Category: Следите на душите – Майкъл Нютон

Душите на младите

загуба на дете

„Пръстенът” представлява цикъл на живот, смърт и прераждане. Децата играят важна роля за душата при възстановяването на равновесието в живота й. Какъв е духовният смисъл, когато здрав организъм умре скоро след като е започнал живота си? Получавал съм писма от скърбящи родители, които питат за смисъла на ран­ната смърт на децата си и винаги ми е трудно да от­говоря. Само онези от нас, които са преживели ужаса от смърт на дете, могат да си представят болката на тези родители. Някои хора, загубили дете, прибързано правят погрешен извод, че причината за изживяната мъка е кармичен дълг за тяхно прегрешение в предишен жи­вот, свързано с жестокост към деца.

Ако починалото дете е тийнейджър или по-възрас­тен, обикновено кармичните сили, довели до смъртта, са пряко свързани не толкова с родителите, колкото с душата на младия човек. Освен това, дори когато загу­бата на по-малко дете кармично засяга родителя, този урок не означава непременно, че е малтретирал деца в свой предишен живот. Може да бъде резултат от много други елементи, включително и косвени действия. Една клиентка, която дойде при мен около година след смърт­та на осемгодишната си дъщеря, разказа следната ис­тория по време на сеанса:

„Бях богата дама в Лондон през деветнадесети век. Не об­ръщах почти никакво Внимание на страданията на малките бездомници на улицата около къщата ми. Грубо пренебрегвах мъката им, защото не бяха мои деца и смятах, че отговорност за тях носят родителите им и държавата и нямат нищо общо с мен. Затварях очите си, въпреки че имах предостатъчно пари да поддържам близкия дом за сираци и приюта за млади самот­ни майки. Знаех, че тези заведения едва свързват двата края, и не правех нищо. Между преражданията реших да поправя грешката от повърхностното си отношение. Съгласих се да преживея мъчителната загуба на обичано дете. Господи, каква болка, но така се уча на състрадание.”

Дълги години съм събирал информация за душевната и детската нравственост, Която би могла да донесе известна Утеха на майките, изпитващи угризения, че със съзнателни или несъзнателни действия са причинили смъртта на неродено дете. Това включва и въпроса за правото на аборт и за спонтанните аборти. Моля, докато проследявате този материал, да имате предвид, че кармичната следственост, свързана със случки от предишен живот, е уникална за всяка връзка дете – ро­дител. Намерението ми е да запозная читателя с обща­та представа за младите която съм добил от разказите на множество клиенти.

Още в началото ще подчертая, че никога не съм по­падал на душа, съединила се с тялото през първите три месеца от бременността. Причината душите да не за­почват сложното си сливане с плода през тези месеци е просто че на този етап все още няма достатъчно раз­вита мозъчна тъкан, с която да работят. Имам близка приятелка, която е медицинска сестра в родилното от­деление на най-голямата болница в Орегон. Когато чула да заявявам това по националното радио, се обади и каза: „Майкъл, защо не дадеш право на тези мъничета да носят душа?” Беше възмутена от твърденията ми по въпроса, кой има душа и кой не, когато става дума за ембрион. Започнах с обяснение, че не аз измислям прави­лата, така че, моля, не убивайте вестителя. Подози­рам, че тази бавачка на бебета, която е видяла много деца, недоживели да напуснат болницата, вярва, че ако за хората от момента на зачатието ембрионът притежава душевен характер, биха изпитвали повече симпа­тия към него.

Казах на приятелката си, че съществува универсално съзнание за обичта, с която са обградени всички нероде­ни бебета. Сътворяващата сила на съществуването никога не напуска всяка форма на жива енергия. Плодът може да бъде жив като индивидуална същност и без все още да притежава безсмъртен душевен характер. Ако майка загуби детето си до третия месец, има любящи духовни сили, които кръжат наоколо, за да й донесат утеха, и бдят над детето. Казвали са ми, че дори при случай на спонтанен аборт между четвъртия и деветия месец присъстват духовни сили, които подкрепят и майката, и детето чрез енергията си по по-директен физически начин. Душите предварително знаят каква е веро­ятността бебето да бъде износено до термина.

Например, ако бременна жена падне по стълбите и загуби детето, да кажем, в седмия месец, случката невинаги е абсолютно предначертана. Съществувала е ве­роятност в този ден в последната минута майката да се откаже от слизането по стълбите. Докато, ако мла­до неомъжено момиче забременее и реши да направи аборт поради нежелание да има дете, това е преди всичко личен избор. Естествено това тълкувание на причинно-следствената връзка е хипотетично. Все пак различ­ните сценарии за събитията в Живота ни се знаят пред­варително, Когато избираме определени тела в „пръсте­на”. Всички те имат кармичен смисъл и цел за нас.

Съединяването на душите с определени тела не е слу­чайно. Установявам, че когато майката загуби детето поради каквато и да е причина, съществува голяма веро­ятност душата на това бебе да се върне при същата жена в тялото на следващото й дете. Ако тя не забре­менее отново, е възможно душата да се прероди в друг близък член на семейството, понеже такъв е бил първо­началният план. Душите наричат кратките животи „за­пълващи”. Те имат определена цел за родителя. Ето един пример:

„Съединих се с четиримесечен плод и живях в него три месеца. През това време майка ми изпитваше нужда да усеща душевната ми енергия, за да разбере, че даряването на живот и загубата му имат дълбок смисъл. Не исках мъката от смърт­та ми да я обезкуражи и да не опита отново. Знаехме, че този плод няма да бъде износен до термина, но имаше значи­телна вероятност за второ дете след мен и исках това пар­тньорство с нея. Тя не осъзнава, че някога бях неин син, а сега съм дъщеря й. Мисля, че успях да утеша майка си в скръбта й, като й изпращах успокояващи мисли през всяка нощ между двете бременности.”

Както споменах в раздела за духовните партньори в шеста глава, Когато бебе или малко дете умре, обикновено душата му не се Възнася в духовния свят сама. Духовните Водачи, възпитателите на млади души или някой член на групата на детето често го посрещат още на земното ниво. Ако родител загине едновременно с малкото си дете, остават заедно, както е в следва­щия цитат:

„След като със сина ми станахме жертва на бандити (Швеция, 1642 г.), го успокоявах, докато заедно се издигахме. Понеже беше много малък, отначало се почувства дезориентиран и объркан. Прегърнах го и му казах колко го обичам и че си отиваме у дома. Преди да стигнем, го уверих, че скоро нашите приятели ще ни посрещнат, след което се разделихме за известно време и по-късно отново се срещнахме.”

ново партньорство душа – тяло

Процесът на сливане на душата с неродено дете е подходящ завършек на личните истории, които съм включил в тази книга. Душата вече е готова да поеме към ново приключение в прераждане с надежда и очаквания за свежа роля в живота. Партньорството между физическото и етеричното съзнание, които се съединяват в една човешка личност в света, може да бъде спокойно или бурно в ранните етапи на приспособяване в детст­вото. Въпреки това от най-голямо значение е крайният резултат и как завършваме пътя си.

През живота характерите на душата и тялото така се преплитат, че двойствената изява може да обърка представите за истинската ни същност. Сложността на тази връзка между душа и тяло е плод на дълго еволюционно развитие, започнало може би в края на плейстоцена, когато душите са решили, че човекоподобните същества на тази планета са подходящи за духовна ко­лонизация. Най-старите им характерни особености все още съществуват в съвременния ни мозък като меха­низми за самосъхранение. Някои хора, като душата на име Клидей в случай 36, признават, че се сблъскват с примитивните елементи на мозъка, когато се съединяват с плода. Това са зоните, контролиращи интуитивните физически реакции, които са по-скоро инстинктивни и емоционални, отколкото интелектуални. Някои от клиентите ми казват, че мозъкът на част от телата, които са обитавали, е бил по-примитивен, отколкото на останалите.

Егото се дефинира като „аз”, представляващо духов­на същност, върху която се надгражда опит. Според та­зи логика психика би означавало душа, но има и его, до известна степен свързано с мозъка, което възприема влиянията на околния свят чрез сетивата, управляващи действията и реакциите. С този функциониращ органи­зъм, създаден, преди да пристигне душата, трябва да се слее съзнанието й в утробата на майката. В известен смисъл егото е двойствено и това е най-очевидно при регресия, когато отведа клиентите си в „пръстена” и по-късно – когато се съединят с плода. Истинското на­чало на партньорството тяло-душа е в ембрионалния стадий.

Изглежда, душата и мозъкът на, бебето започват свързването си като две отделни разграничими същнос­ти и образуват единно съзнание. Някои хора не споделят разбиранията ми за двата характера, или двойственост­та на тялото и духа, и по-точно идеята, че докато безсмъртният характер на душата продължава да жи­вее, временната човешка същност умира. Все пак душа­та в съчетание със съзнанието на тялото създава уникалната личност на единното „аз”. Въпреки че физическият организъм умира, душата, обитавала това тяло, никога не забравя личността, чрез която е опознала Земята в определено време и място. Видяхме как душите запомнят и възпроизвеждат някогашния си телесен об­раз.

Всяко физическо тяло има уникални черти и предста­ви. Идеите и мненията на човешкото съзнание са директно свързани с душевното. В трета и четвърта глава се опитах да покажа, че някои комбинации душа-тяло се оказват по-ефективни от други. Психолозите не знаят защо силните емоции могат да предизвикат нерационално поведение от страна на един човек и разумни дейст­вия за справяне с положението от страна на друг. Спо­ред мен отговорът се крие в душата. Когато партньорството душа-тяло възниква в ембрионалния стадий на сегашния живот на клиента, в много случаи чувам, че мозъчните елементи са добре настроени или малко объркани в тялото на бебето. Следващият разказ на душа от пето ниво за влизането й в ново тяло е показателен за процеса на съчетаване.

„Няма два мозъка с абсолютно еднакъв строеж. Когато вля­за в утробата на майка си, леко докосвам мозъка. Вливам се в него… търся… изследвам… опознавам го. Като при осмоза. Вед­нага разбирам дали с този мозък ще имам спокойно или трудно плаване при взаимното ни общуване. По време на бременност­та ще долавям по-скоро емоциите на майка си, отколкото яс­ните й мисли. Така разбирам дали детето е желано, или не, от което зависи дали началото ще бъде добро, или лошо за него.

Когато се съчетавам с тяло на нежелано дете, мога да предизвикам положителна промяна чрез енергийното си сливане с него. Когато бях млада душа, страдах от безразличието на родителя и както аз, така и бебето се чувствахме нещастни. Хиляди години съм работил с бебета и мога да се справя с всяко тяло, което ми бъде поверено, така че и за двама ни да има добър резултат. В живота трябва да свърша много рабо­та и не бива да допусна да бъда забавен от несъвършено съче­таване с тялото.”

Щом стигнат до трето ниво, повечето души вече умеят бързо да се приспособяващ при влизането в плода. Един клиент откровено ми каза: „Когато сложна, високоразвита душа се слее с ленив мозък, се чувства като състезателен кон, впрегнат да оре.” Обикновено клиен­тите ми изразяват същото отношение към някои тела по-сдържано. Има кармични причини за всяко съчетание на душа и тяло. Освен това високият коефициент на интелигентност не е безспорен признак за напреднала душа. По-малко напредналите срещат трудности не ако коефициентът на интелигентност на тялото е нисък, а когато попаднат на тревожно, противоречиво съзнание.

Що се отнася до предложените тела, между които избираме, възможностите за нас са внимателно плани­рани с добри намерения. Телата, които наблюдаваме в „пръстена”, не ни се представят с цел да бъдем прину­дени да живеем с нещо неподходящо за нашето разви­тие. Сферата за избор на живот не е универсален магазин, обявил разпродажба. Планиращите експерти нямат интерес да натрапят на неподозиращата душа „некачествено тяло”. Във всяко съединяване на човешко и душевно его се крие дълбок смисъл. Тялото предоставя на душата начини за физическа и духовна изява и същев­ременно може да й донесе голяма болка. Чрез сливането се добива способност за хармонично единение на двете същности така, че да функционират като едно цяло. Предлагам две гледни точки за това съчетаване:

„Аз съм неспокойна душа със склонност към прибързани постъпки и предпочитам агресивни тела с темперамент, кой­то съответства на собствения ми характер. Наричаме тази комбинация двоен огледален образ. Никога не мога да забавя темпото. Трябва да призная, че сдържаните тела с кротко съзнание ме успокояват, но с тях често ставам твърде мър­зелив и самодоволен.”

„Чувствам се добре в емоционално студени тела. Предпочи­там да са с аналитичен ум, за да мога добре да обмислям не­щата, преди да сторя нещо. С тялото на Джейн сякаш се возя на влакче в лунапарк. Тя е толкова безразсъдна, втурва се сле­пешком и въпреки че се опитвам да я възпирам, загубва конт­рол над нещата и причинява болка и на двете ни. Все пак ми носи и много радост. Трудно е, но и вълнуващо!”

Резултатът от някои съчетания е живот, изпълнен с разочарования и трудни предизвикателства. Но само два пъти в цялата си практика съм попадал на душа, помолила да бъде сменена преди раждането, чувствайки, че е невъзможно да се приспособи по какъвто и да е начин. И в двата случая мястото бе заето от друга душа преди осмия месец. Пренаталната смяна поради несъвместимост е изключително рядък случай, защото именно това е смисълът на предварителния избор в за­лата.

В трета глава, в която стана дума за хора, причи­нявали страдание, обясних как понякога вътрешната душевна същност не е в хармония с тялото. Освен то­ва подчертах, че никоя душа не е изначално зла, когато се съедини с плода. Все пак душата не влиза, без да носи в себе си известни качества. Безсмъртният душевен характер се влияе от всички особености на темпера­мента и мозъка, което е предизвикателство за зрелостта й. Обясних, че някои са по-податливи на отри­цателните влияния в живота, отколкото други. Пове­чето от случаите в тази книга са на души, които се борят или работят в хармония с телата си. Опитва­щите се да преодолеят потребността да властват над околните понякога не се съчетават добре с тела, склонни към избухливост. От друга страна, предпазлива ду­ша с ниска енергия може да избере тяло с доста паси­вен интровертен темперамент, за да се пребори със своята плахост, като работи в хармония с човешката същност.

Почти съм убеден, че когато душата се съединява с ново бебе, целта на партньорството е едновременно преодоляване на слабостите й и въздействие върху човешкото съзнание, което се нуждае точно от този тип душа. Експертите избират за нас определени тела с цел да съчетаят недостатъците на характера ни с различ­ни темпераменти, за да се получат специфични комби­нации. От клиенти, които са лекари или психолози, по­лучавам кратки анатомични сведения за влизането на душата в развиващия се мозък на плода. Случай 66 е такъв пример. С постхипнотичните си внушения пома­гам на тези професионалисти да съставят опростени диаграми, за да илюстрират какво са се опитвали да кажат за връзката по време на сеанса, което ми дава възможност да ги разбера по-добре.

• Случай шестдесет и шести •

Д-р Н. Бих искал да зная дали началният етап на съединя­ване с ембриона винаги протича по един и същ начин за теб.

К. Не, не е така. Дори когато съм надникнал в съзнание­то на детето като през рентгенов апарат при избора на живот, сливането ми с него може да бъде трудно.

Д-р Н. Би ли описал последното си трудно влизане в тяло?

К. Преди три прераждания се съединих с много скован, невъзприемчив мозък. Чувствах се като натрапник. Това беше необичайно, защото повечето тела прие­мат присъствието ми. Обикновено ме посрещат като нов съквартирант.

Д-р Н. Искаш да кажеш, че това тяло те е чувствало като нежелан гост, когото трябва да отблъсне?

К. Не, беше затворено съзнание с непроницаеми енергий­ни ниши. Пристигането ми бе като нашествие в неговата… безчувственост… Имаше отчуждение между зо­ните в мозъка… Създаващо пречки за… общуването. Летаргичните съзнания изискват много по-голямо уси­лие от моя страна. Съпротивляват се срещу промяна­та.

Д-р Н. Промяна на какво?

К. Навлизането ми в тяхната територия, защото този факт изисква някаква реакция. Накарах това съзнание да мисли, а никак не беше любопитно. Започнах да пробвам различни начини и открих, че въздействието ми е нежелано.

Д-р Н. Какво очакваше?

К. От прегледа си в сферата („пръстена”) видях какъв ще бъде крайният резултат, Когато детето порасне, но не и трудностите, които ще срещна в началото… с новото съзнание.

Д-р Н. Разбирам. И твърдиш, че това съзнание е приело навлизането ти като заплаха?

К. Не, само като натрапничество. Накрая все пак бях приет и с детето свикнахме един с друг.

Д-р Н. Да се върнем на различните начини, които си пробвал. Ако обичаш, обясни как процедираш обикновено при влизане в плода.

К. Влизам в развиващия се мозък около четвъртия месец. Водачите ни дават свобода сами да избираме момен­та, но никога не пристигам по-късно от шестия месец. Щом вляза в утробата на майката, създавам червен лъч сгъстена енергия и го прокарвам по гръбначния стълб, следвайки мрежата от неврони към мозъка.

Д-р Н. Защо правиш това?

К. Така разбирам дали предаването на мисли е ефективно, сетивните препредавания….

Д-р Н. По-нататък?

К. Играя си със своя лъч около мозъчната кора… външния пласт на мозъка… внимателно…

Д-р Н. Защо червена светлина?

К. Това ми позволява да бъда… особено чувствителен към физическите усещания на новия човек. Сливам енергий­ната си топлина със сивото мозъчно вещество. Преди да вляза там, мозъкът е просто сива материя. Сякаш включвам светлини в тъмна стая с дърво в средата.

Д-р Н. Не схващам. Обясни какво е това дърво.

К. (Уверено.) Дървото е стволът. Заставам между две­те мозъчни полукълба, за да наблюдавам как функционира системата. После обхождам разклоненията, за да изследвам елементите. Искам да открия колко гъс­та е енергията в тъканите около колелото на мозъч­ната кора, обвиваща таламуса… Искам да разбера как този мозък мисли и разбира нещата.

Д-р Н. Колко е важна енергийната плътност или липсата й в мозъка?

К. Ако енергията в определени участъци от мозъка е твърде сгъстена, това означава, че съществуват ба­риери, възпрепятстващи връзките на ефективната нервна дейност. Искам да направя, доколкото мога, известни промени в тези прегради с енергията си, докато мозъкът все още е в процес на формиране.

Д-р Н. Можеш да повлияеш върху развитието на мозъка?

К. (Смее ми се.) Разбира се, нима мислехте, че душите са просто пътници във влак?

Д-р Н. (Преструвам се на наивен.) Е, предполагах, че в началото и ти, и бебето… изявявате съвсем малка част от интелигентността си.

К. (Смее се.) Не и преди раждането.

Д-р Н. Твърдиш, че можеш да подобриш функционирането на мозъка с всички действия, които описа?

К. Надявам се. Смисълът на всичко това е съчетаване на вибрационните нива и способностите на душата с естествения ритъм на мозъчните вълни на детето…  електрическия им поток. (Вдъхновено.) Мисля, че те­лата, които съм обитавал, са ми били благодарни за помощта да ускорят потока на мисли през мостове­те. (След кратка пауза добавя.) Може би просто ми се иска да мисля така.

Д-р Н. Докъде смяташ, че ще стигне в бъдеще еволюцията на човешкия мозък, стимулирана от влиянието на душите?

К. До мисловна телепатия.

Естествено попадал съм и на по-млади души, които не са така активни при влизането си в тяло, както говорещият в случай 66. За детето е доста по-добре душата да бъде напреднала, отколкото да страда от неумелите действия на твърде нетърпелив по-неопитен дух. Средно напредналите души извличат информация от новия си домакин, но по начин, описан като „гъделичкане на детето, за да му бъде приятно”. Това е важен мо­мент от интегрирането между тяло и душа в утроба­та на майката, Която също насърчава този процес на опознаване. Мястото на душата не се ограничава само в мозъка. Душевната енергия изпълва цялото тяло на детето.

В случай 66 разговарях с лекар. В последния от под­браните диалози отново става дума за единението на двете същности, но Клиентът ми не е медицинско лице. Всяка душа има предпочитания кога и как да навлиза в плода. Следващият случай представя процедурите, из­ползвани от много старателна развита душа.

• Случай шестдесет и седми •

Д-р Н. Кажи ми какво чувстваш обикновено, когато нав­лизащ в съзнанието на детето.

К. Отначало приемам единението като годеж. Влязох в сегашното си тяло в осмия месец. Предпочитам да изчакам до по-късен етап, когато мозъкът е по-голям и имам по-развита основа за работа.

Д-р Н. Няма ли и отрицателни последици от късното съчетаване? Имам предвид факта, че тогава се сли­ваш с по-независим индивид.

К. Някои от приятелите ми срещат трудности, но не и аз. Искам да мога да разговарям с детето, когато бихме се разбирали по-добре.

Д-р Н. (Нетърпелив съм да получа обяснение.) Разгова­ряш… с плода… какво му казваш?…

К. (Смее ми се.) Разбира се, че общувам с детето.

Д-р Н. Разкажи ми по-подробно за това. Кой заговаря пръв и какво казва?

К. Детето пита: „Кой си ти?”, а аз отговарям: „Прия­тел, дошъл да поиграете и да стане част от теб.

Д-р Н. (Съзнателно го провокирам.) Не го ли подвеждаш? Не си дошъл, за да играете, а да завладееш съзнанието му.

К. О, моля ви! Откъде ви хрумна? Това съзнание и аз сме създадени да бъдем заедно. Нима мислите, че съм някакъв извънземен нашественик на Земята? Съединявал съм се с бебета, които са ме приемали като очакван гост.

Д-р Н. Някои души имат съвсем различно изживяване.

К. Слушайте, познавам непохватни души. Нахълтват ка­то слонове в стъкларски магазин и са твърде нетър­пеливи да започнат осъществяването на плана. Но сблъсъкът с прекалено силна енергия изведнъж предизвиква съпротива.

Д-р Н. В сегашния ти живот бебето с нетърпение ли те очакваше?

К. Не, детето все още не знае достатъчно, за да бъде нетърпеливо. Отначало погалвам мозъка. Мога ведна­га да проектирам топли мисли за обич и приятелство. Повечето бебета просто ме приемат като част от себе си. Някои са по-плахи, като сегашното ми тяло.

Д-р Н. Нима? Какво толкова необичайно имаше в това бебе?

К. Нищо съществено. Мислите му бяха: „Сега, щом вече си тук, кой ще бъда аз?”

Д-р Н. Струва ми се доста съществено. Най-важното е дали детето разбира, че индивидуалността му зависи от теб.

К. (Търпеливо.) Вече е започнало да се пита „Кой съм аз?”. Някои деца осъзнават това по-ясно, отколкото други. Малцина от тях се съпротивляват защото ни смя­тат за дразнители на вътрешната им същност, като бисери в миди.

Д-р Н. Значи не мислиш, че детето се чувства принудено да се откаже от част от индивидуалността си?

К. Не, душата идва, за да придаде… задълбоченост на характера. Нашето присъствие е благотворно. Без нас човешката същност е като неузрял плод.

Д-р Н. Но дали детето разбира това преди раждането си?

К. Знае само, че искам да бъдем приятели и да действаме заедно. Започваме общуване за обикновени неща, като неудобната поза на тялото в утробата. Понякога пъпната връв е убита около врата на детето и или успявам да го успокоя, или започва да се мята и още повече влошава положението.

Д-р Н. Моля те, продължи, като опишеш как помагаш на бебето.

К. Подготвям го за раждането, което ще бъде истински шоК. Представете си какво е да бъдете тласнати от топлината, уюта и сигурността в утробата към ярко осветената болнична стая… шума… необходимостта от дишане… грижите. Детето оценява помощта ми, защото сега главната ми цел е да преодолея страха, като успокоя мозъка с уверения, че всичко ще бъде наред.

Д-р Н. Питам се: какво ли е чувствало детето, преди душата да му се притече на помощ?

К. Мозъкът му е бил твърде примитивен, за да очаква шока от раждането. Малко неща са били осъзнати. (Смее се.) Естествено в онези дни аз все още не съм бил с него.

Д-р Н. Можеш ли по някакъв начин да успокоиш разтревожена майка?

К. Трябва да притежаваме такава способност. През го­ляма част от съществуването си почти не успявах да повлияя на майките си, ако бяха изплашени, тъжни или ядосани по време на бременността. Душата трябва да умее да синхронизира енергийните си вибрации с тези на детето и с естествения ритъм на майката. Да хармонизира трите групи нива на вълните, включително и своите, за да я успокои. Мога дори да накарам бебето да ритне майката, за да й покаже, че всичко с нас е наред.

Д-р Н. Предполагам, че трудностите на съчетаването свършват с раждането?

К. Истината е, че сливането все още не е напълно осъ­ществено. До шестата година разговарям с тялото си като външна същност. По-добре е да не избързвам с пълното съединяване. Известно време си играем като двама приятели.

Д-р Н. Забелязал съм, че доста деца говорят на себе си, сякаш общуват с въображаем партньор в игрите. Това душата им ли е?

К. (Усмихва се.) Точно така, въпреки че и водачите ни обичат да си играят с нас, докато сме малки деца. А забелязали ли сте, че и хората на преклонна възраст често си говорят сами? Подготвят се за раздялата в края на своя път.

Д-р Н. Как приемаш дадената ти способност да се завръ­щаш на Земята в множество Животи?

К. Като дар. Това е толкова многообразна планета. Ес­тествено носи страдания, но и наслада… И е невероят­но красива. Човешкото тяло е прекрасно творение. Винаги съм признателен за различните възможности, Които ми дава то, да изразявам същността си, особе­но в най-важното отношение – любовта.