Танци, музика и игри

Танци, музика и игри

Все още по света има хора, живеещи в отдалечени те­ритории, които изпълняват духовни обреди с танци и песни като част от културния си живот. Преди години имах щастието една нощ да наблюдавам и участвам в песните и танците на племето лаху. Този народ обита­ва планинските земи на границата между Бирма и Тайланд. Пътувах дотам с малка група от запада и бяхме първите чужденци, получили възможността да видят това далечно племе. Пътят през джунгли и планински вериги беше труден, но мистичното преживяване си струваше.

Когато клиентите ми описват как изразяват вът­решната си същност в духовния свят чрез танцови движения, съчетани с музика, се сещам за племето лаху. Лаху са анимисти, вярващи, че природните явления имат душа и излъчват лична духовна сила. В древни времена, дълго преди появата на основните религии, много общества са имали подобни възгледи. Клиенти­те ми твърдят, че когато духовните групи устрой­ват подобни събирания във времето за отдих, има еле­менти на ритуалност и възхвала на свещения източник. Както в дребните и в съвременните земни култу­ри и душите смятат тази форма на изразяване за въз­висяваща. Движенията събуждат спомените на души­те за миналото им на Земята, в други светове и в самия духовен свят.

Танците и пеенето в унисон създават чувство за еди­нение с всяка мисъл. Когато описват въздействието на този вид развлекателна дейност, говорещите сякаш се потапят в спомени за духовно блаженство. Твърдят, че звукът и ритъмът на арфи, лири и камбани е израз на душевния им характер. Някои разкази ми напомнят за гостуването при племето лаху, ако в тях става дума за барабани, флейти и танци в кръг около огън. Ето какво сподели един клиент:

„Подреждаме се в кръг и започваме да се движим в свободна хармония около огъня под нежните звуци на игриви мелодии. Енергията ни се извива в променящи се спирали в синхрон с различните настроения. За нас това е начин за укрепване на здравите връзки, съществуващи помежду ни от хиляди животи заедно. Участието ни в танци и песни е израз на желание за сплотеност и постигане на обща мъдрост.”

Следва цитат от друго описание на танцови движения. Явно отначало целта е бързина, след което тан­цът преминава в нещо друго.

„Започваме да се въртим в кръг все по-бързо. Събираме ця­лата тази сила, изтласкаме я напред, докато се образува не-прекъсната вихрушка. После танцът свършва, получава се стремителен поток, който е израз на единението на душите ни. Забавяме – и въздействието на разплитащата се енергия отразява разделянето ни. В края на танца вече познаваме слов­ните различия между вибрационните си енергийни сигнали.”

Някои души описват същата сцена като „търкаляне на гума”. Това ме навежда на мисълта, че между духов­ните танци и игри има тънка граница и всеки ги тълкува по свой начин. Ето още един пример:

„Когато танцуваме, променяме първоначално образуваната издължена фигура, подобна на круша, в полумесец, който изглежда като луната в първа фаза. Придвижваме се едни към други от три или четири посоки – в зависимост от броя на участниците. Сближаваме се и се раздалечаваме, движейки се по двойки един срещу друг, съединяваме се, а после бързо се разделяме и образуваме овал. Разтягаме и преплитаме енерги­ите си, като същевременно се полюшваме като в бавен танц.”

Духовните танци могат да преминат във вид акробатика, както в следващия разказ на клиент:

„Групата ми особено обича акробатиката. Не изпълняваме човешки гимнастически упражнения, както правят други общ­ности. Запазваме овалната или издължената форма на чиста­та си енергия. Издигаме енергийно поле, подобно на трамплин, което използваме за отскачане и салто. Включваме и вид танц, който е труден за описване, но вършим всичко с много смях и веселба. Тези движения в периодите за отдих ни сближават.”

Забелязвам, че този вид занимания могат да бъдат съчетани с комедийни скечове. Душите, които обичат да участват в такива форми на забавление, са артистични. Но рядко чувам за разиграване на цели пиеси просто за удоволствие. Така е заради по-сериозните аспекти на ролева игра, макар и съдържащи известен хумор, които са важна част от обсъждането на минали животи. За пове­чето души тези театрални изяви са достатъчни.

Други творчески занимания се практикуват индиви­дуално. Музикалното и скулптурното изкуство могат да бъдат и колективни. Изграждането на енергийни структури и създаването на малки форми на живот не се смятат за развлечения, а представляват неизменна част от творческите упражнения в класните стаи. Все пак, както видяхме, понякога тези дейности се застъпват с развлекателните. Музиката е специална катего­рия, почти като универсално удоволствие за душите. За разлика от Земята, където много от нас не могат да се научат да свирят на музикален инструмент или да пе­ят, като души сме способни да постигаме това без уси­лие. Клиентите ми често твърдят, че в  духовния свят чуват мелодични звуци дори в пространства, които не са предназначени за развлечения. Във времето за почивка душите се наслаждават на музиката пряко или като част от заниманията си с драма, танци и дори игри.

В процеса на изследванията си се убедих, че повече от всяко друго средство музиката издига душите до сфери­те на нещо далеч отвъд земното познание. Изглежда, няма ограничения за използването на звуци при създава­не на музика в духовния свят. Хората в дълбока хипноза твърдят, че музикалната мисъл е езикът на душите. Създаването и излъчването на хармонични резонанси е свързано с изразяване на духовен език. Освен за музикално общуване съм чувал, че духовните хармонии служат като градивен материал за енергийно сътворение и еди­нение на душите.

Мнозина обичат да пеят в духовния свят, но с години чаках да открия душа диригент. Клиентът ми в следва­щия случай е имал множество минали прераждания, в които е бил свързан с музиката по един или друг начин. В предишния си живот е бил италиански оперен певец през тридесетте години.

• случай петдесет и втори •

Д-р Н. Кое е любимото ти занимание в духовния свят?

К. Да творя музика.

Д-р Н. Имаш предвид – с музикални инструменти?

К. Тук бихте могли да вземете какъвто инструмент поискате от въздуха и да свирите на него. Но за мен няма нищо по-приятно от създаването на хор. Гласът е най-красивият от всички инструменти.

Д-р Н. Слушай, вече нямаш гласните струни на оперна звезда, тогава?…

К. (смее ми се.) Нима е изминало толкова време, откак-то сте били дух, че сте забравили? Не е нужно човешко тяло. Всъщност звуците, които сътворяваме, са по-леки и с много по-голям обхват от земните.

Д-р Н. Всеки ли може да пее и високи, и ниски тонове?

К. (разпалено.) Разбира се. Всички имаме способността да бъдем едновременно сопрани и баритони. Хората ми вземат и високите, и ниските ноти и винаги улуч­ват тоналността… Нуждаят се само от диригент.

Д-р Н. Можеш ли да опишеш какво правиш?

К. (тихо, без да се хвали.) Аз съм диригент на духовен хор. Същевременно и пея, това е моята страст, дарбата ми, а и ми е приятно да доставям удоволствие на другите.

Д-р Н. По-добър ли си от останалите души след живота на талантлив оперен певец?

К. О, мисля, че има връзка, но всички сме еднакво отдаде­ни на музиката, някои души от музикални групи не обръщат внимание на минали постижения. (усмихва се.) Поради широкия диапазон на хористите е необхо­дим диригент, който да поддържа синхрон между тези виртуози. Все пак за тях това е развлечение. Искат да се забавляват и същевременно да създават прекрасна музика.

Д-р Н. Значи предпочиташ да дирижираш хор пред оркестър?

К. Да, но понякога и свирим, за да се получи по-пълна хармония. Когато душите съчетават звучене на инст­рументи и гласове, резултатът е чудесен. Няма фал­шиви ноти. Хармоничното сливане на музикална енер­гия изпълва духовния свят с неописуеми звуци.

Д-р Н. И всичко това е коренно различно от работата с хор на Земята?

К. Има прилики, но тук всички са толкова талантливи, защото всяка душа притежава способността да съз­дава съвършено музикално звучене. Освен това съществува висока мотивация. Душите обичат тази форма на развлечение, особено ако на Земята са искали да имат певческа дарба, а са звучали фалшиво.

Д-р Н. Каниш ли и души от други групи да участват в този небесен хор?

К. Да, но доста общности обичат да се съревновават кой е най-оригинален.

Д-р Н. Щом толкова добре разбираш мотивацията на душите, би ли ми обяснил защо музиката е толкова важна за тях в духовния свят?

К. Тя ни издига до нови духовни нива… Извисява енергията ни… И ни дава възможност да общуваме в унисон с множество други същества.

Д-р Н. Голям ли е хорът, който ръководиш?

К. Предпочитам по-малки състави, от двадесетина хо­ристи, въпреки че мога да работя със стотици души от много групи.

Д-р Н. Навярно големите хорове са страхотно предизви­кателство за теб?

К. (въздиша дълбоко.) Доста е изтощително… Вибраци­ите струят от много посоки… Всички вземат неверо­ятно високи или ниски тонове без предупреждение, а аз полагам усилия да създам синхрон… И все пак е вълнуващо.

Ще завърша раздела за развлеченията с най-популярни­те игри в духовния свят. Една от причините да отделя внимание на забавната страна на духовното общуване е необходимостта да изтъкна различията между време за групово обучение и време за почивка. Вече споменах за нежеланието на някои групи да приемат гости. Не искам читателите да останат с впечатлението, че говоря за затворенообщностен манталитет като в земните кул­турни общности. Между духовните групи няма завист, недоверие и предразсъдъци. Въпреки че по-младите души са задължени да стоят в своите учебни зони, това не означава, че са изолирани, защото са различни от всички останали. В духовния свят не съществува ксенофобия. Информацията, с която разполагам, че членове на множество духовни групи участват в общи игри, е показателна за същността на отношенията помежду им.

Все пак ми се струва, че по време на лекции трябва да бъда предпазлив в подробното описване на духовните игри. Има хора, които вярват, че животът в духовния свят е твърде сериозен, за да се допускат подобни сво­еволия. Някои слушатели изказват мнение, че не бива да се впускам в подробности за развлеченията, а да говоря за нещо по-съществено от духовния живот. Въпреки тези критики, според мен е важно хората да знаят, че животът в отвъдния свят не е толкова ужасно серио­зен, а душите имат право и да се забавляват.

Духовните игри, за които съм слушал, не винаги са ръководени от водачите или капитаните на отбори. Всъщност „правилата” се тълкуват свободно. Има еле­менти на състезателност, но без емоционалната агре­сивност, която наблюдаваме в спорта на Земята. Духовните игри не се провеждат с цел някой да спечели, а друг да загуби. Участниците са съсредоточени и същев­ременно спокойни. Водачите ни насърчават да се включваме, за да развиваме уменията си за енергийно движение, ловкост и телепатично общуване в групата. От друга страна, попадал съм на клиенти, чиито групи не участват в игри в духовния свят. Предпочитанията им винаги се уважават. Това се отнася особено за по-напред­налите души, които се занимават с други енергийни упражнения и игрите биха попречили на съсредоточаване­то им.

Между описанията на игри от клиенти в състояние на хипноза има забележително съвпадение. Можем да от­несем в духовния свят спомените си за любима игра, а смятам, че е възможно и обратното – игри, създадени там, да са пренесени на Земята и изменени от несъзна­телната ни памет така, че да могат да се практикуват във физическа форма. Читателят сам би могъл да нап­рави извод за най-вероятния произход на няколко игри от следващите цитати. Ще започна изброяването с не­що, което прилича на вид гоненица.

„Тичаме и всеки се опитва да улови другия, като бързо се носим по права линия и запазили същата скорост, бързо се обръщаме. По-пъргавите души са способни да направят кръгом, да спрат и веднага да тръгнат отново, без да бъдат хванати.”

Простите варианти на гоненицата и други игри мо­гат да бъдат комбинирани с музика и танци. В тези версии главно младите души се гонят в зони, описвани като собствени игрални площадки.

„Обичам ливадите с дървета за катерене и буйна трева, сред която можем да се търкаляме и играем на прескочикобила. Можем и да приемаме формата на различни предмети, за да направим игрите си по-интересни.”

Често слушам за една игра, която ми напомня за на­родна топка, при която голям брой души застават в редици и хвърлят енергийни кълба едни към други. Мо­гат да се доловят и елементи на волейбол в описанието на играта, наречена „светлинен двубой”, която изисква бързи реакции и ловкост.

„За играта светлинен двубой се подреждаме в две дълги реди­ци едни срещу други. Създаваме кълба от енергия и ги прехвър­ляме над въображаема линия или ги насочваме направо или ниско към играчите от другия отбор. Трябва да се движим в рамките на определена зона, за да разменяме светлинни кълба, без да губим инерция. Отначало е лесно да избягваме удари и същевре­менно да създаваме свои кълба, но постепенно темпото се усил­ва и игрището заприличва на парад на балони. Когато кълбата летят около нас, можем или да ги избягваме, или да ги хващаме и хвърляме обратно. Целта е да се избегне изненадващ удар. Играчът, който е улучен, не изгаря, а просто се опитва да стане по-ловък. Когато някое кълбо ни удари, усещаме сложността на характера на душата, която го е изпратила.”

Друга динамична игра доста прилича на „червения пират” или може би на блъскащи се коли. Душите зас­тават в срещуположни две по две редици, образуващи квадрат. Вместо да изпращат по един играч и да се опитват да преминат през верига от хванати ръце, както при „пирата”, се втурват вкупом. Един клиент каза: „Това е игра на сблъсък, при която отскачаме едни от други във верижна реакция от извиваща се енергия.” Изглежда, целта е създаване на голям обем кон­центрирана енергия. Друг клиент, участвал в тази иг­ра, сподели:

„Енергийният поток от всички ни се слива, така че всеки да добие повишен усет за останалите. Играта е вълнуваща. Съе­динената енергия се извисява и накрая, когато енергийният заряд отслабне, си отдъхваме и започваме нещо подобно на народен танц.”

Има много сложни игри, при чието описание клиенти­те ми срещат затруднения. Една от тях, за която чес­то съм чувал, е наречена „кристална топка”. Наподобя­ва нещо средно между джамени и крикет, но носи и символиката на скъпоценните камъни, която описах в шес­та глава. В случай 53 може да се види как цветните енергийни тела, въплъщаващи индивидуалния характер, играят роля не само при явяванията ни пред съвета на старейшините.

•  случай петдесет и трети •

Д-р Н. Всички групи ли проявяват интерес към игрите?

К. Не всички. Моята група обича забавленията и избягва да се застоява твърде много в класните стаи. Някои от другите ни смятат за малко буйни и недисциплинирани. Има четири души в групата ни, които не са толкова запалени по игрите, така че търсим попълне­ния за отборите си от други общности.

Д-р Н. Вярно ли е, че душите могат да пренесат игрите, които са харесвали на Земята, в духовния свят?

К. (поколебава се.) Да… Но някои не могат да се видят тук...

Д-р Н. Защо? Дай ми примери за игри, които не са прене­сени.

К. Не виждам голф, защото е твърде самотна игра, съ­ревновавате се със себе си. Тенисът е малко по-добър, но също почти не се играе, защото могат да участват само двама, което е ограничаващо.

Д-р, н. Това означава ли, че футболът е популярен в духовния свят?

К. Ммм… Не особено. Избягваме игри със звезди на отбо­ра, като защитници и капитани. При американския футбол има твърде неравностойни позиции. За предпочитане е европейският. Трудно е за обяснение. Ха­ресваме колективни игри с много участници, всеки от които има равностойна позиция и изпълнява едни и същи… действия.

Д-р Н. Аз обичам да плувам, но навярно и този спорт не се практикува там?

К. (смее се.) Грешите. Ако не искате да се върнете на Земята като дух специално за това, бихте могли да пресъздадете тук подобие на вода или на игрище за голф, или каквото би е нужно, за да възстановите приятните си спомени. Но ако желаете и други души да участват в спортните ви игри, от значение е и тяхната воля.

Д-р Н. Значи виждаш разлика между индивидуални и гру­пови развлекателни занимания?

К. Да.

Д-р Н. Добре, тогава опиши някоя игра, която не е като спортовете, за които говорихме досега. Но нека не бъде твърде динамична и безгрижна, макар и смятана за развлечение.

К. (замислено.) О… Лесно, такава е играта „кристална топка”. Много души се събират в едно пространство, където сядаме в голям кръг. Всеки създава прозрачно енергийно кълбо, подобно на кристал, с големината на топка за тенис.

Д-р Н. Имат ли тези кълба някакво специално значение?

К. Разбира се, всеки енергиен цвят представлява индиви­дуален израз.

Д-р Н. Добре, какво става по-нататък в играта?

К. Всеки участник държи кълбото си, докато някои каже: „старт!”. После всички леко побутват топките към средата на кръга.

Д-р Н. Удрят ли се едни в други като джамени?

К. Да… Може да се каже. Тогава кристалните кълба отскачат и във всички посоки политат разноцветни искри… Но не престават да се движат… Продължаваме да ги тласкаме.

Д-р Н. Не съм сигурен, че разбирам… (клиентът ме прекъсва.)

К. Накрая нечия топка стига до мен. При всяка серия друг играч получава моето кълбо, сякаш има магне­тично привличане.

Д-р Н. А какво става, ако не получиш топка?

К. Случва се доста често. Изпълняваме серии с голям брой различни играчи и все някога ще получа.

Д-р Н. Винаги ли двама участници трябва да си разменят кълба?

К. Не, „кристална топка” не е игра със строги правила. Всичко би могло да се случи.

Д-р Н. Какво означава да хванеш топка от някого?

К. Че може би ще бъдете свързани по някакъв начин. Това е вълнуваща игра на очакване и доверие, защото никога не знаете къде ще попадне кълбото ви или какво ще получите.

Д-р Н. След като уловиш кълбо, какво правиш?

К. (смее се.) Задържам го между дланите си. Кристална­та топка е средство всеки да опознае характера на душата, която може да бъде свързана с него по специ­ален начин. Взел съм много решения за връзки с други души в бъдещите си животи въз основа на тази игра.

В началото на изследванията си нямах представа за множеството разновидности на духовните игри. Всяка от тях има свое очарование. Когато опознах духовните форми на развлечение, успях да предразположа клиенти­те си да споделят подробности за любимите си занима­ния. Разбрах, че предпочитанията зависят от характера на душите. Освен това научих, че някои игри могат да преминат в тренировъчни упражнения и че се привли­чат участници от различни групи. В тази връзка една игра се откроява в съзнанието ми.

Мисля, че криеницата оказва значително влияние вър­ху бъдещите пътешественици, за които ще стане дума в следващата глава. Има различни нива в зависимост от уменията на участниците и се създават пространстве­ни рамки за ориентация на интересуващите се души. Бях заинтригуван от тази игра, след като чух за появата на треньори в по-сложните нива. Клиентите ми ги нари­чат инструктори. Това са опитни специалисти, които обучават талантливите любители на приключения за пътешествия в различни измерения. Ето един цитат от доста напреднала душа, която иска да стане пътешественик.

„Криеницата в духовния свят започва като упражнение със светлина и тъмнина. При заниманията с по-млади души излъч­ваме енергията си от разстояние и бързо я скриваме, когато децата тръгнат към нас. Блокираме и същевременно отново освобождаваме телепатична енергия, за да съчетаем визуални­те и духовните сигнали. В началото създаваме светлинни пор­тали между енергийни колони, които използваме като равнини в сянка, подредени в паралелни или хоризонтални линии. По-късно образуваме произволни геометрични фигури. Повечето млади трудно се научават да ни засичат и откриват, когато се шмугваме между порталите, но се забавляват, защото на този етап за тях всичко е игра.

Някои стават толкова добри, че вече не можем да ги заблу­дим. След време онези, които желаят да продължат, стават специализанти и са готови да бъдат въведени в нашата тре­нировъчна зона на границата на измеренията, които са разде­лени от енергийни бариери и вибрационни пулсации. Трудно е, защото обучаващите се трябва да свикнат да се приспособяват към вълните с различна конфигурация, които съществуват във всяко измерение, и бързо да синхронизират енергията си, за да могат да преминават. На този етап мнозина се отказват. Сякаш се намираме в огледална зала. Душите като мен, които желаят да продължат, защото обичат работата, трябва да се научат да се ориентират в духовните измерения без структури и форми. Те съществуват като вакуум между физическите измерения. Донякъде все още смятам това упражнение за развлекателно. Толкова е завладяващо, че нямам тър­пение да се завърна у дома и отново да се включа в играта с приятелите си.”