Опитности: От разума:
СЕСТРИТЕ ФОКС
Хората общуват с духовете на умрелите откакто свят светува, но едва след 1840 година това се оформя в движение, придобило известност като спиритуализъм.
През 1848 година семейство Фокс се нанася в къщата си в Хайдсвил, Ню Йорк. Три месеца по-късно двете момичета — Маргарета, на петнадесет години, и Кейт, на единадесет — започват да чуват анормални почуквания. Къщата има слава на обитавана от духове, но сериозните проблеми започват с пристигането на семейство Фокс.
През нощта в петък, 30 март 1848 година, Кейт влиза в диалог с призрачните шумове, щракайки с пръсти в отговор на почукванията. „Господин Сплитфут, правете като мен", казва тя, пляскайки с ръце. Чува се същият брой почуквания. Тогава се присъединява и Маргарета, а не след дълго техният баща подлага на разпит невидимото присъствие. Когато го питат дали е човек, няма отговор, но на въпроса „Дух ли е? Ако е така, почукай два пъти", отговорът е утвърдителен, и е даден по кода, който впоследствие широко се разпространява сред спиритуалистите, търсещи контакт със света на духовете.
В отговор на следващи въпроси този дух с почукване отговаря, че „той" е беден амбулантен търговец, убит на същото това място преди няколко години. Съвременните критици на семейство Фокс изтъкват липсата на доказателства за тази история, но петдесет години по-късно при събарянето на стена в стария семеен дом, са намерени костите на мъж.
Много скоро двете момичета от семейство Фокс загубват всякакъв страх в оживените си контакти със съседния свят, а славата им се разнася. Година след техния пръв „разговор" с мъртвия амбулантен търговец, те са поканени да направят демонстрация пред публика в Рочестър. Преминала с небивал успех, тя е последвана от рекламна обиколка в полза на новото спиритуалистическо движение, към което са поканени да се присъединят. Поканата е отправена от по-голямата им сестра Лиа, която също се оказва талантлив „медиум".
Момичетата твърдят, че почуква нията се движат с тях и не пропускат случай да им кажат: „Вие сте избрани да излезете пред света и да убедите скептичните в голямата истина за безсмъртието". Светът, обаче, не е напълно убеден, и страстите се разгорещяват. Момичетата са обвинени публично в шарлатанство и служене на Дявола и върху тях е упражнено физическо насилие.
През лятото на 1850 година те стигат в Ню Йорк, където предизвикват фурор. За техните демонстрации един репортер пише: „Не видяхме нищо, което да доказва таен заговор... Тръгнахме си с пълно неверие в свръхестествената на меса, но в същото време не можех ме да обясним как каквото и да е човешко средство може да се използва, без да бъде разкрито". Редакторът на „Трибюн" Хоръс Грийли се убеждава, че те казват истината, и се превръща в техен верен, и при това влиятелен съюзник.
По това време момичетата вече имат конкуренти. От двете страни на Атлантика се появяват редица „медиуми", които демонстрират различни явления, включително автоматично писане, апортиране на предмети и транс с „директен глас", в който мъртвите говорят чрез медиума почти със земния си глас.
Въпреки това шествието на сестрите Фокс по пътя към славата продължава, особено след като Кейт се подлага на обстойно научно изследване при посещение в Англия. Уилям Крукс е очарован от почукванията и звуците, които изникват спонтанно винаги, когато медиумът поставя ръката си върху стена или мебел. Те са описани от Крукс като „трикратна пулсация, понякога толкова силна, че може да се чуе през няколко стаи". Тези звуци продължават да се чуват и когато Кейт е затворена в телена клетка или е качена на люлка, която виси от тавана, както и „когато е паднала в несвяст върху дивана". Няколко месеца по-късно Крукс провежда впечатляващо изследване върху медиумните способности на Д. Д. Хюм, а малко след това и с доста по-големи съмнения — върху материализиращия медиум Флорънс Кук.
Лиа, която не взема участие в началните разговори с „Господин Сплитфут", е първата от сестрите, която става професионален медиум и участва в няколко експеримента. Изследователите се убеждават, че „медиумът има не по-голяма власт върху звуците отколкото изследователите". Тази декларация идва твърде късно, за да разсее съкрушителния ефект от едно изявление на някоя си госпожа Норман Кълвър, роднина по мъж на двете сестри. Тя се заклева, че двете момичета са измамници, и че Кейт й е показала как да прави почукванията, като „щрака" с пръстите на краката си. „Кетрин ми каза да си затопля краката — твърди жената... — тя понякога си топлеше краката по три или четири пъти за една вечер... Имало е случаи когато съм стигала до 150 последователни почуквания".
На 21 октомври 1888 година Маргарета (понастоящем госпожа Кейн) и Кейт (понастоящем госпожа Дженкин) свикват събрание в Музикалната академия в Ню Йорк. Пред пълна зала Маргарета заявява: „Тази вечер съм тук като един от основоположниците на спиритуализма, за да го изоблича като абсолютна лъжа от начало докрай, като едно от най-неубедителните суеверия, и като най-зловредното богохулство, известно на света". В последвалата гробна тишина госпожа Кейн остава неподвижна, с крака, обути в чорапи, а от цялата зала се чуват почуквания. „Всичко това е номер!", извиква няколко пъти госпожа Кейн сред смутени аплодисменти.
Това събитие не слага край на спиритуализма, нито пък е погребалният звън за кариерата на двете сестри, колкото и да е странно това. След година те се отказват от признанието си, а Маргарета го обяснява с натиска, оказан върху тях от някои хора, особено от сестра им Лиа и от „личности с висок ранг в католическата църква" (към която тя неотдавна се е присъединила).
Писмата до Маргарета от нейния съпруг, които тя публикува след неговата смърт, доказват ясно неговата убеденост, че тя е участник в съзнателна измама. В едно от писмата си той пише: „Меги, нима никога не се изморяват от тези досадни непрекъснати лъжи?", а в друго препоръчва: „Така че избягвай „духовете". Не мога да понеса мисълта, че си замесена в злостни измами". И двете сестри се отдават на наркотици и алкохол и овдовяват рано, като до края на живота си твърдят, че са казали истината тогава, когато са оттеглили самопризнанието си.
Появата на „Господин Сплитфут" и тяхната очевидна власт над него говорят за това, че те изглежда са станали обекти на автентично нападение на полтъргайст, особено като се има предвид половото им съзряване, което често е повод за подобни проявления. С нарастването на тяхната известност те стават жертва на представата, създадена за тях, както и на готовността на обществото да приеме всякакви знамения и чудеса. (Дори района, в който живеят, има история, свързана с чуждоземни явления — Джозеф Смит, основателя на мормоните, получава виденията си съвсем наблизо — в Палмира, не повече от двадесет години по-рано).
Повечето сериозни психоизследователп отминават случая на сестрите Фокс като дискредитиращ паранормалното пред очите на целия свят. Въпреки това хиляди са спирптуалистпте, които и днес благоговеят пред тяхното име.
обратно към раздел медиуми
Тук ще намерите голям обем от литература. Ако харесвате нещо и искате да се публикува в сайта - предложете го.
Един живот стига да прочетеш хиляди мъдри книги. Колко живота ще ти трябват, за да напишеш една мъдра книга?