Възстановяване на духовната енергия

4.

Възстановяване на  духовната енергия

Душевна енергия

Не може да се състави физическо определе­ние за душата, защото това би поставило граници на нещо, което, изглежда, няма такива. Бих нарекъл ду­шата интелигентна светлинна енергия. Тя функционира чрез вибрационни вълни, подобни на електромагнитна сила, но без ограниченията на заредените ма­териални частици. Духовната енергия не е еднаква. Като пръстовите отпечатъци и всяка душа има уникална структура, състав и вибрационно разпростра­нение. Различавам степента на развитие на душата по цветови тонове, но никой от тях не може да от­рази същността й.

След години изследвания на взаимодействието на ду­шите с множество различни човешки съзнания при преражданията и всичко, което става с тях впоследствие в духовния свят, зная за стремежа им към съвършенство, но и това не ми помага да опиша какво точно представ­лява душата. За да разберем напълно душевната енергия, трябва да познаваме всички аспекти на създаването й, тоест съзнанието на нейния източник. Този съвършен извор е загадка за мен въпреки усилията, които съм положил, да разкрия тайните на живота след смъртта.

Мога само да изучавам действието на тази силна енер­гийна същност, как реагира тя на хора и събития и какво се стреми да постигне и във физическо, и в духовно обкръжение. Щом съществуването на душата започва и се влияе от чиста мисъл, тази мисъл поддържа нейното безсмъртие. Благодарение на индивидуалния си характер душата въздейства върху физическата си среда, за да внесе хармония и равновесие в живота. Душите са израз на красота, въображение и творчество. Според древни­те египтяни, за да започне да разбира душата, човек трябва да се вслуша в сърцето. Мисля, че са били прави.

Стандартно лечение при дверите

Установих, че когато преминем отвъд и нашите водачи ни посрещнат, техниките, които използват при първия контакт, могат да бъдат поставени в две основни категории:

1. Обгръщане. Завърналата се душа е обградена от силната енергия на своя водач като от кълбовидна маса. Когато душата и водачът се сближат, около тях се образува нещо подобно на сапунен мехур. Това е по-обичайният метод, който клиентите ми описват ка­то състояние на чист екстаз.

2. Фокусиращ ефект. Този вид първи контакт протича малко по-различно. Докато водачът се приближава, насочва енергията си към определени точки на ете­ричния силует на душата от избран ъгъл. Могат да ни поведат за ръка или да ни хванат за раменете отстра­ни. Лечението започва от специфична точка на ете­ричното тяло и е подобно на галещо докосване, послед­вано от дълбоко проникване.

Изборът на процедура зависи от предпочитанията на водача и състоянието на душата в момента. И в двата случая има бързо вливане на силна ободряваща енергия, докато се придвижваме напред. Това е въвеждащата фаза от пътуването към крайната ни духовна цел. По-напредналите души, особено ако не са увредени, обикновено нямат нужда от помощта на любяща енергийна сила.

При преглед на техниките, приложени в случай 1 на съпругата Алис, откривам елементи и на фокусиращ ефект, и на обгръщане, използвани от душа, която все още не е водач, върху жив човек. Други случаи от послед­ната глава сочат, че това е начин да започнем обучени­ето си по използване на лекуваща енергия, преди да сме стигнали до нивото на водачи. В миговете на опиянение след първия контакт понякога водачите ни умело прила­гат нещо, което бих нарекъл енергийна инфилтрация. Този заключителен ефект се описва като подобен на прецеждане на кафе. В случай в  душата осъществява Филтриращ процес чрез обонянието на съпруга Чарлз.

Лечението на емоционални и физически рани в духов­ния свят и извън него започва от източник на доброта.

Положителната енергия струи към всяка част от ду­ховното същество, като лекуващият влива от своята същина и мъдрост. Клиентите ми не могат да опишат ефирната красота на това преливане, но го оприлича­ват на зареждане с електричество.

Спешно лечение при дверите

Когато душите влязат през вратата на духовния свят с увредена енергия, някои водачи провеждат спешно ле­чение. Това е и физическа, и духовна процедура, която протича, преди да навлезем по-нататък. Един от клиен­тите ми в миналия си живот загинал при автомобилна катастрофа и кракът му бил откъснат. Той ми описа какво се е случило с него при дверите след злополуката:

„Когато стигнах до вратата, водачът ми видя пробивите в енергийната ми аура и веднага се залови да намести увредена­та енергия. Моделира я като глина, запълни, преоформи и изгла­ди грапавините и пролуките, за да възстанови целостта ми.”

Етеричното, или душевно, тяло има силуета на физическото тяло, в което сме живели. Отнасяме го със себе си в духовния свят. За нас той е обвивка като кожа на влечуго, с която още не сме се разделили. Това не е постоянно състояние, въпреки че по-късно можем да си създадем същия образ от разноцветна сияеща енергия. Знаем, че следите от телесни увреждания в минали прераждания могат да повлияят на следващите физически тела на някои хора, ако не бъдат старателно депрограмирани, така че защо да не е възможно и обратното? Има души, които се освобождават от телесния си образ още в момента на смъртта. Но много други с физически и емоционални белези от живота пренасят този нару­шен енергиен силует.

За уврежданията и лечението на душите научавам от ученици, както и от учители в духовния свят. След­ващият ми случай беше доста необичаен за мен, защо­то духовният водач не се справи с увредената енергия на новопристигналата душа. Клиентът ми току-що се бе завърнал след тежък живот, завършил с гибел при артилерийски обстрел в битка през първата световна война.

• случай деветнадесети •

Д-р Н. Докато се придвижваш, озарен от ярка светлина, след като си загинал в кал и дъжд на бойното поле, какво виждаш?.

К. Към мен идва фигура в бяла мантия.

Д-р Н. Кой е?

К. Виждам Кейт. Тя е новата учителка, която наскоро пое групата ни.

Д-р Н. Опиши как изглежда и какво ти казва, когато стига до теб.

К. Има младо, малко невзрачно лице с високо чело. Кейт излъчва спокойствие, усещам го, но и загриженост и… (смее се.) Не идва съвсем близо.

Д-р Н. Защо?

К. Енергията ми е в лошо състояние. Тя ми казва: „Зед, трябва да се лекуваш!”

Д-р Н. Защо не ти помогне, Зед?

К. (отново силно се засмива.) Кейт не желае да се добли­жи до цялата отрицателна енергия, която съм събрал от войната… И гибелта.

Д-р Н. Никога не съм чувал водач да бяга от отговор­ност, когато посреща ученик с увредена енергия, Зед. Нима се страхува да не я заразиш?

К. (все още се смее.) Нещо такова. Трябва да разберете, че Кейт е водач съвсем отскоро. Виждам, че не е доволна от себе си.

Д-р Н. Опиши как изглежда енергията ти в момента.

К. Ужасно. С много процепи… Черни петна… Напълно без­формена.

Д-р Н. Защото не си се измъкнал достатъчно бързо от тялото си в мига на смъртта?

К. Разбира се! Нападението беше изненадващо. Обикновено напускам (тялото) веднага щом усетя, че смърт­та наближава. .

Забележка: От този случай и много други съм научил, че душите се отделят от телата няколко мига преди насилствена смърт.

Д-р Н. Не може ли Кейт да ти помогне да възстановиш енергията си?

К. Опитва се… Плахо… Явно в момента й е много трудно.

Д-р Н. Какво ще правиш тогава?

К. Вслушвам се в съвета й и опитвам да се лекувам сам. Не се справям добре, енергията ми е твърде разпокъсана. После ме залива силна енергийна струя, като вода от пожарникарски маркуч. Помага ми да се преоформя и освободя от негативния боклук от онази битка.

Д-р Н. Чувал съм за място, където пристигналите увре­дени души се обливат с енергия. Там ли си сега?

К. (смее се.) Мисля, че да. Идва от моя водач Бела. Сега го виждам. Той е истински професионалист в тази област. Застава зад Кейт и й помага.

Д-р Н. Какво става с теб после?

К. Бела си отива, а Кейт идва при мен, прегръща ме и разговаряме, докато ме води.

Д-р Н. (предизвикателно.) Имаш ли доверие на Кейт, след като странеше от теб като от прокажен?

К. (строго ми се намръщва.) О, стига! Това момиче е много силно. Скоро ще се научи да възстановява увре­дена енергия. Истински я харесвам. Има много дарби… Механиката все още не й се удава.

Зони за възстановяване на но-леко увредената душа

Въпреки специфичното енергийно лечение при дверите на духовния свят повечето завръщащи се души минават през лечебна станция, преди най-сетне да отидат при групите си. Всички освен най-напредналите се посрещат от духове благодетели, които установяват контакт с положителната си енергия и придружават нуждаещите се души до тихите възстановителни зони. Само по-раз­витите, чиито енергийни сигнали остават силни след преражданията им, направо се връщат към редовните си занимания. Напредналите души по-лесно превъзмогват трудностите след поредния си живот. Един клиент ми каза: „повечето хора, с които работя, имат нужда от почивка, но не и аз. Винаги бързам да се върна и да продължа програмата си.”                   .

Във възстановителните зони за завръщащи се души се провеждат процедури за ориентация в духовния свят. Могат да бъдат интензивни или умерени в зависимост от състоянието на душата. Обикновено се започва с кратък предварителен преглед на отминалия живот. По-късно, при заниманията на групите с водачите и пред съвета на старейшините, има по-задълбочено обсъждане. Писах за този ориентационен период в „Пътят на душите”. Обстановката във възстановителните зони е като на познати места на Земята. Създава се въз осно­ва на спомените ни и това, което духовните ни водачи смятат, че би подпомогнало лечението ни. Обстановката за ориентация не е една и съща след всяко наше прераждане. Както сподели жена, завършила миналия си жи­вот в немски концентрационен лагер:

„Има леки различия във физическото разположение, което зависи от току-що завършилия живот. Понеже се завръщам след живот, изпълнен с ужас, студ и пустота, всичко е много ярко, за да се отърся от тъгата си. До мен има дори камина, която създава уют, топлота и задушевност.”

Много от клиентите ми разказват, че при завръща­нето си в духовния свят попадат в градина. Други се озовават в помещение с кристални стени. Градината представлява красива и успокояваща обстановка, а какво ли би трябвало да означава кристалът? Чувал съм за кристали не само в зоните за ориентация. Например в съзнанието на някои души, прекарващи известно време насаме в размисъл след края на живота, се появяват кристални пещери. Ето едно типично описание на крис­тален център за възстановяване:

„Обстановката, в която се възстановявам, е кристална стая. Тя ми помага да подредя мислите си. В кристалните стени има разноцветни камъни, отразяващи светлинни призми. Геомет­ричните ъгли на тези кристали излъчват ивици светлина, които се кръстосват около мен и избистрят мислите ми.”

След като разговарях с доста клиенти след излизане­то им от транс и със специалисти по кристалите, раз­бирам, че те насърчават мисълта чрез уравновесяване на енергията. Като магически инструмент кристалът под­помага настройването на вибрационните ни сигнали към универсална енергийна сила и същевременно ни освобождава от отрицателната енергия. Извличането на мъдрост от повишена чрез лечение съзнателност е главната при­чина да минаваме през зона за духовно възстановяване. В следващия пример обстановката е градина. Имах клиент, работил върху скромността в много животи. В по-ранните си прераждания, обикновено в мъжко тяло, тази душа бе ставала надменна, арогантна и дори без­милостна личност. В миналия си живот, тъкмо напро­тив, бе приемала всичко с примирение, почти граничещо с пасивност. Понеже това е доста нетипично за клиен­та ми, при пристигането си във възстановителната зо­на душата му изпитва чувство на неудовлетвореност. Чух следния разказ:

„Намирам се в красива кръгла градина с върби и езеро с пати­ци. Тук цари спокойствие, което ми помага да преодолея разоча­рованието си от последния живот. Водачът ми Макил ме отвежда до мраморна скамейка в беседка, заобиколена от лозници и цветя. Толкова съм тъжен заради пропиления си живот, в който прекалих, от една крайност преминах в друга. Макил ми се усмихва и ме черпи с освежителни. Пием нектар, хапваме плодове и гледаме патиците. Постепенно аурата на старото ми физическо тяло се отделя от мен. Започвам да се чувствам сякаш вдишвам тази силна енергия като кислород, след като едва не съм се удавил.

Макил е щедър домакин и знае, че имам нужда от одобрение, защото съдя себе си твърде критично. Винаги съм се отнасял по-строго към слабостите си от него. Разговаряме за прекаленото ми старание да компенсирам предишните си грешки, за това, ко­ето исках да направя, а не постигнах или изпълних само отчасти. Макил ме уверява, че все пак съм научил нещо от този живот и то ще ми бъде от полза в следващия. Обяснява ми, че най-важно-то е да не се страхувам да се променя. Цялата атмосфера в градината е така отпускаща, че вече се чувствам по-добре.”

От случаи като този зная, че водачите ни използват сетивната памет, която имаме от физическите си те­ла, за да ни помогнат да се възстановим. Има много средства за постигане на това, едно от които е памет­та ни за вкус, използвана от Макил в цитирания случай. Слушал съм разкази, в които участват спомени за допир или мирис. След поемането на струи ярка бяла „течна енергия” някои описват допълнително лечение чрез усе­щания за звук и разноцветни светлини.

„След пречистващия душ преминавам в съседното помещение за уравновесяване. Докато се нося към центъра на това пространс­тво, виждам над себе си безброй прожектори. Някой ме вика по име: „Бешън, готов ли си?” отговарям утвърдително и в мен завибрират звуци, подобно на камертон. Постепенно достигат височина, от която енергията ми закипява като сапунена пяна. Чувствам се прекрасно. После прожекторите един по един се за­действат. Отначало към мен се насочва силен лъч лекуваща зелена светлина. Виждам около себе си кръг, сякаш съм на сцена. Предназначението на тази светлина е да открие уврежданията на енерги­ята ми, загубите и измененията, и да я възстанови. Мисля, че е ефективно, защото енергията ми кипи от звуковите вибрации. Сега усещам как ме облива златиста светлина за сила и синя – за осъзнаване. Най-сетне един прожектор възвръща собствения ми розово-бял цвят. Всичко това е като успокояваща ласка и съжаляваш, че свършва.”

Регенериране на тежко увредени души

Някои души са толкова зле повлияни от обитаваните тела, че изискват специални грижи. В живота си са вре­дили на околните и на себе си. Към тях спадат главно тези, които са се поддали на зли въздействия и умишле­но са причинявали страдание. Има души, които посте­пенно натрупват вредни влияния от поредица прераждания, докато други са напълно покварени от едно-единствено тяло. И в двата случая те се отвеждат на изо­лирани места, където енергията им претърпява по-ра­дикално лечение, отколкото на повечето завръщащи се души.

Вредните влияния върху душата могат да приемат различна форма и силата им се променя през живота. Възможно е едно тяло да окаже лошо въздействие върху неопитна душа, докато по-напреднала би останала невредима при същите обстоятелства. Средно развитата душа се завръща с помрачена енергия, след като е живяла в тяло, обсебено от постоянен страх и гняв. Въпро­сът е колко сериозно е засегната.

Нашите мисли, чувства, настроения и отношения се влияят от телесните вещества, които се отделят от мозъка в резултат на сигнали за заплаха или опасност.

Реакцията борба или бягство се поражда от примитив­ния ни мозък, а не от душата. Душата притежава зна­чителна способност да контролира биологичните и емо­ционалните ни реакции на събитията от живота, но много души не могат да регулират мозък с нарушени функции. Това оставя белези върху тях, когато напус­нат тяло с такова увреждане.

Имам своя теория за лудостта. Душата влиза в за­родиша и започва да се съчетава с човешкия мозък, пре­ди да се роди бебето. Ако това дете израсне с органичен мозъчен синдром, психоза или сериозна нервна травма, резултатът е неадекватно поведение. Борещата се ду­ша не може напълно да се приспособи. Когато загуби контрол над анормалното поведение на тялото си, за­почва раздвоение на личността. Възможно е да има мно­го физически, емоционални и външни фактори, които да въздействат човек да стане опасен за себе си и за околните. Тогава връзката между душевно и физическо „аз” е нарушена.

Най-предразположени към неспособност да регулират мозък с нарушени функции” са души, които в поредица прераждания са живели в тела, проявяващи безчувстве­ност и склонност към насилие. Когато такава душа из­бере тяло с подобен темперамент с цел да поправи грешките си, това може да има ефект като събаряне на плочки за домино. Водачите уважават свободната ни воля и не оспорват избора ни. Душата не може да бъде оправдана за неспособността си да овладее увреденото човешко съзнание, защото тя е била част от това съзнание. Проблемът на бавно учещите се души е, че след поредица животи, изпълнени с трудности, могат да из­берат тяло, в което тяхната предразположеност към вредни влияния да се прояви на ново ниво. В такива слу­чаи се налага водачите ни да се намесят.

Какво се случва, когато душите с нарушена енергия се завърнат в духовния свят? Ще започна с цитат от страничен наблюдател на мястото, където се отвеждат тежко увредените души. Някои от клиентите ми наричат тази зона град на сенките.

„Тук се заличава отрицателната енергия. Понеже това е място, на което са събрани множество души с негативна енер­гия, отвън изглежда тъмно. Никой друг не може да влезе там, където душите, свързали се с ужаса, се подлагат на лечение. А и никой не би пожелал. Отдалеч лечебната станция прилича на тъмно море, а аз я наблюдавам от слънчев плаж. Светлината около тази зона е по-ярка, защото отразява наситена положителна енергия.

При по-внимателно вглеждане в тъмната област се вижда, че не е съвсем черна, а с тъмнозелени нюанси. Знаем, че това се дължи на слетите сили на лечителите, които работят там. Известно е, че душите, отведени в тази зона, не се смятат за опростени. По някакъв начин трябва да поправят злините, ко­ито са причинили на други, за да възстановят напълно собствената си положителна енергия.”

Запознатите с уврежданията на душите ми обясня­ват, че не всички най-ужасни спомени за злини се залича­ват. Известно е, че ако душите не запазваха част от паметта си за живот, в който са се поддали на зли влияния, не биха се чувствали отговорни. От това зна­ние на душата зависят бъдещите й решения. Все пак възкресяването й в духовния свят е милостиво. След лечението душевното съзнание не съхранява напълно не­приятните подробности за вредата върху другите при предишни прераждания. Ако не бе така, чувството за вина и спомените от тези животи така биха обсебили душите, че те биха отказали отново да се прераждат, за да поправят грешките си. Не биха имали смелост да се измъкнат от бездните на отчаянието. Откривам, че има души, чиито постъпки при преражданията им са толкова ужасни, че не получават разрешение да се вър­нат на Земята. Те се подсилват чрез регенериране с надеждата в следващите си животи да успеят да овла­деят потенциално зли тела. Естествено, когато влезем в ново тяло, амнезията блокира спомените ни за някои грешки от предишни животи и това ни спестява безпокойството, че няма да успеем да ги поправим.

Има разлики в процедурите за възстановяване на сред­но и тежко увредените души. След като изслушах множество описания на видовете енергийно лечение, стиг­нах до следния извод: по-радикалният подход за енергий­но пречистване е преобразуване на енергията, докато съществува и по-малко драстичен метод, който бих нарекъл преоформяне. Това е твърде опростено обяснение, защото има много неща, които не зная за тези езотерични техники. С изящното изкуство енергийно възста­новяване се занимават непрераждащи се специалисти, с които не мога да установя връзка. Работя с обучавани­те от тях бъдещи лечители. Случай 20 ще даде извест­на представа за техники на енергийно преоформяне, а в случай 21 ще бъде описано преобразуване.

•случай двадесетия •

Клиентът ми в този случай е лекар, практикувал хиропраксис и хомеопатична медицина, който в момента се занимава с реполяризация на нарушен енергиен баланс. Бил е лечител в преражданията си на Земята в продължение на хиляди години и в духовния свят се казва Селим.

Д-р Н. Селим, вече ми каза, че си в група напреднали души, обучаващи се за лечители, и че петимата упражнявате специфични енергийни техники. Бих искал да узная повече за работата ви. За начало би ли ми казал как се нарича напредналата ви група и какво правите?

К. Обучаваме се за регенератори. Учим се да преоформяме… Реорганизираме… Увредена енергия в изолираната зона.

Д-р Н. това ли е специалното място за души, чиято енергия е нарушена?

К. Да, за онези, които са в лошо състояние и не могат веднага да се върнат при групите си. Те трябва да останат в изолираната зона.

Д-р Н. При влизането им в духовния свят ли вземате това решение?

К. Не решавам аз. Все още не съм достигнал до това ниво. Решението се взема от водачите им, а те се свързват с магистрите, които ме обучават.

Д-р Н. Кажи ми тогава, Селим, кога започва твоето участие, след като сериозно увредена душа се завърне в духовния свят?

К. Инструкторът ми ме вика, щом прецени, че мога да помогна в енергийното лечение. Тогава отивам в изо­лираната зона.

Д-р Н. Обясни, ако обичаш, защо използваш термина „изолирана зона” и как изглежда това място.

К. Увредената душа остава в нея, докато завърши въз­становяването й и оздравее. Представлява сфера със структура като… пчелна пита… покрита с килийки. Всяка душа има свое място, където пребивава, докато трае лечението.

Д-р Н. Това ми напомня за описанията, които съм чувал, на инкубатора за нови души след създаването им и преди да бъдат включени в групи.

К. Вярно е… Това са места за енергийно захранване.

Д-р Н. Значи тези пчелни килийки се намират на едно и също място и се използват за една и съща цел… И създаване, и възстановяване?

К. Не, не е така. Аз работя на мястото за увредени души. Новосъздадените не са увредени. Не мога да ви кажа нищо за местата за създаване.

Д-р Н. Добре, Селим. Ще се радвам да науча за зоните, които познаваш и в които имаш опит. Защо мислиш, че си избран за този вид работа?

К. (с гордост.) Заради дългата си история от толкова много животи, в които съм работил с ранени хора. Когато попитах дали мога да се специализирам за регенератор, желанието ми беше уважено и бях включен в клас за обучение.

Д-р Н. Значи, когато тежко увредена душа влезе в изоли­раната зона, ти си един от онези, които могат да бъдат повикани за помощ?

К. (отрицателно поклаща глава.) Не е необходимо. Мо­лят ме само да отида в зоните за регенериране и да работя със средно засегнати души. Все още съм начи­наещ. Има много неща, които не зная.

Д-р Н. Все пак изпитвам огромно уважение към теб за това, което знаеш, Селим. Преди да те попитам за нивото на работата ти, можеш ли да обясниш кога една душа се изпраща в изолираната зона?

К. Когато е твърде зле повлияна от последното си тяло. Доста са и душите, които са били многократно потискани в предишни животи. Те започват да тъпчат на едно място и нямат никакъв напредък. Всяко след­ващо тяло е оказвало известно вредно влияние върху тях. По-често работя с такива души, отколкото със сериозно нарушена енергия от един или много животи.

Д-р Н. Душите с постепенно увредена енергия сами ли молят за помощ, или са принудени да дойдат в изоли­раната зона?

К. (категорично.) Никой не принуждава никого. Умоля­ват да им се помогне, защото са станали напълно неефективни и повтарят едни и същи грешки. Учите­лите им виждат, че не успяват задоволително да се възстановят между преражданията. Нуждаят се от регенерация.

Д-р Н. Сериозно увредените души също ли сами молят за помощ?

К. (пауза.) Може би по-рядко. Възможно е животът да е бил толкова унищожителен, че да е засегнал… Същ­ността на душата.

Д-р Н. Например, когато е участвала в жестоки актове на насилие?

К. Това е една от възможните причини.

Д-р Н. Селим, моля те, обясни подробно, колкото можеш, какво се случва, когато бъдеш повикан в изолираната зона да работиш със сериозно нарушена или изменена енергия.

К. Преди да посрещнем новопристигналия, някой от ма­гистрите лечители очертава енергийните меридиани, които ще регенерираме. Обобщаваме всичко, което знаем за увредената душа.

Д-р Н. Това ми напомня за подготовка на хирург за рент­генова процедура преди операция.

К. (със задоволство.) Така е, дава ми представа какво да очаквам чрез триизмерно изображение. Обичам предизвикателствата при възстановяването на енергия.

Д-р Н. Добре, опиши този процес.

К. От моя гледна точка има три стъпки. Започваме с преглед на всички частици увредена енергия. После отстраняваме тези тъмни блокиращи области и в празнините, които останат, вливаме нова, пречисте­на светлинна енергия. След това регенерираната енер­гия се залива с нея и се заглажда за укрепване.

Д-р Н. И този начин за втъкаване на енергия е просто преоформяне, за разлика от нещо още по-радикално?

К. Да.

Д-р Н. Лично ти във всички фази на операцията ли участ­ваш?

К. Не, в момента усвоявам първия етап от лечението и понякога мога да помагам при втория… Когато изме­ненията не са твърде сложни.

Д-р Н. Преди да започне същинската част от работата, какво виждаш, ако енергията на една душа е сериозно увредена?

К. Нарушената енергия прилича на сварено яйце, чийто белтък се е сгъстил и втвърдил. Трябва да я отпуснем и да запълним черните пролуки.

Д-р Н. Нека поговорим за тези черни петна…

К. (прекъсва ме.) Трябва да добавя, че засегнатата енер­гия може да причини и… рани. Самите процепи се предизвикват от тежки физически или емоционални увреждания.

Д-р Н. Какво е въздействието на нарушената енергия върху прераждащата се душа?

К. (пауза.) Когато е само опетнена… Не цялостно увре­дена… Това е резултат от многократно поддаване на отрицателни влияния.

Д-р Н. Заговори за лечение чрез преподреждане и възста­новяване на стара енергия с нова, пречистена. Как се извършва това?

К. С интензивни заредени лъчи. Работата е деликатна, защото трябва да настройваме вибрациите си… В син­хрон с излъчваните от лекуваната душа.

Д-р Н. О, значи се стига до лично ниво. Собствената енергия на лечителя се използва като средство?

К. Да, но има и други източници на нова, пречистена, енергия, които не познавам добре и не използвам пора­ди липса на опит.

Д-р Н. Селим, вече обясни как отпускате засегнатата енергия и я оставяте да се влее обратно на мястото си, но се интересувам от добавянето на нова, пречис­тена, енергия. С всички тези преобразувания не проме­няте ли безсмъртния характер на душите?

К. Не, правим само такива промени… Които подсилват… И доближават душите до първоначалната им форма. Не искаме отново да ги сполети същото и да трябва да ги лекуваме.

Д-р Н. Има ли начин да проверите резултата от работа­та си, след като приключите?

К. Да, поставяме поле от симулативна отрицателна енер­гия около регенерираната душа… Като течност… За да видим дали може да се Филтрира през възстановените структури. Както казах, не искаме отново да й се случи същото.

Д-р Н. Последен въпрос, Селим. Когато свършите, какво става с възстановената душа?

К. Различно. Някои остават при нас за… лечебни процеду­ри със звук... Вибрационна музика… Светлина… Цвето­ве. И когато бъдат освободени, при избора на тела за следващи прераждания се процедира много внимател­но. (въздиша.) Ако в минали животи душата е била в тела, причинявали страдание на околните… Вече е подсилена и може да започне отначало.

Следващият ми случай е пример за значително пре­образуване. Случай 21 е свързан с особен клас души, ко­ито наричам хибридни. В случай 61 в осма глава учас­тва друг представител на този тип. Мисля, че хибрид­ните души са особено податливи на саморазрушение на Земята, защото са се прераждали в други светове и са дошли тук сравнително скоро. На някои от тях е труд­но да се приспособят към нашата планета. Ако предположенията ми са верни, вероятно първото им прераждане тук е било през последните няколко хиляди години. Другите вече са свикнали или напуснали Земята завинаги. Едва четвърт от клиентите ми могат да разкажат спомени за посещения в други светове между преражданията си. Но това не е достатъчно да бъдат причислени към хибридния тип. Още по-малък процент от случаите ми имат спомени за физически живот в чужди светове, преди да дойдат на Земята. Именно те са хибридните души.

Представителят на този тип обикновено е стара ду­ша, която поради една или друга причина е решила да се доразвие във физически прераждания на нашата планета. Може би светът, в който по-рано е живяла, вече не е обитаем или е била на място, където животът е твърде лесен, и търси трудни предизвикателства в свят като земния, който все още не е достигнал върха на развити­ето си. Независимо от обстоятелствата, при които ед­на душа е решила да напусне света си, откривам, че обикновено предишните й прераждания са били в малко по-напреднали форми на живот от нашата, почти на също­то ниво или малко под умствените способности на човешкия мозък. Това има определена цел и противоречи на теориите за трансмиграция. Хибридни души, които са се прераждали на планети с цивилизация, притежаваща по-висши технологии от земните, например за пътуване в космоса, са по-умни, защото са от по-стара раса. Забеля­зал съм, че когато попадна на клиент, който е хибридна душа със спомени от телепатичен свят, той има по-развити психически способности от нормалното.

Мисля, че „хибридна душа” е подходящ термин за оне­зи сред нас, които имат смесен опит от прераждания. Такива души са се развивали в тела, генетически различни от човешките. Виждал съм надарени хора в този жи­вот, които са започнали развитието си в други светове. Все пак има и тъмна страна на тази промяна, както ще обясни една душа от пето ниво, обучаваща се за магис­тър лечител.

• случай двадесет и първи •

Д-р Н. Щом се занимаваш с тежко увредени души можеш ли да ми дадеш малко повече информация за задълженията си?

К. Работя в отделението за онези, които са се загубили в дебрите на злото.

Д-р Н. (след като научавам, че клиентът работи само с души, прераждали се в други светове, преди да дойдат на Земята.) Значи това е специално отделение за ти­па хибридни души, за които съм чувал?

К. Да, има такива в зоната за възстановяване, където лекуваме душите зверове.

Д-р Н. Ужасно име за една душа.

К. Съжалявам, ако ви смущава, но как иначе бихте нарекли същество, извършило толкова сериозни злини, че в сегашното си състояние е неспасяемо?

Д-р Н. Зная, но до голяма степен вината е в човешкото…

К. (прекъсва ме.) Не приемаме това за извинение.

Д-р Н. Добре, тогава продължи с естеството на работа­та си.

К. Аз съм лечител от второ звено.

Д-р Н. Което означава?

К. Когато засегнатите души се разделят с телата си, ги посрещат водачите им и може би някои близък приятел. Този първи етап не трае дълго и след него души­те, участвали в ужасяващи неща, се довеждат при нас.

Д-р Н. Защо първият етап не продължава толкова дълго, колкото с другите?

К. Не искаме да започнат да забравят последиците от делата си – вредата и болката, която са причинявали на Земята. Вторият етап ги разграничава от неувредените души.

Д-р Н. Звучи като че ли сте надзиратели на колония прокажени.

К. (строго.) Не намирам репликата ви за смешна.

Д-р Н. (след като се извинявам.) Нима искаш да кажеш, че всички души, вършещи зло, са хибридни, както ги наричаш?

К. Разбира се, че не. Такива са само в моето отделение. Но трябва да разберете, че някои истински чудовища на Земята са хибриди.

Д-р Н. Мислех, че в духовния свят има съвършен ред и магистри с огромно познание. Щом тези хибридни ду­ши са се превърнали в чудовища поради неспособност­та си да се приспособят към човешки тела, защо са били изпратени тук? Като че ли и духовният свят не е напълно съвършен.

К. Огромното мнозинство се справят и допринасят мно­го за човечеството. Нима смятате, че би трябвало да лишим всички от възможността да се прераждат на Земята, защото някои се поддават на злото?

Д-р Н. Не, разбира се. Да продължим. Какво правите с тези души?

К. Други, доста по-напреднали от мен, преценяват ув­режданията на енергията, като имат предвид влияни­ето на опита им от предишния свят върху човешкото тяло. Искат да знаят дали това е единствен случай, или и други същества от тази планета са имали проб­леми на Земята. Ако е така, може би повече души от същия свят няма да получават разрешение да се прераждат на Земята.

Д-р Н. Ако обичаш, разкажи ми още за своето отделение.

К. Зоната, в която работя, не е предназначена за души, извършили само едно сериозно зло. Занимаваме се със случаи, при които жестокостта се е превърнала в модел на поведение. Душите имат право да избират. Правим всичко възможно да пречистим енергията им чрез рехабилитация и когато сметнем, че имат шанс за изцеление, им предлагаме да се върнат на Земята в живот, в който ще изпитат същата болка, която са причинили, но умножена.

Д-р Н. Може ли душа, извършила жестокост, която истински се разкайва, да бъде излекувана по този начин?

К. Възможно е.

Д-р Н. Мислех, че кармичното правосъдие не е наказателно?

К. Не е, предложението дава възможност за укрепване и спасение. Обикновено е нужен повече от един живот, за да се изпита болка, равна на причинената на много хора. Затова казах „умножена”.

Д-р Н. Все пак навярно повечето души приемат?

К. Грешите, почти всички са твърде изплашени, че отно­во ще допуснат същите грешки. Освен това им липсва кураж да бъдат жертви в поредица бъдещи животи.

Д-р Н. Ако не пожелаят да се върнат на Земята, какво правите?

К. Тръгват по пътя на онези, които считаме за неспасяе­ми. Тогава разсейваме енергията им.

Д-р Н. Това форма на преобразуване ли е, или какво?

К. Да… Наричаме го разпръскване на енергията. Всъщ­ност тя наистина се премоделира. Разделяме я на частици.

Д-р Н. Мислех, че енергията не може да бъде унищожена? По този начин не разрушавате ли безсмъртния характер на тези увредени души?

К. Енергията не се унищожава, само се изменя и преобра­зува. Можем да смесим частица от старата енергия с нова, свежа, с която разполагаме. Това разреждане прави засегнатата част неефективна, но донякъде пър­воначалният характер на душата се запазва.

Д-р Н. Значи отрицателната енергия на злото се смесва с големи дози нова, облагородяваща, енергия, за да направи увредената безобидна?

К. (смее се.) Не точно облагородяваща, по-скоро свежа.

Д-р Н. Защо някои души се съпротивляват срещу разсей­ването?

К. Въпреки че душите, които приемат тези процедури за свое добро, се възстановяват и впоследствие водят полезен живот на Земята или другаде… Някои искат да запазят характера си непокътнат.

Д-р Н. И какво става с онези, които откажат помощта ви?

К. Много от тях потъват в забрава на място, където се уединяват. Не зная какво ще се случи по-нататък.

Както вече споменах, увреждането на душата не ид­ва само от физическото тяло. Последните два случая определено сочат, че самите души не са съвършени съ­щества и могат да допринесат за нещастията си.

Преди да продължа, искам да изтъкна нещо за кармичните избори, което е важно всички да помним. Кога­то срещнем хора, сполетени от много беди през живота си, това не означава непременно, че са зли или в минали животи са се поддали на вредни влияния. Понякога душа без такива спомени избира да преживее определен аспект от емоционална болка, за да се научи на съчувст­вие и състрадание към другите, като сама предварител­но избере живот, изпълнен с изпитания.

Има случаи на средно увредена енергия, които изискват специално внимание, но не до такава степен, че да се нуждаят от помощта на магистър лечител. Следва­щият цитат е разказ на клиент за надарена душа, коя­то работи в лечебна станция. Тя ми напомня за мило­сърдна сестра в полева болница й клиентът ми е съгла­сен.

„О, това е Нуми, толкова се радвам. Не съм я виждал от три-четири живота, но нейните депрограмиращи и възстано­вяващи енергийни техники са просто превъзходни. Тук има още петима, които не познавам. Нуми идва и ме притиска към себе си. Влиза в мен и слива изтощената ми енергия със своята. Усещам прилива на стимулиращите й вибрации и тя извършва леко преоформяне. Струва ми се, че получавам допълнителна доза от това, което е създало енергията ми. Скоро съм готов да си тръгна и Нуми с красива усмивка ми казва: „Довиждане до следващия път.”                                       .

Души самотници

В предишната глава обясних как някои души с нарушени функции, които току-що са претърпели физическа смърт и са напуснали телата си, прекарват известно време в усамотение. Те не са призраци, но не приемат смъртта и не желаят да се завърнат у дома. Малкият процент души от тази категория, на които съм попадал, са в безизходица. Главният им симптом е избягване на всички. Накрая грижовните водачи успяват да ги привлекат да се върнат в сърцето на духовния свят. Нарекох ги мълчаливи души. Споменах също, че се смята за нормал­но душите в духовния свят да прекарват периоди в ти­шина и уединение. Освен това, докато размишляват за целите си, те могат да използват тези интервали за връзка с хората, които са оставили на Земята.

Но има и друга категория мълчаливи души, които бих нарекъл отшелници, за разлика от усамотените. Може би звучи като „не врат, а шия”, но има съществени разлики. Желаещите уединение са здрави души, преживели процес на възстановяване, които все още силно усещат последиците от отрицателните енергийни влияния. Ето един такъв случай:

„След всеки живот се оттеглям в убежището за тих разми­съл. Решавам кое да запазя и интегрирам от последното си прераждане и кое трябва да бъде заличено. Този път ще съхра­ня смелостта и ще се отърва от неспособността си да отстоявам своето мнение. За мен това е място за сортиране. Нещата, които запазвам, стават част от характера ми. Ос­таналото изхвърлям.”

Само определен тип души прекарват продължителен период в това състояние. Често те са по-напреднали и разсъждават по-ясно, когато са сами. Пример за това може да бъде естествен лидер, чиято енергия е изтоще­на от защитаване на другите. Душа от този тип е Ахим, който се е посвещавал на различни каузи, за да подобри живота на хората, често с цената на много жертви.

• случай двадесет и втори •

В миналия си живот клиентът ми се е борил против окончателното превземане на Мароко от френските войски и през 1934 година бил пленен. Понеже бил упорит боец, го отвели от атласките планини в пустинята Сахара, където го измъчвали, за да даде сведения, но той устоял. Накрая бил вързан за колове и оставен да умре бавно под парещото слънце.

Д-р Н. Ахим, моля те, обясни ми защо искащ толкова дълъг период на уединение след живота си в Мароко?

К. Аз съм душа закрилник и енергията ми все още не е възстановена от влиянията в този живот.

Д-р Н. Какво означава „душа закрилник”?

К. Опитваме се да защитаваме хора, чиято вродена доб­рота и силно желание да подобрят живота на голям брой земни жители трябва да бъдат запазени.

Д-р Н. Кого защитаваше в Мароко?

К. Лидера на съпротивата срещу френската колониза­ция. Благодарение на дългогодишната ми саможертва успя да помогне повече на народа ни в борбата му за свобода.

Д-р Н. Звучи впечатляващо. Често ли участваш в политически движения в преражданията си?

К. Да, и във войни. Борим се за справедливи каузи.

Д-р Н. Какви характерни черти имат душите закрилници като група?

К. Известни сме с издръжливостта си и хладнокръвието си в битки, когато помагаме на другите.

Д-р Н. Щом предизвиквате враговете на онези, които искате да защитите, кой решава дали си заслужава? Струва ми се много субективно.

К. Така е, именно затова предварително преценяваме къ­де бихме могли да бъдем най-полезни за хората. По същността си работата ни е или отбранителна, или нападателна, но никога не участваме в безпринципно агресивни действия.

Д-р Н. Добре, да поговорим за изтощената ти енергия след тези усилия. Защо лечебният душ и другите про­цедури във възстановителния център не са успели да те върнат към нормалното състояние?

К. (смее се.) Наричате го „лечебен душ”,, а на мен ми прилича на автомивка! Това е вълнообразна тръба, която ви обтрива с положителна енергия, както четките в автомивка. Току-що няколко от завърналите се мои млади ученици минаха през нея и се чувстват страхотно,

Д-р Н. А защо тази автомивка не помогна и на теб?

К. (по-сериозно.) Не беше достатъчно, въпреки че по-голямата част от нечистата енергия изчезна. Сама­та ми същност е засегната от жестокостта в този живот и от мъченията, които изтърпях.

Д-р Н. Какво правиш сега?

К. Отпращам учениците си и се оттеглям в убежището,

Където най-сетне мога напълно да дойда на себе си.

Д-р Н. Моля те, разкажи ми, колкото можеш, за това място и какво правиш там.

К. Представлява тъмно помещение, някои го наричат „спална камера”, където има и други почиващи, но всъщност никой не ме вижда, както и аз тях. Усещам, че сме около двадесет. Чувстваме се така уморени, че нямаме желание да общуваме известно време. Пазите­лите ни наглеждаш.

Д-р Н. Пазители? Кои са те?

К. Пазителите на неутралност притежават умения за ненамеса. Талантът им се състои в това, че могат да ни наблюдават, без изобщо да въздействат върху мис­лите ни. Те са надзиратели на сънните камери. Забележка: очевидно „пазители на неутралност” е подспециалност в редиците на магистрите лечители. Имат и други имена, но запазване на неутралност означава кос­вено улесняване на лечението, без никакво общуване. Клиентите ми твърдят, че тези същества поддържат пълна тишина край душите, за които се грижат.

Д-р Н. Как изглеждат тези пасивни надзиратели?

К. (троснато.) Не са пасивни. Мога да ви ги опиша като монаси, обикалящи из светилище. Пазителите имат наметала с качулки над главите и не разкриват никаква самоличност пред нас. Заключват мислите си, но са много наблюдателни.

Д-р Н. Значи просто ви наблюдават, докато си почивате?

К. Не, не, все още не разбирате. Много умело се грижат за нас. Главната им задача е правилното вливане на енергията, която сме оставили в духовния свят, преди да се преродим за физически живот.

Д-р Н. Чувал съм много за способността на душата да се раздвоява. Защо не можеш просто да отидеш в своята духовна област, да вземеш останалата част от енер­гията си и да се слееш с нея? Или да посетиш магист­рите лечители, които регенерират увредена енергия?

К. (въздиша дълбоко.) Ще се опитам да обясня. За нас всичко това не е необходимо. Искаме да се излекуваме от вредните влияния чрез бавно възвръщане на своята пречистена и отпочинала енергия. Пазителите ни по­магат да възстановим собствената си енергия.

Д-р Н. Почти като кръвопреливане от банка със собст­вена кръв?

К. Да, точно, най-сетне ме разбрахте. Не искаме да се бърза. Не се нуждаем и от цялостно възстановяване. Дозите от собствената ни енергия се вливат в нас бавно, за по-голяма… Еластичност. Искаме да възвър­нем силите, които сме имали преди тежкия живот, като прибавим и добитите от физически опит.

Д-р Н. Колко трае възстановяването ви в това светили­ще в земни години?

К. О, трудно е да се каже… От двадесет и пет до петде­сет години… Никога не ни се струва достатъчно дълго, защото пазителите използват своите вибрационни честоти, за да… Масажират енергията ни, което е фантастично. Въпреки че са саможиви същества, кои­то не желаят никой да ги вижда и общува с тях, знаят, че сме им благодарни за грижите. Разбират кога е време да се завърнем при приятелите си и да продължим заниманията си. (смее се.) И ни изритват.

От случаи като този съм научил, че един от най-добрите начини за възстановяване на енергия е бавното обратно вливане. Много уединени души са доста напред­нали и не изискват възстановяване в предназначените за това зони. Тези силни души понякога могат да бъдат твърде самоуверени. Ахим призна, че е взел само петде­сет процента от енергията си в Мароко, а би трябвало „да се зареди” повече, преди да започне този живот.

В следващия раздел ще стане дума за планетарни ле­чители, които работят във физическо обкръжение. Понеже повечето от тях все още се прераждат, клиенти­те ми не ги смятат за магистри. Към тях спадат и душите трансформатори, за които се споменава в следващия случай. При планетарната работа започва специ­ализацията ни. Това е отправната точка за развитието на душите.

Енергийно лечение на Земята

Лечители на човешкото тяло

Щом узнах, че има души, специализирали се във възста­новяването на енергия в духовния свят, проявих любопитство как биха могли да прилагат несъзнателното си духовно познание, когато работят във физическа форма. Някои наблягат на този аспект от развитието на спо­собностите си, за да помагат на човешките същества. В следващия ми случай говори жена, която работи с раз­лични енергийни форми, включително и рейки. Но преди хипнотичния ни сеанс почти нямаше представа откъде идва силата й на лечител. Духовното й име е Пуруян и докато разговаряхме, обясни как и защо възстановява­нето на енергията е необходимо както за безплътните, така и за физическите същества.

•  случай двадесет и трети •

Д-р Н. Пуруян, бих искал да зная дали духовният ти лечителски опит се взема предвид, когато ти възла­гат земни задачи.

К. (изражението на клиентката ми издаде изненада, докато отговаряше на въпроса ми.) Защо… Да… Едва сега разбрах колко голямо значение е имало… Само онези от нас, които искат да продължат да работят по този начин на Земята, се наричат „трансформатори”.

Д-р Н. Каква е разликата? Как би обяснила понятието „трансформатор”?

К. (засмива се в знак на разбиране.) Душа, която се зани­мава с лечение и на Земята. Ние сме като служба „почистване”, трансформираме здравето на телата. На Земята живеят хора, чиято енергия има сиви пет­на и те спират развитието им. Карат ги многократно да повтарят едни и същи грешки. Работата ми е да се преродя, да ги открия и да отстраня тези пречки, за да могат да вземат по-добри решения и да повишат самочувствието си. Трансформираме ги в по-пълно­ценни хора.

Д-р Н. Пуруян, искам да изясним разликите в обучението, ако има такива, за възстановяване на души в духовния свят и трансформиране на енергия във физическия.

К. (дълга пауза.) Отчасти обучението ни е еднакво, но… Трансформаторите се изпращат в други светове между преражданията си, за да се учат… Онези от нас, които работят с физически форми.

Д-р Н. Опиши последното си упражнение за трансформа­тор, преди да се върнеш на Земята.

К. (смаяна от въпроса ми, вяло отговаря.) О… Две свет­ли същества дойдоха от друго измерение да порабо­тят с шестима ни (независимата група за обучение на Пуруян). Показаха ни как... Да съсредоточаваме вибра­ционната си енергия в един силен лъч… Вместо да я разсейваме. Научих се да насочвам енергията си, за да постигна по-голям ефект.

Д-р Н. Тези същества от физически свят ли бяха?

К. (тихо.) По-скоро от нещо като газова сфера, в която интелигентността им съществува във вид на… Меху­ри… Но бяха много добри. Научихме… О… Научихме…

Д-р Н. (спокойно.) Разбирам… Сега, след като имаш по-ясна представа откъде идват способностите ти, да се върнем към практическото приложение на това, което, си научила. Кажи ми как използваш духовното познание в  работата си днес като душа трансформа­тор на Земята?

К. (с учуден поглед.) То е… тук... В съзнанието ми… Разби­рам защо действа… (замълчава.) Насоченият лъч…

Д-р Н. (настойчиво.) Насоченият лъч?…

К. (сериозно.) Използваме го като лазер… По-скоро както зъболекарят издълбава развален зъб, за да почис­тим сивата енергия. Това е бързият начин. По-трудно ми е да осъществя бавната процедура, която трае по-дълго и е още по-ефективна.

Д-р Н. Добре, Пуруян, не забравяй, че ми обясняваш как използваш духовния и земния си опит в съчетание, за да лекуваш енергия. В момента имаш спомени и за двата аспекта. Разкажи ми за бавния метод.

К. (поема си дълбоко дъх.) Затварям очи и когато обхва­на с ръце главата на пациента си, изпадам в полутранс. Тогава виждам, че това, което съм научила в духовния свят, ми помага повече, отколкото усвоено­то в часовете тук. Всъщност няма значение.

Д-р Н. Получаваме сила от много източници, с която помагаме на хората. Ако обичаш, продължи да гово­риш за бавния метод, който прилагаш върху пациенти. Ти си на Земята.

К. Работя с геометрични форми, като спирали от енер­гия, оформям ги в съзнанието си в съответствие с конфигурацията на увреденото място. После полагам тези енергийни структури около сивите зони, така очертавам областите за лечение с бавни вибрации, както се поставя затоплена превръзка върху наранен мускул. (пауза.) Разбирате ли, тези души са увредени още при влизането си и… Състоянието им може само да се влоши, докато тялото се развива на Земята.

Д-р Н. (изненадано.) Почакай. Какво означава „увредени при влизането си”? Мислех, че на Земята работите само с енергия, засегната от изпитанията в живота?

К. Това е само част от проблема. Когато душата влезе в човешкото тяло на Земята, тя попада в плътна ма­терия. Обитаваните тела все пак съдържат прими­тивна животинска енергия, която е сгъстена. Душата носи естествена, пречистена енергия и тя не се съче­тава лесно с някои човешки тела. Необходим е опит, за да се свикне с това. Особено по-младите души мо­гат да бъдат увредени. Рано поемат в погрешна посока и… се изменят.

Д-р Н. И можеш да проектираш различни енергийни кон­фигурации върху различни хора, които лекуваш?

К. Да, това е задачата на трансформатора. Увредените им енергийни линии са така… заплетени… че трябва да бъдат преподредени, за да се освободят от токсичната енергия. Тези объркани души са с нарушено равнове­сие и на всяка клетка от тялото, в която отрицател­ната енергия блокира пътя на положителната, тряб­ва да бъде посветена много работа. Когато това се извърши както трябва, душата се свързва по-здраво с човешкия мозък.

Д-р Н. Изглежда, наистина си заслужава.

К. Ползотворно е, въпреки че имам още много да уча. (засмива се.) Наричаме себе си „психични гъби, напоени с пречистена енергия”.

Не е изненадващо, че клиентката от случай 23 използва рейки в работата си на Земята. Рейки е древно изкуство за лекуване чрез ръцете. След като преценят уврежданията на енергията и поработят с нея, практикуващите това изкуство затварят пролуки в биополето и въз­становяват симетрията му. Има теории, че нарушената енергия в човешкото тяло, физическа или духовна, създа­ва процепи в аурата ни, през които може да навлезе демонична отрицателна сила. Това е поредният мит, осно­ван на страх, на който се отделя излишно внимание. Чу­вал съм от специалисти възстановители, че не би могло да стане нищо подобно, защото няма външна зла сила, опитваща се да превземе телата ни. Но блокирането на енергийното поле от негативна енергия причинява нама­ляване на функционалния ни капацитет.

Не мога да приема и научните статии, които отри­чат енергийна работа с ръцете, като например лечебно­то докосване, защото съм виждал резултата от такова въздействие върху болни хора. Често се практикува без­платно от някои медицински сестри в болнична обстановка просто от загриженост и желание да помогнат. Телата ни са съставени от енергийно поле от частици, което привидно изглежда твърдо, но всъщност е флуид с вибрационна проводимост. Една от душите трансформа­тори, на които попаднах, сподели следното за метода си на терапевтично докосване: „Тайната на лекуването е абстрахиране от съзнателната ми същност, за да не пре­чи на свободното протичане на енергия помежду ни. Цел­та ми е да се свържа с енергийния поток на пациента, за да влея максимална положителна енергия в тялото му. Това става не само с техника, но и с любов.”

Ако получаващият упорито препречва свободния поток на „чи”, или жизнената сила, чрез своя съзнателен негативизъм, е напълно възможно да блокира сливането на енергийното поле на лечителя със своето. Докато се приготвяме да посрещнем новото хилядолетие, все по­вече хора вярват в лечебните свойства на медитацията и внушението. Има много начини да се достигне до цен­търа на вътрешната ни мъдрост чрез по-висш енергиен

Източния масаж, йога, акупунктура и биомагнетично лечение са някои от техниките, използвани за поддържане на равновесието на „чи” в енергийния ни поток.

Телесната и духовната енергия не се влияят еднакво от вибрационните резонанси b1. Всеки човек има уникален естествен ритъм. Тялото и душата трябва да съ­ществуват в единство, за да могат хората да бъдат пълноценни. Ако използваме холистичен подход към те­лесното здраве, творческата ни същност се съчетава по-добре с човешкия мозък. Хармонията между външно­то и вътрешното ни „аз” изисква да бъдем по-енергични във физическите и духовните занимания и да не прекъсваме връзката с природата.

Лечители на околната среда

Преди да започна изследванията си върху духовния свят, нямах представа за уникалните дарби на природните ле­чители на нашата планета. Чувал съм, че самата Земя има своя вибрационна честота и някои хора притежават способността да се настройват в синхрон с тази екологична енергия. Един от случаите, които отвориха очите ми за това, беше жена, която работи в горските служби в щата Вашингтон В писмото си с молба за сеанс тя обясни:

„От няколко години насам чувствам винаги гъдел и парене в ръцете, когато съм сред буйна растителност. Не е болезнено, но докато работя в гората, сякаш нещо напира в мен. Напоследък сънувам, че от ръцете ми излиза светкавица, която искам да затворя в бутилка, за да я запазя. Тези сънища сякаш задоволяват някаква вътрешна потребност и когато се събу­дя, се чувствам щастлива. Полудявам ли?”

Хората, които мислят, че полудяват, защото в жи­вота им има някакво необяснимо явление, събуждат любопитството ми. Напълно ги разбирам, защото самият аз съм го изпитвал. Много от моите стари колеги традиционалисти смятат, че не съм с всичкия си. Затова с удоволствие приех тази жена, след като се съгласи да се посъветва с лекар, за да се увери, че няма неврологични проблеми с ръцете. Ще предам разговора ни от момен­та, в който започнахме да обсъждаме участието й в напреднала независима група за обучение в духовния свят.

• случай двадесет и четвърти •

Д-р Н. Защо петимата се събрахте в тази група за обуче­ние?

К. Защото работим с енергия по един и същ начин. Общи­те занимания ни помагат да развием своята съзна­телност и способности.

Д-р Н. Обясни ми това, ако обичаш.

К. В момента положението е такова, че самостоятелно не можем да поддържаме дълго достатъчно силен енер­гиен поток, за да постигнем необходимия ефект.

Д-р Н. И постигате това, което желаете, колективно?

К. Да, до известна степен. Затова ни харесва да работим заедно, да излъчваме енергия в унисон и да я съхранява­ме в концентрирано състояние. Поотделно енергията ни не е така мощна и съсредоточена, разсейва се във всички посоки.

Д-р Н. Затова ли сънуваш такива сънища и имаш това чувство в ръцете си в сегашния си живот?

К. (замислено.) Да, разбирам, че те са послание за мен. Трябва да променя живота си, да отделя повече време за работа с енергия.

Д-р Н. Искаш да кажеш – да я съхраняваш и използваш за лекуване на хора?

К. (бързо опровергава погрешното ми предположение.) Не, моята група работи с енергия по различен начин. Ние сме лечители на растенията, дърветата и Земята. Затова избираме живот на еколози.

Д-р Н. Причината да избереш сегашното си призвание свързана ли е със способностите ти?

К. Да.

Д-р Н. А другите от групата ти за обучение в духовния свят?

К. (с щирока усмивка.) Двама от тях са мои колеги в горската служба.

Д-р Н. Струва ми се, че като планетарни лечители ти и приятелите ти оставате без работа след всички тези екологични катастрофи на Земята.

К. (тъжно.) Ужасно е, а сме толкова нужни тук.

Д-р Н. Кажи ми, ти и останалите от групата ти в много минали прераждания на Земята ли сте се грижили за околната среда чрез енергия?

К. О, да… Дълго време.

Д-р Н. Дай ми пример.

К. В предишния си живот бях индианка от племето алгонкуи на име Пеещото дърво. Задължението ми беше да се грижа за плодородието на Земята ни. С часове стоях в гората с протегнати ръце. Хората мислеха, че разговарям с дърветата и почвата, а всъщност обменях енергия със Земята. Това става чрез усилване на телесното и душевното съзнание с малко помощ от водачите ни.

Д-р Н. А сега?

К. (пауза.) Като създаваме и поддържаме красотата и плодородието на Земята, даваме сили и на другите, които я обитават. Ръцете ни са средство, което кара хората да се стремят към красота около себе си и да оценяват ползата от природата.

Понякога получавам писма от клиенти години след сеансите им, в които споделят, че най-сетне са постиг­нали целите си в живота. Хора със способности на ес­тествени лечители пишат, че са станали проектанти на природни паркове, отворили зелени училища или орга­низирали протестни прояви за спиране на изсичането на старите секвои. Обичам да работя с клиенти, чийто първи въпрос е: „Защо съм тук?”. Когато започнах да се занимавам с мистериите на духовния свят, мислех, че хората биха се интересували най-вече от своите духовни водачи и партньори. Открих, че най-важна за тях е цел­та на живота им.

Преди да завърша раздела за околната среда на Земята и енергийното й лечение, ще кажа няколко думи за светите места. Множество изследователи са изтъквали факта, че по света има места, на които интензивно пулсира магнетична енергия. Често това са скалисти местности, като Седона в Аризона, Мачу Пикчу В Перу, Айърс Рок в Австралия и много други. Когато се нами­рат там, хората изпитват силно чувство за физическа сила и бодрост. Може би това са точки на концентра­ция на енергия, причината за която са така наречените „магнитни линии”. Твърди се, че местата, където лини­ите от тази магнитна решетка се пресичат, стимули­рат подсъзнателната мисъл и отварят съзнанието ни за възприемане на духовно познание. Били са познати още в древността.

Разделяне и единение на душата

Способността на душите да разделят енергийната си същност оказва влияние върху много аспекти от живо­та им. Може би „разпространение на душата” е по-под­ходящ термин, отколкото „разделяне”. Както изтъкнах в главата за призраците, всички души, които се прераждат на Земята, оставят част от енергията си в духов­ния свят, дори онези, които живеят паралелно в няколко тела. Процентът оставена в резерв енергия може да бъде различен, но всяка частица от нея има точно подо­бие във всяко друго „аз” и копира цялата същност. Това явление наподобява разделянето на светлинни образи и възпроизвеждането им чрез холограма. Все пак има из­вестни разлики. Ако само малък процент от енергията на една душа е оставен в духовния свят, тази частица от същността й е по-слаба, защото концентрацията й е по-малка. Въпреки това, понеже енергията остава в чисто състояние, без отрицателни влияния, донякъде за­пазва мощността си.

Когато стигнах до откритието за енергийния ни ре­зерв в духовния свят, си обясних доста неща. Система­та на душевна двойственост оказва съществено влия­ние върху много аспекти от живота ни. Например, дори ако някой, когото сте обичали, е починал тридесет го­дини преди вас и вече се е преродил отново, ще се срещ­нете с него в духовния свят, когато се завърнете там.

Способността на душата да се съединява със себе си е естествен процес на енергийно регенериране след физическата смърт. Един клиент категорично заяви следното: „Ако влизахме в едно тяло със сто процента от енергията си при прераждане, мозъкът би се пръснал.” В случай че пълният заряд на душевната енергия попадне в едно човешко тяло, напълно би подчинил мозъка на волята на душата. Очевидно това важи дори за по-слаби и неразвити души. Предполагам, че този фактор на съчетаването на душата с физическото тяло е бил преце­нен още в ранните етапи на човешката еволюция от онези духовни суперспециалисти, които са избрали Земята за планетарно училище.

Освен това, ако душата обитаваше едно тяло с пъл­ния си енергиен капацитет, процесът на развитието й на Земята би се обезсмислил, защото не би имала предизвикателството да се справя с мозъка. Със засилване­то на различни части от енергията на душата при преражданията й се укрепва цялостната й същност. Стопроцентовата съзнателност би имала обратен ефект. Ако не можехме да разделяме енергията си, бихме запазвали повече от духовната си памет във всяко човешко тяло. Амнезията ни тласка в изпитателната лаборатория на Земята без отговор за задачите, които сме изпратени да изпълним. Освен това тази амнезия ни освобождава от бремето на минали провали, за да можем да използ­ваме нови подходи с по-голяма увереност.

Призракът от случай 15 бе пример, че е възможно душите да не преценят правилно какъв процент енергий­на концентрация трябва да вземат в живота си. Един клиент нарече това „нашия светлинен коефициент”. Странно защо, откривам, че клиентите ми от четвър­то или пето ниво се увличат по-често, отколкото по-малко развитите. Така беше с душата воин от случай 22. Обикновено много напреднала душа взема на Земята не повече от двадесет и пет процента от целия си капа­цитет, докато средно развитите и по-неопитни използ­ват 50 -70 процента. Енергията на по-развитата душа е пречистена, еластична и силна в по-малки количества. Затова младите трябва да носят по-голяма част при земните си прераждания. Следователно не количеството на енергията придава мощ, а качеството на вибрационна­та й сила, зависещо от опита и мъдростта на душата.

Как тази енергия ни помага да разберем общата сила на душевната и човешката енергия? Всяка душа притежава специфично енергийно поле, което отразява безсмъртния й характер, независимо от броя части, на ко­ито е разделена. Когато духовното его се съчетае със сложния по структура физически мозък, се получава наситено биополе. Тази симбиоза е толкова сложна, че съм успял да добия само бегла представа. И двете енергийни конфигурации реагират една на друга по безброй начини

И така се получава единният образ за външния свят. Затова физическото ни здраве, усещанията и емоциите ни са така слети в духовното съзнание. Мисълта е тяс­но свързана със съчетаването на тези енергийни модели и влиянието на всеки от тях върху тялото.

Често използвам аналогията с холограма, за да опи­ша разделянето на душата. Холографските образи са напълно еднакви. Тази аналогия помага, но не отразява цялата истина. Споменах, че една променлива в процеса на душевно деление определя силата на енергийна кон­центрация във всяка част. Този елемент е свързан с опита на душата. Друга променлива е плътността на материалната енергия във всяко човешко тяло и емоци­ите, които движат това тяло. Ако една и съща душа влезе едновременно в две тела и във всяко внесе по-40 процента от енергията си, ще има различно енергийно поле, освен ако са съвсем еднакви близнаци.

Нека помислим какво става, когато снимаме едно и също място сутрин, по пладне и вечер. Промените в пречупването на светлината създават различен ефект върху филма. Енергията на душата започва със специфи­чен модел, но щом влезе в тяло на Земята, местните условия променят този модел. Когато разглеждаме бъ­дещия си живот от духовния свят, получаваме съвет какво количество енергия ще ни бъде нужно в обитава­ното тяло. Решението, колко да вземем, е наше. Много души искат да оставят колкото е възможно повече, за­щото обичат дома си и заниманията си там.

Емоционалните и физическите травми изчерпват енергийния ни резерв. Можем да загубим късове положителна енергия, като доброволно я отдаваме или околните я изцеждат от нас със своя негативизъм. Необходи­ма е енергия, за да изградим и поддържаме защитни ме­ханизми. Веднъж един клиент каза: „Когато споделям светлинния си образ с онези, които мисля, че го заслужават, мога да се заредя по-бързо, защото съм дал тази част от себе си по свое желание.”

Един от най-добрите начини да възстановим енерги­ята си е чрез сън. Отново имаме възможност да разде­лим частта, която сме взели със себе си, и да се реем свободно, оставяйки малък процент, с който бихме мог­ли бързо да се слеем, ако се наложи. Както вече споме­нах, тази способност е особено полезна, когато тялото е болно, в безсъзнание или в кома. Понеже за освободе­ната душа времето не е фактор, часовете, дните или седмиците, прекарани извън тялото, са ободряващи. Бих добавил, че при криза душите могат да бъдат презаредени и от грижовни духове. Възприемаме тези вливания на енергия като дълбоки прозрения. Няколко часа почивка от човешкото тяло могат да направят чудеса с ду­шата, стига оставената част да бъде под контрол и да не се впуска в сложен анализ на сънищата. При подобни обстоятелства е възможно да се събудим изтощени.

Друга възможност за деление на душите са паралел­ните животи, но какви са мотивите и последиците от такова решение? Много хора смятат, че е нормално душата да живее едновременно няколко живота. Открих, че съвсем не е така. Целта на душите, които избират да се разделят в две или повече тела в един и същ отрязък от време на Земята, е по-интензивно уче­ние. Могат да оставят около десет процента от енер­гията си и да влязат с останалата в две или три тела. Понеже имаме свободна воля, нашите водачи ни позво­ляват тези експерименти, но не ни съветват да ги предприемаме. Поради огромния разход на енергия по­вечето души, които опитват паралелен живот, го пра­вят само веднъж или два пъти, преди да се откажат. Само изключително амбициозните души желаят да во­дят паралелен живот. Освен това разделената енергия не се преражда в близнаци. Обитаването на две тела от едно и също семейство, с еднаква генетика, родителско влияние, обкръжение, националност и така нататък би могло да има отрицателни последици. По­добна липса на разнообразие не създава мотивация за паралелен живот.

Научавам най-много за процеса на сливане на душите с останалата част от енергията им, когато преведа клиентите си през момента на смъртта им след мина­лия живот. Когато няма усложнения от това прераждане, повечето души възстановяват енергийното си равновесие на една от трите главни духовни гари: близо до дверите, в периода за ориентация или при завръщането си в своята група. Напредналите души обикновено осъ­ществяват тази процедура едва когато стигнат до пос­ледната спирка от пътуването си към дома.

Трите гари

Получаването на собствената ни енергия, оставена в духовния свят, веднага щом влезем в него, не е нещо обичайно. Може би защото там започва възстановява­нето ни с лечебен душ. Все пак понякога се случва, как-то с душата от следващия ми цитат, чийто съпруг, починал по-рано, донася малка част от оставената й енергия до първата спирка. Ето как тя описа обстоя­телствата:

„Любимият ми лесно се справи с малкото енергия, която бях оставила в резерв. Донесе ми я, прегърна ме и бавно ме обви с нея като с одеяло. Знаеше колко стара и уморена се чувствам и беше поискал да дойде. Щом контактът е осъществен, енер­гията ми прилепва към мен като магнит. Чувствам се толко­ва подсилена от нея. Първото, което забелязвам, е, че телепатически чета мислите му по-лесно и много по-силно усещам всичко около себе си.”

Когато водачите ни решат, че е по-добре да се сле­ем с енергийния си резерв на втората гара, по време на ориентацията, подбудите им могат да бъдат различ­ни. Обикновено решението се основава на вяра, че обсъждането на отминалия ни труден живот ще бъде по-ефективно. Но поради една или друга причина е възможно да не се завърнем при групите си веднага след ориентацията. Ето един пример за единение на душата на тази спирка:

„намирам се в полупразна стая, която изглежда футуристично с гладките си млечнобели стени. Има маса и два стола без ръбове. Водачката ми Евъранд е обезпокоена от нежеланието ми да отговарям. Кани се да извърши това, което нарича­ме „разтатапяне на физическата форма. Държи оставената ми в резерв енергия в красив прозрачен съд, обвит в сияние. Евъранд пристъпва напред и ми го подава. Чувствам вливането на енергията си като електрически заряд. После тя се приближава към мен и стимулира естествената ми вибрационна често­та, за да приема по-лесно резерва си. Когато центърът ми се изпълва с моята собствена същност, външната обвивка на телесния ми образ е разтопена. Чувствам се като куче, което отърсва козината си от вода. Нежеланите земни частици се отделят и разтварят и енергията ми започва отново да сияе, вместо да излъчва слаба матова светлина.”

Обикновено повечето души се съединяват с остана­лата част от енергията си, след като се завърнат в общноспшата си група. Един клиент обясни нещата така: „По-лесно ми е да възвърна целостта си, след като пристигна у дома, при приятелите си. Тук мога да при­ема вливането на отпочиналата си енергия с избрана от мен бързина. Когато съм готов, сам се залавям с това.”

• случай двадесет и пети •

Следва откъс от разговора ми с душа на име Апалон, която направи по-вълнуващо описание на единението си при завръщането у дома, отколкото в цитирания по-горе случай. Апалон е от второ ниво и току-що е прис­тигнала в духовния свят след тежък живот на бедна ирландка, починала през 1910 г. Макар и физически силна и самоуверена, Апалон била омъжена за груб алкохолик и трябвало сама да издържа петте си деца. Страдала от липса на лична свобода и изява. Виждам в тържеството за посрещане на Апалон израз на признание за добре свър­шена работа след трудния й живот.

Д-р Н. Кажи ми, Апалон, след приветствията на духовна­та ти група скоро ли настъпва моментът да се слееш с енергийния си резерв?

К. (усмихва се.) Водачът ми Канарис обича да превръща единението в тържествена церемония.

Д-р Н. Сливането с енергията, която си оставила?

К. Да, Канарис отива до една нища в помещението ни, където енергията ми се съхранява в стъклена урна, и ме очаква. Той се грижи за нея.

Д-р Н. Значи не е била много активна в твое отсъствие. Какъв процент беше оставила?

К. Само петнадесет, имах нужда от доста за живота си в Ирландия. Запазената в резерв част можеше да се включва в заниманията на групата ми и да се движи из нашата зона, но не участвах в забавни развлечения.

Д-р Н. Разбирам, но тези слаби петнадесет процента цялостно копие на душата ти ли представляват?

К. (пламенно.) Абсолютно, само че в умален вариант.

Д-р Н. И петнадесетте процента от теб можеха да участват в груповите ви занимания и да общуват с приятелите ти, докато останалите осемдесет и пет бяха на Земята?

К. Ммм… До известна степен… Да. Продължих да трупам знания и на двете места (Земята и духовния свят).

Д-р Н. (импулсивно.) Любопитен съм да разбера нещо. Щом твоите петнадесет процента все още са жизнес­пособни, защо не ги вземеш сама? За какво ти е Канарис?

К. (обидено.) Бих развалила тържеството. Канарис е па­зител на пламъка ми, така да се каже, докато ме няма. Това, което предлагате, е посегателство върху право­то му да ми помогне при съединяването с енергията ми. Той държи да превърне събитието в церемония.

Д-р Н. Извинявай за нетактичния въпрос, Апалон. Би ли описала визуално тази церемония?

К. (радостно.) Канарис отива в нишата и с жест на бащинска гордост взема съда, а приятелите ми се събират и ме поздравяват за добре свършената рабо­та в Ирландия.

Д-р Н. А ирландският ти съпруг в компанията ли е?

К. Да, да. Той е в първата редица и ме приветства най-възторжено. Не е същият, какъвто беше в ирландското си тяло.

Д-р Н. Добре, какво прави Канарис по-нататък?

К, (смее се.) Донася зеленикавата стъклена урна от ни­шата. Цялата сияе, но той я потърква с ръце, за да засвети още по-ярко, и се радва на доволните ни изражения. После се приближава и спуска облака от енергия върху мен като великолепна мантия. Помага ми да я приема със своите силни вибрации.

Д-р Н. Как се чувстваш сега, в мига на единението с енергийния си резерв?

К. (тихо.) Единението със самата мен прилича на сливане на две живачни топчета върху стъклена чиния. Естес­твено се смесват и веднага стават хомогенна същ­ност. Чувствам прилив на сила и равновесие. Топлина­та на възвърнатата част от мен ме изпълва с усеща­не за бодрост и спокойствие Осъзнавам своето… Без­смъртие.

Д-р Н. (риторично, за да предизвикам отговор.) Не е ли жалко, че не вземаме на Земята сто процента от енергията си?

К. (веднага реагира.) Сериозно ли говорите? Никой човешки ум не би могъл да оцелее при тези обстоятелс­тва, но имах нужда от голяма част за ирландския си живот.

Д-р Н. Какъв процент си взела в сегашното си тяло?

К. Около… Шестдесет, и е предостатъчно.

Д-р Н. Чувал съм за физически планети, където бихме могли да вземем цялата си енергия и напълно да запа­зим паметта си.

К. Да, и много от тези форми на живот позволяват телепатия. Физически светове като земния, с типа тела, които обитаваме, са достигнали определен етап на умствено развитие. Точно сега еволюцията ни пос­тавя условия, с които сами трябва да се справим. Ограниченията са от полза за нас.

Д-р Н. Апалон, обясни как разбираш колко енергия ще ти бъде необходима преди всяко прераждане?

К. Канарис следи енергийното ми ниво и съветът, който получавам за всяко тяло, зависи от неговите физичес­ки и умствени характеристики. Някои тела изискват повече духовна енергия, отколкото други и се знае какви условия съществуват, преди да започнем нов живот.

Д-р Н. Ти ми каза, че онази ирландка е била физически силна, предполагам, и волева жена, щом е оцеляла. Все пак си взела голяма част от енергията си в тялото й.

К. Да, беше по-силна, отколкото съм днес, но се нуждаеше от духовната ми помощ, както аз от силата й, за да устоя на изпитанията и да запазя същността си след този живот в лишения. Не винаги сме били в хар­мония.

Д-р Н. Значи, когато не си в хармония с тялото, е необхо­дима повече лична душевна енергия?

К. О, да. Както и ако средата, в която живеем, е враждебна… Много неща се вземат предвид. Чувствам се в добър синхрон със сегашното си тяло, въпреки че понякога ми се иска да имах силата на ирландката. Съществуват много променливи. Именно в това е предизвикателството И затова е забавно.

Забележка: В днешния си живот Апалон е независима бизнесдама, която пътува по целия свят като консул­тант на международна финансова фирма. Имала е мно­го предложения за брак, но е отхвърлила всичките.

Рядко някой клиент казва, че след миналия си живот е предпочел да изчака по-дълго от обичайното, преди да се слее с енергията си. Ето един такъв пример:

„Понякога искам да почакам до срещата си със съвета, за­щото не желая свежата енергия да замъгли спомените и чув­ствата ми от отминалия живот. Ако го направя (ако поема енергийния си резерв), завършилият живот ще ми се струва по-малко реален. Искам да съсредоточа мислите си върху въпро­сите за работата, свършена в последното тяло, с ясни споме­ни за всяко събитие. Да съхраня всяка емоция, породена от това събитие, за да мога да обясня по-добре защо съм взел определени решения.”