Залата за преглед на бъдещи животи

9.

ПРЪСТЕНЪТ НА СЪДБАТА

Залата за преглед на бъдещи Животи

Мястото за избор на следващ живот се опис­ва като сфера, съдържаща висококонцентрирани си­лови полета, подобни на сияещи енергийни екрани. Както споменах в раздела за духовните библиотеки, то­ва помещение се нарича още „пръстенът на съдба­та”, Където за първи път наблюдаваме новото си тяло. Повечето Клиенти виждат „пръстена” като кръгла театрална зала с купол и панорамни екрани от пода до тавана, Които напълно ги заобикалят, докато се намират в затъмнената зрителна зона. Някои Казват, че екраните са от двете или трите им страни, а те стоят или седят на издигната плат­форма. От този подиум за наблюдение душите мо­гат да гледат нагоре, право напред или надолу в екраните, които са огромни в сравнение с използваните о другите учебни центрове на духовния свят. „Пръс­тенът” показва сцени на бъдещи събития и хора, ко­ито душата ще срещне в предстоящия живот. Някои клиенти коментират, че всеки екран отразява случки от детството, юношеството, зрелостта и старост­та на телата, Които наблюдават, докато други твър­дят, че им се показва една и съща сцена, ставаща в определен момент.

Цялата духовна структура на зрителните зали е съз­дадена така, че да дава възможност на душата да бъде или наблюдател, или участник в събитията, точно както в библиотеките. Струва ми се, че почти всички пред­почитат да влизат в екраните на „пръстена”, отколкото в онези в другите учебни помещения. Искат истински да преживеят откъси от бъдещи събития в предложените тела, преди да направят окончателен избор. Ви­наги душата сама решава дали да участва в някоя сцена, или да остане само наблюдател. Както по-малките екрани, изглежда и „пръстенът” има нещо подобно на Контролно табло или лостове за проследяване на действи­ето в Желан план. Наричат тази процедура „преглед на линиите на времето”, а по-напредналите души казват, че могат да контролират образите, появяващи се пред тях, с мисълта си. До известна степен последовател­ността на събитията може да се наблюдава като в забавен кадър, ако душата желае да прецени по-внима­телно част от бъдещия живот.

Повечето клиенти, не бих казал всички, чувстват, че това, което им се представя, е предварително редактирано за тях и имат по-малка възможност да управляват наблюдаваното, отколкото например в библиотеката. Имам чувството, че Когато надникват в бъдещето, виждат по-голяма част от ранния живот, отколкото от по-късния. Може би самите разказващи по-често описват сцени, които вече са отминали преди срещата ми с тях. Изглежда, ключовите наблюдавани събития са между ос­мата и двадесетата година, когато се стига до първите главни кръстопътища в живота. Много хора казват, че подробно проследяват някои години, докато други напъл­но се пропускат. Изглежда, контролното табло не играе голяма роля тук, но това не притеснява клиентите ми. Мисля, че и сегашната им амнезия оказва известно вли­яние. Както обясни един четиридесетгодишен мъж: „Показаха ми сегашното ми тяло на четири, шестнадесет и двадесет и осем години, но мисля, че спомените ми за това, което съм видял по-нататък, са блокирани.”

При прегледа екраните се свиват и разширяват. Една клиентка използва подходяща метафора, за да опише чув­ствата си при това преживяване:

„Екраните приличат на триизмерен подводен аквариум ко­гато надникна в живота, сякаш дълбоко си поемам дъх и се потапям в него. Хората, местата и събитията, всичко бързо преминава пред очите ми, сякаш се давя. После отново изплу­вам. Когато наистина изпробвате сцена от наблюдавания жи­вот, откъсът от нея трае толкова, колкото бихте могли да издържите под вода.”

В много отношения възстановяването на спомените на клиентите ми за преживяванията им в залите за из­бор на живот и основанията да приемат сегашните си тела е един от най-терапевтичните и информативни аспекти на хипнотичните ми сеанси. Клиничната ми работа доста напредва, когато клиентът се върне в „пръс­тена”, благодарение на съпоставката с настоящия жи­вот. Надявам се, като предложа на читателя по-обща картина на този процес, да допринеса за разбирането на важността на всеки живот, който избираме в цикъла на преражданията си.

Тази глава съдържа последната духовна специалност, която ще добавя към списъка – координаторите на вре­мето, чиято работа е свързана с линиите на миналото, настоящето и бъдещето за хора и събития. Те са умели експерти, които създават впечатлението, че наистина режисират триизмерния филм за нас. Принадлежат към цяло съсловие души, занимаващи се с планиране, към ко­ето спадат водачите, архивистите и старейшините, които съставят сценарии за бъдещето ни.

Голям процент от клиентите ми не виждат експертите координатори в зрителните зали. Някои се чув­стват сами в „пръстена” с „кинооператора”. Други вли­зат заедно с личния си водач или някои старейшина, който е единственият им съветник при избора на жи­вот. Що се отнася до собствения ни принос, много души вече имат определени очаквания за предстоящото си прераждане. Водачите и членовете на съвета помагат да изясним тези очаквания, като задават въпроси, какъв според нас трябва да бъде следващият ни живот и кой тип човешко същество е най-подходящ. Все пак не сме напълно подготвени за възможностите, които ще ни бъдат предложени, щом влезем в залата. Повечето ду­ши ги приемат с любопитство и дори с известен страх. координаторите на времето в „пръстена” се явяват като неясни силуети в далечен план, с които придружаващите ни водачи могат да се консултират. Дори кога­то ги виждат, клиентите ми не изпитват желание да общуват с тях по време на наблюденията Следващият случай е типичен пример.

Случай шестдесет и втори

Д-р Н. Ако обичаш, разкажи какво става, когато влезеш в сферата за избор на живот.

К. Има две същества, които разговарят с водача ми Фиум. Изглежда, добре се познават.

Д-р Н. Преди всяко прераждане ли ги виждаш тук?

К. Не, само когато ми предстои особено тежък живот… Което означава, че ще избирам между много трудни възможности.

Д-р Н. Имаш предвид – повече на брой тела от обикновено или личности с по-сложен характер?

К. Ммм… Обикновено наблюдавам само две подходящи тела и това улеснява избора ми.

Д-р Н. Знаеш ли имената на двамата специалисти, които работят с Фиум?

К. (Рязко се надига.) Не, разбира се! Това не е нещо, което трябва да зная. Не бива да бъда близка с тези… коорди­натори на времето… Затова Фиум е с мен.

Д-р Н. Разбирам, все пак опитай се да ми дадеш предста­ва как изглеждат експертите, които планират живо­та ти.

К. (По-спокойно.) Добре, номер едно е с мъжки образ и се държи строго. Зная, че желае да избера определено тяло… от което ще имам най-голяма полза. В него ще натрупам най-много опит, който ще ми бъде нужен в следващите животи.

Д-р Н. О… чувал съм, че специалистите, работещи в „пръстена”, са кротки, скромни същества.

К. Да… Вярно е, но при избора винаги има някое тяло, което смятат, че би било най-добрият избор. Пред­ставят го най-подробно. (Пауза?) Всички знаят, че за първи път виждам тези тела, и искат да взема правил­но решение.

Д-р Н. Както съм чувал. А сега ми опиши номер две.

К. (Усмихва се.) Тя е женствена, нежна и… по-благосклонна. Иска да приема тяло, в което наистина ще ми бъде приятно. Държи се спокойно и казва на първия експерт, че имам предостатъчно време да усвоя уроците си. Струва ми се, че предварително са замислили тази сцена на разногласие заради мен.

Д-р Н. Напомнят ми за доброто и лошото ченге при полицейски разпит.

К. (Засмива се.) Да, може би сте прав, но имам защитник и в двата лагера в лицето на Фиум.

Д-р Н. Значи Фиум е нещо като рефер?

К. Ммм,.. Не, не е така. Отношението на Фиум не е нито твърде снизходително, нито строго, когато пристъпвам към избор. Отлично зная, че решението е лично мое, защото от него зависи животът ми. (Избухва в смях.) В буквалния смисъл!

Д-р Н. Права си. Наистина животът на всеки зависи от собствените му решения. Би ли обяснила как протече изборът на тяло за миналото ти прераждане, преди да продължим?

К. В миналия си Живот избрах трудна съдба на жена, която трябваше да умре две години след сватбата си. Съпругът ми трябваше да преживее загуба на скъп човек заради кармичен дълг от предишно прераждане.

Д-р Н. Значи е съществувала голяма вероятност живо­тът на това тяло да бъде кратък и главният въпрос е бил коя душа ще избере да се прероди в него?

К. Точно така.

Д-р Н. Ако обичаш, опиши обстоятелствата, довели до ранната ти смърт.

К. В зрителната зала видях три версии за смъртта си в кратък отрязък от време, когато щях да живея в Амарило, Тексас. Можех да умра внезапно от заблуден куршум при престрелка между пияници или по-бавно – след падане от кон. Третият вариант бе да се удавя в река.

Д-р Н. Имаше ли някакъв шанс да оживееш?

К. (Пауза.) Да, малък, но това би обезсмислило целта на прераждането ми в това тяло.

Д-р Н. Каква беше тя?

К. С духовния ми партньор избрахме да бъдем съпрузи в онова ранчо, защото той се нуждаеше от урока. От­хвърлих другите възможности. Дойдох с него, за да му помогна.

Д-р Н. Кажи ми какво реши, Когато проследи трите версии в зрителната зала?

К. Избрах Куршума естествено. Начинът, по който ще­ше да завърши животът ми, не бе толкова важен, колкото смисълът на ранната ми смърт.

Може би читателят се пита каква е връзката между кармичните закони и вероятностите за бъдещето. Кармата е свързана не само с постъпките ни, а отразява и мислите, чувствата и импулсите. Всичко е в причинно-следствена връзка. Кармата зависи не само от опреде­лено поведение спрямо другите, но и от намеренията ни. Имало е голяма вероятност животът на младата жена в Амарило да бъде кратък, но ранната й смърт не е била съвсем неизбежна. Една от променливите в случая е била коя душа ще се прероди в това тяло. Дори за душата, която го е избрала, не е било 100 процента предначертало да умре от заблудения куршум, улучил я, докато стояла от другата страна на улицата, срещу кръчмата, където станала престрелката. Когато я по­питах дали би могла да избегне отиването в града за провизии точно в този ден, клиентката ми каза: „Да, нещо ме теглеше да тръгна тогава, но едва не се отказах, без да зная защо.” Ако на мястото й бе друга душа, навярно би променила решението си в последната мину­та, също без да знае защо.

Линии на времето и възможности за избор на тяло

Въпреки че времето не е от голямо значение извън физическата Вселена, виждаме, че и ние, и всичко около нас старее с всеки ден. Живеем на планета около една звез­да, която също непрекъснато старее в хронологическо време. Цикълът на живота изисква движение във време­то, а времевите линии на реалността на нашето изме­рение, изглежда, се влияят от напреднали същества, ко­ито позволяват на прераждащите се души да изучават миналото и надникват в бъдещето. В библиотеките и духовните учебни центрове можем да проследяваме дру­ги възможни постъпки в минали животи и да преценява­ме различни развои на събитията. Според доктрината за свободната воля случките от миналото не са неизбежни, както и постъпките ни. Съдбата не предопределя по какъв начин трябва да възникне дадена ситуация. Ние не сме кукли на конци. В нашата Вселена, когато миналото е свършено, събитията от него и хората, свър­зани с тях, стават вечни и се запазват завинаги в духов­ните библиотеки. Щом в духовния свят минало, насто­яще и бъдеще в хронологичен ред представлява вечно „сега”, как се процедира с бъдещето в „пръстена” за избор на живот?

В пета глава, след Случай 30, се спрях на различните развръзки на едно и също събитие, проследени в паралел­ни вселени. Във физическите Вселени тази хипотеза означава, че планети като Земята могат да бъдат копи­рани в един и същ отрязък от време и да съществуват едновременно като светлинни енергийни вълни от движещи се частици. Възможно е вселените да са паралел­ни, съпоставими реалности, съществуващи едновремен­но в едно и също измерение, или нещо друго толкова немислимо. Независимо от пространственото разполо­жение, от истинската реалност на духовния свят, вре­мето и събитията се проследяват, спират и придвижват напред или назад от изследователите на Земята. Плътните централни линии, които наричам основни, са вероятностите за бъдещи събития в живота на определени хора, представени като възможности за избор пред наблюдателите в „пръстена”.

Вълните на миналите събития са незаличими, както в духовните библиотеки, но ако и настоящето, и бъде­щето съществуват „сега”, как може бъдещето да се променя, щом миналото не може? Дали това е неразре­шим парадокс? В Квантовата механика светлинните час­тици изчезват в една точка и внезапно се появяват от­ново на друго място. Ако всяка случка във времето съ­ществува заедно с вълнообразните криволици на веро­ятности и възможности, може би миналите събития добиват определени постоянни свойства, докато бъде­щите все още са флуидни и податливи на промени? Искрено вярвам, че е така.

Но след като дълги години слушах обяснения на раз­лични хора за изборите им, не мисля, че алтернативите за бъдещето са неограничен брой. Не е необходимо възможностите ни за избор в живота да са безброй. Само трябва да бъдат достатъчно, за да усвоим уроците си. Например при прегледа на миналия живот на Ейми в Случай 29 алтернативите на самоубийството посте­пенно започнаха да се изчерпват.

Експертите, планиращи живота ни, предвиждат евен­туалните развои. Събитията, които все още не са се състояли във великия замисъл на нещата, са известни на координаторите на времето, както и каква е веро­ятността да се случат. В „пръстена” не проследяваме само алтернативни линии на бъдещи събития. По-скоро изучаваме различните тела, които ще участват в тях. Те ще се родят в един и същ времеви отрязък. Просле­дяването на най-вероятната поредица „събития, свърза­ни с тези тела, е като предпремиерна прожекция на филм. Докато преглеждат някои ключови сцени по настоя­ване на експертите, душите се чувстват като при игра на шах, в която все още не знаят всички възможни хо­дове, водещи до желания край. Обикновено наблюдават откъси от бъдещия си живот върху основна линия, или както я наричат някои клиенти, „главен пръстен”. Глав­ният пръстен представлява най-вероятното развитие на живота за всяко наблюдавано тяло. Душата, подготвяща се за прераждане, знае, че един ход, една малка промяна в играта, която гледа, би могла да, промени целия развой. Струва ми се любопитно, че почти никога душите не проследяват задълбочено вероятните развръзки. Знаят, че на шахматната дъска на живота има мно­го други възможни ходове и във всеки момент би могло да настъпи обрат. Истината е, че именно това прави играта интересна за повечето души. Промените в жи­вота зависят от свободната ни воля за определени дей­ствия. Тази причинно-следствена връзка е част от кармичните закони. Кармата дава възможности, но изиск­ва сила и издръжливост, защото освен лични победи та­зи игра носи и разочарования и загуби.

В разказите на хора в транс за това, което става в зрителните зали, има много общи неща. Съвпадения­та са поразителни. Но докато са в „пръстена”, душите не могат да надникнат по-далеч в бъдещето от непо­средствено предстоящия си физически живот в наблюдаваните тела. Явно това би повлияло на преценката им за проследяваните съдби. Вземайки пример от тази практика в духовния свят, предпочитам да не работя с прогресия при хипнотичните сеанси освен в духовни­те зрителни зали. Понякога при разговор на друга те­ма, несвързана с „пръстена”, клиентите имат проблясъци за участие в събития от бъдещето, например пъ­тувания с космически кораби. Обикновено в такива слу­чаи не настоявам за повече информация. Освен това проблясъците за бъдещето нямат голямо значение, понеже хората виждат само една възможност, която може да бъде променена, когато дойде реалният момент, поради множество нови обстоятелства, от които ще зависят решенията в хода на историята, водещи до тези събития.

Прегледите в зрителните зали помагат на душите да решат дали да приемат определено споразумение за следващ Живот. Проследяването на аспекти от бъдеще­то Вдъхва увереност на мнозина. Все пак някои плахи души казват, че не желаят да влизат в екраните, за да изпробват телата, защото се боят, ,че това ще ги разколебае и няма да приемат договор за труден живот. По-смелите чувстват, че залите за предварителен пре­глед са създадени, за да предизвикат тъкмо обратната реакция, защото им дават възможност да опипат поч­вата, преди да се втурнат в поредния си живот.

Интересен пример за подготовка за изпитания е из­борът на хомосексуално тяло. Тъй като склонността към поведение на гей или лесбийка е изцяло биологическа, а не резултат от социални или околни влияния, такива тела се избират поради две основни причини. Както ве­че обясних, повечето души от първо и второ ниво пред­почитащ единия пол за около 75 процента от преражданията си, защото се чувстват добре в мъжки или в женски тела. Установих, че много от клиентите гейове или лесбийки са започнали процес на приспособяване към дру­гия пол, което е белег за по-напреднала душа. Изборът на хомосексуално тяло е средство за подпомагане на този процес в определен живот. Възможно е душата все още да не познава пола на сегашното си тяло така доб­ре, както противоположния, Което е причината напри­мер мъж гей да се чувства като жена.

Вторият, доста по-важен фактор някои души да са избрали хомосексуална ориентация за сегашния си жи­вот е съзнателното им решение да съществуват в общество, което има предразсъдъци срещу тях. Обикновено хомосексуалните ми клиенти не са млади, неопитни души. Ако тези хора не крият наклонностите си, това означава, че са избрали да плуват срещу течението в културна среда със строго установени стереотипи за ролите на двата пола. Те трябва да се издигнат над обществените скрупули, за да утвърдят своята иден­тичност и добият самоуважение. Това изисква дързост и решителност, в което се убеждавам, когато върна клиентите си в залата за избор на живот, където се вземат тези решения.

Като пример ще посоча случая с един клиент гей, който в миналия си живот е бил китайска императрица. Чакал е дълго и това е първото му ново прераждане след този живот в разкош и власт. Душата, чието ду­ховно име е Джамона, разказа, че като императрица е обитавала тяло на ослепително красива жена, която но­села бижута, струващи цяло състояние, и имала слуги, готови да изпълнят всяко нейно желание, както подоба­вало на положението й. Водела охолен живот, но не се доверявала на никого около себе си, защото се бояла от дворцови интриги, въпреки че била заобиколена от ласкатели. В залата за избор на тяло непосредствено пре­ди настоящия си живот Джамона получила три възможности. Ето как клиентът ми обясни решението си:

„От трите предложени тела двете бяха на жени, а трето­то – на красив млад мъж, който, както ми казаха, щял да бъде „вътрешно женствен”. Едната жена беше много слаба и крехка и щеше да има живот на предана съпруга и майка. Другата бе елегантна и суетна дама от висшето общество, емоционално студена. Избрах мъжа, защото щях да се сблъскам с общест­вените предразсъдъци към хомосексуалистите. Знаех, че ако превъзмогна срама, бих компенсирал живота на императрица, обсипваш с ласкателства.”

Този избор съответства на обичайната практика. Животът на привлекателна светска дама просто пов­таря съдбата на себелюбива обществена фигура, на ко­ято околните завиждат. Домакинята не би била лош избор. Поемайки по този среден път, душата би се на­учила на скромност и справяне с изпитанията на живот в бедност. Но имало и трета възможност, а и Джамона искала да прекъсне дълъг цикъл прераждания в женски тела.

Изборът на живот на гей, според Джамона, бил най-труден, въпреки че сега е доста по-добре в материално отношение, отколкото щеше да бъде като скромна домакиня. Никой не се стреми да повлияе на решението ни, но старите души често знаят, че има една изкушаваща възможност, при която не биха се справили с много изпитания. Джамона е знаела, че за нея това е животът на дама от висшето общество. Изборът й се дължи не на нечие настояване да поеме роля на гей, а на факта, че тази съдба е най-тежка от трите. Клиентът ми каза:

В живота си съм попадал на много хора, които са се отнасяли към мен с презрение и дори с омраза. Трябваше да преживея тази дискриминация, както и чувството за несигурност и уязвимост.”

Забелязвам, че при избора на тяло по-напредналите души са способни да правят задълбочени съпоставки между предлаганите им съдби в наблюдаваните периоди. Виждам също, че и доста по-малко напреднали приемат тя­лото, за което знаят, че е най-доброто решение за тях. Имат по-голяма вяра в самия процес на избор, отколкото в себе си. Един клиент каза: „За мен получаването на ново тяло е като пробване на костюм, който искам да купя и се надявам да не се нуждае от поправки.”

Координатори на времето

Веднъж на няколко години се случва да попадна на душа, обучаваща се за тази специалност. Когато разбера, че клиентът ми е с такава ориентация, се опитвам да извлека възможно най-много информация от този източник. Понеже има и други специалисти, свързани с линии­те на времето, трябва да внимавам да не направя прибързан извод още в началото на хипнотичния сеанс. Архивистите например помагат на душите при прегледа на миналите им истории и алтернативните развои на събитията. Следователно се явяват по-скоро историци или летописци, за разлика от Координаторите, Които създават сюжети за непосредственото бъдеще на разглежданите тела в залите за избор на Живот. Що се отнася до другите духовни специалности, сигурен съм, че има застъпване между много от тях, които са свър­зани с координация на времето за душите, нуждаещи се от услугите им. Затова клиентите ми често ги обеди­няват в обща група планиращи експерти.

Има много неща, които обучаващите се за координа­тори все още не знаят или поне така казват самите те. Когато изследвам езотеричните аспекти на всяка ду­ховна специалност, трябва да разграничавам подробнос­тите, за които спомените на клиента са блокирани, понеже не бива да ги споделя с мен, и това, което напред­налата душа наистина не знае. Може би читателите се питат защо не задавам други въпроси, свързани с темата на разговора в цитираните случаи. Истината е, че ги задавам, но не винаги получавам отговор. Понякога с обу­чаващия се за специалист в дадена област неволно пое­маме в погрешна посока. Такъв бе случаят с душа на Оше  Обидом, който в сегашния си Живот е инженер. Ще за­почна диалога от ключов момент в сеанса ни.

• Случай шестдесет и трети •

Д-р Н. Обидом, би ли ми казал кое от заниманията ти между прераждания представлява най-голямо предизвикателство за теб като душа?

К. Изучавам времето на планетата Земя.

Д-р Н. С каква цел?

К. Искам да стана вещ в това изкуство… Да пътувам по линиите на времето… И разбирам поредиците от съби­тия за хората, живеещи във физически свят. Да пома­гам на експертите, които планират възможностите на душите за избор на живот.

Д-р Н. Защо си избран за тази специализация?

К. Трудно ми е да кажа, защото мисля, че не съм добър в това изкуство. Предполагам, че всичко започна с ин­тереса ми към работата с енергия и способностите, които показвах в клас.

Д-р Н. Е, нали така е с много души, които създават различни неща с енергия при творческите си упражнения?

К. (Започва да става по-словоохотлив.) Това е различно, не творим… по същия начин.

Д-р Н. С какво е по-различна работата ти?

К. За да работи с време, душата трябва да усвои умение­то да борави с пространство. Започва се с модели и се стига до съществената част.

Д-р Н. Какви модели?

К. (Разсеяно.) О… огромен басейн с пара… от виещи се струи течна енергия… разреждаща се на места, къде­то сцените са симулирани за нас… Пролуките се разширяват и свиват… И се виждат неонови лампи с треп­тяща светлина… Готови са за влизане. (Спира.) Доста трудно е за обяснение.

Д-р Н. Не се безпокой, Обидом. Бих искал да обсъдим как работиш в момента, кой те обучава и нещо за практическото приложение на изкуството да бъдеш коорди­натор на времето.

К. (Тихо.) Упражненията, с време се провеждат в храм. (Усмихва се.) Наричаме го Храма на времето, където ни учат как да прилагаме енергийните поредици от събития.

Д-р Н. Какви са тези поредици?

К. Линиите на времето съществуват като движещи се енергийни последователности от събития.

Д-р Н. Кажи ми как манипулираш енергията в линиите на времето?

К. Времето се манипулира чрез свиване и разтягане на енергийни частици В единно поле и регулиране на потока му… Като игра с ластици.

Д-р Н. Можеш ли да променяш събития в миналото, настоящето и бъдещето? Това ли имаш предвид под манипулиране?

К. (Дълга пауза.) Не, мога само да проследявам тези енер­гийни поредици. Действаме като… стопаджии, които се движат в тях като по пътища, увеличавайки или намалявайки скоростта. Свиването на енергията ни дава ускорение, а при разширяване забавяме. Същото е с хора и събития, които се явяват в поредиците като в различни точки от пътя. Не създаваме нищо. Участ­ваме само като наблюдатели.

Д-р Н. Тогава кой е създал времевите последователности?

К. (Сраздразнение.) Откъде бих могъл да зная това? На етапа, до който съм стигнал, все още се уча да работя с тази система.

Д-р Н. Просто любопитствам, Обидом. Много ми пома­гаш. Кажи ми с каква цел прилагаш това като бъдещ координатор на времето?

К. Получаваме задачи, свързани с едно събитие… всеки човешки избор при него е важен. Практическото приложение на заниманията ни е свързано с потока на човешките мисли и действия, който се влива в реката на времето.

Д-р Н. Бих нарекъл това преход между едно действие и спомена за него.

К. Съгласен съм с вас. Енергийните частици наистина имат нещо общо със спомените.

Д-р Н. Какво е то?

К. Енергията е носител на мисълта и паметта в после­дователностите от събития и те никога не потъват в забрава. Пътят, по който се възприема времето, започва с мисълта, оформянето на една представа, след това идва събитието и накрая – споменът за него.

Д-р Н. Как се запаметява всичко това в поредиците?

К. Чрез вибрационния тон на всяка запомнена енергийна частица. Именно това възстановяваме.

Д-р Н. Могат ли тези последователности да съществу­ват във всякакви алтернативни реалности?

К. (Пауза.) Да… застъпващи се и свързани… Това прави проследяването им толкова интересно за онзи, който умее да ги открива. Всичко може да бъде наблюдавано и извлечено за изследване.

Д-р Н. Тук имам нужда от малко разяснение, Обидом.

К. Не мога да ви кажа много. Енергийните частици, кои­то са част от причинността за възникването на оп­ределени събития във времето, са свързани с вибраци­онни модели с много алтернативи. Разглеждаме всичко това в човешката история като полезен опит за бъдещите прераждания на хората.

Д-р Н. Кажи ми с какви чувства приемаш алтернативни­те възможности за събитията?

К. (Дълга пауза.) Изучаваме това, което е съществено. Събитията – лоши, по-добри и най-добри – се разигра­ват, докато ползата от тях се изчерпи. (Въздъхва дълбоко.) Но все още съм начинаещ в тази област. Изучавам само минали сцени на нещо, което вече се е случило.

Д-р Н. Значи твърдиш, че всичко, което може да същест­вува във времето, не е необходимо да съществува, ако хората няма да научат нищо от него?

К. (Пауза.) А… сходни ситуации, изискващи избор, могат да имат различен изход, но след известно време разликите стават толкова незначителни, че вече не биха представлявали важни уроци.

Д-р Н. След всичко, което ми каза, Обидом имам чувст­вото, че все още не си се занимавал много с бъдещето. Тогава като какъв се виждаш?

К. Мисля, че съм по-скоро археолог във времето. Задачата ми е да изучавам хората и събитията от миналото и настоящето. Бъдещето е неопределено… Последователностите – неясни… Не, засега съм археолог на времето.

Д-р Н. Кога точно започна обучението ти в тази об­ласт?

К. Когато класът ми се събра за упражнение в храма.

Д-р Н. Колко души сте в класа ти?

К. Шест… (След пауза добавя.) Преди да дойда, не позна­вах никого от другите.

Д-р Н. Обидом, кажи ми нещо за началото на това обуче­ние. Сигурно спомените са ясни в съзнанието ти.

К. Бях изпратен на планетата Галат. Това е физически свят с география, подобна на земната. Някога имаше велика цивилизация, голям технически напредък и галатяните можеха да пътуват до други планети, което доведе до гибелта им. Сега на Галат няма високоинте­лигентна форма на живот.

Д-р Н. Не разбирам защо са те изпратили в един мъртъв свят.

К. Не е мъртъв, а по-скоро пуст. Когато пристигнахме за обучение, приехме прозрачна форма, подобна на хуманоидния образ на някогашните галатяни. (Смее се.)

Д-р Н. Разкажи ми за тях.

К. Тъкмо за това си мислех… Бяха жълтеникаво-зелени хора, много високи и гъвкави, без видими стави… Имаха огромни членести очи като на насекоми…

Д-р Н. Какво представляваха като народ?

К. Галатяните бяха мъдри, но безразсъдни… като нас. Започнаха да вярват, че са неуязвими.

Д-р Н. Но каква е целта на идването ти тук, нали всичко е изчезнало?

К. Нима не разбирате, линиите на тяхното време все още съществуват. Тук сме, за да се упражняваме да навлизаме в миналото. Това е екзотичен свят с изпо­чупени космически платформи, които все още обикалят около планетата. На повърхността има големи сфери, които някога са били жилища, а сега са празни и се рушат… В старите учебни сгради са поникнали рас­тения и навсякъде са разпилени отломки от руините на тази велика цивилизация…

Д-р Н. Какво точно правите с приятелите ти, Обидом?

К. Насочваме енергията си като лъчи и се носим през коридорите на миналото им. Един от учителите ни помага да синхронизираме вибрациите си така, че да влезем в определени периоди от галатянската исто­рия. Успехът ни е частичен, защото нямаме опит… но някои сцени от могъществото им наистина оживяват.

Д-р Н. Значи нищо от миналото не се губи напълно?

К. Да, въпреки че галатяните вече не съществуват, в известен смисъл всичко, което са направили, все още живее… Триумфите и паденията им… Можем да се учим от техните грешки. Бих могъл да възстановя образи на хора от миналото и разговорите им в опре­делени моменти… И мислите им, преди да бъдат завла­дени от друга цивилизация и асимилирани от култура­та й далеч оттук. Галатяните имаха музикален език, който отеква в изпочупените им космически кораби и опустелите им улици.

Д-р Н. Каква е крайната ти цел, Обидом?

К. Когато стана експерт, ще бъда съветник на планира­щите специалисти, които предначертават определе­ни ситуации за хората… Ще помагам на изследователи­те В библиотеките… И координаторите в сферата за избор на живот (т. е. „пръстена”). Такива неща.

Д-р Н. Обидом, имам един личен въпрос Към теб. Ако съм душа с малко свободно време между преражданията си, бих ли могъл да се върна в родния си град – такъв, какъвто беше в детството ми, и да се видя отново сред семейството и приятелите си в сцени от минало­то? Нямам предвид да пресъздам всичко това в духов­ния свят, а наистина да се върна на Земята като безплътно същество, както ти си отишъл на Галат.

К. (Усмихва се.) Да… въпреки че може би ще се нуждаете от помощта на талантлив учител, докато се научи­те. Но не се надявайте да се намесите в оригинала и да направите промени. (С насмешка.) Не забравяйте, че ще бъдете призрак.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

* 5+5=?

*