Опитности: От разума:
Бащина мечта
Джеймс Ван Праг
Две момичета на име Адриана и Пола дойдоха, за да се срещнат с мен. Мога да ги опиша само като млади, привлекателни калифорнийски жени с руси къдрици, ко¬ито се спускаха по гърбовете им. Когато човек ги поглед¬не, никога не би допуснал, че нещо при тях може да не е наред. И въпреки това имаше някакво дълбоко безпокойс¬тво, скрито зад ясните им сини очи. След като прекарахме заедно около половин час, ми се наложи да кажа: - Внезапно почувствах невероятен хлад около мен. Целия настръхнах. Чувствате ли го? И двете поклатиха глави в знак на отрицание, затова продължих: - Изпитвам ужасно чувство на тъга. Сякаш някой плаче. Израженията на момичетата внезапно се проме¬ниха. - Там има един мъж, който изглежда много смутен. Не знам защо. Непрекъснато ми показва някаква кола. Прилича на Импала. Не разбирам много от марки на коли, но това ми хрумва. Едното от момичетата бавно каза: "Да", другото започна да ридае. - Този мъж ми говори за гараж, за това, че е в гараж. Сега и двете момичета тихо се разплакаха. - Познавате ли някой на име Карл? - Да, това е името на баща ни. Добре ли е той? Моля, кажете ни. Чувството на тъга се засили. - Аз съм, казва той. - Той казва, че това е Карл с колата. - Да, той колекционираше стари автомобили. Откриха го в черната му Импала. О, Господи. Това той ли е? - Да, това е вашият баща. Той е с някого на име Франк. Щастлив е, че вижда Франк. Франк е там от много отдавна. Баща ви казва, че Франк му е липсвал. Господи, това е някой, който е там от много, много години. Момичетата кимнаха и това, което седеше отдяс¬но каза: - Франк е брат му, който е умрял, когато са били деца. Това е станало преди около петдесет години. - Съжалявам, но трябва да ви кажа, че баща ви е много тъжен човек. Имам чувството, че е работил прекалено много. Занимавал ли се е с кутии? Нещо ми напомня за кутии и лента. - Той притежаваше корабна компания. - Той непрекъснато казва, че съжалява - продъл¬ жих аз. - Работил е толкова много. Дълги часове. Непрекъснато казва, че съжалява. - Да, така е. Понякога работеше цели дни без прекъсване и не се прибираше вкъщи. Беше работохо- лик. - Баща ви е разстроен заради Джени или Джани? - казах аз. - Джини, майка ни - отвърнаха те. - Тя много страдаше. - Баща ви определено не се е отнасял добре със себе си. Изглежда е бил твърде строг със себе си и винаги се е стремял към нови постижения. Казва ми, че е искал да бъде най-добрия баща. Коя от вас е Адриана? - попитах аз. - Това съм аз - каза момичето отляво. - Адриана, баща ти съжалява, че не е могъл да присъства на сватбата ти... да те отведе до олтара. | - Омъжих се две седмици след като почина. Тат ко, обичаме те - извика Адриана. В този момент всички много се развълнувахме. Дори аз едва сдържах сълзите си. - Говори нещо за орех или фъстък. Нямам прел става какво иска да каже. - Фъстъчето беше името на кучето му. Блъсна го кола и то умря. Баща ми беше потресен. - Кафяво-бяло ли беше кучето? - Да, да. Беше изтърсакът на котилото и на татко му беше жал за него. Обичаше да взема Фъстъчето пол мишница и да го разхожда. - Баща ви продължава да твърди, че не е бил справедлив към себе си. Казва, че е трябвало да забави темпото, но е смятал, че семейството му очаква това от него. Смятал е, че като баща трябва да работи усилено и да печели пари за семейството си. Никога не е искал майка ви или вие да работите. Пола заговори: - Той не искаше да спре. Непрекъснато му повта¬ ряхме: "Татко, молим те, престани да работиш толко ва много." Той не искаше. Мама все казваше, че е твърдоглав. - Тогава компанията, му фалира -- добави Адриа¬ на. - Не мисля, че можеше да се справи със ситуацията. Изпадна в ужасна депресия за дълго време. О г- дръпна се от света и се затвори в себе си. Не разби¬ рахме какво става. - Той се притеснява, че е провалил всички - казах аз, когато почувствах отчаянието на баща им. - Баща ви не е обичал себе си. Казва ми, че е бил настроен твърде критично. Ще му се да не е бил така суров към себе си и повече да се е наслаждавал на живота. Иска да знаете, че е открил у себе си. Сега се отнасял към себе си като към крал. И защо не? Той го заслужаваше. Джеймс Ван Прааг сега започва да се учи как да обича себе си. -Чудесно! - каза Пола. - Обичаме те, татко - Той е бил толкова загрижен за останалите, че не е отделял време да се погрижи за себе си - казах аз. - Баща ви ми показва някаква жабка... в кола. Виждам как някаква ръка се пъхва в нея. Разбирате ли това? Това е впечатлението, което той ми предава. - Да - казаха момичетата. - Там беше пистолетът, - продължи Пола. - Пистолетът, който той използва в колата. Внезапно почувствах студено метално дуло в устата си. Усетих как някой натиска спусъка и почув¬ствах експлозия в главата си. Бях вцепенен и стоях неподвижен няколко минути, преди да продължа със сеанса. - Баща ви иска да ви кажа, че сега е добре. Много е жизнен и е с мамчето. Разбирате ли? - Мамчето е неговата майка. Тя почина преди известно време. Щастлива съм, че е с него - отбеляза Пола. - Тя ми направи ябълков щрудел - казва баща ви. - Това беше нейният специалитет. Винаги, когато бяхме болни или се нуждаехме от разведряване, тя ни правеше ябълков щрудел, Така нещата винаги изглеж¬ даха малко по-добри - призна Пола. В момента, в който момичетата казаха това, ми се • стори, че към тях бяха протегнати две чинии, пълни с успокояващ ябълков сладкиш. Няколко месеца след този сеанс Адриана ми се обади, за да ми разкаже, че е сънувала баща си. Била с него и Фъстъчето в някакъв парк. Нейният баща й показал красива къща, изградена от бял мрамор. Тя имала много високи тавани и прекрасни, просторни стаи. Баща й казал, че къщата изразява любовта, която е открил у себе си. Сега се отнасял към себе си като към крал. И защо не? Той го заслужаваше.
Тук ще намерите голям обем от литература. Ако харесвате нещо и искате да се публикува в сайта - предложете го.
Един живот стига да прочетеш хиляди мъдри книги. Колко живота ще ти трябват, за да напишеш една мъдра книга?