Изследователи

Изследователи

Мисля, че повечето души, които натрупват опит в раз­лична среда извън духовния свят между преражданията си, са вид изследователи. Личното развитие на някои от тях изисква задълбочено опознаване на различни свето­ве, а други просто пътуват за развлечение. Имал съм и клиенти, които са поемали временни задачи, изискващи експедиции до други светове. Обучаващите се за изсле­дователи посещават физически и безплътни светове в нашата вселена и дори в други измерения. От разказите, които съм слушал, разбирам, че напредналите изследова­тели са високоспециализирани, непрераждащи се същес­тва, които съставят подходящи тренировъчни маршру­ти за по-неопитните, а после ги повеждат по тях. Рабо­тата им е разузнавателна.

Изглежда, когато души, които все още се прераждат на Земята, пътуват от духовния свят до други места, екскурзиите са без междинни спирки. Клиентите ми не могат да определят дали пътуванията им са кратки, или дълги. Доказателство за това са следващите два цитата:

„От духовния свят до някой физически се стига през отво­рена врата, зад която се виждат стени на нещо като коридор или тунел, извиващ се в двете посоки. След това се отваря друг портал и отвъд него е желаният свят.”

„Когато премина в друго измерение в безплътен свят, съм като статична частица, носеща се по телевизионен екран през магнитни зони, изградени от чиста мисъл. Пространствата се състоят от огромни полета пулсираща енергия. Чувствам си­лата на тази енергия по-ясно, отколкото когато съм в мате­риална вселена, защото там трябва да съчетавам резонансите на вълните си със съществуващите условия, за да преминавам по-лесно. Искам да запазя енергийната си цялост, за да не се загубя. Тези преходи са почти мигновени.”

Повечето души, изследващи други светове, с които съм работил, са водени от инструктори. Както видях­ме при описанието на криеницата, не само напреднали­те души могат да пътуват между измеренията. Пъте­шествениците са търсачи на приключения, които оби­чат предизвикателствата на сблъсъците с различна сре­да и новите форми на самоизява. Чувал съм, че същест­вуват светове, където интелигентните същества оби­тават структури от плътна материя, наподобяваща сребро или олово. Други са ми разказвали за селища, по­добни на лъскави стъклени повърхности сред кристални кули. Има физически светове, изградени от огън, води, лед или газ, и в тях кипи интелигентен живот. Тези сфери, в които се движат душите изследователи, имат светла, пастелна или тъмна среда. Но тъмните свето­ве не носят зловещия смисъл, който хората приписват на мрака.

Изследователите не противопоставят тъмнината и светлината при пътуванията си така, както други еле­менти. Например оживена или спокойна околна среда, плътност или ефирност, физически или духовни области, както и условията, от които зависи дали може да се говори за „пречистена”, или за „сурова интелигентност”. Душите пътешественици, обикалящи из различни сфери на космическо съзнание, трябва да усвоят умението си­метрично да синхронизират енергията си с местните условия на тези пространства. Понякога учителите из­следователи водят душите на кратки посещения в по-висиш измерения, за да извисят мисълта им. В съзнани­ето на много клиенти тези екскурзии не траят дълго, може би за да не се обременяват младите души.

В предишната глава, за развлеченията, изтъкнах, че често духовното пътуване е работна екскурзия. Обикновено тези експедиции са за души от Земята до други физически светове и продължават от няколко дни до стотици земни години. Получавам значителна информа­ция за чужди светове от разкази на клиенти за периоди­те на отдих и развлечения между преражданията им. Обикновено са по-склонни да споделят подробности за развлекателните си пътувания до други светове, както личи от следващия случай.

• случай шестдесети •

Д-р Н. С какво се занимаваш най-често между преражда­нията си, когато не си заета с разглеждане на кармични уроци с духовната си група?

К. Предприемам… пътувания… Но са нещо доста лично. Не мисля, че трябва да ги обсъждам…

Д-р Н. Не искам да те принуждавам да споделяш с мен нещо, което чувстваш, че не бива да ми казваш. (пау­за.) Ще те попитам само пътувала ли си до някое екзотично място, за което имаш приятни спомени?

К. (реагира бързо, с широка усмивка.) О, да, Бруел.

Д-р Н. (снишавам глас.) Свят, в който си се прераждала, ли е?

К. Не, пътувам дотам като дух, само за да възстановя­вам силите си… Забавно е, защото прилича на Земята, но без хора.

Д-р Н. (по-настойчиво.) Ясно, значи ходиш там на почивка. Би ли ми описала физическите аспекти на Бруел в сравнение със Земята?

К. Планетата е по-малка от Земята и по-студена, защо­то се намира по-далече от слънцето си. Има планини, дървета, цветя и сладководни басейни, но няма океани.

Д-р Н. С кого пътуваш до Бруел?

К. С един… специалист навигатор на име Джхуму.

Д-р Н. Това изследователски тип душа ли е, или нещо като твой личен водач?

К. Джхуму е вид изследовател, наричаме го навигатор. (пауза.) Но водачите могат да ни придружават, ако желаят.

Д-р Н. Напълно разбирам. Кажи ми: обикновено сама ли идваш, или с други от духовната си група?

К. Можем да пътуваме и сами, но по-често навигатори­те водят по няколко души от различни групи.

Д-р Н. Какво мислиш за Джхуму?

К. (по-спокойно.) Джхуму обича работата си като екскурзовод на онези от нас, които си почиват от обичай­ните занимания. Казва, че това ни дава перспектива.

Д-р Н. Звучи интересно. Зная, че изгаряш от желание да опишеш защо на Бруел е толкова забавно, но нека започнем с животните на тази планета.

К. О… няма риба, жаби, змии… Никакви земноводни.

Д-р Н. На какво мислиш, че се дължи това?

К. (пауза, малко е смутена.) Не зная. Но някои от нас идват тук заради едно сухоземно животно… което… (замълчава.)

Д-р Н. (внимателно.) Животно, за което си спомняш?

К. (смее се.) Любимото ни… Ардър. Прилича на нещо средно между малко мече и котка. (обвива ръце о!соло тялото си.) Ардърът е прекрасно, пухкаво и гальовно същество, което, доколкото знаем, не е точно жи­вотно.

Д-р Н. Какво означава това?

К. Ардърът е много интелигентно и мило създание.

Д-р Н. Колко интелигентно в сравнение с човека?

К. Трудно е да се каже. Не е по-висше или по-низше от човека… Просто е различно.

Д-р Н. Каква е най-съществената разлика?

К. Този вид не изпитва никаква потребност от съперни­чество и борба. Затова ни водят на това спокойно място. То ни дава надежда за по-добро бъдеще на Земята… Виждаме какъв би бил земният живот, ако всички се обединим.

Д-р Н. Какво правите с приятелите ти на Бруел?

К. Играем с тези нежни същества, които, изглежда, се привързват към души от Земята, нуждаещи се от почивка. Материализираме енергията си в по-лека фор­ма, за да общуваме с ардрите.

Д-р Н. Можеш ли да обясниш по-подробно процеса?

К. Приемаме… ефирен човешки образ, за да ги прегърнем. Сливаме се със съзнанието им… Толкова чисто и кротко. Лекуват ни в тази обстановка след живот в труден физически свят като земния. Ардърът е същест­во, което ни носи утеха и ни помага да видим какво е възможно да постигнем в човешки тела.

Обстановката за отдих и развлечения е също толкова важен фактор при тези изследователски пътешест­вия на душите, колкото формите на живот, които сре­щат. Докато са в транс, клиентите ми говорят с уми­ление за незасегнатата среда на планети, подобни на Земята, но без хора. Смятат ги за свои специални мес­та за почивка. Попадал съм на доста по-малко души със спомени за пътувания до безплътни светове. Това е естествено. Ние сме същества, свикнали с ярка светлина и физически измерения. Следващият цитат е друг при­мер за взаимодействие с форма на живот просто за удоволствие.

„Пътешествениците ни водят на планетата на куиглите. Големи са колкото мускусни плъхове, закръглени и пухкави, с чело като на делфин. Куиглите имат едри заоблени уши и щръкнали мустаци. Коефициентът им на интелигентност е близък до този на умно куче. Те са предани и щастливи животни, които ни обичат. Планетата им е стара и тайнствена, със заоблени хълмове, долини, осеяни с цветя и малки нежни дърве­та. Тук е много светло и има сладководни басейни. Почиваме си и играем в този свят на съвършено спокойствие.”

Ако сънуваме, че сме великани или много ниски като елфи, както и че имаме тела на водни или летящи съ­щества, е възможно тези сънища да представляват не­съзнателни спомени от минали прераждания в други све­тове. Друго обяснение за това може да бъде, че сме били свързани с този тип създания при развлекателните си пътувания до екзотични планети. Ще добавя, че повече­то хора сънуват, че могат да летят. По-вероятно е това да е свързано със спомени за духовни странствания, отколкото за минал живот в тяло на летящо съ­щество.

За да разберем символичната връзка на земна душа с други форми на живот, нека разгледаме следващия откъс от разказ на хибридна душа. Ще насоча читателя към бележките си за хибридните души преди случай 21 в четвърта глава. Докато споделяше ськровените си спомени, цитирани по-долу, клиентът ми бе обзет от носталгия. Понякога хибридните души разказват, че между животите си пътуват с изследователите до свето­ве, които много приличат на онези, в които са живели по-рано.

„Между земните си прераждания посещавам воден свят, на­речен Антуриум, в който си отдъхвам след тежкия живот на суша. На Антуриум има само един остров с големината на Исландия. Идвам с няколко приятели, които също са свързани с водата. Придружава ни водач изследовател, който добре познава мястото. Тук се срещаме с кратените – същества, подобни на малки китове. Притежават телепатически способности и са стара раса, която няма нищо против посеще­нията ни и кратките ни мисловни контакти с тях. Понякога се събират на определени места и телепатически разговарят с интелигентни водни същества от две други планети (нами­ращи се около звезди в галактическа близост с Антуриум). Това, което ме привлича тук, е единството и хармонията на мисълта на кратените, която укрепва съзнанието ми и ми напомня за предишната ми планета.”

Очевидно кратените притежават способността да проектират мислите си като слети лъчи до други све­тове и знаят къде се намират пресечните точки на енер­гийния пояс около планетата им. Изглежда, тези зони на вихрушка увеличават телепатичната им сила и служат като средство за междузвездна комуникация. От този и стотици други случаи стигам до заключението, че явно всичко на Земята и във Вселената е свързано с мисловни вълни към духовния свят и от него. Вероятно това се отнася и за измеренията, близки до нашето. Безкрайната прогресия от интелигентност с всички еле­менти на материята представлява симфония на ред и целенасоченост, основана на план, създаден от универ­сално съзнание.

В предишната глава обясних как някои забавни игри се използват като тренировъчни упражнения за душите, интересуващи се от изследователски експедиции. По-уме­лите участват в пътувания между измеренията. Един от клиентите ми, обучаващи се за изследователи, каза: „Разбрах, че за да стана изследовател, трябва да опоз­ная много различни реалности, като започна пътувани­ята си с физически светове, а после премина към духов­ни пространства и пътешествия между измеренията.”

За да запозная читателя с живота в различни измере­ния, избрах един странен случай с японец, който в със­тояние на дълбока хипноза ми каза, че отначало се е прераждал в друго измерение. Духовното му име е Кано.

• случай шестдесет и първи •

Кано е неженен учен, който предпочита да живее сам в родината си. Като дете не бил близък с родителите си и не общувал със свои връстници. Страда от слаба имун­на система, което е често оплакване при хибридните ду­ши. Тези хора са отрицателно повлияни от ограничения си опит в човешки тела и твърде много пренесени влия­ния от предишното си съществуване. Както вече казах, понякога за една хибридна душа са нужни много поколения земни прераждания, докато паметта й напълно се пре­чисти от енергийните отпечатъци на старите тела.

Започнах сеанса по обичайния начин, като върнах Ка­но към времето, когато е бил в утробата на майка си. Това е добро начало за общуването на спиритуалния рег-ресионист с душата на клиента. Кано сподели, че очаква раждането си със страх заради свой минал живот на Земята преди около триста години в Индия. Продължих регресията към обстоятелствата на смъртта му в Ин­дия и завръщането в духовния свят. Ще започна диалога от срещата на Кано с неговата водачка Финус.

Д-р Н. Какво прави Финус с теб?

К. Поздравява ме с добре дошъл и се интересува как е минало пътуването.

Д-р Н. Какво отговаряш?

К. Питам: защо трябваше да бъде толкова ужасно?

Д-р Н. Съгласна ли е с тази преценка на живота ти в Индия?

К. Финус ми напомня, че избрах труден първи живот на Земята, защото исках напълно да опозная отрицател­ните влияния на тази планета. В Индия бях сред най-бедните и тънех в мизерия.

Д-р Н. Сам ли пожела да страдаш в първия си живот?

К. Беше ужасен и не се справих добре. Когато едно бездетно семейство отведе дъщеря ми против моята воля, след като плати на собственика на бараката, в която живеехме, бях толкова отчаян, че не можах да го понеса. (Кано рязко се надига на стола си и изживява отново емоциите от миговете след последната си смърт.) Що за планета е това! Продават деца!

Д-р Н. (все още не зная за хибридния произход на Кано и правя погрешно предположение.) Наистина изглежда твърде тежко за първи земен живот на нова душа.

К. Кой е казал, че съм нова душа?

Д-р Н. Съжалявам, Кано. Просто предположих, че в мо­мента тече второто ти прераждане на Земята.

К. Така е, но идвам от друго измерение.

Д-р Н. (смаян.) О, тогава какво би могъл да ми разкажеш за това измерение?

К. Нямаше физически светове като във вашето. Прераждах се в безплътен свят.

Д-р Н. Как изглеждаше там?

К. С издължен образ, но без ясно очертана форма и скелетна структура. Бяхме прозрачни силуети от среб­риста светлина.

Д-р Н. Имахте ли пол?

К. Всички бяхме хермафродити.

Д-р Н. Кано, ако обичаш, обясни разликата между пъту­ванията от духовния свят до предишното ти измере­ние и до нашата Вселена.

К. Движението в моята Вселена е като преминаване през ефирни, прозрачни светлинни нишки. А тук трябва да си проправям път през гъста, тежка и влажна мъгла.

Д-р Н. А пребиваването ти на Земята за първи път как беше в сравнение с родния ти свят?

К. Сякаш някой бе вързал къс бетон за краката ми. Пър­вото, което забелязах, беше непоносимата тежест на плътната енергия тук в сравнение с духовните изме­рения. (пауза.) Не е само тежка, а… груба… сурова… Бях потресен от онзи живот в Индия.

Д-р Н. Сега малко по-добре ли е, свикваш ли?

К. (колебливо.) До известна степен. Доста е трудно…

Д-р Н. Разбирам. Кано, кой е според теб най-обезпокояващият аспект на човешкия мозък?

К. (рязко.) Импулсивното поведение, за Бога, физическите реакции без аналитично мислене. Съществува и опасност душата да попадне на неподходяща човешка същност… Освен това предателството… Не мога да се справя…

Д-р Н. (кано е плувнал в пот и малко го успокоявам, преди да продължа.). Разкажи ми за безплътния си свят. Има ли име?

К. (пауза.) Не мога да пресъздам звученето му с човешки глас. (унася се в спомени.) Носим се из море от ефирни духовни течения… нежни… игриви… Толкова е различ­но от Земята.

Д-р Н. Тогава защо си дошъл тук?

К. (с дълбока въздишка.) Обучавам се за водач изследова­тел. Повечето от приятелите ми съсредоточават усилията си в едно измерение. Накрая казах на Финус, че искам да натрупам опит в труден свят в съвсем различна зона на съществуване. Отговори, че неин по-опитен колега препоръчал друго измерение, с напрег­нат физически свят, където душите добивали сила и проницателност (залива се от смях.), стига да оцеле­ят при уроците. Говореше за Земята.

Д-р Н. Остана ли с впечатлението, че имаш и други възможности за избор?

К. (свива рамене.) Водачите не ни дават голям избор в такива ситуации, Финус каза, че когато завърша рабо­тата си на Земята; ще бъда в много отношения по-силен от приятелите си, които отказват такива за­дачи. Твърдеше, че освен това земният свят е много интересен, и аз приех.

Д-р Н. Дойде ли с теб някой от приятелите ти?

К. Не, бях единственият, който се съгласи, и едва не отказах да се завърна тук в сегашния си живот. Парт­ньорите ми смятат, че съм много смел. Знаят, че ако успея, ще стана добър пътешественик,

Д-р Н. Да поговорим за пътешествия, Кано. Като обуча­ващ се за тази специалност навярно имаш представа за броя на измеренията около нашата физическа вселе­на?

К. (троснато.) Нямам.

Д-р Н. (предпазливо.) Е, поне дали родното ти измерение е близо до нашето?

К. Не, трябва да прекося три други, за да стигна дотук.

Д-р Н. Кано, би било от полза, ако се опиташ да опишеш какво виждаш, когато минаваш през тези познати измерения.

К. Първото е сфера, пълна с цветове и бурни светлинни, звукови и енергийни експлозии… Мисля, че все още е в процес на формиране. Следващото е черно и празно, наричаме го неизползваемата сфера. Следва красиво измерение, в което има и физически, и духовни светове, изградени от нежни емоции, ефирни елементи и проницателна мисъл. Това измерение е по-висше и от мое­то, и от вашата вселена.

Д-р Н. Вече е и твоя вселена, Кано. Кажи ми: дълго ли трае цялото пътуване през четирите измерения?

К. Не, става бързо, като процеждане на въздушни частици през филтър.

Д-р Н. Би ли могъл да опишеш структурите на граница­та на тези измерения и връзката им с духовния свят? Нарече ги сфери, нека започнем с това.

К. (дълга пауза.) Не мога да ви кажа много. Всичко е… в  кръг около центъра на духовния свят. Всяка от тези сфери е свързана със следващата като във верига.

Д-р Н. (след като не успявам да извлека повече информа­ция.) Как се чувстващ сега в нашата вселена, Кано?

К. (потърква чело.) По-добре. Уча се да освобождавам енергия в стабилен позитивен поток, без да разхища­вам резерва си. Това ми помага да се откъсвам от хората за дълги периоди. Надявам се след още няколко живота да напредна, но с нетърпение очаквам да за­върша земните си прераждания.

В края на раздела за душите изследователи ще доба­вя, че този вид обучение включва опознаване на състава на интелигентната енергия. За съжаление не съм успял да открия повече за свойствата на тази енергия, движеща се в духовните светове. Част от сведенията, които имам, са получени от души с опит от светове, които се смятат и за физически, и за духовни, както става ясно от следващия сбит цитат:

„Посещаваме вулканичния газообразен свят Кройн, за да се учим чрез асимилация. Това е духовен свят с външни физически характеристики. Изследователската ни група се носи като част тиха флуидна енергия в море от газообразни вещества. Метаморфни сме и можем да приемаме формата на миниатюрни създания, чийто живот се ръководи от чиста мисъл. Тук, за разлика от Земята, има пълен вибрационен ред.”

Душите, пътуващи между измеренията, обясняват, че сякаш навлизат и излизат от сфери, свързани със зони, които се отварят и затварят чрез вибрационна синхронизация. Обучаващите се за изследователи тряб­ва да усвоят това умение. Според разказите, Които съм слушал, пътешествениците между измеренията изуча­ват и зоните, свързващи вселените, Като планинари, маркиращи маршрути за туристически преходи. Изследова­телите пътуват толкова бързо във вид хиперпространство, че е трудно да се определи скоростта, времето и посоката. Навярно обучението за тази специалност е вълнуващо.