Опитности: От разума:
Ти даде живота си, за да живея аз
Джеймс Ван Праг
Ти даде живота си, за да живея аз Преди няколко години се съгласих да участвам в телевизионно шоу, наречено "Граници на паранормалното". Продуцентите проучиха стотици писма с молби за осъществяване на контакти, докато не избраха едно, което според тях заслужаваше внимание. Така Том и Мишел Окинс се появиха в хола ми сред куп техници, които монтираха оборудването. Том ми каза, че е изгубил майка си, когато е бил петгодишен. Оттогава е бил изолиран от семейството си и впримчен в продължителна борба с алкохола и наркотиците. Правил е няколко неуспешни опита за самоубийство. На тридесетгодишна възраст той чувстваше, че жизненоважният покой в живота му липсва, и това беше последната му надежда да си го възвърне. Накрая подготвянето на осветлението, сцената и озвучаването приключи и камерите бяха готови за включване. Посъветвах двойката да се съсредоточи върху мен, а аз на свой ред се отпуснах и отворих енергията си към духовния свят. Скоро двата свята се сляха и в съзнанието ми проникнаха мислите на духа. - Тук има една много решителна дама. Тя не позволява на никого да застава на пътя й. Тя е много независима и по някакъв начин ти, Том, приличаш на нея. Такъв е и твоят характер. Виждах, че Том поглъща всяка моя дума. Той се надяваше да разкрия нещо, каквото и да е, което да му подскаже, че разговарям с майка му. - Да, предполагам. И аз съм чувал същото за нея. Не я помня, разбира се. - Знаеш ли дали майка ти е имала някакви връзки с Оклахома? - попитах аз. - Да, тя е оттам. Там живеехме всички. - Очите на Том се разшириха от вълнение. - Дамата, която стои тук, говори за твоя часовник, Мишел Казва ми, че се е повредил. Споменава нещо за три часа. - 0, Господи! Да, точно така! Точно днес в хотела. Часовникът ми спря около три. Вижте! - Мишел ми показа счупения часовник на китката си. Показваше три часа и петнадесет минути. Мишел и Том се спогледаха. Не бързах с посланието, което предстоеше да предам. Знаех, че скоро ще се осъществи една тяхна мечта. - Том, убеден съм, че жената, която стои до теб, е майка ти. Тя е много развълнувана от възможността да говори с теб. Том кимна в знак на благодарност. - Толкова е щастлива, че е тук. Трудно се владее. Мишел, тя иска да ти благодари, че се грижиш за нейното момче. Казва, че ти си го спасила. Задължена ти е. - После се обърнах към Том и запитах; - Кой работи в банка? - Аз - заяви Мишел. - Тази дама ми казва, че няма да останеш там за дълго. - Това е толкова странно - отвърна Мишел. -Смятал да сменям работата си. Искам да бъда учител. - Така и ще стане според тази дама - възкликнах аз. - Тази дама ми показва китара и пее. Казва, че обича да пее. Разбираш ли това, Том? - Да, разбирам. Внезапно той заплака. Подадох му кутия със салфетки и той избърса очите си. След няколко минути каза: - Майка ми наистина свиреше на китара. След това се разрови в джоба на панталоните си и извади една снимка. На нея майка му седеше пред камина и свиреше на китара. Всички се втренчихме в снимката. Цялата стая притихна. Когато се огледах, видях, че очите на хората са изпълнени със сълзи. Очевидно техниците никога не бяха виждали подобно нещо. Но точно когато смятах, че сме достигнали емоционалната кулминация, духът разкри нова информация. - Майка ти ми показва селски път. От двете му страни има поля, засети с царевица. Тя кара стара кола и носи голяма сламена шапка. Приглася на радиото. В този момент Том открито се разрида. - Това е много странно, но непрекъснато виждам пощенски кутии. Такива, каквито са поставени на определени места край пътищата. Том се разхълца и докато си поемаше дъх, го чух да казва: - Точно така. Тя искаше да вземе следобедната поща. Внезапно бях връхлетян от разтърсващо видение, съпроводено със звукови ефекти. - Майка ти е в колата и пее, докато шофира. Поглежда към малко момче на седалката до нея. Чувам, че над тях лети самолет. От селскостопанската авиация. Звукът се засилва. Майка ти спира колата. Изведнъж самолетът губи контрол и пада над колата. Тя притиска малкото момче към пода точно навреме, защото самолета раздира покрива на колата. Майка ти загива на място. Но момчето с нея оцелява. След това видението избледня. След няколко мига Том ме погледна и бавно каза: - Това момче бях аз! Вдигнах поглед към него и бавно осъзнах какво ми казва. Когато се върнах към реалността в стаята, се чувствах изцеден, сякаш се бях пренесъл назад в пространството и времето. Не осъзнавах присъствието на режисьора, който викаше "Режи!" Продължих да предавам съобщения на симпатичната млада двойка. - Майка ти казва, че много те обича и ако се наложи, би постъпила по същия начин. Иска да знаеш, че никога не е преставала да те обича. Казва, че трябва да разбереш, че винаги е до теб и винаги ще бъде до теб. Тя продължи. - Казва, че не трябва да позволяваш на хората да те използват. Произхождаш от силен род. После каза на двойката да очаква раждането на малко момиченце. По-късно Том и Мишел ми казаха, че планират да се оженят и да кръстят дъщеричката си на майката на Том.
Тук ще намерите голям обем от литература. Ако харесвате нещо и искате да се публикува в сайта - предложете го.
Един живот стига да прочетеш хиляди мъдри книги. Колко живота ще ти трябват, за да напишеш една мъдра книга?