Библията на демоните

БИБЛИЯТА на демоните

Книга на Разуелус от йерархията на Лилит чрез пророк Захарий

И ето седна пророка на демоните и писа, а от ръката му писаха не един, но мнозина демони. И този пророк съм аз, Захарий, за мен ще разберете по-късно и славата ми ще бъде голяма измежду вас, мъдрите и просветените. Облаци от благовоние се издигаха от олтара, ритуалите ми вече отдавна ме бяха изтощили и се бях проснал на пода, аз бях навлязъл в транс и видението ме сполетя мигновено като сън в нощта. В стаята си усетих присъствия на няколко човека, духове или някакви други същества, но се усещаха като съвсем истински. Единият дойде пред мене и рече:

– Наричат ме демон Разуелус и смятат, че съм от йерархията на Лилит. Така ме знаят онези измежду призоваващите духове, ангели и демони, които вие познавате от векове като некроманти, а днес като окултисти, магьосници и кабалисти. Тези около мен обаче, в моя свят, не ме наричат така, защото тук нямам такова име, което вие да може да произнесете.

– Тук го наричаме шибана курва – рече друг демон, който се подаде зад гърба му. На вид приличаше на клошар и пияница, но в същото време се виждаше, че е умен шегаджия.

– Мен пък наричат леля Марта, дядо Давид, Дявола, Хитлер, Астарот, Луцифер… а наскоро се представих на един пишман-медиум като Наполеон.

-Разкарай се, проклет идиот – рече му Разуелус, изрева и експлоадира, а ударната вълна изхвърли пияния клошар далеч, далеч. После Разуелус отново се пови над мен и се ухили.

– Та, до къде бях стигнал? Ъъъ… няма значение… Не познавам и никакъв висш демон Лилит. Въображението на некромантите и магьосниците, особено на онези, които пишат книги, винаги е способно на собствено творчество или, още по-лошо, на компилация между полузабравени слухове за Ада и собствените им предположения. В същото време това е вярно, защото аз съм Разуелус от йерархията на Лилит. Вярно е за вас. Вие така или иначе не може да разберете и проумете моето състояние, мен като дух и същност и моя свят. По същият начин, както не бихте могли да разберете живота и съзнанието на мравките… въпреки, че ги виждате всеки ден. Мравките са цивилизация, подобна на човеците, а в някой отношения аз мисля, че са много по-висши от вас. Но вие не ги разбирате! Колко по-трудно би ви било да разберете мен и тези около мен, които не виждате с очите си?! Така че тази или която и да е друга концепция за ад и демони е удобна, така че да може да комуникираме. Разуелус си сложи очила, отвори някаква книга и пред него се появи университетска катедра, така е той гордо застана зад нея и като велик оратор продължи:- Важно е да се схванат някакви основни идеи. Аз съм интелигентно същество, но смятам вашите склонности към милост и състрадание, съжаление, съпричастност и подобен бълвоч… за лигави и смехотворни. Лично аз си падам по грубата власт и контролирането на другите, а не по съжалението им и мечтата за разбирателство. Слабият ми харесва да го мачкам и газя. Това е необходимо и според мен е за негово добро, защото как иначе ще реши да стане силен като мен? Нима не е това един по-добър принцип, на който да бъде изградено развитието? Защо ви е да помагате на слабаците, да изграждате общество, в което силния да се грижи за по-слабите? Да има образование за бедняците и социални помощи?! Защо просто не се оставят със съвсем малки парици в джоба, които да им поднасяме като общество? Така няма да крадат от нас, а за нас ще има повече. Пък ако са решили да стават силни, да станат.Помощта на слабите и образованието за недостойните за него е учение на Христос Иисус, на който вие сте изградили толкова много къщи, в които не живее никой, а се ползват за безсмислени коленичения и смешни театрални ритуали. Христос така иска, да се обичат враговете, да се помага дори на тези, които са недостойни и ни вредят. Той иска да се образоват всички, силните да се грижат за по-слабите и господарите да са роби, а робите да са като работодатели на господарите си. Това според мен е утопия, а и според моите господари си е утопия. В случая казах, че господаря ми е Лилит. Появиха се две полуголи жени, изглеждащи твърде пияни. Те се хвърлиха на раменете на Разуелус и започнаха да го прегръщат и целуват. Една от тях се опитваше да го хапе за врата. Разуелус беше видимо отегчен и с няколко крушета потроши зъбите им и известно време ги рита. Те се превърнаха в някакви диви животни и избягаха. После той изтърси прахта от университетската си роба, която явно сега се появи, прокашля се, готвейки се за нова реч, а после се върна към познатата ми вече катедра, погледна ме изпод очилата, а после продължи: -Принципно често така се случва, когато изговаряш напразно името на Лил… сещаш се. Та така, Лилит така учи, така иска, а и ние, които сме нейния победени врагове, а сега роби, така искаме. Ние учим на противното на Христос Иисус. За това може да се каже, че ние сме някакво конкурентно царство на дявола, а Христос има свое царство. Това пак казвам не е така точно, но няма как да го разберете, за това сравнението си е доста добро. Също така добро е описанието на боговете на връх Олимп или на града Шамбала. Ние обаче с вас сега говорим за демони и ад, а не за гръцките богове или индийските им там разновидности. Всички те не съществуват точно, както са описвани, но пък в същото време съществуват точно, ама точно така. На сън вие може да ги преживеете и видите, а и на живо за кратко. Дълго можете да живеете точно с онези образи и истории, в онези светове, които сте си представяли. Постепенно ще се доближите до реалната ситуация. За това сега така ще говорим.Аз, Разиелус, съм демон и живея в ада. Не съм съгласен с Христос Иисус и не искам да живея според неговите повели и препоръчки, защото смятам за глупаво да обичам враговете си, да помагам на онези, които ме гонят и ми вредят. Не смятам да давам даром на по-слабите от мен, това само би ме ощетило. Нека другите, които са по-добре от мен, те да дават. Не смятам да се грижа за образованието на бедните и слабите и недостойните, нито смятам да споделям своите знания с търсещите знание. Това само ще повиши конкуренцията ми. Не смятам да прощавам и забравям, както иска Христос. Не смятам да се грижа за другите и ако искам да съм им господар, да им служа като роб, ако искам да съм учител, безплатно да споделям с тях всичко, което знам. Не смятам това за правилно и заради това аз съм в ада и съм демон. Аз вярвам, че Христос Иисус е Цар и Син Божий и нямам против да изкупи греховете ми и да ме спаси даром, само защото вярвам, че е Син на Бог и Спасител. Обаче съм в ада, защото това никак не е достатъчно. Така и има при вас много християни, които ние хубаво сме излъгали и които мислят, че понеже са повярвали, че имало човек, наричан Иисус и той е някакъв спасител … и понеже са го били приели за личен спасител, то ще се спасят от ада. Не, няма, щото ако беше така и аз щях да съм се спасил, но не съм се, в ада съм и съм сред братята и сестрите ми демони, а наш баша е дявола, комуто слава да бъде во веки. Той е най-злия и силния и за това е наш господар и бог и създател. Но една е причината, аз Разиелус да съм подчинен на Лилит. Това е, защото докато бях човек, а аз бях човек, да!… докато бях човек аз исках жената на ближния, пожелавах я, не само една, но десетки. И не съм съгласен с това тежко иго, да не пожелавам жените на ближните ми, но напротив, всичките тях ги желая, стига да са хубави. За туй и Лилит е моя господарка. След като умрях и вече не бях човек, дълго се скитах и разни духове ме убеждаваха да отида при тях и да съм последовател на доброто и любовта, на помощта към слабите, на състраданието, на търпението и милосърдието, на прошката и всиякакви подобни. Аз определено не исках и накрая намерих своя господар в лицето на Лилит, която най-накрая ми се появи и ми каза да я следвам, след като толкова дълго съм се противил на досегашните ми учители. Стоях в огромни черни замъци, където горяха огньове. Имаше величествени порти и страховити червени небеса. Чуваше се зловонен стон отвсякъде, а вулкани изригваха в далечиниата. Летяха странни и огромни птици, с които можеше да разговаряме и те ме научиха да летя като тях и това беше приятно, доста приятно. Можех бързо да се пренасям на далечни разстояния и да се шибам с тези птици, които променяха вида си и можеха да се превръщат в различни жени, каквито в тоя свят харесвах, а също и в мъже, които също харесвах. Аз пък можех да се превръщам в жена. Това забавление силно ми харесваше.Ние се борехме за власт над летящите, улавяхме ги и ги оковавахме. Аз всъщност се оказах един от тях. И мен се опитваха да оковат не веднъж. Още първите дни Лилит долетя пред мен като огромна жена с червени драконови очи и най-привличащ вид, с който ме изкуси, и аз се доближих до нея, и тя ме окова. Намота на врата ми каиш, овърза крилата ми и ме върза за огромно, и твърде меко и удобно легло. А после коленичи пред мен, и се наведе, и засмука онова, което висеше между краката ми. А то в миг се вдърви като прът и изпитах блаженство по цялото си тяло, каквото на земята в човешко тяло не бях изпитвал. Това усещане силно ми харесваше и беше твърде приятно, поне три пъти по приятно от земното и можех да го изпитвам много по-дълго. Това толкова ми харесваше, че в един миг бях готов да се отрека от всичко само и само да мога да стоя тук вечно. Лилит се гавреше с мен като строга господарка дни наред и това много ми допадна и така тя подчини душата ми, защото аз се влюбих в нея и във всичките й възгледи и учения. Тя учеше, че силният трябва да обича слабите, но да не им прощава. Трябваше да ги бичуваме, да наказваме слабите и за най-малкото им прегрешение към нас. Трябваше да събираме все повече и повече последователи, които да са влюбени в нас. Ние трябваше да ги обладаваме и изнасилваме и да се гаврим с тях, но така че да се научат и те да го правят и да ги убедим и те да имат роби, които да обичат, но да наказват. Силният трябва да властва над по-слабите! А ако някой ти вреди, двойно да му навредиш, за да го подчиниш и докажеш, че си по-силен. В битките и сраженията, споровете и кавгите, ние ставаме по-годни за злото, което не виждам скоро да погине, така че по-добре да му се покорим, а не както казва Христос Иисус, да изкореним злото от нас, а на чуждото зло да не се противим… защото единствено другия може сам да изкорени злото от себе си, докато ние можем само да му дадем съвет как да го стори, при положение, че ние сме го сторили вече. Много повече ми допада учението и волята на Лилит, майката на разврата и подчиняващата, властваща и садистична любов. Тези, които обичаме, трябва да са винаги на наше разположение, те не трябва да имат свобода, нито да жертваме себе си за тях, нищо свое, или времето си, или да им помагаме. А Христос Иисус иска да помагаме и обичаме без условия, да сме готови да жертваме себе си, своето време, да полагаме усилия за другите и да им помагаме. Не мога това да върша и не съм съгласен с Христос и за това мой учител и господар е Лилит. А иначе вярвам! Вярвам в Христос и нямам против да изкупи греховете ми и да ме спаси от ада, но уви… явно трябва да съм съгласен с учението му и да го спазвам. Но не мога и за това и съм в ада, и ще съм, докато не се науча да го спазвам това негово учение. Пък аз няма да се науча, защото никак не ме кефи да помагам на слабите, да уча незнаещите, да съм състрадателен, да се съобразявам с другите и всичките му там утопични лиготевини. Но Лилит и разврата й ми допада, така че не се оплаквам. … Казах ли ви как ме изнасили като строга господарка? Друго обаче нека ви кажа. Лилит ме праща сега да говоря на хората. И аз ходя и им говоря. Как ли го правя? Лесно! Когато човек заспи, душата му се издига над тялото и често обикаля в разни светове, но после не помни това като се събуди. Когато заспи, аз отивам при тях и ги съблазнявам, искам да се сношавам зверски с тях и да ни е приятно, а после да ги убедя на всяка цена да се доберат до такива сношения и в будния живот… да са садистични и мазохистични, та дори да са готови да вършат престъпления, само и само да си ги осигурят. Например любимият ми номер е да ги убедя, че ако имат много пари, ще имат разврат. А ако искат да имат много пари, трябва да са готови да жертват другите за себе си, да вършат престъпления, да мамят, крадат, да са корумпирани, да мислят по цял ден измами и далавери, само и само да спечелят пари. Целта ми е всичко това да им се услади и да им стане навик. После, докато спят се сношавам с тях и зверски ги обладавам отзад, отпред, всякак. Най-обичам да ги виждам как стават началници на човеците и изпитват удоволствие да се възползват от подчинените си. Например познавам един човек, който по цял ден си мисли как да се сдобие с перверзни и сексапилни служителки. После си мисли как ше им плаща малко, за да мизерстват. А той ще се обрагради с лукс, те ще му завиждат и ще искат неговия лукс. И после като им предложи край на мизерята им и лукс, те ще са готови да му се подчинят, а той да върши разврат с тях. Той цял ден си мечтае как ги изнасилва, а те не казват на никого, защото вече не мизерстват, а живеят в лукс. Той ги бие и подчинява и това му харесва, мечтае си за това и настина го желае. Този е вече мой роб, защото аз съм който се обладавам с него във фантазиите му, а не служителките му. Той така и няма силата да върши това, за което мечтае, но аз се сношавам с него и той зверски се сношава с мен. Аз не съм мъж, не съм и жена, ние можем да се преобразяваме. Чукайте се навред и властвайте върху другите, това е моето послание към вас и то ми допада! Книга на Бонифаций, папа на Рим, сега демон, чрез пророка великия Захарий- Аз, Бонифаций, бях висш измежду човеците и мнозина ми се кланяха. Богатството ми беше неизмеримо, та дори аз нямах представа за всичките владения, които притежавах аз. Пак казвам, аз Бонифаций имах повече власт от всички земни царе и крале, вождове и властелини, от север до юг, от изток до запад… бях Бог, истински Бог в тоя свят, по-велик от самият Христос, на който се правех, че служех. Лошото е, че се оказа, че този скромен лечител Исус наситна беше живял измежду човеците. Аз, великият Бонифаций… а аз все така съм велик, дори сега, тук, в истинския свят и живот… аз не вярвах в Исус, не вярвах, че той беше живял, но го смятах за благочестива приказка на древните. А властта ми се услаждаше и наистина я имах. Пак казвам, лошо стана, че когато земният ми живот свърши и се озовах тук, в истинския свят, оказа се, че Иисус беше жив и настина беше живял, оказа, че наистина има царство и да си призная, обхвана ме голям страх. Добре стана, че страха бързо мениджмънт напусна, защото разбрах, че ада съвсем не е толкова лош. Даже, оказа се, имало вариант да се преродя като човек и да поправя грешките си, но разбира се, няма да го сторя, защото никак не ми харесва реда и законите на Христос Исус и това, което светлите и милите лигльовци тук мениджмънт караха дълго да правя. Кардинално скъсах с тези ангели! Само ако приживе знаех, че ангелите в тоя свят са досущ като добрите и скормни хорица на земята! Само ако знаех, че ангелите се раждат в човешки тела, а демоните правят същото! Но уви! Е, да, сега доста дългове съм натрупал и определено ако пак се родя като човек няма да съм така славен, напротив, ще трябва доста да се озоря и доста грехове да изкупя. Но аз няма да го сторя никога, а вечно ще остана тук и ще воювам, а ние, противниците ще победим. Онова, което в Новият Завет е спестено е, че ние, противниците на Христос Исус имаме шанс за победа. Никак не е сигурен триумва на Божия Град, никак не е сигурно, че Любовта и Милосърдието ще победят и ще ни завоюват. Напротив, мен лично ми се вижда, че ние имаме по-голям шанс. А що се отнася до Бога, Единствения, Твореца на Небето и Земята, той се оказа демократ. Какво ще рече това ли? Ами, това ще рече, че той, Бог, дава свобода на тварите си, на нас, да живеем както искаме, да се групираме в светове и царства, да създаваме закони и творим така, както сметнем за добре. За туй аз вярвам, че бидейки мнозинство, болшинство, повече като брой, в крайна сметка Бог ще разбере, че нашият Ред, нашият Закон, нашите правила са по-добри и ще подчини дори самият Христос Исус на нашата воля. Има много царства, не са само две. Да, Хтисотс Исус има своето Небесно царство на реда и любовта, милосърдието и състраданието, помпщта към слабите и саможертвата, радоста и блаженството. Но и ние имаме своите царства на властта, омразата, царства на силата и подчинението и нашите светове са твърде добри. Не страдам за момента, макар съменнието понякога да разяжда душата ми и отново да мениджмънт побиват ледени тръпки от страх. Защото след като се оказа, че има Царство Небесно на Христос, че има Царства на Дявола и много други сякаш неутрални царства, че има безброй светове със всякакъв тип закони и ред, то може бизнес пък ще се окаже вярно, че някой ден ние ще бъдем унищожени и покорени, че ще се мъчим вечно. Но за сега не виждам това да става и като цяло съм оптимист. Надеждата и упованието ми е, че ние ще надделеем. Пак да кажа, Бог се оказа демократ, свободата ни е безгранична. Аз например в момента се опитвам да създавам царство, изградено върху властта и подчинението, съревнованието и надпреварата. Тук находчивите и хитрите са лидери, господари, чрез хитростта и остоумието се печели в битка, така се добиват роби, така се добива власт, така се изкачваш в йерархията. Чух тропот на много коне и една огромна карета се появи от някъде и спря пред папата. От нея слезе млад мъж с интелигентен вид, облекло като от средните векове, дълга шпага и огромна шапка, която ми беше малко смешна, както и той като цяло. Поклони се и рече: – О, велики Бонифаций, нима не виждаш своята заблуда? Не е ли явна твоята мерзост пред душата ти, малко ли време мина, в което тънеше в заблуда?! Не е ли явно, че живееш в една илюзия, която сам създаваш? Не виждаш ли, че твоите слуги тук са чсти от собствената ти енергия, а ти реално си сам. Твоя свят е творение на собствената ти душа, а ти не си ли изолиран от всички ни тук, в това царство на твоите фантазии и бляно? Бонифаций го гледаше с усмивка. След малко поклати глава и рече, поглеждайки към мен:-Такива като тоя идват често при мен и се опитват да внесат съмнение в душата ми. В началото бяха само такива, опитваха се да породят в мене угризения на съвестта. Неговата цел е да се разкая. Оказа се, че тук, в отвъдния свят, все пак има покания и промяна и аз мога да се разкайвам за греховете си и страстите на душата си. Бих могъл да им се одчиня, да се уча от тоя и такива като него, а накрая да се преродя отново като човек, за да премина през ново изпитание на душата ми. Да се види дали отново ще се поддам на изкушението или този пък душата ми няма да се среми към власт, а ще използва силата си за полза на другите. Нали така, смешнико?! Приличаш ми на жалък шут, каквито ме забавляваха приживе.Младежа, който беше слязъл от каретата… а каретата сега не виждах, сякаш беше изчезнала, но виждах някакви водопади и красива природа в далечината, сякаш каретата беше отишла при водападите и чудната природа… та този младеж се поклони отново на папата и рече:- Точно така, драги ми господарю. Нима не осъзнавате вече, че това е истината, че трябва да се върнете при своите сродни братя тук и да се учите заедно с тях. Защо стоите толкова дълго в тази ваша илюзия, която сам създавате?Бонифаций се размя. Погледна ме и рече:-Само, че не е прав. Аз не съм сам в това царство. Ела, ела с мен и виж че не съм сам. – После сякаш той мениджмънт пренесе в една гориста местност, където сякаш имаше пейки и беше нещо като място за чакане на пътници, които идват отдалеч. – Тук идват често душите на човеците, които също като мен, не желаят да слушат брътвежите на този младеж и подобни като него. Аз се запознавам с тях. Те не са част от моята енергия и са живи, колкото и аз. Младежа сякаш затанцува, смееше се и рече: И нима те са Ваши роб, сир?!Бонифаций почервеня и сякаш младежа го изложи пред мене и аз получих мигновена картинна сцена в ума ми, спомен, пратен от младежа: Бонифаций се караше и спореше с новодошлите, които го приемаха като натрапник. Някой упорито твърдяха, че явно не са спали добре, че са живи и здрави и по всичко личеше, не съзнаваха, че са умряли и че вече не са на земята, а душата им е в ада. Бонифаций се опитваше да им обясни, че всички тук вече са мъртви, че тук е истинския свят, а земята е временно изпитание. Но повечето не му вярваха. А пък някой, зънаваха, че са мъртви, но се опитваха да намерят някакви стари приятели, роднини или врагове и да си отмъстят. – Да, виждам, че искаш съвсем да объркаш пророда Захарий – рече Бонифаций на младежа. После ме погледна и рече:– Е, да, ние, образованите за ада и рая, за света на духовете, поне бързо разбираме, че сме мърви и че тук е истинския свят, а там на земята е било временно изпитание. Тези идиоти никак не съумяват да го сторят. Понякога много дълго време. Писнало ми е от тях и вече не им обръщам внимание. Те обикновено въобще и не ме виждат.

не бързайте да плюете тайните общества

Представете си , че наистина съществуват гениални готвачи, които измислят невероятни рецепти, за пица, за еди какво си, нови десерти… те се познават… и са нещо като тайно общество, щото възлагат на други да популяризират рецептите им, тъй като всеки известен човек знае, че е голям проблем да си известен, спират те, досаждат и т.н. а и е опасно… Та, тайни такива общества има май за всичко, във всички професии, във всеки бизнес, във всяка нисша, има ги естествено и в политиката, както и в религията… Та, тези тайни общества са естествено явление… и не всяко тайно общество е лошо, даже не е тайно, то е тайно, просто щото малко хора го знаят, а то не цели да е известно… известността е излишно бреме… Та, трябва да внимаваме, като заклеймяваме тайните общества, да не вземем да изпуснем нещо наистина добро, полезно и ценно… А такива има, впрочем има ги навсякъде… обясних че са естествени явления във всяка сфера на живота… и не е необходимо да са милионери и да управляват света така, както си мислите…Света може да се управлява и от някое село в Албания, тамън от 3ма души, достатъчно са… те могат да внушат на ПУТИН и БАЙДЪН да направят всичко, от това да се обесят, до това да раздадат парите на бедните… Такива хора има, а и това не им е трудно…

затворническата колония планета ЗЕМЯ

Човешкият живот е всъщност една доста бозава и тъпа, скучна 3D виртуална реалност, затвор за нашите безсмъртни души. И то доста брутален и хитър затвор, защото душата ни и нейната памет и знания са скрити и изтрити. Всичко това прави човеците изключително брутално наказани. А този свят излиза просто един ад. И колкото и да се напъваме някои хора, пак си оставаме в затвора и така и нямаме истински и пълен достъп до истината за душата и безсмъртието ни. От това по – брутален затвор и ад, здраве му кажи. Не просто да си изолиран и лишен от свобода, а дори и да не помниш какво е извън затвора. Гениално и брутално наказание. И в крайна сметка просто си чакаш с любопитство смъртта и да видиш добре ли си се справил или пак ще ти трият паметта и пак в нова килия, нов затвор и ново човешко тяло. Знам, че някои от затворниците лъжат, че се идвало доброволно тук. Доброволно или не , сега не помниш, сега си затворник. Друг път е доброволно. Може би избора е между затвора на прераждането и смъртта, това ако е доброволно. И хич не му се вижда края на тоя затвор, защото със сляпа вяра в някакви твърдения, всъщност разликата между онея, които и вяра в душата нямат, то е почти никаква. Вяра неверие, все тая. Не си ли спомняш, не знаеш ли, кел файда в какви глупости вярваш…А кой знае, един на колко, почти всички нищо не знаят…

Послание до хората от 21 век, книга кандидат за влизане в Новия Завет на Библията

богивдъхновена книга, която следва да влезе в Библията и Корана като последна и обяснителна предходните…

възможно заглавие: ПОСЛАНИЕ КЪМ ХОРАТА ОТ 21 век

С благословията на пророците, на ап. Павел, всички други апостоли, светци и ангели, в тази боговдъхновена книга ще научите правилното разбиране на Божията воля и тълкуването на свещените писания от предните векове. Поради нуждата от съвременен основен, кратък и ясен текст, Бог чрез ангелите Му реши да ви даде този текст, за да разсее объркването на мнозина и да забрани последващ разпад и разделение между вярващите. Много търговци се появиха и тотално заблудиха мнозина, като вършеха гнусната си търговия, използвайки свещените книги от ранните пророци. Заради това пишат се тези слова, които следва да сложат край на явленията и заблудите на Сатаната и неговите ангели. Чеда Божий, всяко писано слово, което ви учи на доброта и любов, което ви кара да се обичате и да си помагате, е Боговдъхновено и полезно за поука и изобличение на злото. В тоя смисъл , Бог ви заповядва за 21 век да нямате друга религия и друг Бог освен Доброто, Любовта, Състраданието, Справедливостта, основно това да си помагате с думи и дела, да сте като членове на едно семейство, а ваш баща да е Бога, а ваша майка планетата земя. Новият завет беше събран измежду някои книги, а други не влязоха в Новия Завет, това беше дело на Сатаната. Всяка книга, дори поезията, която ви вдъхновява да вършите добро, да се променяте към добро, всяка такава книга е вдъхновена от Бога.В Старият Завет също не влязоха много достойни книги. В Корана също.Все пак, братя и сестри, пазете и четете книгите на Библията и Корана, уважавайте ги и ползвайте основно Новият завет като учебник за бързо обучение , основна книга за бързо запознаване с Бога и Истината. Освен Библията, четете свещените книги на източните мъдреци и философи, книгите на будистите, индуистите, на мнозина йоги, на философите от Гърция, на мъдреците от Тибет, Египет, Африка, Америка. Братя и сестри, много учени мъже писаха книги, които обясняваха и се позоваваха на Библията, на будисткото учение, на Корана. Всички тези книги на религиите, които ви вдъхновяват да сте добри и състрадателни са еднакво свещени и еднакво достойни за послушание към тях. Но, братя и сестри, учете се и помежду си, слушайте думите на живи хора около вас, които десетки години са отдали на служба на Бога или на търсене на общуване с Бога, които са чели много повече от вас. Помагайте си и се учете едни други, а който знае и е чел много да учи онези, които са чели малко. Братя и сестри, слушайте добрите хора, които и днес вършат чудеса и изцеляват болни, които имат дарби да познаят мислите ви и разни неща за вас, чели са свещени книги и имат стремеж към доброто и това да ви помогнат, а не правят чудеса и фокуси за пари и трупане на богатство. С това не забраняваме да дадете пари на чудотворец или проповедник, но пазете се от лъжци и мошеници, от търговците със свещеното. Няколко пъти в това послание до вас, братя и сестри, беше споменато от Божия вдъхновител, че добротата, състраданието е Пътя. Тук ще напомня, че най – голямата заповед, според нашия учител и спасител Иисус Христос беше да обичате Бога и ближните си. Нека ви се обясни това като за 21 век, а и за следващите векове. Бог никой никога не е познал напълно и изцяло и не е по силите на човешкия ум да разбере Бога, но можем само да следваме Неговата воля. Божията воля винаги цели доброто и обединението на спорещите и воюващите. Божията воля цели доброто за всички нас Неговите чеда. Бог може да вярвате, че е вашият истински Аз, може и като будистите да си представяте нещата, може и като християните, като мюсюлманите или като учените измежду шаманите, поетите, йогите и философите. Бог не е сърдит фанатик и няма да се разсърди на чедата си, когато те нямат добро познание и не си представят добре Абсолютната Истина, началото и края на живота, до колкото такъв съществува привидно. Бог е мистерия, Бог е непознаваем напълно, неясни са всички пътища Божий, с които Бог действа и се намесва в нашия живот. Бог е преди всичко доброта и любов, справедливост, мъдрост. Истината е вечна, няма начало, няма да има край, но винаги съществува една истина сред много лъжи. Много спорят за това каква е душата на човеците и на животните, кога е началото на живота й, забравят ли хората минали свои прераждания като хора или имат само един човешки живот. Тези спорове Бог презира и се гнуси от тях, защото не водят до състрадание и обединение, а до разделение и объркване. Бог ви дава свобода да вярвате и да търсите истините за света, за своето тяло и своята душа по всеки добър и състрдателен начин. Спорете, дискутирайте, търсете истините, но без да се разделяте и да създавате излишен брой религии, школи и традиции. Единствената истина е добротата, обединението и това да си помагате помежду си. Бог иска да общува с вас и вие да общувате с Бога. Стремете се като Тома Неверни да пипнете и видите, да знаете. Бог няма нищо против да общувате с хората и животните, които тела са погребани или изгорени, а душата им е в отвъдния свят. Бог е съгласен да се учите и да сте любопитни за истините, да търсите общуване и любов, познание и мъдрост от тоя свят, от живите хора, а и от другия свят, от починалите хора, ангели и всякакъв разум отвъд видимото. За всичко съдете според делата на проповедника и учителя и по плодовете или резултатите от ученията му и създадените от него организации и традиции. Преди всичко търсете сами да общувате с Бога, с ангелите и добрите ви братя и сестри в тоя и другите светове и най – вече мъдрост, добродетели и сили за вършене на добри дела. Разделихте се на много религии и църкви, това е гнусно пред Божието лице. Стремете се към диалог, обединение и яснота, не объркавайте малките и необразованите в Божийте и свещени истини. Бог чрез пророците и духовните учители ви даде много и различни слова, но основните истини са простички, които са ясни и на децата. Сложната и неясна проповед е или от дяволите, или е за по – добре образовани от вас, вие четете онова, което ви е ясно, което ви вдъхновява за добри дела и промяна от зло към добро. Бог не желае войните и споровете между децата си, които водят до край на дружбата и общуването ви. Проклет да е всеки, който учи, че Бог допуска и одобрява война и всякакво насилие между вас. Бог е като баща на деца, като майка с рожби, като най – стар брат, който се грижи за малките си братя и сестри, защото семейството му е толкова богато, че има предостатъчно пари и имоти за всички в семейството. Бог прилича на любовта между влюбен младеж и девойка, Бог няма свое тяло, но живее в сърцата и душите на влюбените като иска да ги накара да родят рожби, чрез които да изпита и преживее още любов и щастие, още игри и приключения. Бог е дух, дух на живота и радостта, на доброто и тоя дух е във всяко тяло, защото няма тяло, което да няма дух. Братя и сестри, всички животни имат дух и живеят като вас и в отвъдния свят. Но не е по силите ви да наложите справедливост между животните. Яжте месо, до колкото това правеха и такива като Иисус Христос и учениците Му, но когато това е необходимо за здравето на вашето тяло. Бог забранява безразборните убийства и тормоз на животните, а одобрява това само при сериозна нужда. Наблегнете на усилията да намалите тормоза към животните и убийствата с цел хранене до възможния минимум. Но Бог не забранява напълно яденето на месо и отглеждането на животни за храна, но правете всичко това с любов и състрадание към животните, дори това да направи храната от животни по – скъпа. Бог благославя науката, която би изобретила месо от изкуствени източници. Бог благославя добрите и полезни лекарства и всяка медицина, която носи повече полза и помага повече, отколкото вреди. Пазете се от мошеници, които търгуват с лекарства и от лекарства и доктори, които не целят здравето на голяма група хора, а печалбата. Пазете се от отрови и зли хора, които нямат съвест и биха избили хиляди и милиони хора с отрови. Ако ви е страх, че вашата дейност ще доведе до смърт за планетата или вреден климат, бъдете смели, съхранявайте своя дом, тая планета, но приемете, че някой ден може би тоя свят и тая планета вече няма да са годни за живот и всички вие ще умрете. Всичко си има начало и край, не бойте се, защото отвъдния живот е заслужена почивка за вас. И много други неща ще ви каже пишещия тези думи, защото от дете искаше да е пророк на Бога, а Бога се радва да ви говори през всеки добър и искрен човек, който иска да е пророк. Но как да различите кой повече да четете и кой по – малко измежду многото учители? Това ви е обяснено вече, по делата им ще ги познаете. По чудесата им ще станете любопитни за книгите и делата им. Четете и изпълнявайте Волята на Бога и сами търсете общуване с Бога, ангелите Му и всеки добър човек или дух, който ви учи как да се спасите от злото, страданието и смъртта, но да живеете вечно, да сте радостни, добри и полезни един за друг.

разсъждения по празниците

Знаете ли кой е виновен за тези почивни дни? Тези дни милиони хора са свободни, а не роби, имат почивни дни. Знаете ли кой ви даде тези няколко дни освобождение, свобода, спасение от затвора на работните ви места или задължения? Знаете ли кой ви даде почивката? Знаете ли кой е виновен за това, че ще се видите с най-близките си роднини? Вероятно някой ще каже, че е император Константин, защото Иисус Христос е мит и не е съществувал, ще каже, че по същество между Дядо Мраз и Иисус Христос голяма разлика няма. Друг може да каже , че виновен е цар Борис, защото е наложил насила християнството на прадядо ни, пра-пра-пра-пра-пра (на еди коя си степен) дядо ни. Иисус Христос е историческа личност като Баба Ванга според науката История. Според мен Иисус Христос е историческа личност и според науката Психология на тълпите, социална психология, народопсихологията и според науката Логика. Ако прочетете някое от евангелията, опознаете значението на някои термини и понятия там, ако се запознаете с днешното съсътояние на религиите, то ще установите , че реакцията на слушателите на Иисус и на хората с власт в храмовете по Негово време е абсолютно реалистична. Поведението на героите и персонажите в тези наистина литературни съчения в Новия Завет е толкова реалистично, че според мене не е възможно да се измислят така реалистично от писатели, които си измислят детски приказки. Значи се оказва, че тези дни вие получавате почивни дни по вина на Иисус Христос. Факт е, че Иисус Христос ви спаси тези дни от работа, даде ви кратка почивка. Факт е, че се сбъдна вече едно от предсказанията, които преди 2 000 години е било абсурдно и невъзможно. В новия завет пише, че всички народи ще чуят историята за Иисус Христос. Това е било до скоро абсолютно невъзможно. Днес, заради интернет, телевизията и радиото, а и факта, че няма нецивилизовани индиански и африкански племена, направи така, че всички наистина чуха или четоха проповедите на Иисус и историята за живота на Иисус. Иисус Христос е бил могъщ човек, който е имал огромна власт върху слушателите си, а според юдеите и еврейте е бил и магьосник, сатанист и невероятен факир, сключил пакт със Сатаната. Според християните пък е чудотворец и син на юдейския и еврейски бог, обещания месия от техните пророци. Според ислямистите Иисус е могъщ пророк, чудотворец. Според философите спиритуалисти Иисус е бил могъщ оратор, велик хипнотизатор, посветен учител на човечеството от висша йерархия, а според някои мъдрец и чудотворец, маг, уважаван и почитан от маговете и астролозите от Изтока още дните, когато бил бебе. Дали Иисус Христос е бил магьосник и сатанист, правещ чудни явления с помощта на паднали архангели, както пише в новия завет, богохулник и нагъл провокатор, както от древни време е обвиняван от равинската литература?Дали Иисус Христос е Бог Син, един от Светата Троица, както учи Църквата? Дали Иисус Христос е любопитна мистерия, с Която мистерия и Нейните съвети към нас, търсачите на Истината и Мъдростта, на Бога се съобразяваме?Дали Иисус Христос е просто пророк?Дали пък все пак Иисус Христос не е детска приказка като дядо Мраз и дядо Коледа?Това всеки може да реши, да заложи на сляпо на една от теориите или да се опита да разбере от собствен опит като апостол Тома Неверни. Ако някои от теориите са прави, то както днес вие получавате почивни дни и спасение от работните ви места и задължения, така вярващите в Иисус ще получат почивни дни в рая, докато невярващите няма да имат почивни дни. Според самият текст на новия завет пък излиза, че тези, които вършат благотворителност, добри дела и дори вътрешно не желаят злото на враговете си, мирни са и не водят и не участват във войни, обръщат и другата си буза на враговете и конкурентите си и т.н. ще отидат в рая, ще получат някакво огромно вечно блаженство, а другите (егоистите и борците за интереси в този свят) ще отидат в ада, в някакво вечно мъчение. Според друга теория Иисус Христос ви е казал как да сте наистина добри, а не лицемерно добри, как да си починете няколко години в рая в отвъдния свят, преди да продължите работата си в тоя свят в следващо ваше прераждане, щото пък може да отидете и в ада в отвъдния свят преди да продължите работата си или обучението си в някое следващо прераждане. Теории и предположения има много, но според мен те не струват пет пари и от тях полза няма. Само личния и собствен опит на душата и в този свят са реални и водят до реални резултати. Иисус със сигурност е някакъв интересен пример. За някои може да е учител по магия и чудотворство. За други спасител на душата им. За трети гениален оратор и хипнотизатор на тълпата. Според текста в Новият завет Иисус е бил и невероятен медиум, викач на духове на живи и умрели, на хора, ангели и бесове. Също Неговото обкръжение и роднините Му, според новия завет, са били талантливи сънувачи и получавали на сън и в будно съсътояние ценни указания, общували с ангели, архангели и с Бога. Мистерията на Иисус ни дава надежда, че всеки може да стане такъв чудотворец и магьосник, според новия завет Иисус казва ,,всичко това, което аз правя като чудеса, изцеления и видения ще го правите и вие, стига да имате съвсем малко вяра,,. Практиката показва, че не е никак лесно в днешно време да правиш такива чудеса, каквито правил Иисус, а такива чудотворци като Иисус няма, макар да има доста хора, за които се твърди, че имат епизодични, редки, от дъжд на вятър такива преживявания. Няма обаче нито един, който да върши такива явления с власт и по всяко време, когато си реши. Имаме обаче очевидни случаи на необясними и паранормални явления, като някои са даже от съвсем скоро и от съвсем наблизо. Баба Ванга, за която всички сте чували, е доказан феномен и тя е била изключително верна на Иисус Христос и на някои от Неговите ученици и светци, при това във време на преследване на християнството. Баба Ванга е много сериозно доказателство в полза на спритуалните и църковни учения за Иисус Христос като реален чудотворец, а не измислен и приказен като Дядо Коледа и Снежанка. Църквата си има свои примери и доказателства, различни от Баба Ванга, тя е измислили и излъгала за хиляди чудотворци. Някои от паранормалните явления, доказващи , че наистина има живот след смъртта обаче се случват и на хора, свързани по някакъв начин и с църкви. Жестоката истина като цяло обаче е, че Иисус Христос брутално критикуваше църквите по Негово време. И очевадно днес религиите и църквите са абсолютно същите като по времето на Иисус Христос, а и няколко века след това. Църквата не е нищо ново под слънцето. Очевидно е, че ако Иисус Христос се беше родил днес, а не преди 2 000 години, Той със сигурност щеше да се бори срещу църквите и религиите и със сигурност отново щеше да бъде убит от тях. Това си е вечно обвинение. Религиите обвиняват истински феномени като Баба Ванга, че са сатанинсни. А истинските феномени и истинските търсачи на Истината обвиняват църквите и религиите, че са сатанински. Това всъщност е посочено и в Библията. Пише, че мъдростта на човеците е глупост от гледната топка на Бога. А Мъдростта на Бога е глупост от гледната точка на човеците.Това, което аз ви препоръчвам, е да сте като Тома Неверни, да искате от Бога и Мистериите да пипнете, видите, многократно да станете свидетели на чудеса, а после да започнете сами да ги вършите с власт. Пътят на Тома Неверни смятам за най – адекватен за днешната човешка цивилизация с нейната емпирична наука. Тома Неверни обаче не се е интересувал от футбол и чалга, нито от бизнес с продажба на риба, нито от геополитика и инфлацията на пазара. Тома Неверни първо е бил един от слушателите на Иисус, от Неговата туристическа група, Иисус им е бил гид, същият като тези днес в центъра на София. Един гид седи и говори на около 20-30-40 чужденци кое какво е. Този туристически водач е бил Иисус някога, а Тома Неверни е бил един от платилите си да следват и слушат туристическия гид Иисус Христос. Накрая, след убийството и погребението на Иисус, Тома Неверни е имал възможност да се срещне с Иисус Христос отново, да пипне Неговото тяло и да види, че е отново жив, че след смъртта има живот, че след гроба има живот, че наистина живота е вечен и има вечна справедливост за всички ни, за всичките ни дела, за всичките ни думи, за нашите мисли и цялостното ни поведение.

духовни въпроси и отговори за смисъла на живота и защо света е така несъвършен

дръж се с другите така, както искаш те да се държат с теб… не постъпвай с другите така, както не би искал някой да постъпва с теб Учения за вътрешното развитие, за духовния живот, за духовния свят и Бога

есета

Ние живеем сега във вечният Ад и как да отидем в Рая

За пряката, нo стръмна пътека към спасението от страданията ни и освобождението на душата ни чрез саможертвена любов

Защо живеем в тоя свят?

Какво е духовен живот и духовно развитие?

За смисъла на духовния живот

За смисъла от духовни организации/фондации/приятелски кръгове

Как и кога се освобождаваме от страданията?

За опасностите на религиите, сектите, езотеричните школи и авторитарните религиозни гурута

За сляпата вяра

за екстаза на пророците и за свещените текстове, вдъхновени от Единственият Бог

Boyko Kostadinov

част от използваната ЛИТЕРАТУРА за есетата:

ПРАВОСЛАВЕН КАТЕХИЗИС НА БПЦ (редакция на проф. Тотю Коев), сканирана книгаскан 1 скан 2 скан 3

Катехизис на Католическата Християнска Църква

Новият Завет – Библия

Ориген – За Началата

д-р Майкъл Нютон – Пътят на душите

Линда Уилямсън – Отвъдният свят

Разговори с небесата – Джеймс Ван Прааг

Докосване до небесата – Джеймс Ван Прааг

Автобиография на един йога – Прамаханса Йогананда

Дхамапада – Словата на Буда

Платон – Държавата

Ние живеем сега във вечният Ад и как да отидем в Рая

Погрешно разбиране на много религиозни хора е че нашият човешки живот в този свят е някакво междинно положение между Ада и Рая. Мнозина вярват че животът им започва с това човешко тяло и ще е единствен, след което следва смъртта, а после или вечен живот в рая или вечни мъчения в ада. Това разбиране отрича наличието на справедливост в живота и обрисува вечният живот на душата като един пълен абсурд – живееш няколко десетки години и после цяла вечност си наказан или награден за поведение в продължение на няколко години. Абсурдно е.
Във всеки от нас е вложено правилното, детско разбиране за Ада и Рая. Адът е състоянието и вселената, планетите и световете, където живеят лошите души, а рая – където живеят добрите. Просто, детски, но вярно.
Ние сега живеем в една планета, която се върти около слънцето. Тази наша планета, тази слънчева система и видимата от нас вселена е тъмното място на Ада. В Ада горят много огньове (слънца, звезди), около които се въртят в кръг много планети, в които има много и различни същества и всичките те водят живот, в който има много страдания, мъки, трудности и злини. Нашата тъмна вселена е Ада, нашата планета се намира в Ада, ние сме в Ада.
Човешките ни тела обаче са временни и нашето наказание в тези човешки тела е временно. Ние сме души, ние сме ангели, които са забравили това. Като се събудим сутрин бързо забравяме сънищата си, ако въобще си ги спомняме. По същият начин като сме били въплътени в тези човешки тела сме забравили че сме души, че сме нещо като ангели.
Душите в духовният свят могат да живеят егоистично, вредно за околните, да извършват различни погрешни и зли деяния. Когато се отклонят така от нормалният живот са запращани в нашата вселена, в ада. На нашата планета ние сме изпитвани и наказвани, възпитавани. След човешкият живот се връщаме в духовният свят. Ако все още душите ни са егоистични, ако все още нашите души са престъпници, злодейци, ние сме пращани обратно в тоя свят и тази планета. И така отново и отново можем да живеем като човеци в най-различни ситуации, докато продължаваме да бъдем егоисти, докато сме далечни на доброто, на любовта, на полезният за околните начин на живот. Всички хора и животни в тоя свят имат души и всички тези души са зли, престъпници, на ниско ниво. Освен тази планета има и други планети, в които са пращани душите на престъпниците, на злите, на изпадналите от райските светове. Можем да живеем хиляди години, хиляди животи като най-различни същества и да изпитваме болка и страдание, както и да ги причиняваме на околните.
Едва когато душите започнат да живеят без да вредят на околните, а напротив – като са полезни за околните – когато станем обичащи, добродетелни, полезни, здрави духовно за себе си и околните, тогава можем да престанем да пребиваваме в Ада. Душите ни вече не идват в тоя свят, в тая вселена, а живеят в райски вселени, в райски светове, в духовни светове без страдания, без злини. Има неописуеми райски светове, в които нормалното състояние е безкрайна радост, сила, екстаз. Има щастливи и приятни светове, където това щастие, сила, обич и красота се уголемяват и творят все повече и повече. Там няма такива мъки и трудности като тук. Ние можем вечно да живеем в такива райски светове като богове, растящи, развиващи се без страдания и зло. Ако обаче отново станем егоисти, ако отново започнем да живеем вредно, неправилно, болестно, тогава отново ще паднем в Ада на познатата ни сега вселена.
Животът е вечен. Можем десетки пъти да се спасяваме в Рая за хиляди години и отново да се повреждаме и да живеем хиляди години в Ада. Адът е нещо като затвор, нашата вселена е нещо като затвор, но със изпитателен режим. Ние сме подлагани на различни ситуации и изпитания, в които доказваме дали още сме зли и егоистични или можем да получим спасение и освобождение от Ада и да заживеем в духовният свят, в райските блаженства.     
Дори да е султан човек и да има колекция от най-скъпите коли, няколко замъка и хареми в големите мегаполиси по света, то пак си остава в Ада – има тяло, което боледува, живее на тая планета, която си се върти около огъня на слънцето в тоя кръг на Ада, тук се изяждаме едни други и има зло и мъчения от всякакъв порядък от телесен, през емоционален, мисловен и душевен план. Може спокойно да си се мъчим почти цяла вечност в тоя свят и подобни на него, ако си стоим егоисти и зверове, каквито сме сега. Само когато (не по-рано) станем ангелчета, обичащи, мъдри, служещи и полезни на другите, само тогава ще се спасим от подобен свят и живот и ще заживеем в неописуем рай – докато сме ангелчета – като отново станем егоисти – пак обратно в Ада, в който сме сега.

За пряката, но стръмна пътека към вечното спасение и освобождение на душата чрез саможертвена любов

Ако трябва да потърсим начин и метод за спасение от страданията и злините, едно освобождение на душата ни от мъките, то ще се наложи да се позовем на нещо сигурно и авторитетно, а не на собствения ни разум, защото едвали имаме основания прекалено да вярваме на себе си, предвид окаяното ни човешко положение и разобличаващите ни дела и липса на добри дела.
Много мъдреци са давали учения за спасение и освобождение, за просветление, като такива е имало от дълбока древност и до днес измежду всички народи и племена на тоя свят. Нетърпеливите измежду нас обаче биха искали по-бърз път към спасението ни, а за всеки от нас е добре да открие и по-сигурен такъв, а не съмнителен и погрешен. За това и казах, че е рисковано да се доверим на собствения си разум, както и на не до там авторитетни учители.
Има един всеизвестен авторитет, на чийто думи, ние бихме могли да се доверим и всячески да се опитаме да приложим неговите препоръки. Нека с нашият разум единствено да си позволим да отстраним всяко съмнение, което ни пречи да вложим достатъчно вяра в тези му предписания, така че с пълна сила и концентрация на волята да се упражняваме в неговите препоръки, така че да е по-лесно да спазим изискванията и да се увенчаем с екстаз и радост, каквато не можем и да си представим, защото тя е вечна и се простира отвъд тоя живот, отвъд раждането и смъртта.
Какво може да ни каже разума ни в това отношение? Първо, ние приемаме по разум, че има живот след смъртта, тъй като достатъчно много хора са свидетелствали от опит, че е така, прекалено много са тези, които са се върнали, за да кажат. На този сайт са споменати много от тези опитности. Второ, ние забелязваме и сега прекалено подреден свят, при това с точност, много по-прецизна и от най-сложния механизъм от типа на часовниците, които ние изобретяваме. Трето, определено трябва твърдо да признаем с разума си, че предвид предните два извода, следва да има висша сила, направляваща непрестанно всичко, дори най-малките неща в живота. Логично е тази сила да ни даде външно указание за нашето вечно спасение и освобождение от страданията ни, за просветлението на душата в екстаз и радост, каквато не можем и да си представим. Така че дори източниците на това учение да са измислени, а не исторически личности, то пак учението би трябвало да е правилно, защото висшата сила, пак казвам, не би ни оставила без външно подсещане и напътствие.
Просто казано, най-големият авторитет може и да не е такъв, какъвто са го мислили, може дори да не е историческа личност, но учението му при всички положения следва да е правилно и истинско. Другият момент е, че трябва да е просто и ясно за всички хора, както и да е било съобщено на всички като някакво чувство в тях самите. Ако е нещо по-абстрактно, достъпно само за малцина в историята, то това звучи като крещяща несправедливост и няма как да бъде допуснато такова положение на нещата в живота.
Нека вече говорим по същество, след като се опитахме да докажем на разума, че това учение, просто и ясно за всички, дори за децата и глупаците, трябва спокойно да приемам като напълно вярно и с всички сили да се отдадем на изпълнението му.
Учението, изискването или прекият път към спасението от страданията и злините, най-просто и лесно казано, е ДОБРОТО.
Както и малките деца, глупаците, всички живели някога са били информирани, добре е за душата ни и за живота ни след смъртта да сме добри.
Много просто, нали? Няма как да е по-сложно, вече споменахме защо.
Нека сега да се доверим на този най-авторитетен и възможно най-сигурен източник на учението и препоръките за нашето спасение от страданията и злините, за вечното ни освобождение и просветление. Нека се доверим на думите на Иисус Христос, предвид това, че учението Му е най-популярно, най-авторитетен е, а и дори да не е историческа личност, то Провиденето пак би нагодило учението му , така че да е истинско и да е за наша полза, да ни казва просто и ясно как да се спасим.
Изложено е в неговите проповеди. Той препоръчва следното, като поради своята загриженост за нашето добро, емоционално е говорил почти винаги, казвайки например, че ни заповядва. Това би казал всеки близък приятел или родител, всеки по-голям брат на закъсал човек, ако наистина съществува възможност за бързо спасение от неговото окаяно положение. Би използвал всякакви средства, всякакъв патос, дори заплахи, би се опитвал да ни уплаши и да ни кажи всичко, независимо дали е истина или не, само и само да ни накара да се хванем в ръце и да направим онова, което е необходимо за бързото ни спасение. Защото, когато си загрижен за някого, който е важен за теб, дори би го набил, за да се стегне и направи всичко, с което да се спаси от страданията и злините си.
Заповедите са следните:
– заобичай другите хора като самият себе си
– заобичай Живота, Бог, източника на живота с цялото си същество
Той ни е посъветвал да обичаме, да се отдадем на обич към всички други и благодарствена обич към живота и източника на живота.
По-нататък е обяснил какво означава да обичаме, какво представлява доброто, чрез което ние се спасяваме от злините и страданията.
-трябва да сме загрижени за всички хора, като активно и на дело им помагаме, така както помагаме и се грижим за себе си
-трябва не само да прощаваме, но да желаем доброто и да помагаме дори на онези, които ни вредят, да обичаме враговете си дори. Причина за това най-вероятно е, че истинската същност на всички ни е едно и също нещо, Духът, Азът, ние сме едно, така че е редно да помагаме на себе си, въплътени в дргите хора, дори когато те ни пречат и вредят.
-казал ни е ако някой иска да ни вземе насила ризата, ние да се съгласим и да му дадем и връхната си дреха
-казал ни е ако някой ни удари по едната буза, да му обърнем и другата
-казал ни е ако някой ни помоли да повървим с него един час, да повървим два часа, т.е. да помагаме повече от това, за което сме помолени
Не е непостижимо това, ако приемем, че сегашният живот е съвсем кратко изпитание, че истинският ни живот е в отвъдния свят, а истинската същност на всички същества е едно същество, че многообразието от живи същества са само маски на едно единствено същество.
С други думи, препоръчано ни е да имаме саможертвена любов към другите, да предпочитаме техните интереси пред нашите. Днес е модерно да се говори за любов към себе си, но подобно учение не е застъпвано от този най-всиш авторитет. Евентуална причина за това е, че ние следва да обичаме всички други и така ще обичаме и ще се грижим много повече за самите себе си, защото другите са едно с нас, т.е. така обичаме по-истински себе си, обичайки другите, така обичаме по-голяма част от нас самите, защото всичко е едно. А жертвайки себе си за другите, пренебрегвайки нас самите за другите, ние на практика просто избираме по-голямото, спрямо по-малкото, т.е. ние бързо и сигурно разширяваме аза си и щастието си, силите си. Пренебрегвайки собствените си нужди, ние изчезваме, а с това изчезват и нашите престъпления, които иначе би трябвало да изплатим, ако държим на себе си.
Това е прекият път към спасението ни, това е бързият начин да се освободим, а не да се пререждаме хиляди пъти, докато постигнем просветление. Вероятно за това и прераждането не е разглежда в свещените книги, в които е изложено това учение, защото няма смисъл да се отлага за следващ живот, когато всичко това може да бъде сторено и за един единствен. В същото време нека не забравяме, че състраданието и саможертвената любов активно са проповядвани навсякъде по света, във всички висши духовни учения, а това, че трябва да сме добрички е ясно и разбираемо дори за малките деца и глупаците. Непременно трябва обаче ние, осъзнавайки всичко това, да се отдадем единствено и само на труд за добродетелите ни, а не да губим времето си в други грижи.
За огромно съжаление църквите и християните много наблягат на вярването, изповядването на църковни истини и доверяване на Иисус Христос. В същото време от историята на техните животи знаем, че не са се справяли особено добре с горните предписания. За това нека не допускаме тази грешка, нека не губим време в ритуали, в излишно четене и вярване и в излишни молитви, а бързо да се втурнем да спазваме препоръките и да се упражняваме в доброто, в любовта към другите и развитието на добродетели, за да може по-скоро да се спасим завинаги от страданията и злото.
Наистина съществува вечна, съвършена радост, щастие, сила и любов. Наистина съществува неописуем екстаз и наистина всички рано или късно ще заживеем така… нека да е по-скоро. Стига сме се самоизтезавали, а да се гмурнем в Доброто, да се превърнем в него и съответно да изживеем всичкото добро, което сме създали в себе си, а най-вече вечно да останем в това добро състояние, живеейки наистина добър живот. Всичко това не е утопия, не е наивно утешение, не е мечта, не е блян, не е фантазия, която не съществува, напротив, това е истинската реалност, а всичко онова, което познаваме е лъжовен кошмар и сън, от който можем да се събудим във вечното добро. Нека не вярваме на временната лъжа, която виждаме навън, нека се доверим на чувството в нас самите, което винаги и навсякъде е с нас. Това чувство винаги ни е посочвало, че външният свят не е такъв, какъвто ни се иска, не е съвършен, а следователно не е истински, защото от къде на къде ние ще имаме понятие и гледна точка, от която да недоволстваме, ако наистина няма позиция за такава гледна точка… па макар и да сме я забравили. О, да, всичко е идеално, винаги е било идеално, винаги и ще бъде. Но нека се върнем на тази позиция, а най-бързият начин е чрез саможертвената любов към другите.
Това учение, което тук преразказах, е изложено в така наречената Проповед на планината на Христос, най-големият авторитет по тези въпроси, живял някога измежду хората. Допълнително съм го дообяснил чрез учения на негови последователи, на древногръцки философи, на индийски мъдреци, за да се доверим на всеобщата истина, с която всички са съгласни: доброто!

Защо живеем в тоя свят?

Всички човек се раждат тук, за да избере доброто вместо злото
– светлината, а не мрака
– любовта, а не омраза
– прошката, а не отмъщението.

Разждаме се тук, защото този свят е училище, поправително училище.

Раждаме се тук, за да се осъзнаем, за да осъзнаем покълващия егоизъм и жестокост в душата и да изберем живот в полза на другите.
Раждаме се тук, за да се научим да живеем в хармония с околните, да се оттърсим от склонността към конфликти и вреди.
Раждаме се тук, за да докажем, че ще градим, а не рушим.
Раждаме се тук, за да бъдем изпитани в трудности и мъки, във времена на болка и трудности, проблеми и конфликти.

Раждаме се тук, за да докажем, че можем да устоим на изкушението и да не вредим на околните.

Човешката душа отновото и отново ще страда, докато върши зло, избира тъмнината, а не светлината. Когато спрем да вредим, тогава ще спре и страданието ни, не и по-рано.

Трябва да се стреми човек да е ангелско добър, да помага на другите, вътрешно да не мисли никому злото, а да се стреми вътрешно и с мисли към доброто на всички, да става все по-силен и умел в това да помага на другите и да понася всякакви вреди от околните… да превръща враговете си и тези, дето го тормозят в приятели. Да е изпълнен с топлина и доброжелателност към всички, да мисли, говори и постъпва така с другите, че да помага и развива, а не да вреди. Да контролира емоциите и да избира полезните емоции и чувства, а да преодолява умело и бързо негативните и вредни за другите и за себе си. Никому да не желае злото, да прощава и да се стреми към всеобщото благо. Да създава мир и любов, все по-топла близост с другите, със семейството си, приятелите и всички, които среща в живота си.

Така ще достигне до безмерно блаженство и вечен живот. Докато ако има егоизъм и злоба в себе си, отмъстителност, не прощава и тем подобни, то това ще му причини страдания и мъки. Тези мъчения ще продължават, докато има такива гнусотии в себе си…

Гледай да ставаш по-ангелско добра и любяща, състрадателна и топла към всичко и всички ако искаш да си по-добре, по-щастлива, силна и да имаш свобода от преражданията, страданията и мъките.

Все по-мъдра ставай и познаваща човешката природа, контролираща мислите и емоциите си, за да можеш да си силна и да влияеш благотворно върху всеки човек, който срещаш през земният си път. Така ще постигнеш безпределна сила, могъщество и екстаз в отвъдното и няма да си длъжна да се раждаш отново в тяло и да страдаш, а ще си чисто въображение в свят от приятни чувства и емоции сред други силни и приятни същества. Там дори да се конкурирате и да спорите, да се биете… в оня вечен свят на чистото въображение няма страдание и мъки, а безкрайна игра, забавление, купон, екстаз. Toва е реалният и истински живот, докато този човешки живот е само кратък затвор за провинили се души-престъпници спрямо другите и спрямо себе си.

Докато душата ти не е така ангелско състрадателна, чиста и полезна за другите, развиваща и растяща в сила за себе си, няма да живееш в такъв идеален духовен свят, той ще е затворен за тебе, а ти ще се луташ от тяло в тяло и от живот в живот, раздирана от мъки и трудности… едва когато ти, безсмъртна душо, достигнеш до такъв хармоничен и полезен за всички живот, градивен за теб самата и за другите, когато избираш доброто пред злото, едва тогава и само тогава ще намериш освобождение и ще имаш достъп до безпределното и вечно щастие, сила и любов, на които ще може да се наслаждаваш, докато отново не се появи егоизъм и зло в тебе.

А този кратък човешки живот възприемай като изпит за влизането в това прекрасно съществуване. Когато оставиш това поредно свое тяло, ще дойдат и ще те питат защо не си помогнала, защо си навредила и как е трябвало да постъпиш… и ще ти кажат, че трябва отново да се родиш в тяло, за да разбереш своите грешки и да се научиш да живееш полезно и градивно. А когато си се справила добре и вече нямаш егоизъм и зло в себе си, умееш да ги побеждаваш и да устояваш в доброто, тогава ще може да останеш там и да имаш достъп до безпределно и вечно щастие..

Какво е духовен живот и духовно развитие?

Духовен живот е живот за всеобщото добро, не само за нашето собствено. Духовен е обратното на егоистичен. Духовният живот или добродетелният живот зове човек да е в хармония и разбирателство с всички околни. Да извлича
най-доброто от всяка една ситуация, от всяка среща и всяко общуване с другите хора. В тази връзка човек трябва да си постави за цел да се дебне и самовъзпитава, да се приучва и да си налага навици на добродетелност и
полезност при общуването и взаимоотношенията с околните. Освен нашия ум и разум, ние живеем като хора и нашите телесни инстинкти (програми) са първосигнални и егоистични. Нашето тяло ни кара да сме егоисти. Ние живеем
вътре в това тяло и усещаме неговия глад и жажда, а не глада и жаждата, студа и болките на другите хора. Ние изпитваме нашите чувства на мъка, тъга, самота, радост и любов, а не мъката и самотата, радостта и любовта на
другите хора. Ние възприемаме мислите на нашия мозък, било те черни и песимистични или оптимистични и вдъхновяващи, а не мислите на другите. За това естественото състояние е егоистичния, себичен начин на живот.
Естествено е и да предпочитаме себе си и да обичаме повече себе си, а другите да ползваме като средства за нашето благо.
Духовният човек обаче е онзи, който се е нагърбил да прави точно обратното. Духовният живот е живот на непрестанна битка с естеството да си човек. Духовният живот за това изисква голям труд и усилия по самовъзпитание.
Добра нагласа е позицията на служител, на прислуга за околните ни. Разбира се, без да се изказва подобна позиция с думи. Просто във веки един момент трябва да сме загрижени за другите, все едно техните нужди и желания са
наши нужди и наши желания.
Това духовният човек поставя като своя цел помощта и полезността за другите, както някои поставят за цел да си намерят работа, интимни връзки, секс, пари, да си купят кола, голяма къща и т.н. И усилията, които бихме полагали
за тези егоистични цели, са същите каквито усилия би следвало да полагаме за нуждите на другите. Това е духовен живот – живот за всеобщото добро, не само за нашето собствено.

За смисъла на духовния живот

Човекът няма да свърши в гроба. Ние сме души, обитаващи тела, ние сме дух. Духът на човека идва от една духовна общност. Духовната общност, духовния свят е свят на безпределна хармония, любов, красота и щастие. Тя се
гради на принципа на братството и взаимопомощта. По-силния помага на по-слабия, по-знаещи учи по-незнаещите. И тъй като няма една единствена линия на развитие, по-точно казано е – по-силния в едно отношение, помага на
по-слабия в това същото отношение; по-знаещия дадено нещо, помага на по-незнаещите това нещо. А в дълбините на всеки дух седи Единствения Абсолютен Дух, който като експлозия се разраства във все по-голям екстаз от
щастие, любов, познание и т.н. Така е изграден истинския вечен живот и свят. Човешкото състояние е изпит за възвръщане в този идеален свят, в тази духовна общност. Там няма страдание, няма зло. Щастието и красотата,
любовта са безгранични, защото нарастват непрестанно, няма как да се насладим на всичкото добро, то става все повече и повече, защото всеки от нас там твори доброто за всички във все по-голямо количество. Истинския живот
е вечна игра на любов, красота, хармония, неописуема радост и вълшебна изненада. Истинския, вечния живот е неописуем, невъобразим екстаз. Ние можем да го предвкусим оттук, от това ни човешко състояние, но няма как да го
узнаем точно какъв е, защото сме ограничени от окаяното си и ограничено състояние. Духовният живот цели възвръщане в духовния идеален свят, рая. Всичко това е реалност, а не химера или фантазия. Тоя свят всъщност е
кратък кошмар, идеалния свят и идеалния живот е вечен. Страданието и злото са песъчинка от целия пясък на един безкраен плаж от щастие пред океана на изобилието. Рано или късно ние ще се осъзнаем и ще се върнем в
идеалния свят. Да заживеем духовен живот означава, че заявяваме и тръгваме по пътя към безпределното и вечно щастие сега. Така и трябва.

За смисъла от духовни организации/фондации/приятелски кръгове

Хубаво е да се грижим за нуждите и желанията на другите, както за своите. Не би имало край обаче да се борим за това другите да си купят кола, не само ние, другите да имат хубава къща, не само ние, другите да се чувства
добре и т.н. Даже подобно усилие може да ни доведе до комични и абсурдни ситуации. Какво би трябвало да прави една привлекателна жена например за огромния брой мъже, нуждаещите се от женски ласки?
За това основната грижа за другите е примера, който им даваме, особено в конфликтни ситуации. Стотици думи, увещаващи околните към добро не струват колкото едно дело, извършено в кризисна и конфликтна ситуация.
Да преживеем вреда от някой човек, а вместо да му станем враг и да се борим с него, да му простим и да му помогнем за нещо – това е върховна алхимия на човешката душа, духовен героизъм и цел на духовния човек. Подобно
действие би оставило вечна следа в душата на другия. Дори да не го осъзнава, нашето дело ще го преобрази, той никога няма да може да го забрави. Този пример някой ден ще му даде сила и той да върши добро, полезни неща,
този човек някой ден ще почерпи смелост и сили да върши добродетелни неща и да се преобрази към добро от спомена за нашето действие към него.
В тоя смисъл е много ценна и безкористната, безплатната помощ за непознати хора. Да помогнеш на някой съвсем непознат в трудна за него ситуация, все едно ти е близък роднина, е аналогичен духовен акт с горния пример. За
това и висша практика на духовния живот е участието във фондации и организации с идеална цел. Те обаче не са задължителни и не са единственото място, където човек трябва да се стреми към духовни дела, а във всяка
ситуация в реалния живот при среща с нуждаещ се. Дори да е ясно, че няма да можем да помогнем, дори да има съвсем малък шанс, то борбата и усилията да помогнем някому са ценните. Ценни са за нас, защото ни
преобразяват, ценни са за него, защото му дават пример и надежда в доброто у хората, чрез която и той може да се отдаде на доброто у себе си някой ден.
Не е лесно обаче да се върши ефективно добро сам, за това и фондациите и организациите са едно необходимо задружно усилие. Още повече, че когато хора се опитват да са полезни на други хора заедно, това също ги
приближава до Духа, защото духа свързва и обединява.
Една фондация може да има за предмет всякаква дейност. Най-хубаво е тя да има предмет на дейност служба във всички сфери на човешкия живот. Както ние се грижим за телесните си нужди, емоционалните си нужди, за ума
си, за духовния си глад, така и една добра фондация би била насочена към дейност, допринасяща за всички потребности на хората, имащи досег с фондацията/организацията/приятелския кръг. Най-голяма и реална помощ за
другите обаче е онова, с което допринасяме и те да вършат добро и да се опитват да живеят духовно, да се развиват в полза за околните, в живот на хармония и разбирателство.

Как и кога се освобождаме от страданията?

Причината за всяка болка е злото, което вършим.

Човешката природа е егоистична. Самият живот в този свят ни подтиква към егоизъм, себичност и вреда към другите. Обществото е изградено на базата на надпреварата и конкуренцията. Самата природа обаче също, което обезсмисля губенето на енергия за реформи в обществото, борба за социална справедливост, материалистични утопии за земен рай и справедливост, равенство и братство в този свят. Никога тук няма да има такива, човешкия живот е белязан от страданието и злото, така е било и винаги ще бъде. Защото земния живот в човешко тяло е само кратко изпитание за безсмъртната ни душа.


Тук природата на човека е егоистична, но в душата дреме усещане и порив към доброто, мъчи ни изконно вродена вина, винаги когато се поддадем на егоистичната си природа. Още от малки деца ние чуваме за идеалите на доброто към другите, разбираме, че е лошо да нараняваме другите. Това чувство и порив към доброто е вродено в душата ни. Религиите и ученията на големите философи, писателите, поетите и певците напомнят за смисъла на доброто. Светът и човешката природа обаче ни подтиква към зло.
Живеем, за да устоим на изкушенията и да удържим доброто, което е записано в сърцата ни.


Страдаме, защото вършим зло и сме способни да го извършим винаги, когато се появи удобен случай.


Докато не станем достатъчно силни, за да овладеем егоистичната човешка природа, ние ще страдаме. Ще живеем отново и отново, защото смъртта не е край и изпадане в небиетие, не е вечен сън без сънища, от който няма събуждане. Смъртта е преход към друг свят. Както десетки хиляди хора са свидетелствали, в кризисни ситуации за тялото (а и не само), ние го виждаме отсрани, виждаме тунел и светлината на света на душите ни. Разкази за това има откакто свят светува. От древност също така има хора, които могат да общуват с душите на покойниците, които на сън или в будно състояние възприемат светът и съществата, които ще видим всички ние след смъртта.


Но онзи свят, раят, небесата, мястото на безпределен екстаз, хармония и съвършенство няма да бъде вечен за нас, докато вършим зло и сме способни да вършим зло. Има данни, че той е временна утеха, след която ще се родим отново в този свят или в друг като него, за да продължи изпитанието ни. Има свидетелства, че много от самоубийците, а също и много крайни случаи на озлобени хора и убедени материалисти, не намират утеха дълго след смъртта, но в крайна сметка и те биват изпитвани отново, както и другите.

Светът е пълен със злодей, но има хора, които смятат себе си за до толкова морални, че страдали от добротата си. Това са заслепени хора, заблудени, защото в този свят не се раждат съвършени хора, безгрешни.
За нормалният човек е ясно, че убийството е нещо зло, но много други чудовищни зверства не се осъзнават като такива.

ИЗПИТАНИЯ

Оправдано зло
На първо място хората вършат зло, когато смятат, че то е оправдано.
Няма оправдано зло. Отмъщението е действие, което носи страдание на другите и на нас. Докато отмъщаваме, няма да престанем да страдаме, няма да спре тъгата, мъката, разочарованията и злото в живота ни.

Липсата и неспособността да прощаваме е форма на отмъщение без действие, на вътрешно отмъщение, поради неспособност за злодеяние, най-малкото е отказ от съграждане на нещо полезно.
Докато не се научим да прощаваме и разбираме слабостите на другите, ще страдаме и ще живеем в светове пълни със злини.

Бездействие пред лицето на страданието и злото

Замислете се за автомобилна кастастрофа, в която хора кървят и се нуждаят от спешна медицинска помощ. Минават коли, но никой не спира и никой не се обажда на бърза покощ. В резултат на всеощото бездействие, хората умират или стават инвалиди за цял живот.

Замислете се сега за пожар в блок, отдолу минават хора… поток от много хора по улицете под блока, които минават на отсрещния тротоар… никой не звъни на пожарната. В резултат хората изгарят и страдат цял живот, други умират.

Подобно нещо се случва всеки ден, но не е такава очевидна жестокост за нас, защото сме сляпи за злото около нас и за злото, което вършими.
Наскоро пред мен, пред охранителните камери на софийското метро, се получи спречкване между непознат младеж и трима здравеняка. В резултат двама от тях започнаха да го пребиват, което определено следва да бе заснемано от видео камерите. Излязоха двама полицаи, които бавно-бавно се придвижиха към мястото на престъплението, без преди това да извикат, без да се затичат, сякаш ходеха на разходка. Спряха боя, но не задържаха никой, а и потърпевшия не си потърси правата.
Потърпевшият не потърси правата си, с което укоражи биячите да пребият още десет-двадесет младежи като него. Полицията също. Аз им обясних на полицаите, че младежите не се познават, не са пили в кръчма до преди малко, но те не пожелаха да си мръднат и пръста.

По улиците е пълно с клошари, дори през зимата. Тази зима беше с температура от – 10, – 15 градуса, но никой не събра в приюти клошарите. Причини: не били от София, очаквало се кризисен пунк, но предстоял и т.н. Клошарите спят и пред църкви, но свещениците, които уж са чели какви са им задълженията, не правят нищо. Самите църкви са ужасно богати, взимат огромни наеми от цели сгради, които са техни, но няма приюти, няма столове за бедни и т.н.

Хиляди хора страдат, но ние не правим нищо. Знаем, че те страдат, но сме безсилни да се опитаме да помогнем. Всичко това е чудовищно, ние сме чудовищата. Докато сме такива, ще страдаме в тоя свят и светове като тоя тук.

Преди 50-60 г., както и преди 70-80 имаше две световни войни. Убити бяха милиони. Имаше открита пропаганда за геноцид и унищожение на цели народности, омраза с дела към други раси. Докато таим в душата си такава омраза, антисемитизъм, расизъм… ще страдаме, отново и отново ще живеем в тъга, скръб, разочарования и сред злини от всякакъв характер.

Лъжа и измама

Ние смятаме лъженето, чрез което имаме изгода, за оправдано. Просто лъжа, какво толкова. Но дребните лъжи могат да сеят огромни страдания. Да си представим млада двойка. Момичето е патологична лъжкиня, изневерява му, но го лъже, че е само с него, за да не го наранява. Момчето разбира за изневерите, но е много влюбено, слабо и депресирано и се самоубива. Това пак е краен пример, но дори да няма такива очевидни последствия нашите лъжи създават страдания за другите, потенциални или реални. Докато лъжем и мамин, ще страдаме и ще живеем сред злини.
Някои вярват в благородната лъжа. Други я отхвърлят. Почти винаги, а вероятно и винаги благородната лъжа спада към някои от горните случаи и е зло. Тук няма да се впускам в казуси, но докато не спрем да вършим дори трудно различими злини, ще страдаме и ще живеем сред злини.

Съществуването на живот без страдания и злини

Някои хора никога няма да успеят да си представят друг свят и живот след смъртта, вероятно защото имат слабо въображение. Те няма и да повярват в него. На такива няма смисъл да се хаби човек да обяснява. Но за другите…

Някои допускат прераждането. Лесно е да си го представят, че отново ще живеят, живот в отвъден свят без тяло явно е сложна задача за тяхното въображение. Да си представим, че някъде, на далечна планета има свят различен от нашия. Гравитацията е различна, природата е различна, животинските видове са различни. Че там няма глад, жажда, болка. Да си представим един утопичен свят. Ние можем да се преродим там, а можем и тук. Докато вършим зло, ще се прераждаме в светове като този тук. Когато престанем с егоистичния, себичен живот и се научим да сме полезни на околните, да живеем в хармония и да помагаме, тогава ще се прераждаме в райски светове.

Има и духовни измерения, нематериални. Душите там могат да се телепортират, да изменят външния си вид, да общуват бързо и без неразбиране.

Съществуват светове на чисто блаженство, непрестанно щастие и екстаз, любов, красота. Не се строи дом и не се труди човек, за да се прехранва, а твори. Твори се с воля, твори се нов вид щастие, по-богата хармония между душите.

Ще живеем в тези райски светове, когато престанем да вършим зло, ще страдаме тук и в подобни светове на нашия, докато вършим и сме способни да вършим зло.

Аз съм преживявал състояние на екстаз многократно, в което съм се докосвал до реалното съществуване на това блаженство. Бил съм изпълнен с благодарност към любовта, която ме е преизпълвала, радвал съм се че такова нещо, което преживявам въобще съществува. Говоря за екстаз, не за обикновена любов и нормална радост и благодарност. Неописуем е и малцина го изпитват. Хиляди пъти по-силно и красиво е от нормалното щастие от любов и от благодарност.
В това състояние осъзнавам, че това чувство е вечността и реалността, нейна основна характеристика. Това преживяване е много по-силно от преживяването чрез зрението и злуха ми, за това аз му вярвам повече.
Да си представим това и да го допуснем: Ние не вярваме в живота смед смъртта и други фантасмагории, защото не виждаме духове, които излизат от телата на мъртвите и отиват някъде си. Но ако преживеем нещо, което е много по-реални и истинско от това, което сме виждали, то това не е ли повече от виждането, повече от чуването? Щом го преживяваме като по-реално, защо да не е такова? Ами ако го преживяваме многократно?
Настина тук основния довод е времето. Ние сънуваме по няколко минути съвсем реален друг свят, но когато се събудим в този, казваме че този е реалният, а съня е просто сън, някаква интригуваща измишльотина. Ами ако сънуваме тези райски светове за кратко? Има такива хора, поинтересувайте се от явлението осъзнати сънища, астрална проекция, опитност извън тялото. Подобни сънища са спомените за минали прераждания.
Какво ще стане ако умрем утре и се озовем в отвъдното и живеем там твърде дълго, нахлуят ни нови спомени? Докато сънуваме себе си някакви особени, нима не сме в амнезия, че сме си легнали в леглото преди това и за живота си тук? Ами ако след като умрем, пак стане така, ако се събудим в някакъв реален свят, а всичко тук е бил сън? Знаете ли, че има хора, които сънуват колективни сънища, едно и също нещо? Знаете ли, че има явление колективна халюцинация, в която различни хора виждат едно и също? Ами ако този свят е точно такава халюцинация? В Библията казват, че не се говори за прераждания, но се говори, че света и живота е сън. По-точно в псалмите, 72-ри, 73-ти. На изток, в Тибет също се вярва, че всичко е сън, това е и илюзията. Прераждането е много по-маловажна източна концепция. Пресънуване да го наричат невярващите в прераждането. Източните християнски аскети, например Исак Сирин, също учели монасите да възприемат живота от раждането до смъртта като сън. Е, нека с това оставим споровете между религиите, те са само губене на време.

Наистина има живот след смъртта, има други светове и ние сме безсмъртни души, обитаващи тела, а не обратнаното.

Докато вършим зло, ще страдаме, такъв е закона на живота.
Да се запознаем с религиите, с ученията на философите, с преживяванията на духовните светове, да разсъждаме и търсим истината, но най-вече да се опитваме да владеем повиците на егоистичната си природа и да не вършим зло, но да се учим да сме полезни, да помагаме, да общуваме хармонично с околните. Нека се научаваме да обичаме, защото това е тайната на живота и така можем да се спасим от страданието и злото, да живеем вечно в щастие, красота, радост, любов и неизборими форми и проявления на екстаза и доброто.

За опасностите на религиите,

сектите, езотеричните школи

и авторитарните религиозни гурута

Още от древността духовните търсачи и озарените, мъдрите са казвали, че има духовен свят, живот след смъртта и висша сила. Основното им послание и общото между всички е това, че смисълът на живота е доброто, любовта, развитието на добродетели. Сърцето на всяка истинска духовна система и религия е посланието НЕ ПРАВИ НА ДРУГИТЕ ОНОВА, КОЕТО НЕ ИСКАШ ДА ПРАВЯТ НА ТЕБ или ПРАВИ НА ДРУГИТЕ ОНОВА, КОЕТО ИСКАШ ТЕ ДА ПРАВЯТ НА ТЕБ. Основното послание е любовта, това, че смисълът на живота е развитието на добродетели, лична сила и това да се живее в хармония с околните, да си полезен, а не да вредиш или да си егоист. Това единственото ценно в религиите. Друго не е необходимо на човека.

Когато хората изкривяват своите духовния учения, превръщат ги в религии, в политически системи, които се противопоставят на другите религии или системи, или школи, те стават опасни. Още по-опасна за човека е езотерична школа, религиозна група, даден гуру или течение в дадена религия, която кара последователите си да вярват, че единствено тя е истинска, а всички други са заблудени. Още по-лошо е внушението, че ако не се приеме дадено учение, дадена религия, даден бог или църква, то има опасност да отидем в ада, да повредим душата си или да се лишим от единствения път към спасението. Всичко това е лъжа.

Какво обаче е отвъдното, какъв е Бог или боговете?
Много религии дават подробни учения по въпроси, които са недостижими за опита на отделния човек на настоящия му етап на развитие. Подробното и задълбочено изучаване на различните религии, духовни учения и философски системи, неминуемо ще покажат на търсещия истината, че те имат различни твърдения, различни учения и си противоречът. Причините за това са различни. На първо място, не е необходимо за повечето хора да знаят какво е отвъдното, какъв точно е Бог и висшите сили. За това и човекът е оставен в мрака на незнанието, за да бъде изпитан. Когато обаче духовните търсачи са задълбавали в тези тайни на света, те са имали определени гледни точки, идеи, опитности и преживявания. Отделните хора са ги тълкували по различен начин и от там възникнали различията. Голяма част от религиите всъщност са догматизирани философски учения, базирани на предположения.

Основният общ и истисинки опит, който има духовния търсач, е посланието за доброто, състраданието и добродетелите. Това е и плода на истинския духовен опит, другото са незадължителни и ненужни подробности. За това и има различни мнения и учения.
От друга страна противоречията са до голяма степен привидни и от едно дълбоко разбиране за света и мистичните истини, противоречията не съществуват. Има ниво на реалността, в която човек осъзнава огромната свобода на Аза да живее в свят, в който иска да живее. Светът следва азът, а не азът светът. Това е друго обяснение за противоречията.

За сляпата вяра

Когато човек навлиза в духовните въпроси, ученията на различните религии, духовни и езотерични школи, на различни автори, лесно може да се стигне до едно предоверяване и сляпа вяра. В крайна сметка това не винаги е лошо, защото независимо от погрешните вярвания, наивните или дори абсурдните, ако човек набляга на собственото си лично развитие, добродетели и качества на характера, то полза ще има. Много хора преобразяват живота си под влиянието на различни религии, започват да живеят много по-здравословно и стават много по-щастливи и доволни от себе си. В тоя смисъл религиите и езотеричните школи могат да бъдат идеална терапия за човека.

Ако обаче ние сме сериозни и искаме да откриваме истината, сляпата вяра в каквато и да е концепция няма да помогне особено.
Няма да помогне и крайното неверие и предубеденост, защото това може да се яви като пречка за нашия собтвен опит. Идеалното положение е умереното между сляпата вяра и крайния скептицизъм.

Не е вярно, че познанието и преживяването на духовният свят, висшите тайни на живота, висшата сила, е дар, който малцина избрани получават, независимо от своята воля и усилия. Това е недостойно учение за Провидението, защото го превръща в твърде егоистично и човешко, да харесва едни, пренебрегвайки други.

Опитът с духовния свят и познанието за божествените въпроси е достъпен за всеки, който стане готов да има този опит и да добие това познание. Това зависи от всеки един човек и всеки вътре в себе си знае най-добре своя път към познанието и какво той лично трябва да стори.
Познанието е възможно и сериозния духовен търсач няма да приеме на сляпа вяра учения и концепции, а ще търси свой собствен опит и на базата на своя опит ще изгради възгледите си за дълбоките въпроси на философията и религията: какво става след смъртта, какъв е смисъла на живота, каква е висшата сила и др.

за екстаза на пророците и за свещените текстове, вдъхновени от Единственият Бог

Ако вие си мислите че Бог говори рядко на хората и пророците са малко, то не сте голям пророк, за това и така мислите. Истината е че всеки един човек на тоя свят е бил посещаван от Божественият Дух и е бил поне за няколко секунди пророк на Бога. Спомнете си някога не сте ли се просълзили, затрогнали, не сте ли поне веднъж били във възвишено, сърдечно състояние, не сте ли се просълзили на филм или книга от затрогнатост? Екстазът на пророците, с който те творят свещените книги, с който са създали пророчествата си, е нещо много подобно на вашите сълзи от затрогнатост, просто при пророците това се случва много по-често, за много по-дълго време и т.н. Всеки един човек обаче поне веднъж в живота си е бил пророк. Всеки може и да стане.

Един живот стига да прочетеш хиляди мъдри книги. Колко живота ще ти трябват, за да напишеш една мъдра книга?

Колко години ми остават на тоя свят? Кога ще умра?

КОЛКО ВРЕМЕ ЖИВОТ ВИ ОСТАВА НА ТОЯ СВЯТ? Уважаеми, драги членове на групата… Сега имате уникалната възможност да разберете със 75% точност още колко години живот ви остава в това тяло и в този свят… Тази информация се оказва доста важна, когато се чудите как да развивате бизнеса си, как да боравите с имоти, как и дали да раждате или правите деца и мн. други… Отговорът на въпроса е със 75% точност, за да не ви лъжа, признавам си, че един от четири души може да получат подвеждаща информация на въпроса. Отговорът се изчислява чрез всички налични познавателни методи, като не се спира от материалистични предразсъдъци. С други думи Ви се прави анкета за родовата продължителност на живот, колко години са доживели бабите, дядовците, бащите и майките… После се анализира здравословното ви състояние и историята на вашите заболявания. Прави ви се психологически тест. После се използват ясновидци, медиуми, религиозни феномени, както и анализ по астрологични признаци, място на живот, климат и т.н. Накрая, ако желаете, се подлагате и на насочена медитация за достъп до акашовите записи и урок по православни, католически, будистки, ислямски и шамански молитви с цел сами да получите отговор. След целият този дълъг процес на анкетиране има няколко дни време за получаване на вдъхновение и до една седмица след финала на интервюто с вас ще получите отговор. Цената на предлаганата услуга е по договаряне, между 10 лв. и 80 лв. на час. Зависи от това колко експерта ще ползвате – доктор по медицина, кардиолог, общопрактикуващ лекар, ясновидец, астролог, религиозни феномени и колко време ще разговаряте с организатора на цялата услуга. Ориентировъчно процеса струва между 200 лв. и 2 000 лв. в зависимост колко хора и колко време им ангажирате. Ако имате интерес, изпратете ми приятелство, пишете ми на лично съобщение и да се чуем по телефона после.

Платон за Сократ

Творчеството на Платон е класическо произведение от най-голяма величина. Ако желаете да изучите най-качествената и смислена част от старата философия, то трябва да се запознаете с разсъжденията на Платон и живота на Сократ. Казват, че цялата философия на последните хилядолетия е просто някаква бележка под черта в книга, написана от Платон.

Пътя на душите – книга първа на Майкъл Нютън

Една от най-популярните книги за живота след смъртта в България. Дала утеха е смисъл на хиляди хора.

ПЪТЯТ НА ДУШИТЕ – НА Д-Р МАЙКЪЛ НЮТЪН (изтегли в word) или (чети тук в сайта)

Христос Воскресе!

Приятелите на Иисус са били готови да търпят бой, а след това и да бъдат убити, но не и да признаят,че не е възкръснал и да се отрекат… Тома Неверни и доста още са били очевидци…

Примерно Петър Риболовеца като му казали, че и него ще го разпънат на кръст, той поискал да е разпнат надолу с главата, щото не бил достоен да бъде убит подобно на своя учител…Оттам и всички блек метъли до днес с обърнатите кръстове са фенове на апостол Петър…

За жалост има известни основания да се съмняваме, щото е било отдавна, а самоубийци заради кауза е имало много винаги…

Но дори Иисус да е измислена история, братя и сестри, влиянието Му върху човечеството е толкова голямо, че при този вариант се оказва, че тая история е много по-велика, отколкото ако е мо-тамо исторически разказ… Ако Иисус не е историческа личност, то Неговата проповед на планината трябва да е вдъхновена от самият Бог

4. ЗАЩО НЯКОИ ДУШИ ОСТАВАТ НА ТОЗИ СВЯТ

4. ЗАЩО НЯКОИ ДУШИ ОСТАВАТ НА ТОЗИ СВЯТ

И как ги убеждавам да преминат в отвъдното

Духът би трябва да премине през Светлината, веднага щом напусне тялото ви. Всички духове, с които съм разговаряла – от малки деца до старци, от професори до хора, които наистина не бяха особено умни, – знаеха, че Светлината е там за тях и че могат да преминат през нея и да отидат при семействата и любимите си хора, очакващи ги в отвъдното. Но знанието за това, че трябва да напуснат тази земя и да продължат към следващата форма на съществуване, не означава, че всички го правят. Всеки дух е толкова индивидуален, колкото и всеки жив човек. Повечето от тях са убедени, че непременно не трябва да си тръгнат оттук. Aз и вие може да не сме съгласни с тяхното виждане, но от разговорите си с тях знам, че смятат причините си за оставане на земята едновременно за логични и непреодолими. Има много причини, поради които духовете остават на земята. За повечето от тях това е проява на свободна воля, но други ми казват, че са искали да влязат в Светлината, но са пропуснали възможността и не знаят как да я открият отново. Каквито и да са техните причини, когато приключа разговорa си с тях, повечето останали на земята духове са готови доброволно да прекосят Бялата светлина. Помага ми това, че през годините се научих да убеждавам дори тези, които не горяха от желание да си тръгнат от този свят. Понякога е необходимо да изслушам оплакванията и страховете им, да им изкажа съчувствието си и да ги окуража. Понякога, като се върна у дома след прочистването на къща, се чувствам по-скоро като психиатър, а не като изследовател на паранормалното. Друг път чувствам, че е в интерес на всички с всякакви средства да накарам духа си тръгне. Признавам, че на онези, които не искат да си тръгнат, – независимо дали имат причини или просто проявяват твърдоглавие, казвам онова, което искат да чуят и би ги убедило да го направят. Това е тактика, която съм развила през годините. В други случаи играя ролята на посредник. Предавам желанията на духа на опечалените и помагам на двете страни – живите и мъртвите – да постигнат съгласие, което винаги ги успокоява и помага на духа да прекоси Светлината. През годините съм успяла да придумам много духове да се откажат от „привързаността” си към определени места и неща. Други съм успяла да убедя, че няма да бъдат съдени или наказани, а трети – че присъствието им е по-скоро вредно, отколкото полезно за любимите им хора. Разговаряла съм с духове, които са останали на земята с желанието да отмъстят, с надеждата за справедливост, за да защитят детето си или просто да бъдат с обичаните от тях близки. Направила съм всичко възможно да изпратя някои твърдоглави духове в Светлината, след като ми е станало ясно, че искат да продължат да всяват хаос и паника тук. Въпреки че съм чула какви ли не причини за отказ да се премине в отвъдното, едва ли това са всички. Всеки дух има своята уникална история и е разсъждавал по неповторим начин, когато 3а първи път му е била възможността да премине през Светлината. Ще изброя някои от най-често срещаните причини духовете да останат свързани с този свят. „Привързаност” към места и вещи Духовете ще останат на земята, ако са „прикрепени” към места и вещи. Винаги мисля за тях като за духовете на хора, които никога не са вярвали в известната фраза: „Не можеш да вземеш нищо със себе си на оня свят”. Често в домовете си ме викат семейства, които подозират, че любими за тях хора са останали на земята, и искат да знаят защо. Често откривам, че наскоро починалият иска да вземе в гроба си скъпоценни бижута или други някакви скъпи за него вещи – като ясно е казал още докато е бил жив, че иска да бъде погребан с тях. Повярвайте ми, духовете знаят дали телата са погребани с любимите бижута. Ако са погребани с тях, виждат огърлиците, гривните, пръстените и часовниците. Но понякога, въпреки тези ясни инструкции, някой член на семейството, с мисълта, че покойният няма да разбере, смъква диамантената гривна от китката на мама точно преди ковчегът да се затвори. По-добре е да повярвате, че майка ви просто няма да отиде в отвъдния свят без любимото си бижу! Други хора са построили къща и са отгледали семейството си в нея и след смъртта духовете им не искат да си тръгнат оттам. Може би някои други не могат да понесат мисълта за живот без любимата кола или скъпоценното бижу. Или просто не искат те да попадат в нечии чужди ръце. Привързаност към бижута Духът на един запален колекционер създаваше неприятности не в едно, а в две семейства, когато любимите му и изключително скъпи часовници антики станаха тяхно притежание. Странното в тази история е, че тези семейства не биха могли да бъдат no-сплотени. Ако ги бях срещнала преди да придобият часовниците (и прикрепения към тях дух), вероятно бих ги описала като двойки, за които семейните спорове са непознати. Дона и Стю Джонсън били брат и сестра, израснали от другата страна на улицата и в близко съседство с Джеф и Морийн Уилсън. Четиримата били неразделни приятели и познатите на семействата никак не се учудили, когато Дона и Джеф и Стю и Морийн започнали да се срещат. По онова време всички те учели в гимназията. Джеф и Стю продължили да учат заедно и в колежа. Дипломирали се с научна степен по инженерство и намерили работа в съседния град. Сключили брак с любимите си от гимназията и отново живеели в къщи, които са една срещу друга. Дона и Морийн, които обожавали антиките и аукционните търгове, отворили магазин в един от скъпите квартали на града. Към средата на трийсетте си години и двете двойки вече били доста заможни. Всяко от семействата имало деца – момче и момиче. Те помнели щастливото си детство и решили, че могат да бъдат още по-щастливи. Купили голяма и луксозна къща. Дона и Морийн ми се обадиха, защото имаха проблеми с магазина. Отзовах се на обаждането и прогоних от магазина им духовете, заселили се там покрай античните мебели, купени на търгове и разпродажба на имущество. Дона и Морийн наистина обожавали да посещават търгове. На една разпродажба на скъпи вещи попаднали на колекция от часовници „Ролекс”. Всички часовници от колекцията обаче били продадени поотделно. И за двете двойки наближавала особено важна годишнина от сватбата им (сигурна съм, не се учудвате, че сватбената церемония е била двойна). И двете жени решили да купят на съпрузите си часовници уникати. Въпреки че наддаването било жестоко, успели да се сдобият с двата желани от тях часовника. Часовниците били произведени само с няколко години разлика, но били подобни и се различавали само в някои детайли. По пътя към къщи двете жени бъбрели оживено и били щастливи, че са купили подходящи подаръци за съпрузите си. После Дона споменала, че нейният часовник наистина й харесва повече, но всъщност предпочита кутията на другия часовник. Морийн се засмяла и отвърнала, че, странно, на нея пък й допада кутията на Дона. И така те разменили кутиите. Същата нощ, след като вечеряли всички заедно, те подарили часовниците на съпрузите си. И оттогава започнали проблемите – спокойствието в семействата изчезнало. Къщата, в която живеели, била нова. Не би трябвало да възникват каквито и да било проблеми, но нещо непрекъснато се повреждало. Духът бил наистина безмилостен. Мазетата се наводнявали, нагревателите на фурната прегаряли, таваните се напукали. Струвало им се, че къщата просто ще се срути върху тях. И като че ли това не било достатъчно, четиримата приятели започнали да се карат. Отношенията им така се обтегнали, че те се разделили и всеки напуснал половинката си. Дона и Морийн продължили да работят заедно в магазина и един ден забелязали, че са много по-спокойни, когато са на работа. Обадиха ми се още същия следобед и ме запитаха дали е възможно в дома им да има дух. Същата нощ посетих семействата и почти веднага забелязах духа, който прекарваше времето си ту в едната ту в другата част от къщата. Беше собственикът на двата скъпи часовника. И, Господи, колко свадлив беше. Каза какви чувства и загриженост бил вложил в колекцията си приживе. И сега се тревожел, че часовниците му не били щастливи заради размяната на кутиите. – Серийните номера, които отговарят на часовниците, са изписани и върху кутиите – каза той, като кършеше ръце. Как ми се иска всичките ми случаи да бяха толкова прости. Двете жени върнаха часовниците в оригиналните им кутии пред очите на духа. След това сътворих Светлината и той влезе в нея. Привързаност към автомобили Често срещам непреминали в отвъдното духове на хора, които просто не могат да понесат мисълта за раздяла с любимата си кола. Не мога да ви кажа колко пъти съм чувала вдовици, които при спомена за покойния им съпруг казват: „Сигурна съм, че той обичаше този „Буик“/„Олдсмобил”/„Корвет“ толкова, колкото и мен”. Винаги ми дожалява и сърце не ми дава да потвърдя подозренията им. Веднъж ми се обади жена, подлудена от поведението на съпруга си. Подозираше, че има любовна връзка и че всъщност се опитва да я изхвърли от дома им. Изреди няколко случая, когато в отсъствието на съпруга си чувала удари и шум откъм гаража, излизала отвън и намирала гаражната врата отворена. Веднъж дори вратата, която водела от гаража към къщата, се оказала отключена. Чашата преляла, когато след като заключила навсякъде за през нощта, пак чула ударите откъм гаража. Уплашила се и се обадила в полицията. Когато пристигнали, полицаите открили жената в спалнята на горния етаж, а сирената на алармената инсталация виела неистово. Полицаите й казали, че входната и страничната врати са отключени, а тази на гаража – открехната. Гласът на жената трепереше, докато ми излагаше версията си за случилото се. Според нея съпругът й нямал търпение да се събере с любовницата си, затова дал ключовете от къщата на някой, който да я уплаши до такава степен, че да я принуди да напусне дома им. Запитах я дали наистина вярва, че съпругът й би постъпил по толкова жесток начин. Това искат да узнаят и всичките ми приятели – каза тя. Те ме накараха да ви се обадя. Мислят, че в къщи има дух. Струваше ми се, че приятелите й са прави. Един дух със сигурност може да бъде виновен за отключените врати и активирането на алармената инсталация, както и за проблемите на съпруга й. – Струва ми се, че вече не го познавам – каза жената. – Отначало помислих, че преживява криза на средната възраст. Купи „Корвет” със сгъваем покрив и започна да излиза с него всеки ден. Мислеше единствено за проклетата кола. Дори построи гараж за нея. Сега обаче не мисля, че става въпрос за колата. А че ме мами. Отива на дълги пътувания, а когато се върне у дома, е раздразнителен и потаен. Започва кавга с мен, а после, след половин час, отново е мил. Струва ми се, че иска да ме подлуди. Беше очевидно, че жената е на предела на силите си. Но не долових присъствието на дух по време на разговора. Подозирах, че е възможно да е бил тук преди, защото усещах някакви следи. Към средата на разговора вече имах силно подозрение на какво се дължат неприятностите в брака й. – Съпругът би тук ли е сега? – запитах. – Не – каза, а гласът й издаваше повече гняв, отколкото тъга. – Отново е някъде с проклетата кола. Споделих с нея подозренията си, че проблемите й се дължат на останалия на земята дух, и й казах да ми се обади след като съпругът й се върне у дома, 3а да мога да проверя предположението си. Тя ми се обади и да, духът беше там – в кухнята със съпруга й. Казах й, че според мен духът е привързан към колата, и я запитах дали иска да говоря с него. Тя се съгласи. Отидох до дома им, а двамата със съпруга си ме посрещнаха пред къщата. Съпругът бе очарователен мъж – спокоен и дружелюбен. Съпругата му отиде в кухнята да приготви кафе, а той ме дръпна встрани и ми обясни, че е готов на всичко, за да я убеди, че няма никаква любовна връзка. Беше разтревожен от липсата й на доверие в него. – Кълна се, никога не бих излязъл с друга жена – каза ми. И ми разказа неговата версия за събитията. Той искал да прекарва повече време със съпругата си и се опитвал да я убеди да го придружава по време на дългите разходки. Жена му обаче не искала да има нищо общо с колата. – Тя просто я мрази – каза духът и призна, че яркочервеният „Корвет” е неговата гордост и радост, но е станал причина за непоносимото напрежение между тях. Слушах го внимателно и кимах, но вниманието ми бе фокусирано върху духа на мъжа, застанал зад него – на прага на кухнята. Напомняше ми плейбой от филм от седемдесетте години на двайсети век – дълга коса, която се навиваше на кичури около врата, кожено яке върху бялата риза, разкопчана до пъпа, и авиаторски очила. Намирах за символично това, че буквално бе застанал между двамата съпрузи. – Той изпитва същите чувства към колата, каквито изпитвах аз, докато бях жив – каза ми духът, когато мъжът отиде при съпругата си в кухнята. Тримата седяхме около масата, а духът продължаваше да стои на прага. Беше доста общителен и след кратък разговор можех да потвърдя, че той е виновен за проблемите във връзката им. Духът ми каза, че е бившият собственик на колата и че неговата съпруга също я мразела. Побеснял от гняв, когато първото, което съпругата му направила след смъртта му, било да продаде любимата му „Вет”. Бил доволен от вниманието и чувствата на новия й собственик към нея, но усещал, че съпругата му е като неговата вдовица – и двете не разбирали, че колата изисквала специално отношение. Дори след като предадох тази информация на двойката, усещах, че съпругата все още не е убедена в невинността на съпруга си. Затова запитах духа защо я тормози, вместо просто да се радва на разходките в колата със съпруга й. – Чух я да разговаря с нейна приятелка – отговори той – Тя каза, че съжалява, задето съпругът й е купил колата. Канеше се да го накара да избере – или нея, или колата. А знаех, че съпругът й ще избере нея. Затова реших, че тя трябва да си отиде. Жената се втрещи. – Наистина казах това на колежката си! – После се обърна към съпруга си. – Прав ли е той? – запита. – Щеше ли да избереш мен? Съпругът й кимна и я прегърна. Когато ги запитах дали са готови да освободят духа, двамата закимаха енергично. Да ви кажа истината, очаквах, че няма да ми е така лесно да убедя духа да премине в отвъдното, особено след като той призна вината си и за оставените отворени врати. Работата с физически обекти изисква ужасно много енергия от страна на духовете. Но мисля, той видя, че не е успял да всее раздор между съпрузите, въпреки усилията си, влезе мирно в Светлина веднага, след като я създадох. Чух се с двамата съпрузи преди няколко седмици. Бяха разговаряли с открити сърца съпругата се бе съгласила да опита да промени отношението си към колата. Току-що се бяха върнали от автомобилно състезание за „Корвети“ и тя призна, че разходката й била доставила удоволствие. Били само двамата в колата! Привързаноcт към места Духовете могат да изпитват определени чувства и към любимите си места. И могат да станат наистина отвратителни, ако тяхното място не се поддържа както им се иска. Веднъж ми бе оставено съобщение от жена, която била обсебена от легло. Заинтригувана, аз й се обадих. Имах късмет да се свържа с нея по мобилния й телефон. Тя беше вътрешен дизайнер и тогава търсеше специални мебели за клиента си. Не усетих присъствието на дух покрай нея, но пак бях любопитна да чуя историята й. Обясни ми, че търсела антични мебели за друг клиент и така попаднала на красивото махагоново легло с балдахин и със старата кувертюра с ресни. – Просто трябваше да го имам – каза. – Не за клиента, а за мен. Макар че то изобщо не беше моя стил. След като поставила леглото в стаята си за гости, не можела да мисли за нищо друго. Трябвало да намери специални тапети за друг свой клиент, а осъзнала, че разлиства каталози с мисълта какво би подхождало на леглото. Малко след като го купила, била обсебена от угризения, защото оставила шкафа, с който то много си подхождало, в магазина. Ставала все по-сигурна, че трябва да обзаведе спалнята в този стил и накрая се обадила на търговеца на антики. Но само за да узнае, че шкафът е продаден. – Дори мислех да открия новия собственик – призна. – Обаче не исках да подхранвам тази своя нова мания. Залепила в спалнята тапети на нежни цветя, каквито никога не би избрала за себе си. Купила рогозка и люлеещ се стол, които допълнили оформлението на стаята. И пак не можела да се освободи от мисълта за шкафа. Няколко седмици по-късно отново се отбила в антикварния магазин. И той бил там! Търговецът й казал, че жената, която го била купила, непрекъснато се обаждала и се оплаквала, че той никак не подхожда на стила на дома й и че е направила грешка, като го купила. – Не можел повече да слуша оплакванията й – разказваше ми вътрешната дизайнерка. – И купил шкафа обратно. А аз бях така развълнувана, че го отмъкнах от магазина му още същия ден. Но историята започна да става странна едва след това – продължи разказа си тя. – Стаята бе завършена, а аз не можех да стоя в нея дори миг. Всеки път, когато се опитвах да прекарам в нея известно време, получавах ужасно главоболие. Всичките ми гости още щом я видеха, възкликваха, че стаята е очарователна, обаче никой не можеше да спи спокойно в нея. Водихме този разговор, докато тя беше в колата. Помолих я да ми се обади, като се прибере, за да мога да й кажа дали у тях има дух или не. Имаше и тя веднага ме помоли да отида и да разбера какво става. Като пристигнах в красиво обзаведения й модерен дом, не бях подготвена за вида на малката гостна на третия етаж. Останалата част от къщата бе обзаведена с елегантни мебели в ярки цветове. А гостната с тапетите на нежни цветя, леглото с балдахин и украсения с дърворезба шкаф с огледало изглеждаше като излязла от страниците на списание от 1920 година. Стилът на обзавеждането тук ме изненада, но не и духът на дребничката женица с прибрана на кок побеляла коса, седнала в люлеещия се стол. Духът ми се усмихна доволно и огледа стаята със собственически вид. – Мразя онова, което направи с къщата – каза духът. – Но успя да обзаведе моята стая перфектно. Запитах дизайнерката дали знае нещо за историята на къщата. Тя ми обясни, че двамата със съпруга й я купили от последния жив племенник на предишната собственичка. – Ние сме второто семейство, което живее тук след смъртта й – каза тя. – Трябваше да видите как изглеждаше къщата, когато се нанесохме… Наложи се буквално да я обзаведа наново, а и ремонтните работи не бяха никак малко. Духът изправи гръб и стисна дръжките на люлеещия се стол. Реших, че ще е най-добре да сменя темата. – Помните ли как изглеждаше тази стая? – запитах я. – О, имаше тапети на цветя – отговори замислено тя. – Знаете ли, мисля, че имам албум със стари снимки. Работниците го откриха по време на ремонта. Има снимки на къщата от двайсетте, трийсетте и четирийсетте години на миналия век. – Излезе, за да донесе албума, а ние с духа си побъбрихме. Жената, чийто дух седеше в люлеещия се стол, била израснала в тази къща. Тук и починала. Племенникът й я наследил. За нейно разочарование обаче не се преместил да живее в нея. И след като къщата била необитаема в продължение на пет години, той най-после я обявил за продан. Семейството на дизайнерката я купило, но се нанесли едва след две години, колкото продължили ремонтните работи. Запитах духа какво е правил през последните седем години. Отговори ми, че „живял” в къщите на съседите, но посещавал дома си винаги, когато можел. Оплака се, че онези години били трудни за него. Не се чувствал щастлив в нито една от останалите къщи, но не искал да бъде и тук, сред останките от предишния си дом. – Но се изпълних с нова енергия, когато започнаха да работят по къщата – каза духът. – Следвах я навсякъде винаги, когато дойдеше да нагледа как вървят работите. Понякога дори ходех на покупки с нея. Духът се заселил в дома си заедно с тях веднага след приключването на ремонта. Осъзнах, че непрекъснатият поток работници и предприемачи е осигурил на крехката старица много и силна енергия, която тя използвала, за да влияе на новата собственичка. Точно както двойките, които отдавна са заедно, познават вкусовете си и могат да довършват изреченията, започнати от другия, духовете, които прекарват достатъчно време с определен човек, могат да му влияят посредством енергията си. И милата дребна старица вляла цялата си енергия, 3а да внуши у новата собственичка необясними желания за обзавеждане на стаята за гости. Жената се върна. Носеше стария албум със снимки. Започнахме да го разглеждаме и тя ми обясняваше какви промени са извършени в различните стаи. Двете забелязахме почти едновременно снимката, заснета вероятно през 1940 година. Жената ахна. Духът се усмихна. Дори аз бях впечатлена. На снимката се виждаше малката спалня и не преувеличавам, когато твърдя, че сега тя бе пресъздадена до всяка една подробност. За мен бе ясно, че духът на крехката старица никога не е искал да си тръгне оттук и търпеливо е чакал да му се удаде възможност да върне миналото и да бъде щастлив. Трябваше доста да я придумвам и да я убеждавам, че ще се чувства удобно и в Светлината, но накрая все пак успях да я освободя. А собственичката най-после обзаведе и декорира стаята според своите желания. Страх от осъждане и наказание Разговаряла съм с много духове, които се страхуват да влязат в Светлината, защото не знаят какво ги очаква там. Някои от техните страхове изглеждат съвсем ра­зумни. Духове, чийто живот е белязан от насилие и престъпления, често се страхуват от Страшния съд. Извър­шилите самоубийство или фанатично религиозните поня­кога чувстват, че не са изпълнени с достатъчно разкаяние и не са изкупили греховете си. И също се страхуват от възмездието. Често децата не искат да преминат в отвъдното, защото се страхуват, че „ще имат проблеми”, задето са напуснали родителите си или пък че не са последвали мама и татко в Светлината още първия път. Най-трудно ми е да накарам да влязат в Светлината именно изпълнените с разкаяние духове и тези, чиито чо­вешки страхове от неизвестното им пречат да потърсят мир и покой. Самоубийство Преди известно време ми се обади жена с молба да разбера дали духът на баща й не е останал на земята. Той се бил самоубил преди десет години. Излязъл от дома си и закрачил по леда, който покривал езерото Ери. Не се върнал. Полицията го открила близо до брега, замръзнал до кръста в леда, сякаш просто е спрял, когато е решил, че е влязъл достатъчно дълбоко. Гласът на жената издаваше, че тази мисъл още я разстройва. – Нашето семейство беше щастливо – настояваше тя. – Татко обичаше мама и всички нас, децата. Тя ми се обади от дома си, но аз не долових присъствието на дух там. Запитах я защо мисли, че духът на баща й още се рее над земята. Тя ми обясни, че смъртта му била записана като самоубийство и свещеникът от тяхната католическа църква отказал да му даде последно причастие. И дори не бил погребан в католишкото гробище. – Ходехме на църква всяка неделя – каза тя. – Тревожа се, че той не е намерил покой. Жената спомена, че майка й починала няколко години след баща им, и аз разбрах, че се надява родителите й отново да са заедно и щастливи. Запитах я дали тя или някой от братята и сестрите й го е сънувал. Обясних й, че преминалите в отвъдното духове често общуват с любимите си хора в съня им. – Никой не е споменавал такова нещо – отговори тя. – А ние шестимата често разговаряме за татко. Помислих, че е възможно баща й да не е преминал в Светлината. От опит знаех, че самоубийците се страхуват от ада и отказват да влязат в Светлината. Помолих я да се свърже с братята и сестрите си и да накара всеки от тях да напише бележка до баща им. Трябваше да му напишат, че ако е наблизо и иска да разговарят, да отиде в къщата на сестра им в определен ден и час, а аз щях да се обадя и да разбера дали е там. Да оставиш някъде бележка е най-добрият начин да се предаде съобщение на духовете, обитаващи земята. Когато се опитате да разговаряте с тях директно или пък признавате присъствието им, вие им осигурявате повече енергия. А колкото повече енергия имат, толкова по-успешно могат да въздействат на вас и околната среда. Жената направи това, за което я помолих. Братята и сестрите й също се отзоваха, макар двама от петимата да й казаха, че е луда. В избрания от нас ден се обадих в дома й и веднага усетих присъствието на духа. Описах й високия тъмнокос мъж с грижливо подстригана брада и гъсти рунтави вежди, който бе в стаята с нея. Тя избухна в сълзи. – Това е татко! – възкликна. Уговорихме деня, в който ще отида у тях, а аз се погрижих тя да каже датата на глас, за да чуе баща й. Като пристигнах, видях, че ме чакат духът на бащата, тя и трима от братята и сестрите й. Бедната жена се измъчваше с мисли за покоя на мъртвия си баща през последните десет години, затова се захванах веднага за работа. Запитах духа защо е извършил самоубийство. – Не съм – отговори той. – Всъщност не беше точно така. Обясни ми, че една нощ заспал на дивана, и глупаво добави, че може би е пийнал повечко бренди след вечеря и му се сторило, че чул глас да го вика отвън. – Много приличаше на гласа на мама – каза. – Затова веднага скочих на крака и излязох в нощта. Не знам дали съм вървял като сомнамбул, или съм бил буден, обаче не облякох палто, нито се наметнах с нещо. Просто излязох и последвах гласа в посока към езерото. Поклати глава, като че ли удивен от собствената си глупост. – Дори не си спомням как съм тръгнал по леда. Но си спомням как го чух да се пропуква и колко студена бе водата. Стори ми се, че е добре да си почина малко. Усещането бе като потъване в дълбок сън. Погледна децата си. А те седяха мълчаливо и го чакаха да продължи. – Кажи им, че съжалявам. Никога не бих напуснал доброволно нито тях, нито майка им. Предадох думите на децата му и на лицата им веднага се изписа облекчение. Но едната му дъщеря продължаваше да се измъчва. – Запитай го дали е щастлив – настоя тя. – И дали е с мама? Духът поклати глава, така че разбрах какъв ще бъде отговорът. Запитах го: – Защо не премина в отвъдното? – Не можах да взема последното си причастие – обясни той. – А не исках да отида в ада. А и не исках да оставя семейството си. Наистина нямах избор. Да отида в ада? Или да остана със семейството си? Запитах децата дали искат баща им да премине в отвъдното и те без колебание отговориха утвърдително. Уверих духа, че няма да отиде в ада, защото всички ние знаем, че не е искал да се самоубие. Казах му, че мога да му покажа как да премине в отвъдното. Създадох Светлината и го посъветвах да погледне в нея. – Виждам родителите си! – възкликна той. – И съпругата си! След като той премина отвъд, децата ми благодариха и особено жената, която ме бе повикала. – Благодаря ви – каза тя. – Сега всички можем да бъдем спокойни. ] *** Има духове, които остават на земята, защото се страхуват от неизвестността, която ги очаква, но съм срещала и такива, които знаят точно кого ще срещнат отвъд и затова не влизат в Светлината. Бях извикана на погребението на мъж, който бил партньор в преуспяваща финансово-консултантска фирма. Пристигнах на бдението и видях, че духът е доста угрижен. Запитах го дали е готов да влезе в Светлината. – Не, няма да вляза – уведоми ме той. – Ще видя него там. Запитах кой е той. Оказа се, че е другият партньор във фирмата – доста възрастен човек, починал няколко години преди това. Бях поканена и на неговото погребение и знаех, че е преминал в отвъдното. – Защо не искаш да видиш Джо? – запитах. Духът ми каза, че е бил посетен от Джо малко преди смъртта си. Очевидно Джо се бе връщал и след смъртта си, за да провери състоянието на фирмата. Тъй като бил преминал в Светлината, можел да идва на този свят, без да създава проблеми, а партньорът му, като всички живи хора, така и не усещал присъствието му. За нещастие останалият жив партньор и вече едноличен собственик на фирмата започнал да източва парите от нея. Това накарало Джо да побеснее от гняв, защото лишавало наследниците му от заслужените пари. Духът на Джо успял да влезе в сънищата на бившия му партньор. – Ще ти отмъстя за това – уверил го той. – Дори да трябва да изчакам смъртта ти. – Какво ще ми направи той, ако премина в отвъдното? – запита ме духът и надникна в Светлината. Отвърнах му, че най-малкият му проблем е онова, което Джо може да му стори. Добавих, че трябва да постъпи мъжки и да събере смелост да признае грешките си. Но той бе непоправим страхливец. Независимо какво му казвах, не искаше да влезе в Светлината. И аз разбрах, че той въобще няма намерение да премине в отвъдното. Някои духове пък като че ли нямат съвест и са готови да се втурнат към светлия тунел, независимо какви прегрешения са извършили. Други се страхуват, че един смъртен грях е достатъчен, за да горят завинаги в ада. Търсене на отмъщение или преследване на справедливостта Търсене на отмъщение Често разговарям с духове, останали на тази земя от желание за мъст. Както и с жертви на убийство, заклели се да въздадат справедливост на своите убийци. Понякога наистина ми е трудно да ги убедя да преминат в отвъдното. Повечето от тях чувстват, че трябва да изпълнят важна мисия, и не искат да си тръгнат, без да са наказали подобаващо злото, от което са пострадали. Преди няколко години ми се обади старец със силен славянски акцент, защото вярваше, че „духовете” (по думите му) са му изпратени от жив човек с цел да го преследват и накажат. Както вече споменах, аз съм от италиански произход. И затова знам, че подобни вярвания не само са често срещани в Стария свят, но понякога са и напълно оправдани. Още докато разговарях с този човек по телефона, усетих духа в къщата му. Следователно, уговорих си среща с него. Славянинът живееше на около час път от нас, в един от богаташките квартали на Кливланд. Внушителната къща заемаше почти цялото разстояние между две пресечки и бе по-скоро монумент на неговото богатство, отколкото дом. Натиснах звънеца и икономът безмълвно ми отвори. Чувствах се така, сякаш пристъпвам на сцена от филм за висшето общество в Европа. Въведоха ме в кабинета. Осемдесетгодишният старец седеше зад масивно бюро в средата. Мебелите бяха скъпи, от тъмно дърво и излъскани до блясък. Направи ми знак да седна в креслото срещу него и ми разказа историята си. През по-голямата част от живота си се занимавал с внос-износ. Скоро стана ясно, че не всичките му сделки са били законни. Не само че бил заобиколен с „хора на насилието”, но намекна, че е възможно и той самият да е убил някого. Икономът, който стъпваше тихо и не отронваше нито дума, и разговорът ме накараха да се огледам внимателно за възможен изход за бягство при нужда. И тогава видях духа. Изглеждаше на четиридесет и пет години. Преди да съм успяла да привлека вниманието му, той започна да крещи обидни думи и да ругае стареца. Завърши с „убиец” и „кучи син”. Осъзнавах, че духът говори на чужд език, но, както научих сравнително рано, притежавам способност да разбирам духовете, независимо на какъв език говорят. Не ми се налага да общувам с тях на глас; усещам и осъзнавам смисъла на казаното, а те ме разбират по същия начин. Трудно е да се опише, но разбирам кога духовете говорят на чужд език, защото думите звучат различно – усещам ги по-скоро като вибриране на въздуха. Още една страна на моята способност, която не мога напълно да разбера. След като приключи с хулите и обидите, духът се обърна към мен. – Tози мил старец – каза саркастично – ме уби. Бях професионален подпалвач и често работех за него. Подпалването на сградите е един от начините за разрушаването им. Духът обясни, че се опитал да изнуди своя работодател да му даде допълнително пари. В отговор старецът го убил и захвърлил трупа в изоставен кладенец, където никога нямало да бъде открит. Тъй като мъртвият нямал нито семейство, нито приятели, нямало дори кой да докладва за изчезването му. Ето защо полицията не започнала разследване. И духът останал да се скита по земята, твърдо решен да направи живота на стареца непоносим и да го накара да плати а престъплението. Оттогава минали двайсет години. – В началото това почти не го тревожеше – каза духът, – но вече започна да остарява и започва да усеща натиска. Повреждах непрекъснато електричеството и уредите, но после открих, че виковете ми го тормозят много повече. Старецът силно пребледня, когато го запитах дали в къщата някога е имало проблем с електричеството. – Защо ми задавате този въпрос? – Защото духовете често погаждат такива номера дори със самото си присъствие и подобни проблеми са показателни. – Вярно е – призна той. – Но щом се досетих, престанах да подновявам кабелите и просто чаках пожарът да избухне. – Но във вашия случай – добавих – духът е знаел за това. Всъщност той се е опитвал да предизвика пожар. А ако къщата изгори до основи, от пожарната ще обвинят за това старите кабели и никога няма да се узнае кой е подпалил сградата. – А вие откъде знаете това? – запита старецът, който вече видимо трепереше. Когато произнесох високо името на духа, старецът пребледня като платно. Икономът се появи сякаш от нищото и бързо му подаде инхалатор. Когато старият човек се стабилизира, икономът се изправи и ме изгледа гневно. – Откъде ви е известно името? – запита спокойно. – Духът на човека стои в ъгъла. Той ми го каза – отговорих. Старецът се съвзе. Заповяда на иконома да излезе от стаята и успях за миг да зърна каква властна личност е бил някога. Погледна ме право в очите. Погледът му дори не трепваше. – Значи знаете всичко, да? Aз просто кимнах. – Кажете му, че вече не се страхувам от него – заповяда той. – Лъжец! – тросна се духът. – Можете да го накарате да си тръгне. – Старецът произнесе това не като въпрос, а като заповед. – Мога да опитам – отговорих с надеждата наистина да успея да убедя духа да премине в отвъдното. Разговорът ми с него не бе никак лек, трябва да ви кажа. Но накрая, след като негласно се споразумях със себе си да изрека няколко лъжи – че в отвъдния свят той ще придобие повече сила и власт и ще може да навреди повече на стареца, той се съгласи да напусне къщата. След като духът влезе в Светлината, дадох на стареца семена от дюля и му обясних къде да ги постави. Той кимна и доволен от развръзката на тормозещия го случай, позвъни за иконома. Бях мълчаливо придружена до вратата. Известно време преглеждах вестниците, любопитна да узная дали не е възникнал пожар в къщата на стареца, но така и не видях нищо. Всъщност, не бях изненадана. Преследване на справедливост Както казах, много рядко се случва да ме потърси духът на починал. Един-единствен път дух се обърна директно към мен – искаше справедливост и знаеше, че аз вероятно съм единственият човек, който може да му помогне. Нямах причина да мисля, че нощта ще бъде по-различна от обикновено. Двамата с Тед си бяхме легнали в обичайното време. Не мога да ви кажа колко време съм спала, но изведнъж се събудих със силното усещане, че в стаята има някой. Като майка се чувствах по същия начин, когато някое от децата ми се вмъкнеше в стаята посред нощ и застанеше мълчаливо до леглото в очакване да се събудя. Въпреки че децата ни бяха вече пораснали и живееха отделно от нас, моят „майчин радар” все още работеше. Отворих очи и бях шокирана! Наистина, страшно се уплаших, когато видях до леглото си мъж. В дома ми рядко идват духове, затова ми бяха необходими няколко минути да започна да дишам нормално и да прошепна: – Кой си ти? – Aз съм, Сал. От отдела за борба с наркотиците – отговори духът. Седнах и си сложих очилата. Веднага разпознах духа на набития и широкоплещест агент с късо подстриганата посивяваща коса. Бях работила по един случай с него и партньора му преди около три години. – О, здравей, Сал – казах тъжно. – Какво се е случило? Сал заговори бързо – като човек, който знае, че няма много време. – Работех под прикритие и нещата тръгнаха на зле -каза той. – Чуй, Мери Ан, ще се опитат да се освободят от трупа ми. Трябва да се обадиш на партньора ми, за да стигне там навреме. Кажи му къде е тялото ми. Съпругата ми ще иска да ме погребе. После ми даде две имена. – Кажи му още, че искам да заловят онези двамата. – Даде ми телефонен номер. – Трябва да вървя – каза. – Моля те, обади се веднага. – И в следващия миг изчезна. Хвърлих поглед на будилника. Беше 2,30 след полунощ. Казах си, че агентите от Отдела за борба с наркотиците вероятно са свикнали да им звънят по всяко време, отидох да се обадя от кухнята, за да не събудя Тед. – Ало, Денис? – казах, когато чух глас от другата страна на линията. – Кой е? – Мъжът говореше сънено, но гласът му издаваше, че е нащрек и е подозрителен. – Мери Ан. Работих с теб и Сал по онзи случай за убийството и духа. – Защо се обаждаш? – запита Денис. – Сал ме помоли – отговорих. Настъпи дълга пауза, по време на която Денис вероятно се досети какво означаваше това. – О, по дяволите! – въздъхна. – Денис, трябва да ти предам думите на Сал. Той настоя да действаш бързо. – И повторих казаното от Сал: мястото, където лежеше трупът му, и имената на онези, които Денис трябваше да залови. Денис ми благодари набързо и веднага затвори. Останах в кухнята, загледана в телефона. Надявах се Денис да стигне навреме и съпругата на Сал да получи трупа, за да може да го оплаче. Надявах се още Денис да събере достатъчно доказателства, за да въздаде справедливост на убийците на Сал. Не знам развитието на цялата история. Знам само, че погребаха тялото, защото бях на погребението. Духът на Сал бе там и ми благодари. Дали убийците бяха заловени и осъдени, не знам. Преглеждах вестниците известно време, а духът на Сал така и не ме посети повече. Да останеш, за да защитиш живите Родителите остават, за да се грижат за децата си; съпрузите понякога остават, защото чуват най-скъпият им човек да казва, че не знае как ще живее без тях. Други духове се скитат по земята заради други свои добри намерения. Възможно е например да изпитват нужда да спасят някого от лошите му навици като алкохол и наркотици. В случаите, когато работя с млади семейни двойки или млади родители, често се срещам с духа на човек, починал много преди достигането на преклонна възраст. Помня младия дух на баща, загинал в автомобилна злополука, който твърдо отказваше да влезе в Светлината. Искаше да остане, за да се грижи за децата и съпругата си. – Кой ще бъде като баща за децата ми? – запита. – И какво ще стане, ако съпругата ми отново се влюби? В такъв случай винаги обяснявам на духа какви проблеми може да причини, ако остане със семейството. Казвам му, че ако иска да им покаже любовта си, трябва да си тръгне. Повечето пъти духовете се вслушват в думите ми и преминават в отвъдното. Понякога обаче упорство проявяват духовете на по-възрастни съпрузи, които искат да останат на земята, за да се грижат за съпругите си. Ако това стане, можете да очаквате здравето на съпругата да се влоши и тя да завърши живота си в старчески дом. Възможно е също така живите да накарат духа да се чувства виновен, че е преминал в отвъдното. Това е особено вярно, когато някой умре бързо или неочаквано. Спомням си за трагичния инцидент, когато млад баща се бе прострелял с арбалета си по време на лов. Съпругата му бе съкрушена. Имаха три деца под пет години и четиримесечно бебе. Сестрата на бащата ме бе помолила да присъствам на погребението и да запитам духа как се е случила трагедията. Той потвърди, че смъртта му се дължи на нещастен случай. – Ужасно непохватен съм – каза ми и обясни, че арбалетът се закачил на някакъв пън и забил стрелата право в гърба му. – Трябва да остана и по някакъв начин да им се реванширам. Обясних му, че ако остане на земята, ще причини само проблеми на семейството си и че трябва непременно да влезе в светлия тунел. Съпругата му обаче, която стоеше близо до ковчега, плачеше и го молеше да не я изоставя. Знаех, че страда болезнено, но въпреки това възразих. Обясних й, че за него не е добре да остане. Уверих я, че присъствието му ще причини хаос в къщата, а децата й ще боледуват непрекъснато. Но въпреки това си тръгнах от погребението, без да знам какво е решил духът – дали да ме послуша и да влезе в Светлината, или да изпълни сърцераздирателната молба на съпругата си. Самата тя ми се обади след няколко месеца. – Права бяхте – каза. – Ужасно е. Нищо не е наред. Можете ли да ми кажете дали той е все още тук? Там беше. Пристигнах в дома и той ми обясни, че не е могъл да устои на горещите й молби. Тя го заклевала да остане и твърдяла, че не дава и пукната пара дали ще е непрекъснато болна, или къщата ще се срути над главата й. Нито един от двамата обаче не бе помислил какъв ефект ще има това върху децата. Когато съпругата най-после осъзнала колко пагубно е присъствието му, най-сетне позволила да премине в отвъдното, независимо колко болезнено е било за нея решението да го освободи. Сътворих Светлината и го видях как влиза там. След като той си тръгна, съпругата ме запита защо не съм настояла това да стане още първия път. Тогава й обясних, а сега искам и всички вие да знаете, че последната дума не е моя. Aз просто давам съвети. Интриганти, които не искат да си тръгнат от този свят Онези, които обичат да си пъхат носа в чужди работи и не искат да си тръгнат оттук по тази причина, са може би най-безвредните от всички непреминали духове – поне по отношение на техните намерения. Те не искат да наранят никого. Остават от чисто любопитство. Познавате този тип хора: съседът, който непрестанно наднича през прозореца ви; онзи, който излиза да полее градината си и да побъбри с вас всеки път, когато автомобилът ви мине по алеята; гостът на партито, който рови в аптечката ви. Тези духове просто не могат да повярват, че са получили свободен достъп да надничат в живота на всеки, който ги заинтересува в някакъв момент. Разбира се, има и такива с лоши намерения. Духове, които дебнат хората, от които са били обсебени приживе. А като духове те могат да бъдат свидетели и на интимни моменти. Ревниви любовници могат да следят любовния живот на останалия жив партньор. Такива духове могат да имат много по-негативно влияние от починалия ви съсед, който продължава да наднича през прозореца, за да види дали не сте направили ремонт на кухнята. И още от леля ви Мили, която и преди се е опитвала да манипулира живота ви от разстояние. Много от непреминалите отвъд духове впоследствие осъзнават, че мястото им наистина не е сред живите. И особено ако ги заловя в уличаващо ги поведение, се смущават до такава степен, че влизат в Светлината, без да кажат и дума. Онези, които се съпротивляват, заплашвам понякога, че ще поставя семената от дюля така, че ще останат в капана на дома, докато не решат, че е дошло време да преминат в отвъдния свят. (Трябва да отбележа, че изключително рядко съм изпълнявала заплахата си. Сериозна грешка е преднамерено да се затвори духът в капан. Но тази заплаха често има ефект върху любопитните духове, които така или иначе няма да могат да надничат в чуждите домове, и е ефикасно средство да ги убедя да напуснат земята.) Погрешни вярвания за способностите на духовете от преходността Разговаряла съм с духове, останали на земята, защото са вярвали, че така ще придобият особена сила. Не знам дали са гледали прекалено много филми на ужасите, докато са били живи, или причината е друга, но истината е, че духът има различни способности, без да притежава някаква суперсила. Чувала съм духове да казват, че са останали, за да подшушнат на близките си кои ще бъдат печелившите номера от лотарията, а после са били дълбоко разочаровани, защото са открили, че не могат нито да предвидят, нито да контролират изхода от подобен род хазарт. Щом живите хора не могат да узнаят предварително кои номера ще спечелят, то мъртвите също не могат. Същото важи и за магическите сили. Ако не сте можели да предсказвате бъдещето приживе, няма да имате повече късмет като дух. Духовете не могат също така да „контролират” човешките чувства и емоции, макар че повечето използват присъствието си (и енергията си) да манипулират силата на чувствата и напрежението у живите. За духовете е по-лесно да правят неща, които повишават негативната енергия – като например да скрият някъде любимите ви скъпи бижута, да тормозят домашния ви любимец или да окуражават покачването на напрежението по някакъв друг начин. За повечето хора стресът е енергийна реакция. В такъв случай не е изненада, че енергията на духовете е негативна. И дори само близостта до някой дух може да предизвика много и различни психически и физически реакции у живите. Това е порочен кръг, който работи единствено за духовете и най-често е пагубен за живите, които са непрекъснато изложени на лошата енергия на духовете. С няколко изключения, духовете не могат да взаимодействат физически с живите, нито могат да придобиват форма с усилие на волята. Характерът и личността на хората не се променя след смъртта. Ако не са били особено умни приживе, няма да станат по-умни като духове. Вечно недоволните старци остават такива, непоносимите тийнейджъри никога не се превръщат в зрели възрастни, а онези, които искат всичко да контролират, не стават изведнъж привърженици на дзен будизма. През всичките тези години общуване с духовете стигнах до заключението, че единственият начин за духа да се издигне до по-високо равнище е да влезе в Светлината и да преживее онова, което го очаква там.

частни уроци в теория и практика. на живо в почти цяла България. И онлайн…

 

https://www.facebook.com/sastradanie

пишете ми във фейсбук за частни уроци на живо или през интернет. Казвам частен урок, а не сеанс, защото имам диплома за учител по религия от СУ “Св. Климент Охридски” и се занимавам над 20 години с тези теми

– регресия или спомняне на минали прераждания

– спомени за живота между преражданията

– общуване със сродни души, духовни водачи, ангели, починали близки

– визуализация за постигане на цели, желания и мечти

– духовни практики за преодоляване на проблеми

– хипноза и самохипноза
– медитация
– висша, свещена магия
– молитва

Философия и религия, приложна психология.

Знаете залите за бойни изкуства… или за танци, за фитнес и т.н.

Е, вместо тези скучни и материалистични занимания, сега можете да идвате да тренирате окултни изкуства.

Какво по-точно?

Чували сте за минали прераждания. Има техники за медитация и самохипноза, с които много хора вярват че наистина успяват да си спомнят минали прераждания и още по-интересно – животът между преражданията. Вижте книгите на д-р Майкъл Нютън и д-р Брайън Уайс тук на сайта. И между другото не е никак опасна регресията… Не бойте се…

Чували сте за ангели хранители, духовни водачи, че може да се общува в дълбока медитация с починали близки и сродни души от многото ни минали прераждания… е и това може да се упражнява…

Чували сте че с позитивно мислене и визуализация може да постигат разни желания като с магия – за всичко, което може да си представи човек…

А защо да идвате, а не сами у вас? Защото се вярва че в група енергията и ефекта расте в геометрична прогресия, т.е. енергията на петима души не е 1+1+1+1+1, а е 1, 2, 4, 8, 16 примерно. И защото може да общувате с хора свободно на тези теми, които също ще се интересуват от тях, а няма да ви мислят за перковци.

Пишете ми във фейсбук, ако желаете да практикувате в група на цени като изброените горе тренировки, танци и фитнес – 5-10-20 лв.  Освен в София, може и в други градове при събран кворум. Възможно е и дистанционно по скайп или вайбър.

 

проклятия чистене

от книгата КОГАТО ДУХОВЕТЕ ГОВОРЯТ на Мери Ан Уинковски

13.

ПРОКЛЯТИЯ И ДРУГИ ВИДОВЕ НЕГАТИВНА ЕНЕРГИЯ

Как можете да спрете, да пренасочите или да намалите негативната енергия

Когато чуете, че някое място или предмет са „прокълнати”, може би това ви звучи безнадеждно и дори малко опасно. Трябва да разберете, че проклятията са просто форми на енергия. Да го кажем възможно най-просто. Добрата енергия или такава, която носи позитивна сила, се нарича магия или благословия. Лошата енергия, заредена с негативна сила, се нарича проклятие.

Как някой или нещо става прокълнато

Важно е да запомните, че само живите могат да проклинат. Понякога ми се обаждат хора, които искат да знаят дали някой дух не е прокълнал тях, семейството или дома им. Уверявам ги, че духовете не могат да бъдат виновни за проклятията.

Всяка култура и всяка етническа група си има своя версия за проклятието. То може да бъде известно като урочасване, магия или лошо око. За да опростя максимално нещата, ще говоря само за две основни категории проклятия: онези, които наричам проклятията на Стария свят – негативна енергия, насочена преднамерено срещу някого чрез определени ритуали – и проклятия, които са по-скоро натрупване на негативна енергия.

Проклятията на Стария свят

Има хора, които могат да изричат проклятия, обикновено от определен тип. Ако отидете в който и да е голям град, в който има етнически квартали, ще откриете доста хора с познания в тази област. Когато баба започна да ме учи, още шестнайсетгодишна, как да свалям проклятие, мислех, че само италианците могат да освобождават негативната енергия. И че само италианците знаят как да я насочат към определен човек. И това бе обяснимо. Всички мъже и жени, които идваха при баба ми, за да отстрани mallocchio, злото око, бяха от моята стара родина.

Вече по-възрастна мога да кажа дали над някого тегне проклятие или негативна енергия само като се ръкувам с него. По ръката ми пролазват тръпки – като че ли е била неподвижна или притисната продължително време, а после леките убождания като от игла показват, че се връща към живот. В началото ме изненадваше фактът, че получавах това усещане дори когато се ръкувах с хора от други националности. Бях доста любопитна, а за щастие имах приятели от различни етнически групи. Помолих всички да ме представят на бабите или пралелите си, повечето от които бяха първо поколение емигранти. Разпитах тези жени за видовете проклятия в родината им. И научих много за проклятията, както и как да избягвам неприятното физическо усещане, което изпитвам при допира до прокълнат човек. За мен също така стана ясно, че няма значение откъде произлизаш. Проклятието е просто негативна енергия и не се налага да бъде отстранявано по някакъв специален начин. Сваляла съм успешно проклятия от германци, сърби, руснаци, индийци и представители на най-различни етноси и народи. И макар че различните проклятия имат различна сила, ги отстранявам по един и същи начин.

Тези проклятия могат да траят много дълго. Прокълнатият обикновено носи или притежава предмет от метал или камък. Tози, който изрича проклятието, се фокусира по-скоро върху предмета, отколкото върху човека, и по този начин може да изпраща непрекъснато поток негативна енергия в околната среда на прокълнатия дори от голямо разстояние. Доста често се използват огърлици, особено тези с кръстове. Веднъж свалих тежко проклятие от жена, чиято снаха в Италия й бе изпратила метална рамка за картина, която жената държеше в дневната си. Тя бе носителят на негативната енергия, която с времето доведе до сериозни проблеми със здравето й.

Проклятията, известни като натрупване на негативна енергия

Обичаен начин проклятието да се засили с времето е чрез натрупване на негативна енергия. Представете си, че съм ви казала точно на коя дата ще претърпя хирургическа намеса и съм ви помолила да кажете молитва за мен. Ако точно по това време се сетите за мен и си кажете: „Надявам се Мери Ан да бъде добре” или сътворите Бялата светлина и ми я изпратите, сте ми изпратили позитивна енергия. Но ако вместо това прекъснете ежедневните си занимания и си помислите: „Тази Мери Ан е смахната. Тя просто не е добър човек”, вие ми изпращате негативна енергия. Прокълнали сте ме. Щом можете да изпратите на някого положителна енергия, значи можете също така да изпратите и негативна.

Истината е, че ще бъде необходима повече от една лоша мисъл, за да ми влошите деня. Ако обаче подобни негативни мисли или чувства се насочват към някого отново и отново, ни най-малко не се съмнявам, че това ще започне да му влияе. Представете си ефекта от проклятието така, както запълвате картина от книжка за оцветяване. Първо ще вземете черния пастел и ще повторите очертанията на фигурата. Колкото повече ги повтаряте, толкова по-плътни и тъмни ще станат. Щом веднъж вече сте попаднали в очертанията на негативната енергия, става много по-лесно да я привличате. Всеки път, когато някой си помисли нещо лошо за вас или тихомълком ви пожелае лош късмет, негативната енергия, която ви обгражда, ще става по-силна, по-сгъстена и по-мощна. Хората, обгърнати от негативна енергия, често казват: „Орисан съм на лош късмет” или „Роден съм неудачник”. За щастие този вид негативна енергия се отстранява лесно.

Някои хора мислят, че за да можеш да отстраняваш проклятие, трябва да знаеш и как да проклинаш. Баба ми със сигурност вярваше в това. Макар че бях едва на шестнайсет, когато тя ме научи да свалям проклятие, чак четири години преди смъртта й, когато бях вече почти на петдесет, най-после се съгласих да й позволя да ми покаже как да изричам проклятие над някого. Не желаех да добивам това умение и никога не съм го използвала. Няма и да го направя. Не вярвам в изпращането на негативна енергия към някого. Изпитвам огромно уважение към закона на Вселената: Каквото посееш, това ще пожънеш. Всеки, който използва преднамерено негативната енергия, рискува тя да се върне обратно под една или друга форма.

Какво може да ви причини проклятието

Независимо за какво проклятие става въпрос, то винаги ще засегне някоя от следните сфери – пари, здраве и отношения с околните. Животът, разбира се, не е съвършен и проблеми са възможни във всички области. Но ако сте прокълнати, проблемите ви ще бъдат по-сериозни, ще продължават по-дълго и ще ви причиняват повече болка. Ще ви запозная с някои най-обичайни проклятия и техните най-чести ефекти.

Семейни проклятия

Прокълнатото родословно дърво обикновено се свързва със здравето. Може би най-известното такова е хвърленото върху семейство Кенеди. Е, аз никога не съм срещала човек от това семейство, така че не мога да кажа със сигурност дали са прокълнати, но е достатъчен само един поглед върху историята на фамилията и особено върху мъжете, за да заподозрете, че са. Виждала съм проклятия, които причиняват безплодие у първородните дъщери. Веднъж свалих проклятието от мъж в началото на трийсетте. Според семейното проклятие всички мъже умираха, преди да навършат четирийсет. Прадядото на въпросния мъж бе умрял на трийсет и осем, дядо му – на трийсет и шест, двама от чичовците му – още ненавършили трийсет, а баща му – на трийсет и девет. Той не искаше да рискува. Отстраних семейното проклятие и съм щастлива да кажа, че той живя дълги години след навършването на четирийсет години. Интересното при семейните проклятия е, че не влизат в сила преди навършване на осемнайсет години.

Лични проклятия

Те могат да причинят проблеми със здравето. Ако вземате редовно лекарства за високо кръвно налягане или сърдечни заболявания, проклятието може да повлияе на ефекта от тях и дори да ги направи вредни за вас. Негативната енергия на проклятието може също така да подправи резултатите от рентгеновите и други изследвания. Определени проклятия, особено тези от средиземноморските страни, често причиняват проблеми като главоболие, световъртеж и зрителни смущения.

Проклятията могат да навредят и на любовните ви връзки. Не сте ли се питали понякога защо еди-кой си, който е страхотен човек, така и не е намерил подходящата половинка за себе си? Или пък защо някой се е развеждал няколко пъти – и при това всичките му партньори са били страхотни? Проклятията могат още да ви съсипят финансово и да доведат бизнеса ви до фалит. Премахвала съм негативната енергия от много професионални спортисти, тъй като тя вредеше на кариерата им.

Прокълнати предмети

Ако притежавате такъв предмет, той ще има негативен ефект върху вас, независимо дали е бил преднамерено прокълнат, или привлича негативната енергия, тъй като преди е принадлежал на извънредно нещастен, депресиран или тъжен човек.

Все пак гневът и завистта не са единствените отрицателни чувства. Ако притежаването или докосването на определен предмет ви кара да се чувствате неспокойни, доверете се на инстинкта си! Хората реагират различно на негативната енергия. Някои получават главоболие, на други им прилошава или пък изпитват силни стомашни болки. Трети ми казват, че дланите им се и3потяват или пък са неестествено топли или студени, когато докосват предмет зареден с негативна енергия. Твърди се, че един от най-известните прокълнати предмети е Диамантът на надеждата. Много от собствениците на този легендарен скъпоценен камък са умирали внезапно, самоубивали са се или пък са преживявали огромна трагедия.

Прокълнати места или организации

Едни от най-често проклинаните места са хотелите и курортите. Мисля, че е така, защото има голяма конкуренция в този бранш и потенциалът от недоволни клиенти е голям. Ако отсядате в хотел или друго място за нощувка, в което усещате негативна енергия, предприемете някои от мерките за защита, описани в предишната глава, и така престоят ви ще бъде спокоен. Същото важи и за обитаваните от духове къщи. Често ме викат да помогна на агенти по недвижими имоти. Прокълнатите или обитавани от духове къщи могат да останат вечно на пазара. Ако сте открили съвършената къща, но се тревожите, защото усещате негативна енергия, помнете, че проблемът може да бъде отстранен. Едно проклятие може винаги да бъде свалено, а духът – прогонен.

Спортистите и техните отбори са честа цел на проклинащите. Помислете само колко енергия се отделя, когато запалянковците крещят за своите отбори и изпращат негативна енергия към противника. Спортните проклятия са легендарни. Например проклятието „Бамбино” в Бостън, това на „Били Гоут” в Чикаго и, не се съмнявам, че отборите на родния ми град „Кливланд Браунс” и „Кливланд Индиънс” също са прокълнати.

Възможно е обаче да се свали проклятието от такава организация, каквато представлява един спортен тим, например. Веднъж, късно през нощта, ми се обади човек, който твърдеше, че се обажда от офиса на голям отбор. Бил чул, че мога да свалям проклятия, и искаше да му кажа дали отборът е прокълнат. Помолих го да ми се обади оттам, където държат документите. Ако успеех да добия усещане за материален символ на клуба – нещо, което може да послужи за център на негативната енергия, бих могла да му дам отговор. Няколко часа по-късно той отново се обади. Казах му, че отборът е прокълнат и че проклятието не тегне над играчите или игрището, нито дори над целия стадион. Той ме запита дали това означава, че ще започнат да печелят, ако сваля проклятието от тях. Отговорих, че не мога да гарантирам, защото зависи от това колко добър отбор са. Но ако сваля проклятието, поне няма да им се налага да преодоляват негативната енергия, за да спечелят.

Той помълча малко, после ме попита дали не бих могла да хвана самолет и да ги посетя на следващия ден. А октомври за мен е най-натовареното време в годината. Обикновено тогава имам в календара си повече от четирийсет срещи, уговорени доста по-рано. Затова отговорих отрицателно. След втора дълга пауза той ме запита дали целият отбор не трябва да дойде при мен, за да сваля проклятието.

Отново обясних, че не отборът е прокълнат, а клубът.

Казах му, че ако ми донесе фирмените документи, вероятно ще успея да сваля проклятието. И така след няколко дни седях на борда на корпоративния реактивен самолет на летището в Кливланд. Носех всички необходими неща за сваляне на проклятие, а мениджърът извади от голям кафяв плик впечатляващ документ, подвързан с кожа, и ми го подаде.

А аз се притесних, че ще трябва да поставя специалното мазилно вещество върху кожената подвързия, затова го помолих да върне документа в плика – все пак нямаше нужда да преглеждам документа. Той го направи и след около три минути проклятието, тегнещо над клуба, бе свалено. Върнах се у дома, а самолетът отлетя на изток и мога да ви кажа, че отборът продължи да радва поколения почитатели, побеждавайки вечните си съперници в безпрецедентна последователност – нещо, което не се бе случвало буквално от десетилетия.

Когато хората ме питат дали съм свършила нещо за определен отбор или състезател, казвам им онова, в което наистина вярвам: Премахването на негативната енергия наистина помага, но за да побеждаваш, трябва наистина да си най-добрият в момента.

Как да премахнем проклятие или негативна енергия

Всеки може да се опита да премахне проклятие или негативна енергия от друг човек. Нищо, което препоръчвам в тази част, не може да причини вреда на когото и да било. Няма значение дали усещате присъствието на негативна енергия, няма значение дали сте сигурни, че изпълнявате ритуала както трябва. Не можете нищо да объркате. Ако не сте изпълнили ритуала подобаващо и енергията просто не е отстранена, нещата не са станали по-лоши. Ако го изпълните за хора, които не са прокълнати, не бихте могли да хвърлите проклятие върху тях. Наистина няма причина да не опитате.

Когато на моите беседи уча хората как да свалят проклятие и да прогонват негативна енергия, те често ми казват, че са направили всяка една стъпка, но нищо не се е случило. Когато наберете опит и започнете да се чувствате по-уверени, ще ви е по-лесно да осъзнаете дали сте премахнали негативната енергия или не. В началото, когато сте изпълнени със съмнения, няма да си навредите, ако приемете, че сте се справили. Когато съм имала възможност да проследя опитите на участниците в моите беседи, съм установявала успех в деветдесет процента от случаите.

От какво имате нужда за отстраняването на негативната енергия.

Свещ. Предпочитам белите, но може да бъде използван всякакъв вид. Пламъкът бързо се разгаря и освобождава енергия. Той изпепелява негативните вибрации. Може също да послужи за център на психическата ви енергия. Ако подготвите свещта с вашата собствена енергия, ще можете да премахнете с нея негативната. Намажете я със светена вода или олио. Започнете от средата и размажете до всеки неин край – първо нагоре, после надолу. Докато правите това, оставете енергията си да изтича от ръцете ви към свещта и мислете как тя ще освети пътя ви. Фокусирайте мислите си върху това, че ярката Бяла светлина на свещта ще ви помогне да прогоните негативната енергия извън Вселената.

Стъклен поднос. Той трябва да има поне три отделни части.

Светена вода. Най-добра е чистата светена вода. Ако капнете няколко капки в обикновена вода, цялата в съда ще стане светена, но няма да бъде толкова силна. Никога не трябва да използвате светената вода за прогонването на дух от преходността, но е безопасно да я използвате за свалянето на проклятие от човек, предмет или земя.

Прахчета. Можете да изберете сред различните защитни вещества, използвани на прах: чесън, сяра, космически прах (продава се в метафизичните магазини) или пепел от палма, бреза, ясен и върба. За да получите пепел от растенията, почистете със светена вода тавичка за печене или устойчива на нагряване купа. Изгорете изсушените листа или дървесина. Дръжте пепелта в плътно затворен стъклен буркан. Не смесвайте различните видове пепел, използвайте отделен буркан за всяка.

Билки. Всяка една от следните билки се използва за отстраняването на негативна енергия: розмарин или полски джоджен за сила, защита и душевен мир; жьлтениче за защита, спасение и освобождаване от капани; чесън за лечение, прогонване на зли духове, баене и защита; копър за защита и неутрализиране на завистта; люцерна за предпазване от финансови загуби; върбинка за защита на любовта и парите и за заздравяване на рани.

Масла. Използвайте чисто неупотребявано олио или благоуханни масла. Можете да купите готови от метафизичните магазини. Опитайте действието на някои от най-популярните, като анасон, бергамот, цибетка или здравец, използвани за прогонване на злото.

Тамянът помага за разпадането на негативната енергия и прочистването на атмосферата. Използва се обикновено смесен със здравец, благоуханни треви и градински чай.

Амулети, талисмани или тотеми. Всички те могат да бъдат заредени с положителна енергия и използвани като защита срещу злите сили. винаги използвам кръст или молитвена броеница. Ако изберете да използвате едно от двете или медальон с икона на светец, те трябва да бъдат благословени и осветени в църква. Ако молитвената ви броеница е нова, нека непременно бъде благословена от свещеник. Ако изберете да използвате друг символ за защита, може да си изберете някой от следните:

Амулетът е нещо естествено и използвано в първоначалния си вид – обикновен или скъпоценен камък, черупка от мида или парченце дърво. Обичайни форми са пирамидата, квадратът и сферата. За да заредите с енергия амулета, насочете своите мисли, чувства, думи и дъх към него. Естествените сили като слънцето, водата, вятъра, дъжда и светкавицата, също могат да бъдат използвани. Амулетът, който се носи на тялото, се изпълва постоянно с енергията на притежателя си.

Талисманът е неодушевен предмет, който внася промени в околната среда и начина на живот. Той може да бъде изработен от хартия или от друг материал собственоръчно от притежателя си. За постигането на определени резултати се използват символи, астрологически знаци, йероглифи или специални думи. За да заредите с енергия талисмана, трябва да втренчите поглед в него, да го потриете между дланите си и да го поставите под слънцето или звездите, или пък близо до вода. След като се изпълни с енергия, той трябва да бъде загърнат в нещо и носен, докато стане готов за употреба.

Тотемът е предмет, растение или животно, което служи като свещен личен талисман. Тотемите могат да се явяват в сънищата, за да предупредят за опасност, да изпълнят притежателя си със сила, да излекуват тялото му или да му донесат изобилие. Символите на вашия тотем могат да бъдат изобразени върху тялото или дрехите ви.

Камък закрилник

Нека камъкът бъде у вас, докато отстранявате негативната енергия, за да ви осигури допълнителна защита. Използват се аметист, черен турмалин, малахит, обсидиан или тюркоаз.

Помнете: Много е важно да почистите всяко от тези неща преди употреба.

Как да премахнем негативната енергия от човек

Макар че това може да бъде направено навсякъде, по-лесно е, ако разполагате с маса, върху която да разположите нещата си, и стол, на който човекът да седне.

1. Помолете човека за разрешение да отстраните негативната енергия. Не е необходимо той да вярва в онова, което правите, но трябва да ви разреши.

2. Обградете се с Бялата светлина.

3. Запалете свещта си и я оставете върху масата.

4. Уверете се, че носите талисмана или амулета си или символ на вашия тотем.

5. Напълнете едно от отделенията на стъкления поднос с течност (масло или светена вода), второто с билки, или пепел. Това са минималният брой необходими неща. Можете да използвате повече, но трябва да имате поне по едно от изброените неща.

6. Нека човекът седне на стола и облегне ръце на масата с дланите нагоре. Застанете зад него и поставете длани на раменете му.

7. Помолете го да гледа в пламъка на свещта или в точка пред себе си. Трябва да мисли за нещо приятно или да казва молитва – независимо какво, то трябва да го зарежда с положителна енергия.

8. Трябва да усетите освобождаването на негативната енергия с дланите си веднага щом ги поставите на раменете му. Призовете своя дух-водач, ангел-хранител или архангелите, за да ви помогнат да отстраните негативната енергия. С помощта на пръстите си поставете малко количество течност, билки и прах или пепел на китките на човека. Можете също така да сложите малко и на челото му (над „третото око“).

9. Представете си тъмна сянка, която излиза от тялото на човека, като започнете от краката и се придвижите към главата. Негативната енергия напуска тялото и се освобождава във Вселената, а Бялата светлина я замества.

10. Представете си как Бялата светлина избутва енергията нагоре.

11. Когато вече не усещате негативната енергия, тя е отстранена.

Ако решите, можете да повторите процедурата. Важно е лошата енергия да бъде освободена във Вселената. Не се опитвайте да я върнете на човека, който я е изпратил. Вие не сте полиция, която следи за проклятията, ако гледаме на тях като на престъпление. И, повярвайте ми, не бихте искали този вид негативна енергия да тежи на кармата ви!

Как да премахнем негативна енергия от предмет?

  1. Обградете се с Бялата светлина.

2. Запалете свещта си и я оставете наблизо.

3. Уверете се, че носите талисмана или амулета си или символ на вашия тотем.

4. Напълнете едно от отделенията на стъкления поднос с течност (масло или светена вода), второто с билки, а третото с прах или пепел. Това са минималният брой необходими неща. Можете да използвате повече, но трябва да имате поне по едно от изброените неща.

5. Поставете малко количество от течността, билките и праха или пепелта върху предмета. Тъй като те обикновено са малко, това количество трябва да е достатъчно. Ако е по-голям, сложете по-голямо количество. Например, ако ще премахвате негативна енергия от автомобил, поставете малко количество на предната и на задната броня. Ако ще работите с комплект мебели за спалня, поставете сместа върху всеки един от тях. За огледало на тоалетката поставете малко количество в ъглите или горе и долу. Ако предметът е изработен от материал, който не бива да бъде третиран с тези вещества, поставете го в найлонова торба и тогава изпълнете процедурата.

6. Поставете длани върху предмета и си представете как Бялата светлина отстранява негативната енергия и я избутва нагоре. Ако работите с огледало, представете си как Бялата светлина повдига негативната енергия като лист. Изпратете я във Вселената.

Как да премахнем негативната енергия от къща или друга сграда

1. Обградете се с Бялата светлина.

2. Запалете свещта си и я оставете наблизо.

3. Уверете се, че носите талисмана или амулета си, или символ на вашия тотем.

4. Напълнете едно от отделенията на стъкления поднос с течност (масло или светена вода), второто с билки, а третото – с прах или пепел. Това са минималният брой необходими неща. Можете да използвате повече, но трябва да имате поне по едно от изброените неща.

5. Поставете малко количество от течността, билките и праха или пепелта над входовете.

6. Определете къде е центърът на сградата. Няма нужда от абсолютно точни мерки. Измерете пространството на око и се доверете на преценката си.

7. Представете си как Бялата светлина избутва негативната енергия нагоре. Представете си я как започва от мазето, минава през центъра и продължава нагоре.

8. Ако сградата е многоетажна, можете да повторите стъпки 6 и 7 на някои от етажите.

Как да премахнем негативна енергия от парче земя ?

1. Обградете се с Бялата светлина.

2. Запалете свещта си и я оставете наблизо.

3. Уверете се, че носите талисмана или амулета си, или символ на вашия тотем.

4. Напълнете едно от отделенията на стъкления поднос с течност (масло или светена вода), второто с билки, а третото – с прах или пепел. Това са минималният брой необходими неща. Можете да използвате повече, но трябва да имате поне по едно от изброените неща.

5. Потопете малко памук във всяко едно от отделенията на стъкления поднос. Започнете с течността, за да могат другите вещества да полепнат по-лесно.

6. Всяко едно от топчетата памук заровете на около два сантиметра дълбочина на всеки ъгъл на терена. Ако не можете да ги заровите абсолютно точно в периметъра на парчето земя поради разни особености – вода, скали или опасност от срутване, ги поставете възможно най-близо.

7. Едно от топчетата памук заровете в центъра на парчето земя.

8. Представете си как Бялата светлина се издига от Земята и избутва негативната енергия нагоре към Вселената. Представете си как лошата енергия се издига все по-нависоко, докато не можете да я виждате дори във въображението си.

14.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Вече повече от петдесет години виждам и общувам с духове. И от момента, в който стана ясно, че ще посветя живота си на тази работа, смятам за своя отговорност не само да помагам на духовете от преходността да влизат в Светлината, а и да образовам живите. Всеки път, когато изнасям лекция, демонстрирам как се премахва отрицателната енергия, приемам телефонни обаждания, докато говоря на живо по радиото или пък работя със сценаристите на „Шепот от отвъдното” над нова история, имам възможност да разбулвам мистерията за света на духовете и да помагам на хората да разберат, че няма причина да се страхуват от духовете. Имам също и възможността да им показвам, че съществуват начини да се предотврати появата на дух или негативна енергия в живота им.

Историите и информацията в тази книга имаха за цел да ви позволят да надникнете в света на духовете, непреминали в отвъдното, и да ви осведомят как можете да се справите с тях. Надявам се, стигнали сте до заключението, че светът на духовете е доста обикновен, макар и да е обгърнат в тайнственост. Ако започнете да осъзнавате колко просто и обикновено е съществуването на духовете, вие сте на път да разберете как мога да приема за даденост непрекъснатото си потапяне в него.И да, със сигурност съм попадала в много вълнуващи, забавни, неловки и дори обезпокоителни ситуации, но в края на краищата това е част от работата ми.

Затваряйки книгата, трябва вече да знаете, че след като умрете (а това ще стане някой ден), най-доброто, което можете да направите, е да влезете в Бялата Светлина. Разбира се, ще имате избора дали да го направите или не. Ако, по някаква причина, решите да останете на този свят, надявам се, ще помните къде можете да намерите Бялата светлина. Просто отидете в най-близкия дом, където лежи мъртвец!

Ако въобще съм постигнала нещо с тази книга, надявам се, че съм ви предложила важни съвети за вашия живот приживе и след смъртта. Ще приема, че няма да срещна духа на някого от вас, че всички вие ще поемете отговорността да преминете отвъд и да продължите към онова, което ви очаква в Светлината.

съм само един човек, а доколкото знам, духовете са безброй. Най-важната причина да напиша тази книга бе да ви кажа какво да очаквате и как да се държите при срещата си с дух. Ако работата ми е добра, след време ще мога да потвърдя, а вие – да усетите ползата. Ще има по-малко останали на земята духове, които ще измъчват живите; много повече положителна и много по-малко отрицателна енергия.

БЛАГОДАРНОСТИ

Написването на тази книга бе приключение за мен. През последните десет години написах и издадох сама три книги, които вече са изчерпани. Но специално за написването на тази ми помогнаха много хора и искам да благодаря на всички.

Най-искрените ми благодарности са за Джеймс Ван Прааг, за неговото приятелство и за предвиждането му, че телевизионен сериал, базиран на естеството на моята работа, ще има огромен успех.

.

И последно, но най-важно, отправям своята благодарност към Бога за това, че ме е дарил с тази дарба и мъдростта да я използвам добре. съм благословена.

екзорсизъм

ЕКЗОРСИЗЪМ

 

12

КАК ДА СЕ СПРАВИТЕ С ДУХОВЕТЕ

Как да се защитите от влиянието на духовете от преходността

Ако усещате присъствието на духове, има начини да намалите въздействието им върху вас и да защитите себе си, семейството си, дома си и работното си място от тяхната потенциално вредна енергия. Нито един от ритуалите и действията, които препоръчвам в тази глава, няма да ви навреди или да привлече към вас негативна енергия. Възможно е да не успеете да прочистите напълно заобикалящата ви среда от духовете и тяхната енергия, но все пак ще получите облекчение.

Веднага ще призная, че не ми е известно точно защо определени неща и действия намаляват енергията на духовете. Например не мога да ви кажа защо семената от дюля, които моите роднини ми изпращат от малко селце в Италия пречат на духовете да влязат отново в сградата. Но от собствен опит мога да потвърдя, че имат абсолютно действие. Тъй като са полезни за мен, вярвам в тяхната сила и ги използвам. Ако откриете, че нещо ви помага, не се съмнявайте, а го използвайте. Много предмети, защитени чрез добри намерения и молитва или получили енергия от Светлината, могат да ви защитят.

Някои предупреждения

Преди да започна да ви обяснявам как да гоните духовете, искам накратко да ви кажа какво не трябва да правите. Моля ви, прочете тази част внимателно, преди да опитате каквито и да било методи за прочистване или защита на дома. Повярвайте ми, не бихте желали да дадете на духовете енергия и да ги направите по-силни, вместо да намалите влиянието им.

Трябва да знаете с кого си имате работа

Не мога да подчертая достатъчно дебело колко е важно да каните в дома си само хора, които са ви били препоръчани, ако имате нужда от помощ в прочистването или защитата на дома от духове. Не се срамувайте да искате препоръки; питайте дали човекът е извършвал услуги на хора от вашия град или район, с които бихте могли да разговаряте и да узнаете дали са доволни. Ако хората, занимаващи се с паранормалните явления, откажат да ви представят препоръки или ако клиентите им се въздържат да дадат информация, по-добре потърсете друга възможност. Помнете, всички могат да платят, за да излезе тяхна обява във вестниците. Ако нямате нужните познания в тази област, трябва много да внимавате, за да не се получи обратен ефект – тоест да увеличите опасността за себе си, вместо да я намалите.

Не докосвайте светената вода

Искам да ви отправя едно огромно предупреждение. При никакви обстоятелства не мислете, че можете да прогоните духа, като пръскате наоколо със светена вода. Вие не можете да прецените как точно да използвате тази благословия. Подобно неуважение наистина ядосва духовете. Можете да помолите свещеник да посети дома ви и да ви благослови. Но ако вие, недуховното лице, започнете да пръскате всичко наоколо със светена вода, просто си търсите белята. Виждала съм духове така да се разгневяват от подобно поведение, че започват да чупят и да местят неща и въобще – да демонстрират присъствието си по възможно най-брутален начин. Точно тези ситуации обикновено се описват с думите „обладан от духове”.

maxresdefault

Не разговаряйте с духовете и в никакъв случай не им крещете

Независимо колко силно се изкушавате да закрещите на духа, който непрестанно крие чековата ви книжка, включва фурната, докато сте навън или чупи скъпите ви вещи (отново!), не повишавайте глас и дори не показвайте, че знаете за присъствието му. Ако го направите, му давате точно онова, от което има нужда – вниманието и енергията ви. Опитайте се да останете спокойни и да сведете до минимум реакцията си. Това понякога е достатъчно да накарате духа да потърси място, където има по-добър източник на енергия.

Преди няколко години потвърдих на жена присъствието на дух в къщата й по телефона. Духът бе на мъж и не създаваше кой знае какви проблеми – всъщност той бе доста мил и внимателен. Уговорихме се да отида у тях в края на следващата седмица. Е, нека ви кажа, че когато пристигнах там след пет или шест дни, нямаше да позная духа, ако не бе облечен в същите дрехи. Вместо обикновения и мил човечец, духът, когото срещнах, бе изпълнен с чувство за собствена значимост и се разхождаше наперено, пълен с енергия. През главата ми мина мисълта, че има още доста време до пълнолуние, и се запитах откъде е почерпил цялата тази енергия. Споменах за това на жената и тя призна, че след като съм потвърдила присъствието на дух в къщата, поканила на спиритически сеанс и вино няколко свои приятелки.

– Мислехме, че така ще го накараме да разговаря с нас – оправда се тя.

Но вместо да се отзове на молбите им да се яви в стаята, той започнал да създава проблеми. Светлините замигали, малката масичка в коридора се катурнала, а две от чашите с вино паднали на пода и се разбили.

– Много се изплашихме – продължи жената. – И започнахме да му крещим: „Почакай само Мери Ан да дойде! А тя ще дойде! И ще съжаляваш!”

Aз просто стоях и я гледах втренчено. Не можех да повярвам какво бе сторила. Вместо със смирения дух, когото лесно щях да убедя да влезе в Светлината, трябваше да се справя с този, бликащ от енергия и самочувствие.

Бяха необходими доста усилия от моя страна, но духът най-после се съгласи да си тръгне от този свят. Не и преди да ми каже обаче, че нощта на сеанса е била най-голямото му забавление, откакто се е превърнал в дух.

Как да се защитите от духове

Има няколко прости неща, които можете да направите и ще ви помогнат да се предпазите от негативната енергия. Ако духът току-що ви е проследил до дома ви и е там съвсем отскоро, тези техники може би ще бъдат напълно достатъчни, за да го принудите да си отиде завинаги. Ако духът „е живял” в дома ви преди вас, изброените по-долу ритуали може и да не го прогонят, но ще намалят енергията му и ще ви осигурят временно облекчение от негативната енергия, която създава. Няма да си навредите, ако следвате препоръките ми – напротив, те може би са всичко, от което имате нужда, за да подобрите здравето, психическата си енергия и заобикалящата ви среда.

Бяла светлина

Всеки трябва да се научи да сътворява Бялата светлина за защита. Хората, които се упражняват в метафизичните изкуства или практикуват алтернативната медицина Рейки1, и дори тези, които медитират или се занимават с йога, обикновено използват Бялата светлина, която им помага да се чувстват защитени и подпомага лечението.

Дори за мен Бялата светлина не е просто начин да се освободят останалите на земята духове. Сътворявам я около себе си и семейството си при всяко наше пътуване. Използвам я за допълнителна защита, когато съм в болницата или се налага да мина през медицински процедури. Вселената ни осигурява позитивна енергия и всеки трябва да се научи да я използва и да има достъп до нея. Да можеш да сътвориш Бялата светлина и да я изпратиш на някого е равносилно на изпращането на молитва или положителна мисъл.

Да влезеш в Бялата светлина е също толкова лесно, колкото и да я създадеш. Когато я видях за първи път около дух, тя ми напомни за непоносимо ярката светлина над старата домашна филмова камера на родителите ми. Предполагам, че по-съвременната аналогия би била със светкавицата на фотоапарата. Баба използваше залязващото слънце, за да ме научи да я сътворявам. Странното е това, че Светлината е интензивна и заслепяваща, но можете да погледнете в нея.

Ако не можете да си представите такава чиста и ярка светлина, опитайте друго просто упражнение: Запалете свещ и втренчете поглед в пламъка, фокусирайте го върху най-горещата точка, която е близо до основата на фитила. После преместете погледа си върху гола стена и си представете, че виждате пламъка върху нея. Отново фокусирайте поглед върху пламъка, а после пак погледнете стената и се опитайте да си представите пламъка със същата яркост. Повтаряйте упражнението, докато не видите ярко бяло петно на стената. Когато успеете, започнете да го уголемявате във въображението си. Няма нужда да увеличавате яркостта заедно с размерите.

След като вече можете да я създавате, представете си, че обгръща вас или онзи, когото искате да предпазите. Можете да я изпращате на хора, които са далеч от вас, със силата на мисълта си, като се концентрирате върху Светлината. Ако се занимавате с лечителство – независимо дали традиционно или алтернативно, – трябва винаги да се защитавате с Бялата светлина, за да избегнете привличането на негативна енергия от пациентите ви.

Морска сол

Един от най-ефикасните начини да отстраните негативната енергия и да намалите привързаността на духа към какъвто и да било предмет е да го почистите с морска сол. Ако много обичате да пазарувате на разпродажба или в задните дворове на съседите или обожавате да колекционирате антики, винаги носете морска сол със себе си, когато отивате да купите нещо. Преди да оставите покупката в колата си, напръскайте я с морска сол. Няма нужда да я покривате цялата. И малко количество е достатъчно!

Хората, които работят на места, от които е много вероятно да заведат духове у дома си, трябва да добавят шепа морска сол при последното изплакване на дрехите си. А ако предпочитате, можете да напълните флакон за пръскане с вода и да добавите две чаени лъжички морска сол. Преди да излезете, напръскайте въздуха пред себе си и минете през капчиците.

Морската сол можете също да използвате, за да защитите дома си отвън. Напръскайте определен периметър от двора си или поставете солта на кристали в основата на стените. Някои хора я използват дори на работното си място. Поръсвайте малко сол около бюрото си или в основата на стените веднъж седмично. Можете да вземете малко количество със себе си и при пътуване. Тънка линия под вратата на хотелската стая може да ви предложи допълнителна защита. Морската сол може би няма да спре твърдо решения дух да се настани във вашата собственост, но всеки друг ще помисли два пъти, преди да прекрачи границата.

Хората, които се занимават с метафизичното, трябва много да внимават да не предадат негативна енергия от един клиент на друг. Гадателите на карти например трябва винаги да имат под ръка две или повече тестета, за да могат редовно да почистват бюрото си. Ако някой от клиентите е имал силна негативна енергия или пък предсказанието за него е било лошо, следващият клиент може да се зареди с негативната енергия, като докосне картите. Подобни мерки трябва да вземат всички, които се занимават с лечение – като например масаж с помощта на камък или зареждане на енергия чрез кристали. За да почистите предметите, с които докосвате клиентите или пациентите си, просто ги поставете в найлонови торбички, пълни с морска сол. За още по-пълно почистване оставете торбичките навън за през нощта във времето около пълнолуние. Не се тревожете, ако лунната светлина не попада върху тях; дори само морската сол е достатъчна.

Имах клиентка, която редовно оставяше кристалите си отвън във вода, в която имаше разтворена морска сол. Когато следващата сутрин отиваше да си ги прибере не намираше нищо. Загадката най-после бе разгадана. Една сутрин тя станала много по-рано от обикновено и видяла огромна сврака да отмъква кристалите й. След този случай моята клиентка вече поставяше кристалите си на перваза от вътрешната страна на прозореца, където ги огряваха лунните лъчи. И това бе достатъчно.

Има различни теории, които обясняват защо морската сол така ефективно блокира негативната енергия. Една от тях е, че тъй като е на кристали, тя успява да приеме и задържи енергията на духа чрез определени вибрации. Друга теория отбелязва факта, че за разлика от трапезната сол, тя не е обработена. Трети пък предполагат, че връзката между морето и изгубената Атлантида – чиито жители са били и защитници, и воини – обяснява силата на морската сол.

След като вече сте използвали морската сол за създаването на бариера срещу духовете и тя е погълнала негативната енергия, погрижете се внимателно да се отървете от нея. Изнесете я извън границите на вашата собственост и я изхвърлете в пуст район или пък я изсипете в канализационната тръба или шахта.

Семена от дюля

Както казах и преди, не знам защо семената от дюля са така ефективни, но те наистина са. Дюлята е плод от семейството на ябълката и крушата. Тя се отглежда още от римско време. Отглежда я и семейството ми в малкото италианско селце, където е израснала баба ми. Когато баба ме вземаше със себе си, за да гоня духовете от къщите на познатите й, тя поставяше малките кафяви семенца над всяка врата, след като потвърждавах, че духът е влязъл в Светлината. Роднините й от Италия изпращаха редовно нови запаси, както сега изпращат и на мен. Разбира се, няма да помогне, ако купите просто няколко дюли от местния супермаркет, извадите семената и ги разпръснете из дома си. Както и всеки друг талисман, семената от дюля трябва да бъдат заредени с енергия, за да могат да предложат тази специална защита. Все още не знам как роднините ми правят това със семената, но продължавам да вярвам в силата и способността им да държат духовете на разстояние.

Ако не сте сигурни дали домът ви е прочистен от духове, можете да носите със себе си семена от дюля или друг зареден с енергия талисман, за да държите духовете далеч от себе си. Когато работя с хора, чиито професии са като магнит за духовете – медицински сестри, лекари, полицаи, бармани, аз им давам заредени с енергия семена от дюля и ги съветвам да ги носят навсякъде със себе си. Ако носите семена от дюля или други заредени с положителна енергия неща, ще попречите на духа да се прикрепи към вас и да ви последва в дома ви.

Много е важно да не поставяте семената от дюля в дома си, докато не сте напълно убедени, че в него няма дух. Ако ги поставите над вратите и по праговете, докато духът е още вътре, той ще бъде хванат в капан в дома ви. А, повярвайте ми, не искате да бъдете принудени да живеете с недоволен дух.

Пушек

Друг прост начин да прогоните негативната енергия от дома или офиса си и да намалите влиянието на духовете е да прочистите атмосферата чрез пушек. Запалват се билки и треви – като например градински чай или благоуханни треви, които пушат силно при изгаряне и имат характерен аромат. Усуквате ги на сноп и ги запалвате със свещ или клечка кибрит, след което леко подухвате върха, за да изгасите огъня и да останат да тлеят. Отдолу поставете табла или купа, за не пада пепелта по пода. Обходете цялата къща, от най-високия до най-ниския етаж, и размахвайте пръчката по целия периметър на стаите. Уверете се, че сте опушили цялата къща добре. Всички прозорци трябва да са затворени и да останат затворени поне един час, след като сте приключили.

Започнете от таванската стая, ако можете, и завършете в мазето. Ако имате гараж, залепен за основната сграда, не забравяйте да опушите и него. Внимавайте да не пропуснете пространството зад вратите, ъглите и шкафчетата. Ако снопчето изгасне – а това ще стане, ако в дома ви има много негативна енергия, – запалете го отново и продължете да опушвате от мястото, където е изгаснало.

Можете също да раздухвате пушека така, че да обгърне тялото ви. Погрижете се да контактува с всички негови части. Когато приключите, поставете снопчето в огнеупорен контейнер, пълен с пясък. Винаги се уверявайте дали огънят е напълно загасен, преди да излезете от стаята, където сте го оставили.

За да проследите дали опушването е имало ефект, отбележете деня на календара. В началото могат да минат само пет или шест дни, преди да ви се стори, че негативната енергия се връща или че духът в дома ви отново става активен. Ако забележите нещо подобно, веднага опушете отново. И отново отбележете деня на календара. Обърнете специално внимание колко време ще мине, преди пак да усетите активност. Колкото по-редовно опушва­те, толкова повече време ще минава между отделните опушвания. В зависимост от това колко стабилно е положението на духа в дома ви и колко е негативната му енергия, накрая може да се наложи да опушвате само веднъж в месеца и дори по-рядко.

Ако опушвате редовно и въпреки това в дома ви има духове, дори да са отскоро, можете да ги накарате да си тръгнат. Накрая ще им омръзне да са в състояние на летаргия и ще потърсят място, където ще получават повече енергия. Наистина е въпрос на постоянство.

Ако имате малки деца или близък, който страда от астма, трябва да са вън от къщи, докато опушвате. Изчакайте димът да се разнесе напълно, преди да им позволите да се върнат.

Благословия.

Никога не е лоша идеята да помолите член на някой орден, свещеник, шаман или друг опитен религиозен водач да посети дома ви и да го благослови. Позитивната енергия, каквато е благословията, може да противодейства успешно на духовете.

Други форми на защита

Гореизброените начини и техники са били ефикасни винаги, когато съм ги използвала. Не ми се е налагало да опитвам други, а и докато използваните от мен дават резултати, не виждам причина да го правя. Но различните хора използват различни начини да намалят негативната енергия. Трябва да използвате тези, от които сте доволни. Мислете за прочистването на дома си от вредната енергия като за изпитание. Ето още няколко предложения, които може би ще пожелаете да опитате.

Невен. Казват, че венец от невен, поставен над прага, предпазва дома от духове. Невенът трябва да се набере по обед, да се изсуши, а после да се окачи над вратата или да се сложи на прага. Цвят от невен може също да бъде използван за опушване на жилището.

Кипарис. Известен още като дървото на смъртта, кипарисът също се използва за защита.

Здравец. Изсушете цветовете и ги сложете в торбички, които поставете в ъглите и мазетата.

Смирна. Благовонното масло, добивано от това растение, се използва за защита от векове. Можете да откриете смирната под формата на масло или сушена. Ако усещате негативна енергия в дома си, опушете го със сноп, оформен от изсушеното растение.

Розмарин. Използва се за почистване, обикновено в комбинация с морска сол.

Самодивско дърво. Използвала съм го в детски стаи. Можете да отчупите малки клонки от дървото (внимавайте, тъй като плодовете му са силно отровни) и да ги оформите като кръст. Кръста завържете с червена прежда или конец. Tози амулет за защита също датира от векове и можете винаги да го носите със себе си. Също така е особено ефективен, ако се окачи над вратата на детската стая.

Тютюн. Можете да поставите нарязани на тънки ивици листа тютюн (но не обработен, от който се свиват цигарите) във всички ъгли на дома си, за да го предпазите. Внимавайте обаче да не го сдъвчат децата или домашните ви любимци.

Виолетки. Тези красиви пурпурно-бели цветове са много добри за почистване и защита. Можете да носите изсушено цветче, поставено между два листа хартия, в чантата или портмонето си.

1 Рейки – форма на алтернативна медицина, разработена (преоткрита) през първата половина на 20 век от доктор Микао Усуи в Япония. Базирана на използването на енергията. – Бел. прев.

присъствие на духове признаци

 

Мери Ан Уинковски, от книгата й КОГАТО ДУХОВЕТЕ ГОВОРЯТ

11

ПРИЗНАЦИ, ЧЕ НЕ СТЕ САМИ

Как да идентифицирате присъствието на духове около вас

След като узнаят колко е лесно да се привлекат духо­вете и колко често споделяме заобикалящата ни среда с онези, останали на земята, хората естествено искат да знаят как могат да познаят дали около тях витае дух. Раз­бира се, за мен е много лесно да кажа със стопроцентова сигурност дали в дома ви има дух – виждам го и усещам енергията му. Има обаче някои едва доловими и други, дос­та по-ясни признаци, че не сте сами.

Помнете, че всички духове имат нужда от енергия. Те не се хранят и не спят. Вместо това поглъщат емоцио­налната и физическата енергия, създавана от живите. Ду­ховете ще направят всичко възможно, за да предизвикат някаква реакция у хората, които ги заобикалят. Колкото повече енергия има духът, толкова по-драматични могат да бъдат действията му. Духовете черпят енергия също така от пълната и новата луна. По време на пълнолуние и новолуние можете да забележите нарастването на някои феномени.

Ако три или повече от признаците могат да се отнесат към вашето домакинство и нямате логично обяснение за нито един от тях, е възможно да живеете в компанията на някой дух.

Интуиция

Нормалната реакция на хората, когато им кажа, къщата им наистина има дух, е облекчение.

– О, просто знаех, че нещо не е наред – казват обикновено.

Първото, на което трябва да се научите, е да се доверявате на инстинктите си. Повечето хора искат да с разумни и практични. Искат да имат просто обяснени за всичко и ясни отговори на въпросите, които се въртят в главата им. Обаче светът на духовете е сложен. Често хората ми се обаждат едва когато са изчерпили всички разумни обяснения за странните случки и събития.

Нещо обикновено за хората, които живеят в компанията на духове, е чувството, че някой ги наблюдава. Изпитват безпокойство на определени места от дома си. Има причини таванските помещения и мазетата да плашат хората, защото там наистина много често оби­тават духове.

Трябва да помните, че децата и животните обикнове­но са много по-чувствителни дори към леките смущения, които духовете могат да причинят. Те инстинктивно избягват местата, където духовете обичат да прекарват времето си. Кучето ви може да откаже да ви придружи до мазето, където е пералното ви помещение; а детето ви да изпитва страх, когато се намира в стаята си за игри, която е на третия етаж.

Щом се научите да се доверявате на интуицията си, увеличавате чувствителността си за енергията на ду­ховете. Съпругът ми Тед не притежава способността да вижда и разговаря с каквито и да било духове. Макар да е вярно, че през последните години е бил изложен на влиянието им повече, отколкото обикновените хора. В резултат той се научи да потиска предразсъдъците си и да се доверява на инстинктите си. Така понякога усеща присъствието на духовете. От години работи в търговията с автомобили. Понякога си докарваше в магазина кола втора употреба, която беше купил отнякъде, и споделяше с мен странното усещане, че към нея сякаш има прикрепено „нещо“. Тези коли оставяше на последната редица на паркинга и ми се обаждаше. Ако можех да му отделя време още същия ден, отивах да проверя как стоят нещата. Винаги имаше дух в колата. Тед беше прав всеки път и то без да притежава някакви специални сили и умения.

Ако след като сте проверили всички разумни теории, които биха могли дa обяснят случващото се – в дома ви, със здравето и семейството ви; особено ако се случва нещо от описаното по-долу – и пак оставате убедени, че „нещо просто не е „както трябва“, доверете се на инстинкта си. В дванадесета глава предлагам съвет как да се намалят ефектите, причинени от останалите на земята духове. Като направите някои или всички стъпки, можете да си възвърнете присъствието на духа, което духовете толкова лесно разрушават.

Физически и психически симптоми

Някои физически и психически симптоми се свързват по-силно от други с присъствието на духове.

Тъй като те всички са доста обикновени (и в никакъв случай зловещи), трябва внимателно да следите дали са свързани с някое определено място (дома, офиса или колата ви) дали се чувствате по-добре, когато напуснете въпросното място; и дали случките се повтарят понякога на определени интервали. Ако успеете да забележите модел, можете да идентифицирате и и3точника на проблемите, да решите дали просто не страдате от алергия към някоя хранителна съставка, или има нещо по-екзотично – например дух от предходността. Винаги препоръчвам на хората, на които са изписани лекарства, да посетят лекаря си веднага след като съм прочистила дома им от духовете или негативната енергия. Тогава обикновено е по-лесно да се определи дозата, която трябва да приемат.

Ако непрекъснато страдате от някой от изброените по-долу симптоми и лекарите ви повтарят, че не виждат причина за проблемите ви, може би трябва да се замисли­те дали не сте подложени на влиянието на някой дух.

Главоболие

Главоболията също така могат да бъдат признак на проклятие или негативна енергия. Обърнете специално внимание на главоболието, което получавате, когато прекарате известно време на някое определено място.

Данъчна служителка ми се обади по време, когато се събират данъците, с оплакването, че страда от непоноси­мо главоболие. Това не ми се струваше необичайно за един толкова напрегнат период. Но когато се вслушах по-вни­мателно в думите й, разбрах загрижеността й. Чувствала се добре през целия ден, докато била на работа, макар и да работела по четиринайсет часа. След това се прибира­ла у дома и се опитвала да се отпусне с чаша вино и тиха музика. Но вместо да се освободи от натрупаното през деня напрежение, получавала толкова силно главоболие, че я болели дори очите. Опитала всичко възможно за да предотврати пристъпите. Отказала се от червеното вино и започнала да пие бяло. Не получила облекчение. Отказала се въобще от виното. Главоболията продължили. Преста­нала да слуша музика. Посетила лекаря си. Той й казал, че не страда от мигрена, и също бил озадачен. Ако главоболието било породено от напрежение и стрес, би трябвало да я връхлита още на работното й място.

След серия от привидно несвързани помежду си случаи накрая започнала да се пита дали в дома й няма дух. Един ден се прибрала по-рано и заварила вкъщи чистачката, която й подала огромен куп писма, сметки, рекламни брошури и списания. Обяснила, че ги намерила под бюфета в трапезарията. Често намирала пощата там и винаги преди да си тръгне, я оставяла на масата. Собственичката на дома била озадачена. Тя никога не заварвала пощата си на масата. Уверила обаче чистачката, че също така никога не е пъхала пощата си под бюфета (макар в онзи момент да се усъмнила дали честите и непоносими главоболия не са симптом на заплашваща я лудост).

Изпитала огромно облекчение, че най-после разбрала къде да търси всичките си сметки. Като счетоводител, никога не обичала да закъснява с плащането или да го пропуска. Дни наред се опитвала да си представи защо пощата й се озовавала под бюфета и споменала за това на една от клиентките си, която ме познавала. Именно тя се обади. И разбира се, когато я посетих, веднага видях духа, който живееше там. Убедих го да влезе в Светлината. Главоболията на горката жена престанаха, а пощата я очакваше в кутията, където й е мястото.

Общи неразположения

Усещане за дискомфорт, конвулсии и схващания на мус­кулите или пък неспокоен стомах са други чести оплаква­ния. Добре, ще призная, че това могат да бъдат и сериозни проблеми. Но имаше един случай, който ме караше преди всичко да се смея. Мъжът, който ми се обади, бе истински „фитнес Казанова” – можете да видите такива във всеки спа център или фитнес зала. Изтъкан от мускули и със силно развито его, той обичаше да се разхожда из залата и да флиртува с жените, които привличаха вниманието му. Той бе стереотипът за подобен род мъже, наистина. А когато влязох в апартамента му, едва не се засмях на глас. Живееше в ергенска дупка, обзаведена с кръгло легло и сатенени чаршафи.

Женски дух, който обичал да се навърта във фитнес залата, го бе последвал до дома му. Всеки път, когато този мъжага се прибирал със своето поредно завоевание от залата, изведнъж ставал неспокоен. Усещал непрекъс­нато нечий поглед върху себе си. Изведнъж идеята да води жени вкъщи вече не му се струвала толкова добра. За негово нещастие, това безпокойство се отразявало най-вече на стомаха му. Първо започвал да отделя газове, а после идвало и разстройството. Мълвата се разнесла и се превърнала в постоянна шега в залата. Въпреки че убе­дих духа да влезе в Светлината, за части от секундата ми се струваше, че ще направя голяма услуга на жените, решили да поддържат формата си, ако го оставя в дома на този „донжуан”.

Проблеми със съня

Ако се събуждате често нощем или заспивате трудно, това може да е знак за присъствието на дух в дома ви.

Уморени сте дори когато трябва да се чувствате отпочинали

Ако мускулите непрекъснато ви болят или ги чувс­твате натежали, ако се събуждате трудно дори след до­статъчен и здрав нощен сън или просто усещате, че ня­мате обичайната жизнена енергия, лекарят ви може да реши, че страдате от хронична умора или друга хронична болест като нарушения във функцията на щитовидната жлеза, анемия или фибромиалгия. Можете също да помис­лите върху следното: Колкото повече енергия поглъща духът, толкова по-малко имате вие.

Необяснима тревога

Да се тревожите за незначителни неща, да изпадате в стрес, ако не можете да намерите нещо, или винаги да мислите за най-лошото дори в нормална ситуация, това също са признаци за влиянието, което оказват духовете.

Ненавременен гняв или раздразнение

Работила съм с много двойки на ръба на развода и съм откривала, че причината за шумните им кавги най-често е присъствието на дух в къщата, за когото освободената емоционална енергия е добре дошла. Отново повтарям, че за духовете е особено лесно да манипулират околната сре­да с цел да предизвикват стрес у хората. Ако постоянно заварвате вратите отворени, намирате мръсното бельо на пода вместо в коша за пране или пък ако непрекъсна­то ви се губят чековата книжка и ключовете за колата, всичко това води до кавги, които, ако се повтарят често, могат да подкопаят всяка връзка и да нарушат мира и спо­койствието в домакинството.

Респираторни инфекции, простуди, проблеми с ушите и гърлото, астма

Тези симптоми са особено често срещани при деца на възраст под десет години. Възрастните също могат да страдат и от инфекции на синусите в добавка към гореиз­броените оплаквания.

Проблеми със зрението

Може да имате проблеми с фокусирането на определени предмети вкъщи. Например да не виждате достатъчно ясно картината на горния ъгъл на стълбището, докато стоите в долния. Може да не виждате добре екрана на компютъра или телевизора и никакви настройки да не могат да направят образа по-ясен. Хора са споделяли с мен, че виждат проблясваща светлина, движещи се сенки или пък малки облачета мъгла, носещи се из стаята. Понякога им се струва, че са зърнали човешка фигура или пък ярка светлина, която има човешка форма. Други споменават, че са видели светлина да трепти във въздуха както маранята над асфалта в горещ летен ден.

Слух

На хората, които живеят заедно с духове, им се струва, че чуват да се произнася името им. То може да звучи така, сякаш някой ги вика много отдалеч или пък като ше­пот в ухото им. Най-често това става, докато спят през нощта – или непосредствено след заспиване, или сутринта, малко преди да се събудят. Вместо да се стреснат от звъна на будилника, те отварят очи с необяснимо учестен пулс и повишен адреналин, готови веднага да скочат от легло­то, след като чуят шепота отново. След няколко минути става ясно, че никой не ги вика и че не само в стаята, а и в цялата къща цари мир и спокойствие. Повечето хора не обръщат внимание на тези гласове, защото ги смятат за част от съня си, но други не могат да се отърсят от усещането, че някой е извикал името им с цел да ги събуди.

Също толкова често хората чуват стъпки по празни коридори или над главата си, както и блъскане по вратите и стените. Веднъж ми се обади жена, която помоли да отида у тях, докато съпругът й отсъстваше. Не можеше да признае пред него подозрението си, че в къщата има дух. Но беше права. В дома й живееха няколко духа на малки деца, които убедих да влязат в Светлината, а след това поставих семена от дюля. Тъкмо се канех да изляза, когато едно от нейните собствени деца ме попита какво трябва да правят, ако се върне духът на баткото. Отговорих, че той няма да може да влезе в къщата и това може да го разгневи, но след няколко нощи ще се откаже от опитите си и ще си отиде.

След няколко дни жената заедно с децата си отишла на гости на своите родители за няколко дни. Съпругът останал сам в къщата. Разбира се, това бе нощта, в която духът на тийнейджъра решил да се върне „у дома”. Очевидно бе прекарал цялата нощ в опити да проникне вътре – обикалял около къщата, блъскал по вратите и прозорци­те, натискал звънеца и станал причина да се включват детекторите за движение. След като и втората нощ бил подложен на целия този терор, съпругът се обадил в полицията. Ченгетата обикаляли с патрулката около къщата на няколко пъти през нощта, но така и не видели хулигани­те от квартала, от които се оплаквал съпругът.

Всяка сутрин бедният човек едва ставал от леглото, изтощен от среднощната врява. Накрая не изтърпял. Оба­дил се на съпругата си и споделил опасения, че има сериозни проблеми със слуха или че вероятно полудява. Разказал как две нощи поред бил тормозен от необясними шумове.

Жена му виновно признала, че съм била у тях и съм пре­дупредила, че може да се случи такова нещо. Съпругът, кой­то бил на път да си изгуби ума и вече бил готов на всичко, за да спи спокойно поне една нощ, ми се обади. Прекарах част от нощта в гаража с надеждата, че духът ще се по­яви. И най-после, трийсет минути след полунощ, той го направи. Веднага поднови шумните си действия. Призна­вам, че изпитах задоволство от изражението на лицето му, когато излязох от скривалището си и го посъветвах да се откаже. Убедих го да влезе в Светлината и това сложи край на блъскането и звъненето.

Усещане за докосване или друг контакт

Духовете могат да отмятат завивките ви, докато спите. Можете да ги усещате като присъствие в долния край на леглото. Могат да ви прегърнат през кръста или раменете. Могат да си играят с ушите ви или да дърпат косата ви. Някои духове могат да ви докоснат по тила. Срещала съм женски духове, на които им харесва да драскат нежно мъжете по гърба с нокти. Tози вид контакт обикно­вено се осъществява, ако духът има необичайно високо ниво енергия или около дните на новолуние и пълнолуние.

Околна среда

Ефектът, който духът оказва на околната среда, вари­ра в зависимост от количеството енергия, която той при­тежава. Ще ви запозная с някои от най-обичайните пробле­ми, които могат да се припишат на духовете.

Преместване или криене на предмети

Виждала съм духове, които могат да местят мебели, но е по-обичайно те да преместват или крият малки неща като ключове, чекови книжки, документи и бижута. Това е доста ефективен начин духът да предизвика реакция в хората. Помислете за това колко сте изнервени, когато закъснявате за важна среща, а ключовете на колата ви – за които сте повече от сигурни, че са били на масата в кухнята – липсват. Или тревогата ви, когато сте абсолютно убедени, че сте прибрали чековата си книжка и банковата си карта в чантата, но в магазина откривате, че не са там. По-късно може би ще ги намерите в чекме­джето или под купа документи на бюрото ви.

Когато духовете успяват да преместят по-големи предмети, ефектите могат да бъдат доста драматични. Имаше един случай, който никога няма да забравя. Духът бе решил, че нищо не може да го спре, а аз бях повикана в старческия дом, в който бяха запечатали напълно една от стаите – просторен апартамент на един от частни­те етажи. Стаята бе красиво украсена, а спалният комп­лект мебели се състоеше все от антики – легло с балдахин, бюро, тоалетка и нощни шкафчета. Сестрата, която ме придружаваше, обясни, че мебелите принадлежали на те­хен много богат бивш пациент, който всъщност живеел в няколко стаи, които наричал свой частен апартамент. Преди да умре, дал на децата си специални указания как трябва да разделят мебелите помежду си. Но след смърт­та му децата не пожелали да вземат старите мебели и ги дарили на старческия дом. И тогава започнали пробле­мите. Независимо в коя стая премествали мебелите, на сутринта ги намирали там, където били първоначално. Опитали да ги местят един по един, тъй като до този момент правили опити да преместят целия комплект в различни стаи. Но независимо от всичко, на сутринта ме­белите отново се оказвали в „апартамента”.

Открих духа на стареца в общата стая на първия етаж. Бе много ядосан на децата си, а вече и на персонала, който се опитвал да „раздаде” мебелите му. Въпреки всич­ките ми усилия, не успях да го убедя да премине в отвъдно­то. Персоналът откри, че той е по-спокоен, ако мебелите са в една стая. Предполагам, че ако някога отново имат нужда от стаята, ще ми се обадят. Надявам се, че дотога­ва духът вече да е готов да си отиде.

Промени в температурата

Краткотрайни промени в температурата в определени стаи могат да бъдат знак за влизането и излизането на дух. Случва се хората да споделят с мен убедеността си, че определена стая е обитавана от дух, защото е „непрекъснато топла или студена”. В такива случаи е много по-вероятно стаята да има северно изложение и в нея да не влиза достатъчно слънчева светлина. Или просто да става течение или пък, в другия случай, слънчевата светлина да е прекалено силна. Но ако усетите внезапен полъх в средата на стаята или топло кътче там, където не влиза достатъчно светлина, това може да е знак, че не сте сами в стаята.

Повреди в електричеството и електрическите уреди

Подобни проблеми се случват еднакво често и в домовете, и в офисите. Енергията на духа може да е разрушителна за всеки електрически уред – включително телевизори, компютри, печки и климатици, асансьори. Можете да откриете, че фурната ви се включва и из­ключва сама, че лампите ви мигат или крушките гър­мят сами, че телевизорът ви излъчва много статично електричество, че компютърът ви се поврежда без причина, а други уреди просто не работят както трябва. Може да имате проблеми с фурната или бойлера, или с климатика и вентилатора. Възможно е водата в тоа­летната да се пуска сама, а вратите да се отварят или затръшват сами.

Същите проблеми могат да възникнат и на работно­то ви място. Няколко пъти ме молиха да прогоня духове­те от театрите в Кливланд и тогава разбрах, че духо­вете много обичат да причиняват засядане на асансьора, който води от гримьорните в мазето, до сцената. Няма нещо, което да опъва нервите повече, ако актьорът, кой­то е слязъл да се преоблече и бърза да се върне на сцената, заседне в асансьора, чиито врати просто отказват да се отворят. На снимачната площадка на „Шепот от отвъд­ното” ние също имахме подобни сериозни проблеми – из­чезваха сценариите и не само електричеството, но също така камерите и оборудването понякога необяснимо от­казваха да работят.

Спомням си следобеда, когато, на път за дома, двама­та с Тед се отбихме в един непретенциозен ресторант. Бяхме посетили няколко къщи, в които имаше погребение и бяха близо до дома ни. Тед разглеждаше задълбочено ме­нюто, когато забелязах духа. Бе огромен мъж, вероятно около четирийсетте, облечен в бяла тениска и работни панталони като онези, които носят помощник готвачите. Ръцете му бяха покрити с татуировки, беше късо подстриган, а в очите му светеше лукаво пламъче. Гледах го как се беше втренчил в една от сервитьорките, а после пристъпи към действие. Промъкна се зад бара, изключи кафе машината, отвори вратата на хладилника и се върна в кухнята.

Сервитьорката, която той гледаше втренчено, дойде да вземе поръчката ни. Бе на половината разстояние до кафе машината (бяхме поръчали и две кафета), когато друга по-възрастна жена, и облечена в същата униформа, изскочи иззад бара.

Пак се е изключила проклетата кафе машина – извика. – Колко пъти трябва да ти казвам да я оставяш включена, след като приготвиш кафето?

Нашата сервитьорка се опита да се защити, но другата рязко я прекъсна и се отдалечи, мърморейки.

Жената бе явно смутена и ядосана, когато отиде в кухнята, за да предаде поръчката ни. Аз бързо разказах на Тед какво се случва. Може би след десет минути пог­леднах вратата на кухнята точно навреме, за да видя сервитьорката ни, която носеше таблата с поръчаната от нас храна. А зад нея вървеше духът. Видях го как повдигна задния край на таблата и чиниите и чашите се разпиляха по пода.

Бедното момиче избухна в плач, а мърморещата й колежка дойде при нас, за да се извини. До края на вечерята ни сервира тя. Нямах възможност да говоря с момичето дали някога е познавало едър мъжага с късо подстригана коса и дали той случайно не таи лоши чувства към него.

Виждала съм духове, които имат достатъчно енергия да променят данните в компютъра. Те могат да заличат или подменят часа ви при лекаря, да изтрият информа­цията за пациента и други подобни неща. Особено лесно могат да го направят в зъболекарския кабинет. Духовете също така могат да причинят повреди в рентгеновите апарати и друго медицинско оборудване.

Деца

Децата са особено чувствителни към присъствието на подобни феномени. На вас техните въображаеми приятели, ангелите-хранители и „страшните хора” могат да ви се струват просто игра на въображението, но в повечето случаи са съвсем реални. Децата, които живеят в обитавани от духове къщи, имат стереотипно поведение и проблеми.

Болести на тялото

Децата под десет години могат да страдат от чести простудни заболявания и инфекции на дихателните органи. Възпалено гърло, ушни инфекции и астма са обичайните проблеми.

Счупени играчки

Но аз не съм го направил“. Така най-често вика детето, което живее в къща, обитавана от дух.Обикновено духовете на деца са тези, които чупят играчките и включват тези, които работят на батерии. Те също така крият части от игри като пионки и елементи от пъзели например, изтощават батериите и крият любимите плюшени играчки.

Въображаеми” приятели

Ако детето ви настоява, че другото момиченце, кое­то сяда на масата всеки ден за чая, е истинско, по-добре да се замислите дали не долавяте още признаци за присъствието на дух в дома ви. Повечето хора не биха обърнали внимание на детските брътвежи, тъй като са забелязали, че повечето деца надрастват възрастта на въображаеми­те приятели. Специално за тези скептици подчертавам, че към децата обикновено се привързват детски духове. И тъй като те не остаряват, скоро се чувстват непотреб­ни, тъй като детето пораства и развива нови интереси. Духовете на дeцa обикновено се преместват в нов „дом”.

Внезапни или необясними страхове

Ако децата ви внезапно започнат да избягват опреде­лена стая или дори част от къщата или пък отказват да спят в собственото си легло, това обикновено е несъмнен знак, че нещо, или по-скоро някой, нарушава чувството им за безопасност в собствения им дом.

Домашни любимци

Ако домашното ви животинче започне да се държи странно, възможно е да бъде тормозено от дух. Виждала съм злобни духове да ритат или удрят животни. Дърпат кучето или котката за опашката или пък се опитват да я затиснат с вратата. Затварят бедните животни в ки­лера или пък ги примамват в забранена за тях стая. Ако следите внимателно домашния си любимец, можете да забележите как той реагира на празното пространство така, сякаш там има някого. Кучето ви може да започне да лае, докато гледа втренчено пред себе си. Котката ви може да извие гръб и да започне да съска насред стаята. Чрез внимателно отбелязване на мястото, върху което животното фокусира вниманието си, и от това как се променя поведението му може би ще успеете да заключи­те дали в дома ви има дух или не.

Как да документираме присъствието на дух върху филмова лента

Много хора твърдят, че са успели да уловят образа на духа на снимка. Получила съм буквално хиляди снимки и трябва да ви кажа, че ги разглеждам с доста голяма доза скептицизъм. Фотографското оборудване и компютърни­те програми напреднаха толкова много, че вече за всички е лесно да подправят снимката.

Някога вземах и фотоапарат със себе си, когато оти­вах да прогоня духа от нечий дом. Но постепенно разбрах в колко неудобно положение мога да поставя собствениците с такова действие. Ето ме мен, напълно непозната за тях, седнала в трапезарията им с фотоапарат в ръка, снимам празната стена и стенния часовник на дядо. И така, пре­станах да нося фотоапарат със себе си.

Когато хората споделят с мен, че биха искали да засне­мат духа вкъщи, ги съветвам да използват лента за висо­коскоростен фотоапарат (черно-бяла е за предпочитане) и да снимат без светкавица. Тъй като лентата не се вади от фотоапарата, преди да е проявена – и тъй като не очаквам фотографът, на когото ще занесете да прояви лента­та, да има представа защо сте я запълнили със завесите в дневната си, – има много малка вероятност образът да бъде манипулиран. Насочете обектива към мястото, къ­дето усещате присъствието на духа, и се надявайте на най-доброто.

Имала съм известни успехи в заснемането на духове, но най-вълнуващият пример за мен беше неволното „участие” във филма „Шепот от отвъдното” на онези, които се въртяха около снимачната площадка. Дженифър Лав Хюит бе завършила една доста трудна сцена, когато член на снимачния екип забеляза движение в сенките зад нея. Режисьорът спря да снима и всички се струпаха около мо­нитора, за да видят заснетата сцена. И бяха шокирани, когато зад Дженифър се извиси едра фигура. Режисьорът няколко пъти запита актьорите и членовете на снимач­ния екип дали виждат онова, което вижда той. Всички се съгласиха, че за един кратък миг нещо – или някой – се е появило във филма. Лав бе толкова изумена, че задържа лентата. Сега я показва на всеки, който се пита дали на снимачната площадка е имало духове или не.

демони бесове зли духове дявол дяволи

зли духове демони бесове дявол дяволи

от книгата на Мери Ан Уинковски КОГАТО ДУХОВЕТЕ ГОВОРЯТ

 

9

ЗЛИ ДУХОВЕ

Рядко срещани, но реални

Тази глава е кратка, защото, честно казано, не обичам да говоря за злите духове също толкова, колкото и да ги срещам. Благодарна съм, че за всичките тези години, в които помагам на духовете да преминат отвъд, не ми се е налагало да се справям с много от тези тъмни и могъщи негативни сили. Искам ясно да подчертая, че съществата, за които говоря в тази глава, напълно се различават от починалите нормални хора. В предишните глави говорих за духовете на хора, които са били зли и са имали лошо поведение приживе. Когато тези хора – убийци, изнасилвачи, педофили и други престъпници – умрат, те все пак имат възможност да влязат в Светлината. Дори когато са останали на земята, съм в състояние отново да им предоставя възможността да преминат отвъд. Както казах и преди, не знам какво се случва с въпросните духове, след като влязат в лъчистия бял тунел. Знам обаче, че Светлината е там за тях и във времето на смъртта им.

Искам също така да бъде ясно, че духовете, за които говоря в тази глава, не принадлежат на Светлината Тези същества не идват през белия тунел. Aз всъщност дори не вярвам, че това са духовете на хора. Когато ги срещна, сътворявам Светлината – главно за моя собствена защита, – но изключително рядко успявам да изпратя някой дух в нея. Когато кажа на един такъв тъмен и зъл дух да си тръгне, той обикновено напуска човека или мястото, към които е прикрепен, но аз невинаги знам къде отива. У мен се е оформила вярата, че тези същества обикалят из Вселената, местят се от място на място и от човек на човек – там, където са извикани или приветствани.

Злите духове или тъмните същества, за които гово­ря, са енергийни форми, но се различават от негативната енергия, за която вече стана дума в тази книга. Обикнове­ната негативна енергия може да приеме форма на прокля­тие или лоши мисли, насочени преднамерено към опреде­лен човек. Някои от непреминалите духове допринасят за негативната енергия. Както и някои живи хора.

От друга страна, злите духове, които разглеждам тук, се използват единствено за зли цели – например да даряват на хората сили и власт при практикуването на черна магия и сатанизъм. Хората, които извикват тези същества, често го правят с очакването да бъдат надаре­ни с необикновена сила. Тези, на които помогнах, признаха, че не са разбрали в пълна степен опасността, на която са изложили себе си и близките си, когато са поканили в жи­вота си тъмните същества.

Как могат да бъдат повикани злите духове

Изпълняват се различни ритуали за извикване на ду­ховете. Спиритическите сеанси обикновено привличат вниманието на духовете от преходността, но понякога могат да поканят и други същества в дома ви. С мен са се свързвали и хора, които се страхуват, че в домовете им са се заселили зли духове – често ми казват, че живеят заед­но със самия дявол. Тези същества обаче се нуждаят от ко­личество енергия, което трудно може да се осигури в нор­мален дом. Хората, които се намират в компанията на зли духове, обикновено са взели участие в ритуали, имащи за цел да ги привлекат. В няколко изключително редки случаи се наложи да помогна на хора, които са имали нещастието да се нанесат в къщи, в които предишните наематели са провеждали такива ритуали.

Млада двойка ми се обади, след като се преместили в новото си жилище. Съпругата била бременна с първото им дете и започнали да търсят подходящ дом. Били очарова­ни и развълнувани, когато попаднали на старата къща в мисионерски стил в близост до мексиканската граница. За нещастие радостното им вълнение се превърнало в безпо­койство веднага след като се нанесли и започнали ремонт­ните работи. Къщата била необитаема в продължение на няколко години и имала нужда от сериозно обновяване. Два­мата бъдещи родители свалили тапетите и видели пентаграми, изрисувани по стените. А докато работел под къщата, където можел да влезе само пълзешком, съпругът открил огледало, украсено с непознати за него символи. На стената на гардероба пък на втория етаж била окачена стара дъска за спиритически сеанси.

После започнали да се появяват различни усложнения в бременността, които двамата не приели за чиста слу­чайност и ме потърсили. Още с пристигането си в къща­та веднага усетих невероятното количество негативна енергия. Без да съм срещала тези тъмни същества, имах усещането, че в къщата витаят зли сили.

Обясних на двамата съпрузи, че пентаграмите по сте­ната могат да служат за портали. Порталите са енергий­ни отвори между света на живите и този на духовете, през които те могат да влизат и излизат от нашия свят, когато пожелаят. Обикновено хората ги създават чрез ритуали, които включват изписването на характерни символи по стените и подовете. Занимаващите се с черна магия и вещерство често използват символиката, без да разбират напълно какви мощни сили предизвикват. Имала съм случаи, когато след като съм прочистила къщата от духовете и съм поставила семената от дюля, детето е решило да си поиграе на черна магия, отворило е портал и е позволило на духовете да се върнат. Важно е да запомните, че не само духовете, но и злите сили могат да използват порталите и да влязат неканени в живота ви.

Прогоних негативната енергия от дома на двойката (като използвах техниките, обяснени в тринадесе­та глава) и поставих семена от дюля, за да защитя дома. Съпругът занесе старата дъска за спиритически сеанси и огледалото в църквата, която се намираше в края на тях­ната улица. Бременността на съпругата се стабилизира и двамата бяха щастливи в новия си дом.

Обсебеност

Ако хората допуснат зъл дух в тялото си, те биват об­себени и контролирани от злите сили. Tози вид обсебеност се различава от другите, по-безвредни видове като например онези, които възникват в случаите с „приходящи” ду­хове. Приходящият” дух се възползва от човек, изпаднал в безсъзнание или полумъртъв такъв, и се вселява в тялото. „Приходящите” духове могат да се открият в телата на хора, върнали се към живота, след като са били обявени за мъртви. Например представете си човек, отишъл в обще­ствен парк, за да се самоубие. Взема свръхдоза лекарства и е близо до смъртта, когато случаен минувач го забелязва и се обажда за помощ. Лекарите пристигат и не откриват пулс, но въпреки това решават да се опитат да го върнат към живота. А междувременно минаващ наблизо дух решава да се възползва от ситуацията и да се засели в празното тяло. И изведнъж лекарите са шокирани, защото долавят слаб пулс. Мъжът е „спасен” от смъртта. Но всъщност оцелели­ят е много различен от мъжа, намерил смъртта си, макар и различията да са понякога шаблонни. Човекът,опитал да се самоубие, може би е мразел класическата музика. И ето че приятелите му изведнъж откриват, че след като по чудо е оцелял, той вече обожава Моцарт. Или пък човек, обожавал кучетата преди „смъртта” си, изведнъж решава да отглеж­да котки. Или пък този, който мрази пикантните подправ­ки, неочаквано се влюбва в мексиканската кухня. Тези нови предпочитания определено са промени и могат да се сторят наистина обезпокоителни на приятелите и роднините, ко­ито започват да се питат какво се е случило с любимия чо­век. Но тези промени в по-голямата си част са безвредни.

Не е толкова невинно обаче да бъдеш обсебен от зъл дух. Хората, допуснали тъмна сила в телата си, често чу­ват гласове. Държат се странно, макар да не си спомнят нищо от стореното. Обсебените от зли духове имат много общи характеристики с психично болните и дори могат да бъдат приети в болница, за да се лекуват. Непрофесио­налистът не може да направи разлика между силата и въз­действието на тези зли енергии и съвсем реалните пробле­ми на страдащите от умствени и психични разстройства. Някои църкви и религии осъзнават каква опасност е да бъ­деш обсебен от зъл дух. Повечето имат специално обучени членове, които могат да предложат помощ и съдействие на пострадалите от срещата си със злите сили.

През всичките тези години, в които помагам на духо­вете да преминат в отвъдното, съм се срещала с какви ли не духове, но с много малко хора, обсебени от наистина зло същество. На пръсти се броят случаите, когато съм отстранила тъмната негативна енергия, използвайки техниките на баба ми за сваляне на проклятие. Tози вид работа обаче е много по-опасна и трудна от това да прогониш обикновена негативна енергия или да отстраниш проклятие. Бях много неспокойна и страдах физически в няколкото случая, в които се изправих срещу злите същес­тва. Не търся съзнателно този вид работа. Предпочитам да я оставя на онези, които имат необходимите знания и са обучени да се справят със злите сили.

Силата на съществата на мрака

Съществата на мрака, зли духове, демони – каквито и имена да им дадем, притежават огромна мощ. Злите сили мога да преместват тежки мебели, да обръщат рафтовете с книги, да убиват или сериозно да нараняват домашните ни любимци, както и дребни диви животни. Някои хора споделят с мен, че са виждали в дома им да бродят черни сенки. Други споменават за ужасяващи кървавочервени очи, които сякаш плават в мрака. Трети твърдят, че са зърнали с копита, рога или опашки, макар че аз самата никога не съм виждала духове с подобни атрибути.

Струва ми се, че е добре да повторя: Тези същества търсят изключително високо ниво на негативна енергия. И обикновено не могат да бъдат открити в обикнове­ните жилища. Най-често биват призовавани чрез опасни практики и са привлечени от негативни дейности. При­съствието им не може да се сбърка с нищо друго.

Посетих една къща, след като жената ми се обади и ми каза, че в една от стаите й непрекъснато светят червени очи. Спрях до тротоара и още преди да вляза, можех да кажа, че енергията, която обгръща къщата, не е добра. Въпреки че бях подготвена да се срещна с нещо отвратително, пак се чувствах неспокойна, докато преминавах от стая в стая и гледах как щорите на всички прозорци неочаквано се спускаха. Всяка стая тънеше в мрак, когато влизах в нея. Запитах жената дали това се случва често. Тя с въздишка ми отговори, че през по-голямата част от деня обикаля от стая в стая, дърпа завесите и вдига щорите, но още преди да е стигнала до вратата, стаята отново потъва в мрак.

Прогоних злата енергия от къщата. И както винаги, когато имам работа със зли духове, не научих нищо за тях. Те никога не ми говорят. Опитвала съм се да общувам с тях. Питала съм ги за имената им, за причините за смъртта им и къде са погребани телата им, но тези тъмни човекоподобни фигури никога не са ми отговаряли, а само са ме гледали заплашително.

И постепенно у мен се оформи убеждението, че тези същества се различават от обикновените духове. Осъзнах, че може би никога няма да разговарям с тях. Заради опита си в свалянето на проклятия и отстраняването на други видове негативна енергия вярвам, че мога да прогоня и тези същества от определен човек или място. Но при­знавам, че не знам къде отиват.

Как да се защитим от злите духове

Най-добрият начин да се защитите от злата енергия е изобщо да не я предизвиквате да се появява. Не се занимавайте с черна магия, вещерство или сатанизъм. Не си играйте с дъски за спиритически сеанси. Не правете ма­гии, които имат за цел да извикат дух, който да ви дари с повече сила, богатство или слава.

Някои от техниките за справяне с проклятия и други негативни енергии, които ще препоръчам по-нататък в тази книга, могат да помогнат да се намали влиянието на злия дух, вселил се във вас или в дома ви. Ако продължавате да страдате, потърсете съвет от човек, познаващ добре религията или света на духовете.

И най-важното, помнете, че почти всички духове, ко­ито съм срещала в практиката си, са на определени покойници и че те се държат така, както и приживе. Могат да предизвикват у вас раздразнение, нуждата им от енергия може да предизвика проблеми за вас и семейството ви, мо­гат да бъдат дори неприятни. Обаче злите духове, които обсъдих в тази глава, не се държат като духовете на хо­рата. Опитът ми показва, че те са тъмни сили, много по-малко предсказуеми и много по-опасни дори от най-ужасяващите същества, които съм срещала.

Медиум за убийства и самоубийства

6.

УБИЙСТВА И САМОУБИЙСТВА

Кога духовете остават на земята след неестествена смърт

Срещам много останали на земята духове, които са намерили смъртта си вследствие на убийство или самоубийство. Не е изненадващо, като се замислите, защото точно тези духове обикновено избират да не влязат в Светлината. Остават, за да потърсят справедливост или отмъщение (загиналите от чужда ръка) или защото се страхуват от наказанието, което може би ги очаква в Светлината (в случаите на самоубийство). Срещала съм духове, които след смъртта си не бяха се отделили нито за миг от човека, причинил им това. Те чакаха своята възможност за отмъщение. Срещала съм и духове, които се залепят за адвоката, назначен да представлява престъпника, и правят всичко възможно – крият папки, изтриват телефонни обаждания – обаждания, – за да попречат на делото.

Тези духове обикновено са много благодарни, че ги чувам, и охотно ми разказват историите си, за да ги предам на семействата им или на полицията.

Сътрудничество с органите на закона

Тъй като се срещам с духове, които са жертва на убийства, работя с органите на реда и закона, както в местен, така и в национален мащаб. Още първия път, когато срещ­нах дух, починал вследствие на углавно престъпление, пре­дадох информацията в местното полицейско управление. Макар и малко на брой, има полицаи, които са готови да повярват в съществуването на духовете и моите срещи с тях, така че продължих да споделям информацията, коя­то притежавах. В резултат, полицията успя да продължи разглеждането на някои случаи, останали отворени годи­ни наред. През годините дори се е случвало определени по­лицаи да ме молят да запомня жертвите на някои престъпления, за да мога да ги разпозная, когато ги срещна.

Всъщност аз все още преглеждам огромната папка с над двеста отдавна извършени престъпления, чиито сле­ди са, както се казва, изстинали. Папката получих, след като разказах на полицията за един по-особен дух. Той беше на млада деветнайсетгодишна проститутка, убита от клиент. Обади ми се местна жена, силно разтревожена от промяната в поведението на двете си дъщери. Двете момичета, които винаги били мили и послушни, изведнъж станали груби и започнали да демонстрират неуважение. Присъствието на духа им бе оказало същото въздействие, както и лошата компания. Начинът им на обличане се про­менил също като обноските им. Преди носели дънки, пуло­вери и ризи в приятни цветове, а сега се обличали в черни сексапилни дрехи. Направили си пиърсинг и татуировки без разрешението на майката и боядисали косите си чер­ни. Започнали да прекарват доста време навън с новите си приятели, които майката изобщо не одобрявала.

Днес може би подобно облекло и маниери се смятат за нещо обикновено и характерно за тийнейджърската възраст, но аз срещнах това семейство доста преди му­зикалните клипове да наложат модата на предизвикател­ните дрехи и провокативното поведение. Нямаше друга причина за промяната, освен подсъзнателното възприемане на негативната енергия на духа. Майката, която подозираше, че драстичната промяна е нещо повече от тийнейджърски бунт, не можеше въобще да достигне до разума и чувствата на дъщерите си и наистина бе на края на силите си, когато ми се обади.

Отидох у тях, за да се срещна с дъщерите. Майката ме въведе в дневната, където първото, което видях, бяха сним­ките на момичетата, правени през последните десет годи­ни. Стояха на лавицата над камината. След няколко мину­ти и момичетата дотичаха от горния етаж. Ако майката не ги бе представила, нямаше да разпозная в тях дъщерите от снимките. По-голямата бе на двайсет години и бе първа година в колеж, а сестра й тъкмо завършваше гимназия. И двете се отпуснаха невъзпитано на столовете от другата страна на масата и ме загледаха предизвикателно.

Тъкмо започнах да разпитвам момичетата къде обик­новено ходят, когато излизат и дали са забелязали някак­ви промени вкъщи, когато в стаята с валсова стъпка влезе духът на дребна млада жена. Можеше да бъде наистина ху­бава, ако не бе твърдото изражение на лицето й. Заговори ме, а поведението й бе така твърдо като физиономията й. Разказа ми, че е прекарала тийнейджърските си години на улицата. Майка й била алкохоличка и имала редица при­ятели, които редовно пребивали не само нея самата, но и дъщеря й.

Поговорих известно време с този твърд малък дух и накрая той ми каза къде може да бъде намерено тялото на младата жена (в неозначен гроб, защото никой не знаел кой е погребан там) и как е умряла (била пребита до смърт от клиент). Добави, че е мъртва от около пет години и е пре­карвала известно време в домовете на няколко момичета в тийнейджърска възраст.

– Те всичките бяха така съвършени! – каза. – А съвър­шенството ми носи мъка.

Наистина силно желаех да я убедя да премине в отвъд­ното, но виждах, че гневът все още кипи в нея. Обясних й, че независимо в колко прекрасни домове ще влезе и какви прекрасни семейства ще види, никога няма да възвърне не­винността си. Погледнах двете момичета, които седяха с приведени рамене и чоплеха черния лак от ноктите си.

– Тези двете тук едва ли изглеждат съвършени – от­белязах.

Духът сви рамене.

– Предполагам, че им оказвам лошо влияние.

Казах, че мога да сътворя Светлината и че може би тя ще намери покой, когато премине в нея. Уверих я още, че ще предам информацията и убиецът може би ще бъде на­казан. Това като че ли я накара да се почувства по-добре. Тъй като не знаеше името на клиента, който я бе убил, ми даде името на сутеньора си.

Тя премина в отвъдното, а двете момичета посте­пенно се върнаха към своето „съвършенство” за голямо облекчение на майка си. Както бях обещала, се свързах с моите хора в полицейското управление и предадох ин­формацията, включително номера и местоположение­то на неозначения гроб, в който бе погребана младата проститутка. Ченгето, с което разговарях, ме помоли за описание, след което отвори на екрана няколко снимки. Разпознах на една от тях образа на младото момиче, а от полицията потвърдиха, че съвпада с номера на гроба, който съм им съобщила.

Странното тук бе, че през следващите няколко ме­сеца попаднах на още няколко неразрешени криминални случая в различни къщи. Всеки път се свързвах с все същия детектив, предавах информацията и той я проверяваше. Ето защо сега имам цяла папка неразрешени случаи, които датират от 1981 до 1995 година. Откакто получих папка­та, мисля, че съм попаднала на осем или девет от момичетата. Цифрата не е кой знае какво, сравнена със стотици­те оставащи загадки, но поне е нещо.

Опитът ми показва, че полицаите от различните уп­равления разговарят редовно помежду си, както и с колеги­те си от другите градове. И мълвата за разрешените от мен случаи се разнесе с годините. В резултат съм работила с местни, регионални и национални агенции и имам връзки дори във ФБР и Отдела за борба с наркотиците. Разбира се, информацията, която получавам от духовете, не може да се използва като доказателства в съда. Знаят го както агентите от различните служби, така и аз.

Истината е, че трябва особено да внимавам с кого споделям информацията, получена от непреминали духове. Научих този урок по трудния начин преди много го­дини, когато бях въвлечена в неразрешен случай по молба на един от местните полицаи. Деветгодишно момичен­це бе отвлечено от автомобила на майка си, оставен на паркинга в богато предградие. Новината не бе отразена в местните вестници, така че не знаех за случая, но бях помагала на жената полицай в няколко други. Тя ми се обади и ми каза, че макар да не разполагат с труп, дока­зателствата сочат, че детето е мъртво. И ме попита дали, ако наистина е мъртво, духът на момиченцето е преминал в отвъдното.

Изказах съмнения, че духът е преминал в отвъдното предвид непоносимите страдания на родителите. Като се позовах на опита си, предположих, че ако детето е мъртво, а духът не е преминал в отвъдното, най-вероятно е у дома с майката. И че ако искат да знаят това със сигурност, майката ще трябва да ми се обади и да се срещне с мен.

Разбирам, че уреждането на подобна среща може да бъде много трудно за едно ченге. Да отиде в дома на жер­твата и да каже: „Е, сътрудничи ни жена, която разговаря с духове…” Не знам какво са казали от полицията на жената, но тя се съгласи да се срещне с мен. От разговора ни по телефона разбрах, че духът на момиченцето е в къщата. Значи то бе мъртво.

Отидох у тях, но майката бе така унила, че си тръгнах почти без да успея да поговоря с нея. Но духът на момичен­цето също бе там и от него успях да получа информация за случая. Предадох я на полицията. Част от нещата вече им бяха известни, но други се оказаха решаващи.

Скоро след това откриха тялото на детето и ФБР се притече на помощ на местната полиция. Бях забравила вече за случая, но майката ми се обади и ме помоли отново да отида у тях и да поговоря с духа на дъщеря им.

Седмица след това за първи път забелязах автомоби­ла, паркиран до гробището, което се намираше от другата страна на улицата. Не знам какво точно привлече внима­нието ми, но скоро установих, че той идва рано сутрин­та и остава на това място през целия ден. Това продължи няколко дни. След ден-два забелязах, че шофьорът слиза от колата и застава до нея. Изплаших се едва когато видях бинокъла в ръката му. Предпочитам всеки ден да срещам духове, отколкото някой да ме наблюдава с бинокъл!

Заключих всички врати и вдигнах слушалката, за да се обадя на съпруга си, който по това време бе на работа. Чух само шум и реших, че телефонът не работи – нещо, което не бе необичайно в нашия малък градец. Когато най-после се свързах със съпруга си, той ми каза, че съм параноичка и се притеснявам неоснователно.

Цяла седмица наблюдавах този мъж, а той – мен. В на­чалото на следващата колата продължаваше да паркира все на същото място до гробището, но ми се обади же­ната полицай, която бе работила с мен по случая с моми­ченцето. Каза ми, че иска да разговаряме насаме. Първия въпрос, който ми зададе още щом се видяхме, бе откъде съм получила информацията за изчезналото дете.

– Всички в полицейския участък са много ядосани – каза тя.

– На мен ли? – попитах.

– Не, не на вас. Не точно.

И продължи: Нейните началници предали информаци­ята на агентите от ФБР работещи по случая. Оказало се, че ФБР вече разполага с тази информация, но я пазело в тайна от местните ченгета.

– И защо ми казвате всичко това? – запитах. Жената сниши глас.

– Трябва да ви кажа, Мери Ан, вие сте заподозряна. Знаете прекалено много. Не се изненадвайте, ако ви следят или наблюдават. И дори ако подслушват телефона ви.

Изведнъж ми светна и за мъжа с бинокъла, и за неработещия телефон. Споделих подозренията си с жената полицай. Бях под наблюдение в продължение на около шест месеца само защото „знаех прекалено много”.

Тогава научих, че връзките ми с органите на реда и Закона са особено деликатни. След този случай, ако ми се обадят от някоя агенция, правя всичко възможно, за да по­могна. Но не им предлагам доброволно информация за всеки дух – жертва на убийство, когото срещам. Ако го правех, щях със сигурност да попадна в числото на онези, които много полицаи наричат „смахнатите откачалки”. И, раз­бира се, можеше отново да бъда заподозряна в нещо.

Щеше наистина да е лесно, ако при всяка съмнителна смърт детективът ми се обаждаше, откарваше ме в дома на семейството на покойника, аз се срещах с духа на жер­твата, получавах информация и я предавах на полицията, която разрешаваше случая.

За нещастие просто не става така. Преди всичко, може да бъде доста неловко да се появя в дома на жертвата за­едно с полицаите, работещи по случая, и да предложа по­мощта си на опечаленото семейство – в случаите, когато жертвата има такова. Прекалено много са убийствата, които чакат да бъдат разрешени, а аз нямам ни най-малка представа къде да търся духовете на жертвите.

Следващият проблем е, че жертвите невинаги знаят името на убиеца. Ако са го видели, могат да ми го опишат, разбира се, но не мога да помоля духа да дойде с мен в поли­цейското управление и да идентифицира убиеца си на ня­коя от снимките.

И накрая, всяка информация, която предавам, трябва да бъде внимателно обмислена от онези, които я получават. Ако има възможност за разрешаването на някое престъпле­ние, агентите, работещи по случая, трябва да спазят всички процедури по събирането на доказателства, за да имат шанс да постигнат присъда. Осъзнавам, че мога само да им предам това, което ми казва духът. И че само от тях зависи как ще използват информацията в рамките на закона.

В търсене на справедливост

Понякога духовете на убитите остават на земята, защото се надяват да помогнат за осъждането на убие­ца. Тогава връзката между жертвата и убиеца най-често е лична. В един от случаите, по които работих, жертвата -Джени – се бе обадила на сестра си само седмици преди смъртта си. Бе казала, че ако нещо се случи с нея, сестра й трябва да уведоми полицията, че вината е на гаджето й Конър, с което живеят заедно.

– Знам, че смъртта на Джени не е била естествена – каза жената, която ми се обади. – Тя се канеше да напусне Конър и да вземе сина им със себе си. Знам, че той я е убил.

– А какво казват от полицията? – запитах.

Лекарите от болницата твърдяха, че Джени е починала вследствие на инфаркт; предстоеше да излязат резултатите от аутопсията, а полицията предполагаше, че най-вероятно са замесени още наркотици или алкохол. Обаче жената ме увери, че Джени, макар да работела като бар­ман, не вземала наркотици и пиела изключително рядко.

След като ми каза, че бившата съпруга на Конър е по­чинала вследствие на инфаркт, реших, че обстоятелства­та наистина са съмнителни. Виждах, че духът на мъртва­та не е при сестра си. Подозирах, че стои близо до дома си, за да наглежда детето, както често правят духовете на майките.

– Мога да дойда на бдението – предложих. Но жената каза, че тялото на Джени е все още при следователя в Денвър, където живеела, и че Конър настоявал да бъде кремирана, след което прахът й да бъде изпратен на сестра й на Източното крайбрежие.

– Не мислите ли, че е странно? – запитах. – А какво казват от полицията? Ако има разследване, те най-веро­ятно ще искат тялото да остане непокътнато.

Жената даде ясно да се разбере, че полицията няма да направи нищо повече по случая, докато не получи резулта­тите от аутопсията. Тя не знаеше дали ще може да поп­речи на Конър да даде последни разпореждания за тялото на Джени.

Гласът й издаваше, че е уморена и не би могла да про­дължи борбата още дълго. Посъветвах я да се свърже с час­тен детектив, а не с полицай, и да му каже всичко. И да направи всичко възможно да вземе тялото на сестра си, преди да бъде кремирано.

Жената ми се обади след седмица. Каза ми, че тялото вече се намира в местно погребално бюро, и ме помоли да отида да видя дали и духът не е там. Познавах директора на това бюро и лесно уредих да се срещнем с жената насаме.

Пристигнах и не се изненадах, като видях духът да стои до тялото. Но когато го описах на жената, с изненада научих, че това не е Джени. Оказа се, че това е духът на жена на име Лора и че е загинала преди около десет години в автомобилна катастрофа.

– Лора беше най-добрата приятелка на Джени! – ахна жената.

Духът обясни, че Джени останала в Денвър, за да е близо до детето. Нямала доверие на Конър и не искала да остави детето с него. Духът на Лора съпътствал Джени още от катастрофата преди десет години и бе дошъл с тялото като посланик.

Лора продължи да разказва. Виждала Конър да слага нещо в сока на Джени всяка сутрин в продължение на сед­мици. На етикета било изписано предупреждение, че това е бавна отрова, която може да предизвика инфаркт.

– Опитах се да я предупредя… – каза безпомощно духът.

Сестрата на Джени плачеше, обаче аз знаех, че имаме нужда от още информация. Попитах духа дали знае къде Конър държи отровата. Той ми даде номера на пощенска кутия. Записах го и казах на жената да се свърже с детек­тивите в Денвър и да им предаде информацията. Казах й също да се погрижи директорът на погребалното бюро да узнае, че трябва да бъде направена аутопсия, преди тяло­то да бъде погребано.

Сестрата на Джени последва съветите ми и се постара следователят да получи достатъчно тъкан, за да бъде направен тест за присъствието на специалния токсин. А детективите от Денвър междувременно държаха Конър под око и чакаха резултатите.

Седмица по-късно тя ми се обади и ми благодари за по­мощта. В рапорта от аутопсията пишеше, че смъртта се дължи на „подозрителни” причини. Сега, когато смъртта на Джени вече не бе смятана за естествена и версията за убийство бе отново на преден план, детективът имаше предпоставки да продължи разследването. Конър бе основният заподозрян.

Духът на Лора не премина в отвъдното. Подозирах, че ще се върне да види Джени, и й казах, че по-късно може да отиде в дома на някой покойник, където ще намери Бялата светлина и тогава двете с Джени ще имат въз­можност да влязат в нея. Тъй като Конър бе заподозрян и разследването още не бе приключило, сестрата на Джени стана законен настойник на племенника си. Покани ме да ги посетя. Духът на Джени бе неотлъчно с детето и след като я уверих, че то е в безопасност и ще остане с ней­ното семейство, ми благодари сърдечно за всичко, което бях сторила. Сътворих Светлината за нея и тя премина в отвъдното.

Кога разговорите с мъртвите могат да бъдат опасни

Никога не се страхувам от мъртвите, но разговорът с дух на жертва на убийство в присъствието на живи хора може да бъде мъчителен. Научила съм, че духовете нямат какво да крият. Те са готови да ми кажат всичко. Което невинаги е вярно за живите. Ако разговарям с жертви на убийство, които знаят съвсем точно как са умрели и от чия ръка – е, мога да се озова в доста опасна ситуация.

В един от най-ужасяващите и необичайни мои случаи информацията, предадена ми от духа, стана причина за признанията на убиеца, който бе в стаята с мен, вдовицата на покойника и други членове на семейството.

Имах странно чувство още от самото начало. Беше ми се обадила жена, научила името ми от адвоката, с когото се бе срещала по повод смъртта на първия си съпруг и повторното си омъжване. Още при първия ни разговор тя ми разказа за необичайните обстоятелства, съпътстващи и първия и втория й брак.

Накратко, жената – ще я наричам Елън – имала в детството си двама най-добри приятели, с които практически израснала. Наричали себе си „тримата мускетари“, учили заедно в гимназията и останали близки след завършването си. Пийт винаги бил най-съвестният и най-уче­нолюбивият. Бил приет в местния колеж. Алекс, красиво момче с репутацията на вечно създаващ проблеми немир­ник, станал водопроводчик и продължил да живее по същия начин – в нестихващи купони. Елън завършила курс за козметички и намерила работа в града, в който била израснала.

Тримата продължили да се срещат и да се забавляват заедно. С времето Елън и Алекс разбрали, че привличането помежду им е нещо повече от приятелство, и решили да сключат брак.

– Пийт сподели с мен тревогата си, че правя грешка – каза Елън. – Той смяташе, че Алекс ще продължи да пие и да ходи по жени и така ще разбие сърцето ми. Пийт бе добър приятел – винаги загрижен и готов да помогне.

Но Елън била влюбена в Алекс, който се заклел, че ще се промени. И така, те сключили брак и Пийт им бил кум на сватбата. Не минали и шест месеца, и Елън открила, че Алекс не спазва обещанието си. Вдигнала скандал, а Пийт се застъпил за нея и посъветвал Алекс да започне да се дър­жи като истински съпруг.

– Алекс отново стана примерен човек и двамата за­почнахме да говорим за дете – сподели Елън.

Скоро след това Алекс загинал в ужасна автомобилна злополука. Двамата с Пийт се връщали у дома от бейзболен мач. Били употребили алкохол, но Алекс настоял да шо­фира, въпреки че Пийт предложил да вземе ключовете от него. Пийт изхвърчал от колата и оцелял като по чудо, но Алекс останал вътре, докато автомобилът се търкалял надолу по стръмната клисура.

– Двамата с Пийт споделяхме мъката си – каза Елън. – След няколко месеца започнах наистина да ценя подкрепа­та, която той ми оказваше. Когато ме помоли да се омъжа за него, това ми се стори най-правилното нещо на света. Струваше ми се, че така отново ще сме тримата, както в миналото.

Обаче не била щастлива в брака си с Пийт и потърси­ла помощ от адвокат, за да се справи с непрекъснатите кавги и напрежение вкъщи. Изпаднала в дълбока депресия и я измъчвали различни болести. Споделила с адвоката тре­вогата си, че е направила грешка. Искала да бъде сигурна, че Алекс също би желал тя да се омъжи за Пийт. И някъде в процеса на всички техни разговори той й дал моята ви­зитна картичка. Тя ми се обади и поиска да й кажа дали духът на първия й съпруг е още около нея. Бяха й нужни ня­кои отговори, за да може да продължи да живее.

Още докато разговарях с нея по телефона, видях духа на красив тъмнокос мъж с ясни сини очи. Описах й го и тя потвърди, че така е изглеждал Алекс. Уговорихме се кога да отида у тях, за да поговоря с него. Преди да затвори, тя попита дали ще е добра идея Пийт, настоящият й съпруг, също да присъства.

– Мисля, че за Пийт е важно да получи благословията на Алекс – каза.

Съгласих се и уговорихме датата.

Две седмици преди уречения ден получих съобщение на телефонния си секретар от Пийт. Гласеше, че съжалява, но двамата с Елън трябвало да отложат срещата с мен. Щели да се обадят, когато имат възможност да го напра­вят. За мен контекстът казваше: „Не ни се обаждайте, ще ви се обадим ние”, затова зачеркнах задачата в моя рабо­тен календар и с въпроса бе приключено. Или поне аз така мислех.

Около три седмици по-късно случайно срещнах жената адвокат, която бе дала на Елън визитната ми картичка.

– О, радвам се, че сте излезли от болницата! – възклик­на тя. – Толкова се тревожихме за вас.

Нямах представа за какво говори и й го казах.

– Елън сподели, че се е наложило да отмените срещата с нея, защото ви предстояла спешна операция – обясни тя. – Надявам се, че се чувствате по-добре.

Отговорих, че здравето ми е повече от добро и че всъщност съпругът на Елън е отменил срещата ни. Бе неин ред да бъде озадачена. Увери ме, че ще предаде на Елън за станалото недоразумение и изказа надеждата си, че двете все пак ще се срещнем.

Няколко дни по-късно Елън ми се обади, а моят инте­рес към случая бе очевиден. Тя ми звънна от офиса си и ми се извини за станалото. Нямаше представа защо Пийт ми е оставил въпросното съобщение. Всъщност, съвсем на­скоро двамата били на парти, на което някой заявил на всеослушание колко точна била информацията, която съм предала за негов роднина. И двамата с Пийт нямали тър­пение да се срещнат с мен.

Но аз бях вече нащрек. Предложих на Елън да покани на срещата братята и сестрите на Алекс. Ако с Пийт ставаше нещо странно или пък бе решил, че аз съм измам­ница, щях да се чувствам по-спокойна в присъствието на повече хора. Новата среща насрочихме за след няколко седмици.

Tози път никой не се обади, за да я отмени. Отидох в дома на Елън. Там бяха тя, Пийт, двамата братя и сестра­та на Алекс. Духът на Алекс също беше там. Не трябваше дълго да го убеждавам, за да ми каже това, което отдавна искаше да сподели с някого. Разказа всичко, което знаеше за смъртта си, и по гръбнака ми полазиха ледени тръпки. Знаех, без някой да ми е казвал нещо предварително, че сред хората в кухнята се намира и убиецът на Алекс. И нямах ни най-малка представа как трябва да постъпя.

Елън искаше да зададе на съпруга си най-различни въпро­си: „Защо реши да шофираш ти, след като си бил пиян? Защо не остави Пийт да седне зад кормилото?” А духът само клатеше глава, сякаш искаше всичко да отрече. Всич­ки ме гледаха втренчено и очакваха да чуят какво имам да им кажа.

Накрая заговори Пийт.

Може би той казва нещо, което трябва да чуем наса­ме. Може би ние двамата с вас трябва да отидем в друга стая. Ще го кажете на мен, а аз ще го предам внимателно на Елън.

Исках да спечеля време, кимнах и се съгласих на тази възможност. Запитах Елън дали е съгласна да предам ду­мите на духа, а Пийт по-късно да ги сподели с всички ос­танали.

Елън веднага се възпротиви. Каза, че всички в стаята обичали Алекс и заслужавали да чуят онова, което искал да им каже.

Пийт се потеше и беше силно пребледнял. Погледнах го право в очите и заговорих:

– Алекс казва, че разбира защо Елън се е омъжила за вас и е щастлив, че се опитвате да я утешите. – Казах още някои общи неща, предадени ми от Алекс, след което продъл­жих: – Знаете ли, Пийт, Алекс иска да ви предам специално думите му. Пита се защо сте пили толкова много онзи ден, в който двамата сте били на последния бейзболен мач в неговия живот – нещо, което не е било характерно за вас. Трябва да му обясните.

Пийт гледа втренчено пред себе си цяла минута, пре­ди да каже:

Разказал ви е всичко, нали?

Кимнах.

Пийт подпря чело на масата и зарида. Призна, че е убил най-добрия си приятел. Напил го съвсем преднамерено. А после, по пътя към дома, когато Алекс заспал, Пийт, който шофирал, слязъл от колата. Преместил Алекс зад кормилото, включил колата на скорост и я засилил надолу по склона. След това скочил в движение и припаднал. Събудил се в болницата и узнал, че Алекс е мъртъв.

Не мога да опиша настроението в стаята. Мога само да кажа, че не успях да си тръгна достатъчно бързо. Сътворих Светлината за Алекс, който веднага влезе в нея. Пийт отиде в затвора и доколкото знам, още е там. Едно е да чуя духовете да ми казват кой е убиецът им и съвсем друго – убиецът да направи признанието пред очите ми.

Самоубийства

Въпреки че духовете на жертвите на убийства предиз­викват тревога у мен, а разговорите с тези на убийците могат да бъдат наистина неприятни и обезпокоителни, аз съм много по-неспокойна в компанията на духовете са­моубийци. Има някои уникални ситуации, свързани с тях.

Понякога срещам духовете на хора, самоубили се преди много, много години. Много от тях са католици, извърши­ли това с ясното съзнание, че църквата смята деянието им за смъртен грях и че душите им са обречени навеки. Очакваха, че ще отидат направо в ада. Често споделя­ха с мен, че са решили да останат на земята, защото се страхуват, че за тях няма да има прошка в Светлината. И че рискът да останат в нашия свят като духове им се струва по-малък от този да понесат присъдата си в от­въдното. Когато днес срещам такива духове, обяснявам, че католическата църква вече гледа на самоубийството като на болестно състояние и че не е задължително непременно дa отидат в ада. А те обикновено са благодарни за възможността да преминат през Светлината.

С времето, изглежда, се променят и причините, пора­ди които духовете не желаят да преминат в отвъдното. Забелязвам тревожна тенденция сред жертвите на само­убийство и особено сред тези от по-младото поколение. В днешно време, когато срещна духове на хора под петде­сетте (и особено на тийнейджъри), извършили самоубийс­тво, отбелязвам, че те не изпитват абсолютно никакво разкаяние. Не се страхуват от наказание и в някои слу­чаи дори не се интересуват какво ще се случи с тях след смъртта. За тези духове самоубийството често е акт на отмъщение или злоба, а не на отчаяние. Тази група духо­ве е уникална и никога не знам дали ще решат да влязат в Светлината или не. Но каквото и да е решението им, то не се основава на страха от присъда или наказание. За тези безразлични души смъртта е нещо като поредното ново преживяване. Някои казват, че планират да останат още малко, за да „видят как е”. Други намекват, че да си мъртъв всъщност не е толкова интересно, колкото са очаквали и че е възможно влизането в Светлината да им осигури новите преживявания, за които копнеят. Не съм сигурна колко показателно е това отношение за днешно­то поколение, но знам, че то превръща разговорите ми с тях в особено предизвикателство.

Може би заради опита ми в работата с духове се обаж­дат хора, които искат да знаят какво ще им се случи, ако се самоубият. Отговорът ми винаги е един и същ: „Не мога да кажа. Не знам.” Мога само да им кажа, че отделни духо­ве на самоубийци понякога споделят как са се опитали да спрат процеса, но е било прекалено късно.

Интересно, извършилите самоубийство понякога ис­кат да си тръгнат от този свят, но невинаги просто преминават към следващия стадий на съществуването си. В някои случаи това може да означава, че в акта на са­моубийство има повече, отколкото се вижда на пръв пог­лед. При много от самоубийствата семейството ме кани в къщата, защото са останали въпроси без отговор – не­зависимо какво пишат някои в бележките и писмата, кои­то са оставили след себе си. Често семейството изпитва гняв и иска да разбере защо някой от любимите им хора се е самоубил.

Полицията също се свързва с мен, за да им помогна да разследват случаите на убийства и самоубийства, защо­то понякога убийството се оказва самоубийство и обрат­но. От всички начини да умре човек, отнемането на собс­твения живот може да създаде най-драматичния ефект. Хората, които се самоубиват, често го правят от егоис­тични подбуди и не се интересуват, че оставят след себе си хаос.

В един особено необичаен случай очевидното само­убийство на мъж създаде невероятна бъркотия за всички негови познати. Полицията ми се обади, за да помогна в разследването, понеже бяха стигнали до задънена улица. Съпругата твърдеше, че мъжът й се е самоубил, но до­казателствата, открити на мястото, показваха, че е възможно да има чужда намеса. Полицията разполагаше с възможен мотив и главен заподозрян, макар той да имаше желязно алиби.

Случаят бе необичаен, защото самоубилият се има­ше брат близнак. И точно този брат близнак бе главният заподозрян. Съпругата на покойния бе убедена, че девер й няма нищо общо със смъртта му, независимо от факта, че запалката му бе намерена на пода в гаража – точно под краката на мъртвия. Полицията бе взела запалката. Оза­дачаващ бе и фактът, че мъжът бе умрял със завързани крака, но свободни ръце, което не обясняваше как е успял да се добере до горните рафтове. Полицаите ме осведомиха още, че съпругата е имала връзка с брата на съпруга си, за която той най-вероятно е разбрал.

Въоръжена с тези факти, посетих сцената на смърт­та. Там обаче нямаше и следа от духа. Съпругата и братът с еднаква жар твърдяха, че любимият им човек се е само­убил. Желаеха да говоря с духа му толкова силно, колкото и полицията. Като се основавах на информацията, дадена ми от съпругата, подозирах, че духът все още е наоколо, затова уредих да се срещнем всички в дома, който двама­та бяха споделяли.

Детективите, съпругата, братът близнак и аз седях­ме около масата и чакахме. Напрежението бе непоносимо. Детективите не откъсваха очи от главния заподозрян. Вдовицата и братът си разменяха скрити погледи и се опитваха да се хванат за ръце под масата. А аз много ис­ках да съм някъде другаде. Най-после духът влезе в кухня­та. Дадох му да разбере, че го виждам и мога да общувам с него. След което пристъпих веднага към въпроса.

– И така, кой те уби?

Духът поне имаше приличието да изглежда опечален от онова, което бе сторил. Размърда крака и се огледа нер­вно, докато аз чаках търпеливо.

– Самоубих се – призна най-после.

Казва, че го е извършил сам – казах на групата, която седеше около масата.

– Как? – запитаха всички в хор.

Духът започна да обяснява и стана ясно, че се е опитал да направи така, че брат му да бъде обвинен за смъртта.

– Знаех за връзката им – каза той. – В началото исках да убия нея… И него също. Но после реших, че мога да се са­моубия и може би, само може би, да ги нараня така, както те нараниха мен.

Той бе оставил запалката на брат си на пода и пре­метнал примката през най-горния рафт. После се качил и я надянал на врата си. Седнал на рафтовете и завързал краката си, след което просто скочил.

– Предполагам, че не мразя никого от двама ви достатъчно, за да им позволя да мислят, че си бил ти – каза духът на брат си. – Но все пак ви мразя. И двамата. Сега виждам, че смъртта ми не си е струвала.

След като му казах, че мога да сътворя Светлината, която ще му позволи да отиде на по-спокойно място, вече нямаше търпение да си тръгне от този свят. А тръгва­нето му напомняше бурно излизане от стаята със силно затръшване на вратата.

Дори когато хората мислят, че с прекратяването на живота си правят услуга на своите близки, пак могат да предизвикат единствено болка и недоразумение. Преди известно време вече възрастните деца на родители, на­мерили смъртта си в двойно самоубийство, ме поканиха на погребението им. Нито едно от децата не знаело, че на баща им е била поставена диагноза мозъчен тумор, не­подлежащ на опериране. Като разбрали колко малко време им остава да са заедно, двамата съпрузи направили сложен план за самоубийство. Съпругата прегледала цялата къща и събрала всичките им лични вещи. Подредила ги на купове, които да бъдат раздадени на бедните, а за четирите им деца отделила онова, което им било най-скъпо. Погрижили се за всичките си финансови отговорности и подготвили погребението си – поръчали дори цветята. Оставили дъл­га и подробна бележка на децата си, в която обяснявали какво имат намерение да направят и защо.

После – и точно тази част ме удивлява и до ден дне­шен – излезли в задния двор, където съпругът бил заложил пушката. Съпругата застанала с лице към него, а той ус­пял да произведе такъв изстрел, че единственият куршум да премине през тялото на съпругата му и да причини смъртта й, след което да заседне в сърцето му.

Отидох на погребението. Децата се опитваха да про­умеят самоубийството на родителите си. Искаха да ги попитам защо са извършили такова нещо. Разбира се, усе­щах болката на децата и изпитвах съчувствие към тях. Но когато духовете ми обясниха причините да сложат край на живота си и като видях колко бяха объркани от неразбирането на близките, почти разбрах вярата им, че са постъпили по единствения правилен начин.

Независимо от това с колко духове на самоубийци съм разговаряла, все още ми е трудно да разбера какво под­тиква хората да отнемат собствения си живот. Някои ситуации са по-сериозни от други – случаи на нелечима болест, нестихваща болка или психически заболявания, во­дещи до пълно отчаяние. Но пак казвам – на всеки измъчен дух, виждащ единствен изход в самоубийството, срещам и по един, решил да умре просто за да разстрои някого.

В случаите на неестествена смърт, независимо дали става въпрос за убийство или самоубийство, никога не знам какво ще науча от разговора с духа. Не знам дали ще дойде време, когато няма да бъда удивена, шокирана или скандализирана от наученото. В тези трудни случаи най-често съм повлияна от въздействието, което убийствата и самоубийствата оказват на живите, останали да пресяват причините, подробностите и тайните, крие­щи се зад всяка смърт. Опитвам се по всякакъв начин да помогна на тези често неспокойни и страдащи духове да постигнат справедливост, да поправят недоразуменията или да обяснят действията си.

от книгата на Мери Ан Уинковски КОГАТО ДУХОВЕТЕ ГОВОРЯТ

Часни уроци по религия, магия, медитация, молитва, хипноза и др.

Частни уроци/консултации по религия, магия, медитация, молитва, хипноза и др.

Частните уроци и консултациите се извършват от дипломиран учител по религия от СУ “Св. Климент Охридски”, който над 20 двадесет години изучава и практикува почти всичко от областта на религията и окултизма. Уроците са в теория и практически.

Някои от темите:

– силата на молитвата и как да я използваме. Молитва с отговор от духовният свят.

– медитация; какво е и как се прави.

– магия: теория и практика на истинската магия за добро или зло.

– разваляне на магии, проклятия, уроки, прочистване на места и хора.

– обсебване: защита и лечение.

– духовно лечение и самоизлекуване на хора и животни

– съзидателна визуализация, самовнушение, позитивно мислене

– ченелинг, общуване с духовни водачи, ангели хранители и починали роднини

– евокация и инвокация

– пророческа дарба (за почитателите на аврамаичните убеждения)

– астрална проекция, осъзнато сънуване и опитност извън тялото

– регресия в миналото, спомняне на минали прераждания и живота между преражданията

– йога

– самохипноза

– какъв е смисъла на живота, защо живееш на тоя свят

– как да спасиш душата си от страданията и злото, т.е. как се “отива в рая”, как се освобождава от преражданията, самасара, просветление, освобождение на душата

– какво представлява отвъдното, живота след смъртта, истинската ти същност, истинският бог

За безплатни лични консултации може да се чака да имам свободно време или след платените. Платени частни уроци не предлагам винаги, ако съм в настроение за такива въобще, защото ми е някак неудобно да взимам пари за подобно нещо. Можете да пишете и пратите приятелство на https://www.facebook.com/sastradanie

Защо този запис показва истинска левитация, левитиращ будиски монах, а не е фокус?

 ЛЕВИТАЦИЯ

Видео запис на истинска левитация

 

 

По принцип левитацията е факт, правят я мнозина, случва се спонтанно на още повече хора, а преди години един мистик беше вдигнал във въздуха левитационно предубеден баптиски пастор в ню йорк пред бая журналисти. Във вечерните новини беше случая тогава. Май даже наши учени от БАН имат видео запис на левитиращ бг йога.

Левитацията е доста дребен феномен, че да е измислена. Ако левитацията никога не се е случвала, то фантазьорите и фокусниците биха измислили по-зрелищен феномен – примерно летене. На кой му е потрябвало да измисля отделяне от земята на няколко педи при медитация? Биха измислили нещо много по-фантастично.

Всъщност можете ли да се сетите за едно измислено феноменално явление, т.е. един фокус или номер, което никога не се е случвало на живо… сещам се само за рязането на глави и отделянето на тяло. Много са малко. Мисълта ми е, че обикновено измислените трикове и номера са симулация на много рядко срещани истински явления. Примерно мошениците магьосници са измамници, но има и истински магьосници. Има лъже лечители, но има и истински. Има измамници, които уж говорят с духове, но има и истински медиуми.

Левитацията е стар феномен, не е известна от скоро и не се среща само при медитиращите, но и сред всякакви религиозни адепти. Ходенето по вода от Библията примерно също се води левитация. Има много хора, които по време на молитва, са се издигали във въздуха и т.н.

В конкретният клип става въпрос за будистки монах, който левитира. По принцип бих допуснал, че това може и да е номер и измама, фокус. В случая обаче някак ми се струва, че това е съвсем истинска левитация, доста вдъхновяваща и красива, възвишен духовен феномен.

Първо, самият монах е един старец, доста кльощав, очевидно отдаден на своята вяра. Загледайте се в усмивката му и си преведете какво казва. Думите му означават, че има разлика между фокусите, номерата, илюзиите и будистката медитация. Казва още, че ще опита веднъж да покаже левитация на любопитния за феномени журналист, тъй като той е дошъл много отдалеч. Затваря очи и някак все едно пита дали е правилно да демонстрира левитация или се моли за позволение. Казва, че ще я направи с енергията си. Изглежда все едно много пъти му се е случвало. А по време на самата подготовка на монаха той напява една свещена и сакрална будистка мантра. Именно напяването на мантрата и левитацията от монах създава изключително малка вероятност за измама. Подобен измамник, който напява мантра и после прави фокус/измама и по същото време напява свещена, сакрална будистка мантра… това е нещо доста кощунствено за будистите. Една такава измама може да бъде направена от изключително безскрупулен човек и измамник. Едно на ръка, че този монах въобще не изглежда така, друго че има малцина монаси, които биха могли да измамят трима опитни с фокусите журналисти.

От друга страна е добре и психологически да се прецени реакцията и изражението на журналиста. “Това е лудост”, казва той, слисан е, “Уаауу”, операторът пък стреснато се вижда как извърта камерата и т.н.

Всичко това за да бъде измама трябва журналиста да е гениален актьор, будисткият монах изпечен фокусник и богохулник, а операторите или страшно некадърни, защото влизат в кадър или гениални измамници, симулиращи стреснати оператори, работещи в малко пространство. Трябва освен това да има някаква платформа или кран, който да вдига монаха, невидими въжета или отдолу платформа, на която да е седнал във въздуха и следователно специално оборудване и помощници зад кадър. Въобще много сложна измама ще дойде.

Това е една напълно истинска левитация, която може да послужи за вдъхновение на мистиците и търсачите, така че усилено и дисциплинирано да се упражняват в медитация, молитва и различни мистични, йога или религиозни практики. Това е и причината тук да публикувам този клип и да му напиша текст, тъй че да го популяризирам в Гугъл и направя лесно откриваем от търсещите левитация.

 

РАЗЛИКИ МЕЖДУ ДОБРИТЕ И ЛОШИТЕ ДУХОВЕ

РАЗЛИКИ МЕЖДУ ДОБРИТЕ И ЛОШИТЕ ДУХОВЕ

Ако точната идентификация на духовете в много случаи е второстепенен въпрос, не можем да определим така и разли¬чаването на добрите от лошите духове. Добър ли е духът, или лош? До каква степен на развитие е стигнал? Това е важният въпрос. За духовете можем да съдим, както и за хората, по техния език. Представете си, че човек получи писмо от двадесет различни автори. По стила им, по начина им на мислене, по множество знаци той ще може да разбере дали авторът е образован, или невежа, дали е възпитан, или не, дали е сериозен, или лекомислен, сантиментален или не и т.н. Същото е с духовете. Може да се каже, че ЕЗИКЪТ НА ДУХОВЕТЕ ВИНАГИ ОТГОВАРЯ НА СТЕПЕНТА ИМ НА РАЗВИТИЕ.
Не бива да се съди за моралното ниво на духа по неговата интелигентност. Един дух може да е добър, но да притежава ограничен кръг от знания, докато друг може да е много ерудиран, но в морално отношение да е на много по-ниско ниво.
Начините за разпознаване на духовете могат да бъдат обобщени така:
1. Доброто чувство е единственият критерий, по който можете да съдите за добродетелите на духа. Всяка формула за тази цел, дадена ви от самите духове, е абсурдна и не произхожда от висшите духове.
2. За духовете можете да съдите по техния език и по техните действия. Действията им отразяват чувствата, които ги вдъхновяват.
3.. Добрите духове могат да говорят й вършат само добро. От тях не може да произлезе нищо лошо.
4. Извисените духове винаги използват благороден, изис¬кан език, без примеса на тривиалност. Изразяват се просто й скромно, без самохвалство, без да парадират със знанията или превъзходството си. При обикновените и нисшите духове винаги се усещат отражения на човешките страсти. Всяка
проява на вулгарност, самодоволство, арогантност, самохвал-ство, язвителност подсказва малоценност или измама, ако духът се представя под уважавано или свято име.
5. Не трябва да съдите за духовете само по материалната форма и стила им, а да изследвате техните съкровени чувства, да анализирате думите им, да ги претегляте спокойно, обмис-лено, без предразсъдъци. Всяко отклонение от логиката, от разума и мъдростта трябва да събуди съмнение за произхода им, независимо от името, под което се представя духът.
6. Езикът на извисените духове винаги е идентичен, ако не по форма, то по дълбочина на мисълта. Мислите са същите, независимо от времето и мястото. Може да са повече или по-малко развити, в зависимост от обстоятелствата и от нуждите и качеството на връзката, но те никога не показват противоречие. Ако в два контакта, установени под едно и също име усетите противоречие, единият очевидно е лъжлив, В истинския не трябва да има нищо, което да противоречи на
; характера на духа. За пример могат да послужат два текста, подписани от св. Венсан дьо Пол, единият от които проповяд¬ва обединение и милосърдие, а другият т- почти обратното.
7. Добрите духрве говорят само това, ‘което знаят. Ако не знаят нещо, те или замълчават, или си признават. Лошите говорят за всичко, без да се притесняват дали това, което казват, е истина, или не.
8. Лъжливите духове можете да разпознаете по лекотата, с която ви предсказват бъдещето и ви разкриват неща, които не е съдено да знаете. Всяко събитие, предсказано с точна дата, може да е мистификация.
9. Извисените духове се изразяват просто, без излишно многословие. Стилът им е стегнат, ясен, разбираем ча всички. Те могат да кажат много с малко думи. Нисшите или лъжли¬вите крият зад надутите фрази празнотата на мислите си., Езикът им е претенциозен, абсурден или неясен поради желанието им да изглеждат задълбочени.
10. Добрите духове никога не командват, те не се налагат над никого. Те съветват и ако не се вслушат в съвета им, си отиват. Лошите са властни, обичат да издават заповеди и остават с вас, независимо дали ги изпълнявате. Претендират, че само Те знаят истината и не приемат чуждо мнение.
Изискват сляпа вяра, без мисъл, защото знаят, че разумът ще ги демаскира,
11. Добрите духове не ласкаят, те одобряват достойните ви постъпки, но са сдържани. Лошите изпадат в хвалебствия, стимулирайки гордостта и суетата, докато в същото време проповядват скромност и се стараят да преувеличат ЛИЧНА¬ТА СТОЙНОСТ на този, когото обработват.
12. Извисените са надраснали дребните неща. Само нис-шите духове обръщат внимание на незначителните детайли, несъвместими q истински възвишените идеи.
13. Някои духове се представят под странни и нелепи имена, желаейки да спечелят доверие. Абсурдно е да ги приемате насериозно.
14. По същите причини не трябва да приемате безрезервно тези, които се представят с изключително почтени имена. По този начин те ласкаят медиума и често успяват да го накарат да върши глупави неща или неща, за които после съжалява.
15. Добрите духове са много тактични при даването на съвети. Те никога не ги дават без СЕРИОЗНИ И ОЧЕВИДНО ПОЛЕЗНИ НАМЕРЕНИЯ. Следователно, трябва да сте по-дозрителни към немотивирани или противоречащи на здравия разум съвети.
16. Можете да познаете добрите духове в сдържаността им по всички компрометиращи теми. Те не обичат да разкриват ‘ злото, докато несериозните и зложелателните изпитват удо¬волствие от това. Докато добрите изглаждат обидите и про¬повядват снизхожденне, лошите ги преувеличават и предиз¬викват раздори.
17. Добрите духове говорят само добри неща. Всеки съвет, който не е ИЗЦЯЛО СЪОБРАЗЕН С ЧИСТОТО ЕВАНГЕЛ¬СКО МИЛОСЪРДИЕ, не може да е тяхно дело.
18. Лошите или просто несъвършените духове се издават с материални действия. Отношението им към медиума поня¬кога е насилствено, провокиращо внезапни движения, трес¬кави и конвулсивни поклащания, напълно противоречащи на спокойствието й благородството на добрите духове.
19. Добрите духове дават само разумни съвети. Всякакви препоръки, произхождащи от ВЯРНАТА ЛИНИЯ НА ДОБ¬РОТО ЧУВСТВО или от НЕПРОМЕНЯЕМИТЕ ЗАКОНИ НА
ПРИРОДАТА подсказват тесногръдието на духа и не заслу¬жават особено доверие.
20. Лошите духове често дават вероломни съвети, разпал¬вайки недоверие и враждебност към този, който не им е симпатичен, а това най-често е някой, който може да ги разобличи.
Слабохарактерните хора са любимата им играчка. Целта е да ги насочат към злото. Използвайки софизма, сарказма, обидите и дори материални знаци за окултната,си сила, те се стремят да ги отклонят от пътя на истината.
21. Духовете на хората, които на земята са били прекалено ангажирани, независимо дали морално или материално, ако не са успели да се откъснат от влиянието на материята, все още остават подчинени на земните предразсъдъци, пристрас¬тия и дори на земните си прищевки. Това леещо може да се разбере от езика им.
22. Познанията, които някои духове демонстрират, често с оттенък на превъзходство, не са знак за тяхната извисеност. Неизменната морална чистота е истинският критерий»
23. Простият разпит на духа не е достатъчен, за да разберете истината. Преди всичко трябва да знаете към кого се обръщате, защото нисшият дух, като невежа, може да говори лекомислено по най-сериозни теми.
Дори духът през земния си живот да е принадлежал на учен човек, това не значи, че той ще достигне, върховете на науката в невидимия свят. Само добродетелта ще го пречисти и ще го доближи до Бога, като по този начин ще разшири неговите знания.
24. Шегите на добрите духове никога не са тривиални.
25. При внимателното изучаване на характера на предста¬вилия се дух, особено от морална гледна точка, лесно можете да си изясните, неговата природа и степента на доверие, която може да му гласувате.
26. Преценявайки добрите духове по начина, по който „преценявате хората, нека всеки се вгледа и в себе си. За съжаление има много хора, които считат своето лично мнение за изключително мерило за добро и зло, за истина и лъжа. Всичко, противоречащо на собствената им Гледна точка, на идеите им, на системата им, в техните очи е лошо.

от книгата на Алън Кардек – КНИГА НА МЕДИУМИТЕ

ТРАНС

ТРАНС

Глава 21  от книгата на Линда Уилямсън ОТВЪДНИЯ СВЯТ

Транс

Много хора смятат, че медиумите задължително изпадат в транс. Може би е било така преди 50 или 100 години, но не и сега. Изпадането в транс е рядко явление, а медиумите, които го преживяват, в много случаи не искат да демонстрират тази дарба пред публика. Трансът изглежда много лесно нещо. На теория трябва само да седнеш и да заспиш, а духовният ти водач идва и свършва цялата работа вместо теб. Ако наистина беше толкова лесно, аз щях да го правя непрекъснато. В действителност се изискват много тренировки и самодисциплина, за да се свържеш с отвъдния свят по този начин. И не всеки медиум е в състояние да го направи. Но без  значение дали ви се иска да го можете или не, струва си да изучите това явление, тъй като то разкрива интересни неща за механизма на общуването с отвъдния свят.

Лошото при транса е, че ако не се направи добре, може да изглежда и да звучи нелепо. Спомням си една демонстрация, на която присъствах преди много години по време на спиритично събиране. Медиумът, пълничка жена тип мадам Аркати, беше нещо като знаменитост. Разбира се, имаше своите верни почитатели. Тя седна в центъра на затъмнената сцена, очите й бяха плътно затворени, а ръцете й стискаха облегалките на стола. Публиката бе притихнала в очакване и напрежение. Дълго чакахме, после тя започна да се гърчи, сякаш изпитваше болка. Започна да стене. Помислих си, че може би ще получи припадък, но никой не изглеждаше притеснен. Мъжът до мен ми довери шепнешком, че това се случва винаги, когато се появява нейният водач, вождът Седящия бик, или някакво там подобно име. След секунди тя се изправи на крака, очите й бяха все още затворени. Величествено вдигна ръка и гласът й прогърмя: „Хоу”!

Последвалият разговор се дължеше много малко на вдъхновение и в огромна степен на въображението й. Понеже твърде често си служеше с изрази от рода „белият човек говори с предателски език”, можех само да стигна до заключението, че тя е гледала твърде много уестърни. Не зная какво впечатление е направила на останалата публика. Аз се раздирах от желание да си изляза и същевременно в мен напираше смях.

Но съм виждала и други медиуми, например Айби Нортейдж и Урсула Робъртс, които са от съвсем друга категория и се ползват с дълбоко уважение. Те не си позволяват подобни смехотворни спектакли и когато духовните им водачи говорят чрез тях, слушателите имат истинското и вълнуващо чувство, че са били в пряк контакт с по-високо измерение на живота.

 

Какво е необходимо,за да станеш транс-медиум?

Защо някои хора развиват такава способност, докато за други е абсолютно невъзможно, независимо колко упорито се стремят? Изглежда, това зависи от индивидуалната пси-нагласа. За да може водачът да говори чрез медиума, етерното тяло на последния трябва леко да се отдели от физическото. Някои медиуми използват термина „хлабаво” етерно тяло. Тогава медиумът е заспал дълбоко и не знае какво се казва чрез него. За да се достигне такова състояние на транс, е необходимо човек да се упражнява търпеливо години наред. Както казах, това е рядко явление и повечето медиуми въобще не работят така, макар че често се случва да изпадат в лек транс, при който все още съзнават какво става. Ако се случи да изпаднете изведнъж в дълбок транс, може да бъде много страшно, както е открила Мери Абсолъм.

Мери, която сега работи в Колежа по пси-изследвания в Лондон, била малко над 20 години, когато вследствие на серия неприятни обстоятелства направила опит за самоубийство. Пет години по-късно, през които успяла да започне нов живот, я поканили да се присъедини към група за развиване на медиумни способности. Приела неохотно, тъй като нямала особен интерес към спиритизма, но заниманията на групата й харесали и тя продължила да я посещава. Една вечер мислела, че е заспала, и се учудила, когато й казали, че е изпаднала в транс.

Изплаших се! Бях убедена, че съм обсебена. По цяла нощ седях в леглото на светнати лампи и се страхувах да заспя. Никой от групата не направи нищо, за да ме успокои. „Не се плаши, скъпа” – казваха ми те, но аз бях разтревожена. Нещо ставаше с мен и аз не можех да го контролирам. Притеснявах се да не би да се случи в неподходящо време, например когато съм на работа или в автобуса.

За щастие това никога не се случило, но дълго време живеела със страховете си, докато една приятелка, която била веща по тези въпроси, не започнала да я обучава. Отнело дълго време и много усилия. Едва след две години работа се почувствала готова да прави транс-сеанси пред публика.

Според Мери многозначителен е фактът, че способностите й започнали да се проявяват едва след опита й за самоубийство:

Мисля, че кризата освободи моите подсъзнателни сили. Започна да се променя начинът ми на мислене и така стана възможен контактът ми с отвъдното.

Някои от транс-медиумите могат да проследят дарбата си назад до детството. Известният медиум Клайв Даниелс, който дълги години е работил в тази област, разказва:

Когато бях малко момче, често припадах. Докато съм бил в безсъзнание, съм говорел на непознат език. Моята мащеха естествено била много притеснена, но когато повикала лекар, той казал само: „Като порасне, ще му мине”.

Клайв бил чувствително дете и често виждал и описвал духове на загрижената си мащеха, която му казвала да не се прави на глупак. Често виждал някакъв азиатец, който по-късно разпознал като своя водач Уо Уанг. Няколко години по-късно научил, че рождената му майка, която починала млада, е била медиум. Когато станал на 15 години, той се записал я група за развитие на медиумните способности.

Усещах, че Уо Уанг стои до мен. Докато говореше, чувах думите да излизат от моите уста. Бях ужасен и се зарекох никога да не позволя това да се случи отново, и така и стана. След този случай моят водач ме обсебваше напълно, което за мен беше много по-приемливо.

Може би ще попитате, защо духовните водачи, за които се предполага, че са любещи същества, подлагат своите медиуми на толкова неприятни преживявания. Може би отговорът е, че това е единствената им възможност да осъществят първия контакт и че страхът се дължи само на незнанието или неразбирането на медиума. Клайв чувства, че в неговия случаи това е било средство да преодолее своята срамежливост, и ако водачът му не го обсебвал изцяло, той никога не щял да се престраши да работи пред публика.

Как се чувства човек, когато изпадне в транс? В общи линии, все едно че е заспал. Много пъти медиумите казват, че за пръв път им се е случило по време на занятие; мислели, че са заспали, и се чувствали неловко, а после им съобщавали, че някой е говорел чрез тях. Някои медиуми виждат светлина, докато се унасят. Малцина си спомнят да са сънували или да са имали преживяване извьн тялото по време на транс, макар че и това се случва понякога. Усещането на Клайв е, че когато Уо Уанг заговори чрез него, той самият чака наблизо в духовното си тяло.

Задавали са въпроса дали духовните водачи, които работят с транс-медиумите и въобще с медиуми, съществуват като отделни същности и дали не са създадени от мисълта, като отлюпени частици от личността на медиума. Това е нещо, върху което парапсихолозите ще дискутират. За самите медицми няма съмнение: техните духовни водачи са отделни същности, с които ги свързва любов и доверие. Всъщност партньорството им не би било възможно, ако между тях не съществуваше духовната привързаност.

Връзката може да е съществувала в минал живот. Медиум и водач могат да бъдат членове на една и съща духовна група и да са преминали заедно много земни животи. Но без значение дали е така, медиумът се избира много внимателно като най-подходящия канал за водача, койтоиска да работи с него. Мери попитала веднъж своя водач, китайски мандарин, защо е избрал нея и той й отговорил не много любезно: „Ти беше много паянтово средство, но пък най-доброто, което можех да намеря.”

Ако гледаш как медиум изпада в транс, ставаш свидетел на драматична трансформация. Всъщност медиумът става различен човек. Гласът и интонацията му се изменят и той си служи с жестове и маниери, които не са характерни за него. Ако ясновидец наблюдава транса, сигурно ще види или усети духовния водач, който присъства в момента.

Оцветяване

Не е трудно да направиш разлика между истинския транс и този, който медиумът сам предизвиква, оставяйки се на собственото си въображение, като в случая, описан в началото на тази глава. Не се изискват кой знае какви пси-способности, за да усетиш, че тук „няма нищо” и че „посланията” се излъчват единствено от подсъзнанието на медиума. Празните речи, изпълнени с баналности, са предупредителните знаци, също както индианец да вика „Хоу”.

Все пак съществува сиво пространство, в което медиумът осъществява частичен контакт с водача си, но посланието е оцветено или изкривено от съзнанието на медиума.

Всъщност независимо колко добър и честен е медиумът, винаги има процент оцветяване или изкривяване. Това е непредотвратимо поради начина, по който протича трансът. Става въпрос за процес, който изисква големи умения и деликатност от страна на духовните водачи. Водачът първо трябва да изтегли етерното тяло на медиума; за го отдели частично или напълно. После съзнанието на водача трябва да се слее със съзнанието на медиума, така че последният да изрече думите, които му предават. Тъй като медиумът не е в съзнание, може да се допусне, че съзнанието му изобщо не участва, но не е така. Подсъзнанието е и си остава канал, чрез който се предава информацията, и може да повлияе в известна степен. Колкото е по-дълбок трансът, толкова по-малка е неговата намеса, но никога не може да бъде напълно елиминирана.

Промените в механизма на транса

Ако погледнем назад към големите медиуми от миналото, очевидно е, че транс-медиумите са се променили с течение на годините. През 19 век трансът е бил обикновен начин на работа и изглежда, е ставал на много по-дълбоко ниво, отколкото е сега. Духовните водачи изцяло „превземали” физическото тяло на медиума, като манипулирали ларинкса и белите дробове и контролирали движенията им. Това коствало голямо напрежение на медиума, който често след това страдал от изтощение. Също така било изключително опасно, защото, ако по време на сеанса някой го докосне или пък той се стресне от внезапен шум, може да получи нервен шок. Един от първите известни медиуми г-жа Гладис Осбърн Ленърд веднъж била почти задушена, тъй като духът, който поел контрол над нея, забравил да диша!

Едва ли е изненада, че медиумите са престанали да се подлагат на подобно изпитание, и това може би обяснява защо дълбокият транс излязъл от мода и бил заменен с менталната форма на контрол. Въпреки това все още опасността не е изключена напълно. Клайв си спомня един случай, когато тъкмо довършвал демонстрацията, и председателят на дружеството го пипнал за ръката, за да му помогне да седне на стола си:

Това така ме разтърси, че изкрещях. Ръката ми беше в синини в продължение на две седмици след това.

Оттогава, винаги когато работи пред публика, до него стои човек и внимава да не се случи подобно нещо. Но, разбира се, много медиуми не са подготвени да поемат този риск и си позволяват да изпадат в дълбок транс само пред тесен кръг.

Страхове относно транса

Новодошлите в групите за развиване на медиумни способности много често са подведени от тази форма на медиумизъм. Те смятат, че не могат да бъдат истински медиуми, ако не изпадат в транс, и много разочаровани, ако това не става. Освен това съществува страх от обсебване — да не би да бъдат обладани против волята им и не са в състояние да контролират слизащия в тях дух и онова, което говорят. За щастие този страх е напълно неоснователен. Трансът не е като обладаването от зла сила. Разумните и уравновесени хора не могат да бъдат обсебени. Ако сте искрен, ще привлечете мъдри и обичащи водачи, които ще ви закрилят.

Друго нещо, което кара хората да се страхуват, е, че могат да заспят и повече да не се събудят. Това всъщност е най-малкият ви проблем. В началото на човек му е трудно да остава в състояние на транс повече от няколко минути. Ако е необходимо, ръководителят на групата ще ви повика нежно, но дори да не го направи, вие ще заспите нормален сън и по естествен начин ще се събудите.

Все пак, ако сте рядкото явление природен транс-медиум, малко вероятно е да изпаднете в дълбок транс веднага щом се присъедините към групата. Ако въобще се случи, това ще стане постепенно, докато хармонизирате съзнанието си с вашите духовни водачи.

Степени на транса

Както споменах, има различни степени на транс. Можете да изпаднете в лек транс всеки път, когато сте се отпуснали, когато мечтаете или слушате музика. В това състояние разумното съзнание е спокойно и вътрешните сетива са по-малко активизирани. Тогава е по-лесно да усетиш отвъдния свят. Медиумите ясновидци често са в състояние на лек транс, макар че може да не го съзнават.

Почти всеки, който участва в група за развиване на медиумни способности, познава усещането на лек транс. Става дума за онова унесено състояние, когато човек е спокоен и медитира. Вие сте в пълно съзнание, но всичко ви се струва малко отдалечено. Подобен транс може лесно да бъде прекъснат. Ако някой се изкашля или ви засърби носа, моментално идвате на себе си. Но ако започнете да навлизате в малко по-дълбоко състояние, усещанията се променят.

Тогава и съзнанието, и тялото са по-отпуснати. Струва ви се, че всички шумове в стаята идват някъде отдалече. Повече прилича на състоянието на хипноза. Знаете, че можете да мърдате или да си отворите очите, но това изисква твърде много усилия. В известен смисъл наистина сте хипнотизиран, но не от друг, а от духовния си водач Получава се така, че вашият духовен водач повдига нивото ви на съзнание, зада може да ви приведе в хармония със собствените си вибрации.

Това състояние се нарича „контролиране” или „засенчване”. Не обичам думата „контрол”, тъй като не е много точна. Духовният водач не ви манипулира като кукла на конци, а само слива съзнанието ви със своето. Терминът „засенчване” е по-подходящ, тъй като все едно ви покриват с ментална пелерина.

Понякога е достатъчно просто да почивате в такова състояние, наслаждавайки се на контакта с отвъдния свят. В друг случай ще започнете да говорите. „Вдъхновеното говорене”, в което изпадат повечето медиуми, е най-близко до състоянието на дълбок транс. Не намеквам, че тоба е недостатък от тяхна страна. Може просто да е онова, което отвъдният свят изисква от тях.

Развитие на вдъхновеното говорене

Не трябва да се опитвате да развивате каквато и да е форма на транс или вдъхновено говорене, ако се занимавате сами. Без присъствиетона опитен човек, който да се грижи за вас, може да се изкушите да останете в това състояние твърде дълго – защото усещането е за безметежност и спокойствие – и може да се изтощите. Съществува и малка опасност да ви „засенчи” неподходящ комуникатор. Не говоря за зли сили, тъй като чистотата на вашите намерения и здравият ви разум ще ви предпазват от такива намеси. Но е възможно да привлечете същества на по-ниско ниво на развитие, които да не искат да си отидат.

Най-доброто място да се упражнявате е в групата, където ще ви помогне натрупаната пси-енергия. Преди да започнете да развивате тази дарба, трябва да обсъдите намерението си с груповия ръководител. Когато групата медитира, е много неприятно някой изведнъж да започне да говори, независимо колко красиви или вдъхновени са думите. Ако ръководителят се съгласи, определете точно време, може би веднага след медитация, когато ще се опитате да накарате вашия водач да дойде. Ако и други членове на групата искат да се упражняват, можете да уточните реда, в който ще го направите.

Като начало седнете и максимално успокойте съзнанието си. Помолете вашия водач за закрила, после го поканете да навлезе в аурата ви. Започнете да разпознавате присъствието му. Може да го помолите да ви даде знак, че е при вас, с дума или с някакво усещане, например да докосне косата ви. Отделете време, за да се нагласите към неговата вибрация, после се заслушайте във всяка дума, която идва в главата ви. Повторете чутото на глас, после почакайте да дойдат следващите думи и т.н. В началото може да правите паузи, но ако решите да не прекъсвате, думите ще идват по-бързо, докато в един момент ще започнат да текат без всякакво усилие от ваша страна.

Докато става това, все още ще бъдете в пълно съзнание, но ще чувате думите някак отдалече, сякаш говори някой друг. Какво ще си спомняте след това, зависи от дълбочината на транса. С практиката той ще става все по-дълбок. В един момент може да изпаднете в дълбок транс и тогава няма да бъдете в съзнание и няма да си спомняте какво сте говорили.

Медиумите, които развиват тази дарба, често подлагат себе си на съмнение. Те не искат да заблуждават себе си и другите, като твърдят, че са имали вдъхновено говорене, при положение че съзнават напълно, че част от думите и идеите се излъчват от собственото им съзнание. „Как мога да отстраня себе си – искат да знаят те, – така че да говори духът, а не аз?”

Ако се задълбочите в тази трудност, ще развиете лош навик, който може да ви попречи и да не приемате нищо повече! Трябва да знаете, че „засенчването” е сливане на съзнанието. Водачите ще използват натрупаното от вас знание и ще надстрояват върху него. Най-добрият начин да им помогнете е като четете и учите колкото се може повече, за да им предоставите по-широк спектър от познание, което да ползват. Но се опитайте да не си създавате фикс-идеи или предразсъдъци по отношение на каквото и да било. Като усъвършенствате настройката си към същността на водачите си, им позволявате да оставят трайни отпечатъци във вашето съзнание, докато стане възможно да предават информация извън вашето познание.

Един от често срещаните проблеми при вдъхновеното говорене е произнасянето на първите няколко думи. Дори ако ги чувате в съзнанието си, самият акт на отварянето на устата може да прекъсне деликатната връзка. Най-добрия начин да предотвратите това е да кажете няколко встъпителни думи. Не е нужно да са кой знае колко специални. „Добър вечер” е винаги едно добро начало. „Здравейте” може да бъде подходящо, но за предпочитане е да не казвате „Хау”! След това продължете с каквото ви дойде в ума. Щом веднъж сте казали няколко изречения, духовният ви водач ще може да навлиза по-лесно и по-силно, но ако не започнете вие пръв да говорите по този начин, нищо чудно да останете да си седите мълчаливо, напрежението ви ще расте и нищо няма да се получи. Когато свикнете да се свързвате с водача си по този начин, ще ви стане по-лесно.

Не трябва да очаквате гласът ви да се изменя много. Духовните водачи, без значение от каква народност са (а няма причина да принадлежат към някоя екзотична раса) могат без проблем да овладеят вашия език. Може да говорят с акцент, но това е главно за да се идентифицират и да разграничат своя говор от този на медиума. Могат да използват гримаси и маниери, които не са характерни за медиума, но все пак си служат с гласните му струни, така че, ако сте жена, не очаквайте от вашата уста изведнъж да излезе дълбок басов глас!

Добра идея е до вас да има някой, който да записва на касетофон вашето вдъхновено говорене, за да се чуете след това. Така ще можете да прецените качеството на излязлата от вас информация. Можете да си зададете много въпроси: разговорът съдържа ли материал, който ви е непознат или който не бихте могли да предадете така добре? Никой истински водач няма да говори по начин, обиден за вашето достойнство или интелигентност. Преди всичко те говорят с любов, а може би и с лек хумор? Ако е така, вие имате ценна дарба, която трябва да развиете.

Никое учение или информация, която идва чрез вас по този начин, не трябва да се смята за безпогрешна. Освен възможността медиумът да украсява информацията, което винаги трябва да се има предвид, духовните водачи и учителите си остават личности със собствени вярвания и мнения. Те не са съгласни и помежду си по всички въпроси. Но техните знания са далеч по-големи от нашите и, което може би е по-важно, носят огромна любов от по-висши измерения, която се изсипва през медиума и чрез него и може да докосне сърцата на хората.

От вдъхновеното говорене към дълбокия транс

Макар че редица медиуми успяват да направят прехода от вдъхновено говорене към транс, за някои тази последна стъпка е невъзможна, Има много причини за това. Може би духовният ви водач не смята за необходимо да работи с вас по този начин. Може медиумът да се страхува на подсъзнателно ниво и това да го спира, или просто условията около вас не са подходящи.

Необходимо ви е да посещавате група, където ще се чувствате удобно, и да ви ръководи медиум, опитен в транс-сьстоянията. Трябва да се пази абсолютна тишина. Няма да можете да се отпуснете, ако се страхувате, че неочакван звук, например телефонен звън, ще ви стресне и ще ви върне към реалността. Стаята трябва да бъде слабо осветена, а не тъмна.

Групата трябва да бъде с насоченост за развиване на способността за транс. Не трябва да се разрешава да участват ясновидци, тъй като се губи пси-енергия. Всички членове на групата трябва да бъдат съгласни, че ще концентрират своето внимание върху човека или хората, които се опитват да влязат в транс. За това са необходими отдаване и липса на егоизъм, а като се вземе предвид каква е човешката природа, не е чудно, че такива групи се намират трудно.

Преди да навлезем в транс, трябва да подходим по същия начин както при вдъхновеното говорене: да се помолим за защита, да поканим духовния си водач да навлезе в аурата ни и след това за начало да започнем да произнасяме думите, които идват до съзнанието ни. Ако след няколко месеца упражнения при описаните условия не постигнете нищо, трябва да приемете факта, че дълбокият транс не е за вас или най-малкото все още не сте готови за него. Вашите водачи знаят кое е най-доброто и трябва да вярвате на тяхната преценка.

Трансът и вдъхновеното говорене служат главно за предаване на учения от духовния свят както при заниманията в малки групи, така и по време на службите в спиритичните църкви. Аз не практикувам дълбок транс, но често ме „засенчват” по време на частни сеанси. Това „засенчване” не идва от близки на присъстващия от отвъдното, които примерно не могат да се настроят добре към моето съзнание, за да разговарят с мен.

Обикновено го правят моите духовни водачи или водачите на присъстващия на сеанса. Аз гледам на това като на ценна форма на медиумизма, тъй като ми дава възможност до голяма степен да се откъсна от съзнанието си, така че до нас да могат да достигнат думите запомощ и съвет. Аз съм в пълно съзнание, но думите сякаш се изливат чрез мене, а не се излъчват от моето съзнание и зная, че мъдростта, която носят духовните водачи, надхвърля моите способности.

Постигане на ченълинг (вливане в канал)

След като много години бе в забвение, трансът отново е на мода. Едно друго ново явление също печели популярност. Влизането в канал, което идва от Америка, се разпространява много бързо и при нас. Макар че за случайния наблюдател то прилича на транс, подходът, чрез който се достига, е различен в много отношения. Накратко, влизането в канал може да се дефинира като изкуството да се пренасят учения или информация от други нива на съзнание. Трудно ми е да го формулирам по-точно. Човекът, който влиза в канал, може да се свързва с починал или с духовен водач. В този смисъл всички медиуми влизат в канал, но докато по традиция медиумите виждат своята роля да доказват, че има живот след смъртта, гледната точка на влизащите в канал е по-широка. Източникът на информация може просто да бъде и тяхната по-висша същност.

Как да влезете в канал?

Влизането в канал се харесва на хора, които не се интересуват от общуването с починали, а желаят да отворят съзнанието си към по-висши измерения, за да израснат духовно и да задълбочат познанията си. Това е умение, което повечето хора могат да придобият. Опитайте със следното упражнение:

Както при транса и вдъхновеното говорене, седнете с вашата група или с човек, който има опит в общуването с отвъдното. Помолете се зазащита. Съсредоточете вниманието си върху центъра на короната. Представете си го като лотос, който се разлиства. Представете си светлина, която се излива от главата ви надолу през всички чакри и изпълва всяка ваша пора.

Вдишвайте по-дълбоко. С всяко вдишване поемайте повече светлина. С всяко издишване увеличавайте аурата си и се стремете нагоре към духовното измерение. Когато достигнете колкото е възможно по-високо, задръжте съзнанието си стабилно и възприемчиво към това, което се насочва към вас. Може да е духовният ви водач, но може да бъде и по-висша част от собствената ви същност. Нека думите да текат, без да се притеснявате за източника.

Когато усетите, че сте готови да се върнете, затворете чакрите с упражнението за затваряне, което се използва винаги след работа с пси-енергии.

Влизането в канал може да бъде много полезно. Като начин за свързване с по-висши измерения то е възможно за хора, които нямат склонност и възможност да работят като традиционни медиуми. Но крие своите опасности. Когато изпадне в транс, медиумът служи като инструмент на определен духовен водач, който има своята индивидуалност и може да бъде разпознат. При влизането в канал имаме по-голямо отваряне и за подсъзнанието е много по-лесно да поеме контрола върху вас. Следователно вие трябва да бъдете много проницателни както при преценка на своята работа, така и по отношение на работата на другите канали. Използвайте интуицията и здравия си разум, за да отхвърлите всичко, което ви притеснява или не звучи като истина

При влизането в канал, както и при останалите форми на медиумизма най-важна е искреността на намеренията. Които си приличат, се привличат. Търсете светлина и ще станете светлина. Дайте с любов и ще ви се даде любов. Духовният свят бди над нас с голяма нежност и загриженост. Има много същества, изпълнени с любов, които работят, за да водят човечеството към мир. Всеки, който знае за по-висшите измерения, е длъжен да обедини усилията си с тях, да бъде инструмент, чрез който те могат да достигнат до всички изпаднали в нужда, да ни учат и изцеляват.

Един ден по време на служението ми в малка спиритична църква в Съри, аз погледнах нагоре, докато пеехме хвалебствен химн, и видях духа на баща си – той седеше на първата редица. Беше само за миг, но се просълзих от вълнение. В мислите си се върнах 20 години назад, когато присъствах на погребението му. Именно неговата смърт ме накара да тръгна по пътя на медиума. И ето го там, за да ми помага и да ми дава сила; правеше го, докато беше жив, и продължава да го прави и сега, когато вече е влязъл в по-висш и по-красив свят.

Надявам се, че тази част на книга ви е помогнала да осъзнаете, че можем да продължим да общуваме с хората, които обичаме, дори когато са се пренесли в отвъдния свят. Той е само на една ръка разстояние от нас. Постройте свой мост на дъгата, за да се свържете с душите, които обичате. Тръгнете напред с любов и осветете пътя на другите.

 

Епилог

Медиумизмът в новата епоха

 

Близо 150 години изминаха от основаването на съвременното спиритично движение в Америка. Какво е постигнато досега и какви са перспективите за неговото развитие?

Вече ви разказах как сестрите Фокс поставят началото на спиритизма в Хайдсвил през 1884 г. и как новината за това бързо се разпространява и се превръща в мания. Странен бил начинът за полагане основите на това ново вярване и баналните послания, получавани тъмни стаички, сякаш не обещавали ново духовно развитие

Все пак бил направен важен пробив. Откакто свят светува, духовни видения витаят около хората и винаги е имало медиуми, макар и наричани с други имена, но за пръв път обикновени мъже и жени можели да достигнат до отвъдното и да направят контакт не с бледи и страшни призраци, а с личности, които са познавали. Те вече не разчитали на свещеници, които да им разяснят какво представлява задгробният живот. Тъй като начините за свързване с отвъдното се развили, получавали информация от първа ръка, т. е. от самите починали. Тези, които възприели новото учение, заменили вярата с познание и надеждата със сигурност.

Днес се пренебрегва важността на този факт. Приучени сме по-скоро да търсим истината сами вместо да приемаме мъдростта на миналото. Идеята за връзка с отвъдното – макар че все още се отрича от много хора – е известна на всички ни. Но през 40-те години на 19 век това схващане е довело до коренен обрат. В психиката на човека се отваря една врата, която никога вече няма да се затвори.

Лесно е да се осмива спиритизмът през Викторианската епоха или през нашето време предвид на някои негови аспекти. Има и абсурди: фантоми, облечени в мантии от ектоплазма, летят из въздуха, дребни възрастни дами стоят в тъмни стаички, опитвайки се да извикат умрелите. А и някои медиуми наистина си заслужават иронично отношение. Никой не може да отрече, че историята на спиритизма е опетнена от измама. Човешката природа е такава, че е неизбежно някой безскрупулен самозванец да не извлече полза от лековерните.

Но нека да отчетем и положителните страни на спиритизма. Колко много хора досега са получили утеха и мъката им е била потушена след контакт с тези, за които са смятали, че са изгубени. Има много чудесни и всеотдайни медиуми, които са отстоявали своята кауза, често подложени на преследване. Благодарение на техните усилия познанието за отвъдното е открито за всеки, който се интересува.

Спиритизмът не успя да убеди учените независимо от внушителното количество доказателства, натрупани през последните век и половина, повечето от които събират прах в архивите на Обществото за пси-изследвания. Друго не може и да се очаква. Учените като цяло са привърженици на материализма, който пусна корени в края на Викторианската епоха, и проповядват заблудата, че съществува само това, което можем да видим, да изследваме или да поставим в епруветка.

Все пак има знаци, даващи надежди за промяна. Появява се ново поколение физици с холистичен светоглед за Вселената, възприемащи я като жив организъм, в който всички части са тясно свързани – едно становище, което странно ги доближава до насоката на древните мистични учения.

Има проблясъци – засега нищо повече, че този нов подход на науката може да помогне много да се обясни това, което в миналото се смяташе за свръхестествено, и наистина да се открие ключът към невидимия свят. Квантовата теория поставя много въпросителни към нашата цялостна представа за природата на нещата. Открито е, че субатомните частици, от които е изградена Вселената, не са твърди, а флуидни вещества, които имат вълнова характеристика, или са частици, чиято форма зависи от наблюдателя. Те могат да въздействат една на друга впространството дори когато не са в контакт – феноменът, който Айнщайн нарече „призрачно действие в далечината”, а днешните учени го наричат “вплитане”[7]. Тук някъде може да се открие рационалното зад телепатията и ясновидството.

Сега става ясно и още нещо: че 9/10 от масата, от която е съставена Вселената, е извьн обсега на нашето физическо възприятие. Това може да включва нефизическите планове на живота, закъдето ни е казано, че материята може да се моделира чрез силата на ума и ние създаваме наша собствена реалност чрез мислите си – едно схващане, което вече не изглежда като мистична абстракция, а по-скоро като издържана научна теория.

Вярвам, че след време феномените в стаята за сеанси, материализацията и дематериализацията на духове, съществуването на живот след смъртта и много други загадъчни явления, чиято обективност в момента се оспорва, ще бъдат разгадани по научен път, ще станат приемливи завремето, в което живеем. Тогава старият конфликт между науката и вярата ще изчезне. Учените, които все още се осланят на старите си материалистични схващания, ще открият, че са изостанали от модерното мислене, а тези, които вярват в свръхестественото, но се страхуват зарепутацията си, ще могат свободно да изказват мислите си. Учени и привърженици на свръхестественото ще работят съвместно зазадълбочаването на нашите знания за Вселената и ще разбулят загадките, които объркват човечеството от векове наред.

Фактът, че парапсихологията е на път да се превърне в респектиращ клон от науката, е стъпка в правилната посока, макар че е налице тенденцията нещата да се разглеждат с понятията на земното мислене, а то омаловажава възможностите на душата или на безплътното съществуване и не се интересува от духовното общуване. Някои организации обаче продължават да правят изследвания в това поле.

Една от тях е Асоциацията за научно изследване на аномални явления. Основана е през 1981 г. и нейната цел е да „изучава и изследва областите на човешкия опит и да наблюдава явления, за които няма общоприето обяснение”. Тя се занимава с всички прояви на НЛО. Очаква се членовете на организацията да имат научно отношение по тези въпроси, само не и негативно. Провеждат се семинари и тренировъчни курсове, на които над тристате членове и редица местни групи се поощряват да докладват за своите срещи с необяснимото.

Друга организация е Съвместната изследователската комисия на тръста за оцеляване, който е основан през 1963 г. с цел да обединят пси-изследванията и международното спиритично движение. Той се състои от членове на управителния съвет и съветници, председател е д-р Мичел Колман. Членовете се избират заради симпатиите им едновременно и към науката, и към спиритизма. Секретарят на тръста Денис Бъри ми каза:

– Ние сме тясно профилирани. Тази област на изследване е с много широк диапазон. Опитваме се да прокараме мост между вярванията.

Тръстът се въздържа от обвързване с резултатите от провежданите изследвания. Пси-изследователите гледат да си оставят отворена вратичка и винаги търсят алтернативно обяснение на свидетелствата, дадени от медиумите. Една от най-популярните теории, която е възникнала в края на миналия век, е супертеорията ESP[8].Според нея медиумът чрез несъзнателна телепатия извлича цялата информация от мозъка на човека, присъстващ на сеанса. Като се разшири това обяснение, може да се нагоди към всеки нов случай и да даде задоволително обяснение на всяко показание от медиум. Ако подадената информация е известна на човека, а медиумът не го познава и няма връзка с него и дори те се намират в двата края на света, тогава пак може да се твърди, че медиумът е хванал нещо по телепатия. Ако това нещо съществува някъде в писмена форма, ще набедят медиума, че го е уловил чрез ясновидство.

Обаче, както отбелязва Денис Бъри, ако връзката с отвъдното не е напълно доказана, то не е доказана и тази теория. И тръстът излезе с експеримент, предназначен да изключи въпросната теория.

Преди смъртта си няколко членове на тръста са изброили свои кодове, които могат да се отгатнат само от някой, който знае комбинациите. Те обещаха да се опитат да издиктуват комбинациите от отвъдното. Все още не са успели, но задачата е трудна. Връзката не е лесна и е особено трудно да се предадат серии от произволни числа. Опитите продължават и тръстът все още търси развръзката.

Обществото за пси-изследвания, което направи първите проучвания, на спиритизма в края на миналия и началото на нашия век, сега концентрира усилията си в друго поле на изследване. Експеримент, подобен на кодовия тест на тръста, бе предприет от тях преди няколко години.

Д-р Робърт Таулес от университета в Кембридж, който починал през 1984 г., оставил две кодирани изречения. Неговото намерение било да се открият ключовете и изреченията да се дешифрират чрез връзка с отвъдното. Единствените му указания са, че ключът към първата загадка е откъс от стихотворение или проза, което може да бъде познато по заглавието му, а ключът към второто изречение се състои от две думи.

Ето и кодовете:

INXPH CJKGM FBCVY WYWES NOECN SCVHE GIRJQ TEMJM TXHAT TWPNH CNYBC FNXPF LFXRF QWQL,

и

WTYRR OOFLH  KCDXK FWPCZ KTADR GFHKA HTYXO ALZUP PYPVF AYMMF SDLR UVUB

Досега, макар че са направени много опити, никой не е получил верния отговор. Обществото винаги е готово да изслуша всеки, който смята, че се е справил с кода. Изпращайте своите отговори върху пощенски картички.

Днес спиритизмът се е разпространил във всички части на света. Макар че в континентална Европа трудно ще се открият спиритични църкви, там има много пси-центрове и групи. Една от страните, в които се проявява огромен интерес, е Исландия и много от британските медиуми са поканени да работят там. В Австралия, където до неотдавна спиритизмът беше нелегален, напоследък се появиха много спиритични църкви.

Спиритизмът се разви по много различен начин в Бразилия. Тук движението се базира върху учението от 19 век на французина Алан Кардек. Един от неговите основни принципи е прераждането. Макар че официално Бразилия е католическа държава, спиритизмът съществува рамо до рамо с католицизма, който е задължен да го толерира поради големия брой последователи – много голяма част от населението са привърженици на различни форми на спиритизма.

Бразилия е много бедна страна и спиритичната църква развива голяма обществена дейност, поддържа болници, училища и сиропиталища. Бразилия е известна във Великобритания най-вече с трансхирурзите си, но тук има и много забележителни медиуми, някои от които са световноизвестни.

Преди няколко години се срещнах с Франко Дибалдо, световноизвестен трансмедиум. който с изнасял лекции по света. Написал е много книги, вдъхновени от душите в отвъдното, и твърди, че един от неговите комуникатори е Виктор Юго. Като много бразилски медиуми Ффранко не взима пари, а изпраща постъпленията си в детските мисии, които е основал. Осиновил е 192 деца.

Един писател, който се вдъхновява от душите в отвъдното, е Чико Хавиер – най-продуктивният бразилски автор. Написал е 250 книги в транс с широк тематичен диапазон – от науката до литературата. Твърди, че те са му продиктувани от починали бразилски и португалски писатели. Сега Хавиер се занимава по-малко с обществена дейност поради напредналата си възраст, но младият медиум Раул Тексейра вече е добре познат в Бразилия и извън нея.

Тук има много различни нива вътре в спиритизма. При свързване с наскоро починали близки медиумите работят в транс или чрез автоматично писмо и това е много по-разпространен начин от публичните демонстрации на ясновидци, каквито имаме във Великобритания. Важна роля играят също лечителството и молитвата и много спиритисти се интересуват от висшите аспекти и ценят повече медиумите, които могат да се свързват с високо развити духовни учители, отколкото тези, които показват феномени.

Джанет Дънкън, която е живяла няколко години в Бразилия, а в момента води в Лондон изследователска група, основана на учението на Алан Кардек, ми обясни:

– Спиритизмът гледа зад доказателството, че има живот след смъртта, към основната цел – да се стремим към съвършенство, и това е, което всички ние трябва да се опитаме да постигнем през земния си живот.

Изследователската група се състои най-вече от бразилци, живеещи във Великобритания, но всеки, който се интересува, може да посещава събранията им. Джанет ми каза:

– Ние сме малка група. Много от хората откриват, че е трудно да се постигне вътрешната промяна, което е акцентът на нашата работа.

В разговор с много британски медиуми, които работят в Америка, научих, че там има широко спиритично движение, но равнището на медиумизма е далеч по-ниско в сравнение с Великобритания. Американците създадоха нов феномен – контактьорството. Подобно заниманията с потрепващата маса за сеанси през миналия век сега контактьорството е най-разпространената мода и книгите на Шърли Маклейн спомогнаха много за неговото разрастване.

Разбира се, контактьорството не е нищо ново, но, изглежда, американците смятат, че те са го открили. То стана популярно преди 20 или 30 години. Една от първите контактьорки беше Джейн Робърт чиято книга „Сет” стана класика (Сет е съществото, с което Джейн контактува). Оттогава насам подобни книги заливат пазара, някои от тях провокират мисълта и съдържат философски виждания, други са странни, много са посредствени. Сред книгите, оказали голямо влияние, е „Помагало за правене на чудеса”. Авторка е контактъорката Хелън Кох Шуман. Книгата е разпространена в 100-хиляден тираж и е преведена на няколко езика. Съдържа указания за серия от духовни упражнения и много читатели твърдят, че тази книга е променила живота им.

Често се твърди, че контактьорството е съвременното понятие за спиритизма, но това е повече от опростителство. Попитали Керал Полдж по време на една от визитите й в Америка: „Кой е вашия канал?” В Англия не биха задали такъв въпрос, който показва, че там съществуват други разбирания.

Контактъорите са трансмедиуми, те „прокарват” дадена духовна същност, която в някои случаи става много по-известна от самия медиум. Във Великобритания, макар че тук има няколко известни транс медиуми, които служат за проводник на духовни учители, трансът е нещо необичайно. В Америка медиумите са склонни да работят вътре в спиритичното движение и да се съсредоточат в подаването на лични „послания”, както е и в Англия, докато контактьорите работят извън него и фактически не обичат да се обвързват с организирани църкви.

Думите „медиум” и „контактьор” се тълкуват по различен начин от различни хора. Най-общо обаче медиумът е човек, който се свързва с наскоро починали хора. Контактьор е по-широко понятие и включва комуникация с някакъв източник извън личността.

Контактьорите твърдят, че приемат информация от различни източници. Това включва „висши учители” – души от по-високите нива, които вече не се връщат на Земята, като Христос например, същества от други планети или от нечовешко ниво на съществуване. Невъзможно е да се проверят тези твърдения поради самата им природа и за стойността на получената информация може да се съди само по тези, които са я получили. Няма съмнение, че много от посланията са истинни и полезни и някои от приетите учения заслужават да бъдат изучавани, защото съдържат много мъдрост и красота. Но голяма част са просто несъзнателната мисъл на медиума и това е обяснението за повечето странни източници. Един медиум контактува с делфин. Очевидно са необходими проницателност и внимание, а не сляпо доверяване. Последователите на пророчицата Елизабет Клер събраха багажа си и се оттеглиха преди десетина години в едно отдалечено кътче на щата Орегон, където се скриха в бомбени скривалища в очакване на ядрена война – било им казано, че тя е неизбежна. Докато пиша тази книга, те все още са там.

Дали във Великобритания контактьорството ще излезе на преден план? Като се имат предвид опасностите, които крие, надявам се, не. Без ясно разбиране и трениране на таланта за изпадане в транс въображението може лесно да се възбуди и да бъдат изприказвани безсмислици от така наречения контактьор, изпаднал в самопредизвикан транс, които да се приемат сериозно като изказване на учител свръхчовек. И някои хора могат да повярват, решавайки, че това идва от отвъдното.

Спиритизмът във Великобритания винаги се е придържал към контакти с душите на наскоро починали хора като средство да се докаже, че има живот и след смъртта, за да се успокоят останалите на Земята. Неговата цел е да се представят убедителни доказателства, които не могат лесно да се обяснят. Независимо че често медиумите се отклоняват от този идеал, за тях той все още е основната им функция.

Когато обаче посещавам различни спиритични църкви и разговарям с медиумите, си давам сметка за нарастващото недоволство от този ограничен възглед за медиумизма. Никой не отрича, че той все още има своето място. Винаги ще идват нови хора, които наскоро са загубили близък и искат да намерят свои собствени доказателства за живота след смъртта, и наистина ще са необходими още много медиуми, обучени на високо равнище, за да могат да докажат това. Но чувам редовни посетители на нашата църква да казват отново и отново:

– Не се нуждая повече от доказателства и не се интересувам от ясновидство. Така че къде да отида, щом изляза оттук?

За нещастие винаги ми е било трудно да отговоря на този въпрос. Някои църкви предлагат лекции или дискусии, също центрове като Спиритичната асоциация на Великобритания и Колежа по пси-изследвания. Трябва да се спомене и Домът на Белия орел, който има храмове в Лондон и Хемшър, но не е спиритична организация в чист вид, макар че се базира на учението на духовния водач Белия орел и набляга на учението и на медитацията. Но като цяло спиритизмът страда от липса на учители и медиуми, които да могат да разясняват неговата философия.

Спиритизмът беше динамично движение през и предвестник на Новата епоха, за която сега слушаме толкова много и която обхваща много различни философии. Но в доста отношения той все още е Закотвен в миналия век. Структурата на движението, състояща се от спиритични църкви, в които се провеждат конвенционални служби (с изключение на демонстрациите на ясновидство) смущава много хора, които свързват църквите със сватби, погребения и отегчителни служби. Лично аз, тъй като свиря на орган, обичам службите, протичащи с музика, но разбирам, че не всеки споделя моите вкусове.

Някои последователи на спиритизма смятат, че пси-центровете могат да отговорят по-добре на нуждите на съвременната публика. Това са места, където хората биха могли да общуват помежду си, наред с групите за обучение и дискусии и където медиумите могат да бъдат на разположение за лични консултации. Това е едно възможно развитие в бъдеще. Не е необходимо тези центрове да изместят църквите, дори може да се използват едни и същи помещения, така че да се отговори на нуждите на различни хора.

Може би в това отношение трябва да се учим от начина, по който са устроени нещата в Бразилия – с центрове за обучение, лечение и молитва, защото спиритизмът е религия и според мен не трябва да забравяме този факт. На нас не ни е нужно да провеждаме формални служби, защото много хора се чувстват по-добре от тихата медитация, отколкото от анормалните молитви и пеенето на химни. Но молитвата в някои форми играе важна роля. Спиритизмът е предназначен да развива нашата духовност и да извисява съзнанието ни, за да се изяви най-висшето от нашата вътрешна същност. Без това той е застрашен да се превърне в обикновен психизъм, имащ малка връзка с Бога и накрая малък контакт и с духовния свят.

Намирам за окуражително това, че по-голямата част от медиумите отказват да се придържат към традиционно приетите методи на работа и използват дарбите си в по-широк контекст. Някои от тях се занимават с консултантска работа, която е най-добрата форма на лечителство. В Новата епоха много хора имат пси-възможности в една или друга форма и се нуждаят от помощ за да разберат тази част от своята същност и трудностите, които може да им причини тяхната сензитивност. Разбира се, сега съществуват различни видове консултации и терапия, но медиумизмът има уникален принос в оказването на помощ на хора със специфични дарби или при преодоляване на проблемите, произтичащи от тяхната инстинктивна отвореност към невидимия свят. Такива хора много рядко търсят доказателство за живот след смъртта, собствените им преживявания и интуитивни усещания вече са ги убедили достатъчно. Техният взор е устремен напред, дори извън астралното ниво на отвъдния свят, за да открият нещо по-дълбоко.

Други медиуми се ориентират към регресивната терапия. Това е едно интересно развитие, но все още е частично, тъй като идеята запрераждането допреди няколко години не беше популярна между спиритистите (някои от тях все още са против нея). Една от медиумите, избрала този път, е Джуди Хол от Колежа по пси-изследвания. Тя комбинира способностите си на медиум със знанията си по астрология и достига до миналите прераждания на пациентите си, за да открие корените на техните заболявания и да им помогне да разберат по-добре вътрешната си същност.

Спиритизмът може да докаже своята ценност и при лечение на психични болести. Пътят към тази важна дейност беше прокаран от дрКарл Уикланд в началото на 20 век. Той работел със съпругата си, която била медиум, и твърдял, че в някои случаи се свързвал с духове, обсебили болните, и успявал да ги освободи, възвръщайки здравето на пациента. Оттогава насам някои психиатри осъзнаха, че определени случаи на шизофрения или раздвояване на личността се базират на пси-компонент, дори и ако не са възприели непременно спиритичната хипотеза. Интересно е да се отбележи, че раздвоението на личността може да се прояви с ясновидство или пророчество, които пациентите не показват в нормално състояние.

Не съм си и помислила дори, че всички душевни заболявания се дължат на обсебване – очевидно не трябва да подценяваме странните черти на човешкия ум. Искам да кажа – и медиуми като Тери О’Съливан ще се съгласят с това, – че когато мозъкът се увреди от травма в детските години, която е причинила раздвояване на личността, човек е уязвим от нахлуване на безплътни същности. Това усложнява нещата, тъй като е трудно да се каже кои отклонения са продукт на болното подсъзнание на пациента и кои са резултат от обсебване.

Този проблем се разглежда в дълбочина от д-р Скот Рого. В неговата книга „Безкрайна граница” се описва работата на д-р Ралф Алисън, един от водещите специалисти по раздвояване на личността. Д-р Алисън е един от малкото съвременни психиатри, които открито заявяват своето становище, че причината за заболяването може да бъде обсебване от духове. Много от психиатрите отричат това становище, което според тях е връщане към средновековното суеверие и приписват на медиумите шизофрения и халюцинации. Но сега, когато официалната медицина е склонна да работи рамо до рамо с духовни лечители и с други представители на алтернативната терапия, има надежда медиуми и психиатри да се обединят в бъдеще и да помагат на пострадалите от тази болест.

И ще завърша с нещо лично. Като медиум съм свикнала с идеята за общуване с другия свят и го приемам за чиста монета. А когато го изпитах върху себе си по много драматичен начин, се уверих колко голямо успокоение носи този контакт.

Имам предвид смъртта на моята майка. Макар че беше болна от няколко месеца, не очаквах да си отиде така бързо. Може би трябваше да го предвидя, но медиумите често не виждат това, което ще им се случи и което ги касае много лично.

Не усещах нейното присъствие веднага след смъртта й. Моите духове помощници ми казаха, че тя почива, което е съвсем естествено застарите хора и за онези, които дълго са страдали от неизлечима болест. Няколко дни след смъртта й бях сама в стаята, където обикновено седеше тя, и мислех за нея, когато чух мяукане на френския прозорец. Беше черната котка на съседите, просеше храна. Добре охранена котка, но като повечето от себеподобните си не можеше да не си изкрънка някоя мръвка.

Майка ми много обичаше птиците и обикновено ги хранеше от този прозорец. Тя пъдеше котката, страхувайки се да не ги хване. Но азобичам котки, така че отворих прозореца и я повиках.

Тя вече се готвеше да влезе, когато изведнъж спря. Погледна през мен към нещо в стаята, което аз не виждах, после се изгърби, изсъска и побягна. Да, помислих си аз, мама е тук. Никак не се е променила!

Оттогава тя ми стана още по-близка и ние успяхме да разрешим разногласията си по някои въпроси – нещо, което не направихме приживе. Старая се да не я обвързвам със себе си. Тя трябва да привиква към новия си начин на живот, но зная, че никога няма да отиде далеч от мен и че един ден ще се срещнем отново. Няма значение, че не бях при нея в последния момент, за да й кажа „Сбогом”.

Тъй като животът продължава и знам, че никога не е необходимо да се сбогуваме.

Следващият свят и този след него… Животът е непрекъснато развитие, движение винаги напред по пътя към светлината, любовта и знанието, по пътя, който няма край.

 

 

 

 


[1]    На името на основоположника на хипнозата Франц Антоан Месмер (1734-1815)

[2]    Бейкър на английски означава пекар – Бел. пр.

[3]      Изваждане на матката.

[4]    Екзорсизъм – прогонване на зли духове.

[5]    Елизабет и Робърт Браунинг – съпрузи и поети, представители на късния романтизъм и ранния викториански стил. Бащата на Елизабет е бил ограничен и деспотичен човек – Бел прев.

[6]    Всъщност професор Бендер, който е изследвал задълбочено записите на К. Раудив има две различни хипотези. Според едната – анимистичната – подсъзнателен разум изпраща електронни импулси и те се регистрират като човешки глас на лентата. Другото му предположение, че гласовете се предават по неизвестен начин от други планети или от интелигентен източник някъде в космоса. – Бел. изд.

[7]                        Вж“Вплитането – най-голямата загадка на физиката” от Амир Аксел; изд. “ЖАР”, 2003

[8]    Ектрасензорна перцепция – Бел. ред.

КАК СЕ СТАВА МЕДИУМ

КАК СЕ СТАВА МЕДИУМ

Глава 19 от книгата НА Линда Уилямсън ОТВЪДНИЯ СВЯТ

Училище за медиуми

Може би сте посещавали спиритична църква или сте присъствали на публична демонстрация на ясновидство и сте се питали как работят медиумите. Как стигат до тях имената и другата информация, която сякаш приемат по въздуха? В следващите две глави ще ви обясня как става това и как се развива такава дарба. Няма магическа формула, която да ви превърне в медиум, ако не притежавате заложби, но има изпитани и проверени методи, чрез които вие може да „събудите” евентуални латентни способности. Ако ги прилагате и се заемете да работите усърдно, отделяйки необходимото време, ще успеете да построите мост към отвъдния свят, който ще ви даде възможност да станете надеждно средство закомуникация с отвъдното.

Още в началото трябва да кажем, че мотивацията е от решаващо значение. Нищо от това няма смисъл, ако използвате своите способности на медиум за слава и богатство или за да впечатлявате хората. Не се изисква нищо друго освен пълно отдаване. Айлин Робъртс, президент на Института на медиумите спиритисти, обяснява медиумизма като божествено призвание: „Медиумите са инструмент в ръцете на Бога. Това е свещена дарба. Много хора смятат, че могат да станат медиуми за една нощ. Те нямат нито желанието да се посветят, нито необходимия опит.”

Ако смятате, че искате да се отдадете на това поприще, и сте убедени, че това е пътят, който желаете да поемете, първото нещо е да разберете дали имате заложби за медиум. Ако сте опитали някои или дори всички упражнения в предишната глава и сте постигнали някакъв успех, то вашите пси-способности функционират. Но дали имате способности за медиум? Както отбелязах по-рано, двете неща се различават значително.

Може би вече сте имали контакти с отвъдния свят, подобни на споменатите дотук — да усещате присъствие, да чувате гласове или просто да усещате нещо, което ви е много трудно да обясните с думи. Независимо от това колко мимолетен е контактът, всички тези признаци сочат, че имате контакт с по-висши измерения и това за начало е достатъчно. Но дори ако нищо от този род не ви се е случвало и въпреки това искате да „се проверите”, последвайте импулса си — говори ви вашият собствен дух.

Като дете не съм имала изключителна дарба. Моята майка имаше пси-способности, макар че не си го признаваше, и аз вероятно съм наследила нещо от нея. От време на време имах предчувствия и сънища, които се сбъдваха. Също така като много деца усещах присъствие на духове и чувах гласове, които говореха в главата ми, но те бяха едва доловими и се преплитаха с фантазиите ми. Когато се увлякох от спиритизма и реших, че искам да стана медиум, това беше всичко, с което разполагах, преди да започна да изграждам моста.

За щастие на мен ми бе даден добър старт. Една жена медиум от църквата, която посещавах, ме взе под крилото си и ме покани да посещавам нейната група за развиване на медиумни способности. Това беше началото на един дълъг процес на обучение, който продължава непрекъснато, защото, колкото повече научаваме за общуването с отвъдното, толкова повече осъзнаваме, че все още само драскаме по повърхността на огромно познание. Сега, когато развивам медиумни способности у други хора, мога да им предам наученото от мен. Не твърдя, че съществуват единствено моите методи. Казвам само, че те действат, и се надявам, че ще помогнат и на вас.

Ако решите да се включите в група, вие може би ще бъдете поканени на интервю, за да преценят способностите ви и да се види дали ще си допадате с другите. Когато аз ръководя тези интервюта, не търся хора, които „не са за тая земя” и летят по облаците. Интересуват ме уравновесени и разумни хора, които имат искрено отношение. От друга страна, вие трябва да бъдете сигурни, че групата е подходяща за вас. Трябва да я ръководи медиум, на когото вярвате и чиято работа уважавате. Няма значение на каква възраст се присъединявате към групата,никога не е твърде късно човек да научи нещо. Ако обаче не можете  да я посещавате редовно, по-добре не се записвайте. Ако здравето ви е нестабилно, също недейте да посещавате такава група. Става въпрос включително и за душевното ви състояние. Ако страдате от депресия или изживявате стрес, почакайте, докато животът ви отново се нормализира. В процеса на развиване на медиумните способности чувствителността ви ще се повишава и това ще се отрази неблагоприятно върху физическото и душевното ви състояние, ако то не е стабилно.

Възможно е да развивате способности на медиум самостоятелно, но е далеч по-добре да сте в група. Има няколко причини за това. Първите етапи на развитие са много объркващи, докато се опитвате да разберете кое е истинската информация от общуване с отвъдното и кое е продукт на вашето подсъзнание. Водещият групата ще ви напътства. От полза ще ви бъдат също подкрепата и съдействието от страна на другите членове на групата. Група от хора излъчва много пси-енергия и това ще стимулира вашите способности да се развият по-бързо.

Човекът, който води групата, би трябвало да ви покаже в какво се състои работата на медиума. Казвам „би трябвало”, тъй като често ми се оплакват, че не ги учат на това — вероятно защото обучаващите медиуми сами не го разбират добре..

— Ние просто си седим и медитираме — оплака ми се един разочарован член на такава група — и чакаме всичко да стане от само себе си като с магическа пръчка. Сигурна съм, че работата не се състои само в това, нали?

Далеч не се състои само в това. Вярно е, че само чрез медитация и опити да достигнете до отвъдния свят могат да се развият способностите ви. Ако обаче разберете механизма на процеса и се научите да тренирате съзнанието си, ще ускорите много развитието на медиумните си способности.

Най-важното е да запомните, че духовният свят е около нас, но вибрира на по-висока честота от физическия. За да се свързваме с него, трябва да повишим вибрациите си, или да издигнем нивото на съзнанието си, така че да сме в хармония с по-висшите измерения. Не става въпрос да „достигаме” същества, витаещи някъде по небето, а да разширим съзнанието си, така че да виждаме и чуваме извън физическите сетива. Целта на тези упражнения е съзнанието ни да започне да приема информация от отвъдното.

Един от начините да разберете този процес е като направите аналогия с моста на дъгата, който споменах в Глава 18. Медиумите изграждат половината от този мост само като повишат вибрациите си и „се настроят” за отвъдния свят. Душите от отвъдното от своя страна трябва да понижат своите вибрации, за да могат „да влязат в обхвата” на възприятията на медиума. Надеждата ни е двете страни да се срещнат някъде по средата и да изградят моста, за да могат да се разменят съобщения.

Съобщенията се приемат телепатично. Душите от отвъдното създават ментална връзка, като „запечатват” мисли, думи или картини в съзнанието на медиума. Ако вече сте правили телепатичното упражнение в Глава 18, разбирате колко е трудно и можете да си обясните защо получаваните чрез медиумите послания често са толкова неясни и незадоволителни. Комуникаторите могат да предадат само толкова, колкото съзнанието на медиума може да приеме. Дори тази ограничена информация често е изкривена или е толкова накъсана, че граничи с безсмислици. С повече упражнения приеманата информация става по-ясна, но не очаквайте, че ще започнете да виждате и чувате духовете така, сякаш са хора от плът и кръв. За да го можете, трябва вие самите да принадлежите на отвъдния свят.

Има три вида приемане: ясновидство, чуване на гласове и усещане на духовете. Ясновидството, което буквално означава „ясно виждане”, е способността да виждаш духовете, макар че думата се използва като най-общ термин за медиумизма и за способността да предричаш бъдещето. Вторият вид приемане е способността да чуваш гласовете на духовете. Те може да се чуват и като от външен източник, но по-често се чуват в главата. От време на време може да чувате музика, камбани или други звукове. Третият вид приемане е способността да усещаш присъствието на духовете, това е най-често срещаната дарба при медиумите, макар че рядко я признават за изключителна способност. Ако усетите нечие присъствие или нещо приятно в атмосферата на стаята или сградата, значи сте усетили присъствие на дух. Медиумите може да притежават една или всички тези способности заедно.


По-късно ще ви дам упражнения за развиване на различните видове приемане на информация, но първо искам да обясня друга важна страна на медиумизма — психичните центрове.

 

1. корен

2. сакрален център

3. слънчев сплит

4. център на далака

5. сърдечен център

6. център на гърлото

7. център на на “челото“

8. „корона“

Психични центрове

Има седем основни центъра. Те се намират в етерното тяло и са разположени по линията на гръбначния стълб. Всеки от тях има различна функция и действа на различно вибрационно ниво, от най-ниски до най-високи вибрации. Заедно те регулират притока на физическа и психична енергия в тялото и създават връзката между материалното тяло и по-високите измерения. Когато човек израства духовно и психичните му възможности се развиват, тези центрове се активизират.

Центровете се наричат чакри — от санскритската дума „колело”, тъй като в аурата се виждат като пулсиращи цветни колела. За по-пълно изследване на този въпрос ще са необходими няколко глави, затова в библиографията съм посочила едно подходящо заглавие. Тук ще говоря зацентровете само доколкото имат отношение към медиумизма.

В основата на гръбначния стълб се намира „коренът” — най долната чакра. Това е центърът, от който черпим физическа енергия, необходима за живот. При изпълнените с жизненост хора този център е напълно отворен и активен. Ако центърът е блокиран или увреден поради нараняване или травма от детството, жизнеността на човека е занижена. Малко по-нагоре се намира сакралният център. Той управлява сексуалността и инстинктите. В някои учения за втора чакра се приема и далакът. Това е филтърът на психичната енергията и има значение заастралните проекции и ПИТ. Ако центърът е прекалено отворен, човек може да има чувството, че „не е съвсем на земята”, или че не е добре заземен във физическото тяло.

Слънчевият сплит е следващият център и се намира точно под гръдния кош. Там се регистрират всички наши емоции и усещания. Ние казваме, че „ни се повдига” или „ни свива корема”, когато сме нервни. Тъй като слънчевият сплит е свързан с храносмилателната система, подобни проблеми могат да доведат до гастритни реакции. Негативни емоции като страх и гняв могат да се заключат в този център и да причинят напрежение и ограничаване на притока на енергия.

Медиумите са особено уязвими и податливи на смущения в слънчевия сплит. Понеже са с изострена чувствителност, те реагират по-силно от другите хора на обиди и атаки. Ако центърът е по-отворен, медиумът непрекъснато ще получава информация от отвъдния свят и от астралния план, което ще доведе до „изсмукване” на жизнеността му — оттук и необходимостта от „затваряне” на центъра след всеки сеанс (упражнението е дадено в края на тази глава).

Сърдечният център, както се досещате, е свързан с физическото ни сърце. Говорим за хора с „широко сърце” или ако са стиснати, че „не им се откъсва от сърцето”. Това е центърът на състраданието и съчувствието. Ако сте отдадени на работата си и имате желание да служите, този център ще се отвори от само себе си. Макар че съчувствието към другите е необходимо, пазете се да не се отвори прекалено много, тъй като ще станете свръхчувствителни към емоциите на другите. Лечителите често имат такъв проблем и могат да „прихващат” физическите състояния на пациентите си.

Когато сърдечният център се активизира, може да освободи много емоции. Ето защо, когато правите първите стъпки за развиване на пси-способностите, често ще се случва да изпадате в странни настроения, включително и в депресия. Затова трябва да бъдете емоционално стабилни, преди да започнете да развивате психичните си дарби.

Центровете на гърлото и челото са най-важните за медиума. Гърлото влиза в употреба при чуването на гласове. Активизира се при художниците, писателите, изобщо при творците. Центърът на челото, известен като третото око, управлява ясновидството. Свързан е с хипофизата и епифизата — тези малки мистериозни жлези, които са загадка за учените.

„Короната” се намира точно над главата. В източната философия наричат чакрата хилядолистния лотос. Ореолът на светците, както ги рисуват по картините, е изображение на този център, който е светъл и бляскав при духовно извисените хора. Той ни свързва с по-висшата ни същност и с по-висшите измерения на духовния свят. Ако имате извисени духовни стремежи, центърът все повече ще се отваря и така ще вървите все по-нагоре към Божията сила.

Свързани, всички центрове образуват централен стълб, по който тече енергия от основата на гръбнака към короната над главата. Тази енергия се нарича „кундалини”. Понякога я оприличават на змия, която лежи увита на кълбо в „корена” — основата на гръбнака. Когато центровете или чакрите се стимулират чрез медитация или развиване на пси-способностите, змията се размотава и се плъзга нагоре по гръбнака, като активизира последователно всеки център и достига до хилядолистния лотос, откъдето, както твърдят, разпръсква благодат и просветление.

Представители на движението Нова ера твърдят, че кундалини е много опасна енергия и е по-добре чобек да не я отприщва. Това не е без основание. Ако кундалини се задейства твърде бързо с помощта на съответните йогистки упражнения за дишане, ще се получи ефект като при пренатоварване на електрическа верига, което води до физически и ментални увреждания. В някаква степен кундалини е активна при всеки човек. Тя е част от системата, чрез която „прана” е разпределена около тялото, и без нея не бихме могли да живеем. Особено активна е при творците, хората с пси-способности и медиумите и фактически формира основата на всички психични явления. Ако медиумните способности се развиват правилно, кундалини започва да се издига естествено, увеличавайки силата на медиума.

Упражнение за размотаване на змията

Следващото упражнение е много подходящо за начало на груповите занимания, тъй като помага за психичното „отваряне” и прави съзнанието способно да приема. То може да се изпълнява заедно от всички под ръководството на водещия.

Затворете очи и поемете дълбоко въздух няколко пъти, като отпускате цялото си тяло. Започнете с пръстите на краката. Напрегнете мускулите си, после ги отпуснете. Насочете вниманието си към глезените и направете същото. Повторете упражнението с всяка част нагоре по тялото си, напрягайте и отпускайте. Обърнете особено внимание на слънчевия сплит и се освободете от всякакви емоции. Завършете с очите и мускулите на лицето.

Сега седнете изправени, като внимавате да не се напрягате повече, и се убедете, че гръбначният ви стълб е изправен. Съсредоточете вниманието си върху основата на гръбначния стълб. Поемете дълбоко въздух и докато вдишвате, си представяйте енергия, която идва от Земята, навлиза през ходилата на краката ви, движи се по продължение на краката ви и стига до основната чакра. Представете си, че чакрата е цвете, което се разтваря, и вижте дали усещате нежна топлина в тази част на тялото.

Сега издишайте и докато вдишвате отново, изтеглете енергията нагоре до слънчевия сплит и почувствайте как листенцата се отварят. При следващото вдишване качете енергията до сърдечния център, и така нататък до гърлото и третото око, като всеки път си представяте как всеки енергиен център се отваря. При последното вдишване изведете енергията най-горе до короната на главата — хилядолистния лотос, после я оставете да се излива като светлинен водопад от всички центрове по цялото тяло, изпълвайки го с жизненост.

Починете малко, след това отново съсредоточете вниманието си върху короната. Взели сте енергия от земята. Сега вече ще изтегляте духовна енергия от по-високите сфери. Представете си златна светлина над главата ви и я оставете да слиза до всяка чакра последователно. Почувствайте как изпълва всяка ваша клетка с любов. Тази светлина ще засили енергията и благосъстоянието ви. Също така ще бъде най-добрата ви защита срещу негативно отношение, било то физическо или психическо. Тя приема форма на щит и ще отблъсква всеки негативизъм, насочен срещу вас.

Почувствайте как двата потока на енергия се съединяват в сърдечния център. Сърцето е точката на равновесието. Ако си представите тялото като кръст, сърцето е пресечната точка на двете прави. Когато този център е напълно активизиран, всичко, което правите, ще бъде мотивирано от любовта.

И така, за да завършим, задръжте вниманието си върху сърцето. Изпратете своите мисли към тези от отвъдния свят, молейки ги да слеят тяхната енергия с вашата и да ви помогнат да се срещнете с тях на моста на дъгата.

Водачи и медиуми

Когато започнете да посещавате групите за развитие на медиумни способности, без съмнение ще ви бъде казано, че имате много и най-различни водачи. Обикновено за водачи се цитират монаси и монахини и те, разбира се, неизбежно са индианци и китайци. Подобни описания предизвикват неудържим смях у скептиците, но аз като медиум също виждам именно такива фигури. Всъщност усещам присъствието на една монахиня, която е много близо до мен и ми помага. Така че вярвам, че има същества в астралния план, които се нагърбват със задачата, макар и неблагодарна, да работят с медиумите по такъв начин. Що се отнася до екзотичните им костюми — може и да са били индианци, китайци или каквито искат, докато са живели на земята. Казва ни се, че много от водачите се подбират от раси, които на земята са притежавали много духовна мъдрост и естествена склонност за свързване с отвъдния свят.

Сигурна съм обаче, че те самите не се нуждаят от подобни земни облекла. Дрехите им са форма, която приемат заради нас. Водачите идват от измерение, където идеята за личността вече не е актуална, но подобно на актьори се обличат в костюми, за да ги разпознаем в определена роля — показват ни се по начин, по който по-лесно ще ги възприемем. Един водач може да е бил и англичанин, но понеже медиумите се обучават да очакват индианци и тем подобни образи, водачите послушно приемат такава форма.

Водачите често казват, че принадлежат към група сродни души – „семейство” души, тясно свързани помежду си, които след много земни животи като отделни личности започват да се сливат в една същност. Тези групи работят на различни духовни полета, за да помагат на човечеството. Водачът е тяхната връзка със земята. Чрез него групата предава своята колективна мъдрост. Медиумът може да принадлежи към такава група и в този случай обичта помежду им е много силна и общуването е по-лесно.

Всеки медиум има група водачи около себе си, които му помагат в работата. От време на време съставът на групата може да се променя. Някои от водачите остават при медиума за кратко време или идват само за определена задача. Други остават до края на земния му живот. Обикновено това са основните му водачи и връзката на медиума с тях е по-специална. Той ги обиква и им се доверява, и макар че не живеят живота му вместо него, нито пък вземат решения по светски проблеми, те винаги присъстват наоколо и оказват подкрепа и ръководство.

Водачите отговарят за развитието на медиума. Те настройват съзнанието и стимулират психичните центрове. Когато медиумът работи, осъществяват връзката с душите от отвъдния свят, които могат да бъдат също толкова объркани, емоционални или невежи по отношение на механизма на общуването с хората на земята и да не могат да се свържат направо.

Водачите вършат и много друга работа зад кулисите. Например, когато човек запише час за сеанс при медиум, те подсигуряват, доколкото е възможно, свързването с душите от отвъдния свят или осигуряват връзката с онези души, с които човек много иска да се свърже. Подготвят психически медиума и ако е необходимо, подготвят атмосферата на мястото, където той ще работи. С други думи, въпреки че сеансът може да ви се струва въпрос на случайност, при която медиумът се свързва с който му попадне от отвъдното, всъщност всеки сеанс е най-внимателно дирижиран.

Упражнение за опознаване на водача

Най-важният контакт, който трябва да осъществите като медиум, е с вашия водач. Щом веднъж опознаете същността, която работи с вас, ще можете да установите партньорство, което ще ви помогне да преодолявате всички трудности, ще улесни контакта ви с другите души от отвъдното и ще направлява живота и работата ви, докато сте на земята. Следващото упражнение ще ви помогне да узнаете кой е вашият водач.

Седнете спокойно, без значение дали сте в група или правите индивидуална медитация, и пожелайте да узнаете кой е водачът, отговарящза развитието ви, после почакайте и вижте какво идва в съзнанието ви. Не очаквайте нищо предварително, не си представяйте как изглежда той и не се разочаровайте, ако не ви се яви двуметров индианец! Възможно е да ви се даде името, да получите ментална картина или просто представа, впечатление за неговата личност.

Както и да дойде, запазете връзката здраво в съзнанието си. Концентрирайте мислите си като лъч светлина, който преминава по моста на дъгата към вашия водач. Слейте съзнанието си с това на водача ви. Почувствайте как се пренасяте над моста, докато се срещнете с него от другата страна, и следете какви мисли и идеи идват в главата ви.

Ако сте с групата, с позволението на ръководителя може да изкажете тези мисли или думи на глас. Това се нарича „вдъхновен говор” и в състояние на транс може да се засили (и двата аспекта са обяснени в Глава 22). Всеки път, когато започвате медитация, сеанс или осъществявате контакт, повикайте водача или водачите си, за да ви помогнат. Те са силата ви и ако работите с любов и искреност, никога няма да ви изоставят.

Когато за първи път присъствате на групови занимания, може да се почувствате малко неловко или объркани, тъй като няма да знаете какво да очаквате или какво се очаква от вас. Особено когато сте поканени за нов член на вече установена група. Най-малкото трябва да знаете достатъчно за медиумизма и да си давате сметка, че няма да видите духове да изскачат отвсякъде наоколо!

Всъщност през първите седмици може изобщо да не виждате или усещате нищо. Не се тревожете. Дайте си време, за да свикнете с работата на групата. Правете упражнението за отваряне на психичните центрове, което дадохме в тази глава, после си стойте тихо и поглъщайте тишината, като оставите съзнанието си спокойно. Дори ако сте имали навика редовно да медитирате вкъщи, пак ви е необходимо известно време, за да започнете да медитирате с групата и да дисциплинирате ума си да не обръща внимание на различни дразнители – кашляне, скърцане на столове – винаги ги има, когато група хора работят заедно.

Ако групата е само от начинаещи, ръководителят може да посвети първите няколко седмици или дори месеци на упражнения за развиване на пси-усещанията, дадени в Глава 19. Това е необходимата първа стъпка. Преди да започнете да развивате способности на медиум, трябва да сте развили психичните си способности. При някои хора те са толкова дълбоко потиснати, че им трябва много дълго бреме, за да ги извадят на повърхността.

Когато медиумните способности се проявят, това рядко става по драматичен начин. Почти винаги започва с усещането на нечие присъствие. В моя случай – а и повечето от медиумите, с които съм разговаряла, са имали подобно изживяване – аз усещах едва доловимо присъствие на комуникатор, колкото да мога да кажа дали е мъж или жена и да уловя най-общите черти на личността. Ако имах късмет, чувах и по някоя дума в главата си. Притеснявах се да споделя те изживявания с групата, за да не се окаже, че греша, но когато в крайна сметка събрах кураж да говоря, се изненадах да открия, че много често другите разпознаваха по описанието ми душите, чието присъствие бях доловила. Това ми даде увереност и колкото увереността ми растеше, толкова „посланията” ставаха по-ясни.

Но как се приема тази информация? Заслужава си да се поговори по този въпрос, тъй като колкото по-добре разбирате какво всъщност става, толкова по-добре ще можете да си сътрудничите с вашите водачи.

Когато усетите комуникатора в близост до себе си, значи той е навлязъл във вашата аура и е хармонизирал вибрациите си с вашите, сякаш в известен смисъл ви е засенчил. Това ви дава възможност да наберете определена основна информация за него. Например, ако комуникаторът е бил едър човек, ще почувствате как се уголемявате физически. Ако е бил военен, ще усещате импулс да стоите мирно с изправени рамене. Възможно е да усетите какво е причинило смъртта му. Ако се е оплаквал от задух, може да ви накара за секунди да почувствате, че се борите заглътка въздух, но то ще е само за секунди, тъй като за тях това е просто спомен, а не нещо, от което страдат в момента.

Причината медиумизмът да започне да се проявява по този начин е свързана с психичните центрове. Процесът на развиването му стимулира енергията кундалини и тя започва да се изкачва по гръбнака от основата нагоре. Когато стигне до слънчевия сплит, този център се активизира. Там се „записват” усещанията, тъй че на този ранен етап само ще „усещате”, като получавате най-обща представа за душата, с която общувате, и ще усетите част от нейната личност и чувства.

Упражнение за развиване на усещането за присъствие на души от отвъдното

Когато почувствате, че комуникаторът ви е около вас, изпратете му добра мисъл вместо да стоите и да чакате той да свърши всичката работа. Говорете му наум, като му потвърждавате какво сте приели от него. Много внимавайте за усещанията, които получавате. Опитайте се да се „настроите” като фина настройка на радио, за да можете да ги разпознаете точно. Говорете му наум и му задавайте въпроси за него самия. Няма значение, ако не ви отговори. Като му говорите по този начин, вие заздравявате връзката помежду ви. Вслушвайте се дали можете да чуете някоя дума и внимавайте да не би на екрана на съзнанието ви да се появи мисловна картина. Макар че на този етап на развитие медиумните способности се проявяват по-скоро под формата на емоции и усет, нито един от пси-центровете не работи изолирано от другите, затова може да приемате едновременно думи и картини.

Разкажете на другите от групата какво приемате, независимо колко глупаво или невероятно може да ви се е сторило. Това е единственият начин да проверите дали сте на прав път. Също така ще помогне и на духовните ви водачи да установят каква част от информацията, която ви предават, стига до вас.

Когато енергията кундалини тръгне нагоре, тя се допира и до другите пси-центрове във възходящ ред. Това обикновено става без да госъзнавате, така че, ако редовно правите упражнението за развиване на змията, ще усетите как лека топлина се разлива нагоре по гръбнака ви. Когато енергията достига до по-високите психични центрове – гърлото и челото, медиумните способности започват да функционират на ниво чуване на гласове и ясновидство (центърът на третото око между веждите) и тези центрове започват да се активизират. Едва тогава ще ви е възможно да използвате тези способности редовно и да ги контролирате, вместо да разчитате да получавате „моментни” видения или да чувате гласове от време на време, които са белези на природни, но неразвити медиумни способности.

Малко медиуми имат еднакво развити способности за виждане и чуване. Почти винаги едното е по-засилено. Кое от тях, зависи от вида на вашето съзнание. Ако визуализирате лесно, ясновидството ви ще се развие съвсем естествено. Ако сте като мен и съзнанието ви борави по-лесно с думи отколкото с картини, ще развиете предимно способност да чувате гласове. И двете дарби могат да се усъвършенстват чрез практика. Разбира се, на онова, което ви се отдава по-трудно, се налага да посветите повече време и упражнения.

Упражнение за развиване на способността да чувате гласове

Добър начин за изпълняване на това упражнение е членовете на групата да седят по двойки и да се опитват един по един да си предават информация.

Седнете срещу партньора си, но не се концентрирайте върху него. Отпуснете се и съсредоточете вниманието си върху центъра на гърлото. Помолете вашите духовни водачи да ви доведат комуникатор, който вашият партньор може да разпознае. Вслушвайте се внимателно за думи или имена, които достигат до вас. Не очаквайте да идват отвън – ще ги чувате в главата си. Повторете на партньора си какво точно сте чули или си мислите, че сте чули. Ако ви се струва безсмислено, не се опитвайте да го тълкувате по някакъв начин; така много послания се изопачават. Това, което няма смисъл за вас, може да означава много за „получателя”. Ако не „хващате” добре думите – понякога те идват много бързо – помолете да ви ги повторят.

Това упражнение изисква много концентрация и може да породи разочарование, ако нищо не се случи, но си заслужава да упорствате. Ако създадете чиста връзка по този начин, получената информация има сила и чистота, отличаващи я от мислите, които поражда подсъзнанието.

Упражнение за  развиване на ясновидство

Ясновидството може да се развива по същия начин.

Седнете отново срещу своя партньор. Този път съсредоточете вниманието си върху центъра на челото. Може и да виждате обективно, тоест с отворени очи, макар че, разбира се, всъщност използвате „вътрешните” си очи.

Помолете отново вашите духовни водачи да ви доведат комуникатор, който вашият партньор да познава. Не гледайте директно в партньора си, а се опитайте да почувствате кой е до или зад него. Не очаквайте да се появи видение! Възможно е да видите мъгляво очертание или да получите представа, която е нещо средно между виждане и усещане. Опишете какво виждате колкото се може по-подробно.

Сега затворете очи и си представете, че в главата си имате телевизионен екран точно между веждите. Можете ли да видите някакви картини на екрана? Възможно е да видите лица, сцени или предмети, или дори цвят. Тези ментални картини обикновено се появяват и изчезват много бързо. Ако е необходимо, помолете да ви ги покажат отново. Също както при упражнението за развиване на способността за чуване, първоначално подсъзнанието ви ще се намесва често, но с времето всичко ще се изчисти и представите от отвъдното ще станат по-ясни.

Как да се затворим

В началото на тази глава ви предложих едно упражнение за отваряне на психичните центрове. Също толкова важно е и да можем да се „затваряме”. Това трябва да става в края на всяко групово занимание и всеки път, когато сте работили с психичните способности. Докато сте отворени, вие използвате своята пси-енергия. Ако не се затворите, както физическата, така и психичната ви енергия ще бъде всмукана. Има много начини за „затваряне”. Според мен следващото упражнение е лесно за изпълнение и ефективно.

Концентрирайте се върху всяка чакра последователно, като започнете от върха на главата, и си представяйте как всяка от тях е цвете. Наблюдавайте как се затварят листенцата на цветето. Обърнете особено внимание на слънчевия сплит, тъй като той е най-уязвим. Когато сте затворили мислено всички чакри, върнете се отново на главата. Представете си, че златна светлина струи над главата ви и я спуснете надолу към краката, така че да ви обгърне като пелерина.

Благодарете на духовните си водачи за това, че са работили с вас, и се помолете за всички нуждаещи се и за цялата планета. Най-накрая се заземете напълно, като хапнете или пийнете нещо.

В следващата глава ще разгледаме други страни на медиумизма и ще видим как можем да се справим с някои най-често възникващи трудности.

Как да стана медиум

КАК ДА СТАНА МЕДИУМ

Глава 18

Начало на докосването до духовния свят

Шестото чувство

Аз нямам пси-способности, но… Колко ли пъти съм чувала това? И после говорещият продължава да разказва някакъв случай, потвърждаващ факта, че той наистина има пси-способности, макар и да се проявяват само в определени моменти. Да имаш пси-способности не е същото като да бъдеш медиум и това не е книга, която ще ви помогне да развиете същинския си пси-потенциал. Все пак, ако искате да развиете качества на медиум и да се научите да медитирате и да успокоявате съзнанието си, трябва да усилите психичните си възприятия, за да се настроите за връзка с отвъдния свят.

В тази глава ще ви предложа няколко упражнения, които може да опитате сами или с няколко приятели съмишленици. Тези упражнения саза развиване на медиумни способности. Но първо искам да ви кажа още няколко неща за това какво означава да притежаваш пси-способности. Откъде идват тези сили и как можем да ги разпознаем у себе си?

Може да мислите, че въобще не притежавате пси-способности, но не бъдете толкова сигурни, фактът, че сте взели в ръце тази книга, говори, че се интересувате от неща, свързани с парапсихологията, и това е начало. Да притежаваш пси-способности, да имаш интуиция или „шесто чувство”, наричайте го както искате, не означава че притежаваш мистична сила, която никой друг от смъртните не притежава. Много хора — бих казала дори преобладаващата част от обществото, в някаква степен притежават пси-способности. Те са част от съществуването на нашата вътрешна същност или душа, а ние всички сме души, облечени в материални тела. За съжаление много хора отричат или не знаят, че душата съществува, затова не чуват, когато тя се опитва им каже нещо.

Признаците за наличие на пси-способности са много незабележими. Подсказват ни се разни неща, но ние не им обръщаме внимание и всичко си е за наша сметка. Например излизате навън при хубаво време без чадър, въпреки че нещо ви подсказва, че ще вали — впоследствие се излива порой и се измокряте до кости. Или давате назаем пари на човек с честно лице, макар че имате усещането, че на него не му е за вярване, и никога повече не виждате нито парите си, нито самия него. „Защо не се вслушах в себе си!” — упреквате се вие.

В такива случаи говори вътрешната ви същност и вие бихте си спестили много неприятности, ако я слушате.

Причината да потискаме шестото си чувство е обществото, в което живеем. Бог в днешно време е науката и тя е формирала мисленето ни така, че да не вярваме в съществуването на нищо извън материята — всичко останало се отхвърля като предразсъдък или халюцинация. Въпреки че съществуването на екстрасензорни сили, като телепатията, ясновидството, преживяванията извьн тялото, е демонстрирано многократно в лабораторни условия, все още учените не приемат на сериозно парапсихологията и всеки учен, който започне да се занимава с изследвания в тази област, търпи подигравки от колегите си и рискува да провали кариерата си.

Това отношение се предава на широката публика и резултатът е, че много хора не си дават труд да признаят, че вярват в свръхестественото, защото някой ще им се подиграе. Всъщност няма нищо свръхестествено в това да притежаваш пси-способности. Изобщоняма нищо „свръхестествено” — това са чисто и просто природни закони, които все още не разбираме напълно. И вероятно са много малко хората, които не са имали пси-преживяване в живота си. Не е задължително това преживяване да е драматично. Може да е много просто, например да мислиш за приятел, когото не си виждал дълго, и той да се обади по телефона още същия ден. „Какво съвпадение!” — казвате си вие. Аз не твърдя, че съвпаденията не съществуват — но обикновено при тях има нещо повече от чиста случайност.

Пси-сънища

Най-често пси-способностите се проявяват в сънищата. Ако си водите дневник на сънищата за определен период от време, ще се изненадате колко много от тях са били пророчески. Това не означава, че всичко се сбъдва до най-малки подробности, но ще разпознаете някои елементи.

Можете и сами да го проверите. Възможно е вече да си водите дневник на сънищата. Ако не сте го направили, то сега е подходящото време да започнете. Сложете до леглото си бележник или касетофон и записвайте старателно всеки ваш сън, доколкото си го спомняте. Проверявайте внимателно записките си, за да откриете евентуални предупреждения. Те могат да бъдат под различна форма. Може да сънувате нещо, което се сбъдва на следващия ден — да срещнете някой или дори да видите рисунка в някоя книга или нещо по телевизията. Често това са съвсем тривиални неща, някое незначително събитие може да бъде раздухано до голяма степен. Веднъж сънувах, че съседната къща гори. На следващия ден се подпали барбекюто на съседите и всичко беше одимено, но нямаше сериозни вреди.

Чувствителността към определена атмосфера е друг признак на пси-нагласа. Може да влезете в една къща и веднага да почувствате дали домът е тъжен или щастлив. Впечатленията, които приемате, може да се излъчват от сегашните обитатели или да са създадени от хора, живели там в миналото. Много хора с пси-чувствителност не обичат тълпите. Енергиите и мислите на всички суетящи се около тях хора ги потискат и безпокоят. Колкото по-чувствителни ставате, толкова по-непоносимо ще е за вас да сте в атмосферата на нервност и дисхармония.

Това дали сте късметлия или нещастен човек също е свързано със степента на вашата сензитивност. Някои хора винаги имат късмета да се намират на подходящото място в подходящото време. Съдбата им се усмихва. Ако възседнат кон, той финишира пръв. При други е точно обратното. Ако решат да участват в конно състезание, техният кон няма да улучи въобще стартовия коридор. Ако падне гръмотевица от ясносинъо небе, то ще бъде върху тяхната къща. Нашата вътрешна същност е по-мъдра от материалния ни ум. Ако се сблъскат интуицията и разумът, бъдете напълно сигурни, че ще се окаже вярна интуицията ви, а не разумът. Ако улавяте знаците на вътрешната си същност и се водите от тях, житейският ви път ще бъде далеч по-лек.

Изпробване на пси-способностите

Един прост начин да проверите вашите пси-способности е като вземете тесте карти. Разпръснете ги върху масата с лицето надолу. Успокойте мислите си колкото е възможно — всяко напрежение или напрягане ще доведе до ментално блокиране. Вземете произволно една карта и се опитайте да познаете коя е.

Не отделяйте твърде дълго време за това. Първото ви хрумване вероятно ще бъде вярното. Ако нищо не ви хрумва, може да стимулирате мисълта си, като си задавате различни въпроси.

„Дали картата е червена или черна? Дали е поп или дама? Дали има много знаци върху нея или е почти неизписана?”

Може да получите ментална картина; или просто да се окаже, че „знаете”. Не правете упражнението много пъти едно след друго. Умът бързо се затормозява и отегчава и се губи концентрацията. Упражнявайте се по няколко минути на ден. Вярвайте, че можете да го направите, и ще успявате — не винаги, но достатъчно често, за да добиете кураж.

Същото упражнение може да се направи и с карти ТАРО. Различните изображения на картите дават възможност на подсъзнанието ви да работи със силни образи. Ще откриете, че по-скоро е възможно да доловите малък детайл от картата отколкото цялото изображение. Тъй като ТАРОТО е пълно със символизъм, възможно е символичното значение на картата да изплува в съзнанието ви. На този етап не бива да се опитвате да тълкувате картите или да предсказвате бъдещето нито на себе си нито на други хора. Тарото изисква дълго и задълбочено изучаване, а също така и силно развито интуитивно умение за интерпретация. Резултатите могат да бъдат подвеждащи или тревожни, ако се случи да извадите карти, които предупреждават за бъдещо нещастие.

Друг метод за упражнение е да се опитате да отгатнете съдържанието на получени от вас писма, без да ги отваряте. Задръжте плика между пръстите, без да стискате, или го притиснете до челото си. Вижте дали можете “да почувствате” за какво се отнася писмото или да добиете впечатление за личността на автора му. Можете да направите същото с подаръците, които сте получили за рождения си ден или за Коледа — задръжте пакета в ръка и се опитайте да отгатнете какво има в него. Ако развиете тези способности, направо ще подлудите всичките си близки и приятели!

Цветовете могат да бъдат много полезно средство за развиване на вашите пси-стнобности. Запомнете, че каквито и впечатления да получавате, те достигат първо до подсъзнанието ви и после се филтрират в съзнанието, защото подсъзнанието е много чувствително към цветовете. Вземете няколко ярко оцветени квадратчета от хартия или от плат и ги сложете в отделни пликове. Разбира се, пликът трябва да е достатъчно плътен, за да не се различава цвета през него. После вземте в ръка един от пликовете и се опитайте да отгатнете какъв цвят има вътре. Ще откриете, че по-лесно отгатвате цветовете, към които имате афинитет.

Опити за телепатия

Ако се съберете малка група приятели, можете да направите няколко опита за телепатия или за четене на мисли. Това ще ви направи по-стабилни и подготвени, когато започнете да развивате способности на медиум. Целият процес на свързване с отвъдното е всъщност телепатия между медиума и душите от отвъдното. Така че тези опити ще ви помогнат да разберете по-добре механизма на телепатията. Също така веднъж за винаги ще се разсеят предположенията, че медиумът получава телепатично информация не от отвъдното, а от съзнанието на участващия в сеанса. Няколко опита ще бъдат напълно достатъчни, за да се убедите, че това всъщност е по-трудно, отколкото да направите контакт с отвъдното.

Без съмнение вие и вашите приятели може да се сетите за много други упражнения, затова аз ще ви предложа само няколко неща за „отприщване“.

Взете листове с цветна хартия и нека един от групата да се концентрира върху цвета и да го изпрати телепатично към останалите. Човекът, който предава цвета, трябва да се опита да го влее в съзнанието на останалите. Мислете за неща, които може да асоциирате с този цвят. Например, ако цветът е син, представете си синьо небе или синьо море и се опитайте да предадете и тази идея.

Дайте на всеки член от групата по един бележник и молив и един след друг нарисувайте картина или геометрична фигура върху бележника, за да я предадете мисловно на другите – те трябва да нарисуват онова, което получават. Рисувайте прости изображения. Другите членове на групата могат да схванат най-общите линии, дори ако не разбират  какво точно представлява нарисувания предмет.

Нека един от групата да си намисли едно име. Да го напише в бележника си и да го повтаря наум. Вижте дали някой е приел името.

Макар че упражненията са елементарни, може да получите интересни резултати. Скоро ще стане очевидно, че някои от вас са по-добри при изпращането на образи, а други — при получаването им. Получаващите може да имат по-голям потенциал за медиуми, тъй като съзнанието им е по-пасивно и склонно да приема.

Такива опити ще ви помогнат също и да разберете някои от трудностите при контактите с отвъдното. Например сигурна съм, че ще откриете, че последното упражнение с познаването на имената е най-трудно. Подсъзнанието работи по-добре с представи отколкото с думи. Предаването на име, особено ако не е разпространено и приемащият не го знае, е много трудно. Ето защо медиумът може да не е в състояние да предаде името на комуникатора от отвъдното, въпреки че може да го опише съвсем точно. Той няма проблем с разпространените собствени имена, но много трудни за приемане са фамилните или чуждестранните имена.

Понякога приемащият може да получи представа не за изпращания му образ, а за нещо,  което се асоциира с него. Например, ако нарисувате триъгълник и приятелят, на когото се опитвате да го предадете, се интересува от Египет, той може да получи впечатление запирамида. И тук откриваме поука по отношение на трудностите, с които се сблъскват медиумите. Дух от отвъдното може да изпрати определена мисъл на медиума, която отприщва някаква силна асоциация в неговото съзнание и изкривява центъра на посланието.

Ще разберете също колко е важно да имате правилна ментална нагласа. Необходимо е да направите съзнанието си пасивно, за да можете да приемате, и едновременно с това да бъдете нащрек и да внимавате. Това е все едно да настройвате радио на вълните на отдалечена чужда станция, при което и най-малкото изместване на стрелката встрани води до изгубване на сигнала. Вие самите сте радиото и ако сте притеснени емоционално или сте твърде напрегнати, уморени или не се чувствате добре, тогава приемането не е „чисто”. Опитвайте се да сте спокойни и да се наслаждавате на това, което правите, без  да се тревожите дали сеансът ще бъде успешен или не.

 

Психометрия

Един от най-добрите начини да развиете пси-способностите си в подготовката ви да станете медиум е да се упражнявате в психометрия. Всеки предмет задържа впечатления от хората, които са го притежавали или са работили с него. Психометрията е изкуство, което „разчита” тези впечатления. Убедете няколко ваши приятели да ви донесат предмети, върху които да се упражнявате. Най-подходящи са бижута или часовници, тъй като металът съхранява по-добре белезите от пластмасата или плата. За предпочитане е нещата да не принадлежат на вашите приятели, ако ги познавате добре, а на друг човек, който те познават, така че да можете да проверите дали сте на прав път.

Вземете предмета в ръка и се съсредоточете върху мислите и представите, които той извиква във вашето съзнание. Опитайте се да си съставите представа за човека, на когото принадлежи. Отново можете да си задавате въпроси. Например, дали притежателят му е мъж или жена? Дали е млад или стар, щастлив или тъжен, слаб или дебел? Не отделяйте дълго време за въпросите, тъй като въображението ви ще започне да се намесва.

В съзнанието ви могат да изникнат само несвързани ментални картини, но все пак опишете всяка от тях, тъй като повечето, ако не всички, ще бъдат свързани с притежателя на предмета. Все едно че „надничате” в съзнанието на човека и приемате впечатления за неща, свързани с него: хора, места, случки.

Интересно е да правите експерименти с много стари предмети, като камъни от исторически места, монети или всякакви предмети от древността, до които можете да се докоснете. В този случай впечатленията, които ще получите, ще бъдат не толкова за хората, а заисторическото време, с което са свързани предметите.

Ако предметът е принадлежал на повече от един човек, то вероятно впечатленията ви ще са объркани. Най-силно ще усетите последния от притежателите или онзи от тях, който е имал най-силно изявена личност. Не обърквайте психометрията с медиумизма. Ако предметът е принадлежал на някого, който е починал, може и да сте в състояние да опишете човека, но не трябва да приемате, че задължително сте влезли в контакт с него: вие просто „разчитате” предмета. Някои медиуми използват психометрията, за да си помогнат при установяването на връзка с души от отвъдното, но това не е добър начин, тъй като може да ви подведе да си мислите, че разговаряте с притежателя, а всъщност впечатленията ви да идват от предметите и от нищо друго.

Как да се научите да виждате аурата

Аурата също играе важна роля при медиумите. Тя може да се обясни като енергийно поле с овална форма, което обгражда човешкото тяло. Състои се от различни слоеве, които съответстват на етерното, астралното и другите невидими тела, от които сме направени.

Съществуването на аурата до някаква степен е потвърдено от науката. През 1908 г. д-р Валтер Килнер изобретил екран, състоящ се от две големи стъкла, между които имало разтвор от въглищен катран и дицианин. През него се виждала аурата на пациентите. След като използвал екрана известно време, той постепенно развил „вътрешното” си зрение и започнат да вижда аурата с просто око.

По-ново откритие е фотографията на Кирлиан. Този метод, разработен преди около 50 години от руснаците Семьон и Валентин Кирлиан, се базира на фотографиране на енергията, излъчвана от живите организми. Дали обаче се заснема аурата или някакъв вид излъчвано електричество, е обект на научни спорове, но резултатите сочат, че съществува някаква друга сила освен физическата.

Етерната и астралната аура

Двамата Кирлиан например открили, че ако фотографират едно листо, което е разрязано на две, липсващата част от листото, т.е. неговата етерна обвивка, също се появява на плаката. Ако снимате ръцете на лечител, докато лекува, потокът енергия, излизащ от пръстите му, е по-силен и по-светъл, отколкото когато не лекува и не е насочил енергията си. При медиумите се наблюдава много интересен ефект. Ако медиумът носи венчална халка, когато се прояви снимката, на пръста се вижда бял „мехур”.

На много пси-събори може да се види уредът на Кирлиан и всеки може да си направи отпечатък на ръцете. На такива места можете да попаднете и на ново интересно изобретение — камери, на които се вижда аурата. Това е нова техника, изобретена в Америка, и вече навлиза и във Великобритания. Виждат се цветовете на аурата, макар че е трудно да се каже доколко са истински. Винаги наоколо има консултанти, за да обясняват какво означава този или онзи цвят.

Независимо дали съществуването на аурата е научно доказано, тя е нещо, за което знаем подсъзнателно. Това се е отразило и в ежедневния език. Казваме, че някой е „позеленял” от завист или „почервенял” от гняв. Ние инстинктивно сме привлечени от хората, с които нашата аура е в хармония, и избягваме тези, с които сме в дисхармония. Чаровниците имат силна аура, която се простира на голямо разстояние около тях, и привлича другите хора, които черпят от тази енергия. Обратно, някои хора са духовни вампири. Ако прекарате дори кратко време в компанията им, се чувствате изтощени, тъй като те са изсмукали жизнеността на вашето етерно поле.

Като се учите да виждате аурата, вие избистряте сензитивността си. Има много начини да се тренира това умение.

Упражнение, което помага да виждате аурата

Седнете в затъмнена стая и се отпуснете. Дръжте ръцете си пред вас, като допирате върховете на пръстите. После бавно отделете пръстите си и се съсредоточете дали виждате потоците енергия, които изтичат от тях.

За следващото упражнение се нуждаете от помощта на приятел. Отново трябва да затъмните стаята, но не много. Нека вашият приятел да седне, а зад него да има тъмен фон. Не го гледайте директно. Плъзнете поглед встрани, без да фокусирате нещо. Има начин за това, макар да е много трудно за обяснение, но когато започнете да го правите както трябва, веднага ще разберете.

Това, което вероятно ще забележите най-напред, е сиво-бяла мъгла, дебела 5-6 см, която обгражда тялото. Това е етерната аура. Ако имате късмет, можете да видите повече — различните цветови ивици. Това е част от аурата, която съответства на астралното тяло.

Тълкуването на цветовете на аурата изисква цяла книга. Ако искате да вникнете още по-дълбоко в тази тема, препоръчвам ви такава книга в библиографията и препоръчаните четива. Ако сте разочаровани от резултатите и очевидната липса на напредък, може да се успокоите това, че много медиуми, включително и аз, изобщо не виждат аури. А все пак ги усещам, което е също толкова надеждно.

Може да откриете, че ви е по-лесно да усещате, отколкото да виждате. За да разберете дали е така, отново бихте могли да използвате помощта на многострадалния си приятел. Този път не е необходимо да затъмнявате стаята. Нека приятелят ви седне на един стол, а вие поставете ръцете си на 30 см над главата му. После бавно доближавайте ръце към главата му. Обикновено когато достигнете на 5-6 см от тялото му, се усеща леко противодействие, сякаш се натъквате на невидима бариера. Това е краят на етерната аура. Ако вашият приятел е добре развит физически или много жизнен, аурата може да се простира на повече от 5-6 см; ако е уморен или потиснат, аурата ще бъде слаба по-трудно откриваема.

Проследете очертанията на аурата около тялото. Чувствате ли промяна в енергийното поле на определени места? Усещате ли някакъв определен цвят? Ако почувствате боцкане по пръстите, това може да ви покаже, че сте потенциален лечител.

Способността да усещате аурата ще ви е от помощ като медиуми, за да можете да се настройвате към хората, които идват при вас на сеанс. Също така тя ще усили усета ви към астралния план. А тогава ще можете да се впуснете в най-важната част от пътуването си — изграждането на собствен мост на дъгата, който да ви свърже с отвъдния свят.

РАЗВИВАНЕ НА МЕДИУМНИ СПОСОБНОСТИ

РАЗВИВАНЕ НА МЕДИУМНИ СПОСОБНОСТИ

 Глава 17 от книгата на Линда Уилямсън ОТВЪДНИЯ СВЯТ

Мостът на дъгата

В предишната част на книгата видяхме как се преплитат двата свята и колко естествен е контактът между нас и хората от отвъдното. Обясних как да започнете да развивате усет за духовното измерение, като изграждате контакта си с вашите любими същества. Сега ще продължим нататък и ще разберем как може да се развие дарбата на медиум. Ще разгледаме всички аспекти на медиумизма, от свързването с астралния план (известно най-общо като ясновидство) до транса и т. нар. ченълинг, когато човек става проводник или канал на висша информационна енергия. Медиумът може да действа на много различни нива и едно от най-важните му умения е да разбира тези нива и да знае точно на кое от тях работи.

– Защо е необходимо човек да бъде медиум? – ме попитаха веднъж в интервю по Радио ББС – Шотландия. – Защо искате да говорите с умрелите?

Трябва да призная, че бях някак си изненадана от този, струва ми се, глупав въпрос. Първият отговор, който ми дойде наум, беше, че те не са умрели, иначе как бих могла да говоря с тях! Второ, скърбящите получават голямо успокоение, като знаят, че любимите им хора все още са с тях.

Но медиумизмът е много повече от това. Като показва, че има друг свят, и като дава познание какво представлява отвъдното измерение, той премахва страха от смъртта. Също така обогатява сегашния ни живот, защото разбираме, че сме много повече от едно физическо тяло, което се разпада. Ние сме безсмъртни същности, в които е заложена Божествената искра, и всеки от нас играе роля в развитието на вселената.

Преди години беше абсолютно необичайно да срещнеш човек, който да признае на всеослушание, че вярва в живота след смъртта. Когато започнах да работя като медиум, трябваше да понасям да ме третират като някакво изкопаемо. През последните години обаче се наблюдава забележителна промяна в нагласата на хората. Макар че естествено срещам много хора, които се колебаят, рядко попадам на някой, който да отхвърли напълно съществуването на живот след смъртта. Повечето са готови поне да се замислят за това. Много от тях, ако ги предразположиш и окуражиш, започват да разказват за своите пси-преживявания. Така че можем да смятаме за изолирано мнението на интервюиращия ме скептик, според когото да говориш с умрелите е нещо странно или налудничаво. Както сочат примерите, дадени дотук, много хора са преживели контакти с отвъдното по един или по друг начин.

Някои от тези хора искат да продължат и да задълбочат контактите си, като развият способности на медиуми, но не знаят как. Смятат, че това е рядка дарба, която се дава само на малък брой привилегировани. За щастие не е така. Медиуми от висока класа, също както и гениите в различни области, са рядкост и по правило талантите им се проявяват още в детска възраст Но повечето хора могат да развият в някаква степен чувствителността си към духовния свят.

Наследени способности

Ако сте роден в семейство на хора с пси-способности, това помага, тъй като те често се унаследяват. Родителите на някои от най-силните медиуми, които познавам, са имали подобни дарби, макар че някои са се опитвали да ги потиснат в юношеска възраст и са се върнали към тях по-късно. Ако човек има родители с такава чувствителност, това помага и по други начини. Много деца естествено общуват с духовния свят. Ако семейството им проявява разбиране, техният усет към духовното се развива, но ако им се забранява да говорят за него, или, още по-лошо, ако им се заповядва да престанат да съчиняват истории, те започват да потискат талантите си. Понякога са ги потиснали толкова силно, че ако пожелаят да ги възстановят като възрастни, им е трудно, тъй като трябва да преодоляват дълбоко заседнали в тях страх и съпротива.

Разговаряла съм с много медиуми и бих казала, че повечето от тях са притежавали такава чувствителност като деца. Рядкост е медиумизмът да се прояви изведнъж у човек, който никога преди не е имал никакви пси-преживявания. Срещала съм медиуми, които ме убеждават, че тяхната дарба е „паднала от небето”, без никакво предупреждение, но на мен ми е трудно да го повярвам.

За да стане човек добър медиум, трябва в някаква степен да е имал вродени способности и инстинктивна връзка, макар и слаба, с духовния свят. В този смисъл медиумите по-скоро се раждат, отколкото създават, макар че дори и най-малките способности могат да бъдат развити.

В много случаи става така, че една криза или травма в живота на човека събужда „заспалите” способности и те се проявяват за първи път. Много медиуми откриват дарбата си, когато загубят свой близък. В желанието си да се докоснат до него те проявяват медиумизма си и след като веднъж са установили такъв контакт, продължават да използват способностите си, за да помагат на другите.

Не е задължително травмата да се дължи на загуба на близък човек. Болест или продължително и силно натоварване или безпокойство могат да имат подобен ефект. Забелязала съм, че това става с много млади медиуми. Те не познават болката от загубата на скъп човек, но са страдали по някакъв начин – при безработица, разрушаване на брак или любовна връзка, т. е. нещо, което е преобърнало живота им и ги е накарало да оценят какво е важно за тях и каква посока да поемат.

На мен ми се струва, че когато сме погълнати от материалното, ние не обръщаме внимание на вътрешния си свят, сякаш изграждаме стена около себе си. Едва когато ни се случи нещо драматично или трагично, стената пада и на повърхността изплува по-нежната, по-чувствителната, интуитивна страна на нашата природа. Тъжната истина е, че най-големите уроци в този живот научаваме чрез страданието. Все пак често е възможно, когато обърнем поглед назад, да разберем, че такива събития са ни помогнали да постигнем пълнота, за каквато не сме и мечтали.

Призванието на медиума

Някои започват да работят като медиуми, без да са го планирали съзнателно. Канят ги да участват в група за развиване на медиумни способности и те приемат, като смятат, че ще им бъде интересно известно време и когато им омръзне, могат да се откажат. Разбира се, има хора, които решават, че това не е за тях, и напускат групата, но други остават и откриват за своя голяма изненада, че са по-надарени, отколкото са предполагали. Човек може да мисли, че сам е избрал да бъде медиум, но всъщност е избраник на духовния свят.

Може да е направил своя избор, преди да се роди. Възможно е неговите пси- или гадателски способности да са развивани в предишен живот. Водачите вероятно са били с него преди раждането и са го наблюдавали през цялото време, изчаквайки подходящ момент, за да го тласнат по този път.

Но независимо как си започнал, щом веднъж си избрал да бъдеш медиум, това е за цял живот. Човек може да иска да се откаже в определен момент, но винаги го връщат обратно в пътя с много любов, но твърдо. По невероятен начин представителите на духовния свят могат да ни върнат в пътя. Много пъти съм се отчайвала и съм заплашвала, че ще захвърля всичко, и точно тогава ще се появи някой, на когото не мога да откажа, да ме моли за сеанс, или пък църковната служба ще мине неочаквано добре. Изведнъж ентусиазмът ми се връща и разбирам, че искам да правя само това.

Защото да си медиум е призвание. Както хората отиват на лекар, когато са болни, така в мигове на нещастие се обръщат към медиуми заутеха. За да ви помогнат пълноценно, много зависи от вас. Разбира се, нито един медиум не може да бъде абсолютно точен, нито всеки сеанс напълно успешен, но от вас зависи да се настроите като фин инструмент, за да се осъществи връзката между двата свята.

 

Медитация

Целта на медитацията

И така, ако искате да станете медиум и смятате, че имате заложби за това, как да подходите? Първо, дори преди да започнете да участвате всеанси за развиване на способностите, трябва да се научите да медитирате.

В наши дни медитацията е много популярна и се използва за различни цели. Някои хора си служат с нея като терапия за освобождаване от стреса и напрежението. Други я виждат като средство за самолечение или начин да постигнеш просветление. Тя е много ценна при всички тези случаи, но за медиумите е от жизненоважно значение.

Първото и най-очевидното е, че трябва до такава степен да постигнете вътрешен мир и да издигнете нивото на съзнание, че да се настроите към по-фините вибрации на духовния свят. Колкото умът ви е по-спокоен и готов да приема, толкова по-точно ще разбирате какво ви се предава. Второ, медитацията ви помага да се докоснете до вътрешната си същност. Ще ви бъде източник на сила и, повярвайте ми, тя ще ви е необходима. Ще би даде както стабилност, така и способността да разграничавате собствените си мисли от информацията, която идва от отвъдното.

И още нещо, медитацията ще ви направи по-мъдри. Във всеки от нас се съдържа безкрайна мъдрост, стига само да можем да достигнем достатъчно навътре в себе си и да намерим нейния източник. Една от задачите ви на медиум е да бъдете и учител. Това означава, че вие не просто предавате посланията от отвъдното, а и учите другите, като им разкривате какво сте и чрез начина, по който живеете живота си.

И накрая най-важното: Медитацията ви свързва с Божествената светлина и духовния свят. Няма значение дали сте спиритуалист или последовател на друга религия или философия, тъй като всички истински религии са основани на любовта и служенето. Ако искате да общувате с духовното измерение, трябва сами да станете духовни. Разбира се, че астралният план се състои от много различни измерения и някои от тях далеч не са толкова развити, но като медиум вашето намерение (надявам се!) е да се свързвате със същества от светлина, за да можете да издигнете себе си до тяхното ниво. Запомнете, че които си приличат, се привличат. Колкото по-високо издигнете мислите си, толкова по-красиви и развити са съществата, които привличате да ви помагат.

Не е задължително медитацията да ви е трудна. Може би не е необходимо да прекарвате часове в размисъл или да връзвате тялото си на фльонга, изпълнявайки най-различни сложни пози. Достатъчни са по няколко минути веднъж или два пъти на ден. Ако постоянствате, щеоткриете, че тези минути стават неизменна част от живота ви. Всъщност след известно време ще започнете да се чудите как сте могли да живеете без медитация.

Духовното същество

По-късно в тази глава ще ви дам упражнение за медитация, което ще ви помогне да станете по-чувствителни към отвъдния свят. Но преди да направя това, искам да посея във вас някои идеи, да ви накарам да се видите като духовно същество, чийто истински дом е отвъд този свят.

Съвсем наскоро присъствах на групова среща на движението Нова ера. Те бяха смесена тълпа от хора от всички възрасти. В хода на разговора ръководителят на групата попита:

– Колко от вас вярват, че имат душа? Всички вдигнаха ръце, някои по-колебливо от други. Една жена от задните редици изкоментира:

– Според мен е обратното. Аз съм душа и имам тяло.

Някои от групата се съгласиха с нея. За други идеята бе нова. Определено това е идея, която преобръща обичайния ни начин на мислене. Ние се идентифицираме с физическото тяло. В края на краищата, то е тази част от нас, която най-добре познаваме. Ние го храним, обличаме, тревожим се, когато е твърде дебело или твърде слабо, но тялото не е истинското ни аз – Душата има значение, не само защото продължава да живее и след смъртта, но и защото тя е, каквото сме: всъщност тук и сега.

Писателят и философ сър Джордж Тривелиан, последовател на движението „Нова ера”, пише в книгата си „Опознаване на Бога”:

Тялото може да се разглежда като чудесно проектиран храм, в който божественото същество може да действа, докато живее в настоящия живот, в тежката и гъста материя. Тялото може, разбира се, да умре и да се разпадне, но това само освобождава духовната същност, за да се върне в духовния свят, от който е дошла.

Така в нашето общество, което се бои от смъртта, можем да разберем, че за тази същност, за това „аз” просто няма смърт. Животът след смъртта е аксиома. Но по-важна е идеята за миналите животи. Вие сте съществували като развита душа, преди да се родите. На планетата Земя можем да гледаме като на терен за тренировка на душите в дългата еволюция от Грехопадението до пътя обратно към Бога.

Този пасаж повдига много интересни въпроси. Първо, какво разбираме под „душа”? Ние използваме думата, за да изразим същността на нещо. Дори казваме, че общителният човек е „душата на компанията”. Може би най-лесният начин е да обясним душата като вътрешна същност. Тя не се създава при раждането. Когато детето се роди, душата му вече е в тялото.

Мненията се разделят по отношение на това, точно в кой момент от зачеването до раждането душата влиза в плода. Може би при всеки човек е различно и зависи от желанието или неохотата на душата да се впусне в нов физически живот.

Дълбоко в душата са скрити спомените от нейните предишни съществувания на земята и от времето между тях, прекарано в отвъдното. Когато сме в съзнателно състояние, ние не си спомняме нищо от това. Древните са вярвали, че когато душите слизат на земята, пият от река Лета, реката на забравата. Тези спомени остават заключени в подсъзнанието. От време на време изплуват на повърхността по време на сънищата ни или при медитация, когато можем да се видим в някой от предишните си животи. Ако ни привлича дадено историческо време или култура, то е защото сме живели тогава или на това място.

Спомените могат да изплуват също така и при регресивна хипноза – връщане в миналите животи чрез въвеждане в дълбок хипнотичен транс. Това може да бъде много ценно терапевтично средство. Сегашната ни личност е сбор от всички наши минали животи и преживявания. Надничайки в тези скрити спомени, можем да разберем себе си по-добре. Някои от нашите страхове и фобии идват от миналото. Например, ако човек има страх от удавяне, вероятно се е давил в предишно прераждане. Ако някой непознат силно ни привлича, причината може да е, че сме го познавали и обичали в миналото. Душата си спомня и го разпознава. Някои от хората, с които живеем сега, нашето семейство, приятели и любими същества, също са познати от миналото.

Малките деца могат спонтанно да си спомнят минали животи. Много често възрастните пропускат тези моменти, като ги смятат зафантазии. Когато детето е погълнато от новия си живот, тези спомени избледняват бързо. Личността на детето се развива под влияние отчасти на наследствеността, отчасти на възпитанието и средата. Но предишните животи на душата формират същността на новата личност.

Но хайде да се върнем назад и да си зададем въпроса откъде въобще идва душата? Според древните духовни учения ние сме създадени от Бога и сме капчици от Океана на Вечността. Бог е вложил във всичко създадено от Него частичка от Себе си. Тази вечна, неизменна част от нас е нашият дух. Наричаме го с много имена: Скъпоценния камък в лотоса, Безценната перла, Божествената искра.

Думите „душа” и „дух” често се смятат за взаимнозаменяеми, но не е така. Душата е медиатор, нещо като външно облекло на духа, също както физическото тяло служи за облекло на душата, докато сме на земята. Отначало душата е обитавала близо до Бога в състояние на невинност. Но за да се развие, е трябвало да се отдели от Него, така както детето се отделя от своите родители, щом порасне. Така нашите души започнали дългото пътешествие на еволюцията, слизайки в продължение на еони постепенно надолу през различните нива на отвъдния свят, докато стигнат до астрала.

Но дори астралът, макар и толкова далеч от мястото на сътворението, не разкрил големи предизвикателства за душата, които да й помогнат да научи всичко необходимо. И така тя приела физическо въплъщение и влязла във физическо тяло. Физически