РАЗВИВАНЕ НА МЕДИУМНИ СПОСОБНОСТИ

РАЗВИВАНЕ НА МЕДИУМНИ СПОСОБНОСТИ

 Глава 17 от книгата на Линда Уилямсън ОТВЪДНИЯ СВЯТ

Мостът на дъгата

В предишната част на книгата видяхме как се преплитат двата свята и колко естествен е контактът между нас и хората от отвъдното. Обясних как да започнете да развивате усет за духовното измерение, като изграждате контакта си с вашите любими същества. Сега ще продължим нататък и ще разберем как може да се развие дарбата на медиум. Ще разгледаме всички аспекти на медиумизма, от свързването с астралния план (известно най-общо като ясновидство) до транса и т. нар. ченълинг, когато човек става проводник или канал на висша информационна енергия. Медиумът може да действа на много различни нива и едно от най-важните му умения е да разбира тези нива и да знае точно на кое от тях работи.

– Защо е необходимо човек да бъде медиум? – ме попитаха веднъж в интервю по Радио ББС – Шотландия. – Защо искате да говорите с умрелите?

Трябва да призная, че бях някак си изненадана от този, струва ми се, глупав въпрос. Първият отговор, който ми дойде наум, беше, че те не са умрели, иначе как бих могла да говоря с тях! Второ, скърбящите получават голямо успокоение, като знаят, че любимите им хора все още са с тях.

Но медиумизмът е много повече от това. Като показва, че има друг свят, и като дава познание какво представлява отвъдното измерение, той премахва страха от смъртта. Също така обогатява сегашния ни живот, защото разбираме, че сме много повече от едно физическо тяло, което се разпада. Ние сме безсмъртни същности, в които е заложена Божествената искра, и всеки от нас играе роля в развитието на вселената.

Преди години беше абсолютно необичайно да срещнеш човек, който да признае на всеослушание, че вярва в живота след смъртта. Когато започнах да работя като медиум, трябваше да понасям да ме третират като някакво изкопаемо. През последните години обаче се наблюдава забележителна промяна в нагласата на хората. Макар че естествено срещам много хора, които се колебаят, рядко попадам на някой, който да отхвърли напълно съществуването на живот след смъртта. Повечето са готови поне да се замислят за това. Много от тях, ако ги предразположиш и окуражиш, започват да разказват за своите пси-преживявания. Така че можем да смятаме за изолирано мнението на интервюиращия ме скептик, според когото да говориш с умрелите е нещо странно или налудничаво. Както сочат примерите, дадени дотук, много хора са преживели контакти с отвъдното по един или по друг начин.

Някои от тези хора искат да продължат и да задълбочат контактите си, като развият способности на медиуми, но не знаят как. Смятат, че това е рядка дарба, която се дава само на малък брой привилегировани. За щастие не е така. Медиуми от висока класа, също както и гениите в различни области, са рядкост и по правило талантите им се проявяват още в детска възраст Но повечето хора могат да развият в някаква степен чувствителността си към духовния свят.

Наследени способности

Ако сте роден в семейство на хора с пси-способности, това помага, тъй като те често се унаследяват. Родителите на някои от най-силните медиуми, които познавам, са имали подобни дарби, макар че някои са се опитвали да ги потиснат в юношеска възраст и са се върнали към тях по-късно. Ако човек има родители с такава чувствителност, това помага и по други начини. Много деца естествено общуват с духовния свят. Ако семейството им проявява разбиране, техният усет към духовното се развива, но ако им се забранява да говорят за него, или, още по-лошо, ако им се заповядва да престанат да съчиняват истории, те започват да потискат талантите си. Понякога са ги потиснали толкова силно, че ако пожелаят да ги възстановят като възрастни, им е трудно, тъй като трябва да преодоляват дълбоко заседнали в тях страх и съпротива.

Разговаряла съм с много медиуми и бих казала, че повечето от тях са притежавали такава чувствителност като деца. Рядкост е медиумизмът да се прояви изведнъж у човек, който никога преди не е имал никакви пси-преживявания. Срещала съм медиуми, които ме убеждават, че тяхната дарба е „паднала от небето”, без никакво предупреждение, но на мен ми е трудно да го повярвам.

За да стане човек добър медиум, трябва в някаква степен да е имал вродени способности и инстинктивна връзка, макар и слаба, с духовния свят. В този смисъл медиумите по-скоро се раждат, отколкото създават, макар че дори и най-малките способности могат да бъдат развити.

В много случаи става така, че една криза или травма в живота на човека събужда „заспалите” способности и те се проявяват за първи път. Много медиуми откриват дарбата си, когато загубят свой близък. В желанието си да се докоснат до него те проявяват медиумизма си и след като веднъж са установили такъв контакт, продължават да използват способностите си, за да помагат на другите.

Не е задължително травмата да се дължи на загуба на близък човек. Болест или продължително и силно натоварване или безпокойство могат да имат подобен ефект. Забелязала съм, че това става с много млади медиуми. Те не познават болката от загубата на скъп човек, но са страдали по някакъв начин – при безработица, разрушаване на брак или любовна връзка, т. е. нещо, което е преобърнало живота им и ги е накарало да оценят какво е важно за тях и каква посока да поемат.

На мен ми се струва, че когато сме погълнати от материалното, ние не обръщаме внимание на вътрешния си свят, сякаш изграждаме стена около себе си. Едва когато ни се случи нещо драматично или трагично, стената пада и на повърхността изплува по-нежната, по-чувствителната, интуитивна страна на нашата природа. Тъжната истина е, че най-големите уроци в този живот научаваме чрез страданието. Все пак често е възможно, когато обърнем поглед назад, да разберем, че такива събития са ни помогнали да постигнем пълнота, за каквато не сме и мечтали.

Призванието на медиума

Някои започват да работят като медиуми, без да са го планирали съзнателно. Канят ги да участват в група за развиване на медиумни способности и те приемат, като смятат, че ще им бъде интересно известно време и когато им омръзне, могат да се откажат. Разбира се, има хора, които решават, че това не е за тях, и напускат групата, но други остават и откриват за своя голяма изненада, че са по-надарени, отколкото са предполагали. Човек може да мисли, че сам е избрал да бъде медиум, но всъщност е избраник на духовния свят.

Може да е направил своя избор, преди да се роди. Възможно е неговите пси- или гадателски способности да са развивани в предишен живот. Водачите вероятно са били с него преди раждането и са го наблюдавали през цялото време, изчаквайки подходящ момент, за да го тласнат по този път.

Но независимо как си започнал, щом веднъж си избрал да бъдеш медиум, това е за цял живот. Човек може да иска да се откаже в определен момент, но винаги го връщат обратно в пътя с много любов, но твърдо. По невероятен начин представителите на духовния свят могат да ни върнат в пътя. Много пъти съм се отчайвала и съм заплашвала, че ще захвърля всичко, и точно тогава ще се появи някой, на когото не мога да откажа, да ме моли за сеанс, или пък църковната служба ще мине неочаквано добре. Изведнъж ентусиазмът ми се връща и разбирам, че искам да правя само това.

Защото да си медиум е призвание. Както хората отиват на лекар, когато са болни, така в мигове на нещастие се обръщат към медиуми заутеха. За да ви помогнат пълноценно, много зависи от вас. Разбира се, нито един медиум не може да бъде абсолютно точен, нито всеки сеанс напълно успешен, но от вас зависи да се настроите като фин инструмент, за да се осъществи връзката между двата свята.

 

Медитация

Целта на медитацията

И така, ако искате да станете медиум и смятате, че имате заложби за това, как да подходите? Първо, дори преди да започнете да участвате всеанси за развиване на способностите, трябва да се научите да медитирате.

В наши дни медитацията е много популярна и се използва за различни цели. Някои хора си служат с нея като терапия за освобождаване от стреса и напрежението. Други я виждат като средство за самолечение или начин да постигнеш просветление. Тя е много ценна при всички тези случаи, но за медиумите е от жизненоважно значение.

Първото и най-очевидното е, че трябва до такава степен да постигнете вътрешен мир и да издигнете нивото на съзнание, че да се настроите към по-фините вибрации на духовния свят. Колкото умът ви е по-спокоен и готов да приема, толкова по-точно ще разбирате какво ви се предава. Второ, медитацията ви помага да се докоснете до вътрешната си същност. Ще ви бъде източник на сила и, повярвайте ми, тя ще ви е необходима. Ще би даде както стабилност, така и способността да разграничавате собствените си мисли от информацията, която идва от отвъдното.

И още нещо, медитацията ще ви направи по-мъдри. Във всеки от нас се съдържа безкрайна мъдрост, стига само да можем да достигнем достатъчно навътре в себе си и да намерим нейния източник. Една от задачите ви на медиум е да бъдете и учител. Това означава, че вие не просто предавате посланията от отвъдното, а и учите другите, като им разкривате какво сте и чрез начина, по който живеете живота си.

И накрая най-важното: Медитацията ви свързва с Божествената светлина и духовния свят. Няма значение дали сте спиритуалист или последовател на друга религия или философия, тъй като всички истински религии са основани на любовта и служенето. Ако искате да общувате с духовното измерение, трябва сами да станете духовни. Разбира се, че астралният план се състои от много различни измерения и някои от тях далеч не са толкова развити, но като медиум вашето намерение (надявам се!) е да се свързвате със същества от светлина, за да можете да издигнете себе си до тяхното ниво. Запомнете, че които си приличат, се привличат. Колкото по-високо издигнете мислите си, толкова по-красиви и развити са съществата, които привличате да ви помагат.

Не е задължително медитацията да ви е трудна. Може би не е необходимо да прекарвате часове в размисъл или да връзвате тялото си на фльонга, изпълнявайки най-различни сложни пози. Достатъчни са по няколко минути веднъж или два пъти на ден. Ако постоянствате, щеоткриете, че тези минути стават неизменна част от живота ви. Всъщност след известно време ще започнете да се чудите как сте могли да живеете без медитация.

Духовното същество

По-късно в тази глава ще ви дам упражнение за медитация, което ще ви помогне да станете по-чувствителни към отвъдния свят. Но преди да направя това, искам да посея във вас някои идеи, да ви накарам да се видите като духовно същество, чийто истински дом е отвъд този свят.

Съвсем наскоро присъствах на групова среща на движението Нова ера. Те бяха смесена тълпа от хора от всички възрасти. В хода на разговора ръководителят на групата попита:

– Колко от вас вярват, че имат душа? Всички вдигнаха ръце, някои по-колебливо от други. Една жена от задните редици изкоментира:

– Според мен е обратното. Аз съм душа и имам тяло.

Някои от групата се съгласиха с нея. За други идеята бе нова. Определено това е идея, която преобръща обичайния ни начин на мислене. Ние се идентифицираме с физическото тяло. В края на краищата, то е тази част от нас, която най-добре познаваме. Ние го храним, обличаме, тревожим се, когато е твърде дебело или твърде слабо, но тялото не е истинското ни аз – Душата има значение, не само защото продължава да живее и след смъртта, но и защото тя е, каквото сме: всъщност тук и сега.

Писателят и философ сър Джордж Тривелиан, последовател на движението „Нова ера”, пише в книгата си „Опознаване на Бога”:

Тялото може да се разглежда като чудесно проектиран храм, в който божественото същество може да действа, докато живее в настоящия живот, в тежката и гъста материя. Тялото може, разбира се, да умре и да се разпадне, но това само освобождава духовната същност, за да се върне в духовния свят, от който е дошла.

Така в нашето общество, което се бои от смъртта, можем да разберем, че за тази същност, за това „аз” просто няма смърт. Животът след смъртта е аксиома. Но по-важна е идеята за миналите животи. Вие сте съществували като развита душа, преди да се родите. На планетата Земя можем да гледаме като на терен за тренировка на душите в дългата еволюция от Грехопадението до пътя обратно към Бога.

Този пасаж повдига много интересни въпроси. Първо, какво разбираме под „душа”? Ние използваме думата, за да изразим същността на нещо. Дори казваме, че общителният човек е „душата на компанията”. Може би най-лесният начин е да обясним душата като вътрешна същност. Тя не се създава при раждането. Когато детето се роди, душата му вече е в тялото.

Мненията се разделят по отношение на това, точно в кой момент от зачеването до раждането душата влиза в плода. Може би при всеки човек е различно и зависи от желанието или неохотата на душата да се впусне в нов физически живот.

Дълбоко в душата са скрити спомените от нейните предишни съществувания на земята и от времето между тях, прекарано в отвъдното. Когато сме в съзнателно състояние, ние не си спомняме нищо от това. Древните са вярвали, че когато душите слизат на земята, пият от река Лета, реката на забравата. Тези спомени остават заключени в подсъзнанието. От време на време изплуват на повърхността по време на сънищата ни или при медитация, когато можем да се видим в някой от предишните си животи. Ако ни привлича дадено историческо време или култура, то е защото сме живели тогава или на това място.

Спомените могат да изплуват също така и при регресивна хипноза – връщане в миналите животи чрез въвеждане в дълбок хипнотичен транс. Това може да бъде много ценно терапевтично средство. Сегашната ни личност е сбор от всички наши минали животи и преживявания. Надничайки в тези скрити спомени, можем да разберем себе си по-добре. Някои от нашите страхове и фобии идват от миналото. Например, ако човек има страх от удавяне, вероятно се е давил в предишно прераждане. Ако някой непознат силно ни привлича, причината може да е, че сме го познавали и обичали в миналото. Душата си спомня и го разпознава. Някои от хората, с които живеем сега, нашето семейство, приятели и любими същества, също са познати от миналото.

Малките деца могат спонтанно да си спомнят минали животи. Много често възрастните пропускат тези моменти, като ги смятат зафантазии. Когато детето е погълнато от новия си живот, тези спомени избледняват бързо. Личността на детето се развива под влияние отчасти на наследствеността, отчасти на възпитанието и средата. Но предишните животи на душата формират същността на новата личност.

Но хайде да се върнем назад и да си зададем въпроса откъде въобще идва душата? Според древните духовни учения ние сме създадени от Бога и сме капчици от Океана на Вечността. Бог е вложил във всичко създадено от Него частичка от Себе си. Тази вечна, неизменна част от нас е нашият дух. Наричаме го с много имена: Скъпоценния камък в лотоса, Безценната перла, Божествената искра.

Думите „душа” и „дух” често се смятат за взаимнозаменяеми, но не е така. Душата е медиатор, нещо като външно облекло на духа, също както физическото тяло служи за облекло на душата, докато сме на земята. Отначало душата е обитавала близо до Бога в състояние на невинност. Но за да се развие, е трябвало да се отдели от Него, така както детето се отделя от своите родители, щом порасне. Така нашите души започнали дългото пътешествие на еволюцията, слизайки в продължение на еони постепенно надолу през различните нива на отвъдния свят, докато стигнат до астрала.

Но дори астралът, макар и толкова далеч от мястото на сътворението, не разкрил големи предизвикателства за душата, които да й помогнат да научи всичко необходимо. И така тя приела физическо въплъщение и влязла във физическо тяло. Физическият свят е бил – и е – най-тежката част от пътуването на душата. Земята е най-тъмното, най-плътното от нивата. Тук е бойното поле на душата, където тя трябва да преживее страдание, бедност, болести и всички трудности, които не съществуват в никое от другите измерения. Ние сме идвали тук много пъти и ще продължаваме да идваме, докато научим всички уроци, на които може да ни научи земята. Но между два живота – а времето между животите е по-дълго от прекараното на земята – ние живеем в отвъдния свят, на който всъщност принадлежим.

Може би от тук произхожда легендата за грехопадението. Според Библията Адам и Ева били изгонени от рая, тъй като дръзнали да ядат от Дървото на познанието. Можем да разглеждаме тази история като алегория на човешкото слизане от духовния свят на земята. Така погледнато, грехопадението е било падане напред, една необходима стъпка, тъй като човечеството не би могло да се развие духовно, докато не изживее съществуването си на физическо поле и не се научи да побеждава злото с добро.

Навсякъде по света съществуват легенди за Златния век – райско време, когато хората са се разхождали рамо до рамо с боговете и живеели в мир и хармония с природата. Това също, тъй като в легендите се вплетени много неща, може да е дълбоко скрит в подсъзнанието спомен зарая в астралния свят, който човечеството е трябвало да напусне.

Идеята за смъртта като завръщане към дома е много хубаво изразена в разговора с отвъдното, предаден в книгата на Джейн Шърууд „Страната отвъд”:

Това е нашият дом, атмосферата на раждането ни, която сме постигнали с цената на битки, страдание, грехове, покаяние, изкупление и примирение. Най-после сме у дома — в дома на нашия Баща, макар все още да не ни се дава Неговото присъствие. Мисля, че сега разбирам какво представляват големият глад и желание, които изпитваме към всичко красиво. Това е носталгия към дома, към незабравимото блаженство, от което е трябвало да се откажем. Това е болката, която чувстваме, сравнявайки земното с неизбледняващия спомен за небесното. Съмнявам се, че и най-злите, изгубени и скитащи се души са загубили този глад и желание, които рано или късно ще ги върнат обратно на стръмната пътека към Родината.

Носталгията е чувство, което усещат много хора. Тя е най-силна през детството, макар че детето не разполага с много думи, за да я изрази. Много медиуми, лечители и силно сензитивни хора, с които съм разговаряла, признават, че като деца не са се чувствали у дома си на тази земя. Чувствали са се различни, някак си отделени от другите. Един мъж ми каза:

– Аз се чувствах като чужденец в чужда страна.

Вярвам, че това е една от причините човек да се роди с дарба на медиум. Медиумите усещат отвъдния свят, тъй като дълбоко в себе си не са прекъсвали контакта си с него. За тях е естествено да са в съзвучие с отвъдния свят. Техните водачи и помощници са приятели и познати, които са познавали и обичали, преди да дойдат тук и които са поели задачата да ги пазят по време на земното пътуване.

Не искам да кажа, че земният живот е нещо депресиращо, или да създам впечатление, че трябва да го преминем в очакване да влезем в астралния свят, въпреки че там ще сме по-щастливи. Аз харесвам сегашния си живот на земята и вярвам, че той трябва да се изживее пълноценно. Независимо от трудностите и грозните неща, този свят все пак е хубав и се нуждае, както никога преди в историята, от духовно извисени хора, които да се грижат за него и да спасят човечеството от катастрофа. Наистина всичко изглежда различно, когато разглеждаме този земен живот като един от многото, малка стъпка по пътя на вечното ни пътуване. Добре е, че знаем, че каквото и да ни се случи, колкото и трудно и болезнено да бъде, нищо не може да унищожи душата или да ни откъсне напълно от духовните ни корени.

Усещането за отвъдния свят е нещо, което носим в себе си. Само трябва да го преоткрием. Митовете за Златния век ни разказват завремето, когато небето и земята били свързани с моста на дъгата, изплетен от многото цветове, през които преминават душите. Когато Златният век свършил, човечеството загубило контакт с небето и мостът на дъгата изчезнал. Само свещеници, шамани и светци можели да преминават от другата страна и да се срещат с тамошните обитатели. Но мостът все още съществува. Той е нашата връзка с духовния свят, а също така и връзката с духовната ни същност. И медитацията е начинът да стигнем до тях.

Подготовка за медитиране

Ако никога досега не сте медитирали, хубаво е да започнете постепенно. За начало отделяйте на ден по няколко минути. По-късно може да опитате по половин час или повече в зависимост от времето, с което разполагате.

Но преди да започнете, опитайте се да подготвите съзнанието си. Ако сте в стрес, преуморени или обезпокоени, когато започнете да медитирате, не се надявайте да постигнете много. По-късно, ако ви стане постоянен навик, ще откриете, че още със сядането на стола и затварянето на очите ще се почувствате успокоени, но в началото може да се разсейвате лесно.

Добър начин да се подготвите за медитация е да отидете на разходка извън града или, ако това е невъзможно, в парка. Почувствайте близостта си до природата и оставете красотата й да ви завладее. Ние всички сме част от космоса. Всяко живо същество, всяка птица, всяко дърво, всеки стрък трева е част от Божието творение и носи Божествена искра. Помилвайте листенцата на цветята и почувствайте мекостта им. Усетете силната енергия, която се излъчва от дърветата – облегнете се върху стъблото на голямо старо дърво и почувствайте как силата му се влива във вас. Вдишвайте топлината на слънцето и знайте, че това не е само физическата топлина, а енергията на самия живот.

Ако денят е мрачен, облачен или дъждовен, едва ли ще ви се прииска да сте сред природата. В този случай се опитайте да слушате хубава музика или да четете книга, която намирате за вдъхновяваща. Важното е да не мислите за всекидневни грижи и неволи, така че съзнанието ви да се издигне към по-високо ниво.

Идеално ще бъде, ако можете да отделите една стая от дома си за медитация, но ако няма достатъчно място, изберете си един тих ъгъл и го направете свой. Там можете да поставите цветя, да закачите картина, която ви успокоява. Тамян, ароматни пръчици или масла могат да ви помогнат да си създадете уютна атмосфера. Има много музикални записи в стил Нова ера, които могат да послужат за добър фон.

Упражнение по медитация

Сега да пристъпим към същността на упражнението. Това упражнение е съставено така, че да ви отведе на пътешествие към центъра на вашата същност. Необходимо ви е само едно огледало. Не е задължително да е голямо. Малко огледало за дамска чанта е достатъчно Изберете време, когато няма да бъдете обезпокоявани. Изключете телефона. Можете да смекчите светлината в стаята, но не и да я затъмните напълно. Седнете на избраното място. Разхлабете стегнатите дрехи, отпуснете се и поемете дълбоко въздух. Не бързайте и не мислете на този етап да се свързвате с отвъдното. Засега само се концентрирайте да опознаете себе си.

Сега се погледнете в огледалото. Концентрирайте се върху лицето, което виждате. Мислите, че го познавате добре. Виждате го всяка сутрин, когато застанете пред огледалото в банята, но доколко наистина познавате личността, която се крие зад него? Вгледайте се в очите. Казват, че очите са огледалото на душата. Също така казват, че ако почистиш огледалото на душата си, ще видиш лицето на Бога да грее в него.

Не забравяйте, че физическото тяло не сте самият вие. Кажете на себе си: „Аз не съм това тяло.”

И продължете да се вглеждате по-надълбоко.

Сега помислете за това какво чувствате. Щастлив или тъжен сте, спокоен или напрегнат? Често нашите емоции ни управляват. Те са по-силни от разума ни. Ние обичаме и мразим и смятаме, че не можем да се озаптим. Но емоциите са преходни. Онова, което е било важно в един момент, след година или дори още на другия ден се забравя. Не се критикувайте нито съдете себе си, просто наблюдавайте това, което чувствате. И знайте, че тези силни чувства на страст, страх или яд са само вълнение на повърхността на водата. Отдолу океанът е спокоен.

И така, направете крачка назад. Отделете се от своите емоции. Кажете на себе си: „Аз не съм тези чувства. Аз ги притежавам, но те не ме притежават.” И се запитайте: „Кой изпитва тези чувства?”

Отново навлезнете дълбоко в себе си. Съзнанието е като кладенец. Колкото и надълбоко да достигнете, никога не можете да видите дъното, но въпреки това навлизайте колкото е възможно по-надълбоко. Оставете всички непрестанно заемащи ума ви мисли да заглъхнат. Не се опитвайте да спрете мислите си. Не е възможно да изпразните съзнанието си. Просто стойте и наблюдавайте мислите си, сякаш чакате да се развие един часовников механизъм. Това може да ви отнеме доста време, но най-накрая спокойствието ще дойде. И в тази тишина попитайте себе си: „Кой мисли тези неща?”

Опитайте се да се докоснете до най-дълбоката част на вашата същност и знайте, че това вътрешно същество сте самият вие.

Сега се обърнете към отвъдния свят, към тези, които са натоварени да ви закрилят. Не се опитвайте да определяте кой кой е на този етап на медитацията, просто знайте, че ви наблюдават и закрилят. Изпратете им любовта си и се опитайте да доловите отговора им. Това не е нужно да става с думи или с картини. Достатъчно би е усещането в сърцето. И ако почувствате, че това е подходящото време за вас и ако сте сигурни, че искате да станете медиум, безмълвно направете своя акт на посвещение. Можете да използвате следния текст или да го изкажете със свои думи:

Небесни Отче, приеми моето служение като оръдие на светлината. Направи от мен чист канал за създанията от светлина, които са около мен, така че да можем да работим заедно и да носим утешение, любов и изцеление на всички нуждаещи се и да докажем на света, че няма смърт.

Задръжте тези мисли в главата си, без да се разсейвате, около няколко минути. Когато прецените, че е достатъчно, благодарете и затворете съзнанието си, като си представите, че сте обгърнати в плътна мантия от бяла светлина (за повече подробности вижте упражнението в Глава20, края). И накрая, за да се върнете напълно към земята, хапнете или изпийте нещо.

Всеки път, когато медитирате, затвърждавате връзката си с отвъдния свят. По този начин вие изграждате свой собствен мост на дъгата и го правите все по-здрав и по-сигурен. Все още ви предстои дълъг път, но сте поставили началото, направили сте най-важната стъпка. Сега да пристъпим към следващата. Вие медиум ли сте? Непосредствената ви реакция вероятно ще бъде да отговорите „не”, но в този случай бихте се подценили.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

* 1+7=?

*