МНЕНИЯ ЗА СПИРИТИЗМА; МНЕНИЯ ЗА ДУХОВЕТЕ И МЕДИУМИТЕ

МНЕНИЯ И ВЪЗГЛЕДИ ЗА СПИРИТИЗМА, ДУХОВЕТЕ, МЕДИУМИТЕ

Системи на отрицанието: мошеничество, умопомраче-ние, халюцинации, мускулни спазми, физически причини, система на отразено действие. — Системи на утвърж­даването: система на колективната душа, сомнабулична система, песимистична, диаболична или демонична сис­тема, оптимистична система, юниспиритна или монос-пиритна система, мултиспиритна или полиспиритна система, система на материалната душа.

Първото чувство, обземащо ни, когато станем свидетели на странните явления на спирйтизма, е съмнение в тяхната реалност, или no-скоро в причините за пораждането им. Когато те бъдат доказани с факти и чрез експерименти, всеки може да интерпретира през призмата на собствените си идеи. Това е причината за възникването на няколко системи, които чрез най-внимателно наблюдение трябва да бъдат оценени по, своите качества.                                 

Противниците на спиритизма си мислят, че това разнооб­разие в мненията е аргумент в тяхна полза, твърдейки, че спиритистите нямат съгласие помежду си. Не може някой да представя неуверените Стъпки на една нова наука за аргу­мент. Това е напълно естествено явление. Времето ще коор-динира фактите, които ще фиксират мненията. Колкото по-точни са наблюденията и по-комплектувани фактите, толкова по-бързо ще изчезнат преждевременните идеи, ще бъде установено единство, ако не по всички детайли, то поне по основните точки. Това трябва да заеме важно място в спиритизма. Не може да се избяга от общия закон.

Следвайки прогресивното развитие на идеите, би трябвало да сложим начело в списъка това, което би могло да бъде. наречено СИСТЕМИ НА ОТРИЦАНИЕ и то е оръжие на противниците ни. Ние оборваме техните възражения във въведението и заключението на „КНИГА НА ДУХОВЕТЕ” също както и в малката книга, наречена „КАКВО Е СПИРИ-ТИЗЪМ?”. Би било излишно да започваме отново. Затова просто ще припомним с няколко думи базата на техните възражения. Спиритическите явления са два вида: с физичес­ки и с умствени резултати. Отричайки съществуването на духовете с довода, че не съществува нищо извън материята, би могло да се заключи, че те отричат и умствените резултати. Те ги коментират от тяхна гледна точка и аргументите им могат да бъдат подредени в следните системи:

СИСТЕМА НА МОШЕНИЧЕСТВО. Нашите опоненти считат много от свойствата на тези явления за измама, тъй като някои от тях могат да бъдат симулирани. Това предпо­ложение би могло да обяви всички спиритисти за измамници, всички медиуми за мошеници, без да обръща внимание на положението, характера, знанията и репутацията на отдел­ните личности. Ако това заслужаваше отговор, бихме казали, че обикновените физически явления също биха могли да бъдат имитирани от фокусници и че това не доказва нищо срещу истинската наука. Освен това има хора, чиято репутация е извън всякакво съмнение и би било крайно неучтиво да ги обвиняваме в мошеничество. След като може да се злоупотг-реби с всички, дори и с най-светите неща, защо да не може да се злоупотреби й със спиритизма?

СИСТЕМА НА УМОПОМРАЧЕНИЕ. Когато скептиците се изразяват без излишни церемонии, заявяват: „О, те са луди!”. Това е най-силният аргумент на тези, които нямат стабилни познания по темата. Този начин на отрицание е толкова употребяван, че е станал смешен. Спиритистите едва ли се тревожат от него. Те смело защитават позициите си и се утешават със знанията, които притежават, като хора, чиито заслуги не подлежат на обсъждане. Трябва да се съгласим, че това умопомрачение, ако разбира се е такова, е за предпочи­тане пред непросветените атаки на противниците им, на брой

значително по-малко от вярващите. Ако между вярващите има известен брой ексцентрици, това не доказва нищо срещу учението също както фанатизираните вярващи – срещу ре­лигията, откачените музиканти – срещу музиката или побър­каните математици – срещу математиката. Всички идеи имат своите фанатизирани привърженици и някой трябва да е надарен с прекалена глупост, за да обърка преувеличаването на .нещо със самото нещо.

СИСТЕМА НА ХАЛЮЦИНАЦИИ. Едно друго мнение, по-малко противно, дори оцветено с мъничко наука, причис­лява всички спиритически явления към илюзиите. Според тази теория наблюдателят е съвсем искрен, но той просто мисли, че вижда неща, които в действителност не вижда, рогато той наблюдава издигането на масата и увисването й във въздуха без видима помощ, масата фактически не е напуснала мястото си. Масата във въздуха е нещо като мираж, нещо като отражение. По същия начин виждаме отражението на звездите във водата. Това би могло да е така, но очевидците се убеждават във факта, преминавайки под висящата във въздуха маса, което би било доста трудно, ако тя си стоеше на мястото. От друга страна, много пъти се е случвало при слизането си долу масата да се счупи. Това също ли е оптическа измама?

СИСТЕМА НА МУСКУЛНИ СПАЗМИ. Ако това би било така за зрението, то не би могло да е същото и за слуха. Когато звукът е чут от всички присъстващи, как бихме могли да ги убедим, че той е илюзия. Един лекар дава следното положи­телно обяснение: „Причината за това са едновременните съзнателни или несъзнателни контракции на сухожилията на глязенните мускули на всички присъстващи.” Във връзка с това той навлиза в подробно анатомично обяснение, опитвай­ки се да докаже как тези сухожилия произвеждат звуци, наподобяващи биенето на барабан и дори изпълнявайки оп­ределен ритъм. Оттук той заключава, че тези, които мислят, че са чули удара на масата в пода, са или жертва на измама, или на илюзия. Това само по себе си не е ново. За нещастие на автора, претендиращ за това откритие, теорията му не издържа при всички случаи. Нека първо кажем, че тези, който се радват на способността така да командват мускулите на глезените си или където и да било другаде, са нещо изклю­чително, докато тези, които могат да карат масите да почук­ват, са далеч по-често срещано явление и че последните едва ли някога са се радвали на тази мускулна проява. На второ място, този учен е забравил да обясни как мускулните спазми на човек, неподвижен или изолиран от масата, биха произве­ли по нея вибрации, напълно осезаеми при докосване. Как този звук би могъл да бъде издаден и наложен на останалите присъстващи в различните краища на масата, на останалите мебели край стените, на тавана и т.н. Как, най-накрая, действието на този мускул може да се простре до масата, при положение че между него и масата няма пряк контакт, и на всичко отгоре да я раздвижи. Това обяснение, ако, разбира се, се приеме за задоволително, може да дискредитира само феномена на чукането по масата, не и другите форми на контакт. Нека заключим, че той е отсъдил, без да наблюдава или поне без да е наблюдавал внимателно. Може да се съжалява, че учените понякога прибързват със заключенията за неща., които не разбират, и при това, когато фактите опровергават твърденията им. Техните познания най-малкото би трябвало да ги направят по-предпазливи, когато се движат по границите им.

СИСТЕМА НА ФИЗИЧЕСКИ ПРИЧИНИ. Тук ние напус­каме сферата на Пълното отрицание. Реалността на явлението е доказана. Първата мисъл, естествено появяваща се в съзна­нието на очевидеца, е дали причината за движението не е магнетизмът, електричеството или въздействието на някакъв флуид. С една дума – на причина дълбоко физическа и материална. В това мнение няма нищо ирационално, просто тук всичко се ограничава в чисто физически рамки. Има едно обстоятелство в негова полза, а то е, че в някои случаи нарастването на силата зависи от броя на присъстващите. Всеки един от тях се явява като елемент от една човешка електрическа батерия. Както казахме, това, което отличава вярната теория, е способността й да даде обяснение за всичко. Ако отделен факт противоречи на останалите, теорията е или фалшива, или непълна, или прекалено безусловна. Това се получава в този случай. Тези движения и тези почуквания издават признаци на разум, покоряващ се на желания и

отговарящ на мисли. Щом като въздействието престава да бъде чисто физическо, причината, съвсем логично, трябва да има друг източник. По този начин системата на ИЗКЛЮЧИ­ТЕЛНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ на материални фактори отпада и може да намери привърженици само сред тези, които съдят „априори”. Главното е, че се потвърждава действието на нечий разум, и всеки, направил си труда да наблюдава, ще го разбере.

СИСТЕМА НД ОТРАЗЕНО ДЕЙСТВИЕ. Действието на интелект вече е признато, остава само да се открие източни­кът му. Мислено е, че това би могъл да е интелектът на медиума или асистентите му, отразяващ се както се отразяват светлината и звукът. Това е възможно, но само опитът може да го потвърди. Нека първо отбележим, че тази система напълно отхвърля чисто материалистическите идеи, защото, за да бъде възможно репродуцирането на интелекта на асис­тентите по индиректен път, би Трябвало да приемем, че той , е отделен от организма. Ако изразените мисли са винаги тези на асистентите, теорията на отразеното действие би могла да се счита за потвърдена. Но не е ли явлението, дори редуци­рано до тези пропорции, прекалено интересно? Мислите се предават чрез инертно тяло, превръщат се в движение и звук

– това не е ли забележително? Няма ли в него нещо, което да събуди любопитството на учения? Защо тогава го презират

– те, които до изтощение изрледват нервните влакна?

Когато в течение на разговора твоят събеседник изразява мисли, аналогични на собствените ти, това значи ли, че идват, от теб? Достатъчни са няколко потвърдени примера, за да докажат, че тази теория не може да бъде абсолютизирана. Освен това, как да си обясним отражението,-след като понякога информацията се изписва от хора, които не могат да пишат, отговори от най-висше философско естество се предават чрез неграмотни хора, получават се отговори на въпроси, зададени наум или на език, непознат за медиума. Хиляди такива факти разпръскват всяко съмнение относно независимостта на разума, чиито прояви наблюдаваме. Про­тивното мнение би могло да е единствено резултат от грешка в наблюдението. Ако присъствието на външен интелект е морално, доказано от естеството на отговора, то е материално потвърдено от директното писане. Разумният характер на явлението е извън всякакво съмнение. В такъв случай там има нещо повече от въздействие на флуиди. Й накрая, спонтан­ността на изразените мисли, без предлагани въпроси, не ни позволява да видим в тях отражение на мислите на асистента.

СИСТЕМА НА КОЛЕКТИВНА ДУША. Това е вариант на гореказаното. Според тази система се проявява само душата на медиума, но тя се свързва с душите на други живи хора, независимо присъстващи или отсъстващи, и заедно оформят една ОБЩА ДУША, кооперирайки дарбите, интелекта и знанията си. Макар че трудът, в който е изложена тази теория, е озаглавен „Светлината”, стилът му ни се струва доста тъмен и неясен. Признаваме, че за нас е трудно разбираем, но сме длъжни да го споменем. Това е лично мнение, както много други, спечелило малцина привърженици. Името ЕМА ТИРПС представя групата, изразяваща тези идеи. Книгата има следното мото: „Нищо скрито не би трябвало да остане неизучено”. Това обещание е очевидно фалшиво, защото,има много неща, които човек не може или не би трябвало да знае. Би било много самонадеяно от негова страна да иска да проникне в Божиите тайни.

СОМНАМБУЛИЧНА СИСТЕМА. Тази система има много привърженици и дори печели нови. Както и предходната, тя допуска, че източникът на разумните контакти се Крие в душата или в духа на медиума. Според теорията медиумът мултиплицира душата си, като по този начин временно увеличава душевните си сили, стигайки, до лунатично или екстатично състояние, което възбужда и направлява неговия разум. Не може да, се отрече, че в някои случаи се усещат подобни признаци, но след като присъства на значителен сеанс, никой не би повярвал, че това е правило, а не изключение. Може да се мисли, че медиумът винаги е импул-сивна илр екстатична личност, въпреки че той може да симулира, но как да повярваме, че е импулсивен, когато пише като робот, без изобщо да съзнава какво прави, смеейки се или говорейки за това или онова. Теорията е интересна, но малко трудно ще обясни Как възбудата може да накара неграмотния да пропише, а какво остава пък когато се контактува чрез почукване или с Помощта на линийка или

кошница. Ние ще видим, в края на краищата, в частта, посветена на влиянието на представите на медиумите, че случаите, в които чужд разум се разкрива чрез безспорни признаци, са толкова много и толкова явни, че не оставят място за съмнение. Вината на повечето от скалъпените теории за произхода на спиритизма е, че правят генерални заключе­ния въз основа на няколко отделни явления.

ПЕСИМИСТИЧНА, ДИАБОЛИЧНА или ДЕМОНСКА СИСТЕМА. Тук навлизаме в друг начин на мислене. Наме­сата на външни сили се приема, търси се техният произход. Несъмнено най-лесният начин е да запитаме самите тях, но някои не го приемат като достатъчна гаранция, виждайки в явлението пръста на дявола. Според тях само дяволът или демоните могат да контактуват. Ние винаги сме разбирали, че привържениците на тази система не трябва да бъдат причислявани към враговете на спиритизма, дори напротив. Нека тезите които контактуваме, бъдат демони или ангели -те са безтелесни. Да се приемат проявите на демони, значи да,се приеме възможността за контакт с невидимия свят също както с човек от този свят.

Вярата в изключителната връзка с демоните, колкото и да е ирационална, не изглежда невъзможна, когато се разгледа съществуването на духовете извън човешката природа. Зна­ейки, че духовете не са нищо друго, освен душите на умре­лите, напълно е възможно те да са загубили своето влияние, своя престиж. От това би следвало, че всички тези души са демони – душите на баща, на син, на приятел. И нашите след смъртта биха станали демони. Учението не е нито ласкателно, нито утешително за повечето хора. Трудно би било за една майка да приеме, че любимото й загубено дете, което след смъртта си идва да й даде доказателства за чувствата си и за личността си, може да бъде представител на Сатаната. Истина е, че между духовете има и много лоши, заслужаващи да ги наречем демони по простата причина, че те са били много лоши хора и смъртта не може незабавно да ги преобрази. Въпросът е дали само те са тези, с които контактуваме?

Към мислещите по този начин отправяме следните въпро­си:

1. Има ли добри и лоши духове?

2.Ако Бог е по-силен от лошите духове или демоните, бихте ли желали да ги повикате?

З. Ако потвърдим, че само лошите могат да контактуват, значи приемаме, че добрите не могат. Ако това е така, има два варианта – това е или по Божията воля, или против нея. Ако е против нея, злите духове трябва да са по-силни от него. Ако е по Неговата воля, защо, в Своята любяща доброта, Той не разреши на доброто да уравновеси влиянието на другите?

4. Какво доказателство можете да дадете за неспособността на добрите духове да контактуват?

5.  Когато знанията, показани в някои контакти, застават срещу вашата теория, вие отговаряте, че демоните могат да се преобразяват всякак, за да измамят по-успешно. Ние знаем, че има лицемерни духове, които придават на езика си фалшивия блясък на добротата. Но ако приемете, че невежес­твото може да фалшифицира истинското знание, че лошата природа може да прикрие истинската добродетел, значи нищо не би могло да разкрие измамата?

Ако демонът може сам да “контактува, както е враг на Бога и на хората, защо ни препоръчва да се молим на Бога, да се подчиняваме на волята Му, да приемаме безропотно житейс­ките несгоди, да не желаем нито богатство, нито слава, да бъдем милосърдни, и изобщо всички Божии правила, с една дума – прави всичко необходимо да разруши собствената си империя? Ако е демон този, който ни дава такива съвети, трябва да се съгласим, че колкото и да е лукав, е много несръчен, доставяйки ни оръжие срещу самия себе си.

Ако духовете контактуват, то е, защото Бог им е разрешил. Наблюдавайки добрите и лошите контакти, не е ли по-логич­но да се мисли, че Бог би разрешил на лошите да ни изпитват, а на добрите да ни съветват?

Можем ли да разберем мотивите за тази теория?

Тя е създадена от хора, убедени, че всеки, който не е на тяхното мнение, не е прав. Не можейки да отрекат фактите, те желаят да ги представят по ужасяващ начин. Когато един мюсюлманин чуе дух да говори срещу Корана., той е убеден,

че има насреща си лош дух. Същото се отнася и за евреин, чул хули срещу Мойсеевите скрижали. Колкото до католици­те, чухме едно твърдение, че духът, с който контактуваме, не би могъл да бъде друг, освен дявола. Макар че в същото време той проповядва милосърдие, търпимост, любов към ближния, Отказване от всички земни съблазни – всички принципи на Христос.

Духовете са само човешки души, а хората не са съвършени, в резултат на което има и несъвършени духове, чийто харак­тер се отразява и в контактите им. Неоспорим факт е, че има лоши, лукави и изключително лицемерни духове и с тях трябва да бъдем нащрек. Но нима защото по света се срещат и лоши хора, трябва да се изолираме от обществото? Бог ни е дал разум и справедливост да преценяваме духовете също като хората. По-добрият начин да се осигурим срещу опас­ностите, с които ни среща практикуването на спйритизма, е не да го забраняваме, а да го разбираме.

ОПТИМИСТИЧНА СИСТЕМА. За разлика от тези, които виждат в явленията само действие на демони, има и такива, виждащи в тях проява на добри духове. Те предполагат, че душата, бидейки освободена от материята, добива висша власт и мъдрост. Тяхното сляпо доверие в абсолютното пре­възходство на съществата от невидимия свят е ставало повод за много Измами и ги е научило, че с различните духове трябва да се внимава, както с различните хора.

ЮНИСПРИТНА или МОНОСПРИТНА СИСТЕМА. Раз­новидност на оптимистичната система е вярването, е един-единствен дух контактува с хората и че този дух е Христос, закрилникът на този свят. Когато присъстваме на контакт от най-отвратителен вид, изпълнен с отблъскваща грубост, злоба и злонамереност, би било осквернително и неблагочестиво да допуснем, че това е еманация на духа на Свещената доброта. Ако тези, които вярват в това, никога не са имали неприятни контакти, бихме могли Да разберем илюзиите им, но повечето от тях са имали и много лоши контакти,- които обясняват с това, че добрите духове са участвали в отвратителни неща, за да ги изпитат. Така, докато някои приписват всички контакти на дявола, който им говори добри неща с цел да ги съблазни, други пък считат, че контактуват с Христос, говорещ им отвратителни неща, за да ги изпита. Между тези две толкова различни мнения, кое да приемем за решаващо? Доброто чувство или опита? Ние казваме опита, защото е невъзможно тези,, които изразяват идеите си така ограничено, да познават изцяло нещата.

Когато представяме факти от различни прояви, било устни или визуални, доказващи самоличност – наличие на отноше­ния, приятелства или запознанства, те отговарят, че това е винаги един и същ дух. Според едните това е дяволът, според другите – Христос. Но те не ни казват защо другите духове не могат да контактуват с нас. По каква причина Духът на истината ще се представя под друго лице, заблуждавайки бедната майка,”карайки я да вярва, че е детето й, което тя оплаква. Разумът отказва за приеме, че Светият Дух би изпаднал толкова. Нещо повече, не отнема ли това от спири-тизма неговия най-голям чар, утехата след бедствието, отри­чайки възможността зд всякакви други контакти? Нека просто кажем, че тази система е ирационална и неиздържана.

МУЛТИСПРИТНА и ПОЛИСПРИТНА СИСТЕМА. Всич­ки системи, които разгледахме, разбира се, без негативните, се базират на някакви наблюдения, които обаче са непълни и зле интерпретирани. Ако къщата е червена от едната страна и бяла от другата, тези, които я виждат само от едната страна, ще казват, че е съответно червена или бяла и ще бъдат и прави, и неправи. Само този, който я е видял и от двете страни, ще каже, че тя е червена и бяла и само той ще бъде прав. По същия начин се формират и мненията за спиритизма и по същия начин може да се сбърка, ако се взема за правило изключението и за цяло това, което е само част. Затова казваме, че който иска сериозно да изучи тази наука, трябва да наблюдава внимателно и продължително, защото единст­вено времето ще му позволи да види детайлите, да улови и най-деликатните нюанси, да наблюдава множеството харак­терни обстоятелства. Но ако той спре на повърхността, ще се увлече в преждевременни и следователно грешни съждения. Тук са основните заключения, извлечени чрез пълни наблю­дения, формиращи вярата, смеем да кажем на мнозинството от спиритистите, вместо ограничителните системи, които са изолирани мнения.

1.  Спиритистките явления са дело на извънтелесен разум, с други думи – на духове.

2.  Духовете образуват невидимия свят, те са навсякъде, пространството е населено с тях до безкрайност. Винаги около нас има духове, с които сме в контакт.

3.  Духовете постоянно въздействат върху физическия и моралния свят и са една от силите на природата.

4.  Духовете не съществуват отделно от природата. Те са душите на тези, които са живели на тази земя, или в други светове, освободени от телесната си обвивка, от което следва, че душите на хората са въплътени духове, които след смъртта се превръщат в духове.

5.  Има духове от всички степени на доброто и злото, на знанието и невежеството.           .

6.  Всички те са подчинени на закона за прогреса и всички могат да стигнат до съвършенство, но тъй като притежават свободна воля, срокът може да бъде по-дълъг или по-къс, в зависимост от усилията им.

7. Те са щастливи или нещастни, в зависимост от това дали са правили добро или зло през живота си, и от степента на пречистване, до която са успели да  стигнат.  Щастието, съвършено и без компромиси, е отредено само на тези духове, които са стигнали до най-висшата форма на съвършенство.

8. Всички духове, според дадените обстоятелства, могат да се проявяват пред хората. Броят на тези, които могат да контактуват, е неограничен.

9.  Степента, до която са достигнали, можем да отгатнем по думите им. Добрите духове дават само добри съвети и говорят добри неща, всичко в тях показва възвишеност. Лошите мамят, и всички техни думи носят знака на несъвър­шенството и невежеството.

Различните степени, през които минават, са обозначени в „Книга за духовете”. Изучаването на тази класификация е необходимо, за да оценим природата на духовете, които се появяват пред нас, техните добри и лоши качества.

СИСТЕМА НА МАТЕРИАЛНАТА ДУША се заключава само в особеното мнение за съкровената природа на душата. Според него душата и периспритът са различни неща, или казано по-ясно, периспритът е душа, пречистила се постепенно чрез различни превъплъщения – както алкохолът се пречиства чрез различни дестилации. Спиритисткото учение разглежда перисприта като флуидна опаковка на душата или духа? Периспритът е материя, макар й съвсем безплътна, а душата би била повече или по-малко материална според степента на пречистването си. Системата не променя нищо от основните принципи на спиритисткото учение, поради това, че не променя с нищо съдбата на душата. Условията за нейното бъдещо щастие остават същите. Душата и периспри-тът са едно цяло, обединено под името „дух”, както зародишът и периспермът са обединени от името „плод”. Целият въпрос е дали да се ограничат като хомогенно цяло, вместо да съществуват като две отделни части. Както може да се види, това не е толкова съществено и не си струва да го спомена­ваме, тъй като може да се намелят хора, виждащи в тази словесна интерпретация нова школа. Това много ограничено мнение не се счита за нищо повече от схизма в средите на спиритистите, също както двете теории за разпространението на светлината – сред физиците.

С няколко думи ще обясним на какво почива мнението на този, който смята, че душата и периспритът са две различни неща. Ние нито измисляме, нито предполагаме, че периспри­тът ще ни разкрие това явление. Неговото съществуване ни е разкрито от духовете и наблюденията са ни убедили в това. То почива също така на изследванията върху отношенията между духовете и особено на феномена на осезаемото появя­ване, който включва според другото мнение, кристализацията и разпадането на душата на отделни части, следователно, нейната дезорганизация. При това би било необходимо да се допусне, че тази материя, която може да стигне до сетивата, е сама по себе си разумно начало, като не е разумно да се обърква тялото с душата или дрехите с тялото. Колкото до вродената природа на душата, тя е непозната за нас. Когато казваме, това е НЕМАТЕРИАЛНО, то трябва да бъде разби­рано като относително, не като безусловно усещане, защото абсолютната нематериалност би била нищо, а душата илш духът са нещо. Тяхната същност е толкова висша, че няма аналогия с това, което назоваваме материя, и затова за нас тя е нематериална.

Ето и отговора на един дух по тази тема:

„Това, което-някои наричат перисприт, е същото, което други наричат материална флуидна обвивка. Ще кажа, за да бъда по-разбираем, че този флуид е ‘съвършенството на разума – продълженията на вижданията и идеите, Разбира се, имам предвид възвишените духове. Колкото до по-лошите, земните флуиди все още присъстват в тях – това е материя, както ви става ясно. Оттам и страданията от глад, студ и т.н., страдания, неприсъщи на извисените духове, защото мислите им са изчистени от земните флуиди. За да се развива, душата винаги има нужда от посредник, защото без посредник не би била приета от вас. Периспритът е за нас, странстващите -духове, посредникът, чрез който контактуваме с вас, дали индиректно с тялото ви, или директно с душата ви. Оттам идват и безбройните разлики при различните медиуми и различните контакти. Сега се абстрахирайте от научната гледна точка, че най-същественото за перисприта – това сте вие. Разберете първо, че това е само дискусия върху приро­дата на флуидите, която е необяснима засега. Науката не я познава, но ще я опознае, ако върви ръка в ръка със спири-тизма. Периспритът може да се променя до безкрайност. Душата е мисълта, тя не променя природата ей, не стига по-напред в развитието си. Това е нещо, което не може да се обясни. Мислите ли, че аз не изследвам като вас? Вие търсите перисприта, ние – душата. Имайте търпение.

ЛАМЕНЕ”

И така, щом духовете, които преди нас са разглеждали този въпрос, все още не са вникнали в природата на душата, как бихме могли да го направим ние? Това е губене на време в опити да се разследват първите принципи, които са Божия тайна. Да претендираме, че с помощта на спиритизма ще надзърнем в това, което още не е в областта на човешките познания, е все едно дете да би знаело повече от един възрастен човек. Нека хората използват спиритизма за мо­ралното си развитие, това е същественото. Всичко останало би било безплодно й празно любопитство, чието задоволяване не би ги придвижило и крачка напред. Единственият начин да напредват е да стават по-добри. Духовете, които диктуваха книгата, носеща тяхното име, доказаха мъдростта си и запаз­вайки за себе си всичко, засягащо основите на нещата, чиито граници Бог не разрешава да бъдат прекосени, оставяйки на систематичните и самонадеяни духове отговорността за ‘пог­решните теории, повече съблазнителни, отколкото убедител­ни, обречени на забрава, както много други преди тях. Те трябва да казват само какво е необходимо на хората, за да разберат бъдещето, което ги очаква, и така да ги насърчават към добро.           

Алън Кардек Книга на медиумите, глава втора                  

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

* 0+7=?

*