За връзка с мен, собственика на сайта духовно-развитие https://www.facebook.com/sastradanie
Видео от 2022 година
Видео от 2020 та
За връзка с мен, собственика на сайта духовно-развитие https://www.facebook.com/sastradanie
Видео от 2022 година
Видео от 2020 та
Творчеството на Платон е класическо произведение от най-голяма величина. Ако желаете да изучите най-качествената и смислена част от старата философия, то трябва да се запознаете с разсъжденията на Платон и живота на Сократ. Казват, че цялата философия на последните хилядолетия е просто някаква бележка под черта в книга, написана от Платон.
Не всички медиуми, ясновидци и врачки са мошеници, лъжци, измамници, които основно искат да изкарат някакви пари чрез наивните и отчаяни хора. Всъщност има измамници на тази тема, защото има и винаги е имало хора, които имат истински, феноменални способности.
От една страна всеки човек е медиум, всеки човек има медиумни способности, голяма част от хората са сънували свои починали роднини, а тези сънища имат в себе си съвсем истински, реални елементи, а не са просто фантазия на сън.
Някои хора обаче имат много по-силни способности на медиуми от болшинството хора. Наричаме тях медиуми, въпреки че всеки човек е медиум. Те са феномени, имат по-голям достъп до отвъдното от достъпа, който имат огромното мнозинство хора – това е единствената разлика между повечето хора и известните медиуми.
В същото време, хубаво е да се знае, че има неизвестно голям брой хора, които имат същите феноменлани медиумни способности като популярните медиуми, но не желаят да работят с клиенти и пазят в тайна своите способности.
Няколко известни истински медиуми са:
Баба Ванга
Има доста живи и днес медиуми. Примерно:
Джеймс Ван Прааг, който има три преведени и издадени на български книги.
Лиса Уилямс, която има издадена книга и на български език
Тереза Капуто, която има издадена книга на български език
Мери Ан Уинковски, която има издадена книга и на български език
И много други…
Глава 6
Вярвам, че човек умре ли, тук пак душата му се връща; в нова плът са го облекли и друга майка го
прегръща.
www.spiralata.net – Книгата е сканирана от Д. Стоянова 16
С по-светъл ум, по-яка в крак старата душа потегля пак.
Джон Мейсфийлд
Една седмица по-късно Педро се върна в кабинета ми за втория си сеанс. Мъката все още го
измъчваше, лишаваше го от малките радости и не му позволяваше да спи. В началото той ми разказа
странния сън, който бе сънувал два пъти през изминалата седмица.
глава 5
И мъката й все не стихва.
Накрая тя пак дете роди и викна с преливащо сърце бащата: “Син!” На този ден бе в свойто
щастие самин. Лежеше майката, унила, без душа….
И в миг изстена изтерзано щом сети се за чедото, умряло рано…. “Моят ангел в гроба е, а аз съм
тук!” От бебето във своите ръце тя чува пак познатия, обичан глас: “Това съм аз.” И той поглежда
нейното лице.
Виктор Юго
Педро е невероятно красив мексиканец, по-светъл, отколкото очаквах, с русо-кафеникава коса и
прекрасни сини очи, които от време навреме изглеждат почти зелени. Чарът и веселото му остроумие
криеха мъката, която изпитваше след смъртта на брат си, който бе починал 10 месеца по-рано при
ужасна автомобилна катастрофа в Мексико сити.
Много хора, които вследствие на загуба страдат от остра болка, идват при мен с надеждата да
научат нещо повече за смъртта или дори да срещнат отново тези, които са обичали и изгубили. Срещата
може да стане в някой минал живот. Може да стане и в онова състояние между преражданията, когато
усещаме само духа. Или пък може да се случи в мистична атмосфера отвъд рамките на физическото тяло
и физическата география.
Няма значение дали тези срещи на душите са истински, или плод на въображението, те притежават
огромна сила, която пациентът ясно усеща. Променя се цял един живот.
Точните и често пъти много подробни спомени от минали прераждания не са изпълняване на
заветни желания. Образите не са извикани във въображението, просто защото пациентът има нужда от
тях или защото могат да го накарат да се чувства по-добре. Това, което е възстановено в спомена, е това,
което се е случило.
Подробностите са много специфични и прецизни, чувствата се отличават с дълбочина, изчезват
клинични симптоми и налице е сила, която преобразява живота на човека – всичко това навежда на
мисълта, че спомените са действителни.
Това, което бе необичайно в историята на Педро, е, че от смъртта на брат му бяха изминали 10
месеца. За това време обикновено мъката утихва. Това, че мъката на Педро бе така дълготрайна, ме
караше да мисля, че зад нея стои отчаяние, което бе дори по-дълбоко.
Тъгата му всъщност се простираше далеч отвъд смъртта на брат му. В следващи сеанси щяхме да
научим, че в много прераждания той е бил разделян от тези, които е обичал, и това силно е изострило
чувствителността му към загубата на любов. В най-дълбоките гънки на подсъзнанието му внезапната
смърт на брат му му е припомнила за загуби през хилядолетията, които са били дори по-големи и
по-трагични.
Според теорията на психиатрията всяка загуба, която изживяваме, събужда потиснати или
забравени чувства и спомени от предишни загуби. Мъката ни се увеличава от натрупаната мъка от
минали загуби.
По време на моето изследване на минали прераждания разбрах, че мястото на действие на тези
загуби трябва да се разшири. Не можеше да се връщаме само към детството. Трябваше да бъдат
включени по-ранни загуби от предишни прераждания. Някои от най-трагичните загуби и най-дълбоката
мъка, която сме преживявали, датират от преди да се родим.
Преди всичко трябваше да науча повече за живота на Педро. Имах нужда от крайъгълни камъни, за
да насоча течението на бъдещите сеанси.
Глава 4 Брайън Уайс – Само Любовта е истинска
Така че идеята за прераждането дава едно доста успокояващо обяснение на действителността,
чрез което индианската философия преодолява трудностите, с които мислителите в Европа се борят
без резултат.
Албърт Швайцер
През следващата седмица Елизабет за първи път се върна в минало прераждане. Аз бързо я потопих
в състояние на дълбока хипноза, като използвах метода на скоростната индукция, за да преодолея
преградите и пречките, които съзнанието често изгражда.
Хипнозата е състояние на насочена концентрация, но егото, умът, има способността да се намесва в
концентрацията като внася разсейващи мисли. Използвайки техниката на скоростната индукция, успях
за по-малко от минута да потопя Елизабет в състояние на дълбока хипноза.
Бях й дал касета за отпускане, която да си пуска вкъщи през седмицата между двете ни срещи. Бях
записал тази касета, за да помогна на пациентите си да упражняват методите на самохипноза. Открих, че
колкото повече се упражняват вкъщи, толкова по-надълбоко стигат, когато са в кабинета ми. Касетата
също така помага на пациентите да се отпуснат и често им помага да заспят.
Елизабет опитала и прослушала касетата вкъщи, но не могла да се отпусне. Била прекалено
напрегната. Ами ако нещо се случи? Тя се притеснявала, тъй като била сама и нямало кой да й помогне.
Съзнанието й я ’’пазело” като позволявало на мисли от ежедневието да се трупат и да отвличат
вниманието й от касетата. Поради неспокойствието и мислите си, тя не могла да се съсредоточи.
Когато ми описа опита си с касетата вкъщи, реших да използвам по-бърз метод за хипноза, за да я
пренеса отвъд преградите, които съзнанието и страховете й създаваха.
Най-често използваният метод за предизвикване на хипнотично състояние се нарича “прогресивна
релаксация”. Отначало терапевтът забавя дишането на пациентката, а след това, говорейки, я въвежда в
състояние на дълбока релаксация, като я кара леко да отпусне мускулите си един след друг. След това й
казва да си представи красиви и отморяващи картини. Използвайки техники като броене отзад напред,
терапевтът помага на пациентката да стигне още по-дълбоко.
На този етап пациентката е в състояние на лек, до умерен хипнотичен транс, който терапевтът може
да задълбочи, ако желае. Цялата процедура отнема около петнадесет минути.
Но през тези петнадесет минути съзнанието на пациентката може да наруши процеса на
хипнотизиране като разсъждава, анализира и обмисля, вместо да се отпуска и да се поддава на
внушенията на терапевта.
Счетоводители и други хора, които са обучени да мислят логично, праволинейно и строго
www.spiralata.net – Книгата е сканирана от Д. Стоянова 10
рационално, често позволяват на брътвежа на ума си да наруши процеса. Макар че смятах, че Елизабет
може да стигне надълбоко, независимо от това коя техника използвам, реших за всеки случай да
приложа по-бързия метод, просто за да бъда сигурен.
Накарах Елизабет да седне в креслото без да се обляга, да ме гледа право в очите и да притисне
дясната си длан към моята. Аз стоях изправен пред нея.
Докато тя натискаше ръката ми, с тяло леко приведено напред, аз й говорех. Погледът й не се
отделяше от моя.
Изведнъж, без предупреждение, аз издърпах ръката, която беше под нейната. Тялото й, останало без
опора, полетя напред. Точно в този момент с много висок глас аз казах: “Спи!”
Моментално тялото на Елизабет се отпусна в креслото. Тя вече бе в дълбок хипнотичен транс.
Докато съзнанието й бе заето с внезапната загуба на равновесие, заповедта ми да заспи бе стигнала
направо и без никаква пречка до подсъзнанието й. Тя изпадна направо в състояние на съзнателен ’’сън”,
което е равнозначно на хипноза.
Глава 3
Толкова отдавна! И все пак аз все още съм си същата Маргарет. Само животът ни остарява. Ние
самите сме там, където вековете са секунди и след хиляда живота очите ни започват да се отварят.
Юджийн О‘Нийл
Преди това, което ми се случи с Катрин, не бях чувал за лечение чрез регресия в предишни
прераждания. Това не се преподаваше в колежа по медицина в Йейл, нито на другите места, където бях
учил.
Все още ясно си спомням първия път. Бях накарал Катрин да се пренесе назад във времето с
надеждата да открием травми от детството, които са били подтиснати или забравени и които смятах, че
биха могли да са причина за настоящите й симптоми на напрежение и депресия.
Тя вече бе в състояние на дълбока хипноза, което бях предизвикал, отпускайки я нежно с гласа си.
Концентрацията й бе насочена изцяло към инструкциите ми.
По време на предишния терапевтичен сеанс я бях подложил на хипноза за първи път. Тя си бе
припомнила няколко травми от детството заедно с придружаващите ги подробности и чувства.
Обикновено при терапията, когато се възстановят забравени травми и съпътстващите ги чувства,
настъпва процес, наречен катарзис, и състоянието на пациентите започва да се подобрява. Симптомите
на Катрин обаче бяха все така ясно изявени и аз предположих, че ще се наложи да разкрием още
по-дълбоко потиснати спомени от детството. Тогава трябваше да настъпи подобрение.
Внимателно пренесох Катрин във втората година от живота й, но тя не си спомни никакви
по-значителни събития.
Инструктирах я ясно и точно:
Глава 2 на Само Любовта е истинска от д-р Брайън Уайс
Животът, който живея, често ми се е струвал като история без начало и без край. Имал съм
усещането, че съм някаква отделна частица от човешката история, откъс, на който предхождащият
и следващият текст липсват. Лесно мога да си представя, че съм живял в предишни векове и тогава
съм се сблъскал с въпроси, на които още не съм бил готов да отговоря; че е трябвало да се преродя,
защото не съм изпълнил мисията, която ми е била отредена.
Карл Юнг
Висока, слаба и привлекателна, с дълга руса коса, Елизабет имаше тъжни сини очи с кафеникъв
оттенък. Тя седна притеснено на широкото бяло кожено кресло в кабинета ми и впечатлението, което
изпълнените й с мъка очи създаваха, беше много по-силно от това на деловия тъмносин костюм с
широка кройка.
В търсене на надежда, Елизабет решила, че непременно трябва да се срещне с мен, след като
прочела Не един живот, не един учител и открила, че тя и Катрин, героинята на книгата, имат общи
черти на много нива.
Глава 1
И знай, че ще се завърна от дълбоката тишина… Не забравяй, че ще дойда пак при теб… След
известно време, след миг почивка върху вятъра, друга жена ще ме роди.
Калил Гибран
Всеки човек си има някой, който е специално за него. Понякога това са трима или дори четирима
души. Те са от различни поколения. Те прекосяват океани от време и дълбините на небесните простори,
за да са отново с вас. Те идват от другата страна, от небесата. Те изглеждат по друг начин, но сърцето ви
ги познава. Сърцето ви ги е държало в обятията си като свои, в изпълнените с лунна светлина пустини на
Египет и древните долини на Монголия. Яздели сте заедно във войските на забравени пълководци и сте
живели заедно в засипаните с пясък пещери на Древните. Свързва ви вечността вие и никога няма да
бъдете сами.
Разумът ви може да се намеси: ”Аз не те познавам.” Но сърцето ви знае.
Той хваща ръката ви за първи път и споменът за това докосване преминава през времето и кара
цялото ви същество да потръпне. Тя поглежда в очите ви и виждате приятел на душата си от векове.
Стомахът ви се обръща. Ръцете ви настръхват. Всичко извън този миг губи всякакво значение.
Той може да не ви познае, макар че най-накрая отново сте се срещнали, макар че вие го познавате.
Вие чувствате връзката. Виждате огромните възможности, които са пред вас, бъдещето. Но той не може.
Неговите страхове, съзнанието и проблемите му покриват с було очите на сърцето му. Той не ви
позволява да му помогнете да махне това було. Вие скърбите и плачете, а той си отива. Понякога
обратите на съдбата съвсем не са прости.
Когато и двамата се познаят, избухва вулкан от страсти, който няма равен на себе си. Енергията,
която се освобождава, е огромна.
Разпознаването на душите може да стане мигновено. Внезапно усещате някаква близост, имате
www.spiralata.net – Книгата е сканирана от Д. Стоянова 4
чувството, че познавате вътрешния свят на този човек, когото току-що сте срещнали, така дълбоко,
както здравият разум не може да познава. Така, както познаваме само най-близките членове от
семейството си. Или дори по-дълбоко. Интуитивно знаете какво да кажете, как ще реагира той или тя.
Между вас съществува доверие и усещане за сигурност, каквито не могат да се изградят за един ден, за
седмица или за месец.
Разпознаването на душите може да стане бавно и постепенно. Булото внимателно се повдига и
усещането идва на пръсти. Не всеки е готов веднага да прогледне. За всяко нещо си има време и може да
се наложи този, който първи разбере, да прояви търпение.
Поглед, сън, спомен или чувство могат да ви накарат да осъзнаете присъствието на сродната душа.
Докосването на ръцете му или целувката на устните й могат да ви пробудят от непрогледния сън и да
върнат душата ви към живот.
Докосването, което ще ви пробуди, може да е на детето ви, на родител, на брат или сестра, или на
добър приятел. Или може това да е вашият любим, който прекосява вековете, за да ви целуне отново и да
ви напомни, че сте заедно завинаги, до края на света
Само любовта е истинска
Брайън Уайс
Рецензии за “Само любовта е истинска”
’’Това е прекрасна духовно-психологическа книга, която ни помага да открием и изживеем
дълбините на любовта с човека на живота ни… Моля ви, прочетете я!”
Харолд Блумфийлд, доктор, автор на “Да заживеем в мир с родителите си”
’’Завладяваща любовна история, която е отвъд времето, такова, каквото го познаваме… Тази книга
ни кара искрено да вярваме, че всички ние наистина имаме сродни души и че САМО ЛЮБОВТА Е
ИСТИНСКА.”
Реймънд А. Моуди, доктор на философските науки, автор на “Живот след живота”
“Безрезервно препоръчвам тази прекрасна и чувствена книга.”
Гари Зукав, автор на “Мястото на душата”
“Тази книга не може да бъде оставена. По средата трябваше да прекъсна четенето заради друга
работа. През цялото време мислите ми се връщаха към книгата, защото исках да я довърша.”
“Сейнт Люис пост диспатч”
“Единственият недостатък на Само любовта е истинска е, че е толкова добре написана и ни дава
толкова много информация, че искаме още и още.”
“Лейк Уърт Хералд”
“Това е една убедителна духовно-психологическа история, която потвърждава съществуването на
сродни души.”
“Хороскоп”
На Елизабет и Педро,
които ми напомниха, че
няма съвпадения в любовта.
Благодарности
Благодаря на Керъл, Джордан и Ейми за тяхната постоянна любов и подкрепа.
Дълбоко съм признателен на Джоан Дейвис, моята редакторка в ’’Уорнър Букс”, за напътствията,
идеите и мъдростта й. Тя е най-добрата!
Задължен съм на моята страхотна литературна агентка, Джони Еванс, за безкрайната й енергия и
ентусиазъм.
И накрая, благодарен съм на всичките си пациенти и участници в проучванията ми, които
споделиха живота си с мен.
Бележка към читателите
Конфиденциалността между пациент и психиатър е неоспорим и утвърден от времето принцип на
лекарската етика. Пациентите, споменати в тази книга, ми разрешиха да напиша тяхната истинска
история. Само имената и някои подробности, които могат да ги идентифицират, са сменени, за да бъде
защитено правото им на личен живот. Историите им са истински и неизменени.
www.spiralata.net – Книгата е сканирана от Д. Стоянова 2
Предисловие
Човешката душа подобна на вода е; от небесата идва, към небесата се издига и след това на
земята се завръща, променяща се вечно.
Гьоте
Малко преди да излезе първата ми книга, „Не един живот, не един учител”, се отбих при
собственика на една от местните книжарници, за да видя дали я е поръчал. Проверихме в компютъра му.
Пътуване към Светлината
Д–р Джон Лерма
С обич посвещавам тази книга на паметта на баща си – Джон Лерма-Старши и на пралеля си Еладия – „Тиа Лапа“ Родригес, за добротата и безусловната й любов на земята и сега, в царството небесно.
Книгата е посветена с безкрайна обич и на майка ми – Кармен Лерма, и на децата ми – Даниела Лерма, Марк Лерма и Ариана Лерма, прекрасни примери за Божията любов.
Любовта в своята всеобхватност е това, което ни свързва;
Разделя ни единствено страхът;
Раждане, смърт, раждане;
Така протича тази вълнуваща Божествена игра
Д-Р Джон Лерма
Предговор
Често ме описват като човек, кипящ от енергия, и повечето хора са любопитни да узнаят защо съм специализирал хоспис и палиативна медицина. В началото дори семейството ми не можеше да проумее това. Казваха: „Толкова време си се учил да лекуваш хората. а сега искаш да им помагаш да умрат?“. Или: „Защо искаш да прекарваш толкова време с обречени, не е ли депресиращо?“. Изглежда някои хора мислят, че лекарите в хосписи трябва да бъдат сериозни и да говорят ласкаво, но всъщност умиращите не желаят това. Те искат околните да се отнасят с тях както с всеки друг. Искат да се шегувате, да се смеете и вършите щури неща, за да ги развеселите, да ги карате да се чувстват свързани с живота. Умиращите се нуждаят от това радостно отношение, за да разберат смисъла на живота и смъртта и да осъзнаят, че тази фаза от живота трябва да бъде уважавана и ценена като начало на вдъхновяващо пътешествие – пътешествие, което ще ни отведе в обятията на нашия любящ Създател.
В медицинския институт и като стажант се сблъсках с настъпващата СПИН епидемия и бях потресен. Прогнозите за заразените бяха мрачни. По това време започнах да подхождам към умиращите с огромно уважение и много исках да помогна на тези души да завършат живота си с радост, вместо само да се опитвам да го удължавам. Понякога беше мъчително да връщам към живота пациенти, за които знаех, че биха искали да умрат, но не бяха в състояние да изразят волята си. Знаех, че трябва да има по-добър начин да се справя с болестта, защото борбата със зъби и нокти, принуждаваща пациентите да търпят непоносими болки само за да бъде отложен неизбежният край, е нехуманна. В края на краищата, на кого се опитваме да служим: на себе си или на пациентите?
В близките няколко месеца станах свидетел на удивително събитие, което по-късно не само щеше да ме подтикне към работа в хоспис и към палиативната медицина, но ми разкри и отговора за случаите, в които медицината е безсилна. Бях стажант в болница в Сан Антонио, когато в една нощ при пълнолуние челен сблъсък изпрати петима пациенти в спешното ни отделение. Пострадалите бяха от три поколения и най-младите – с най-добри шансове за оцеляване, бяха поети от най-добрите лекари. Междувременно аз трябваше да се погрижа за по-леко пострадалите и за онези, които имаха най-малък
www.spiralata.net 2
шанс да живеят. Тогава парамедиците докараха Рикардо, 82-годишен мъж, колабирал по време на вечеря. Веднага бе приет в травматологичното отделение, където старателно започнах кардиопулмонарна реанимация. След първия електрошок нормалният сърдечен ритъм се върна. Рикардо бавно се събуди, промърмори нещо за светлина и полет извън тялото. Докато стабилизирах сърдечния му ритъм, не престана да повтаря изречението: „Сякаш се возех на влакче в лунапарк“. Вече по-бодър, успя да опише симптомите си, един от които бе болка в гърдите. Уверих го, че е получил болкоуспокояващо, и му казах да не се тревожи. За да го поддържам буден, помолих да ми разкаже повече за возенето на влакче. Рикардо заговори:
Когато започнах да споделям тези истории, както и собствените си проучвания за достоверността на разказите за предсмъртни видения, се сблъсках с критика и разследвания от страна на медицинската общност. Чувствах се длъжен да продължа проучванията си и да споделя необикновените разкази за утеха и състрадание и го направих с риск за кариерата си, искрено вярвайки, че посланията в тези разкази носят утеха и на самите пациенти, и на семействата им в духовен, емоционален и междуличностен план. Резултатите бяха просто удивителни. И така започна проектът „Разследване на предсмъртни преживявания“. Преди да напиша „Пътуване към светлината“, успях да разговарям с повече от 2000 умиращи пациенти и да запиша над 500 разказа.
В същността си аз съм учен и не можех лесно да приема идеята за ангели и безплътни същества. Смятах, че науката не е направила достатъчно, за да установи точните граници на живота, и в началото подходих скептично към очевидно огромния брой загадъчни събития, предхождащи смъртта. Когато беше възможно, намирах рационално обяснение и най-често приписвах виденията на пациентите на напредващата им болест, медикаментите или пълния срив на някои системи в организма. Въпреки това съвпаденията и нарастващият брой разкази, както и някои необясними явления, започнаха значително да натежават в посока на нещо друго. Не се опитвам да дам определение за това „нещо друго“, а просто да предам вълнуващите истории на своите пациенти в последен стадий на неизлечими заболявалия.
Религиозните аспекти на историите идват от лица, чиито убеждения невинаги споделям, защото все още наблюдавам и оставям място за научни изводи и скептицизъм, преценявайки всички възможности. С искрено състрадание представям тези вълнуващи разкази за духовни преживявания като вдъхновение и окуражаване за умиращите и за онези, които трябва да превъзмогнат загубата, – а това сме всички ние. Намерението ми е да предам онова, което разбрах от множеството мили пациенти, които съм имал честта да утешавам, и то е, че в края на земния ни път съществува надежда, опрощение и безусловна любов. Надявам се медицинската индустрия да прегърне тази информация, да добие ново разбиране за предсмъртните часове и да отделя по-голямо внимание на духовните потребности на пациентите, когато напускат света.
Разказите в тази книга са на пациенти в хосписи, изживяващи последните си часове преди последното и най-свещено пътуване. (Имайте предвид, че въпреки пряката реч, с която предавам разговорите между пациентите, техните близки и мен в книгата, това е смесица от записки, водени при разговорите, и цитиране по памет.) Повечето истории изследват загадъчния свят на видения, синхроничност, пророчества и необятното поле на безбройните възможности. Поради изключително личното естество на разказите съм променил имена и лични данни. Надявам се удивителните послания от ангелите да ви донесат радост и вдъхновение.
Увод
ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ НА ЖИВОТА
През последните дни от живота умиращите се вглъбяват в себе си като начин да се подготвят за освобождаването на душите си. Обикновено изживяват отново събития от далечното минало със смесени чувства и често се нуждаят от помощ, за да приключат с всичко. Това е важно за своевременното освобождаване на душата. През този период пациентът може дълго да се взира в някой ъгъл на стаята или да води кратки разговори с невидими духове на починали близки или озарени от светлина създания, подобни на ангели. Именно тези духовни същества носят утеха и покой и помагат
www.spiralata.net 4
на пациента да разреши неуредени емоционални, междуличностни и духовни въпроси с главна цел спокоен преход към отвъдния живот. Някои биха направили прибързани изводи и открито биха заявили на болния, че има халюцинации или е в делириум, без да осъзнават, че тези негативни твърдения убиват желанието му открито да сподели духовните си преживявания (което, по ирония, само засилва страданията му). Заради неговия вътрешен мир близките и приятелите на умиращия трябва да се опитват да създадат атмосфера на сигурност, обич без никаква критика. Тя насърчава пациента да опише виденията, които му носят утеха и опрощение, и крайният резултат е освобождаване от емоционална, лична и духовна болка.
Мнозина изразяват силно желание за завръщане у дома дори ако са умиращи в домовете си. Случва се да говорят за „хващане на влак“, „хващане на автобус“ или „полет към дома“. Тези фрази са метафори за последното и най-свято пътуване към рая. Често пациентът протяга ръце нагоре в опит да почувства неосезаемото. Мнозина описват това като опит да хванат ръката на починал близък или да погалят „ангелско крило“. На този етап духовните същества призовават умиращия да тръгне към тях и да навлезе „в светлината“.
С наближаването на залеза настъпва делириум. Понякога умиращият се опитва да скъса и отстрани дрехи, чаршафи, системи или катетри. Това е състоянието, познато като делириум, и се поражда от множество фактори, част от които, но само част, са болка, неспособност за пълно източване на пикочния мехур, запек, дехидратация, чернодробна или бъбречна недостатъчност, треска, инфекция, ниско съдържание на кислород в кръвта и последно, но не на последно място, напредването на болестта. Лечението е различно и може да включва опиати като морфин при болка, катетър за освобождаване от задържана урина, лаксативи за запек, интравенозно или подкожно вливане на течности при дехидратация, подаване на кислород с назална канюла или маска и седативи като халоперидол, хлорпромазин или по-рядко лоразепам за получаване на бързо и трайно облекчение.
На този етап използването на опиати и седативи, от които главният страничен ефект е замъгляване на разсъдъка, обикновено е наложително за успокояване и защита на пациента. Балансът между облекчаване на болката и поддържане на умствените способности през последните няколко дни от живота по необходимост значително се нарушава. Бързото увеличаване на токсините в организма през последните няколко часа до дни от живота още повече засяга поддържането на ясно съзнание. Трябва да се има предвид, че това е начин тялото да притъпи осъзнаването на пациента, че умира, за да го защити от травмиращия ефект на процеса. Близките и приятелите биха се радвали обичаният човек да бъде буден през цялото време, но е факт, че би било твърде стресиращо за пациента.
Задължително е близките и приятелите да оставят болния да спи толкова, колкото желае, в последната, предсмъртна фаза. Осъзнавайки, че слуховият нерв най-дълго остава жив при необратимите процеси на умиране, семейството, приятелите и особено самият пациент откриват, че галенето на косата, навлажняването на сухите устни и пресъхналата уста и ласкавите словесни уверения, че всички близки са заедно в любов и молитва, носят чувство за пълнота и спокойствие. Непрестанните насърчения, отправени към умиращия, да следва ангелите, както и думите на починалите близки, ще му осигурят спокоен преход към небесните селения.
Когато се губят съзнанието и функцията на белите дробове, при липса на осезаем пулс и синкав оттенък на кожата, е почти сигурно, че смъртта е въпрос на часове. В това време обикновено пациентът вече е освободен от умствено, физическо и духовно бреме и се чувства извисен и щастлив. Минути преди отпътуването от този свят околните биха могли да забележат последна сълза или усмивка. Тази последна сълза често се нарича с термина „епифора“. Роднини и приятели, присъствали при освобождаването на болния от огромната физическа болка, се изпълват с безкрайно чувство на увереност, че техният близък е понесен върху крилете на ангелите към Божието царство на небето.
ПРЕГОВОРИ C АНГЕЛИТЕ
В един от онези знойни юлски дни, лепнещи от пот, оставих колата си на паркинга пред „Хюстън Хоспис“, забързан, както обикновено. Докато вървях към сградата, за миг вдъхнах от свежестта на буйната зеленина, която носеше почти осезаемо спокойствие и любов. Изведнъж забавих крачките си, когато се почувствах обгърнат от нежност, доброта и съвършена любов. Винаги бях усещал тази любов да струи от сградата на хосписа, но никога с такава сила. Скоро щях да открия и източника на мъдрост и знание в лицето на сляпо деветгодишно момче с рак в последен стадий.
Матю не беше мой пациент. Лекарят, под чието наблюдение бе момчето, отсъстваше и ме помоли да се погрижа за приема му в стационара на хосписа – последната спирка на повечето умиращи. С радост приех. Бях чувал за това много специално деветгодишно момче, помолило да бъде прехвърлено
www.spiralata.net 5
от домашния хоспис в отделението, за да не създава повече трудности на семейството си. Бях любопитен да видя що за дете би направило това. Докато вървях към стаята му, набързо прехвърлих стотиците медицински и хирургически сведения за всички интензивни терапевтични процедури, на които Матю е бил подложен през последните две години. Стори ми се изумително такъв човек да е все още жив, особено това да е едно бодро малко момче.
Дълбоко си поех дъх, докато влизах в стаята, и веднага в мен се надигна вълна на състрадание, когато видях до какво състояние го е довела болестта. Незабавно усетих някакво друго присъствие, което силно привлече вниманието ми, нещо невидимо, но осезаемо. Чувство? Енергия? Мъдрост? Смелост? Беше нещо познато, което все пак не можех да назова. Спрях се за миг и се опитах да определя това чувство, но Матю беше чул или усетил влизането ми и бързо се опомних и се представих, за да предразположа семейството.
ВТОРА ГЛАВА
УСМИВКАТА
Джейкъб бил прекрасно момченце с буйна къдрава черна коса и бледа кожа. При първото си посещение видях крехко двегодишно дете. което приличаше на малка парцалена кукла. Не можеше да се движи или да отваря очи. Вече не можеше да плаче, да преглъща и дори да се усмихва. Когато Джейкъб загубил усмивката си, родителите му разбрали, че душата му си отива. Преди имал красива усмивка, но болестта засегнала лицевия му нерв и лицевите и дихателните му мускули останали парализирани. Майка му заплака, докато разказваше за този ужасен ден. След това се наложило Джейкъб да бъде включен на животоподдържащи системи. По думите й след раждането си момчето се развивало нормално през първата година. Малко преди втория си рожден ден показало признаци на мускулна атрофия и започнало бързо да залинява и дегенерира. Заболяването превърнало мускулите му в желе, оставяйки го в безпомощно състояние, неспособно да изразява болката си.
Беше покъртително и трогателно да гледам как семейството се опитва да направи последните му
www.spiralata.net 13
дни спокойни и изпълнени с любов. Майка му го люлееше, пееше му и разтриваше малкото му телце. Нежно го целуваше по челото всеки път, когато влизаше или щеше да излиза от стаята. По-големият му брат, Майкъл, който беше едва четиригодишен и изпълнен с енергия и живот, изглежда не разбираше защо Джейкъб спи през цялото време и не може да си играе с него. С часове седеше на леглото и му четеше книжки (поне така казваше). Бяха пълни главно с картинки, по които Майкъл съчиняваше чудесни истории и никога не се уморяваше да говори на Джейкъб, докато си играеше на пода до леглото.
След като прекарал повече от четири месеца в болница на животоподдържащи системи, родителите на Джейкъб не издържали повече да го гледат как лежи и бавно чезне. Лекарите ги уверили, че няма никакъв шанс за възстановяване, и многократно предлагали да бъде настанен в хоспис. След няколко мнения от различни специалисти по детска неврология и генетика, които не давали надежда за подобрение, родителите най-сетне се съгласили на обгрижване през оставащото му време. Бил изписан и за него били създадени хоспис условия в домашна обстановка, за да бъде заобиколен от всичките си плюшени животинки и уюта на дома си. Следващите няколко седмици били безкрайно трудни за майката, бащата и брата на Джейкъб. С ежедневно обучение и помощ от медицинска сестра от педиатричен хоспис, санитар и свещеник семейството успяло да се справи.
При едно от посещенията ми в дома им майката на Джейкъб ме попита дали вярвам в рая. Отговорих:
ТРЕТА ГЛАВА
ПРОМЯНА В СЪРЦЕТО
Лиън беше 78-годишен баптистки свещеник с рак на дебелото черво в четвърти стадий. Когато пристигна в стационара, беше в крайна нужда от облекчаване на болките и хидратация. Поради влошеното си функционално състояние вече не можеше да се храни и да пие. Въпреки загубата на физическа сила духът му ставаше все по-бодър и жаден да споделя религиозни и духовни послания.
Два дни след приемането му забелязах, че дълго се взира в ъгъла на стаята, където други пациенти бяха казвали, че виждат ангели. Любопитен го попитах какво гледа така съсредоточено. Подозрително ме изгледа и каза:
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
СЪНИЩАТА
Някои хора от персонала ми познаваха Сюзън отпреди. Беше квалифицирана медицинска сестра, настанена в хосписа след дълга борба. На 39 Сюзън вегетираше вече три години и беше обект на спорове между родителите и съпруга й. Близки и приятели знаеха, че е възнамерявала да заяви в писмен вид волята си да не бъдат полагани „никакви геройски усилия“ за поддържане на живота й,
www.spiralata.net 19
включително и изкуствено хранене. Но така и не успяла да осъществи намерението си. Без подписано заявление съпругът й имал законното право да взема решения по всички медицински въпроси. Родителите й изживявали още по-голяма мъка, защото били убедени, че Уилям, съпругът й, до последно ще се бори за поддържането на живота й, за да превъзмогне чувство за вина. За всички, които познавали Уилям, било очевидно, че причината за това чувство са събитията, довели до трагедията. Било ужасно травмиращо за семейството и близките приятели на Сюзън, принудени да гледат тази красива жена в безпомощно състояние.
Помнеха Сюзън като енергична, жизнена и състрадателна жена, винаги готова да помогне. Когато се запознах с милите й родители, те споделиха с мен трагичната история на дъщеря си. Била възпитавана в християнско семейство, но като съвсем млада имала сън, в който красив ангел, обгърнат от бяло сияние, й разкрил бъдещата й хуманитарна работа сред будистките жители на Тибет. Не преставала да напомня на родителите си за ангелския план и да твърди, че това е пътят на живота й. Били загрижени за безопасността й в нестабилния Тибетски регион, но Сюзън била толкова упорита и непреклонна в убежденията си, че се почувствали задължени да я подкрепят в мисията на живота й.
Завършила Тексаския университет в Остин и се дипломирала като медицинска сестра. По време на следването си посещавала курс по теология и източна философия, който бил подготовка за пътя й в живота. Продължила да сънува ангели и виденията били винаги свързани с кариерата й на медицинска сестра. Накрая заминала за Непал и Тибет, където живяла пет години. По време на пребиваването си там се запознала с Уилям, чудесен духовно извисен китаец, пристигнал в региона, за да помогне за спирането на зверствата, извършвани от неговия народ срещу мирни тибетци. Всеотдайни в желанието, което споделяли, – да помагат на жителите на Тибет, и в любовта си към будистката вяра, двамата се влюбили и се оженили. Шест месеца след сватбата им китайските нападения зачестили и много симпатизанти на Тибет били арестувани и обезглавени. Страхувайки се за живота си, Сюзън и Уилям решили да заминат за Хюстън, където можели да създадат семейство и да продължат с миротворческата си помощ за Тибет. След завръщането си в Хюстън Сюзън се заловила с медицинска и духовна работа и отново се почувствала напътствана от ангелите. Уилям открил, че без квалификация и американско гражданство не може да си намери работа, която да му носи удовлетворение. Това не безпокояло Сюзън, но започнало ужасно да тежи на съпруга й.
По-късно двойката имала три деца, но след първата бременност Сюзън получила диагноза диабет тип 2. Борила се с болестта с перорални медикаменти и инсулинови апликации за стабилизиране на кръвната захар. После, около три години след поставянето на диагнозата, станала първият пациент с имплантирана инсулинова помпа. След имплантирането на устройството лекарите установили значително подобрение на кръвната й захар. За нещастие, съпругът й, който вече бил постоянно сприхав, започнал да се дразни от деформацията, която помпата причинявала на тялото й, и да настоява за отстраняването й. Тя отказвала и Уилям ставал все по-раздразнителен и избухлив. В изблик на ярост веднъж сграбчил откритата част на помпата и я извил. Помпата освободила голямо количество инсулин в организма на Сюзън, което довело до рязко спадане на кръвната й захар до смъртоносно ниво. Незабавно била откарана в болница, но изпаднала в хипогликемична кома. След вливане на концентрирана декстроза бързо била прехвърлена в интензивно отделение, където показателите й се стабилизирали. Очите й били отворени и изглеждало сякаш ви гледа, но не можела да говори или да общува по какъвто и да е начин. Енцефалографията установила, че има слаба мозъчна дейност. Оказало се, че мозъкът й е необратимо увреден. Поради неспособността да се храни й поставили гастростома и започнали интензивна терапия. Четири седмици по-късно единственото подобрение било, че вече можела да се усмихва и примигва. Впоследствие я преместили в болнично отделение, където останала три години. Това противоречало на ясната представа, която родителите й имали за желанието й, както и на убедеността на сестрите и лекарите, с които е работила, че тя не би искала „никакви геройски усилия“. Тъй като съпругът й имал юридическото право да взема решения, трябвало да се съобразяват с неговите желания, породени от чувство за вина. През следващите три години семейството и приятелите на Сюзън се борели за настаняването й в хоспис, за да се изпълни волята й да умре естествено. През тези години съпругът й прекарвал много малко време при нея и това довело до още по-голям разрив в семейството. Най-сетне, без видима причина, Уилям се съгласил съпругата му да бъде преместена в хоспис. На въпроса какво го е накарало да промени намеренията си отговорил, че е имал видение, но не желае да го обсъжда.
Когато се запознах с Уилям, той сподели, че изпитва мъчително чувство за вина заради случилото се и че иска да изкупи вината си. Призна, че егоистичните му действия са довели до кончината на Сюзън. Попитах какво го е накарало да реши да я премести в хоспис и той ми разказа за видението си.
www.spiralata.net 20
Съпругата му се явила в съня му заедно с множество ангели, които стояли около леглото му. С обичайната усмивка, която все още помнел, го помолила да я освободи. Казала: „Простила съм ти. Сега трябва сам да си простиш, за да мога да продължа. Време е“. Ангелите не заговорили с глас, който той да чува, но усетил, че потвърждават думите на съпругата му. Каза, че видението се повтаряло отново и отново в онази нощ и всеки път ангелите ставали все повече.
ПЕТА ГЛАВА
АНГЕЛСКИ ПЕРА
Тъкмо бях седнал и бях поръчал обяд в един от любимите си ресторанти, когато пейджърът ми звънна: току-що докарали нова пациентка. Грабнах порцията си и отново хапнах в движение.
Катарина, 42-годишна жена от мексикански произход, с две дъщери – на четиринадесет и на шестнадесет, беше в последен стадий на рак на маточната шийка. Този вид заболяване не се среща често, защото в повечето, ако не във всички случаи може да бъде предотвратено с редовни гинекологични прегледи. Причините някои жени да не посещават гинеколог са трудни за разбиране. Част от тях са липса на образование, срам, социално-икономически статус и незадоволителен достъп до медицинско обслужване. Непонятно е как може в наши дни някой да умре от заболяване, което е потенциално лечимо.
Случаите често изглеждат еднакви: млади жени в разцвета на живота си, често красиви, но с подпухнали тела, задържащи течности поради недиагностицирани и нелекувани ракови заболявалия. Телата им се превръщат в техни врагове. Процесът е бавен и мъчителен и тъй като не засяга мозъка, пациентките осъзнават всичко, което се случва с тях.
Този случай ми се стори особено тъжен. Катарина беше бивша вариететна певица, бивша наркоманка с рисково поведение, следствие от сексуално малтретиране в ранна възраст. Но преди две години стигнала до задънена улица в живота си и умолявана от дъщерите си да се промени, решила да се посвети на Бога. Като солистка на известен евангелистки хор, Катарина с прекрасния си глас вдъхновила мнозина да се обърнат към Бога. Била свидетел на тежки изпитания и страдание около себе си и посветила по-голямата част от времето си на хората, все още зависими от наркотици и алкохол. През този период била изправена пред най-трудното изпитание в живота си – неизлечима форма на рак.
Когато я видях за първи път. бях поразен от нежната й красота и усилията, които полагаше да запази достойнство. Беше облечена с прекрасна рокля, грижливо гримирана и със старателно пригладени и сплетени лъскави черни коси. Не можеше да скрие издутия си корем, отеклите крака и кожата, опъната до такава степен, че от нея непрекъснато бликаше течност. Придружаваха я майка й и дъщерите й, които изглеждаха изплашени, защото знаеха, че прехвърлянето й в хоспис стационар означава, че й остава малко живот. Майка й, Мария, и баща й, Джоузеф, бяха силно вярващи католици от Монтерей, Мексико, с над петдесетгодишен стабилен брак. Братята и сестрите й бяха също силно религиозни и не бяха поели по тежкия път, избран от Катарина.
В деня на приемането си беше будна, но прикована на легло, и прекарваше голяма част от времето в разговори. Исках да направя всичко възможно да бъде спокойна – физически и емоционално. Бързо се сближихме и тя започна да споделя страховете си от смъртта и угризенията за живота си. С треперещ глас зададе само един въпрос:
ШЕСТА ГЛАВА
ДЪЛБОКО РАЗКАЯНИЕ
Уилям бе пристигнал от Аржентина за лечение на рак на белите дробове в световноизвестния Онкологичен институт „Андерсън“ в Хюстьн, Тексас. След тримесечна интензивна терапия бе прехвърлен в нашия хоспис, защото дори експерименталните процедури не бяха успели да спрат бързонапредващото му заболяваше. Скоро след постъпването му мозъчните му функции значително отслабнаха и изпадна в състояние, близко до кома, оставайки в постоянен делириум. През това време често се въртеше в леглото, говореше на немски, викаше за помощ или изричайте: „Хайл Хитлер!“, или друг военен поздрав. Изтривах потта от челото му и докосвах ръцете му за успокоение. Струваше ми се страшно, че говори на немски, но съпругата му потвърди, че и двамата са родени и отраснали в Берлин, Германия, и са избягали в Аржентина скоро след началото на Втората световна война. Когато овладяхме причината за делириума, която бе дехидратация, умствените му способности се подобриха. Започна да общува и да задава много въпроси: „Къде съм? Мъртъв ли съм? За войната ли говорех?“. Обясних му, че е жив и се намира в хоспис, защото ракът му вече е неизлечим.
СЕДМА ГЛАВА
СЕСТРАТА АНГЕЛ
В седем сутринта със стажантите и сестрите започнахме ежедневната си визитация. В първата стая лежеше 82-годишна жена на име Милдред с диагноза рак на яйчниците, с метастази в костите, белите дробове и множество други органи. През нощта на няколко пъти бе загубвала съзнание и бе имала мъчителни болки. Сега, когато болките бяха овладени и беше добре хидратирана, изглеждаше необичайно бодра и в добро настроение. Любезно поздрави екипа и веднага ни благодари, че сме облекчили болките й.
Милдред обясни как от убийствената болка започнала да има халюцинации и на моменти да изпада в делириум.
ОСМА ГЛАВА
ОТЕЦ МАЙК
Малко след като бях присъствал на обедната служба в болничния параклис, получих съобщение, че в нашето отделение за палиативни грижи ще бъде настанен католически свещеник. За мен бе чест да осигуря необходимите грижи на човек, който доброволно и с безрезервна любов е посветил живота си на изпълнението на Божия план на земята. (Произхождам от католическо семейство и изпитвам голямо уважение към църквата и свещениците.) Отец Майк беше 78-годишен пенсиониран свещеник, бивш ректор на Католическия университет. Беше прекрасен и състрадателен човек и пример за живот, напълно отговарящ на убежденията му. Година преди да пристигне в хосписа, бе получил диагноза рак на главата и врата и втора – рак на белите дробове. Заболяването му, в напреднал стадий, не се бе повлияло от интензивна терапия и накрая бе прехвърлен в хоспис. При постъпването си при нас беше измършавял и измъчван от болки. Бе загубил едното си око, а на другото имаше тежка катаракта. Въпреки състоянието си беше изненадващо бодър и разговорлив, макар и с пресипнал от рака глас.
Още при запознанството ни ясно ми даде да разбера, че държи да изживее болката в най-суровата й форма. Като специалист по облекчаване на страданието, не можех да приема тази молба и бях изправен пред огромна вътрешна дилема. Чувствах, че е нарушение на клетвата ми да не вредя, да не говорим за етиката. За щастие. Законът за правото на личен избор от 1990-а и етическият принцип за автономност гарантираха на пациентите в съзнание право на личен избор във връзка с медицински процедури и други въпроси относно здравето им. След няколко седмици общуване с него, през които изживя ужасни болки, поиска случаят му да бъде поет от друг лекар. Струвало му се, че съм твърде със-традателен, и се боял, че ще наруша изричната му заповед да бъде оставен да изживее болката си. Въпреки това ме помоли да продължа да идвам при него. за да разговаряме за уроците, които ще усвои чрез болката.
Отец Майк разбираше искреното ми желание да му помогна и беше впечатлен от ентусиазма, с който се опитвам да облекча човешкото страдание. В университета бе преподавал за важността на страданието при постигане на духовна свобода и го попитах дали би споделил прозренията си с мен. Беше поласкан и така започна нещо, което би могло да се нарече двуседмичен образователен курс при уважаван теолог за положителния ефект от болката. Имах честта да бъда част от последния земен клас на отец Майк. Засмя се, когато ми каза да си водя записки, защото изпитът щял да бъде след няколко дни или седмици.
Отначало ме запозна с убежденията на Опус Деи за болката и страданието. Бил съгласен, че подобни актове на страдание могат да помогнат на безброй души по света, включително и на пациенти в хосписи. Каза, че ще страда и заради мен, и бях дълбоко трогнат от това предложение, но го уверих, че не желая да го натоварвам с такова бреме. Отец Майк настоя да се доверя на духовния процес. На този етап прогнозите за него бяха от пет до десет дни и вече виждаше ангели и починали свещеници. Разказа ми за утехата, която му носят. Честно казано, повече се интересувах от виденията му и задавах въпроси за създанията, които вижда: как изглеждат, кой друг присъства и каква е целта им. Каза, че има
www.spiralata.net 36
няколко архангела. По-големите ангели идвали, за да го защитават, докато води преговори да изживее физическа и емоционална болка. Отново тази дума: „преговори“. Продължи:
ДЕВЕТА ГЛАВА
РАЯТ В СТАЯ 212
Седях на ръба на леглото и разговарях с Джоана в първия й ден в хосписа. Беше само на 28
години, а страдаше от напреднал рак на гърдата. Когато попитах какво я тревожи, тя се засмя и
отговори с въпрос:
ДЕСЕТА ГЛАВА
МИМИ И ПОТВЪРЖДЕНИЕТО
Бях повикан в стая 111 от Лейла, дъщерята на МиМи, 81-годишна жена, която умираше от бъбречна недостатъчност. Хукнах натам, защото знаех, че скоро ще умре. Когато влязох в стаята, не забелязах
нищо нередно, освен че Лейла и семейството й изглеждат сякаш са видели призрак. МиМи беше от
християнската църква „Лейкууд“. Когато бе будна, се държеше като властна майка и баба, която
изпитва огромна любов към внуците си. Молеше ги да идват често, колкото могат, за да я помнят,
когато си отиде.
Лейла започна да описва удивителна мистериозна случка, станала в стаята, и беше изплашена,
защото мислеше, че всеки момент ще загуби майка си.
ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА
ИЗКУПЛЕНИЕТО
Пиех кафе със семейството на пациент в барчето на болницата, когато спешно ме повикаха в стая
ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА
ТЕЛЕФОННОТО ОБАЖДАНЕ
Седях в стая 236 с Мери Естер. На 88 години, тя беше въплъщение на топлота, доброта и
безусловна любов. Често говореше за Исус, вярата си и работата си за църквата „Лейкууд“. Беше
отдадена на Бога християнка и напълно приемаше наближаващата смърт. Един ден, докато седях до
нея, държах ръката й и слушах завладяващите разкази за живота й, състоянието на Мери Естер
внезапно се влоши. Рязко повдигна вежди и промълви:
ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
КРЪГЪТ СЕ ЗАТВАРЯ
Милтън Лоу – един прекрасен човек, получи отговор на своята последна молитва преди смъртта
си, през 2006-а. Всъщност историята започна десет години по-рано, през 1996-а. От дълги години
президентът Джордж Буш и първата дама Барбара Буш подкрепяха хоспис движението. През 1996-а
изиграха важна роля за създаването на първия милосърден хоспис стационар в най-големия
медицински център в Хюстън, Тексас. Барбара Буш произнесе ключова реч при освещаването, в която
изтъкна какъв дар ще бъде хосписът в този чудесен център, и със сълзи на очи разказа за едно красиво
момиченце, починало от рак на три години: нейната дъщеря. Разбирайки дълбоката болка от загубата
на дете, Джордж и Барбара Буш изразиха надежда, че хосписът по някакъв начин ще направи
най-трудното пътуване в живота възможно най-пълноценно.
Десет години след освещаването, като медицински директор на болничното заведение, лично се
уверих, че хосписът наистина е Божи дар за един мъж с рак на белите дробове в четвърти стадий. От
първия ден, в който го видях, Милтън бе изпълнен с енергия и оптимизъм. Докато седях до него, хванах
ръката му и го попитах дали има някакви въпроси. Той каза:
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
ИСТИНСКИ ВЯРВАЩИЯТ
Доктор Джонсън беше изключителен човек. Високоинтелигентен, всеотдаен лекар, адвокат и
съдия и известен атеист. Познавах го отпреди пристигането му в хосписа, защото забележителната му
репутация го бе изпреварила. На 68 години, той умираше от лимфома и бе прехвърлен в хосписа ни за
облекчаване на болките и грижи до смъртта му. Беше любезен и безкористен човек, единствено дете,
загубило родителите си при катастрофа на осемгодишна възраст. Имах честта да прекарам една
прекрасна седмица с него, да го опозная и да науча за убежденията му, житейския му път и
преживяванията в неговия край.
www.spiralata.net 58
Започнал кариерата си като лекар в спешно отделение в лутеранска болница. Бил възпитаван в
лутерански ценности, обичал църквата и искал да помага на хората. Затова станал лекар. Освен това му
допадала динамиката на работата в спешното отделение, която била предизвикателство и за
медицинските му способности, и за бързината на ума му. Но след две години започнал да се съмнява в
избора си, защото видял твърде много ужасни неща, сред които две деца, така брутално пребити от
родителите си, че починали от нараняванията си: няколко невинни невръстни наблюдатели, загинали
от куршуми, изстреляни от преминаваща кола; дете, чийто баща отрязал ръката му, защото съборило
бирата му.
Доктор Джонсън не можел да повярва, че хората са способни на такава жестокост едни към други,
ПЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
ИЗПИТАНИЕ ЗА ВЯРАТА
Беше средата на пролетта. Седях на стара дървена пейка, скрита сред дърветата в градината на
центъра ни. До мен беше равинът Ливайн, с когото разговаряхме за пациентка, записана за прием
по-късно през деня, – Рейчъл, 48-годишна жена, на която оставаха четири седмици живот и която ми
вдъхна страхопочитание и просветление. До смъртта й и двамата с равина се убедихме, че е
високоразвит дух.
Рейчъл бе пристигнала в медицинския център от Аржентина с надеждата да бъде открито
експериментално лекарство, което да спре напредването на болестта й. Семейството й мислело, че
страда от заболяване, подобно на паркинсон, но Рейчъл беше жертва на хорея на Хънтингтън,
автозомно-доминантно разстройство. Диагнозата й била поставена на 36 години, в разцвета на живота
й. Със съпруга й Бенджамин имаха двама сина на по двадесет и няколко години, което бе другата
трагедия в случая, защото обикновено хореята на Хънтингтън засяга петдесет процента от децата в
едно семейство. Нерадостната съдба, която очакваше един от тези млади мъже, неизбежно ги
изпълваше с ужас. Открихме, че и майката на Рейчъл е страдала от хорея на Хънтигтън, но не й е била
поставена диагноза.
Това прогресиращо и смъртоносно заболяване уврежда базалните ганглии на мозъка, повишава
допамина – стимулиращ невротрансмитер, който причинява несъзнателни съкращения на мускулите, и
пациентите стават неспособни да се грижат за себе си. Умствените им способности се запазват с
години, но малко преди смъртта настъпва деменция. Някои хора бъркат хореята на Хънтингтън с
церебрална парализа или болестта на Паркинсон. (Всъщност болестта на Паркинсон е другата
крайност: допаминов дефицит.) Фактът, че деменцията се проявява едва няколко месеца преди
смъртта, праши още по-мъчително за пациентите да приемат физическата си деградация. С
напредването на болестта губят способност да ходят, говорят, преглъщат и (по-рядко) да дишат. В
случая на Рейчъл тя разви дихателна недостатъчност, защото страдаше от тежък емфизем вследствие
на тютюнопушене. Накрая причината за смъртта обикновено е аспираторна пневмония, сърдечна недостатъчност и често самоубийство. Това е мъчително, трагично и жестоко заболяване.
В наши дни с генетични тестове може да се установи дали едно дете ще развие хорея на
Хънтингтън и се надяваме, че някога ще бъде открит начин за предотвратяването й. Двамата сина на
Рейчъл бяха уведомени за тези тестове и бяха подложени на огромен стрес, докато се разкъсваха между
желанието да узнаят истината и страха да разберат кой от тях ще развие заболяването. Момчетата бяха
дълбоко травматизирани от диагнозата на майка си и новината за петдесетпроцентна вероятност един
от тях да получи същата. Когато се запознах с Рейчъл, синовете й бяха толкова стресирани, че
предпочетоха да не гледат мъчителния процес, през който преминава майка им до смъртта си. Това
дълбоко натъжи Рейчъл, макар и да казваше, че ги разбира. Бенджамин, грижовният й съпруг, беше
неотлъчно до нея.
Поради трахеотомия Рейчъл не можеше да говори. Получаваше неконтролируеми спазми и беше
на интравенозно хранене. Най-силното й желание бе да говори, което означаваше да изключим
механичния вентилатор и да отстраним трахеотомичната тръба. Виждах, че смъртта й наближава и
по-нататъшни агресивни мерки са безсмислени, и уважих молбата й. Сменихме тръбата с мощен
неинвазивен вентилатор. Малката кислородна тръба, която плътно прилепваше към ноздрите, й беше
свързана с мощен компютър, който подаваше достатъчно количество кислород през носа, вместо с
трахеотомия. Успяхме да отстраним ендотрахеалната тръба и да възвърнем говора й. Тогава за първи
път от близо шест месеца проговори. Беше толкова вълнуващо за нея и Бенджамии, който искаше да
чуе гласа й още веднъж, преди да я загуби. Изненадващо, щом прекратихме предишното лечение,
състоянието й се подобри.
Ден след отстраняването на ендотрахеалната тръба Рейчъл се събуди и колкото и да бе
невероятно, започна да разговаря със семейството си. Гласът й бе тих и дрезгав, но разбираем. Това бе
чудо. В края на третия ден влязох при нея с колега и сестра да вземем кръвна проба за газов анализ и
преценка на състоянието й. Но в стаята имаше седем души, сред които и Бенджамин. Вдигнах поглед от
картона й и казах:
БЕЛЕЖКИ НА ЛЕКАРЯ
И ОЩЕ РАЗГОВОРИ СЪС СЪПРУГА НА РЕЙЧЪЛ, БЕНДЖАМИН
През последните две седмици от живота на Рейчъл Бенджамин остана до нея. Съпругата му
преживя четири седмици без ендотрахеална тръба, което е далеч повече от очакваните два дни. През
последната седмица той заговори за Исус. Накрая болестта й напредна толкова, че изпадна в кома.
Тогава разбрах, че смъртта й е съвсем близо.
През тези последни дни опознах Бенджамин доста добре. Бяха му останали само сънищата за
Рейчъл и Бога. Трябваше да се уповава на тези сънища и вярата си. Мисълта, че духът й ще продължи
да живее, му носеше голяма утеха. Разказах му историите на други свои пациенти, за да му помогна да
преодолее неувереността и мъката.
Бенджамин сподели следното:
Стремежът към откриване на факти в подкрепа на идеята за живот след смъртта и предсмъртните
видения не е възникнал изведнъж. Пробудил се е още преди две хиляди години, когато Исус имал
видение, че ще бъде убит и погребан и ще възкръсне на третия ден. В „Републиката“ Платон описва
виденията на воина Ер, когото смятали за загинал в бой, а в Рим Плиний Млади разказва за случай с
призрак в Атина, където ясновидска информация довела до откриването на костите на убит човек.
Палестинският равин от втори век Шимон бар Йохай също пише за предсмъртни видения,
документирани в „Сефер Ха Зохар“ („Книгата на великолепието“, често наричана просто „Зохар“,
петтомен мистичен труд, написан на арамейски върху петокнижието на Тора). Следва цитат от „Зохар“
за предсмъртните видения:
В предсмъртните си мигове човек получава позволение да види свои близки и приятели, преселили
се в отвъдния свят. Научаваме, че когато душата на човека напусне тялото му, всички покойни
близки и приятели се събират и й показват това място на блаженство… (I, 29а).
Следващото доказателство е често цитиран сън или видение на Ейбрахам Линкълн, споделено с
приятеля му Уил Хил Леймън дни преди убийството му.
Около мен цареше гробна тишина. После изведнъж чух ридания на хиляди хора. Сънувах, че
ставам от леглото и слизам долу. Влизах от стая в стая… и навсякъде срещах едни и същи жални гласове край себе си… продължих, докато стигнах до източната стая, в която влязох. Там ме очакваше
потресаваща изненада Видях пред себе си подиум, върху който имаше труп в ковчег… „Кой е починал
в Белия дом“, попитах един от войниците. „Президентът“, беше отговорът. „Беше убит от атентатор. “ Последва порой от гласове на скърбящи хора които ме събудиха от съня. Повече не мигнах в
онази нощ и въпреки че беше просто сън, оттогава изпитвам безпокойство.
В началото на двадесети век сър Уилям Барет – професор по физика в Кралския научен колеж в
Дъблин и асистент на известния физик Джон Тиндал, е представил изследване върху предсмъртните
видения в книга, озаглавена „Видения на смъртното легло“ (публикувана през 1926 г.). През 1924-та
съпругата на сър Уилям, акушерка, му разказала за предсмъртните видения на млада жена, починала
след раждане. Както повечето от моите пациенти, умиращата погледнала към ъгъла на стаята и с
блажена усмивка отбелязала колко красиви и извисени са духовните създания и светът, от който идват.
Диалозите с покойни близки и небесни създания поразително си приличат по загрижеността за
живите, които умиращият оставя след себе си, и силното желание за преход към небесното царство
заедно с починалите обичани хора. Тези разговори продължават, докато пациентът получи утехата,
която му е нужна, за да премине отвъд. Нейната пациентка взела решението да напусне този свят, щом
се уверила, че ще има кой да се грижи за новороденото й дете.
Около 50 години по-късно доктор Карлис Осис – директор на Американското дружество за
изследване на свръхестественото в Ню Йорк, продължил системното проучване за преживяванията на
смъртното легло и накрая публикувал събраната информация в книгата „В часа на смъртта“, издадена
през 1977 г. Разговарял с хиляди лекари и медицински сестри, присъствали в последните часове на
повече от хиляда хоспитализирани пациенти. Следва съпоставка между пилотното проучване на
доктор Осис, проведено през 1961-ва, Лекари и медицински сестри разказват за наблюдения на
умиращи“ и моето проучване през 2005-а, при което разговарях с над 500 пациенти в хосписа и
болногледачите им часове преди смъртта им.
? При проучването от 1961-ва четири от всеки пет умиращи (80%) имали видения, доказващи,
че душата продължава да живее (видения на образи от религията и покойни роднини, 90% от които –
най-близки хора като родител, брат, сестра или дете). При проучването от 2005 г. процентът беше 85.
? Трима от всеки четирима души (75%) били посещавани от покойни близки, които им
помагали да преминат отвъд, през 1961 г. За сравнение – те са 90% през 2005 г.
? 41 % от умиращите са изживели еуфория и други положителни емоции според проучването
от 1961-ва. През 2005 г. процентът беше 90. Може би значителната разлика се дължи на това, че при
първото проучване са свидетелствали голям брой лекари и медицински сестри с различни възгледи,
докато при второто разговорите бяха проведени от един и същи лекар. Възможно ли е благодарение
на навременното решаване на проблемите на пациентите те да си отиват от този свят
по-щастливи?
? През 1961 г. 29% от умиращите са изпитвали отрицателни емоции, срещу 10% през 2005 г.
Отново може би благодарение на състрадателните грижи?
? И двете проучвания сочат, че медикаментите и треската нямат нищо общо с виденията на
смъртното легло.
? И двете проучвания сочат, че полът, възрастта, религията, образованието и
www.spiralata.net 72
социално-икономическите фактори оказват слабо или никакво влияние върху виденията на смъртното
легло.
? И двете проучвания сочат, че виденията продължават между една секунда и пет минути при
повече от 80% от умиращите. Но пациентите от 2005 г. през последните три дни от живота си твърдяха,
че през цялото време в стаята има поне един ангел или духовно същество. Часове преди смъртта
отбелязваха, че броят на безплътните създания нараства значително, до около 15-20.
? През 1961 г. се твърдяло, че целта на духовните същества е да помогнат на пациента да
премине отвъд. Проучването от 2005 г. разкри, че духовни същества или покойни близки идват, за да
помогнат на умиращия при прегледа на живота му, и че щом бъде постигнато разбиране, той ще бъдат
отведен в царството небесно. При пациенти, умиращи с големи неразрешени проблеми, или близки,
отказващи да приемат кончината им, е нужно от два до четири пъти по-дълго време, за да отпътуват от
този свят. Трима от всеки четирима такива пациенти умират спокойно.
? И двете проучвания сочат, че интервалът между първите видения и смъртта е приблизително
четири седмици.
? И двете проучвания сочат, че над 50% от безплътните създания са от мъжки пол и
приблизително 40% – от женски. По-малко от 5% говорят за безполови същества.
? Типове видения и процент пациенти, които са ги имали:
? Бог или Исус (30% от пациентите и при двете проучвания).
? Ангели (20% през 1961 г.; 90% през 2005 г.)
? Зли създания (3% през 1961 г.; 5% през 2005 г.)
? И двете проучвания сочат, че над 80% от пациентите добиват яснота на ума в присъствието
на духовни същества обикновено 3-4 дни, преди да умрат.
Човек може да заключи, че тези и други тенденции подкрепят хипотезата за отвъдния живот. Тези
резултати са потвърдени, но са нужни още изследвания за допълване на откритията и по-обективни
биохимични и радиологични параметри. Доктор Брус Грейсън, директор на Катедрата за перцептуални
изследвания в Медицинския факултет на университета във Вирджиния, в момента започва подобен
проект с хоспис пациенти.
БИБЛИОГРАФИЯ
Барет, У. Ф. Видения на смъртното легло. Лондон: Метуен, 1926.
Грейсън, Б. и Флин, К. П. Преживявания на границата на смъртта: проблеми и перспективи.
Спрингфийлд, ил. Чарлз Томас
Дукас, С. Дж. Критичен поглед върху твърденията за живот след смъртта. Спрингфийлд, ил.
Чарлз Томас, 1961.
За децата и смъртта. Ню Йорк: Макмилън Ко.. 1983. За смъртта и умиращите. Ню Йорк:
Макмилън Ко., 1969.
Кар, Д. Б. Патология на причинената от стрес дисфункция на лимбичната система: хипотеза, свързана с преживяванията на границата на смъртта. В редакцията на Б. Грейсън и К. П. Флин: Преживявания на границата на смъртта: проблеми и перспективи. Спрингфийлд, ил. Чарлз Томас, 1984,
125-139
Кюблър-Рос, Е. Смъртта: последният етап на израстване. Енгълуд Клифс, Ню Джърси:
Прентис-Хол Инк., 1975.
Лекари и медицински сестри разказват за наблюдения на умиращи: културна съпоставка. Издание
www.spiralata.net 73
на Американското дружество за изследване на свръхестественото, 71. 1977. 237-259.
Маслоу, A. X. Религии, ценности и духовни преживявания. Ню Йорк: Викинг Прес, 1970.
Мервдит, Денис. За „Космическата корекция“ на Карл Сейгън и мечтите за откриване на
извънземен живот. Сайънс Дайджест, юни 1979.
Муди, Р. А. Живот след живота, Атланта, Джорджия: Мокингбърд Букс, 1975.
Осис, К. Лекари и медицински сестри разказват за наблюдения на умиращи. Ню Йорк:
Парапсихоло- гическа фондация, 1961.
Осис, К. и Харалдсън, К.. В часа на смъртта. Ню Хей- вън, Кънектикът: Хейстингс Хаус, 1997.
Ринг, К. Живот в смъртта. Научно изследване за преживявания на границата на смъртта. Ню
Йорк: Ка- уърд, Маккан и Джогигън, 1980.
Харт, X. Загадката на оцеляването, Спрингфийлд, ил. Чарлз Томас, 1959.
Хъксли, А. Рай и Ад. Ню Йорк: Харпър&Роу, 1955.
ЗА АВТОРА
Доктор Джон ЛЕРМА понастоящем е консултант на няколко хосписа и палиативни отделения в
Хюстън и Сан Антонио, Тексас. Широкоизвестен е със своето състрадателно и грижовно отношение
към стотици пациенти, умиращи от неизлечими заболявалия, както и с подхода си като медицински
директор на международно признатия хоспис стационар в Медицинския център на Хюстън, Тексас.
Тъй като стационарът се намира в сърцето на най-големия медицински център в света, той работи в
тясно сътрудничество с болницата „Андерсън“ – водещ в света онкологичен институт за изследвания и
обучение.
След като завършва фармацевтика в Тексаския университет в Остин, постъпва в медицинския
факултет в Сан Антонио и по-късно специализира вътрешна медицина. През последните десет години
кариерата му е съсредоточена в областта на хоспис и палиативната медицина.
Притежаващ специалности по вътрешна и палиативна медицина, доктор Лерма е известен със
състраданието си към умиращи пациенти, както и с проучванията си за предсмъртните преживявания.
Успоредно с работата си в Медицинския център на Хюстън е и преподавател по палиативна медицина
на студенти, стажанти и специализанти по гериатрия, онкология и палиативна медицина в няколко
института. Като международен лектор е получил признание с емблематичната си лекция
„Предсмъртни преживявания: погледът на един хоспис лекар върху духовността и умиращите“. Често
гостува на местни, национални и чуждестранни медии. Доктор Лерма е основател на нестопанско сдружение, наречено „Сърца без граници“, което ще популяризира хоспис идеята в райони на Южна
Америка с недостатъчно медицинско обслужване. Настоящият проект на организацията му е свикване
на хоспис екип, който ще пътува до няколко мексикански и южноамерикански града, за да помогне на
властите и лекарите за създаването на този прекрасен дар – хосписа.
Истински истории за срещи с ангели и видения от отвъдното
Какво виждат хората на прага на смъртта?
Д-р Джон Лерма, ръководител на хосписа към най-големия в света медицински център в Хюстън,
отговаря на този въпрос в книгата си „Пътуване към светлината“. В нея той е събрал множество
свидетелства за предсмъртните преживявания на неизлечимо болни пациенти. Историите на тези хора,
различни като характер и съдба, си приличат по едно: всички те са получили утеха и безусловна любов
от божествени създания, които описват като ангели и архангели.
В книгата ще прочетете трогателната история на едно дете, чието отношение към смъртта
преобразява околните. Ще узнаете какви са виденията на един заклет атеист. Ще ви разтърси
предсмъртната изповед на нацист, отговорен за убийството на хиляди хора. Ще разберете как смъртта
на свещеник може да бъде вдъхновяваща. Ще станете свидетели на предсмъртното разкаяние на сериен
убиец…
Равносметката, която човек прави в последните си дни в светлината на вечността, води до духовна
трансформация не само у самия умиращ, но и в хората, станали свидетели на този велик преход.
Превод от английски Валентина Атанасова-Арнаудова
Това са няколко цели книги за живота след смъртта. Мога да ви помогнат да разберете, че популярното клише “никой не се е върнал, за да каже” е лъжа, следствие на невежество и незаинтересованост от темата.
ЖИВОТ СЛЕД ЖИВОТА – Д-Р РЕЙМЪНД МУУДИ (за четене тук в сайта) – първият, най-авторитетен и най-известен световен популяризатор на по темата за изживяванията на границата на смъртта в болнични условия. Задължителна книга.
ПЪТЯТ НА ДУШИТЕ – НА Д-Р МАЙКЪЛ НЮТЪН (изтегли в word) или (чети тук в сайта)
Това е най-интересната и подробна книга с описание какво представлява животът след смъртта. Д-р Нютън е хипнотерапевт, който описва общото между спомените на стотици свои клиенти, поставени в дълбока хипноза, за техният период между отделните им прераждания. Д-р Нютън е основал институт и обучил стотици хипнотерапевти, които прилагат неговата терапия по целия свят.
СЛЕДИТЕ НА ДУШИТЕ – Д-Р МАКЪЛ НЮТЪН – книга втора по темата
ЖИВОТ МЕЖДУ ПРЕРАЖДАНИЯТА – Д-Р МАЙКЪЛ НЮТЪН – това е ръководство за хипторапевти-регресионисти.
ЛЕЧИТЕЛИ ПРЕЗ ВРЕМЕТО – Д-Р Брайън Уайс – най-известният и сериозен изледовател на прераждането чрез хипнотерапия.
ВЕСТИТЕЛИ ОТ ОТВЪДНОТО – Д-р Брайън Уайс
Стъпки по пясъка на времето. Духовно израстване чрез познание за минали животи. Глен Уилистън, Джудит Джонстън – подобен хиптоерапевт на д-р Брайън Уайс, много интересна книга.
ПЪТУВАНЕ ИЗВЪН ТЯЛОТО – РОБЪРТ МОНРО – задължителен автор, най-известният, който е разказвал подробно своите извънтелесни изживявания и пътешествия в други светове.
ПРИКЛЮЧЕНИЯ ИЗВЪН ТЯЛОТО Как да пътуваме извън тялото си УИЛЯМ БУЛМАН
РАЗКАЗИ НА ХОРА ЗА ПРЕЖИВЯВАНИЯТА ИМ БЛИЗКИ ДО СМЪРТТА
Преведени на български преживявания близки до смъртта (80 страници) от изчезналия вече сайт http://nde-bg.net Това е некомерсиален превод на много разкази от първо лице на хора, които един българин беше събрал от интернет и публикувал в своя сайт. Няма авторска редакция, няма коментар на преживяванията, нито обобщаване и тълкуването им, тъй че това е един от най-ценните ресурси по темата живот след смъртта на български език.
ОТВЪД ВРАТАТА НА СМЪРТТА – Д-Р МОРИЛ РОЛИНГС – критик на някои от възгледите на д-р Реймънд Мууди. Направил подобно изследване на изживяванията на хората.
РАЗГОВОРИ С НЕБЕСАТА – ДЖЕЙМС ВАН ПРААГ – Талантлив медиум, който описва своя живот и много доказателства, че наистина общува с покойните близки на хората. Гост на много телевизионни предавания и консултант на хотови телевизионни сериали. Вероятно един от най-добрите живи медиуми днес.
ДОКОСВАНЕ ДО НЕБЕСАТА – ДЖЕЙМС ВАН ПРААГ – прекрасна книга.
КОГАТО ДУХОВЕТЕ ГОВОРЯТ – МЕРИ АН УИНКОВСКИ
ОТВЪДНИЯТ СВЯТ – Линда Уилямсън – много човечен медиум, подробна книга, исторически и фактологичено добра по темата спиритизъм.
КАК ДА СЕ СВЪРЗВАМЕ С ОТВЪДНИЯ СВЯТ – Линда Уилямсън
ШИКО ШАВИЕР – четири книги – това е популярен бразилски медиум, книгите са преведени и предоставени безкористно от Павлина Николова
НЕЗАВЪРШЕНА СИМФОНИЯ – Розмари Браун – феноменален медиум без никакво музикално образование, пишещ от името на покойни композитори нови, сложни творби, досущ в техния стил
КНИГА НА ДУХОВЕТЕ – Алън Кардек – освновоположник на спиритизма.
КНИГА НА МЕДИУМИТЕ -Алън Кардек
ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА РАЯ – Д-Р ИБЪН АЛЕКЗАНДЪР
КАРТА НА РАЯ – Д-Р ИБЪН АЛЕКЗАНДЪР
ЧОВЕКЪТ И НЕГОВИТЕ ТЕЛА – Ани Безънт – сбито учение на теософите за отвъдното.
ВСЕОБЩАТА РЕЛИГИЯ – Ани Безънт – сбито учение на теософите за отвъдното.
ЖИВОТ СЛЕД СМЪРТТА И СВЕТЪТ ОТВЪД – ДЖЕЙМИ РАНДЪЛС И ПИТЪР ХЪФ
ЖИВОТ ОТ ДРУГАТА СТРАНА – Силвия Браун – поулярен медиум днес.
Една от най-популярните книги за живота след смъртта в България. Дала утеха е смисъл на хиляди хора.
ПЪТЯТ НА ДУШИТЕ – НА Д-Р МАЙКЪЛ НЮТЪН (изтегли в word) или (чети тук в сайта)
Приятелите на Иисус са били готови да търпят бой, а след това и да бъдат убити, но не и да признаят,че не е възкръснал и да се отрекат… Тома Неверни и доста още са били очевидци…
Примерно Петър Риболовеца като му казали, че и него ще го разпънат на кръст, той поискал да е разпнат надолу с главата, щото не бил достоен да бъде убит подобно на своя учител…Оттам и всички блек метъли до днес с обърнатите кръстове са фенове на апостол Петър…
За жалост има известни основания да се съмняваме, щото е било отдавна, а самоубийци заради кауза е имало много винаги…
Но дори Иисус да е измислена история, братя и сестри, влиянието Му върху човечеството е толкова голямо, че при този вариант се оказва, че тая история е много по-велика, отколкото ако е мо-тамо исторически разказ… Ако Иисус не е историческа личност, то Неговата проповед на планината трябва да е вдъхновена от самият Бог
КАК ДА ЧУВАТЕ ВАШИТЕ АНГЕЛИ
Дорийн Върчу
Въведение
Кратка бележка за тази книга
Първоначално по-голямата част от материала, изложен тук, беше предназначен за книгата „Послания от нашите ангели“. Но тъй като тя бе насочена главно към информацията, получена чрез ченълинг от Ангелското царство, указанията за контакт с ангелите бяха съобщени едва в края, а аз винаги съм искала да напиша отделна книга по този въпрос.
Тази книга е задължително четиво за моите ученици по ангелска терапия, които искат да получат диплома. Тук са систематизирани много от процесите, провеждани на моите курсове, както и на някои еднодневни семинари.
Виждам ясно бъдещето на нашата планета и то е много добро. Виждам как всеки се вслушва в нежните напътствия на своите ангели и в резултат от това става по-спокоен, здрав и щастлив. В предишната си работа като психотерапевт се убедих, че най-бързият начин да постигнем вътрешен мир и щастие е да следваме съветите на своите ангели-пазители. Техните лечителски способности надминават всички създадени от хората лечебни методи, които съм изучавала в университета и в клиничната си практика. Моля всеки от вас да отдели време да се вслуша в своите ангели.
От 1995 г. насам аз провеждам семинари по цял свят, в които уча хората да се свързват, да чуват и да лекуват с помощта на ангелите. Изнасяла съм лекции пред най-различна аудитория, с всякаква подготовка и възраст. Тази книга е резултат от натрупания опит. Установих, че всеки има способността да чува ангелите, стига да се довери и да изостави съмненията. Ако използвате методите, които съм описала, и вие ще можете да го направите.
Духом съм с вас на всяка крачка по пътя!
С любов и ангелска благословия,
Дорийн Върчу
Глава 1
КОИ СА АНГЕЛИТЕ
Думата „ангел“ означава „вестител“. Ангелите носят послания от Божествения разум на нашия Създател. Те са дарове от Бог за нас, изпратени да ни помагат да не забравяме Божествената си природа, да обичаме и да бъдем добри, да откриваме и развиваме способностите, за да направим този свят по-хубав, както и да ни пазят от беди, преди да ни е дошло времето. Освен това те ни напътстват и в други области – лични взаимоотношения, здраве, професия и дори финансово състояние.
Нашите ангели са с нас, за да реализират Божествения план за хармоничен живот. Те ни помагат да постигнем покой, така че накрая всички ще живеем сред спокойни и умиротворени хора, което означава да създадем един мирен свят. Тъкмо затова ангелите искат да ни сътрудничат по всякакъв начин, за да постигнем този вътрешен мир.
КОГАТО НАСТЪПИ ЧАСЪТ ДА НАПУСНЕМ ТОЗИ СВЯТ
В работата ми като медиум и ясновидка, която разговаря с мъртвите, и като изследовател, прегледал стотици случаи на близки до смъртта преживявания, съм се убедила, че не можем да умрем, преди да ни е дошло времето. Можем да злоупотребяваме с живота си, да минем на крачка от смъртта, но тя не ще почука на вратата ни преждевременно.
Преди въплъщението всеки от нас съставя план за бъдещия си живот. В него се включва: житейската мисия /например, дали ще бъде писател, лечител, музикант, учител и т.н./. Освен това набелязваме някои от най-важните „критични точки” и взаимоотношения.
Това не е философия на фатализма. Всички ние избираме „критични точки”, преди да дойдем на Земята – тук законът за свободната воля е изцяло в сила. Освен това планираме предварително целия си живот – би било твърде скучно! Не, ние просто набелязваме най-важните моменти и някои основни теми, например уроците, които ще научим по време на въплъщението /да речем, търпение или състрадание/.
Наред с това определяме два, три или повече възрастови периода, в които ще напуснем физическия свят и ще се върнем в Небесния си дом, например на 18, 47 и 89 години. И щом навършим тази възраст, обикновено стигаме до някаква „пресечна точка” /застрашаваща живота злополука, болест или мисли за самоубийство/, когато ни се дава възможност за избор: дали да се върнем в рая или да останем тук. Повечето хора предпочитат да продължат да живеят, за да бъдат със земните си семейства още едно или две поколения. Но други са планирали да си тръгнат по-рано, затова се завръщат у дома, преди телата им да достигнат пълна зрялост. Дори физически да изглеждат малки, когато напускат земния свят, техните души могат да бъдат дори по-стари от вашата или моята.
Мъдрият водач вътре във вас си спомня на каква възраст сте се договорили да си отидете. Можете да го разберете, ако просто попитате Висшия си Аз: „На колко години ще бъда, когато напусна физическото си тяло?” Повечето хора автоматично ще чуят /с вътрешния си слух/ три цифри. Някои ще ги видят пред себе си, а трети няма да разберат нищо – обикновено защото подсъзнателно не желаят да узнаят отговора.
Има и такива, които чуват някаква съвсем близка дата и нищо повече. Това може дза означава, че времето ви почти е изтекло, така и че егото ви се е развихрило и се опитва да ви изплаши. Все пак то функционира въз основа на страха. В 99 % от случаите ви очаква дълъг живот, но страхът ви пречи да чуете точната цифра. Отпуснете се, направете няколко дихателни упражнения и медитирайте – така ще получите точни отговори.
„Комисията”, която ни помага да съставим този план, включва съществата, които ще бъдат с нас като наши ангели-пазители и духовни водачи. Всеки от нас има поне двама ангели-пазители от раждането до смъртта; освен това имаме поне един духовен водач – обикновено са повече. Ангелите-пазители са същества, които никога не са се инкарнирали в човешки тела /освен като въплътени ангели – тази тема излиза от рамките на настоящата книга, но можете да прочетете за това в „Земните ангели”/. Духовните водачи обикновено са ваши починали близки. В детството ви това са роднини, които са умрели, преди да се родите.
Тези същества ни помагат да вървим по пътя си, да осъществим житейската си мисия и да научим уроците си. Освен това те следят да не злоупотребяваме с живота и телата си и ще се намесят без нашето разрешение, ако има опасност да загинем, преди да ни е дошло времето. Когато навлезем в „критичен период” и имаме право на избор, ангелите и водачите ни помагат да го направим. Обикновено решаваме да останем до следващата „критична точка”, ако не сме изпълнили житейската си мисия, не сме научили уроците си и особено ако живеем с любими хора.
Научих от личен опит, че ангелите могат да ни помогнат толкова, колкото им позволим. През 1995 г. един висок и ясен мъжки глас ме предупреди, че ако не вдигна гюрука на автомобила си, някой ще ми го открадне. По ред причини не последвах съвета му и само след час се сблъсках с въоръжения крадец. Тогава ангелите ми казаха да закрещя с всички сили. Този път ги послушах и писъците ми привлякоха хора, които ми се притекоха на помощ.
Ив двата случая, когато ангелите се опитаха да ми помогнат, аз имах избора да ги послушам или да ги пренебрегна. Ако бях отхвърлила и втория съвет: „Крещи колкото ти глас държи”, не знам дали щях да бъда още жива. Но знам едно: поне щях да бъда сигурна, че ангелите са направили всичко възможно да се намесят и да предотвратят смъртта ми. Всеки, с когото съм разговаряла, ми е разказвал, че е имал същото право на свободен избор – както хората, които са се докосвали до смъртта, така и онези, които са се предали и сега ми говорят от другата страна.
АНГЕЛИ – ПАЗИТЕЛИ
Напомням ви, че ангелите – пазители са прикрепени към вас през целия ви живот. Пак повтарям, че те не са живели на Земята в човешки тела, освен ако не са били „въплътени ангели” /тези същества приемат човешка форма за кратко време или за един живот/.
Всеки има поне двама ангели-пазители, независимо от своята вяра, характер и начин на живот – друг е въпросът, обаче, дали ги слуша и доколко. Единият ангел е насочен към външния свят и ви „побутва с лакът” да вземате такива решения, че да се реализирате по най-добрия възможен начин. Той/тя познава вашите таланти и потенциал и ви насърчава да светите ярко във всяко отношение. /Малко по-нататък ще говорим за пола на ангелите./
Другият ангел-пазител е много по-тих като глас и енергия. Той/тя ви утешава, когато сте тъжни, самотни или разочаровани. Прегръща ви, когато не можете да намерите работата или жилището, които отчаяно желаете, и ви успокоява, ако любимият и не дойде на среща в петък вечер.
Може да имате и повече от двама ангели-пазители – много от хората, които познавам, имат цяла група край себе си. Но наблюденията ми включват най-вече участниците в моите семинари и хора, които по принцип почитат ангелите и ги привличат към себе си. Това не означава, че ангелите са пристрастни и се стараят да угодят на почитателите си; просто онези, които са „ангелски” настроени, по-често ги молят за помощ. Тези молби винаги намират отклик, независимо кой ги е отправил.
Нашите ангели наистина имат мъжки и женски енергии и затова изглеждат и действат като мъже и жени. Но всеки от нас има група от Божествени спътници с различно пропорционално съотношение между мъжете и жените. Затова вие можете да имате три мъжки ангела и един женски, а сестра ви – два женски.
Всички ангели наистина имат криле и изглеждат като небесни същества. Приличат много на изображенията от ренесансовите картини, чиито репродукции можете да видите на коледните картички и в религиозното изкуство. Доколкото знам, те не ги използват за придвижване – никога не съм виждала ангел да пърха с криле. Но съм виждала как обгръщат хората с тях, за да ги успокоят – според моя личен опит, това е единственото им предназначение.
Веднъж ангелите ми казаха, че единствената причина да имат криле е заради очакванията на хората на Запад. Обясниха ми, че първите художници, които рисували ангели, са взели светлинната им аура за криле, затова са ги надарили с тези атрибути върху картините си, а те са започнали да се появяват пред хората в този вид, за да знаят, че това са именно техните ангели.
Интересното е, че ангелите-пазители край хората, които изповядват източни религии, например будизъм или индуизъм, обикновено нямат криле. Техните ангели приличат повече на бодхисатви /извисени същества, постигнали просветление/, но изпълняват същата роля като западните: да обичат, закрилят и напътстват човек, към когото са прикрепени. Изключение правят единствено ориентираните към Изтока хора с еклектични убеждения или последователи на движението Нова епоха. Около тях има голяма група духовни помощници. Обикновено те им казват: „Призовах всички от Небето да дойдат при мен и да ми помагат!”
АРХАНГЕЛИ
Архангелите са наставници на ангелите-пазители. Обикновено са по-големи, по-силни и могъщи. В различните религиозни системи се изброяват четири, седем или безкраен брой архангели. В близко бъдеще предстои да се срещнем с още архангели – ще бъде като откриване на нова планета или планетна система.
Архангелите не принадлежат на определена религия. Те помагат на всеки, независимо дали е последовател на някаква вяра или не е религиозен. Могат да дойдат при всеки от нас – поотделно и едновременно, защото съществуват отвъд ограниченията на пространството и времето. Представете си какъв би бил животът ви, ако можехте да бъдете на няколко места едновременно! Е, ангелите казват, че единствената причина, поради която не го правим, е защото сме убедени, че можем да бъдем само на едно място в дадено време. Според тях, скоро ще се научим да преодоляваме всяко ограничение.
Подчертавам това по една важна причина: някои хора се притесняват, че ако призоват архангел Михаил, например може да го отклонят от някоя „по-важна” задача. Ето как проектираме върху тях своите човешки ограничения! Истината е, че архангелите и Извисените учители могат да дойдат при всеки, който потърси тяхната помощ, и да имат уникално преживяване с конкретния човек. Знайте, че можете да призовете архангелите, като ги помолите мислено да ви помогнат. Няма нужда да произнасяте никаква специална или канонична молитва.
Точният брой на архангелите варира в зависимост от религиозната система или свещения текст. В Библията, Корана, Евангелие от Леви, Кабала, Трета книга на Енох и в съчинение на Дионисий Ареопагит се назовават и описват различен брой архангели.
Достатъчно е да кажем, че има много архангели, въпреки че в моите книги и на семинарите обикновено се спирам на Михаил, Рафаил, Уриил и Гавраил. Но напоследък и другите ме подтикват да ги поканя в живота и работата си, затова предлагам допълнителна информация за архангелите и как бихте могли да общувате с тях. По време на тези разговори разбрах, че те са от различен пол. Тъй като ангелите и архангелите нямат физически тела, „полът” им се отнася най-вече до тяхната енергия и специализация. Например, архангел Михаил притежава могъщата сила на закрилник , което е твърде мъжко качество, докато Йофиел обича красотата, което я прави много женствена.
Архангел Азраел – името му означава „на когото Бог помага”. Понякога го наричат „Ангела на Смъртта”, защото идва при хората в мига на тяхната физическа смърт и ги съпровожда до Отвъдното. Помага на душите, току-що преминали от другата страна, да се почувстват успокоени и много обичани. Този архангел напътства свещенослужителите от всички религии и духовните учители. Призовете Азраел при починал или умиращ близък. Освен това той може да ви помогне в официалната или неофициалната ви работа като свещенослужител.
Архангел Ариел – името й означава „лъв или лъвица Божия”. Наричат я Архангел на Земята, защото работи неуморно за доброто на планетата. Тя се грижи за царството на елементалите и помага при лечението на животните, особено в дивата природа. Призовете Ариел, за да се запознаете по-отблизо с феите и другите вълшебни същества, да помогнете за опазването на околната среда или да излекувате ранена птичка или друго диво животно.
Архангел Гавраил – името й означава „Бог е моята сила”. В ранните ренесансови картини Гавраил е изобразявана като жена, но в по-късните религиозни текстове за нея пише в мъжки род /вероятно поради радикалните промени на свещените текстове, приети на Никейския събор/. Тя е ангел-вестител и помага на всички земни посланици – писатели, учители, журналисти. Призовете Гавраил да ви помогне да се справите със страховете си и склонността да се помайвате и отлагате, когато ви предстои ново начинание в областта на комуникациите, както и при всичко, свързано със зачеване, осиновяване, бременност, и ранно детство.
Архангел Задкиел – името му означава „Божия справедливост”. От стари времена се почита като ангел на добрата памет и заедно с Уриил е прекрасен помощник на учениците и студентите. Призовете Задкиел да ви помогне, когато трябва да си спомните нещо, включително собствената си Божественост.
Архангел Йеремиел – името му означава „Божия милост”. Той е вдъхновител, който ни мотивира да посветим себе си на духовността и служенето. Освен това ни помага в процеса на постигане на Божествената мъдрост. Призовете Йеремиел, ако се чувствате „заседнали” по духовния си път и когато се нуждаете от повече ентусиазъм във връзка с духовното си развитие и Божествената си мисия. Той ще ви утеши в процеса на емоционално лечение. Освен това ще ви бъде много полезен, ако имате проблеми с прошката.
Архангел Йофиел – името й означава „Божия красота”. Тя е покровителка на хората на изкуството и ни помага да открием и поддържаме красотата в живота си. Призовете я, преди да се заемете с някакъв творчески проект. Тъй като едно от призванията на Йофиел е да направи планетата по-красива чрез изчистване на замърсената околна среда, можете да я помолите да ви постави задачи във връзка с тази толкова важна мисия. Освен това аз наричам Йофиел „ангела на фън шуй”, защото тя може да ви помогне да оправите хаоса в офиса, жилището и дори в живота си като цяло.
Архангел Метатрон – името му означава „ангел на Присъствието”. Смятат го за най-младия и най-високия на ръст сред архангелите. Той е един от двамата архангели, които някога са живели на Земята като хора /бил е пророкът Енох/. Двамата с Дева Мария работят заедно в помощ на децата – както на живите, така и на починалите. Призовете Метатрон, когато имате нужда от всякаква помощ, свързана с деца. Често той се намесва, за да помогне на младите да развият своето духовно разбиране и осъзнаване. Освен това се грижи кристалните и индиговите деца да не потискат духовните си дарби и да се справят в училище, у дома и в други области на живота.
Архангел Михаил – името му означава „който е като Бог” или „който прилича на Бога”. Той е архангелът, който освобождава Земята и нейните обитатели от въздействието на страха. Освен това е покровител на полицаите и дава на всички нас кураж и твърдост да следваме своята истина и да изпълним Божествената си мисия. Призовете Михаил, ако се чувствате застрашени или се притеснявате за личната си сигурност и Божественото си предназначение, или правите важни промени в живота си. Също така можете да го повикате да ви помогне да поправите всякакви механични и електрически уреди. Наред с това архангел Михаил може да ви съдейства да си спомните житейската си мисия и да ви даде кураж да я следвате.
Архангел Рагуел – името му означава „приятел на Бога”. Често го наричат „ангелът на справедливостта и честността” и закрилник на преследваните. Повикайте го на помощ, когато усещате, че някой ви потиска или манипулира. Рагуел ще се намеси, като ви даде съвет как да постигнете равновесие на силите и да получите справедливост в личния и социалния си живот. Можете също така да го призовете в защита на друг човек, към когото се отнасят несправедливо. Освен това той ще ви помогне да хармонизирате личните си взаимоотношения.
Архангел Разиел – името му означава „тайната на Бога”. Твърди се, че стои толкова близо до Бог, че чува всички Негови разговори за вселенските тайни и мистерии. Той записал тези тайни и ги дал на Адам; накрая ръкописът попаднал в ръцете на пророците Енох и Самуил. Призовете Разиел, когато искате да разберете някакъв езотеричен материал /включително вашите сънища/ или да практикувате алхимията на проявлението.
Архангел Рафаил – името му означава „Бог лекува”. Той отговаря за лечението на физическо ниво и помага на всички, които се грижат за здравето и доброто самочувствие на хората; това включва и онези, които още не упражняват активно такава дейност. Призовете Рафаил при всяко заболяване или травма – за вас, за друг човек, дори за животно. Помолете го да ви помага в лечителската работа, включително за обучение и организиране на частна практика. Наред с това, архангел Рафаил помага на пътешествениците, затова го помолете да ви осигури безопасно и спокойно пътуване.
Архангел Сандалфон – името му означава „брат”, защото също като архангел Метатрон, и той някога е бил човек /пророк Илия/, възнесъл се в архангелските селения. Сандалфон е архангелът на музиката и молитвите. Той помага на архангел Михаил за премахването на страха и неговите последици /чрез музика/. Пуснете си успокояваща музика и го призовете да ви помогне при всякакви духовни неясноти.
Архангел Уриил – името му означава „Бог е светлина”. Това небесно същество облива със светлина всякакви тревожни ситуации и озарява нашите способности да се справим с проблема. Призовете Уриил, когато попаднете в задънена улица, когато трябва да премислите нещата ясно и да намерите отговорите. Освен това той помага на учениците и студентите, както и на всички, които имат нужда от интелектуална помощ.
Архангел Хамуел – името му означава „онзи, който вижда Бог”. Той ни помага във важни периоди в живота. Призовете го, за да си намерите нов романтичен партньор, нови приятели, нова работа или изгубена вещ. Щом попаднете в новата ситуация, той ще ви помогне да я изградите и поддържате. Затова го попитайте дали има нужда да коригирате някакво недоразумение в личните или служебните си взаимоотношения.
Архангел Ханиел – името му означава „Божия благодат”. Призовете този архангел, когато искате повече благодат и грациозност в живота си /мир, ведрост, весела компания от добри приятели, красота, хармония и т.н./. Можете също така да поискате помощ преди всяко начинание, в което искате да бъдете въплъщение на изискаността, например при важно представяне, интервю за работа или първа среща.
ИЗВИСЕНИ УЧИТЕЛИ
Това са същества, живели на Земята като велики лидери, учители и лечители. Те продължават да ни помагат от сегашната си по-висша перспектива в духовния свят. Сред тях има известни имена, като Исус, Буда, Мойсей, Куан Ин, Дева Мария, Йогананда и много светци; и не толкова известни, като например йоги, победили физическите ограничения по време на човешкия си живот, първооткриватели и безименни герои. С огромна като самия живот любов в сърцата си и безмерно себеотрицание, те помагат на всички, които ги призоват. В книгата си „Архангели и Извисени учители” /на бълг. ез. от изд. Аратрон, София, 2009. Бел.прев./ описвам подробно някои от тези същества и обяснявам как може да се работи с всяко от тях.
ПРИРОДНИ АНГЕЛИ
Често ги наричат феи, елементали или деви, но те са също толкова Божествени ангелски същества, колкото ангелите-пазители и архангелите. Хората обаче гледат на тях с подозрение, затова обикновено не ги зачитат и не ги разбират. Неотдавна влязох в голяма книжарница и с удоволствие забелязах много книги за ангели на един рафт, специално означен с табела „Ангели”. Учудих се къде са книгите за вълшебните същества? Огледах целия сектор с литература за Новата епоха и на духовна тематика, но не намерих нито една. Накрая ги открих в обширен раздел под рубриката „Митология”. Стана ми мъчно за феите и разбрах защо ми беше поставена задачата да разказвам за техния свят в моите книги и на семинарите.
В най-добрия случай вълшебните същества се смятат за пакостливи, в най-лошия – за създания на злото. За разлика от ангелите и архангелите, те имат его. Те са по-плътни ангели, които живеят близо до Земята, а нали в крайна сметка всички, които пребивават тук, обикновено притежават земни личностни черти.
Природните ангели, включително феите и другите вълшебни същества, помагат на Бог, като се грижат за околната среда. Те наблюдават земната атмосфера, сушата, водните басейни и животните. Ако сте човек, който уважава околната среда, например рециклирате отпадъците или събирате боклуците, феите ще се отнасят към вас с голямо уважение. Ако отидете още по-далеч, например отнасяте се с любов към животните и използвате нетоксични почистващи препарати, тези духове с удоволствие ще искат да се запознаят и работят с вас.
Природните ангели сканират всеки човек, с когото влизат в контакт, и мигновено разбират доколко е посветен на екологичната кауза. Щом започнете да общувате с тях, те ще се опитат да ви привлекат за участие в тяхната мисия за спасяване на нашия свят.
Онези, чиято житейска мисия е свързана със спасяването на животните или околната среда, често имат за спътници феи или други елементали, които им служат като ангели. Те съпровождат хората заедно с личните им ангели-пазители и водачи. Опитът ми показва, че те се държат доста добре и не се намесват в съдбата или свободната воля на човешките същества. Намесата им обикновено се свежда до това, да ги подтикват да се заемат с някаква екологична кауза или физически упражнения. Можете да прочетете повече за елементалите в моята книга „Всичко за вълшебните същества”.
ЗА НАШИТЕ ПОЧИНАЛИ БЛИЗКИ
Ако сте загубили близки хора, има вероятност те да ви посещават след смъртта си и дори да бъдат през цялото време с вас.в крайна сметка, наред с ангелите, архангелите, Извисените учители вие имате помощници в лицето на починалите си близки. Това могат да бъдат роднини, които са си отишли, преди да се родите, хора, с които сте тясно свързани, или личности от вашето минало, които могат да ви научат на специални умения, необходими за житейската ви мисия.
Когато хората напуснат това измерение, получават възможност да служат, като продължат личното си духовно израстване и като помагат на другите. Някои доброволно решават да станат водачи на любимите си хора, които продължават да живеят на Земята. Обикновено предпочитат да останат до края на физическия живот на тези, за които се грижат. Времето тече различно на небето, затова вие можете да живеете 90 години, но за душите в отвъдното този период изглежда много по-кратък.
Тези същества са с вас, защото ви обичат. Нещо повече, ако вашата житейска мисия е подобна на тяхната, те стоят наблизо, за да могат по този начин да довършат работата си чрез вас, ако не са успели, докато са били във физическите си тела. Ако носите името на скъпата си починала леля Анет, има вероятност тя да е ваш духовен водач. Съименниците почти винаги остават заедно. Може би родителите са ви нарекли така, защото интуитивно са усещали, че имате сходни духовни пътища с леля си.
Когато покойната леля Анет реши да бъде ваш духовен водач, най-напред трябва да премине обучение – нещо като курс за духовен консултант. В това небесно училище тя се учи как да бъде край вас и да ви подкрепя, без да се намесва в свободната ви воля; как да пътува из астрала и същевременно да бъде „на вик разстояние” от вас, ако решите да я призовете на помощ. Разбира как да общува с вас чрез най-мощните ви канали за духовна комуникация, например сънища, вътрешен глас, предчувствия или интелектуални прозрения. Обучението за духовен водач не става изведнъж. По тази причина наскоро починалите ви близки не са край вас непрекъснато. За да ви бъдат на разположение денонощно, трябва да преминат сериозна подготовка.
Да кажем, че леля Анет е била много популярна журналистка във вестник, а вие сте начинаещ писател. Всъщност писането е част от вашата житейска мисия. И така, вие питате небесата: „Каква е мисията ми в живота?” – и леля ви телепатично ви насърчава да пишете. Разбира се, тя прави това, защото знае каква житейска задача ви е отредил Бог.
Понякога хората ме питат доколко е уместно да говорят с мъртвите. Дори ми цитират Тора, която заклеймява медиумите и общуването с отвъдния свят. Разбирам смисъла от подобни предупреждения, защото би било грешка да предадем съдбата си в ръцете на мъртвите – по същия начин не е редно да отстъпим контрола върху живота си на живите.
Нашият Висш Аз – в сътрудничество със Създателя – е онзи, който бихме искали да ръководи нещата. Нашите починали близки със сигурност могат да ни помогнат, но те не се превръщат автоматично в светци, ангели или психично развити същности, само защото душите им са преминали в отвъдното.
Но от друга страна, те могат да работят в единство с Бог, Светия Дух, Извисените учители и ангелите, за да ни помогнат да осъществим Божията воля /която е в пълен синхрон с намеренията на Висшия Аз/. Според мен, основната причина да общуваме с тези водачи е онази допълнителна помощ, която могат да ни предоставят, освен това по този начин поддържаме и задълбочаваме връзката си с тях.
Често ме питат дали не притесняваме починалите си близки, когато ги викаме на помощ. Ако не искат да бъдат обезпокоявани, те имат същото право да откажат, както и живите хора около нас. Но моят опит показва, че мъртвите обичат да помагат. В крайна сметка, в отвъдното те имат цялото време на света! И най-вече искат да ви помогнат, защото ви обичат.
АКО СТЕ ОСИНОВЕНИ
Често ме питат за духовните водачи на осиновените деца. Според моя личен опит, край тях има повече ангели и души на починали, отколкото при останалите. Осиновените винаги имат за духовен водач роднина от биологичното си семейство – не съм срещала изключение от това правило. Това може да бъде починал родител, брат, сестра, дядо, баба, леля, чичо и т.н. Няма значение дали осиновеният се е срещал някога с този роднина. Връзката съществува, независимо дали е била осъществена приживе.
Освен това осиновените имат за водачи членове и близки на приемното семейство, с което са прекарали живота си. Според мен, те получават повече ангели от другите хора с нормални семейства, за да ги закрилят и да им помогнат да се приспособят към промените в живота, свързани с осиновяването.
КАК ДА ЗАДЪЛБОЧИМ ВРЪЗКАТА С ПОЧИНАЛИТЕ СИ БЛИЗКИ
„Всичко наред ли е с моя починал близък? – непрекъснато чувам този въпрос. Хората го задават по една проста причина: страхуват се, че някой може да е попаднал „в ада” – буквално или метафорично. Но моят опит показва, че 90 % от починалите се чувстват много добре. Единствените им притеснения са свързани с вас и мен, особено ако сме потънали в дълбока скръб или сме изпаднали в пълна емоционална парализа. Те продължават живота си и искат същото от нас. Ако тъгата спъва духовното ви развитие и ви прави нещастни, близките ви от отвъдното се чувстват по същия начин.
Всъщност може да се каже, че единственият проблем, който имат повечето хора на небесата, сме … ние, живите! Ако продължим да живеем щастливо и продуктивно, нашите починали близки ще пеят радостно и ще празнуват.
Душите в отвъдното се чувстват прекрасно физически. Щом напуснат тялото си, с него си отиват всички болести, травми и недъзи. Душата е цяла и непокътната, в идеално здраве. Всеки запазва своята идентичност, но без болката и бремето на земните ограничения.
На небето душите се чувстват прекрасно и в емоционално отношение. Те не страдат от финансови проблеми, не са притиснати от времето, нямат грижи и тревоги /освен ако ние не ги заливаме с прекомерната си скръб и не ги дърпаме надолу емоционално/. Всеки на небето е свободен да си създаде каквато иска ситуация или условия – да пътува по света, да си направи хубава къща, да работи доброволно върху нещо, да прекарва известно време със семейството си и приятелите си /живи или умрели/.
„А ако моят починал близък ми е много ядосан?” – ме питат често. Хората се притесняват, че починалите им приятели и роднини са им сърдити, защото:
Не са били край умиращия в последните дни от живота му или когато е извършвал прехода.
Взели са решение да спрат апаратите за изкуствено поддържане на живота.
Направили са избор в живота си, който починалият не би одобрил.
Влезли са в конфликт с други членове на семейството по повод на някакво наследство.
Притесняват се, че са можели да предотвратят смъртта или по някакъв начин се чувстват виновни.
Не са открили или не са изпратили на съд човека, който според тях е виновен за смъртта на починалия /например убийство или катастрофа/.
Скарали са се с починалия малко преди смъртта му.
Истината е, че след хиляди сеанси с починали хора досега не съм попаднала на нито един, който да е ядосан на живите по изброените по-горе поводи. На небето душите се освобождават от повечето грижи, виждат много по-ясно истинските мотиви на хората, така че вашите починали близки разбират защо сте постъпили /или продължавате да постъпвате/ по определен начин. Те не ви съдят, а гледат на вас със състрадание и биха се намесили да коригират поведението ви /например наркотична зависимост/, ако виждат, че този живот ви убива или ви пречи да изпълните житейската си мисия.
И не се притеснявайте, че дядо ви гледа, когато сте под душа или се любите. Тези души не са воайори. Всъщност, има известни доказателства, че духовните водачи не ни виждат във физическия ни облик на Земята; онова, което възприемат, е нашата енергия и светлинните ни тела. Затова просто разбират какви са истинските ни мисли и чувства във всяка ситуация.
Тъй като духовните водачи са наясно какво чувствате и мислите, няма защо да криете тревогите си от тях. Да речем, изпитвате противоречиви чувства във връзка със смъртта на баща си. Бесни сте му, защото е пиел и пушел непрекъснато и така е предизвикал ранната си смърт. Но чувствате и вина, защото смятате, че е „грешно” да се ядосвате на умрял човек, особено на татко.
Баща ви знае точно как се чувствате, защото може да чете мислите ви и да проникне в сърцето ви от високата си перспектива на небето. Вашите починали близки ви молят да изчистите отношенията си с тях – да проведете сърдечен разговор за неотработения гняв, вина и притеснение. Можете да го направите, като напишете писмо на починалия човек, като му съобщите мислено всичко, което искате да му кажете или като му говорите гласно.
Бихте могли да общувате с починалите си близки винаги и навсякъде. Техните души не витаят в гробищата; те са свободни да пътуват из цялата Вселена. И не се притеснявайте, че ще ги безпокоите. Всеки би искал да оправи недовършените неща в една връзка, било то с живите или с мъртвите, затова починалите ви близки са не по-малко мотивирани от вас и с радост биха участвали в такъв разговор.
АНГЕЛИ – ЖИВОТНИ
Ще се изненадате ли, ако ви кажа, че сред починалите ви близки, които се грижат за вас, са и някои от вашите умрели домашни любимци? Вашето куче, котка, кон или друго животно, което сте обичали много, остава с вас след физическата си смърт. Връзката, която сте създали помежду си приживе, е като каишка, която го държи близо до вас за вечни времена, дълго след смъртта му.
На моите семинари споделям със слушателите си, че виждам кучета и котки, които тичат и си играят из залата. Обикновено бързо става ясно кое куче на кого е, защото те стоят край стопаните си. Тези срещи, на които слушателят разбира, че Шаро е още тук, са много емоционални и трогателни. Хората откриват, че домашният им любимец е запазил същия характер, външен вид и поведение, каквито е имал приживе. Ако животното е било игриво, много активно, приятелски настроено, добре дресирано или изключително кротко, то запазва тези качества и след физическата си смърт. Игривите кученца се ровят в етерни купчини от есенни листа или тичат след някоя топка. Не знам дали тези листа, топки и други играчки са плод на тяхното въображение.
Котките също стоят около стопаните си, въпреки че по принцип не се залепят толкова близо като кучетата, тъй като са независими същества, затова на семинарите ми е трудно да определя коя котка на кого е. просто ги описвам как изглеждат, докато тичат из помещението, и разчитам на собствениците да си ги „разпознаят”.
Много от моите слушатели съобщават, че са виждали или усещали присъствието на починалите си любимци. Например, може да усетите как котаракът Пухчо скача на леглото ви или кучето Рекси лежи на дивана. Дори бихте могли да го зърнете за миг с периферното си зрение да пресича стаята. Причината е, че ъгълчетата на очите ви са по-чувствителни към светлината и движението, отколкото в средата, затова често свръхсетивните образи се улавят по този начин. Но когато обърнете глава, за да видите образа фронтално, той сякаш изчезва.
Виждала съм няколко коня и дори едно морско свинче край стопаните си като ангели-пазители. Приживе те са били много обичани и след смъртта си продължават предано да стоят край „своите хора”. Животните ни помагат, като ни изпълват със своята Божествена любов, освен това ни правят компания, но обикновено единствено подсъзнанието ни е наясно с това.
Забелязвала съм и духове на тотемни животни. Това са орли, вълци и мечки, наредени в кръг около главата на човека, за да му дават закрила и природна мъдрост. /Можете да прочетете за духовете на животните в книгата „Животни на силата и животни – духовни водачи” от моя съпруг Стивън Фармър/.
Виждала съм и делфини край някои хора, които се занимават с океанография, също и еднорози, когато човекът е хармонично настроен към природата и царството на елементалите. Досега не съм срещала духче на златна рибка, но сигурно златните рибки минават през съвсем различен тунел от светлина след смъртта си, как мислите?
Можете да установите връзка с всичките си починали любими същества, с помощта на техниките, описани в тази книга.
ПОСЛАНИЯ НА ДЕЦАТА ОТ РАЯ
Няма нищо по-трагично от това, да кажеш „сбогом” на детето си, но душите на децата са живи в рая и водят там щастлив и осмислен живот. В продължение на няколко години ограничих частната си практика по ангелска терапия до безплатни сеанси с родители на починали деца. Научих много неща от разговорите си с душите на тези млади хора от отвъдното.
Загубата на дете предизвиква най-силното чувство за вина в сравнение с всичко друго, което съм срещала в практиката си. Повечето родители са обезумели от скръб и се питат дали са могли да предотвратят нещастието – или дали по някакъв начин не са предизвикали смъртта на детето си. Терзаят се от мисълта „Само ако бях…”: „Само ако бях забранил на Ейми да шофира онази нощ”, „Само ако бях обръщала повече внимание на Дан, когато ми казваше, че е нещастен”, или „Само ако бях по-строг и не бях позволил на Джейкъб да излиза толкова късно.”
Разбира се, ако се измъчвате така, няма да върнете детето си. Бих искала да споделя някои неща с вас с надеждата, че ще ви стане по-леко на сърцето.
Децата гледат на смъртта по различен начин. Петгодишните и по-малките не я виждат такава, каквато я виждаме ние. Затова е толкова трудно да обясним на едно малко дете, че някой от близките му си е отишъл завинаги. „Ама кога ще се върне дядо?”, пита то непрекъснато, въпреки че много пъти сте му обяснили, че дядо е на небето.
Следователно, когато бебетата и малките деца се преселят в отвъдното, те не разбират, че са мъртви. Та нали се чувстват живи и щастливи! Защо всички плачат?, чудят се те. Тъй като не осъзнават, че са мъртви, се втурват да помагат на опечалените роднини, като им носят етерни подаръци, за да ги развеселят. Веднъж провеждах сеанс с една майка, загубила четиригодишната си дъщеря. Жената се разрида безутешно. От духовния свят момиченцето започна да рисува небесни дъги, за да утеши мама. Докато й подаваше рисунките една по една, аз съобщавах на жената какво виждам.
Тя обичаше да рисува дъги, когато беше жива, – каза ми майката тъжно. – Знаеше, че те винаги ме караха да се усмихвам.
Децата на небето не таят гняв и обида. Никога не съм срещала починало дете /нито възрастен/, което да обвинява другиго за своята смърт. Дори жертвите на насилствена смърт прощават на своите убийци, защото осъзнават, че гневът само ги наранява. Убитият може да помогне на живите да осъдят престъпника, но не заради отмъщението, а за да му попречат да отнеме друг живот.
Абортираните деца не обвиняватродителите си, освен това не осъзнават, че са мъртви. Всъщност душите на децата, които не са се развили като жизнеспособен зародиш и не са били родени поради аборт, помятане или мъртво раждане, стоят край майките си. Такова дете заема „първо място на опашката” за следващото тяло, заченато в утробата на майка му. Затова, ако сте загубили бебе по време на бременността или малко след раждането, а след това сте родили друго дете, има голяма вероятност това да е същата душа. Ако жената повече не зачене, тази душа расте край майка си и й служи като духовен водач. Или душата може да влезе във физическия свят и да се присъедини към семейството по друг начин – чрез осиновяване или като племенник / племенничка.
Душата на едно дете може да е много мъдра. Въпреки че телцата им са малки, това не означава, че душите им също са малки, безпомощни или наивни. Затова трябва да имаме предвид, че душата на детето носи известна отговорност за времето на своята смърт. В Том 1 от „Курс по чудеса” се казва: „Никой не умира, без да е дал съгласието си.” Моят личен опит ме е убедил, че това е вярно. Разпитайте някой лекар или медицинска сестра и те ще ви разкажат за хора, починали от леки болести, защото така са пожелали. Освен това ще ви изброят обнадеждаващи случаи с пациенти, които са решили да живеят, въпреки че всички клинични показатели са показвали обратното.
Колкото и да ви е трудно да повярвате в това, вашето дете може да е взело решение да се върне у дома на небето, преди вие да сте готови да се разделите с него. В книгата си „Ангелска терапия” /на бълг. ез. от изд. Аратрон, София, 2009, бел. прев./ цитирам ангелите, които се чудят защо сме решили, че всички хора трябва да доживеят до 90 години!
Преди зачатието ние решаваме заедно с ангелите и водачите си на някаква да напуснем физическите си тела. Един починал тийнейджър ми каза, че след автомобилната катастрофа ангелите му предоставили избор – да живее или да умре – като му показали последствията и от двете решения. По време на сеанса с него и майка му, той й предаде чрез мен:
Направих ти подарък, като избрах да умра, въпреки че може би не го разбираш. Показаха ми, че ако избера да живея, ще остана инвалид с тежки увреждания. Осъзнах колко ужасно ще е това за теб и за мен и колко непосилно ще бъде във финансово отношение. Разбрах, че този стрес ще засегне твоя брак. Щях да се чувствам безпомощен и виновен, ако бях останал жив! Затова те моля да ми простиш, че избрах да напусна тялото си. Ангелите ми показаха, че колкото и болезнено да е това за теб, ти ще се възстановиш и ще продължиш живота си. Обясниха ми, че ти и татко ще запазите брака си и ще се подкрепяте един друг.
Затова те моля да приемеш моя дар. Моля те, разбери защо направих този избор! По-рано ти винаги си се гордяла с мен, искам и сега да се гордееш с решението, което взех. Повярвай ми, аз съм много, много щастлив тук.
Майката сподели, че когато синът й бил в операционната след катастрофата, лекарят й казал, че жизнените му показатели непрекъснато се променяли. Сякаш си играели на „дърпане на въже” за живота му. „Синът ми влизал в тялото си за малко, после си отивал и пак се връщал.”
Жената обеща да приеме решението на сина си с цялата благословия, на която е способна. Посъветвах я да потърси групова терапия за хора, изгубили свои близки, или молитвена група, за да укрепи вярата си, че синът й не е умрял напразно и да знае, че той живее в мир и щастие на небето.
Край на страданията. Много родители полудяват от мъка при спомена за ужасните страдания, през които са преминали децата им, преди да починат. Наистина, много хора преживяват непоносими физически болки и неописуем ужас, докато умират. За щастие, по Божията милост са създадени някои защити, чрез които хората могат да изключат съзнанието си, за да не понасят ужасните болки. Човекът припада, отделя се от тялото си /отива със съзнанието си някъде другаде/ или духът се отделя от тялото, преди агонията да е станала твърде непоносима. Установила съм, че представите на родителите са десетократно по-ужасни от страданията, през които реално е преминало детето.
Децата никога не са сами на небето. Всяко починало дете е заобиколено от дядовци и баби, лели и чичовци и домашни любимци. Обикновено децата живеят в отвъдното с роднини, които са познавали приживе или с близки, които са били техни духовни водачи. На небето можете да си направите каквато къща пожелаете, така че децата там водят сравнително нормален живот, имат удобни жилища и са заобиколени от любящи роднини и приятели. Никога не съм срещала починало дете, което да е останало само.
Повечето млади хора, които са се самоубили, се приспособяват доста добре на небето. Твърди се, че самоубийците отиват в ада и страдат заради „греха” си – това е мит. Филмът „В какво се превръщат мечтите” с Роби Уилямс като че още повече го утвърждава. /По мое мнение, сценаристът се е опитал да създаде една метафора на самоубийството, но съм разговаряла с много хора, които приемат филма буквално./
На небето гледат неодобрително на самоубийството, защото по този начин се губи едно тяло, което би могло да служи на Светлината. Но никой не осъжда самоубийците и никой не ги изпраща в ада или „на долната земя”. Те могат сами да създадат свой ад, ако изпитват огромна вина, когато осъзнаят каква мъка са причинили на близките си. Но повечето самоубийци, с чиито души съм разговаряла, бързо прощават на себе си и на всички, към които са таили гняв.
Тези хора са заобиколени от ангели и водачи, които се грижат за тях като истински психотерапевти. Вашите молитви също биха могли да им помогнат да се излекуват и да повдигнат духа си. Много често им се възлага да се заемат с нещо като общественополезна дейност – например временно да станат духовни водачи на хора, склонни към самоубийство, и да ги убедят да не посягат на живота си.
* * *
Родителската вина като че ли върви заедно с отглеждането на децата. Това ужасно чувство нараства винаги, когато детето се разболее, нарани или умре. Но „Курс по чудеса” напомня, че вината не е форма на любов; всъщност това е маскирано нападение. Когато чувстваме вина, ние атакуваме себе си и показваме неуважение към свободната воля на другия. Често тя е проява на високомерие в най-лошия му вид, особено ако си внушаваме как сме могли да се втурнем и да спасим ситуацията. Може би да, може би не. Но каква полза да се критикуваме, когато вече е късно? Нашите починали близки, особено децата, искат да бъдем щастливи. А най-прекият път към радостта, който ми е известен, е като служим, използвайки вродените си таланти, естествените си интереси и увлечения.
Нашата работа може да се превърне в жив паметник на починалото ни дете; можем да придадем смисъл на привидно безсмислената му смърт. Например, посадете дърво в памет на детето, организирайте инициативи в помощ на децата, създайте фонд за подпомагане на деца в подобно положение, участвайте в групи за взаимопомощ и говорете пред родители на починали деца за живота и смъртта на своето дете, носете към шофьорската си книжка документ, че сте съгласни да станете донор на органи /непременно уведомете семейството си за това решение/, напишете статия за детето си, наречете звезда на негово име, направете фондация в негова памет. Независимо дали постъпката ви изглежда незначителна или величествена и героична, детето ви ще бъде много благодарно. Освен това сигурно ще се присъедини да ви помага в това начинание.
ЖИВОТЪТ ПРОДЪЛЖАВА
В следващите няколко глави ще научите за някои методи, чрез които можете да поддържате връзка с любимите си хора чрез духовно общуване. Както видяхме в последните две глави, техните души искат да продължим да водим здравословен, щастлив и смислен живот. А това като че ли е най-добрият жив паметник, който бихме могли да им издигнем.
КАК ДА РАЗБЕРЕТЕ ДАЛИ ТОВА НАИСТИНА СА ВАШИТЕ АНГЕЛИ ИЛИ ПРОСТО СИ ВЪОБРАЗЯВАТЕ
Малкото момиченце се взира в пространството край лявото си рамо и сякаш води едностранен разговор.
По-късно майката ми каза:
Слушала съм подобни истории от родители по цял свят. Децата определено са по-възприемчиви и могат по-добре да чуват и виждат своите ангели от средностатистическите възрастни. Защо ли? Въз основа на моите изследвания, основната причина е в това, че децата не се замислят дали ангелите и техните послания са истински, или са плод на въображението им. Те просто се забавляват от преживяването, без да подлагат на съмнение неговата истинност. Може би поради това д-р Уйлям Макдоналд от Държавния университет в Охайо е установил в своите изследвания, че децата имат по-надеждни психични възприятия от всяка друга възрастова група.
Ние, възрастните, толкова се притесняваме дали не си измисляме тези ангели, че често отхвърляме истинските Божествени наставления! Ако можехме да бъдем като децата и поне за малко да изоставим съмненията, бихме могли да се радваме на по-дълбоки и многостранни преживявания с Бог и Ангелското царство. Но нашето „пораснало” ляво мозъчно полукълбо често командва парада и изисква факти и доказателства. А може би горчивият опит ни е направил предпазливи в това отношение. Ние искаме гаранции, че животът ни наистина ще се подобри, преди да се решим да напуснем работа и да се заемем със самостоятелен бизнес или да се преместим от града, в който сме израсли.
За щастие, някои отличителни белези ще ни помогнат да разграничим истинското ангелско присъствие от фантазиите /или от енергиите, които внушават страх/. Получаваме ги с помощта на Божествените си сетива: зрение, слух, мисли и чувства. Ние получаваме послания от ангелите чрез всичките си сетива, но имаме едно водещо, към което сме специално настроени. Например, моята най-развита способност е виждането, затова повечето от контактите ми с ангелите се осъществяват под формата на образи. Друг може да е по-добре настроен към вътрешните си усещания, мисли и слух.
АНГЕЛСКОТО ПРИСЪСТВИЕ КАТО УСЕЩАНЕ
Най-често хората имат емоционално или физическо „усещане” за ангелите. Ако несте сигурни дали наистина имате посещение или съобщение от тях, обърнете внимание на следните признаци:
Истинско общуване с ангелите чрез усещанията
При такава среща може да почувствате:
Топлина и ласка, сякаш някой ви прегръща с любов.
Сигурност, дори и да ви предупреждават за някаква опасност.
Често се долавя някакъв приятен аромат от невидим източник, например на цветя или на любимия парфюм на починал близък човек.
На леглото или на дивана се появява вдлъбнатина, сякаш някой току що е седял до вас.
Променят се налягането и температурата в стаята.
Усещате, че някой сякаш ви докосва по главата, косата или рамото.
Чувствате се сънливи или превъзбудени след срещата.
Знаете с пълна увереност, че „това е истина”.
Имате постоянно и непрекъснато вътрешно усещане, че трябва да направите определени промени в живота си или да предприемете някаква конкретна стъпка.
Струва ви се, че край вас стои познат човек, например починал близък.
Всичко това ви изглежда съвсем естествено и се появява спонтанно.
Въображаемо или фалшиво общуване чрез усещанията
В такива случаи усещате:
– Студ и тръпки.
– Страх или паника.
– Няма никакъв аромат или усещате непозната и неприятна миризма.
– Някой ви докосва сексуално /ако това стане, веднага призовете архангел Михаил да изчисти енергията/.
– В стаята става ледено студено.
– Чувствате се съвсем сами.
– Нормалните ви чувства се връщат много бързо.
– Знаете с абсолютна сигурност, че всичко това не е реално.
– Имате вътрешно усещане, че трябва да промените нещо в живота си, но тези мисли и идеи са продиктувани от отчаяние, а не от Бог.
– Присъствието ви се струва напълно чуждо.
– Някой ви се натрапва, сякаш ви кара насила да участвате в това и да приемете съветите му.
АНГЕЛСКОТО ПРИСЪСТВИЕ КАТО МИСЪЛ
Общуването ви с ангелите може да се прояви под формата на идеи или мисли, а не като чувство. Много велики мислители и откриватели по света са получили новаторските си идеи от етера. Ето как да отличите истинските от фалшивите мисли:
Истинско общуване с ангелите чрез мисъл
Ето какви са признаците:
Непрекъснато и настойчиво получавате едни и същи идеи.
Имате една и съща основна идея как да разрешите даден проблем или да помогнете на другите.
Идеите са позитивни и ви дават възможност за действие.
Получавате категорични указания каква стъпка да предприемете в даден момент, а след като приключите, ви се казва какво да правите по-нататък.
Получавате вълнуващи идеи, които ви изпълват с енергия.
Идеите ви осеняват като „гръм от ясно небе” или идват в отговор на молитвите ви.
Предполагат предприемане на конкретни действия в човешкия свят и свършване на определена работа.
Изглеждат ви смислени, разумни и верни.
Отговарят на естествените ви интереси, влечения и способности.
Знаете, че някой от починалите ви близки е край вас, без да го виждате.
Въображаемо или фалшиво общуване чрез мисъл
Ето какви са признаците:
Преживяването е случайно или се променя непрекъснато.
Внушават ви се определени идеи или как да станете богати и известни.
Мислите са обезсърчаващи или обидни.
Принуждават ви да обмисляте най-лошите сценарии.
Мислите ви потискат или плашат.
Идеите се раждат бавно или идват в отговор на тревогите ви.
Следват схемата „Как да забогатеем бързо”.
Струват ви се празни или „недоносени”.
Не са свързани с нищо, което сте вършили досега, или не отговарят на интересите ви.
Първото, което ви идва наум, е да избягате от ситуацията, вместо да помислите как да помогнете на другите.
ОБЩУВАНЕ С АНГЕЛИТЕ ЧРЕЗ СЛУХА
Според най-изтъркания анекдот сред студентите по психология, чуването на гласове е признак за лудост. Противно на това, повечето светци, мъдреци и велики откриватели по света са получили напътствията си точно по този начин. Преди да се опитат да ми откраднат колата, аз чух силен и ясен глас в ухото си, който ме предупреждаваше за това. И хиляди хора са ми разказвали подобни предупреждения, спасили живота им в опасни ситуации по начини, излизащи извън рамките на нормалното.
Разликата между чуването на истинския Божи глас, въображението и халюцинацията е ясна и очевидна. Ще ви дам известна информация, за да се научите да отличавате посланията на вашите ангели от собствените си фантазии. Що се отнася до халюцинациите, редица учени отбелязват следните характерни признаци:
Ето как изследователят Д. Дж. Уест определя разликата между халюцинацията и истинското свръхестествено преживяване: „Патологичната халюцинация по правило се придържа към постоянни и устойчиви схеми, винаги се появява при разгърната клинична картина, но не и по друго време, и се придружава от други симптоми, по-специално нарушения в мисленето и загуба на представа за заобикалящата среда. Спонтанните психични /наричани понякога „паранормални”/ преживявания често са изолирано явление, несвързани с никакво заболяване или разстройство, и определено не се придружават от загуба на контакт с обичайната околна среда.”
Ученият д-р Брус Грейсън е проучил 68 души, преминали през предварителни клинични изследвания, за да се изключивъзможността да са болни от шизофрения. Д-р Грейсън установява, че половината от изследваните лица са имали паранормални преживявания – виждали са свои починали близки, при това с отворени физически очи.
Учените д-р Карлис Осис и д-р Ерлендър Харалдсон отбелязват, че при повечето халюцинации хората са убедени, че виждат живи човешки същества. При психични преживявания, свързани с видения, човекът знае, че вижда духовно същество, например ангел, починал близък или Извисен учител.
Същество от небето може да ни говори с ясен безплътен глас някъде извън главата; чрез разговор, който „случайно” сме подслушали; или чрез музика, която чувате непрестанно в главата си или по радиото.
Истинско общуване с ангелите чрез слуха
Изреченията започват с думите „ти” или „ние”.
Имате усещането, че някой друг ви говори, дори гласът да звучи като вашия собствен.
Посланията съвсем ясно и очевидно отговарят на притесненията и въпросите ви в този момент.
Гласът говори недвусмислено и по същество.
Гласът е позитивен и любящ, дори да ви предупреждава за опасност.
Призовава ви да предприемете незабавни действия, включително да промените мисленето и нагласата си така, че да изхождате от любовта.
Докато се събуждате сутрин, може да чуете глас, който изрича името ви.
Може да чувате прекрасна, безплътна „неземна” музика.
Получавате съвети как да подобрите живота си или да помагате на другите.
Въображаемо или фалшиво общуване чрез слуха
Изреченията обикновено започват с „Аз”.
Струва ви се, че разговаряте със себе си.
Посланията са неясни, загадъчни или неразбираеми.
Гласът се изразява многословно и двусмислено.
Гласът е подигравателен, плашещ или груб.
Съобщава ви клюки или лъжи за други хора.
Чувате обидни думи.
Чувате силни, неприятни звуци или нехармонична музика.
Посланията нараняват вас или други хора.
ОБЩУВАНЕ С АНГЕЛИТЕ ЧРЕЗ ВИЖДАНЕ
Общуването ви с ангелите може да бъде свързано с виждане – в будно състояние, на сън или в медитация. Има много начини да отличите истинските от фалшивите видения.
Истинско общуване с ангелите чрез виждане
Образите, видени насън, изглеждат почти сюрреалистични, с ярки цветове и силни емоции.
Виждате искри или проблясъци, или цветни облаци.
Имате усещането за спонтанност и естественост на образите.
Виждате непрекъснато едни и същи неща – перо, монета, птица, пеперуда, дъга, поредица от числа и т.н., и това съвсем не е случайно.
Получавате видения как да служите и помагате на другите.
Въображаемо или фалшиво общуване чрез визуални образи
Сънищата са обикновени и лесно се забравят.
Виждате най-лошите сценарии, без да получавате указания как да ги избегнете.
Имате чувството, че предизвиквате образите насила.
Търсите знаци, но не откривате никаква последователност, или тълкувате видяното така, както ви се иска.
Получавате визуални образи, основани върху егото, например как да печелите за чужда сметка.
ОБЪРНЕТЕ ВНИМАНИЕ НА ПОСЛАНИЕТО
Независимо дали ангелските послания идват до вас като образ, глас, идея, чувство или комбинация от четирите, можете да отличите истината от лъжата, като обърнете внимание на признаците, изброени в тази глава. Бъдете сигурни, че ако се изправите пред някаква опасност, преди да ви е дошло времето да си тръгнете от този свят, ангелите ще ви предупредят много ясно и недвусмислено, независимо под каква форма. В ежедневието информацията може да се появява едва доловимо, но в следващите глави ще прочетете как бихте могли да я направите по-отчетлива и разбираема.
Всеки притежава еднакви възможности да общува със своите ангели, защото всички хора са еднакво „надарени” духовно. Някои хора могат да ви изглеждат по-развити психично, но причината е, че те са пожелали да се вслушат, да повярват и да се доверят на сигналите, които получават чрез духовните си сетива.
Най-голямата пречка, която съм забелязала при моите ученици, които се опитват да развият психичните си сетива, е в това, че те се стараят много упорито да накарат нещата да се случат. Те толкова горещо желаят да видят или чуят някой ангел, че се напрягат твърде силно. Но винаги, когато човек се вкопчва здраво в нещо, той го прави от страх. Тревожи го мисълта : „Сигурно няма да мога да виждам или чувам; може би нямам ангели” – или някакво друго смътно подозрение, основано върху егото. А егото не притежава никакви психични способности, защото винаги изхожда от страха. Единствено любящият Висш Аз във всеки от нас би могъл да общува с Божествения свят.
Затова, колкото повече се отпуснете, толкова по-лесно ще ви бъде да общувате съзнателно с ангелите си. Дихателните упражнения са прекрасно начало, както и оптимизмът, присъщ на повечето деца. Те казват: „Разбира се, че имам ангели. Всеки има!”. Децата не се замислят дали не си въобразяват, когато виждат ангелите; просто им се радват и ги приемат. В резултат от това им е много по-лесно да видят и чуят своите ангели-пазители. Ако престанете да се притеснявате дали връзката ви с Божествения свят е истинска или не, ще преодолеете блокажите на егото си и ще се радвате на естествените – и съвсем реални – дарби на своя Висш Аз.
Ангелите казват, че страхът е истински хищник на територията на психиката. Той отнема съзидателния контрол от душата и настоява да му позволите да ръководи вашите настроения, планове и решения. Той ви отнема силите – на вас, всесилните. Способността ви да вземате решения се обезсилва по негова заповед. Не позволявайте на страха да нахлува на ваша територия, където е щастието, защото това е благословеното Божие царство. Вие сте по-могъщи от всяка „страшна сила”. Вашата Божествена воля може да преодолее всеки мрак. Светлината на вашия Създател ще заслепи всички врагове, стига само да насочите съзнанието си към нейното сияние.
Затова, вместо да се съмнявате в способността си да общувате с ангелите, нека да се насочим към това по какъв начин получаваме реални послания от небесата и как да направим тази връзка още по-стабилна. В следващите няколко глави ще разгледаме различни начини, по които можем да „увеличим звука” и „яркостта” на ангелските послания.
КАК ДА УСЕЩАТЕ ВАШИТЕ АНГЕЛИ
Когато ангелите или починалите ви близки се приближат твърде много до вас, можете да почувствате тяхното присъствие. Много хора, които съм интервюирала, си спомнят, че са усетили определен дух край себе си. Мнозина казват нещо такова: „Да, снощи почувствах, че майка ми е до мен. Беше съвсем реално, но все още се чудя дали не си въобразявам.”
Някои хора са склонни да пренебрегват интуицията си и да не вярват на себе си. Колко пъти ви се е случвало да имате вътрешното усещане, че не бива да започвате някаква връзка, да постъпвате на тази работа, да купите нещо или да завиете точно тук? И колко често сте отхвърляли това чувство, предприемали сте въпросното действие и после сте съжалявали?
Разбира се, независимо дали сте послушали вътрешния си глас или не, подобни ситуации са ви дали възможност да се научите следващия път да се доверите и да следвате Висшия си Аз. Това е процес на общуване с вашите ангели и починали близки – тук става въпрос за доверие към вашите чувства като достоверен и точен инструмент за предсказване на бъдещето, който Бог е инсталирал във вас.що се отнася до присъствието на починал близък, трябва да повярвате, че наистина можете да различите един човек от друг. Така погледнато, всеки е природно надарен екстрасенс и медиум.
Ако влезете в ролята на медиум за други хора, от вас се изисква да се доверите на чувствата си по същия начин, както го правите за себе си. Когато провеждам сеанс с непознат човек, най-напред казвам намерението да се свържа с починалите му близки. В повечето случаи получавам визуални образи, защото това е моят основен канал за общуване с духовния свят, но голяма част от работата ми се основава също така и върху усещанията.
Хората и след смъртта запазват енергийната структура и физическия си облик от предишното съществуване – тъкмо това виждат медиумите. Онези, които са преживявали среща с починал познат човек, казват, че „призракът” изглежда такъв, какъвто е бил приживе, но по-млад и с по-силна енергия. Въз основа на личния си опит знам, че енергийната структура на починалите е сходна с дължините на вълните от спектъра на цветовете: по-възрастните дами имат по-дълга и по-бавна дължина на вълната, докато вибрационните честоти на младите са по-високи, освен това жените вибрират по-бързо от мъжете.
Можете да установите контакт единствено въз основа на тези усещания, ако възприемате вълните подобно на сонар. Всеки човек има уникални „пръстови отпечатъци”, които разкриват неговата личност, емоционалност, поведенчески модел, навици и други отличителни характеристики. Случвало ли ви се е да се приберете у дома и да усетите кой е вкъщи, дори ако семейството ви се състои от няколко души и нямате физическо доказателство за нечие присъствие? Или, да речем, намирате се в кухнята и приготвяте вечеря, а входната врата се отваря. Без да прибягвате до помощта на логиката, вероятно ще можете да кажете кой се прибира. Друг пример: влизате в стая, пълна с хора, и усещате общото настроение.
По същия начин, когато ваш починал близък е край вас, можете да усетите уникалния му енергиен „пръстов отпечатък”. На моите ясновидски сеанси съм установила, че 90 % от клиентите ми всъщност знаят кой стои до тях – те идват при мен само да получат потвърждение за истинността на това, което усещат. По някаква причина не са готови да приемат, че интуицията им е съвсем вярна, докато някой външен „експерт” не го потвърди.
Представете си колко е трудно на професионалните ясновидци като мен да си „рискуват главата” с публични сеанси по телевизията, по радиото и на семинари. Когато аз участвам в такива прояви, в повечето случаи нямам никаква представа от информацията, която получавам. Но се доверявам достатъчно на вътрешните си усещания и я казвам на глас: „Да, точно така!” Това ми е струвало дълги години практика, молитви, среща със смъртта и много „опити и грешки”, докато постигна такава увереност в себе си. Надявам се, че в крайна сметка всеки може да се научи да се доверява на емоционалните и физическите си усещания.
НАЙ-ЧЕСТО СРЕЩАНИТЕ НАЧИНИ, ПО КОИТО МОЖЕТЕ ДА УСЕТИТЕ ПРИСЪСТВИЕТО НА НЕФИЗИЧЕСКО СЪЩЕСТВО
По-долу са изброени най-често срещаните начини, по които можете да общувате със своите ангели или починали близки, с помощта на усещанията:
Усещате любимия парфюм на починалия или друга характерна миризма.
Долавяте лек аромат на цветя или мирис на дим, въпреки че наоколо няма цветя или огън.
Усещате, че някой ви докосва, гали косата ви, побутва ви, закриля ви, завива ви или ви прегръща.
Усещате, че някой седи до вас, дори виждате вдлъбнатина върху леглото или дивана, където починалият човек или животно току-що е седяло.
Забелязвате промяна във въздушното налягане, чувствате стягане около главата, струва ви се, че нещо ви почуква по челото, усещате как някаква духовна материя минава през главата ви, чувствате се така, сякаш някой ви е потопил под вода.
Други усещания:
Промяна на температурата в стаята.
Внезапен прилив на еуфория или блаженство.
Вътрешно чувство, че преживявате нещо сюрреалистично, което трудно бихте споделили с околните.
Чувство за нещо познато, сякаш край вас се намира починал човек, който ви е близък.
Истинските срещи с ангелите дават усещане за топлина, безопасност и комфорт, докато фалшивите предизвикват студ, тръпки и страх. Измамните конспекти могат да идват от вашето его или от духове, закотвени към Земята. Тези същества се страхуват да отидат в Божията светлина след смъртта си, било то защото са привързани към земни неща /например, имот или зависимост от дрога/, или се боят, че Бог ще ги съди и ще ги изпрати в „ада”. Затова те остават близо до Земята и могат да се месят в съдбата на живите. Повече информация ще намерите в книгата ми „Пътят на работниците на Светлината” /Изд. Хей Хаус, 1997/.
Има още една деликатна тема, за която искам да поговорим. Някои от тези духове се свързват с живите от сексуални подбуди. Срещала съм много вдовци и вдовици, които с удоволствие продължават интимните връзки с починалите партньори. Но има и съвсем различни случаи. Неотдавна се запознах с последователки на движението Нова епоха, които разказваха, че имат доброволни сексуални контакти с нефизически същества от духовния свят. Аз бих нарекла това насилие спрямо живите, тъй като един високо еволюирал водач или ангел никога не би общувал с човек по този начин. Въпреки че жените като правило изпитват положителни емоции от тези контакти, аз получих много ясно указание, че подобни преживявания насърчават закотвените към Земята духове да останат сред нас. Освен това те могат да попречат на живите да започнат нова връзка, тъй като потенциалните ухажори подсъзнателно усещат, че в играта участва и друг любовник.
Срещите със същества от нисшите нива обикновено предизвикват усещане за празнота, докато истинският контакт с ангелите и починалите ви близки ви припомня, че те винаги са край вас. Как да разберете, че тъкмо някой от тях ви помага? Ангелската енергия ще повдигне духа ви по най-различни начини. Внезапно ще усетите прилив на любов и радост, без видима причина, или ще получите ясно вътрешно усещане… и ако го последвате, ще живеете щастливо и ще ви се случват чудеса. Починалите ви близки ще ви се струват много познати. Най-вероятно ще можете да определите кой е човекът, може би дори ще усетите прегръдка, докосване, промяна във въздушното налягане или особен аромат.
Можете да използвате тези усещания, за да направите „пробен тест” на интуитивните си възприятия, като отбелязвате реакциите си. Да речем, например, че трябва спешно да се преместите да живеете другаде. Водите вътрешна борба, чудите се как тази промяна ще повлияе на семейството, приятелите и професията ви. Въпреки че не сте наясно с всички тези фактори, можете да „изпробвате бъдещето” и да се научите по-добре да приемате духовните напътствия.
Представете си какво ще се случи, ако останете да живеете там, където сте сега, и се съсредоточете върху чувствата си. С какво се изпълва сърцето ви – с облекчение, тъга, радост или с някакво друго чувство? Дали някоя част на тялото ви се стяга или отпуска в отговор на мисления образ?
Сега сравнете емоционалните и физическите си усещания с другия вариант – какво ще стане, ако се преместите? Усещанията ви са много чувствителни датчици, които ви показват какво всъщност желае душата ви и каква е Висшата ви воля, тоест Божията воля.
КАК ДА ПОДОБРИТЕ СПОСОБНОСТТА СИ ЗА ЯСНО УСЕЩАНЕ
Ако не сте наясно с емоционалните и физическите си усещания, можете да използвате дадените по-долу методи, за да отворите някои важни канали за общуване с небесата. Щом развиете по-голяма чувствителност, животът ви ще стане по-богат и личните ви взаимоотношения ще се задълбочат; ще усещате по-силно състраданието и Божията любов, ще разбирате по-лесно хората, ще станете по-уравновесени и по-склонни да забелязвате и следвате интуицията си.
Ето няколко начина да увеличите способността си за ясно усещане:
Сложете близо до леглото си кварцов кристал, докато спите. Можете сравнително евтино да си купите заострен кристал /цилиндър с връх в единия край/ от езотеричните магазини или на изложение за камъни. Оставете кристала на Слънце поне четири часа, за да го изчистите от всякакви енергийни остатъци от предишните му собственици. После сложете един или няколко къса на нощното си шкафче или под леглото. В първия случай поставете кристала легнал, с върха към главата ви. Във втория случай го сложете изправен, с върха към главата или сърцето.
Ако чувствителността ви започне да се повишава, вероятно ще трябва да обърнете върха на кристала в друга посока. Може би дори ще го преместите далеч от леглото. Силно чувствителните „ясноусещащи” понякога страдат от безсъние, ако кристалите са твърде близо до леглото.
Използвайте есенция от розова вода или розово масло. Ароматът на розовата вода отваря сърдечната чакра – това е енергийният център, който контролира ясното усещане. Купете си розова роза и често вдъхвайте уханието й, или висококачествено ароматно масло от естествени цветя, без синтетични примеси. Втрийте малко от маслото в сърдечната област и близо до носа, за да се наслаждавате на аромата.
Носете огърлица от розов кварц. Този красив кристал отваря сърдечната чакра също толкова добре, колкото розовата роза, защото е настроен към сърдечната чакра. Розовият кварц не само ще активира способността ви към ясно усещане, но и ще ви помогне да отворите сърцето си за прекрасни романтични преживявания в живота.
Повишете чувствителността си чрез упражнения с физическо докосване. Затворете очи и вземете един предмет от бюрото си. Опипвайте го бавно и съзнателно, като отбелязвате и най-малките подробности. Потъркайте го по ръба на дланта и ръката и се съсредоточете върху усещанията си. Помолете доверен приятел внимателно да завърже очите ви и да ви подава непознати предмети, за да ги опипате. Може да ви дава и храна да я вкусите. Съсредоточете цялото си внимание върху физическите и емоционалните си усещания и се опитайте да отгатнете какъв е този предмет.
Настройте тялото си чрез упражнения и лека храна. Когато се чувствате уморени, натежали и тромави, ще ви бъде по-трудно да различавате усещанията си. Бягането, спортното ходене, йога или други леки физически тренировки ще ви помогнат да разчитате по-ясно смисъла на сигналите, които получавате чрез ясно усещане. По същия начин леката здравословна храна ще ви предпази да не натежите. Усещането за тежест и тромавост поради неподходяща храна може да блокира каналите ви за общуване с Божествения свят. Всичко, което би накарало тялото ви да се чувства по-добре – включително масаж, следобедна дрямка или ароматна вана – ще повиши чувствителността ви към фините усещания.
ЗАЩИТА
Ясноусещащите обикновено споделят, че са твърде чувствителни. „Поемам вредни енергии от проблемите на околните” и „Улавям чувствата на другите и това просто ме смазва” – ето двете най-често срещани оплаквания сред хората с такава нагласа.
По ирония на съдбата ясноусещащите често упражняват професии, които предполагат физически контакт. Масажът, енергийното лечение, медицината и психологията са сред предпочитаните специалности при хората, които общуват със света чрез усещанията и чувствата си. Те прекрасно се справят със своята работа, но наред с това трябва да вземат мерки, за да не поемат част от негативните емоции на клиентите си.
Има два начина да се справите с този проблем: предварителна подготовка и изчистване. Превантивните мерки означават изграждане на защита срещу чуждите вредни енергии. Изчистването предполага освобождаване от това, което вече сте поели, включително вашите собствени мисли, основани върху страха.
Щит
Превантивните мерки малко приличат на предпазните средства срещу забременяване – не са 100 % сигурни, но все пак са доста ефективни. Има десетки начини да се защитите. Тук изброявам някои от най-любимите ми:
Музика: Ангелите казват, че музиката играе ролята на енергиен екран, защото ни обгръща със защитна енергия. Следователно в стресови ситуации е по-добре край нас непрекъснато да звучи музика.
Тя е едновременно предпазна мярка и средство за изчистване. Архангел Сандалфон е покровителят на музиката, освен това двамата с архангел Михаил могат да премахнат въздействието на негативните енергии. Призовете Сандалфон да ви помогне да подберете най-подходящата музика при различни случаи. Пуснете си диск, докато медитирате, и помолете архангела да ви защити и изчисти с помощта на мелодията.
Розова светлина. Веднъж, докато бях на фитнес, ангелите ме научиха на този метод. Запознах се с една жена в залата и тя започна да ми разказва за многобройните си операции с най-големи подробности. Знаех, че има нужда да сподели проблемите си с добронамерен човек, но също така разбирах, че с безспирните си приказки за болести и страдания тя изхвърля навън всички вредни енергии.
Мислено повиках ангелите си на помощ. Те веднага ме посъветваха да се защитя в тръба от розова светлина. Представих си, че се намирам вътре във висок цилиндър, сияещ в розово, сякаш се пъхнах в гилза от червило. Той се разтегли и стигна над главата и под краката ми.
-Никога не ти е харесвало да се защитаваш с бяла светлина, – ми напомниха ангелите, – защото все ти се струва, че така прекъсваш връзката си с хората. Тъй като житейската ти мисия изисква от теб тъкмо обратното – да общуваш с тях, а не да се изолираш /както правеше в последния си предишен живот/, ти се отказа от щита от бяла светлина.
Те казваха истината. Въпреки че знам много за енергийните щитове, рядко ги използвам, защото искам да бъда на разположение на пациентите си. Известно време работех с психиатър, който провеждаше консултациите си, защото това ме караше да се чувствам изолирана от клиентите си.
Ангелите ми обърнаха внимание върху още нещо:
Забележи, че щитът от розова светлина е съвсем различен. Виж колко интензивно излъчва енергията на Божията любов към тази жена. Гледай как проектира красива и мощна небесна енергия навътре, към теб. И нищо не може да проникне през този щит от розова светлина, освен енергиите, които идват от Божията любов. По този начин можеш да проявиш най-голямо внимание към жената, без да поемеш в себе си нейните илюзорни представи за страданието.
От този ден използвам щита от розова светлина с голям успех, освен това имам положителни отзиви от всички, които съм научила на тази техника. Благодаря ви, ангели!
Изчистване
Понякога се чувстваме уморени, раздразнителни или потиснати, без да знаем защо. Често причината е в съприкосновението ни с нечии негативни нагласи. Ако професията ви е свързана с това, да помагате на хората, вие в голяма степен сте изложени на въздействието на чуждите вредни енергии и затова е изключително важно да ги изчиствате редовно от себе си.
Ето моите най-предпочитани методи за изчистване:
Растения: Може би най-простият начин за изчистване от енергийни отпадъци е с помощта на Майката Природа. Знаем, че растенията могат да превръщат въглеродния диоксид в свеж кислород – по същия начин те преобразуват нисшите енергии. Зеленината е много добро средство за освобождаване на тялото от енергийни токсини.
Ангелите ни съветват да държим растения до леглата си – една саксия върху нощното шкафче ще направи чудеса за вас, докато спите! Растението ще поеме тежките енергии, които сте поели през деня, и ще ги изпрати в духовния свят. Не се притеснявайте … това няма да му навреди.
Ако работата ви е свързана с хора, особено ако сте масажисти или психотерапевти /т.е. изложени на негативните енергии, които клиентите освобождават/, сложете растения на работното си място. В края на деня ще се чувствате по-свежи само с това просто средство! Ангелите казват, че най-добре действат растенията с широки листа, защото повърхността им поема по-големи енергийни полета. Затова бръшлянът и филодендронът са много подходящи. Избягвайте растенията с бодли или остри листа. Интересното е, че фън шуй – древното китайско изкуство за месторазполагането – също препоръчва да се пазим от тях. Очевидно листата им, наподобяващи острие на меч, възпрепятстват потоците от положителна енергия.
Прерязване на енергийните нишки. Всеки, който работи с хора – професионално или като доброволна проява на любезност – би трябвало да знае за етерните нишки и как да се справя с тях. Винаги щом някой се прикачва към вас от страх /например да не го изоставите или защото вярва, че вие сте неговият източник на енергия и щастие/, между вас възникват енергийни нишки. Всички ясновидци могат да ги видят, а интуитивните хора ги усещат. Приличат на медицински маркучи и действат като газопроводни тръби.
Когато се прикачи към вас, човекът с проблеми започва да смуче енергията ви през тези етерни нишки. Може да не ги виждате, но определено усещате резултата: чувствате се уморени или тъжни, без да знаете защо. Е, защото човекът от другия край на тръбата току-що е изтеглил от силата ви или ви е изпратил вредните си енергии.
Затова всеки път, когато помогнете на някого или когато се почувствате апатични, тъжни или уморени, би било добре да „прережете нишките”. Това не означава, че отхвърляте, изоставяте или се разделяте с човека. Просто прекратявате нефункционалните аспекти на връзката, основани върху страх или взаимна зависимост. Онази част, която е от любовта, остава незасегната.
За да прекъснете нишките, кажете мислено или на глас:
Архангел Михаил, сега те призовавам. Моля те, прережи нишките на страха, които изсмукват моята енергия и жизнена сила. Благодаря ти!”
После останете неподвижни няколко минути. Не забравяйте да вдишвате и издишвате дълбоко по време на процеса, тъй като дъхът отваря вратите за ангелите и те идват на помощ. Вероятно ще усетите как нишките се прерязват и изваждат от вас. Може да почувствате разлика във въздушното налягане или други явни признаци, че някой работи върху вас.
Човекът от другия край на нишката ще си помисли за вас в момента на прерязването, без да знае защо. Вероятно ще получите куп телефонни обаждания и писма по Интернет от типа „Тъкмо си мислех за теб” от хора, които са били „прикачени” към вас. Не се поддавайте на погрешни заключения по техен адрес. Помнете: не вие сте техният източник на енергия и щастие – това е Бог. Нишките ще се появяват отново всеки път, щом човекът отсреща се закачи за вас от страх, затова ги прерязвайте, когато се налага.
Изчистване чрез вакуум: Когато се тревожим за някого, когато обвиняваме себе си за нещастието на някой друг или правим масаж на емоционално наранен човек, има вероятност да подхраним негативната му енергия поради погрешно разбрана готовност да му помогнем. Всеки прави това, особено работниците на Светлината, които ревностно се стремят да помогнат на другите – често за своя сметка. Ангелите ни показват различни методи /като описания по-долу/, чрез които ще останем балансирани, докато служим на хората. Те искат от нас да им помагаме, но без да вредим на себе си. Това означава да бъдем готови да приемаме помощ от другите, включително от ангелите. Много работници на Светлината умеят прекрасно да се раздават на хората, но не са добри в получаването. Чрез този метод ще възстановите равновесието.
За да се изчистите чрез вакуум с помощта на ангелите, кажете мислено:
„Архангел Михаил, призовавам те сега да ме изчистиш чрез вакуум от въздействията на страха.”
След това вероятно ще видите или почувствате присъствието на огромно същество – това е архангел Михаил. Ще го придружават по-малки ангели, известни като Милосърдния отряд.
Забележете, че Михаил държи вакуумна помпа. Гледайте как вкарва тръбата през темето на главата ви /или в коронната чакра/. Можете да заявите, че искате помпата да работи на слаба, средна висока или свръхвисока мощност. Освен това можете да му покажете къде искате да вкара тръбата по време на процеса. Мислено я насочете вътре в главата си, в тялото и около всичките си органи. Изчистете всяка част – от темето до пръстите на краката.
Можете да видите как тръбата засмуква валма от енергийни отпадъци, сякаш чистите мръсен килим с прахосмукачка. От другата страна членовете на Милосърдния отряд ще посрещнат добронамерено всички същности, попаднали в тръбата, и ще ги изпроводят в Светлината. Не спирайте да чистите с „прахосмукачката”, докато не остане нито един енергиен боклук.
Щом бъдете изчистени, архангел Михаил ще превключи бутона и през тръбата ще потече плътна струя бяла светлина, подобна на паста за зъби. Това е нещо като „уплътняващ” материал, който ще запълни кухините, останали след изваждането на енергийните отпадъци.
Изчистването с вакуум е една от най-мощните техники, които съм изпробвала. Можете да я използвате и при други хора – пряко или от разстояние. Просто изкажете намерение и работата е свършена. Дори да не видите и да не почувствате нищо по време на процеса, дори да се чудите: „Не си ли въобразявам всичко това? – ще получите осезаеми резултати. При повечето хора след такъв сеанс депресията като по чудо изчезва и гневът стихва.
КАК ДА СЕ НАСТРОИТЕ КЪМ УСЕЩАНИЯТА СИ
След известна практика ще се настройвате все повече и повече към усещанията си и с по-голяма готовност ще се доверявате на мъдрите им съвети. Ако към духовния си репертоар добавите силата на мислите и идеите, ще имате две широки магистрали, по които ще получавате и следвате Божествените напътствия. В следващата глава ще се запознаем с възможностите на ясното знаене или „мислите от небето”.
КАК ДА ПОЛУЧАВАТЕ И РАЗБИРАТЕ ИДЕИ И МЪДРОСТ ОТ БОЖЕСТВЕНИЯ СВЯТ
Когато получавате някаква информация, в която сте абсолютно сигурни, без да знаете „откъде знаете”, това се нарича ясно знание. Сигурно ви се е случвало: спорите с някого на тема, върху която имате бегли познания, но нещо отвътре ви подсказва един – два факта и вие ги възприемате безрезервно, без да имате някакви доказателства в подкрепа. Събеседникът ви пита:
Но откъде знаеш?
А вие нямате друг избор, освен да кажете:
– Просто знам – това е.
Сигурно понякога ви наричат „многознайко”, но в този епитет се съдържа зрънце истина. Вие наистина знаете много, но нямате представа откъде ви идва цялата тази информация.
Много велики откриватели, учени, писатели и лидери са използвали дарбата на ясното знаене, за да проникнат в колективното несъзнавано и да получат достъп до нови идеи и прозрения. Например Томас Едисон е казал: „Целият прогрес, целият успех идва от мисълта.” Твърди се, че Едисон и други велики изобретатели са медитирали, докато не стигнат до състояние на „мозъчна буря” и не получат вдъхновение и идеи.
Разликата между хората, които просто получават такава информация, и човека, който извлича полза от нея, е способността да я приеме като нещо полезно и специално.
Толкова много яснознаещи са записали информацията, която са получавали по този начин, като нещо съвсем очевидно за всички. Всеки ги знае тези неща – си казват яснознаещите. И две години по-късно откриват, че блестящата идея, която се е зародила в главите им, е била доразвита и лицензирана от друг човек. И така, предизвикателството пред хората, които получават Божествени напътствия под формата на мисъл, идея или откровение, е да ги приемат като уникална информация, която наистина би могла да дойде в отговор на техните молитви.
Да кажем, че молите небето за съвет – как да напуснете работа и да се заемете със самостоятелен бизнес. После ви хрумва бизнес идея, която може да е от полза за хората, и тази мисъл ви спохожда отново и отново /две от характерните черти на Божествените послания/. Но може да я отхвърлите със съмнение: „Да бе, всеки си мечтае за работа самостоятелно. Празни фантазии и надежди.”
Моят опит ме е убедил, че за яснознаещите е полезно от време на време да се откъснат от компютъра и офиса, да излязат сред природата и да получат здравословна доза свеж въздух. Много хора от мисловния тип са отдадени на работата си и имат нужда да се балансират с физически упражнения, фитнес, игри, занимания със семейството, духовност и лични връзки. Дори малкото време, отделено за такива дейности, ще помогне на яснознаещите да се научат как да реализират идеите, родени от Вечния разум.
РАЗСЪЖДЕНИЕ ИЛИ ОСЪЖДАНЕ
Хората, които предпочитат да общуват „мислено” с ангелите, обикновено имат по-висок коефициент на интелигентност от другите. Преди всичко те са страстни читатели с широк спектър от интереси, затова получават по-добри резултати от средните.
Когато достигнете интелектуалното ниво на осъзнаване, най-важното е кога разсъждавате и кога съдите. Между тези два интелектуални подхода има съществена разлика, която може да повлияе върху резултатите на духовно ниво.
Да започнем с един пример, свързан с пушенето на цигари. Сигурно ви е известно, че има множество изследвания, доказващи риска за здравето и връзката между пушенето и различни болести. Разсъждението ще каже: „Не ме привличат пушенето и пушачите. Не ме интересува миризмата на цигарите, нито тяхното въздействие.” Осъждането ще каже: „Пушенето е нещо лошо. Пушачите са лоши.” Забелязвате ли разликата? В единия случай работим със Закона за привличането, който просто ви подтиква да се придържате към личните си предпочитания, без да лепите етикети и да порицавате.
По същия начин, когато не сте сигурни дали някоя идея е подсказана от небето, обърнете внимание на вътрешните си механизми за разсъждение. Старата поговорка: „Ако се съмняваш, по-добре недей”, е много мъдра. Вътрешният ви компютър знае дали е така или не. Може би няма да се наложи да отхвърлите цялата идея, но ще трябва да преразгледате и обмислите някои нейни елементи.
Вероятно ще ви е нужна консултация със специалисти в области, с които не сте запознати. В такива случаи помолете мислено Бог и ангелите да ви срещнат с такива хора и с удоволствие ще забележите колко бързо ще установите връзка с тях.
Аз самата преживях такъв феномен, когато имах усещането, че трябва да напиша книга за вегетарианството. Знаех, че трябва да намеря сътрудник, който да бъде едновременно професионален диетолог и човек с духовни интереси, освен това да бъде запознат с вегетарианската диета. С цялата си вяра помолих Бог да ми намери такъв помощник. След три седмици на един от моите семинари дойде и ми се представи Беки Прелиц, специалист – диетолог. Каза ми, че дошла да слуша моята лекция, защото се интересувала много сериозно от духовните учения и начин на живот. „Ето такъв човек ми трябва!”, си помислих. Колкото повече разговаряхме с Беки, толкова повече се уверявах, че тя е специалистът, когото Бог ми изпрати в отговор на молитвите. Днес аз и съпругът ми Стивън сме добри приятели с Беки и нейния мъж Кристофър, а съвместната ни книга „Да се храним в Светлината: Как да станем вегетарианци, докато вървим по духовния си път” беше публикувана през 2001 г. от издателство Хей Хаус.
НАЙ-ЧЕСТО СРЕЩАНИТЕ НАЧИНИ, ПО КОИТО СЕ ПРОЯВЯВА ЯСНОТО ЗНАЕНЕ
Ето някои от начините, по които вероятно вече получавате напътствия от духовния свят:
Срещате непознат човек и внезапно знаете подробности за него/нея, без преди това да сте го/я познавали.
Разполагате с информация за някакво събитие, без да сте чели или чували за него.
Имате предчувствие как нещо ще се развие по-нататък /например делово начинание, ваканционно пътуване или лична връзка/ … и се оказвате прави.
Имате идея за бизнес, книга или откритие, която ви преследва непрекъснато. Започвате да я реализирате и установявате, че всичко върви по вода. Или не й обръщате внимание и разбирате, че някой друг е имал същата идея, но я е доразвил и е направил състояние от нея.
Изгубвате дебитната си карта, ключовете или портфейла, питате ангелите къде може да са и получавате ясна информация, която ви води право към тях.
Истинското Божествено знаене е положително и настоятелно. То ви предлага начини да подобрите своя живот и живота на другите. То поставя ударение върху служенето и ако определена идея ви направи богати и известни, това е допълнителен бонус, а не основната мотивация на идеята. Фактически този тип алтруистични идеи обикновено носят полза на своите откриватели. Онези, които преследват лични цели, често отблъскват потенциалните си клиенти и купувачи, защото хората усещат фалшивите ценности зад идеята. Моята издателка и учителка Луиз Хей веднъж ми каза, че финансовото й състояние най-накрая се подобрило, когато започнала да мисли как да служи, а не какво ще получи. Когато приложих същия принцип в живота си, разбрах какъв оздравителен ефект има той върху моето щастие, както и върху кариерата и приходите ми.
Истинското ясно знаене ви помага да правите нещо, което наистина помага на хората, при това по такъв начин, че да ги подтикне да ви търсят като клиенти, купувачи, спонсори, слушатели, издатели и т.н. Тази сила идва от Създателя, Който знае кои са истинските ви таланти, интереси и увлечения и как тези качества могат да бъдат използвани за благото на хората. В библейски времена парите били наричани „таланти”. Вие също притежавате таланти, за които можете да получавате пари.
Истинското ясно знаене не просто размахва под носа ви някакъв блян, а после гледа отстрани как ние се мъчим да намерим начин да го реализираме. Не! То ни дава подробни указания, стъпка по стъпка. Целият фокус е в това, да не забравяте, че Бог ни учи последователно. Получаваме дадена информация под формата на повтарящи се мисли /или чувства, образи, думи – зависи от духовната ви ориентация/, които настояват да направим нещо. Това „нещо” обикновено изглежда незначително, например: обади се на еди-кого си, напиши това писмо, отиди на онази среща, прочети ето тази книга. Ако последваме съветите и направим Стъпка А, по същия настойчив начин получаваме указания за Стъпка Б. и така стъпка по стъпка , Бог ни води по целия път към реализиране на нашето намерение.
Ние винаги имаме свободна воля, затова можем да пренебрегнем съветите, ако пожелаем. Но повечето хора са се убедили, че ако не приемат тези Божествено насочвани стъпки, изпадат в застой, сякаш колелата им буксуват в калта. Когато някой ми казва, че се чувства блокиран, винаги питам:
Какъв Божествен съвет получаваш непрекъснато, но не му обръщаш внимание?
И всеки път се оказва, че това прозрение /което човекът пренебрегва, защото се страхува да направи промени в живота си/ е онзи ключов момент, който всъщност му трябва.
Ангелите ви дават идеи в отговор на вашите молитви за напътствие. Вие получавате тези Божествени съобщения в моменти, когато съзнанието ви е възприемчиво, например по време на сън, медитация, гимнастика и дори докато гледате телевизия или филм /тогава разумът обикновено работи на автопилот/.
Божествените прозрения ще ви развълнуват и стимулират, важното е да не им се противопоставяте с песимистични мисли. Идеята ви звучи правилно и вие знаете – дълбоко в душата си – че наистина е така! Разбира се, всяка идея може да се провали. Но може и да успее! Но именно опитът ще осмисля живота ви всеки ден.
Ако в миналото сте имали негативен опит в това отношение, съвсем разбираемо е, че сега подхождате със съмнение и предпазливост. Решили сте да играете на сигурно и да избягвате големите промени в живота. Чудесно, стига сегашните обстоятелства да ви задоволяват! Но ако някой аспект от живота ви е излязъл от равновесие, съвсем естествено е да поискате да подобрите нещата /ангелите и Бог също го искат/. Това се нарича „стремеж към хомеостаза” – всички живи същества се стремят да постигнат равновесие.
СКЕПТИЦИЗЪМ, ПРАГМАТИЗЪМ И ВЯРА
Сред всички типове хора, които получават напътствия от Бог, яснознаещите са най-склонни да се разколебават, щом нещата опрат до вярата. Ако сте мисловен тип, много е лесно да се затворите в капсулата на скептицизма. Вярата ви изглежда лишена от логика и основана върху твърде много неясни фактори.
Но добрият учен винаги прави експерименти, преди да стигне до някакъв извод. Независимо дали движещата сила на хипотезата ви се определя от вярата или неверието ви в ангелите, отделете време да подложите теорията на проверка. Например, Бог и ангелите чуват мислите ви /не се тревожете – те не ги осъждат/, затова можете да ги призовете наум, без да предизвикате повдигане на вежди от страна на колегите си.
Мислено помолете ангелите да ви помогнат в някаква област от професионалния или личния ви живот. После наблюдавайте какво съдействие ще получите в отговор на молбата си. То може да се прояви внезапно, като силен импулс или идея, или по-завоалирано, например някой „случайно” ви показва статия в някакво списание, която ви дава търсената информация. Двата ключови момента в този експеримент са: /1/ молбата за помощ /Законът на свободната воля забранява на небесата да ни помагат без разрешение от наша страна/; /2/ осъзнаване на получената помощ.
Този тип съдействие от небесата коренно се различава от „шеметната надпревара” в търсене на изход от положението. Фалшивите съвети винаги са продукт на тревогата и напрежението. Истинското Божествено вдъхновение долита съвсем естествено на крилете на любовта.
Опитът ми показва, че повечето хора от този тип са имали контакт с починали близки. Яснознаещият просто знае, че неговият дядо, родител или друг любим човек наистина е до него, без реално да го е видял или почувствал. Това знание го води до други психични попадения в професията, семейството и здравословното състояние. Без да знаят откъде знаят, тези хора получават информация, която е едновременно точна и полезна.
Колкото повече се научавате да й се доверявате и да я следвате, толкова по-голяма полза ще имате от вътрешната си информационна система. Например, идва ви идея как да започнете нов бизнес. Идеята е елементарна и стабилна, тоест съвсем надеждна, и се чудите защо не ви е хрумнала досега. Рискувате и всички врати се отварят пред вас: позиция, финансиране, партньори и т.н. Постигате бързи успехи в бизнеса и знаете, че през цялото време ви е водила Божията мъдрост.
ПРОГРАМА ЗА ДУХОВНИ НАСТАВНИЦИ
На небето има много същества, които с радост биха ви помогнали, и не всички са ваши ангели – пазители. Някои са обикновени хора, които са починали, но имат огромното желание да обучават и помагат на живите. Много от тях са изключително талантливи и квалифицирани и участват в инициатива, наречена „Програма за духовни наставници”.
На Земята наставникът е добре подготвен специалист във вашата област, който ви въвежда в работата и ви дава съвети, напътствия и начални познания. „Програмата за духовни наставници” върши почти същото – към вас е прикрепен експерт, който се ангажира да ви преведе през процеса на обучение, свързан с вашата професия или призвание.
Бихте могли да работите със знаменит покойник от духовния свят – или с някой непризнат приживе голям специалист. Повечето хора с огромно удоволствие ще споделят знанията си. Помощта, която оказват на хората, осмисля съществуването им – нали и вие с радост служите на хората. Освен това услугите им са безплатни, можете дори да ги поканите в дома си и да ги посрещнете по пижама!
Когато за пръв път ме посъветваха да си намеря наставник, избрах един писател, от когото се възхищавах много /той не е съгласен да разкрия името му, защото смята, че това би подхранило егото му/. И така, помолих го мислено да ми помогне да напиша книгата „Пътят на работника на Светлината”. Той пристигна незабавно. Въпреки че го виждам съвсем смътно, чувствам присъствието му твърде категорично на нивото на усещанията, ясното знаене и слуха.
Бях изумена, че този писател наистина ми дойде на гости – моят идол! – и си глътнах езика. Запелтечих:
Вие … вие … вие сте тук!
Тогава той ми каза:
Очевидно не си готова. Моля те, обади ми се, когато си по-добре подготвена да работиш с мен.
По онова време тъкмо бях започнала да правя психично разчитане с известни хора, които уважавам много. Забелязах, че възхищението ми от тяхната работа ме караше да се чувствам плаха. Държах се по различен начин с тези знаменитости в сравнение с „обикновените” хора. Това ме дразнеше, защото осъзнавах, че е проблем на егото. За мен това означаваше, че виждам известните хора като стоящи „по-горе” от мен – с други думи, отделени от мен.
Затова помолих Исус и архангелите да влязат в сънищата ми и да изчистят проблемите с егото, които ме карат да мисля, че някой стои по-горе или по-долу от мен. Както винаги, молбата ми беше удовлетворена незабавно! Още на сутринта усетих промяната. Не мога да обясня какво точно стана. Мога само да ви кажа, че наистина се случи. Оттогава насам не се стряскам от хора, на които се възхищавам.
От онзи ден нататък продължавам да търся съдействие от различни наставници. Веднъж бягах за здраве и почувствах ужасна болка в стомаха /бодежи/. Веднага поисках помощ и бях приятно изненадана, когато от духовния свят се появи мъж, в когото разпознах покойния Джим Фикс, автор на „Пълна енциклопедия за бягането”. Той ми каза да държа постоянно главата си изправена, вместо да я клатя напред – назад. Това означаваше да правя по-големи и плавни крачки. Щом главата ми спря да подскача нагоре – надолу, бодежите изчезнаха и повече не се появиха. Освен това Джим ме учи и на други неща, свързани с продължителността и скоростта на бягането.
Разказвала съм на много мои слушатели за „Програмата за духовни наставници” и повечето от тях успяха да си осигурят наставници от небесата. Сред тях има знаменити изобретатели, писатели, лечители и музиканти, вече покойници. Например, един студент по медицина пише писма на Алберт Айнщайн и получава съвети; композитор на песни от Атланта си кореспондира с Джони Денвър чрез автоматично писане, а един архитект от Средния Запад получава вдъхновение от разговорите си с Микеланджело.
За да се включите в „Програмата за духовни наставници”, просто помислете за човека, с когото бихте искали да общувате. Ако не ви идва наум конкретна личност, помолете Бог и ангелите да ви изпратят специалист в съответната област /както направих аз, когато тичах/.
После му задавайте въпроси, независимо дали го чувате, виждате и усещате или не. Можете да ги запишете на лист, на компютъра или да ги кажете гласно. Наставникът във всички случаи ще ги чуе.
Обърнете внимание на отговорите, които получавате като мисли, думи, усещания или образи. Добре е да запишете както въпросите, така и отговорите, сякаш правите интервю. /Подробно обяснение за автоматичното писане ще намерите на стр. 130/.
Независимо дали възприемате съветите на духовния си наставник като буквални или метафорични, ще установите, че когато записвате въпросите и отговорите, които получавате като мисли, думи, чувства или образи, много по-лесно ви идват нови идеи и творчески прозрения.
КАК ДА УВЕЛИЧИТЕ СПОСОБНОСТТА СИ ЗА ЯСНО ЗНАЕНЕ
Тъй като ясното знаене понякога идва като едва доловима мисъл или идея, много е възможно просто да не забележите този висш метод за общуване с небесата. Бихте могли да отхвърлите идеята, вдъхновена свише, без да я разпознаете като отговор на молитвите си. Или да решите, че е някаква несериозна мисъл или празна фантазия, а не Божествено прозрение.
Освен това яснознаещите пренебрегват Божествените напътствия, защото смятат, че онова, което знаят, е съвсем очевидно за останалите. „Това всеки го знае!”, решава яснознаещият и не обръща внимание на блестящата идея, която е получил току-що. Да не говорим за прозвището „всезнайко”, което никак не му помага, напротив, той се притеснява да говори от страх да не му се подиграват. Този епитет, обаче, наистина съдържа зрънце истина, тъй като хората от този тип умеят много добре да се свързват с колективното несъзнавано.
Затова е важно наистина да обръщате внимание на всичко, което ви идва наум… например повтарящи се мисли и новаторски идеи. Божествените напътствия могат да дойдат както под формата на внушения, които просто не ви оставят на мира, така и като внезапно „просветване”. Един от най-добрите начини да не изпускате от поглед този тип напътствия е да си водите дневник, в който да записвате разговорите със самите себе си относно мислите и идеите си. Можете да го направите под формата на интервю със своя Висш Аз, например като „въпроси и отговори”. По този начин по-лесно ще насочите подсъзнателната информация към осъзнаващия ум.
Когато получите отговор, не се колебайте и не умувайте много. Напротив, дайте възможност на мислите и идеите си да се изкажат. Попитайте ги: „Какво искате да ми кажете?” Може нещо внезапно да ви стане ясно, например: „Този човек, с когото току-що се запознах, не ми се струва почтен.” Или да получите вдъхновяваща идея, която ви помага да осъзнаете истината за някакъв духовен принцип, или внезапен порив за „мозъчна атака” по повод на някакъв бизнес, който не е за изпускане.
Ако си водите дневник, ще можете да подредите схематично мислите и идеите си и да проверите доколко са точни. Ще свикнете да разпознавате кои от тях наистина са вдъхновени свише. Вероятно вече сте имали горчивия опит да пренебрегнете някаква мисъл и по-късно да си кажете: „Знаех си, че така ще стане!” или „Знаех си, че не трябваше да ходя там!” Ще се научите да се доверявате и да следвате вътрешните си прозрения – както от грешките, така и от успехите си.
Освен това съм установила, че много хора от мисловния тип /противоположно на усещащите, виждащите и чуващите/ по принцип са работохолици. Те се окопават в офиса, закотвят се на стола и се вторачват в компютъра. Всичко това е прекрасно, стига да отговаря пропорционално на времето, прекарано навън. Но обикновено ми се налага да убеждавам яснознаещите да излизат сред природата. Това, обаче, е далеч от тяхната зона за комфорт! Но щом веднъж го направят, те установяват, че свежият въздух, растенията и дърветата им помагат да изострят психичните си сетива. Така се отварят още повече към Божествените напътствия и ги осъзнават по-добре.
Тихото уединение сред природата ни помага по-лесно да чуваме мислите си и да обръщаме внимание на умните идеи. В деловия си график трябва да отделим време за себе си, за да си починем от света на часовниците и телефоните. Така ще се настроим по-добре към вътрешния ритъм на тялото – и на природата като цяло.
Наред с другите полезни неща, времето, прекараносред природата, ще ви помогне да си направите „подходящо разписание”, което на практика означава, че сте забелязали и следвате ритмите на живота. И когато се върнете в офиса, вече ще сте развили по-добри инстинкти – кога е най-подходящият момент да позвъните по телефона, да изпратите писмо или да се изкажете на събрание. Освен това, тези почивки навън могат да ви подтикнат изобщо да напуснете този офис и да започнете работа, която наистина отговаря на копнежите на сърцето ви.
ИСТИНСКО И ФАЛШИВО ЯСНО ЗНАЕНЕ
Някои хора се отнасят скептично към интуицията си, защото в миналото се е случвало да я последват и да сгрешат. Може би ви е хрумвала блестяща мисъл, но когато сте се опитали да я развиете, всичко се е объркало, затова сте решили никога повече да не вярвате на идеите си.
Обикновено тези ситуации са свързани с два типа мисли и модели на поведение:
Първоначално идеята е била вдъхновена свише, но страхът ви е отклонил от пътя. Най-напред тя наистина е била подсказана „отгоре”, а това означава, че е идвала от любовта. Но някъде по пътя сте се изплашили. Страхът е блокирал способността ви да приемате по-нататъшни напътствия и творчески идеи, отклонил ви е от първоначалната посока и е провокирал решения и постъпки, основани върху егото. А когато превърнем егото в свой партньор, неизменно следват грешки и неблагополучия.
Например една моя позната на име Бърнис имаше чудесната идея да започне самостоятелен бизнес в къщата си като личен фитнес инструктор. Идеята беше прекрасна, защото беше в полза на хората, в сфера, която й харесва. Освен това можеше да стои вкъщи и да гледа двегодишното си дете и същевременно да печели пари. И така, Бърнис напусна редовната си работа и започна надомния си бизнес. През първия месец се записаха петима клиенти и това й осигури достатъчно средства да си плати сметките и да спести известна сума.
Но тя започна да се притеснява дали този първоначален успех ще продължи. „Откъде ли ще дойдат още клиенти?”, терзаеше се тя. След няколкодневни размишления Бърнис реши да пусне платена реклама в няколко вестника. Освен това накупи канцеларски материали, направи си цветни брошури и визитни картички. Изхарчи доста пари за това, но беше решила, че „за да печели, човек трябва първо да вложи средства”.
Следващия месец Бърнис имаше само един клиент. Тя се притесни още повече за бизнеса си и вложи допълнителни средства за реклама. Но каквото и да опитваше, всичко се проваляше, затова след четири месеца тя реши да се върне към предишната си работа, за да си осигури поне някакъв стабилен доход.
„Защо стана така?”, чудеше се тя. Котаго анализирахме ситуацията, разбрахме, че първоначално Бърнис наистина е получила Божествено напътствие да започне такъв бизнес. В потвърждение работата потръгнала много добре и тя спечелила достатъчно пари да си плати сметките и да сложи нещо настрана. Едва когато позволила на страха да се промъкне в цялата схема, всичко започнало да се обърква. Освен това, тя се опитала да ускори нещата с необмислени реклами и ненужни покупки. Разходите й се увеличили, а приходите намалели, защото започнала да слуша егото си с неговите страхов