Свободната воля

На една от лекциите ми във Ванкувър неспокойна жена стана и силно извика: „Вие, съвременните гуру, от една страна, твърдите, че имаме свободна воля да правим избор в живота си, а от друга, че е предначертало да следваме определен план поради кармата си от предиш­ни прераждания. Каква е истината? Аз нямам свободна воля, защото съдбата ми зависи от сили, които не мога да контролирам. Животът ми е мъчение.” След края на беседата седнах до тази жена за няколко минути и уз­нах, че наскоро деветнадесетгодишният й син е загинал при катастрофа с мотоциклет.

Хората погрешно смятат, че свободната воля и съд­бата са две противоположни сили. Не разбират, че съд­бата представлява резултат от постъпките ни в множество прераждания в продължение на хиляди години. Във всеки от тези животи сме имали свобода да изби­раме. Към това се прибавя и фактът, че може би съз­нателно сме се поставили в ситуации, които изпитват реакциите ни на определени събития в настоящия жи­вот, без човешкото съзнание да проумява това. Тук съ­що има личен избор. Приели сме едно тяло поради много причини. Младият мотоциклетист, както сподели майка му, е живял за скоростта и явно е изпитвал удовол­ствие от опасната си мания.

Понеже в предишния раздел, за Времето, засегнах те­мата за вероятностите и възможностите за бъдеще­то, е уместно да разгледам по-подробно влиянието на свободната воля. Прераждането не би имало смисъл, ако целият живот беше предопределен. В бележките си за линиите на времето изказах предположение, че може би бъдещето съществува в много реалности. Предчувстви­ята на някои хора могат да се потвърдят или опровер­гаят. Ако някои види себе си да загива някъде в опреде­лен момент, а не се случи, това означава, че потенциал­ното следствие е било само най-ужасната алтернатива.

Според философията на детерминизма, която отри­ча свободната воля, един източник или група по-низши духове носят отговорност за планетата Земя, обитава­на от хора, които страдат от болести, мъка, глад и страх. Живеем в свят на земетресения, урагани, навод­нения, пожари и други природни бедствия, над които нямаме власт. Често съм казвал, че душите смятат Земята за много трудно училище. Най-важният урок на Земята е да преодоляваме планетарните и личните раз­рушителни влияния в живота и с нови сили да продължаваме напред.

До голяма степен идваме подготвени за това, което ни очаква. Понякога кармата изглежда наказателна, но има справедливост и равновесие, което често не осъзна­ваме в мъката си. Страхът се поражда от раздялата с духовната ни сила. Предварително сме знаели за някои от предизвикателствата в живота си и сме го избрали за добро. Неприятните случки с телата ни не се смя­тат от душите за нещо вредно, както се опитах да покажа в много случаи, като последния – с жената от Амарило, станала жертва при престрелка. Самата воля на истинското ни „аз” притежава силата да се проти­вопостави на слабостите в характера, особено при суро­ви обстоятелства. Имаме свободата отново да изгра­дим живота си след катастрофално събитие, ако пожелаем да поемем отговорността.

По-важна от изпитанията в Живота е нашата реакция на събитията и справянето ни с последиците от тях. Това е главната причина за амнезията на душевно­то съзнание. Вече изтъкнах, че обикновено душата не вижда всички алтернативи за вероятните бъдещи съби­тия в предстоящия си живот. За това има основателни причини, въпреки че при някои хора спонтанно се появя­ват спомени от духовната им памет. Амнезията дава възможност за проява на свободната воля и решител­ност, без бремето на несъзнателни спомени за това, което сме видели в зрителните зали. Докато сцените от предстоящия живот, които ни се представят, са избирателни, от случаите ми става ясно, че можем да проследим всички главни алтернативи след края на жи­вота. Имам кратък, но много показателен пример за свободната воля, който разкрива как дори безплътните души понякога са изненадани от неочаквана развръзка, променила целия развой на живота.

Имах клиент, който е загинал в битката при Гетисбърг през 1883 г. като новопостъпил войник във феде­ралната армия. Казвал се Джон  и живеел в малко селище близо до Гетисбърг. Макар и едва шестнадесетгодишни, Джон  и любимата му Роуз вече говорели за женитба и за бъдещето. В нощта, преди да започне тридневната битка, офицер от федералните войски пристигнал в род­ния край на Джон  да потърси цивилен младеж, който умее да язди и би могъл да разнася телеграми. Джон нямал намерение да постъпва в армията, понеже бил твърде млад и майка му се нуждаела от неговата по­мощ във фермата си. Федералният офицер го открил, обяснил набързо спешната необходимост и обещал, че службата му ще свърши веднага щом приключи битката. Джон  бил добър ездач и импулсивно се съгласил да съдейства на армията, защото „не исках да пропусна възможността за голямо приключение”. Наложило се да тръгне незабавно и не успял да се сбогува с никого. На следващия ден бил убит.

Още докато се носел над тялото си, Джон не можел да повярва, че вижда себе си мъртъв. При завръщането в духовната си група бил посрещнат от Роуз – тази част от енергията й, която не взела със себе си на Земята. В мига, когато го видяла, тя извикала: „Защо се връщаш? Трябваше да се оженим!” Скоро духовните партньори разбрали, че Джон  е направил внезапен избор, който го е отклонил от най-вероятния ход на живота му. Все пак от всеки кармичен път има някаква полза, какъвто е бил случаят с краткото приключение на Джон  в армията.

Попитах този клиент дали в зрителната зала е наблюдавал сцената на случилото се В Гетисбърг. Той отговори: „Не, приех живота, който ми показаха до шест­надесетата година, защото знаех, че имат основателни причини да ми разкрият само това, което е нужно да зная предварително. Вярвам в преценката на водачите си.” Джон , момчето войник, не е видял възможността за гибел при Гетисбърг и това е типично при подобни случаи. А когато вероятността от ранна смърт е толкова голяма, че е необходимо планиращите експерти да ни обясняват ползата от избора на тези тела?

Познавам регресионисти, които са имали множество случаи на героични души, приели съдба на жертви на холокоста в нацистка Германия. Аз също съм имал такива случаи. Може би затова толкова много от тези души от лагерите на смъртта сега имат нов Живот в Америка. При всеки вид страдание получаваме възможност за избор. Понякога, когато е особено тежко, душите предварително се подготвящ за това, което ги очаква, като участват в репетиции за живота, както в следва­щия цитат:

„Спомням си, че веднъж минах покрай голяма група души в подготвителен клас, събрани в амфитеатрална сграда. Всички слушаха инструктор, който говореше за смисъла на предстоящия им, макар и кратък, живот на Земята. Всички бяха приели да преживеят едно и също страдание и да загинат заедно. Учи­телят ги насърчаваше мислено да се подготвят и използват пълноценно времето, което имат, и ги уверяваше, че ако жела­ят, следващият им живот ще бъде по-дълъг.”

• Случай шестдесет и четвърти •

Този случай е свързан с темата за евтаназията. Клиентката на име Сенди ми предостави пример, при кой­то душата, подготвяща се за следващ живот, вижда сцената на смъртта. Често за душите, които предва­рително наблюдават смъртта си, приемането й е част от договора. Във встъпителния разговор разбрах, че Сен­ди е много близка с брат си Кийт и че двамата са чле­нове на голямо семейство. Като по-голяма сестра, тя полагала майчински грижи за него, докато растял. В юношеските си години Кийт бил доста буен, Живеел на ръба, шофирал бързо и често имал неприятности със закона. Сенди ми каза, че брат й сякаш сам си търсел белята, и добави, че е наранявал други хора със своенравието си, но имал добро сърце и страстта му да търси приключения всеки ден била заразителна.

Сенди сподели, че винаги е имала предчувствието, че брат й ще умре млад. На двадесет и седем годишна въз­раст Кийт получил диагноза амиотрофична латерална склероза (АЛС) и две години по-късно починал. АЛС е дегенеративно заболяване на опорно-двигателната сис­тема, което за две години прогресира в мускулна атро­фия. Към Края много пациенти се нуждаят от респиратор, за да дишат, и получават големи дози морфин сре­щу непоносимата болка.

Когато Сенди се върна при духовната си общност по време на сеанса ни, открихме, че братът и сестрата са духовни партньори. Кийт е нехайният шегаджия в група­та и в много минали векове не се е интересувал от чувствата на другите. При консултациите със своя водач и приятелите си осъзнал, че е важно да се научи на смирение, за да постигне напредък. Понеже е дръзка ду­ша, Кийт помолил за живот, в който да срещне мощно предизвикателство, което да му помогне да се справи с този урок, Вместо да го усвоява постепенно в поредица прераждания. Бил предупреден, че такъв живот може да бъде доста тежък. Кийт отговорил, че е готов. За него било горчив хап да открие, че една от предлаганите възможности за избор в зрителната зала е атлетично тя­ло, което ще бъде обездвижено от АЛС. Сенди каза, че докато брат й бил в залата за избор на живот, имало момент, в който едва не се отказал. Ще цитирам слу­чая от тази част на сеанса ни.

Д-р Н. Ако обичаш, опиши ми, доколкото можеш, каква беше реакцията на Кийт, Когато проследи предложената съдба.

К. (Сериозно.) Видя най-страшното – тялото преди и след развитието на болестта. Как ще загуби свобода­та си и ще стане изцяло зависим от нас. Не скриха нищо от него. Кийт разбра, че в началото на боледува­нето си ще изпитва самосъжаление и угризения, после – силен гняв, но ако се пребори с тези чувства, ще усвои урока.

Д-р Н. (Пренасям Сенди ту в настоящето, ту в духовния свят.) Справили се?

К. О, да. Към края Кийт стана по-спокоен, примири се и започна да цени това, което правехме за него.

Д-р Н. Има ли нещо, което би искала да споделиш за подготовката на Кийт за този живот с теб?

К. (След дълга пауза изражението на клиентката издава съгласие.) Ще ви кажа. Чувствам нужда да поговорим за това… Не съм го споделяла с никого. (Заплаква и й помагам да се съсредоточи.)

Д-р Н. Не си длъжна, ако е твърде болезнено.

К. Не, искам да поговорим. (Дълбоко си поема дъх.) Докато се подготвяхме за този живот, стана ясно, че аз ще бъда първородното дете в семейството. Малко преди да пристигна, имахме дълъг разговор. Кийт ка­за, че е готов да понесе страданието, но ме помоли, когато стане напълно безпомощен и няма смисъл да търпи повече… Да изключа животоподдържащата му система и да го освободя.

Д-р Н. Трябвало е да го направиш в болницата?

К. Такъв бе планът, който съставихме в духовния свят, но слаба богу беше изпратен у дома за  последните седем седмици и това ни улесни.

Д-р Н. Заради болката ли беше всичко? Сигурно Кийт е поемал обезболяващи?

К. Морфинът помагаше. Но онези последни седмици бяха ужасни, дори с респиратор и обезболяващи. Дробовете му бяха толкова увредени, че към края бе напълно обездвижен и не можеше да говори.

Д-р Н. Разбирам. Кажи ми как съставихте плана си с Кийт в духовния свят, преди да започне животът ти.

К. (Въздъхва.) Упражнявахме се, като пресъздадохме лег­лото и животоподдържащата система, които Кийт видя в зрителната зала. Всички подробности бяха в съзнанието му. Порепетирахме, защото мислех, че ще се наложи да издебна лекарите и сестрите. Внимател­но опознах машината и предупредителните симптоми на болестта му. После се уговорихме за сигнала, Който Кийт трябваше да ми даде, за да разбера, че е готов да бъде освободен от страданието си. Накрая ме накара да обещая, че ще бъда силна и нищо няма да ме разколе­бае в последния момент. Уверих го, че ще изпълня обещанието.

След като Сенди отново бе в пълно съзнание, обсъ­дихме нейната роля при смъртта на брат й. Каза, че когато се появила особена миризма, която нарече „ми­рис на смъртта”, от областта на гърлото на Кийт, разбрала, че е време да се подготви. Трябва да добавя, че появата на този мирис не означавала непременно, че Кийт ще умре веднага. Почти без да мисли, Сенди пришепнала в ухото му: „Кийт, готов ли си за отпътува­не?” След миг брат й премигнал три пъти, което било знакът за „да”. Спокойно изключила системата му. По-късно, когато лекарят пристигнал в дома им, апара­тът, отново бил включен и Кийт бил обявен за мър­тъв.

През останалата част от деня тя не изпитвала чув­ство за вина. Но вечерта, когато си легнала, в съзна­нието й се прокраднали съмнения за машиналната й реакция. Известно време неспокойно се мятала в леглото и накрая заспала. След малко Кийт се явил в съня й и с усмивка на благодарност й казал, че се е справила блестящо и че я обича, няколко седмици по-късно Сен­ди медитирала и във видение зърнала брат си. Седял на скамейка и разговарял с „двама монаси в тоги”. Обър­нал се към нея, засмял се и казал: „Дръж се, сестричке!” Всеки дълбоко религиозен човек би решил, че живо­тът на този млад мъж не е принадлежал на него, а на Бог. Вярно е, че получаваме телата си от висша духовна сила, но животът ни принадлежи изцяло на самите нас. Правото да се избере смъртта в подобен случай е широко дискутирана тема в юридическите среди напоследък, особено когато става дума за лекар, помогнал на неизлечимо болен пациент да прекрати живота си. Изтъква се аргументът, че щом смъртта е заключителното действие от драмата на живота и желаем това действие да отразява собствените ни убеждения, тряб­ва да имаме такова право, независимо от религиозните и моралните възгледи на мнозинството. Противоположното мнение е, че животът е дар, който трябва да пазим, и имаме известен морален дълг въпреки собстве­ните си чувства. След всичко, което съм научил за избо­ра на душите на следващ живот и свободната им воля да правят промени в него, вярвам, че имаме право да изберем смъртта, когато е напълно невъзможно да се възстановим и животът ни отново, да стане пълноце­нен. Не е необходимо да се протака деградацията на човешката същност. Следващият случай предлага по-конвенционално представяне на свободната воля и се от­нася за смисъла на живота.

• Случай шестдесет и пети •

Емили беше близо петдесетгодишна жена, която пожела да се срещне с мен, защото се тревожеше за целта на живота си. В годините, докато възпитавала децата си, била секретарка на половин работен ден. Неудовлет­ворена от тази роля, продължила образованието си и получила квалификация на медицинска сестра с интерес към гериатрията. По време на обучението си установи­ла, че предпочита да обслужва възрастни хора, защото обичали да й разказват съдбите си. През целия си живот Емили се е интересувала от духовността. Сподели, че възпитанието й от строг, деспотичен и твърде религи­озен баща я подтикнало да търси по-нетрадиционни пъ­тища към духовно познание.

Въпреки че две години преди срещата ни Емили бе станала правоспособна медицинска сестра, не бе практикувала новата си професия поради съмнения в своя­та компетентност. Понеже имала щастлив брак и съп­ругът й се грижел за издръжката на семейството, било лесно от време на време да започва работа, без да се тревожи за заплащането и без напрежение или отго­ворност.

Когато направихме бърз преглед на последния минал живот на Емили, в началните етапи от сеанса открихме, че се е казвала сестра Грейс и е била монахиня от ордена „Сестри на милосърдието” в Нова Англия. Била предложена за игуменка, но отказала, защото се бояла да поеме пост на ръководител и чувствала, че няма да се справи. По-нататък проследихме от духовния свят другите предишни прераждания на Емили и се оказа, че е имала поредица животи на свещеници и монахини в затворени общности. Както сподели: „Умеех да служа на Бога, без твърде много да се занимавам с грешките на външния свят.”

Често ми задават въпроса, дали планиращите експерти настояват да приемем определен живот поради някаква причина. Този случай е подходящ пример колко благосклонни са водачите, докато най-сетне се почувства­ме готови за по-големи предизвикателства. Всеки живот на Емили през последните петстотин години е преминал в религиозен орден под една или друга форма. Това поведение в миналото е главната причина за неувере­ността й в днешния живот.

Диалогът в този случай започва от втората среща на Емили със съвета след смъртта на сестра Грейс, Което означава, че е в подготовка за сегашния си жи­вот. Когато разбера, че ще има втора среща на душата със съвета, която обикновено се състои непосредстве­но преди прегледа в „пръстена”, очаквам предстоящият живот да съдържа възможност за значителна промяна. Специалността и броят на старейшините, които участ­ват в тази среща, зависи от типа съдба и тяло, които ще бъдат представени.

Д-р Н. Съставът на съвета при тази втора среща същи­ят ли е както при първата?

К. Не, явяват се само двама. Председателят ми и още един съветник, който, изглежда, проявява особен ин­терес към това, което ще ми бъде предложено за следващия живот.

Д-р Н. Вече обсъдихме първата ти среща със съвета след живота като сестра Грейс. Разкажи какво става сега, преди да отидеш на мястото за избор на ново тяло.

К. Искат да разберат дали съм помислила добре и проу­мяла, че от петстотин години нямам съществен напредък, и дали съм готова да живея в нормално общес­тво.

Д-р Н. Биха ли се разочаровали от теб, ако отново избе­реш религиозен Живот?

К. Не, твърде мъдри са за това. Просто биха разбрали, че все още не съм готова за ново начинание. Много са внимателни с мен. Напомнят ми, че притежавам въз­хитителна самодисциплина и вяра и че съм научила много, но преповтарянето на едни и същи неща в дълга поредица животи би могло да забави развитието ми.

Д-р Н. Поемала ли си много рискове преди последните петстотин години… Преди всички онези религиозни животи?

К. (Смее се.) Дълго време вървях по друг път. Бях прекалено… Да кажем, че обетът за безбрачие бе нещо на­пълно чуждо за мен.

Д-р Н. Значи, след като си била сестра Грейс, е дошло време да започнеш следваща серия животи, които да създадат баланс в земното ти съществуване?

К. Да, и им казвам, че съм готова за промяна.

Забележка: В шеста глава обясних как пренасям клиента ту в едно, ту в друго време. В този случай се насочвам към случилото се в залата за избор на живот, за да получа по-ясна терапевтична рамка и да помогна на Емили. Следва откъс от познавателното възстановя­ване, което използвах, започвайки с разкриването на личните конфликти. Целта ми е клиентката под хип­ноза да види възможностите, които духовните експерти са й дали, за да продължи развитието си, като предприема нови начинания с по-голяма самоувереност.

Д-р Н. Сега сме на мястото, където за първи път виждаш сегашното си тяло на Емили. Сама ли си, или някой те придружава?

К. С мен е вторият член на съвета и чувствам присъст­вието на още някого… Когото не виждам [навярно Координатор на времето – б. а.].

Д-р Н. (След Като накратко разглеждаме другите възможности за избор.) Какво те кара да предпочетеш тялото на Емили?

К. Влизам в един екран, за да почувствам вълните на този мозък... И как ще се съчетаят вибрациите ни. Получава се добра… комбинация. Нейният талант и чувствителност са идеално съвместими с характера ми.

Д-р Н. (За потвърждение.) Значи разбираш, че планиращи­те експерти мислят кое е в твой най-голям интерес.

К. О, да.

Д-р Н. Кой е според теб най-важният аспект на бъдещия ти живот като Емили?

К. (Дълга пауза.) Трудно ми е да отговоря. Долавям вът­решните й противоречия… Раздвоена е между работа­та си и желанието за друг вид кариера. Не се виждам като медицинска сестра.

Д-р Н. Щом си добила необходимите умения, възможно ли е да ти показват повече, но в момента духовните ти спомени за тези подробности да не се разкриват, за­щото планиращите експерти не искат да влияят вър­ху свободната ти воля да вземеш решение на такъв важен кръстопът?

К. Може би, не съм сигурна. (Пауза.) А… не е нужно да ни се показва бъдещата ни професия… Виждаме само… настроения… отношения и чувства в различно време в сферата на живота на определено тяло.

Д-р Н. Добре, искам да проследиш чувствата, които изпитваш към това тяло, и ми кажи как би постигна­ла успех като личност.

К. (След нова дълга пауза.) Като насърчавам хората.

Д-р Н. И какъв извод правиш?

К. (Замисля се, но не отговаря.)

Д-р Н. А в сферата за избор на живот – мислиш ли, че това, което знаещ сега за Емили, е достатъчно, за да приемеш тази личност и да продължиш напред, като направиш живота си пълноценен?

К. Да.

На този етап от сеанса ни Емили разбра, че има елементи на синхронност в проследяването на минали събития в „пръстена” с мен точно в този момент и свободната й воля да промени живота си. При някои пътувания до „пръстена” се научават повече подробнос­ти за бъдещето, отколкото при други. Емили разбра, че не случайно е отраснала в строго религиозна среда, кое­то я е отблъснало от старите установени модели на поведение и тласнало към нови мисловни пътища. Видя, че свободата й да прави избор, доверявайки се на инту­ицията си, й позволява да търси начини за себеутвърждаване.

Несигурността в Живота често се дължи на слабос­ти и привички от минали прераждания. Старият вътре­шен страх на Емили, поради който е отказала отговор­ния пост в църквата, защото не вярвала, че ще се спра­ви, отново се е проявил в сегашния и професионален жи­вот. Пред нея се е разкрил ясен път в медицинската област, но получената възможност я е накарала да се почувства объркана. Защо едновременно й се струваше, че постъпва правилно и че греши? Емили се луташе между плановете си за промяна в средата на живота и несъз­нателните съмнения, надигнали се в нея в миналия й живот като сестра Грейс.

Шест месеца след срещата ни получих писмо от Еми­ли, в което сподели, че е постъпила като болногледачка в старчески дом и харесва работата си. Заведението се нуждаело от медицински сестри, които не се смущават да помагат със съвети на пациенти, изпаднали в депресия поради чувство за безпомощност, самота и непълноценност. Емили писа, че се чувства духовно удовлетворена. Нямам голяма заслуга за прозрението й, защото преди сеанса Емили вече бе поела по верния път и само се нуждаеше от насърчение да продължи. Сега, на близо петдесетгодииша възраст, е постигнала своята свобода.

Не представям този случай с цел отрицание на тра­диционната религия или религиозните ордени, намеквайки, че душата на Емили по някакъв начин е пропиляла пет столетия прераждания, Като е поемала роли на свещеници и монахини. Това са ползотворни години, в Кои­то е работила по духовното си призвание. В днешния й живот същото призвание намира реализация в различна област. Промяната е съществен белег на кармата, кой­то позволява чрез свободната си воля да поправяме грешките си в непознати води. Търсенето на истинската същност представлява свързване с вътрешното „аз” и придаване на цел и смисъл на това, което правим в жи­вота.