by
on
under Uncategorised
Permalink

кога и как душата се преражда докосване до небесата 7 глава

7

ЗАВРЪЩАНЕ НА ЗЕМЯТА

един медиум за прераждането

книга за прераждането

Как слязох долу като ангел!

Как ярко всичко тук блести!

Щом сред творенията му се явих,

о, как чрез тях и аз със слава се покрих!

Светът приличаше на неговата вечност,

в която душата ми се скиташе;

И всичко, което там съзрях,

ми заговори.

Томас Трахерн

Чудо

Докато духът се развива в небесните светове, той се хармонизира с великата Светлина на разбирането. Този искрящ небесен блясък грее от центъра на съществото му и е отличителен белег на душата му. Обсебен от толкова много Божия съзнателност, духът се настройва на вълната на хармоничните ритми и божествените закони на Вселената. И въпреки това в духовната нагласа на всеки дух живее копнежът за достигане на още по-високи равнища на духовна съзнателност. Този оптимален растеж се постига чрез безбройни “духовни уроци” и се упражнява само в съответствие със свободната воля на духа. Тези душевни уроци се доразвиват от обстоятелствата, с които се срещаме в класната стая, наречена Земя.

Две трети от населението на света вярва в реинкарнацията, или прераждането – прераждането на жизнената сила или душата в ново физическо тяло. Въпреки че то не е сред догмите, възприети от ортодоксалните юдео-християнски религии, ранните християни, по-кон­кретно гностиците, също са приемали концепцията за прераждането. Когато обаче християнството било прието от император Константин през IV век, от християнската догма били отстранени всякакви внушения за прераждане, или превъплъщение. Според индуизма и будизма душата се завръща на Земята, за да изживее своята карма в многобройни животи. Когато достигне съвършенството, душата прекъсва цикъла на прераждане и се завръща към божествената душа.

Сигурен съм, че повечето от нас са имали “дежа вю”, при което са изпитали чувството, че се намират на познато място или с човек, с когото мигновено усещат близост. Спомням си как веднъж шофирах през Ню Орлеанс с приятели и спряхме да вечеряме. Отдалечих се от групата, сякаш бях в транс.

Един от приятелите ми ме попита: “Къде отиваш?”

Отвърнах: “Искам да видя нещо. Имам странното чувство, че зад ъгъла на края на онзи блок има бяла църква с две камбанарии.”

Моят приятел само кимна и ме последва зад ъгъла. И наистина, в края на блока имаше бяла църква с две камбанарии. В момента, в който я видях, изпитах необяснимото чувство, че я познавам. Бях посещавал тази църква и преди, но не в настоящия си живот. В нея имаше нещо познато, което не можех да обясня.

За да може духът да изживее най-доброто, извисяващо душата битие и за да използва създадената от Бога енергия, той трябва да се подготви за обратния си път към Земята. Затова той ще прекара периода от време между животите, запознавайки се с материалното ниво на съществуване. Тъй като сме изградени от енергията на Божията сила, по своята същност всички сме свързани с Бога. От нас зависи какво ще пожелаем да направим с тази енергия. Задължително е да помним, че не само физическите, но и менталните действия – нашите мисли и думи – водят до определени резултати. Всичко е енергия! Ние решаваме как бихме искали да я използваме. Тогава и само тогава, когато духът се почувства готов да изживее отново физическия живот, той навлиза от естествената последователност от етапи за пристигането си на Земята.

Етерният съвет

Има една група от високо развити духовни същества, чиято цел е да подпомогне душата в подготовката й за прехода. Те формират така наречения Етерен съвет. Тези същества са завършили земните си прераждания и дават напътствия, за да помогнат на другите същества да развият своя “жизнен план”, духовните цели, които душата иска да постигне в предстоящия живот. Този план очертава прераждането като някакъв вид копие на възможностите, които са необходими за душевното израстване. Точните детайли от плана са оставени на преценката на духа. Тук роля играе свободната воля.

Всяка душа е уникална. Познанието и мъдростта на всеки живот са вградени в паметта й, затова призванието, което ще избере той в предстоящия живот, може да е познато. Аз например знам, че съм прекарал много животи в усъвършенстване на усета, дарбата и проницателността си за духовна комуникация. При регресии се наблюдавах живот след живот като участник в религиозни и мистични начинания. Видях се като католически монах, свещеник от руската Православна църква, тибетски лама, будистки монах, циганин, метафизик и средновековен пророк. Затова не е необичайно, че в този живот съм медиум. Същото важи и за повечето от нас. Това, с което се занимаваме в настоящия си живот, вероятно е нещо, което сме правили и преди в една или друга форма.

Когато се родим, в етерните ни тела се въвежда всичко необходимо за реализацията на плана на душата. С други думи, всички решения на проблемите ни се крият у самите нас Всяко изпитание или премеждие цели просто да провери дали сме в състояние да открием духовното решение. Душата получава много възможности да се развива и израства в бедите. Растежът никога не е лесен и може да бъде постигнат само чрез пълното изживяване и разбиране на всеки аспект от дадена ситуация.

Когато духът се вгледа във физическите обстоятелства от следващия си живот, той осъзнава, че някои от тях няма да са лесни, но ще са необходими за израстването му. Духът може да разбере как подобни несполуки биха могли да подпомогнат цялостния му прогрес или как те ще откроят светлината на другата страна на диамантения светлинен център. Затова животът на Земята е сравняван с пребиваването в класна стая. Ние сме тук, за да учим; щом завършим, ще се завърнем у дома.

Душата решава колко бавно или бързо би искала да напредва. Някои духове ще останат от другата страна, докато не се почувстват напълно готови да се завърнат на Земята и да се сблъскат с трудната задача на пътуването си. Други могат да са доста ентусиазирани да се впуснат в подобно духовно начинание, защото знаят, че то ще ускори духовния им растеж. Може би ще има и такива, които ще сметнат, че могат да постигнат повече в определен период от земната история. Етерният съвет съдейства за планирането на всички аспекти от предстоящия живот на духа и се уверява, че решенията са взети вследствие не на емоционално желание, а на духовна потребност.

По време на процеса на вземане на решения духът може да се съветва с други духове, които са били част от миналите му земни животи или с които е кармично свързан. Кармичните връзки могат да бъдат положителни или отрицателни в зависимост от онова, което иска да изживее душата. Както описах в Глава 6, има семейства души или индивиди със сходни умове. В случая на групите души, духовете могат да решат да се завърнат и да изживеят кармичните си задължения заедно. Наред с това винаги има групи души, които се завръщат на Земята през определени исторически периоди, за да реализират кармични връзка на глобално равнище. Тези души се завръщат, за да донесат определено познание от миналото. В зависимост от степента на духовната им осъзнатост, те могат да донесат прогрес или изоставане на населението на света.

Карма

Всеки знае поговорката: “Каквото даваш, това получаваш.” Това е друг начин да заявим универсалния закон, познат като карма. Думата карма е санскритска по произход и в буквален смисъл означава “действие”. В рамките на този закон на действието се изгражда естествен цикъл от причини и следствия. С други думи, при преминаването си през животите ние или засяваме семена, или хвърляме камъни и ще пожънем резултата от онова, което сме създали, независимо дали то е добро, или лошо.

Тъй като в многоизмерната Вселена липсва време, цикълът на причини и следствия може да се разпростре през много животи. Продължителността на времето, прекарано на Земята, е просто илюзия, защото това е ограничение на физическото тяло и физическия свят.

Всъщност един живот представлява много малък период в грандиозната схема на съществуванието.

Затова не е задължително резултатът от действията ни днес да се прояви в същия живот или дори в един живот. Това зависи от намерението, силата и твърдостта на действията. Всички действия, вградени в душевната мембрана, ще останат там, докато не бъдат изкупени и не се възстанови подходящият баланс и равновесие.

Много хора смятат, че кармата е нещо отрицателно. Това не е вярно. Мислете за кармата като за изплащане на дълг или балансиране на действие. Кармата наистина дава на душата възможност за израстване. Щом душата научи, че действията й водят до определени последици, вече няма да е необходимо тя да си създава трудна карма за в бъдеще. Така, когато се завръща на Земята, душата ще има жизнен план, кармични уроци, вградени в душевната й памет, избрано тяло, родители и членове на семейството, взаимоотношения, време и място на раждане, социално положение и време и начин на смърт. Всички тези неща отразяват вида духовна работа, който тя би искала да осъществи.

Процесът на прераждане

Въпреки обширните ми комуникации, посветени на напускането на физическото тяло от духа, съм чул много малко за действителния процес на навлизането в нов дом. Духовете често ми казват, че се подготвят да се завърнат на Земята, но се затрудняват, когато ги помоля да опишат начина. Вероятно те не са добре запознати със сложния процес или фазите и събитията, които протичат при навлизането във физическия свят, не могат да бъдат предадени с думи. Имал съм духовни прозрения за процеса на прераждане и съм чел много книги за това явление, които ще опиша тук. Информацията ми се базира основно на ясновидство и на теософските и източните философски школи.

Думата инкарнация означава въплъщаване. Когато духът пожелае да се върне във физическия свят, той ще реактивира специфична част от своето същество, позната в теософските среди като неизменен физически атом, или физически атом-семе. Този атом представлява концентрирано енергийно поле, което е разположено в центъра на сърдечната чакра. В това концентрирано енергийно поле се съдържа пълната и завършена кармична картина на земните преживявания на душата. В момента, в който човек се изправи пред ново кармично преживяване, тази кармична картина се освобождава като енергия, която протича през меридианите на тялото.

Атомът-семе се свързва с така наречената жизнена нишка, която е последното звено от сребърната нишка. Жизнената нишка отговаря за снабдяването на атома-семе с цялата кармична информация за определено същество. Откъде идва тази информация? Кармичната информация се намира в така наречения душевен ум или монада, което представлява ефирната енергия на пълното единение. Още ли сте тук? Монадата е микрокосмичен израз на съвършената Вселена, който всеки индивид изначално притежава. Това е нашето съвършено богоподобно проявление. Наричам го “Божия искра”, или енергията на Божията сила.

Веднага щом този атом-семе бъде активиран посредством закона за сходството (подобното привлича подобно), душата започва да създава около себе си вид силово поле от ментален и астрален материал. Този ментален и астрален материал формира менталното тяло и по този начин започва да ограничава мисловния процес, за да го пригоди към земния ни ум. Менталното тяло се моделира в съответствие с онова, което е видимо и разбираемо в монадата на индивида. Важно е да помним, че всички нива на съществуване са взаимосвързани и преплетени и едновременно протичат няколко развития в зависимост от конкретното ниво на съзнанието.

Вярва се, че атомът-семе се съединява със зиготата, или ембриона, в момента на зачеването и така започва процесът на раждане. Съединените зигота и атом-семе излъчват звукова вибрация, която привлича енергията на етерното ниво. Същевременно духът, който все още е в астралния свят, започва да включва собствените си вибрации в потоците от материя, които навлизат в етерните, менталните и физическите форми. Това се постига чрез лъч бяла светлина, който протича между сърцето на зародиша и атома-семе на неговото ново ментално и астрално тяло. В момента на оплождане този лъч светлина се спуска от душевните висини в спермата и я озарява с енергиите, които ще задвижат процеса на раждане.

До този момент душата вече се е спуснала в нисшите сфери на астралното ниво и започва да привлича етерната субстанция, за да изгради етерното си тяло. Етерните енергийни вихри, или чакрите, започват да се формират в процеса на бременност едновременно с клетъчното делене. През този период различни духовни същества и сили съдействат за създаване, оформяне и закриляне на невръстното същество.

В индуизма тези духовни йерархии се наричат деви или небесни същества, а в християнството това са ангелите. Душата остава в астралния свят, докато се формира физическото й тяло. Когато етерният двойник е напълно готов, духът започва да понижава вибрациите на своето съзнание и да се спуска към сферата, позната като реката на забравата. Според елините това е връзката между видимия и невидимия свят. Потопен в този ефир, духът забравя връзката си с божественото и всичките си предишни съществувания.

Хората често ми задават въпроса: “Защо забравяме кои сме и откъде идваме?” Отговарям, че това е по Божия милост. Първо, в незнанието си ние не изпитваме носталгия по небесното си съществуване. На второ място, ако помнехме миналите си грешки и неуспехи, те можеха да ни обсебят до степен, в която не бихме били в състояние да напредваме и да вършим настоящата си работа. Може да се каже, че като забравяме духовните светове, ние започваме на чисто. Кармичната информация обаче остава част от атома-семе и може да бъде отключена със самоосъзнаването на личността. Нищо не е изгубено, а просто е забравено. Всеки от нас има много възможности да си спомни истинската си същност. През месеците след оплождането протичат различни етапи на физическо развитие. Активират се тъкани, нерви и мускули. Именно през периода, в който мускулите се задвижват, познат още като ускоряване, майката придобива психологическа чувствителност към плода в нея. В психичния свят деви, или небесните същества, продължават своята работа по изграждане и довършване на физическата форма. Именно в етапа на ускоряване духът разпознава своето ново тяло, защото усеща как то го притегля. Наред с това притегляне монадата или душевният ум, който съдържа цялата кармична информация, се проектира в ембриона. Духът ще почувства този конкретен енергиен поток и незабавно ще възприеме себе си като част от това ново същество. Няколко месеца преди раждането духът ще се носи около новото си тяло, ще влиза и излиза от него, сякаш за да го пробва на размер. Именно така духът се запознава с новата си среда. Той също така има възможността да открие всички физически проблеми или дефекти, с които може да му се наложи да живее. През последните два месеца на бременността привличането на духа от новото му тяло става много по-силно и той прекарва повече време в новия си дом.

Моментът на раждането е много важен за новата душа. Съвкупност от сили се слива в пълен синхрон. Планетарните, психичните, физическите и духовните енергии си взаимодействат в пълна хармония. Затова времето и мястото на раждането имат изключително значение, тъй като съответното астрологическо положение подпомага обуславянето на расата, семейството и статуса на Земята. Има време и място за всичко. Точно като вълните, които се разбиват в брега, раждането, подобно на смъртта, става в съвършеното и естествено време, дори при онези, които определяме като “недоносени.” В точния момент духът се настанява напълно в новото си тяло, спуска се по родилния канал и се появява в новия свят. Той е готов за живот, изпълнен с безкрайни духовни възможности.

Аборт

Понякога при сеансите ми духовете говорят за условията в тялото на майката и за значимостта на нейното здраве, не само на физическо, но и на емоционално, психическо, ментално и духовно равнище. Навлизащият в живота дух е психически свързан със своята майка и приема всичко, което е в и около нейната аура. Щом се зароди животът, природата поема нещата в свои ръце и прави необходимото. Ако майката не иска детето, тези чувства се записват в аурата и се приемат от плода. Наред с това, един психологически шок лесно би могъл да засегне формиращия се зародиш по много начини, например да доведе до вродени недъзи. Смятам, че случаите на помятане са средството, чрез което природата слага край на някакво несъвършенство или недъг. Те могат да са не само физически, но и етерни или ментални по природа.

Това ме отвежда до болезнената и предизвикваща спорове тема за аборта. Всеки път, когато я засегна, хората идват при мен, за да изразят своята тъга, чувството на загуба и разяждаща вина. В нормално протичащата бременност се задвижват определени сили и те продължават да изграждат тялото до самото раждане или до прекъсване на бременността. При аборт духът не се е вселил напълно в тялото и се завръща в божествения свят. Там той ще очаква друга подходяща възможност да разкрие себе си. Помнете, че новото същество е духовно свързано със своята майка и ясно съзнава, че има вероятност за аборт.

В повечето ми сеанси, които са засягали тази тема, се е оказвало, че целта на аборта е духовното израстване на майката. Преди въплъщаването духът ще предначертае ситуацията като например усвояване чрез аборта на уроците за самооценката, вината, поражението и любовта към себе си. Оказва ли това дело кармичен ефект върху жената в бъдещото й прераждане? Не е задължително. Да се надяваме, че подобно тежко емоционално изживяване ще помогне на жената да усвои някои уроци, да израсне в любовта към себе си и да стигне до себепросветление.

Животът във физическия свят

Докато спомените за небесния свят на радост и светлина бавно избледняват и се заменят от усещане на тежест и студ, новодошлата душа се чувства донякъде объркана, навлизайки наново във физическия свят. Тя е била отделена от един свят на ред и принадлежност; той е заменен от несигурност и самота. Духът вече не се носи в свят на цветове, светлини, чувства и чудеса. Той вече не пътува със скоростта на мисълта. Вече никой не разчита мислите му. Той отново е пленник в един свят, където енергията е плътна, цветовете са бледи и еднооб­разни, а единствената светлина идва от Слънцето.

Въпреки че е доста “стар”, когато се прероди, духът по някакъв начин е и чисто нов. Да, той носи със себе си куп кармични уроци, но същевременно има новоформирани ментално, емоционално и физическо тяло, с които да ги изживее. За да отговори на физическите си нужди, той ще разчита отчасти на физическите инстинкти. А емоционалната и менталната част на неговото същество? Как ще се развиват и подхранват те? Снабден със своя духовен жизнен план, духът трябва да впрегне света на плътта за реализиране на своята съдба. Той трябва да се научи да обича, да бъда нараняван и да израства. Остатъкът от живота му на Земята ще бъде оформен от взаимоотношенията, ре­лигията и обществото, сред които живее. Животът е направил една пълна обиколка и пътуващият дух отново си проправя път през времето.

Posted in Uncategorised | |

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

* 8+0=?

*