ПОСЛАНИЯ НА ДЕЦАТА ОТ РАЯ

Няма нищо по-трагично от това, да кажеш „сбогом” на детето си, но душите на децата са живи в рая и водят там щастлив и осмислен живот. В продължение на няколко години ограничих частната си практика по ангелска терапия до безплатни сеанси с родители на починали деца. Научих много неща от разговорите си с душите на тези млади хора от отвъдното.

Загубата на дете предизвиква най-силното чувство за вина в сравнение с всичко друго, което съм срещала в практиката си. Повечето родители са обезумели от скръб и се питат дали са могли да предотвратят нещастието – или дали по някакъв начин не са предизвикали смъртта на детето си. Терзаят се от мисълта „Само ако бях…”: „Само ако бях забранил на Ейми да шофира онази нощ”, „Само ако бях обръщала повече внимание на Дан, когато ми казваше, че е нещастен”, или „Само ако бях по-строг и не бях позволил на Джейкъб да излиза толкова късно.”

Разбира се, ако се измъчвате така, няма да върнете детето си. Бих искала да споделя някои неща с вас с надеждата, че ще ви стане по-леко на сърцето.

• Децата гледат на смъртта по различен начин. Петгодишните и по-малките не я виждат такава, каквато я виждаме ние. Затова е толкова трудно да обясним на едно малко дете, че някой от близките му си е отишъл завинаги. „Ама кога ще се върне дядо?”, пита то непрекъснато, въпреки че много пъти сте му обяснили, че дядо е на небето.

Следователно, когато бебетата и малките деца се преселят в отвъдното, те не разбират, че са мъртви. Та нали се чувстват живи и щастливи! Защо всички плачат?, чудят се те. Тъй като не осъзнават, че са мъртви, се втурват да помагат на опечалените роднини, като им носят етерни подаръци, за да ги развеселят. Веднъж провеждах сеанс с една майка, загубила четиригодишната си дъщеря. Жената се разрида безутешно. От духовния свят момиченцето започна да рисува небесни дъги, за да утеши мама. Докато й подаваше рисунките една по една, аз съобщавах на жената какво виждам.

• Тя обичаше да рисува дъги, когато беше жива, – каза ми майката тъжно. – Знаеше, че те винаги ме караха да се усмихвам.

• Децата на небето не таят гняв и обида. Никога не съм срещала починало дете /нито възрастен/, което да обвинява другиго за своята смърт. Дори жертвите на насилствена смърт прощават на своите убийци, защото осъзнават, че гневът само ги наранява. Убитият може да помогне на живите да осъдят престъпника, но не заради отмъщението, а за да му попречат да отнеме друг живот.

Абортираните деца не обвиняватродителите си, освен това не осъзнават, че са мъртви. Всъщност душите на децата, които не са се развили като жизнеспособен зародиш и не са били родени поради аборт, помятане или мъртво раждане, стоят край майките си. Такова дете заема „първо място на опашката” за следващото тяло, заченато в утробата на майка му. Затова, ако сте загубили бебе по време на бременността или малко след раждането, а след това сте родили друго дете, има голяма вероятност това да е същата душа. Ако жената повече не зачене, тази душа расте край майка си и й служи като духовен водач. Или душата може да влезе във физическия свят и да се присъедини към семейството по друг начин – чрез осиновяване или като племенник / племенничка.

• Душата на едно дете може да е много мъдра. Въпреки че телцата им са малки, това не означава, че душите им също са малки, безпомощни или наивни. Затова трябва да имаме предвид, че душата на детето носи известна отговорност за времето на своята смърт. В Том 1 от „Курс по чудеса” се казва: „Никой не умира, без да е дал съгласието си.” Моят личен опит ме е убедил, че това е вярно. Разпитайте някой лекар или медицинска сестра и те ще ви разкажат за хора, починали от леки болести, защото така са пожелали. Освен това ще ви изброят обнадеждаващи случаи с пациенти, които са решили да живеят, въпреки че всички клинични показатели са показвали обратното.

Колкото и да ви е трудно да повярвате в това, вашето дете може да е взело решение да се върне у дома на небето, преди вие да сте готови да се разделите с него. В книгата си „Ангелска терапия” /на бълг. ез. от изд. Аратрон, София, 2009, бел. прев./ цитирам ангелите, които се чудят защо сме решили, че всички хора трябва да доживеят до 90 години!

Преди зачатието ние решаваме заедно с ангелите и водачите си на някаква да напуснем физическите си тела. Един починал тийнейджър ми каза, че след автомобилната катастрофа ангелите му предоставили избор – да живее или да умре – като му показали последствията и от двете решения. По време на сеанса с него и майка му, той й предаде чрез мен:

Направих ти подарък, като избрах да умра, въпреки че може би не го разбираш. Показаха ми, че ако избера да живея, ще остана инвалид с тежки увреждания. Осъзнах колко ужасно ще е това за теб и за мен и колко непосилно ще бъде във финансово отношение. Разбрах, че този стрес ще засегне твоя брак. Щях да се чувствам безпомощен и виновен, ако бях останал жив! Затова те моля да ми простиш, че избрах да напусна тялото си. Ангелите ми показаха, че колкото и болезнено да е това за теб, ти ще се възстановиш и ще продължиш живота си. Обясниха ми, че ти и татко ще запазите брака си и ще се подкрепяте един друг.

Затова те моля да приемеш моя дар. Моля те, разбери защо направих този избор! По-рано ти винаги си се гордяла с мен, искам и сега да се гордееш с решението, което взех. Повярвай ми, аз съм много, много щастлив тук.

Майката сподели, че когато синът й бил в операционната след катастрофата, лекарят й казал, че жизнените му показатели непрекъснато се променяли. Сякаш си играели на „дърпане на въже” за живота му. „Синът ми влизал в тялото си за малко, после си отивал и пак се връщал.”

Жената обеща да приеме решението на сина си с цялата благословия, на която е способна. Посъветвах я да потърси групова терапия за хора, изгубили свои близки, или молитвена група, за да укрепи вярата си, че синът й не е умрял напразно и да знае, че той живее в мир и щастие на небето.

• Край на страданията. Много родители полудяват от мъка при спомена за ужасните страдания, през които са преминали децата им, преди да починат. Наистина, много хора преживяват непоносими физически болки и неописуем ужас, докато умират. За щастие, по Божията милост са създадени някои защити, чрез които хората могат да изключат съзнанието си, за да не понасят ужасните болки. Човекът припада, отделя се от тялото си /отива със съзнанието си някъде другаде/ или духът се отделя от тялото, преди агонията да е станала твърде непоносима. Установила съм, че представите на родителите са десетократно по-ужасни от страданията, през които реално е преминало детето.

• Децата никога не са сами на небето. Всяко починало дете е заобиколено от дядовци и баби, лели и чичовци и домашни любимци. Обикновено децата живеят в отвъдното с роднини, които са познавали приживе или с близки, които са били техни духовни водачи. На небето можете да си направите каквато къща пожелаете, така че децата там водят сравнително нормален живот, имат удобни жилища и са заобиколени от любящи роднини и приятели. Никога не съм срещала починало дете, което да е останало само.

• Повечето млади хора, които са се самоубили, се приспособяват доста добре на небето. Твърди се, че самоубийците отиват в ада и страдат заради „греха” си – това е мит. Филмът „В какво се превръщат мечтите” с Роби Уилямс като че още повече го утвърждава. /По мое мнение, сценаристът се е опитал да създаде една метафора на самоубийството, но съм разговаряла с много хора, които приемат филма буквално./

На небето гледат неодобрително на самоубийството, защото по този начин се губи едно тяло, което би могло да служи на Светлината. Но никой не осъжда самоубийците и никой не ги изпраща в ада или „на долната земя”. Те могат сами да създадат свой ад, ако изпитват огромна вина, когато осъзнаят каква мъка са причинили на близките си. Но повечето самоубийци, с чиито души съм разговаряла, бързо прощават на себе си и на всички, към които са таили гняв.

Тези хора са заобиколени от ангели и водачи, които се грижат за тях като истински психотерапевти. Вашите молитви също биха могли да им помогнат да се излекуват и да повдигнат духа си. Много често им се възлага да се заемат с нещо като общественополезна дейност – например временно да станат духовни водачи на хора, склонни към самоубийство, и да ги убедят да не посягат на живота си.

* * *

Родителската вина като че ли върви заедно с отглеждането на децата. Това ужасно чувство нараства винаги, когато детето се разболее, нарани или умре. Но „Курс по чудеса” напомня, че вината не е форма на любов; всъщност това е маскирано нападение. Когато чувстваме вина, ние атакуваме себе си и показваме неуважение към свободната воля на другия. Често тя е проява на високомерие в най-лошия му вид, особено ако си внушаваме как сме могли да се втурнем и да спасим ситуацията. Може би да, може би не. Но каква полза да се критикуваме, когато вече е късно? Нашите починали близки, особено децата, искат да бъдем щастливи. А най-прекият път към радостта, който ми е известен, е като служим, използвайки вродените си таланти, естествените си интереси и увлечения.

Нашата работа може да се превърне в жив паметник на починалото ни дете; можем да придадем смисъл на привидно безсмислената му смърт. Например, посадете дърво в памет на детето, организирайте инициативи в помощ на децата, създайте фонд за подпомагане на деца в подобно положение, участвайте в групи за взаимопомощ и говорете пред родители на починали деца за живота и смъртта на своето дете, носете към шофьорската си книжка документ, че сте съгласни да станете донор на органи /непременно уведомете семейството си за това решение/, напишете статия за детето си, наречете звезда на негово име, направете фондация в негова памет. Независимо дали постъпката ви изглежда незначителна или величествена и героична, детето ви ще бъде много благодарно. Освен това сигурно ще се присъедини да ви помага в това начинание.

ЖИВОТЪТ ПРОДЪЛЖАВА

В следващите няколко глави ще научите за някои методи, чрез които можете да поддържате връзка с любимите си хора чрез духовно общуване. Както видяхме в последните две глави, техните души искат да продължим да водим здравословен, щастлив и смислен живот. А това като че ли е най-добрият жив паметник, който бихме могли да им издигнем.

КАК ДА РАЗБЕРЕТЕ ДАЛИ ТОВА НАИСТИНА СА ВАШИТЕ АНГЕЛИ ИЛИ ПРОСТО СИ ВЪОБРАЗЯВАТЕ

Малкото момиченце се взира в пространството край лявото си рамо и сякаш води едностранен разговор.

• С кого говориш, миличка? – пита майка й.
• С моя ангел – отговаря то, сякаш е нещо съвсем очевидно.

По-късно майката ми каза:

• Най-странното е, че ние не сме религиозно семейство и никога не сме говорили за ангели пред нея. Доколкото знам, тя никога не е чувала нищо по този въпрос.

Слушала съм подобни истории от родители по цял свят. Децата определено са по-възприемчиви и могат по-добре да чуват и виждат своите ангели от средностатистическите възрастни. Защо ли? Въз основа на моите изследвания, основната причина е в това, че децата не се замислят дали ангелите и техните послания са истински, или са плод на въображението им. Те просто се забавляват от преживяването, без да подлагат на съмнение неговата истинност. Може би поради това д-р Уйлям Макдоналд от Държавния университет в Охайо е установил в своите изследвания, че децата имат по-надеждни психични възприятия от всяка друга възрастова група.

Ние, възрастните, толкова се притесняваме дали не си измисляме тези ангели, че често отхвърляме истинските Божествени наставления! Ако можехме да бъдем като децата и поне за малко да изоставим съмненията, бихме могли да се радваме на по-дълбоки и многостранни преживявания с Бог и Ангелското царство. Но нашето „пораснало” ляво мозъчно полукълбо често командва парада и изисква факти и доказателства. А може би горчивият опит ни е направил предпазливи в това отношение. Ние искаме гаранции, че животът ни наистина ще се подобри, преди да се решим да напуснем работа и да се заемем със самостоятелен бизнес или да се преместим от града, в който сме израсли.

За щастие, някои отличителни белези ще ни помогнат да разграничим истинското ангелско присъствие от фантазиите /или от енергиите, които внушават страх/. Получаваме ги с помощта на Божествените си сетива: зрение, слух, мисли и чувства. Ние получаваме послания от ангелите чрез всичките си сетива, но имаме едно водещо, към което сме специално настроени. Например, моята най-развита способност е виждането, затова повечето от контактите ми с ангелите се осъществяват под формата на образи. Друг може да е по-добре настроен към вътрешните си усещания, мисли и слух.

АНГЕЛСКОТО ПРИСЪСТВИЕ КАТО УСЕЩАНЕ

Най-често хората имат емоционално или физическо „усещане” за ангелите. Ако несте сигурни дали наистина имате посещение или съобщение от тях, обърнете внимание на следните признаци:

Истинско общуване с ангелите чрез усещанията

При такава среща може да почувствате:

• Топлина и ласка, сякаш някой ви прегръща с любов.

• Сигурност, дори и да ви предупреждават за някаква опасност.

• Често се долавя някакъв приятен аромат от невидим източник, например на цветя или на любимия парфюм на починал близък човек.

• На леглото или на дивана се появява вдлъбнатина, сякаш някой току що е седял до вас.

• Променят се налягането и температурата в стаята.

• Усещате, че някой сякаш ви докосва по главата, косата или рамото.

• Чувствате се сънливи или превъзбудени след срещата.

• Знаете с пълна увереност, че „това е истина”.

• Имате постоянно и непрекъснато вътрешно усещане, че трябва да направите определени промени в живота си или да предприемете някаква конкретна стъпка.

• Струва ви се, че край вас стои познат човек, например починал близък.

• Всичко това ви изглежда съвсем естествено и се появява спонтанно.

Въображаемо или фалшиво общуване чрез усещанията

В такива случаи усещате:

– Студ и тръпки.

– Страх или паника.

– Няма никакъв аромат или усещате непозната и неприятна миризма.

– Някой ви докосва сексуално /ако това стане, веднага призовете архангел Михаил да изчисти енергията/.

– В стаята става ледено студено.

– Чувствате се съвсем сами.

– Нормалните ви чувства се връщат много бързо.

– Знаете с абсолютна сигурност, че всичко това не е реално.

– Имате вътрешно усещане, че трябва да промените нещо в живота си, но тези мисли и идеи са продиктувани от отчаяние, а не от Бог.

– Присъствието ви се струва напълно чуждо.

– Някой ви се натрапва, сякаш ви кара насила да участвате в това и да приемете съветите му.

АНГЕЛСКОТО ПРИСЪСТВИЕ КАТО МИСЪЛ

Общуването ви с ангелите може да се прояви под формата на идеи или мисли, а не като чувство. Много велики мислители и откриватели по света са получили новаторските си идеи от етера. Ето как да отличите истинските от фалшивите мисли:

Истинско общуване с ангелите чрез мисъл

Ето какви са признаците:

• Непрекъснато и настойчиво получавате едни и същи идеи.

• Имате една и съща основна идея как да разрешите даден проблем или да помогнете на другите.

• Идеите са позитивни и ви дават възможност за действие.

• Получавате категорични указания каква стъпка да предприемете в даден момент, а след като приключите, ви се казва какво да правите по-нататък.

• Получавате вълнуващи идеи, които ви изпълват с енергия.

• Идеите ви осеняват като „гръм от ясно небе” или идват в отговор на молитвите ви.

• Предполагат предприемане на конкретни действия в човешкия свят и свършване на определена работа.

• Изглеждат ви смислени, разумни и верни.

• Отговарят на естествените ви интереси, влечения и способности.

• Знаете, че някой от починалите ви близки е край вас, без да го виждате.

Въображаемо или фалшиво общуване чрез мисъл

Ето какви са признаците:

• Преживяването е случайно или се променя непрекъснато.

• Внушават ви се определени идеи или как да станете богати и известни.

• Мислите са обезсърчаващи или обидни.

• Принуждават ви да обмисляте най-лошите сценарии.

• Мислите ви потискат или плашат.

• Идеите се раждат бавно или идват в отговор на тревогите ви.

• Следват схемата „Как да забогатеем бързо”.

• Струват ви се празни или „недоносени”.

• Не са свързани с нищо, което сте вършили досега, или не отговарят на интересите ви.

• Първото, което ви идва наум, е да избягате от ситуацията, вместо да помислите как да помогнете на другите.

ОБЩУВАНЕ С АНГЕЛИТЕ ЧРЕЗ СЛУХА

Според най-изтъркания анекдот сред студентите по психология, чуването на гласове е признак за лудост. Противно на това, повечето светци, мъдреци и велики откриватели по света са получили напътствията си точно по този начин. Преди да се опитат да ми откраднат колата, аз чух силен и ясен глас в ухото си, който ме предупреждаваше за това. И хиляди хора са ми разказвали подобни предупреждения, спасили живота им в опасни ситуации по начини, излизащи извън рамките на нормалното.

Разликата между чуването на истинския Божи глас, въображението и халюцинацията е ясна и очевидна. Ще ви дам известна информация, за да се научите да отличавате посланията на вашите ангели от собствените си фантазии. Що се отнася до халюцинациите, редица учени отбелязват следните характерни признаци:

• Ето как изследователят Д. Дж. Уест определя разликата между халюцинацията и истинското свръхестествено преживяване: „Патологичната халюцинация по правило се придържа към постоянни и устойчиви схеми, винаги се появява при разгърната клинична картина, но не и по друго време, и се придружава от други симптоми, по-специално нарушения в мисленето и загуба на представа за заобикалящата среда. Спонтанните психични /наричани понякога „паранормални”/ преживявания често са изолирано явление, несвързани с никакво заболяване или разстройство, и определено не се придружават от загуба на контакт с обичайната околна среда.”

• Ученият д-р Брус Грейсън е проучил 68 души, преминали през предварителни клинични изследвания, за да се изключивъзможността да са болни от шизофрения. Д-р Грейсън установява, че половината от изследваните лица са имали паранормални преживявания – виждали са свои починали близки, при това с отворени физически очи.

• Учените д-р Карлис Осис и д-р Ерлендър Харалдсон отбелязват, че при повечето халюцинации хората са убедени, че виждат живи човешки същества. При психични преживявания, свързани с видения, човекът знае, че вижда духовно същество, например ангел, починал близък или Извисен учител.

Същество от небето може да ни говори с ясен безплътен глас някъде извън главата; чрез разговор, който „случайно” сме подслушали; или чрез музика, която чувате непрестанно в главата си или по радиото.

Истинско общуване с ангелите чрез слуха

• Изреченията започват с думите „ти” или „ние”.

• Имате усещането, че някой друг ви говори, дори гласът да звучи като вашия собствен.

• Посланията съвсем ясно и очевидно отговарят на притесненията и въпросите ви в този момент.

• Гласът говори недвусмислено и по същество.

• Гласът е позитивен и любящ, дори да ви предупреждава за опасност.

• Призовава ви да предприемете незабавни действия, включително да промените мисленето и нагласата си така, че да изхождате от любовта.

• Докато се събуждате сутрин, може да чуете глас, който изрича името ви.

• Може да чувате прекрасна, безплътна „неземна” музика.

• Получавате съвети как да подобрите живота си или да помагате на другите.

Въображаемо или фалшиво общуване чрез слуха

• Изреченията обикновено започват с „Аз”.

• Струва ви се, че разговаряте със себе си.

• Посланията са неясни, загадъчни или неразбираеми.

• Гласът се изразява многословно и двусмислено.

• Гласът е подигравателен, плашещ или груб.

• Съобщава ви клюки или лъжи за други хора.

• Чувате обидни думи.

• Чувате силни, неприятни звуци или нехармонична музика.

• Посланията нараняват вас или други хора.

ОБЩУВАНЕ С АНГЕЛИТЕ ЧРЕЗ ВИЖДАНЕ

Общуването ви с ангелите може да бъде свързано с виждане – в будно състояние, на сън или в медитация. Има много начини да отличите истинските от фалшивите видения.

Истинско общуване с ангелите чрез виждане

• Образите, видени насън, изглеждат почти сюрреалистични, с ярки цветове и силни емоции.

• Виждате искри или проблясъци, или цветни облаци.

• Имате усещането за спонтанност и естественост на образите.

• Виждате непрекъснато едни и същи неща – перо, монета, птица, пеперуда, дъга, поредица от числа и т.н., и това съвсем не е случайно.

• Получавате видения как да служите и помагате на другите.

Въображаемо или фалшиво общуване чрез визуални образи

• Сънищата са обикновени и лесно се забравят.

• Виждате най-лошите сценарии, без да получавате указания как да ги избегнете.

• Имате чувството, че предизвиквате образите насила.

• Търсите знаци, но не откривате никаква последователност, или тълкувате видяното така, както ви се иска.

• Получавате визуални образи, основани върху егото, например как да печелите за чужда сметка.

ОБЪРНЕТЕ ВНИМАНИЕ НА ПОСЛАНИЕТО

Независимо дали ангелските послания идват до вас като образ, глас, идея, чувство или комбинация от четирите, можете да отличите истината от лъжата, като обърнете внимание на признаците, изброени в тази глава. Бъдете сигурни, че ако се изправите пред някаква опасност, преди да ви е дошло времето да си тръгнете от този свят, ангелите ще ви предупредят много ясно и недвусмислено, независимо под каква форма. В ежедневието информацията може да се появява едва доловимо, но в следващите глави ще прочетете как бихте могли да я направите по-отчетлива и разбираема.

Всеки притежава еднакви възможности да общува със своите ангели, защото всички хора са еднакво „надарени” духовно. Някои хора могат да ви изглеждат по-развити психично, но причината е, че те са пожелали да се вслушат, да повярват и да се доверят на сигналите, които получават чрез духовните си сетива.

Най-голямата пречка, която съм забелязала при моите ученици, които се опитват да развият психичните си сетива, е в това, че те се стараят много упорито да накарат нещата да се случат. Те толкова горещо желаят да видят или чуят някой ангел, че се напрягат твърде силно. Но винаги, когато човек се вкопчва здраво в нещо, той го прави от страх. Тревожи го мисълта : „Сигурно няма да мога да виждам или чувам; може би нямам ангели” – или някакво друго смътно подозрение, основано върху егото. А егото не притежава никакви психични способности, защото винаги изхожда от страха. Единствено любящият Висш Аз във всеки от нас би могъл да общува с Божествения свят.

Затова, колкото повече се отпуснете, толкова по-лесно ще ви бъде да общувате съзнателно с ангелите си. Дихателните упражнения са прекрасно начало, както и оптимизмът, присъщ на повечето деца. Те казват: „Разбира се, че имам ангели. Всеки има!”. Децата не се замислят дали не си въобразяват, когато виждат ангелите; просто им се радват и ги приемат. В резултат от това им е много по-лесно да видят и чуят своите ангели-пазители. Ако престанете да се притеснявате дали връзката ви с Божествения свят е истинска или не, ще преодолеете блокажите на егото си и ще се радвате на естествените – и съвсем реални – дарби на своя Висш Аз.

Ангелите казват, че страхът е истински хищник на територията на психиката. Той отнема съзидателния контрол от душата и настоява да му позволите да ръководи вашите настроения, планове и решения. Той ви отнема силите – на вас, всесилните. Способността ви да вземате решения се обезсилва по негова заповед. Не позволявайте на страха да нахлува на ваша територия, където е щастието, защото това е благословеното Божие царство. Вие сте по-могъщи от всяка „страшна сила”. Вашата Божествена воля може да преодолее всеки мрак. Светлината на вашия Създател ще заслепи всички врагове, стига само да насочите съзнанието си към нейното сияние.

Затова, вместо да се съмнявате в способността си да общувате с ангелите, нека да се насочим към това по какъв начин получаваме реални послания от небесата и как да направим тази връзка още по-стабилна. В следващите няколко глави ще разгледаме различни начини, по които можем да „увеличим звука” и „яркостта” на ангелските послания.

КАК ДА УСЕЩАТЕ ВАШИТЕ АНГЕЛИ

Когато ангелите или починалите ви близки се приближат твърде много до вас, можете да почувствате тяхното присъствие. Много хора, които съм интервюирала, си спомнят, че са усетили определен дух край себе си. Мнозина казват нещо такова: „Да, снощи почувствах, че майка ми е до мен. Беше съвсем реално, но все още се чудя дали не си въобразявам.”

Някои хора са склонни да пренебрегват интуицията си и да не вярват на себе си. Колко пъти ви се е случвало да имате вътрешното усещане, че не бива да започвате някаква връзка, да постъпвате на тази работа, да купите нещо или да завиете точно тук? И колко често сте отхвърляли това чувство, предприемали сте въпросното действие и после сте съжалявали?

Разбира се, независимо дали сте послушали вътрешния си глас или не, подобни ситуации са ви дали възможност да се научите следващия път да се доверите и да следвате Висшия си Аз. Това е процес на общуване с вашите ангели и починали близки – тук става въпрос за доверие към вашите чувства като достоверен и точен инструмент за предсказване на бъдещето, който Бог е инсталирал във вас.що се отнася до присъствието на починал близък, трябва да повярвате, че наистина можете да различите един човек от друг. Така погледнато, всеки е природно надарен екстрасенс и медиум.

Ако влезете в ролята на медиум за други хора, от вас се изисква да се доверите на чувствата си по същия начин, както го правите за себе си. Когато провеждам сеанс с непознат човек, най-напред казвам намерението да се свържа с починалите му близки. В повечето случаи получавам визуални образи, защото това е моят основен канал за общуване с духовния свят, но голяма част от работата ми се основава също така и върху усещанията.

Хората и след смъртта запазват енергийната структура и физическия си облик от предишното съществуване – тъкмо това виждат медиумите. Онези, които са преживявали среща с починал познат човек, казват, че „призракът” изглежда такъв, какъвто е бил приживе, но по-млад и с по-силна енергия. Въз основа на личния си опит знам, че енергийната структура на починалите е сходна с дължините на вълните от спектъра на цветовете: по-възрастните дами имат по-дълга и по-бавна дължина на вълната, докато вибрационните честоти на младите са по-високи, освен това жените вибрират по-бързо от мъжете.

Можете да установите контакт единствено въз основа на тези усещания, ако възприемате вълните подобно на сонар. Всеки човек има уникални „пръстови отпечатъци”, които разкриват неговата личност, емоционалност, поведенчески модел, навици и други отличителни характеристики. Случвало ли ви се е да се приберете у дома и да усетите кой е вкъщи, дори ако семейството ви се състои от няколко души и нямате физическо доказателство за нечие присъствие? Или, да речем, намирате се в кухнята и приготвяте вечеря, а входната врата се отваря. Без да прибягвате до помощта на логиката, вероятно ще можете да кажете кой се прибира. Друг пример: влизате в стая, пълна с хора, и усещате общото настроение.

По същия начин, когато ваш починал близък е край вас, можете да усетите уникалния му енергиен „пръстов отпечатък”. На моите ясновидски сеанси съм установила, че 90 % от клиентите ми всъщност знаят кой стои до тях – те идват при мен само да получат потвърждение за истинността на това, което усещат. По някаква причина не са готови да приемат, че интуицията им е съвсем вярна, докато някой външен „експерт” не го потвърди.

Представете си колко е трудно на професионалните ясновидци като мен да си „рискуват главата” с публични сеанси по телевизията, по радиото и на семинари. Когато аз участвам в такива прояви, в повечето случаи нямам никаква представа от информацията, която получавам. Но се доверявам достатъчно на вътрешните си усещания и я казвам на глас: „Да, точно така!” Това ми е струвало дълги години практика, молитви, среща със смъртта и много „опити и грешки”, докато постигна такава увереност в себе си. Надявам се, че в крайна сметка всеки може да се научи да се доверява на емоционалните и физическите си усещания.

НАЙ-ЧЕСТО СРЕЩАНИТЕ НАЧИНИ, ПО КОИТО МОЖЕТЕ ДА УСЕТИТЕ ПРИСЪСТВИЕТО НА НЕФИЗИЧЕСКО СЪЩЕСТВО

По-долу са изброени най-често срещаните начини, по които можете да общувате със своите ангели или починали близки, с помощта на усещанията:

• Усещате любимия парфюм на починалия или друга характерна миризма.

• Долавяте лек аромат на цветя или мирис на дим, въпреки че наоколо няма цветя или огън.

• Усещате, че някой ви докосва, гали косата ви, побутва ви, закриля ви, завива ви или ви прегръща.

• Усещате, че някой седи до вас, дори виждате вдлъбнатина върху леглото или дивана, където починалият човек или животно току-що е седяло.

• Забелязвате промяна във въздушното налягане, чувствате стягане около главата, струва ви се, че нещо ви почуква по челото, усещате как някаква духовна материя минава през главата ви, чувствате се така, сякаш някой ви е потопил под вода.

Други усещания:

• Промяна на температурата в стаята.

• Внезапен прилив на еуфория или блаженство.

• Вътрешно чувство, че преживявате нещо сюрреалистично, което трудно бихте споделили с околните.

• Чувство за нещо познато, сякаш край вас се намира починал човек, който ви е близък.

Истинските срещи с ангелите дават усещане за топлина, безопасност и комфорт, докато фалшивите предизвикват студ, тръпки и страх. Измамните конспекти могат да идват от вашето его или от духове, закотвени към Земята. Тези същества се страхуват да отидат в Божията светлина след смъртта си, било то защото са привързани към земни неща /например, имот или зависимост от дрога/, или се боят, че Бог ще ги съди и ще ги изпрати в „ада”. Затова те остават близо до Земята и могат да се месят в съдбата на живите. Повече информация ще намерите в книгата ми „Пътят на работниците на Светлината” /Изд. Хей Хаус, 1997/.

Има още една деликатна тема, за която искам да поговорим. Някои от тези духове се свързват с живите от сексуални подбуди. Срещала съм много вдовци и вдовици, които с удоволствие продължават интимните връзки с починалите партньори. Но има и съвсем различни случаи. Неотдавна се запознах с последователки на движението Нова епоха, които разказваха, че имат доброволни сексуални контакти с нефизически същества от духовния свят. Аз бих нарекла това насилие спрямо живите, тъй като един високо еволюирал водач или ангел никога не би общувал с човек по този начин. Въпреки че жените като правило изпитват положителни емоции от тези контакти, аз получих много ясно указание, че подобни преживявания насърчават закотвените към Земята духове да останат сред нас. Освен това те могат да попречат на живите да започнат нова връзка, тъй като потенциалните ухажори подсъзнателно усещат, че в играта участва и друг любовник.

Срещите със същества от нисшите нива обикновено предизвикват усещане за празнота, докато истинският контакт с ангелите и починалите ви близки ви припомня, че те винаги са край вас. Как да разберете, че тъкмо някой от тях ви помага? Ангелската енергия ще повдигне духа ви по най-различни начини. Внезапно ще усетите прилив на любов и радост, без видима причина, или ще получите ясно вътрешно усещане… и ако го последвате, ще живеете щастливо и ще ви се случват чудеса. Починалите ви близки ще ви се струват много познати. Най-вероятно ще можете да определите кой е човекът, може би дори ще усетите прегръдка, докосване, промяна във въздушното налягане или особен аромат.

Можете да използвате тези усещания, за да направите „пробен тест” на интуитивните си възприятия, като отбелязвате реакциите си. Да речем, например, че трябва спешно да се преместите да живеете другаде. Водите вътрешна борба, чудите се как тази промяна ще повлияе на семейството, приятелите и професията ви. Въпреки че не сте наясно с всички тези фактори, можете да „изпробвате бъдещето” и да се научите по-добре да приемате духовните напътствия.

Представете си какво ще се случи, ако останете да живеете там, където сте сега, и се съсредоточете върху чувствата си. С какво се изпълва сърцето ви – с облекчение, тъга, радост или с някакво друго чувство? Дали някоя част на тялото ви се стяга или отпуска в отговор на мисления образ?

Сега сравнете емоционалните и физическите си усещания с другия вариант – какво ще стане, ако се преместите? Усещанията ви са много чувствителни датчици, които ви показват какво всъщност желае душата ви и каква е Висшата ви воля, тоест Божията воля.

КАК ДА ПОДОБРИТЕ СПОСОБНОСТТА СИ ЗА ЯСНО УСЕЩАНЕ

Ако не сте наясно с емоционалните и физическите си усещания, можете да използвате дадените по-долу методи, за да отворите някои важни канали за общуване с небесата. Щом развиете по-голяма чувствителност, животът ви ще стане по-богат и личните ви взаимоотношения ще се задълбочат; ще усещате по-силно състраданието и Божията любов, ще разбирате по-лесно хората, ще станете по-уравновесени и по-склонни да забелязвате и следвате интуицията си.

Ето няколко начина да увеличите способността си за ясно усещане:

• Сложете близо до леглото си кварцов кристал, докато спите. Можете сравнително евтино да си купите заострен кристал /цилиндър с връх в единия край/ от езотеричните магазини или на изложение за камъни. Оставете кристала на Слънце поне четири часа, за да го изчистите от всякакви енергийни остатъци от предишните му собственици. После сложете един или няколко къса на нощното си шкафче или под леглото. В първия случай поставете кристала легнал, с върха към главата ви. Във втория случай го сложете изправен, с върха към главата или сърцето.

Ако чувствителността ви започне да се повишава, вероятно ще трябва да обърнете върха на кристала в друга посока. Може би дори ще го преместите далеч от леглото. Силно чувствителните „ясноусещащи” понякога страдат от безсъние, ако кристалите са твърде близо до леглото.

• Използвайте есенция от розова вода или розово масло. Ароматът на розовата вода отваря сърдечната чакра – това е енергийният център, който контролира ясното усещане. Купете си розова роза и често вдъхвайте уханието й, или висококачествено ароматно масло от естествени цветя, без синтетични примеси. Втрийте малко от маслото в сърдечната област и близо до носа, за да се наслаждавате на аромата.

• Носете огърлица от розов кварц. Този красив кристал отваря сърдечната чакра също толкова добре, колкото розовата роза, защото е настроен към сърдечната чакра. Розовият кварц не само ще активира способността ви към ясно усещане, но и ще ви помогне да отворите сърцето си за прекрасни романтични преживявания в живота.

• Повишете чувствителността си чрез упражнения с физическо докосване. Затворете очи и вземете един предмет от бюрото си. Опипвайте го бавно и съзнателно, като отбелязвате и най-малките подробности. Потъркайте го по ръба на дланта и ръката и се съсредоточете върху усещанията си. Помолете доверен приятел внимателно да завърже очите ви и да ви подава непознати предмети, за да ги опипате. Може да ви дава и храна да я вкусите. Съсредоточете цялото си внимание върху физическите и емоционалните си усещания и се опитайте да отгатнете какъв е този предмет.

• Настройте тялото си чрез упражнения и лека храна. Когато се чувствате уморени, натежали и тромави, ще ви бъде по-трудно да различавате усещанията си. Бягането, спортното ходене, йога или други леки физически тренировки ще ви помогнат да разчитате по-ясно смисъла на сигналите, които получавате чрез ясно усещане. По същия начин леката здравословна храна ще ви предпази да не натежите. Усещането за тежест и тромавост поради неподходяща храна може да блокира каналите ви за общуване с Божествения свят. Всичко, което би накарало тялото ви да се чувства по-добре – включително масаж, следобедна дрямка или ароматна вана – ще повиши чувствителността ви към фините усещания.

ЗАЩИТА

Ясноусещащите обикновено споделят, че са твърде чувствителни. „Поемам вредни енергии от проблемите на околните” и „Улавям чувствата на другите и това просто ме смазва” – ето двете най-често срещани оплаквания сред хората с такава нагласа.

По ирония на съдбата ясноусещащите често упражняват професии, които предполагат физически контакт. Масажът, енергийното лечение, медицината и психологията са сред предпочитаните специалности при хората, които общуват със света чрез усещанията и чувствата си. Те прекрасно се справят със своята работа, но наред с това трябва да вземат мерки, за да не поемат част от негативните емоции на клиентите си.

Има два начина да се справите с този проблем: предварителна подготовка и изчистване. Превантивните мерки означават изграждане на защита срещу чуждите вредни енергии. Изчистването предполага освобождаване от това, което вече сте поели, включително вашите собствени мисли, основани върху страха.

Щит

Превантивните мерки малко приличат на предпазните средства срещу забременяване – не са 100 % сигурни, но все пак са доста ефективни. Има десетки начини да се защитите. Тук изброявам някои от най-любимите ми:

1. Музика: Ангелите казват, че музиката играе ролята на енергиен екран, защото ни обгръща със защитна енергия. Следователно в стресови ситуации е по-добре край нас непрекъснато да звучи музика.

Тя е едновременно предпазна мярка и средство за изчистване. Архангел Сандалфон е покровителят на музиката, освен това двамата с архангел Михаил могат да премахнат въздействието на негативните енергии. Призовете Сандалфон да ви помогне да подберете най-подходящата музика при различни случаи. Пуснете си диск, докато медитирате, и помолете архангела да ви защити и изчисти с помощта на мелодията.

2. Розова светлина. Веднъж, докато бях на фитнес, ангелите ме научиха на този метод. Запознах се с една жена в залата и тя започна да ми разказва за многобройните си операции с най-големи подробности. Знаех, че има нужда да сподели проблемите си с добронамерен човек, но също така разбирах, че с безспирните си приказки за болести и страдания тя изхвърля навън всички вредни енергии.

Мислено повиках ангелите си на помощ. Те веднага ме посъветваха да се защитя в тръба от розова светлина. Представих си, че се намирам вътре във висок цилиндър, сияещ в розово, сякаш се пъхнах в гилза от червило. Той се разтегли и стигна над главата и под краката ми.

-Никога не ти е харесвало да се защитаваш с бяла светлина, – ми напомниха ангелите, – защото все ти се струва, че така прекъсваш връзката си с хората. Тъй като житейската ти мисия изисква от теб тъкмо обратното – да общуваш с тях, а не да се изолираш /както правеше в последния си предишен живот/, ти се отказа от щита от бяла светлина.

Те казваха истината. Въпреки че знам много за енергийните щитове, рядко ги използвам, защото искам да бъда на разположение на пациентите си. Известно време работех с психиатър, който провеждаше консултациите си, защото това ме караше да се чувствам изолирана от клиентите си.

Ангелите ми обърнаха внимание върху още нещо:

• Забележи, че щитът от розова светлина е съвсем различен. Виж колко интензивно излъчва енергията на Божията любов към тази жена. Гледай как проектира красива и мощна небесна енергия навътре, към теб. И нищо не може да проникне през този щит от розова светлина, освен енергиите, които идват от Божията любов. По този начин можеш да проявиш най-голямо внимание към жената, без да поемеш в себе си нейните илюзорни представи за страданието.

От този ден използвам щита от розова светлина с голям успех, освен това имам положителни отзиви от всички, които съм научила на тази техника. Благодаря ви, ангели!

Изчистване

Понякога се чувстваме уморени, раздразнителни или потиснати, без да знаем защо. Често причината е в съприкосновението ни с нечии негативни нагласи. Ако професията ви е свързана с това, да помагате на хората, вие в голяма степен сте изложени на въздействието на чуждите вредни енергии и затова е изключително важно да ги изчиствате редовно от себе си.

Ето моите най-предпочитани методи за изчистване:

1. Растения: Може би най-простият начин за изчистване от енергийни отпадъци е с помощта на Майката Природа. Знаем, че растенията могат да превръщат въглеродния диоксид в свеж кислород – по същия начин те преобразуват нисшите енергии. Зеленината е много добро средство за освобождаване на тялото от енергийни токсини.

Ангелите ни съветват да държим растения до леглата си – една саксия върху нощното шкафче ще направи чудеса за вас, докато спите! Растението ще поеме тежките енергии, които сте поели през деня, и ще ги изпрати в духовния свят. Не се притеснявайте … това няма да му навреди.

Ако работата ви е свързана с хора, особено ако сте масажисти или психотерапевти /т.е. изложени на негативните енергии, които клиентите освобождават/, сложете растения на работното си място. В края на деня ще се чувствате по-свежи само с това просто средство! Ангелите казват, че най-добре действат растенията с широки листа, защото повърхността им поема по-големи енергийни полета. Затова бръшлянът и филодендронът са много подходящи. Избягвайте растенията с бодли или остри листа. Интересното е, че фън шуй – древното китайско изкуство за месторазполагането – също препоръчва да се пазим от тях. Очевидно листата им, наподобяващи острие на меч, възпрепятстват потоците от положителна енергия.

2. Прерязване на енергийните нишки. Всеки, който работи с хора – професионално или като доброволна проява на любезност – би трябвало да знае за етерните нишки и как да се справя с тях. Винаги щом някой се прикачва към вас от страх /например да не го изоставите или защото вярва, че вие сте неговият източник на енергия и щастие/, между вас възникват енергийни нишки. Всички ясновидци могат да ги видят, а интуитивните хора ги усещат. Приличат на медицински маркучи и действат като газопроводни тръби.

Когато се прикачи към вас, човекът с проблеми започва да смуче енергията ви през тези етерни нишки. Може да не ги виждате, но определено усещате резултата: чувствате се уморени или тъжни, без да знаете защо. Е, защото човекът от другия край на тръбата току-що е изтеглил от силата ви или ви е изпратил вредните си енергии.

Затова всеки път, когато помогнете на някого или когато се почувствате апатични, тъжни или уморени, би било добре да „прережете нишките”. Това не означава, че отхвърляте, изоставяте или се разделяте с човека. Просто прекратявате нефункционалните аспекти на връзката, основани върху страх или взаимна зависимост. Онази част, която е от любовта, остава незасегната.

За да прекъснете нишките, кажете мислено или на глас:

Архангел Михаил, сега те призовавам. Моля те, прережи нишките на страха, които изсмукват моята енергия и жизнена сила. Благодаря ти!”

После останете неподвижни няколко минути. Не забравяйте да вдишвате и издишвате дълбоко по време на процеса, тъй като дъхът отваря вратите за ангелите и те идват на помощ. Вероятно ще усетите как нишките се прерязват и изваждат от вас. Може да почувствате разлика във въздушното налягане или други явни признаци, че някой работи върху вас.

Човекът от другия край на нишката ще си помисли за вас в момента на прерязването, без да знае защо. Вероятно ще получите куп телефонни обаждания и писма по Интернет от типа „Тъкмо си мислех за теб” от хора, които са били „прикачени” към вас. Не се поддавайте на погрешни заключения по техен адрес. Помнете: не вие сте техният източник на енергия и щастие – това е Бог. Нишките ще се появяват отново всеки път, щом човекът отсреща се закачи за вас от страх, затова ги прерязвайте, когато се налага.

3. Изчистване чрез вакуум: Когато се тревожим за някого, когато обвиняваме себе си за нещастието на някой друг или правим масаж на емоционално наранен човек, има вероятност да подхраним негативната му енергия поради погрешно разбрана готовност да му помогнем. Всеки прави това, особено работниците на Светлината, които ревностно се стремят да помогнат на другите – често за своя сметка. Ангелите ни показват различни методи /като описания по-долу/, чрез които ще останем балансирани, докато служим на хората. Те искат от нас да им помагаме, но без да вредим на себе си. Това означава да бъдем готови да приемаме помощ от другите, включително от ангелите. Много работници на Светлината умеят прекрасно да се раздават на хората, но не са добри в получаването. Чрез този метод ще възстановите равновесието.

За да се изчистите чрез вакуум с помощта на ангелите, кажете мислено:

„Архангел Михаил, призовавам те сега да ме изчистиш чрез вакуум от въздействията на страха.”

След това вероятно ще видите или почувствате присъствието на огромно същество – това е архангел Михаил. Ще го придружават по-малки ангели, известни като Милосърдния отряд.

Забележете, че Михаил държи вакуумна помпа. Гледайте как вкарва тръбата през темето на главата ви /или в коронната чакра/. Можете да заявите, че искате помпата да работи на слаба, средна висока или свръхвисока мощност. Освен това можете да му покажете къде искате да вкара тръбата по време на процеса. Мислено я насочете вътре в главата си, в тялото и около всичките си органи. Изчистете всяка част – от темето до пръстите на краката.

Можете да видите как тръбата засмуква валма от енергийни отпадъци, сякаш чистите мръсен килим с прахосмукачка. От другата страна членовете на Милосърдния отряд ще посрещнат добронамерено всички същности, попаднали в тръбата, и ще ги изпроводят в Светлината. Не спирайте да чистите с „прахосмукачката”, докато не остане нито един енергиен боклук.

Щом бъдете изчистени, архангел Михаил ще превключи бутона и през тръбата ще потече плътна струя бяла светлина, подобна на паста за зъби. Това е нещо като „уплътняващ” материал, който ще запълни кухините, останали след изваждането на енергийните отпадъци.

Изчистването с вакуум е една от най-мощните техники, които съм изпробвала. Можете да я използвате и при други хора – пряко или от разстояние. Просто изкажете намерение и работата е свършена. Дори да не видите и да не почувствате нищо по време на процеса, дори да се чудите: „Не си ли въобразявам всичко това? – ще получите осезаеми резултати. При повечето хора след такъв сеанс депресията като по чудо изчезва и гневът стихва.

КАК ДА СЕ НАСТРОИТЕ КЪМ УСЕЩАНИЯТА СИ

След известна практика ще се настройвате все повече и повече към усещанията си и с по-голяма готовност ще се доверявате на мъдрите им съвети. Ако към духовния си репертоар добавите силата на мислите и идеите, ще имате две широки магистрали, по които ще получавате и следвате Божествените напътствия. В следващата глава ще се запознаем с възможностите на ясното знаене или „мислите от небето”.

КАК ДА ПОЛУЧАВАТЕ И РАЗБИРАТЕ ИДЕИ И МЪДРОСТ ОТ БОЖЕСТВЕНИЯ СВЯТ

Когато получавате някаква информация, в която сте абсолютно сигурни, без да знаете „откъде знаете”, това се нарича ясно знание. Сигурно ви се е случвало: спорите с някого на тема, върху която имате бегли познания, но нещо отвътре ви подсказва един – два факта и вие ги възприемате безрезервно, без да имате някакви доказателства в подкрепа. Събеседникът ви пита:

• Но откъде знаеш?

А вие нямате друг избор, освен да кажете:

– Просто знам – това е.

Сигурно понякога ви наричат „многознайко”, но в този епитет се съдържа зрънце истина. Вие наистина знаете много, но нямате представа откъде ви идва цялата тази информация.

Много велики откриватели, учени, писатели и лидери са използвали дарбата на ясното знаене, за да проникнат в колективното несъзнавано и да получат достъп до нови идеи и прозрения. Например Томас Едисон е казал: „Целият прогрес, целият успех идва от мисълта.” Твърди се, че Едисон и други велики изобретатели са медитирали, докато не стигнат до състояние на „мозъчна буря” и не получат вдъхновение и идеи.

Разликата между хората, които просто получават такава информация, и човека, който извлича полза от нея, е способността да я приеме като нещо полезно и специално.

Толкова много яснознаещи са записали информацията, която са получавали по този начин, като нещо съвсем очевидно за всички. Всеки ги знае тези неща – си казват яснознаещите. И две години по-късно откриват, че блестящата идея, която се е зародила в главите им, е била доразвита и лицензирана от друг човек. И така, предизвикателството пред хората, които получават Божествени напътствия под формата на мисъл, идея или откровение, е да ги приемат като уникална информация, която наистина би могла да дойде в отговор на техните молитви.

Да кажем, че молите небето за съвет – как да напуснете работа и да се заемете със самостоятелен бизнес. После ви хрумва бизнес идея, която може да е от полза за хората, и тази мисъл ви спохожда отново и отново /две от характерните черти на Божествените послания/. Но може да я отхвърлите със съмнение: „Да бе, всеки си мечтае за работа самостоятелно. Празни фантазии и надежди.”

Моят опит ме е убедил, че за яснознаещите е полезно от време на време да се откъснат от компютъра и офиса, да излязат сред природата и да получат здравословна доза свеж въздух. Много хора от мисловния тип са отдадени на работата си и имат нужда да се балансират с физически упражнения, фитнес, игри, занимания със семейството, духовност и лични връзки. Дори малкото време, отделено за такива дейности, ще помогне на яснознаещите да се научат как да реализират идеите, родени от Вечния разум.

РАЗСЪЖДЕНИЕ ИЛИ ОСЪЖДАНЕ

Хората, които предпочитат да общуват „мислено” с ангелите, обикновено имат по-висок коефициент на интелигентност от другите. Преди всичко те са страстни читатели с широк спектър от интереси, затова получават по-добри резултати от средните.

Когато достигнете интелектуалното ниво на осъзнаване, най-важното е кога разсъждавате и кога съдите. Между тези два интелектуални подхода има съществена разлика, която може да повлияе върху резултатите на духовно ниво.

Да започнем с един пример, свързан с пушенето на цигари. Сигурно ви е известно, че има множество изследвания, доказващи риска за здравето и връзката между пушенето и различни болести. Разсъждението ще каже: „Не ме привличат пушенето и пушачите. Не ме интересува миризмата на цигарите, нито тяхното въздействие.” Осъждането ще каже: „Пушенето е нещо лошо. Пушачите са лоши.” Забелязвате ли разликата? В единия случай работим със Закона за привличането, който просто ви подтиква да се придържате към личните си предпочитания, без да лепите етикети и да порицавате.

По същия начин, когато не сте сигурни дали някоя идея е подсказана от небето, обърнете внимание на вътрешните си механизми за разсъждение. Старата поговорка: „Ако се съмняваш, по-добре недей”, е много мъдра. Вътрешният ви компютър знае дали е така или не. Може би няма да се наложи да отхвърлите цялата идея, но ще трябва да преразгледате и обмислите някои нейни елементи.

Вероятно ще ви е нужна консултация със специалисти в области, с които не сте запознати. В такива случаи помолете мислено Бог и ангелите да ви срещнат с такива хора и с удоволствие ще забележите колко бързо ще установите връзка с тях.

Аз самата преживях такъв феномен, когато имах усещането, че трябва да напиша книга за вегетарианството. Знаех, че трябва да намеря сътрудник, който да бъде едновременно професионален диетолог и човек с духовни интереси, освен това да бъде запознат с вегетарианската диета. С цялата си вяра помолих Бог да ми намери такъв помощник. След три седмици на един от моите семинари дойде и ми се представи Беки Прелиц, специалист – диетолог. Каза ми, че дошла да слуша моята лекция, защото се интересувала много сериозно от духовните учения и начин на живот. „Ето такъв човек ми трябва!”, си помислих. Колкото повече разговаряхме с Беки, толкова повече се уверявах, че тя е специалистът, когото Бог ми изпрати в отговор на молитвите. Днес аз и съпругът ми Стивън сме добри приятели с Беки и нейния мъж Кристофър, а съвместната ни книга „Да се храним в Светлината: Как да станем вегетарианци, докато вървим по духовния си път” беше публикувана през 2001 г. от издателство Хей Хаус.

НАЙ-ЧЕСТО СРЕЩАНИТЕ НАЧИНИ, ПО КОИТО СЕ ПРОЯВЯВА ЯСНОТО ЗНАЕНЕ

Ето някои от начините, по които вероятно вече получавате напътствия от духовния свят:

• Срещате непознат човек и внезапно знаете подробности за него/нея, без преди това да сте го/я познавали.

• Разполагате с информация за някакво събитие, без да сте чели или чували за него.

• Имате предчувствие как нещо ще се развие по-нататък /например делово начинание, ваканционно пътуване или лична връзка/ … и се оказвате прави.

• Имате идея за бизнес, книга или откритие, която ви преследва непрекъснато. Започвате да я реализирате и установявате, че всичко върви по вода. Или не й обръщате внимание и разбирате, че някой друг е имал същата идея, но я е доразвил и е направил състояние от нея.

• Изгубвате дебитната си карта, ключовете или портфейла, питате ангелите къде може да са и получавате ясна информация, която ви води право към тях.

Истинското Божествено знаене е положително и настоятелно. То ви предлага начини да подобрите своя живот и живота на другите. То поставя ударение върху служенето и ако определена идея ви направи богати и известни, това е допълнителен бонус, а не основната мотивация на идеята. Фактически този тип алтруистични идеи обикновено носят полза на своите откриватели. Онези, които преследват лични цели, често отблъскват потенциалните си клиенти и купувачи, защото хората усещат фалшивите ценности зад идеята. Моята издателка и учителка Луиз Хей веднъж ми каза, че финансовото й състояние най-накрая се подобрило, когато започнала да мисли как да служи, а не какво ще получи. Когато приложих същия принцип в живота си, разбрах какъв оздравителен ефект има той върху моето щастие, както и върху кариерата и приходите ми.

Истинското ясно знаене ви помага да правите нещо, което наистина помага на хората, при това по такъв начин, че да ги подтикне да ви търсят като клиенти, купувачи, спонсори, слушатели, издатели и т.н. Тази сила идва от Създателя, Който знае кои са истинските ви таланти, интереси и увлечения и как тези качества могат да бъдат използвани за благото на хората. В библейски времена парите били наричани „таланти”. Вие също притежавате таланти, за които можете да получавате пари.

Истинското ясно знаене не просто размахва под носа ви някакъв блян, а после гледа отстрани как ние се мъчим да намерим начин да го реализираме. Не! То ни дава подробни указания, стъпка по стъпка. Целият фокус е в това, да не забравяте, че Бог ни учи последователно. Получаваме дадена информация под формата на повтарящи се мисли /или чувства, образи, думи – зависи от духовната ви ориентация/, които настояват да направим нещо. Това „нещо” обикновено изглежда незначително, например: обади се на еди-кого си, напиши това писмо, отиди на онази среща, прочети ето тази книга. Ако последваме съветите и направим Стъпка А, по същия настойчив начин получаваме указания за Стъпка Б. и така стъпка по стъпка , Бог ни води по целия път към реализиране на нашето намерение.

Ние винаги имаме свободна воля, затова можем да пренебрегнем съветите, ако пожелаем. Но повечето хора са се убедили, че ако не приемат тези Божествено насочвани стъпки, изпадат в застой, сякаш колелата им буксуват в калта. Когато някой ми казва, че се чувства блокиран, винаги питам:

• Какъв Божествен съвет получаваш непрекъснато, но не му обръщаш внимание?

И всеки път се оказва, че това прозрение /което човекът пренебрегва, защото се страхува да направи промени в живота си/ е онзи ключов момент, който всъщност му трябва.

Ангелите ви дават идеи в отговор на вашите молитви за напътствие. Вие получавате тези Божествени съобщения в моменти, когато съзнанието ви е възприемчиво, например по време на сън, медитация, гимнастика и дори докато гледате телевизия или филм /тогава разумът обикновено работи на автопилот/.

Божествените прозрения ще ви развълнуват и стимулират, важното е да не им се противопоставяте с песимистични мисли. Идеята ви звучи правилно и вие знаете – дълбоко в душата си – че наистина е така! Разбира се, всяка идея може да се провали. Но може и да успее! Но именно опитът ще осмисля живота ви всеки ден.

Ако в миналото сте имали негативен опит в това отношение, съвсем разбираемо е, че сега подхождате със съмнение и предпазливост. Решили сте да играете на сигурно и да избягвате големите промени в живота. Чудесно, стига сегашните обстоятелства да ви задоволяват! Но ако някой аспект от живота ви е излязъл от равновесие, съвсем естествено е да поискате да подобрите нещата /ангелите и Бог също го искат/. Това се нарича „стремеж към хомеостаза” – всички живи същества се стремят да постигнат равновесие.

СКЕПТИЦИЗЪМ, ПРАГМАТИЗЪМ И ВЯРА

Сред всички типове хора, които получават напътствия от Бог, яснознаещите са най-склонни да се разколебават, щом нещата опрат до вярата. Ако сте мисловен тип, много е лесно да се затворите в капсулата на скептицизма. Вярата ви изглежда лишена от логика и основана върху твърде много неясни фактори.

Но добрият учен винаги прави експерименти, преди да стигне до някакъв извод. Независимо дали движещата сила на хипотезата ви се определя от вярата или неверието ви в ангелите, отделете време да подложите теорията на проверка. Например, Бог и ангелите чуват мислите ви /не се тревожете – те не ги осъждат/, затова можете да ги призовете наум, без да предизвикате повдигане на вежди от страна на колегите си.

Мислено помолете ангелите да ви помогнат в някаква област от професионалния или личния ви живот. После наблюдавайте какво съдействие ще получите в отговор на молбата си. То може да се прояви внезапно, като силен импулс или идея, или по-завоалирано, например някой „случайно” ви показва статия в някакво списание, която ви дава търсената информация. Двата ключови момента в този експеримент са: /1/ молбата за помощ /Законът на свободната воля забранява на небесата да ни помагат без разрешение от наша страна/; /2/ осъзнаване на получената помощ.

Този тип съдействие от небесата коренно се различава от „шеметната надпревара” в търсене на изход от положението. Фалшивите съвети винаги са продукт на тревогата и напрежението. Истинското Божествено вдъхновение долита съвсем естествено на крилете на любовта.

Опитът ми показва, че повечето хора от този тип са имали контакт с починали близки. Яснознаещият просто знае, че неговият дядо, родител или друг любим човек наистина е до него, без реално да го е видял или почувствал. Това знание го води до други психични попадения в професията, семейството и здравословното състояние. Без да знаят откъде знаят, тези хора получават информация, която е едновременно точна и полезна.

Колкото повече се научавате да й се доверявате и да я следвате, толкова по-голяма полза ще имате от вътрешната си информационна система. Например, идва ви идея как да започнете нов бизнес. Идеята е елементарна и стабилна, тоест съвсем надеждна, и се чудите защо не ви е хрумнала досега. Рискувате и всички врати се отварят пред вас: позиция, финансиране, партньори и т.н. Постигате бързи успехи в бизнеса и знаете, че през цялото време ви е водила Божията мъдрост.

ПРОГРАМА ЗА ДУХОВНИ НАСТАВНИЦИ

На небето има много същества, които с радост биха ви помогнали, и не всички са ваши ангели – пазители. Някои са обикновени хора, които са починали, но имат огромното желание да обучават и помагат на живите. Много от тях са изключително талантливи и квалифицирани и участват в инициатива, наречена „Програма за духовни наставници”.

На Земята наставникът е добре подготвен специалист във вашата област, който ви въвежда в работата и ви дава съвети, напътствия и начални познания. „Програмата за духовни наставници” върши почти същото – към вас е прикрепен експерт, който се ангажира да ви преведе през процеса на обучение, свързан с вашата професия или призвание.

Бихте могли да работите със знаменит покойник от духовния свят – или с някой непризнат приживе голям специалист. Повечето хора с огромно удоволствие ще споделят знанията си. Помощта, която оказват на хората, осмисля съществуването им – нали и вие с радост служите на хората. Освен това услугите им са безплатни, можете дори да ги поканите в дома си и да ги посрещнете по пижама!

Когато за пръв път ме посъветваха да си намеря наставник, избрах един писател, от когото се възхищавах много /той не е съгласен да разкрия името му, защото смята, че това би подхранило егото му/. И така, помолих го мислено да ми помогне да напиша книгата „Пътят на работника на Светлината”. Той пристигна незабавно. Въпреки че го виждам съвсем смътно, чувствам присъствието му твърде категорично на нивото на усещанията, ясното знаене и слуха.

Бях изумена, че този писател наистина ми дойде на гости – моят идол! – и си глътнах езика. Запелтечих:

• Вие … вие … вие сте тук!

Тогава той ми каза:

• Очевидно не си готова. Моля те, обади ми се, когато си по-добре подготвена да работиш с мен.

По онова време тъкмо бях започнала да правя психично разчитане с известни хора, които уважавам много. Забелязах, че възхищението ми от тяхната работа ме караше да се чувствам плаха. Държах се по различен начин с тези знаменитости в сравнение с „обикновените” хора. Това ме дразнеше, защото осъзнавах, че е проблем на егото. За мен това означаваше, че виждам известните хора като стоящи „по-горе” от мен – с други думи, отделени от мен.

Затова помолих Исус и архангелите да влязат в сънищата ми и да изчистят проблемите с егото, които ме карат да мисля, че някой стои по-горе или по-долу от мен. Както винаги, молбата ми беше удовлетворена незабавно! Още на сутринта усетих промяната. Не мога да обясня какво точно стана. Мога само да ви кажа, че наистина се случи. Оттогава насам не се стряскам от хора, на които се възхищавам.

От онзи ден нататък продължавам да търся съдействие от различни наставници. Веднъж бягах за здраве и почувствах ужасна болка в стомаха /бодежи/. Веднага поисках помощ и бях приятно изненадана, когато от духовния свят се появи мъж, в когото разпознах покойния Джим Фикс, автор на „Пълна енциклопедия за бягането”. Той ми каза да държа постоянно главата си изправена, вместо да я клатя напред – назад. Това означаваше да правя по-големи и плавни крачки. Щом главата ми спря да подскача нагоре – надолу, бодежите изчезнаха и повече не се появиха. Освен това Джим ме учи и на други неща, свързани с продължителността и скоростта на бягането.

Разказвала съм на много мои слушатели за „Програмата за духовни наставници” и повечето от тях успяха да си осигурят наставници от небесата. Сред тях има знаменити изобретатели, писатели, лечители и музиканти, вече покойници. Например, един студент по медицина пише писма на Алберт Айнщайн и получава съвети; композитор на песни от Атланта си кореспондира с Джони Денвър чрез автоматично писане, а един архитект от Средния Запад получава вдъхновение от разговорите си с Микеланджело.

За да се включите в „Програмата за духовни наставници”, просто помислете за човека, с когото бихте искали да общувате. Ако не ви идва наум конкретна личност, помолете Бог и ангелите да ви изпратят специалист в съответната област /както направих аз, когато тичах/.

После му задавайте въпроси, независимо дали го чувате, виждате и усещате или не. Можете да ги запишете на лист, на компютъра или да ги кажете гласно. Наставникът във всички случаи ще ги чуе.

Обърнете внимание на отговорите, които получавате като мисли, думи, усещания или образи. Добре е да запишете както въпросите, така и отговорите, сякаш правите интервю. /Подробно обяснение за автоматичното писане ще намерите на стр. 130/.

Независимо дали възприемате съветите на духовния си наставник като буквални или метафорични, ще установите, че когато записвате въпросите и отговорите, които получавате като мисли, думи, чувства или образи, много по-лесно ви идват нови идеи и творчески прозрения.

КАК ДА УВЕЛИЧИТЕ СПОСОБНОСТТА СИ ЗА ЯСНО ЗНАЕНЕ

Тъй като ясното знаене понякога идва като едва доловима мисъл или идея, много е възможно просто да не забележите този висш метод за общуване с небесата. Бихте могли да отхвърлите идеята, вдъхновена свише, без да я разпознаете като отговор на молитвите си. Или да решите, че е някаква несериозна мисъл или празна фантазия, а не Божествено прозрение.

Освен това яснознаещите пренебрегват Божествените напътствия, защото смятат, че онова, което знаят, е съвсем очевидно за останалите. „Това всеки го знае!”, решава яснознаещият и не обръща внимание на блестящата идея, която е получил току-що. Да не говорим за прозвището „всезнайко”, което никак не му помага, напротив, той се притеснява да говори от страх да не му се подиграват. Този епитет, обаче, наистина съдържа зрънце истина, тъй като хората от този тип умеят много добре да се свързват с колективното несъзнавано.

Затова е важно наистина да обръщате внимание на всичко, което ви идва наум… например повтарящи се мисли и новаторски идеи. Божествените напътствия могат да дойдат както под формата на внушения, които просто не ви оставят на мира, така и като внезапно „просветване”. Един от най-добрите начини да не изпускате от поглед този тип напътствия е да си водите дневник, в който да записвате разговорите със самите себе си относно мислите и идеите си. Можете да го направите под формата на интервю със своя Висш Аз, например като „въпроси и отговори”. По този начин по-лесно ще насочите подсъзнателната информация към осъзнаващия ум.

Когато получите отговор, не се колебайте и не умувайте много. Напротив, дайте възможност на мислите и идеите си да се изкажат. Попитайте ги: „Какво искате да ми кажете?” Може нещо внезапно да ви стане ясно, например: „Този човек, с когото току-що се запознах, не ми се струва почтен.” Или да получите вдъхновяваща идея, която ви помага да осъзнаете истината за някакъв духовен принцип, или внезапен порив за „мозъчна атака” по повод на някакъв бизнес, който не е за изпускане.

Ако си водите дневник, ще можете да подредите схематично мислите и идеите си и да проверите доколко са точни. Ще свикнете да разпознавате кои от тях наистина са вдъхновени свише. Вероятно вече сте имали горчивия опит да пренебрегнете някаква мисъл и по-късно да си кажете: „Знаех си, че така ще стане!” или „Знаех си, че не трябваше да ходя там!” Ще се научите да се доверявате и да следвате вътрешните си прозрения – както от грешките, така и от успехите си.

Освен това съм установила, че много хора от мисловния тип /противоположно на усещащите, виждащите и чуващите/ по принцип са работохолици. Те се окопават в офиса, закотвят се на стола и се вторачват в компютъра. Всичко това е прекрасно, стига да отговаря пропорционално на времето, прекарано навън. Но обикновено ми се налага да убеждавам яснознаещите да излизат сред природата. Това, обаче, е далеч от тяхната зона за комфорт! Но щом веднъж го направят, те установяват, че свежият въздух, растенията и дърветата им помагат да изострят психичните си сетива. Така се отварят още повече към Божествените напътствия и ги осъзнават по-добре.

Тихото уединение сред природата ни помага по-лесно да чуваме мислите си и да обръщаме внимание на умните идеи. В деловия си график трябва да отделим време за себе си, за да си починем от света на часовниците и телефоните. Така ще се настроим по-добре към вътрешния ритъм на тялото – и на природата като цяло.

Наред с другите полезни неща, времето, прекараносред природата, ще ви помогне да си направите „подходящо разписание”, което на практика означава, че сте забелязали и следвате ритмите на живота. И когато се върнете в офиса, вече ще сте развили по-добри инстинкти – кога е най-подходящият момент да позвъните по телефона, да изпратите писмо или да се изкажете на събрание. Освен това, тези почивки навън могат да ви подтикнат изобщо да напуснете този офис и да започнете работа, която наистина отговаря на копнежите на сърцето ви.

ИСТИНСКО И ФАЛШИВО ЯСНО ЗНАЕНЕ

Някои хора се отнасят скептично към интуицията си, защото в миналото се е случвало да я последват и да сгрешат. Може би ви е хрумвала блестяща мисъл, но когато сте се опитали да я развиете, всичко се е объркало, затова сте решили никога повече да не вярвате на идеите си.

Обикновено тези ситуации са свързани с два типа мисли и модели на поведение:

1. Първоначално идеята е била вдъхновена свише, но страхът ви е отклонил от пътя. Най-напред тя наистина е била подсказана „отгоре”, а това означава, че е идвала от любовта. Но някъде по пътя сте се изплашили. Страхът е блокирал способността ви да приемате по-нататъшни напътствия и творчески идеи, отклонил ви е от първоначалната посока и е провокирал решения и постъпки, основани върху егото. А когато превърнем егото в свой партньор, неизменно следват грешки и неблагополучия.

Например една моя позната на име Бърнис имаше чудесната идея да започне самостоятелен бизнес в къщата си като личен фитнес инструктор. Идеята беше прекрасна, защото беше в полза на хората, в сфера, която й харесва. Освен това можеше да стои вкъщи и да гледа двегодишното си дете и същевременно да печели пари. И така, Бърнис напусна редовната си работа и започна надомния си бизнес. През първия месец се записаха петима клиенти и това й осигури достатъчно средства да си плати сметките и да спести известна сума.

Но тя започна да се притеснява дали този първоначален успех ще продължи. „Откъде ли ще дойдат още клиенти?”, терзаеше се тя. След няколкодневни размишления Бърнис реши да пусне платена реклама в няколко вестника. Освен това накупи канцеларски материали, направи си цветни брошури и визитни картички. Изхарчи доста пари за това, но беше решила, че „за да печели, човек трябва първо да вложи средства”.

Следващия месец Бърнис имаше само един клиент. Тя се притесни още повече за бизнеса си и вложи допълнителни средства за реклама. Но каквото и да опитваше, всичко се проваляше, затова след четири месеца тя реши да се върне към предишната си работа, за да си осигури поне някакъв стабилен доход.

„Защо стана така?”, чудеше се тя. Котаго анализирахме ситуацията, разбрахме, че първоначално Бърнис наистина е получила Божествено напътствие да започне такъв бизнес. В потвърждение работата потръгнала много добре и тя спечелила достатъчно пари да си плати сметките и да сложи нещо настрана. Едва когато позволила на страха да се промъкне в цялата схема, всичко започнало да се обърква. Освен това, тя се опитала да ускори нещата с необмислени реклами и ненужни покупки. Разходите й се увеличили, а приходите намалели, защото започнала да слуша егото си с неговите страхове, а не уверенията и съветите на Висшия Аз.

2. Вместо да приемем Божествените напътствия, ние ускоряваме събитията или се вслушваме в мнението на другите, пренебрегвайки вътрешния си учител. Понякога чуваме това, което искаме да чуем, затова решаваме, че „това е човекът”, дори когато интуицията /и най-добрите ни приятели/ни казват в лицето, че той е подлец. Или си мислим, че Бог иска от нас незабавно да напуснем работа и да се преместим в Седона /щата Аризона/, например, докато вътрешният глас ни казва да сменяме професията си постепенно. Понякога предаваме интуицията си и правим неща, които противоречат на правилната ни преценка, защото така ни е внушил човек с по-силна воля.

ИСТИНСКИ И ФАЛШИВИ НАПЪТСТВИЯ, ПОЛУЧЕНИ ЧРЕЗ ЯСНО ЗНАЕНЕ

И така, как да разберем дали това е блестяща идея, вдъхновена от Бог, или ни пращат за „зелен хайвер”? В глава 4 са изброени разликите между истинските и фалшивите напътствия. Що се отнася до мислите, идеите и прозренията, ето характерните признаци, на които следва да обърнем внимание:

• Настойчивост. Истинските напътствия се повтарят отново и отново продължително време и някаква мисъл постоянно се върти в главата ви. И въпреки че към нея се добавят нови подробности и допълнения, основната идея си остава същата. При фалшивите напътствия структурата и насоката непрекъснато се променят.

• Мотивация. Истинските напътствия са мотивирани от желанието да се подобри ситуацията. Основната цел на фалшивите е как да ви направят богати и известни. И въпреки че истинските също могат да ви поднесат такива награди, това са допълнителни бонуси и не могат да бъдат централен мотив на идеята.

• Интонация. Истинските напътствия са вдъхновяващи, мотивиращи и насърчителни. Те ви окуражават: „Можеш да го направиш!” От друга страна, фалшивите разбиват увереността ви на пух и прах.

• Източник. Истинското напътствие идва бързо и в отговор на безпокойството. Когато ви хрумне някаква идея, върнете се назад и проследете пътя й – какви мисли са я предхождали. Ако сте се тревожили за нещо, може би егото е изградило някаква схема, за да ви спаси. Но ако сте медитирали спокойно, вашият Висш Аз е имал достатъчно време да се свърже с Божественото колективно съзнание и вероятно ви е предложил най-брилянтната идея.

• Идеята ви е позната. Ако тя наистина е вдъхновена от Бог, по принцип би трябвало да отговаря на естествените ви наклонности, таланти, увлечения и интереси. Фалшивите напътствия обикновено съдържат „шантави” идеи за дейности, които изобщо не ви интересуват.

Ако обръщате внимание на тези признаци, ще укрепите вярата си в идеите, които следвате. Ще знаете, че сте на прав път, и ще впрегнете всичките си най-висши намерения, за да постигнете успех. Здравословната увереност в себе си предполага ясно, фокусирано мислене и води до бърза реализация.

Ако съчетаете ясното знание със способността да чувате Божествените гласове, която ще разгледаме в следващата глава, ще издигнете „процеса за производство на идеи” на още по-високо ниво.

КАК ДА ЧУВАТЕ ВАШИТЕ АНГЕЛИ

Най-забавното е, че точно аз, бивш психотерапевт, работила в психиатрични отделения на болници с ограничен достъп, сега уча хората как да чуват гласове! И все пак, според мен, гласовете на Бог и на ангелите са най-нормалните и разумните, които съм чувала. Те могат да ни посочат пътя към любовта сред външния хаос и да ни дадат логичен съвет в трудни моменти.

Общуването с Духа чрез слуха се нарича „ясно чуване”. В тази глава ще обсъдим какво означава това, как да усилим звука и да го направим по-ясен.

НАЙ-ЧЕСТО СРЕЩАНИТЕ НАЧИНИ, ПО КОИТО МОЖЕТЕ ДА ЧУЕТЕ ГЛАС ОТ НЕБЕТО

Най-вероятно през живота си сте чували многократно гласовете на своите ангели и на други духовни същества. Случвало ли ви се е да преживеете това?

• При събуждане чувате безплътен глас да ви вика по име.

• Отнякъде звучи прекрасна неземна музика.

• Непрекъснато чувате една и съща песен – по радиото или в главата си.

• В едното ви ухо звънти висок, остър звук.

• Дочувате разговор, в който непознат човек казва тъкмо това, което ви трябва в момента.

• „Случайно” включвате телевизора или радиото точно в момента, когато тече подходящо за вас предаване.

• Чувате в главата си починал близък като глас в ума си, на сън или някъде близо до главата.

• Някак улавяте зова на близък човек за помощ и се оказва, че точно в този момент той/тя наистина е в нужда.

• По телефона или на вратата се звъни – няма никой, но вие усещате, че ваш починал близък се опитва да привлече вниманието ви.

• Безплътен глас ви предупреждава за опасност или ви дава съвет, който би подобрил живота ви.

• Търсите изгубена вещ, молите се за помощ и чувате глас, който ви казва къде да я намерите.

ОТГОВОРЪТ ИДВА, КОГАТО СТЕ ЗАДАЛИ ВЪПРОСА

Бог и ангелите отговарят на нашите въпроси, затова можем да поемем инициативата и да започнем разговора, просто като ги зададем.

Веднъж поисках да разбера защо някои християнски кръгове лансират идеята, че е редно да имаме „страх от Бога”. Наистина не разбирах как може някой да се страхува от любящия ни Създател, нещо повече – да се стреми към това. Затова помолих ангелите да ми помогнат да разбера подобна система на убеждения. Едва задала въпроса си, започнах да превключвам станциите на радиото в колата и то спря на предаване за християнството. В същия момент водещият обясняваше защо християните „трябва” да се боят от Бога. Не бях съгласна с думите му, но благодарих на ангелите, че ми дадоха отговор на въпроса … при това толкова бързо.

Има ли област в живота ви, за която си задавате въпроси и имате нужда от съвети? Хайде сега, спрете за минута и мислено попитайте Бог и ангелите. С помощта на намерението изпратете въпроса си към небесата и вярвайте, че ще получите отговор. Дори да не получите веднага отговор от духовните същества, бъдете сигурни, че те със сигурност са ви чули!

След ден – два ще имате отговор на въпроса си. Понякога той пристига под формата на песен. Една и съща мелодия ще се върти в главата ви или ще звучи по радиото. Отговорът може да се съдържа в текста на песента. Или ако тя ви напомня за някого, може да е съобщение от този човек /жив или мъртъв/, че мисли за вас.

Когато чуем някой да ни вика сутрин, това обикновено означава, че ангелите и водачите просто искат да ни кажат „здравей”. На тях им е по-лесно да ни се обадят в момента на събуждането, защото тогава съзнателният ум е по-възприемчив към духовното общуване. Освен това в полубудно състояние ще запомним по-лесно съобщението, за разлика от времето, когато сме дълбоко заспали. Ако имат да ни казват още нещо наред с поздрава, ще ни го съобщят. Затова, ако чуете да ви викат по име, не си мислете, че е някой натрапник. Просто ви поздравяват мило и ви напомнят, че се грижат непрекъснато за вас.

Ако не получите отговор на въпроса, който сте задали към небето, най-вероятно сте го пропуснали. Или не искате да чуете информацията, която ви изпращат, защото някога в миналото сте пренебрегнали Божествените напътствия. Затворили сте се и не желаете да слушате. Продължавайте да задавате въпроса, докато не получите ясен отговор. Помолете ангелите да ви помогнат да го чуете и накрая ще успеете.

Моята ученичка Тиена беше разочарована, защото на третия ден от курса за духовни консултанти, на който развиваха психичните си способности, тя все така не чуваше своите ангели. Оплака се, че докато се опитвала да установи контакт, улавяла само по една – две неясни думи. Например, докато работела със свой съкурсник, чула в ухото си „чичо” и „катастрофа”. Е, оказа се, че човекът загубил чичо си при автомобилна катастрофа.

• Но аз искам да чувам повече от една – две думи! – недоволстваше Тиена. – Искам пълноценен разговор с Бог и ангелите.

Помолих ангелите на Тиена за помощ и ги чух да й казват:

• Просто остани на курса, Тиена. С търпение и упоритост скоро ще ни чуеш.

Предадох й тяхното съобщение.

На петия ден от курса за духовни консултанти Тиена се втурна развълнувана към мен.

• Чувам ги, чувам ги! – възкликна тя.

Способността й за ясно чуване се активира – точно така, както бяха предсказали ангелите: като прояви настойчиво намерение и търпение и без да определя кога трябва да се случи. От този ден нататък Тиена води пълноценни разговори със своите ангели, които й дават лични съвети и информация за клиентите й.

ЗВЪН В УШИТЕ

Много работници на Светлината споделят, че чуват тънък пронизителен звън в едното си ухо. Този остър звук понякога е досаден и неприятен. Консултират се с лекар, но се оказва, че нямат нарушение на слуховия нерв. Причината е, че шумът в ушите е от нефизически произход. Това са вълни от информация в определен честотен диапазон, кодирана под формата на електрически импулси. Духовният свят зарежда във вас данни – съвети, напътствия и знания – като компютърен модем, чрез който се включвате към Интернет.

Понякога звъненето е придружено от усещане за пощипване или дърпане на ухото. Така ангелите и водачите се опитват да привлекат вниманието ви. Не е необходимо винаги да разбирате съобщенията, кодирани в този звук – просто трябва да се съгласите да ги приемате. Данните ще се съхранят в подсъзнанието ви, откъдето ще въздействат положително върху вашите действия и ще се погрижат да не отлагате изпълнението на мисията си като работници на Светлината.

Моля ви, не се тревожете, че звънът в ушите идва от нисшите нива или от силите на мрака. Звукът подсказва, че енергийният диапазон на кодираната информация произлиза от висшите измерения на Божията любов. Нисшите същества не биха могли да работят на такива честоти.

Шумът в ушите всъщност е отговор на вашите молитви за напътствие във връзка с житейската ви мисия. Ако стане твърде силен, болезнен или натрапчив, кажете мислено на ангелите, че ви е неприятно, и ги помолете да намалят звука. Информацията така или иначе ще стигне до вас, само че малко по-тихо. Ако ви заболи ухото от дърпане и пощипване, съобщете на ангелите и водачите си, че това ви досажда, и ги помолете да спрат.

Когато аз ги помолих да намалят звука и престанат да ме щипят по ухото, повече не съм имала такива болезнени усещания. Ангелите никога не се обиждат от нашите реакции. Те имат нужда от „обратна връзка”, за да знаят как да ни помогнат най-добре.

КАК ДА РАЗБЕРА КОЙ МИ ГОВОРИ?

Ако се чудите кой ви говори, просто поискайте от „госта” да се легитимира. Ако не му повярвате, кажете му да ви докаже своята идентичност. Ще видите, че духовното същество ще каже или направи нещо, което ще ви изпълни с приятни усещания или ще бъде нещо уникално, характерно единствено за него.

Ето някои основни характеристики:

• Гласът на Бог е много силен, приятелски, непринуден, говори по същество, с чувство за хумор и на съвременен език.
• Архангелите говорят много високо, официално, директно и по същество. Обясняват непрекъснато за Божията любов; думите им са свързани с темата за нашата житейска мисия и как да преодолеем съмненията, страховете и склонността си към отлагане във връзка с нея.
• Речта на ангелите звучи почти като Шекспир, с много архаични думи и официални изрази.
• Нашите починали близки говорят така, както са го правили приживе, въпреки че гласовете им могат да ви се сторят по-силни и по-млади. Те използват същия речник и стил както по време на физическия си живот.
• Висшият Аз звучи като нашия собствен глас.
• Егото се проявява като оскърбително, обезсърчително, параноично и потискащо; започва изреченията си с „Аз”, защото е егоцентрично.

КАК ДА ПОВИШИТЕ СПОСОБНОСТТА СИ ЗА ЯСНО ЧУВАНЕ

Всички сме родени екстрасенси. Това включва както ясното чуване, така и всички други „ясни възможности”. Но обикновено хората имат един основен канал за общуване с Божествения свят. При някои слухът е по-развит и първото нещо, което отбелязват, когато се запознават с някого, е как звучи гласът му. Други са „визуални” и при първа среща забелязват външния вид на хората, включително движенията и действията им. Чувствителните по природа регистрират усещанията си към хората, с които се запознават – дали ги докосват, дори каква е на пипане тъканта на дрехите им. Мисловният тип е наясно дали новите му познати саинтересни, интелигентни, потенциално подходящи във връзка с професията му и дали мислят логично.

Също като при четиритактовия двигател на автомобила: и четирите цилиндъра работят и са еднакво важни, но един се запалва пръв, преди останалите. По същия начин и вашата най-развита способност „запалва двигателя” на канала за връзка с Божествения свят.

Ако по природа сте ясночуващи, със сигурност вече чувате гласа на Бог и на вашите ангели. Но ако това не е основният ви канал за връзка с духовния свят, ще се стараете с всички сили да доловите някакъв глас от небето. Сигурно сте чели за хора, получили предупреждения или послания от ангелите си, и се чудите: „Защо моите ангели не ми говорят?”

Ето няколко метода, които ще ви помогнат да чувате Божествените гласовеясно и силно:

• Изчистете ушните си чакри. Както вече казахме, всяко психично сетиво се управлява от съответен енергиен център или чакра. Ясното усещане /чувство/ се регулира от сърдечната чакра, ясното знаене /мислене/ – от коронната чакра, а ясното чуване – от двете ушни чакри. В следващата глава ще говорим за челната чакра /третото око/ и връзката й с ясновидството /ясното виждане/.

Ушните чакри се намират вътре в главата, в областта над веждите. На цвят са лилаво-червени. Представете си два лилаво-червени диска, въртящи се по часовниковата стрелка, над веждите ви. Визуализирайте или почувствайте как им изпращате лъчи от пречистваща бяла светлина и ги осветявате отвътре. Забележете колко чисти и големи стават. Повтаряйте упражнението всеки ден или винаги, щом усетите, че свръхсетивните ви слухови канали са задръстени.

• Изчистете се от енергийни замърсявания. Ако някой ви е обиждал или вие сами сте се критикували, ушните ви чакри вероятно са задръстени от токсините на лошите думи, насочени към вас. Мислено помолете ангелите си да ви обгърнат с успокояваща енергия. Можете да се освободите от натрупаната негативност в ушните чакри, като запишете на лист имената на хората, които са ви оскърбявали с думи /включително своето име/. Пуснете листа в пластмасово шише с вода и го сложете във фризера или в камерата на хладилника. Веднага ще почувствате облекчение. Нека шишето престои там поне три месеца. /Между другото, това е чудесен начин за освобождаване от всякакви проблеми./

• Включете отново честотите, които сте изключили преди време. Спомнете си дали като деца не сте „изключвали звука” на мама, татко, учителката или някой друг, включително и своя. Може би в ранна възраст способността ви да заглушавате постоянното мърморене и словесните разпри на околните е била единственият ви защитен механизъм? Проблемът, обаче, е в това, че така вероятно сте изключили и всички други гласове от същия честотен диапазон. Затова може би срещате трудности при възприемането на Божествените гласове, ако звучат със същата интонация като гласа на майка ви, например. Няма да чуете Висшия си Аз, ако преди много години сте заглушили собствения си глас. За щастие, достатъчно е просто да „промените решението си”, за да отворите физическите и духовните си уши към целия честотен диапазон. Тъй като причината за блокажа е била твърдото ви намерение да изключите звука, просто заявете друго твърдо намерение – сега да приемате всички звукови честоти.

• Увеличете чувствителността си към звуците. Всеки ден отделяйте време да регистрирате звуците в околната среда. Например, настройте се към песните на птиците, смеховете на децата и шума от преминаващите автомобили. Забележете какви шумове съпътстват обикновените действия в ежедневието, например прелистването на книга, водене на бележки или дишане. Като отчитате фините и не толкова фините звуци в обкръжението си, ще повишите чувствителността си към гласовете на ангелите и водачите си.

• Пазетте физическите си уши. Щом се повиши чувствителността ви към звуковите честоти на ангелите, ще установите, че силните шумове ви дразнят повече от преди. Ще си наложи да си запушвате ушите, когато самолетът каца, или да избягвате предните места на рок-концерти, например. Освен това ще започнете да молите приятелите си да говорят по-тихо по телефона, в ресторанта ще търсите маса встрани от шумни компании, а в хотела ще искате стая далеч от асансьора и машината за лед.

• Помолете ангелите. Някои хора имат дискретни ангели и мълчаливи духовни водачи. Не се стеснявайте да помолите: Би ли говорил малко по-високо?” – както бихте направили, ако разговаряте с жив човек. Нашите небесни приятели наистина искат да общуват с нас и им трябва вашето откровено мнение, за да намерят най-добрия начин, по който да ги чувате.

На майка ми Джоан Ханан й беше трудно да чува ангелите и водачите си, затова ги помоли да говорят по-високо. Но пак нищо не се получи и тя каза със силен заповеден глас:

• Моля, говорете още по-високо.

После много ясно чу гласа на баба си:

• Тук съм!

Прабаба ми сякаш й казваше:

• Няма нужда да викаш, аз съм до теб. Чувам те прекрасно!

Вие винаги можете да контролирате връзката си с Божественото. Ако искате да намалите височината и силата на звуковите послания, просто кажете. В следващата глава ще опознаем света на ясновидците и ще разгледаме начините, по които можете да виждате ангелите и техните небесни послания.

КАК ДА ВИЖДАТЕ ВАШИТЕ АНГЕЛИ

Ангелите желаят визуален контакт с нас толкова, колкото и ние с тях – ако не и повече. Те ни помагат да общуваме с тях, като се опитват да удостоверят колкото може по-ясно своето присъствие. В моите книги „Ангелски видения”и „Ангелски видения ІІ” /публикувани от издателство Хей Хаус/ са цитирани десетки случаи на хора, видели ангели.

КАК ИЗГЛЕЖДАТ АНГЕЛИТЕ

Много от участниците в моите семинари за развиване на психичните способности погрешно смятат, че ясновидство означава да виждаш ангелите си като ясни, плътни фигури, които изглеждат триизмерни, като живите човешки същества. Освен това очакват, че образите ще се появят някъде извън, а не във вътрешното им зрение.

Повечето ясновидски образи наподобяват мисловните картини, които виждате, докато мечтаете или сънувате. Но фактът, че тези образи възникват пред вътрешния ви поглед, не ги прави по-малко истински и реални. Когато обяснявам това на моите ученици, те често възкликват: „Значи аз наистина виждам ангели!”

С ясно намерение и известна практика, повечето хора развиват способността да виждат ангелите извън мисловното пространство и с отворени очи. С други думи, те могат да погледнат някой човек и да видят ангел, кръжащ над раменете му. Но начинаещите ясновидци обикновено трябва да затворят физическите си очи, докато „сканират” някого. После с вътрешното си зрение да видят образа на ангела-пазител на човека.

В началните етапи на обучението някои хора виждат светлини или цветове. Други улавят мимолетни кадри на ангелски глави или криле. Трети възприемат ангелите като прозрачни и безцветни или опалесцентни образи, от които се излъчват блещукащи светлини. А има и такива, които виждат цели фигури на същества с коси и дрехи в ярки цветове.

В критични ситуации или след гореща молитва пред някои хора се появяват живи образи, подобни на призраци. Напълно будни и с отворени очи, те виждат ангел, който прилича на човек или приема традиционния ангелски облик – с мантия и крила. Той наистина е пред тях: могат да го чуят или пипнат, дори да не разберат, че не е човек, докато не изчезне.

СНИМКИ

Един от най-новите начини, по които ангелите ви се показват, е като се появят на фотографски снимки във вид на кълба от светлина. Ако искате доказателство, че те наистина съществуват, можете да ги видите на снимка! Когато проявите лентата или разпечатате снимката, на нея се виждат сфери от бяла светлина. Вълшебните същества също излизат на снимки, правени на открито. Те изглеждат като кълба в цветовете на дъгата, пърхащи сред поляните и горите.

Най-успешна снимка на такива сфери можете да направите, ако фотографирате новородено бебе или духовно развит човек. Или се опитайте да снимате на езотеричен семинар, особено когато основна тема са ангелите. Ще откриете десетки такива сфери, след като разпечатате или проявите снимките. Най-добре се получава, ако изкажете предварително намерение да видите ангели, докато снимате.

Както при всички други случаи, просто ги помолете мислено да се появят на лентата, докато правите снимката. Новите дигитални системи много успешно запечатват образите на ангели.

ДРУГИ НАЧИНИ ДА ВИДИТЕ АНГЕЛИТЕ

• Сънища. Д-р Иън Стивънсън от Университета във Вирджиния е събрал хиляди случаи на „посещения в сънищата”, при които хората са общували с починали близки или ангели по време на сън. Той твърди, че „степента на яркост” е характеристиката, която отличава обикновените сънища от истинските посещения. Във втория случай се наблюдават наситени цветове, интензивни емоции и усещане за реалност. Когато се събудите след такъв сън, чувствата остават с вас много по-дълго от обикновено. Можете да си спомните подробности от преживяното дори години след това.

• Ангелска светлина. Ако видите проблясъци или блещукащи светлинки, значи край вас има ангели. Когато влизат в зрителното ви поле, те изпускат енергийни искри, които приличат на светлините от задните фарове на автомобил. Този ефект се предизвиква от съприкосновението с физическото ниво и означава, че духовното ви зрение е пригодено да вижда енергийните вълни.

От архангелите и Извисените учители се излъчват разноцветни светлини /в книгата ми „Ангелска медицина” са описани архангелите и съответните цветове на аурата им/. Белите светлини са блестящо доказателство за ангелско присъствие.

Около половината от слушателите на моите семинари от цял свят споделят, че редовно виждат такива светлини и проблясъци. Много хора избягват да признаят открито този факт от страх, че може би халюцинират. Не, това не е халюцинация. Виждането на ангелски светлини е нещо съвсем реално и нормално.

• Цветна мъгла. Ако виждате зелена, виолетова или друга цветна мъгла, това означава, че край вас има ангели и архангели.

• Ангелски облаци. Погледнете към небето. Ако забележите облак с формата на ангел, значи Божествените същества са намерили още един начин да ви покажат, че са наблизо.

• Знаци. Ако намерите перо, монета, спрял часовник или разместени предмети у дома; ако лампите примигнат; или ако видите други странни неща, знайте, че някой ангел ви казва: „Здравей, тук съм.” Починалите ни близки често известяват присъствието си, като ни изпращат птици, пеперуди или определени цветя.

• Видение. Ако видите „въображаем филм”, който ви предоставя информация за даден човек или събитие, дава ви насока за житейската ви мисия или ви съветва да направите някои важни промени, това е знак, че край вас има ангели. Същото означава и мимолетната поява на някакъв символ. Например когато срещна медицинско лице, винаги го „виждам” със сестринска касинка на главата. Ангелите често ни изпращат данни, особено ако искрено желаем да превърнем Земята в по-добро място за живот.

СЕДЕМ СТЪПКИ ЗА ОТВАРЯНЕ НА ТРЕТОТО ОКО

Енергийният център между физическите очи, познат като чакра на третото око, регулира интензивността и качеството на ясновидските образи. Отварянето му е най-важната стъпка за проникването през воала, който ни отделя от духовния свят.

Тук са дадени седем стъпки за отваряне на чакрата на третото око:

1. Първо, потвърдете пред себе си: „За мен е безопасно да виждам.” Повтаряйте непрекъснато това утвърждение и ако усетите някакво напрежение или страх, дишайте дълбоко. С всяко издишване си представяйте как издухвате притесненията си, свързани с ясновидството /по-нататък в тази глава ще ви обясня как да се освободите от страховете си/.

2. Вземете прозрачен планински кристал във водещата си ръка /с която пишете/. Представете си как отгоре идва лъч от бяла светлина и навлиза в кристала. Изкажете намерение тя да го изчисти от всякакви негативни енергии, които може да е поел.

3. С водещата си ръка вдигнете кристала към челото си, малко над областта между веждите. Поставете средния си пръст така, че да сочи през кристала към третото око.

4. Поставете средния пръст на недоминиращата си ръка /с която не пишете/ на най-високата точка отзад на черепа /не на темето/.

5. Представете си как през средния пръст на доминиращата ви ръка преминава ярка и мощна светкавица, влиза през третото око и стига до средния пръст на другата ръка. Така създавате електрическа верига – доминиращата ръка изпраща енергия, а недоминиращата я приема. Тя тече през главата ви, изчиства всякакви енергийни замърсявания и събужда третото ви око. Процесът обикновено продължава една – две минути; може да почувствате известно напрежение в главата, затопляне на пръстите и боцкане по дланите. Това са нормални усещания, свързани с енергийното въздействие.

6. Сложете дясната си ръка над дясното ухо, като продължавате да държите кристала в доминиращата си ръка. Сложете лявата ръка над лявото ухо. Представете си как през средния пръст на доминиращата ръка протича бяла светлина. Бавно придвижете двете ръце едновременно към най-високата част отзад на черепа. Повторете седем пъти, като правите помитащи движения. Изкажете намерение, че свързвате задната част на третото си око /тя изглежда също като очните дъна на физическите очи/ към тилната част на черепа. Този мозъчен дял отговаря за разпознаването и тълкуването на визуалните образи. Прилича на плитко кръгло кепе, нахлупено косо назад върху главата.

С помощта на бялата светлина създавате голяма /около 12 см/ камера, простираща се от дъното на третото око чак до тилния лоб. Тя свързва потока от образи със зрителния дял на мозъка. По този начин ще възприемате по-добре виденията, които получавате, освен това ще разбирате значението им.

Работила съм с много хора, които имат незамърсено, отворено трето око, но все пак се оплакват, че виждат много малко или съвсем нищо. Но отвореното трето око не е достатъчно, за да бъдете ясновидци! Ако я няма връзката между него и тилния лоб, човек не би могъл да осъзнава и тълкува образите. Все едно да се опитате да гледате филм, без да включите видеото.

7. Последна стъпка: поставете водещата си ръка /със средния пръст върху кристала/ на третото око – малко над двете физически очи. Сега ще премахнем всички „кепенци” , които може да сте сложили върху третото си око. С леки движения отдолу нагоре внимателно избутайте преградите, сякаш вдигате щора на прозорец. Не забравяйте през това време да дишате, защото задържането на дъха ще забави процеса. Повторете процедурата по „вдигане на щората” поне седем пъти или докато усетите, че е отстранена. Можете да приложите този метод и върху други хора.

Ако познавате духовно развит човек с отворено съзнание, особено ако има опит в енергийното лечение, помолете го да направи процедурата върху вас. Разбира се, можете да изпълните тези седем стъпки върху себе си, но силата им се увеличава ако друг човек с ясно намерение /или с други думи казано, минимален скептицизъм/ ги направи на вас.

След като вие /или другият/ преминете целия процес, ще забележите значително подобрение в способността ви да създавате мисловни образи. Ако затворите очи и си представите градина, вероятно картината ще бъде много по-ясна и с по-ярки цветове. Сънищата ви ще станат по-интензивни и запомнящи се, а фотографската ви памет почти със сигурност ще се повиши.

Пак повтарям, че образите, които виждате, може да не се появяват извън вас. Въображаемият филм ще се прожектира на екран вътре в главата. С известна практика ще можете да проектирате и виждате тези образи някъде отвън. Но няма значение дали виденията се появяват пред вътрешния ви поглед или извън вас. За себе си съм установила, че независимо дали получавам ментален образ или го виждам извън главата си, и в двата случая те са еднакво точни. Местоположението им не е от значение. Важното е да забележите и да обърнете внимание на образите, защото те много често са послания от вашите ангели.

ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ БЛОКАЖИТЕ НА СТРАХА ПРИ ЯСНОВИДЦИТЕ

Ако след изпълнението на описания по-горе процес вашите мисловни образи все още не са такива, каквито очаквате, що се отнася до размера, отчетливостта или цвета, вероятно имате блокажи, дължащи се на някакви страхове. Те са напълно нормални и могат лесно да бъдат отстранени, стига да сте готови.

Например, може да се страхувате от:

1. Загуба на контрол

Страх: Притеснявате се, че ако отворите третото си око, отвсякъде ще ви заливат видения на ангели и починали хора. Може би се страхувате, че Бог ще се опита да ви контролира или ще планира за вас неща, които не желаете.

В действителност: Ясновидските образи са като телевизор – можете да го включите, изключите или намалите, когато поискате. А Божията воля по отношение на вас е в хармония с волята на Висшия ви Аз. Големият план е запазил за вас много щастие и изобилие – освен това ще осмислите много аспекти от живота си.

2. Среща с призраци

Страх: Не понасяте къщи, обитавани от духове, нито филми на ужасите, и не искате да виждате никакви духове и таласъми да се навъртат около дома ви.

В действителност: Ако сте успели да изгледате докрай филма „Шесто чувство”, без да си затваряте очите, видели сте най-лошото. Духовният свят е толкова красив, че Холивуд досега не е успял да го улови в кадър. Дори закотвените към Земята духове и страховитите мисъл – форми /така наречените „паднали ангели”/ не са и наполовина толкова ужасни, колкото ги представят филмите на големия екран, посветени на живота след смъртта. Повечето умрели хора изглеждат сияещи, младолики и излъчват щастие. Сигурно и вие ще изглеждате прекрасно, ако знаете, че повече не ви се налага да плащате никакви сметки.

3. Измама

Страх: Тревожите се: „Ами ако това са мои фантазии и си измислям всичко това?” – или по-лошо: „Ами ако контактувам с духове от нисшите измерения, които се правят на мои ангели – пазители?”

В действителност: Изследванията показват, че децата имат най-надеждни психични преживявания, защото дори не се замислят дали не си въобразяват. Казват, че Жана Д`Арк заявила на своите инквизитори, когато я попитали дали не си въобразява, че чува Божия глас: „Че как иначе Бог ще ми говори, ако не чрез въображението?” С други думи, само защото нещо става в главата ви, не означава, че не е реално, истинско или точно.

Понякога ме питат: „Не се ли притесняваш, че някой демон, маскиран като ангел, може да те подведе?” Този въпрос предполага, че демоните пазаруват в магазина за карнавални костюми, окичват се с бели пера и, хоп! – сграбчват ви в острите си нокти. Истината е, че има енергии и същества от нисшите измерения, които никога не бих поканила у дома на вечеря, но и с някои живи хора също бих предпочела да не общувам. Но това не е причина да не отваряте ясновидското си зрение.

Искам да кажа следното: ако ви попитам дали искате да минете по тъмна улица в опасен квартал в полунощ, или предпочитате по пладне, естествено ще отговорите „през деня”, нали? И защо? Разбира се, защото можете да видите кой още се разхожда наоколо! Е, същото важи и за духовния свят. Тъй като там наистина има доста неприятни същества, няма ли да е по-добре да виждате кой участва в играта, за да можете да призовете архангел Михаил да застане като „охрана” на входа на жилището ви и да не пуска никого без валиден документ за самоличност, удостоверяващ, че посетителят е почтен и излъчва силна вътрешна светлина?

Светлината отвътре е най-добрият показател за самоличността на едно същество, независимо дали става въпрос за жив човек или обитател на духовния свят. Чрез ясното усещане можете да почувствате характера му; с ясното знаене просто знаете дали има почтени намерения или не; а с ясно виждане буквално можете да видите светлината, която сияе вътре в него.

Така наречените „паднали” същества от духовния свят не могат да имитират огромната вътрешна светлина, която се излъчва нагоре и навън от коремната област. Те могат да надянат костюма на архангел Михаил, но им липсва един основен елемент : блестящата аура, която получаваш, когато живееш в Божията любов. В този смисъл ясновидството ни помага да сканираме нашите приятели от физическия и нефизическия свят и всъщност ни предпазва от опасности.

4. Наказание за нещо „лошо” или „дяволско”

Страх: Тревожите се, че ясновидството е „дяволска работа” и Бог ще ви накаже за греховете.

В действителност: Този страх обикновено се основава върху пасажи от Стария завет, в които се говори против магьосниците, медиумите и общуването с мъртвите. Но в Новия завет четем за Исус и много други, които разговарят с мъртвите – както и с ангелите. В „Послание до Коринтяни” апостол Павел твърди, че всички ние имаме пророчески и други дарби и трябва да ги развиваме … стига да ги прилагаме с любов.

И в това е разликата, нали? В Ръководство за учители, том ІІІ от „Курс по чудеса” е казано, че психичните способности могат да се използват в служба на егото / което е единственият дявол на този свят/ или на Светия Дух. С други думи можем да впрегнем ясновидството в полза на любовта или на страха. Ако го използвате като инструмент, за да служите на Бог и за лечебни цели, няма от какво да се боите. Ще установите, че присъдите на хората просто не могат да ви засегнат.

5. Осмиване

Страх: Боите се, че ще ви лепнат етикета „луд”, „чешит”, „всезнайко” или „прекалено чувствителен” … или ще попаднете под ударите на съдници с фундаменталистки уклон.

В действителност: Вероятно сте работник на Светлината или индигово дете – тоест човек, който изпитва искрено желание да направи света по-добро място за живеене от духовна гледна точка. Работниците на Светлината и техните по-малки наследници – децата индиго – много често чувстват, че са различни или че не им е тук мястото. Когато хората ви разпитват за духовните ви интереси и дарби, това чувство се задълбочава още повече. Ако са ви се подигравали в детството, вероятно носите неизлекувани емоционални рани поради присмеха на хората. Помолете ангелите си за помощ и следвайте напътствията им, ако ви посъветват да потърсите професионална помощ.

6. Преглед на живота

Страх: Боите се, че не сте готови да промените нещо в живота си, което не ви харесва – тоест, искате да продължите да го отричате.

В действителност: Ясновидството може да ви помогне да осъзнаете по-добре онези аспекти от живота си, които не вървят както трябва. Вярно е, че прегледът на живота може в известна степен да задълбочи недоволството ви; но преоценката на личните взаимоотношения, професията, здравето и т.н. не означава, че веднага трябва да се завъртите на 180 градуса и да оправите всичко наведнъж. Неудовлетворението е силен мотиватор, който ще ви подтикне да подобрите ситуацията. То ще ви накара да започнете да бягате за здраве, да се храните правилно, да посетите консултант по семейни въпроси и / или нещо друго, което би направило живота ви по-добър.

7. Предвиждане на бъдещето

Страх: Тревожите се, че ще видите социални и планетарни промени, които ви ужасяват.

В действителност: Ако „виждате” такива събития и сте абсолютно сигурни, че не идват от егото, значи ще бъдете по-наясно с мисията си на работник на Светлината. Ще получите специални указания как да помогнете на планетата да избегне или да се справи с тези промени. Например, може да изпитате импулс да се молите за мир, да изпращате лечебна енергия, да закотвяте Светлината на различни места, да обучавате други работници на Светлината или да лекувате хора, пострадали от промените. Ако подобни задачи ви смущават или плашат, спомнете си, че преди въплъщението сте подписали договор … и че Бог и ангелите не биха ви поверили такава трудна работа, ако не бяха сигурни, че ще се справите. Освен това, те ще ви подкрепят из целия път – стига да поискате помощ и да сте готови да я приемете.

8. Поемане на твърде голяма отговорност

Страх: Виждате предстояща неблагоприятна ситуация и се чудите: „Трябва ли да се намесвам?”

В действителност: Обикновено земните ангели вече са получили задачата да се молят за ситуацията, освен ако това не е някаква много специална задача, и ако е предвидено да се намесите или да предупредите някого, ще ви бъдат дадени много ясни указания какво да предприемете.

9. Не мога да се справя

Страх: Тревожите се да не се окажете некомпетентни, без необходимата подготовка да бъдете духовно отворени или да практикувате духовно лечение. Чудите се дали наистина имате ангели, а ако имате, дали ще можете да установите контакт с тях.

В действителност: Всеки се чувства некомпетентен от време на време. Психолозите наричат това „синдром на самозванеца”. Изследванията показват, че някои от най-компетентните и успели хора се поддават на такова състояние. Това не означава, че сте „измамници”, а че сравнявате своята вътрешна нагласа /чувството за тревожност в непозната ситуация/ с външните прояви на околните /които ви изглеждат спокойни, уравновесени и хладнокръвни/. Егото или нисшият Аз прилага най-различни трикове, за да ни изплаши, например да ни попречи да си спомним кои сме и да не изпълняваме житейската си мисия.

БЛОКИРАНЕ НА ЯСНОВИДСКИТЕ СПОСОБНОСТИ ПОРАДИ СЪБИТИЯ ОТ МИНАЛОТО

Понякога блокирането на ясновидските способности се корени далеч в миналото. Дори хора, които не вярват в прераждането, ще се съгласят, че някои важни събития в човешката история все още оказват влияние върху съвременния свят. Едно от тях е инквизицията през ХV век, когато хиляди хора са били изгорени на клада, обесени, измъчвани и ограбвани, защото са имали духовни убеждения или занимания, противоречащи на официалната църква. Болезнените спомени от тези събития или от друг вид „лов на вещици” в човешката история все още отекват като древно ехо, което призовава: „Подчини се на общоприетото мнение или ще пострадаш!” В резултат идва страхът от „затварянето в духовния килер” – и вие пазите в тайна психичните си способности и духовни убеждения.

Но как да разберете дали ясното виждане е блокирано поради травми от минали животи? Ето признаците:

• Не се смятате за „визуален тип” – тоест, трудно ви е да визуализирате, рядко помните сънищата си и по принцип не обръщате внимание как изглеждат хората или предметите.

• Имали сте много малко или никакви психични видения.

• Чувствате напрежение или тревога всеки път, когато помислите за активиране на ясновидските си дарби.

• Изпитвате необяснима тревога да развиете психичните си способности, сякаш ще си навлечете беда или някой ще ви накаже, и този някой може да е дори Бог.

• Когато си помислите за хора, изгорени на клада или обесени, тялото ви реагира бурно със студени тръпки, треперене, промени в дишането и напрежение.

За сравнение, ето признаците, по които ще разпознаете, че ясновидските ви способности са блокирани поради преживявания в детството:

• Като дете сте виждали ангели, проблясващи светлини или умрели хора, но тези способности са намалявали с израстването.

• Вие сте изключително чувствителни.

• В детството и юношеството са ви наричали подигравателно „откачалка”, „дявол”, „чешит”.

• Притеснявате се какво ще си помислят роднините и близките ви, ако им разкриете психичните си дарби.

• Боите се, че ако активирате тези дарби, ще промените живота си и ще разочаровате или навредите на семейството си.

Най-ефикасният начин за преодоляване на тези блокажи е регресията към минали животи под ръководството на квалифициран хипнотерапевт или самостоятелната работа с помощни средства, например моят диск с медитация „Регресия към минали животи с помощта на ангелите”. Вашето подсъзнание няма да ви изплаши със спомени, които не бихте могли да понесете, затова ви моля да не се тревожите, че регресията ще ви натовари твърде много.

ПРЕКАЛЕНИ УСИЛИЯ

Най-често срещаната пречка пред ясновидците е прекаленото им усилие да видят нещо. Когато форсираме или пришпорваме процеса, сами се блокираме. Това е така, защото всяко напрежение произлиза от страха, а той идва от егото – а егото има 0 % психични способности.

Ние влагаме твърде много старания, когато дълбоко в себе си се страхуваме, че няма да успеем да постигнем нещо, и затова го насилваме да стане. Но в основата на всичко това стои негативна нагласа, която може да зачеркне дълги часове, изразходвани за положителни утвърждения и опити да материализираме намерението си. Страхът се превръща в отрицателна молитва, която за съжаление, води до „самоосъществяване на пророчеството”.

ЛЕЧЕНИЕ НА ПСИХИЧНИТЕ БЛОКАЖИ

Всеки има психични блокажи в една или друга степен, затова най-важното е не да се освободим от тях, а да ги осъзнаваме и да ги отстраняваме в мига, в който се появят. Понякога се срамуваме от блокажите си и не ги признаваме пред себе си или пред другите. Но те не са повод за срам. Те са част от живота ни и се нуждаят от нашето внимание.

„Излекуваните лечители” /ако си послужим с това понятие от „Курс по чудеса”/ не са хора без проблеми – това е практически невъзможно в нашия свят. По-скоро това са личности, които са наясно с проблемите си и се стремят да не им позволяват да се месят в Божествената им житейска мисия.

И все пак, ние можем да коригираме и да отстраним препятствията, които блокират психичните ни способности. Дадените по-долу лечебни техники и средства могат да променят в положителна посока и други области от живота ви, не само ясновидството.

• Лечение по време на сън. Докато спите, скептичният ви разум също си почива. Ето защо това е идеалното време за духовно лечение. Докато песимистът спи, егото не може да попречи на ангелите да ви подложат на чудотворно пречистване. Затова, когато се почувствате готови да отворите ясновидските си сетива, помолете ангелите или някой друг от духовния свят, с когото работите, да дойде в съня ви. Ето една примерна молитва: „Архангел Рафаил, моля те, тази нощ да дойдеш в сънищата ми. Моля те, изпрати ми лечебна енергия в третото ми око и отмий всички блокажи, които ми пречат да развия ясновидските си дарби. Моля те, помогни ми да виждам ясно с духовното си зрение.”

• Прерязване на нишки към членове от семейството. Ако осъзнаете, че се страхувате какво ще каже майка ви за психичните способности, например, можете да използвате техниката „Прерязване на енергийните нишки”, описана в Глава 5, като я приложите конкретно към нишките на страха между вас и майка ви. Повторете процеса по отношение на всеки друг човек /роднина или не/, за когото се боите, че ще реагира отрицателно на ясновидските ви способности. След това прережете всички нишки с хора от миналото, които са ви подигравали или наказвали за това.

• Подкрепа от сродни души. Когато се подготвях да изляза от „духовния килер” и да обявя пред всички ясновидската си дарба, естествено се притеснявах от отрицателните последствия. Имах щастието да се запозная с психиатър, който също се готвеше да признае, че е ясновидец. Джордан Уайс беше лекар-специалист по вътрешни болести и психиатър на частна практика в Нюпорт Бийч, Калифорния. След наскоро преживяна катастрофа му се отворило третото око и той установил, че може да вижда вътрешните органи на пациентите си. Освен това д-р Уайс виждаше системата от чакри и негативни емоции, заседнали в тях, но се страхуваше да признае открито ясновидските си способности и да рискува лекарската си диплома и репутация.

Ние се мотивирахме, подкрепяхме и съветвахме взаимно във връзка с публичното разкриване на дарбите си. Припомняхме си един на друг, че ако не сме откровени със себе си, не бихме могли да помагаме на пациентите си по най-добрия начин. Днес д-р Уайс завършва втората си книга, свързана със свръхсетивните му преживявания като психиатър.

Мисля, че и за вас ще бъде полезно да намерите подкрепа от човек в подобно положение. Помолете се да го откриете и ще бъдете насочени. Освен това можете активно да търсите контакти с духовни групи, да се запишете на курсове за развиване на свръхсетивни способности или да потърсите в интернет.

• Свещена церемония. Моят съпруг Стивън Фармър, автор на книгата „Свещена церемония” /издадена от Хей Хаус през 2002 г./ е провеждал лечебни ритуали и много семинари. Била съм свидетел как те помагат на много хора да се освободят от психичните си блокажи. Можете да изпълните своя лична свещена церемония за отваряне на психичните си сетива. Например, попитайте писмено ангелите си: „Какво блокира моето ясно виждане?” После запишете всичко, което ви дойде наум. След това запалете огън в камината или в огнище на открито. Медитирайте известно време как се освобождавате от блокажите, записани на листа. Когато наистина се почувствате готови, хвърлете листа в огъня. След всичко това ще усетите огромно облекчение.

• Регресия към минали животи с помощта на специалист или аудиозапис. Около половината от психичните блокажи, които установявам у слушателите на моите семинари, се дължат на травми от минали животи, свързани с психичните им способности. Както казах по-горе, струва си да се подложите на регресия, за да ги отстраните. Повечето специалисти по хипнотерапия са достатъчно квалифицирани да проведат такъв сеанс. Единствената ви задача е да намерите човек, с когото ще се чувствате удобно, защото доверието в хипнотерапията е ключът към способността ви да се отпуснете и да позволите на спомените да излязат от подсъзнанието. Другата възможност е да използвате указания за регресия, записани на диск, като например моята аудиопрограма „Регресия към минали животи с помощта на ангелите”, издадена от Хей Хаус.

• Положителни утвърждения. Изумена съм колко много светли, ерудирани метафизици се оплакват, че „не могат да виждат”. Когато им обърна внимание, че това изявление всъщност е негативно утвърждение, те осъзнават, че така блокират ясновидските си способности. Тогава започват да си служат с положителни утвърждения, в които казват какво желаят, а не от какво се страхуват. „Аз виждам много добре” и „Аз съм силен ясновидец / ясновидка” – ето примери на положителни утвърждения, в които можете да казвате на себе си, дори и да не вярвате, че са истина. Повярвайте ми, реалността винаги се хваща за думите!

• Призоваване на ангелите на ясното виждане. За всяка ситуация си има специални ангели и ясновидството не прави изключение. „Ясновидските ангели” наблюдават и се грижат за чакрата на третото око, за да ви помогнат да развиете духовното си зрение. Кажете мислено: „Ангели на ясното виждане, призовавам ви сега. Моля ви, изпълнете третото ми око със своята лечебна и пречистваща енергия. Моля да ми помогнете да отворя напълно моята ясновидска способност. Благодаря ви.” Вероятно ще почувствате боцкане и промени във въздушното налягане в главата и особено между физическите очи, докато ясновидските ангели си вършат работата.

• Начин на живот. Има голяма връзка между ясното виждане и начина, по който се отнасяте с тялото си. Образите винаги са по-ярки, подробни и точни, ако водите здравословен начин на живот. Физическите упражнения, подходящата почивка, редовното излизане сред природата, приемането на лека растителна храна и избягването на токсините в яденето и напитките ще ви помогнат да станете по-чист канал за общуване с Божествения свят.

С помощта на един или няколко от описаните по-горе процеси, вашите ясновидски способности ще се прояснят и усъвършенстват. В следващата глава ще обединим всичко казано дотук и ще разгледаме начините, по които можете да получавате послания от ангелите за себе си или за други хора.

Глава 9

КАК ДА ПОЛУЧАВАТЕ ПОСЛАНИЯ ОТ АНГЕЛИТЕ

Моята житейска задача не е да провеждам ангелски сеанси и духовно лечение с клиенти. Тя е да уча хората как сами да правят това за себе си и за другите. Винаги насърчавам учениците си на курсовете за духовни консултанти да учат другите, да създават непрекъсната „верижна реакция” – да разпространяват знанието, че всички ние имаме ангели, че всички ние можем да общуваме с тях и всички ние имаме духовни дарби, които можем да използваме, за да помагаме на себе си и на света.

В тази глава ще научите някои от техниките, които преподавам на моите ученици, с помощта на които можете да общувате с ангелите за себе си и за други хора.

Част III

Живот с духовете

10

ДА СИ ТЪРСИШ БЕЛЯТА

Как и с какво хората привличат духовете от преходността

Един от първите въпроси, които ми задават, докато прочиствам къщата от духове, е: „Това духът на моята майка/баща/близък роднина ли е?”. Може да се изненадате, но повечето пъти отговорът е „не”. В началото някои ос­танали на земята духове търсят близостта на семейството, но след известно време те сякаш разбират, че болести­те и другите проблеми, които връхлитат съпрузите или децата им, са директно свързани с тяхното присъствие в къщата. И макар да съм срещала духове, които изглеждат очаровани от възможността да накарат семействата си да страдат, повечето не искат да създават проблеми на любимите си хора, останали след тях на този свят.

След като предам най-общо „визитката” на някой непреминал в отвъдното дух – име и възраст, причини и обстоятелства около смъртта, място на погребване, – повечето хора искат да научат повече подробности от живота му. В някои случаи се оказва, че са познавали бегло покойника или пък си спомнят къде може да са го срещали.

Но в наистина огромен брой от къщите, в които ме канят, живите и духът, който обитава там, са си напълно непознати.

– Е, какво прави той тук? – пита озадачената собственичка, след като й разкажа за мъжа на средна възраст, кой­то поврежда непрекъснато фурната й. Напълно разбирам нейното объркване. Как става така, че хората споделят дома си с един напълно непознат дух?

Aз дойдох първи тук

Понякога хората се нанасят в жилище, което е вече обитавано от дух. Ако домът остане празен за кратко, духовете не тръгват непременно да търсят друг източ­ник на енергия. По различни причини те обикновено се при­вързват към определено място. Ако успеят да намерят из­точник на енергия, просто се връщат в празната къща, за да чакат следващия собственик.

Ако наскоро сте купили къща и в момента правите ремонт, обърнете внимание на работниците, които сте наели, и на процеса на работа. Необясними забавяния, не­очаквани инциденти и напрегната атмосфера могат да бъдат резултат на изгладнял за енергия дух. Ремонтните работи могат също така да разгневят духа, който смята това за „свой” дом и не обича промените.

Една двойка ми се обади, след като се бе нанесла в къща­та на мечтите си. Месеци наред търсели идеалния дом и бяха сигурни, че осемгодишните им синове близнаци също ще го харесат. Родителите планирали всяко от децата им да има собствена спалня, но синовете им скоро отказа­ли да спят сами. И родителите решили да използват сво­бодната спалня като временна стая за игри, докато под­готвят тази в мазето. А ремонтните работи в мазето още от самото начало били свързани с кавги и проблеми. Всичко се обърквало – инструментите не били там, къде­то по-рано били оставени; гредите все били отрязани накриво, а бащата и работниците получавали дребни нара­нявания. Още по-лошо било това, че бащата се задушавал и изпитвал необяснимо раздразнение при всяко свое слизане в мазето. Нямало очевидна причина за нервното му състо­яние, но то продължавало часове, дори и след като спирал да работи. Новата стая за игри най-после била завършена и момчетата решили, че все пак искат да имат самосто­ятелни стаи. Всичко било съвършено в продължение на две седмици. Но скоро майката отново започнала да намира сутрин двамата си сина в едно легло, а те ожесточено от­казвали да играят в красивата нова стая в мазето.

Един ден майката ги чула да си говорят, спрели в под­ножието на стъпалата към мазето. В гласовете им се до­лавяли страх и объркване.

– Не разбирам защо ни кара да слизаме тук долу с онзи мъж – казало едното момче.

– Тя не знае за него, глупако – отговорило другото и до­бавило сериозно: – Страх ме е от него.

– Да, може да ти изкара акъла, като стои неподвижно и те гледа втренчено.

– И на всичкото отгоре чупи играчките ми!

Майката не знаела как да изтълкува разговора. Много ско­ро след това тя също започнала да забелязва странни неща в мазето. Новата перална машина се повреждала непрекъсна­то. После банята се нуждаела от ремонт. Не обръщала вни­мание на случващото се и на забележките на момчетата до деня, в който ситуацията станала много по-сериозна.

Майката слизала по стъпалата към мазето, натова­рена с прането, а двете момчета се втурнали нагоре по стълбите, очевидно силно изплашени от нещо. Спрели по средата и едното втренчило поглед във въздуха точно пред майката. На лицето му се изписал ужас, то полит­нало назад и паднало по стълбите, като повлякло, без да иска, и брат си със себе си.

– О, мили Боже! – извикала майката и се спуснала надо­лу към момчетата. И двамата били доста разтърсени от преживяното, макар и невредими. – Какво стана? – попитала

– Непрекъснато ти го повтаряме! – извикало момче­то, което се било препънало, а в очите му се събрали сълзи. – Онзи мъж Отново беше долу! Идвахме при теб, за да те доведем тук, когато той изведнъж се появи на стълбите – точно пред теб! – добавило другото вече малко по-спокойно. – Той е страшен, ужасява ни!

Майката почувствала как космите по тила й на­стръхват. Огледала цялото мазе. Стаята била странно зловеща, въпреки ярките цветове и многото прекрасни играчки – нещо, което била забелязала и преди, но на ко­ето тогава не обърнала внимание. Спомнила си проблеми­те, които имал съпругът й при ремонта на помещението, злополуките, лошото му настроение.

Веднага щом ми се обади, усетих нещо негативно в къщата. Не зъл дух, но определено духа на лош човек. Точно това и открих след като ги посетих – разгневен старец, който мразеше децата. Някога живял в къщата и бил из­вънредно нещастен след като мазето – неговото мазе – било превърнато в стая за игра. Духът на стареца обаче бе мил и любезен, докато разговаряше с мен и щастливо премина в отвъдното. След като мирът и спокойствието бяха възстановени, семейството най-после заживя в дома на мечтите си.

Духовете от преходността понякога проявяват силно и упорито нежелание да напуснат театрите. Те по всяко време са пълни с духове. И, разбира се, това е абсолютно разбираемо. Там има непрекъснат поток на енергия – от работниците по поддръжката и репетиращите актьори, до зрителите, погълнати в разиграващата се пред тях драма. Много от тамошните духове обаче се изживяват и като бъдещи или настоящи директори, дизайнери, осветители, гримьори или просто като обикновени сценични работници, от които зависи едва ли не цялото представление. Когато започнах работа по „Шепот от отвъдното”, открих, че същото важи и за жителите на Холивуд. Не е изненадващо, че филмовата индустрия привлича духовете по същата причина като театрите.

Опитът ми показва, че духовете, привързани към хора, са по-склонни да преминат в отвъдното в сравнение с тези, които обитават любимите си места. Може би за­щото нямат някаква недовършена работа или имат нуж­да да общуват с живите, обикновено успявам да ги убедя да отидат там, където е по-добре за тях.

Ти си присвои нещата ми

Духовете могат да дойдат в дома ви заедно с тяхна вещ, която сте купили или придобили. Независимо дали наследявате среброто на пралеля си, или пък обичате да обикаляте магазините за антики и пазарчетата, където продават предимно стоки втора употреба, или пък разме­няте непотребни вещи със съседите, увеличавате шансо­вете си да се сдобиете с дух.

Удивена съм от вещите, които могат така здраво да държат в плен собствениците си. Някои случаи изглеждат по-очевидни от други. Според моята преценка около над три четвърти от бижутата витаят духове. Много жени остават на земята, защото не искат да се разделят с лю­бимите си диаманти; мъжете се тревожат за скъпите си часовници или са изключително привързани към авто­мобилите си. Срещала съм духове, които са останали тук заради палтата си от норки, мебелите в спалнята си или пък сватбените си рокли. И дори няколко, които изпитва­ха толкова силни сантиментални чувства към чиниите и рогозките си, че отказваха да влязат в Светлината, пре­ди да са узнали какво ще стане с тях.

Свърших добра работа за жена, с която се срещнах след смъртта на съпруга й. Той я бе оставил млада вдови­ца с две малки деца. Тя ме помоли да отида на погребение­то му Успях да й помогна, тъй като той имаше какво да й каже за финансовите дела на семейството.

Години по-късно тя отново ми се обади. Предприела ремонт в къщи и направила шокиращи открития. Както се оказа, тя много обичала разпродажбите. Колекционираше сребърни прибори и дори бебешки чашки, четки за коса и огледала. Не можела да се сдържа да се сдобие с още някоя лъжичка за чай, вилица или нож. Шегуваше се, че просто се налагало всеки път да си купува по нещо, защото непрекъснато губела старите.

След като децата й пораснали и се изнесли от родния дом, решила да го ремонтира основно – искала да е практичен и удобен за напредналата й възраст. Работниците започнали да смъкват тавана на кухнята и били засипани от сребърни прибори. Всичките липсващи вилици, ножове и лъжици заваляли като дъжд. Били вероятно 50-60 на брой.

Пристигнах и се срещнах с киселия и свадлив дух, който бе твърде раздразнен от разкриването на тайното му скривалище. Бил иконом в доста заможно семейство и се вбесил, когато децата решили да продадат сребърните прибори на родителите си. Ходел заедно с жената на всяка разпродажба и през последните десет години се забавлявал като крадял среброто от колекцията й и го криел. Призна, че напоследък не му било толкова забавно, тъй като накрая жената решила, че е напълно приемливо да подрежда на масата прибори от различни комплекти започнала много по-малко дa се тревожи, когато нещо изчезне.

Преместването на сребърните прибори вероятно е изисквало страшно много енергия и вярвам, че след като децата са се изнесли от дома, му е било много по-трудно да продължава да краде. След като бе разкрит, призна, че започнал да се уморява от това, и влезе в Светлината без никакви възражения.

Ако наистина обичате разпродажбите или пък сте обзавели дома си с антики, много е вероятно да сте се сдобили и с някой и друг дух. От това не следва, че трябва да престанете да купувате. В глава дванадесета ще ви кажа как да се предпазите от духовете, които се канят да дойдат в дома ви заедно с купената вещ.

Бях поканен

Трябва да призная, че съм разочарована, когато ме по­викат в някоя къща, за да я прочистя, а духът ми каже, че е бил поканен. Истината е, че получавам хиляди молби всеки месец. Много от хората се свързват с мен заради репута­цията ми – чули са от приятели или членове на семейство­то, слушали са мои беседи по радиото или са присъствали на някоя от лекциите ми. И точно те са тези, които ясно усещат присъствието на дух в дома си.

Други се свързват с мен било чрез телефонен разговор, писмо или на моя уебсайт, защото са изчерпали всички останали възможности. Те често са разтревожени – някои са като обезумели, а малка част от тях бих могла да опи­ша като безнадеждно отчаяни. Търсят ме заради сериозни със здравето, с домовете или семейството и след като са отхвърлили всички логични обяснения за бедите си, се хващат като удавник за сламка. Някои са така нетърпеливи да ги посетя в дома им, че се обаждат отново и отново, без да обръщат внимание на съобщението ми, записано на телефонния м секретар, в което се казва, че могат да минат до четири месеца, преди да върна обаждането.

Когато най-после отида в дома им, обикновено срещам духове с нетипично отношение. Когато научат, че г виждам и мога да говоря с тях, те се питам защо въобще съм там. Казват че са с този човек или на това място,защото са поканени. Когато разпитам хората, се оказва, че наистина напоследък са използвали дъска за спиритически сеанс / извършвали са ритуали, /опитвали са да направят магия, / занимавали са се с вещерство.

Длъжна съм да не се ядосвам на хората – поне не още от първата визита в дома им. Повечето хора не разбират напълно силата на подобни актове. Но простият факт е: Някои духове се прикрепват случайно към невинни свиде­тели, ако мога да се изразя така, но други биват привле­чени от енергиите, заобикалящи метафизически обекти или съпътстващи неправилни действия.

Бих искала хората да разберат, че лесно могат да извикат духовете, и всички проблеми, свързани с тях, чрез използването на дъски за спиритически сеанси, махало или магия, както и хвърлянето на проклятие също могат да привлекат духовете. Ако сте домакин на спиритически сеанс, духовете ще се озоват директно в дома ви. Можете да ги призовете и чрез опити за медитиране с цел общуване с тях. Автоматичното писане, при което всъщност подканвате духа да движи ръката ви, за да ви предаде определена информация, е особено глупаво поведение. Така приканвате духа да влезе в тялото ви и да ви обсеби.

Няма абсолютно никаква причина обикновените хора да се опитват да се свържат с духовете посредством някой от тези методи. Ако духовете трябва дa се свържат спешно с вас, ще намерят начин. Онези, които са влезли в Светлината, могат да идват в съня ви. А ако непремен­но трябва да привлекат вниманието ви, ще измислят как, повярвайте ми. Няма достатъчно добра причина да реши­те да споделите заобикалящата ви среда с непреминал в отвъдното дух.

Казвали са ми, че са поканили духа в дома си, за да при­добият знания за отвъдното и повече психически сили, та да се свържат с другия свят. Трябва да ви уверя, че по описаните по-горе методи обикновено биват привлечени духове от преходността. А тъй като не са влезли в Светлината, не знаят нищо повече за живота и силите в от­въдния свят от хората на земята.

Проследих те до дома ти

Дори да не сте участвали в спиритически сеанс и да не сте правили опити в черната магия, твърде е възможно да сте се свързали по някакъв начин с духове. Твърде възмож­но е дори да заведете някой в дома си. Ако притежавате висока енергия и сте бодра и жизнерадостна личност, ако имате високо ниво на физическа енергия – ако сте профе­сионален атлет или актьор например – или ако работите на място, където има много хора, понякога е само въпрос на време да привлечете вниманието на някой дух. Те се нуждаят от енергия, затова винаги се навъртат там, къ­дето има тълпи.

През годините съм забелязала, че някои професии със сигурност привличат духовете. Списъкът става все по-дълъг, тъй като непрекъснато посещавам нови места и така добивам по-голяма представа за сборищата на духо­ве. Отидох в Калифорния с убедеността, че ще срещна ду­хове там, където заснемат филми и телевизионни предавания. ­А най-удивителното от престоя ми в Санта Моника бе, че за първи път видях бездомни хора, които живеят по улиците. Очаквах около тях да витаят много духове, но се оказа точно обратното. Около бездомниците нямаше почти никакви духове. Макар и да предполагам какво би привлякло духовете, няма как да знам със сигурност, дока­то не попадна в такава ситуация.

Ето го все пак моя списък на професии и места, където най-често могат да се открият духове.

Полицейски управления. Рядко съм срещала полицай, към когото да няма прикрепен дух. Тези духове обикновено имат недовършена работа, която има връзка със смърт­та им. Не е задължително полицаят да е замесен в случая, довел до смъртта на духа.

Сградите на пожарните команди. По причини, кои­то никога не съм разбирала, там винаги има много духове, но те рядко следват огнеборците до домовете им.

Офиси на адвокати и съдебни зали. Адвокатите и съдиите, специализирали се в криминални случаи, са изло­жени на по-голям риск да привлекат около себе си духове.

Клиники за психично болни. Хората, които са на ле­чение там, често са „придружени” от дух. Те могат да се прикрепят към някои от лекарите и сестрите и да се за­селят в домовете им.

Летища. Екипът, работещ на всяко едно летище, така също пилотите и стюардесите са изложени на риск да прихванат духове навсякъде по света. Ако прекарвате много време в пътуване и в залите на летищата, можете да се върнете у дома си с дух.

Спортни зали и игрища. Няма друга енергия като тази на разгорещените запалянковци. Работила съм с много про­фесионални спортисти, които привличат не само духове, но и отрицателна енергия по време на кариерата си.

Издателства. Преди година не бих очаквала да открия дух в издателство. Докато не започнах да пиша тази кни­га, смятах издаването на книги за тихо и спокойно зани­мание. А после посетих няколко издателства. Щом веднъж видиш активността, която кипи по етажите, и жизнени­те u бодри личности, които се занимават с издаването на литература, разбираш защо в издателските офиси има толкова много духове.

Спешните отделения, особено в големите градове. Лекарите, медицинските сестри и дори шофьорите на ли­нейки са особено уязвими за духовете, макар и дори само краткият престой в спешното отделение да е достатъ­чен да привлечете вниманието на някой дух.

Старчески домове. Те обикновено са пълни с духовете на по-възрастни мъже, които вероятно чакат там смърт­та на съпругите си. Не виждам много често духовете на жени, очакващи съпрузите си да се присъединят към тях.

Барове. Колкото no-оживени, толкова по-добре. Духо­вете могат буквално да разцъфват от енергията на подо­бен род места. Колкото по-груба е обстановката, толко­ва по-радостни са те. Места, където строшените чаши и обърнатите маси едва ли са причина да вдигнете поглед от питието си. Точно както и в живота, мястото, което посещавате, определя какви духове ще привлечете. Духо­вете, които прекарват времето си в коктейл баровете във фоайетата на хотелите, обикновено са много различ­ни от онези, които посещават откритите барове.

Зъболекарски кабинети. Колко пъти сте седели, смра­зени от напрежение и ужас, в чакалнята, очакващи да из­викат името ви? Среща ли често вашият зъболекар про­блеми с компютърната техника и електрониката? Има ли много отменени посещения? Колко пъти сте си тръгвали, като сте се кълнели да смените зъболекаря си или пък питайки се защо се чувствате така изтощени след прегле­да? Създаваната тук енергия обикновено е много силна.

Антикварни магазини

Тъй като голяма част от духовете остават тук заради любимите си вещи, антиквар­ните магазини, както и тези за стоки втора употреба, обикновено са дом на тълпа духове по всяко време.

Театри и снимачни площадки. В лекциите и радио-предаванията често повтарях какви тълпи от духове населяват театрите, но не бях посещавала снимачна площадка, докато не започнах работа по „Шепот от от­въдното”. Сега знам, че там, където се заснемат филми и телевизионни програми, е пълно с духове. Още от първото си посещение в студиото се натоварих с ангажимента да ги убедя, че мястото им не е на този свят. И, повярвайте ми, като се има предвид какви личности бяха те, задачата ми никак не бе лесна.

Срещнах своята първа истинска холивудска звезда още с първото си попадане на снимачната площадка на „Парамаунт”. Разхождах се по навик наоколо с приготвени хи­микал и бележник, готова да си водя бележки за духовете, които ще срещна. И както обикновено следваше ме цяла малка тълпа. Завихме зад ъгъла и я видях. Заковах се на място и изтърсих:

• О, мили Боже! Вие сте Барбара Стануик¹.

Някои от по-младите в групата бяха удивени.

• Кой?

• Нали знаете – Виктория Баркли от „Голямата долина“ – казах с надеждата популярният телевизионен сериал да им подскаже нещо. Надявах се също да не вдигат излишна вря­ва, ако не знаят нищо за актрисата. Веднага се виждаше, че мис Стануик не е особено доволна от невежеството им.

– О, някаква стара телевизионна актриса! – измърмори някой, очевидно изгубил интерес.

Е, това вече разгневи мис Стануик!

Изнесох набързо кратка лекция, в която ги запознах с личността и творчеството на Барбара Стануик. Разка­зах им за звездата от сцената и екрана, която всъщност е била пионер в киноиндустрията. Споменах още красотата й, таланта й, безспорната й етика в работата и успеха й.

– Тя наистина беше велика актриса – казах. – И трябва да й засвидетелствате уважението си.

Като свърших кратката си реч, всички мълчаха, а Бар­бара Стануик имаше спокоен и доволен вид. После, като всеки почитател, й казах колко силно се възхищавам от работата й. Говорихме дълго. Тя бе повече от щастлива да побъбри с мен за различните филми, в които бе учас­твала. Каза ми, че приживе вярвала в съществуването на духовете и след смъртта си била доволна да открие, че може да „остане” в индустрията, която била от голямо значение за нея.

Като приключихме разговора, я попитах дали иска да влезе в Светлината. За да бъда искрена, трябва да кажа, че се чувствах като неин покровител. Бе починала на осем­десет и три годишна възраст и макар да бе все още с пре­красна и царствена осанка, тя си беше една дребничка и крехка старица. Помислих си, че след всичките тези годи­ни вероятно е готова да си отиде от този свят.

– Не мисля – отговори тя учтиво, но твърдо. – По-ско­ро ми се струва, че трябва да държа нещата тук под око.

Отговорът й ми даде ясно да разбера, че не мога да я покровителствам. Ако настоявах, просто щяхме да из­паднем в разгорещен спор.

– Мис Стануик – казах, изпълнена с уважение и почит, – не ви ли липсва възхищението на почитателите ви?

Тя махна пренебрежително с ръка, но аз виждах, че съм на прав път.

– Предполагам, че аз съм първата, която ви е видяла от доста време насам – продължих. – Нима сте говорили с някого другиго?

Тя поклати глава.

– Ако влезете в Светлината, ще бъдете отново в раз­цвета на силите си – казах. – А духовете от отвъдното могат да влизат и излизат от нашия свят, когато поже­лаят. Възможност, от която сте лишена в момента.

Тя ме изгледа скептично, но чувствах, че я карам да се замисли, затова продължих.

– След като ви виждам и разговарям с вас, не мислите ли, че знам за какво говоря?

– И ще мога отново да идвам тук? – запита.

– Имам приятели, които непрекъснато общуват с ду­ховете от отвъдното – уверих я. – Aз самата няма да ви виждам и няма да мога да общувам с вас след влизането ви в Светлината, но има други, които ще могат.

Тя вирна брадичка. Виждах, че е взела решение.

– Добре – каза. – Ще си отида.

Сътворих Светлината и я видях да влиза в нея. Чувс­твах се удовлетворена. Твърдо вярвам, че духовете, мина­ли през Бялата светлина, намират покой – за разлика от онези, които остават на земята. Щастлива съм, че мога да им дам възможност да променят ситуацията.

Последните ми посещения на снимачната площадка на „Шепот от отвъдното” ми разкриха нещо, което никога не съм смятала за възможно. Духове от други места в Хо­ливуд кръжаха около нас заради естеството на работата ни. Подобни духове обикновено се прикрепят към актьорския състав и снимачния екип и особено към изпълните­лите на главните роли. Разговарях с някои от тях и осъз­нах, че те, като реалните живи почитатели, просто не можеха да проумеят, че Дженифър Лав Хюит не общува с духове за разлика от персонажа, в който се превъплъщава. Били чули, че на снимачната площадка има човек, с когото ще могат да общуват. В резултат, започнаха да следват всички от снимачния екип до домовете им с надеждата да привлекат внимание. След като разбираха, че хората, с ко­ито са тръгнали, не ги виждат, те се връщаха на снимач­ната площадка и създаваха още повече проблеми. И накрая „пострадалите” актьори и членове на снимачния екип ми се оплакаха. Трябва да призная, че това развитие, макар и възпрепятстващо работата, имаше ефект – поне от глед­на точка на духовете. Всеки път, когато пътувам до Лос Анджелис, успявам да изпратя в Светлината поне няколко духа, включително на доста известни личности. В момен­та се опитвам да измисля как да защитя снимачната пло­щадка от нежеланите ефекти, причинени от духовете. Ако някога сте виждали снимачни площадки, знаете колко просторни и лесно достъпни са те. Все едно да се опитате да защитите малък град! А когато сте на такова място, на театър или на кино, лесно можете да отведете до дома си един или два духа, решили, че искат да си починат от изпълненията на актьорите.

Като човек, чието ежедневие е свързано с паранормал­ното, аз съм винаги наясно с енергията, която ме заобика­ля. Има много други хора, които работят в областта на метафизиката – включително гадателите на карти, аст­ролозите, нумеролозите, спиритуалистите, лечителите и много други. Непрекъснато им повтарям, че трябва да внимават и да се предпазват, когато работят с клиен­ти. Повечето хора търсят услуги от подобен род заради негативното развитие на живота им. Обаче ако не се вземат подходящи предпазни мерки (като например да се намирате в Бялата светлина, докато работите, да почис­твате оборудването си с морска сол и/или енергията на луната, да използвате защитни талисмани и да ограничи­те влиянието на негативната енергия на клиента върху вас), духовете, влезли в дома ви заедно с клиента, могат да останат и след като той си тръгне. Те могат да напра­вят живота ви наистина труден или да се прикрепят към следващ клиент, потърсил помощта или съвета ви. Кол­кото no-изложени сте на риск от влиянието на духовете, толкова повече допълнителни мерки трябва да вземете, за да се предпазите.

Съветвам също и онези, които търсят помощта на подобен род хора, да внимават. Ако се налага да се обърне­те към такива специалисти, по-добре е човекът да ви бъде препоръчан от доволен клиент. Хората, които се занима­ват с тези нетрадиционни неща, без да имат достатъч­но познания, могат да привлекат какви ли не тъмни сили. Няма гаранция, че след като сте гостували на съседа си, който гледа на карти, духът от неговия дом няма да реши да ви последва.

След като прочетете тази глава, за вас трябва да е очевидно, че има различни начини да привлечете духовете, преднамерено или не, докато изпълнявате всекидневните си задължения. В единадесета глава ще обсъдя признаците, които ще ви подскажат, че живеете в компанията на дух. В дванадесета и тринадесета глава ще ви посъветвам, стъпка по стъпка, как да предпазите себе си и околната си среда от духове и негативна енергия. Ще ви кажа също как можете да намалите негативното въздействие на не­видимите сили.

8

ЖИВОТНИ

Предани след смъртта

Що се отнася до поведението на духовете на живот­ните, продължавам да се уча. Искрено вярвам, че всяко живо същество притежава дух и че Бялата светлина се явява за всички при смъртта им. Въпреки че баба никога не ми е го­ворила за духовете на животните, през годините съм виж­дала такива както на домашни, така и на диви животни. Тъй като винаги имам домашен любимец у дома, виждала съм духовете и на собствените си любимци. Тези различни срещи са ме научили какво може да застави духа на живот­ното да влезе в Светлината или да остане на земята.

Предполагам, че след смъртта духът на животното има толкова време да премине отвъд, колкото и човеш­кият дух, но не мога да кажа със сигурност. Възможно е също животинските духове да разполагат с по-малко вре­ме. Когато умря малкият ми африкански таралеж Пинда, виждах духа му през първите няколко часа след смъртта. Всъщност така и узнах, че е мъртъв. Влязох в стаята, в която беше клетката му, и го видях да се търкаля по ки­лима. Зачудих се как е успял да излезе, но като се вгледах по-внимателно, видях, че спи, свит на кълбо, в обичайния си ъгъл. След няколко часа и Пинда, и Бялата светлина бяха изчезнали.

Както духовете на хора, тези на животните, които остават на земята, разчитат на енергията на живите и създават хаос и проблеми в заобикалящата ги среда. Тъй като домашните любимци обикновено са дребни животни, те се нуждаят от много по-малко енергия и следователно влияят много по-малко от духовете на хората. Виждала съм духовете и на по-едри животни, като коне и лосове например. Мога да ви уверя, че ще усетите ефекта от присъствието на духовете им също толкова лесно, колкото и ако живите животни нахълтат в дома ви.

В сравнение с духовете на хората, които забелязвам и с които общувам едва ли не всеки ден, не мога да кажа, че срещам много често духовете на животни. Виждала съм духа на крава. Сред природата пък съм забелязвала духове на лисици и лосове. Но най-често срещам духове на домашни любимци. В това има смисъл, разбира се. Не е лесно да видиш диво животно на живо. Инстинктът им подсказва да се крият, особено когато към тях приближава човек. Също както при хората, духът на животното се държи по подобен начин.

За нещастие аз не съм доктор Дулитъл. Не мога да разговарям с духовете на животните, както с тези на хората. Всичко, което знам за тях, съм научила посредством наблюдения и взаимоотношенията с животните, които съм имала през годините.

Според мен, за да разбереш поведението на животинския дух, трябва да използваш здравия си разум. Аз самата съм имала различни домашни любимци, а и работих с животни дълги години. Когато бях млада, се научих как да се грижа за външния вид на кучета и котки и по-късно открих собствен „козметичен“ салон. Двамата със съпруга ми дълги години организирахме изложби на кучета. Има хора, които са напреднали в общуването с животните, и от разговорите си с тях знам, че повечето животни въз­приемат присъствието си на земята като специална ми­сия. След като умрат, повечето от тях влизат инстинк­тивно в Бялата светлина, защото знаят, че са изпълнили задачата си. Като хората, те виждат познати и прияте­ли (хора и животни) в Бялата светлина и понякога нямат търпение да отидат при тях.

При някои животни обаче обучението и предаността могат да победят инстинктите и да станат причина ду­ховете им да останат на земята. Веднъж ме повика жена, която се ползваше от услугите на куче. Тя искаше да знае защо кучето, на което до скоро можела да разчита безу­словно, изведнъж престанало да изпълнява задълженията, за които е обучено. Бъди бе великолепен черен лабрадор и трябваше да се грижи за Кари, която страдаше от при­падъци и други разстройства на нервната система. Първо­то куче на Кари, Гилда, било златист лабрадор и й служило повече от шест години. Но Гилда остаряла и заболяла от артрит, зрението й отслабнало и на нея вече не можело да се разчита.

Треньорът, който обучил Гилда, предложил тя да ос­тане със семейството и след пристигането на новото куче. Кари била повече от щастлива от това уреждане на въпроса. Не искала да захвърли любимото си животно и дори мислела, че Гилда може да научи новото куче на някои умения.

За облекчение на всички, двете кучета се разбирали чудесно. Гилда наистина започнала да обучава Бъди в „про­фесията” и се наслаждавала на новото си положение на до­машен любимец. Обожавала да се вози в колата и продъл­жавала да изпълнява някои от по-простите си задължения – например да носи различни вещи на собственичката си. Всички били опечалени, когато само десет месеца след „пенсионирането” си Гилда се разболяла и умряла.

Отначало семейството било готово да извини стран­ното поведение на Бъди, защото знаело, че той също тъ­гува. Но след известно време всички, дори треньорът, били озадачени от отказа му да изпълнява определени команди.

И накрая майката на Кари ми се обади и ме запита дали е възможно духът на Гилда да е все още с тях и да е причи­ната за объркването на Бъди. Отговорих, че е възможно. Пристигнах в къщата и не се изненадах, когато духът на Гилда ме посрещна още на вратата, размахал опашка. Бъди крачеше с уважение след учителката си.

– Виждате ли – каза Кари, след като ме въведе, – Бъди трябва да се приближи към вратата или с мен, или преди мен. Не след като съм отворила. А той непрекъснато обърква всичко.

Треньорът, една мила жена, също бе в къщата. Запитах я, дали е е обичайно новообученото куче да продължи да бъде обучавано от старото. Отговори, че е опитвала този подход с кучета – водачи на слепи, но не и с такива, обучавани да служат на инвалиди, защото те трябва да изпълняват много повече задачи. Изказах предположението, че духът на Гилда обърква Бъди. Помолих Кари да даде една от командите, които той не иска да изпълни.

– Справя се най-зле с носенето на разни предмети – каза тя.

Заповяда на Бъди да донесе дистанционното на телевизора. Духът на Гилда излезе пръв от стаята, а двамата с Бъди го следвахме отблизо. Двете кучета стигнаха почти едновременно до искания предмет и Гилда постави лапа върху него, а бедният Бъди просто седна на задните си лапи и я загледа, сякаш се питаше как да изпълни задачата.

След като обясних на всички какво се случва, те се съгласиха, че ще е най-добре духът на Гилда да премине в отвъдното. Заради специалното й обучение не бях сигурна как ще я накарам да влезе в Светлината. Трябваше да проб­вам по принципа на опита и грешката. Отначало сътво­рих Светлината и я посочих.

– Отиди да видиш! – казах на Гилда. Обаче тя просто седеше и ме гледаше безучастно.

Осъзнах, че Гилда е обучена да приема команди само от собственичката и треньорката си, а те не виждат Свет­лината и не могат да я посочат. Следователно трябваше да измисля нещо. Казах на треньорката да донесе предмет, който Гилда е обучена да носи на собственичката си, но да се погрижи той да е нечуплив. Тя отиде до караваната си и се върна с неизползваем мобилен телефон. Обясни, че често го използва при обучението на кучетата. Посочих къде ще сътворя Светлината. Казах й да остави телефона там и когато й дам сигнал, да изпрати Гилда да го донесе. Надявах се, че тъй като духът на Гилда преди това не бе успял да вдигне дистанционното, няма да се справи и с те­лефона и просто ще остане на мястото, докато затворя Светлината около него.

Планът даде много добър резултат и успях да изпратя духа на Гилда в отвъдното. Според семейството и треньор­ката – Бъди бил объркан още няколко дни. Но щом осъзнал, че е сам в задълженията си, започнал да ги изпълнява и се превърнал в предано куче, на което може да се разчита.

Разбира се, убеждението, че духовете се държат по­добно на живите животни, не ме успокоява или улеснява ни най-малко. Тъй като дълги години съм работила с кучета, бях повече от сигурна, че ще успея да се справя с духовете на повечето, но понеже у дома имах котка, се ужасявах, че все някога ще ми се наложи да изпратя и котешки дух в Светлината.

Когато най-после срещнах такъв дух – в къща, в която малко котенце бе придобило зависимо поведение, макар че бе единственото животно там, – имах късмет, защо­то присъстваше и дух на човек. Макар жената никак да не обичала котки приживе, неохотно се съгласи да вземе котешкия дух със себе си в Светлината – за голямо облек­чение на тероризираното котенце, което не изглеждаше тъжно, че ще се раздели с „другарчето” си.

Оттогава започнах да използвам същата тактика, щом бе възможно. Това просто е най-лесният начин да на­караш духа на животно да прекоси светлия тунел. За щас­тие има доста места, за които съм сигурна, че приютя­ват духове и на хора, и на животни. Например сградите на пожарните команди често се обитават от духовете на загиналите огнеборци и тези на далматинците, които са им помагали да извеждат навън хората, хванати в ка­пана на пламъците. Често духът на огнебореца е повече от щастлив да вземе със себе си в Светлината и този на преданото куче. А на хиподрумите срещам услужливите духове на коняри, готови да вземат със себе си в отвъдно­то духовете на състезателните коне.

Защо животните остават

Вярвам, че много духове на животни остават на земя­та от чувство за преданост. Повечето от тях остават при човек, когото обичат, или в дом, който им е познат и където са били щастливи. Други, особено тези на куче­тата, остават, защото искат да бъдат утеха за хората.

Знам, че моят любим пудел Мейджър остана с мен и след смъртта си, макар че всичките други кучета, с които бях участвала в изложби, преминаха в отвъдното.

Някои животни остават, за да предложат защита. Когато участвам в радиопредавания, често ми се обаж­дат шофьори на камиони, които слушат предаването на живо. Повечето от тях са срещали „животните от магистралата”, както ги наричам аз. Тези духове са обик­новено бели кучета, макар да съм чувала от хора, че са срещали също мечки и койоти. Шофьорите обясняват, че шофират по някое тихо и усамотено място от магист­ралата и изведнъж пред тях изниква огромно бяло куче -обикновено когато наближават билото на хълм или са в началото на остър завой. Те натискат силно спирачките, за да не ударят животното, и продължават да шофират изключително внимателно. И тогава – почти винаги, виждат пред себе си човек, застанал отстрани на шосе­то, катастрофа или спрял автомобил. На шофьорите им се струва, че животното се е появило, за да ги предупре­ди за опасността.

Обаждат ми се също хора, които нямат домашни лю­бимци у дома, но се будят внезапно посред нощ от бясно­то лаене на куче или от усещането за котешка лапичка на бузата си. Вече напълно будни, имат ясното усещане за надвиснала беда – например пожар или сериозно болен член на семейството.

Срещала съм и духове на животни, останали на земята заради чувството за нещо недовършено. Виждала съм духо­ве на състезателни коне да продължават да тренират на пистата всяка сутрин и дори да участват в надбягвания с живите коне. В заключение мога да кажа, че както при хо­рата, личността на животните определя дали духът ще остане на земята, или ще премине в отвъдното.

Как да разпознаем присъствието на животински дух

Като посетя място, където витае дух на животно, хората често ме питат: „Защо моето куче/ котка/ канарче не усеща духа?”. Опитът ми показва, че животните много приличат на хората в това отношение. Животните забелязват духовете и на хората, и на себеподобните си. И реагират по същия начин както ако живо същество наруши територията им. Те са също така по-чувствителни към слабите промени в температурата, които могат да възникнат около духовете.

Както при хората, някои животни усещат по-ясно енергията на духа. Има животни, които ще забележат влизането на духа в дома, но ако се преместят заедно със семейството на място, където вече живее дух, ще се държат така, сякаш това е негова територия. В тази ситуация животните като цяло няма да обърнат внимание на духа, освен ако той не започне да ги тормози -да ги рита, да защипва опашките им с вратата, да ги настъпва по лапите или пък да ги затваря в някоя стая.

В зависимост от вида на домашния ви любимец, можете да забележите различни модели на поведение – духовете на животните определено влияят на поведението на живите животни. Например котката ви може да спи спокойно на някое слън­чево местенце от дивана, а после изведнъж да се събуди и да започне да следи нещо, което се движи по пода и дори по тавана. Ако сте в стаята, дори да проследите погледа й, едва ли ще забележите нещо. Може да предположите, че е видяла просто някакво насекомо или паяк. Но в девет от десет случая, ако се приближите до мястото, в което тя е втренчила поглед, няма да откриете нищо.

И кучетата, и котките могат да избягват определено място в стаята. Могат изведнъж да се заковат на място, да се обърнат рязко или да заобиколят. Но ако духът, бил той на животно или човек, не е преднамерено зъл и не ги заплашва, те обикновено го приемат съвсем спокойно.

Вредни ли са духовете на животни

Тъй като са малки, духовете на животните нямат нужда от толкова много енергия, колкото тези на хо­рата. Общо взето, ако в дома ви живее дух на животно, той няма да ви безпокои особено. В много случаи хората, които усещат присъствието на духовете на любимите си животни, казват, че това ги успокоява. Такива духове обаче могат да раздразнят другите животни в къщата и да причинят известни проблеми. Трудно е да възпиташ на дисциплина домашно животно с лошо поведение, особено без да го виждаш!

По времето, когато двамата с Тед организирахме из­ложби за кучета, се бях сприятелила с Бари, който бе пос­тигнал забележителни успехи като дресьор. Той демонс­трираше на клиентите качествата на различните поро­ди. Бе стопанин на доста оживен „пансион” за кучета в щата, където живееше, и не рядко приютяваше там двай­сет или трийсет от кучетата на клиентите си. За първи път го забелязах да върви по подиума с великолепна пъстра датска хрътка. Името на кучето бе Граф, то обожаваше Бари. Между двамата съществуваше връзка, която ги пре­връщаше в зрелищна двойка на подиума. Извън подиума Граф бе тромав и несръчен като малко кученце. Като се имаха предвид огромните му размери, той оставяше след себе си хаос, където и да отидеше.

Не бях виждала Бари известно време, докато не се за­сякохме на една изложба за кучета близо до дома му. Той ни покани да му гостуваме. Предложи да пренощуваме у тях, а кучето ни – в „пансиона”. Обратното пътуване щеше да е дълго, затова приехме предложението му. Попитах за Граф и с мъка научих, че е умрял преди няколко месеца. По-рано, на изложбата, не бях забелязала да го придружава духът на Граф, затова предположих, че е преминал в отвъдно­то. Но когато отидохме до „пансиона”, за да заключим кучетата за през нощта, Бари подхвърли нещо странно. Каза, че се надява те да останат заключени до сутринта. Полюбопитствах какво иска да каже, а той отговори, че напоследък всяка сутрин заварва пълен хаос в „пансиона”. Хавлиите били разпръснати по пода, играчките на чети­риногите – разхвърляни навсякъде, храната била изсипана, а повечето от кучетата – изтощени, сякаш цяла нощ са били на парти.

– Най-странното е – добави Бари, – че преди да си тръгна нощем, проверявам поне два пъти дали вратите са заключени. Когато се върна на сутринта, те отново са заключени. А навсякъде цари хаос. Нямам ни най-малка представа кой е виновникът за това.

Aз имах, но не казах нищо, докато не влязохме в „панси­она”. Сами се досещате какво видях – духът на Граф сто­еше до масата, върху която подсушаваха и вчесваха куче­тата, вдигнал върху нея предните си лапи. Бе висок почти колкото мен, а като видя Бари, замаха усилено с опашка. Нямах никакво съмнение защо хавлиите се озовават на пода всяка вечер.

Отначало Бари не ми повярва, че духът на Граф е там.

– Невъзможно – каза той. – Граф не бе с мен, когато умря.

Попитах го кога са започнали проблемите в „пансиона” му и той си спомни, че е станало преди три седмици, кога­то се върнал от изложба на кучета, проведена в друг щат. На въпроса ми дали се е видял със собствениците на Граф на тази изложба, Бари отговори положително. Били взели със себе си един от потомците на породистата датска хрътка, за да видят потенциала му.

– Дори отбелязахме колко много кученцето прилича на Граф – млъкна и дълго ме гледа втренчено.

Aз просто казах:

– Той наистина е тук.

Бари безкрайно обичаше Граф, но нямаше начин духът да остане в „пансиона”. След като ми даде една от люби­мите стари играчки на своя любимец, той печално про­следи как сътворявам Светлината и хвърлям играчката вътре. Граф замаха щастливо с опашка и скочи след нея.

Тъгата на Бари бе очевидна, но не можеше да се отрече и облекчението, което изпита на следващата сутрин, ко­гато в „пансиона” цареше ред, а кучетата спяха спокойно.

Понякога присъствието на животински дух може да застраши и хората, и животните. Тъй като живея близо до Кентъки, често ме викаха на състезателните писти по хиподрумите там, за да прогоня духовете на жребци­те, които заплашваха другите коне и хората около тях. Духовете на конете, решили да участват в състезанието, разсейват истинските животни или ги плашат до такава степен, че стават опасни за околните. Повикаха ме на една малка писта, където ставаха надбягвания с миниатюрни карети, след няколко зрелищни сблъсъка станали там. Успях да изпратя в отвъдното духовете на няколко коня и техните ездачи и така да направя пистата по-безопасна за живите.

Първите си опит с духове на коне дължа на наши приятели, които отглеждат и тренират чистокръвни жребци. Един ден по време на разговор, Еди спомена, че нейният кон Лола, започнал да се държи странно на сутрешната тренировка. Еди ме помоли да отида на пистата и да го погледам как препуска.

Дотогава нямах никакъв опит с коне, но когато оти­дох в Чикаго, бях очарована от атмосферата на хиподру­ма. Нека ви кажа, тези места просто гъмжат от духове. Там обикалят духовете на коняри и треньори, много от които са прекарали практически целия си живот по със­тезанията; на жокеи и на комарджии; както и на заклети зяпачи, които още от ранни зори се подреждат покрай перилата, наблюдават тренировките на конете и се об­залагат за възможностите им. И, разбира се, там са и ду­ховете на конете.

Като се има предвид колко много енергия се отделя на всяка състезателна писта в света, мога да разбера защо са така привлекателни за непреминалите в отвъдното духове. Не съм изненадана също от количеството енер­гия, която притежават духовете там – достатъчно да повлияят на всекидневието в конюшните и пистите. От друга страна, такова стълпотворение на духове, човешки и животински, може да предизвика сериозни и дори ужася­ващи проблеми. Очаквах да чуя много и различни истории за лош късмет и не бях разочарована. Жокеите не спираха да разказват за здравословни проблеми и неочаквани нара­нявания, а конярите посочваха местата в конюшните и по пистите, където конете гарантирано проявявали необяс­ними капризи. С изненада научих, че макар и толкова едри, състезателните коне са безкрайно нежни и раними създа­ния. Те могат лесно да заболеят от дихателни болести и за нещастие, точно както и при хората, присъствието на духовете може да влоши здравословните им проблеми.

Не знаех какво трябва да търся, когато отидох да видя Лола, но се досетих веднага щом видях духовете на коня и жокея, които се присъединиха към другите на старта. Стартът на Лола бе силен, но не след дълго духът на коня тичаше редом с нея. Видях духа на жокея да замахва с кам­шика и Лола да отстъпва встрани. Движението бе едва доловимо, но достатъчно друг кон да се стрелне край нея и да финишира първи.

Разказах какво съм видяла на приятелката си Еди и на съпруга й Кен и те потвърдиха подозренията ми. Да размахаш камшика към друг кон е сериозно нарушение – крач­ката встрани, направена от Лола, можеше да предизвика сблъсък с другите състезателни коне. Попитаха ме как мо­жем да решим проблема.

Имах идея, но трябваше да разговаряме с треньора на Лола. Гейб бе привлекателен ирландец. Усетих, че той също има своите подозрения. Обаче когато се опитахме да му обясним, че духовете на кон и жокей пречат на любим­ката му да печели надбягванията, доби доста недоверчив вид. Едва когато му разказах подробности за духа на жо­кея, който стоеше пред офиса, започна да приема думите ми сериозно. Съобщих му името му и обстоятелствата около смъртта – и ездачът и конят бяха паднали по време на надбягване. Ездачът бе загинал на място, а по-късно се бе наложило да убият коня, за да му спестят мъките.

Гейб ми позволи да закача малък талисман, пълен със семена от дюля, на юздите на Лола. Тя спечели следващите две надбягвания и той ме покани да го посетя отново в конюшнята. Поставихме такива талисмани на юздите на всички тренирани от него коне, а после той ме помоли да прогоня духовете от конюшнята и офисите. Направих, каквото можах, но трябва да призная, че уменията ми да се справям с духовете на коне, може би не са толкова добри. Успях да убедя няколко от жокеите да възседнат жребците и да препуснат заедно с тях в Светлината. Някои от конярите уловиха конете си за юздите и ги поведоха към отвъдното. Обаче един доста буен жребец отказваше да влезе в Светлината, а не можах да убедя нито един от ду­ховете на хора да се приближи до него. Предполагам, че все още е там и участва в надбягванията.

7

ДЕЦА

С какво са различни духовете на деца

Децата са в забележително съгласие със света на заобикалящите ни духове. Опитът ме е научил, че повечето деца виждат или поне усещат останалите на земята духове, както и тези, които вече са преминали отвъд, и дори ангелите-хранители. Информацията, която предават децата, живеещи в обитавани от духове къщи, обикновено е логична и надеждна.

След като достигнах до заключението, че децата притежават вродена и интуитивна способност да се свързват с духове, аз се запитах защо мога да виждам и общувам само с духове от преходността. Накрая реших, че в някакъв период от ранното ми детство вероятно съм виждала и другите духове. И тъй като за мен е било лесно да общувам именно с непреминали в отвъдното духове – а и защото баба ми вярваше в моята дарба и я подхранваше, – очевидно съм развила една способност за сметка на останалите.

В ретроспекция – бях невероятно щастлива, че имам баба, която ме окуражава. Повечето деца, които твър­дят, че виждат въображаеми другарчета в игрите, биват порицавани. Казва им се, че трябва да мълчат и да престанат да си въобразяват, да пораснат или пък да се държат като големи момчета и момичета. Когато сега хората ме питат дали децата виждат духовете, отговарям, че спо­ред моя опит въображаемите приятели невинаги са въображаеми и че е много възможно децата, които по време на чая разговарят с някой въображаем гост, всъщност да разговарят с духове, чието присъствие усещат само те.

За мен също така е ясно, че докато децата растат, а винаги благонамерените възрастни ги учат на разум и практичност, те забравят за своите въображаеми дру­гарчета в игрите. Aз самата не си спомням да съм имала такива и подозирам, че повечето възрастни трябва да бъ­дат силно притиснати, за да си спомнят невидимите си приятели от детството.

Спомням си обаче първия дух на дете, когото видях. Бях в трети клас и всеки ден пътувах в автобуса с момиче на име Луси. То се качваше на следващата спирка и слизаше на тази преди моята всеки следобед. Един ден, тъкмо кога­то автобусът потегляше, шофъорът неочаквано натисна спирачките и започна да крещи. Спомням си, че погледнах през прозореца и видях Луси да лежи на тротоара. Помня дори, че си помислих: Защо тя прави това?

В същия онзи следобед телефонът у дома звънеше поч­ти непрекъснато. Мама каза на мен и сестрите ми, че Луси загинала при произшествие, докато пресичала пред автобуса. На следващия ден в училище първата молитва на монахините сутринта бе за душата на Луси. Накараха и нас да се молим за нея. След това заведоха целия клас на погребението на Луси. Духът й бе там. Седеше на пейка­та в църквата до измъчените родители. Спомням си, че се опитвах да привлека погледа й. Исках тя да знае, че я виждам. Но тя дори не погледна към мен. Не ни позволиха да отидем на гробището, така че не знам дали духът й е преминал в отвъдното.

Все още си спомням колко много се страхуваха някои от приятелите ми да отидат на погребението на Луси. Страхуваха се да погледнат към ковчега й, поставен пред църквата, и се плашеха дори от скърбящите й роднини. Aз знаех какво да очаквам, тъй като бях ходила вече на доста погребения с баба. Макар в онези случаи всички духове да ми бяха непознати. Това бе първата траурна церемония, на която познавах покойника, и бях силно впечатлена. В ре­зултат, твърдо вярвам, че родителите трябва да водят децата си на бдения и погребения и особено когато деца­та не са емоционално привързани към мъртвия.

За децата е важно да разберат, че мъртвите не са страшни и че не спят, макар очите им да са затворени. Схващането на тази разлика ще им помогне да се справят със страховете си. Родителите са длъжни да помогнат на децата си да разберат, че смъртта просто е част от це­лия процес. Мъката на живите е естествена, но от мърт­вите не трябва да се страхуваме.

Спомням си, че след погребението на Луси запитах баба защо не виждам духовете на малките деца и бебета­та. Тя ми отговори: „Защото децата имат ангели-хранители и те отвеждат душите им на небето”. Сега знам, че тъй като баба нямаше моята способност, ми казваше онова, което според нея отговаряше на истината. Минаха много години, преди да почувствам, че съм проумяла уникалния начин, по който децата – и живите, и мъртвите -се справят със света на духовете.

Бебета

Никога не съм виждала духовете на бебета на бдението, погребалната служба или самото погребение. И не съм изненадана. Все пак какво знае едно бебе за тези неща? Те просто не изпитват нужда да бъдат там. В същия ход на мисли и разсъждения, духът на едно бебе няма какво да ми каже, тъй като бебетата не общуват вербално. Но аз все пак се питам какво се е случило с духовете на мъртвите бебета. Очевидно, след като не ги виждам, трябва да са преминали в отвъдното, но винаги се питам как. Едва след много години посещения на бдения и погребения успях да си отговоря задоволително на този въпрос. В паметта ми се е запечатала срещата, която ми помогна да дефинирам схващането си за случващото се с духа на бебето след смъртта.

Беше лятна нощ. Двамата със съпруга ми се прибирах­ме към къщи след едно късно вечерно парти. Бяхме оста­вили двете си момичета на грижите на родителите ми. Колата спря на алеята пред къщата и веднага чух звъна на телефона. Втурнах се вътре и успях да вдигна слушалката. Беше един от полицаите, които патрулираха по магист­ралата. Бях работила с него и преди, затова той не изгуби нито миг в празни любезности.

Каза, че се намират в „затруднено положение”. Била станала катастрофа, в която били замесени семейство от друг щат и синът на едно от влиятелните местни семейства. Момчето било на път към болницата, трима души от семейството били мъртви, а четвъртият бил в много лошо състояние. Запита ме дали бих могла веднага да отида на мястото.

Нощта бе хладна. Беше се спуснала гъста мъгла и бе опасно да се шофира. Въпреки умората от пътуването, знаех, че трябва да стигна по най-бързия начин до място­то на катастрофата. Съпругът ми обърна колата и след двайсет минути бяхме там. Сцената бе едновременно ужасяваща и тъжна. Духът на бащата, който бе шофирал, стоеше до линейката, в която качваха съпругата му. Дър­жеше дете в прегръдките си. Беше очевидно, че линейката ще тръгне само след минути, а знаех, че измъченият дух ще пожелае да я последва до болницата. Приближих се право до него и казах:

– Виждам те. Трябва да знам какво се е случило тук.

Духът онемя от изненада.

– Виждаш ме? – повтори.

– Да. Трябва да ми кажеш какво е станало, за да го пре­дам на полицая – настоях.

Той каза, че е абсолютно сигурен, че е шофирал в пра­вилното платно. Мъглата била толкова гъста, че използвал банкета на шосето за ориентир. Пътят правел много за­вои, а той не познавал района, затова много внимавал гума­та да докосва банкета. Не помнел да е видял светлината на фарове или да е чул скърцането на спирачки. Можел само да ми каже, че децата били почти заспали на задната седал­ка, пристегнати с коланите, а съпругата му току-що била разкопчала своя, за да се обърне и успокои по-малкото дете, което било изтървало биберона си и започнало да плаче.

Погледнах детето в ръцете му. Беше малко момичен­це – може би на петнайсет или шестнайсет месеца. После осъзнах, че бе казал деца.

– Къде е другото ви бебе? – запитах.

Духът посочи с ръка зад себе си. Вгледах се внима­телно и видях нещо толкова странно, та не можех да по­вярвам, че не съм го забелязала още с идването си. Пред­полагам, че съм била така концентрирана в задачата да измъкна информация от духовете на семейството, преди да изчезнат, че не съм забелязала духа на бебето – може би на два или три месеца, който плаваше във въздуха зад дясното рамо на бащата. Доколкото виждах, никой не го държеше.

Не виждах обаче лицето на бебето. То като че ли бе скрито в нечие рамо.

– Кой държи бебето? – запитах бащата.

– Баба ми – отговори той.

Запитах го преди колко време е починала баба му. Преди двайсет години, отговори той. Каза, че било много стран­но, но тя изглеждала по-млада, отколкото била в момента на смъртта си. Всъщност – и той подчерта това – спом­нял си, че тя имала гърбица и вървяла приведена.

– Но сега е изправена и държи бебето – каза. Докато разговаряхме, бебето бавно се завъртя и сега виждах лицето му. Изглеждаше така, сякаш спи доволно.

– Благодаря ти – казах високо, без да знам дали духът на бабата може да ме чуе. Бебето отново се завъртя така, все едно бе притиснато към рамото на бабата.

След като се уверих, че духът на бебето е спокоен, отново посветих вниманието си на бащата.

– Разбираш, че ти и децата сте мъртви, нали? – запи­тах го.

Отговори, че разбира, но се тревожи за съпругата си.

Лекарите ми казаха, че са готови да потеглят към бол­ницата. Дръпнах един от тях встрани и го запитах дали според него жената ще живее. Изражението на лицето му подсказваше, че не храни голяма надежда. Лекарите затво­риха вратите на линейката, а духът на бащата доби още по-измъчен вид.

– Какво ще стане с нея? – запита.

Отговорих, че не зная. Добавих, че може да остави и двете бебета на баба си, която ще ги преведе през Светлината. Тъй като очаквах, че съпругата му скоро ще умре, го посъветвах да отиде с нея до болницата. Ако тя умре­ше, двамата щяха да преминат заедно в отвъдното.

– Ще видите бабата с бебетата в Светлината – уверих го аз.

В един друг случай ме повикаха в болницата при майка и бебе, които бяха на поддържащи системи. Когато хората са в кома или животът им се поддържа изкуствено, духът все още е в тялото. Той го напуска след смъртта на мозъка. Апаратите не отчитаха активност на мозъка на бебето и медицинският персонал се канеше да махне животоподдържащите системи веднага след идването на бащата.

Беше ме повикала майката на жената (и баба на бебето). Тя беше в стаята, когато пристигнах. Щом видях, че духът на невръстното дете виси във въздуха – все едно че някой го притиска до гърдите си, – веднага запитах дали то има починали баби и дядовци. Жената ми отговори, че всички са живи. Но за мен бе очевидно, че го държи невидим за мен дух. Тъй като не бе духът на член на семейството, искаше ми се да мисля, че това бе ангелът-хранител на бебето, дошъл да преведе душата му в отвъдното.

Деца от три до дванайсет години

За повече от петдесет години съм срещнала само четири или пет духа на деца под пет години и те всичките разговаряха с мен охотно. Една от най-интересните ми срещи бе с духа на тригодишно дете, на когото попаднах едва ли не случайно.

Семейство, срещащо сериозни проблеми в ежедневието си, ме помоли да отида в къщата им. Жената гледаше понякога на карти таро и за моя изненада не бе взела никакви мерки да предпази семейството си от духовете, които можеха да влязат в дома й заедно с клиентите. Се­мейството имаше дъщеря в тийнейджърска възраст, чие­то умствено развитие не отговаряше на нормите. Напоследък тя бе започнала да се оплаква, че чува гласове, които я заплашвали, че „ще я обсебят”. В добавка, всички електрически уреди се повреждали непрекъснато, фурната никога не работела. Автомобилите също никога не били в пълна изправност.

Отидох в дома им и не бях ни най-малко изненадана да открия, че всичко това бе предизвикано от мощна негативна енергия. Изненадах се обаче, когато видях духа на момиченце да седи тихо в дневната стая. Дрехите й подсказваха, че е умряла или в края на трийсетте, или в началото на четирийсетте години на двайсети век.

Предположих, че е на четири годинки, но когато го запитах, то вдигна три пръстчета. Говореше удивително добре за дете на такава възраст и ми разказа историята си достатъчно ясно, макар да долових силен немски акцент. Запитах го как е дошло да живее в тази къща. Отговори, че мама и татко го изпратили в Америка при леля Естер, чичо Хари и братовчедката Бетси. Животът с тях не бил лош, но леля Естер била подла – лъжела, че мама и татко скоро ще дойдат, а те така и не дошли.

Запитах го как е умряло. То ми каза, че му прилошало, след като изяло прасковите от стъкления буркан. Леля Ес­тер всяка сутрин му слагала праскови в овесената каша, но един ден стомахът го заболял и болката не искала да утихне. Лекарят дошъл и го прегледал, но то скоро започ­нало да кашля и да плюе кръв. След това вече стомахът не го болял, а леля Естер вече не му говорела.

Запитах го какво е станало с леля му, чичо му и бра­товчедка му То каза, че останало със семейството, дока­то Бетси пораснала и започнала да не му обръща внимание също като леля му. А после започнало да търси деца, които му изглеждали мили и добри. Когато някое дете му хареса­ло, го следвало до къщата му. А когато пораснело, си нами­рало друго другарче.

– Но в тази къща няма деца – отбелязах.

– Знам – отговори. – Обаче тук мога да си играя с играч­ките, които пазят за децата, когато им идват на гости. Забавно е.

Запитах жената дали пази старите играчки на дъще­ря си. Тя обясни, че да, в къщата има играчки, но всичките са нови. Била ги купила за внуците си, които често й гостували.

– Не мога да ви кажа колко пъти съм влизала в стаята и съм ги виждала разпръснати. А онези, които са с батерии, се включват сами. И независимо колко пъти сменям бате­риите, все не работят както трябва.

Погледнах малкия дух, а той се усмихна широко и каза:

– Понякога ми харесва да си играя с всички едновременно. Не знам откъде този дух имаше достатъчно енергия, за да включва играчките, но подозирам, че я черпеше от хаоса, царящ в къщата – негативната енергия, емоционал­ната енергия на дъщерята тийнейджърка и потока клиен­ти за картите таро.

По мое мнение къщата не бе подходящо място за дете, пък било то и дух. Сътворих Бялата светлина и му казах, че ако премине, ще намери мама и татко и всичко ще бъде наред. То ме погледна подозрително, за което не можех да го обвиня. Мислех, че краткият му живот е бил труден и не е имало особени причини да вярва на възрастните. Но то влезе в Светлината, без дори да се обърне назад.

Много повече срещи съм имала с духовете на петго­дишни деца. Подозирам, че те остават на земята по-често, защото разбират мъката на родителите си. Може би чуват как родителите им проплакват: „Не ме изоставяй”. Или пък, като много деца на тази възраст, може би прос­то решават, че ще правят това, което искат, и остават на земята, вместо да влязат в светлото кълбо.

Разбира се, тези невръстни духове не остаряват, до­като са на земята и могат да минат наистина много годи­ни, в които ще бъдат принудени да се местят от къща на къща в търсене на място, където ще се чувстват удобно. Факт е, че домовете, в които живеят деца, са обитавани от детски духове. Независимо дали са живи или мъртви, децата обичат да имат другарчета в игрите на тяхната възраст. За духа на детето е много лесно да последва се­мейството, което се прибира вкъщи от зоологическата градина или от библиотеката и дори от детската гради­на. Опитайте се да мислите като петгодишно дете: „Ето една красива майка и малкото й момиченце. Обзалагам се, че то има много играчки.” Или: „О, виж, онзи татко и си­нът му имат и мило куче в колата”. И ето че къщата ви скоро се превръща в дом за още едно дете.

Децата могат да се опитат да се върнат при собс­твеното си семейство, но често обстоятелствата око­ло смъртта им ги карат да губят ориентация или да се страхуват. Много от тях могат да се уплашат от Свет­лината и в същото време да избягват добре познатите им места. А когато са объркани и уплашени, младите ду­хове трудно намират пътя към дома. И свикват да пре­карват времето си в къщите на семейства, при които се чувстват удобно.

Една от най-драматичните срещи в живота ми беше с духа на осемгодишно момиченце. Двамата с Тед прекар­вахме отпуската си в огромното ранчо на наш приятел в Аризона. Портата бе от ковано желязо и правеше наисти­на силно впечатление с украсата си от фигури на играещи деца. Още с пристигането ни забелязах духът на момичен­цето да си играе със статуите в близост до портата.

Споменах за това на нашия домакин, който знаеше с какво се занимавам. Той каза, че е много възможно това да е духът на детето на един от работниците му, което заги­нало трагично няколко седмици преди пристигането ми. По­моли ме, ако го видя отново, да поговоря с него с надеждата детето да каже нещо на съкрушената си от скръб майка.

Няколко дни по-късно седях на пейка във вътрешния двор и се наслаждавах на слънчевата светлина и на фонтана, в който живееха различни сладководни рибки, когато видях момиченцето да се разхожда срамежливо около него. Имаше уплашен вид. От опита си като приемна майка зна­ех, че някои деца се чувстват неудобно в присъствието на възрастни. Подозирах, че тя е едно от тях. Подозирах също, че според нея и аз, като всички останали в ранчото, нямам ни най-малка представа за съществуването й. Започнах да говоря високо на себе си.

– Харесвам тази малка златиста рибка – казах. – Пи­там се какво ли е името й.

– Златна рибка – прошепна момиченцето.

– Името ми харесва – казах и го погледнах за първи път. Страхувах се, че ще побегне, но то се приближи до мен.

– Дадох имена на всички – каза.

– а ти как се казваш, скъпа? – запитах.

– Беки – прошепна детето.

Поговорихме малко за рибките, а после, възможно най-безгрижно, запитах къде е майка му. Очаквах да ми каже, че е наблизо и че работи в къщата или в ранчото.

– Не знам – каза момиченцето.

След още няколко внимателно зададени въпроса научих, че няма нито един роднина в ранчото. Каза ми, че било „уда­рено по главата от мъж” и че когато се събудило, в стаята било горещо и тъмно, а пламъците били навсякъде. Видяло Бялата светлина, както и по-голямото си братче, което влязло в нея, обаче не искало да го последва. Искало само да се отдалечи от странната къща. Имах силното усещане, че насилствената смърт на детето не се дължеше на нещас­тен случай. Опитах се да изтръгна още информация за това къде е живяло и как е стигнало до ранчото, но видях, че към нас се приближава нашият домакин. Махнах му с ръка да се отдалечи, но бе прекалено късно. Духът бе изчезнал.

Разказах му какво бях научила и споделих с него подоз­ренията си. Той знаеше, че сътруднича на органите на закона, затова не се изненадах, че същия ден преди вечеря в ранчото се отби шерифът Бък. Домакинът ме представи като гостенка от Охайо и го покани да изпие по един коктейл с нас.

– Благодаря, но не мога да пия, когато съм на работа -каза Бък. Свали каубойската си шапка и се поклони леко. – Приятно ми е, мадам – смотолеви. За миг се почувствах като второстепенна актриса в уестърн.

Собственикът на ранчото запита Бък дали е чувал за деца, загинали наскоро при пожар. Бък отговори, че всъщ­ност има отворен случай за две деца, загинали в подозри­телен пожар, след което се поинтересува защо задаваме такъв въпрос. Запитах го дали едно от децата не е Беки Гонзалес.

Бък ми хвърли изпълнения с подозрение поглед, който така добре познавах. Често го виждам в очите на служи­телите на закона, когато им давам вярна информация по поверителен случай.

– Откъде ви е известно името на детето?

– То самото ми го каза – отговорих.

Виждах недоумението на Бък, който се питаше как да бъде учтив с тази луда от Охайо, гостенка в ранчото на неговия приятел. Предполагах, че не може да стане по-лошо, затова добавих:

– Виждам и мога да разговарям с духовете на починалите.

Бък се отпусна на стола и погледна приятеля си.

– Мисля, че все пак ще приема коктейла – каза.

Предложих да се опитам да измъкна още информация и да помогна за разрешаването на случая. След като погово­рихме още малко, Бък се съгласи и каза, че ще дойде отново на следващия ден.

За щастие, срещнах Беки още на следващата сутрин, докато хвърлях трохи на моите нови приятели, рибките.

Успях да науча, че тя има две полусестри и брат. Всички те живеели с майка си и втория й баща в съседния окръг, на около стотина мили от ранчото. Нейният биологичен баща, когото майката съдела за издръжка, бил взел нея и братчето й в дома си, който бил в този окръг. Подпалил къщата и ги убил.

Беки отишла в библиотеката, в която майка й веднъж ги завела, за да им прочетат приказка. Там видяла малко момче – Джаксън, внука на собственика на ранчото, в кое­то бяхме отседнали – и го проследила до дома му. Джаксън и родителите му живееха в собствена къща от другата страна на пътя. Беки била много щастлива, че може да иг­рае в техния двор и да храни рибките.

Помогнах на Беки да премине в отвъдното. Сътворих Светлината и я уверих, че ще намери брат си, след като влезе в нея. Преди да си тръгнем от Аризона, Бък се отби в ранчото, за да ни каже, че разполагат със солидни улики. Полицията следяла усилено втория баща на Беки, който имал криминални прояви в миналото, но не стигнала дони­къде. Когато във фокуса на вниманието им се озовал био­логичният баща на момиченцето, стигнали до уличаващи доказателства. Полицията смяташе, че скоро ще успее да получи заповед за задържането му, както и да го осъди за убийството на двете си деца.

Най-тъжните случаи в моята практика обаче не са деца, избрали да не преминат в отвъдното, а родители, които отказват да позволят на любимите си синове и дъ­щери да влязат в Светлината. В един особено трагичен случай желанието на майката да задържи сина си до себе си след смъртта му беше толкова силно, че тя усещаше присъствието му и понякога дори докосването му.

Обади ми се майката на тази жена, разтревожена от поведението на дъщеря си в месеците след смъртта на малкия й син. Момченцето било почти на пет години и било светлината в живота на родителите си. Те били вече доста възрастни и зачеването се оказало много трудно. Когато Джоуи най-после се родил, родителите били готови да умрат от щастие. За техен ужас той заболял от рак на кръвта, което се случва рядко в дет­ството. Направено било всичко възможно. Изглеждало, че химиотерапията и преливанията на кръв дават ре­зултат, Джоуи бил в ремисия, но после ракът изведнъж набрал сили и детето починало.

Мъката на майката била огромна. Казала на родите­лите и съпруга си, че никога няма да позволи на Джоуи да си отиде. Като повечето хора, те решили, че говори за паметта му, но скоро тя започнала да се държи толкова странно, че съпругът й се изнесъл от дома им. Казвала на майка си, че усеща как синът й лежи до нея нощем, че той все още играе в стаята си и че тя ще се самоубие, ако той си отиде някой ден.

Майка й, естествено, се разтревожила. Обади ми се и ме помоли да кажа дали духът на детето наистина е все още в къщата. Исках да помогна на семейството. Казах на майката, че ако успее да накара дъщеря си да ми се обади от дома й, ще мога да кажа дали Джоуи е там и евентуално да й помогна да поговори с него.

Мина известно време, но един ден майката, Минди, най-после ми се обади. Първите й думи бяха, че няма нужда аз да й казвам дали Джоуи е все още с нея, защото тя е сигурна в това. И беше права. Още докато разговарях с нея по телефона, видях слабичкото момче с късата кестенява коса и големите сини очи. Описах жълтата риза, с която бе облечено, и Минди се разплака.

– Той обожаваше анимационния герой Спондж Боб – обясни. – Ако можеше, щеше винаги да е облечен в тази жълта риза и да се преструва, че строи.

Минди реши, че иска да разговаря с Джоуи, и ме покани да отида у тях възможно най-скоро. Предвид крехкото ду­шевно равновесие на младата жена, помолих майка й също да присъства. Не знаех какво да очаквам, като пристигна там, но домът бе чист и подреден, а в стаята на Джоуи нищо не бе променено. За разлика от спретнатия вид на останалата част от къщата, тук по пода бяха разпилени играчки, предимно камиони. Запитах Минди защо е оста­вила играчките така, а тя обясни, че Джоуи продължава всеки ден да си играе с тях. И отново беше права. Видях как духът на Джоуи се втурна в стаята, хвърли се на пода и започна да бута камиончето за боклук, като издаваше звуци, наподобяващи работещ двигател.

За мен бе интересно, че макар Минди да не виждаше и чуваше сина си, тя му заговори, сякаш знаеше, че е там.

– Хайде, скочи върху леглото на мама – каза му. Той се втурна по коридора, влетя в спалнята й и заподскача вър­ху леглото с радостна усмивка на лицето. А Минди се излегна и каза: – Ела да се гушнеш в мен. – И Джоуи престана да скача и се притисна в нея.

– Той е тук – каза тя и посочи мястото до себе си.

И наистина, Джоуи лежеше, свит на кълбо, точно там.

Макар да знаех, че най-добре и за майката, и за Джоуи ще бъде той да премине в отвъдното, в онзи момент бях в искрено недоумение как ще успея да ги убедя в това.

Започнах с въпрос към Минди. Запитах я това ли иска за сина си – да остане завинаги на четири години и да не може да продължи развитието си. Наистина ли мислеше, че това е най-доброто за него?

А за нея, продължих. Иска ли през останалата част от живота си да бъде майка на четиригодишно дете? Казах й, че ако Джоуи влезе в Светлината, ще може да я навестява в съня й и да общува с нея така, както останалите на зе­мята духове не могат.

Минди просто ме погледна и запита:

– Не може ли той да остане с мен, докато умра?

За нещастие много ми е трудно да излъжа, когато ми зададат директен въпрос. Трябваше да призная, че може. Но не можех да обещая, че ще го направи.

– Децата са любопитни – казах на Минди. – Може да дойде ден, в който той реши да си тръгне и по някаква причина няма да може да намери обратния път. А аз не мога просто да обикалям света в търсене на точно опре­делен дух. И ето че той ще си е отишъл завинаги. Докато не премине в отвъдното, вие няма да знаете къде е или какво прави.

Изражението на лицето й ми подсказваше, че имам из­вестен напредък. Каза, че все още не е готова. Че иска да задържи Джоуи още малко. Накарах я да обещае, че ще ми се обади, когато е готова. И че аз ще се върна у тях, за да сътворя Светлината.

Минди ми се обади след около месец. Мислеше, че е го­това, но имаше един въпрос: Кой ще се грижи за Джоуи в Светлината? Зададох обичайните въпроси: Дали има вече покойни членове на семейството? Минди отговори, че Джоуи не познава тези, които са вече мъртви, но че в мо­мента баба й е в болницата в доста тежко състояние.

– Може ли баба ми да го вземе със себе си? – запита. Казах й, че според мен е възможно. И отново зачаках обаждането й. То дойде след две седмици. Бабата на Минди бе починала. Посъветвах я да каже на Джоуи да се качи в колата с нея и всички да се срещнем в дома на бабата. Раз­бира се, духът й бе там и веднага щом й обясних ситуаци­ята и изказах загрижеността си, че Минди лесно може да промени решението си, тя се съгласи да вземе Джоуи със себе си и двамата да преминат в отвъдното след бдението. И аз останах дотогава и видях как Джоуи, хванал щас­тливо прабаба си за ръката, влезе в Светлината с нея.

Тийнейджъри

О, Господи, духовете на тийнейджърите. Мога да на­пиша отделна книга за тях. Най-важното, което трябва да се знае за тийнейджърите, живи или мъртви, е колко податливи на влияние могат да бъдат. Родителите най-често споделят с мен как поведението на детето им из­веднъж се е променило. А аз обръщам специално внимание на прилагателните, които използват, за да ми опишат промяната: кисел, недоволен, затворен в себе си, саркастичен, троснат, несигурен, склонен да общува единствено с двама-три­ма приятели, привързан единствено към семейството, непред­сказуем, емоционален, подъл и безчестен. Когато силно раз­гневеният родител приключи с описанието на характера на детето си, обикновено вече имам отлична представа какъв ще е духът, който ще открия в къщата.

Тийнейджърите са склонни да експериментират с ус­тройства и дейности, които примамват духовете. Ос­тават да спят в домовете на приятели, за да провеждат тайни спиритически сеанси. Или пък успяват да го сто­рят, докато мама и татко са на вечеря. Но в резултат на подобни занимания съм приела повече телефонни обажда­ния, отколкото мога да преброя. Типичният спиритичес­ки сеанс може да привлече в дома духа на тийнейджърка например, която ще прави всичко възможно да почерпи енергия от живите, като всява раздори или пък повлиява на някое младо момиче да промени обноските и поведени­ето си. Още по-голям кошмар за родителите е, ако след нощуване при приятелката си дъщеря им привлече дух на тийнейджър. Знам от опит какъв хаос може да създаде по­добна ситуация.

Спомням си един особено обезпокоителен случай. След такъв спиритически сеанс тийнейджърка бе привлякла в дома си духа на двайсетгодишен младеж и се бе влюбила в него. Дори след като го изпратих в Светлината, й бяха необходими няколко седмици да преодолее „раздялата” и да се върне към нормалния си живот и ведрото си опти­мистично настроение.

Тийнейджърите не се забавляват толкова често със спиритически сеанси, но нарастващата популярност на филмите с паранормална тематика окуражават и двата пола да експериментират с магия и да изследват света на духовете. Духовете на тийнейджърите се държат точно като тях. Обикновено се навъртат в гимнастическите зали и спортните комплекси, където се отделя изобилна енергия заради духа на съревнование и съперничество.

В резултат тези млади духове са особено жизнени и силни. Могат да демонстрират физически действия, кои­то са трудни или невъзможни за другите духове.

Спомням си случая, когато духът на тийнейджър, звезда в спортното ориентиране приживе, се бе заел със задачата да помогне на отбора си в един особено неуспе­шен за него сезон. Обади ми се съпругата на треньора от гимназията в съседния град. Сподели с мен, че съпругът й се оплаква от необясними проблеми – липсвали папки от офиса му, ставали необясними сривове в компютрите, но най-опасни били странните случки по тренировъчните трасета. А по време на състезанията някой като че ли обръщал табелите със стрелките и поставял знаци като камъни и клони от дървета по пътеките. След като ме чула да говоря на среща в Охайо, решила да ми се обади и да разбере дали някой дух не превръща живота на съпруга й в ад.

За щастие, когато тя се обади, мъжът й си беше вкъщи. Видях, че към него наистина има „прикрепен” дух – тромав на вид тийнейджър – и й казах това. Въпреки че съпругът й я обяви аа луда, все пак, да й достави удоволствие, той се съгласи да отида у тях и да видя какво мога да направя.

Пристигнах. Чакаха ме треньорът, съпругата му и духът, на чието лице бе изписана тревога. Още преди да съм задала какъвто и да било въпрос, духът заекна:

– Може ли да кажете на треньора, че… наистина мно­го съжалявам за онова, което се случи на момчето в онази клисура.

Имаше наистина притеснен вид. Затова аз веднага предадох съобщението. Треньорът бе корав човек – все пак държеше под контрол петнайсет или двайсет тийнейджъри, но когато чу думите ми, стана раздразнителен.

– Вие не сте оттук – каза строго. – А ние се погрижихме инцидентът да не се разчуе. Така че откъде знаете?

Въздъхнах мълчаливо и му отговорих като на всеки, който ми задава този въпрос.

– Духът, който е тук, в кухнята с нас, току-що ми каза.

А духът наистина се измъчваше.

– Мислех, че ще помогна на отбора, ако разменя някои от знаците по трасето. Че ще успея да заблудя другия отбор. Откъде можех да зная, че за нас ще се състезава и ученик от друго училище? И този глупак взе, че падна от скалата и си счупи крака.

Треньорът буквално полудя. Предполагам, че е бил звезда, която треньорът лично бе наел.

Попитах тийнейджъра дали е отговорен за липсващите папки и за повредите в електричеството в залата за тренировки. Той се призна за виновен. В началото искал да привлече вниманието на треньора, за да забележи той как помага на отбора. А после, след инцидента, искал да привлече вниманието му и да се извини.

Треньорът продължаваше да ме гледа така втрен­чено и недоверчиво, сякаш умуваше кой ли от отбора се е раздрънкал. А аз се питах защо духът беше останал с възрастния, вместо да се прикрепи към друг тийней­джър. Открих, че е мъртъв почти от осем години и вече не познава съотборниците си. Някога бил не само в отбора по ориентиране в пресечена местност, но и лекоатлет.

Когато казах името на духа на тренъора, той веднага се обади на наскоро пенсионирал се учител. Слушах разго­вора им, ако можеше да се нарече така, защото говореше предимно треньорът. Той запита учителя за името на де­тето, след което каза:

– Аха. Добре. Е, ами в такъв случай… Хм. Добре. Благодаря. Когато приключи разговора, той ме погледна и каза:

– Добре. Попитайте го къде са липсващите папки.

Получих всички отговори, които той поиска, след ко­ето предложих да сътворя Светлината, за да може духът да премине в отвъдното. Бедното дете бе така смутено, че вместо да помогне, все обърква нещата през последни­те няколко години. Затова бе повече от щастливо да си отиде от този свят. То бе добро дете според мен.

Съпругата на треньора ми се обади след няколко дни, за да ми каже, че са открили папките на посоченото от мен място и че отборът е спечелил последното състе­зание.

Макар че духовете всъщност не искат да причинят проблеми на никого, трябва да подчертая, че могат да бъ­дат много опасни. Истински хаос настъпва, когато духът на тийнейджър се „сприятели” с жив тийнейджър. Много от катастрофите с младежи в тази възраст се дължат на влиянието на подобни духове. Не казвам, че са виновни с директно действие като завъртане на кормилото или настъпване на газта и спирачките, но ако са в колата, лесно могат да отвлекат вниманието на шофьора. Важно е да се запомни, че тези духове са привлечени от тийнейджъри на същата възраст, притежаващи много енергия. И могат да правят повече неща от другите духове, което се дължи именно на високата им енергия.

Не е толкова трудно да се предпазят тийнейджърите от влиянието на духовете. Просто настоявайте да носят със себе си семена от дюля всеки път, когато излизат от дома. Можете да им направите талисман от семената или просто да ги поставите в портмонето или чантичка­та. Защитата, която семената предлагат (това са същи­те семена, които поставям на вратите и прозорците на дом, от който съм прогонила духовете), може да предпази тийнейджърите да „прихванат” някой от духовете, които обитават молове, зали за тренировки, зимни пързалки, кина, театри и други места, където тълпата създава висока енергия.