ДХАМАПАДА

ДХАМАПАДА

Словата на Буда

ПРЕДГОВОР

Постигнал умъртвяване на своите желания, прекрачил от цикличността на сансара в спокойствието на нир-вана, създателят на будистката доктрина Сидхартха Гау-тама се превръща в Буда, просветлен. Именно нему, пробудения, традицията приписва сентенциите, които оформят структурата и съдържанието на дхамапада. Тях Буда изрича по различни поводи, в различни ситуации, тях той отправя към различни хора. В тях е събрана непреходна мъдрост, чието значение не се ограничава само в рамките на конкретното религиозно-философско учение, а която по силата на своето звучене и по широтата на своя обхват добива смисъл в общочовешки аспект.

Опитът да се разкрие поне малко от реалната стойност на дхаммапада изисква да бъде определено нейното място в контекста на явлението будистка литература. Създадена на езика пали, тази творба е неотменим елемент на т. Нар. Типитака (трите кошници на закона) -знаменитата палийска версия на будисткия канон, придобила най-голяма популярност, а поради древния си произход притежаваща и най-висока степен на автентичност. Като съставна, но напълно самостоятелна по характера си част, дхаммапада обикновено се отнася към втората "кошница" на закона - сутта-питака и по-специално към

Mem: "с продължаването на съществуването си във бремето текстът на пали придобива още една функция -избънбременна, и с това става определен символ на будизма, в един ред със съответстващите литературни паметници на индуизма и джайнизма. Нищо подобно не може да се каже за другите рецензии на дхаммапада."

Останалите варианти на дхаммапада (на санскрит, китайски, тибетски и др.) Понякога са частично свързани с палийския текст, а в други случаи значително се отдалечават от него. Но в крайна сметка всички те заедно с него произхождат от един общ дребен източник.

Множеството преводи и рецензии на дхаммапада на различни езици логично предполагат и големия брой на коментарите към нея. Ала сред всички тях със своята експресивност се откроява коментарът на пали, за който се смята, че е написан на остров Цейлон от небезизвестния автор и коментатор на будистки текстове буддхагхоша (I пол.на ve.om н.е.). При тълкованието на отделните стихове той дава за всеки, или почти всеки от тях, притча, чрез която илюстрира неговата същност. Притчите, приложени от буддхагхоша, се приписват на самия Буда - изречени от него в разговори с учениците му, или в проповедите към хората, които се стичат отвсякъде да чуят неговото слово.

Прелестта и очарованието на дхаммапада се дължат не само на дълбочината на втъканите в нея идеи, но и на тяхното адекватно отразяване по отношение на формата. Издържана изцяло в стихове от осемсричния размер анустубх и единадесетсричния размер тристубх, творбата поразява с необикновеното изящество на своите сутри, в основата на всяка от които лежи кратък и обра-

Зен афоризъм. Особено място в произведението играят стилистичните повторения (някои от тях оформят свои нива на прочит по протежението на целия mekcm), метафорите и сравненията, повечето от които са любими символи както за кодиращата индийска образност, така и за разшифроващата я индийска душевност.

Настоящото издание е превод на книгата на ф. Макс Мюлер, която от своя страна е превод на палийската рецензия на дхаммапада. То страда от всички недостатъци, с които е обременен един превод от превод, но същевременно е единствената възможност в настоящия момент и конкретните условия да бъде представен един от шедьоврите на индийската словесност и мъдрост на български език.

1. F. Max muller, the dhammapada. A collectIon of verses, sacred books вf the east, volume x, oxford, 1881, IntroductIon, p. XIv.

2. В. Н. Топоров, дхаммапада, bIblIotheca buddhIca, xxxI, Москва, 19в0, cmp. 41

3. F. Max muller, the dhammapada. A collectIon of verses, sacred books of the east, volume x, oxford, 1881

Глава I

ДВОЙНИ СТИХОВЕ

Всичко това, което сме ние, е резултат от нашите помисли. То е основано на нашите мисли. То е създадено от нашите мисли. Страданието следва човека, който говори или действа с порочна мисъл така, както колелото следва крака на вола, който тегли колата.

Всичко това, koemo сме ние, е резултат от нашите помисли. То е основано на нашите мисли. То е създадено от нашите мисли. Щастието следва човека, който говори или действа с чиста мисъл така, както сянката никога не го напуска.

Той ме оскърби, той ме удари, той ме победи, той ме ограби." омразата никога няма да угасне у тези, които таят такива мисли.

"той ме оскърби, той ме удари, той ме победи, той ме ограби." омразата ще угасне у тези, които не таят такива

Мисли.

Защото старо правило е, че омразата никога не се прекратява с омраза. Омразата се прекратява с любов.*

Хората дори не подозират, че тук на всички тях е съдено да умрат. Ала тези, които знаят това, веднага прекратяват разприте.*

Така, както вятърът поваля слабото дърво, така и Мара*, изкусителят, без съмнение ще надвие този, който живее само в търсене на удоволствия, които не контролира своите чувства, който е неумерен в храната си, ленив и мързелив.

Така, както вятърът не може да съкруши скалистата планина, така и Мара*, изкусителят, няма да може да над-вие този, който не живее в търсене на удоволствия, който контролира своите чувства, който е умерен в храната си, изпълнен с вяра, и силен.

Този, който желае да облече жълтата одежда*, без да се е пречистил от греха и който не зачита умереността и истината, е недостоен за жълтата одежда.

Но този, който се е пречистил от греха, добре познава всички добродетели и зачита умереността и истината, той е достоен за жълтата одежда*.

Тези, които си въобразяват истина в неистината и виждат неистина в истината, никога не намират истината, а следват празни желания.

Тези, които виждат истина в истината и неистина в неистината, намират истината и следват верни желания.

Така, както дъждът прониква в лошо покритата къща, така и страстта прониква в лекомисления ум.

Така, както дъждът не прониква в добре покритата къща, така и страстта не прониква в задълбочения ум.

Злодеят скърби и в този, и в следващия свят. Той скърби и в двата. Той скърби и страда, когато вижда злото на собствените си дела.

Добродетелният човек се радва и в този, и в следващия свят. Той се радва и в двата. Той се радва и наслаждава, когато вижда чистотата на собствените си дела.

Злодеят страда и в този, и в следващия свят. Той страда и в двата. Той страда, когато разсъждава за злото, което е извършил. Той страда още повече, когато върби по пътя на злото*.

Добродетелният човек е щастлив и в този, и в следващия свят. Той е щастлив и в двата. Той е щастлив, когато разсъждава за доброто, което е извършил. Той е още по-щастлив, когато върви по пътя на доброто*.

Глупавият човек, дори ако е наизустил голяма част от закона*, не е съпричастен към духовенството*, ако не прилага този закон. Той е като пастира, който брои кравите на другите.

Следовникът на закона, дори ако е наизустил само малка част от този закон, е истински съпричастен към духовенството, ако, отхвърлил страстта, омразата и глупостта, притежава истинско знание и спокойствие на ума. Той, който не е прибързан към нищо в този или следващ свят.

Глава II

ЗА СЕРИОЗНОСТТА

Сериозността е пътят на безсмъртието (нирвана), лекомислието - пътят на смъртта. Тези които са сериозни, не умират. Тези, които .са лекомислени, приличат на мъртъвци.

Хората, които проумеят ясно, че са напреднали в сериозността, черпят радост в нея и се наслаждават на знанието на ариите (избраните).*

Съзерцателни, постоянни, винаги обладани от чрезмерни сили, тези мъдреци* постигат нирвана, висшето блаженство.

Ако сериозният човек е пробудил себе си, ако не е небрежен, ако неговите дела са чисти и обмислени, ако въздържа себе си и живее според закона, тогава слабата на този човек ще се множи.

Като пробужда своята същност, със сериозност, въз-държание и контрол, мъдрият човек изгражда за себе си остров, когото никоя вълна не може да отнесе.

Глупците, които вървят подир суетата, са хора на злата мъдрост. Сериозността е най-голямото съкровище на мъдреца.

Не бъди роб на суетата, любовните наслаждения и страстите! Този, който е сериозен и съзерцателен, се къпе в морето на радостта.

Така, както стъпилият на планината наблюдава стоящия в равнината, така и ученият човек, който прогонва суетата със сериозност, изкачва стръмните висоти на мъдростта и оттам със спокоен поглед се вглежда надолу към глупците, към отрудената тълпа.

Сериозен между лекомислените, буден между спящите, мъдрият човек напредва подобно на бърз жребец, който оставя зад гърба си бавна кранта.

З0

Сериозността възкачи магхабан* (индра) на престола на боговете. Хората възхваляват сериозността. Лекомислието винаги се порицава.

Бхикшу* (просещият монах), който се наслаждава на сериозността, който гледа с ужас на лекомислието, подобно на огъня изгаря всички свои окови - големи и малки.

Бхикхиу (просещият монах), който се наслаждава на размисъла, който гледа с ужас на лекомислието, не може да се отклони от своето състояние на съвършенство. Той е близо до нирвана. ;

Глава III

ЗА МИСЪЛТА

Така, както стрелецът насочва право стрелата си, така и мъдрецът насочва право своята вибрираща и непостоянна мисъл*. Нея-човек трудно може да удържи и опази.

Прилична на риба, извадена от водното й обиталище и захвърлена на сушата, нашата мисъл подскача във всички посоки, за да се изтръгне от господството на изкусителя Мара.

Трудно укротимо, непостоянно и своенравно, съзнанието е добре да бъде обуздавано. Обузданото съзнание носи щастие.

З6

Нека мъдрецът пази своите мисли, защото те са трудно уловими, много хитри и своенравни. Добре пазените мисли носят щастие.

Хората, обуздаващи своето съзнание, което скита надалеч, крачи самотно, няма тяло и се крие в камерата на сърцето, ще бъдат свободни от оковите на изкусителя Мара.

З8

Ако мислите на човека са нестройни, ако той не познава истинския закон, ако душевното му спокойствие е нарушено, неговото знание никога няма да бъде свършено.

Няма страх за бдителния, ако неговите мисли не са разпуснати, ако съзнанието му не е объркано, ако той е престанал да мисли за добро и зло.

Като знае, че това тяло е трошлива делва и като превръща тази мисъл в непревземаема крепост, човек трябва да нападне изкусителя Мара с оръжието на знанието. И щом победи, той трябва да го постави под стража, като никога не се отдава на покой.

О, много скоро това тяло ще лежи върху земята -презряно, неразбиращо, подобно на ненужен дънер.

Каквото и да стори неприятел на неприятел, какво-то и да стори враг на враг, вредата от неправилно насоченото съзнание ще бъде по-голяма.

Нито майката, нито бащата, нито който и да е друг близък би могъл да направи толкова много, колкото правилно насоченото съзнание.

Глава IV

ЗА ЦВЕТОВЕТЕ

Кой ще победи тази земя и света на яма* (господаря на мъртвите), и света на боговете? Кой ще открие ясно посочения път на добродетелта, така както умният човек намира истинското цвете.

Ученикът ще победи тази земя и света на яма (господаря на мъртвите), и света на боговете. Ученикът ще открие ясно посочения път на добродетелта, така както умният човек намира истинското цвете.

Този, който знае, че тялото е подобно на пяна и е проумял, че то е нереално като мираж, ще строши украсената с цветя стрела на Мара* и никога няма да види властелина на смъртта.

Смъртта отнася човека, който събира цветя и чиито ум е отвлечен, така както наводнението отнася спящото село.

Смъртта покосява човека, който събира цветя и чиито ум е отвлечен, преди той да се е преситил в удоволствията си.

Нека мъдрецът живее в своето село подобно на пчелата, която събира нектар и която отлита без да нарани цветето, неговия цвят или аромат.

Не от своенравието на другите; не от техните простъпки, допуснати в извършването или неизвършването на нещо, а от своите собствени злодеяния и небрежности се учи мъдрецът.

Подобни на красиво цвете с прекрасен цвят, но без аромат, са изящните, но. Безплодни думи на този, който не ги допълва с дела.

Ала подобни на красиво цвете с прекрасен цвят и аромат са изящните и плодоносни думи на този, който ги допълва с дела.

Така, както от купа с цветя могат да се сплетат най-различни венци, така и смъртният, веднъж роден, може да извърши много добрини.

Вятърът възпира аромата на цветята, на сандалово-то дърво, на тагара* и маллика*, но дори и той не може да прегради пътя на.славата на добрите хора. Добрият човек прониква навсякъде.

Сандалово дърво или тагара, лотос или вассика* - из-между тези благоухания това на добродетелта е ненадминато.

Оскъден е ароматът, който идва от тагара и сандаловото дърво. Благоуханието на тези, които притежават добродетел, се възкачва до боговете като най-омайващо.

Мара, изкуси телят, никога не намира път към хората, които притежават тези добродетели, които не живеят необмислено и които благодарение на истинското знание са освободени от всякаква привързаност.

58-59

Така, както върху купчината смет, струпана на пътя, израства лилията на сладкия аромат и насладата, така ученикът на истински просветления Буда сияе със своето знание сред тези, които са като смет, сред хората, които крачат в тъмнина.

Глава V

ЗА ГЛУПЦИТЕ

Дълга е нощта* за този, който бодърства. Дълъг е пътят за тези, който е уморен. Дълъг е животът за глупците, които не познават истинския закон.

Ако пътникът не се събере с по-добър, или равен на себе си, нека неотклонно се придържа към самотата на своето пътуване. Няма място за другаруване с глупец.

"тези синове ми принадлежат и това богатство ми принадлежи." с такива мисли се терзае глупецът. Самият той не принадлежи на себе си, та какво ли остава тогава за синовете и богатството му.

V глупеца, който знае, че е глупав, все пак има някаква мъдрост. Но глупецът, който счита себе си за мъдър, трябва да бъде считан за истински глупец.

Дори и през-целия си живот да общува с някой мъдрец, глупецът пак ще долови от истината толкова малко, колкото лъжицата долавя от вкуса на супата.

Дори и да общува с някой мъдрец само минута, умният човек скоро ще възприеме истината така, както езикът възприема вкуса на супата.

Глупецът с малко разум е най-големият свой враг. Защото злото, което той причинява, дава горчиви плодове.

Зле извършена е тази постъпка, за която човек трябва да се разкайва и отплатата за която той получава с ридаещо и плачещо лице.

в8

Ала добре извършена е тази постъпка, за която човек не се разкайва и наградата за която получава радостно и с удовлетворение.

Докато извършеното зло не даде плод, глупецът мисли, че то е като мед. Но щом този плод узрее, глупецът страда.

Дори месец след месец да яде храната си подобно на аскет - с крайчеца на стръкче от тревата куша*, глупецът не струва и шестнадесета част от тези, които са премислили добре закона.

Подобно на току-що издоено мляко, злото не се пресича изведнъж. То следва глупеца, тлеейки като огън, покрит с пепел.

И когато за злото се узнае, то потапя в скръб глупеца отнема щастливия му жребий и дори нещо повече - разбива главата му. ,

И нека глупецът се стреми към празна слаба, първенство сред Бхикшу, власт в манастирите, почит сред друг-те хора!

"и нека както мирянинът, така и този, който се е отказал от света, мислят, че това е сторено от мен. И нека те ми се подчиняват във всичко, което трябва, или не трябва да бъде извършено." ето така разсъждава глупецът и неговите желания и гордост са безмерни.

"един е пътят, който води към. Богатство, а друг е този, който отвежда към нирвана". Ако Бхикшу, ученикът на Буда, е научил това, той няма да копнее за слава, а ще се ] стреми към отделяне от света.

Глава VI

ЗА МЪДРЕЦИТЕ (ПАНДИТИТЕ)

Ако срещнеш мъдър човек, който ти казва къде се намират истинските съкровища, който посочва какво да се избягва и който порицава грешките, последвай го! За тези, които вървят след него, това ще донесе не вреда, а полза.

Нека мъдрецът убеждава, нека учи, нека забранява това, което е неправилно. От добрите той ще бъде възлюбен, а от лошите ще бъде мразен.

Не бъди приятел със злодеи, не бъди приятел с подлеци! Нека твои приятели бъдат добродетелните люде, нека твои приятели бъдат най-добрите сред хората!

Този, който поглъща жадно закона, живее щастливо и с ведър ум. Мъдрецът винаги се наслаждава на- закона -такъв, какъвто го проповядват избраните (ариите).

Строителите на канали отвеждат водата натам, накъдето пожелаят. Стрелците опъват своите лъкове. Дърводелците огъват ствола на дървото. Мъдреците усъвършенстват себе си.

Така, както здравата скала не се разтърсва от вятъра, така и мъдрите хора са непоколебими сред хулите и възхвалите.

Ведрината, която изпълва мъдрите хора след слушането на законите, е подобна на дълбоко, гладко и спокойно езеро.

Добрите хора следват пътя си, каквото и да се случи. Копнеейки за удоволствие, добрите хора не са приказливи. Даже и докоснати от щастие или скръб, мъдреците никога не показват възторг или страдание.

Ако, било заради себе си, или заради другите хора, един човек се откаже от това да има син, богатство, власт, ако той не се стреми да постигне собствено благополучие по нечестен път, то тогава този човек е добър, мъдър и добродетелен.

Малцина са тези сред хората, които достигат отсрещния бряг (стават архати). Останалите се суетят на

Отсамния.

Ала тези, които последват добре разяснения им за-кон, ще преминат отвъд царството на смъртта, колкото и трудно да е това.

87-88

Мъдрият човек трябва да остави тъмнината* на обикновения живот и да последва светлината*, излъчвана от Бхикшу. Напускайки дома си, за да живее без дом, в своето оттегляне от света той трябва да търси насладата там, където тя като че ли не съществува. Като остави всичките удоволствия зад гърба си и като не зове нищо свое, мъдрият човек трябва да пречисти себе си от всички тревоги на разума.

Тези, чието съзнание е добре обучено в седемте елемента на знанието*, тези, които, без да се вкопчват в нищо, се радват на освобождение от всякаква привързаност, които нямат апетити и са пълни със светлина, са свободни дори и в този свят.

Глава VII

ЗА БЛАЖЕНИТЕ (АРХАТИТЕ)*

Няма страдание за този, който е дошъл до края на своя път и е престанал да изпитва мъка, за този, който се е освободил напълно и е отхвърлил всички окови.

Те си тръгват, добре овладели мислите си. Тяхната стряха не им носи щастие. Като лебеди, изоставили своето езеро, те напускат дома си.

Трудно е да бъде проумяна птичата пътека в небесата. Като нея е пътеката на тези, които не притежават богатства, които се хранят с каквото намерят, които са осъзнали пустотата и необусловеността на нирвана.

Трудно е да бъде проумяна птичата пътека в небесата. Като нея е пътеката на тези, чиито желания са успокоени, които не са погълнати от удоволствия, които са осъзнали пустотата и необусловеността на нирвана.

Дори и боговете завиждат на този, чиито сетива са укротени подобно на добре обяздени коне, на този, който е освободен от гордост и стремления.

Такъв човек, който изпълнява дълга си, е търпелив като пръстта, като мандалото на индра. Той е като езеро, в което няма тиня. Нему не са отредени нови пре-раждания.*

Когато чрез истинското знание човек е постигнал свобода, когато по този начин той се е обгърнал в спокойствие, спокойни са и неговите слова и деяния.

Измежду всички хора най-велик е този, който е свободен от лековерие*, но познава несътвореното, този, който е разрушил всички връзки, отстранил е всички съблазни, отказал се е от всякакви желания.

В селце или гора, в дълбока вода или суха равнина -където и да живеят блажените (архатите) те придават очарование на това място.

Горите са приятни. Там, където светът не намира наслада, ще намерят наслада лишените от страсти. Защото те не търсят удоволствия.

Глава VIII

ЗА ХИЛЯДИТЕ

100

Една умна дума, която, чута от човек, му носи спокойствие, е по-добра от реч, съставена от хиляда, но безсъдържателни слова.

101

Една дума от гатха, която, чута от човек, му носи спокойствие, е по-добра от гатха, съставена от хиляда, но безсъдържателни слова.

102

Една дума от закона, която, чута от човек, му носи спокойствие, е по-добра от рецитирането на сто гатхи, съставени от безсъдържателни слова.

103

Ако в битка някой победи хиляда пъти по хиляда врагове, а друг победи самия себе си, то измежду двамата именно вторият е най-великият завоевател.

Победата над собственото "аз"- е по-добра от победата над всички други хора. Никой, бил той бог, гандхарва*, или Мара с брахма*, не може да превърне в поражение победата на човека, който е превъзмогнал себе си и винаги живее във въздържание.

106

Дори и секунда почит към човек, пропил душата си с истинско знание, е по-добра от сто години на жертвоприношения, принасяни с хиляди - месец след месец.

107

Дори и секунда почит към човек, пропил душата си с истинско знание, е по-добра от сто години преклонение пред агни огъня) в гората.*

108

Каквито и дарове и жертви да въздаде човек за цяла година в търсене на заслуги, всички те не струват и пукнат грош. По-добро е уважението към праведните.

Ю9

На този, който винаги поздравява и неизменно почита старите хора, ще се множат четири неща: живот, красота, щастие, сила.

11о

Живот от един ден на добродетелност и самовглъбение е по-добър от сто години живот на порочност и разпуснатост.

111

Живот от един ден на мъдрост и самовглъбение е по-добър от сто години живот на невежество и разпуснатост.

112

Живот от един ден на непоколебима сила е по-добър от сто години живот на слабост и ленивост.

113

Живот от един ден на човек, който вижда началото и края, е по-добър от сто години живот на този, за когото те са незрими.

114

Живот от един ден ма човек, който вижда безсмъртното място, е по-добър от сто години живот на този, за когото то е незримо.

115

Живот от един ден на човек, който вижда висшия закон, е по-добър от сто години живот на този, за когото той е незрим.

Глава IX

ЗА ЗЛОТО

116

Ако човек бърза към доброто, той трябва да се пази от лоши помисли. Ако човек е муден в добрите си дела, умът му намира наслада в злото.

117

Ако човек извърши грях, нека не го допуска отново. Нека той не намира наслада в греха. Плодът на злото е страдание.

118

Нека човек никога не спира, ако това, което върши е добро. Нека се наслаждава на доброто. Плодът на доброто е щастие.

119

Дори злодеят вижда щастие, докато неговото зло дело не узрее. Но когато това стане, тогава злодеят вижда

Зло.

120

Дори добрият вижда зло, докато неговото добро дело не узрее. Но когато това стане, добрият вижда щастие.

121

Нека човек не мисли лекомислено за злото, като си казва: 'то никога няма да дойде при мен". Даже от падащите капки се напълва каната. Глупецът се изпълва със зло, дори ако го събира малко по малко.

122

Нека човек не мисли лекомислено за доброто, като си казва: 'то никога няма да дойде при мен". Даже от падащите капки се напълва каната. Мъдрият се изпълва с добро, дори ако го събира малко по малко.

123

Нека човек страни от злите дела така, както търговецът с малко спътници и много богатство - от опасния път, а човекът, който обича живота - от отровата.

124

Този, чиято ръка не е наранена, може да докосва отрова с ръката си. Отровата не действа на този, който не е наранен. Ето така не съществува и зло за този/ който сам не върши зло.

125

Ако някой оскърби безобиден, чист и невинен човек, злото се стоварва обратно върху глупеца, който го е извършил, така както пясъкът, хвърлен срещу вятъра, се връща обратно.

126

Някои хора се раждат отново. Злодеите отиват в ада, а праведните - на небето. Тези, които са освободени от всички земни стремежи, постигат нирвана

127

На небето, насред морето, в дебрите на планините, в целия свят никой не знае такова място, където човек би могъл да бъде освободен от бремето на извършеното зло.

128

На небето, насред морето, в дебрите на планините, в целия свят никой не знае такова място, където смъртта да не може да победи смъртните.

Глава Х

ЗА НАКАЗАНИЕТО

129

Всички хора треперят пред наказанието. Всички хора се боят от смъртта. Помни, че и ти си като тях! Не убивай и не причинявай кръвопролитие!

130

Всички хора треперят пред наказанието. Всички хора обичат живота. Помни, че и ти си като тях! Не убивай и не причинявай кръвопролитие!

131

Този, който в търсене на своето собствено щастие наказва или убива същества, които също жадуват щастие, няма да намери щастие след смъртта си.

132

Този, който в търсене на своето собствено щастие не наказва и не убива същества, които също жадуват щастие, ще намери щастие след смъртта си.

133

Не говори грубо на никого. Тези, към които се обръщаш грубо, ще ти отвърнат по същия начин. Гневната реч е болезнена - за ударите ще ти бъде отговорено с удари.

134

Ако, подобно на разбит метален гонг, не издаваш и звук, тогава си достигнал нирвана. Ти не знаеш що е разпра.

135

Подобно на пастира, който със своята тояга гони кравите си към обора, така старостта и смъртта гонят живота на хората.

136

Глупецът не осъзнава сторените от него злини. Но като горен от огън е злодеят от своите собствени постъпки.

137

Този, който причинява болка на невинни и кротки хора, бързо ще достигне до едно от следните десет състояния:

138

Ще го постигне мъчително страдание, загуба, увреждане на тялото, тежко огорчение, или загуба на ума.

139

Или царска немилост, или ужасно обвинение, или загуба на близки, или разорение.

140

Или светкавица ще изпепели къщите му. А когато] тялото му бъде унищожено, глупецът ще отиде в ада.

141

Нито голота, нито сплетена коса, нито нечистоплътност, нито постене или лежане на земята, нито посипване с прах, нито неподвижно седене могат да пречистят този смъртен, който не е превъзмогнал своите желания.

142

Ала този, който дори и облечен в красиви одежди, се упражнява да бъде спокоен, който е тих, овладян, сдържан, непорочен и който не отправя укори към никое друго същество, той е истински брахмана*, аскет (самана)*, монах (Бхикшу)

143

Ще се намери ли на този свят поне един човек, дотолкова обгърнат от смирение, че да не възрази срещу упрека така, както добре обучения кон - срещу камшика.

144

Бъди енергичен и жизнен, подобен на добре обучен кон, докоснат от камшика. Така чрез вяра, добродетел, енергия, съзерцание, вникване в закона, ти ще превъзмогнеш голямата болка от упрека, безупречен в своето знание и поведение, и никога небрежен.

145

Строителите на канали отвеждат водата натам, накъдето пожелаят. Стрелците опъват своите лъкове. Дърводелците огъват ствола на дървото. Добрите хора усъвършенстват себе си.

Глава ХI

ЗА СТАРОСТТА

146

Как има смях, как има радост, щом този свят е вечно в пламъци? Защо не потърсиш светлина, ти, който си обграден от тъмнина?

147

Погледни тази нагиздена буца, покрита с рани, съставена от части, болнава, изпълнена с множество мисли, която няма нито сила, нито власт!

148

Какво удоволствие има в това да гледаш тези бели кости, прилични на захвърлени през есента кратуни?

149

Това тяло е похабено, болно и слабо. Тази гнила купчина се разпада на части. Животът наистина завършва със смърт.

150

Когато от костите се изгради крепост, тя бива покрита с плът и кръв, и в нея обитават старост и смърт, гордост и измама.

151

Разкошните колесници на царете се развалят. Така и тялото се приближава към разруха. Но добродетелта на добрите хора никога не може да бъде погубена. Такива думи отправят добрите към добрите.

152

Човекът, който е научил малко, старее подобно на вол - плътта му расте, но знанието му не се увеличава.

153-154

В търсене на строителя на този временен подслон ще трябва да премина през много раждания, защото досега не го намирам. И мъчително е всяко ново раждане. Ала сега, създателю на човешкото тяло, аз те открих. Ти няма да

Изградиш това недълготрайно жилище отново. Всички твои подпори са строшени, гредите на покрива ти са разместени. По своя път към вечното (вишанкхара, нирвана), умът е достигнал до потушаването на всички желания.

156

Хората, които не са съблюдавали подобаваща дисциплина и които не са спечелили богатство* в младостта си, умират като стари чапли в езеро без риба.

Хората, които не са съблюдавали подобаваща дисциплина и които не са спечелили богатство в младостта си, лежат подобно на строшени лъкове, които въздишат по миналото.

Глава XII

ЗА"АЗ"-А

157

Ако човек държи на себе си, нека се наблюдава внимателно. Мъдрецът трябва да бодърства през поне една от трите стражи на нощта.*

158

Нека всеки човек насочи първо себе си към това, което е правилно и едва тогава да учи другите. Така мъдрецът няма да страда.

159

Ако човек се държи така, както поучава другите хора, то тогава, смирил самия себе си, той може да смири и останалите. Наистина е трудно да смириш своя собствен

"аз".

160

"аз"-ът е господарят на "аз"-а. Кой друг би могъл да бъде негов господар? С добре овладян "аз" човек намира такъв господар, какъвто малко хора биха намерили.

161

Злото, извършено от нечий "аз", породено и отгледано от него, поразява глупеца така, както диамантът строшава скъпоценния камък.

162

Човекът, чиято злоба е безмерна, сам принизява себе си до степента, до която врагът му би искал да го принизи. Той прилича на пълзящото растение, което се увива около дървото.

163

Лоши и болезнени за нас дела се вършат лесно. Много трудно се бършат делата, които са полезни и добри.

164

Глупецът, който презира правилата на блажените (архатите), на избраните (ариите) на добродетелните и който следва лъжливо учение, носи плода на своята собствена гибел, подобно плодовете на тръстиката каттхака.*

165

"аз"-ът върши злото. "аз"-ът кара човека да страда.

"аз"-ът оставя злото неизвършено. "аз"-ът пречиства човека. Чистотата и порочността са притежание на "аз"-а. Никой не може да бъде пречистен от друг.

166

Нека никой не забравя дълга си заради нечий друг дълг, колкото и важен да е той. Нека, след като вникне в своята собствена отговорност, човек бъде винаги внимателен към нея.

Глава XIII

ЗА СВЕТА

167

Не следвай закона на злото! Не живей лекомислено! Не следвай лъжливо учение! Не бъди приятел на света!

1в8

Пробуди себе си! Не бъди ленив! Следвай закона на добродетелта! Добродетелният е блажен както в този, така и в следващия свят.

169

Следвай закона на добродетелта, а не закона на греха! Добродетелният пребивава в блаженство както в този, така и в следващия свят.

170

Гледай на света като на сапунен мехур! Гледай на него като на мираж! Царят на смъртта не вижда този, който гледа на света с такива очи.

171

Ела, погледни този блестящ цвят, подобен на царска колесница! Глупците са погълнати от него, но той не може да изкуши мъдрите хора.

172

Човекът, който навремето безразсъден, по-късно постигне въздържаност, огрява този свят подобно на луната, освободена от облаци.

173

Човекът, чийто злини се изкупуват от добрини, огрява този свят подобно на луната, освободена от облаци.

174

Тъмен е този свят и малко* хора виждат в тъмнината му. Малко са тези, които отиват на небето, подобни на птици, избягали от мрежата.

175

Лебедите следват пътя на слънцето. Те кръстосват небесната шир благодарение на своята свръхестествена сила. Мъдрите хора напускат този свят, когато победят Мара и войнството му.

176

Ако човек е престъпил един закон, говори лъжи и се надсмива над друг свят, не съществува злина, която той да не може да избърши.

177

Лишените от състрадание не отиват в света на боговете. Само глупците не възхваляват щедростта. Мъдрият човек се наслаждава на щедростта и чрез нея ставащ благословен в другия свят.

178

По-добра от властване над цялата земя, по-добра от] отиване на небето, по-добра от царуване над всички светове е наградата за първата стъпка в светостта.*

Глава XIV

ЗА БУДА

(Просветления)

179

Него, чието завоевание никога не е отнемано, него, в чието завоевание никой в този свят не навлиза, по каква пътека можете да победете него - просветления*, вездесъщия, който е без пътека?

180

Него, когото никакво желание със своите капани и отрови не може да от клони от правия път, почаква пътека можете да поведете него - просветления, вездесъщия, който е без пътека?

181

Дори боговете завиждат на просветлените и потъналите в мисли, на тези, които са отдадени на съзерцание, на тези, които са мъдри и се наслаждават на спокойстви-ето на уединението.

182

Трудно се постига зачатието на хората. Труден е животът на смъртните. Трудно е слушането на истинския закон. Трудно е раждането на просветление (достигането на състояние на Буда).

183

Да не вършиш никакъв грях, да вършиш добро и да пречистваш съзнанието си - това е учението на всички просветлени.

184

За просветлените търпението е висша степен на покаяние, а продължителното страдание - висша нирвана. Защото не е отшелник (праврагита) този, който наранява другите и не е аскет (шрамана) този, който обижда други-

Те

185

Да не обвиняваш, да не удряш, да живееш сдържано според закона, да бъдеш умерен в храната си, да спиш и пребиваваш в уединение, да бъдеш отдаден на най-висши-те мисли - това е учението на просветлените.

186

Дори и дъжд от златни монети не удовлетворява страстите. Мъдрец е този, който знае, че страстите имат краткотраен вкус, че страстите причиняват болка.

187

Дори и в небесните наслади не намира удовлетворение ученикът, който е напълно просветлен. За него радост носи единствено унищожението на всички желания.

188

Хората, гонени от страха, прибягват към много убежища - планини и гори, дъбрави и свещени дървета.

189

Но това не са безопасни убежища.това не са най-добрите убежища. Отишъл там, човек не е избавен от всички страдания.

Този, който намира убежище в Буда, закона (дхамма) и общината (сангха)*, този, който с ясно разбиране вижда четирите благородни истини*,

191

А те са страдание, източник на страданието, премахване на страданието и осмократен благороден път, който боди към прекратяване на страданието,

192

Това е безопасното убежище. Това е най-доброто убежище. Отишъл там, човек е избавен от всички страда-

Ния.

193

Буда не се намира лесно. Такъв човек не се ражда навсякъде. Където и да се роди подобен, мъдрец, родът преуспява.

194

Щастлива е появата на просветлените, щастливо е учението на истинския закон (дхам/иа), щастлив е мирът в общината (сангха), щастлива е отдадеността на тези, които пребивават в състояние на покой.

195-196

Никой никога няма да може да измери заслугата на този, който отдава почит на достойните за нея, били те просветлени (буди), или техни ученици, победили войнството на злините и преминали реката на страданието. Никой никога няма да може да измери заслугата на този, който отдава почит на намерилите избавление и на незнаещите що е страх.

Глава XV

ЗА ЩАСТИЕТО

197

И нека живеем щастливо, като не мразим тези, които! Ни мразят! Сред хората, които ни мразят, нека останем свободни от омраза!

198

И нека живеем щастливо, въпреки че не зовем нищо свое! Ще бъдем подобни на сияещите богове, които се хранят с щастие!

199

И нека живеем щастливо, свободни от алчност сред алчните! Сред хората, които са алчни, нека останем свободни от алчност!

200

Победата поражда омраза, защото победеният е нещастен. Щастлив е той, удовлетвореният, щастлив е този, който се е отказал както от победата, така и от поражението.

201

И нека живеем щастливо, свободни от болести* сред болните! Сред хората, които боледуват, нека останем свободни от болести!

2о2

Няма огън, подобен на страстта. Няма губещо хвърляне, подобно на омразата. Няма болка, подобна на това тяло. Няма щастие, по-голямо от спокойствието.

203

Гладът е най-ужасната болест, а тялото - най-мъчителното страдание. Ако някой се убеди в това, то той е постигнал нирвана, висшето блаженство.

204

Здравето е най-великия дар, а удовлетвореността -най-голямото богатство. Доверието е най-близкият роднина, а нирвана - висшето блаженство.

205

Докато вкусва сладостта на жадното потапяне в закона, този, който е усетил аромата на усамотението и

Спокойствието е свободен от страх и грях.

206

Избраните (ариите) са приятна гледка. Щастие е да се живее с тях. Ако пред погледа на човека не попадаха глупци, той би бил истински щастлив.

207

Този, който се движи в компания на глупци, страда продължително. Защото другаруването с глупци, подобно на приятелството с враг, е винаги болезнено. Компанията' на мъдрите хора е прилична на радостта от срещата с; роднини.

208

Затова човек трябва да върви след мъдрите, умните, знаещите, търпеливите, благочестивите, избраните. Така както луната следва пътя на звездите, така и човек трябва да следва добрите и мъдри хора.

Глава XVI

ЗА УДОВОЛСТВИЕТО

209

Този, който се отдава на суета, а не на съзерцание, този, който забравя истинската цел на живота и се вкопчва в удоволствието, този човек ще завижда след време на хората, упражнявали себе си в съзерцание.

210

Нека никой никога не търси какво е приятно и какво не е. Да не виждаш какво е приятно е страдание и страдание е да виждаш какво е неприятно.

211

Затова нека никой не се прибързва към нищо. Загубата на възлюбения е зло. Тези /които не обичат и не мразят нищо, не са оковани с вериги.

212

Удоволствието ражда мъка. Удоволствието ражда страх. Този, който е освободен от удоволствието, не познава нито мъка, нито страх.

213

Привързаността ражда мъка. Привързаността ражда страх. Този, който е освободен от привързаността, не познава нито мъка, нито страх.

214

Страстта ражда мъка. Страстта ражда страх. Този, който е освободен от страстта, не познава нито мъка, нито страх.

215

Любовта ражда мъка. Любовта ражда страх. Този, който е освободен от любовта, не познава нито мъка, нито страх.

216

Алчността ражда мъка. Алчността ражда страх. Този, който е освободен от алчността, не познава нито мъка, нито страх. .

217

Скъп на света е този човек, който притежава добродетелност и интелект, който е праведен, говори истина-та и върши своята работа.

218

Него наричат "носен нагоре от течението" (урдхвам-сротас), него, у когото е възникнало желание за неизказано-то (нирвана), него, чийто ум е удовлетворен,-чиито мисли не са смутени от любов.

219

Роднини, приятели и любима поздравяват човека, който дълго време е бил надалеч и сега се завръща невредим.

220

Така, както роднините посрещат свой близък при завръщането му у дома, така в другия свят човека срещат неговите добрини.

Глава XVII

ЗА ГНЕВА

221

Нека човек изостави гнева, нека остави гордостта, нека преодолее всички зависимости! Няма страдание за този, който не е обвързан с име и форма*, за този, който не зове нищо свое. . '

222

Него, който удържа нарастващия си гняв подобно/на препускаща колесница, него аз наричам истински колесничар. Другите хора просто държат юздите.

225

Нека човек преодолее гнева с любов, а злото - с добро! Нека победи алчността с щедрост, а лъжата с истина!

224

Говори истината! Не се поддавай на гняв! Дай, ако бъдеш помолен за малко! С тези три стъпки ще се доближиш до боговете.

225

Мъдреците, които не нараняват никого и които винаги контролират телата си, ще отидат в неизменяемо-то място (нирвана) където, веднъж отишли, те няма да страдат повече.

226

Тези, които винаги бодърстват, тези, които учат ден и нощ, тези, които се стремят към нирвана, ще постигнат прекратяване на своите желания.

227

О, атула*, това не е измислено днес, а е една отколешна мъдрост: "те порицават този, който седи мълчаливо. Те порицават този, който говори много. Те порицават и този, който казва малко. На земята няма човек, който да не е порицаван".

228

Никога не е имало, никога няма да има, нито пък сега съществува човек, който е винаги порицаван, или винаги възхваляван.

229-230

Но него, когото проницателните възхваляват непрестанно ден след ден като безупречен, мъдър, богат на знания и добродетели, кой ще се осмели да обвини него, приличен на монета, направена от златото на реката джамбу. Него възхваляват дори и боговете, той е възхваляван дори и от брахма*.

231

Пази се от гнева на тялото и направлявай своето тяло! Остави греховете на тялото и с тялото си бъди добродетелен!

232

Пази се от гнева на речта и направлявай своята реч! Остави греховете на езика и с речта си бъди добродетелен!

233

Пази се от гнева на разума и направлявай своя разум! Остави греховете на разума и с разума си бъди добродетелен!

234

Мъдреците, които контролират своето тяло, които контролират своята реч, които контролират своя разум, наистина притежават добър контрол над себе си.

Глава XVIII

ЗА ПОРОКА

235

Сега ти приличаш на обрулен лист. Посланиците на смъртта (яма) са близо до теб. Ти стоиш на прага на своето тръгване и не си подготвен за това пътуване.

236

Направи от себе си остров, работи упорито, бъди мъдър! Когато твоите пороци са отхвърлени и си свободен от вина, ти ще влезеш в небесния свят на избраните (ариите).

237

Твоят живот е приключил. Ти си близо до смъртта (яма). Няма къде да починеш по пътя и не си подготвен за това пътуване.

238

Направи от себе си остров, работи упорито, бъди мъдър! Когато твоите пороци са отхвърлени и си свободен от вина, ти няма да се върнеш отново към раждане и разруха.

239

Нека мъдрецът отстрани пороците на своя "аз" така, както ковачът отстранява примесите от среброто" -един по един, малко по малко и от време на време.

240

Така, както ръждата, въпреки че е рожба на желязото, когато се появи по желязото, го разрушава, така и постъпките на човека, който престъпва закона, водят този човек по пътя на злото.

241

Позор за молитвите е да не бъдат повтаряни. Позор за къщите е да не бъдат поправяни. Позор за тялото е леността. Позор за бдителния - лекомислието.

242

Позор за жената е разпуснатостта. Позор за благодетелния е алчността. Позорни са всички пътища на злото в този и в следващия свят.

243

Но има позор, по-лош от всички останали. Невежеството е най-големият позор. О, вие, Бхикшу! Отхвърлете този позор и бъдете неопетнени!

244

Лесен е животът за човека, който е безсрамен, интригант, оскърбител, нахалник и негодник.

245

Труден е животът за човека, който е скромен, който винаги търси чистотата, който е безкористен, спокоен, безупречен и разумен.

246

Този, който унищожава живот, който изрича неистина, който в този свят взема неща, които не му се полагат и който ходи при жената на другиго,

247

И който се е отдал на пиянство, той още в този свят отсича собствения си корен.

248

О, човече, знай, че невъздържаност та боди към нещастие! Пази се от алчността и порока! Те ще ти донесат много мъка.

249

Всички хора дават според своята вяра и желание. Ако човек се терзае за храната и водата, които е дал на другите, той ден и нощ няма да намери покой.

250

Спокоен и денем, и нощем е този, у когото това чувство е унищожено и изтръгнато от самия му корен.

251

Няма огън, подобен на страстта. Няма хищник, подобен на омразата. Няма клопка, подобна на глупост та. Няма порой, подобен на алчността.

252

Вината на другите се забелязва лесно, ала трудно се забелязва собствената вина. Човек отсява грешките на съседите си като слама, ала своите грешки укрива така, както мошеникьт скрива лошата кост по време на играта.

253

Ако човек търси греховете на другите и винаги е склонен да се раздразни, то неговите собствени страсти ще нарастват. Той ще бъде далеч от унищожението на страданието.

254

Няма път в небето. Човек не става самана чрез видими дела. Светът се наслаждава на суетата, татхагатите* (будите) са свободни от суета.

255

Няма път в небето. Човек не става самана чрез видими дела. Никой не е вечен, ала просветлените (будите) са винаги непоклатими.

Глава XIX

ЗА ПРАВЕДНИТЕ

256-257

Човек не е праведен, ако преследва целта си чрез насилие. Но него, който има очи и за вярното, и за невярното, него, който е знаеш, и води другите, но не с насилие, а със закон и безпристрастност, него, който е разумен, него наричат праведен.

258

Човек не е знаещ, само защото говори много. Него, който е търпелив, свободен от страх и омраза, него нари-чат знаещ.

259

Човек не е поддръжник на закона, само защото говори; много. Дори да е учил малко, ако усеща закона с цялото си тяло, той е негов поддръжник и никога не го пренебрегва.

260

Човек не е по-стар, само защото косата му е посивяла. Той може да бъде в разцвета на силите си, но го наричат "напразно остарял".

261

Него, в когото има истина, благочестие, любов, сдържаност и умереност, него, който е освободен от недостатъци и мъдър, него наричат по-стар.

262

Завистливият, алчен и нечестен човек не става достоен за уважение само с многото си приказки или с красивата си външност.

263

Когато бъде освободен от омраза и мъдър, него, в когото всичко това е унищожено и извадено от самия му корен, наричат достоен за уважение.

264

Като обръсне главата си, човекът, който е недисциплиниран и говори лъжи, няма да стане самана. Може ли да бъде самана човек, който е все още в плен на желанията и алчността?

265

Него, който винаги успокоява злото, било то малко или голямо, него наричат самана* (спокоен човек), защото е успокоил цялото зло.

266

Човек не е Бхикшу (просещ монах), само защото моли другите за милостиня. Бхикшуе този, който усвоява целия закон, а не този, който само проси милостиня*.

267

Него, който е над добро и зло, който е целомъдрен, който със знание прекосява света, него наричат истински Бхикшу.

268-269

Човек не е муни, само защото съблюдава обет за тишина (мауна, мона), ако е глупав и невеж. Ала мъдрецът, който, като преценява, избира доброто и избягва злото, той е муни и затова е муни. Него, който б4този свят претегля и двете страни, него наричат муни.

270

Човек не е избран (ария), защото причинява зло на живи същества. Ария наричат човека, който изпитва състрадание към всичко живо.

271-272

Не само като съм дисциплиниран и спазвам обети, не само като уча много, не като изпадам в транс и не като спя в уединение, постигам щастието на освобождението, непознато за никой в този свят. Бхикшу, не спирай, докато не постигнеш умъртвяване на желанията!

ГЛАВА ХХ

ЗА ПЪТЯ

273

Най-добрият от пътищата е осмократният*. Най-добрата от истините - четирите слова*. Най-добрата от добродетелите - липсата на страст. Най-добрият от хората - този, който има очи да вижда.

274

Това е пътят. Няма друг път, който да води към пречистването на ума. Върви по него! Всичко друго е измамата на Мара, изкуси теля.

275

Ако тръгнеш по този път, ще поставиш край на страданието. Този път беше провъзгласен от мен, когато проумях как да отстраня тръните, забили се в плътта.

276

Ти сам трябва да направиш усилие. Татхагатите (будите) са само проповедници. Вглъбените, които тръгнат по този път, са освободени от потисничеството на Мара.

277

"всичко сътворено загива." този, който знае и бижда това, става безучастен към страданието, това е пътят на чистотата.

278

"всичко сътворено е мька и болка." този, който знае и вижда това, става безучастен към страданието. Това е

Пътят на чистотата.

279

"всички форми са илюзорни." този, който знае и бижда това, става безучастен към страданието. Това е пътят на чистотата.

280

Този човек, който не се събужда, когато е време за ставане, този, който, въпреки че е млад и силен, е изпълнен с леност, този, чиято воля и мисли са безпомощни, този мързелив и бездеен човек никога няма да намери пътя към знанието.

281

Нека човек бъде внимателен в речта си, въздържан в ума си и не върши нищо лошо със своето тяло. Нека пази тези три пътя на действие чисти и той ще постигне пътеката, указана от мъдреците.

282

Знанието се придобива с усърдие. От липсата на усърдие знанието се губи. Нека този, който знае двойнствената природа на загубването и получаването, направи така, че знанието да се увеличава.

283

Отсечи цялата гора (на страстта), а не само едно дърво! Опасността идва от гората. Когато си унищожил както гората, така и шубрака й, тогава, Бхикшу, ще бъдеш свободен от гората и дървото.

284

Докато и най-малката любов на мъжа към жените не бъде унищожена, дотогава неговият ум ще бъде зависим така, както е зависимо теленцето, което суче от майка

Си.

285

Изтръгни любовта на "аз"-а като есенен лотос с ръка-та си. Възлюби пътя на покоя! Нирвана е посочена от сугата* (Буда).

286

Тук ще живея по време на дъждовния сезон, а тук през зимата и ^члятото." така разсъждава глупецът и не мисли за своята смърт.

287

Смъртта идва и отнася човека, възхваляван за неговите деца и семейство, човека, чието съзнание е отвлечено така, както пороят отнася спящото село.

2в8

Нито синовете, нито бащата, нито роднините могат да помогнат. Близките не могат да защитят човека, когото е сграбчила смъртта.

289

Мъдрият и добър човек, който разбира какво означава това, трябва бързо да разчисти пътя, който боди към нирвана.

Глава XXI

ЗА РАЗНИ НЕЩА

290

Ако отказът от малкото удоволствие позволява да се види голямото, нека мъдрият човек остави малкото удоволствие и се вгледа в голямото.

291

Този човек, който, като причинява болка на другите, желае да се сдобие с радост за себе си, този човек, оплетен в мрежите на омразата, никога няма да бъде свободен от омраза.

292

Каквото трябва да бъде направено, се пренебрегва. Каквото не трябва да бъде направено - се прави. Желанията на безразсъдните и невъздържани хора непрестанно се увеличават.

293

Но тези, чиято бдителност е винаги и изцяло насочена към тяхното тяло, които не вършат това, което не трябва да се прави и които с постоянство бършат това, което трябва да бъде направено, желанията на тези бдителни и мъдри хора ще угаснат.

294

Истинският брахмана крачи невредим, дори да е убил и своя баща, и своята майка, и двама доблестни царе, дори да е унищожително цяло царство с всичките му поданици

295

Истинският брахмана крачи невредим, дори да е убил и своя баща, и своята майка, и двама доблестни царе, и накрая един прочут човек.

296

Учениците на Гаутама са винаги будни и мислите им ден и нощ са винаги обърнати към Буда.

297

Учениците на Гаутама са винаги будни и мислите им ден и нощ са винаги обърнати към закона (дхамма).

298

Учениците на Гаутама са винаги будни и мислите им ден и нощ са винаги обърнати към общината (сангха).

299

Учениците на Гаутама са винаги будни и мислите им ден и нощ са винаги обърнати към тяхното тяло.

300

Учениците на Гаутама са винаги будни и разумът им ден и нощ винаги се наслаждава в състрадание.

301

Учениците на Гаутама са винаги будни и разумът им ден и нощ винаги се наслаждава в съзерцание.

302

Трудно е да напуснеш света, за да станеш монах. Трудно е да се радваш на света. Труден е животът в манастира, животът в (съща причинява болка. Мъчително е да живееш сравни на теб и да делите всичко помежду си. Странстващият монах е заобиколен от страдание. Затова нека н и кой не става странстващ монах и така той няма да бъде заобикалян от страдание.

303

Където и да отиде изпълненият с вяра, добродетелен, славен и богат човек, навея къде той е посрещан с уважение.

304

Добрите хора сияят отдалеч, подобно на отрупаните със сняг планини. Лошите хора не се забелязват, подобно на стрелите, пуснати в нощта.

305

Единствено човекът, който никога не се отклонява от задължението да седи в самота и да спи в самота, единствено той, като овладее себе си, ще се наслаждава на унищожението на всички свои желания в самота, така както ако живее в гората.

Глава XXII

ЗА ПРЕИЗПОДНЯТА

306

Този, който изрича неистини, отива в ада. В ада отива и този, който, след като е извършил нещо, казва че не го е сторил. След смъртта си и двамата са равни. В другия свят те са хора, направили злини.

307

Много от хората, чийто плещи са покрити с жълтото расо, са невъздържани и с неприятен нрав. По силата на своите лоши постъпки такива злодеи отиват в ада.

308

По-добре е да се погълне нагорещена желязна топка, подобна на лумнал огън, отколкото лош и невъздържан човек да живее от милосърдието на хората*.

309

С четири неща се сдобива човек, който силно желае жената на съседа си - с лошо име, неудобно легло, наказание и накрая - преизподнята.

310

Тук са лошото име и пътят на злото към ада. Тук е краткото удоволствие на изплашения в прегръдките на изплашената. Тук е тежкото наказание, което царят налага. Затова нека никой не помисля за жената на съседа си.

311

Така, както стръкът трева, ако бъде хванат неумело, срязва ръката, така и неправилно практикуваният аскетизъм отвежда в ада.

312

Небрежно свършената работа, престъпеният обет и лошата дисциплина - всички тези неща не носят голяма награда.

313

Ако нещо трябва да бъде направено, нека човек го направи. Нека здраво се захване с него! Невнимателният странник само още повече разпилява праха на своите страсти.

314

Злината е по-добре да се остави несвършена, защото после човек се разкайва за нея. Добрината е по-добре да бъде извършена, защото после човек не съжалява за нея.

315

Човек трябва да пази себе си, подобно на добре охранявана гранична крепост, защитена и отвън, и отвътре. Не трябва да му се изплъзва дори и минута. Тези, които пропуснат удобния момент, страдат в преизподнята.

316

Хората, които се срамуват от това, от което не трябва да се срамуват, не се срамуват от това, от което трябва да се срамуват, такива хора, като прегръщат грешни учения, крачат по пътя на злото.

317

Хората, които се страхуват тогава, когато не трябва да се страхуват и не се страхуват тогава, когато трябва да се страхуват, такива хора, като прегръщат грешни учения, крачат по пътя на злото.

318

Хората, кои то забраняват тогава, когато няма какво да се забранява и не забраняват тогава, когато има какво да се забранява, такива хора, като прегръщат грешни учения, крачат по пътя на злото.

319

Ала хората, които забраняват това,. Което трябва да бъде забранено и не забраняват това, което не трябва да бъде забранено, такива хора, като прегръщат вярното учение, крачат по пътя на доброто.

Глава XXIII

ЗА СЛОНА

320

Мълчаливо ще понеса оскърблението така, както слонът* - стрелата, изпратена от лъка. Защото светът по природа е лош.

321

Повеждат укротения слон в битка. Царят се качва върху укротения слон. Укротеният, този, който мълчаливо понася оскърбленията, е най-добрият измежду хората.

322

Мулетата, благородните индуски коне и слоновете с големи бивни са добри, ако са укротени. Ала по-добър е този, който смирява себе си.

323

Защото с тези животни никой човек не достига не-вижданата страна (нирвана), в която укротеният човек отива върху укротено животно, т.е. Върху добре укроте-ното си "аз".

324

Слонът на име дханапалака, от чиито слепоочия струят жизнени сокове и който трудно може да бъде удържан, не поема и хапка, когато е въб вериги. Слонът копнее за горичката на слоновете.

325

Ако човек надебелее и яде по много, ако е сънлив и само се обръща от едната на другата си страна, то тогава този глупец, подобен на свиня, която преяжда с помия, се преражда отново и отново.

326

Преди моят ум скиташе, където пожелаеше и както му харесваше. Ала сега ще го обуздая добре, подобно на водача, който с куката усмирява разбеснелия се слон.

327

Не бъди безразсъден, наблюдавай своите мисли! Из-мъкни се от пътя на злото, подобно на слона, затънал в тинята!

328

Ако човек намери благоразумен спътник, който да го придружава, да бъде мъдър и да живее в умереност, тогава, нека тръгне с него, като побеждава всички опасности -щастлив, но внимателен.

329

Ако човек не намери благоразумен спътник, който да го придружава, да бъде мъдър и да живее в умереност, тогава нека крачи в уединение, приличен на цар, който е напускал своята завладяна страна, подобен на слона в гората.

330

По-добре да живееш сам. Няма приятелство с глупеца. Нека човек крачи сам, нека не извършва грехове, нека бъде с малко желания, подобен на слона в гората.

331

Приятелите са приятни, когато има нужда от тях. Удоволствието е приятно, каквото и да го породи. Доброто дело е приятно в часа на смъртта. Изоставянето на всяка мъка е приятно.

332

На този свят е приятно да бъдеш майка, приятно е да бъдеш баща, приятно е да бъдеш самана, приятно е да бъдеш брахмана.

333

Приятна е добродетелта, която продължава до дълбоки старини. Приятна е здраво вкоренената вяра. Приятно е придобиването на мъдрост. Приятно е въздържа-нето от грехове.

Глава XXIV

ЗА ЖАЖДАТА

334

Жаждата на безразсъдния човек израства подобно на пълзящо растение. Той се лута от живот в живот, приличен на маймуна, която търси плодове в гората.

335

Подобно на изобилната трева бирана* се увеличават страданията на човека, победен в този свят от жестока-та и изпълнена с отрова жажда.

336

Подобно на водни капки от лотосов лист се свличат страданията на човека, победил жестоката и трудна за преодоляване в този свят жажда.

337

Отправям би тези приветствени думи: "всички вие, събрани тук, изровете корена на жаждата. Така този, който желае благоуханния корен ушира, изравя тревата бира-на. Тогава Мара, изкусителят, няма да може всеки път отново и отново да ви съкрушава, така както това прави потокът с тръстиките".

338

Подобно на повалено дърво, което продължава да расте, ако коренът му е непокътнат, страданието от живота отново и отново ще се завръща, ако причинителите на жаждата не бъдат унищожени.

339

Този човек, чиято жажда в своя стремеж към удоволствие господства в тридесет и шестте потока, този заблуден човек ще бъде отнесен от вълните. Тези вълни са неговите желания, които са обърнати към страстите.

340

Потоците текат навсякъде, пълзящото растение на страстта възправя снага. Ако го видиш да покълва някъде, отсечи корена му със знание.

341

Човешките удоволствия са разточителство и раз-кош. Затънали в сласт и търсещи удоволствие, хората постоянно са подложени на раждане и разруха.

342

Хората, гонени от своята жажда, се суетят наоколо, подобно на хванат заек. Държани в окови и вериги, те отново и отново понасят страдания.

343

Хората, гонени от своята жажда, се суетят наоколо, подобно на хванат заек. Затова нека Бхикшу се освободи от своята жажда, като се стреми сам да бъде лишен от страсти.

344

Него, който веднъж се е избавил от гората на страстта (т.е. Веднъж е достигнал нирвана) и след това се отдаде на живот в гората, и него, който веднъж измъкнат от гората, след това отново и отново се впуска към нея, погледнете този човек! Въпреки, че е свободен, той отново сам заробва себе си.

345

Мъдрите хора не наричат здрава тази верига, която е направена от желязо, дърво или коноп. Много по-здраво е безпокойството за скъпоценните камъни и пръстените, за синовете и съпругата.

346

Мъдрите хора наричат здрава тази верига, която се влачи, избива, но трудно може да бъде разкъсана. Когато най- накрая успеят да я разкъсат, хората напускат този свят, свободни от грижи, като оставят всички желания и страсти назад.

347

Тези, които са роби на страстите, се спускат надолу по потока на желанията така, както паякът се спуска надолу по мрежата, която сам е изплел*. Когато най-накрая сложат край на това, мъдрите хора напускат този свят, свободни от грижи, като оставят цялата си привързаност назад.

348

Когато пътуваш към другия бряг на съществувай ие-то, откажи се от това, което е пред теб, което е зад теб, което е по средата. Ако съзнанието ти е абсолютно освободено, няма отново да преминеш през раждане и разруха.

349

Ако човек е обзет от съмнение, изпълнен със силни страсти и копнее само за това, което доставя удоволствие, жаждата му все повече и повече ще се увеличава и той наистина ще заякчи оковите си.

350

Ако човек се наслаждава на успокояването на съмненията, ако в неспирните си размисли винаги се спира на това, което не носи удоволствие (нечистотата на тялото и др.), той положително ще отстрани, нещо повече, той ще разкъса веригите на Мара.

351

Този човек, който е достигнал съвършенството, който не трепва, който е без жажда и без грях, този човек е премахнал всички тръни на съществуванието. Това ще бъде неговото последно тяло.

352

Този човек, които не изпитва жажда и привързаност, който проумява думите и тяхното значение, който знае реда на буквите (кои са в началото и кои - в края), този човек е получил своето последно тяло. Него наричат велик мъдрец и велик човек.

353

"аз съм надмогнал всичко, аз знам всичко, във всички състояния на живота аз съм неопетнен, аз съм оставил всичко и унищожаването на жаждата ме е направило свободен. След като сам съм проумял това, на кого да го предам?"

354

Дарът на закона превъзхожда всеки друг дар. Сладостта на закона превъзхожда всяка друга сладост. Радостта от закона превъзхожда всяка друга радост. Унищожението на жаждата надмогва всяка болка.

355

Удоволствията изпепеляват глупците, ако те не търсят отсрещния бряг. Със своята жажда за удоволствия глупецът сам.унищожава себе си, като че ли е най-върлият свой враг.

35в

Плевелите пакостят на полетата, страстта пакости на хората. Ето защо дарът, направен на човек без страсти, се възвръща стократно.

357

Плевелите пакостят на полетата, омразата пакости на хората. Ето защо дарът, направен на човек, който не изпитва омраза, се възвръща стократно.

358

Плевелите пакостят на полетата, суетата пакости на хората. Ето защо дарът, направен на човек, свободен от суета, се възвръща стократно.

359

Плевелите пакостят на полетата, сластта пакости на хората. Ето защо дарът, направен на човек, свободен от сласт, се възвръща стократно.

ГлабаХХV

ЗА БХИКШУ

(Просещия монах)

Сдържаността на зрението е добра. Сдържаността на слуха е добра. Сдържаността на обонянието е добра. Сдържаността на езика е добра.

361

Сдържаността на тялото е добра. Сдържаността на речта е добра. Сдържаността на мисълта е добра. Добра е сдържаността във всичко. Бхикшу, който е сдържан във всички неща, е освободен от всяка болка.

362

Него, който притежава контрол над ръцете си, над возете си, над речта си, над самия себе си, него, който се наслаждава вътрешно, който е -овладян, уединен и удовлетворен, него наричат Бхикшу.

3в3

Сладка е речта на Бхикшу, който владее устата си, който говори мъдро и спокойно, който разяснява смисъла на закона.

364

Бхикшу, който не отделя мисълта си от закона, който се наслаждава на закона, който разсъждаба върху закона, който следва закона, този Бхикшу никога няма да изостави истинския закон.

365

Нека той не презира полученото. Нека никога не за-вижда на другите. Бхикшу, който завижда на другите, никога не постига спокойствие на ума.

366

Бхикшу, който, въпреки че получава малко, никога не се отнася с презрение към полученото, ще бъде възхваляван дори от боговете, ако води чист и освободен от леност живот.

367

Него, който никога не отъждествява себе си с име форма, него, който никога не тъгува по това, което вече е отминало, него наричат истински Бхикшу.

368

Бхикшу, който се осланя на добротата, който е спокоен в учението на Буда, ще постигне тихото място (нирвана), прекъсване на естествените желания и щастие.

369

О, Бхикшу, изпразни тази лодка! Ако бъде изпразнена, тя ще плува по-бързо. Изкоренил страстта и омразата, ти ще постигнеш нирвана.

370

Йзкорени петте сетива, напусни петте сетива, извиси се над петте сетива. Бхикшу, който се е избавил от петте вериги, наричат "избавен от потопа" (огхатинна).

371

Съзерцавай, о, Бхикшу, и не бъди невнимателен! Не отправяй мисълта си към това, което доставя удоволствие, за да не ти се наложи заради своята непредпазливост да погълнеш желязното кълбо'" (в ада), за да не крещиш когато то те изгаря: "боли ме!"

372

Без знание няма съзерцание. Без съзерцание няма знание. Този, който притежава и знание, и съзерцание, е близо до нирвана.

373

Бхикшу, който, влязъл в своята празна къща, остава със спокойно съзнание, изпитва непозната за обикновения човек наслада, виждайки ясно закона.

374

Размислил относно произхода и унищожението на елементите (скандхите) на тялото, той намира щастие и радост, притежание на тези, които познават безсмъртното (нирвана).

375

И това тук е началото за мъдрия Бхикшу: бдителност по отношение на сетивата, удовлетворение, въздържаност според закона, благородни приятели, чиито живот е "чист и лишен от ленивост.

376

Нека той води милосърден живот, нека бъде съвършен в задълженията си. Тогава, обгърнат от насладата, той ще сложи край на страданието.

377

О, вие, Бхикшу! Така, както васиката сменя повяхналите си цветове, така хората трябва да се освобождават от страстта и омразата.

378

Бхикшу, чието тяло, реч и съзнание са освободени, който е съсредоточен и е отхвърлил примамките на света, него наричат тих.

379

Пробуждай себе си чрез себе си! Изпитвай себе си чрез себе си! Така, самозащитен и предпазлив, ти ще живееш щастливо, о, Бхикшу!

380

Защото "аз"-ът е господарят на "аз"-а, "аз"-ът е убежището на "аз^а. Затова обуздай себе си така, както търговецът обуздава добрия кон.

381

Изпълненият с наслада Бхикшу, който е спокоен в учението на Буда, ще постигне тихото място (нирвана), прекратяване на естествените желания и щастие.

382

Този, който, дори като млад Бхикшу, се обръща към учението на Буда, огрява този свят, подобно на луната, освободена от облаци.

ГлаваХХVI

ЗА БРАХМАНА (АРХАТА)

383

Прегради смело потока! Отклони желанията, о, брахмана! Когато осъзнаеш унищожението на всичко създадено, ще прогледнеш в природата и на несьздаденото.

384

А1<о е достигнал другия бряг и в двата закона (във въздържаността и съзерцанието), от брахмана, получил знания, падат всички окови.

385

Него, за когото не съществуват нито този, нито другия бряг, за когото не съществуват и двата бряга, него, неустрашимия и неокования, него наричам истински брахмана.

386

Него, който е потънал в мисли, който е безукорен, уравновесен, позорен, без страсти и който е достигнал най-високия предел, него наричам истински брахмана.

387

Слънцето сияе през деня. Луната свети през нощта. Рицарят е бляскаб в своята броня. Брахмана е лъчист в съзерцанието си. Ала Буда, пробуденият, излъчва величие и денем, и нощем.

588

Човек е наричан брахмана, защото е освободен от злото. Човек е наричан самана,защото крачи тихо. Човек е наречен прабрагита (паббагита, странник), защото е прогонил собствените си пороци.

389

Никой няма право да се нахвърля срещу брахмана. Ала никой брахмана, ако това се случи, не трябва да си позволява да отвръща на своя нападател. Горко на този, който удари брахмана! Дваж пъти повече горко на този, който се нахвърли срещу нападателя си!

390

Не е малка ползата за брах/мана, ако държи съзнанието си настрана от удоволствия та на живота. Когато изчезне цялото желание за причиняване на болка, страданието ще се прекрати.

391

Него наричам брахмана, който, като контролира тялото, словото и мисълта си, не оскърбява нищо или ни кого с тях.

392

Постигнал закона в разкритата му от съвършено просветления (Буда) същност, нека човек почита този закон грижливо, така както брахманът почита жертвения I огън.

393

Човек не става брахмана по силата на сплетената си коса, семейството си или своето раждане. Този, в когото има истина и добродетелност, той е благословен, той е брахмана.

394

Каква е ползата от сплетената ти коса, нещастнико! Каква е ползата от одеянието ти от кози кожи! Отвън изглеждаш добре, но вътре в теб цари опустошение.

395

Него, който е облечен в мръсни дрехи, него, по чието съсухрено тяло вените са изпъкнали, него, който живее уединено в гората и съзерцава, него наричам истински брахмана.

396

Няма да нарека човек брахмана заради произхода или майка му. Такъв човек е истински високомерен и богат. Но бедния, свободен от всякаква привързаност, него наричам истински брахмана.

397

Него наричам брахмана, него, който е разкъсал всички окови, който никога не трепва, който е независим и необвързан.

398

Него наричам истински брахмана, него, който е прерязал въжетата и ремъците, него, който е разкъсал веригата с всичко по нея, него, който е срутил преградата и който е пробуден.

399

Него наричам истински брахмана, него, който, въпреки че не е извършил престъпление, търпеливо понася обвиненията, веригите и ударите на камшика, него, чиято сила е неговото търпение, чиято армия е неговата издръжливост.

400

Него наричам истински брахмана, него/който не изпитва гняв, който е покорен, добродетелен, без апетити, който е овладял себе си и е получил своето последно тяло.

401

Него наричам истински брахмана, него, който не прилепва към удоволствието, така както водата не остава по листото на лотоса, така както синапеното зрънце пада от върха на иглата.

402

Него наричам истински брахмана, него, който дори и тук знае края на своето страдание, него, който се е освободил от товара си и е непоколебим.

403

Него наричам истински брахмана, него, чието знание е дълбоко, него, който притежава мъдрост, който познава верния и грешния път и е достигнал най-високия предел.

404

Него наричам истински брахмана, него, който стои настрана както от миряните, така и от просещите, който не посещава често никоя къща и почти няма желания.

405

Него наричам истински брахмана, него, който не упреква никое друго същество, било то слабо или силно и който не убива и не причинява кръвопролитие.

406

Него наричам истински брахмана, него. Който е търпелив с нетърпеливите, благ с придирчивите и свободен

От страст сред обладаните от страст

409

Него наричам истински брахмана, него, от когото гневът и омразата, гордостта и завистта са паднали, подобно на синапеното зрънце от върха на иглата.

408

Него наричам истински брахмана, него, чиито думи са верни, поучителни, лишени от грубост и не обиждат ни-кого.

409

Него наричам истински брахмана, него, който в този свят не взема нищо, което не му е дадено, било то дълго или късо, малко или голямо, добро или лошо.

410

Него наричам истински брахмана, него, който не питае желания нито за този, нито за следващия свят, него, който не изпитва привързаност и е непоколебим.

411

Него наричам истински брахмана, него, който няма никакви влечения и който, осъзнавайки истината, не пита как, него, който е достигнал дълбините на безсмъртното.

412

.него наричам истински брахмана, него, който в този свят е над доброто и злото*, над потисничеството на двете, него, който е освободен от мъка, грях и порок.

413

Него наричам истински брахмана, него, който сияе като луната, него, който е чист, спокоен, несмутим, в когото цялата веселост е угаснала.

414

Него наричам истински брахмана, него, който е изминал този блатист път, него, който е пребродил непроходимия свят и суетата му, него, който е прекосил и е достигнал отсрещния бряг, него, който е изпълнен с мисли, откровен, свободен от съмнения и привързаност, и удовлетворен.

415

Него наричам истински брахмана, него, който изоставя всички желания и се скита без дом, в когото целият ламтеж е угаснал.

416

Него наричам истински брахмана, него, който изоставя всички копнежи и се скита без дом, в когото цялата ненаситност е угаснала.

417

Него наричам истински брахмана, него, който след като отхвърли вся ка зависимост от хората, се извисява над всяка зависимост от боговете, него, който е свободен от всяка и всякаква зависимост.

418

Него наричам истински брахмана, него, чиято пътека не знаят нито боговете, нито духовете (гадхарвите), нито хората, него, чиито страсти са угаснали и който е архат (блажен).

419

Него наричам истински брахмана, него, който не зове нищо свое, било то в миналото, бъдещето или настоящето, който е беден и свободен от любовта на света.

420

Него наричам истински брахмана, него, който е изоставил източника на страданието и източника на болката, него, който е свободен от всички зачатъци на нов живот, него, героя, който е завладял всички светове.

421

Него наричам истински брахмана, него, който познава повсеместното унищожение и завръщане на живота, него, който е свободен от всяко робство, благоденстващ (сугата) и пробуден (Буда).

422

Него наричам истински брахмана, него, мъжествения, благородния, великия мъдрец, него, завоевателя, невъзмутимия, завършения, пробудения.

423

Него наричам истински брахмана, него, който познава предишните си съществувания, него, който вижда ада и рая, достигнал е края на преражданията, него, който притежава съвършено знание, него, който е мъдрец и чието съвършенство е безукорно.

КОМЕНТАРИ

ГЛАВА I

5,в. Най-известните строфи, многократно повтаряни в будистката литература. Те стоят в известна степен обособено сред останалите в главата на двойните стихове, тъй като формалната връзка помежду им е извънредно слаба. Казаното в пета строфа за любовта, прекратяваща омразата, не трябва да се отъждествява с християнския възглед, защото значението на понятието любов (метта) в будизма и неговата насоченост са коренно различни.

7,8. Мара - властелин на смъртта, зъл дух (често пъти олицетворение на страстите), изкусител, който се опитва да съблазни Гаутама (Буда), като му обещаба световно господство в замяна на отказа му от неговото начинание. Името на Мара в дхаммапада се споменава рядко. Тук той до известна степен е лишен от конкретността на образа си, характерна за брахманистката религия.

9,10. Жълтата одежда - характерен белег на членовете на будистката община (сангха). Събличането и обличането й е символ на встъпването и напускането на общината.

17,18. Пътят на злото и пътят на доброто - специфичен начин на представяне на низходящата и възходящата верига от светове, по която всички същества се движат надолу или нагоре в зависимост от своите постъпки.

19, 20. Законът - название на типитака.

Духовенство - имат се предвид будистките самани или шрамани, които са еквибалентът на брахманите в ортодоксалния индуизъм. Самият Буда често е наричан добрия самана.

ГЛАВА II

22. Ария (благороден, избран) - този, който е стъпил на пътя, бодеш, към безсмъртието (нирвана). Това понятие не трябва да се смесва със съответстващото индуистко.

23. Тези мъдреци - имат се предвид архатите (блажените).

30. Магхаван (щедър) - епитет:, който по правило се употребява за индра още във ведите.

31. Бхи(сшу - посветен в духовен сан последовател на Буда, който живее от милостинята на другите.

Окови- сетивата, които привързват човека към колелото на новите прераждания.

ГЛАВА III

33. Възгледът, според който мисълта е нещо вибриращо, непостоянно, трудно контролируемо, е много характерен за будизма, а отчасти и за индуизма.

ГЛАВА IV

44. Яма - повелител на царството на мъртвите. Води началото си от индо-иранския пантеон, макар че в началото не принадлежи към групата на боговете. Във ведическа-та литература като вестители на яма се посочват совата, гълъба и две кучета.

4в. Украсената с цветя стрела на Мара - един от неговите атрибути. Стрелата, която пронизва сърцето, поражда страст. Неслучайно още във ведическата митология кама (персонифицираното желание, страстта) е въоръжен със стрели.

54.тагара - храст, от който се прави ароматна пудра.

Маллика - Макс Мюлер посочва три варианта за произхода на името: "според Бенфи маллака или маллика е съд за масло. Оттам той превежда съчетанието тагарамаллика като съд, който съдържа ароматна пудра или масло, направени от тагара. Д-р Айтел в своята книга "наръчник по китайски будизъм" дава маллика като име на цвете, което сега се нарича кастури (вид мускусово растение) заради силното си ухание,. А д-р Морис ми съобщава, че е открил маллика в пали като название на жасмина".

55. Вассика - вид жасмин с големи цветове.

ГЛАВА V

в0. Дълъг е животът.,.- има се предвид самсара, постоянния кръговрат на раждането и смъртта, който продължава, докато знанието на истинския закон или вярното I учение на Буда не позволи на човека да се освободи от самсара и да постигне нирвана.

70. Тревата

ГЛАВА VI

85. Отсрещен и отсамен бряг- традиционни за будистката литература обозначения за нирвана и сансара. Да се достигне отсрещния бряг означава да се избегне царството на смъртта.

87-88. Тъмнина и светлина - метафори за злото и доброто.

Тревоги на разума - петте тревоги на разума са: страст, гняв, невежество, високомерие, гордост.

89. Седемте елемента на знанието - бодърстващ ум, мъдрост, енергия, радост, искреност, самовглъбеност и хладнокръвие. .

ГЛАВА VII

Архат - този, в когото греховните желания са изчезнали, който се е освободил от привързаност и е достигнал висша свобода (нирвана).

95. Без забележките, дадени от коментатора, може би трите сравнения в тази строфа трябва да се вземат в техния конкретен смисъл, като илюстриращи невъзмутимото състояние на архата. Земята винаги се представя като емблема на търпеливостта; мандалото на индра, ако бъде взето в прекия смисъл на думата, като мандало на порта, може да подскаже идеята за устойчивост; езерото е постоянен символ на спокойствие и чистота. Но коментаторът предлага следната трактовка на откъса: земята, въпреки че върху й се хвърлят цветя, не изпитва никак-во удоволствие. От друга страна мандалото на индра не изпитва неудоволствие от това, че върху него се хвърлят неприятни неща. По подобен начин мъдрецът е безразличен към почит и неуважение.

97. Човекьт, който е освободен от лековерие...- Буда проповядва, че човек не трябва да се осланя сляпо на авторитети, а трябва да познае всичко на основата на собствения си опит.

ГЛАВА VIII

Интересно е обяснението, което в.н.топоров дава за възникването на тази глава: "един от последователите на Буда не бил в състояние да научи наизуст дори и един стих с поучения. Всички му се смеели, като го упреквали за

Неговото невежество и неспособност. И само Буда се съжалил над него - извикал го настрани, прочел му един стих и му обяснил неговото значение. От този момент учени-кът помнел стиха, прочетен му от Буда и главно, усвоил същността на учението. Веднъж в присъствието на царя Буда нарекъл този човек "достигнал просветление". Като видял, че царят недоумява, как е могъл толкова неспособен човек да достигне такова състояние, Буда му отправил думите, съдържащи се в тази глава.".

104-105. Гандхарва- небесни музиканти-певци, които съставляват особен клас полубогове. Известни още от ведическия период.

Брахма- в индуистката традиция биеш бог, създател на вселената. Много божества от ведическия пантеон се признават и от будизма (в частност тези, които са оказвали помощ на Буда), но значението им е съвсем нищожно.

10в,107. Възможни са две тълкувания на текста. Първото, че с тези думи Буда се обръща към брахманите във връзка с техните обреди на жертвоприношения и злоупотреби в аскетизма. Второто, че тези строфи се отнасят към последователите на Буда, които се подлагат на изнурителни йогически упражнения не с цел духовно усъвършенстване, а за да придобият свръхестествени способности, отделящи ги от другите хора.

ГЛАВА Х

142. Брахмана - с тази дума в индия се свързва представата за носителя на най-високи морални качества. Будизмът усвоява това разбиране за нейното значение, но при него съдържанието й се оказва съществено изменено.

Самана (отшелник) - странстващ аскет, олицетворение на праведния живот и вътрешното спокойствие.

ГЛАВА XI

153-154. Има версия, според която думите, съдържащи се в тези две строфи, са изречени от Буда в момента на неговото просветление.

155. Богатство- има се предвид духовно, а не материално богатство. "

ГЛАВА ХII

157. Трите стражи на нощта - трите етапа на живота. 164. Каттхака - вид тръстика, която умира веднага след като даде плод.

ГЛАВА ХIII

178. Първата стъпка в святостта - сотапатти е техническият термин за означаване на първата стъпка по пътя, който води към нирвана. Общо стъпките по този път са четири и с всяка от тях човек получава ново име.1/ сротаапанна - букв. Този, който е влязъл в потока. Преди да достигне другия бряг (нирвана) човек може да се прероди още седем пъти. 2/ сакридагамин - букв. Този, който се завръща един път. Нарича се така, защото като предприеме тази стъпка, човек се ражда само още веднъж - сред хората или боговете. З/анагамин - букв. Този, който не се връща. Нарича се така, защото като предприеме тази

Стъпка човек не може да се роди отново в по-низш свят, но може да се роди в свят на брахма, преди да достигне нирвана. 4/архат, блажен, съвършен.

ГЛАВА XIV

179, 18(и просветленият (Буда) - тук трябва да се възприема по-скоро като нарицателно, отколкото като собствено име на Гаутама.

190. Буда, законът (дхамлла) и общината(сангха) - наричат се трисарана.

Четирите благородни истину- четирите твърдения, че на този свят има страдание, че източникът на страданието е желанието, че желанието може да бъде унищожено, че има път (посочен от Буда), чрез който може да бъде постигнато унищожението на всички желания и да се получи свобода. Този път се състои от осем части.

ГЛАВА XV

198. Болести- има се предвид морална, а не физическа болест.

ГЛАВА XVII

221. Име (налла) и форма (рупа) - елементите на тази опозиция съставят духовното и физическото начало, които определят индивидиума. Теорията нама-рупа води началото си още от упанишадите.

227. Атула - предполага се, че е име на ученик на Буда, към когото е отправен този стих. Някои преводачи предават значението на атула като "несравним".

229-230. Световете на брахма са по-висши от тези на боговете (дева).

ГЛАВА XVIII

254. Татхагата (така дошъл) - епитет за Буда и останалите архати.

ГЛАВА XIX

265. Самана - етимологията на тази дума е любопитна, защото показва, че по бремето, когато е писана тази строфа, първоначалното значение на шрамана е забравено. В началото на езика на брахман и те шрамана означава чо-век, който се покайва, като работи упорито, от "шрам" -"работя упорито". Когато става име на будистките аске-ти, езикът се е изменил и шрамана се произнася самана. Сега има друг корен от санскрит - "шам" - "успокоявам", който в пали по подобен начин става "сам" и от този корен народната етимология извежда името на будистките духовници.

266-270. Дадените тук етимологии на обичайните наименования на последователите на Буда са напълно фантастични и са любопитни, само доколкото показбат как хората, които са говорили пали, са изгубили етимологичес-кото усещане за своя език. Бхикшу е просяк, т.е. Будистки монах, който е напуснал семейството си и живее изцяло от

Милостиня. Муни е мъдрец и оттам произлиза шакямуни

Име на Гаутама. Муни произлиза от "ман" - мисля, а от "муни" произлиза "мауна" - тишина. Ария отново е общото название на тези, които се посвещават на религиозен живот. В началото думата означава "уважаван, благороден". Смисълът на 270 е да предпази извличането на етимологията на ария от "ари" - враг.

ГЛАВА XX

273. Ослижратен път - техническо название на пътя, по който се постига нирвана. Той представлява четвъртата от т.нар. Четири благородни истини.

Четирите слова - думите, заложени в основата на четирите благородни истини - дукха (страдание), самудая (произход), ниродха (унищожение), марга (път).

285. Сугата - епитет на Буда. Една от многото думи в будистката литература, която е почти невъзможно да бъде преведена поради факта, че самите будисти влагат в нея много и различни значения.

ГЛАВА XXI

294,295. Тези две строфи или имат за цел да покажат, че истински светият човек, който случайно избърши престъпление, е невинен, или се отнасят към някой.специфичен момент от историята на Буда. Буддхагхоша, коментаторът на дхаммапада, е толкова шокиран от тях, че ги обяс- нява алегорично: майката е желанието, страстта; бащата - горделивостта; двамата царе - две погрешни системи от възгледи; царството с поданиците - чувствените желания.

ГЛАВА ХХII

308. Милосърдието на хората- има се предвид милостинята, давана от чувство за религиозен дълг на всеки просяк, който помоли за нея.

ГЛАВА ХХIII

320. В будизма слонът е символ на търпеливостта и ' въздържаността. Така самият Буда е наричан нага (слон), или маханага (велик слон), като обосновката за това име е, че Буда е суданта (добре укротен), подобно на слон. Той се спуска от небесата под формата на слон, за да се прероди на земята.

ГЛАВА XXIV

335. Бирана - вид трева. Нейният ароматичен корен се нарича ушцра.

347. Буддхагхоша разяснява сравнението с паяка по следния начин: "когато паякът изтъче своята мрежа, той застава в средата й. Оттам той с внезапен скок убива пеперудата или мухата, попаднала в мрежата, изпива кръвта й и отново се връща на старото си място. Така и съществата, които са отдадени на страсти, покварени от омраза и подлудей и от гняв, се спускат по потока на желанията, направен от самите тях, без да могат да го пресекат".

ГЛАВА XXV

371. Желязното кълбо - поглъщането на нагорещено желязно кълбо се счита за едно от наказанията в ада.

ГЛАВА XXVI

412. Който в този свят е над добро и зло - разликата между добро и зло изчезва, когато човек се е оттеглил от света и престанал да действа, копнее само за освобождение.