Духовното развитие предполага активна служба на другите хора. Егоистиният човек полага усилия да оцелява, да се храни, да се замогва финансово и да се грижи за себе си и най-много за семейството си... понякога връща услуги на роднини и приятели. Духовният човек полага усилия да оцеляват всички хора, на които има власт и сила да повлияе, да са нахранени, излекувани, да се замогват финансово, да стават по-морални и добродетелни, по-духовни. Ако егоистичният човек се грижи за себе си и е готов да жертва другите хора, да ги прегази, ако се наложи, да им отмъщава и т.н., то духовният е готов да жертва своите интереси, дори себе си за благото и добруването на околните, на хората, на народа си. Пример за духовен начин на живот е Васил Левски в България, който вместо да си кротува и да се страхува за оцеляването си, е бил готов да жертва и рискува всичко за доброто на своя народ.

Ако човек желае да се развива духовно следва да се ориентира към професия и занаят, към бизнес или начин на живот, в който да има много време и възможности, тъй че да помага на много хора. Дали ще е лекар или кмет, важното е да може да се погрижи за околните. За колкото повече хора се грижи духовният човек, толкова по-високо ще бъде неговото духовно ниво.

Полезно е да се участва във фондации, организации, дори църкви, стига те да правят нещо за доброто на другите. Чистото образоване на околните и възпитанието им с книги, учения и т.н. е духовно служене и може да се приеме за служене на другите, но е съмнително, ако не се помага и за нуждите на другите от оцеляване, излекуване, пари, приятелства и материално добруване. В Библията четем, че според Иисус Христос е важно да бъде нахранен, подслонен, лекуван и т.н. ближният ни. Даже Христос заплашва тези, които не помагат на нуждаещите се, с някаква форма на адско наказание. Ако беше достатъчно само да се проповядва дадено религиозно учение, то Христос щеше да препоръча да му се проповядва учението само, а той на няколко пъти е наблягал на делата в помощ за земните нужди на околните ни. Даже е учил да се прощава и помага на онези, които ни вредят.

Полезно е за духовният човек да се занимава с политика и да се среми към власт. Един кмет може да направи много повече за хората от някой фанатичен пастор. Един министър може да направи огромни промени за благото на много хора. Политиката може да е мръсна игра, но от позициите на властта ние можем да повлияем на другите в много големи размери.

Полезно е за духовното развитие човек да стане много богат, ако с парите си храни мнозина, помага активно на нуждаещите се и дарява голяма част от печалбата си. В библията е заклеймен стиснатият богаташ, а не богаташите като цяло. Може да се спори по въпроса, но е факт че е един милионер може да нахрани и подслони хиляди бездомници, докато един беден религиозен фанатик по-скоро сам има нужда от помощ, а на никой не може да помогне сам, освен може би с молитви...

Не трябва да се забравят околните - приятели, познати, колеги, съученици, както и всички непознати на улицата, с които се засичаме. Грешно е да мечтаем да променим целия свят, а да не се погрижим за някой пиян, пострадал, мизерстващ, с който живота ни среща. Благородно е не да дадем 1 лв. на някой просяк, а да се опитаме да му помогнем да си намери работа. Благородно е не да пратим по банков път пари, макар това да не е нещо лошо, а да намерим искашия дарение и с време, труд и приятелство да се опитаме да му помогнем, стига това да е възможно.

Захаросаните дарителски кампании по телевизията обикновено не заслужават нашите пари, но бабите с 200 лв. пенсии биха се зарадвали ибиха имали полза, ако им помагаме със сметките за ток, парно и лекарства. Колкото до рекламите за някой, нуждаещ се от операция за 100 000 долара в чужбина - на кой ще помогнем повече, дали на болния (ако има такъв още) или на собственика на клиниката в чужбина? Трябва да проучим случая и тогава да дадем или да използваме проверени вече от нас фондации..

.... следва продължение....