (изражението на клиентката ми издаде изненада, докато отговаряше на въпроса ми.) Защо… Да… Едва сега разбрах колко голямо значение е имало… Само онези от нас, които искат да продължат да работят по този начин на Земята, се наричат „трансформатори”.

Д-р Н. Каква е разликата? Как би обяснила понятието „трансформатор”?

К. (засмива се в знак на разбиране.) Душа, която се зани­мава с лечение и на Земята. Ние сме като служба „почистване”, трансформираме здравето на телата. На Земята живеят хора, чиято енергия има сиви пет­на и те спират развитието им. Карат ги многократно да повтарят едни и същи грешки. Работата ми е да се преродя, да ги открия и да отстраня тези пречки, за да могат да вземат по-добри решения и да повишат самочувствието си. Трансформираме ги в по-пълно­ценни хора.

Д-р Н. Пуруян, искам да изясним разликите в обучението, ако има такива, за възстановяване на души в духовния свят и трансформиране на енергия във физическия.

К. (дълга пауза.) Отчасти обучението ни е еднакво, но… Трансформаторите се изпращат в други светове между преражданията си, за да се учат… Онези от нас, които работят с физически форми.

Д-р Н. Опиши последното си упражнение за трансформа­тор, преди да се върнеш на Земята.

К. (смаяна от въпроса ми, вяло отговаря.) О… Две свет­ли същества дойдоха от друго измерение да порабо­тят с шестима ни (независимата група за обучение на Пуруян). Показаха ни как... Да съсредоточаваме вибра­ционната си енергия в един силен лъч… Вместо да я разсейваме. Научих се да насочвам енергията си, за да постигна по-голям ефект.

Д-р Н. Тези същества от физически свят ли бяха?

К. (тихо.) По-скоро от нещо като газова сфера, в която интелигентността им съществува във вид на… Меху­ри… Но бяха много добри. Научихме… О… Научихме…

Д-р Н. (спокойно.) Разбирам… Сега, след като имаш по-ясна представа откъде идват способностите ти, да се върнем към практическото приложение на това, което, си научила. Кажи ми как използваш духовното познание в  работата си днес като душа трансформа­тор на Земята?

К. (с учуден поглед.) То е… тук... В съзнанието ми… Разби­рам защо действа… (замълчава.) Насоченият лъч…

Д-р Н. (настойчиво.) Насоченият лъч?…

К. (сериозно.) Използваме го като лазер… По-скоро както зъболекарят издълбава развален зъб, за да почис­тим сивата енергия. Това е бързият начин. По-трудно ми е да осъществя бавната процедура, която трае по-дълго и е още по-ефективна.

Д-р Н. Добре, Пуруян, не забравяй, че ми обясняваш как използваш духовния и земния си опит в съчетание, за да лекуваш енергия. В момента имаш спомени и за двата аспекта. Разкажи ми за бавния метод.

К. (поема си дълбоко дъх.) Затварям очи и когато обхва­на с ръце главата на пациента си, изпадам в полутранс. Тогава виждам, че това, което съм научила в духовния свят, ми помага повече, отколкото усвоено­то в часовете тук. Всъщност няма значение.

Д-р Н. Получаваме сила от много източници, с която помагаме на хората. Ако обичаш, продължи да гово­риш за бавния метод, който прилагаш върху пациенти. Ти си на Земята.

К. Работя с геометрични форми, като спирали от енер­гия, оформям ги в съзнанието си в съответствие с конфигурацията на увреденото място. После полагам тези енергийни структури около сивите зони, така очертавам областите за лечение с бавни вибрации, както се поставя затоплена превръзка върху наранен мускул. (пауза.) Разбирате ли, тези души са увредени още при влизането си и… Състоянието им може само да се влоши, докато тялото се развива на Земята.

Д-р Н. (изненадано.) Почакай. Какво означава „увредени при влизането си”? Мислех, че на Земята работите само с енергия, засегната от изпитанията в живота?

К. Това е само част от проблема. Когато душата влезе в човешкото тяло на Земята, тя попада в плътна ма­терия. Обитаваните тела все пак съдържат прими­тивна животинска енергия, която е сгъстена. Душата носи естествена, пречистена енергия и тя не се съче­тава лесно с някои човешки тела. Необходим е опит, за да се свикне с това. Особено по-младите души мо­гат да бъдат увредени. Рано поемат в погрешна посока и… се изменят.

Д-р Н. И можеш да проектираш различни енергийни кон­фигурации върху различни хора, които лекуваш?

К. Да, това е задачата на трансформатора. Увредените им енергийни линии са така… заплетени… че трябва да бъдат преподредени, за да се освободят от токсичната енергия. Тези объркани души са с нарушено равнове­сие и на всяка клетка от тялото, в която отрицател­ната енергия блокира пътя на положителната, тряб­ва да бъде посветена много работа. Когато това се извърши както трябва, душата се свързва по-здраво с човешкия мозък.

Д-р Н. Изглежда, наистина си заслужава.

К. Ползотворно е, въпреки че имам още много да уча. (засмива се.) Наричаме себе си „психични гъби, напоени с пречистена енергия”.

Не е изненадващо, че клиентката от случай 23 използва рейки в работата си на Земята. Рейки е древно изкуство за лекуване чрез ръцете. След като преценят уврежданията на енергията и поработят с нея, практикуващите това изкуство затварят пролуки в биополето и въз­становяват симетрията му. Има теории, че нарушената енергия в човешкото тяло, физическа или духовна, създа­ва процепи в аурата ни, през които може да навлезе демонична отрицателна сила. Това е поредният мит, осно­ван на страх, на който се отделя излишно внимание. Чу­вал съм от специалисти възстановители, че не би могло да стане нищо подобно, защото няма външна зла сила, опитваща се да превземе телата ни. Но блокирането на енергийното поле от негативна енергия причинява нама­ляване на функционалния ни капацитет.

Не мога да приема и научните статии, които отри­чат енергийна работа с ръцете, като например лечебно­то докосване, защото съм виждал резултата от такова въздействие върху болни хора. Често се практикува без­платно от някои медицински сестри в болнична обстановка просто от загриженост и желание да помогнат. Телата ни са съставени от енергийно поле от частици, което привидно изглежда твърдо, но всъщност е флуид с вибрационна проводимост. Една от душите трансформа­тори, на които попаднах, сподели следното за метода си на терапевтично докосване: „Тайната на лекуването е абстрахиране от съзнателната ми същност, за да не пре­чи на свободното протичане на енергия помежду ни. Цел­та ми е да се свържа с енергийния поток на пациента, за да влея максимална положителна енергия в тялото му. Това става не само с техника, но и с любов.”

Ако получаващият упорито препречва свободния поток на „чи”, или жизнената сила, чрез своя съзнателен негативизъм, е напълно възможно да блокира сливането на енергийното поле на лечителя със своето. Докато се приготвяме да посрещнем новото хилядолетие, все по­вече хора вярват в лечебните свойства на медитацията и внушението. Има много начини да се достигне до цен­търа на вътрешната ни мъдрост чрез по-висш енергиен

Източния масаж, йога, акупунктура и биомагнетично лечение са някои от техниките, използвани за поддържане на равновесието на „чи” в енергийния ни поток.

Телесната и духовната енергия не се влияят еднакво от вибрационните резонанси b1. Всеки човек има уникален естествен ритъм. Тялото и душата трябва да съ­ществуват в единство, за да могат хората да бъдат пълноценни. Ако използваме холистичен подход към те­лесното здраве, творческата ни същност се съчетава по-добре с човешкия мозък. Хармонията между външно­то и вътрешното ни „аз” изисква да бъдем по-енергични във физическите и духовните занимания и да не прекъсваме връзката с природата.

Лечители на околната среда

Преди да започна изследванията си върху духовния свят, нямах представа за уникалните дарби на природните ле­чители на нашата планета. Чувал съм, че самата Земя има своя вибрационна честота и някои хора притежават способността да се настройват в синхрон с тази екологична енергия. Един от случаите, които отвориха очите ми за това, беше жена, която работи в горските служби в щата Вашингтон В писмото си с молба за сеанс тя обясни:

„От няколко години насам чувствам винаги гъдел и парене в ръцете, когато съм сред буйна растителност. Не е болезнено, но докато работя в гората, сякаш нещо напира в мен. Напоследък сънувам, че от ръцете ми излиза светкавица, която искам да затворя в бутилка, за да я запазя. Тези сънища сякаш задоволяват някаква вътрешна потребност и когато се събу­дя, се чувствам щастлива. Полудявам ли?”

Хората, които мислят, че полудяват, защото в жи­вота им има някакво необяснимо явление, събуждат любопитството ми. Напълно ги разбирам, защото самият аз съм го изпитвал. Много от моите стари колеги традиционалисти смятат, че не съм с всичкия си. Затова с удоволствие приех тази жена, след като се съгласи да се посъветва с лекар, за да се увери, че няма неврологични проблеми с ръцете. Ще предам разговора ни от момен­та, в който започнахме да обсъждаме участието й в напреднала независима група за обучение в духовния свят.

• случай двадесет и четвърти •

Д-р Н. Защо петимата се събрахте в тази група за обуче­ние?

К. Защото работим с енергия по един и същ начин. Общи­те занимания ни помагат да развием своята съзна­телност и способности.

Д-р Н. Обясни ми това, ако обичаш.

К. В момента положението е такова, че самостоятелно не можем да поддържаме дълго достатъчно силен енер­гиен поток, за да постигнем необходимия ефект.

Д-р Н. И постигате това, което желаете, колективно?

К. Да, до известна степен. Затова ни харесва да работим заедно, да излъчваме енергия в унисон и да я съхранява­ме в концентрирано състояние. Поотделно енергията ни не е така мощна и съсредоточена, разсейва се във всички посоки.

Д-р Н. Затова ли сънуваш такива сънища и имаш това чувство в ръцете си в сегашния си живот?

К. (замислено.) Да, разбирам, че те са послание за мен. Трябва да променя живота си, да отделя повече време за работа с енергия.

Д-р Н. Искаш да кажеш – да я съхраняваш и използваш за лекуване на хора?

К. (бързо опровергава погрешното ми предположение.) Не, моята група работи с енергия по различен начин. Ние сме лечители на растенията, дърветата и Земята. Затова избираме живот на еколози.

Д-р Н. Причината да избереш сегашното си призвание свързана ли е със способностите ти?

К. Да.

Д-р Н. А другите от групата ти за обучение в духовния свят?

К. (с щирока усмивка.) Двама от тях са мои колеги в горската служба.

Д-р Н. Струва ми се, че като планетарни лечители ти и приятелите ти оставате без работа след всички тези екологични катастрофи на Земята.

К. (тъжно.) Ужасно е, а сме толкова нужни тук.

Д-р Н. Кажи ми, ти и останалите от групата ти в много минали прераждания на Земята ли сте се грижили за околната среда чрез енергия?

К. О, да… Дълго време.

Д-р Н. Дай ми пример.

К. В предишния си живот бях индианка от племето алгонкуи на име Пеещото дърво. Задължението ми беше да се грижа за плодородието на Земята ни. С часове стоях в гората с протегнати ръце. Хората мислеха, че разговарям с дърветата и почвата, а всъщност обменях енергия със Земята. Това става чрез усилване на телесното и душевното съзнание с малко помощ от водачите ни.

Д-р Н. А сега?

К. (пауза.) Като създаваме и поддържаме красотата и плодородието на Земята, даваме сили и на другите, които я обитават. Ръцете ни са средство, което кара хората да се стремят към красота около себе си и да оценяват ползата от природата.

Понякога получавам писма от клиенти години след сеансите им, в които споделят, че най-сетне са постиг­нали целите си в живота. Хора със способности на ес­тествени лечители пишат, че са станали проектанти на природни паркове, отворили зелени училища или орга­низирали протестни прояви за спиране на изсичането на старите секвои. Обичам да работя с клиенти, чийто първи въпрос е: „Защо съм тук?”. Когато започнах да се занимавам с мистериите на духовния свят, мислех, че хората биха се интересували най-вече от своите духовни водачи и партньори. Открих, че най-важна за тях е цел­та на живота им.

Преди да завърша раздела за околната среда на Земята и енергийното й лечение, ще кажа няколко думи за светите места. Множество изследователи са изтъквали факта, че по света има места, на които интензивно пулсира магнетична енергия. Често това са скалисти местности, като Седона в Аризона, Мачу Пикчу В Перу, Айърс Рок в Австралия и много други. Когато се нами­рат там, хората изпитват силно чувство за физическа сила и бодрост. Може би това са точки на концентра­ция на енергия, причината за която са така наречените „магнитни линии”. Твърди се, че местата, където лини­ите от тази магнитна решетка се пресичат, стимули­рат подсъзнателната мисъл и отварят съзнанието ни за възприемане на духовно познание. Били са познати още в древността.

Разделяне и единение на душата

Способността на душите да разделят енергийната си същност оказва влияние върху много аспекти от живо­та им. Може би „разпространение на душата” е по-под­ходящ термин, отколкото „разделяне”. Както изтъкнах в главата за призраците, всички души, които се прераждат на Земята, оставят част от енергията си в духов­ния свят, дори онези, които живеят паралелно в няколко тела. Процентът оставена в резерв енергия може да бъде различен, но всяка частица от нея има точно подо­бие във всяко друго „аз” и копира цялата същност. Това явление наподобява разделянето на светлинни образи и възпроизвеждането им чрез холограма. Все пак има из­вестни разлики. Ако само малък процент от енергията на една душа е оставен в духовния свят, тази частица от същността й е по-слаба, защото концентрацията й е по-малка. Въпреки това, понеже енергията остава в чисто състояние, без отрицателни влияния, донякъде за­пазва мощността си.

Когато стигнах до откритието за енергийния ни ре­зерв в духовния свят, си обясних доста неща. Система­та на душевна двойственост оказва съществено влия­ние върху много аспекти от живота ни. Например, дори ако някой, когото сте обичали, е починал тридесет го­дини преди вас и вече се е преродил отново, ще се срещ­нете с него в духовния свят, когато се завърнете там.

Способността на душата да се съединява със себе си е естествен процес на енергийно регенериране след физическата смърт. Един клиент категорично заяви следното: „Ако влизахме в едно тяло със сто процента от енергията си при прераждане, мозъкът би се пръснал.” В случай че пълният заряд на душевната енергия попадне в едно човешко тяло, напълно би подчинил мозъка на волята на душата. Очевидно това важи дори за по-слаби и неразвити души. Предполагам, че този фактор на съчетаването на душата с физическото тяло е бил преце­нен още в ранните етапи на човешката еволюция от онези духовни суперспециалисти, които са избрали Земята за планетарно училище.

Освен това, ако душата обитаваше едно тяло с пъл­ния си енергиен капацитет, процесът на развитието й на Земята би се обезсмислил, защото не би имала предизвикателството да се справя с мозъка. Със засилване­то на различни части от енергията на душата при преражданията й се укрепва цялостната й същност. Стопроцентовата съзнателност би имала обратен ефект. Ако не можехме да разделяме енергията си, бихме запазвали повече от духовната си памет във всяко човешко тяло. Амнезията ни тласка в изпитателната лаборатория на Земята без отговор за задачите, които сме изпратени да изпълним. Освен това тази амнезия ни освобождава от бремето на минали провали, за да можем да използ­ваме нови подходи с по-голяма увереност.

Призракът от случай 15 бе пример, че е възможно душите да не преценят правилно какъв процент енергий­на концентрация трябва да вземат в живота си. Един клиент нарече това „нашия светлинен коефициент”. Странно защо, откривам, че клиентите ми от четвър­то или пето ниво се увличат по-често, отколкото по-малко развитите. Така беше с душата воин от случай 22. Обикновено много напреднала душа взема на Земята не повече от двадесет и пет процента от целия си капа­цитет, докато средно развитите и по-неопитни използ­ват 50 -70 процента. Енергията на по-развитата душа е пречистена, еластична и силна в по-малки количества. Затова младите трябва да носят по-голяма част при земните си прераждания. Следователно не количеството на енергията придава мощ, а качеството на вибрационна­та й сила, зависещо от опита и мъдростта на душата.

Как тази енергия ни помага да разберем общата сила на душевната и човешката енергия? Всяка душа притежава специфично енергийно поле, което отразява безсмъртния й характер, независимо от броя части, на ко­ито е разделена. Когато духовното его се съчетае със сложния по структура физически мозък, се получава наситено биополе. Тази симбиоза е толкова сложна, че съм успял да добия само бегла представа. И двете енергийни конфигурации реагират една на друга по безброй начини

И така се получава единният образ за външния свят. Затова физическото ни здраве, усещанията и емоциите ни са така слети в духовното съзнание. Мисълта е тяс­но свързана със съчетаването на тези енергийни модели и влиянието на всеки от тях върху тялото.

Често използвам аналогията с холограма, за да опи­ша разделянето на душата. Холографските образи са напълно еднакви. Тази аналогия помага, но не отразява цялата истина. Споменах, че една променлива в процеса на душевно деление определя силата на енергийна кон­центрация във всяка част. Този елемент е свързан с опита на душата. Друга променлива е плътността на материалната енергия във всяко човешко тяло и емоци­ите, които движат това тяло. Ако една и съща душа влезе едновременно в две тела и във всяко внесе по-40 процента от енергията си, ще има различно енергийно поле, освен ако са съвсем еднакви близнаци.

Нека помислим какво става, когато снимаме едно и също място сутрин, по пладне и вечер. Промените в пречупването на светлината създават различен ефект върху филма. Енергията на душата започва със специфи­чен модел, но щом влезе в тяло на Земята, местните условия променят този модел. Когато разглеждаме бъ­дещия си живот от духовния свят, получаваме съвет какво количество енергия ще ни бъде нужно в обитава­ното тяло. Решението, колко да вземем, е наше. Много души искат да оставят колкото е възможно повече, за­щото обичат дома си и заниманията си там.

Емоционалните и физическите травми изчерпват енергийния ни резерв. Можем да загубим късове положителна енергия, като доброволно я отдаваме или околните я изцеждат от нас със своя негативизъм. Необходи­ма е енергия, за да изградим и поддържаме защитни ме­ханизми. Веднъж един клиент каза: „Когато споделям светлинния си образ с онези, които мисля, че го заслужават, мога да се заредя по-бързо, защото съм дал тази част от себе си по свое желание.”

Един от най-добрите начини да възстановим енерги­ята си е чрез сън. Отново имаме възможност да разде­лим частта, която сме взели със себе си, и да се реем свободно, оставяйки малък процент, с който бихме мог­ли бързо да се слеем, ако се наложи. Както вече споме­нах, тази способност е особено полезна, когато тялото е болно, в безсъзнание или в кома. Понеже за освободе­ната душа времето не е фактор, часовете, дните или седмиците, прекарани извън тялото, са ободряващи. Бих добавил, че при криза душите могат да бъдат презаредени и от грижовни духове. Възприемаме тези вливания на енергия като дълбоки прозрения. Няколко часа почивка от човешкото тяло могат да направят чудеса с ду­шата, стига оставената част да бъде под контрол и да не се впуска в сложен анализ на сънищата. При подобни обстоятелства е възможно да се събудим изтощени.

Друга възможност за деление на душите са паралел­ните животи, но какви са мотивите и последиците от такова решение? Много хора смятат, че е нормално душата да живее едновременно няколко живота. Открих, че съвсем не е така. Целта на душите, които избират да се разделят в две или повече тела в един и същ отрязък от време на Земята, е по-интензивно уче­ние. Могат да оставят около десет процента от енер­гията си и да влязат с останалата в две или три тела. Понеже имаме свободна воля, нашите водачи ни позво­ляват тези експерименти, но не ни съветват да ги предприемаме. Поради огромния разход на енергия по­вечето души, които опитват паралелен живот, го пра­вят само веднъж или два пъти, преди да се откажат. Само изключително амбициозните души желаят да во­дят паралелен живот. Освен това разделената енергия не се преражда в близнаци. Обитаването на две тела от едно и също семейство, с еднаква генетика, родителско влияние, обкръжение, националност и така нататък би могло да има отрицателни последици. По­добна липса на разнообразие не създава мотивация за паралелен живот.

Научавам най-много за процеса на сливане на душите с останалата част от енергията им, когато преведа клиентите си през момента на смъртта им след мина­лия живот. Когато няма усложнения от това прераждане, повечето души възстановяват енергийното си равновесие на една от трите главни духовни гари: близо до дверите, в периода за ориентация или при завръщането си в своята група. Напредналите души обикновено осъ­ществяват тази процедура едва когато стигнат до пос­ледната спирка от пътуването си към дома.

Трите гари

Получаването на собствената ни енергия, оставена в духовния свят, веднага щом влезем в него, не е нещо обичайно. Може би защото там започва възстановява­нето ни с лечебен душ. Все пак понякога се случва, как-то с душата от следващия ми цитат, чийто съпруг, починал по-рано, донася малка част от оставената й енергия до първата спирка. Ето как тя описа обстоя­телствата:

„Любимият ми лесно се справи с малкото енергия, която бях оставила в резерв. Донесе ми я, прегърна ме и бавно ме обви с нея като с одеяло. Знаеше колко стара и уморена се чувствам и беше поискал да дойде. Щом контактът е осъществен, енер­гията ми прилепва към мен като магнит. Чувствам се толко­ва подсилена от нея. Първото, което забелязвам, е, че телепатически чета мислите му по-лесно и много по-силно усещам всичко около себе си.”

Когато водачите ни решат, че е по-добре да се сле­ем с енергийния си резерв на втората гара, по време на ориентацията, подбудите им могат да бъдат различ­ни. Обикновено решението се основава на вяра, че обсъждането на отминалия ни труден живот ще бъде по-ефективно. Но поради една или друга причина е възможно да не се завърнем при групите си веднага след ориентацията. Ето един пример за единение на душата на тази спирка:

„намирам се в полупразна стая, която изглежда футуристично с гладките си млечнобели стени. Има маса и два стола без ръбове. Водачката ми Евъранд е обезпокоена от нежеланието ми да отговарям. Кани се да извърши това, което нарича­ме „разтатапяне на физическата форма. Държи оставената ми в резерв енергия в красив прозрачен съд, обвит в сияние. Евъранд пристъпва напред и ми го подава. Чувствам вливането на енергията си като електрически заряд. После тя се приближава към мен и стимулира естествената ми вибрационна често­та, за да приема по-лесно резерва си. Когато центърът ми се изпълва с моята собствена същност, външната обвивка на телесния ми образ е разтопена. Чувствам се като куче, което отърсва козината си от вода. Нежеланите земни частици се отделят и разтварят и енергията ми започва отново да сияе, вместо да излъчва слаба матова светлина.”

Обикновено повечето души се съединяват с остана­лата част от енергията си, след като се завърнат в общноспшата си група. Един клиент обясни нещата така: „По-лесно ми е да възвърна целостта си, след като пристигна у дома, при приятелите си. Тук мога да при­ема вливането на отпочиналата си енергия с избрана от мен бързина. Когато съм готов, сам се залавям с това.”

• случай двадесет и пети •

Следва откъс от разговора ми с душа на име Апалон, която направи по-вълнуващо описание на единението си при завръщането у дома, отколкото в цитирания по-горе случай. Апалон е от второ ниво и току-що е прис­тигнала в духовния свят след тежък живот на бедна ирландка, починала през 1910 г. Макар и физически силна и самоуверена, Апалон била омъжена за груб алкохолик и трябвало сама да издържа петте си деца. Страдала от липса на лична свобода и изява. Виждам в тържеството за посрещане на Апалон израз на признание за добре свър­шена работа след трудния й живот.

Д-р Н. Кажи ми, Апалон, след приветствията на духовна­та ти група скоро ли настъпва моментът да се слееш с енергийния си резерв?

К. (усмихва се.) Водачът ми Канарис обича да превръща единението в тържествена церемония.

Д-р Н. Сливането с енергията, която си оставила?

К. Да, Канарис отива до една нища в помещението ни, където енергията ми се съхранява в стъклена урна, и ме очаква. Той се грижи за нея.

Д-р Н. Значи не е била много активна в твое отсъствие. Какъв процент беше оставила?

К. Само петнадесет, имах нужда от доста за живота си в Ирландия. Запазената в резерв част можеше да се включва в заниманията на групата ми и да се движи из нашата зона, но не участвах в забавни развлечения.

Д-р Н. Разбирам, но тези слаби петнадесет процента цялостно копие на душата ти ли представляват?

К. (пламенно.) Абсолютно, само че в умален вариант.

Д-р Н. И петнадесетте процента от теб можеха да участват в груповите ви занимания и да общуват с приятелите ти, докато останалите осемдесет и пет бяха на Земята?

К. Ммм… До известна степен… Да. Продължих да трупам знания и на двете места (Земята и духовния свят).

Д-р Н. (импулсивно.) Любопитен съм да разбера нещо. Щом твоите петнадесет процента все още са жизнес­пособни, защо не ги вземеш сама? За какво ти е Канарис?

К. (обидено.) Бих развалила тържеството. Канарис е па­зител на пламъка ми, така да се каже, докато ме няма. Това, което предлагате, е посегателство върху право­то му да ми помогне при съединяването с енергията ми. Той държи да превърне събитието в церемония.

Д-р Н. Извинявай за нетактичния въпрос, Апалон. Би ли описала визуално тази церемония?

К. (радостно.) Канарис отива в нишата и с жест на бащинска гордост взема съда, а приятелите ми се събират и ме поздравяват за добре свършената рабо­та в Ирландия.

Д-р Н. А ирландският ти съпруг в компанията ли е?

К. Да, да. Той е в първата редица и ме приветства най-възторжено. Не е същият, какъвто беше в ирландското си тяло.

Д-р Н. Добре, какво прави Канарис по-нататък?

К, (смее се.) Донася зеленикавата стъклена урна от ни­шата. Цялата сияе, но той я потърква с ръце, за да засвети още по-ярко, и се радва на доволните ни изражения. После се приближава и спуска облака от енергия върху мен като великолепна мантия. Помага ми да я приема със своите силни вибрации.

Д-р Н. Как се чувстваш сега, в мига на единението с енергийния си резерв?

К. (тихо.) Единението със самата мен прилича на сливане на две живачни топчета върху стъклена чиния. Естес­твено се смесват и веднага стават хомогенна същ­ност. Чувствам прилив на сила и равновесие. Топлина­та на възвърнатата част от мен ме изпълва с усеща­не за бодрост и спокойствие Осъзнавам своето… Без­смъртие.

Д-р Н. (риторично, за да предизвикам отговор.) Не е ли жалко, че не вземаме на Земята сто процента от енергията си?

К. (веднага реагира.) Сериозно ли говорите? Никой човешки ум не би могъл да оцелее при тези обстоятелс­тва, но имах нужда от голяма част за ирландския си живот.

Д-р Н. Какъв процент си взела в сегашното си тяло?

К. Около… Шестдесет, и е предостатъчно.

Д-р Н. Чувал съм за физически планети, където бихме могли да вземем цялата си енергия и напълно да запа­зим паметта си.

К. Да, и много от тези форми на живот позволяват телепатия. Физически светове като земния, с типа тела, които обитаваме, са достигнали определен етап на умствено развитие. Точно сега еволюцията ни пос­тавя условия, с които сами трябва да се справим. Ограниченията са от полза за нас.

Д-р Н. Апалон, обясни как разбираш колко енергия ще ти бъде необходима преди всяко прераждане?

К. Канарис следи енергийното ми ниво и съветът, който получавам за всяко тяло, зависи от неговите физичес­ки и умствени характеристики. Някои тела изискват повече духовна енергия, отколкото други и се знае какви условия съществуват, преди да започнем нов живот.

Д-р Н. Ти ми каза, че онази ирландка е била физически силна, предполагам, и волева жена, щом е оцеляла. Все пак си взела голяма част от енергията си в тялото й.

К. Да, беше по-силна, отколкото съм днес, но се нуждаеше от духовната ми помощ, както аз от силата й, за да устоя на изпитанията и да запазя същността си след този живот в лишения. Не винаги сме били в хар­мония.

Д-р Н. Значи, когато не си в хармония с тялото, е необхо­дима повече лична душевна енергия?

К. О, да. Както и ако средата, в която живеем, е враждебна… Много неща се вземат предвид. Чувствам се в добър синхрон със сегашното си тяло, въпреки че понякога ми се иска да имах силата на ирландката. Съществуват много променливи. Именно в това е предизвикателството И затова е забавно.

Забележка: В днешния си живот Апалон е независима бизнесдама, която пътува по целия свят като консул­тант на международна финансова фирма. Имала е мно­го предложения за брак, но е отхвърлила всичките.

Рядко някой клиент казва, че след миналия си живот е предпочел да изчака по-дълго от обичайното, преди да се слее с енергията си. Ето един такъв пример:

„Понякога искам да почакам до срещата си със съвета, за­щото не желая свежата енергия да замъгли спомените и чув­ствата ми от отминалия живот. Ако го направя (ако поема енергийния си резерв), завършилият живот ще ми се струва по-малко реален. Искам да съсредоточа мислите си върху въпро­сите за работата, свършена в последното тяло, с ясни споме­ни за всяко събитие. Да съхраня всяка емоция, породена от това събитие, за да мога да обясня по-добре защо съм взел определени решения.”

5.

Системи от  духовни групи

Раждане на душите

Мисля, че е уместно да започна изследване­то на живота на душата със създаването й. Много малко от клиентите ми имат достатъчен капаци­тет на паметта, за да се върнат към началото на съществуването си като енергийни частици. Получа­вам сведения за ранния живот на душите от някои начинаещи. Тези млади души имат по-кратка история и в духовния свят, и извън него, така че все още па­зят пресни спомени. Но в най-добрия случай душите от първо ниво помнят откъслечни моменти от съз­даването на своята същност. Следващите цитати от двама начинаещи илюстрират това:

„Душата ми беше създадена от голяма безформена маса, по­добна на облак. Бях откъснат като малка частица енергия от тази пулсираща синкава, жълта и бяла светлина. Пулсациите изтласкваха късчета душевна същност. Някои се върнаха и отново бяха абсорбирали, но аз продължих навън и се понесох за­едно с другите. Следващото, което помня, е светло простран­ство, пълно с любящи същества, които се грижеха за мен.”

„Помня, че се намирах в нещо подобно на инкубатор, където бяхме като неизлюпени яйца в пчелна пита. Когато добих по­вече съзнателност, разбрах, че се намирам в детския свят юрас. Не зная как съм се озовал там. Бях като яйце в ембрионно флуидно състояние, което чака да бъде оплодено, и усещах, че има още много килийки с млади ефирни същества, които се пробуждаха след мен. Група майки, красиви и грижовни… Проби­ваха мембраните ни и ни освобождаваха. Обгръщаха ни струи интензивна подсилваща светлина и звучеше музика. Осъзнава­нето ми започна с любопитство. Скоро бях отведен от юрас при другите деца, в по-различна обстановка.”

Рядко чувам подробни описания на духовната люпилня от някои много напреднали души. Това са специалистки, известни като „майките от инкубатора”. В следващия случай разговарям с представителка на това съсловие, която е забележителна душа от пето ниво на име Шона.

• случай двадесет и шести •

Тази клиентка е детски специалист и в духовния, и във физическия свят. В сегашния си живот работи чрез хоспис със сериозно болни деца. В миналото си прераждане е била полякиня, която, макар и не от еврейски произ­ход, постъпила като доброволка в немски интернат през 1939-а. Работела като сервитьорка и помощничка в кух­нята на офицерите, но това било само предлог. Целта й била да бъде близо до интернираните еврейски деца и да им помага с каквото може. Понеже живеела в близкия град, през първата година имала възможност да напус­не, когато пожелае. После войниците забранили да се излиза от лагера и тя починала там. Тази напреднала душа би могла да оцелее по-дълго, ако бе взела повече от тридесет процента от енергията си, за да издържи на тежките изпитания. Но както доста души от пето ни­во, била твърде самоуверена.

Д-р Н. Шона, кое е най-важното ти преживяване между преражданията?

К. (без колебание.) Отивам в… Инкубатора, където се излюпват душите. Аз съм майка, нещо като акушерка.

Д-р Н. Искаш да кажеш, че работиш в  духовната люпилня?

К. (развълнувано.) Да, помагаме на новите да излязат на бял свят. Улесняваме ранното им развитие… С топло­та, нежност и грижи. Посрещаме ги.

Д-р Н. Ако обичаш, опиши ми обстановката на това място.

К. Прилича на… газообразна… пчелна пита, над която се вият струи енергия. Много е светло.

Д-р Н. Като говориш за пчелна пита, нима искаш да кажеш, че люпилнята има структура на кошер?

К. Хм, да… Въпреки че самият инкубатор представлява огромен център, който не изглежда ограничен от вън­шни измерения. Новите души имат свои килийки, в които остават, докато пораснат достатъчно, за да бъдат изведени.

Д-р Н. Като майка в инкубатора кога за първи път виждаш новите души?

К. Намираме се в приемното помещение, което е част от инкубатора, в единия край на центъра. Новородените са малки късове бяла енергия в златиста обвивка. Бавно и тържествено се придвижват към нас в колона.

Д-р Н. Откъде?

К. В нашия край на голямото хале цялата стена е запъл­нена с разтопена маса от интензивна енергия и… жиз­неност. Като че ли не се зарежда от обикновен източник на топлина, а от някаква изумителна любяща сила. Тази маса пулсира и се вълнува в красиво плавно движение. Цветът й е като вътрешността на клепа­чите ви, когато погледнете към слънцето със затво­рени очи в ясен ден.

Д-р Н. И виждате как душите излизат от тази маса?

К. Тя започва да се издува, никога два пъти на едно и също място. Издутината се увеличава и се превръща в без­формена буца. Разтварянето й е вълнуващ момент. Ражда се нова душа. Тя е напълно жива и притежава неповторим характер.

Забележки: Друга клиентка от пето ниво описа инкубацията по следния начин: „Виждам яйцевидна маса с пулси­раща навън и навътре енергия. Когато нарасне, излъчва нови частици душевна енергия. Когато се свие, мис­ля, че всмуква обратно неуспелите да се отделят.” Поради някаква причина тези души не са могли да направят първата стъпка към своята индивидуалност.

Д-р Н. Какво виждаш отвъд тази маса, Шона?

К. (дълга пауза.) Прекрасно оранжево-жълтеникаво сия­ние. Зад него има виолетова тъмнина, но не студен мрак... Това е вечността.

Д-р Н. Можеш ли да ми кажеш повече за колоната от нови души, които идват към вас от масата?

К. Новоизлюпените души бавно се носят към местата, където стои по някоя майка като мен.

Д-р Н. Колко други майки виждаш?

К. Наблизо има пет… които, както аз… все още се обуча­ват.

Д-р Н. Какви са задълженията на една майка в инкуба­тора?

К. Обикаляме около излюпващите се и ги… подсушаваме, когато златистата им обвивка се разтвори. Движат се бавно, за да можем нежно да прегърнем малката им енергийна маса.

Д-р Н. Какво означава „подсушавате”?

К. Изсушаваме… влажната енергия на новата душа, така да се каже. Не мога да обясня всичко това на човешки език. Нещо като уплътняване на новата бяла енергия.

Д-р Н. Значи главното, което виждаш сега, е бяла енергия?

К. Да, когато стигнат до нас… отблизо… забелязвам синьо-виолетово сияние около тях.

Д-р Н. От какво мислиш, че е то?

К. (пауза, после тихо.) О… Сега виждам… Нещо като пъп­на връв… Енергийната нишка, която ги свързва една с друга.

Д-р Н. Описанието ти ме накара да си представя дълга перлена огърлица. Душите приличат на наниз перли. Така ли е?

К. Да, по-скоро са като редица перли върху сребрист конвейер..

Д-р Н. Добре, кажи ми, когато прегръщаш всяка нова душа… И я подсушаваш… Това ли й вдъхва живот? 

К. (бързо реагира.) О, не. Чрез нас… Но не от нас… Струи жизнена сила, любяща и всезнаеща. Това, което преда­ваме с вибрациите си при изсушаването на новата енергия, е… Същността на началото… Надеждата за бъдещи постижения. Майките го наричат „прегръдката на любовта”. Помагаме на душите да осъзнаят какви са и какви могат да станат. Когато прегърнем с обич новата душа, й предаваме разбирането и съчув­ствието си.

Д-р Н. Да продължим с вибрационната прегръдка. В този момент новата душа има ли вече свой характер? До­бавяте ли, или отнемате от дадената й индивидуал­ност?

К. Не, при появата си тя вече носи своя характер, въпреки че новите души все още не осъзнават кои са. Ние се грижим за тях, съобщаваме на новоизлюпеното същес­тво, че е време за начало като… разпалваме енергия­та на душата, я караме да осъзнае, че съществува. Това е мигът на пробуждането.

Д-р Н. Шона, моля те, помогни ми да разбера нещо. Мисля си за медицинските сестри в земните родилни домове. Те нямат представа какъв човек ще излезе от новоро­деното бебе, за което се грижат. И с вас ли е така… Или познавате безсмъртния характер на новите души?

К. (смее се.) Работата ни е подобна на тази на земните бавачки, но това не е човешко родилно отделение. В момента, когато прегърнем новите, вече знаем нещо за тяхната индивидуалност. Характерните им черти стават по-очевидни, когато съединим енергията си с тях, за да укрепнат. Така можем да използваме по-ефективно вибрациите си, за да активираме… да събу­дим тяхната съзнателност. Всичко това е част от началото,

Д-р Н. Като стажантка, как доби това познание за при­лагането на вибрации върху новите души?

К. Всяка нова майка трябва да се научи. Ако не се справи както трябва, има опасност новоизлюпените да продължат, без да се чувстват напълно готови. В такъв случай се налага някоя от старшите да се намеси по-късно.

Д-р Н. Би ли изяснила още нещо, Шона? По време на „прегръдката на любовта” ти и другите майки дола­вяте ли някакъв ред в типовете самоличност на раждащите се души? Например възможно ли е десет смели да бъдат последвани от десет по-предпазливи?

К. Това е твърде машинален подход! Всяка душа е уникал­на в целостта на характера си, създаден от съвършен източник, който не мога дори да започна да описвам. Уверявам ви, че няма две еднакви души… И никога няма да има!

Забележка: Чувал съм от няколко други клиентки, че една от главните причини всяка душа да е различна от другите е, че когато източникът „изстрелва” енер­гийни частици, за да създаде душа, цялостната му маса претърпява едва забележими, но необратими про­мени. Следователно източникът е нещо като духовна майка, която никога не създава близнаци.

Д-р Н. (настойчиво, очаквайки клиентката ми да ме поправи.) Мислиш ли, че всичко е напълно случайно? И няма никакъв подбор по сходни черти? Сигурна ли си, че е така?

К. (раздразнено.) Това знае само създателят. Има души с по няколко подобни качества, но има и напълно раз­лични, макар и родени наведнъж. Комбинациите са сложни. Като майка, долавям всяка основна черта и затова мога да ви кажа, че не съществуват две души с еднакъв характер.

Д-р Н. Добре…(клиентката ме прекъсва.)

К. Имам чувството, че отвъд сводестия вход съществу­ва всемогъщо присъствие, което управлява всичко. Дори и да има някакъв ключ към енергийните същнос­ти… Не е нужно да го знаем…

Забележка: По време на сеансите си с най-голям интерес очаквам именно такива моменти. Опитвам се да надникна през вратата към всемогъщия източник, но едва успявам да я открехна.

Д-р Н. Моля те, кажи ми какви чувства събужда у теб това присъствие, енергийната маса, която изпраща новите души при вас. Навярно ти и другите майки сте се замисляли за произхода на душите, въпреки че не можете да видите силата, която ги създава?

К. (шепнешьом.) Усещам, че източникът е… наблизо… но може би не извършва фактическия процес на… съз­даването…

Д-р Н. (тихо.) Искаш да кажеш, че е възможно енергийна­та маса да не е истинският създател?

К. (смутено.) Мисля, че има сили, които помагат… Не зная.

Д-р Н. (опитвам друга тактика.) Новосъздадените души имат и недостатъци, нали, Шона? Ако бяха съвърше­ни, нима би имало причина съвършеният източник да създава всички нови?

К. (колебливо.) Всичко тук изглежда напълно съвършено.

Д-р Н. (за малко сменям темата.) Само с души, които ще дойдат на Земята, ли работиш?

К. Да, но биха могли да отидат на всякакви места. Само малка част идват на Земята. Има много физически светове, подобни на земния. Наричаме ги „светове на

удоволствие” и „светове на страдание”.

Д-р Н. А след като си натрупала опит от прераждания, знаеш ли кога една душа е готова да дойде на Земята?

К. Да. Зная, че души, които идват в светове като земния, трябва да бъдат силни и издръжливи заради болката, която ще преживеят наред с радостта.

Д-р Н. И аз мисля така. А когато човешките тела окажат вредно влияние върху тези души, особено млади­те, причината е в тяхното несъвършенство. Вярно ли е това?

К. Предполагам, че да.

Д-р Н. (продължавам.) Което ме навежда на мисълта, че трябва да се потрудят, за да укрепнат и добият пълна просветеност. Съгласна ли си?

К. (дълга пауза, последвана от въздишка.) Мисля, че съ­вършенството е заложено… в новосъздадените. Разви­тието започва с разбиване на невинността на новите души не защото имат вродени недостатъци. Преодо­ляването на пречки ги прави по-силни, но придобитите несъвършенства не могат да бъдат напълно заличени, докато всички души се съединят… И престанат да се прераждат.

Д-р Н. Няма ли да бъде трудно, щом непрекъснато се създават нови души, които заемат местата на спре­лите да се прераждат на Земята?

К. И това ще свърши, когато всички хора… От всички раси и националности се обединят. Затова ни изпра­щат да работим на места като Земята.

Д-р Н. Значи, щом обучението ни завърши, и Вселената, в която живеем, ще умре, така ли?

К. Може би дори по-рано. Няма значение, съществуват и други. Вечността е безкрайна. Важен е процесът, кой­то ни позволява да… натрупаме опит, да се изявим и… да се учим.

Преди да продължа с еволюцията на душите, ще изтъкна разликите, които установих за съществуването им, след като бъдат създадени:

1. Има частици енергия, които се връщат обратно в енергийната маса, преди дори да стигнат до инкубатора. Не зная причината за тези „аборти”. Други, които влизат в люпилнята, трудно осъзнават своята индивидуалност в ранните етапи от развитието си. По-късно се включват само в колективни занимания и, изглежда, никога не напускат духовния свят.

2.   Съществуват енергийни частици с индивидуална ду­ховна същност, които нямат склонността или необ­ходимия потенциал да се прераждат във физическа форма. Обитават само безплътни светове и лесно се придвижват между измеренията,

3.   Някои енергийни частици с индивидуална душевна същ­ност се прераждат само във физически светове. Тези души лесно добиват познания в духовните сфери между преражданията си. Не бих ги нарекъл пътешественици между измеренията.

4. Други енергийни частици притежават способността и желанието да се прераждат и функционират като индивидуалности в различни типове физическа и духов­на обстановка. Това не означава, че са по-малко или повече просветени, отколкото другите. Но разшире­ният им практически опит им дава много възможности за специализация и поемане на отговорности. Осъществяването на големия план за новородената душа започва бавно. Когато бъдат изведени от люпилнята, някои от душите не се прераждат скоро и дори не се включват веднага в духовни групи. Ето едно описание на преходния период от все още пресните спомени на млада душа от първо ниво, само с две прераждания зад гърба си:

„Преди да бъда присъединен към духовната си група и да започна да идвам на Земята, помня, че получих възможността да поживея като светлинна форма в полуфизически свят. Беше по-скоро духовен, отколкото физически, защото обстановката не бе съвсем плътна и нямаше биологичен живот. Виждах около себе си други млади души и можехме лесно да се придвижваме по повърхността като наподобяващи човешка фигура светещи крушки. Не правехме нищо… Просто съществувахме… И доби­вахме представа какво е да имаш тяло. Въпреки че обстановката беше астрална, а не временна, се научихме да общуваме едни с други като същества, живеещи в общност. Нямахме никакви отговорности. Цареше утопична атмосфера на без­гранична любов, сигурност и спокойствие. Тогава разбрах, че нищо не е статично и този етап, началният, е най-лесният от нашето съществуване. Че скоро ще обитаваме свят, в който няма да бъдем защитени, и места, където ще имаме спомени за болка и самота, както и за удоволствия, и ще се учим от този опит.”

Духовни пространства

Докато са в транс, клиентите ми описват визуално ду­ховния свят, като използват земни символи. Сами съз­дават образи въз основа на планетарния си опит от прераждания или водачите им подготвят за тях позна­та обстановка, грижейки се за спокойствието им. След беседите ми за този аспект на несъзнателната памет често някои от слушателите са казвали, че въпреки сво­ята смисленост описанията не звучат правдоподобно. Как е възможно в духовния свят да съществуват класни стаи, библиотеки и храмове?

В отговор на тези въпроси обяснявам, че спомените ни за минали наблюдения са метафорично представени от днешна гледна точка. Случки от целия живот оста­ват в  душевната ни памет завинаги. В духовния свят един храм не представлява истински образ на здание от каменни блокове, а по-скоро визуализация на значението, което има този храм за душата. Когато се завърнем на Земята, спомените за минали събития от духовния ни живот са възстановки на обстоятелства и събития, ос­новани на разбирания и съзнателно познание. Винаги, ко­гато извличам спомени от клиентите си, информация­та в паметта на душевното им съзнание се преработва от човешкото. Независимо от словесните им картини на духовните пространства винаги се интересувам от функционалните аспекти на тяхното предназначение.

Щом новите души напуснат защитните си пашкули, влизат в общностни взаимоотношения. Когато започ­нат да се прераждат, разказите им за места и структури, които виждат между животите си, се доближават до тези на по-старите души, идвали на Земята. Понякога описанията не са толкова земни. Чувал съм за стъклени сгради, подобни на катедрали, огромни кристални коридори, геометрични постройки с множество ъгли или гладки куполообразни помещения без ясни граници. Понякога клиентите ми казват, че пространството, в кое­то се намират, няма определена структура, а представ­лява безкрайна поляна с цветя или обширна местност с гори и езера. Хората под хипноза изразяват удивление, докато разказват как се носят към мястото си в духов­ния свят. Някои от тях са така поразени, че не могат съвсем ясно да опишат какво виждат.

Слушал съм и доста разкази за преходите на душите от едно място на друго. Следващият цитат е от кли­ент от четвърто ниво, който използва геометрични фигури, за да опише различните обстановки, които наблюдава:

„Често пътувам из духовния свят. Геометричните форми, които виждам, отразяват определени функции. Пирамидите са за уединение, медитация и лечение. Правоъгълните форми – за обмисляне на отминалия живот и учение. Сферите служат за преглед на бъдещи животи, а цилиндричните портали са отп­равни точки за пътувания към други светове и добиване на познания. Понякога минавам през големи оживени духовни цен­трове, като летища, в които телепатически се изпращат съ­общения. Представляват огромни цилиндри с насочени преда­вателни линии, излъчвани от всяка душа. Препълнени са, но има добра организация. (смее се.) Не може да се избързва, иначе бихте изпратили лъча си извън помещението. Тези центрове са транспортни възли с персонал, който определя направленията и отговаря на въпроси на пътници. Движението е плавно и спокойно и се чуват приятни хармонични звуци, за които душите вибрационно се захващат и поемат по направленията си.”

В индийските „упанишади” се твърди, че след смърт­та запазваме сетивната си памет. Вярвам в теорията от този стар философски текст, че сетивата, емоции­те и човешкото его са пътят към безкрайния опит, от който безсмъртната душа добива физическо познание. Един от клиентите ми говори за това по убедителен начин:

„В духовния свят можем да пресъздадем всичко, което поискаме, за да ни напомня за места и неща, които сме харесвали на Земята, физическите ни симулации са почти съвършени, на някои дори се струват абсолютно точни. Но без тяло… Е… За мен са просто имитации. Обичам портокали. Мога да създам портокал тук и дори да възпроизведа характерния му сладникав вкус. Все пак не е същото като да хапна портокал на Земята. Това е една от причините да се наслаждавам на физическия си живот.

За разлика от коментара на този клиент съм чувал други да казват, че духовният свят е истинската реал­ност, а земният – илюзия, създадена, за да се учим. Мо­же би тук няма противоречие. Вкусовите рецептори на земните хора са силно развити. Затова портокалите и човешките същества съществуват в хармония. Има сте­пени на реалност. Това, че нашата вселена представля­ва тренировъчна площадка, не означава, че е нереална, а само краткотрайна. Нещата, които може би са времен­на илюзия за земните обитатели, не оспорват факта, че за физически живия човек насладата от вкуса на портокала е по-голяма, отколкото тази на душата от подо­бието, което е създала. За сметка на това реалността на духовния свят, съществуващ между измеренията, къ­дето нищо не е абсолютно, позволява на душата да до­бие огромен опит, който далеч не се вмества във физическите представи.

Когато клиентите ми описват духовните си центро­ве, те представляват чудни образи за тях. Със сигур­ност всички културни стереотипи, както и аспектите на метафорична символика, запомнени от човешкото съзнание, играят роля, но това не прави драматичните възстановки в духовния ни живот по-малко реални. Ко­гато душата се завърне на Земята, забравила натрупа­ното познание, тя трябва да се приспособи към нов мозък без съзнателна памет. Новороденото бебе все още няма никакъв минал опит. След смъртта важи обратно­то. Спиритуалният хипнотерапевт разчита на две сили при регресия. От една страна, работи душевното съзна­ние с огромния си запас от спомени за минали прераждания и духовен живот, а, от друга – съзнателната памет на сегашното тяло, чрез която клиентът създава описа­ния, докато е под хипноза. Човешкото съзнание не е изключено по време на хипнотичен сеанс. Ако бе така, кли­ентът не би могъл да разговаря свързано с терапевта.

Памет

Преди да продължа с анализа си на това, което виждат клиентите ми под хипноза в духовния свят, бих искал да се спра на разграничаването между паметта и ДНК. Има хора, които вярват, че всички спомени се носят от ДНК – така си осигуряват спокойствие с отричането на прераждането, което смятат за научна позиция. Естествено всеки има пълно право да не вярва в прераждането поради каквито и да е лични съображения, религиозни или други. Но да се твърди, че всички спомени за миналия ни живот произхождат от генетиката и са пренесе­ни в клетките ни чрез ДНК от далечни прадеди, според мен е неоснователно поради няколко причини.

Несъзнателните спомени за травми от предишен жи­вот могат да пренесат следи от сериозно физическо увреждане на отдавна мъртвото тяло в новото, но то­ва не се дължи на ДНК. Тези молекулярни кодове са съв­сем нови и са се появили на бял свят със сегашното ни материално тяло. Отношенията и разбиранията на ду­шевното съзнание въздействат върху биологическото. Има изследователи, които вярват, че вечният ни интелект, носещ отпечатъка на енергийни влияния и споме­ни от минали прераждания, може да въздейства върху ДНК. Всъщност има безброй други елементи, например мисловни изводи, които пренасяме в новото си тяло от стотици предишни животи. Това включва и преживяванията ни в духовния свят, където нямаме тела.

Съществен аргумент против ДНК-паметта за ми­нали времена е огромният обем информация, събрана за преражданията. Телата, които сме имали в предишни животи, почти никога не са свързани генетически със сегашните ни семейства. Ако в един живот съм бил член на семейство Смит заедно с другите от духовната си група, е възможно в следващия всички да изберем да бъ­дем от семейство Джоунс. Но не бихме се върнали от­ново във фамилията Смит, както ще обясня по-подроб­но в седма глава. Много от клиентите ми са имали пре­раждания в Кавказ, ориента и Африка без никаква нас­ледствена връзка. Освен това как е възможно спомени­те ни за прераждания в други форми на живот да идват от клетките на човешката ДНК, която съществува само на Земята? Отговорът е прост. Така наречената генетична памет е всъщност душевната памет, произ­тичаща от несъзнателния ни ум.

Разделям паметта на няколко категории:

1. Съзнателна памет. Към това състояние на мисълта се отнасят всички спомени, съхранени от мозъка на биологичното ни тяло. Проявяват се чрез съзнателно­то его, което познава само физическата ни планета и се е приспособило към нея. Съзнателната памет се влияе от сетивния опит и всички биологични инстинкти, както и от емоционалните преживявания. Понякога тя ни изневерява, защото притежаваме защитни механизми да преценяваме кое от информацията, по­лучавана чрез петте сетива, да бъде съхранено.

2. Безсмъртна памет. Спомените от тази категория, изглежда, идват от подсъзнанието. Подсъзнателната мисъл силно се влияе от телесните функции, които не са подвластни на съзнателен контрол, като например сърдечния ритъм и отделянето на хормони. Но тук избирателно може да се съхранява и съзнателна ин­формация. Безсмъртната памет носи спомените за произхода ни в този и в миналите физически животи. Тя е хранилище за голяма част от психиката ни, защо­то подсъзнанието представлява мост между съзна­телния и свръхсъзнателния ни ум.

3. Духовна памет. Това са спомените, произтичащи от свръхсъзнанието на душата. Ако съзнанието, интуи­цията и въображението се изразяват чрез подсъзнани­ето, те се извличат от този по-висш източник. Веч­ното ни душевно съзнание се е развило от висша мис­ловна енергия отвъд самите нас. Може би изглежда, че вдъхновението струи от безсмъртната памет, но има и по-висш интелект извън биологичния ни ум, който представлява част от духовната памет. Понякога се заблуждаваме относно източника на духовни мисли. Смятаме ги за своя лична памет, а всъщност духовна­та памет е информацията, натрупана при общуване­то с други същества във вечността на съществуването ни.

Общностни центрове

Следващият ми случай илюстрира визуалните асоциа­ции, с които клиентите в състояние на свръхсъзнателност описват спомените за завръщането си у дома. Идентификацията с древна Гърция не е нещо необичайно. Слу­шал съм визуализации, които са толкова футуристични и сюрреалистични, че позволяват малко сравнения със Земята. Хората често ми казват, че не могат адекватно да опишат с думи образите, които виждат. Щом поведа клиентите от дверите на духовния свят към пространства, в които започват да общуват с други духове, ги обзема въодушевление.

В случай 27 клиентката, чието духовно име е Ариани, свързва своите преживявания след края на последния си минал живот с гръцки храм. Може би не е изне­надващо, понеже много от клиентите ми са имали прераждания във времето, когато древна Гърция е блес­тяла с развита цивилизация в един свят на невежество. В изкуството, философията и управлението наро­дът й е оставил забележително наследство и предизви­кателства за бъдещите поколения. Това общество се е стремяло да обедини рационалното с духовното позна­ние, за което свидетелстват спомените на клиентите ми, които някога са били част от тази златна епоха. Последният живот на Ариани в древна Гърция е бил през втори век преди Христа, малко преди да започне римската окупация.

• случай двадесет и седми •

Д-р Н. Когато наближаваш духовния си център, Ариани, какво виждаш там?

К. Красив гръцки храм с ослепително бели мраморни ко­лони.

Д-р Н. Сама ли създаде образа, или някой друг го проектира в съзнанието ти?

К. Наистина е тук, пред мен! Точно както си го спом­ням… Но… може би някой ми помага… Моят водач… Не съм сигурна.

Д-р Н. Познаваш ли този храм?

К. (усмихва се.) Отлично. Представлява кулминацията на поредица важни животи, за които бях забравила на Земята.

Д-р Н. Защо този храм означава толкова много за теб?

К. Това е храмът на Атина, богинята на мъдростта. Бях жрица там… Една от четирите. Задължението ни бе­ше да поддържаме пламъка на знанието. Гореше върху гладък плосък камък в средата на храма с изсечен надпис.

Д-р Н. Какво означаваше надписът?

К. (пауза.) А… главно… да търсим истината навсякъде. А пътят към истината е стремежът към хармония и красота във всичко, което ни заобикаля в живота.

Д-р Н. (преструвайки се на наивен.) Само това ли правех­те? Грижехте се пламъкът да не загасне?

К. (с известно раздразнение.) Не, беше място за учение, в което една жена можеше да участва. Огънят символи­зираше свещения пламък на истината в сърцата ни. Вярвахме в свещената мощ на един бог и подчинени на него божества, представляващи части от тази цент­рална сила.

Д-р Н. Нима искаш да кажеш, че ти и останалите жени сте имали монотеистични вярвания?

К. (усмихва се.) Да, и сектата ни се разпространи извън храма. Властите вярваха, че в сърцата си сме чисти, и не ни смятаха за интелектуална каста. Повечето от тях всъщност не разбираха целите ни. Виждаха Атина в една светлина, а ние – в друга: за нас пламъкът означаваше, че разумът и чувствата не са в противоборство. Храмът ни поставяше съзнанието над суеве­рията. Вярвахме и в равенството между половете.

Д-р Н. Предполагам, че с тези радикални разбирания сте си навлекли гнева на застъпниците на патриархални­те порядки?

К. Да, накрая се случи точно това. Толерантността им изчезна, а и сред собствените ни редици имаше интри­ги и предателства. Мотивите ни бяха изопачени. Уп­равниците, които губеха властта си, смятаха, че до­принасяме за корупцията в държавата, и ни принудиха да прекратим съществуването на учението си.

Д-р Н. И след тази поредица прераждания в Гърция ти пожела да отнесеш образа на храма със себе си в духов­ния свят?

К. Би могло да се каже. За мен и приятелите ми този живот и няколко предишни в Гърция бяха връх на разу­ма, мъдростта и духовността. Трябваше да чакам дълго време, докато отново мога да изразявам същи­те чувства в женско тяло.

Когато въведох Ариани в нейния храм, тя видя ог­ромна правоъгълна галерия без таван, с около хиляда посетители. Тези души представляваха голяма вторич­на група, разделена на по-малки общности, наречени ос­новни групи, броят на душите в които варира от три до двадесет и пет. Собствената й група се намираше вдяс­но, към дъното на помещението. (вижте фигура 1, кръг а.) Ариани вървеше към приятелите си, придружена от своя водач. После сподели какво чувства завръщащата се душа при влизането си. Многократно съм чувал опи­сания на тази сцена, в която участват голям брой ду­ховни групи в различна по структура обстановка. В свръхсъзнанието на хората сборният пункт може да бъде ам­фитеатър, двор на замък, училищна зала или храм.

Фигура 1. Голямата зала на общностния център

Диаграмата отразява как изглеждат на пръв поглед събраните на едно място голям брой основна общностш групи души, които стават огромна вторична група от около хиляда. Основна група а е общността на клиентката.

Д-р Н. Ариани, помогни ми да добия представа как се чувстваш, докато вървиш през тълпата към своята общност.

К. (развълнувано.) Вълшебно е, но същевременно и стра­ховито. Следвам водача си и се придвижваме на зигзаг между другите групи, някои от които са насядали в кръг; а други стоят прави и разговарят. В началото повечето не ми обръщат внимание, защото са непоз­нати. По-нататък някои учтиво кимат за поздрав по случай завръщането ми. Когато сме на половината път, тези, които ме виждат, реагират по-емоционал­но. Един мъж, който беше мой любим в два минали живота, става, целува ме и пита как съм. Все повече души от други групи ми се усмихват и махат с ръка. Някои, които само бегло съм познавала при преражданията си, одобрително вдигат палци. После, когато минавам покрай групата, съседна на моята, виждам родителите си. Прекъсват заниманието си и измина­ват краткото разстояние между двете ни общности, за да ме прегърнат и окуражат. Накрая стигам до своята група и всички ме приветстват с добре дошла.

Около половината от клиентите ми виждат големи духовни сборища при пристигането си. Другите разказват, че се срещат само със своята общност. Визуални­ят образ на голяма или малка група може да бъде разли­чен за една и съща душа след различните й прераждания. Основната група души, с които сме най-близки, могат да се явят пред новопристигналия и като весела компа­ния в спокойна природна обстановка, например сред по­ляна с цветя.

Независимо дали обстановката е затворено прост­ранство, или открита местност, фигури 2 и 3 илюстрират това, което виждат повечето души при първия контакт с групите си. В тези случаи наоколо не се забеляз­ват други общности. На фигура 2 приветстващите ду­ши са струпани близо една до друга и всяка от тях на свой ред излиза пред останалите, фигура 3 показва по-обичайния начин, при който групата образува полукръг около новопристигналия. Повечето от клиентите разказват, че сродните им души поднасят поздравленията си, застанали в полукръг. В седмата глава, озаглавена „общностна динамика”, в случай 47 ще проследим под­робно описание на този обичай.

Фигура 2. Разположение на общностната група 1

Фигура 2.показва строените плътно една до друга души от основ­ната общностна група, поздравяващи завърналата се душа а, след­вана от водача на групата – в. Много от тях са скрити зад останалите и очакват реда си да излязат на преден план и да приветстват новопристигналия член.

Фигура 3. Разположение на общностната група 2

Фигура 3 представя по-обичайното разположение на групата в полукръг за посрещането на завърналата се душа а със или без водача учител в позиция в. По стрелките на тази часовникова диаграма всяка от душите пристъпва напред, когато дойде ре­дът й, от позицията си по 1в 0-градусовата дъга. Обикновено поз­дравяващите души не застават зад а в положение шест часа.

Клиентите, които казват, че още при завръщането си след поредния живот попадат в класна стая, имат ясен образ в съзнанието си на коридори, които свързват редица пространства за обучение. Безпогрешно разпоз­нават своето. В такива случаи общностните групи обикновено прекъсват заниманията си, за да посрещнат пристигащия, фигура 4 представя обичайната структура на център за обучение, в който работят голям брой духовни групи. Яснотата на описанието, по което е със­тавена фигурата, е впечатляваща. Едва малък процент от клиентите ми казват, че първата им среща с групи­те се осъществява в безкрайно пространство без огра­ничения, из което се носят. Но не след дълго и тези души се озовават сред живописен пейзаж или в някаква постройка.

Класни стаи

Всички събирания на души извън класните стаи, включително в просторни зали, са време за многобройни срещи и отдих. Това не означава, че в тези зони не се водят и сериозни дискусии, а само, че заниманията в тях не са организирани както в учебния център. Ето едно типич­но описание от душа, влизаща в класна стая. (вижте фигура 4.)

„Водачът ми ме въвежда в постройка с форма на звезда и веднага познавам учебния си център. В средата има кръгла куполообразна зала, която в момента е празна. От нея в различ­ни посоки тръгват коридори и продължаваме по един от тях, където се намират класните стаи. Разположени са по такъв начин, че никои две не са една срещу друга, за да не си пречим с останалите групи. Моята е третата вляво. Никога не виж-дам повече от шест помещения в един коридор. Във всяка стая има от осем до петнадесет души, които работят на чинове. Зная, че звучи абсурдно, но виждам именно това. Докато вървя

Фигура 4. Духовен център за обучение

Учебната сграда се визуализира от много души като постройка с ротонда в центъра (а) и класни стаи на основните групи (в) разположени по коридори, тръгващи от нея. Обикновено във всеки коридор има не повече от шест стаи, отдалечени една от друга. Те са кръгли, без ъгли. Броят на коридорите е различен.

По коридора с водача си, забелязвам, че в някои помещения ду­шите тихо се обучават сами, а в други – на групи от две до пет. В трети – инструкторът изнася лекция на черната дъска. Когато влизам в своята стая, всички прекъсват работата си и широко ми се усмихват. Някои ми махат и весело ме приветстват, като че ли са ме очаквали. Онези, които са най-близо до вратата, ме придружават до мястото ми и се подготвям да участвам в урока. Цялото време, през което съм отсъствал, ми се струва като кратка разходка до кварталния магазин за кофичка мляко.”

Повечето ми клиенти описват учебните си центрове като едноетажни сгради, макар и да има изключения, както в следващия случай със средно напреднала душа на име Рудалф.

случай двадесет и осми

Д-р Н. Когато стигнеш до последната спирка, Рудалф, опиши ми какво виждаш, докато се приближаваш към духовния си дом.

К. Вървя към своята шушулка през местност, подобна на парк, и около мен цари тишина и спокойствие Виждам струпани тук-там балони, гладки и прозрачни, в които има души.

Д-р Н. Как разпознаваш своя?

К. О… да… въпреки… нивото, до което съм достигнала, ми е нужно известно време да се ориентирам. Ще се справя. Бих успяла и сама, но водачката ми Тахама (която изглежда като индианка) дойде да ме придружи по пътя дотук, защото знаеше, че съм уморена след дългия труден живот. (починала е през 1937-а.) Много е грижовна.

Д-р Н. Добре, опиши ми шушулката си.

К. Прилича на огромен сапунен мехур. Всъщност предс­тавлява училищна сграда, разделена на четири етажа. В тях има множество ярки, пъстроцветни енергийни същности.

Д-р Н. И отвън цялата сграда е прозрачна?

К. Полупрозрачна… Матова.

Д-р Н. Добре, сега влез вътре и опиши как изглеждат тези четири етажа и какво означават за теб.

К. Четирите етажа са прозрачни и приличат на стъклени. Всички нива са свързани със стълбище, а в единия край има учебно помещение. На всеки етаж някоя гру­па получава инструкции. Влизам на първия, където начинаещите слушат гостуващ лектор на име Бион. Познавам я, специалист е по грешките на младите души. Силна е, но и нежна.

Д-р Н. Всички преподаватели в училището ли познаваш?

К. О, да. Аз съм една от тях… Току-що започнала естес­твено. Моля ви, не мислете, че се хваля, все още се обучавам за учителка, но съм много горда.

Д-р Н. Имаш право, Рудалф. Кажи ми, на всеки етаж по една общностна група ли работи?

К. (колебливо.) На първите два – да. На второто ниво има дванадесет души. А на горните – ученици от раз­лични групи работят по индивидуални задачи.

Д-р Н. Рудалф, за независими програми за обучение ли говориш?

К. Точно така.

Д-р Н. Добре, какво ти се случва по-нататък?

К. Тахама ми казва къде трябва да отида. Напомня ми, че мястото ми е на третото ниво, но мога да постоя тук колкото искам. После ме оставя.

Д-р Н. Знаеш ли защо?

К. О, разбирате ли… Водачите ни непрекъснато поддържат връзка с учениците си в този център. Опитват се да бъдат близки с нас… Да общуваме, защото… Професионалният им статус го изисква. Не искам да останете с впечатлението, че са като превзетите професори на Земята. Тук е различно. Магистрите, като другия ми водач, Релон, спазват известна дис­танция между себе си и учениците, когато не им преподават, за да им дадат възможност за индивидуална изява при самостоятелната работа. Смятат, че за израстването на учениците е важно да не бъдат над­зиравани непрекъснато.

Д-р Н. Звучи много интересно. Продължи, ако обичаш, Рудалф.

К. Тахама ми казва: „до скоро”. В интерес на истината, все още не съм свикнала напълно с обстановката. Ви­наги е така, когато се завърна. Необходимо ми е известно време да се приспособя, така че ще остана при децата на долния етаж – да си отдъхна и да им се порадвам.

Д-р Н. Деца? Наричащ душите от първо ниво деца?

К. (смее се.) Май прозвуча малко пренебрежително. Така наричаме начинаещите, чието държание понякога ни се струва детинско. Тази група е започнала съвсем наскоро. Познават ме, защото съм се срещала с тях. Зная кои повтарят едни и същи грешки поради липса на самодис­циплина. Не полагат големи усилия да напреднат в раз­витието си. Няма да остана дълго, защото не искам да отвличам вниманието им от лекцията на Бион.

Д-р Н. Как се отнасят учителите към бавно напредва­щите?

К. Честно казано, преподавателите на първо ниво се умо­ряват от някои ученици, които почти отказват да прогресират, и задълго прекъсват заниманията си с тях.

Д-р Н. Нима искаш да кажеш, че учителите престават да насърчават трудните ученици?

К. Трябва да разберете, че търпението им е безгранично, защото времето няма никакво значение. Готови са да чакат, докато на ученика му омръзне да тъпче на едно място и сам прояви желание да се постарае.

Д-р Н. Разбирам. Моля те, продължи разходката си из това училище.

К. Поглеждам през стъкления таван към второто ниво. Именно там ще бъде следващата ми спирка. Оттук душите в стаята изглеждат ефирни и прозрачни. Всъщност нямам нужда от стълбище, но в съзнанието ми то представлява приспособление за придвижване. Ко­гато се качвам на втория етаж, виждам юношите. Приличат на суперактивни тийнейджъри… Пълни с неукротима енергия… Бързо поемат информация, като попивателна, и се опитват да приложат знанията. Научават се да се владеят, но много от тях все още не са свикнали да отстъпват, когато е по-разумно.

Д-р Н. Като учителка, смяташ ли, че тези души са егоисти?

К. (смее се.) Това е нормално, както и постоянната нужда от външен стимул. (по-сериозно.) Все още не съм достатъчно квалифицирана да работя на това ниво. Тук е територията на Енит, възпитателка с голямо сърце. В момента са в междучасие. Струва ми се за­бавно да бъда край тях, защото непрекъснато настоя­ват да им разказвам как съм се научила да постигам целите си на Земята. Скоро трябва да се преместя на третото ниво.

Д-р Н. Какво би станало, ако някой от тези ученици дойде с теб?

К. (усмихва се.) Понякога любопитните се промъкват в зоните на по-напредналите. Все едно третокласник да отскочи до стаята на шести клас. Детето би се по­чувствало неловко. Може би някой ще се пошегува с него, но накрая ще го заведат обратно при класа му. Тук е същото.

Д-р Н. Е, предполагам, че си готова да ме отведеш на третото ниво? Ще споделиш ли впечатленията си от това място?

К. (лъчезарно.) Това е моята зона. Тук се обучават млади зрели души. Някой от нас ще станат учители. Непре­къснато срещаме предизвикателства. Сега работим върху съобразителността. Не просто умението да реагираме в различни ситуации. Учим се да защитава­ме и информираме, да отваряме очите си на четири и да надничаме в душата на другите чрез светлината в очите им при земните си пътувания.

Д-р Н. Виждаш ли хора, които си познавала?

К. О, да. Елан (съпруг и в миналия, и в сегашния живот, вечен партньор). Изглежда както в последния ни жи­вот. Елан съживява уморената ми енергия с любовта си… Сякаш разпалва огъня в изстинала печка. Дълго време бях вдовица. (с насълзени очи.) Преживяваме няколко мига на безкрайно щастие.

Д-р Н. (след пауза.) Някой друг?

К. Всички! Ето я Есент (майка й в сегашния живот) и Блей (най-добрата й приятелка днес). (клиентката се разсейва за момент.) Искам да отида за малко до четвъртото ниво, за да видя дъщеря си Анна (сега отново нейна дъщеря).

Д-р Н. Кажи ми каквото знаеш за това ниво.

К. Има само три души, които отдолу изглеждат безфор­мени златисти и сребристо-синкави сенки. Тези напъл­но зрели души излъчват топлота и обич. Стават все по-мъдри и съветват другите как да използват пълноценно човешките си тела. Усещам, че имат по-силна духовна същност. Наистина са в хармония със същест­вуването си. Когато се завърнат след физически жи­вот, нямат нужда от приспособяване като мен.

Д-р Н. Къде са другите възрастни, старшите водачи, старейшините… И другите като тях?

К. Не са в този балон, но се срещаме с тях другаде.

Библиотеката с книги на живота

Много клиенти говорят за посещения в изследователска библиотека скоро след присъединяването към групите си. Стигнах до извода, че едно от най-важните неща при стандартното ни обучение е веднага да започнем задълбо­чено изследване на отминалия си живот. След като писах в първата си книга за архива, в който се съхраняват све­дения за преражданията ни, читателите започнаха да ме питат дали мога да им разкрия повече подробности.

Хората, които описват земни структури в духовния си дом, споменават и за библиотеката и разказите им са напълно смислени. На Земята библиотеките представляват систематизирани колекции от съдържащи ин­формация книги, подредени по теми и имена на автори­те. Заглавията, които клиентите ми виждат върху кни­гите в  духовната библиотека, са техните имена. Може би ще ви се стори странно, но съм сигурен, че ако рабо­тя с интелигентно водно същество от планетата х, което никога не е било на Земята, а мястото, на което се е обучавало, се намира в езеро край океан, то би ка­зало, че именно това вижда в духовния свят.

Спрях се на духовните класни стаи и по-малки учебни помещения, в които работят основните групи, както и на още по-малките изолирани кабини, където душите могат да се обучават самостоятелно в пълно уедине­ние. Библиотеката не би могла да се нарече малка. Всички твърдят, че мястото, където се съхраняват книги­те на живота, е огромна учебна зала с правоъгълна фор­ма и книги, подредени покрай стените, където много непознати души работят на бюра. Когато клиентите ми описват духовната библиотека, в съзнанието им пре­обладава разположението, показано на фигура 5.

Щом влязат в това пространство, ги посрещат ду­шите архивисти, които носят отговорност за книгите.

Те са кротки същества, почти като монаси, които по­магат на водачи и ученици от множество основни общ­ности да открият желаната информация. Душите из­ползват библиотеките по различен начин, в зависимост от нивото си на развитие, с помощта на своите водачи или архивистите. Някои от клиентите ми посещават библиотеката сами, когато се завърнат в духовния свят, а други винаги са придружавани от водачи. Понякога учи­телят дава указания на ученика си, а след това излиза. Тук оказват влияние много елементи, сред които сложността на изследването и продължителността на пери­ода, който трябва да бъде разгледан от обучаващата се душа. Понякога в тези учебни зали се работи по двойки, но по-често проучванията са самостоятелни, след полу­чаване на указания от архивистите как да се открият търсените книги на живота.

Според източните философии всяка мисъл, дума или постъпка от всяко минало прераждане, както и всички събития, в които сме участвали, се записват в архивите акаши. С помощта на писанията могат да се разгледат и някои бъдещи събития. Думата „акаша” означава същ­ността на цялата универсална памет, която записва всяка енергийна вибрация в съществуването ни като видеокасетофон. Вече обясних връзките между духовната, безсмъртната и съзнателната памет. Човешката ни концептуализация на духовните библиотеки, тези вечни места, на които проследяваме пропуснатите възможности и отговорността си за минали събития, е пример за тези връзки. Източните народи вярват, че същност­та на всички събития – минали, сегашни и бъдещи – се съхранява в енергийни частици и може да се възстанови на свещено място чрез вибрационни групирания. Мисля, че концепцията за лично духовно досие на всеки от нас не се е зародила нито в Индия, нито където и да било на Земята, а произтича от спомените в душевното ни съзнание за живота между преражданията.

Смущава ме фактът, че някои аспекти на възродени­те спомени за духовните библиотеки са изопачени от човешките религиозни системи с цел всяване на страх. Съществуват източни религии, внушаващи, че книгите на живота са дневници, които могат да бъдат използ­вани като доказателства срещу душите. Духовните библиотеки се описват като места, където се подготвят показания срещу прегрешилите души въз основа на

Фигура 5. Библиотека с книги на живота

А. Етажерки с книги, разположени покрай стените на голямо правоъгълно помещение.

В. Катедри на архивистите и водачите, които помагат на души­те да открият търсените книги на живота. С. Дълги маси за обучение.

О. Стени с книги и бюра, простиращи се отвъд полезрението на душата.

Кармичншпе им записи. Следващият етап според тази заблуждаваща система е заставането ни пред страш­ния съд, който преценява грешките на душата през по­следния й живот и произнася присъда. Някои медиуми твърдят, че имат привилегията да виждат в бъдещето чрез записите акаши и който стане техен последова­тел, ще бъде спасен от страдания.

Човешката изобретателност няма граници. Когато целта е да се всява страх. Най-подходящият пример е страхът от сурово наказание за извършилите самоубий­ство. Истина е, че мисълта за вечна прокуда от рая е възпряла доста хора, но този подход е погрешен. През последните години забелязвам, че дори католическата църква не твърди толкова упорито, че самоубийството е смъртен грях, който заслужава строго духовно наказание. В един одобрен от Ватикана катехизис се казва, че самоубийството „противоречи на природния закон”, но е добавено: „поради причина, която само Бог знае, има възможност за благотворно покаяние”. „благотворно” означава „в името на добра цел”.

Клиентката ми в следващия случай сама е сложила край на миналия си живот. Тя разказва за изпита си в библиотеката за тази постъпка. Покаянието в духов­ния свят често започва оттук. Понеже ще се спра по­дробно на самоубийството й, смятам, че моментът е подходящ да направя кратко отклонение от темата за библиотеката и да отговоря на някои въпроси, които са ми задавали за самоубийството и възмездието за него в духовния свят.

Когато работя с клиенти, завършили предишния си живот със самоубийство, няколко мига след смъртта повечето от тях възкликват: „Господи, как можах да направя такава глупост!”. Това са физически здрави хора, а не страдащи от мъчителни заболявания. Отношение­то към човек, млад или възрастен, извършил самоубий­ство, защото влошеното физическо състояние го е на­правило непълноценен, е различно от това към онези, които са имали здрави тела. В първия случай, когато душата се завърне при групата си, е обградена с топло­та и разбиране, докато във втория среща известен укор.

Установих, че душите не изпитват чувство за про­вал или вина, когато са потърсили избавление в  смърт­та. Ще дам реалистичен пример за такава смърт с из­бора на брат и сестра в раздела за свободната воля в девета глава. При непоносимо физическо страдание има­ме право да се освободим от болката и унизителното положение да се отнасят с нас като с безпомощни деца, чийто живот се поддържа от изкуствени медицински системи. Откривам, че няма нищо срамно в решението на една душа да напусне неизлечимо болно тяло, като прекрати живота му със собствената си ръка или с по­мощта на състрадателен болногледач.

Работил съм с доста хора, извършили опит за самоубий­ство, години преди да се срещнат с мен, и чувствам, че сеансите ми са оказали ползотворно влияние. Някои от тях все още бяха емоционално объркани, а други вече се бяха отърсили от мислите за самоунищожение. Едно от нещата, в които се убедих, е, че трябва да се отнасяме сериозно към хората, твърдящи, че мястото им не е на Земята. Възможно е това да са потенциални самоубийци. Класифицирам такива клиенти в следните категории:

1.  Млади, много чувствителни души, които са започнали преражданията си на Земята, но са прекарали малко време тук. На някои е трудно да се приспособят към човешкото тяло. Струва им се, че съществуването им е застрашено, защото тази форма на живот е жестока.

2.  Млади или по-възрастни души, прераждали се на друга планета, преди да дойдат на Земята. Ако са живели в светове, които не са така сурови като земния, могат да бъдат потиснати от примитивните емоции и плът­ността на човешките тела. Това са хибридните души, на които се спрях в предишната глава. Основният им проблем е, че чувстват телата си чужди.

3.  Души, недостигнали трето ниво, които се прераждат на Земята още от създаването си, но не се съчетават добре със сегашните си тела. Приели са договор за живот в тяло, чието физическо его е твърде различно от безсмъртния им характер. Изглежда, не могат да намерят себе си в наше време.

Какво се случва с душите на здрави хора, извършили самоубийство? Споделят, че се чувстват засрамени пред своите водачи и приятели, защото в предишния си жи­вот са нарушили споразумението. Това е загуба на само­чувствие поради пропиляна възможност. Животът е дар, всеки получава определено тяло след дълъг и задълбочен размисъл. Ние сме отговорни за телата си и това е свещено доверие. Особено когато млад, здрав човек извърши самоубийство, водачите ни смятат постъпката за край­но незряла и за бягство от отговорност. Духовните магистри разчитат на смелостта ни да довършим нор­мално живота си в здраво тяло, независимо колко е тру­ден. Проявяват безгранично търпение към нас, но ако многократно ги разочароваме, като извършваме самоу­бийства, не са така всеопрощаващи.

Работих с млад клиент, който бе направил опит да сложи край на живота си година преди срещата ни. По време на хипнотичния сеанс открихме доказателства за самоунищожение в предишни прераждания. Когато зас­тана пред магистрите от съвета след миналото си прераждане, един от старейшините каза следното:

„Отново пристигаш рано и сме разочаровани от теб. Нима все още не си разбрал, че изпитанието става по-трудно с всеки нов живот, от който се откажеш? Поведението ти е егоистично поради много причини. Не на последно място – мъката, която донесе на онези, които те обичаха. Докога ще продължаваш просто да захвърляш съвършено здравите тела, които ти поверяваме? Уведоми ни, когато си готов да престанеш със самосъжалението и подценяването на възможностите си.”

Не мисля, че съм чувал член на съвета да се отнася по-строго с някоя душа заради извършено самоубийство. Няколко месеца по-късно този клиент ми писа и сподели, че винаги, когато в главата му се прокраднат мисли за самоубийство, ги отхвърля, защото би искал да избегне подобен разговор със старейшините, след като отново е посегнал на живота си. Едно малко постхипнотично вну­шение му помага лесно да възстановява тази сцена в съз­нанието си и споменът за нея винаги го възпира.

Когато здрав човек избърши самоубийство, с душата му се случва едно от следните две неща: ако не е пов­тарял многократно тази грешка, много скоро по своя молба се връща на Земята, за да компенсира пропиляно­то време. Често по-малко от пет години след смъртта. Повечето такива души са убедени, че е важно отново да се качат на трамплина за скокове, след като в миналия живот са се приземили по корем. Все пак, като хора, имаме естествен инстинкт за самосъхранение и повече­то души добросъвестно се грижат за оцеляването на обитаваните тела.

Онези, за които проявите на слабост, когато живо­тът става тежък, са се превърнали в модел на победе­ше, отиват на местата за благотворно покаяние. Те не представляват ужасяващ пантеон в някаква злокобна местност, предназначена за душите на грешниците. След като прекарат известно време в нещо подобно на пусто чистилище, понякога тези души сами пожелават да бъ­дат изпратени в красив планетарен свят – с вода, дър­вета и планини, но никакъв друг живот. На тези уедине­ни места нямат контакт с други души освен редките посещения на духовен водач, който им помага в размис­лите и самооценката.

Изолираните зони имат различен облик, но призна­вам, че ми се струват ужасно скучни. Може би именно това е смисълът. Докато наблюдавате следващите няколко мача от скамейката, съотборниците ви продължават да срещат предизвикателства в новите си прераждания. Лекарството изглежда ефикасно, защото ду­шите се завръщат при групите си със свежи сили, но знаят, че са пропуснали много възможности за разви­тие, докато приятелите им напредват. Все пак има и души, които никога не успяват да се приспособят към Земята. Зная, че някои от тях в бъдеще се прераждат в други светове.

Следващите ми два случая разкриват преживяванията на душите в духовните библиотеки и чувствата им, когато видят записите си. И в двата случая има доказателства за използване на алтернативна реалност, с известни разлики. Жената от случай 29, извършила са­моубийство, ще проследи четири възможности за избор, който би могла да направи в предишния си живот, пред­ставени в един и същ времеви отрязък. Първата линия е истинският й живот, така както е протекъл. Тя е по-скоро наблюдател, отколкото участник в сцените. До­като в случай 30 ще видим една и съща сцена от пре­дишния живот с алтернативна реалност, в която душа­та драматично ще влезе и наистина ще преживее раз­лична развръзка. И двата случая показват между колко много пътища можем да избираме в живота.

Водачите ни решават кой е най-добрият начин за по­стигане на себепознание в библиотеката. По-нататък изследването продължава под ръководството на архивистите.

• случай двадесет и девети •

Ейми бе пристигнала наскоро в духовния свят от малко фермерско селце в Англия, където се бе самоубила на шестнадесет години. Тази душа е чакала сто години, преди отново да дойде на Земята, поради страха си от злощастия. Ейми се бе удавила в близкото езеро, защото била бременна във втория месец и неомъжена. Любимият й, Томас, загинал седмица по-рано при злополука, докато поправял някакъв покрив. Разбрах, че двама­та искрено са се обичали и са възнамерявали да се оженят. Докато говореше за миналия си живот, Ейми споде­ли, че след гибелта на Томас решила, че това е краят на живота й. Каза, че не искала да донесе срам на семейст­вото си, а нямало начин да избегнат злословията на мес­тните клюкари. Със сълзи на очи клиентката призна: „Знаех, че ще ме наричат уличница, а ако избягам в Лондон, бедно момиче с дете би станало именно това.”

В случай на самоубийство водачът може да препоръ­ча уединение, енергийно регенериране, скорошно завръ­щане или комбинация от трите неща. Когато Ейми пре­мина отвъд след смъртта си, първо бе посрещната от водача си Ликико и душата на Томас, които я утешиха. После остана насаме с Ликико в красива градина. Доло­ви разочарование в държанието на Ликико и очакваше да й се скара за липсата на смелост. Ядосано попита вода­ча си защо животът й не е протекъл според първоначал­ния план. Не бе видяла възможността за самоубийство преди прераждането си. Ейми смяташе, че е трябвало да се омъжи за Томас, да имат деца и да живеят щас­тливо в селото си до дълбоки старини. Струваше й се, че някой е прерязал клона, на който седи. Ликико обясни, че смъртта на Томас е била една от алтернативите в този жизнен цикъл и че тя е имала свободата да напра­ви по-добър избор, вместо да се самоубие.

Ейми узна, че за Томас изборът да се качи на високия, стръмен и опасен покрив е бил една от възможностите. По-вероятната, защото душевното му съзнание вече бе обмислило тази „злополука” като изпитание за нея. По-късно разбрах, че Томас почти е бил на път да отхвърли молбата да поправи покрива поради „вътрешни сили, ко­ито го теглели в другата посока”. Очевидно всички в  тази група бяха на мнение, че Ейми е подценила способностите си за оцеляване, въпреки че в предишни прераждания бе проявявала повече издръжливост.

Когато се озова в отвъдния свят, Ейми мислеше, че преживяването е жестоко и ненужно. Ликико й напомни, че сама е избрала да се самоизмъчва и че ако иска да помага на другите да оцеляват, трябва да преодолее собствената си слабост. Отговорът на Ейми бе, че ед­ва ли е имала друг избор при тези обстоятелства във викторианска англия, след което преживя следната сце­на в библиотеката:

Д-р Н. Къде се намираш сега?

К. (малко смутена.) На място за обучение… Прилича на готическа постройка… С каменни стени… Дълги мра­морни маси…

Д-р Н. Защо мислиш, че си попаднала в именно такава сграда?

К. (пауза.) В едно от преражданията си бях монах в Евро­па (през дванадесети век). Галерията на старата църква беше любимото ми място за тихо учение. Но зная къде съм сега. Това е библиотеката с големите кни­ги… Записите.

Д-р Н. Много хора ги наричат книгите на живота, за тях ли говориш?

К. Да, използваме ги… (пауза, клиентката ми се разсейва за момент.) Към мен се приближава възрастен мъж в бяла мантия, с угрижено изражение… Суети се около мен.

Д-р Н. Какво прави, Ейми?

К. Носи куп свитъци, списъци и схеми. Мърмори и поклаща глава.

Д-р Н. Имаш ли представа защо?

К. Той е библиотекарят. Казва ми: „подранила си.”

Д-р Н. За какво мислиш, че намеква?

К. (пауза.) Че… не съм имала уважителни причини да се върна толкова скоро.

Д-р Н. Уважителни причини?…

К. (прекьсва ме.) О… Мъчителни болки… Нефункциониращо тяло.

Д-р Н. Разбирам. Кажи ми какво прави библиотекарят по-нататък.

К. Има едно огромно пространство, където виждам много души на дълги бюра, отрупани с книги, но сега няма да отида там. Възрастният мъж ме повежда към един от съседните малки кабинети, където ще разговаря­ме, без да смущаваме останалите.

Д-р Н. Какво чувстваш, докато очакваш да започнете?

К. (смирено поклаща глава.) Мисля, че се нуждая от спе­циално отношение. Стаята е скромна, вътре има са­мо маса и стол. Старецът донася огромна книга и я поставя пред мен като телевизионен екран.

Д-р Н. Какво трябва да правиш?

К. (отчетливо.) Да наблюдавам внимателно! Първо сла­га свитъка си пред мен и го разгъва. После посочва към поредица линии, отразяващи живота ми.

Д-р Н. Ако обичаш, бавно ми обясни какво означават тези линии за теб, Ейми.

К. Това са линиите на живота… Моя живот. Плътните раздалечени линии представляват най-значимите преживявания и възрастта, на която е най-вероятно да се случат. По-тънките пресичат главните и показват различни други… обстоятелства.

Д-р Н. Чувал съм, че тези не толкова плътни линии са възможностите за действие, противопоставени на вероятностите. За това ли става дума?

К. Точно така.

Д-р Н. Какво друго можеш да ми кажеш за плътните и тънките линии?

К. Всяка плътна линия е като ствол на дърво, а по-малките са клоните. Зная, че плътната е била главни­ят ми път. Старецът посочва тази линия и малко ми се скарва, че съм поела по отклонението, което води до задънена улица.

Д-р Н. Знаеш ли, Ейми, въпреки че архивистът мърмори за тези линии, те наистина представляват поредицата от възможностите ти за избор. От кармична гледна точка понякога всеки от нас тръгва в погрешна посока.

К. (разпалено.) Да, но това е сериозно. Според него не съм направила малка грешка. Зная, че е загрижен за мен. (пауза, след което извиква.) Иска ми се да го ударя по главата с този проклет свитък. Казвам му: „Доб­ре, пробвай моя живот за известно време!”

Забележка: Тук Ейми казва, че изражението на стареца става по-благо и той излиза от стаята за няколко минути. Ейми предполага, че й дава време да се опомни, но архивистът донася друга книга. Отваря я на страни­ца, където й показва себе си като млад мъж, хвърлен на лъвовете на древноримска арена поради религиозните си убеждения. После оставя книгата и отново отваря тази на Ейми. Питам я какво вижда сега.

К. Изображението става триизмерно, цветно и живо. Библиотекарят ми посочва първата страница, на коя­то виждам вселена с милиони галактики. После млеч­ния път… И слънчевата система… За да си спомня откъде съм дошла, като че ли бих могла да забравя. После отгръща няколко страници по-нататък.

Д-р Н. Харесва ми тази перспектива, Ейми. Какво още виждаш?

К. А… кристални призми..; тъмни и светли, в зависимост от изпращаните мисли. Сега си спомням, че съм прави­ла това и по-рано. Още линии… и картини… които мога мислено да движа напред или назад във времето. Все пак старецът ми помага.

Забележка: Казвали са ми, че линиите образуват вибраци­онни последователности, представляващи подреждане на времеви отрязъци.

Д-р Н. Как тълкуваш значението на тези линии?

К. Подреждат картините от живота в последовател­ността, която желаете… В която е необходимо да ги проследите.

Д-р Н. Не искам да избързваме, Ейми. Кажи ми само какво прави старецът сега.

К. Прелиства книгата и виждам на екрана себе си в село­то, което току-що напуснах. Не е просто картина… Изглежда толкова истинско… Живо е. И аз съм там.

Д-р Н. Наистина ли участваш, или си само наблюдател?

К. Можем да използваме и двата начина, но точно сега трябва само да гледам.

Д-р Н. Добре, Ейми. Нека проследим сцената, която ти показва старецът. Разкажи какво се случва.

К. О… ще разгледаме… другите възможности. След като виждам това, което наистина сторих до езерото, как сложих край на живота си… В следващата сцена отново съм на брега. (пауза.) Този път не, влизам във вода­та, за да се удавя. Връщам се в селото. (за първи път се засмива.) Все още съм бременна.

Д-р Н. (смея се заедно с нея.) Добре, обърни страницата. Какво следва?

К. Сега съм с майка си, Айрис. Казвам й, че чакам дете от Томас. Не е шокирана, както предполагах. Но е ядоса­на. Скарва ми се. После… заплаква с мен и ме прегръща. (клиентката ми замълчава за миг и продължава с насълзели очи.) Уверявам я, че съм добро момиче, но съм била влюбена.

Д-р Н. Айрис казва ли на баща ти?

К. Това е една от алтернативите, които виждам.

Д-р Н. Проследи тази линия и ми разкажи.

К. (пауза.) Всички се преместваме в друго село и казваме, че съм вдовица. След години ще се омъжа за по-възрас­тен мъж. Преживяваме доста трудности баща ми е загубил доста при преместването и сме още по-бедни от преди. Но оставаме заедно като семейство и най-сетне ни потръгва. (отново заплаква.) Дъщеричката ми е красива.

Д-р Н. Това единствената ти друга възможност ли е засега?

К. (смирено.) О, не. Разглеждам още една. Връщам се от езерото и признавам, че съм бременна. Родителите ми ме нахокват и започват да се карат кой от тях е виновен. Казват ми, че не биха изоставили малката ни ферма и напуснали селото заради моя срам. Дават ми малко пари да замина за Лондон и да опитам да си намеря работа като прислужница.

Д-р Н. И как се развиват нещата?

К. (с огорчение.) Както предполагах. В Лондон не ме очаква нищо добро. Озовавам се на улицата и започвам да проституирам. (потръпва.) Умирам сравнително млада, а детето ми е подхвърлено на чужди хора и накрая също умира. Ужасно…

Д-р Н. Е, поне си опитала да оцелееш. Проследяваш ли други алтернативи?

К. Уморявам се. Старецът ми показва последния избор. Мисля, че има и други, но ще спрем дотук, защото аз го моля. В тази сцена родителите ми отново смятат, че трябва да ги напусна, но изчакват, докато в селото пристига пътуващ търговец. Съгласява се да ме качи в  каруцата си, след като баща ми му плаща известна сума. Не отиваме в Лондон, а обикаляме другите села в областта. Накрая намирам работа при едно семейс­тво. Казвам им, че съпругът ми е загинал. Търговецът ми е дал тенекиена халка, която нося и потвърждава историята ми. Не съм сигурна, че ми вярват. Няма значение. Установявам се в града. Не се омъжвам, но детето ми израства здраво.

Д-р Н. След като си проследила няколко алтернативи на самоубийството, до какви изводи стигаш?

К. (с тъга.) Безсмислено беше да слагам край на живота си. Вече съм убедена. Мисля, че го разбрах много по-рано. Веднага след като умрях, си казах: „Господи, постъпих толкова глупаво, сега трябва да започна всичко отначало!” Когато отидох при съвета, ме попитаха дали искам скоро да преживея отново това изпитание. Отговорих: „Нека помисля известно време.”

След сеанса с клиентката ми обсъдихме някои избори, свързани с проява на смелост, които е трябвало да направи в сегашния си живот. Като гимназистка забременяла и се справила с трудното положение с помощта на училищния психолог и на майка си, която е преродилата се Айрис. Насърчили я да отстоява своето, независимо от мнени­ето на околните. По време на сеанса тя научи, че душата й има склонност да посреща сериозните събития в живо­та с отрицателна нагласа. В много минали прераждания е имала натрапчивата мисъл, че каквото и решение да вземе в критичен момент, ще се окаже погрешно.

Въпреки че дълго време не е пожелала да се върне на Земята, сега Ейми е много по-самоуверена жена. Прекарала е стоте години между двата живота в размисъл за самоубийството си и решенията, които е вземала във вековете преди това прераждане. Ейми е музикална ду­ша и веднъж каза:

„Понеже похабих тялото, което ми бе дадено, изтърпявам нещо като наказание. В почивките не мога да ходя в музикалния салон, който обичам да посещавам, защото трябва да бъда сама в библиотеката. Проследявам на екраните миналите си постъпки, свързани с избор, с които съм наранила себе си и околните.”

Щом някой клиент употреби думаща екран, за да обяс­ни как преглежда минали събития, допълва представата за обстановката. Изглежда, в малките конферентни за­ли и библиотеката има маси с множество книги в теле­визионен формат. Тези така наречени книги имат три­измерни осветени екрани. Една клиентка най-точно из­рази мислите на повечето души, когато каза: „Тези за­писи създават илюзията за книги със страници, а всъщ­ност са пластове енергия, които вибрират и създават живи изображения на събитията.”

Големината на екраните зависи от употребата им на определено място. Например в пространствата за избор на живот, които посещаваме преди поредното си прераждане, екраните са много по-големи от онези в духовните библиотеки и класни стаи. Душите имат възможност да влязат в картините с естествена големи­на. Обикновено огромният проблясващ екран заобикаля душата и затова са го нарекли „пръстен на съдбата”. Ще се спра по-подробно на пръстена в девета глава.

Въпреки внушителната големина на екраните в ста­ите за избор на бъдещ живот душите прекарват доста повече време пред по-малките в библиотеката. Те са предназначени за постоянно анализиране на миналото и настоящето на Земята. Описвали са ми всички екрани – малки и големи – като Филмови платна, наподобяващи водопад, в който можем да влезем, докато част от енер­гията ни остава в стаята.

Всички космически екрани са триизмерни, с координа­ти, които запаметяват пространствено-времевите ли­нии на събитията. Често ги наричат линии на времето, които могат да бъдат променяни чрез мислено разлага­не. Възможно е в този процес да има други направлява­щи сили, които душата не вижда. Често клиентите го­ворят, че използват механични пособия, като линии, лос­тове и скали. Очевидно всичко това са илюзии, създаде­ни за душите от Земята.

Независимо от големината на екраните триизмерността на всеки кадър позволява на душата да стане част от поредицата причинно-следствени последовател­ности. А дали душите могат да влизат в по-малките екрани от книгите както в по-големите, намиращи се в пръстена? Няма ограничения за пътуванията във вре­мето като учебно упражнение, но като че ли повечето от клиентите ми използват малките екрани по-скоро за наблюдения на минали събития, в които някога са учас­твали. Душите вземат част от енергията си, оставяйки другата в кабинета, и влизат в екраните по един от следните начини:

1. Като невидими наблюдатели на земните събития, без да повлияват на развоя им. Бих нарекъл това работа с виртуална реалност.

2. Като участници, които могат да поемат роля в действието и дори да променят първоначално създадена­та реалност.

След прегледа всичко се връща към предишното си състояние, понеже постоянната действителност на физическия свят остава непроменена от гледна точка на душата, взела участие в истинското събитие.

В диалога от следващия ми случай ще стане ясно, че невидима сила пресъздава сцените от миналия живот, но с известни промени. Целта е душата да изпита съчувствие и да научи нещо. Този случай е пример за зна­чението на влизането в алтернативната реалност, за което говорят някои от клиентите ми, и проследяване­то на връзките между причини и следствия чрез книги с екрани и други пособия. Въпреки че тези пътувания във времето и пространството не променят развоя на ре­алните събития на Земята, тук оказват влияние други сили.

Не изключвам вероятността спомените на клиенти­те ми да представляват движение в паралелни вселени, които почти копират нашето време и пространство. Все пак в духовните класни стаи и библиотеки душите не виждат миналите земни събития като ставащи из­вън действителността на нашата вселена. Наистина имам чувството, че това, което една душа от Земята наблюдава и ми описва, се направлява от “резонансите на личния й водач. Когато стигне до стаята за избор на следващ живот с по-големи екрани, показващи само бъ­дещето, перспективата й за постоянна реалност се про­меня и се доближава до представа за променяща се ре­алност.

Събитията от всеки екран могат да бъдат придвижвани напред или връщани обратно в бърз, забавен или стопкадър за подробно изследване. Зрителят може да разгледа всички възможности като на кинолента. В слу­чай 30 личи, че нито едно събитие не е необратимо променено за душата, въпреки че сега тя съществува във вечността на духовния свят. Някои биха нарекли тези проекции „безвремие” за душите, тъй като е възможно миналото да бъде съчетано с възможностите за бъде­щия живот от гледна точка на вечното духовно време.

• случай тридесети •

Разговарям с душа на име Ънтър, току-що завършил жи­вот, в който е проявявал агресивност към другите. Учи­телите му решиха да започнат прегледа на живота му в библиотеката със сцена от детството му на игрална площадка.

Д-р Н. Когато се връщаш в духовния свят, Ънтър, при наблюденията на отминалия ти живот наблягате ли на някое събитие, за което ясно си спомняш и би искал да споделиш?

К. След като прекарвам известно време с групата си, водачът ми Фотаниус ме отвежда в библиотеката за индивидуално занимание, докато спомените ми за завършилия живот все още са пресни.

Д-р Н. Това единственото ти упражнение тук ли ще бъде?

К. О, не. Често идваме да учим самостоятелно, което е част от подготовката ни за бъдещ живот. Ще разгле­дам главните и страничните си наклонности и ще ги съпоставя с целите си.

Д-р Н. Добре, да влезем в библиотеката. Ако обичаш, опиши всичко в реда, в който го виждаш.

К. Помещението е в голяма правоъгълна сграда. Всичко е ослепително бяло. Покрай стените са подредени голе­ми дебели книги.

Д-р Н. Фотаниус ли те доведе тук?

К. Само ме придружи. Сега съм с жена със снежнобели коси, която ме посрещна. Лицето й е много приветли­во. Първото, което забелязвам, когато влизам, са дъл­гите маси, които се простират толкова далеч, че не виждам края им. На тях седят много хора, загледани в книгите пред себе си. Не са близки едни с други.

Д-р Н. Защо е така?

К. О… Оставянето на всеки да работи насаме е въпрос на уважение към правото му на лична свобода.

Д-р Н. Продължи, ако обичаш.

К. Библиотекарката ми има много интелигентен вид… Наричаме тези хора схоластиците. (други ги наричат архивисти.) Отива до една етажерка наблизо и взема книга. Зная, че това са моите записи. (вяло.) Съдържат разказвани и неразказвани истории.

Д-р Н. (малко шеговито.) Имаш ли картон за библиоте­ката?

К. (смее се.) Не се изискват картони… Само умствена нагласа.

Д-р Н. Няколко свои книги ли имаш?

К. Да, и това е тази, която ще използвам днес. Книгите са старателно подредени по рафтовете. Зная къде стоят моите и когато ги погледна отдалеч, засияват.

Д-р Н. Би ли могъл сам да отидеш до етажерката?

К. Ммм… Не… Но мисля, че по-възрастните могат.

Д-р Н. Значи библиотекарката ти донася книгата, по която трябва да учиш?

К. Да. До масите са поставени големи пиедестали. Схоластичката отгръща на страницата, от която ще започна.

Забележка: Стигнахме до етапа, на който започва уникалната лична среща на душата с екраните от книги­те на живота. Може би съзнанието на клиента ще успее да предаде на човешки език това, което вижда свръхсъзнанието в библиотеката, а може би не.

Д-р Н. Дава ти указания от пиедестала, преди да вземеш тази книга и седнеш сам на някоя маса?

К. Да… разглеждам страница с… надпис… със златни букви…

Д-р Н. Би ли могъл да ми го прочетеш?

К. Не… Сега не мога да го преведа… Но означава, че това е моята книга.

Д-р Н. Не можеш ли да различиш поне една дума? Поглед­ни по-внимателно.

К. (пауза.) Виждам… Гръцкия символ рi.

Д-р Н. Гръцката буква ли е, или откриваш математически смисъл?

К. Мисля, че има нещо общо с пропорции, в какво съотно­шение са нещата за мен. Написано е на езика на движението и емоциите. Смисълът се усеща… Чрез музикални вибрации. Символите представляват причините и следствията в редица пропорционални отношения между сходни и различни обстоятелства в животите ми. Има и още нещо, но не мога… (замълчава.)

Д-р Н. Благодаря ти. А сега ми кажи какво ще правиш с тази книга.

К. Преди да я отнеса до някое свободно място, ще напра­вим едно упражнение заедно. Символите ни упътват на коя страница да отгърнем… Но не мога да ви кажа по какъв начин… Не зная как да го обясня.

Д-р Н. Не се безпокой. Справяш се доста добре. Кажи ми само как ти помага библиотекарката.

К. (поема си дълбоко дъх.) Отваряме на страница, къде­то се виждам като дете на игрището в училищния двор. (клиентът ми внезапно се разтреперва.) Ще бъ­де… забавно… Насочваме се към времето, когато бях подло, зло хлапе… Отново трябва да преживея това… Има нещо, което искат да видя… част от енергията ми… се промъква в самата страница…

Д-р Н. (настойчиво.) Добре, нека сцената се разиграе и ще ми разкажеш, каквото можеш.

К. (сгърчва се на стола си.) След като… пропълзявам в книгата… участвам в случката, сякаш се повтаря… Ученик съм в прогимназията. Аз съм едро и нападател­но момче, което тормози по-малките… кротки деца. Бия ги и ги замерям с камъни, когато възпитателите не гледат. После… О, не!

Д-р Н. Какво става?

К. (тревожно.) О… За бога! Сега съм най-малкото хлапе в двора и някой ме бие… Самият аз! Това е невероятно. След малко отново съм себе си и всички хвърлят камъ­ни по мен. Ох, ужасно ме боли!

Д-р Н. (след като успокоявам клиента и го връщам об­ратно в библиотеката.) В същия времеви отрязък ли влезе, като дете, или реалността беше изменена?

К. (пауза.) В същия, но с известни промени. В миналия ми живот не се е случвало нищо такова, а би трябвало. Сцената ми се представя по различен начин. Всеки може да преживее отново някое събитие, за да види дали би могъл да постъпи по-добре. Почувствах болката, която съм причинявал на другите.

Д-р Н. Ънтър, каква поука извлече от всичко?

К. (дълга пауза.) Бях гневно хлапе, движено от страха от баща си. Следващите сцени, които ще проследя, са свързани с това. Работя върху състраданието и уме­нието да овладявам бунтарския си характер.

Д-р Н. Какво е значението на твоите книги на живота и цялата атмосфера в библиотеката?

К. Като разглеждам своята книга, откривам грешките си и преживявам алтернативите. Докато съм в  тази тиха учебна зона… И виждам другите души, заети със същото занимание… се чувствам някак близък с тях, сякаш заедно преодоляваме трудностите.

По-нататък в сеанса ни открихме, че Ънтър се нуждае от самодисциплина и повече загриженост за други­те. Поведението му е било подобно в  много прераждания. Когато го попитах дали е възможно да се разглеждат и бъдещи животи в библиотеката, получих следния отговор: „Да, можем да проследим много възможности по линиите на времето, но бъдещите събития са неясни, а и тук не е мястото, където се вземат решения за това, което предстои.”

Когато чуя подобно твърдение, се замислям дали на­истина няма паралелни вселени, където можем да преглеждаме всички възможности и вероятности. При такъв сценарий едно и също събитие би могло да протече леко или радикално изменено в един и същ отрязък вре­ме, но в различни пространства и да съществуваме едновременно в много вселени. Все пак може би източникът на всяко пространство и време използва алтерна­тивни реалности, без паралелни вселени. В следващите глави ще цитирам разкази за множество вселени около нашата, които не са нейни копия. Изглежда, в духовния свят душите, които наблюдават режисираните сцени на екраните, се движат от минало към настояще и бъ­деще и същевременно в обратната посока. В едно и съ­що пространство.

Чувал съм от клиентите си, че последователности­те от събития в бъдещето по някои времеви линии са неясни и почти се губят. От друга страна, на по-големите екрани в класните стаи и особено на мястото за избор на следващо прераждане, в което екраните са ог­ромни, линиите се открояват по-ясно. Това позволява душата лесно да ги проследи и влезе, за да се запознае с бъдещия си живот. Новите души трябва да добият та­зи способност, като се научат да сливат светлинните си вълни с линиите на екраните. Като концентрират същността си по този начин, фокусират важните за тях образи. Времевите линии на екрана се движат напред-назад и се пресичат като резониращи вълни на ве­роятности и възможности от вечното настояще на ду­ховния свят, където миналото и бъдещето се съединя­ват и всичко е познаваемо.

Случаи 29 и 30, както и всички други поставят въп­роса, коя е истинската действителност. Дали класните стаи и библиотеката с екрани за наблюдение на миналото и бъдещето са реални? Всичко, което зная за живота след смъртта, е резултат от наблюдения на хора. Ду­шевното съзнание на клиента в транс общува с мен чрез мозъка. Самият наблюдател описва свойствата на ма­териалните и ефирните същности и на Земята, и в ду­ховния свят.

Нека помислим върху последния случай. Ънтър ми ка­за, че не би могъл да промени миналото си, като го преживее отново. Въпреки това след смъртта се върна на игралната площадка от детството си като активен участник. Отново беше момче, което играеше с остана­лите, и всички гледки, звукове, миризми и чувства, свър­зани със случката, се повториха. Някои клиенти казват, че това са симулативни събития, но дали е така? Ън­тър стана част от сцената, в която бе измъчвал малките момчета и после бе нападнат от тях. Усети болката и се сгърчи на стола в кабинета ми, а в сегашното си детство не беше я изпитвал. Кой би могъл да каже, че не съществува алтернативна реалност за всички съ­бития, в която причините и следствията са взаимно заменими? Наблюдаващата душа може да работи еднов­ременно с много реалности, докато се обучава в духов­ния свят. Всички те са поставени пред нея, за да се учи.

Въпросът е дали нашата Вселена е илюзия. Щом веч­ната мисъл на душата представлява интелигентна свет­линна енергия, за която не съществува време и форма, тя не се ограничава в материята на нашата Вселена.

Ако космическо съзнание контролира това, което наблюдаващата душа вижда на Земята, значи цялата кон­цепция за причина и следствие в даден интервал от вре­ме е манипулативна илюзия, предназначена да се учим. Дори ако повярваме, че всичко, което смятаме за дейс­твително, е илюзия, животът не е безсмислен. Знаем, че когато държим в ръката си камък, той е истински за нас като наблюдатели и участници във физически свят. Трябва да помним, че висш духовен интелект ни е изпра­тил в тази обстановка, за да се учим и развиваме в добра посока. Присъствието ни тук не е случайно, както и всички събития, които оказват влияние върху нас в нашата реалност, в този момент от времето.

Цветове на душите

Смесицата от цветове в духовните групи

Когато душите на клиентите в транс напуснат места­та за възстановяване на енергията, зоните за ориента­ция и библиотеката и се върнат при групите си, за да участват активно в заниманията им, контрастните им цветове се открояват по-силно. Един от аспектите на разбирането на динамиката в общностните групи е идентификацията на всяка душа по цвят. В „Пътят на ду­шите” описах откритията си за енергийните цветове на душите. В този раздел искам да се опитам да разсея някои заблуди на хората относно разпознаването по цвят. Докато проследявате обясненията ми, за чита­телите, които разполагат с първата ми книга, би било от полза да сравнят фигура 3 от „Пътят на душите” с фигура 6 в този раздел.

На фигура 6 съм скицирал пълния спектър от основни цветове, които показват нивото на развитие на души­те така, както ги виждат клиентите ми в състояние на дълбока хипноза. По-важно е, че съм се опитал да представя фините преливания и смесици от енергийни цветове в рамките на тези нива. Основните цветове – бял, жълт и син, – излъчвани от душите, са главният белег за тяхната степен на развитие. Когато светлин­ните им вълни добият по-тъмен оттенък, с напредването стават по-концентрирани във вибрационното си движение. Преходът е бавен и с развитието на душите се разсейват множество цветови нюанси. Затова бихме по­ставили ограничения, ако съставим строги правила за различаването по цвят.

В графа 1 на фигурата виждаме чистите бели тонове на начинаещите души. Този цвят отразява невинност и все пак се забелязва из целия спектър на всички души. Универсалният бял цвят ще бъде описан в следващия случай. Бялото често се свързва с представата за оре­ол. Водачите например могат внезапно да променят оби­чайната си наситена силна светлина и да се обграждат със сияещ бял ореол. Завръщащите се в духовния свят често ми казват, че когато забележат някоя душа да се приближава към тях от разстояние, виждат бяла свет­лина.

Душите, чието ниво на развитие спада към графи 1, 5, 9 и 11, обикновено не излъчват други нюанси около центъра на енергийната си маса. Не срещам много клиенти, чиито душевни цветове са показаните в графа 7. Това може би означава, че на Земята имаме нужда от повече лечители. Никога не съм попадал на клиент, чи­ято енергия е изцяло във виолетово-лилавия спектър от графа 11. Цветовите обхвати над пето ниво са на издиг­нати магистри, които, изглежда, не се прераждат, така че малкото, което зная за тях, е от наблюденията на клиентите ми.

Във всяка общностна група съществуват индивидуал­ни променливи в зависимост от централните цветове, защото не всички се развиват еднакво бързо. Но енергий­ните цветове на душите се влияят и от друг фактор, което отначало ме обърка. Освен основния цвят, отра­зяващ етапа на развитие, някои души носят и вторични. Наричат ги ореолни цветове, защото обикновено се поя­вяват извън центъра на душевната енергийна маса.

Ореолните и централните цветове не са нюанси на един и същ основен цвят. Единственото изключение тук би могло да бъде централният и ореолният цвят да са съвсем еднакви. Но това съвпадение не се наблюдава чес­то, което улеснява описанията на клиентите ми. Оре­олните цветове отразяват отношения, вярвания и дори неосъществени стремежи на душата. Понеже ореолните нюанси се придобиват с всеки живот, е възможно да

Фигура 6. Цветен спектър на духовните аури

Тази схема за класификация показва как основните цветове на душите стават по-тъмни от начинаещите в графа 1 до висшите магистри в графа 11. Често основният централен цвят на душа­та е обграден с различен ореолен нюанс. От първо до четвърто ниво има преливане и в самите цветови аури.

се променят по-бързо между преражданията, отколкото по-бавното развитие на характера. По време на хип­нотичен сеанс тези вторични ореолни цветове са като сияещи автопортрети за наблюдателя. В случай 31 дос­та напреднала душа от пето ниво ще опише този ефект. Това е един от клиентите, които ми помогнаха да раз­гадая цветовия код на ореолите.

• случай тридесет и първи •

Д-р Н. Ако застана пред теб в духовния свят с голямо огледало, какви цветове бихме видели?

К. Светлосин център със златисто-бели оттенъци покрай основната ми енергия… Моя ореол.

Д-р Н. А когато погледнеш своя магистър учител, как изглежда енергията му?

К. Кландър има… тъмносин център… обграден с бледови­олетово… и бял ореол по края.

Д-р Н. Какво означават за теб централната и ореолната енергия?

К. Наситеният цвят на енергийния център на Кландър отразява опита му, а виолетовият нюанс – мъдрост­та, която придобива с трупането на знания. Белият ореол предава тази мъдрост.

Д-р Н. Какъв мислиш, че ще стане енергийният център на Кландър по-нататък и как ще изглежда?

К. С тъмновиолетово сияние на висша духовност, струя­що от всяка частица на енергийната му маса.

Д-р Н. Можеш ли да опишеш разликата между вариации­те на централните и ореолните цветове в  душевната енергия?

К. Централният цвят отразява достигнатото ниво.

Д-р Н. Както светлосинъото в твоята енергия? Този цвят ли показва нивото ти?

К. Да.

Д-р Н. А нюансите около него… ореолите… златисто-бялата ивица, какво би казал за нея?

К. (пауза.) А… моите качества… Е, винаги в преражданията си съм бил загрижен за околните, такъв е характерът ми, но ореолът показва и какъв искам да стана… Стремя се да подсиля този аспект.

Д-р Н. Не си начинаеща душа, а енергията ти има бял нюанс. Любопитен съм да узная нещо повече за този ярък бял ореол около толкова много души, чийто осно­вен цвят е друг.

К. Бялото енергийно сияние показва, че сме способни лес­но да съчетаваме вибрациите си с тези на другите (души – б. а.) За по-ясно общуване.

Д-р Н. Предполагам, че затова водачите учители често излъчват ярък бял ореол, но по какво тази светлина е различна от наситения бял цвят на младите души?

К. Бялото представлява главно енергийна основа за цветовете на всички души. Белият оттенък в съчетание с други цветове отличава всяка душа. Бялата енергия е много възприемчива. Новите поемат множество виб­рации, докато учителите изпращат голям обем ин­формация, която трябва да бъде усвоена като истина.

Д-р Н. И начинаещата душа има толкова малко опит, че не излъчва никакви други цветове освен бял?

К. Точно така. Все още е неразвита.

Въпреки че има много неща, които не зная за цялата матрица от душевни енергийни нюанси, установих, че про­мените в централните цветове стават много по-трудно забележими след четвърто ниво. В дългите години на изследвания събирах сведенията, които получавах от кли­ентите си за вторичните ореолни цветове. Всеки от глав­ните има свой обхват на разпространение. Над деветде­сет процента от клиентите ми са на едно мнение за качествата, които тези цветове отразяват у една душа. Систематизирах получената информация и я сведох до три от най-често приписваните значения на всеки ореолен нюанс. Черното означава увредена или отрицателно повлияна душевна енергия, каквато обикновено може да се види в духовните възстановителни центрове. Бяло: чистота, яснота, неуморност сребристо: ефирност, доверие, отстъпчивост червено: страст, енергичност, чувствителност оранжево: щедрост, импулсивност, откритост жълто: закрила, сила, смелост зелено: утеха, насърчение, състрадание кафяво: стабилност, толерантност, усърдие Синьо: знание, снизходителност, откровеност лилаво: мъдрост, истина, духовност.

В следващата глава отново ще стане дума за значе­нието на цветовете във връзка с разноцветните облекла, които носят членовете на съвета, така както ги виждат душите, заставащи пред тях. Освен това ще покажа как емблемите на старейшините, някои от ко­ито са скъпоценни камъни, изразяват определено значе­ние чрез цвета.

На фигура 7 е показана духовна група от второ ниво с централните и ореолните цветове на душите в нея. Съзнателно избегнах да включа случай на съвпадение на централен и ореолен цвят. За да не се получи объркване, на фигурата няма бели, жълти или наситено сини орео­ли. Тази основна духовна група има дванадесет члена, сред които е клиентът ми, мъж от второ ниво. Диаг­рамата отразява семейните връзки между тях в сегаш­ния им живот. Не е типично всички членове на духовна група да се преродят в едно семейство.

В състояние на хипноза този клиент наблюдава единадесетте си сродни души, които сега са негови род­нини, плюс най-добрия му приятел. Основният цвят на сестра му е почти наситено жълт, защото скоро ще премине в трето ниво. Ако имаше и характерната закрилническа черта вместо лилаво сияние (мъдрост), за наблюдаващия би било по-трудно да установи степента на развитие само по цвета.

Освен сестра му други аспекти на фигура 7 показват, че бабата, дядото и синът на клиента също са малко по-напреднали от останалите членове, докато бащата и лелята леко изостават. Дядото и майката в това семейство са лечители. Интересно е, че почти полови­ната от групата нямат вторични ореолни цветове. Не е необичайно да попадна на група, в която всички са само с основен цвят. Яркият червен ореол на клиента ми около централната му енергийна маса с розово-бял цвят отразява пламенната му, избухлива натура. Синът му в този живот също показва подобно поведение. Съпруга­та му е по-съзерцателна, с открит, доверчив характер. Дъщеря му е толерантна и много извисена. Ето какво каза клиентът ми, когато го помолих да сподели мисли­те си за червеното в своята енергия:

Фигура 7. Енергийни цветове, наблюдавани в една духовна група

Тази схема погазва сегашните роднини и най-добрия приятел на клиента ми (з в). Легендата за централния и ореолния цвят на всеки роднина е фигура в. Клетките с номера 2, 3, 4 и 5 са основните централни цветове. Обозначените с букви а, в, с и d са вторичните ореолни цветове, излъчвани от членовете на групата.

„Поради буйната си натура в преражданията си имам проб­лем с гнева. Често избирам тела със силна емоционалност, за­щото подхождат на характера ми. Не харесвам пасивни хора. Явно водачката ми няма нищо против този избор, защото казва, че така ще се науча да се владея и да успокоявам мозъка на човешкото тяло. Не бе лесно да постигна такъв контрол по­ради собствените ми импулсивни реакции и избухливост в труд­ни ситуации. Бяха ми нужни доста векове прераждания, но напредвам със самодисциплината. В миналото често проявявах агресивност, а сега това постепенно се променя. Разчитам и на подкрепата на своята духовна партньорка (съпруга в този живот).”

Понякога попадам на души, които показват аномалии в  развитието си. Откривам това, когато клиентите ми описват свои приятели от групата с основни цвето­ве, които изглеждат нехарактерни. Най-подходящият пример е бялата светлина на по-младите души. В след­ващия случай става дума за група души от трето и четвърто ниво. Тъкмо бяхме приключили с описанието на всички жълто-сини членове на тази общност, когато клиентката ми неочаквано каза, че до нея стои душа, която е почти бяла.

Д-р Н. Какво прави тази бяла енергия във вашата напред­нала група?

К. Лавани се упражнява с нас, защото е надарена. Реших­ме, че въпреки младостта си и малкия си опит не бива да бъде възпирана.

Д-р Н. Лавани не се ли чувства неловко сред вас? Как успява да ви настигне?

К. В момента полага изпит и, в интерес на истината, малко се страхува.

Д-р Н. Защо е включена във вашата група?

К. Групата ни е доста необикновена, защото сме изключително толерантни в работата си с неопитни души. Повечето групи от този тип са твърде заети със собствените си занимания и навярно не биха й обърна­ли внимание. Не казвам, че биха се държали неучтиво, но с малката си ефирна енергия за нас тя все още е дете.

Д-р Н. Предполагам, че повечето напреднали общности не биха поели такава отговорност.

К. Прав сте. Развиващите се групи са погълнати от сво­ята работа. Отношението им би се сторило на едно дете почти презрително.

Д-р Н. Тогава обясни защо водачът на Лавани й е позво­лил да идва при вас.

К. Лавани има голям талант. Ние сме бързо усвояваща група и всеки от нас е преживял поредица тежки живо­ти. (клиентката ми е прекарала на Земята едва 1600 години.) Въпреки бързия ни напредък се славим със скромност, която според някои е прекалена. Обучава­ме се за детски учители, така че присъствието на Лавани е полезно и за нас.

Д-р Н. Доста съм озадачен от това. Нима Лавани е прекъснала връзките със своята група на толкова ра­нен етап от съществуването си?

К. Не, за бога! Откъде ви хрумна? Прекарва повечето време с приятелите си. (смее се.) Те не знаят за приключенията й с нас. Така е по-добре.

Д-р Н. Защо?

К. Ако разберат, ще й задават твърде много въпроси. Силно е привързана към тях, а и ние искаме Лавани да поддържа нормални отношения със своите, макар и да знаем, че скоро ще надрасне тази група благодарение на дарбите си. Другите все още не са мотивирани от същото желание.

Д-р Н. Щом душите са телепати и знаят всичко едни за други, не виждам как Лавани би могла да скрие това от приятелите си.

К. Истина е, че белите не умеят да издигат прегради като нас за някои лични неща. Научихме Лавани да го прави, казах ви, че има забележителен потенциал. (след пауза добавя.) Естествено всеки уважава правото на другите да имат лични мисли.

Не е необичайно, когато душа като говорещата в случай 32 се прероди, младата, с която работи, да по-желае да бъде нейно дете в живота. Днес Лавани е дъ­щеря на клиентката. Случва се и обратното, по-напред­налата душа да избере ролята на дете, а по-неопитната – на родител.

Чувал съм и описания на души, загубили яркостта на цвета си. Повечето от нас на различен етап от съществуването си са правили крачка назад в развитието след няколко живота, но когато цветът ни забележимо се влоши, това се дължи на сериозно и трайно състояние, следва разказ на един клиент, който носи ясно послание за всички.

„Жалко за Кларис. Така сияеше със зеления си цвят Беше чудесен лечител, но бе покварен от властта. За Кларис неща­та бяха твърде лесни… Беше много талантлив. Падението му продължи в поредица животи, пълни със зло. Толкова обичаше да бъде възхваляван и боготворен, че суетата замъгли истинската му същност. Кларис започна да губи дарбите си и забе­лязахме, че цветът му става все по-блед и матов. Накрая работоспособността му значително намаля и беше изпратен от­ново да се учи. Надяваме се скоро да се върне при нас.”

Цветове на посетителите в групите

Понякога чувам за души, присъстващи в общностите, чийто цвят е твърде различен от тези на останалите. Установих, че това са или временно гостуващи високо-развити души, или приятели от съседни групи. Понякога чувам за посещения на пътешественици между измере­нията, чийто опит далеч превъзхожда този на групата. Разполагам с един сбит цитат от интересен разказ за такова гостуване.

„За да стигнат до нас, напредналите същества, които ид­ват на посещения в групата ни от други, непознати, измерения, сякаш влизат през екран, който наричаме „светлинна леща”. Гостуват ни понякога по покана на водача ни Джошуа, защото са негови приятели. Докато минават пред нас, ги виждаме об­градени със сребрист блясък като на водна повърхност. Сре­бърното им сияние е… Плащ на прехода… Отразява чистотата на прозрачния космически интелект. Те са еластични същества, способни да прекосяват множество физически и духовни сфе­ри и да се приспособяват към тях. Идват, за да ни помогнат да разсеем мрака на невежеството си, но тези красиви създания никога не остават дълго.”

Бих добавил, че кратките гостувания на ярките съ­щества в групите имат важно значение. В цитирания по-горе случай, когато помолих клиента си да сподели какво е прозрял благодарение на срещата си със сребрис­тите посетители, отговорът му бе: „те разширяват кръгозора ни, за да виждаме повече възможности, преди да направим избор, като добием способност да преценя­ваме хората. Това умение развива критично мислене и ни помага да вземаме разумни решения, основани на важни истини.”

Разлика между човешките и душевните цветови аури

След публикуването на „Пътят на душите” се сблъсках с още едно погрешно разбиране за цветовете. Много хора се стремят да открият съответствия между моята класификация за душите и тази на човешките аури. Мисля, че подобни опити могат да доведат до погрешни изводи. Цветовите и енергийните вибрации са тясно свързани в душите и отразяват нематериалната среда на духовния свят. Докато във физическо обкръжение честотата на същата душевна енергия е изменена. Цветът на енергий­ните сигнали зависи и от човешкото тяло.

Когато лечителите наблюдават цветовите аури около човешките същества, тези цветове са излъчвания на физическото тяло. Освен мислите на човешкия мозък, които се влияят от емоционалната ни нагласа, човеш­ките аури отразяват състоянието на централната нер­вна система, химическия баланс и всички важни органи. Дори мускулите и кожата са от значение за физическата енергия около нас. Естествено има връзка между душевното съзнание и телата ни, но физическото и психическото здраве са главните фактори за човешките аури.

Трябва да отбележа, че самият аз не виждам човешки аури. Цялата информация, която имам за тях, е от спе­циалисти в тази област и от клиентите ми. Казват, че докато сме живи, тленното ни тяло често се променя и това оказва влияние върху външния цвят на нашата енергия. За да се промени душевният цвят, са нужни векове. Според източните философии имаме духовно тя­ло, което съществува във връзка с физическото, и това етерично тяло има свой енергиен силует. Истинският лечител трябва да въздейства и върху физическото, и върху ефирното тяло. Когато практикуваме медитация или йога, се стремим да освободим емоционалната и ду­ховната си енергия чрез различни части на тялото.

Понякога, когато разговарям с клиенти в транс за цветовете на светлинната енергия на другите души в групите им, те твърдят, че виждат силни енергийни сигнали, излъчвани от нещо подобно на човешка фигура. Както можем да прехвърлим телесни белези от предиш­ния в сегашния си живот, е възможно да отнесем физически отпечатъци и в духовния свят като енергийни си­луети, които ни напомнят за физическите ни прераждания. Докато разпитвах клиентката си от следващия слу­чай, за момент се запитах дали не смесва съзнателното си познание за чакрите с несъзнателните обяснения. Оп­ределението за чакра е: „Източник на вихрена сила, струяща от седем главни точки на човешкото тяло”. Тази клиентка твърдеше, че чакрите са духовен израз на ин­дивидуалността чрез физическо излъчване.

• случай тридесет и трети •

Д-р Н. Каза, че Рой, който е от твоята духовна група, е член на семейството ти в този живот. Когато пог­леднеш енергийния център на Рой, какво виждаш?

К. Розово-жълтеникава концентрация, излъчвана от сре­дата на тялото му, мястото, където се намира слън­чевият сплит.

Д-р Н. Какво тяло? Защо Рой се явява пред групата ви с физическия си образ?

К. Показваме чертите от характера на телата си, кои­то са ни харесвали в живота.

Д-р Н. Е, какво означава за теб енергийната концентра­ция до областта на стомаха му?

К. Най-силното лично качество на Рой в преражданията му е куражът, който запазва въпреки напрежението в тялото си. Нервите му са железни. (смее се.) Има и други примамливи черти, свързани с тази област.

Д-р Н. Щом нивото на метаболичната му енергия показва това качество, забелязваш ли и други светлинни вълни от телата на приятелите си?

К. Да, главата на Лари издава значителен напредък. В много прераждания е бил творческа личност.

Д-р Н. Някой друг?

К. Да, Натали. Силата на характера й личи от сърдечна­та област, защото е проявявала голямо състрадание.

Д-р Н. А самата ти?

К. Моето развитие е отразено от областта на гърлото заради ораторските ми умения в няколко минали жи­вота и певческите – в сегашния.

Д-р Н. Тези енергийни точки имат ли нещо общо с човеш­ките цветови аури?

К. Що се отнася до цвета, определено не. Но силната енергийна концентрация – да.

Спиритуална медитация с използване на цветове

В предишната глава душата на име Бениън спомена за лечебните свойства на разноцветните светлини за уравновесяване на енергията във възстановителната зона. Хо­рата, които са чели мои публикации за духовния свят, се интересуват дали тази информация за цветовете може да бъде използвана за физическо лечение. Духовната ме­дитация е средство за свързване със собствената ни вът­решна същност, което значително подпомага лечението на тялото. Издадени са доста добри самоучители, в ко­ито се обясняват различните форми на медитация. Щом излъчването на цветове е израз на душевната енергия и тази на водачите ни, може би трябва да цитирам един пример за медитация с използване на цветове.

Медитационното упражнение от шест стъпки, кое­то съм избрал, е комбинация от моите визуализации и тези на една смела петдесет и четири годишна жена, чието тегло бе станало тридесет и пет килограма, докато се бореше с рак на яйчника. В момента се възста­новява след химиотерапия и лекарите са изумени от бър­зото й подобрение.

Много от клиентите ми споделят, че медитацията с цветове ги изпълва с чувство за духовна сила. Онези, ко­ито са имали проблеми с физическото здраве, казват, че най-добър резултат се постига с медитация по тридесет минути веднъж дневно или два пъти по петнадесет-двадесет минути. Моля, имайте предвид, че не предлагам тези стъпки като лекарство за физически заболявания. Силата на мисълта и способността за съсредоточаване на всеки човек е различна, както и същността на здра­вословния проблем. Все пак мисля, че контактът с по-висшето ни „аз” би могъл да подсили имунната система.

1.  Започнете с успокояване на съзнанието си. Простете на хората всички истински и предполагаеми постъпки, с които са ви навредили. Отделете пет минути за пречистване, в които визуализирайте цялата си отри­цателна мисловна енергия, включително страховете, свързани с болестта си, като черен цвят. Представе­те си прахосмукачка, която се придвижва от върха на главата до ходилата на краката ви, всмуква мрака на вашата болка и страдание и освобождава тялото ви от него.

2.  Сега създайте светлосив ореол над главата си, предс­тавляващ духовния ви водач, когото викате на помощ, мислено изпращайки послания за обич. В продължение на още пет минути се съсредоточете върху дишането си и бройте вдишванията и издишванията. Внимател­но ги регулирайте, докато мислите за спокойствие и се отърсвате от напрежението. Искате да хармони­зирате дишането си с ритъма на тялото.

3. От този момент започнете да мислите за своята по-висша съзнателност като издуващ се бяло-златист балон, който ще закриля тялото ви. Мислено си кажете: „Искам тази част от мен, която е безсмъртна, да защити смъртната.” Сега започнете най-дълбоката си концентрация. Ще изтеглите чистата бяла свет­лина от балона и ще я изпратите като мощен лъч към органите на тялото си. Силата на имунната ви систе­ма е в белите кръвни телца. Представете си ги като сапунени мехури, които се движат из тялото ви. Мис­лете как белите мехурчета атакуват черните ракови клетки и ги разбиват със силата на светлината, коя­то побеждава мрака.

4.  Ако сте подложени на химиотерапия, подпомогнете това лечение, като изпратите виолетов лъч, подобен на светлина от инфрачервена лампа, до всички части на тялото си. Това е духовният цвят на мъдростта и душевната сила.

5.  Сега насочете зелен цвят към увредените от рака клетки. В най-трудните периоди бихте могли от вре­ме на време да смесвате този цвят със синьото сияние на водача си. Изберете предпочитан нюанс и мис­лете за зеленото като за течност, която съживява органите ви.

6. Последната ви стъпка е още веднъж да създадете синия светлинен ореол около главата си, за да укрепите умствената сила и издръжливост на отслабнало­то тяло. Разстелете го по очертанията на тялото си като защитна обвивка. Почувствайте лечебната сила на тази светлина на любовта и отвътре, и отвън. Внушете си, че сте в състояние на пълно спокойствие, и завършете, като си преповторите някоя мантра, както един клиент: „лекувай, лекувай, лекувай”.

Ежедневната медитация изисква воля, но оказва мно­го благотворно влияние. Няма правилен начин за медитиране. Всеки трябва да намери програма, която съче­тава интелектуалната и емоционалната му система по начин, съответстващ на нуждите му. Дълбоката меди­тация води до висша духовна съзнателност и временно освобождаване на душата от личността. В това състо­яние тя е способна да се пренесе в друга реалност, извън нашето измерение, където всичко в съсредоточеното съзнание се. Слива в едно цяло.

Жената с рак на яйчника помогна на лекарите си, като постигна пълна умствена концентрация, за да по­несе лечението на тялото си. Когато съзнанието е в чисто, съсредоточено състояние, можем да открием кои сме – същността, която може би сме загубили някъде по пътя на живота. Всекидневната медитация помага и да се свържем с присъствието на любящите духове.

Форми на енергийния цвят

Освен влиянието на цветовете, друг начин за идентифи­циране на душите в групите е да се сравни тяхната форма. Критериите са следните: симетрия или асиметричност, ярка или матова светлинна конфигурация и осо­бености на движението. Всички тези неща представля­ват духовен подпис на членовете на групите. Докато наблюдават други души, много хора в транс усещат виб­рационните им резонанси. След като обсъдим цветови­те нюанси, с клиента изучаваме пулсациите и вибраци­онния ритъм на движение на духовните му партньори.

Първият ми въпрос при обсъждането на енергийната форма на някоя душа винаги е за това, колко енергия е оставила в духовния свят преди сегашното си прераждане. Това има много общо с активността или пасивност­та на душата и е свързано с яркостта на енергията й. Но независимо от количеството енергия всички начини за генерирането й се определят от характера, способ­ностите и настроенията на душата. Тези фактори мо­гат да се променят след поредица животи.

По време на встъпителния разговор с нов клиент пи­там за хората с важна роля в сегашния му живот. Водя си бележки за роднините и приятелите му, както и за минали интимни връзки. Всичко това е, защото ще гле­дам пиесата, която ще се разиграе в съзнанието му, от първия ред и искам да имам театрална програма. Кли­ентът ми е главният актьор в драмата, а останалите – изпълнители на второстепенни роли.

В случая, откъс от който следва, ще видим колко бързо се извлича информация чрез въпроси за цветове и форми, свързани с второстепенните герои от духовна­та група на клиента. При встъпителното интервю с клиентката си Леели научих за зълва й Роуина, с която непрекъснато имали разногласия. Леели, чието духовно име е Сюсиус, описа себе си като душа, която търси сигурност в преражданията си и предпочита компания­та на кротки хора. В сегашния си живот сподели: „Изглежда, на Роуина й харесва да се кара с мен и да оспорва убежденията ми.” Сцената, която следва, е духовният портрет на групата на Леели.

случай тридесет и четвърти

К. (дълбоко разстроена.) О, не мога да повярвам! Роуина е тук... По-точно, Сат… Наистина е тя.

Д-р Н. Какво лошо има в това, че виждаш Роуина в духовната си група?

К. (намръщено, през стиснати устни.) Сат е… една от… лошите.

Д-р Н. В какъв смисъл?

К. О… В сравнение с всички останали, крито имаме спокойни, умерени енергийни вибрации.

Д-р Н. Сюсиус, с какво се отличава зълва ти по цвят и форма?

К. (все още не вярвайки, че е познала Роуина.) Тя е! Оран­жевата й енергия пулсира бързо… Обичайните остри назъбени краища… Това е Сат. Искрящата, така я наричаме.

Д-р Н. По формата, в която се явява пред теб, личи ли, че сте в противоборство и тук, в духовното ви селение, както в сегашния живот?

К. (Леели свиква с присъствието на Роуина и тонът й става по-спокоен.) Не… Всъщност присъствието й ни амбицира… Полезно е за групата… Осъзнавам това.

Д-р Н. Искам да се спрем на разликата между нейните проекции и твоята енергия по цвят и форма. Какво би могла да кажеш за себе си в духовния свят?

К. Моята енергия е бяла с розов оттенък... Приятелите ми ме наричат камбанката, защото я виждат като капки флуиден дъжд, чиито вибрации напомнят… тих камбанен звън. Енергията на Сат е ясно откроена, със златисти отблясъци. Много е ярка и своенравна.

Д-р Н. Какво значение има това за теб и групата ти?

К. Просто не можем да бъдем самодоволни в присъстви­ето на искрящата. Неуморна е, в непрестанно движение, вечно задава въпроси и оспорва постиженията ти. Любимата й роля в нашите животи е да разбива само­чувствието ни.

Д-р Н. Мислиш ли, че държанието й в духовния свят не е така оскърбително, както в сегашното й тяло на Роуина?

К. (смее се.) Без съмнение. Избра тяло на нервен и избух­лив човек, който преувеличава всичко. Този път (в сегашния живот) се явява сестра на съпруга ми. Сат също ме ядосва понякога, но сега виждам истинската й същност и зная, че мотивите й са породени от любов и желание да даде най-доброто от себе си. (отново се засмива.) В замяна ние й помагаме да успокои темпо­то, защото има склонност да взема прибързани решения.

Д-р Н. Има ли още някой в тесния ви приятелски кръг, чиято енергия е като на Сат… Или Роуина?

К. (с широка усмивка.) Да, например съпругът на най-добрата ми приятелка Мегън, Роджър. Тук се казва Сиер.

Д-р Н. Как изглежда неговата енергия?

К. Изпраща геометрични, ъгловати сигнали, които се движат напред-назад на зигзаг. Вълните му са остри… Като хапливия език... И отдалеч енергийните му вибрации наподобяват отчетливи звуци като на цимбал в оркестър. Сиер е дръзка, предизвикателна душа.

Д-р Н. Като се има предвид това, което ми каза за енергийните им форми, биха ли могли Сат и Сиер… Роуина и Роджър да имат сполучлива връзка в живота?

К. (избухва в смях.) Сигурно се шегувате. Биха се избили. Не, съпругът на Роуина е Бен, брат ми Бил, кротка душа.

Д-р Н. Опиши енергията му, ако обичаш.

К. Има съсредоточена зеленикаво-кафява енергия. Кога­то доловим нежен ромон, разбираме, че лозата е наб­лизо.

Д-р Н. Лоза? Не разбирам какво означава това име?

К. В нашата група всеки си има прякор. Вибрационните вълни на Сен приличат на лоза… Със сплетени издънки, нали разбирате, като дълги плитки.

Д-р Н. Този енергиен образ отразява ли по някакъв начин индивидуалността на Сен… Брат ти бил?

К. Да. Сложен, но постоянен. Много честен. Отразява способността му да втъкава различни елементи в прекрасна хармония. Лозата и искрящата са чудесна двойка, защото Роуина никога не позволява на Бил да се възгордее твърде много, а той й дава опора в живо­та.

Д-р Н. Преди да продължа, забелязах, че духовните имена на всички от групата ти започват със „с”. Това озна­чава ли нещо? Дори не съм сигурен дали ги изписвам правилно.

К. Не се безпокойте. Важно е звученето, което показва интонациите на енергийното им движение. То отразя­ва истинския характер на приятелите ми.

Д-р Н. Звученето? Значи освен енергийния им цвят и форма вълните на всеки от тях имат и характерно звучене, както на Земята?

К. Нещо подобно… Но за нас от значение са енергийните резонанси, които не се чуват с човешко ухо.

Д-р Н. Да се върнем към най-добрата ти приятелка, Мегън. Спомена за нея, но не описа вибрационния й цвят.

К. (с топла усмивка.) Ефирната й бледожълта енергия е като трептяща слънчева светлина над житна нива… Равна, гладка и нежна.

Д-р Н. А душевният й характер?

К. Способна е на абсолютно, безусловно състрадание и Обич.

Преди да продължим с въпроса за звука и приликата в някои духовни имена, ще обясня кармичната връзка между клиентката си Леели и най-добрата й приятелка Мегън. Историята ми се струва дълбоко трогателна. Във встъпителния разговор на случай 34 Леели сподели, че е професионална певица и понякога гърлото и ларинксът й са особено чувствителни. Реших, че е нормално за човек с нейната професия, и не открих нищо необи­чайно, докато не стигнахме до момента на смъртта й в миналото прераждане. Тогава разбрах, че Леели тряб­ва да преодолее отпечатък от предишно телесно стра­дание, пряко свързано с гърлото й.

В миналия й живот Мегън била по-малката й сест­ра. Като младо момиче Мегън била принудена от баща си да се омъжи за богат, жесток, по-възрастен мъж на име Хогър, който я биел и изнасилвал. След известно време Леели й помогнала да избяга от съпруга си и да замине с младия си любим (Роджър). Същата нощ вбе­сеният Хогър открил Леели в скривалището й и няколко часа се гаврил с нея, за да я принуди да му каже къде е сестра й.

Леели не разкрила нищо и Хогър започнал да притиска гърлото й, за да изкопчи информация. Тогава тя по­могнала на сестра си да спечели време, като го прати­ла в погрешна посока. Хогър удушил Леели и побягнал навън, но не успял да намери Мегън. По-нататък в се­анса ни Леели каза: „Пеенето в този живот е израз на любов, защото в миналия гласът ми бе заглушен заради обичта ми.”

Звукове и духовни имена

Видяхме, че цветът, формата, движението и звукът са индивидуални белези на душите в техните групи. Изглежда, тези четири елемента са свързани, въпреки че светлинната енергия, вибрационните форми и движението на вълните, както и звуковите резонанси на души­те в една група не са еднакви. Все пак има известна прилика между тези елементи на някои души и най-очевидно за спиритуалния регресионист е звуковото сходство.

В духовния свят съществува звуков език, който не се вмества в систематизацията на говоримите езици. Чувал съм, че там има смях, тананикане, рецитиране и пеене, както и шум на вятър и дъждовен ромон, но са неописуеми. Някои клиенти произнасят имената на ду­шите в групите си така, сякаш настройват струни на музикален инструмент, за да звучат в хармония. Слу­чай 34 е пример за афинитет към звука „с” в имената на тесния кръг приятели. В случай 26  двама учители носеха имената Бион и Релон. Изглежда, това представ­лява ритмичен синхрон на душевни енергии в общностна група.

Някои клиенти в състояние на хипноза срещат труд­ности при произнасянето на духовните имена. Твърдят, че те се състоят от неизречими вибрационни резонанси. Има и по-сложни случаи. Един клиент каза: „Истинските ни духовни имена са нещо подобно на емоции, но не представляват познати човешки чувства; така че не мога да ги назова със звуци.” В имената има и вокална символика със скрит смисъл, който не може да се де­шифрира с човешки изразни средства.

Все пак много клиенти, които се стремят да запом­нят някое духовно име, успяват да го предадат чрез звук и ритъм. Някои използват гласни звукове, за да характеризират членовете на общностните си групи. Веднъж разговарях с душа, която нарече трима свои при­ятели Ки, Ло и Су. Случаи, в  които се набляга на една буква от азбуката, както в последния, не са нещо нео­бичайно за мен. Поради някаква причина имената на дос­та водачи завършват на „а”.

Имал съм и клиенти, за които е по-лесно да диктуват духовните имена буква по буква, вместо да се опитват да ги произнесат, но същевременно твърдят, че из­писването няма толкова голямо значение за тях, колкото звученето. Попадал съм и на съкратени версии на истинските имена. Един клиент каза: „В моята духовна група наричаме водача Нед.” настоях да узная цялото име и накрая успях да го запиша на хартия. Резултатът беше: Неедааззбаариан. Разбрах предпочитанието му. Продължихме сеанса с краткото Нед.

Правото на личен избор също е важен фактор, кога­то някои смята, че ако ми каже името на водача си, с това би помрачил по някакъв начин връзката помежду им. Трябва да уважавам желанията на душите и да бъда търпелив. Може би по-нататък в сеанса смущението ще изчезне. Една клиентка например каза, че водачката й се казва Мери. После добави: „позволява ми да я нари­чам така пред вас.” Приех това и продължихме и в един миг името на водачката стана Мазукия. По време на регресия има моменти, в които не бива твърде настой­чиво да се изисква информация.

Накрая трябва да отбележа, че духовните ни имена могат леко да се изменят с развитието ни. Работих с доста напреднала душа, която по-рано се е казвала Ви­на, а сега името й се е променило на Кабина. Попитах защо и Кабина отговори, че вече е ученичка на старши водач на име Кафарина. Когато се поинтересувах от значението на тази прилика между имената в духовния свят, тя отвърна, че това не ме засяга. Има клиенти, които откровено отказват да отговарят на някои въп­роси, ако чувстват, че съм засегнал правото им на ли­чен избор.

Духовни групи за обучение

В първата си книга посветих отделни глави на начина­ещите, средно напредналите и напредналите групи ду­ши и техните водачи. Дадох и примери за групови енер­гийни упражнения, чрез които душите се учат да създа­ват и оформят физически образи, като камъни, почва, растения и по-низши форми на живот. Нямам намере­ние да се повтарям с тези теми, а само да разширя знанията на читателя за други аспекти на живота в духовните общности.

В този раздел ще разгледам връзките между обучава­щите се души в духовната група и значението на структурните аспекти на училищата и класните стаи, за ко­ито вече стана дума в тази глава. Духовните учебни центрове не винаги се визуализират като сгради с класни стаи и библиотеки. Често клиентите ми ги описват просто като „пространството, което е наш дом”. Но образът на мястото за духовно обучение може внезапно да се промени в съзнанието на говорещия.

Когато проучванията ми за живота след смъртта бяха публикувани, някои хора критикуваха аналогиите ми с човешки училища и класни стаи при съставянето на модели на духовните центрове за обучение. Една двойка от Колорадо ми писа: „Според нас, да говорите за учи­лища в отвъдния свят, е проява на лош вкус, която може би се дължи на някогашната ви работа като препо­давател.” Други са ми казвали, че за тях училището е дълга поредица от сблъсъци с бюрокрация, авторитарно отношение и унижения от съучениците им. Не желаят да виждат в отвъдния живот нищо наподобяващо човешки класни стаи.

Зная, че много читатели имат лоши спомени от вре­мето, прекарано в училище. За съжаление земните учи­лища, както и всички други институции имат недоста­тъци, които са резултат от човешки грешки. Някои учители и ученици могат да бъдат обвинени в арогант­ност, деспотично отношение и безразличие към чувст­вата на другите. Във всяко учебно заведение има неща, заслужаващи критика. Все пак много от нас си спомнят, че са имали добър учител, който винаги се е стремял да им даде полезна информация, или са завързали приятел­ства за цял живот със съученици.

Функционалните аспекти на добиването на духовно познание извикват в човешкото съзнание представата за учебни центрове и съм сигурен, че водачите ни имат пръст в създаването на визуализации на земни сгради за душите, идващи от нашата планета. Хората в състоя­ние на хипноза говорят за прилики със земни форми и структури в някои отношения, но в други аспекти от разказите им има съществени различия. Клиентите ми твърдят, че всички в ефирните учебни зони се отнасят към тях с изключително разбиране, доброта и безгра­нично търпение. Дори при анализирането на постиженията на всяка душа останалите от духовната й група показват искрена обич, уважение и готовност взаимно да си помагат, за да постигнат по-съществен напредък в следващите прераждания.

В духовните групи индивидуалността се цени. Очаква се всеки да се отличи с нещо и да даде свой принос. Има буйни и кротки души, но никой не доминира и не засенчва другите. Индивидуалността се уважава, защото всяка душа е силна със своите качества и слабости, които допълват тези на останалите в групата. Образуването на групи се основава както на приликите, така и на разликите. Различията в характера са особено важни, защото душите, които прекарват животите си заедно, споделят събраната мъдрост и опит от всяко прераждане.

Душите обичат да се закачат и шегуват помежду си, но винаги изпитват уважение едни към други, дори към онези, които са ги карали да страдат в живота. По-скоро проявяват толерантност, отколкото прощават. Знаят, че повечето отрицателни черти, свързани с човешкото его, които са им причинявали мъка, са погреба­ни след смъртта на тялото. На първо място в списъка на отрицателните емоции са гневът и страхът. Душите сами изявяват желание да покажат или научат някои уроци и кармичният план не винаги се осъществява спо­ред очакванията им поради влиянията на земното обкръжение.

Помня как след една от лекциите ми психиатър афро-американец вдигна ръка и каза: „Теориите ви за гру­пите ми напомнят за племенни отношения.” Отговорих, че с искрената лоялност и взаимна подкрепа между ду­шите духовните групи наистина напомнят племена. Но връзките им с другите групи съвсем не приличат на от­ношения между племена. Земните общества имат ужасния навик да се отнасят в най-добрия случай с недоверие едни към други, а в най-лошия – с жестокост. Душите в общностите в духовния свят са склонни да проявяват строгост, сдържаност или снизходителност помежду си, но не виждам нищо, което да подсказва дискриминация или отчуждение във или между духовни групи. За разлика от хората всички духовни същества са сплотени. Съ­щевременно душите дълбоко уважават неприкосновеността на другите групи.

Когато бях лектор във вечерен колеж, открих, че някои от студентите ми, включително и възрастните колежани, смесват фактите със собствената си ценност­на система. Докато работеха по концептуални пробле­ми, понякога започваха спорове, основани на погрешни съждения, и дори си противоречаха. Все пак това е нор­мално за студенти. Накрая се научиха да съпоставят и синтезират идеите по-ефективно. След като натрупах този опит, започнах да се занимавам с проучвания за духовния свят.

В ранните години на хипнотичните си изследвания бях изумен от пълната липса на самозаблуди при духов­ното обучение. Видях, че водачите учители могат ед­новременно да присъстват навсякъде, макар и не винаги видимо. Учителите ни се появяват и изчезват при ду­ховните учебни занимания, но никога не пречат на себепознанието ни. Въпреки че самите души все още не са всезнаещи, натрупаният опит им помага без колебание да разбират кармичните уроци и ролята, която са изиг­рали в събитията от миналия си живот. Аксиома в ду­ховния свят е, че душите са най-строги в преценката на собствените си постижения.

В духовните групи за обучение има удивителна ясно­та на рационалната мисъл. Самозаблудата не същест­вува, но трябва да изтъкна, че мотивацията за полагане на усилия във всеки живот не е еднаква за всички души. Някои клиенти са ми казвали: „Ще си поиграя известно време.” Това означава, че ще се прераждат по-рядко, ще избират по-лесни животи или и двете. Въпреки че подоб­ни решения не радват учителите, те ги уважават. Дори в духовния свят някои ученици не винаги влагат голямо старание. Мисля, че това са малцинството души, твър­де свързани със Земята.

За древните гърци думата „персона” е била синоним на маска. Определението е подходящо за ролята на оби­таваното тяло във всеки живот. Когато се прераждаме, характерът на душата се съчетава с темперамента на тялото и се формира нова личност. Тялото е външ­ният образ на душата, но не е пълно въплъщение на същността й. Душите, идващи на Земята, възприемат себе си като маскирани актьори в един свят сцена. В шекспировия „Макбет”, подготвяйки се да срещне смъртта, кралят казва: „Животът е ходеща сянка, слаб актьор, който се мъчи на сцената, а после навеки замлъква.” Тази известна реплика донякъде описва отноше­нието на душите към земния им живот, с разликата, че щом започне пиесата, повечето от нас не знаят, че из­пълняват роля, и го разбират едва след края на предс­тавлението поради амнезията, блокираща спомените ни.

Тази аналогия с пиеса, както й предишните, с училище и класни стаи, представят образно това, което виждат клиентите ми в дълбок хипнотичен транс. Някои споде­лят, че когато се завръщат при групите си след особено тежък живот, приятелите им ги посрещат с бурни ръкопляскания и възгласи. Аплодисментите са за добре изиг­рана роля в току-що завършилото представление. Един клиент каза: „Главните участници в последната ни пи­еса ще се оттеглят в ъгъла, за да обсъдят отделни сцени от нея, преди да започнем подготовката за след­ващата.” Клиентите ми често се шегуват относно пред­лаганата им нова роля, която изпълняват в сегашния си живот, и разискванията, преди да бъдат взети окончателните решения кой какъв ще играе в бъдеще.

Водачите ни се явяват режисьори, които преглеждат сцените от миналите ни прераждания кадър по кадър и преценяват постиженията и пропуските ни. Припомнят грешките ни. Разглеждат се всички възможни развръзки и се съставят нови сценарии с различни възможности за избор при подобни обстоятелства. Подробно се анализи­рат моделите на поведение на всеки актьор, след което започва преглед на всички роли в сценария. Понякога ду­шите решават да разменят ролите си и да разиграят многократно ключовите сцени, за да преценят резулта­тите с различни изпълнители от своята или от някоя съседна група. Настоявам клиентите да ми разказват за тази размяна. Тя дава възможност на душата да пре­цени миналите си постъпки от гледна точка на свиде­тел, докато друг актьор изпълнява нейната роля.

Преразглеждането на алтернативи от предишния жи­вот представлява психологическа драма, която намирам за полезно терапевтично средство в сегашния живот на душата. Сценичните аналогии в духовните групи не преповтарят преживяванията й на Земята като обикновена интерпретация, а предлагат обективно разбиране и стимулират желанието й за развитие. Системата е ин­тересна. Душите никога не се отегчават от тези образователни упражнения, които разбиват творческо мис­лене, оригиналност и желание за триумф над злощастията чрез добиване на мъдрост от връзките с хора. Ви­наги имат желание следващия път да се справят по-добре. Както и да изглеждат, учебните пространства представляват шахматна дъска за душите, върху която могат да изпробват всеки възможен ход и да стигнат до най-доброто решение. Всъщност някои от клиенти­те ми наричат целия процес на прераждане „играта”.

Резултатът от участието ни в пиесата може да бъ­де добър, приемлив или незадоволителен. Зная, че крити­ците ми ще направят извода, че това подозрително напомня системата за оценяване в земните училища. Иде­ята не е измислена от мен. Казвали са ми, че оценката на приятелите в духовните групи не е страшна, а сти­мулира мотивацията ни. Струва ми се, че повечето ду­ши изявяват желание да повторят играта от миналия си живот, за да бъдат по-добре подготвени за следваща­та. Като атлети шампиони искат непрекъснато да по­добряват постиженията си. Знаят, че ще достигнат до определено ниво на развитие и познание, когато играта най-сетне ще свърши със спускането на завесата след представлението и края на преражданията им. Това е целта на душите, които идват на Земята.

Както изтъкнах в началото на този раздел, упражненията в учебните центрове не се ограничават с прегле­да на минали животи. Сред всички занимания основно място заема боравенето с енергия. Уменията се разви­ват с разнообразни техники в класните стаи. Както вече споменах, хуморът е неизменна част от живота в духовния свят. Ученичката от следващия случай дава известна представа за шегите в групите с разказа си как по бреме на един от творческите часове с прияте­лите й са се поувлекли.

• случай тридесет и пети •

Д-р Н. Каза че групата ти се е събрала в помещението, наподобяващо класна стая, но не съм сигурен какво става там.

К. Тук сме за творческо упражнение с енергия. Водачът ми Тринити стои пред учебната дъска и рисува някаква фигура.

Д-р Н. А ти какво правиш в момента?

К. Седя на чина си както всички други… И наблюдавам Тринити.

Д-р Н. Опиши ми обстановката, в една дълга редица ли сте седнали, или как?

К. Не, на отделни чинове… Горната им част се отваря.

Д-р Н. Къде се намираш ти спрямо приятелите си?

К. Отляво. Каели шегаджията (братът на клиентката ми в този живот) седи до мен. Джак (съпругът и) е точно зад мен.

Д-р Н. Каква е атмосферата в стаята в момента?

К. Спокойна, много отпускаща, защото упражнението е толкова лесно, че почти ми доскучава да гледам как Тринити рисува.

Д-р Н. Нима, какво рисува Тринити?

К. Показва… Ха, как бързо да създадем мишка… От раз­лични енергийни части.

Д-р Н. Ще се разделите ли на групи, за да съедините енергиите си едни с други за тази задача?

К. (махва с ръка.) О, не. Вече лесно се справяме с това. Ще бъде индивидуален тест.

Д-р Н. Опиши теста, ако обичаш.

К. Трябва много бързо да визуализираме мишка в съзнани­ето си… Като съчетаем необходимите енергийни час­ти, за да създадем цяло животно. Има правила за подреждането на енергията при всяка творческа зада­ча.

Д-р Н. Значи ще бъдете изпитвани за правилните стъпки за създаване на мишка?

К. Ммм… Да… Но… Всъщност това е тест за бързина. Тайната на успеха при творческо упражнение е бърза­та концептуализация… Да знаем с коя част на живот­ното да започнем. После преценяваме необходимото количество енергия.

Д-р Н. Струва ми се трудно.

К. (с широка усмивка.) Лесно е. Тринити трябваше да избере по-сложно същество…

Д-р Н. (настойчиво.) Е, струва ми се, че Тринити знае какво прави. Не разбирам… (прекъсва ме с истеричен смях и питам какво става.)

К. Каели ми намигна, повдигна плота на чина си и виждам как отвътре изпълзява бяла мишка.

Д-р Н. значи е избързал със задачата?

К. Да, и сега се перчи.

Д-р Н. Тринити вижда ли това?

К. (все още се смее.) Разбира се, той не пропуска нищо. Просто спира и казва: „Добре, щом сте толкова гото­ви да започнете, хайде бързо да го направим всички заедно.”

Д-р Н. И какво става?

К. Из цялата стая плъзват мишки. (хили се.) Уголемя­вам ушите си, за да стане още по-забавно.

Ще завърша раздела с по-сериозен пример за групово упражнение с енергия. Досега не съм описвал този тип урок. В случай 36  трима приятели помагат на четвърти, който току-що е влязъл в тяло на Земята. За разлика от напредналите души с развити способности от предишния случай те са част от учебна група, наскоро преминала във второ ниво.

• случай тридесет и шести •

Д-р Н. Докато визуализираш в съзнанието си занимания­та на своята група, ако обичаш, опиши ми едно важно упражнение.

К. (дълга пауза.) О… искате… Добре. С двама от прияте­лите ми правим всичко възможно да помогнем с положителната си енергия на Клидей, който наскоро влезе в тяло на бебе. Искаме да успеем, защото не след дълго и ние ще го последваме.

Д-р Н. Да продължим бавно. Какво точно правите три­мата в момента?

К. (въздъхва дълбоко.) Седнали сме в кръг… Учителят ни стои зад нас и ни дава напътствия. Сливаме енергии­те си в един лъч и го насочваме към човешкото съзна­ние на Клидей. Скоро е пристигнал и… Не искам да издавам лични тайни, но не му е лесно.

Д-р Н. Разбирам… Е… може би, ако поговорим, ще изясним нещата… Стига да не виждаш нещо нередно в това?

К. Мисля… Че не би навредило…

Д-р Н. (внимателно.) Кажи ми в кой месец след зачеване­то Клидей влезе в тялото на бебето.

К. В четвъртия. (след пауза добавя.) Но започваме да му помагаме в шестия. До деветия е нужна много упори­та работа.

Д-р Н. Естествено… Необходимата концентрация и всичко останало… (пауза.) Кажи ми защо Клидей се нуждае от помощта на трима ви.

К. Опитваме се да му вдъхнем кураж чрез енергията си, за да се съчетае по-добре с темперамента на детето. Сливането с тялото трябва да бъде като обличане на дреха, която ви е по мярка. Този път новата обвивка не приляга добре на Клидей.

Д-р Н. Това изненадващо ли е за вас и учителя ви?

К. Всъщност… Не. Разбирате ли, Клидей е тиха душа… Кротка, а бебето има неспокойно… Агресивно съзна­ние… И съединяването е трудно за него, въпреки че знаеше какво го очаква.

Д-р Н. Искаш да кажеш, че е търсил някакво предизвикателство, преди да избере това бебе?

К. Да, знаеше, че трябва да свикне да се приспособява към такива тела, защото по-рано е имал проблеми с овла­дяването на агресивен темперамент.

Д-р Н. Избухлив човек ли ще стане? Или може би комплексиран… Емоционално неуравновесен и така нататък?

К. (смее се.) Познахте… Това е по-големият ми брат.

Д-р Н. В сегашния ти живот?

К. Да.

Д-р Н. А какви се явяват сега другите двама освен теб в живота на Клидей?

К. Зинин е съпругата му, а Монт – най-добрият му прия­тел.

Д-р Н. Струва ми се добър екип поддръжници. Би ли могъл да обясниш малко по-подробно защо Клидей се нуждае от тяло с темперамент тип а?

К. Клидей е твърде предпазлив. Прекалено много раз­мишлява, преди да вземе решение. Не умее да реагира бързо. Решихме, че това тяло ще му помогне да раз­вие способностите си, което ще бъде от полза и за детето.

Д-р Н. Какъв беше проблемът на Клидей в предишния му живот?

К. (свива рамене.) Имаше доста проблеми… Същия тип тяло… Измъчваше се от натрапчиви идеи и мании… Трудно се владееше… И Зинин страдаше от това.

Д-р Н. Тогава защо?…

К. (прекъсва ме.) Старателно прегледахме миналия му живот… Многократно преценихме всичко… Клидей пожела още един шанс в същия тип тяло. Попита Зинин дали иска отново да бъде негова съпруга, и тя се съгла­си. (клиентът избухва в смях.)

Д-р Н. Какво ти е толкова смешно?

К. Но този път аз съм край него като по-малък брат с много силно тяло, за да го възпирам.

Д-р Н. Да свършим с упражнението ви с енергиен лъч. Обясни как ти и двамата ти партньори използвате енергиите си, за да помогнете на Клидей.

К. (дълга пауза.) Енергийните сигнали на Клидей и дете­то са разпилени.

Д-р Н. Бебето има разпиляна емоционална енергия и на Клидей му е трудно да се справи с това?

К. Да.

Д-р Н. И електрическите импулси от мозъка ли оказват влияние?

К. (пауза.) Да, мисловните процеси… От нервните окончания… (замълчава за миг.) Опитваме се да помогнем на Клидей да ги проследи.

Д-р Н. Мислиш ли, че бебето се съпротивлява срещу Клидей като натрапник?

К. А, не… Не мисля (смее се.) …но Клидей смята, че отно­во е попаднал на примитивен мозък в някои отноше­ния.

Д-р Н. Къде в тялото на бебето отива слетият ви енергиен лъч?

К. Получаваме указания да работим в основата на чере­па, като започнем от тила.

Д-р Н. (продължавам разговора в минало време.) Постиг­нахте ли успех с това упражнение?

К. Мисля, че помогнахме на Клидей, особено в началото. (отново се засмива.) Но и в този живот брат ми е твърдоглав човек.

По-нататък ще цитирам и други общи занимания на духовните групи. В девета глава, в раздела за връзката душа-мозък, ще опиша по-подробно физиологичните аспекти на борбата ни с примитивната страна на човешкия ум, за която се споменава в последния случай. След­ващата глава е посветена на помощта от по-висши ду­ховни същества, която получаваме като допълнение към обучението с групите си. Психологическите насоки за избор на следващ живот започват още при ориентация­та ни, когато се завърнем в духовния свят. Идеите, свързани с минали преживявания и очаквания за бъдеще­то, се обсъждат по-задълбочено при първата среща на душата със съвета.

6.

Съветът на старейшините

Човешкият страх от съд и наказание

Скоро след завръщането на душите в духовните им групи идва моментът да застанат пред събра­нието на мъдри същества. Крачка-две пред водачите ни, тези висши магистри са най-напредналите създа­ния, които все още прераждащите се души виждат в духовния свят. Дават им различни имена, между ко­ито: старите, светите магистри, почитаемите, и по-обикновени названия като изпитната комисия или комитета. Двете имена, които най-често чувам за тези издигнати магистри, са съветът и старейшините, така че ги използвам в комбинация, за да назо­ва тази комисия.

Понеже съветът на старейшините наистина предс­тавлява някакъв вид власт в духовния свят, по време на лекциите ми някои хора веднага стават подозрителни, когато заговоря за същества в тоги, които разпитват душите за постъпките им в минали животи. Един човек в Торонто не можа да се сдържи и на висок глас заяви пред цялата аудитория: „Аха, знаех си! Съдебна зала, съдии, наказание…!” откъде идва този страх и цинизъм за живота в отвъдния свят в съзнанието на толкова хора?

Религиозните институции, гражданските съдилища и военните трибунали защитават морални и правни нор­ми, които оказват влияние върху поведението на милиони хора. Още от времето на родовообщинния строй престъпленията се наказват и съществуват традиции, осъждащи строго човешките прегрешения. Нормите за поведение и етическите кодове, свързани с всички рели­гии в историята на човечеството, са имали огромно положително значение. Често се твърди, че именно благодарение на страха от духовно възмездие голяма част от хората потискат отрицателните си наклонности, които иначе биха се проявили. Все пак не мисля, че е правилно която и да е религиозна доктрина да всява мъчителен страх от срещата със сурова висша власт и безмилостни духове съдници след смъртта.

Организираните религии съществуват едва от пет хиляди години. Антрополозите твърдят, че в по-ранни­те хилядолетия първобитните хора са били натуристи, които вярвали, че във всички живи и неживи предмети има добри или зли духове. В това отношение обичаите на древните племена не са били толкова различни от идолопоклонничеството в познатите от историята ре­лигии. Много стари богове са били смятани за жестоки и безпощадни, а други – за благосклонни и услужливи Човешките същества винаги са се страхували от сили, неподвластни на волята им, особено от божества, кои­то управляват живота им след смъртта.

Страхът за оцеляването винаги е бил част от живо­та ни, което доказва, че за хората смъртта е най-голя­мата опасност. В цялата си дълга история сме вярвали, че след края на живота ни чака съд, наказание и нови страдания. Много култури по света са натрапвали тези идеи за свои собствени цели. Внушавало се е, че всички души – добри или лоши – веднага след смъртта ще по­паднат в тъмен подземен свят, пълен с опасности и изпитания.

На запад чистилището отдавна се описва като са­мотна гара за души, озовали се на кръстопът между рая и ада. През последните десетилетия неевангелистките църкви имат по-либерално определение за чистилището като за изолирана зона за пречистване от грехове и не­съвършенства, след което душата може да влезе в рая. В източните философии, особено хиндуизма и махаяма будистките секти, има дълга традиция на вярвания в духовни затвори, намиращи се на по-низши нива на съ­ществуване, която също се либерализира. Тази концеп­ция е още една причина да съм против използването на карти с концентрични кръгове, представляващи астралните слоеве, за да се отрази пътуването на душата след смъртта. В миналото е бил съставен подобен мо­дел за клетките на чистилището и подземния свят, в който дебнат строги съдии и демони.

Търсачите на истината, които проявяват интерес към дребните метафизически традиции на изтока, се сблъскват с озадачаваща смесица от суеверия точно както в западната теология. Идеята за прераждането от­давна е прегърната от изтока, но се е запазила доктрината за трансмиграция. Мисля, че трансмиграцията е заплашителна концепция, използвана да контролира по­ведението на хората. Според това вярване голям брой грехове се наказват с връщане на душата в по-низша форма на живот в следващия й цикъл на съществуване. При изследванията си не съм открил никакви сведения за трансмиграция. Клиентите ми твърдят, че душите на различни форми на живот от Земята не смесват енергията си в духовния свят. Според мен заплахите за трансмиграция са изопачаване на кармичната справед­ливост.

Установих, че човешките души, които по-рано са се прераждали в други светове, са обитавали форми на жи­вот с почти същото ниво на интелигентност като на­шия вид. Никога не съм попадал на клиент, живял във форма, която да не е доминиращият интелект на пла­нетата.

Това, което ни очаква, не е наказание, а по-скоро про­светление. Все още голяма част от човешкото общест­во не може да се отърси от натрапчивото чувство, насаждано с хиляди години от земните култури, че в отвъд­ния свят съществува някаква форма на съд и наказание, както на Земята. Може би не е ад, в който ще ни измъч­ват силите на мрака, но във всеки случай е нещо непри­ятно. Надявам се с това, което ще споделя в тази глава, да донеса утеха на хората, склонни да изпитват страх от наказание след смъртта. На някои заставането пред съвета на старейшините няма да се стори особено при­ятно изживяване. Може би тази глава няма да се хареса и на епикурейците, отдали се единствено на удоволстви­ята в живота, без да се интересуват от страданията на другите. Както и на иконоборците, които са противници на всяка власт – морална или каквато и да е.

В духовния свят съществува съвършен ред и съветът на старейшините е олицетворение на справедливостта. Това не означава върховна власт, но, изглежда, те са най-висшите създания, отговорни за душите, които все още се прераждат на Земята. Тези мъдри същества проявяват дълбоко съчувствие към човешките слабости и приемат грешките ни с безкрайно търпение. Получаваме мно­го нови шансове в бъдещите си животи. В тях няма лесни кармични избори, иначе не бихме научили нищо от време­то, прекарано на Земята. Но рисковете за живота и здра­вия ни разум на тази планета не са създадени, за да ни донесат нови страдания след смъртта.

Мястото за оценка на душите

Клиентите ми казват, че се срещат със съвета скоро след края на поредния си живот, а много от тях гово­рят и за второ посещение малко преди следващото прераждане. От двете заседания, изглежда, по-важно за ду­шата е първото. По време на тази среща се прави пре­глед на най-важните решения, които сме взели през от­миналия живот. Внимателно се оценява поведението и отговорността за постъпките ни на основните кармич­ни кръстопътища. На първото събрание ясно осъзнава­ме грешките си, особено ако сме причинявали страдание на другите. Ако има втора среща, когато наближи вре­мето за ново прераждане, тя е по-спокойна и се обсъждат главно възможностите за избор в предстоящия жи­вот и очакванията за бъдещето.

Водачите ни уведомяват, когато е време да застанем пред съвета, и обикновено ни придружават до простран­ството, в което се събират издигнатите магистри. Спо­ред повечето клиенти учителите остават почти мълча­ливи, докато трае обсъждането. Но ако по-напреднала душа сподели, че е отишла сама на срещата, не е необи­чайно да види учителя си до членовете на съвета. Кога­то водачите ни застават заедно с нас пред магистрите, почти не се намесват. Това е, защото предварително са обсъдили отминалия ни живот със съвета.

Като наши главни учители и защитници те могат да се включат, за да доизяснят мислите ни или обяснят някоя концепция, ако по време на обсъждането усетят, че сме смутени. Имам чувството, че водачите играят много по-съществена роля при обсъждането, отколкото предполагат повечето души.

Описанията на всички клиенти как протичат заседа­нията на съвета са удивително сходни. Когато стигна

До тази част от сеанса, обикновено задавам въпроса, какво се случва, когато дойде редът им да застанат пред групата мъдри същества? Ето един типичен отговор:

„Очакваният момент настъпи. Ще се срещна със светците, водачът ми Линил ме повежда от стаята на моята общностна група по дълъг коридор покрай още няколко класни стаи. Преми­наваме в друга зона, с по-широк коридор с мраморни колони. Стените са от нещо, подобно на разноцветни матови стъкла. Чу­вам тиха хорова музика и струнни инструменти. Светлината е нежна, златиста. Всичко е така отпускащо, дори романтично, но съм малко притеснен. Влизаме във вътрешен двор с красиви цветя и фонтан. Това е чакалнята. След няколко мига Линил ме въвежда в кръгло помещение с висок куполообразен таван. От горе се спускат лъчи светлина. Светците седят в полукръг на дълга извита маса. Пристъпвам към средата на стаята, пред масата, а Линил застава зад мен отляво.”

Когато за първи път чух за събранията на съвета, се запитах защо е необходимо да се провеждат в такава авторитарна обстановка, а не например на поляна, щом мъдреците са толкова благосклонни. Младите души каз­ват, че мястото е „създадено специално за техните из­пити”, а по-напредналите обясняват, че има важна при­чина формата му да бъде като купол. Целта е висшето присъствие да фокусира светлинната си енергия над всички присъстващи по време на цялата процедура. По-нататък в тази глава ще се спра на силното въздействие на това присъствие.

Почти всички клиенти визуализират седалището на съвета, както е показано на фигура в. Долавят в него прилика със земно светилище. Тази „небесна черупка на състрадание”, както един клиент назова залата на своя съвет, е символичен образ на храмове, джамии, синагоги и църкви. Фигура в показва централната маса (в), коя­то обикновено е дълга, с извити краища, за да могат да седнат голям брой старейшини. Някои клиенти споде­лят, че виждат тази маса леко издигната на подиум. Установих, че малките различия се дължат на това, което всяка душа счита за най-съществено при срещи­те. Ако душата се отнася със страхопочитание към съвета, може би за това има важна причина, която по-късно ще потърся в миналия живот на клиента.

Фигура в . Седалището на съвета

Типична структура на мястото, където душите се срещат със старейшините. Повечето хора виждат това просторно помеще­ние като огромна ротонда с куполообразен таван. Душата влиза к нея от края на коридора (а) или от вътрешен двор. Застава в центъра (в), а водачът – зад нея, обикновено отляво (с) старей­шините седят на дълга извита маса (d) отсреща. В някои случаи масата е правоъгълна.

Не винаги клиентите в състояние на хипноза имат же­лание да споделят подробности за въпросите на старейшините. Не трябва да бъдат смутени, че хипнотерапевтът ще узнае как е протекла срещата им със съвета. Изглежда, на несъзнателно ниво доверието в спиритуалния регресионист ги предразполага да споделят съкровените си спомени. По тази причина изследванията ми вър­ху паметта на хората за духовния свят отнеха толкова години. Беше като подреждане на пъзел. Откъслечните сведения, които получавах за духовния свят, водеха до по-значими неща, за които не би ми хрумнало да попитам в цялостен контекст. Например причината, поради която някои души виждат старейшините на издигнат подиум, беше малка подробност, зад която установих, че се крие дълбок смисъл. Същото важи и за позицията на водача, особено на първото изслушване.

Както може да се види на фигура в, в цитирания слу­чай водачът (с) се намира вляво. Дълго не разбирах за­що учителят обикновено е зад разпитваната душа, и то точно от тази страна. Ако душата има двама водачи, обикновено по-младият влиза и застава отдясно. През повечето време присъства само по-опитният водач. Ед­ва малък процент от клиентите ми твърдяха, че стои вдясно. Когато питах защо е така, отговорите бяха уклончиви, като: „о, няма толкова строго правило”, „та­ка е прието” или „всеки заема определено място от уважение.” доста време просто не задавах този въпрос.

Докато един ден много проницателна напреднала ду­ша ми обясни колко важни са правилата при общуването със съвета. Изрових въпроса си за местоположението на водача и най-сетне получих ясен отговор.

• случай тридесет и седми •

Д-р Н. Защо водачът ти стои зад теб отляво?

К. (смее се.) Не знаете ли? При повечето човешки същес­тва лявата половина на главата доминира над дясна­та.

Д-р Н. Какво общо има това с местоположението му?

К. Връзката лява-дясна страна… Не е синхронна.

Д-р Н. За неравнрвесието между дясното и лявото полу-кълбо на човешкия мозък ли говориш?

К. Да, проблемът ми… Както и на много други наскоро завърнали се от Земята е леката слабост на енергий­но възприятие от лявата ни страна. Не трае дълго.

Д-р Н. И докато стоиш пред съвета, все още чувстваш влиянията на човешкото тяло? Носиш в себе си този физически отпечатък?

К. Точно така. Не успяваме да се отърсим от това въз­действие до първата среща със съвета. Сякаш от смъртта ми са изминали само няколко часа. Необходи­мо е повече време, за да се освободим напълно от напрежението на физическото тяло… Ограниченията му… Това е и една от причините да не се нуждая толкова от подкрепата на Джеръм (водача) при вто­рата среща.

Д-р Н. Защото?…

К. Дотогава способността ни ефективно да приемаме телепатични послания се възстановява.

Д-р Н. Ако обичаш, обясни какво точно прави Джеръм, за да ти помогне, докато стои от лявата ти страна.

К. При повечето хора лявата половина е по-скована от дясната. Джеръм ми помага да приема енергийните послания на съвета, влизащи от дясната ми страна, като задържа мислите, които биха могли да се изплъз­нат през лявата.

Д-р Н. Искаш да кажеш, че аурата ти е като решето?

К. (смее се.) Понякога изглежда така, от лявата страна. Водачът ми създава преграда за мислите, които бих могъл да пропусна, отразява вълните и ги връща обратно към мен. Това подпомага разбирането ми.

Д-р Н. Мислиш ли, че изпраща заедно с тях и свои мисли?

К. Сигурно. Иска всичките да проникнат и останат в съзнанието ми.

Още няколко разговора с клиенти потвърдиха това, което научих от случай 37 за отразяващия ефект. В началото на преражданията си, докато се учат да из­ползват своите уникални и сложни елементи, душите откриват, че в мозъка на повечето хора няма баланс между дясното и лявото полукълбо. Казвали са ми, че никоя душа не е обитавала две тела с еднаква връзка между двете мозъчни полукълба и еднакво критично мислене, творчески наклонности и начин на изразяване чрез езика. Това е главната причина по-мъдрите души да пред­почитат сливането им с нови тела да става в по-ранните месеци след зачеването.

Понякога регресионните терапевти откриват влия­ния на физически травми от минали животи, пренесени в сегашните тела на клиентите. Обикновено такива хо­ра се обръщат към нас, след като традиционната меди­цина не е успяла да им помогне. Възможно е например някой физически проблем да е резултат от насилствена смърт в предишен живот. Част от работата ни е да депрограмираме тези влияния, когато вредят на способ­ностите на клиента.

В четвърта глава видяхме как отпечатъкът на физически убреждания може да бъде пренесен и в духовния свят. Трябва да отбележа, че преди случай 37 дори не предполагах, че влиянията на човешкото тяло могат да се отразят на общуването ни със съвета. Знаех, че по-някога при изслушванията членовете на съвета разго­варят помежду си чрез бързи високи или ниски вибрации. Повечето души не разбират този вид комуникация между старейшините. Очевидно объркващият ефект е пред­намерен. Мисля, че мога да направя извода, че когато част от разговора по време на срещата изисква превод, обикновено помагат водачите ни.

Като спиритуален регресионист използвам доста не­традиционен, но ефективен подход при общуването на душата със съвета. Когато клиентът ми застане пред своя съвет, често му казвам да попита старейшините и присъстващия водач дали познават моя духовен водач. Клиентът обикновено отговаря утвърдително, като каз­ва, че всички магистри в духовния свят се познават. Тогава продължавам с въпроса, защо според клиента ми тези магистри, неговият и моят водач са се наговорили да го изпратят при мен точно в този ден? Отговорът може да разкрие доста неща, понеже говорещият усеща синхронността. Когато използвам този метод, клиен­тът под хипноза често подхвърля нещо от рода: „Зна­ете ли, виждам как вашият водач стои надвесен над лявото ви рамо, помага ви и се смее на усилията ви да съберете повече информация за духовния свят, отколкото е нужно да знаете.”

Преди да застанат пред своя съвет, душите са раз­говаряли за отминалия живот с водачите си в периода за ориентация. Въпреки това при срещите със съвета се чувстват най-уязвими заради постъпките си. Целта на събеседванията не е унижаване на душите и наказание за грешките им. Старейшините разговарят с душа­та, за да й помогнат да постигне целите си в следващо­то прераждане. Всяка душа има представа какви въпроси ще й бъдат зададени за отминалия живот, макар и да знае, че никои две срещи със съвета не протичат по един и същ начин. Забелязал съм, че на събеседванията на по-младите души и водачът, и магистрите са особе­но благосклонни и внимателни. От ранните си проучва­ния за заседанията на съвета научих, че по време на тези изпити духовните магистри са едновременно строги и снизходителни към клиентите ми.

Признавам, че когато за първи път чух за събеседва­нията, в съзнанието ми се прокраднаха съмнения. Предположих, че щом душата е призована да отговаря пред по-висши същества, навярно този кармичен преглед има и наказателен аспект. Явно се е дължало на културата, с която съм израснал. По-късно разбрах смисъла на зас­таването пред съвета. Старейшините са едновременно строги, но любящи родители, ръководители, насърчава­щи учители и съветници. Душите изпитват уважение към тях. Всъщност самата душа е своят най-строг съдник. Установих, че оценката на духовната ни група мо­же да бъде далеч по-критична от тази на старейшини­те, въпреки че критиката на приятелите винаги е при­месена с насмешка.

Докато душите се движат към пространството, къ­дето ги очаква съветът, реакциите им могат да бъ­дат най-различни. Попадал съм на клиенти, които с нетърпение очакват да се видят със старейшините, за да чуят по-висша преценка за напредъка си. Други са неспокойни, но тревогата им бързо се разсейва, когато започне събеседването. Старейшините имат способ­ността почти веднага да предразполагат душите, зас­таващи пред тях. Една от най-очевидните разлики между земните съдилища и събранията на магистрите в духовния свят е фактът, че всички в залата са телепати. Следователно присъстващите знаят цялата исти­на за всеки аспект от поведението ни и изборите, които сме направили през последния си живот. Измамата е невъзможна Няма нужда от доказателства, адвокати или съдебни комисии. За да съставят подходящ план за бъдещето ни, старейшините искат да се уверят, че напълно разбират последиците от постъпките ни, осо­бено за другите.

Старейшините ни питат какви чувства изпитваме във връзка с главните епизоди в живота си и решенията, които сме взели. Похвалните постъпки и онези, които са навредили на някого, се обсъждат открито с нас, без злоба или размахване на показалец. Независимо колко пъ­ти сме повтаряли едни и същи грешки, съветът проявява безгранично търпение към нас. Самите ние не сме така търпеливи със себе си. Мисля, че ако съветите на всички души от Земята не бяха толкова благосклонни, повечето биха се отказали и никога не биха се върнали тук. Душите имат право да откажат да се прераждат на Земята.

Старейшините се интересуват дали смятаме, че оби­таваното тяло е помагало, или е пречело на развитие­то ни. Вече обмислят следващото ни прераждане и бъ­дещото ни обкръжение. Искат да знаят дали сме гото­ви за нов живот. Много клиенти имат чувството, че старейшините все още не са взели решение за бъдещи­те им прераждания. На тази среща нищо не изглежда предначертано.

Най-важна на събеседванията е целта на живота ни. Старейшините знаят всичко за нас, преди да се явим, но по време на обсъждането внимателно се преценява как душевното ни съзнание се е съчетало с човешкия мозък. Знаят какво сме постигнали по-рано в други тела. Това включва способността или неспособността ни да овла­дяваме примитивните инстинкти и отрицателните емо­ции на телата си на Земята. Принудата, илюзиите и личните пристрастия никога не се използват от души­те като извинение за поведението им. Не твърдя, че не се оплакват пред съвета заради трудностите си. Но признават, че тежестта на изпитанията в живота не оправдава грешките им.

Старейшините се стремят да разберат дали душа­та е съхранила ценностите и идеалите на безсмъртния си характер при прераждането. Искат да знаят дали сме се поддали на влиянията на тялото, или сме надделели над тях. Дали душата наистина е успяла да се съчетае с мозъка в хармонична човешка личност. Чле­новете на съвета разпитват душите за използването на властта. Дали сме изиграли положителна роля, или сме били покварени от стремежа да властваме над ос­таналите. Дали сме се подвели по чужди убеждения, без да проявим лична сила, или сме дали свой принос. За съвета не е толкова важно в колко живота сме допус­нали грешки, а дали сме събрали кураж да се отърсим от тях и продължим.

Облик и структура на съвета

Много клиенти смятат думата „старейшини” за подхо­дящо название, защото напредналите същества от съве­та се визуализират като възрастни хора. Често ги описват плешиви или с бели коси и бради. Когато попитах за пола на тези същества, стигнах до някои изводи. Повече­то от членовете на съвета са с образ на възрастни мъже, което е резултат от земните културни стереотипи. Мъдростта се свързва със старостта, а присъствието на повече мъже, отколкото жени се дължи на дългата ни история на мъжко господство във властта.

Има два фактора, които създават тези стереотипни образи: 1) проектирани са от съвета така, че да се съчетаят с представите и опита ни като души от Земята. 2) при извикването на спомени чрез регресия има процес на припокриване. Докато се връща към преживяванията си на срещата със съвета в чисто душевно състояние, клиентът същевременно общува с мен чрез сегашното си тяло, носещо белега на всички културни влияния в съвременния живот.

Като безплътни същества отново сме подвластни на същите влияния, когато проектираме физическия си образ от минал живот пред членовете на духовната си група. Той отразява характера и настроението ни в мо­мента, като същевременно представлява такава фор­ма, че душите, които не са ни виждали скоро, веднага да ни познаят. Сигурен съм, че след години регресионните терапевти, чиято работа е подобна на моята, ще открият в съветите колкото мъже, толкова и жени. Имай­те предвид, че когато разглеждам някое събеседване,

Обикновено то е между прераждания в минали векове. Винаги отдавам значение на земното време, когато пре­ценявам реалността на спомен от духовния свят в съз­нанието на клиента.

В подкрепа на това твърдение за пола трябва да до­бавя, че повечето от напредналите ми клиенти, както и голям брой средно развити души виждат членовете на съвета с променящ се образ. Старейшините се явяват пред душата ту с мъжки, ту с женски черти. Въпреки това, понеже повечето хора или не могат, или не желаят да кажат имената на членовете на съветите си, по-често говорят за тях в мъжки род, отколкото в женски, въпреки променливия им вид. За сметка на това сред во­дачите има колкото с мъжки, толкова и с женски образ.

Ако се върнем на фигура в, читателят ще забележи, че масата на съвета (а) се намира в дъното на ротондата. Душата (в) застава точно в средата на помеще­нието. Почти всички клиенти казват: „Стоим прави от уважение.” Не съм сигурен дали имат избор. Попадал съм на по-напреднали души, които сядат в единия край на масата, до членовете на съвета, но това не се смя­та за обичайно и според средно развитите е прекалена дързост. Когато чувам, че няма маса и старейшините желаят да общуват приятелски с клиента ми, разбирам, че работя с високоразвита душа, която скоро ще дос­тигне нивото на водач.

Съвсем младата душа, която се е прераждала на Земята по-малко от пет пъти, вижда съвета по-различен начин от всички други, както личи от следващия цитат:

„Четиримата от групата ми често си играем. Вършим лудо­рии, когато водачът ни Минари не е наблизо. С приятелите ми се хващаме за ръце, когато стане време да се срещнем с две важни личности. Отиваме на място, пълно с ярки цветове. Мъж и жена, широко усмихнати, седят на кресла с високи об­легалки. Току-що са приключили с малка група деца, които ни махат, докато излизат. Двамата изглеждат на тридесет и няколко години. Биха могли да ни бъдат родители. Мили и вни­мателни, те ни дават знак да се приближим. Питат ни как се справяме и какво бихме искали да правим в следващия си жи­вот. Съветват ни внимателно да слушаме това, което ни каз­ва Минари. Сякаш се намираме в магазин за детски играчки с двама дядо коледа.”

Фактът, че душата се явява на събеседване заедно с други от групата си, недвусмислено издава, че клиентът ми все още е считан за „душа дете”. Разбрах, че се е прераждал на Земята само веднъж преди сегашния си живот. Открих, че начинът на протичане на събеседва­нето се променя някъде между втория и петия живот. Един клиент, току-що направил този преход, възкликна:

„О, колко различно изглежда всичко! Тази среща е по-офици­ална от предишната. Малко съм притеснен. Има дълга маса и трима възрастни искат да им опиша напредъка си. Сякаш току-що съм положил изпит и е време да чуя оценката си,”

Най-често душата вижда между три и седем члена на съвета. Понякога напредналите души разговарят със от седем до дванадесет старейшини. Това не е строго ус­тановено правило. Но с развитието на душите характерът им става по-сложен и е необходима преценката на повече специалисти. Открих, че по-малко развитите ду­ши често не могат да познаят членовете на съвета си, освен председателя и може би още един старейшина на масата. Тези двама са най-ангажирани със случая, докато наблюдаващите старейшини остават неясни образи на заден план.

Струва ми се интересно, че съществува някакъв вид протокол, свързан с местата на членовете на съвета. Подреждат се в редица, като по-малко активните учас­тници сядат в краищата на масата. Почти винаги в средата седи председател, точно срещу душата. Този старейшина задава повечето въпроси и се явява ръководител и арбитър. Броят на присъстващите е различен на всяка среща в зависимост от обстоятелствата на току-що изживения и предстоящия живот. Председате­лят, а може би и още един-двама членове на съвета обикновено са присъствали на множество събеседвания между прераждания. Друг любопитен аспект на процеду­рата е, че членовете на една и съща духовна група обик­новено се явяват пред различни съвети. Предполагам, че това се дължи на различния характер на всяка душа. И степента й на развитие. Клиентите ми не могат да дадат отговор на този въпрос.

Когато някой ми каже, че член на съвета се е върнал на катедрата след дълго отсъствие или се е появил нов, това събужда интереса ми. Един клиент сподели:

„След миналото си прераждане разговарях с нова съветничка. Не беше нелюбезна, но направи критична забележка за пренебре­жението ми към жените в минали животи. Дошла е, за да със­тавим заедно план как да преодолея склонността си да изключвам жените от живота си, която пречи на развитието ми.”

Явно в определени моменти в съветите ни се включват специалисти, които ни помагат със своя опит, ако се поддаваме на едни и същи слабости. При събеседване­то си с трима старейшини един клиент каза:

„Само ръководителят в средата разговаря с мен. Старейшината отляво излъчва топла, благосклонна енергия, а другият, от дясната страна, ми изпраща ободрителни сигнали. Изглежда, в този момент имам нужда от спокойствие, защото обсъждаме справянето ми с гневните емоции в живота.”

Друга клиентка обясни протичането на срещите си със своя съвет по следния начин:

„След много прераждания членовете на съвета ми стават ту трима, ту четирима. Забелязах, че четвъртият старейшина има сребрист цвят, докато останалите са в нюанси на тъмновиолетово. Наричам го свой личен съветник. Всеки път, кога­то го видя на катедрата, зная, че ще изслушам лекция за лип­сата на самоувереност. Казва ми, че съм твърде сдържана ду­ша и се страхувам да отстоявам своето дори когато зная, че съм права. Признавам колко плаха съм на Земята и той внима­телно ми обяснява, че ако се изявявам, ще се радвам на повече обич и уважение. Боя се от спорове и враждебност. Той казва: „Никога не бихме поискали от теб нещо, с което не можеш да се справиш, не се страхувай да се изявяваш, имаш способнос­ти.”

Тази душа е избрала женско тяло с дребничък ръст и простовати черти за този живот, въпреки че е полу­чила съблазнително предложение да бъде ослепителна красавица. Сподели, че се е надявала да зарадва сребрис­тия съветник, като приеме това предизвикателство и живота с родители, които са я пренебрегвали и подце­нявали в детството й. Попитах клиентката коя реплика на сребристия член на съвета я е крепила най-много през последните няколко века. Тя отвърна: „То­ва, което спечелиш от всеки труден живот, остава за цяла вечност.”

Докато с личните си водачи обсъждаме дали сме по­стигнали целите си и преценяваме всяка стъпка от от­миналия живот, старейшините задават по-общи въпроси. Не се интересуват само от последното ни прераждане. Въпросите им обхващат всички предишни животи и са свързани с цялостния ни напредък и самоусъвършенстване. Старейшините искат да узнаят дали раз­виваме потенциала си. Убедил съм се, че комитетът е внимателно балансиран от старейшини, чийто характер и минало имат нещо общо с душите, които се явяват пред тях. Понякога долавям лична привързаност между някого от съвета и клиента си. Изглежда, има старейшини, които умеят да се идентифицират с характера, силните страни и слабостите, интересите и целите на душата.

Въпреки това, което току-що споделих, трябва да до­бавя, че огромното мнозинство от хората под хипноза не се чувстват близки със старейшините от съветите си. Изпитват уважение и почит към тях, но не и дълбока привързаност, каквато показват към духовните си вода­чи. Затова следващият случай е изключителен.

случай тридесет и осми

Д-р Н. Виждаш ли в съвета си нови лица, които не са присъствали предишния път?

К. (внезапно затаява дъх; следва дълбока въздишка на радост.) Най-сетне! Рендър се върна. Толкова се рад­вам да го видя отново.

Д-р Н. Кой е Рендър?

Забележка: клиентът трепери и не отговаря.

Д-р Н. Сега отново поеми дълбоко дъх и се успокой, за да открием заедно какво става. Къде седи Рендър?

К. Вляво от средата на масата. (все още замислено.) Беше толкова отдавна…

Д-р Н. Колко земни години са изминали, откакто за пос­леден път се видя с Рендър?

К. (със сълзи на очи, след дълга пауза.) Около… 3000 годи­ни…

Д-р Н. Навярно си имал много прераждания за това вре­ме, защо Рендър е отсъствал толкова дълго?

К. (все още през сълзи, но по-спокойно.) Не разбирате колко много означава за мен завръщането му в съве­та. Рендър е стар, мъдър… и… спокоен беше с мен, преди земните ми цикли (минали прераждания) да ста­нат толкова много. Рендър ми казваше, че показвам голям потенциал и се разбивам бързо, получавах важни роли, а после… (замълчава и отново затреперва.)

Д-р Н. (внимателно.) Справяш се добре. Продължи, ако обичаш, и ми кажи какво ти се е случило.,

К. (след още една дълга пауза.) Аз… Се отклоних от пра­вия път. Попаднах в клопки, както много други тук. Замаях се от властта си. Беше ми забавно да управля­вам останалите. Независимо какво тяло обитавах. С всеки живот ставах все по-суетен и себичен. Рендър ме предупреди, че това ще забави развитието ми, и аз му дадох обещания, които не изпълних. Толкова… про­пилени животи… Пропуснах много възможности… И похабих знанията и силите си.

Д-р Н. Е, явно напоследък нещата са се променили, иначе Рендър не би се върнал.

К. През последните петстотин години положих големи усилия да поправя грешките си. Да се интересувам от другите, да им помагам, да изпитвам състрадание. И това е наградата ми. Рендър се върна! (клиентът започва неудържимо да трепери и не е в състояние да продължи.

Д-р Н. (след като правя всичко възможно да го успокоя.) Какви са първите думи на Рендър в мига, когато се виждате след дългото му отсъствие?

К. Приятелски ми се усмихва и казва: „Радвам се, че от­ново ще работя с теб.”

Д-р Н. Само това ли?

К. Не беше нужно повече. Усещам силата на страхотния му ум и разбирам, че отново вярва в моето бъдеще.

Д-р Н. Какво му казваш?

К. Кълна се, че никога вече няма да се проваля.

Рендър бе описан с фосфоресцираща виолетова тога. Почти винаги и водачите, и членовете на съвета носят тоги, а понякога – туники. Душите не се нуждаят от дрехи, както и от жилища в духовния свят. Могат да приемат множество образи, и облеклата също са мета­форичен символ. Чистата енергия на старейшините е с тъмнолилав нюанс, но цветовете на тогите им могат да бъдат различни. Тези облекла символизират достоле­пие, чест и чувство за история в съзнанието на хората, говорещи за тях. На Земята тогите се свързват с юридическите, академичните и теологическите институции в човешкото общество.

Хипнотерапевтът може да извлече доста сведения чрез въпроси към клиентите за цвета на дрехата на всеки старейшина в съвета. За душите от Земята то­гите са облекло, вдъхващо уважение. Когато започнах да събирам информация за цветовете им, предположих, че те отразяват някакъв статут или ранг на старейши­ните в съзнанието на хората. При ранните изследвания на този аспект на духовния свят въпросите ми бяха основани на погрешни схващания за власт. Открих, че облеклата на тези същества, мястото им на масата и степента на участие на всеки от тях в събеседването не зависят от заемана позиция в някаква йерархия.

Най-често клиентите ми виждат старейшините в бели и лилави тоги. Може би изглежда странно, защото двата цвята са в противоположни краища на цветовия спектър. Но както беше обяснено в случай 31, бялото е рецептивна енергия за начинаещите души, както и цвят за предаване на мисловни послания от напреднали теле-пати. Бялата енергия на по-младите души е знак за про­цес на постоянно самопречистване и обновление. За по-напредналите тя е символ на чистота и яснота. Причи­ната толкова често членовете на съветите да се явя­ват в бели тоги, както и водачите, посрещащи новоп­ристигналите в духовния свят, е, че именно белият цвят отразява предаването на знания и мисли. Белите енер­гийни тоги, или аурите във вид на бели ореоли около просветените същества, са белег за хармонизация и съ­четаване на мисълта с универсална енергия.

Лилавото е цвят на мъдростта и дълбокото разби­ране. Виолетовите или лилави тоги на някои съветници отразяват способността им да оценяват постиженията на заставащите пред тях души с благосклонност и любов, придобита благодарение на значителен опит. Енергийните цветове на облеклата на старейшините донякъде издават и идеализация на тези мъдреци от страна на клиентите ми. Никога не се виждат черни тоги, но по-неспокойните души при влизането си в седа­лището на съвета наричат старейшините „съдии”. Никой не визуализира помещението за събеседвания като съдебна зала.

Случва се старейшините да носят качулки, четиривърхи шапки, шлемове или други старинни символи. Обикновено качулките са спуснати назад, за да не придават на съветниците страховит вид. Подобни визуализации ми напомнят за стари религиозни ордени като доминиканците, които са носели бели одежди с качулки.

Тези земни образи на тоги и туники идват от стара традиция в историята ни. Облеклата и други атрибути, описвани от клиентите ми, са символи, внушаващи уважение към мъдрите същества, които като гадатели тълкуват събитията в съществуването на душите. В след­ващия случай разговарям с душа от първо нива, която току-що е влязла в седалището на съвета след края на миналия си живот през 1937 година.

случай тридесет и девети

Д-р Н. Колко старейшини има в съвета ти?

К. Предпочитам да ги наричам мъдреците. На масата седят шестима.

Д-р Н. Опиши облеклото на всеки мъдрец и сподели впе­чатленията си от това, което виждаш.

К. (пауза.) Седналият в средата е с лилава тога, а на останалите са бели с виолетови нюанси… Освен… Же­ната в десния край… Нейната е бяла с бледожълт оттенък. Тя се държи по-непринудено с мен от другите.

Д-р Н. Какво означават цветовете за теб?

К. Донякъде зависи от наскоро завършилия ми живот. Мъдрецът в бяло от дясната страна иска да видя нещата по-ясно. Присъствието на съветничката с жълта тога… има нещо общо с подкрепата, която съм давал и получавал, но все още не зная какво. Помня, че преди две прераждания на мястото й седеше друга, с пурпурна тога. Беше, когато се завърнах у дома (в духовния свят) след живот на осакатен човек.

Д-р Н. Какво си помисли, когато видя пурпурната й тога преди два живота?

К. Това е физически… телесно ориентиран цвят. Пурпур­ната се интересуваше от кармичните влияния, свър­зани с тялото ми. Бях ужасно изтощен и гневен след този живот. Имаше и един мъдрец със зелено облекло, когото сега не виждам.

Д-р Н. Защо зелено?

К. Това е цветът на лечителите… Духовни и физически.

Д-р Н. Обикновено виждаш ли всички тези цветове на облеклата на мъдреците?

К. Всъщност не. Най-често са с почти еднакви лилави тоги. Навярно този път ще получа специални послания.

Д-р Н. Да поговорим за съветника в лилава тога, който седи в средата. Мислиш ли, че е важна личност?

К. (смее ми се.) Хей, всички тук са важни!

Д-р Н. Добре, има ли сред тях някой, когото смяташ за по-значим от останалите?

К. Да, лидерът им. Той движи нещата.

Д-р Н. Защо мислиш, че е така?

К. Защото другите го слушат. Той ръководи всичко. През повечето време останалите говорят чрез него.

Д-р Н. Знаеш ли името му?

К. (смее се.) Няма начин! Не се движим в една и съща компания.

Д-р Н. Как започва събеседването?

К. Председателят ми казва: „Добре дошъл, радваме се, че отново си при нас.”

Д-р Н. Какво отговаряш?

К. „Благодаря”, но си мисля… „надявам се да мине добре.”

Д-р Н. Какви мисли ти изпраща председателят, който ръководи нещата?

К. Не иска да чувствам мъдреците толкова по-висши, че да се боя да разговарям с тях. Това събрание е за мен. После пита: „Какво мислиш за напредъка си от послед­ната ни среща насам? Научи ли нещо, за което бихме могли да поговорим?” (пауза.) Така започват всички събеседвания. Искат да чуят какво имам да споделя.

Д-р Н. Сега по-спокоен ли се чувстваш?

К. Да.

Д-р Н. Опиши как протича срещата по-нататък.

К. (пауза.) Започваме с успехите ми. В миналия си живот бях собственик на преуспяваща компания с голям брой наети работници. Премислям всичко. Искам да създам добро впечатление, като им кажа за благотворител­ната си дейност… Нали разбирате, добри дела. (пауза.) После стигаме до начина, по който ръководех компанията си… Неспособността ми да избягвам конфликти, разногласията и кавгите с персонала. (клиентът става неспокоен.) Толкова е отчайващо… Опитвам се да преодолея това… но… (замълчава.)

Д-р Н. Продължи, ако обичаш. Твоят водач помага ли ти по, някакъв начин?

К. Водачът ми Жоакин говори зад мен. Разказва накратко за основните моменти от живота ми и старание­то да осигуря работа на възможно най-много хора по време на депресията.

Д-р Н. Не звучи зле. Доволен ли си от начина, по който Жоакин те представя пред мъдреците?

К. Да. Обяснява какво съм искал да постигна и какво е станало в действителност. Тонът му е спокоен. Жоа­кин нито ме защитава, нито ме хвали, просто описва участието ми в събитията в един труден период за Америка.

Д-р Н. Смяташ ли Жоакин за свой адвокат?

К. (категорично.) Не, тук нещата не стоят така.

Д-р Н. Обективно ли е резюмето му?

К. Да, но едва сме започнали. Насочвам мислите си към живота, който осигурих на семейството си, но невол­но смесвам това с работата… Не мога да се отърся от притесненията за начина, по който се отнасях с под­чинените си. В момента Жоакин мълчи, не желае да ми пречи.

Д-р Н. Да продължим с обмена на мисли между теб и мъдреците.

К. Опитвам се да отгатна следващите им въпроси. При­знавам, че ми харесваше да трупам материални цен­ности в живота си. Интересуват се защо, и споделям, че това ме караше да се чувствам преуспял като лич­ност, но го правех за сметка на другите. Припомнят ми подобни постъпки от предишни прераждания… И питат дали смятам, че вече се справям по-добре.

Д-р Н. Мислиш ли, че намеците за миналото ти оспорват по някакъв начин преценката на последния ти живот?

К. Не, във въпросите им няма укор. Приемам ги спокойно, но напрягам мислите си и се старая да изтъкна бла­готворителните си прояви като нещо важно… После… (спира.)

Д-р Н. (насърчително.) Дотук се справяш добре, кажи ми какво става по-нататък.

К. Мъдрецът, който седи в средата… Силата на мисълта му ме обгръща…

Д-р Н. Какво послание ти предава?

К. (бавно.) Ето какво чувам: „Именюъл, не сме тук, за да те съдим, наказваме или пренебрегваме мислите ти. Просто искаме да се погледнеш през нашите очи, ако можеш. Това означава да си простиш. Този аспект е най-голямото предизвикателство при срещите ти с нас, защото желанието ни е да приемеш себе си такъв, какъвто си, със същата безусловна любов, която ние изпитваме към теб. Задачата ни е да те подкрепим в земния ти път. Накрая ще ти напомним за онази случка на автобусната спирка.”

Д-р Н. Случка на автобусна спирка… За какво говори?

К. (пауза.) Отначало самият аз съм озадачен. Обръщам се към Жоакин за помощ.

Д-р Н. Обясни какво следва, Именкуьл.

К. Мъдрецът в средата… ми предава ново послание: „Не си ли спомняш? Жената, на която помогна един ден на автобусната спирка?” Отговарям: „не, не помня.” по­сле всички изчакват споменът ми да изплува и някой изпраща образ в съзнанието ми. Вече се досещам… Веднъж видях една жена… Докато бързах към офиса с куфарчето си. Бързах. Но чух тихия й плач вляво от мен. Седеше на спирката до тротоара. Беше по време на депресията, хората бяха отчаяни. Спрях. После импулсивно седнах до нея, обгърнах раменете й и се опитах да я утеша. Беше много нетипична за мен постъпка. (пауза.) Господи, това ли ги интересува? Останах при тази жена само няколко минути, докато пристигне автобусът. Никога вече не я видях.

Д-р Н. Какво мислиш за хрумването на мъдреца да ти напомни за тази случка по време на събеседването?

К. истинска лудост! Цял живот съм давал пари за бла­готворителност, а те се интересуват от това! Не съм предлагал на тази жена никакви пари, просто поговорихме…

Когато с клиента ми обсъждахме този разговор, спо­делих какъв е според мен смисълът на присъствието на усмихнатата дама с жълта тога отдясно в съвета. Навярно да изрази одобрение за спонтанно предложената подкрепа на една непозната на автобусната спирка. По-младите души, заставащи пред съветите, често не пом­нят някои моменти от живота, докато търсят оправда­ния за постъпките си. Погълнати от себе си, биха могли да пропуснат това, което е важно. Именюъл е изпитал състрадание към жената на спирката. Въпреки че бързал към офиса си, седнал до нея. Жестът на съчувствие бил кратък. Но Именюъл сподели, че в онези моменти почув­ствал болката й, погледнал я в очите й и казал, че ще се справи с проблемите си, защото вярвал, че може да бъде силна. Жената престанала да плаче и когато автобусът пристигнал, станала и го уверила, че ще се справи. След това той продължил по пътя си и забравил за тази кратка проява на доброта до края на живота си.

Случката на автобусната спирка изглежда незначи­телна в сравнение с множество други постъпки. За съ­вета не е така. В живота си хората правят много красиви жестове, които им се струват толкова дребни, че рядко се сещат за тях. Но в духовния свят нищо не е маловажно. И нищо не се забравя.

Няма точно установени правила за значението на всеки цвят, който старейшините избират да покажат на явяващата се пред тях душа. Например червената тога на съветничката от последния случай може да бъде свър­зана с нуждата на Именюъл да запази страстта към живота, след като в  миналото си прераждане е обита­вал тяло на инвалид. В следващия раздел ще обясня зна­чението на други символи, използвани от съветниците. Червена тога или скъпоценен камък на медальон или пръс­тен може да има няколко различни смисъла в зависи­мост от обстоятелствата. Червеното е цветът на страстта и силата и Именюъл е видял старейшина с червена тога след живот, в който е имал физически не­дъг. Но в друг случай медальон с рубин може да означава нужда на душата от повече страст към истината, отколкото е проявявала в предишния си живот. Точното значение на цветовете при срещите със съвета е уникално за всяка душа. Както каза един от клиентите ми:

„Дрехите на съветниците отразяват способностите им в определена област. Цветовете, които показват, по различен начин са свързани и с темата на обсъждането. Те са знаци, които ми подсказват какво да очаквам, когато застана срещу съвета. Никой старейшина не е по-висш от останалите, за­щото всеки е постигнал съвършенство в различен аспект.”

Знаци и символи

Още от зората на човешката история нашата раса е търсила скрити духовни значения в тълкуванията на то­ва, което виждаме около себе си. Помня как се почувствах, когато се изкачих до убежищата на пещерни хора от палеолита в дордонската долина във Франция. Сим­воличните скални рисунки в тези пещери ни отвеждат в далечната каменна ера. Те са сред най-ранните доказателства за съществуването на духовно съзнание у хора­та. Хиляди години първобитните същества по целия свят са използвали скални рисунки и пиктограми, за да изра­зяват идеи, свързани с магии, плодородие, оцеляване, сме­лост и смърт.

Всъщност в дългите векове от това време насам не сме преставали да изразяваме индивидуалността си чрез знаци, символизиращи свръхестественото. Най-ранните символи са били трофеи от животинското царство или от борбата със стихиите. Използвали са се най-различ­ни знаци като въплъщение на сила или средство за себепознание и самоусъвършенстване. Интересът към мис­тични символи в дребните култури често се свързва с желание за надделяване на висшата ни същност над първичната страна на човешката природа. Може би риту­алите и символите на тайните мистични общества ка­то гностиците и кабалистите отразяват както душев­ната памет на Земята, така и човешката памет в ду­ховния свят.

Не биваше да се изненадвам, когато открих, че в ду­ховния свят съществуват емблеми, носещи важно значение. Както всички физически предмети, визуализирани от клиентите ми в състояние на хипноза, и знаците, носени от старейшините, са образи, създадени въз осно­ва на земен опит. А защо да не е възможно чрез душев­ното си съзнание да пренасяме и на Земята послания от срещите си със съвета? Антрополозите, изследвали гли­нени плочки, печати, пръстени е изображения и амулети от древността, вярват, че тези символи оказват влия­ние и върху носещия ги, и върху наблюдателя не само във физическия живот, а и в селенията на безплътните ду­ши. Обичаят да се носят гравирани пластинки, пръсте­ни и скъпоценни камъни съществува и днес. Много хора, притежаващи такива символични талисмани, вярват, че те ги закрилят, но същевременно напомнят за лична сила и възможности. Може би следващите два случая ще хвърлят известна светлина по въпроса за произхода на интереса ни към пророческите знаци.

Почти половината от клиентите ми виждат по един или повече старейшини с медальони на врата. Другата половина не описват подобни предмети. Честно казано, не откривам никаква връзка между тези две групи души, дори в нивото им на развитие. Около осемдесет и пет процента от тези, които говорят за медальони, визуа­лизират кръгла форма. Останалите виждат квадрати, правоъгълници, триъгълници, звездовидни или триизмер­ни фигури. Всички тези форми на медальоните, както и рисунките върху тях са израз на морална и духовна при­емственост за разбиващата се душа.                  .

Медальоните са окачени предимно на верижки или по-някога на обикновен конец. Най-често металният диск е златен, но може да бъде и сребърен или бронзов. Вниманието на повечето клиенти е съсредоточено върху медальона на един от съветниците, почти винаги предсе­дателя. Обичайното място на този старейшина е точно срещу душата.

• случай четиридесети •

Д-р Н. Колко членове на съвета седят срещу теб?

К. Петима.

Д-р Н. Как са облечени?

К. С бели тоги.

Д-р Н. Искам да ги огледаш внимателно… Виждаш ли някой от тези мъдреци да носи нещо върху тогата си? Ако не виждаш, не се безпокой. Просто проявявам любопитство.

К. (пауза.) Седналият в средата има нещо на врата.

Д-р Н. Ако обичаш, опиши какво виждаш.

К. Не зная, нещо на верижка.

Д-р Н. Какво виси на нея?

К. Кръгла метална плочка.

Д-р Н. (винаги задавам този въпрос.) Колко е голяма? Колкото грейпфрут, портокал или орех?

К. (обичайният отговор.) Колкото портокал.

Д-р Н. Какъв цвят е този знак?

К. Златен е.

Д-р Н. Какво мислиш, че означава златният медальон?

К. (нормалнцят отговор.) О, вероятно някакъв символ на сан или може би на способностите му в определена област.

Д-р Н. Разбирам. Мислиш ли, че е необходимо членовете на съвета да носят гербове, за да изтъкват едни пред други сана или дарбите си?

К. (смутено.) Е… не зная… Искам да кажа, как да разбера?

Д-р Н. Да не се предаваме толкова лесно. Заедно бихме могли да открием нещо.

К. (не отговаря.)

Д-р Н. Опиши какво виждаш на златния медальон.

К. (както обикновено.) Не го виждам много ясно.

Д-р Н. Искам да се приближиш и да погледнеш емблемата отблизо.

К. (с неохота.) Не съм сигурна дали е редно.

Д-р Н. Нека помислим логически. Ако не биваше да виждаш знака, председателят на съвета не би ти позво­лил. Нима има смисъл тези високоразвити същества да се явяват пред теб с гербове на тогите си, които не трябва да виждаш? А защо биха ги показвали един на друг?

К. Предполагам, че сте прав. (все още колебливо.) Мисля, че мога да се приближа.

Д-р Н. Ако не смяташ, че да говориш за това с мен, е нарушение на правилата, погледни изражението на старейшината с герба. Той знае какво мислиш. Кажи ми какво виждаш.

К. Великодушно изражение… Готов е да ми помогне.

Д-р Н. Тогава съм сигурен, че не би искала да пропуснеш нещо важно за тази среща. Придвижи се напред и опи­ши какво виждаш на металната плочка.

К. (сега по-уверено.) Не мога да разчета надписа по края, прилича на ажурена дантела, но в средата виждам релефна рисунка на голяма котка със зинала уста.

Д-р Н. Опиши по-подробно животното. Домашна котка ли е?

К. (решително.) Не, планински лъв в профил, със свирепо изражение и огромни зъби.

Д-р Н. Нещо друго?

К. (спокойно.) О, под шията на пумата има ръка, която държи кама. (дълга пауза.) А… да…

Д-р Н. Досещаш се какъв е смисълът на всичко това, нали?

К. (тихо.) Мисля, че да. Картината е от живота ми на индианка.

Д-р Н. Не сме говорили за това прераждане. Кажи ми кога и къде беше и каква е ролята на голямата котка.

По-нататък клиентката, чието духовно име е Уон, обясни, че през 1740 година е била млада индианка в северна Америка. Веднъж излязла в гората с двете си деца да търсят корени. Мъжете от селото й били на лов. Изведнъж видяла голяма котка да скача от едно дърво и да се приближава към децата й. Уон хвърлила кошницата си и се втурнала право към котката. Каза ми: „Едва успях да извадя каменния си нож… Животно­то ме повали. Миг преди да ме убие, забих ножа дълбоко в шията му. После мъжете намериха мен и пумата мъртви, но децата бяха в безопасност.” Когато попи­тах Уон защо й показват тази емблема на котка, тя отговори: „За да ми напомнят за проявената смелост и да ми кажат, че трябва по-често да я използвам в другите си животи.”

За по-голяма достоверност винаги в края на хипно­тичния сеанс моля клиентите си да нарисуват това,

Което са видели. Визуалната картина на тази случка е показана на фигура 9 а.

Изображението на ръката на Уон, която убива пу­мата, върху медальона е създадено, за да предаде важно послание за увереност и смелост. Клиентката ми се обърна към мен поради необяснимия си страх, че ще умре на тридесет и девет години. Две години по-рано брат й бе загинал на същата възраст поради безразсъд­но шофиране. Наскоро бе отпразнувала тридесет и де­ветия си рожден ден и открихме нещо интересно в съ­ществуването й.

Докато траеше сеансът ни, клиентката ми научи, че в прераждането си след индианския живот е била изос­тавена от своя съпруг трапер заедно с децата си в ко­либа в Уайоминг по време на сурова зима през XIX век. Този мъж, който в сегашния й живот е бил неин брат, имал неспокоен нрав и искал да се освободи от отговор­ността за семейство. В случая има кармична смяна на роли от страна на една неуравновесена душа от групата на Уон, която след грешките, допуснати в предишния си живот като неин съпруг, се е преродила в доста буен брат в двадесети век.

Уон призна, че като изоставена съпруга на трапера не е положила достатъчно усилия да спаси себе си и де­цата си, като направи ски, вземе вързоп с провизии и опита да се върне при цивилизацията, преди храната им да свърши. Страхувала се и се залъгвала, че съпругът й няма да остави нея и децата да умрат от глад. Съвет­ниците са показали на уон медалъона не само като намек за липсата на решителност в живота й в Уайоминг, а и за плахото й държание днес. Радвам се, че Уон разбра съвременния смисъл на символа на смелостта, както и че душата на брат й е поискала своя кратък живот, за да я изпита отново и същевременно да се справи със собствената си карма да изоставя хората.

Зная, че изглежда странно ефирните същества от съ­вета да се явяват пред душите в образ на хора с тоги и медальони. Когато разбрах за съществуването на те­зи гербове, наистина се запитах дали не са символ на някакъв сан. Убедих се, че плочките и фигурите на тях нямат нищо общо със статута на старейшините в съ­вета, а са предназначени да внушат определено послание на душите, заставащи пред тях. Както и с много други аспекти на духовния свят, не беше лесно да разкрия зна­чението на знаците.

Фигура 9 (а-0). Изображения на медалъони, носени от членовете на съвета

Тези рисунки не са направени по един мащаб. Душите виждат плочки с различна големина и цвят, но почти винаги са кръгли и висят на врата на някой старейшина. И четирите съдържат обичайните два концентрични кръга с издълбани по края неразга­даеми лингвистични знаци, макар че не всички виждат такива символи.

Фигура 9 (е-н). Продължение

В ранните етапи на проучванията си за медальоните получавах озадачаващи отговори, например, че символи­те са неразгадаеми или че старейшините се намират твърде далеч и изображенията не се виждат ясно. Тога­ва промених тактиката си. Както може да се види в последния случай, вече казвам на клиентите, че няма смисъл съветниците да показват помежду си подобни отличителни знаци. Щом тези мъдри същества вече зна­ят всичко един за друг, значи медальоните са създадени именно за душата, с която разговарят. След научаването на някой кармичен урок символите се сменят, но, изглежда, някои сцени остават непроменени.

Щом хората в състояние на хипноза разберат, че ем­блемите не са гербове на някакво тайно общество, пред­назначени само за съвета, стават по-словоохотливи. То­ва позволява на клиента да осъзнае, че не е само наблюдател ни събитие, над което няма власт, а активен участник. Отговорите му започват да добиват по-ясен сми­съл, когато се убеди, че има право да разгледа знака, създаден за него като душа. Усилията ми са оправдани, защото терапията чрез спомени от срещите със съвета между прераждания е от полза за сегашния живот на клиентите. Някои пасажи от следващия случай са необичайни, тъй като душата знае имената на трима члено­ве на съвета, които носят медальони. Гербът на пред­седателя е фигура 9 в.

• случай четиридесет и първи •

Д-р Н. Когато разгледаш по-отблизо емблемата на пред­седателя, ако обичаш, опиши ми я.

К. Дрит носи медальон с глава на орел. Гравирана е ре­лефно в профил върху златен диск. Човката е отворе­на. Вижда се езикът на птицата.

Д-р Н. Добре, какво означава това за теб?

К. Дрит ми предава послание да летя високо и да разцеп­вам тишината с виковете си.

Д-р Н. Можеш ли да ми кажеш нещо повече?

К. Дрит казва, че трябва да преодолея мълчанието си в живота Не мога вечно да живея в свой собствен свят. Ако не се издигна над обстоятелствата, няма да пос­тигна напредък.

Д-р Н. Как отговаряш на посланието на Дрит?

К. Просто не приемам това. Казвам му, че в миналия ми живот другите вдигаха предостатъчно шум. Не беше нужно и аз да добавям.

Д-р Н. Какво отвръща Дрит?

К. Казва, че бих могъл да направя света още по-шумен… Но по-добър, като по-решително изразявам това, кое­то зная, че е истината.

Д-р Н. Съгласен ли си с неговата преценка?

К. (пауза.) Мисля… Че бих могъл да се изявявам повече… Да привлека и други на своя страна… И да отстоявам убежденията си.

Д-р Н. След всеки живот ли виждаш изображение на орел?

К. Не, само когато се върна към стария си навик да мълча. Понякога дискът е гладък.

Д-р Н. Имаш ли подобен проблем в сегашния си живот?

К. Да, затова дойдох при вас и Дрит ми напомня за този урок.

Д-р Н. Има ли още някой в съвета с герб?

К. Да, това трябва да е Трон. Седи вдясно от Дрит.

Д-р Н. Ако обичаш, опиши ми медалъона на Трон.

К. На емблемата му е гравирана златна чепка грозде.

Д-р Н. Искаш да кажеш, че зърната са златни вместо с естествен цвят?

К. (свива рамене.) Да, защото самата плочка е от злато. Гербовете винаги са метални.

Д-р Н. Защо?

К. Не съм съвсем наясно. Според мен представляват трайни и ценни предмети.

Д-р Н. Какво означава за теб гроздето като символ?

К. (пауза.) Трон носи знака на… плодовете на живота… които могат да бъдат погълнати… усвоени… за нат­рупване на знания.

Д-р Н. Защо точно грозде, а не например ябълка?

К. Чепката грозде представлява… не един-единствен плод, а множество еднакви зърна… Усвояване на различни страни от едно цяло.

Д-р Н. Би ли обяснил по-подробно посланието на Трон?

К. С възприемането на този символ… всяко зърно… ще порасна и процъфтя с всяко ново преживяване, от което добивам опит.

Д-р Н. Някой от останалите съветници носи ли емблема?

К. (пауза.) Шай, на нейната има ключ, който е средство за отваряне на вратата към познанието и ми помага да приема факта, че разрешаването на проблемите ми е в моите възможности.

В случай 41 най-значимо е изображението на орел. Медальоните със символи на птици не са нещо необичай­но. Един клиент каза, че председателят на съвета му носи герб с птичи пера и магарешки бодил в средата, за да му напомни за поредица прераждания в планините на Шотландия. Той сподели: „В онези животи като водач на клан обикалях планинските чукари и се борех против британската тирания, за свободата на народа си.”

Една жена видя старейшина с емблема на лебед, кой­то символизира издигане чрез промяна. Ето какво каза: „Напомнят ми, че при раждането си това красиво съз­дание е тромаво и не умее да лети. Знакът отразява собствената ми метаморфоза от грозно пате в  нещо внушително – пълноценна личност в последните ми няколко живота.” Някои виждат медальон с риба. Един клиент обясни, че за него този символ представлява същество, което може да плува срещу течението и същев­ременно да бъде в хармония с обкръжението си.

Поради една или друга причина на гербовете на старейшините рядко има изображения на хора. Когато чуя за такава картина, символичното й значение винаги е интригуващо. За да илюстрирам това с пример, ще на­соча вниманието на читателя към фигура 9 с. Медальонът е от случая на тридесетгодишна жена на име Норийн, която дойде при мен, защото бе загубила желание да живее. Съпругът й се бе самоубил няколко месеца по-рано и тя искаше да го последва. По време на сеанса установихме, че в предишния им живот заедно духовният й партньор е загинал на двадесет и шест години, притиснат от отсечено дърво.

Всеки от партньорите в живота има свой кармичен път и често проблемите им за разрешаване са различни. Все пак, когато се съгласят да работят заедно, особено в брак, душите от една и съща група имат много допир­ни точки. В миналото си прераждане Норийн не се е справила добре като млада вдовица, най-вече поради отказа да отвори сърцето си за който и да е друг човек. Прекарала останалата част от живота си в безутешна скръб и починала от непоносимата болка на емоционал­ните рани, които не могла да преодолее.

На срещата й със съвета след този минал живот председателят каза: „Не позволяваш на духа си да израс­не, а?” очевидно в сегашния си живот Норийн трябва да се справи със същия урок. Искам да подчертая, че това не е причината за самоубийството на съпруга й. Попа­дал съм на случаи, когато брачен партньор съзнателно избира тяло с голяма вероятност за ранна смърт пора­ди различни естествени причини, за да даде възможност на партньора, който остава жив, да работи върху пре­одоляването на скръбта. Убийството не е такава веро­ятност. За никой физически здрав млад човек това не е предначертана кармична възможност. Съдейки по опи­та си, мисля, че ако съпругът на Норийн не бе извършил самоубийство, може би щеше да загине млад при някаква злополука.

При първата ни среща на клиентката ми й се стру­ваше невъзможно да живее без любимия си. Освен отча­яние изпитваше и чувството, че носи някаква вина, въпреки че в предсмъртното си писмо съпругът й твърде­ше обратното. Мисля, че споменът за последната й сре­ща със съвета и за медальона, който бе видяла там, промени днешния й живот.

• случай четиридесет и втори •

Д-р Н. Искам да ми опишеш точно знака, който виждаш на медальона на председателя.

К. Първо виждам някакво животно… Сърна. Не, мисля, че е газела във висок скок.

Д-р Н. Добре, различаваш ли още нещо, за което можем да поговорим?

К. (пауза.) На гърба й има човек. Откроява се ясно в центъра.

Д-р Н. На барелефно изображение ли прилича?

К. Да, газелата и човешката фигура са обърнати в профил. Виждам ги от такъв ъгъл, сякаш препускат през някаква равнина. Лицето на човека е неясно, но има дълги коси и крехко тяло на жена. Виждам, че единият крак е свит… Тя язди. Едната й ръка е вдигната и държи факла.

Д-р Н. (кратко отклонение към настоящето, след което настойчиво продължавам.) Добре, сега искам да преоткриеш смисъла на това, което виждаш. Фактът, че днес сме тук и обсъждаме този знак, не е случаен. Явно има нещо, което трябва да си спомниш. За втори път си млада вдовица – в две последователни прераждания. Ако е необходимо, помоли водача си за помощ.

К. (след дълга пауза отговаря със сълзи на очи.) Зная смисъла. Жената съм аз и яздя на изток, към изгрева. Посоката означава зората на нов ден. Обикновено такова животно не би се доверило на приближаващ се човек и още по-малко би му позволило да го възседне. Но тази газела ми вярва и аз също трябва да повярвам в себе си и да продължа натам, където ме носи, защо­то се налага да пътуваме бързо.

Д-р Н. Защо?

К. (след няколко мои погрешни предположения.) В живо­та има опасности. Част от тях са в самите нас – слабостите ни, които ни пречат да постигнем крайна­та си цел. Лесно е да им се предадем.

Д-р Н. Искаш да кажеш, че газелата представлява освобождаваща сила?

К. Да, трябва да събера смелост и сили да продължа живота си с по-ясна цел. Газелата е и символ на свобо­дата да преодолея страха и да добия вяра в себе си.

Д-р Н. А факлата, която носиш на емблемата?

К, (тихо.) Винаги… Светлината на знанието. Търсенето на мъдрост. Този пламък никога не угасва и побеждава сенките.

Д-р Н. Виждаш ли още нещо на плочката?

К. (все още в унес.) О, мисля, че не е важно за мен. Не мога да разчета гръцките букви, изписани в кръг покрай ръба.

За жалост трябва да призная, че никой от клиенти­те ми, които виждат медальони, не е успял да разгадае странните символи между двата концентрични кръга до ръба. Тайните надписи остават загадка при проучва­нията ми и за съжаление стигнах до извода, че това е особеност на гербовете, чийто смисъл аз и клиентите ми не бива да знаем. Би трябвало да добавя, че голяма част от всичко, което душите виждат или чуват по време на срещите със съветите си, не може да бъде пресъздадено в кабинета ми. В годините на работата си свикнах с факта, че хората в състояние на хипноза не могат напълно адекватно да обяснят какво им се случва в духовния живот поради ограниченията, налагани от необходимостта посланията да се предават и тълкуват чрез човешкия мозък. Клиентите ми не знаят защо не могат да дешифрират „завъртулките” на медальоните. Наричат ги йероглифи, клинопис, руни или дори математически символи. Писмото изглежда непреводимо на човешки език. Би могло да бъде пиктографско или идеографско, но изглежда, не е азбучно.

Предполагам, че в книгите на живота в духовните библиотеки се среща същият тип символи, както гръцката буква „рi” на корицата на книгата, описана в слу­чай 30. Докато книгите на живота са нещо лично и несъмнено се използват като хроники на миналото на душата от нейния водач и съвет, може би надписите по края на медальоните на старейшините нямат нищо об­що с душите. Стигнах до заключението, че ако клиенти­те ми трябваше да разберат значението на тези знаци, докато са в транс, водачите им биха се притекли на помощ. Независимо дали символите отразяват звукове, идеи, или думи, може би има обяснима причина защо хо­рата не могат да ги разтълкуват, която няма нищо общо с тях. Един клиент каза: „Мисля, че не трябва да разбера значението им, защото то е послание за моя старейшина от по-висш източник. Може би представ­ляват напътствия за него, които сам трябва да разга­дае, за да постигне свои цели.”

Разделям изображенията върху емблемите на съвет­ниците на две главни категории. Първата включва живи същества или предмети от природата. Тук спадат и минералите и скъпоценните камъни. Втората група е на геометричните форми, като кръгове и прави линии. И на двата типа медальони може да има скъпоценни камъ­ни, медальоните на съвета символизират страдания и цели, триумфи и грешки на душите, които застават пред тях. Цветовете на скъпоценните камъни са от значение и за старейшините, които ги показват, и за наблюдаващата душа. Най-често изображението на медалъона отразява характера, постиженията и целите на душата. Както древните оракули понякога старейшините показват знаци като предупреждение за надвисна­ла опасност, когато сме се отклонили от това, към което се стремим в живота.

Примерите, които следват, са на клиенти, видели геометрични форми и скъпоценни камъни на емблеми­те на своите съветници. Значението на тези рисунки не е така очевидно, както на предметите от природа­та, включително ценните камъни. Има култури, напри­мер японската, в които личните знаци с геометрична форма носят хералдическа символика. В ориента се­мейните гербове, носени върху дрехите, изобразяват природни предмети или геометрични фигури, иденти­фициращи членовете на отделен клан. За разлика от японските кланови традиции членовете на определена духовна група рядко виждат един и същ знак върху дре­хите на старейшините.

Установих, че спиралите на геометричните емблеми имат особено интересно значение. Някои от тях са с универсален смисъл, както следващият поред на фигура 9 d. Лично съм виждал подобни символи върху скали на различни места в Европа, северна Африка, Австралия и пустините на северна Америка. Много археолози ги на­ричат символи на животворна сила. Когато попитах клиента, който видя рисунката на фигура 9 D, за значе­нието й на срещата му със съвета, отговори следното: „Съветничката, която носи медальона със спирали, ми напомня, че започвайки от сърцето на духовния свят, спиралата на развитието води навън и някой ден ще се върне към източника на нашето сътворение.” Когато се появи медальон със спирала или концентрични кръго­ве, значението обикновено е свързано със съществуване­то на душата във вечността на живота й. Този знак изразява и духовна закрила.

На фигура 9 е линиите са криволичейки. Ето какво каза клиентът, който ги видя:

„Има четири вълнообразни линии, които започват от външ­ния ръб на плочката от различни посоки. Сливат се в кръга на единението, издълбан в средата на диска. Кривите линии пред­ставляват различните пътища към целта ни. С тях кръгът изглежда напукан, както всеки живот понякога сякаш се разпа­да. По пътя ни има много завои, но накрая ще стигнем до една и съща точка в центъра.”

Чувал съм описания на небесни тела – звезди, луна и слънце. След като дълго събирах всички изображения на медальоните, установих, че най-често срещаният от небесните символи е лунен сърп. Фигури 9 f и 9 g (които ще представя и в случай 44) са различни варианти на рисунка на полумесец в съзнанието на двамата клиенти, цитирани по-долу:

„Слънцето ни изпраща златисти лъчи животворна светли­на, докато полумесецът за мен е символ на израстване. Тази сребриста светлина представлява силата на моите възможности. С нарастването й висшата ми същност се развива все повече.”

„Между преражданията си съм пътешественик през измере­нията. Обърнатата надолу луна символизира обвивката и съдържанието на духовния свят, който властва над Земята, на­шата Вселена и измеренията около нея. Линиите в горната част на герба са ключови точки в духовното ми пътуване, чийто смисъл е да ми дадат насоки за работа. Звездата в дол­ната част е пречистващата светлина, свързваща вселените.”

Обикновено, когато някой клиент говори за полуме­сец върху медальон, той представлява увеличаващата се сила на душата в земните й прераждания. Клиентите ми казват, че това е нарастваща луна, противопоста­вена на чезнещата. Често описват този знак като сре­бърно изображение върху златен диск. Правите линии, хоризонтални, вертикални или образуващи примки и ъг­ли, имат безброй значения. Например на фигура 9 о в горната част на медальона има пет прави пресечени линии. Един клиент, който видя такива по целия диск и никакви други символи, каза: „Звездообразното препли­тане на тези линии в центъра на диска означава, че получавам всестранна подкрепа от членовете на своя съвет.” Струва ми се невъзможно да се класифицира огромното многообразие от символи, за които чувам, защото те са уникални за всяка душа.

На фигура 9 н предлагам още изображения на медальони. Последният съчетава геометрична фигура със скъпоценен камък. Този герб беше описан от жена с духовно име Унз, която страда от мъчителна фибромиалгия – нарушение на мускулните функции.

•  случай четиридесет и трети •

Д-р Н. Обясни какво виждаш върху тогата на председа­теля.

К. Каре е сложил златен медальон за събеседването ни. Откакто си го спомням, по целия диск има преплетени кръгове.

Д-р Н. Кажи ми, Унз, какво означава за теб този знак?

К. Кръговете ми напомнят, че всеки живот е крачка напред във вечното ни съществуване към постигането на нашата главна цел.

Д-р Н. Виждаш ли още нещо на диска на Каре?

К. (весело.) Да, да. Заслужила съм да ми покаже изумруда, който е в центъра.

Д-р Н. Какво е значението на този камък за теб?

К. (с явно задоволство.) Това е знакът на лечителите.

Д-р Н. Има ли нещо общо с фибромиалгията в настоящия ти живот?

К. Разбира се. Сама настоях да се преродя в тяло с неиз­лечимо заболяване.

Д-р Н. (изненадано.) Можеш ли да обясниш избора си?

К. Отдавна избрах този път. Открих, че когато самата аз страдам от мъчителна болест, развивам лечителските си дарби. Когато човек чувства постоянна болка, дори и не силна, това представлява възможност… Особено за един лечител.

Д-р Н. Възможност за какво?

К. Да експериментира с вибрационните нива на болката в тялото си. По този начин се усвоява изкуството за разпределяне на енергията така, че да облекчи прис­тъпите. Като работя със своята енергия, се научавам по-умело да помагам на другите.

Д-р Н. Какво още можеш да ми кажеш за това преживяване?

К. Постоянната болка ми помага да се съсредоточа вър­ху човешкия опит. За освобождаване от болката е необходима пълна концентрация. Чрез нея се добива увереност, че усилието за преодоляване на страдание­то е посветено на по-висша цел. Отнасям се с голямо внимание към другите човешки същества, страдащи от физически заболявания в живота. Успявам да по­могна на онези, които приемат използването на съзна­телен контрол за облекчаване на болката.

Д-р Н. Явно много се гордееш, че си заслужила изумруда, показан от Каре?

К. Това е знак за лечителските способности на съветника, който го носи. Въплъщава моя характер, както и този на Каре, чиято задача е да следи развитието ми през вековете. Отразява и постиженията ми.

Д-р Н. Имам ли право да смятам, че знакът ти се показва от магистър лечител, който очаква да продължиш с работата си, докато сама станеш специалист в тази област?

К. Да, и доверието на Каре ми вдъхва сила.

Бих нарекъл говорещата в случай 43 бързо напредва­ща душа. Унз се преражда на Земята едва от пет хиляди години, много кратко време, като се има предвид сте­пента на развитие, до която е достигнала. Успяла е, защото не приема лесни животи. Никога не избира здра­ви тела, което ми се струва изумително. В днешния си живот Унз е лечител, който използва смесица от духов­ни дисциплини. Помага на много хора със здравословни проблеми чрез внушения и медитация.

Друг аспект на случай 43, който ми се струва инте­ресен, е, че Унз е започнала да вижда зеления камък на медальона едва между последните си четири-пет живо­та. По-рано на същото място имало кехлибар. Унз ми каза, че това е цветът на подкрепата и защитата на слабите и болните, който се появява преди зеления. На­рече изумруда „камъка на моето израстване” и добави: „зеленият камък отразява сегашната ми позиция.” Това за мен означава, че Унз е душа от четвърто ниво. След­ващите въпроси разкриха още нещо. Унз каза, че в ран­ните й животи на Земята между кръговете (примките) в средата на диска не е имало камък.

Спомням си един клиент от пето ниво, който ми каза: „На герба на председателя има пет камъка: диа­мант, рубин, кехлибар, изумруд и сапфир, които символи­зират постиженията ми на различни нива от моето раз­витие.” Следователно значението на скъпоценния камък не е свързано със стойността му, а по-скоро с цвета, който отразява постиженията на душата. Метафорич­ните образи на ценни камъни, за които говорят хората в транс, провокират полезни паралели със земни тради­ции. Древните жители на средния изток, Индия и Китай са смятали, че някои скъпоценни и полускъпоценни камъни имат собствен жив характер. Например шумерите са вярвали, че човек, който носи син лапис, е придружаван от личния си бог, „когото трябва да слуша”. Повечето от клиентите ми виждат духовните си вода­чи като тъмносиня светлина. Древните също са смята­ли, че аметистово лилавият цвят въплъщава духовно познание и мъдрост. Камък с този цвят се показва на души от четвърто или по-висше ниво.

Някои от клиентите, чиито съветници носят медальони, виждат само скъпоценни камъни. Понякога не са върху диск. Имал съм случаи, в които камъни или сияещи топчета от цветна енергия се появяват на огърлици, пръстени или в ръцете на някои старейшина, който ги показва на душата. Светлинната енергия с определен цвят отразява различните аспекти на физическия и ду­ховния ни живот. Някои цветове, показвани от старейшините като ореоли, тоги или медальони, понякога са знак и за областта, в която самите те са специалисти, и същевременно са пряко свързани с това, което душата пред тях се надява да постигне.

Хипнотизаторът не бива да се поддава на предвари­телните си представи за значенията на цветовете. Сим­волите, описвани от клиенти в транс, които визуализи­рат срещите си със съвета, нямат еднакво значение за всяка душа. Въпреки това мисля, че имам право да кажа, че хората в състояние на хипноза свързват знаците, показвани пред тях, чрез душевната си памет с влияни­ята и силите, които се опитват да овладеят в насто­ящия  си живот. Клиентите ми откриват във всички медальони, които виждат по време на събеседванията си, дълбок смисъл и мъдрост. Значението им е нещо съв­сем индивидуално и целта на показването им е да дадат насока и мотивация на душите от Земята чрез себепознание. Въздействието на образите, видени в  състояние на транс, е така завладяващо, че много клиенти скоро след сеансите си поръчват бижута със същите знаци, за да им напомнят за техния кармичен път.

Присъствието

„Когато отвеждате хората в духовния свят, виждат ли Бог?” често ми задават този въпрос по време на лекции и не мога да дам кратък отговор. Зная, че клиентите ми чувстват присъствието на извора на своето сътворение. По-напредналите обясняват, че някога всички души от­ново ще се слеят с източника на лилава светлина. Все пак има ли място в духовния свят, където все още прераждащата се душа вижда същество, по-висше от старейшините? Отговорът е да – на срещите си със съвета,

По време на събеседването със старейшините ни об­зема чувство за близостта на още по-висша сила, нари­чана просто присъствието. Много клиенти казват: „То­гава се намираме възможно най-близо до Бог.” По-на­предналите клиенти, които скоро ще престанат да се прераждат, изтъкват, че според тях това присъствие не е точно Бог, а обожествено същество или същества, чиито способности далеч превъзхождат тези на съвет­ниците. Всички са съгласни, че присъствието е там, за да помага при работата на съвета.

Повечето от душите, с които разговарям, избягват да употребяват думата Бог при описанията си на вис­шето присъствие, което по-скоро чувстват, отколкото виждат в духовния свят. Предпочитат да използват думи като източник или висш дух, защото понятието Бог е твърде персонализирано на Земята. С приближаването си към по-висши нива на развитие много души за­почват да говорят за присъствието в множествено чис­ло, като част от много духовни сили с безгранично по­знание. Чувстват, че тази по-висша сила оказва влияние при събеседванията им със съвета, но може би не е самият създател. Присъствието е най-осезаемо за кли­ентите ми по време на срещите им със съвета. Все пак за тях то е по-висша всемогъща и вездесъща енергийна сила в духовния свят.

След като прегледах бележките си за стотици слу­чаи, в които става дума за присъствието, реших да цитирам няколко от тях. По време на сеансите всеки клиент говори за присъствието, само в няколко изречения. Надявам се цитатите, които съм подбрал, да да­дат представа за тази страна от срещите на душите със съвета.

„Всъщност не виждам присъствието, но го усещам като най-висша енергия. Тук е и заради съветниците, но главно зара­ди мен. Старейшините не се явяват посредници между мен и този източник на сила. Чувствам пряка връзка с лилавата ду­ховна светлина.”

„Когато се намирам в залата на съвета, присъствието над­зирава старейшините с пулсиращата си виолетова светлина. Понякога тя става ярка и сребриста, за да успокои и пречисти съзнанието ми.”

„Присъствието стои високо в дъното на залата, зад съве­та. Трудно ми е да погледна тази сила. Чувствам светостта й толкова осезаемо, че не бива да я гледам, докато трае събе­седването ми със съвета. Ако се опитам, бих отклонил внима­нието си от старейшините.”

„Изглежда, съветниците усещат появата на присъствието, но това не ги разсейва и кара да забавят процедурата. Мисля, че и те, и аз трябва да бъдем съсредоточени. Все пак имам чувството, че величественото съчетание на толкова много интелигентна енергия в момента е предназначено само за мен. Водачът ми, старейшините и присъствието са пазители на мъдростта, която се крие зад преживяванията ми.”

„Присъствието е чиста енергия, която помага на съвета заради мен. Мисля, че съветниците се нуждаят от помощта на присъствието, защото е минало много време, откакто сами­те те са престанали да се прераждат в биологическа форма. Чистата мъдрост на тази енергия позволява и на съвета, и на мен да видим по-ясно какъв е пътят ни.”

„Сиянието и притегателната сила на присъствието са зов… Вдъхващ на всички в залата вяра, че някой ден ще се съединим. Прилича на родител, който очаква да пораснем и заживеем в разбирателство като зрели същества.”

„Когато застанете пред съвета, усещате присъствието като вибрации, проникващи в съзнанието ви. Дори водачът ми чувства същото блаженство. Зная, че затова толкова обича да идва с мен на събеседванията на съвета. Тази сила е като извор на обич и разбиране. Когато срещата ми със съвета свърши и изляза… ме обзема копнеж да се върна и отново да почувствам присъствието.”

Питали са ме дали съм попадал на някого, който би могъл да опише какво е да станеш съветник и да бъдеш по-близо до присъствието. Имал съм само няколко клиенти, които са го изпитали. Това са души в преход от пето ниво към следващото. Една от тях се откроява в съзнанието ми.

Кинера е сред най-напредналите ми клиенти. Никой не ме е отвеждал толкова близо до присъствието, колкото тази душа. Кинера се е обучавала в друго измере­ние до идването си на Земята преди няколко хиляди го­дини. Сега клиентката ми е акупунктуристка, но се за­нимава и с други лечителски изкуства Медальонът на председателя на съвета й е показан на фигура 9 о. В осма глава, в раздела за душите изследователи, ще се спра по-подробно на способността на душите да пътуват между измеренията.

• случай четиридесет и четвърти •

Д-р Н. Когато завършиш работата си като личен водач, очакваш ли да бъдеш включена в съвета на старейши­ните?

К. Не, все още е рано за това. Първо трябва да стана магистър учител и да поработя с по-младите водачи… Да им помагам в общуването с учениците на много нива..

Д-р Н. Откъде знаеш това?

К. Обучението ми (преражданията) все още не е приключило, трябва да науча повече за биологичните форми на живот.

Д-р Н. Кинера, убеден съм, че днес сме тук взаимно да си помогнем в разбирането на някои неща. Да започнем тази част от разговора си с един въпрос за връзката ти със старейшините от твоя съвет. За начало ми кажи колко от тях виждаш.

К. В момента пред мен седят дванадесет. След предиш­ното ми прераждане четиримата в средата ме раз­питваха за усилията ми да стана по-целенасочена на Земята. Все още има пречки, с които трябва да се справя. Четиримата от дясната страна са от измере­нието, в което се обучавах отначало. Дошли са, за да ми помогнат по-добре да оползотворя енергията, коя­то пренесох със себе си във Вселената на Земята.

Д-р Н. А останалите четирима съветници?

К. Седящите отляво се явяват стабилизатори на уни­версалната светлина и звук между измеренията около Вселената, в която е Земята. Те ми дават опора във физическия свят.

Д-р Н. Можеш ли да опишеш какви са пречките, които възпират напредъка ти на Земята?

К. Главно, съветът иска да разширя влиянието си. Въздържам се от прекалено много изяви. Оплаквам им се, че това би изтощило силите ми. Не са съгласни с мен.

Д-р Н. Познато чувство. Приемаш ли тази оценка?

К. (дълга пауза.) Зная, че са прави, но все още понякога се чувствам чужда на Земята.

Д-р Н. Кажи ми, Кинера, придружавала ли си някога свои ученици, заставащи пред съвета?

К. Да, наскоро.

Д-р Н. Тогава навярно можеш да ми помогнеш да разбера етапите на духовен напредък. На кое ниво би постави­ла себе си?

К. Обучавам се за магистър учител.

Д-р Н. Следващото издигане до място в съвета ли ще бъде?

К. Не непременно. Има много други области за специали­зация. Не всеки е подходящ за съвета.

Д-р Н. Да кажем, че ти си подходяща, получаваш място в съвета и доказваш способностите си. Къде би отиш­ла по-нататък?

К. (колебае се, преди да отговори.) Там, където е единно­то цяло.

Д-р Н. Което е представено от присъствието на заседа­нията на съвета?

К. (уклончиво.) Би могло да се каже.

Д-р Н. Опиши това единно цяло… Някакъв висш дух ли е?

К. Мисля, че са много, слети в един… Доколкото зная, това е центърът на сътворението… Където създате­лите на нови души оформят светлинна енергия за различни функции.

Д-р Н. Кинера, моля те, опиши по-подробно този процес.

К. Не… Не мога да ви кажа много… Това е мястото, където енергията на новите души излита като искра от висшия дух. Там помагаме на младите да израснат и открият уникалната си същност.

Д-р Н. Това единно цяло ли наричаме Бог?

К. То е висш дух.

Д-р Н. Каза, че е възможно този дух да се състои от много, слети в едно. Те ли представляват най-висшата духовна същност във всички вселени и свързващи­те ги измерения, включително и духовния свят?

К. (дълга пауза.) Не мисля.

Д-р Н. Откъде смяташ, че идва същността на присъст­вието?

К. (плахо.) Отвсякъде… (замълчава.)

Д-р Н. Как разбра тези неща?

К. Имам наставник в съвета… Често разговаряме… С приятелите ми имаме мисловни проблясъци… И задава­ме въпроси за върховната реалност.

Д-р Н. Когато с учителя и приятелите ти говорите за сила, още по-висша от присъствието, какво чуваш и чувстваш?

К. Може би е същата сила, от която присъствието е част, не зная… Огромна е… Но нежна… всесилна… и ласкава. Като дъх… шепот… звук... толкова чист…

Д-р Н. (слагам ръка на челото на клиентката.) Задръж тези откъслечни мисли, Кинера. Понеси се с тях към звука и се опитай да го достигнеш. (продължавам шепнешком.) От някаква светлинна енергия ли идва?

К. Не, звукът създава всичко… Включително и светлина­та, и енергията.

Д-р Н. Приближи се още към източника на този звук, сякаш се носиш без усилие. (със заповеднически тон.) Кажи какво виждаш и чуваш сега.

К. На ръба съм… Не мога…

Д-р Н. (силно.) Продължавай, Кинера!

К. (тихо, с голямо усилие.) Аз… с приятелите ми… когато слеем съзнанията си със звука, виждаме картини… гео­метрични знаци… подредени във фигури… (спира.)

Д-р Н. (с тиха настойчивост.) Още малко… Съвсем малко по-нататък... Какво има там?

К. Чувствам… Звукът обгръща някаква постройка… и… я раздвижва… Клати и върти… Създава всичко. Като отекващ камбанен звън… После висок напевен звук... като ехо от… (замълчава.)

Д-р Н. Проникни вътре, Кинера, последен опит. Ехо на какво?

К. (дълбока въздишка.) Глас на… любяща майка… пееща приспивна песен.

Направих всичко възможно да извлека информация от Кинера, защото знаех, че в живота си едва ли ще имам друг клиент, с когото да стигна толкова далеч. Тази душа, както и други много напреднали твърдят, че съ­ветът съществува в реалност с по-дълбоко значение, непонятно за душите, които все още се прераждат на Земята.

Веригата на духовно влияние

Според много от клиентите ми присъствието не е „някой”, а съществуваща сила. За други е уравновесяваща същност, която хармонизира по-висшата съзнателност на старейшините с тази на заставащите пред тях ду­ши. Това влияние изпълва залата на съвета със синхро­низирана енергия. Няколко души от пето ниво, с които съм разговарял, наистина са имали шанса за кратко да бъдат сред членовете на съвета като част от обуче­нието си за водачи. Помолих един от тях да опише какво е почувствал и получих следния отговор:

„Когато седнах на катедрата, сякаш се слях с душата, коя­то стоеше пред мен. Чувството е много по-силно от разбира­не към някого, който току-що се е завърнал след земен живот. Наистина успяваш да се поставиш на негово място. Присъст­вието вдъхва сила и те кара да почувстваш всичко, което ду­шата изпитва в момента. Светлинната призма на присъстви­ето въздейства по този начин на всеки съветник.“

Дали едно и също присъствие посещава всички съ­вети, или има повече такива същества? Или „то” е просто Бог, който е навсякъде? Естествено не мога да отговоря на тези въпроси. Въпреки застъпването между духовни групи, колко трябва да са съветите, носещи отговорност само за душите от Земята? Невъзможно е да отгатна и това, но навярно броят им е огромен. Ако е истина, че и други светове в нашата Вселена са обитавани от души, които се нуждаят от съвети, както и че има други вселени, които духовните магистри трябва да ръководят, отговорността им е невъобра­зима.

За разлика от много напредналите души като говоре­щата в случай 44 повечето от клиентите ми не могат да осъзнаят, че самите старейшини не са съвършени. Освен кратките мигове със силното и любящо присъс­твие, старейшините са най-висшите същества, с които душите общуват пряко в духовния свят. Тази представа за космоса не е нова философска система в човешката цивилизация.

В древни текстове от Индия, Египет, Персия и Китай се говори за „служителите на бога”, олицетворява­ни като метафизически същества, някои от които са антропоморфни. В ранните гръцко-еврейски религиозни философии също е застъпена концепцията за стъпаловидното издигане на духовните учители. Много култури вярват, че докато Бог е създателят на всичко и е на­пълно съвършен, управлението на нашата Вселена се осъ­ществява от множество по-несъвършени духове, които са посредници на разума и преносители на божествената мъдрост от най-висшето същество към смъртния свят. Те се смятат за вестители на създателя, които не са съвсем съвършени. Може би това обяснява защо нашият свят има недостатъци, щом Бог е първоизточникът.

Според пантеистичните възгледи всички сили, дей­стващи във Вселената, са проявления на Бога. След дъ­лъг период на развитие духовната философия на някои култури е стигнала до концепцията, че божествените сили, които управляват живота ни, са по същността си мъдри слова, въздействащи върху мисловната сила на човешките същества. Християнската църква счита цялата идея за посредници между върховния източник и хората за неприемлива. Аргументът на християнст­вото е, че съвършеното същество не би поверило уп­равлението на Вселената на несъвършени, които допускат грешки.

В стария завет Бог говори чрез пророци. В новия – божието слово стига до хората чрез Исус, който за християните е човешки образ на Бога. Все пак пророци­те на всички главни религии са за последователите си въплъщения на Бога. Мисля, че приемането на пророци в много религии по света се корени в духовната ни памет за свещени посредници като водачите и старейшините между нас и създателя. В дългата история на човечеството е имало много култури с митологични фигури, които изпълняват космическата роля на пос­редници между непознаваемия Бог и враждебния свят: не мисля, че трябва да гледаме на митовете като на средство за обясняване на света, създадено от прими­тивното човешко мислене. Научното познание, което сме натрупали досега, все още не дава по-ясно обясне­ние за мистерията на сътворението от вярванията в миналото.

Що се отнася до първоизточника, открих един при­емлив начин за съчетаване на старите и новите концеп­ции. Душите са способни да създават живи същества чрез енергиен източник, с който разполагат. Следова­телно могат да направят нещо от нещо при различни обстоятелства. В религиозната философия духовното сътворение представлява създаване на нещо от нищо. Някои вярват, че божественият разум не създава физически същности, а само условията, които позволяват на високоразвити същества да осъществяват това.

Дали Земята е лаборатория, създадена от по-висши енергийни форми, в която по-низшите постигат напредък чрез множество етапи на развитие? Ако е така, тези висши същества са нашият източник, но не първоизточникът. В „Пътят на душите” изтъкнах веро­ятността да сме създадени от сила, стремяща се към съвършенство чрез утвърждаване на същността си. А може би от съвършена сила, чувстваща нужда от изява, философията за стъпаловидно духовно израстване потвърждава схващанията на много хора, че Вселената ни нямаше да бъде така хаотична, ако бе сътворена от съвършен създател. Според мен тази идея не отрича съществуването на най-висш източник, който органи­зира нещата така, че постепенно всички души да ста­нат съвършени. Преходът ни от пълно невежество към абсолютно познание е непрекъснат процес на просвет­ление чрез вяра, че можем да бъдем по-добри, отколкото сме.

Анализ на срещите със съвета

По време на хипнотичния сеанс идва момент, в който клиентът ми казва, че събеседването е приключило и е готов да напусне залата на съвета и да се върне при духовната си група. Това е миг на дълбок размисъл и заедно преценяваме получената информация. На първо място, заставането пред духовния съвет е свързано с отговорност за отминалия живот и искам да използ­вам част от тази оценка, за да помогна на клиента в сегашния.

Всяка душа чувства нишка на духовно опрощение в оценката на съвета. По време на събеседването старейшините проявяват съчувствие и желание да вдъхнат увереност на душата за бъдещите й стремежи. Една душа, напускаща залата, сподели следното:

„Когато събеседването ми със старейшините приключва, имам чувството, че съм получил повече похвали за постиженията си, отколкото упрек за грешките. Съветът знае, че съм имал критично обсъждане на живота си със своя водач. Не ме покровителстват, но мисля, че част от задачата им е да ме накарат да си поставя по-висша цел. Съветниците казват, че очакват големи постижения от мен. Последните думи на старейшините са да престана да разчитам на другите за себеутвърждаването си. Когато се разделям с тях, се чувствам осво­боден и пречистен от съмненията в способностите си.”

Питат ме дали по време на срещите със съвета и след тях душите изпитват угризения, ако през живота са вършили жестокости. Разбира се, че изпитват, но се налага да напомням на онези, които задават въпроса, че отговорността за причиненото страдание често опре­деля избора на тяло за следващо прераждане, за да бъде изплатен кармичният дълг. Душите пряко участват в процеса на избор чрез своите съвети. Въпреки че кармата е свързана със справедливост, целта й не е наказание, а възстановяване на равновесието между постъпките ни във всички минали животи.

Друг въпрос, свързан с края на събеседванията със съвета, е: „А душите, които не са били жестоки в жи­вота си, само блаженство и светлина ли усещат, или някои си тръгват нещастни от общото настроение по време на срещата?” в отговор обяснявам, че съм попадал на клиенти, които напускат залата малко разочаро­вани. Това са души, чувстващи, че биха могли да се пред­ставят малко по-добре пред някого от старейшините. Имал съм и други нетипични случаи, особено с млади, неспокойни души, които, изглежда, се съпротивляват сре­щу това, което наричат „задължително разкаяние”, ко­гато застават пред старейшините. Ще цитирам един пример:

„Малко съм разочарован от отношението на всезнаещите. Първо те примамват с похвали, а после искат да даваш обяс­нения за всичко. Не мога да отрека, че допуснах много грешки, но вината е тяхна, защото ми дадоха тяло, което ме въвлече в неприятности. Когато се оплаквам за земния си живот, те не ме разбират напълно. Разполагат с невероятно много ин­формация. Казвам им, че животът ни принуждава да поемаме рискове, а председателят ми говори за сдържаност! Възразя­вам: „Лесно е да го кажете, докато седите тук, на удобното си място, а аз долу се боря да оцелея на бойното поле.”

Незрелите, души не разбират, че за да стигне до съ­вета, всеки старейшина е преминал през множество бой­ни полета. За да проличи разликата, следващият цитат е от стара, напреднала душа, наближаваща края на зем­ните си прераждания:

„Когато идва краят на събеседването ми със съвета, ста­рейшините стават и се събират около мен в кръг. После вди­гат ръце като криле на огромна птица и ме обгръщат с тях в знак на единение. Това е тяхната награда за добре свършена работа.”

Мисля, че никога не съм имал клиент, който да не описва срещите със своите съветници със страхопочи­тание, търпение и желание да поправи грешките си. Ко­гато душите се върнат при групите си, тези чувства остават. Затова бях изненадан, когато за първи път чух за закона за мълчанието.

Ще цитирам един случай, в който става дума за пра­вото на лични тайни, което засяга не само духовните групи, а и моите разговори с хора в транс за събеседванията им със старейшините. Има аспекти на тези сре­щи, които нямат връзка с настоящата реалност за кли­ентите ми. Поради различни лични й духовни причини хората не помнят всички подробности от събеседванията. Понякога клиентът съзнателно издига такава пре­града. Говорещият в случай 45 очевидно знае нещо, ко­ето отказва да ми каже. Други клиенти не могат да обяснят защо не си спомнят всичко.

• случай четиридесет и пети •

Д-р Н. Сега искам да преминем към най-съществената част от разговора ти със старейшината, който седи вдясно от председателя на съвета.

К. (смутено.) Изпитвам неудобство.

Д-р Н. Защо?

К. Не искам да наруша закона за мълчанието.

Д-р Н. Имаш предвид, като споделиш с мен?

К. С когото и да е, включително и с другите от групата ми.

Д-р Н. Нима душите от една група не обменят информа­ция за всичко?

К. Не за всичко, особено когато е свързано с личните послания от съвета. Законът за мълчанието е изпи­тание за способността ни да пазим в тайна свещени истини.

Д-р Н. Можеш ли да обясниш по-конкретно?

К. (смее ми се.) Това означава да издам тайната!

Д-р Н. Не искам да нарушаваш свещения закон заради мен, но все пак посещението ти тук не е случайно.

К. Прав сте, помогна ми да разбера доста неща, но прос­то не желая да споделя с вас или партньорите си всичко, което виждам в момента.

Д-р Н. Уважавам това право. Но ми се струва странно, че не искаш да бъдеш откровен с партньорите си.

К. Повечето от тях не се явяват пред същия съвет, но има и друга причина. Ако споделяхме всичко, което знаем, бихме създали бъркотия, в случай че този, на когото се доверим, не е готов за някои неща. Познани­ето може да бъде използвано неправилно. Всяко нару­шение на закона за мълчанието би могло да попречи на развитието на друга душа.

Д-р Н. Разбирам, но нима този закон се отнася и за нашия разговор за духовното ти израстване и лични стремежи?

К. (усмихва се.) Не се предавате, а?

Д-р Н. Ако толкова лесно се отказвах да задавам въпроси за духовния свят, сега щях да зная съвсем малко и да ми бъде по-трудно да помагам на хората.

К. (въздиша.) Няма да разговарям с вас за съкровени не­ща, които засягат единствено мен.

Дълбокият смисъл на това, което разбрах от този случай за правото на душите от една група да имат тайни, бе доизяснен от други клиенти. Струва ми се много странно, че душите не желаят да сравняват впе­чатленията от срещите със съветите си. Може би то­ва е една от причините почти никога души партньори да не се явяват пред един и същ съвет. Ето друг пример за лични тайни:

„Не обсъждам събеседванията си с никого освен с двама от приятелите си. Но дори ние тримата внимаваме доколко можем да се доверим един на друг за посланията, които сме по­лучили. Споделяме общи неща, например: „Зная, че трябва да направя това и това, защото един старейшина каза за мен еди-какво си.”

Имайки предвид, че между преражданията си живеем в телепатичен свят, в началото на изследванията си се питах как душите успяват да скрият част от мислите си едни от други. Установих, че младите души срещат големи трудности при запазването на тайни от по-опит­ните, особено от водачите си. До трето ниво телепа­тията се превръща в изкуство и душите добиват спо­собността да издигат прегради за запазване на тайни. Без емоционалните ограничения на човешкото тяло, ка­то срам, вина и завист, няма нищо, което би ни накарало да нарушим нечие право на лична свобода. В телепатичния свят най-важното в общуването между душите е уважението към това право на всеки. Душите живеят в общности и при обучението непрекъснато са в контакт помежду си. Отварят съзнанието си едни за други до такава степен, че изглежда невъзможно да прикрият стремежите си. Това подтиква към пълна откровеност по кармичните въпроси, засягащи онези души, които ще бъдат свързани на Земята.

Щом душите са телепати, как успяват избирателно да прикриват мислите си? Това е процес, за който не зная много, но открих някои подробности. Доколкото разбирам, всяка душа има отличителен вибрационен об­раз, като отпечатък. Той прилича на кошница от енер­гийни нишки, плътно преплетени около ядрото на харак­тера й. Тези нишки наподобяват филми, отразяващи ми­сълта, които душата контролира. Те въплъщават идеи, представи, значения, символи и уникални черти на характера. С добиването на опит душата развива умението си бързо да замаскира всеки кадър. Следователно, въпреки че на пръв поглед нищо не остава скрито, никоя нишка не се разтваря, за да разкрие характера на душата, ако самата душа не го пожелае.

След като изясних всичко това, ми се струва естес­твено водачите и старейшините да се опитват да прекрачат някакъв праг в съзнанието на по-младите души. Това е в тяхна полза. Зная, че звучи страховито. Би било така, ако се случваше на Земята. Учителите ни също избирателно издигат прегради за онези, които се стре­мят да проникнат в мислите им. Така е, защото вода­чите не желаят да обременяват младите души с кон­цепции, за които все още не са готови, особено свърза­ните с бъдещето.

Всеки уважава светостта и мъдростта на съветни­ците си. Получаваните от тях послания се смятат за строго лични. При завръщането си в духовните групи душите не желаят партньорите им да се изкушават да отгатват нещо научено от старейшините. Един кли­ент ми каза: „Да го споделя с приятелите си, би било като да поискам да ми подскажат на устен изпит. Не биха се сдържали да ми помогнат със свои тълкувания на срещата.” От другата страна на катедрата ста­рейшините настояват за мълчание, защото правото на лични тайни се цени и това вдъхва увереност на души­те, заставащи пред съвета, благодарение на която по своя воля са по-откровени. Нежелателната намеса на партньорите им, макар и добронамерена, би могла да изопачи смисъла на посланията. Единственото изключение, което забелязвам в закона за мълчанието, е свърза­но с напредналите души, обучаващи се в групи за специ­ализация. На тях, изглежда, им доставя удоволствие да обменят „професионална информация” от срещите със своите съвети.

Благодарение на това, че в духовния свят не същест­вува време, използвам срещите със съвета като терапевтичен трамплин за бърз кармичен преглед на векове прераждания. Задържам всичко в залата на стопкадър и връщам клиента си към ключовите моменти от мина­лите му животи, в които е трябвало да направи съдбо­носен избор. Насочвам го към събития, свързани с тема­та на разговора със старейшините. Много от възгледи­те и бариерите на егото ни идват от минали прераждания и когато клиентът ги види в различен контекст, получава нова перспектива за настоящето. Често усе­щам помощта на своя и неговия водач.

Чрез тази форма на терапевтична интервенция с кли­ентите ми търсим обяснения за сегашното им поведе­ние. Това разкрива път към здравословно преосмисляне. Лечението чрез връщане към минали прераждания води не само до разбиране. Хората изпитват нужда да се уверят, че обратите на съдбата им имат смисъл и цел. Понякога ги отвеждам и в пространството за избор на тяло за следващ живот, за да обсъдим защо старейши­ните са решили да им предложат именно тези тела. Ако душата все още не бива да знае някои аспекти от бъде­щето си в този живот, спомените й за предварително­то разглеждане ще бъдат блокирани. Когато приключим с това, се връщаме в залата на съвета и подробно проследяваме срещата.

Никога не забравям, че съм само временен посредник в динамиката между клиента си, водача му и старейши­ните. Зная, че те ми помагат, защото иначе клиентът в транс не би могъл да визуализира срещата със съвета. Като спиритуален регресионист, използвайки дълбока хипноза, имам предимството да работя едновременно с душевното съзнание и сегашното човешко его, свръхсъзнанието действа във вечността, която подсъзнани­ето свързва с настоящата реалност.

Познанието за нашата истинска същност има огром­но значение за пълноценния ни живот. Не твърдя, че с един тричасов регресионен сеанс предлагам бързо разре­шение на всички проблеми. Все пак възстановените спо­мени за душевната ни същност, миналите ни преражда­ния и вечния живот в духовния свят създават солидна основа за по-конвенционално лечение. Могат да сторят чудеса и с хора, желаещи да надникнат в духовния свят просто от любопитство.