by
on
under Uncategorised
Permalink

брайън уайс 16

ГЛАВА ШЕСТНАДЕСЕТА

Почти четири години бяха изминали, откакто Кетрин и аз изживяхме невероятното. То промени и двама ни дъл­боко. Понякога тя ми се обажда в кабинета да ми каже “здрасти” или да обсъди някакъв свой проблем. Никога вече не пожела, нито пък имаше нужда, да бъде подложе­на отново на хипнотична регресия. Нашата работа е свър­шена. Сега Кетрин свободно се наслаждава на своя жи­вот, който вече не е измъчван от страхове и тревожност. Тя е постигнала щастие и удовлетвореност, които преди й се бяха стрували непостижими. Не се страхува вече от болести. Животът за нея сега има смисъл и цел, защото е уравновесена и в хармония със себе си. Тя излъчва вътре­шен покой, който мнозина биха искали да придобият, но малко са тези, които го постигат. Тя стана по-духовна и интуитивна. Това, което й се случи, Кетрин счита за дейс­твително. Не се съмнява във истинността на всичко и го възприема като част от своята личност. Тя не проявява интерес към изследването на психическите феномени, си­гурно защото чувства или по някакъв начин “знае”, че та­кова нещо не се научава от книги или от лекции. Често я търсят хора пред прага на смъртта или такива, които имат в семейството си близък на смъртно легло. Изглежда ги привлича. Тя просто сяда да поговори с тях и те се чувс­тват по-добре.

Моят живот се промени почти толкова драстично, как­то и на Кетрин. Бях станал по-интуитивен, много по-лес­но откривах секретните кътчета от личността на моите па­циенти, колеги и приятели. Дори понякога ми се струваше, че знам за тях, преди да са ми казали каквото и да било за себе си. Моите ценности и житейски цели се издигнаха на по-хуманна и по-малко егоистична плоскост. Лекари, медиуми, лечители и всякакви други сега по-често се поя­вяват в живота ми и започнах да оценявам систематизи­рано техните възможности. Керъл се развива заедно с мен.

Тя култивира в себе си особени способности в работата си като консултант по въпросите на живота и смъртта и сега ръководни групи пациенти, умиращи от СПИН.

Започнах да медитирам, нещо което преди мислех, че практикуват само индусите и калифорнийците. Уроците, предадени ми чрез Кетрин, бяха станали съзнателна част от моя всекидневен живот. Като си спомнях по-дълбоко­то значение на живота и смъртта – естественото продъл­жение на живота, аз ставах по-спокоен, по-способен да се вживявам в проблемите на другите, да давам обич. Сега съм по-отговорен за своите действия, както за отрицател­ните, така и за по-възвишените. Знам, че трябва да се пла­ща цената. Каквото трябва да стане, то рано или късно става.

Аз още пиша научни статии, чета лекции на професи­онални срещи и ръководя отделението по психиатрия. Но сега седя на два стола – единият е светът на петте сетива, представени от нашето тяло и физическите нужди, а дру­гият, по-големият, е светът на нефизическите нива, предс­тавени от нашите души и духове. Знам, че тези светове са свързани, че всичко е енергия. Понякога те изглеждат мно­го далеч един от друг. Работата ми е да свързвам свето­вете и внимателно и научно да документирам тяхното единство.

Семейството ми процъфтява. Оказа се, че Керъл и Ейми имат психически способности над средното равнище и ние шеговито окуражаваме тяхното развитие. Джордан се превърна в силен и очарователен младеж, естествен во­дач на връстниците си. Напоследък започвам да ставам все по-малко сериозен. И понякога имам необикновени сънища.

Няколко месеца след последния сеанс с Кетрин моят сън започна да се отличава с особена характерност. Поня­кога имах ярки видения, по време на които или слушах не­що подобно на лекция, или задавах въпроси на лектора. Името на учителят ми от сънищата е Фило.

След като се събудех, понякога си припомнях какво бяхме дискутирали и го записвах. Тук ще включа една част от записките си. Първия път беше лекция и познах влия­нието от посланията на Учителите:

“… Мъдростта се постига много бавно. То е, защото интелектуалното познание, което по-лесно се придобива, трябва да бъде трансформирано в “емоционално” или несъзнателно познание. Веднъж трансформирано, отпечатъ­кът му е постоянен. Практиката на поведението е необхо­димият катализатор на тази реакция. Без действие идеята ще изчезне. Теоретично знание без практическо приложе­ние.

… Равновесието и хармонията днес са пренебрегнати, а те са в основата на мъдростта. Всичко, което се прави, е прекалено. Хората имат излишно тегло, защото ядат пре­калено. Бягащите за здраве пренебрегват някои свои осо­бености, а и тези на другите, защото прекалено много се натоварват с тичане. Хората изглеждат прекалено лоши. Те пият твърде много, пушат твърде много, любят се твър­де много (или твърде малко), говорят твърде много без удоволствие, тревожат се твърде много. Мисленето мно­го често е в черно-бяло. Всичко или нищо. Така не става в природата.

… В природата има равновесие. Животните много мал­ко рушат. Екологичните системи не се унищожават напъл­но. Изядените от животните растения отново покарват. Черпи се от източниците на препитание, но те се попъл­ват. На цветето се радват, плодът е за ядене, коренът е за съхранение.

… Човечеството не научи урока за равновесието, да не говорим, че не го практикува. То е ръководено от алчност и амбиция, направлявано е от страхове. По този начин накрая то ще се самоунищожи. Но природата ще оцелее, поне растенията.

… Щастието наистина се корени в простотата. Тенден­цията към прекаленост в мисленето и действието намаля­ва щастието. Прекалеността затъмнява основните ценнос­ти. Религиозните хора ни казват, че щастието идва от изпълненото с любов, вяра и надежда собствено сърце, от действеното милосърдие и от раздаването на доброта. Те наистина са прави. Ако мисленето има такава настройка, хармонията и равновесието неминуемо ще дойдат. Таки­ва са, общо взето, състоянията на битието. В наши дни съзнателността е превратна. Получава се така, че човечес­твото не е в естественото си състояние, докато е на земя­та. То трябва да промени това състояние, да се изпълни с любов, милосърдие и простота, да изпитва радост от чистотата, да се избави от хроничните си страхове.

… Как може да се достигне до това променено състо­яние, тази друга ценностна система? И веднъж достигнато, как би могло да бъде съхранено? Отговорът изглежда много прост. Това е общият знаменател на всички рели­гии. Човечеството е безсмъртно и това, което имаме да вършим сега, е да учим уроците. Всички ние сме в учили­ще. Толкова е просто, ако можете да повярвате в безсмъртието.

… Ако част от човечеството е вечна, а има много до­казателства в историята да се мисли така, тогава защо си причиняваме толкова лоши неща един на друг? Защо стъп­ваме върху другите или ги прекрачваме, за да се “облаго­детелстваме” лично, когато всъщност така проваляме уро­ка? Най-накрая всички ще отидем на едно и също място, без значение от различната скорост. Никой не е по-голям от другия.

… Следвай уроците. Интелектуалните уроци винаги са си били там, но трябва да бъдат актуализирани чрез опи­та, за да може отпечатването в съзнанието да се направи постоянно чрез “емоционализирането” и практикуването на идеята – това е Ключът. Да се запаметява като в недел­но училище, не е достатъчно. Голословието без поведени­ето няма стойност. Лесно е да се чете или да се говори за любовта, милосърдието и вярата. Но да се ПРАВИ това, да се ЧУВСТВА това, се изисква съвсем друго състояние на съзнанието. Но не мимолетно състояние, подпомогна­то от наркотици, алкохол или силни усещания. Постоян­ното състояние се достига чрез познание и разбиране. То се поддържа от физическото поведение, от действия и пос­тъпки, от практиката. Все едно да вземеш нещо почти мис­тично и да го превърнеш във всекидневна обичайност, ко­ято се превръща в навик.

… Разберете, че никой не е по-голям от другия. Почув­ствайте го. Учете се да помагате на другите. Всички гре­бем в една лодка. Ако не гребем заедно, нашите растения ще бъдат ужасно самотни.

В друга нощ, в различен сън, аз зададох въпрос: “Как така, вие твърдите, че всички са еднакви, докато очевидни противоречия ни се хвърлят в очи – еднаквост на добродетелите, темпераментите, финансите, правата, въз­можностите и талантите, интелигентността, математичес­ките способности – до безкрай?” Отговорът бе метафоричен:

“То е, като че ли огромен диамант се намира във все­ки човек. Представи си един диамант с диаметър трийсетина сантиметра. Диамантът има хиляди фасети, но те са покрити с мръсотия и катран. Работата на душата е да по­чисти всяка стеничка на диаманта, докато повърхността стане блестяща и може да отразява многоцветната дъга.

… Някои са почистили много фасети и блестят ярко. Други са успели да почистят само няколко, те не блещу­кат така. Въпреки това, под мръсотията всеки човек има в гърдите си блестящ диамант с хиляди искрящи фасети. Диамантът е съвършен, без нито един дефект. Единствената разлика между хората е в броя на почистените фасети. Но всеки диамант е същият и всеки е съвършен.

… Когато всички фасети се почистят и заблестят в пъл­ния спектър на светлината, диамантът се връща към чис­тата енергия, която бе в началото. Остават светлините. То е все едно че процесът на образуване на диаманта е обър­нат наопъки, като се освобождава цялата тази енергия. Чистата енергия съществува в дъгата от светлини и свет­лините притежават съзнателност и мъдрост. И всички ди­аманти са съвършени.”

Понякога въпросите ми са сложни, а отговорите – прости:

“Какво трябва да правя? — питах в съня си. — Знам, че мога да лекувам и да изцерявам страдащите хора. Те идват на тълпи при мен, повече, отколкото са ми възмож­ностите. Толкова съм уморен. Но имам ли право да кажа “не”, когато те толкова се нуждаят от помощ и аз мога да им я дам? Правилно ли е да кажа: “Не, стига толкова!”

“Твоята роля не е да бъдеш пазител на живота” – бе отговорът.

Последният пример, който ще приведе, бе посланието до другите психиатри. Събудих се около шест сутринта от сън, в който аз четях лекция, този път на широка аудито­рия психиатри. В ускореното медикаменизиране на пси­хиатрията важно е да не изоставяме традиционните, ма­кар понякога и не напълно ясни постулати на нашата професия. Ние сме единствените, които още говорят на своите пациенти търпеливо и със съчувствие. Ние все още отделяме време, за да го правим. Ние допринасяме за раз­бирането на самата идея за болестта, като лекуваме с раз­биране и с предизвикано самопознание, а не само с лазер­ни лъчи. Ние сме тези, които все още използват надеждата, за да лекуват.

… В този ден и век други клонове на медицината на­мират тези традиционни подходи на лечение за неефикас­ни, губещи прекалено много време, без решителен резултат. Те предпочитат технологията пред словото, компю­търния анализ на химическия състав на кръвта пред пер­соналната връзка между пациента и лекаря, която лекува пациента и дава удовлетворение на лекаря. Идеалистични и етични подходи, които дават предимство на личността, губят почва пред изчислените, ефикасни, но изолиращи и лишени от удовлетворението медицински подходи. В резултат на това нашите колеги се чувстват все повече изо­лирани и потиснати. Пациентите изпитват принуда и се чувстват опустошени, лишени от грижа.

… Трябва да се пазим да не бъдем изкушавай и от ви­соката технология. По-скоро трябва да бъдем модел за нашите колеги. Ще трябва да демонстрираме как търпе­нието, разбирането и съчувствието помагат както на па­циента, така и на лекаря. Като отделяме повече време да говорим, да предаваме опит, да събуждаме надежда и очакване на изцелението – тези полузабравени качества на лекаря, ние ще използваме самите себе си за пример на нашите приятели – физиолозите.

… Високите технологии са чудесни за изследователска­та работа и допринасят за разбирането на човешките бо­лести. Те могат да бъдат неоценими клинични инструмен­ти, но не могат да заместят онези присъщи на истинските лекари характеристики и методи. Психиатрията може да стане най-достойната от медицинските специалности. Ние сме учителите. Не трябва да изоставяме тази роля, за да ^е наподобим на другите, поне не сега.

Аз все още имам такива сънища, макар и само поня­кога. Често в медитацията или понякога, докато карам колата си по магистралата,.та дори и по време на дневна дрямка, в съзнанието ми изскачат фрази, мисли и образи. Те често изглеждат различни от моето съзнание и обичай­ния ми начин на мислене и схващания. Те често са много навременни и разрешават мои въпроси и проблеми. Из­ползвам ги при лечението на пациенти и в моя личен жи­вот. Считам, че тези феномени са израз на моите интуи­тивни способности и се окуражавам от това. За мен те са знаци, че съм воден в правилна посока, при все че имам да извървя дълъг път.

Вслушвам се в моите сънища и предчувствия. Когато го правя, нещата се подреждат по местата си. Когато не го правя, нещо непременно ще се провали.

Все още чувствувам Учителите около себе си. Не съм сигурен дали моите сънища или интуицията ми са повли­яни от тях, но подозирам, че е така.

ЕПИЛОГ

Книгата вече е завършена, но историята продължава. Кетрин е излекувана, без да са се повторили първоначал­ните й симптоми. Към другите си пациенти прилагам мно­го внимателно хипнотичната регресия. Води ме особено­то съчетание на симптоми или неподатливостта им към друго лечение, способността им лесно да се поддават на хипноза, тяхната откритост и достъпност и интуитивното ми чувство, че трябва да избера именно този път. След Кетрин извърших подробни регресии на многобройни ми­нали съществувания на още дузина пациенти. Никой от тях нямаше особени психически способности, нито пък ха­люцинации, и каквото и да било раздвояване на личност­та.

Дванадесетте пациента бяха с доста несъответстващи като произход и тип личности. Домакиня от Майями Бийч живо си спомня, че е била изнасилена от група римски войници в Палестина скоро след смъртта на Христос. В Деветнадесети век същата пациентка бе управлявала бор­дей, бе живяла през средните векове в манастир във Фран­ция и бе имала мъчителен живот в Япония. Тя е единст­вената след Кетрин, която може да предава послания и познава междинното състояние. Нейните послания носят особена духовна ценност. Тя също ми съобщи факти и съ­бития от моето минало. Може с още по-голяма лекота да предсказва точно бъдещи събития. Нейните послания ид­ват от специален дух и сега съм в процес на внимателно каталогизиране на нейните сеанси. Нали все пак съм учен! Всичко събрано трябва да се разгледа подробно, да се пре­цени и потвърди.

Други не бяха способни да си спомнят нещо повече от момента на смъртта, напускането на тялото и полета към ярката светлина. Никой не можеше да ми предава посла­ния или мисли. Но всички те имаха ярки спомени от пре­дишни съществувания.

Блестящ борсов агент бе живял приятен, но отегчите­лен живот във викторианска Англия. Един артист бил из­мъчван от испанската инквизиция. Собственик на ресто­рант, който не можеше да шофира над мостове или да минава през тунели, си спомняше, че е бил погребан жив по време на древна близкоизточна култура. Млад лекар си припомняше раняване в морето, когато е бил викинг. Телевизионен администратор с неограничена власт сега е бил измъчван преди шестстотин години във Флоренция. Списъкът на пациентите продължава.

Тези хора си припомняха и други свои съществувания. Симптомите им изчезнаха след разкриването на събития от минали животи. Всеки от тях сега е твърдо убеден, че е живял преди и ще живее отново. Страхът от смъртта при тези хора се неутрализира.

Не е необходимо всеки да бъде подлаган на регресираща терапия или да посещава медиуми и хора, надаре­ни с особени психически способности. Тези, които чувст­ват немощ и безсилие, могат да се обръщат към тях. За останалите най-важната задача е да направят собствено­то си мислене открито. Да разберат, че животът е нещо повече от това, което виждат очите. Животът е извън рам­ките на нашите сетива. Трябва да сме готови да възприе­маме нови знания и нов опит. “Нашата задача е да учим, да станем богоподобни чрез знанието.”

Вече не ме интересува какъв ефект може да има тази книга върху моята кариера. Информацията, която споде­лих, е много по-важна, и ако привлече внимание, ще бъ­де много повече от полза за света. Надявам се, че това, което сте прочели, ще ви помогне да преодолеете вашия собствен страх от смъртта, че посланията за истинския смисъл на живота ще ви позволят да изживеете пълноценно своя в хармония и вътрешен мир, дарявайки любов на скъпите за вас хора.

Posted in Uncategorised | |

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

* 2+3=?

*