1. Библия
2. Православен катехизис
3. Нашата вяра, надежда и любов
4. Догматическо богословие
5. Нравствено богословие
6. Литургика
7. Книгите на проф. Димитър Киров
8. Съчинения, есета, писма и книги от св. Климент Александрийски, Ориген, св. Григорий Богослов, св. Григорий Нисийски, Св. Йоан Златоуст, св. Йоан Дамаскин и други
9. Нова и най-нова съвременна православна литература като примерно Николай Бердяев, Владимир Соловьов и по избор от издателствата за православна литература
10. Учебници по религия, уикипедия и православни български сайтове

БИБЛИЯТА на демоните

Книга на Разуелус от йерархията на Лилит чрез пророк Захарий

И ето седна пророка на демоните и писа, а от ръката му писаха не един, но мнозина демони. И този пророк съм аз, Захарий, за мен ще разберете по-късно и славата ми ще бъде голяма измежду вас, мъдрите и просветените. Облаци от благовоние се издигаха от олтара, ритуалите ми вече отдавна ме бяха изтощили и се бях проснал на пода, аз бях навлязъл в транс и видението ме сполетя мигновено като сън в нощта. В стаята си усетих присъствия на няколко човека, духове или някакви други същества, но се усещаха като съвсем истински. Единият дойде пред мене и рече:

– Наричат ме демон Разуелус и смятат, че съм от йерархията на Лилит. Така ме знаят онези измежду призоваващите духове, ангели и демони, които вие познавате от векове като некроманти, а днес като окултисти, магьосници и кабалисти. Тези около мен обаче, в моя свят, не ме наричат така, защото тук нямам такова име, което вие да може да произнесете.

– Тук го наричаме шибана курва – рече друг демон, който се подаде зад гърба му. На вид приличаше на клошар и пияница, но в същото време се виждаше, че е умен шегаджия.

– Мен пък наричат леля Марта, дядо Давид, Дявола, Хитлер, Астарот, Луцифер… а наскоро се представих на един пишман-медиум като Наполеон.

-Разкарай се, проклет идиот – рече му Разуелус, изрева и експлоадира, а ударната вълна изхвърли пияния клошар далеч, далеч. После Разуелус отново се пови над мен и се ухили.

– Та, до къде бях стигнал? Ъъъ… няма значение… Не познавам и никакъв висш демон Лилит. Въображението на некромантите и магьосниците, особено на онези, които пишат книги, винаги е способно на собствено творчество или, още по-лошо, на компилация между полузабравени слухове за Ада и собствените им предположения. В същото време това е вярно, защото аз съм Разуелус от йерархията на Лилит. Вярно е за вас. Вие така или иначе не може да разберете и проумете моето състояние, мен като дух и същност и моя свят. По същият начин, както не бихте могли да разберете живота и съзнанието на мравките… въпреки, че ги виждате всеки ден. Мравките са цивилизация, подобна на човеците, а в някой отношения аз мисля, че са много по-висши от вас. Но вие не ги разбирате! Колко по-трудно би ви било да разберете мен и тези около мен, които не виждате с очите си?! Така че тази или която и да е друга концепция за ад и демони е удобна, така че да може да комуникираме. Разуелус си сложи очила, отвори някаква книга и пред него се появи университетска катедра, така е той гордо застана зад нея и като велик оратор продължи:- Важно е да се схванат някакви основни идеи. Аз съм интелигентно същество, но смятам вашите склонности към милост и състрадание, съжаление, съпричастност и подобен бълвоч… за лигави и смехотворни. Лично аз си падам по грубата власт и контролирането на другите, а не по съжалението им и мечтата за разбирателство. Слабият ми харесва да го мачкам и газя. Това е необходимо и според мен е за негово добро, защото как иначе ще реши да стане силен като мен? Нима не е това един по-добър принцип, на който да бъде изградено развитието? Защо ви е да помагате на слабаците, да изграждате общество, в което силния да се грижи за по-слабите? Да има образование за бедняците и социални помощи?! Защо просто не се оставят със съвсем малки парици в джоба, които да им поднасяме като общество? Така няма да крадат от нас, а за нас ще има повече. Пък ако са решили да стават силни, да станат.Помощта на слабите и образованието за недостойните за него е учение на Христос Иисус, на който вие сте изградили толкова много къщи, в които не живее никой, а се ползват за безсмислени коленичения и смешни театрални ритуали. Христос така иска, да се обичат враговете, да се помага дори на тези, които са недостойни и ни вредят. Той иска да се образоват всички, силните да се грижат за по-слабите и господарите да са роби, а робите да са като работодатели на господарите си. Това според мен е утопия, а и според моите господари си е утопия. В случая казах, че господаря ми е Лилит. Появиха се две полуголи жени, изглеждащи твърде пияни. Те се хвърлиха на раменете на Разуелус и започнаха да го прегръщат и целуват. Една от тях се опитваше да го хапе за врата. Разуелус беше видимо отегчен и с няколко крушета потроши зъбите им и известно време ги рита. Те се превърнаха в някакви диви животни и избягаха. После той изтърси прахта от университетската си роба, която явно сега се появи, прокашля се, готвейки се за нова реч, а после се върна към познатата ми вече катедра, погледна ме изпод очилата, а после продължи: -Принципно често така се случва, когато изговаряш напразно името на Лил… сещаш се. Та така, Лилит така учи, така иска, а и ние, които сме нейния победени врагове, а сега роби, така искаме. Ние учим на противното на Христос Иисус. За това може да се каже, че ние сме някакво конкурентно царство на дявола, а Христос има свое царство. Това пак казвам не е така точно, но няма как да го разберете, за това сравнението си е доста добро. Също така добро е описанието на боговете на връх Олимп или на града Шамбала. Ние обаче с вас сега говорим за демони и ад, а не за гръцките богове или индийските им там разновидности. Всички те не съществуват точно, както са описвани, но пък в същото време съществуват точно, ама точно така. На сън вие може да ги преживеете и видите, а и на живо за кратко. Дълго можете да живеете точно с онези образи и истории, в онези светове, които сте си представяли. Постепенно ще се доближите до реалната ситуация. За това сега така ще говорим.Аз, Разиелус, съм демон и живея в ада. Не съм съгласен с Христос Иисус и не искам да живея според неговите повели и препоръчки, защото смятам за глупаво да обичам враговете си, да помагам на онези, които ме гонят и ми вредят. Не смятам да давам даром на по-слабите от мен, това само би ме ощетило. Нека другите, които са по-добре от мен, те да дават. Не смятам да се грижа за образованието на бедните и слабите и недостойните, нито смятам да споделям своите знания с търсещите знание. Това само ще повиши конкуренцията ми. Не смятам да прощавам и забравям, както иска Христос. Не смятам да се грижа за другите и ако искам да съм им господар, да им служа като роб, ако искам да съм учител, безплатно да споделям с тях всичко, което знам. Не смятам това за правилно и заради това аз съм в ада и съм демон. Аз вярвам, че Христос Иисус е Цар и Син Божий и нямам против да изкупи греховете ми и да ме спаси даром, само защото вярвам, че е Син на Бог и Спасител. Обаче съм в ада, защото това никак не е достатъчно. Така и има при вас много християни, които ние хубаво сме излъгали и които мислят, че понеже са повярвали, че имало човек, наричан Иисус и той е някакъв спасител … и понеже са го били приели за личен спасител, то ще се спасят от ада. Не, няма, щото ако беше така и аз щях да съм се спасил, но не съм се, в ада съм и съм сред братята и сестрите ми демони, а наш баша е дявола, комуто слава да бъде во веки. Той е най-злия и силния и за това е наш господар и бог и създател. Но една е причината, аз Разиелус да съм подчинен на Лилит. Това е, защото докато бях човек, а аз бях човек, да!… докато бях човек аз исках жената на ближния, пожелавах я, не само една, но десетки. И не съм съгласен с това тежко иго, да не пожелавам жените на ближните ми, но напротив, всичките тях ги желая, стига да са хубави. За туй и Лилит е моя господарка. След като умрях и вече не бях човек, дълго се скитах и разни духове ме убеждаваха да отида при тях и да съм последовател на доброто и любовта, на помощта към слабите, на състраданието, на търпението и милосърдието, на прошката и всиякакви подобни. Аз определено не исках и накрая намерих своя господар в лицето на Лилит, която най-накрая ми се появи и ми каза да я следвам, след като толкова дълго съм се противил на досегашните ми учители. Стоях в огромни черни замъци, където горяха огньове. Имаше величествени порти и страховити червени небеса. Чуваше се зловонен стон отвсякъде, а вулкани изригваха в далечиниата. Летяха странни и огромни птици, с които можеше да разговаряме и те ме научиха да летя като тях и това беше приятно, доста приятно. Можех бързо да се пренасям на далечни разстояния и да се шибам с тези птици, които променяха вида си и можеха да се превръщат в различни жени, каквито в тоя свят харесвах, а също и в мъже, които също харесвах. Аз пък можех да се превръщам в жена. Това забавление силно ми харесваше.Ние се борехме за власт над летящите, улавяхме ги и ги оковавахме. Аз всъщност се оказах един от тях. И мен се опитваха да оковат не веднъж. Още първите дни Лилит долетя пред мен като огромна жена с червени драконови очи и най-привличащ вид, с който ме изкуси, и аз се доближих до нея, и тя ме окова. Намота на врата ми каиш, овърза крилата ми и ме върза за огромно, и твърде меко и удобно легло. А после коленичи пред мен, и се наведе, и засмука онова, което висеше между краката ми. А то в миг се вдърви като прът и изпитах блаженство по цялото си тяло, каквото на земята в човешко тяло не бях изпитвал. Това усещане силно ми харесваше и беше твърде приятно, поне три пъти по приятно от земното и можех да го изпитвам много по-дълго. Това толкова ми харесваше, че в един миг бях готов да се отрека от всичко само и само да мога да стоя тук вечно. Лилит се гавреше с мен като строга господарка дни наред и това много ми допадна и така тя подчини душата ми, защото аз се влюбих в нея и във всичките й възгледи и учения. Тя учеше, че силният трябва да обича слабите, но да не им прощава. Трябваше да ги бичуваме, да наказваме слабите и за най-малкото им прегрешение към нас. Трябваше да събираме все повече и повече последователи, които да са влюбени в нас. Ние трябваше да ги обладаваме и изнасилваме и да се гаврим с тях, но така че да се научат и те да го правят и да ги убедим и те да имат роби, които да обичат, но да наказват. Силният трябва да властва над по-слабите! А ако някой ти вреди, двойно да му навредиш, за да го подчиниш и докажеш, че си по-силен. В битките и сраженията, споровете и кавгите, ние ставаме по-годни за злото, което не виждам скоро да погине, така че по-добре да му се покорим, а не както казва Христос Иисус, да изкореним злото от нас, а на чуждото зло да не се противим… защото единствено другия може сам да изкорени злото от себе си, докато ние можем само да му дадем съвет как да го стори, при положение, че ние сме го сторили вече. Много повече ми допада учението и волята на Лилит, майката на разврата и подчиняващата, властваща и садистична любов. Тези, които обичаме, трябва да са винаги на наше разположение, те не трябва да имат свобода, нито да жертваме себе си за тях, нищо свое, или времето си, или да им помагаме. А Христос Иисус иска да помагаме и обичаме без условия, да сме готови да жертваме себе си, своето време, да полагаме усилия за другите и да им помагаме. Не мога това да върша и не съм съгласен с Христос и за това мой учител и господар е Лилит. А иначе вярвам! Вярвам в Христос и нямам против да изкупи греховете ми и да ме спаси от ада, но уви… явно трябва да съм съгласен с учението му и да го спазвам. Но не мога и за това и съм в ада, и ще съм, докато не се науча да го спазвам това негово учение. Пък аз няма да се науча, защото никак не ме кефи да помагам на слабите, да уча незнаещите, да съм състрадателен, да се съобразявам с другите и всичките му там утопични лиготевини. Но Лилит и разврата й ми допада, така че не се оплаквам. … Казах ли ви как ме изнасили като строга господарка? Друго обаче нека ви кажа. Лилит ме праща сега да говоря на хората. И аз ходя и им говоря. Как ли го правя? Лесно! Когато човек заспи, душата му се издига над тялото и често обикаля в разни светове, но после не помни това като се събуди. Когато заспи, аз отивам при тях и ги съблазнявам, искам да се сношавам зверски с тях и да ни е приятно, а после да ги убедя на всяка цена да се доберат до такива сношения и в будния живот… да са садистични и мазохистични, та дори да са готови да вършат престъпления, само и само да си ги осигурят. Например любимият ми номер е да ги убедя, че ако имат много пари, ще имат разврат. А ако искат да имат много пари, трябва да са готови да жертват другите за себе си, да вършат престъпления, да мамят, крадат, да са корумпирани, да мислят по цял ден измами и далавери, само и само да спечелят пари. Целта ми е всичко това да им се услади и да им стане навик. После, докато спят се сношавам с тях и зверски ги обладавам отзад, отпред, всякак. Най-обичам да ги виждам как стават началници на човеците и изпитват удоволствие да се възползват от подчинените си. Например познавам един човек, който по цял ден си мисли как да се сдобие с перверзни и сексапилни служителки. После си мисли как ше им плаща малко, за да мизерстват. А той ще се обрагради с лукс, те ще му завиждат и ще искат неговия лукс. И после като им предложи край на мизерята им и лукс, те ще са готови да му се подчинят, а той да върши разврат с тях. Той цял ден си мечтае как ги изнасилва, а те не казват на никого, защото вече не мизерстват, а живеят в лукс. Той ги бие и подчинява и това му харесва, мечтае си за това и настина го желае. Този е вече мой роб, защото аз съм който се обладавам с него във фантазиите му, а не служителките му. Той така и няма силата да върши това, за което мечтае, но аз се сношавам с него и той зверски се сношава с мен. Аз не съм мъж, не съм и жена, ние можем да се преобразяваме. Чукайте се навред и властвайте върху другите, това е моето послание към вас и то ми допада! Книга на Бонифаций, папа на Рим, сега демон, чрез пророка великия Захарий- Аз, Бонифаций, бях висш измежду човеците и мнозина ми се кланяха. Богатството ми беше неизмеримо, та дори аз нямах представа за всичките владения, които притежавах аз. Пак казвам, аз Бонифаций имах повече власт от всички земни царе и крале, вождове и властелини, от север до юг, от изток до запад… бях Бог, истински Бог в тоя свят, по-велик от самият Христос, на който се правех, че служех. Лошото е, че се оказа, че този скромен лечител Исус наситна беше живял измежду човеците. Аз, великият Бонифаций… а аз все така съм велик, дори сега, тук, в истинския свят и живот… аз не вярвах в Исус, не вярвах, че той беше живял, но го смятах за благочестива приказка на древните. А властта ми се услаждаше и наистина я имах. Пак казвам, лошо стана, че когато земният ми живот свърши и се озовах тук, в истинския свят, оказа се, че Иисус беше жив и настина беше живял, оказа, че наистина има царство и да си призная, обхвана ме голям страх. Добре стана, че страха бързо мениджмънт напусна, защото разбрах, че ада съвсем не е толкова лош. Даже, оказа се, имало вариант да се преродя като човек и да поправя грешките си, но разбира се, няма да го сторя, защото никак не ми харесва реда и законите на Христос Исус и това, което светлите и милите лигльовци тук мениджмънт караха дълго да правя. Кардинално скъсах с тези ангели! Само ако приживе знаех, че ангелите в тоя свят са досущ като добрите и скормни хорица на земята! Само ако знаех, че ангелите се раждат в човешки тела, а демоните правят същото! Но уви! Е, да, сега доста дългове съм натрупал и определено ако пак се родя като човек няма да съм така славен, напротив, ще трябва доста да се озоря и доста грехове да изкупя. Но аз няма да го сторя никога, а вечно ще остана тук и ще воювам, а ние, противниците ще победим. Онова, което в Новият Завет е спестено е, че ние, противниците на Христос Исус имаме шанс за победа. Никак не е сигурен триумва на Божия Град, никак не е сигурно, че Любовта и Милосърдието ще победят и ще ни завоюват. Напротив, мен лично ми се вижда, че ние имаме по-голям шанс. А що се отнася до Бога, Единствения, Твореца на Небето и Земята, той се оказа демократ. Какво ще рече това ли? Ами, това ще рече, че той, Бог, дава свобода на тварите си, на нас, да живеем както искаме, да се групираме в светове и царства, да създаваме закони и творим така, както сметнем за добре. За туй аз вярвам, че бидейки мнозинство, болшинство, повече като брой, в крайна сметка Бог ще разбере, че нашият Ред, нашият Закон, нашите правила са по-добри и ще подчини дори самият Христос Исус на нашата воля. Има много царства, не са само две. Да, Хтисотс Исус има своето Небесно царство на реда и любовта, милосърдието и състраданието, помпщта към слабите и саможертвата, радоста и блаженството. Но и ние имаме своите царства на властта, омразата, царства на силата и подчинението и нашите светове са твърде добри. Не страдам за момента, макар съменнието понякога да разяжда душата ми и отново да мениджмънт побиват ледени тръпки от страх. Защото след като се оказа, че има Царство Небесно на Христос, че има Царства на Дявола и много други сякаш неутрални царства, че има безброй светове със всякакъв тип закони и ред, то може бизнес пък ще се окаже вярно, че някой ден ние ще бъдем унищожени и покорени, че ще се мъчим вечно. Но за сега не виждам това да става и като цяло съм оптимист. Надеждата и упованието ми е, че ние ще надделеем. Пак да кажа, Бог се оказа демократ, свободата ни е безгранична. Аз например в момента се опитвам да създавам царство, изградено върху властта и подчинението, съревнованието и надпреварата. Тук находчивите и хитрите са лидери, господари, чрез хитростта и остоумието се печели в битка, така се добиват роби, така се добива власт, така се изкачваш в йерархията. Чух тропот на много коне и една огромна карета се появи от някъде и спря пред папата. От нея слезе млад мъж с интелигентен вид, облекло като от средните векове, дълга шпага и огромна шапка, която ми беше малко смешна, както и той като цяло. Поклони се и рече: – О, велики Бонифаций, нима не виждаш своята заблуда? Не е ли явна твоята мерзост пред душата ти, малко ли време мина, в което тънеше в заблуда?! Не е ли явно, че живееш в една илюзия, която сам създаваш? Не виждаш ли, че твоите слуги тук са чсти от собствената ти енергия, а ти реално си сам. Твоя свят е творение на собствената ти душа, а ти не си ли изолиран от всички ни тук, в това царство на твоите фантазии и бляно? Бонифаций го гледаше с усмивка. След малко поклати глава и рече, поглеждайки към мен:-Такива като тоя идват често при мен и се опитват да внесат съмнение в душата ми. В началото бяха само такива, опитваха се да породят в мене угризения на съвестта. Неговата цел е да се разкая. Оказа се, че тук, в отвъдния свят, все пак има покания и промяна и аз мога да се разкайвам за греховете си и страстите на душата си. Бих могъл да им се одчиня, да се уча от тоя и такива като него, а накрая да се преродя отново като човек, за да премина през ново изпитание на душата ми. Да се види дали отново ще се поддам на изкушението или този пък душата ми няма да се среми към власт, а ще използва силата си за полза на другите. Нали така, смешнико?! Приличаш ми на жалък шут, каквито ме забавляваха приживе.Младежа, който беше слязъл от каретата… а каретата сега не виждах, сякаш беше изчезнала, но виждах някакви водопади и красива природа в далечината, сякаш каретата беше отишла при водападите и чудната природа… та този младеж се поклони отново на папата и рече:- Точно така, драги ми господарю. Нима не осъзнавате вече, че това е истината, че трябва да се върнете при своите сродни братя тук и да се учите заедно с тях. Защо стоите толкова дълго в тази ваша илюзия, която сам създавате?Бонифаций се размя. Погледна ме и рече:-Само, че не е прав. Аз не съм сам в това царство. Ела, ела с мен и виж че не съм сам. – После сякаш той мениджмънт пренесе в една гориста местност, където сякаш имаше пейки и беше нещо като място за чакане на пътници, които идват отдалеч. – Тук идват често душите на човеците, които също като мен, не желаят да слушат брътвежите на този младеж и подобни като него. Аз се запознавам с тях. Те не са част от моята енергия и са живи, колкото и аз. Младежа сякаш затанцува, смееше се и рече: И нима те са Ваши роб, сир?!Бонифаций почервеня и сякаш младежа го изложи пред мене и аз получих мигновена картинна сцена в ума ми, спомен, пратен от младежа: Бонифаций се караше и спореше с новодошлите, които го приемаха като натрапник. Някой упорито твърдяха, че явно не са спали добре, че са живи и здрави и по всичко личеше, не съзнаваха, че са умряли и че вече не са на земята, а душата им е в ада. Бонифаций се опитваше да им обясни, че всички тук вече са мъртви, че тук е истинския свят, а земята е временно изпитание. Но повечето не му вярваха. А пък някой, зънаваха, че са мъртви, но се опитваха да намерят някакви стари приятели, роднини или врагове и да си отмъстят. – Да, виждам, че искаш съвсем да объркаш пророда Захарий – рече Бонифаций на младежа. После ме погледна и рече:– Е, да, ние, образованите за ада и рая, за света на духовете, поне бързо разбираме, че сме мърви и че тук е истинския свят, а там на земята е било временно изпитание. Тези идиоти никак не съумяват да го сторят. Понякога много дълго време. Писнало ми е от тях и вече не им обръщам внимание. Те обикновено въобще и не ме виждат.

Представете си , че наистина съществуват гениални готвачи, които измислят невероятни рецепти, за пица, за еди какво си, нови десерти… те се познават… и са нещо като тайно общество, щото възлагат на други да популяризират рецептите им, тъй като всеки известен човек знае, че е голям проблем да си известен, спират те, досаждат и т.н. а и е опасно… Та, тайни такива общества има май за всичко, във всички професии, във всеки бизнес, във всяка нисша, има ги естествено и в политиката, както и в религията… Та, тези тайни общества са естествено явление… и не всяко тайно общество е лошо, даже не е тайно, то е тайно, просто щото малко хора го знаят, а то не цели да е известно… известността е излишно бреме… Та, трябва да внимаваме, като заклеймяваме тайните общества, да не вземем да изпуснем нещо наистина добро, полезно и ценно… А такива има, впрочем има ги навсякъде… обясних че са естествени явления във всяка сфера на живота… и не е необходимо да са милионери и да управляват света така, както си мислите…Света може да се управлява и от някое село в Албания, тамън от 3ма души, достатъчно са… те могат да внушат на ПУТИН и БАЙДЪН да направят всичко, от това да се обесят, до това да раздадат парите на бедните… Такива хора има, а и това не им е трудно…

Човешкият живот е всъщност една доста бозава и тъпа, скучна 3D виртуална реалност, затвор за нашите безсмъртни души. И то доста брутален и хитър затвор, защото душата ни и нейната памет и знания са скрити и изтрити. Всичко това прави човеците изключително брутално наказани. А този свят излиза просто един ад. И колкото и да се напъваме някои хора, пак си оставаме в затвора и така и нямаме истински и пълен достъп до истината за душата и безсмъртието ни. От това по – брутален затвор и ад, здраве му кажи. Не просто да си изолиран и лишен от свобода, а дори и да не помниш какво е извън затвора. Гениално и брутално наказание. И в крайна сметка просто си чакаш с любопитство смъртта и да видиш добре ли си се справил или пак ще ти трият паметта и пак в нова килия, нов затвор и ново човешко тяло. Знам, че някои от затворниците лъжат, че се идвало доброволно тук. Доброволно или не , сега не помниш, сега си затворник. Друг път е доброволно. Може би избора е между затвора на прераждането и смъртта, това ако е доброволно. И хич не му се вижда края на тоя затвор, защото със сляпа вяра в някакви твърдения, всъщност разликата между онея, които и вяра в душата нямат, то е почти никаква. Вяра неверие, все тая. Не си ли спомняш, не знаеш ли, кел файда в какви глупости вярваш…А кой знае, един на колко, почти всички нищо не знаят…

богивдъхновена книга, която следва да влезе в Библията и Корана като последна и обяснителна предходните…

възможно заглавие: ПОСЛАНИЕ КЪМ ХОРАТА ОТ 21 век

С благословията на пророците, на ап. Павел, всички други апостоли, светци и ангели, в тази боговдъхновена книга ще научите правилното разбиране на Божията воля и тълкуването на свещените писания от предните векове. Поради нуждата от съвременен основен, кратък и ясен текст, Бог чрез ангелите Му реши да ви даде този текст, за да разсее объркването на мнозина и да забрани последващ разпад и разделение между вярващите. Много търговци се появиха и тотално заблудиха мнозина, като вършеха гнусната си търговия, използвайки свещените книги от ранните пророци. Заради това пишат се тези слова, които следва да сложат край на явленията и заблудите на Сатаната и неговите ангели. Чеда Божий, всяко писано слово, което ви учи на доброта и любов, което ви кара да се обичате и да си помагате, е Боговдъхновено и полезно за поука и изобличение на злото. В тоя смисъл , Бог ви заповядва за 21 век да нямате друга религия и друг Бог освен Доброто, Любовта, Състраданието, Справедливостта, основно това да си помагате с думи и дела, да сте като членове на едно семейство, а ваш баща да е Бога, а ваша майка планетата земя. Новият завет беше събран измежду някои книги, а други не влязоха в Новия Завет, това беше дело на Сатаната. Всяка книга, дори поезията, която ви вдъхновява да вършите добро, да се променяте към добро, всяка такава книга е вдъхновена от Бога.В Старият Завет също не влязоха много достойни книги. В Корана също.Все пак, братя и сестри, пазете и четете книгите на Библията и Корана, уважавайте ги и ползвайте основно Новият завет като учебник за бързо обучение , основна книга за бързо запознаване с Бога и Истината. Освен Библията, четете свещените книги на източните мъдреци и философи, книгите на будистите, индуистите, на мнозина йоги, на философите от Гърция, на мъдреците от Тибет, Египет, Африка, Америка. Братя и сестри, много учени мъже писаха книги, които обясняваха и се позоваваха на Библията, на будисткото учение, на Корана. Всички тези книги на религиите, които ви вдъхновяват да сте добри и състрадателни са еднакво свещени и еднакво достойни за послушание към тях. Но, братя и сестри, учете се и помежду си, слушайте думите на живи хора около вас, които десетки години са отдали на служба на Бога или на търсене на общуване с Бога, които са чели много повече от вас. Помагайте си и се учете едни други, а който знае и е чел много да учи онези, които са чели малко. Братя и сестри, слушайте добрите хора, които и днес вършат чудеса и изцеляват болни, които имат дарби да познаят мислите ви и разни неща за вас, чели са свещени книги и имат стремеж към доброто и това да ви помогнат, а не правят чудеса и фокуси за пари и трупане на богатство. С това не забраняваме да дадете пари на чудотворец или проповедник, но пазете се от лъжци и мошеници, от търговците със свещеното. Няколко пъти в това послание до вас, братя и сестри, беше споменато от Божия вдъхновител, че добротата, състраданието е Пътя. Тук ще напомня, че най – голямата заповед, според нашия учител и спасител Иисус Христос беше да обичате Бога и ближните си. Нека ви се обясни това като за 21 век, а и за следващите векове. Бог никой никога не е познал напълно и изцяло и не е по силите на човешкия ум да разбере Бога, но можем само да следваме Неговата воля. Божията воля винаги цели доброто и обединението на спорещите и воюващите. Божията воля цели доброто за всички нас Неговите чеда. Бог може да вярвате, че е вашият истински Аз, може и като будистите да си представяте нещата, може и като християните, като мюсюлманите или като учените измежду шаманите, поетите, йогите и философите. Бог не е сърдит фанатик и няма да се разсърди на чедата си, когато те нямат добро познание и не си представят добре Абсолютната Истина, началото и края на живота, до колкото такъв съществува привидно. Бог е мистерия, Бог е непознаваем напълно, неясни са всички пътища Божий, с които Бог действа и се намесва в нашия живот. Бог е преди всичко доброта и любов, справедливост, мъдрост. Истината е вечна, няма начало, няма да има край, но винаги съществува една истина сред много лъжи. Много спорят за това каква е душата на човеците и на животните, кога е началото на живота й, забравят ли хората минали свои прераждания като хора или имат само един човешки живот. Тези спорове Бог презира и се гнуси от тях, защото не водят до състрадание и обединение, а до разделение и объркване. Бог ви дава свобода да вярвате и да търсите истините за света, за своето тяло и своята душа по всеки добър и състрдателен начин. Спорете, дискутирайте, търсете истините, но без да се разделяте и да създавате излишен брой религии, школи и традиции. Единствената истина е добротата, обединението и това да си помагате помежду си. Бог иска да общува с вас и вие да общувате с Бога. Стремете се като Тома Неверни да пипнете и видите, да знаете. Бог няма нищо против да общувате с хората и животните, които тела са погребани или изгорени, а душата им е в отвъдния свят. Бог е съгласен да се учите и да сте любопитни за истините, да търсите общуване и любов, познание и мъдрост от тоя свят, от живите хора, а и от другия свят, от починалите хора, ангели и всякакъв разум отвъд видимото. За всичко съдете според делата на проповедника и учителя и по плодовете или резултатите от ученията му и създадените от него организации и традиции. Преди всичко търсете сами да общувате с Бога, с ангелите и добрите ви братя и сестри в тоя и другите светове и най – вече мъдрост, добродетели и сили за вършене на добри дела. Разделихте се на много религии и църкви, това е гнусно пред Божието лице. Стремете се към диалог, обединение и яснота, не объркавайте малките и необразованите в Божийте и свещени истини. Бог чрез пророците и духовните учители ви даде много и различни слова, но основните истини са простички, които са ясни и на децата. Сложната и неясна проповед е или от дяволите, или е за по – добре образовани от вас, вие четете онова, което ви е ясно, което ви вдъхновява за добри дела и промяна от зло към добро. Бог не желае войните и споровете между децата си, които водят до край на дружбата и общуването ви. Проклет да е всеки, който учи, че Бог допуска и одобрява война и всякакво насилие между вас. Бог е като баща на деца, като майка с рожби, като най – стар брат, който се грижи за малките си братя и сестри, защото семейството му е толкова богато, че има предостатъчно пари и имоти за всички в семейството. Бог прилича на любовта между влюбен младеж и девойка, Бог няма свое тяло, но живее в сърцата и душите на влюбените като иска да ги накара да родят рожби, чрез които да изпита и преживее още любов и щастие, още игри и приключения. Бог е дух, дух на живота и радостта, на доброто и тоя дух е във всяко тяло, защото няма тяло, което да няма дух. Братя и сестри, всички животни имат дух и живеят като вас и в отвъдния свят. Но не е по силите ви да наложите справедливост между животните. Яжте месо, до колкото това правеха и такива като Иисус Христос и учениците Му, но когато това е необходимо за здравето на вашето тяло. Бог забранява безразборните убийства и тормоз на животните, а одобрява това само при сериозна нужда. Наблегнете на усилията да намалите тормоза към животните и убийствата с цел хранене до възможния минимум. Но Бог не забранява напълно яденето на месо и отглеждането на животни за храна, но правете всичко това с любов и състрадание към животните, дори това да направи храната от животни по – скъпа. Бог благославя науката, която би изобретила месо от изкуствени източници. Бог благославя добрите и полезни лекарства и всяка медицина, която носи повече полза и помага повече, отколкото вреди. Пазете се от мошеници, които търгуват с лекарства и от лекарства и доктори, които не целят здравето на голяма група хора, а печалбата. Пазете се от отрови и зли хора, които нямат съвест и биха избили хиляди и милиони хора с отрови. Ако ви е страх, че вашата дейност ще доведе до смърт за планетата или вреден климат, бъдете смели, съхранявайте своя дом, тая планета, но приемете, че някой ден може би тоя свят и тая планета вече няма да са годни за живот и всички вие ще умрете. Всичко си има начало и край, не бойте се, защото отвъдния живот е заслужена почивка за вас. И много други неща ще ви каже пишещия тези думи, защото от дете искаше да е пророк на Бога, а Бога се радва да ви говори през всеки добър и искрен човек, който иска да е пророк. Но как да различите кой повече да четете и кой по – малко измежду многото учители? Това ви е обяснено вече, по делата им ще ги познаете. По чудесата им ще станете любопитни за книгите и делата им. Четете и изпълнявайте Волята на Бога и сами търсете общуване с Бога, ангелите Му и всеки добър човек или дух, който ви учи как да се спасите от злото, страданието и смъртта, но да живеете вечно, да сте радостни, добри и полезни един за друг.

Знаете ли кой е виновен за тези почивни дни? Тези дни милиони хора са свободни, а не роби, имат почивни дни. Знаете ли кой ви даде тези няколко дни освобождение, свобода, спасение от затвора на работните ви места или задължения? Знаете ли кой ви даде почивката? Знаете ли кой е виновен за това, че ще се видите с най-близките си роднини? Вероятно някой ще каже, че е император Константин, защото Иисус Христос е мит и не е съществувал, ще каже, че по същество между Дядо Мраз и Иисус Христос голяма разлика няма. Друг може да каже , че виновен е цар Борис, защото е наложил насила християнството на прадядо ни, пра-пра-пра-пра-пра (на еди коя си степен) дядо ни. Иисус Христос е историческа личност като Баба Ванга според науката История. Според мен Иисус Христос е историческа личност и според науката Психология на тълпите, социална психология, народопсихологията и според науката Логика. Ако прочетете някое от евангелията, опознаете значението на някои термини и понятия там, ако се запознаете с днешното съсътояние на религиите, то ще установите , че реакцията на слушателите на Иисус и на хората с власт в храмовете по Негово време е абсолютно реалистична. Поведението на героите и персонажите в тези наистина литературни съчения в Новия Завет е толкова реалистично, че според мене не е възможно да се измислят така реалистично от писатели, които си измислят детски приказки. Значи се оказва, че тези дни вие получавате почивни дни по вина на Иисус Христос. Факт е, че Иисус Христос ви спаси тези дни от работа, даде ви кратка почивка. Факт е, че се сбъдна вече едно от предсказанията, които преди 2 000 години е било абсурдно и невъзможно. В новия завет пише, че всички народи ще чуят историята за Иисус Христос. Това е било до скоро абсолютно невъзможно. Днес, заради интернет, телевизията и радиото, а и факта, че няма нецивилизовани индиански и африкански племена, направи така, че всички наистина чуха или четоха проповедите на Иисус и историята за живота на Иисус. Иисус Христос е бил могъщ човек, който е имал огромна власт върху слушателите си, а според юдеите и еврейте е бил и магьосник, сатанист и невероятен факир, сключил пакт със Сатаната. Според християните пък е чудотворец и син на юдейския и еврейски бог, обещания месия от техните пророци. Според ислямистите Иисус е могъщ пророк, чудотворец. Според философите спиритуалисти Иисус е бил могъщ оратор, велик хипнотизатор, посветен учител на човечеството от висша йерархия, а според някои мъдрец и чудотворец, маг, уважаван и почитан от маговете и астролозите от Изтока още дните, когато бил бебе. Дали Иисус Христос е бил магьосник и сатанист, правещ чудни явления с помощта на паднали архангели, както пише в новия завет, богохулник и нагъл провокатор, както от древни време е обвиняван от равинската литература?Дали Иисус Христос е Бог Син, един от Светата Троица, както учи Църквата? Дали Иисус Христос е любопитна мистерия, с Която мистерия и Нейните съвети към нас, търсачите на Истината и Мъдростта, на Бога се съобразяваме?Дали Иисус Христос е просто пророк?Дали пък все пак Иисус Христос не е детска приказка като дядо Мраз и дядо Коледа?Това всеки може да реши, да заложи на сляпо на една от теориите или да се опита да разбере от собствен опит като апостол Тома Неверни. Ако някои от теориите са прави, то както днес вие получавате почивни дни и спасение от работните ви места и задължения, така вярващите в Иисус ще получат почивни дни в рая, докато невярващите няма да имат почивни дни. Според самият текст на новия завет пък излиза, че тези, които вършат благотворителност, добри дела и дори вътрешно не желаят злото на враговете си, мирни са и не водят и не участват във войни, обръщат и другата си буза на враговете и конкурентите си и т.н. ще отидат в рая, ще получат някакво огромно вечно блаженство, а другите (егоистите и борците за интереси в този свят) ще отидат в ада, в някакво вечно мъчение. Според друга теория Иисус Христос ви е казал как да сте наистина добри, а не лицемерно добри, как да си починете няколко години в рая в отвъдния свят, преди да продължите работата си в тоя свят в следващо ваше прераждане, щото пък може да отидете и в ада в отвъдния свят преди да продължите работата си или обучението си в някое следващо прераждане. Теории и предположения има много, но според мен те не струват пет пари и от тях полза няма. Само личния и собствен опит на душата и в този свят са реални и водят до реални резултати. Иисус със сигурност е някакъв интересен пример. За някои може да е учител по магия и чудотворство. За други спасител на душата им. За трети гениален оратор и хипнотизатор на тълпата. Според текста в Новият завет Иисус е бил и невероятен медиум, викач на духове на живи и умрели, на хора, ангели и бесове. Също Неговото обкръжение и роднините Му, според новия завет, са били талантливи сънувачи и получавали на сън и в будно съсътояние ценни указания, общували с ангели, архангели и с Бога. Мистерията на Иисус ни дава надежда, че всеки може да стане такъв чудотворец и магьосник, според новия завет Иисус казва ,,всичко това, което аз правя като чудеса, изцеления и видения ще го правите и вие, стига да имате съвсем малко вяра,,. Практиката показва, че не е никак лесно в днешно време да правиш такива чудеса, каквито правил Иисус, а такива чудотворци като Иисус няма, макар да има доста хора, за които се твърди, че имат епизодични, редки, от дъжд на вятър такива преживявания. Няма обаче нито един, който да върши такива явления с власт и по всяко време, когато си реши. Имаме обаче очевидни случаи на необясними и паранормални явления, като някои са даже от съвсем скоро и от съвсем наблизо. Баба Ванга, за която всички сте чували, е доказан феномен и тя е била изключително верна на Иисус Христос и на някои от Неговите ученици и светци, при това във време на преследване на християнството. Баба Ванга е много сериозно доказателство в полза на спритуалните и църковни учения за Иисус Христос като реален чудотворец, а не измислен и приказен като Дядо Коледа и Снежанка. Църквата си има свои примери и доказателства, различни от Баба Ванга, тя е измислили и излъгала за хиляди чудотворци. Някои от паранормалните явления, доказващи , че наистина има живот след смъртта обаче се случват и на хора, свързани по някакъв начин и с църкви. Жестоката истина като цяло обаче е, че Иисус Христос брутално критикуваше църквите по Негово време. И очевадно днес религиите и църквите са абсолютно същите като по времето на Иисус Христос, а и няколко века след това. Църквата не е нищо ново под слънцето. Очевидно е, че ако Иисус Христос се беше родил днес, а не преди 2 000 години, Той със сигурност щеше да се бори срещу църквите и религиите и със сигурност отново щеше да бъде убит от тях. Това си е вечно обвинение. Религиите обвиняват истински феномени като Баба Ванга, че са сатанинсни. А истинските феномени и истинските търсачи на Истината обвиняват църквите и религиите, че са сатанински. Това всъщност е посочено и в Библията. Пише, че мъдростта на човеците е глупост от гледната топка на Бога. А Мъдростта на Бога е глупост от гледната точка на човеците.Това, което аз ви препоръчвам, е да сте като Тома Неверни, да искате от Бога и Мистериите да пипнете, видите, многократно да станете свидетели на чудеса, а после да започнете сами да ги вършите с власт. Пътят на Тома Неверни смятам за най – адекватен за днешната човешка цивилизация с нейната емпирична наука. Тома Неверни обаче не се е интересувал от футбол и чалга, нито от бизнес с продажба на риба, нито от геополитика и инфлацията на пазара. Тома Неверни първо е бил един от слушателите на Иисус, от Неговата туристическа група, Иисус им е бил гид, същият като тези днес в центъра на София. Един гид седи и говори на около 20-30-40 чужденци кое какво е. Този туристически водач е бил Иисус някога, а Тома Неверни е бил един от платилите си да следват и слушат туристическия гид Иисус Христос. Накрая, след убийството и погребението на Иисус, Тома Неверни е имал възможност да се срещне с Иисус Христос отново, да пипне Неговото тяло и да види, че е отново жив, че след смъртта има живот, че след гроба има живот, че наистина живота е вечен и има вечна справедливост за всички ни, за всичките ни дела, за всичките ни думи, за нашите мисли и цялостното ни поведение.

дръж се с другите така, както искаш те да се държат с теб… не постъпвай с другите така, както не би искал някой да постъпва с теб Учения за вътрешното развитие, за духовния живот, за духовния свят и Бога

есета

Ние живеем сега във вечният Ад и как да отидем в Рая

За пряката, нo стръмна пътека към спасението от страданията ни и освобождението на душата ни чрез саможертвена любов

Защо живеем в тоя свят?

Какво е духовен живот и духовно развитие?

За смисъла на духовния живот

За смисъла от духовни организации/фондации/приятелски кръгове

Как и кога се освобождаваме от страданията?

За опасностите на религиите, сектите, езотеричните школи и авторитарните религиозни гурута

За сляпата вяра

за екстаза на пророците и за свещените текстове, вдъхновени от Единственият Бог

Boyko Kostadinov

част от използваната ЛИТЕРАТУРА за есетата:

ПРАВОСЛАВЕН КАТЕХИЗИС НА БПЦ (редакция на проф. Тотю Коев), сканирана книга – скан 1 скан 2 скан 3

Катехизис на Католическата Християнска Църква

Новият Завет – Библия

Ориген – За Началата

д-р Майкъл Нютон – Пътят на душите

Линда Уилямсън – Отвъдният свят

Разговори с небесата – Джеймс Ван Прааг

Докосване до небесата – Джеймс Ван Прааг

Автобиография на един йога – Прамаханса Йогананда

Дхамапада – Словата на Буда

Платон – Държавата

Ние живеем сега във вечният Ад и как да отидем в Рая

Погрешно разбиране на много религиозни хора е че нашият човешки живот в този свят е някакво междинно положение между Ада и Рая. Мнозина вярват че животът им започва с това човешко тяло и ще е единствен, след което следва смъртта, а после или вечен живот в рая или вечни мъчения в ада. Това разбиране отрича наличието на справедливост в живота и обрисува вечният живот на душата като един пълен абсурд – живееш няколко десетки години и после цяла вечност си наказан или награден за поведение в продължение на няколко години. Абсурдно е.
Във всеки от нас е вложено правилното, детско разбиране за Ада и Рая. Адът е състоянието и вселената, планетите и световете, където живеят лошите души, а рая – където живеят добрите. Просто, детски, но вярно.
Ние сега живеем в една планета, която се върти около слънцето. Тази наша планета, тази слънчева система и видимата от нас вселена е тъмното място на Ада. В Ада горят много огньове (слънца, звезди), около които се въртят в кръг много планети, в които има много и различни същества и всичките те водят живот, в който има много страдания, мъки, трудности и злини. Нашата тъмна вселена е Ада, нашата планета се намира в Ада, ние сме в Ада.
Човешките ни тела обаче са временни и нашето наказание в тези човешки тела е временно. Ние сме души, ние сме ангели, които са забравили това. Като се събудим сутрин бързо забравяме сънищата си, ако въобще си ги спомняме. По същият начин като сме били въплътени в тези човешки тела сме забравили че сме души, че сме нещо като ангели.
Душите в духовният свят могат да живеят егоистично, вредно за околните, да извършват различни погрешни и зли деяния. Когато се отклонят така от нормалният живот са запращани в нашата вселена, в ада. На нашата планета ние сме изпитвани и наказвани, възпитавани. След човешкият живот се връщаме в духовният свят. Ако все още душите ни са егоистични, ако все още нашите души са престъпници, злодейци, ние сме пращани обратно в тоя свят и тази планета. И така отново и отново можем да живеем като човеци в най-различни ситуации, докато продължаваме да бъдем егоисти, докато сме далечни на доброто, на любовта, на полезният за околните начин на живот. Всички хора и животни в тоя свят имат души и всички тези души са зли, престъпници, на ниско ниво. Освен тази планета има и други планети, в които са пращани душите на престъпниците, на злите, на изпадналите от райските светове. Можем да живеем хиляди години, хиляди животи като най-различни същества и да изпитваме болка и страдание, както и да ги причиняваме на околните.
Едва когато душите започнат да живеят без да вредят на околните, а напротив – като са полезни за околните – когато станем обичащи, добродетелни, полезни, здрави духовно за себе си и околните, тогава можем да престанем да пребиваваме в Ада. Душите ни вече не идват в тоя свят, в тая вселена, а живеят в райски вселени, в райски светове, в духовни светове без страдания, без злини. Има неописуеми райски светове, в които нормалното състояние е безкрайна радост, сила, екстаз. Има щастливи и приятни светове, където това щастие, сила, обич и красота се уголемяват и творят все повече и повече. Там няма такива мъки и трудности като тук. Ние можем вечно да живеем в такива райски светове като богове, растящи, развиващи се без страдания и зло. Ако обаче отново станем егоисти, ако отново започнем да живеем вредно, неправилно, болестно, тогава отново ще паднем в Ада на познатата ни сега вселена.
Животът е вечен. Можем десетки пъти да се спасяваме в Рая за хиляди години и отново да се повреждаме и да живеем хиляди години в Ада. Адът е нещо като затвор, нашата вселена е нещо като затвор, но със изпитателен режим. Ние сме подлагани на различни ситуации и изпитания, в които доказваме дали още сме зли и егоистични или можем да получим спасение и освобождение от Ада и да заживеем в духовният свят, в райските блаженства.     
Дори да е султан човек и да има колекция от най-скъпите коли, няколко замъка и хареми в големите мегаполиси по света, то пак си остава в Ада – има тяло, което боледува, живее на тая планета, която си се върти около огъня на слънцето в тоя кръг на Ада, тук се изяждаме едни други и има зло и мъчения от всякакъв порядък от телесен, през емоционален, мисловен и душевен план. Може спокойно да си се мъчим почти цяла вечност в тоя свят и подобни на него, ако си стоим егоисти и зверове, каквито сме сега. Само когато (не по-рано) станем ангелчета, обичащи, мъдри, служещи и полезни на другите, само тогава ще се спасим от подобен свят и живот и ще заживеем в неописуем рай – докато сме ангелчета – като отново станем егоисти – пак обратно в Ада, в който сме сега.

За пряката, но стръмна пътека към вечното спасение и освобождение на душата чрез саможертвена любов

Ако трябва да потърсим начин и метод за спасение от страданията и злините, едно освобождение на душата ни от мъките, то ще се наложи да се позовем на нещо сигурно и авторитетно, а не на собствения ни разум, защото едвали имаме основания прекалено да вярваме на себе си, предвид окаяното ни човешко положение и разобличаващите ни дела и липса на добри дела.
Много мъдреци са давали учения за спасение и освобождение, за просветление, като такива е имало от дълбока древност и до днес измежду всички народи и племена на тоя свят. Нетърпеливите измежду нас обаче биха искали по-бърз път към спасението ни, а за всеки от нас е добре да открие и по-сигурен такъв, а не съмнителен и погрешен. За това и казах, че е рисковано да се доверим на собствения си разум, както и на не до там авторитетни учители.
Има един всеизвестен авторитет, на чийто думи, ние бихме могли да се доверим и всячески да се опитаме да приложим неговите препоръки. Нека с нашият разум единствено да си позволим да отстраним всяко съмнение, което ни пречи да вложим достатъчно вяра в тези му предписания, така че с пълна сила и концентрация на волята да се упражняваме в неговите препоръки, така че да е по-лесно да спазим изискванията и да се увенчаем с екстаз и радост, каквато не можем и да си представим, защото тя е вечна и се простира отвъд тоя живот, отвъд раждането и смъртта.
Какво може да ни каже разума ни в това отношение? Първо, ние приемаме по разум, че има живот след смъртта, тъй като достатъчно много хора са свидетелствали от опит, че е така, прекалено много са тези, които са се върнали, за да кажат. На този сайт са споменати много от тези опитности. Второ, ние забелязваме и сега прекалено подреден свят, при това с точност, много по-прецизна и от най-сложния механизъм от типа на часовниците, които ние изобретяваме. Трето, определено трябва твърдо да признаем с разума си, че предвид предните два извода, следва да има висша сила, направляваща непрестанно всичко, дори най-малките неща в живота. Логично е тази сила да ни даде външно указание за нашето вечно спасение и освобождение от страданията ни, за просветлението на душата в екстаз и радост, каквато не можем и да си представим. Така че дори източниците на това учение да са измислени, а не исторически личности, то пак учението би трябвало да е правилно, защото висшата сила, пак казвам, не би ни оставила без външно подсещане и напътствие.
Просто казано, най-големият авторитет може и да не е такъв, какъвто са го мислили, може дори да не е историческа личност, но учението му при всички положения следва да е правилно и истинско. Другият момент е, че трябва да е просто и ясно за всички хора, както и да е било съобщено на всички като някакво чувство в тях самите. Ако е нещо по-абстрактно, достъпно само за малцина в историята, то това звучи като крещяща несправедливост и няма как да бъде допуснато такова положение на нещата в живота.
Нека вече говорим по същество, след като се опитахме да докажем на разума, че това учение, просто и ясно за всички, дори за децата и глупаците, трябва спокойно да приемам като напълно вярно и с всички сили да се отдадем на изпълнението му.
Учението, изискването или прекият път към спасението от страданията и злините, най-просто и лесно казано, е ДОБРОТО.
Както и малките деца, глупаците, всички живели някога са били информирани, добре е за душата ни и за живота ни след смъртта да сме добри.
Много просто, нали? Няма как да е по-сложно, вече споменахме защо.
Нека сега да се доверим на този най-авторитетен и възможно най-сигурен източник на учението и препоръките за нашето спасение от страданията и злините, за вечното ни освобождение и просветление. Нека се доверим на думите на Иисус Христос, предвид това, че учението Му е най-популярно, най-авторитетен е, а и дори да не е историческа личност, то Провиденето пак би нагодило учението му , така че да е истинско и да е за наша полза, да ни казва просто и ясно как да се спасим.
Изложено е в неговите проповеди. Той препоръчва следното, като поради своята загриженост за нашето добро, емоционално е говорил почти винаги, казвайки например, че ни заповядва. Това би казал всеки близък приятел или родител, всеки по-голям брат на закъсал човек, ако наистина съществува възможност за бързо спасение от неговото окаяно положение. Би използвал всякакви средства, всякакъв патос, дори заплахи, би се опитвал да ни уплаши и да ни кажи всичко, независимо дали е истина или не, само и само да ни накара да се хванем в ръце и да направим онова, което е необходимо за бързото ни спасение. Защото, когато си загрижен за някого, който е важен за теб, дори би го набил, за да се стегне и направи всичко, с което да се спаси от страданията и злините си.
Заповедите са следните:
– заобичай другите хора като самият себе си
– заобичай Живота, Бог, източника на живота с цялото си същество
Той ни е посъветвал да обичаме, да се отдадем на обич към всички други и благодарствена обич към живота и източника на живота.
По-нататък е обяснил какво означава да обичаме, какво представлява доброто, чрез което ние се спасяваме от злините и страданията.
-трябва да сме загрижени за всички хора, като активно и на дело им помагаме, така както помагаме и се грижим за себе си
-трябва не само да прощаваме, но да желаем доброто и да помагаме дори на онези, които ни вредят, да обичаме враговете си дори. Причина за това най-вероятно е, че истинската същност на всички ни е едно и също нещо, Духът, Азът, ние сме едно, така че е редно да помагаме на себе си, въплътени в дргите хора, дори когато те ни пречат и вредят.
-казал ни е ако някой иска да ни вземе насила ризата, ние да се съгласим и да му дадем и връхната си дреха
-казал ни е ако някой ни удари по едната буза, да му обърнем и другата
-казал ни е ако някой ни помоли да повървим с него един час, да повървим два часа, т.е. да помагаме повече от това, за което сме помолени
Не е непостижимо това, ако приемем, че сегашният живот е съвсем кратко изпитание, че истинският ни живот е в отвъдния свят, а истинската същност на всички същества е едно същество, че многообразието от живи същества са само маски на едно единствено същество.
С други думи, препоръчано ни е да имаме саможертвена любов към другите, да предпочитаме техните интереси пред нашите. Днес е модерно да се говори за любов към себе си, но подобно учение не е застъпвано от този най-всиш авторитет. Евентуална причина за това е, че ние следва да обичаме всички други и така ще обичаме и ще се грижим много повече за самите себе си, защото другите са едно с нас, т.е. така обичаме по-истински себе си, обичайки другите, така обичаме по-голяма част от нас самите, защото всичко е едно. А жертвайки себе си за другите, пренебрегвайки нас самите за другите, ние на практика просто избираме по-голямото, спрямо по-малкото, т.е. ние бързо и сигурно разширяваме аза си и щастието си, силите си. Пренебрегвайки собствените си нужди, ние изчезваме, а с това изчезват и нашите престъпления, които иначе би трябвало да изплатим, ако държим на себе си.
Това е прекият път към спасението ни, това е бързият начин да се освободим, а не да се пререждаме хиляди пъти, докато постигнем просветление. Вероятно за това и прераждането не е разглежда в свещените книги, в които е изложено това учение, защото няма смисъл да се отлага за следващ живот, когато всичко това може да бъде сторено и за един единствен. В същото време нека не забравяме, че състраданието и саможертвената любов активно са проповядвани навсякъде по света, във всички висши духовни учения, а това, че трябва да сме добрички е ясно и разбираемо дори за малките деца и глупаците. Непременно трябва обаче ние, осъзнавайки всичко това, да се отдадем единствено и само на труд за добродетелите ни, а не да губим времето си в други грижи.
За огромно съжаление църквите и християните много наблягат на вярването, изповядването на църковни истини и доверяване на Иисус Христос. В същото време от историята на техните животи знаем, че не са се справяли особено добре с горните предписания. За това нека не допускаме тази грешка, нека не губим време в ритуали, в излишно четене и вярване и в излишни молитви, а бързо да се втурнем да спазваме препоръките и да се упражняваме в доброто, в любовта към другите и развитието на добродетели, за да може по-скоро да се спасим завинаги от страданията и злото.
Наистина съществува вечна, съвършена радост, щастие, сила и любов. Наистина съществува неописуем екстаз и наистина всички рано или късно ще заживеем така… нека да е по-скоро. Стига сме се самоизтезавали, а да се гмурнем в Доброто, да се превърнем в него и съответно да изживеем всичкото добро, което сме създали в себе си, а най-вече вечно да останем в това добро състояние, живеейки наистина добър живот. Всичко това не е утопия, не е наивно утешение, не е мечта, не е блян, не е фантазия, която не съществува, напротив, това е истинската реалност, а всичко онова, което познаваме е лъжовен кошмар и сън, от който можем да се събудим във вечното добро. Нека не вярваме на временната лъжа, която виждаме навън, нека се доверим на чувството в нас самите, което винаги и навсякъде е с нас. Това чувство винаги ни е посочвало, че външният свят не е такъв, какъвто ни се иска, не е съвършен, а следователно не е истински, защото от къде на къде ние ще имаме понятие и гледна точка, от която да недоволстваме, ако наистина няма позиция за такава гледна точка… па макар и да сме я забравили. О, да, всичко е идеално, винаги е било идеално, винаги и ще бъде. Но нека се върнем на тази позиция, а най-бързият начин е чрез саможертвената любов към другите.
Това учение, което тук преразказах, е изложено в така наречената Проповед на планината на Христос, най-големият авторитет по тези въпроси, живял някога измежду хората. Допълнително съм го дообяснил чрез учения на негови последователи, на древногръцки философи, на индийски мъдреци, за да се доверим на всеобщата истина, с която всички са съгласни: доброто!

Защо живеем в тоя свят?

Всички човек се раждат тук, за да избере доброто вместо злото
– светлината, а не мрака
– любовта, а не омраза
– прошката, а не отмъщението.

Разждаме се тук, защото този свят е училище, поправително училище.

Раждаме се тук, за да се осъзнаем, за да осъзнаем покълващия егоизъм и жестокост в душата и да изберем живот в полза на другите.
Раждаме се тук, за да се научим да живеем в хармония с околните, да се оттърсим от склонността към конфликти и вреди.
Раждаме се тук, за да докажем, че ще градим, а не рушим.
Раждаме се тук, за да бъдем изпитани в трудности и мъки, във времена на болка и трудности, проблеми и конфликти.

Раждаме се тук, за да докажем, че можем да устоим на изкушението и да не вредим на околните.

Човешката душа отновото и отново ще страда, докато върши зло, избира тъмнината, а не светлината. Когато спрем да вредим, тогава ще спре и страданието ни, не и по-рано.

Трябва да се стреми човек да е ангелско добър, да помага на другите, вътрешно да не мисли никому злото, а да се стреми вътрешно и с мисли към доброто на всички, да става все по-силен и умел в това да помага на другите и да понася всякакви вреди от околните… да превръща враговете си и тези, дето го тормозят в приятели. Да е изпълнен с топлина и доброжелателност към всички, да мисли, говори и постъпва така с другите, че да помага и развива, а не да вреди. Да контролира емоциите и да избира полезните емоции и чувства, а да преодолява умело и бързо негативните и вредни за другите и за себе си. Никому да не желае злото, да прощава и да се стреми към всеобщото благо. Да създава мир и любов, все по-топла близост с другите, със семейството си, приятелите и всички, които среща в живота си.

Така ще достигне до безмерно блаженство и вечен живот. Докато ако има егоизъм и злоба в себе си, отмъстителност, не прощава и тем подобни, то това ще му причини страдания и мъки. Тези мъчения ще продължават, докато има такива гнусотии в себе си…

Гледай да ставаш по-ангелско добра и любяща, състрадателна и топла към всичко и всички ако искаш да си по-добре, по-щастлива, силна и да имаш свобода от преражданията, страданията и мъките.

Все по-мъдра ставай и познаваща човешката природа, контролираща мислите и емоциите си, за да можеш да си силна и да влияеш благотворно върху всеки човек, който срещаш през земният си път. Така ще постигнеш безпределна сила, могъщество и екстаз в отвъдното и няма да си длъжна да се раждаш отново в тяло и да страдаш, а ще си чисто въображение в свят от приятни чувства и емоции сред други силни и приятни същества. Там дори да се конкурирате и да спорите, да се биете… в оня вечен свят на чистото въображение няма страдание и мъки, а безкрайна игра, забавление, купон, екстаз. Toва е реалният и истински живот, докато този човешки живот е само кратък затвор за провинили се души-престъпници спрямо другите и спрямо себе си.

Докато душата ти не е така ангелско състрадателна, чиста и полезна за другите, развиваща и растяща в сила за себе си, няма да живееш в такъв идеален духовен свят, той ще е затворен за тебе, а ти ще се луташ от тяло в тяло и от живот в живот, раздирана от мъки и трудности… едва когато ти, безсмъртна душо, достигнеш до такъв хармоничен и полезен за всички живот, градивен за теб самата и за другите, когато избираш доброто пред злото, едва тогава и само тогава ще намериш освобождение и ще имаш достъп до безпределното и вечно щастие, сила и любов, на които ще може да се наслаждаваш, докато отново не се появи егоизъм и зло в тебе.

А този кратък човешки живот възприемай като изпит за влизането в това прекрасно съществуване. Когато оставиш това поредно свое тяло, ще дойдат и ще те питат защо не си помогнала, защо си навредила и как е трябвало да постъпиш… и ще ти кажат, че трябва отново да се родиш в тяло, за да разбереш своите грешки и да се научиш да живееш полезно и градивно. А когато си се справила добре и вече нямаш егоизъм и зло в себе си, умееш да ги побеждаваш и да устояваш в доброто, тогава ще може да останеш там и да имаш достъп до безпределно и вечно щастие..

Какво е духовен живот и духовно развитие?

Духовен живот е живот за всеобщото добро, не само за нашето собствено. Духовен е обратното на егоистичен. Духовният живот или добродетелният живот зове човек да е в хармония и разбирателство с всички околни. Да извлича
най-доброто от всяка една ситуация, от всяка среща и всяко общуване с другите хора. В тази връзка човек трябва да си постави за цел да се дебне и самовъзпитава, да се приучва и да си налага навици на добродетелност и
полезност при общуването и взаимоотношенията с околните. Освен нашия ум и разум, ние живеем като хора и нашите телесни инстинкти (програми) са първосигнални и егоистични. Нашето тяло ни кара да сме егоисти. Ние живеем
вътре в това тяло и усещаме неговия глад и жажда, а не глада и жаждата, студа и болките на другите хора. Ние изпитваме нашите чувства на мъка, тъга, самота, радост и любов, а не мъката и самотата, радостта и любовта на
другите хора. Ние възприемаме мислите на нашия мозък, било те черни и песимистични или оптимистични и вдъхновяващи, а не мислите на другите. За това естественото състояние е егоистичния, себичен начин на живот.
Естествено е и да предпочитаме себе си и да обичаме повече себе си, а другите да ползваме като средства за нашето благо.
Духовният човек обаче е онзи, който се е нагърбил да прави точно обратното. Духовният живот е живот на непрестанна битка с естеството да си човек. Духовният живот за това изисква голям труд и усилия по самовъзпитание.
Добра нагласа е позицията на служител, на прислуга за околните ни. Разбира се, без да се изказва подобна позиция с думи. Просто във веки един момент трябва да сме загрижени за другите, все едно техните нужди и желания са
наши нужди и наши желания.
Това духовният човек поставя като своя цел помощта и полезността за другите, както някои поставят за цел да си намерят работа, интимни връзки, секс, пари, да си купят кола, голяма къща и т.н. И усилията, които бихме полагали
за тези егоистични цели, са същите каквито усилия би следвало да полагаме за нуждите на другите. Това е духовен живот – живот за всеобщото добро, не само за нашето собствено.

За смисъла на духовния живот

Човекът няма да свърши в гроба. Ние сме души, обитаващи тела, ние сме дух. Духът на човека идва от една духовна общност. Духовната общност, духовния свят е свят на безпределна хармония, любов, красота и щастие. Тя се
гради на принципа на братството и взаимопомощта. По-силния помага на по-слабия, по-знаещи учи по-незнаещите. И тъй като няма една единствена линия на развитие, по-точно казано е – по-силния в едно отношение, помага на
по-слабия в това същото отношение; по-знаещия дадено нещо, помага на по-незнаещите това нещо. А в дълбините на всеки дух седи Единствения Абсолютен Дух, който като експлозия се разраства във все по-голям екстаз от
щастие, любов, познание и т.н. Така е изграден истинския вечен живот и свят. Човешкото състояние е изпит за възвръщане в този идеален свят, в тази духовна общност. Там няма страдание, няма зло. Щастието и красотата,
любовта са безгранични, защото нарастват непрестанно, няма как да се насладим на всичкото добро, то става все повече и повече, защото всеки от нас там твори доброто за всички във все по-голямо количество. Истинския живот
е вечна игра на любов, красота, хармония, неописуема радост и вълшебна изненада. Истинския, вечния живот е неописуем, невъобразим екстаз. Ние можем да го предвкусим оттук, от това ни човешко състояние, но няма как да го
узнаем точно какъв е, защото сме ограничени от окаяното си и ограничено състояние. Духовният живот цели възвръщане в духовния идеален свят, рая. Всичко това е реалност, а не химера или фантазия. Тоя свят всъщност е
кратък кошмар, идеалния свят и идеалния живот е вечен. Страданието и злото са песъчинка от целия пясък на един безкраен плаж от щастие пред океана на изобилието. Рано или късно ние ще се осъзнаем и ще се върнем в
идеалния свят. Да заживеем духовен живот означава, че заявяваме и тръгваме по пътя към безпределното и вечно щастие сега. Така и трябва.

За смисъла от духовни организации/фондации/приятелски кръгове

Хубаво е да се грижим за нуждите и желанията на другите, както за своите. Не би имало край обаче да се борим за това другите да си купят кола, не само ние, другите да имат хубава къща, не само ние, другите да се чувства
добре и т.н. Даже подобно усилие може да ни доведе до комични и абсурдни ситуации. Какво би трябвало да прави една привлекателна жена например за огромния брой мъже, нуждаещите се от женски ласки?
За това основната грижа за другите е примера, който им даваме, особено в конфликтни ситуации. Стотици думи, увещаващи околните към добро не струват колкото едно дело, извършено в кризисна и конфликтна ситуация.
Да преживеем вреда от някой човек, а вместо да му станем враг и да се борим с него, да му простим и да му помогнем за нещо – това е върховна алхимия на човешката душа, духовен героизъм и цел на духовния човек. Подобно
действие би оставило вечна следа в душата на другия. Дори да не го осъзнава, нашето дело ще го преобрази, той никога няма да може да го забрави. Този пример някой ден ще му даде сила и той да върши добро, полезни неща,
този човек някой ден ще почерпи смелост и сили да върши добродетелни неща и да се преобрази към добро от спомена за нашето действие към него.
В тоя смисъл е много ценна и безкористната, безплатната помощ за непознати хора. Да помогнеш на някой съвсем непознат в трудна за него ситуация, все едно ти е близък роднина, е аналогичен духовен акт с горния пример. За
това и висша практика на духовния живот е участието във фондации и организации с идеална цел. Те обаче не са задължителни и не са единственото място, където човек трябва да се стреми към духовни дела, а във всяка
ситуация в реалния живот при среща с нуждаещ се. Дори да е ясно, че няма да можем да помогнем, дори да има съвсем малък шанс, то борбата и усилията да помогнем някому са ценните. Ценни са за нас, защото ни
преобразяват, ценни са за него, защото му дават пример и надежда в доброто у хората, чрез която и той може да се отдаде на доброто у себе си някой ден.
Не е лесно обаче да се върши ефективно добро сам, за това и фондациите и организациите са едно необходимо задружно усилие. Още повече, че когато хора се опитват да са полезни на други хора заедно, това също ги
приближава до Духа, защото духа свързва и обединява.
Една фондация може да има за предмет всякаква дейност. Най-хубаво е тя да има предмет на дейност служба във всички сфери на човешкия живот. Както ние се грижим за телесните си нужди, емоционалните си нужди, за ума
си, за духовния си глад, така и една добра фондация би била насочена към дейност, допринасяща за всички потребности на хората, имащи досег с фондацията/организацията/приятелския кръг. Най-голяма и реална помощ за
другите обаче е онова, с което допринасяме и те да вършат добро и да се опитват да живеят духовно, да се развиват в полза за околните, в живот на хармония и разбирателство.

Как и кога се освобождаме от страданията?

Причината за всяка болка е злото, което вършим.

Човешката природа е егоистична. Самият живот в този свят ни подтиква към егоизъм, себичност и вреда към другите. Обществото е изградено на базата на надпреварата и конкуренцията. Самата природа обаче също, което обезсмисля губенето на енергия за реформи в обществото, борба за социална справедливост, материалистични утопии за земен рай и справедливост, равенство и братство в този свят. Никога тук няма да има такива, човешкия живот е белязан от страданието и злото, така е било и винаги ще бъде. Защото земния живот в човешко тяло е само кратко изпитание за безсмъртната ни душа.

Тук природата на човека е егоистична, но в душата дреме усещане и порив към доброто, мъчи ни изконно вродена вина, винаги когато се поддадем на егоистичната си природа. Още от малки деца ние чуваме за идеалите на доброто към другите, разбираме, че е лошо да нараняваме другите. Това чувство и порив към доброто е вродено в душата ни. Религиите и ученията на големите философи, писателите, поетите и певците напомнят за смисъла на доброто. Светът и човешката природа обаче ни подтиква към зло.
Живеем, за да устоим на изкушенията и да удържим доброто, което е записано в сърцата ни.

Страдаме, защото вършим зло и сме способни да го извършим винаги, когато се появи удобен случай.

Докато не станем достатъчно силни, за да овладеем егоистичната човешка природа, ние ще страдаме. Ще живеем отново и отново, защото смъртта не е край и изпадане в небиетие, не е вечен сън без сънища, от който няма събуждане. Смъртта е преход към друг свят. Както десетки хиляди хора са свидетелствали, в кризисни ситуации за тялото (а и не само), ние го виждаме отсрани, виждаме тунел и светлината на света на душите ни. Разкази за това има откакто свят светува. От древност също така има хора, които могат да общуват с душите на покойниците, които на сън или в будно състояние възприемат светът и съществата, които ще видим всички ние след смъртта.

Но онзи свят, раят, небесата, мястото на безпределен екстаз, хармония и съвършенство няма да бъде вечен за нас, докато вършим зло и сме способни да вършим зло. Има данни, че той е временна утеха, след която ще се родим отново в този свят или в друг като него, за да продължи изпитанието ни. Има свидетелства, че много от самоубийците, а също и много крайни случаи на озлобени хора и убедени материалисти, не намират утеха дълго след смъртта, но в крайна сметка и те биват изпитвани отново, както и другите.

Светът е пълен със злодей, но има хора, които смятат себе си за до толкова морални, че страдали от добротата си. Това са заслепени хора, заблудени, защото в този свят не се раждат съвършени хора, безгрешни.
За нормалният човек е ясно, че убийството е нещо зло, но много други чудовищни зверства не се осъзнават като такива.

ИЗПИТАНИЯ

Оправдано зло
На първо място хората вършат зло, когато смятат, че то е оправдано.
Няма оправдано зло. Отмъщението е действие, което носи страдание на другите и на нас. Докато отмъщаваме, няма да престанем да страдаме, няма да спре тъгата, мъката, разочарованията и злото в живота ни.

Липсата и неспособността да прощаваме е форма на отмъщение без действие, на вътрешно отмъщение, поради неспособност за злодеяние, най-малкото е отказ от съграждане на нещо полезно.
Докато не се научим да прощаваме и разбираме слабостите на другите, ще страдаме и ще живеем в светове пълни със злини.

Бездействие пред лицето на страданието и злото

Замислете се за автомобилна кастастрофа, в която хора кървят и се нуждаят от спешна медицинска помощ. Минават коли, но никой не спира и никой не се обажда на бърза покощ. В резултат на всеощото бездействие, хората умират или стават инвалиди за цял живот.

Замислете се сега за пожар в блок, отдолу минават хора… поток от много хора по улицете под блока, които минават на отсрещния тротоар… никой не звъни на пожарната. В резултат хората изгарят и страдат цял живот, други умират.

Подобно нещо се случва всеки ден, но не е такава очевидна жестокост за нас, защото сме сляпи за злото около нас и за злото, което вършими.
Наскоро пред мен, пред охранителните камери на софийското метро, се получи спречкване между непознат младеж и трима здравеняка. В резултат двама от тях започнаха да го пребиват, което определено следва да бе заснемано от видео камерите. Излязоха двама полицаи, които бавно-бавно се придвижиха към мястото на престъплението, без преди това да извикат, без да се затичат, сякаш ходеха на разходка. Спряха боя, но не задържаха никой, а и потърпевшия не си потърси правата.
Потърпевшият не потърси правата си, с което укоражи биячите да пребият още десет-двадесет младежи като него. Полицията също. Аз им обясних на полицаите, че младежите не се познават, не са пили в кръчма до преди малко, но те не пожелаха да си мръднат и пръста.

По улиците е пълно с клошари, дори през зимата. Тази зима беше с температура от – 10, – 15 градуса, но никой не събра в приюти клошарите. Причини: не били от София, очаквало се кризисен пунк, но предстоял и т.н. Клошарите спят и пред църкви, но свещениците, които уж са чели какви са им задълженията, не правят нищо. Самите църкви са ужасно богати, взимат огромни наеми от цели сгради, които са техни, но няма приюти, няма столове за бедни и т.н.

Хиляди хора страдат, но ние не правим нищо. Знаем, че те страдат, но сме безсилни да се опитаме да помогнем. Всичко това е чудовищно, ние сме чудовищата. Докато сме такива, ще страдаме в тоя свят и светове като тоя тук.

Преди 50-60 г., както и преди 70-80 имаше две световни войни. Убити бяха милиони. Имаше открита пропаганда за геноцид и унищожение на цели народности, омраза с дела към други раси. Докато таим в душата си такава омраза, антисемитизъм, расизъм… ще страдаме, отново и отново ще живеем в тъга, скръб, разочарования и сред злини от всякакъв характер.

Лъжа и измама

Ние смятаме лъженето, чрез което имаме изгода, за оправдано. Просто лъжа, какво толкова. Но дребните лъжи могат да сеят огромни страдания. Да си представим млада двойка. Момичето е патологична лъжкиня, изневерява му, но го лъже, че е само с него, за да не го наранява. Момчето разбира за изневерите, но е много влюбено, слабо и депресирано и се самоубива. Това пак е краен пример, но дори да няма такива очевидни последствия нашите лъжи създават страдания за другите, потенциални или реални. Докато лъжем и мамин, ще страдаме и ще живеем сред злини.
Някои вярват в благородната лъжа. Други я отхвърлят. Почти винаги, а вероятно и винаги благородната лъжа спада към някои от горните случаи и е зло. Тук няма да се впускам в казуси, но докато не спрем да вършим дори трудно различими злини, ще страдаме и ще живеем сред злини.

Съществуването на живот без страдания и злини

Някои хора никога няма да успеят да си представят друг свят и живот след смъртта, вероятно защото имат слабо въображение. Те няма и да повярват в него. На такива няма смисъл да се хаби човек да обяснява. Но за другите…

Някои допускат прераждането. Лесно е да си го представят, че отново ще живеят, живот в отвъден свят без тяло явно е сложна задача за тяхното въображение. Да си представим, че някъде, на далечна планета има свят различен от нашия. Гравитацията е различна, природата е различна, животинските видове са различни. Че там няма глад, жажда, болка. Да си представим един утопичен свят. Ние можем да се преродим там, а можем и тук. Докато вършим зло, ще се прераждаме в светове като този тук. Когато престанем с егоистичния, себичен живот и се научим да сме полезни на околните, да живеем в хармония и да помагаме, тогава ще се прераждаме в райски светове.

Има и духовни измерения, нематериални. Душите там могат да се телепортират, да изменят външния си вид, да общуват бързо и без неразбиране.

Съществуват светове на чисто блаженство, непрестанно щастие и екстаз, любов, красота. Не се строи дом и не се труди човек, за да се прехранва, а твори. Твори се с воля, твори се нов вид щастие, по-богата хармония между душите.

Ще живеем в тези райски светове, когато престанем да вършим зло, ще страдаме тук и в подобни светове на нашия, докато вършим и сме способни да вършим зло.

Аз съм преживявал състояние на екстаз многократно, в което съм се докосвал до реалното съществуване на това блаженство. Бил съм изпълнен с благодарност към любовта, която ме е преизпълвала, радвал съм се че такова нещо, което преживявам въобще съществува. Говоря за екстаз, не за обикновена любов и нормална радост и благодарност. Неописуем е и малцина го изпитват. Хиляди пъти по-силно и красиво е от нормалното щастие от любов и от благодарност.
В това състояние осъзнавам, че това чувство е вечността и реалността, нейна основна характеристика. Това преживяване е много по-силно от преживяването чрез зрението и злуха ми, за това аз му вярвам повече.
Да си представим това и да го допуснем: Ние не вярваме в живота смед смъртта и други фантасмагории, защото не виждаме духове, които излизат от телата на мъртвите и отиват някъде си. Но ако преживеем нещо, което е много по-реални и истинско от това, което сме виждали, то това не е ли повече от виждането, повече от чуването? Щом го преживяваме като по-реално, защо да не е такова? Ами ако го преживяваме многократно?
Настина тук основния довод е времето. Ние сънуваме по няколко минути съвсем реален друг свят, но когато се събудим в този, казваме че този е реалният, а съня е просто сън, някаква интригуваща измишльотина. Ами ако сънуваме тези райски светове за кратко? Има такива хора, поинтересувайте се от явлението осъзнати сънища, астрална проекция, опитност извън тялото. Подобни сънища са спомените за минали прераждания.
Какво ще стане ако умрем утре и се озовем в отвъдното и живеем там твърде дълго, нахлуят ни нови спомени? Докато сънуваме себе си някакви особени, нима не сме в амнезия, че сме си легнали в леглото преди това и за живота си тук? Ами ако след като умрем, пак стане така, ако се събудим в някакъв реален свят, а всичко тук е бил сън? Знаете ли, че има хора, които сънуват колективни сънища, едно и също нещо? Знаете ли, че има явление колективна халюцинация, в която различни хора виждат едно и също? Ами ако този свят е точно такава халюцинация? В Библията казват, че не се говори за прераждания, но се говори, че света и живота е сън. По-точно в псалмите, 72-ри, 73-ти. На изток, в Тибет също се вярва, че всичко е сън, това е и илюзията. Прераждането е много по-маловажна източна концепция. Пресънуване да го наричат невярващите в прераждането. Източните християнски аскети, например Исак Сирин, също учели монасите да възприемат живота от раждането до смъртта като сън. Е, нека с това оставим споровете между религиите, те са само губене на време.

Наистина има живот след смъртта, има други светове и ние сме безсмъртни души, обитаващи тела, а не обратнаното.

Докато вършим зло, ще страдаме, такъв е закона на живота.
Да се запознаем с религиите, с ученията на философите, с преживяванията на духовните светове, да разсъждаме и търсим истината, но най-вече да се опитваме да владеем повиците на егоистичната си природа и да не вършим зло, но да се учим да сме полезни, да помагаме, да общуваме хармонично с околните. Нека се научаваме да обичаме, защото това е тайната на живота и така можем да се спасим от страданието и злото, да живеем вечно в щастие, красота, радост, любов и неизборими форми и проявления на екстаза и доброто.

За опасностите на религиите,

сектите, езотеричните школи

и авторитарните религиозни гурута

Още от древността духовните търсачи и озарените, мъдрите са казвали, че има духовен свят, живот след смъртта и висша сила. Основното им послание и общото между всички е това, че смисълът на живота е доброто, любовта, развитието на добродетели. Сърцето на всяка истинска духовна система и религия е посланието НЕ ПРАВИ НА ДРУГИТЕ ОНОВА, КОЕТО НЕ ИСКАШ ДА ПРАВЯТ НА ТЕБ или ПРАВИ НА ДРУГИТЕ ОНОВА, КОЕТО ИСКАШ ТЕ ДА ПРАВЯТ НА ТЕБ. Основното послание е любовта, това, че смисълът на живота е развитието на добродетели, лична сила и това да се живее в хармония с околните, да си полезен, а не да вредиш или да си егоист. Това единственото ценно в религиите. Друго не е необходимо на човека.

Когато хората изкривяват своите духовния учения, превръщат ги в религии, в политически системи, които се противопоставят на другите религии или системи, или школи, те стават опасни. Още по-опасна за човека е езотерична школа, религиозна група, даден гуру или течение в дадена религия, която кара последователите си да вярват, че единствено тя е истинска, а всички други са заблудени. Още по-лошо е внушението, че ако не се приеме дадено учение, дадена религия, даден бог или църква, то има опасност да отидем в ада, да повредим душата си или да се лишим от единствения път към спасението. Всичко това е лъжа.

Какво обаче е отвъдното, какъв е Бог или боговете?
Много религии дават подробни учения по въпроси, които са недостижими за опита на отделния човек на настоящия му етап на развитие. Подробното и задълбочено изучаване на различните религии, духовни учения и философски системи, неминуемо ще покажат на търсещия истината, че те имат различни твърдения, различни учения и си противоречът. Причините за това са различни. На първо място, не е необходимо за повечето хора да знаят какво е отвъдното, какъв точно е Бог и висшите сили. За това и човекът е оставен в мрака на незнанието, за да бъде изпитан. Когато обаче духовните търсачи са задълбавали в тези тайни на света, те са имали определени гледни точки, идеи, опитности и преживявания. Отделните хора са ги тълкували по различен начин и от там възникнали различията. Голяма част от религиите всъщност са догматизирани философски учения, базирани на предположения.

Основният общ и истисинки опит, който има духовния търсач, е посланието за доброто, състраданието и добродетелите. Това е и плода на истинския духовен опит, другото са незадължителни и ненужни подробности. За това и има различни мнения и учения.
От друга страна противоречията са до голяма степен привидни и от едно дълбоко разбиране за света и мистичните истини, противоречията не съществуват. Има ниво на реалността, в която човек осъзнава огромната свобода на Аза да живее в свят, в който иска да живее. Светът следва азът, а не азът светът. Това е друго обяснение за противоречията.

За сляпата вяра

Когато човек навлиза в духовните въпроси, ученията на различните религии, духовни и езотерични школи, на различни автори, лесно може да се стигне до едно предоверяване и сляпа вяра. В крайна сметка това не винаги е лошо, защото независимо от погрешните вярвания, наивните или дори абсурдните, ако човек набляга на собственото си лично развитие, добродетели и качества на характера, то полза ще има. Много хора преобразяват живота си под влиянието на различни религии, започват да живеят много по-здравословно и стават много по-щастливи и доволни от себе си. В тоя смисъл религиите и езотеричните школи могат да бъдат идеална терапия за човека.

Ако обаче ние сме сериозни и искаме да откриваме истината, сляпата вяра в каквато и да е концепция няма да помогне особено.
Няма да помогне и крайното неверие и предубеденост, защото това може да се яви като пречка за нашия собтвен опит. Идеалното положение е умереното между сляпата вяра и крайния скептицизъм.

Не е вярно, че познанието и преживяването на духовният свят, висшите тайни на живота, висшата сила, е дар, който малцина избрани получават, независимо от своята воля и усилия. Това е недостойно учение за Провидението, защото го превръща в твърде егоистично и човешко, да харесва едни, пренебрегвайки други.

Опитът с духовния свят и познанието за божествените въпроси е достъпен за всеки, който стане готов да има този опит и да добие това познание. Това зависи от всеки един човек и всеки вътре в себе си знае най-добре своя път към познанието и какво той лично трябва да стори.
Познанието е възможно и сериозния духовен търсач няма да приеме на сляпа вяра учения и концепции, а ще търси свой собствен опит и на базата на своя опит ще изгради възгледите си за дълбоките въпроси на философията и религията: какво става след смъртта, какъв е смисъла на живота, каква е висшата сила и др.

за екстаза на пророците и за свещените текстове, вдъхновени от Единственият Бог

Ако вие си мислите че Бог говори рядко на хората и пророците са малко, то не сте голям пророк, за това и така мислите. Истината е че всеки един човек на тоя свят е бил посещаван от Божественият Дух и е бил поне за няколко секунди пророк на Бога. Спомнете си някога не сте ли се просълзили, затрогнали, не сте ли поне веднъж били във възвишено, сърдечно състояние, не сте ли се просълзили на филм или книга от затрогнатост? Екстазът на пророците, с който те творят свещените книги, с който са създали пророчествата си, е нещо много подобно на вашите сълзи от затрогнатост, просто при пророците това се случва много по-често, за много по-дълго време и т.н. Всеки един човек обаче поне веднъж в живота си е бил пророк. Всеки може и да стане.

Един живот стига да прочетеш хиляди мъдри книги. Колко живота ще ти трябват, за да напишеш една мъдра книга?

КОЛКО ВРЕМЕ ЖИВОТ ВИ ОСТАВА НА ТОЯ СВЯТ? Уважаеми, драги членове на групата… Сега имате уникалната възможност да разберете със 75% точност още колко години живот ви остава в това тяло и в този свят… Тази информация се оказва доста важна, когато се чудите как да развивате бизнеса си, как да боравите с имоти, как и дали да раждате или правите деца и мн. други… Отговорът на въпроса е със 75% точност, за да не ви лъжа, признавам си, че един от четири души може да получат подвеждаща информация на въпроса. Отговорът се изчислява чрез всички налични познавателни методи, като не се спира от материалистични предразсъдъци. С други думи Ви се прави анкета за родовата продължителност на живот, колко години са доживели бабите, дядовците, бащите и майките… После се анализира здравословното ви състояние и историята на вашите заболявания. Прави ви се психологически тест. После се използват ясновидци, медиуми, религиозни феномени, както и анализ по астрологични признаци, място на живот, климат и т.н. Накрая, ако желаете, се подлагате и на насочена медитация за достъп до акашовите записи и урок по православни, католически, будистки, ислямски и шамански молитви с цел сами да получите отговор. След целият този дълъг процес на анкетиране има няколко дни време за получаване на вдъхновение и до една седмица след финала на интервюто с вас ще получите отговор. Цената на предлаганата услуга е по договаряне, между 10 лв. и 80 лв. на час. Зависи от това колко експерта ще ползвате – доктор по медицина, кардиолог, общопрактикуващ лекар, ясновидец, астролог, религиозни феномени и колко време ще разговаряте с организатора на цялата услуга. Ориентировъчно процеса струва между 200 лв. и 2 000 лв. в зависимост колко хора и колко време им ангажирате. Ако имате интерес, изпратете ми приятелство, пишете ми на лично съобщение и да се чуем по телефона после.

 

https://www.facebook.com/sastradanie

пишете ми във фейсбук за частни уроци на живо или през интернет. Казвам частен урок, а не сеанс, защото имам диплома за учител по религия от СУ “Св. Климент Охридски” и се занимавам над 20 години с тези теми

– регресия или спомняне на минали прераждания

– спомени за живота между преражданията

– общуване със сродни души, духовни водачи, ангели, починали близки

– визуализация за постигане на цели, желания и мечти

– духовни практики за преодоляване на проблеми

– хипноза и самохипноза
– медитация
– висша, свещена магия
– молитва

Философия и религия, приложна психология.

Знаете залите за бойни изкуства… или за танци, за фитнес и т.н.

Е, вместо тези скучни и материалистични занимания, сега можете да идвате да тренирате окултни изкуства.

Какво по-точно?

Чували сте за минали прераждания. Има техники за медитация и самохипноза, с които много хора вярват че наистина успяват да си спомнят минали прераждания и още по-интересно – животът между преражданията. Вижте книгите на д-р Майкъл Нютън и д-р Брайън Уайс тук на сайта. И между другото не е никак опасна регресията… Не бойте се…

Чували сте за ангели хранители, духовни водачи, че може да се общува в дълбока медитация с починали близки и сродни души от многото ни минали прераждания… е и това може да се упражнява…

Чували сте че с позитивно мислене и визуализация може да постигат разни желания като с магия – за всичко, което може да си представи човек…

А защо да идвате, а не сами у вас? Защото се вярва че в група енергията и ефекта расте в геометрична прогресия, т.е. енергията на петима души не е 1+1+1+1+1, а е 1, 2, 4, 8, 16 примерно. И защото може да общувате с хора свободно на тези теми, които също ще се интересуват от тях, а няма да ви мислят за перковци.

Пишете ми във фейсбук, ако желаете да практикувате в група на цени като изброените горе тренировки, танци и фитнес – 5-10-20 лв.  Освен в София, може и в други градове при събран кворум. Възможно е и дистанционно по скайп или вайбър.

 

 

Мери Ан Уинковски, от книгата й КОГАТО ДУХОВЕТЕ ГОВОРЯТ

11

ПРИЗНАЦИ, ЧЕ НЕ СТЕ САМИ

Как да идентифицирате присъствието на духове около вас

След като узнаят колко е лесно да се привлекат духо­вете и колко често споделяме заобикалящата ни среда с онези, останали на земята, хората естествено искат да знаят как могат да познаят дали около тях витае дух. Раз­бира се, за мен е много лесно да кажа със стопроцентова сигурност дали в дома ви има дух – виждам го и усещам енергията му. Има обаче някои едва доловими и други, дос­та по-ясни признаци, че не сте сами.

Помнете, че всички духове имат нужда от енергия. Те не се хранят и не спят. Вместо това поглъщат емоцио­налната и физическата енергия, създавана от живите. Ду­ховете ще направят всичко възможно, за да предизвикат някаква реакция у хората, които ги заобикалят. Колкото повече енергия има духът, толкова по-драматични могат да бъдат действията му. Духовете черпят енергия също така от пълната и новата луна. По време на пълнолуние и новолуние можете да забележите нарастването на някои феномени.

Ако три или повече от признаците могат да се отнесат към вашето домакинство и нямате логично обяснение за нито един от тях, е възможно да живеете в компанията на някой дух.

Интуиция

Нормалната реакция на хората, когато им кажа, къщата им наистина има дух, е облекчение.

– О, просто знаех, че нещо не е наред – казват обикновено.

Първото, на което трябва да се научите, е да се доверявате на инстинктите си. Повечето хора искат да с разумни и практични. Искат да имат просто обяснени за всичко и ясни отговори на въпросите, които се въртят в главата им. Обаче светът на духовете е сложен. Често хората ми се обаждат едва когато са изчерпили всички разумни обяснения за странните случки и събития.

Нещо обикновено за хората, които живеят в компанията на духове, е чувството, че някой ги наблюдава. Изпитват безпокойство на определени места от дома си. Има причини таванските помещения и мазетата да плашат хората, защото там наистина много често оби­тават духове.

Трябва да помните, че децата и животните обикнове­но са много по-чувствителни дори към леките смущения, които духовете могат да причинят. Те инстинктивно избягват местата, където духовете обичат да прекарват времето си. Кучето ви може да откаже да ви придружи до мазето, където е пералното ви помещение; а детето ви да изпитва страх, когато се намира в стаята си за игри, която е на третия етаж.

Щом се научите да се доверявате на интуицията си, увеличавате чувствителността си за енергията на ду­ховете. Съпругът ми Тед не притежава способността да вижда и разговаря с каквито и да било духове. Макар да е вярно, че през последните години е бил изложен на влиянието им повече, отколкото обикновените хора. В резултат той се научи да потиска предразсъдъците си и да се доверява на инстинктите си. Така понякога усеща присъствието на духовете. От години работи в търговията с автомобили. Понякога си докарваше в магазина кола втора употреба, която беше купил отнякъде, и споделяше с мен странното усещане, че към нея сякаш има прикрепено „нещо“. Тези коли оставяше на последната редица на паркинга и ми се обаждаше. Ако можех да му отделя време още същия ден, отивах да проверя как стоят нещата. Винаги имаше дух в колата. Тед беше прав всеки път и то без да притежава някакви специални сили и умения.

Ако след като сте проверили всички разумни теории, които биха могли дa обяснят случващото се – в дома ви, със здравето и семейството ви; особено ако се случва нещо от описаното по-долу – и пак оставате убедени, че „нещо просто не е „както трябва“, доверете се на инстинкта си. В дванадесета глава предлагам съвет как да се намалят ефектите, причинени от останалите на земята духове. Като направите някои или всички стъпки, можете да си възвърнете присъствието на духа, което духовете толкова лесно разрушават.

Физически и психически симптоми

Някои физически и психически симптоми се свързват по-силно от други с присъствието на духове.

Тъй като те всички са доста обикновени (и в никакъв случай зловещи), трябва внимателно да следите дали са свързани с някое определено място (дома, офиса или колата ви) дали се чувствате по-добре, когато напуснете въпросното място; и дали случките се повтарят понякога на определени интервали. Ако успеете да забележите модел, можете да идентифицирате и и₃точника на проблемите, да решите дали просто не страдате от алергия към някоя хранителна съставка, или има нещо по-екзотично – например дух от предходността. Винаги препоръчвам на хората, на които са изписани лекарства, да посетят лекаря си веднага след като съм прочистила дома им от духовете или негативната енергия. Тогава обикновено е по-лесно да се определи дозата, която трябва да приемат.

Ако непрекъснато страдате от някой от изброените по-долу симптоми и лекарите ви повтарят, че не виждат причина за проблемите ви, може би трябва да се замисли­те дали не сте подложени на влиянието на някой дух.

Главоболие

Главоболията също така могат да бъдат признак на проклятие или негативна енергия. Обърнете специално внимание на главоболието, което получавате, когато прекарате известно време на някое определено място.

Данъчна служителка ми се обади по време, когато се събират данъците, с оплакването, че страда от непоноси­мо главоболие. Това не ми се струваше необичайно за един толкова напрегнат период. Но когато се вслушах по-вни­мателно в думите й, разбрах загрижеността й. Чувствала се добре през целия ден, докато била на работа, макар и да работела по четиринайсет часа. След това се прибира­ла у дома и се опитвала да се отпусне с чаша вино и тиха музика. Но вместо да се освободи от натрупаното през деня напрежение, получавала толкова силно главоболие, че я болели дори очите. Опитала всичко възможно за да предотврати пристъпите. Отказала се от червеното вино и започнала да пие бяло. Не получила облекчение. Отказала се въобще от виното. Главоболията продължили. Преста­нала да слуша музика. Посетила лекаря си. Той й казал, че не страда от мигрена, и също бил озадачен. Ако главоболието било породено от напрежение и стрес, би трябвало да я връхлита още на работното й място.

След серия от привидно несвързани помежду си случаи накрая започнала да се пита дали в дома й няма дух. Един ден се прибрала по-рано и заварила вкъщи чистачката, която й подала огромен куп писма, сметки, рекламни брошури и списания. Обяснила, че ги намерила под бюфета в трапезарията. Често намирала пощата там и винаги преди да си тръгне, я оставяла на масата. Собственичката на дома била озадачена. Тя никога не заварвала пощата си на масата. Уверила обаче чистачката, че също така никога не е пъхала пощата си под бюфета (макар в онзи момент да се усъмнила дали честите и непоносими главоболия не са симптом на заплашваща я лудост).

Изпитала огромно облекчение, че най-после разбрала къде да търси всичките си сметки. Като счетоводител, никога не обичала да закъснява с плащането или да го пропуска. Дни наред се опитвала да си представи защо пощата й се озовавала под бюфета и споменала за това на една от клиентките си, която ме познавала. Именно тя се обади. И разбира се, когато я посетих, веднага видях духа, който живееше там. Убедих го да влезе в Светлината. Главоболията на горката жена престанаха, а пощата я очакваше в кутията, където й е мястото.

Общи неразположения

Усещане за дискомфорт, конвулсии и схващания на мус­кулите или пък неспокоен стомах са други чести оплаква­ния. Добре, ще призная, че това могат да бъдат и сериозни проблеми. Но имаше един случай, който ме караше преди всичко да се смея. Мъжът, който ми се обади, бе истински „фитнес Казанова” – можете да видите такива във всеки спа център или фитнес зала. Изтъкан от мускули и със силно развито его, той обичаше да се разхожда из залата и да флиртува с жените, които привличаха вниманието му. Той бе стереотипът за подобен род мъже, наистина. А когато влязох в апартамента му, едва не се засмях на глас. Живееше в ергенска дупка, обзаведена с кръгло легло и сатенени чаршафи.

Женски дух, който обичал да се навърта във фитнес залата, го бе последвал до дома му. Всеки път, когато този мъжага се прибирал със своето поредно завоевание от залата, изведнъж ставал неспокоен. Усещал непрекъс­нато нечий поглед върху себе си. Изведнъж идеята да води жени вкъщи вече не му се струвала толкова добра. За негово нещастие, това безпокойство се отразявало най-вече на стомаха му. Първо започвал да отделя газове, а после идвало и разстройството. Мълвата се разнесла и се превърнала в постоянна шега в залата. Въпреки че убе­дих духа да влезе в Светлината, за части от секундата ми се струваше, че ще направя голяма услуга на жените, решили да поддържат формата си, ако го оставя в дома на този „донжуан”.

Проблеми със съня

Ако се събуждате често нощем или заспивате трудно, това може да е знак за присъствието на дух в дома ви.

Уморени сте дори когато трябва да се чувствате отпочинали

Ако мускулите непрекъснато ви болят или ги чувс­твате натежали, ако се събуждате трудно дори след до­статъчен и здрав нощен сън или просто усещате, че ня­мате обичайната жизнена енергия, лекарят ви може да реши, че страдате от хронична умора или друга хронична болест като нарушения във функцията на щитовидната жлеза, анемия или фибромиалгия. Можете също да помис­лите върху следното: Колкото повече енергия поглъща духът, толкова по-малко имате вие.

Необяснима тревога

Да се тревожите за незначителни неща, да изпадате в стрес, ако не можете да намерите нещо, или винаги да мислите за най-лошото дори в нормална ситуация, това също са признаци за влиянието, което оказват духовете.

Ненавременен гняв или раздразнение

Работила съм с много двойки на ръба на развода и съм откривала, че причината за шумните им кавги най-често е присъствието на дух в къщата, за когото освободената емоционална енергия е добре дошла. Отново повтарям, че за духовете е особено лесно да манипулират околната сре­да с цел да предизвикват стрес у хората. Ако постоянно заварвате вратите отворени, намирате мръсното бельо на пода вместо в коша за пране или пък ако непрекъсна­то ви се губят чековата книжка и ключовете за колата, всичко това води до кавги, които, ако се повтарят често, могат да подкопаят всяка връзка и да нарушат мира и спо­койствието в домакинството.

Респираторни инфекции, простуди, проблеми с ушите и гърлото, астма

Тези симптоми са особено често срещани при деца на възраст под десет години. Възрастните също могат да страдат и от инфекции на синусите в добавка към гореиз­броените оплаквания.

Проблеми със зрението

Може да имате проблеми с фокусирането на определени предмети вкъщи. Например да не виждате достатъчно ясно картината на горния ъгъл на стълбището, докато стоите в долния. Може да не виждате добре екрана на компютъра или телевизора и никакви настройки да не могат да направят образа по-ясен. Хора са споделяли с мен, че виждат проблясваща светлина, движещи се сенки или пък малки облачета мъгла, носещи се из стаята. Понякога им се струва, че са зърнали човешка фигура или пък ярка светлина, която има човешка форма. Други споменават, че са видели светлина да трепти във въздуха както маранята над асфалта в горещ летен ден.

Слух

На хората, които живеят заедно с духове, им се струва, че чуват да се произнася името им. То може да звучи така, сякаш някой ги вика много отдалеч или пък като ше­пот в ухото им. Най-често това става, докато спят през нощта – или непосредствено след заспиване, или сутринта, малко преди да се събудят. Вместо да се стреснат от звъна на будилника, те отварят очи с необяснимо учестен пулс и повишен адреналин, готови веднага да скочат от легло­то, след като чуят шепота отново. След няколко минути става ясно, че никой не ги вика и че не само в стаята, а и в цялата къща цари мир и спокойствие. Повечето хора не обръщат внимание на тези гласове, защото ги смятат за част от съня си, но други не могат да се отърсят от усещането, че някой е извикал името им с цел да ги събуди.

Също толкова често хората чуват стъпки по празни коридори или над главата си, както и блъскане по вратите и стените. Веднъж ми се обади жена, която помоли да отида у тях, докато съпругът й отсъстваше. Не можеше да признае пред него подозрението си, че в къщата има дух. Но беше права. В дома й живееха няколко духа на малки деца, които убедих да влязат в Светлината, а след това поставих семена от дюля. Тъкмо се канех да изляза, когато едно от нейните собствени деца ме попита какво трябва да правят, ако се върне духът на баткото. Отговорих, че той няма да може да влезе в къщата и това може да го разгневи, но след няколко нощи ще се откаже от опитите си и ще си отиде.

След няколко дни жената заедно с децата си отишла на гости на своите родители за няколко дни. Съпругът останал сам в къщата. Разбира се, това бе нощта, в която духът на тийнейджъра решил да се върне „у дома”. Очевидно бе прекарал цялата нощ в опити да проникне вътре – обикалял около къщата, блъскал по вратите и прозорци­те, натискал звънеца и станал причина да се включват детекторите за движение. След като и втората нощ бил подложен на целия този терор, съпругът се обадил в полицията. Ченгетата обикаляли с патрулката около къщата на няколко пъти през нощта, но така и не видели хулигани­те от квартала, от които се оплаквал съпругът.

Всяка сутрин бедният човек едва ставал от леглото, изтощен от среднощната врява. Накрая не изтърпял. Оба­дил се на съпругата си и споделил опасения, че има сериозни проблеми със слуха или че вероятно полудява. Разказал как две нощи поред бил тормозен от необясними шумове.

Жена му виновно признала, че съм била у тях и съм пре­дупредила, че може да се случи такова нещо. Съпругът, кой­то бил на път да си изгуби ума и вече бил готов на всичко, за да спи спокойно поне една нощ, ми се обади. Прекарах част от нощта в гаража с надеждата, че духът ще се по­яви. И най-после, трийсет минути след полунощ, той го направи. Веднага поднови шумните си действия. Призна­вам, че изпитах задоволство от изражението на лицето му, когато излязох от скривалището си и го посъветвах да се откаже. Убедих го да влезе в Светлината и това сложи край на блъскането и звъненето.

Усещане за докосване или друг контакт

Духовете могат да отмятат завивките ви, докато спите. Можете да ги усещате като присъствие в долния край на леглото. Могат да ви прегърнат през кръста или раменете. Могат да си играят с ушите ви или да дърпат косата ви. Някои духове могат да ви докоснат по тила. Срещала съм женски духове, на които им харесва да драскат нежно мъжете по гърба с нокти. Tози вид контакт обикно­вено се осъществява, ако духът има необичайно високо ниво енергия или около дните на новолуние и пълнолуние.

Околна среда

Ефектът, който духът оказва на околната среда, вари­ра в зависимост от количеството енергия, която той при­тежава. Ще ви запозная с някои от най-обичайните пробле­ми, които могат да се припишат на духовете.

Преместване или криене на предмети

Виждала съм духове, които могат да местят мебели, но е по-обичайно те да преместват или крият малки неща като ключове, чекови книжки, документи и бижута. Това е доста ефективен начин духът да предизвика реакция в хората. Помислете за това колко сте изнервени, когато закъснявате за важна среща, а ключовете на колата ви – за които сте повече от сигурни, че са били на масата в кухнята – липсват. Или тревогата ви, когато сте абсолютно убедени, че сте прибрали чековата си книжка и банковата си карта в чантата, но в магазина откривате, че не са там. По-късно може би ще ги намерите в чекме­джето или под купа документи на бюрото ви.

Когато духовете успяват да преместят по-големи предмети, ефектите могат да бъдат доста драматични. Имаше един случай, който никога няма да забравя. Духът бе решил, че нищо не може да го спре, а аз бях повикана в старческия дом, в който бяха запечатали напълно една от стаите – просторен апартамент на един от частни­те етажи. Стаята бе красиво украсена, а спалният комп­лект мебели се състоеше все от антики – легло с балдахин, бюро, тоалетка и нощни шкафчета. Сестрата, която ме придружаваше, обясни, че мебелите принадлежали на те­хен много богат бивш пациент, който всъщност живеел в няколко стаи, които наричал свой частен апартамент. Преди да умре, дал на децата си специални указания как трябва да разделят мебелите помежду си. Но след смърт­та му децата не пожелали да вземат старите мебели и ги дарили на старческия дом. И тогава започнали пробле­мите. Независимо в коя стая премествали мебелите, на сутринта ги намирали там, където били първоначално. Опитали да ги местят един по един, тъй като до този момент правили опити да преместят целия комплект в различни стаи. Но независимо от всичко, на сутринта ме­белите отново се оказвали в „апартамента”.

Открих духа на стареца в общата стая на първия етаж. Бе много ядосан на децата си, а вече и на персонала, който се опитвал да „раздаде” мебелите му. Въпреки всич­ките ми усилия, не успях да го убедя да премине в отвъдно­то. Персоналът откри, че той е по-спокоен, ако мебелите са в една стая. Предполагам, че ако някога отново имат нужда от стаята, ще ми се обадят. Надявам се, че дотога­ва духът вече да е готов да си отиде.

Промени в температурата

Краткотрайни промени в температурата в определени стаи могат да бъдат знак за влизането и излизането на дух. Случва се хората да споделят с мен убедеността си, че определена стая е обитавана от дух, защото е „непрекъснато топла или студена”. В такива случаи е много по-вероятно стаята да има северно изложение и в нея да не влиза достатъчно слънчева светлина. Или просто да става течение или пък, в другия случай, слънчевата светлина да е прекалено силна. Но ако усетите внезапен полъх в средата на стаята или топло кътче там, където не влиза достатъчно светлина, това може да е знак, че не сте сами в стаята.

Повреди в електричеството и електрическите уреди

Подобни проблеми се случват еднакво често и в домовете, и в офисите. Енергията на духа може да е разрушителна за всеки електрически уред – включително телевизори, компютри, печки и климатици, асансьори. Можете да откриете, че фурната ви се включва и из­ключва сама, че лампите ви мигат или крушките гър­мят сами, че телевизорът ви излъчва много статично електричество, че компютърът ви се поврежда без причина, а други уреди просто не работят както трябва. Може да имате проблеми с фурната или бойлера, или с климатика и вентилатора. Възможно е водата в тоа­летната да се пуска сама, а вратите да се отварят или затръшват сами.

Същите проблеми могат да възникнат и на работно­то ви място. Няколко пъти ме молиха да прогоня духове­те от театрите в Кливланд и тогава разбрах, че духо­вете много обичат да причиняват засядане на асансьора, който води от гримьорните в мазето, до сцената. Няма нещо, което да опъва нервите повече, ако актьорът, кой­то е слязъл да се преоблече и бърза да се върне на сцената, заседне в асансьора, чиито врати просто отказват да се отворят. На снимачната площадка на „Шепот от отвъд­ното” ние също имахме подобни сериозни проблеми – из­чезваха сценариите и не само електричеството, но също така камерите и оборудването понякога необяснимо от­казваха да работят.

Спомням си следобеда, когато, на път за дома, двама­та с Тед се отбихме в един непретенциозен ресторант. Бяхме посетили няколко къщи, в които имаше погребение и бяха близо до дома ни. Тед разглеждаше задълбочено ме­нюто, когато забелязах духа. Бе огромен мъж, вероятно около четирийсетте, облечен в бяла тениска и работни панталони като онези, които носят помощник готвачите. Ръцете му бяха покрити с татуировки, беше късо подстриган, а в очите му светеше лукаво пламъче. Гледах го как се беше втренчил в една от сервитьорките, а после пристъпи към действие. Промъкна се зад бара, изключи кафе машината, отвори вратата на хладилника и се върна в кухнята.

Сервитьорката, която той гледаше втренчено, дойде да вземе поръчката ни. Бе на половината разстояние до кафе машината (бяхме поръчали и две кафета), когато друга по-възрастна жена, и облечена в същата униформа, изскочи иззад бара.

– Пак се е изключила проклетата кафе машина – извика. – Колко пъти трябва да ти казвам да я оставяш включена, след като приготвиш кафето?

Нашата сервитьорка се опита да се защити, но другата рязко я прекъсна и се отдалечи, мърморейки.

Жената бе явно смутена и ядосана, когато отиде в кухнята, за да предаде поръчката ни. Аз бързо разказах на Тед какво се случва. Може би след десет минути пог­леднах вратата на кухнята точно навреме, за да видя сервитьорката ни, която носеше таблата с поръчаната от нас храна. А зад нея вървеше духът. Видях го как повдигна задния край на таблата и чиниите и чашите се разпиляха по пода.

Бедното момиче избухна в плач, а мърморещата й колежка дойде при нас, за да се извини. До края на вечерята ни сервира тя. Нямах възможност да говоря с момичето дали някога е познавало едър мъжага с късо подстригана коса и дали той случайно не таи лоши чувства към него.

Виждала съм духове, които имат достатъчно енергия да променят данните в компютъра. Те могат да заличат или подменят часа ви при лекаря, да изтрият информа­цията за пациента и други подобни неща. Особено лесно могат да го направят в зъболекарския кабинет. Духовете също така могат да причинят повреди в рентгеновите апарати и друго медицинско оборудване.

Деца

Децата са особено чувствителни към присъствието на подобни феномени. На вас техните въображаеми приятели, ангелите-хранители и „страшните хора” могат да ви се струват просто игра на въображението, но в повечето случаи са съвсем реални. Децата, които живеят в обитавани от духове къщи, имат стереотипно поведение и проблеми.

Болести на тялото

Децата под десет години могат да страдат от чести простудни заболявания и инфекции на дихателните органи. Възпалено гърло, ушни инфекции и астма са обичайните проблеми.

Счупени играчки

„Но аз не съм го направил“. Така най-често вика детето, което живее в къща, обитавана от дух.Обикновено духовете на деца са тези, които чупят играчките и включват тези, които работят на батерии. Те също така крият части от игри като пионки и елементи от пъзели например, изтощават батериите и крият любимите плюшени играчки.

„Въображаеми” приятели

Ако детето ви настоява, че другото момиченце, кое­то сяда на масата всеки ден за чая, е истинско, по-добре да се замислите дали не долавяте още признаци за присъствието на дух в дома ви. Повечето хора не биха обърнали внимание на детските брътвежи, тъй като са забелязали, че повечето деца надрастват възрастта на въображаеми­те приятели. Специално за тези скептици подчертавам, че към децата обикновено се привързват детски духове. И тъй като те не остаряват, скоро се чувстват непотреб­ни, тъй като детето пораства и развива нови интереси. Духовете на дeцa обикновено се преместват в нов „дом”.

Внезапни или необясними страхове

Ако децата ви внезапно започнат да избягват опреде­лена стая или дори част от къщата или пък отказват да спят в собственото си легло, това обикновено е несъмнен знак, че нещо, или по-скоро някой, нарушава чувството им за безопасност в собствения им дом.

Домашни любимци

Ако домашното ви животинче започне да се държи странно, възможно е да бъде тормозено от дух. Виждала съм злобни духове да ритат или удрят животни. Дърпат кучето или котката за опашката или пък се опитват да я затиснат с вратата. Затварят бедните животни в ки­лера или пък ги примамват в забранена за тях стая. Ако следите внимателно домашния си любимец, можете да забележите как той реагира на празното пространство така, сякаш там има някого. Кучето ви може да започне да лае, докато гледа втренчено пред себе си. Котката ви може да извие гръб и да започне да съска насред стаята. Чрез внимателно отбелязване на мястото, върху което животното фокусира вниманието си, и от това как се променя поведението му може би ще успеете да заключи­те дали в дома ви има дух или не.

Как да документираме присъствието на дух върху филмова лента

Много хора твърдят, че са успели да уловят образа на духа на снимка. Получила съм буквално хиляди снимки и трябва да ви кажа, че ги разглеждам с доста голяма доза скептицизъм. Фотографското оборудване и компютърни­те програми напреднаха толкова много, че вече за всички е лесно да подправят снимката.

Някога вземах и фотоапарат със себе си, когато оти­вах да прогоня духа от нечий дом. Но постепенно разбрах в колко неудобно положение мога да поставя собствениците с такова действие. Ето ме мен, напълно непозната за тях, седнала в трапезарията им с фотоапарат в ръка, снимам празната стена и стенния часовник на дядо. И така, пре­станах да нося фотоапарат със себе си.

Когато хората споделят с мен, че биха искали да засне­мат духа вкъщи, ги съветвам да използват лента за висо­коскоростен фотоапарат (черно-бяла е за предпочитане) и да снимат без светкавица. Тъй като лентата не се вади от фотоапарата, преди да е проявена – и тъй като не очаквам фотографът, на когото ще занесете да прояви лента­та, да има представа защо сте я запълнили със завесите в дневната си, – има много малка вероятност образът да бъде манипулиран. Насочете обектива към мястото, къ­дето усещате присъствието на духа, и се надявайте на най-доброто.

Имала съм известни успехи в заснемането на духове, но най-вълнуващият пример за мен беше неволното „участие” във филма „Шепот от отвъдното” на онези, които се въртяха около снимачната площадка. Дженифър Лав Хюит бе завършила една доста трудна сцена, когато член на снимачния екип забеляза движение в сенките зад нея. Режисьорът спря да снима и всички се струпаха около мо­нитора, за да видят заснетата сцена. И бяха шокирани, когато зад Дженифър се извиси едра фигура. Режисьорът няколко пъти запита актьорите и членовете на снимач­ния екип дали виждат онова, което вижда той. Всички се съгласиха, че за един кратък миг нещо – или някой – се е появило във филма. Лав бе толкова изумена, че задържа лентата. Сега я показва на всеки, който се пита дали на снимачната площадка е имало духове или не.

зли духове демони бесове дявол дяволи

от книгата на Мери Ан Уинковски КОГАТО ДУХОВЕТЕ ГОВОРЯТ

 

9

ЗЛИ ДУХОВЕ

Рядко срещани, но реални

Тази глава е кратка, защото, честно казано, не обичам да говоря за злите духове също толкова, колкото и да ги срещам. Благодарна съм, че за всичките тези години, в които помагам на духовете да преминат отвъд, не ми се е налагало да се справям с много от тези тъмни и могъщи негативни сили. Искам ясно да подчертая, че съществата, за които говоря в тази глава, напълно се различават от починалите нормални хора. В предишните глави говорих за духовете на хора, които са били зли и са имали лошо поведение приживе. Когато тези хора – убийци, изнасилвачи, педофили и други престъпници – умрат, те все пак имат възможност да влязат в Светлината. Дори когато са останали на земята, съм в състояние отново да им предоставя възможността да преминат отвъд. Както казах и преди, не знам какво се случва с въпросните духове, след като влязат в лъчистия бял тунел. Знам обаче, че Светлината е там за тях и във времето на смъртта им.

Искам също така да бъде ясно, че духовете, за които говоря в тази глава, не принадлежат на Светлината Тези същества не идват през белия тунел. Aз всъщност дори не вярвам, че това са духовете на хора. Когато ги срещна, сътворявам Светлината – главно за моя собствена защита, – но изключително рядко успявам да изпратя някой дух в нея. Когато кажа на един такъв тъмен и зъл дух да си тръгне, той обикновено напуска човека или мястото, към които е прикрепен, но аз невинаги знам къде отива. У мен се е оформила вярата, че тези същества обикалят из Вселената, местят се от място на място и от човек на човек – там, където са извикани или приветствани.

Злите духове или тъмните същества, за които гово­ря, са енергийни форми, но се различават от негативната енергия, за която вече стана дума в тази книга. Обикнове­ната негативна енергия може да приеме форма на прокля­тие или лоши мисли, насочени преднамерено към опреде­лен човек. Някои от непреминалите духове допринасят за негативната енергия. Както и някои живи хора.

От друга страна, злите духове, които разглеждам тук, се използват единствено за зли цели – например да даряват на хората сили и власт при практикуването на черна магия и сатанизъм. Хората, които извикват тези същества, често го правят с очакването да бъдат надаре­ни с необикновена сила. Тези, на които помогнах, признаха, че не са разбрали в пълна степен опасността, на която са изложили себе си и близките си, когато са поканили в жи­вота си тъмните същества.

Как могат да бъдат повикани злите духове

Изпълняват се различни ритуали за извикване на ду­ховете. Спиритическите сеанси обикновено привличат вниманието на духовете от преходността, но понякога могат да поканят и други същества в дома ви. С мен са се свързвали и хора, които се страхуват, че в домовете им са се заселили зли духове – често ми казват, че живеят заед­но със самия дявол. Тези същества обаче се нуждаят от ко­личество енергия, което трудно може да се осигури в нор­мален дом. Хората, които се намират в компанията на зли духове, обикновено са взели участие в ритуали, имащи за цел да ги привлекат. В няколко изключително редки случаи се наложи да помогна на хора, които са имали нещастието да се нанесат в къщи, в които предишните наематели са провеждали такива ритуали.

Млада двойка ми се обади, след като се преместили в новото си жилище. Съпругата била бременна с първото им дете и започнали да търсят подходящ дом. Били очарова­ни и развълнувани, когато попаднали на старата къща в мисионерски стил в близост до мексиканската граница. За нещастие радостното им вълнение се превърнало в безпо­койство веднага след като се нанесли и започнали ремонт­ните работи. Къщата била необитаема в продължение на няколко години и имала нужда от сериозно обновяване. Два­мата бъдещи родители свалили тапетите и видели пентаграми, изрисувани по стените. А докато работел под къщата, където можел да влезе само пълзешком, съпругът открил огледало, украсено с непознати за него символи. На стената на гардероба пък на втория етаж била окачена стара дъска за спиритически сеанси.

После започнали да се появяват различни усложнения в бременността, които двамата не приели за чиста слу­чайност и ме потърсили. Още с пристигането си в къща­та веднага усетих невероятното количество негативна енергия. Без да съм срещала тези тъмни същества, имах усещането, че в къщата витаят зли сили.

Обясних на двамата съпрузи, че пентаграмите по сте­ната могат да служат за портали. Порталите са енергий­ни отвори между света на живите и този на духовете, през които те могат да влизат и излизат от нашия свят, когато пожелаят. Обикновено хората ги създават чрез ритуали, които включват изписването на характерни символи по стените и подовете. Занимаващите се с черна магия и вещерство често използват символиката, без да разбират напълно какви мощни сили предизвикват. Имала съм случаи, когато след като съм прочистила къщата от духовете и съм поставила семената от дюля, детето е решило да си поиграе на черна магия, отворило е портал и е позволило на духовете да се върнат. Важно е да запомните, че не само духовете, но и злите сили могат да използват порталите и да влязат неканени в живота ви.

Прогоних негативната енергия от дома на двойката (като използвах техниките, обяснени в тринадесе­та глава) и поставих семена от дюля, за да защитя дома. Съпругът занесе старата дъска за спиритически сеанси и огледалото в църквата, която се намираше в края на тях­ната улица. Бременността на съпругата се стабилизира и двамата бяха щастливи в новия си дом.

Обсебеност

Ако хората допуснат зъл дух в тялото си, те биват об­себени и контролирани от злите сили. Tози вид обсебеност се различава от другите, по-безвредни видове като например онези, които възникват в случаите с „приходящи” ду­хове. Приходящият” дух се възползва от човек, изпаднал в безсъзнание или полумъртъв такъв, и се вселява в тялото. „Приходящите” духове могат да се открият в телата на хора, върнали се към живота, след като са били обявени за мъртви. Например представете си човек, отишъл в обще­ствен парк, за да се самоубие. Взема свръхдоза лекарства и е близо до смъртта, когато случаен минувач го забелязва и се обажда за помощ. Лекарите пристигат и не откриват пулс, но въпреки това решават да се опитат да го върнат към живота. А междувременно минаващ наблизо дух решава да се възползва от ситуацията и да се засели в празното тяло. И изведнъж лекарите са шокирани, защото долавят слаб пулс. Мъжът е „спасен” от смъртта. Но всъщност оцелели­ят е много различен от мъжа, намерил смъртта си, макар и различията да са понякога шаблонни. Човекът,опитал да се самоубие, може би е мразел класическата музика. И ето че приятелите му изведнъж откриват, че след като по чудо е оцелял, той вече обожава Моцарт. Или пък човек, обожавал кучетата преди „смъртта” си, изведнъж решава да отглеж­да котки. Или пък този, който мрази пикантните подправ­ки, неочаквано се влюбва в мексиканската кухня. Тези нови предпочитания определено са промени и могат да се сторят наистина обезпокоителни на приятелите и роднините, ко­ито започват да се питат какво се е случило с любимия чо­век. Но тези промени в по-голямата си част са безвредни.

Не е толкова невинно обаче да бъдеш обсебен от зъл дух. Хората, допуснали тъмна сила в телата си, често чу­ват гласове. Държат се странно, макар да не си спомнят нищо от стореното. Обсебените от зли духове имат много общи характеристики с психично болните и дори могат да бъдат приети в болница, за да се лекуват. Непрофесио­налистът не може да направи разлика между силата и въз­действието на тези зли енергии и съвсем реалните пробле­ми на страдащите от умствени и психични разстройства. Някои църкви и религии осъзнават каква опасност е да бъ­деш обсебен от зъл дух. Повечето имат специално обучени членове, които могат да предложат помощ и съдействие на пострадалите от срещата си със злите сили.

През всичките тези години, в които помагам на духо­вете да преминат в отвъдното, съм се срещала с какви ли не духове, но с много малко хора, обсебени от наистина зло същество. На пръсти се броят случаите, когато съм отстранила тъмната негативна енергия, използвайки техниките на баба ми за сваляне на проклятие. Tози вид работа обаче е много по-опасна и трудна от това да прогониш обикновена негативна енергия или да отстраниш проклятие. Бях много неспокойна и страдах физически в няколкото случая, в които се изправих срещу злите същес­тва. Не търся съзнателно този вид работа. Предпочитам да я оставя на онези, които имат необходимите знания и са обучени да се справят със злите сили.

Силата на съществата на мрака

Съществата на мрака, зли духове, демони – каквито и имена да им дадем, притежават огромна мощ. Злите сили мога да преместват тежки мебели, да обръщат рафтовете с книги, да убиват или сериозно да нараняват домашните ни любимци, както и дребни диви животни. Някои хора споделят с мен, че са виждали в дома им да бродят черни сенки. Други споменават за ужасяващи кървавочервени очи, които сякаш плават в мрака. Трети твърдят, че са зърнали с копита, рога или опашки, макар че аз самата никога не съм виждала духове с подобни атрибути.

Струва ми се, че е добре да повторя: Тези същества търсят изключително високо ниво на негативна енергия. И обикновено не могат да бъдат открити в обикнове­ните жилища. Най-често биват призовавани чрез опасни практики и са привлечени от негативни дейности. При­съствието им не може да се сбърка с нищо друго.

Посетих една къща, след като жената ми се обади и ми каза, че в една от стаите й непрекъснато светят червени очи. Спрях до тротоара и още преди да вляза, можех да кажа, че енергията, която обгръща къщата, не е добра. Въпреки че бях подготвена да се срещна с нещо отвратително, пак се чувствах неспокойна, докато преминавах от стая в стая и гледах как щорите на всички прозорци неочаквано се спускаха. Всяка стая тънеше в мрак, когато влизах в нея. Запитах жената дали това се случва често. Тя с въздишка ми отговори, че през по-голямата част от деня обикаля от стая в стая, дърпа завесите и вдига щорите, но още преди да е стигнала до вратата, стаята отново потъва в мрак.

Прогоних злата енергия от къщата. И както винаги, когато имам работа със зли духове, не научих нищо за тях. Те никога не ми говорят. Опитвала съм се да общувам с тях. Питала съм ги за имената им, за причините за смъртта им и къде са погребани телата им, но тези тъмни човекоподобни фигури никога не са ми отговаряли, а само са ме гледали заплашително.

И постепенно у мен се оформи убеждението, че тези същества се различават от обикновените духове. Осъзнах, че може би никога няма да разговарям с тях. Заради опита си в свалянето на проклятия и отстраняването на други видове негативна енергия вярвам, че мога да прогоня и тези същества от определен човек или място. Но при­знавам, че не знам къде отиват.

Как да се защитим от злите духове

Най-добрият начин да се защитите от злата енергия е изобщо да не я предизвиквате да се появява. Не се занимавайте с черна магия, вещерство или сатанизъм. Не си играйте с дъски за спиритически сеанси. Не правете ма­гии, които имат за цел да извикат дух, който да ви дари с повече сила, богатство или слава.

Някои от техниките за справяне с проклятия и други негативни енергии, които ще препоръчам по-нататък в тази книга, могат да помогнат да се намали влиянието на злия дух, вселил се във вас или в дома ви. Ако продължавате да страдате, потърсете съвет от човек, познаващ добре религията или света на духовете.

И най-важното, помнете, че почти всички духове, ко­ито съм срещала в практиката си, са на определени покойници и че те се държат така, както и приживе. Могат да предизвикват у вас раздразнение, нуждата им от енергия може да предизвика проблеми за вас и семейството ви, мо­гат да бъдат дори неприятни. Обаче злите духове, които обсъдих в тази глава, не се държат като духовете на хо­рата. Опитът ми показва, че те са тъмни сили, много по-малко предсказуеми и много по-опасни дори от най-ужасяващите същества, които съм срещала.

6.

УБИЙСТВА И САМОУБИЙСТВА

Кога духовете остават на земята след неестествена смърт

Срещам много останали на земята духове, които са намерили смъртта си вследствие на убийство или самоубийство. Не е изненадващо, като се замислите, защото точно тези духове обикновено избират да не влязат в Светлината. Остават, за да потърсят справедливост или отмъщение (загиналите от чужда ръка) или защото се страхуват от наказанието, което може би ги очаква в Светлината (в случаите на самоубийство). Срещала съм духове, които след смъртта си не бяха се отделили нито за миг от човека, причинил им това. Те чакаха своята възможност за отмъщение. Срещала съм и духове, които се залепят за адвоката, назначен да представлява престъпника, и правят всичко възможно – крият папки, изтриват телефонни обаждания – обаждания, – за да попречат на делото.

Тези духове обикновено са много благодарни, че ги чувам, и охотно ми разказват историите си, за да ги предам на семействата им или на полицията.

Сътрудничество с органите на закона

Тъй като се срещам с духове, които са жертва на убийства, работя с органите на реда и закона, както в местен, така и в национален мащаб. Още първия път, когато срещ­нах дух, починал вследствие на углавно престъпление, пре­дадох информацията в местното полицейско управление. Макар и малко на брой, има полицаи, които са готови да повярват в съществуването на духовете и моите срещи с тях, така че продължих да споделям информацията, коя­то притежавах. В резултат, полицията успя да продължи разглеждането на някои случаи, останали отворени годи­ни наред. През годините дори се е случвало определени по­лицаи да ме молят да запомня жертвите на някои престъпления, за да мога да ги разпозная, когато ги срещна.

Всъщност аз все още преглеждам огромната папка с над двеста отдавна извършени престъпления, чиито сле­ди са, както се казва, изстинали. Папката получих, след като разказах на полицията за един по-особен дух. Той беше на млада деветнайсетгодишна проститутка, убита от клиент. Обади ми се местна жена, силно разтревожена от промяната в поведението на двете си дъщери. Двете момичета, които винаги били мили и послушни, изведнъж станали груби и започнали да демонстрират неуважение. Присъствието на духа им бе оказало същото въздействие, както и лошата компания. Начинът им на обличане се про­менил също като обноските им. Преди носели дънки, пуло­вери и ризи в приятни цветове, а сега се обличали в черни сексапилни дрехи. Направили си пиърсинг и татуировки без разрешението на майката и боядисали косите си чер­ни. Започнали да прекарват доста време навън с новите си приятели, които майката изобщо не одобрявала.

Днес може би подобно облекло и маниери се смятат за нещо обикновено и характерно за тийнейджърската възраст, но аз срещнах това семейство доста преди му­зикалните клипове да наложат модата на предизвикател­ните дрехи и провокативното поведение. Нямаше друга причина за промяната, освен подсъзнателното възприемане на негативната енергия на духа. Майката, която подозираше, че драстичната промяна е нещо повече от тийнейджърски бунт, не можеше въобще да достигне до разума и чувствата на дъщерите си и наистина бе на края на силите си, когато ми се обади.

Отидох у тях, за да се срещна с дъщерите. Майката ме въведе в дневната, където първото, което видях, бяха сним­ките на момичетата, правени през последните десет годи­ни. Стояха на лавицата над камината. След няколко мину­ти и момичетата дотичаха от горния етаж. Ако майката не ги бе представила, нямаше да разпозная в тях дъщерите от снимките. По-голямата бе на двайсет години и бе първа година в колеж, а сестра й тъкмо завършваше гимназия. И двете се отпуснаха невъзпитано на столовете от другата страна на масата и ме загледаха предизвикателно.

Тъкмо започнах да разпитвам момичетата къде обик­новено ходят, когато излизат и дали са забелязали някак­ви промени вкъщи, когато в стаята с валсова стъпка влезе духът на дребна млада жена. Можеше да бъде наистина ху­бава, ако не бе твърдото изражение на лицето й. Заговори ме, а поведението й бе така твърдо като физиономията й. Разказа ми, че е прекарала тийнейджърските си години на улицата. Майка й била алкохоличка и имала редица при­ятели, които редовно пребивали не само нея самата, но и дъщеря й.

Поговорих известно време с този твърд малък дух и накрая той ми каза къде може да бъде намерено тялото на младата жена (в неозначен гроб, защото никой не знаел кой е погребан там) и как е умряла (била пребита до смърт от клиент). Добави, че е мъртва от около пет години и е пре­карвала известно време в домовете на няколко момичета в тийнейджърска възраст.

– Те всичките бяха така съвършени! – каза. – А съвър­шенството ми носи мъка.

Наистина силно желаех да я убедя да премине в отвъд­ното, но виждах, че гневът все още кипи в нея. Обясних й, че независимо в колко прекрасни домове ще влезе и какви прекрасни семейства ще види, никога няма да възвърне не­винността си. Погледнах двете момичета, които седяха с приведени рамене и чоплеха черния лак от ноктите си.

– Тези двете тук едва ли изглеждат съвършени – от­белязах.

Духът сви рамене.

– Предполагам, че им оказвам лошо влияние.

Казах, че мога да сътворя Светлината и че може би тя ще намери покой, когато премине в нея. Уверих я още, че ще предам информацията и убиецът може би ще бъде на­казан. Това като че ли я накара да се почувства по-добре. Тъй като не знаеше името на клиента, който я бе убил, ми даде името на сутеньора си.

Тя премина в отвъдното, а двете момичета посте­пенно се върнаха към своето „съвършенство” за голямо облекчение на майка си. Както бях обещала, се свързах с моите хора в полицейското управление и предадох ин­формацията, включително номера и местоположение­то на неозначения гроб, в който бе погребана младата проститутка. Ченгето, с което разговарях, ме помоли за описание, след което отвори на екрана няколко снимки. Разпознах на една от тях образа на младото момиче, а от полицията потвърдиха, че съвпада с номера на гроба, който съм им съобщила.

Странното тук бе, че през следващите няколко ме­сеца попаднах на още няколко неразрешени криминални случая в различни къщи. Всеки път се свързвах с все същия детектив, предавах информацията и той я проверяваше. Ето защо сега имам цяла папка неразрешени случаи, които датират от 1981 до 1995 година. Откакто получих папка­та, мисля, че съм попаднала на осем или девет от момичетата. Цифрата не е кой знае какво, сравнена със стотици­те оставащи загадки, но поне е нещо.

Опитът ми показва, че полицаите от различните уп­равления разговарят редовно помежду си, както и с колеги­те си от другите градове. И мълвата за разрешените от мен случаи се разнесе с годините. В резултат съм работила с местни, регионални и национални агенции и имам връзки дори във ФБР и Отдела за борба с наркотиците. Разбира се, информацията, която получавам от духовете, не може да се използва като доказателства в съда. Знаят го както агентите от различните служби, така и аз.

Истината е, че трябва особено да внимавам с кого споделям информацията, получена от непреминали духове. Научих този урок по трудния начин преди много го­дини, когато бях въвлечена в неразрешен случай по молба на един от местните полицаи. Деветгодишно момичен­це бе отвлечено от автомобила на майка си, оставен на паркинга в богато предградие. Новината не бе отразена в местните вестници, така че не знаех за случая, но бях помагала на жената полицай в няколко други. Тя ми се обади и ми каза, че макар да не разполагат с труп, дока­зателствата сочат, че детето е мъртво. И ме попита дали, ако наистина е мъртво, духът на момиченцето е преминал в отвъдното.

Изказах съмнения, че духът е преминал в отвъдното предвид непоносимите страдания на родителите. Като се позовах на опита си, предположих, че ако детето е мъртво, а духът не е преминал в отвъдното, най-вероятно е у дома с майката. И че ако искат да знаят това със сигурност, майката ще трябва да ми се обади и да се срещне с мен.

Разбирам, че уреждането на подобна среща може да бъде много трудно за едно ченге. Да отиде в дома на жер­твата и да каже: „Е, сътрудничи ни жена, която разговаря с духове…” Не знам какво са казали от полицията на жената, но тя се съгласи да се срещне с мен. От разговора ни по телефона разбрах, че духът на момиченцето е в къщата. Значи то бе мъртво.

Отидох у тях, но майката бе така унила, че си тръгнах почти без да успея да поговоря с нея. Но духът на момичен­цето също бе там и от него успях да получа информация за случая. Предадох я на полицията. Част от нещата вече им бяха известни, но други се оказаха решаващи.

Скоро след това откриха тялото на детето и ФБР се притече на помощ на местната полиция. Бях забравила вече за случая, но майката ми се обади и ме помоли отново да отида у тях и да поговоря с духа на дъщеря им.

Седмица след това за първи път забелязах автомоби­ла, паркиран до гробището, което се намираше от другата страна на улицата. Не знам какво точно привлече внима­нието ми, но скоро установих, че той идва рано сутрин­та и остава на това място през целия ден. Това продължи няколко дни. След ден-два забелязах, че шофьорът слиза от колата и застава до нея. Изплаших се едва когато видях бинокъла в ръката му. Предпочитам всеки ден да срещам духове, отколкото някой да ме наблюдава с бинокъл!

Заключих всички врати и вдигнах слушалката, за да се обадя на съпруга си, който по това време бе на работа. Чух само шум и реших, че телефонът не работи – нещо, което не бе необичайно в нашия малък градец. Когато най-после се свързах със съпруга си, той ми каза, че съм параноичка и се притеснявам неоснователно.

Цяла седмица наблюдавах този мъж, а той – мен. В на­чалото на следващата колата продължаваше да паркира все на същото място до гробището, но ми се обади же­ната полицай, която бе работила с мен по случая с моми­ченцето. Каза ми, че иска да разговаряме насаме. Първия въпрос, който ми зададе още щом се видяхме, бе откъде съм получила информацията за изчезналото дете.

– Всички в полицейския участък са много ядосани – каза тя.

– На мен ли? – попитах.

– Не, не на вас. Не точно.

И продължи: Нейните началници предали информаци­ята на агентите от ФБР работещи по случая. Оказало се, че ФБР вече разполага с тази информация, но я пазело в тайна от местните ченгета.

– И защо ми казвате всичко това? – запитах. Жената сниши глас.

– Трябва да ви кажа, Мери Ан, вие сте заподозряна. Знаете прекалено много. Не се изненадвайте, ако ви следят или наблюдават. И дори ако подслушват телефона ви.

Изведнъж ми светна и за мъжа с бинокъла, и за неработещия телефон. Споделих подозренията си с жената полицай. Бях под наблюдение в продължение на около шест месеца само защото „знаех прекалено много”.

Тогава научих, че връзките ми с органите на реда и Закона са особено деликатни. След този случай, ако ми се обадят от някоя агенция, правя всичко възможно, за да по­могна. Но не им предлагам доброволно информация за всеки дух – жертва на убийство, когото срещам. Ако го правех, щях със сигурност да попадна в числото на онези, които много полицаи наричат „смахнатите откачалки”. И, раз­бира се, можеше отново да бъда заподозряна в нещо.

Щеше наистина да е лесно, ако при всяка съмнителна смърт детективът ми се обаждаше, откарваше ме в дома на семейството на покойника, аз се срещах с духа на жер­твата, получавах информация и я предавах на полицията, която разрешаваше случая.

За нещастие просто не става така. Преди всичко, може да бъде доста неловко да се появя в дома на жертвата за­едно с полицаите, работещи по случая, и да предложа по­мощта си на опечаленото семейство – в случаите, когато жертвата има такова. Прекалено много са убийствата, които чакат да бъдат разрешени, а аз нямам ни най-малка представа къде да търся духовете на жертвите.

Следващият проблем е, че жертвите невинаги знаят името на убиеца. Ако са го видели, могат да ми го опишат, разбира се, но не мога да помоля духа да дойде с мен в поли­цейското управление и да идентифицира убиеца си на ня­коя от снимките.

И накрая, всяка информация, която предавам, трябва да бъде внимателно обмислена от онези, които я получават. Ако има възможност за разрешаването на някое престъпле­ние, агентите, работещи по случая, трябва да спазят всички процедури по събирането на доказателства, за да имат шанс да постигнат присъда. Осъзнавам, че мога само да им предам това, което ми казва духът. И че само от тях зависи как ще използват информацията в рамките на закона.

В търсене на справедливост

Понякога духовете на убитите остават на земята, защото се надяват да помогнат за осъждането на убие­ца. Тогава връзката между жертвата и убиеца най-често е лична. В един от случаите, по които работих, жертвата -Джени – се бе обадила на сестра си само седмици преди смъртта си. Бе казала, че ако нещо се случи с нея, сестра й трябва да уведоми полицията, че вината е на гаджето й Конър, с което живеят заедно.

– Знам, че смъртта на Джени не е била естествена – каза жената, която ми се обади. – Тя се канеше да напусне Конър и да вземе сина им със себе си. Знам, че той я е убил.

– А какво казват от полицията? – запитах.

Лекарите от болницата твърдяха, че Джени е починала вследствие на инфаркт; предстоеше да излязат резултатите от аутопсията, а полицията предполагаше, че най-вероятно са замесени още наркотици или алкохол. Обаче жената ме увери, че Джени, макар да работела като бар­ман, не вземала наркотици и пиела изключително рядко.

След като ми каза, че бившата съпруга на Конър е по­чинала вследствие на инфаркт, реших, че обстоятелства­та наистина са съмнителни. Виждах, че духът на мъртва­та не е при сестра си. Подозирах, че стои близо до дома си, за да наглежда детето, както често правят духовете на майките.

– Мога да дойда на бдението – предложих. Но жената каза, че тялото на Джени е все още при следователя в Денвър, където живеела, и че Конър настоявал да бъде кремирана, след което прахът й да бъде изпратен на сестра й на Източното крайбрежие.

– Не мислите ли, че е странно? – запитах. – А какво казват от полицията? Ако има разследване, те най-веро­ятно ще искат тялото да остане непокътнато.

Жената даде ясно да се разбере, че полицията няма да направи нищо повече по случая, докато не получи резулта­тите от аутопсията. Тя не знаеше дали ще може да поп­речи на Конър да даде последни разпореждания за тялото на Джени.

Гласът й издаваше, че е уморена и не би могла да про­дължи борбата още дълго. Посъветвах я да се свърже с час­тен детектив, а не с полицай, и да му каже всичко. И да направи всичко възможно да вземе тялото на сестра си, преди да бъде кремирано.

Жената ми се обади след седмица. Каза ми, че тялото вече се намира в местно погребално бюро, и ме помоли да отида да видя дали и духът не е там. Познавах директора на това бюро и лесно уредих да се срещнем с жената насаме.

Пристигнах и не се изненадах, като видях духът да стои до тялото. Но когато го описах на жената, с изненада научих, че това не е Джени. Оказа се, че това е духът на жена на име Лора и че е загинала преди около десет години в автомобилна катастрофа.

– Лора беше най-добрата приятелка на Джени! – ахна жената.

Духът обясни, че Джени останала в Денвър, за да е близо до детето. Нямала доверие на Конър и не искала да остави детето с него. Духът на Лора съпътствал Джени още от катастрофата преди десет години и бе дошъл с тялото като посланик.

Лора продължи да разказва. Виждала Конър да слага нещо в сока на Джени всяка сутрин в продължение на сед­мици. На етикета било изписано предупреждение, че това е бавна отрова, която може да предизвика инфаркт.

– Опитах се да я предупредя… – каза безпомощно духът.

Сестрата на Джени плачеше, обаче аз знаех, че имаме нужда от още информация. Попитах духа дали знае къде Конър държи отровата. Той ми даде номера на пощенска кутия. Записах го и казах на жената да се свърже с детек­тивите в Денвър и да им предаде информацията. Казах й също да се погрижи директорът на погребалното бюро да узнае, че трябва да бъде направена аутопсия, преди тяло­то да бъде погребано.

Сестрата на Джени последва съветите ми и се постара следователят да получи достатъчно тъкан, за да бъде направен тест за присъствието на специалния токсин. А детективите от Денвър междувременно държаха Конър под око и чакаха резултатите.

Седмица по-късно тя ми се обади и ми благодари за по­мощта. В рапорта от аутопсията пишеше, че смъртта се дължи на „подозрителни” причини. Сега, когато смъртта на Джени вече не бе смятана за естествена и версията за убийство бе отново на преден план, детективът имаше предпоставки да продължи разследването. Конър бе основният заподозрян.

Духът на Лора не премина в отвъдното. Подозирах, че ще се върне да види Джени, и й казах, че по-късно може да отиде в дома на някой покойник, където ще намери Бялата светлина и тогава двете с Джени ще имат въз­можност да влязат в нея. Тъй като Конър бе заподозрян и разследването още не бе приключило, сестрата на Джени стана законен настойник на племенника си. Покани ме да ги посетя. Духът на Джени бе неотлъчно с детето и след като я уверих, че то е в безопасност и ще остане с ней­ното семейство, ми благодари сърдечно за всичко, което бях сторила. Сътворих Светлината за нея и тя премина в отвъдното.

Кога разговорите с мъртвите могат да бъдат опасни

Никога не се страхувам от мъртвите, но разговорът с дух на жертва на убийство в присъствието на живи хора може да бъде мъчителен. Научила съм, че духовете нямат какво да крият. Те са готови да ми кажат всичко. Което невинаги е вярно за живите. Ако разговарям с жертви на убийство, които знаят съвсем точно как са умрели и от чия ръка – е, мога да се озова в доста опасна ситуация.

В един от най-ужасяващите и необичайни мои случаи информацията, предадена ми от духа, стана причина за признанията на убиеца, който бе в стаята с мен, вдовицата на покойника и други членове на семейството.

Имах странно чувство още от самото начало. Беше ми се обадила жена, научила името ми от адвоката, с когото се бе срещала по повод смъртта на първия си съпруг и повторното си омъжване. Още при първия ни разговор тя ми разказа за необичайните обстоятелства, съпътстващи и първия и втория й брак.

Накратко, жената – ще я наричам Елън – имала в детството си двама най-добри приятели, с които практически израснала. Наричали себе си „тримата мускетари“, учили заедно в гимназията и останали близки след завършването си. Пийт винаги бил най-съвестният и най-уче­нолюбивият. Бил приет в местния колеж. Алекс, красиво момче с репутацията на вечно създаващ проблеми немир­ник, станал водопроводчик и продължил да живее по същия начин – в нестихващи купони. Елън завършила курс за козметички и намерила работа в града, в който била израснала.

Тримата продължили да се срещат и да се забавляват заедно. С времето Елън и Алекс разбрали, че привличането помежду им е нещо повече от приятелство, и решили да сключат брак.

– Пийт сподели с мен тревогата си, че правя грешка – каза Елън. – Той смяташе, че Алекс ще продължи да пие и да ходи по жени и така ще разбие сърцето ми. Пийт бе добър приятел – винаги загрижен и готов да помогне.

Но Елън била влюбена в Алекс, който се заклел, че ще се промени. И така, те сключили брак и Пийт им бил кум на сватбата. Не минали и шест месеца, и Елън открила, че Алекс не спазва обещанието си. Вдигнала скандал, а Пийт се застъпил за нея и посъветвал Алекс да започне да се дър­жи като истински съпруг.

– Алекс отново стана примерен човек и двамата за­почнахме да говорим за дете – сподели Елън.

Скоро след това Алекс загинал в ужасна автомобилна злополука. Двамата с Пийт се връщали у дома от бейзболен мач. Били употребили алкохол, но Алекс настоял да шо­фира, въпреки че Пийт предложил да вземе ключовете от него. Пийт изхвърчал от колата и оцелял като по чудо, но Алекс останал вътре, докато автомобилът се търкалял надолу по стръмната клисура.

– Двамата с Пийт споделяхме мъката си – каза Елън. – След няколко месеца започнах наистина да ценя подкрепа­та, която той ми оказваше. Когато ме помоли да се омъжа за него, това ми се стори най-правилното нещо на света. Струваше ми се, че така отново ще сме тримата, както в миналото.

Обаче не била щастлива в брака си с Пийт и потърси­ла помощ от адвокат, за да се справи с непрекъснатите кавги и напрежение вкъщи. Изпаднала в дълбока депресия и я измъчвали различни болести. Споделила с адвоката тре­вогата си, че е направила грешка. Искала да бъде сигурна, че Алекс също би желал тя да се омъжи за Пийт. И някъде в процеса на всички техни разговори той й дал моята ви­зитна картичка. Тя ми се обади и поиска да й кажа дали духът на първия й съпруг е още около нея. Бяха й нужни ня­кои отговори, за да може да продължи да живее.

Още докато разговарях с нея по телефона, видях духа на красив тъмнокос мъж с ясни сини очи. Описах й го и тя потвърди, че така е изглеждал Алекс. Уговорихме се кога да отида у тях, за да поговоря с него. Преди да затвори, тя попита дали ще е добра идея Пийт, настоящият й съпруг, също да присъства.

– Мисля, че за Пийт е важно да получи благословията на Алекс – каза.

Съгласих се и уговорихме датата.

Две седмици преди уречения ден получих съобщение на телефонния си секретар от Пийт. Гласеше, че съжалява, но двамата с Елън трябвало да отложат срещата с мен. Щели да се обадят, когато имат възможност да го напра­вят. За мен контекстът казваше: „Не ни се обаждайте, ще ви се обадим ние”, затова зачеркнах задачата в моя рабо­тен календар и с въпроса бе приключено. Или поне аз така мислех.

Около три седмици по-късно случайно срещнах жената адвокат, която бе дала на Елън визитната ми картичка.

– О, радвам се, че сте излезли от болницата! – възклик­на тя. – Толкова се тревожихме за вас.

Нямах представа за какво говори и й го казах.

– Елън сподели, че се е наложило да отмените срещата с нея, защото ви предстояла спешна операция – обясни тя. – Надявам се, че се чувствате по-добре.

Отговорих, че здравето ми е повече от добро и че всъщност съпругът на Елън е отменил срещата ни. Бе неин ред да бъде озадачена. Увери ме, че ще предаде на Елън за станалото недоразумение и изказа надеждата си, че двете все пак ще се срещнем.

Няколко дни по-късно Елън ми се обади, а моят инте­рес към случая бе очевиден. Тя ми звънна от офиса си и ми се извини за станалото. Нямаше представа защо Пийт ми е оставил въпросното съобщение. Всъщност, съвсем на­скоро двамата били на парти, на което някой заявил на всеослушание колко точна била информацията, която съм предала за негов роднина. И двамата с Пийт нямали тър­пение да се срещнат с мен.

Но аз бях вече нащрек. Предложих на Елън да покани на срещата братята и сестрите на Алекс. Ако с Пийт ставаше нещо странно или пък бе решил, че аз съм измам­ница, щях да се чувствам по-спокойна в присъствието на повече хора. Новата среща насрочихме за след няколко седмици.

Tози път никой не се обади, за да я отмени. Отидох в дома на Елън. Там бяха тя, Пийт, двамата братя и сестра­та на Алекс. Духът на Алекс също беше там. Не трябваше дълго да го убеждавам, за да ми каже това, което отдавна искаше да сподели с някого. Разказа всичко, което знаеше за смъртта си, и по гръбнака ми полазиха ледени тръпки. Знаех, без някой да ми е казвал нещо предварително, че сред хората в кухнята се намира и убиецът на Алекс. И нямах ни най-малка представа как трябва да постъпя.

Елън искаше да зададе на съпруга си най-различни въпро­си: „Защо реши да шофираш ти, след като си бил пиян? Защо не остави Пийт да седне зад кормилото?” А духът само клатеше глава, сякаш искаше всичко да отрече. Всич­ки ме гледаха втренчено и очакваха да чуят какво имам да им кажа.

Накрая заговори Пийт.

– Може би той казва нещо, което трябва да чуем наса­ме. Може би ние двамата с вас трябва да отидем в друга стая. Ще го кажете на мен, а аз ще го предам внимателно на Елън.

Исках да спечеля време, кимнах и се съгласих на тази възможност. Запитах Елън дали е съгласна да предам ду­мите на духа, а Пийт по-късно да ги сподели с всички ос­танали.

Елън веднага се възпротиви. Каза, че всички в стаята обичали Алекс и заслужавали да чуят онова, което искал да им каже.

Пийт се потеше и беше силно пребледнял. Погледнах го право в очите и заговорих:

– Алекс казва, че разбира защо Елън се е омъжила за вас и е щастлив, че се опитвате да я утешите. – Казах още някои общи неща, предадени ми от Алекс, след което продъл­жих: – Знаете ли, Пийт, Алекс иска да ви предам специално думите му. Пита се защо сте пили толкова много онзи ден, в който двамата сте били на последния бейзболен мач в неговия живот – нещо, което не е било характерно за вас. Трябва да му обясните.

Пийт гледа втренчено пред себе си цяла минута, пре­ди да каже:

– Разказал ви е всичко, нали?

Кимнах.

Пийт подпря чело на масата и зарида. Призна, че е убил най-добрия си приятел. Напил го съвсем преднамерено. А после, по пътя към дома, когато Алекс заспал, Пийт, който шофирал, слязъл от колата. Преместил Алекс зад кормилото, включил колата на скорост и я засилил надолу по склона. След това скочил в движение и припаднал. Събудил се в болницата и узнал, че Алекс е мъртъв.

Не мога да опиша настроението в стаята. Мога само да кажа, че не успях да си тръгна достатъчно бързо. Сътворих Светлината за Алекс, който веднага влезе в нея. Пийт отиде в затвора и доколкото знам, още е там. Едно е да чуя духовете да ми казват кой е убиецът им и съвсем друго – убиецът да направи признанието пред очите ми.

Самоубийства

Въпреки че духовете на жертвите на убийства предиз­викват тревога у мен, а разговорите с тези на убийците могат да бъдат наистина неприятни и обезпокоителни, аз съм много по-неспокойна в компанията на духовете са­моубийци. Има някои уникални ситуации, свързани с тях.

Понякога срещам духовете на хора, самоубили се преди много, много години. Много от тях са католици, извърши­ли това с ясното съзнание, че църквата смята деянието им за смъртен грях и че душите им са обречени навеки. Очакваха, че ще отидат направо в ада. Често споделя­ха с мен, че са решили да останат на земята, защото се страхуват, че за тях няма да има прошка в Светлината. И че рискът да останат в нашия свят като духове им се струва по-малък от този да понесат присъдата си в от­въдното. Когато днес срещам такива духове, обяснявам, че католическата църква вече гледа на самоубийството като на болестно състояние и че не е задължително непременно дa отидат в ада. А те обикновено са благодарни за възможността да преминат през Светлината.

С времето, изглежда, се променят и причините, пора­ди които духовете не желаят да преминат в отвъдното. Забелязвам тревожна тенденция сред жертвите на само­убийство и особено сред тези от по-младото поколение. В днешно време, когато срещна духове на хора под петде­сетте (и особено на тийнейджъри), извършили самоубийс­тво, отбелязвам, че те не изпитват абсолютно никакво разкаяние. Не се страхуват от наказание и в някои слу­чаи дори не се интересуват какво ще се случи с тях след смъртта. За тези духове самоубийството често е акт на отмъщение или злоба, а не на отчаяние. Тази група духо­ве е уникална и никога не знам дали ще решат да влязат в Светлината или не. Но каквото и да е решението им, то не се основава на страха от присъда или наказание. За тези безразлични души смъртта е нещо като поредното ново преживяване. Някои казват, че планират да останат още малко, за да „видят как е”. Други намекват, че да си мъртъв всъщност не е толкова интересно, колкото са очаквали и че е възможно влизането в Светлината да им осигури новите преживявания, за които копнеят. Не съм сигурна колко показателно е това отношение за днешно­то поколение, но знам, че то превръща разговорите ми с тях в особено предизвикателство.

Може би заради опита ми в работата с духове се обаж­дат хора, които искат да знаят какво ще им се случи, ако се самоубият. Отговорът ми винаги е един и същ: „Не мога да кажа. Не знам.” Мога само да им кажа, че отделни духо­ве на самоубийци понякога споделят как са се опитали да спрат процеса, но е било прекалено късно.

Интересно, извършилите самоубийство понякога ис­кат да си тръгнат от този свят, но невинаги просто преминават към следващия стадий на съществуването си. В някои случаи това може да означава, че в акта на са­моубийство има повече, отколкото се вижда на пръв пог­лед. При много от самоубийствата семейството ме кани в къщата, защото са останали въпроси без отговор – не­зависимо какво пишат някои в бележките и писмата, кои­то са оставили след себе си. Често семейството изпитва гняв и иска да разбере защо някой от любимите им хора се е самоубил.

Полицията също се свързва с мен, за да им помогна да разследват случаите на убийства и самоубийства, защо­то понякога убийството се оказва самоубийство и обрат­но. От всички начини да умре човек, отнемането на собс­твения живот може да създаде най-драматичния ефект. Хората, които се самоубиват, често го правят от егоис­тични подбуди и не се интересуват, че оставят след себе си хаос.

В един особено необичаен случай очевидното само­убийство на мъж създаде невероятна бъркотия за всички негови познати. Полицията ми се обади, за да помогна в разследването, понеже бяха стигнали до задънена улица. Съпругата твърдеше, че мъжът й се е самоубил, но до­казателствата, открити на мястото, показваха, че е възможно да има чужда намеса. Полицията разполагаше с възможен мотив и главен заподозрян, макар той да имаше желязно алиби.

Случаят бе необичаен, защото самоубилият се има­ше брат близнак. И точно този брат близнак бе главният заподозрян. Съпругата на покойния бе убедена, че девер й няма нищо общо със смъртта му, независимо от факта, че запалката му бе намерена на пода в гаража – точно под краката на мъртвия. Полицията бе взела запалката. Оза­дачаващ бе и фактът, че мъжът бе умрял със завързани крака, но свободни ръце, което не обясняваше как е успял да се добере до горните рафтове. Полицаите ме осведомиха още, че съпругата е имала връзка с брата на съпруга си, за която той най-вероятно е разбрал.

Въоръжена с тези факти, посетих сцената на смърт­та. Там обаче нямаше и следа от духа. Съпругата и братът с еднаква жар твърдяха, че любимият им човек се е само­убил. Желаеха да говоря с духа му толкова силно, колкото и полицията. Като се основавах на информацията, дадена ми от съпругата, подозирах, че духът все още е наоколо, затова уредих да се срещнем всички в дома, който двама­та бяха споделяли.

Детективите, съпругата, братът близнак и аз седях­ме около масата и чакахме. Напрежението бе непоносимо. Детективите не откъсваха очи от главния заподозрян. Вдовицата и братът си разменяха скрити погледи и се опитваха да се хванат за ръце под масата. А аз много ис­ках да съм някъде другаде. Най-после духът влезе в кухня­та. Дадох му да разбере, че го виждам и мога да общувам с него. След което пристъпих веднага към въпроса.

– И така, кой те уби?

Духът поне имаше приличието да изглежда опечален от онова, което бе сторил. Размърда крака и се огледа нер­вно, докато аз чаках търпеливо.

– Самоубих се – призна най-после.

– Казва, че го е извършил сам – казах на групата, която седеше около масата.

– Как? – запитаха всички в хор.

Духът започна да обяснява и стана ясно, че се е опитал да направи така, че брат му да бъде обвинен за смъртта.

– Знаех за връзката им – каза той. – В началото исках да убия нея… И него също. Но после реших, че мога да се са­моубия и може би, само може би, да ги нараня така, както те нараниха мен.

Той бе оставил запалката на брат си на пода и пре­метнал примката през най-горния рафт. После се качил и я надянал на врата си. Седнал на рафтовете и завързал краката си, след което просто скочил.

– Предполагам, че не мразя никого от двама ви достатъчно, за да им позволя да мислят, че си бил ти – каза духът на брат си. – Но все пак ви мразя. И двамата. Сега виждам, че смъртта ми не си е струвала.

След като му казах, че мога да сътворя Светлината, която ще му позволи да отиде на по-спокойно място, вече нямаше търпение да си тръгне от този свят. А тръгва­нето му напомняше бурно излизане от стаята със силно затръшване на вратата.

Дори когато хората мислят, че с прекратяването на живота си правят услуга на своите близки, пак могат да предизвикат единствено болка и недоразумение. Преди известно време вече възрастните деца на родители, на­мерили смъртта си в двойно самоубийство, ме поканиха на погребението им. Нито едно от децата не знаело, че на баща им е била поставена диагноза мозъчен тумор, не­подлежащ на опериране. Като разбрали колко малко време им остава да са заедно, двамата съпрузи направили сложен план за самоубийство. Съпругата прегледала цялата къща и събрала всичките им лични вещи. Подредила ги на купове, които да бъдат раздадени на бедните, а за четирите им деца отделила онова, което им било най-скъпо. Погрижили се за всичките си финансови отговорности и подготвили погребението си – поръчали дори цветята. Оставили дъл­га и подробна бележка на децата си, в която обяснявали какво имат намерение да направят и защо.

После – и точно тази част ме удивлява и до ден дне­шен – излезли в задния двор, където съпругът бил заложил пушката. Съпругата застанала с лице към него, а той ус­пял да произведе такъв изстрел, че единственият куршум да премине през тялото на съпругата му и да причини смъртта й, след което да заседне в сърцето му.

Отидох на погребението. Децата се опитваха да про­умеят самоубийството на родителите си. Искаха да ги попитам защо са извършили такова нещо. Разбира се, усе­щах болката на децата и изпитвах съчувствие към тях. Но когато духовете ми обясниха причините да сложат край на живота си и като видях колко бяха объркани от неразбирането на близките, почти разбрах вярата им, че са постъпили по единствения правилен начин.

Независимо от това с колко духове на самоубийци съм разговаряла, все още ми е трудно да разбера какво под­тиква хората да отнемат собствения си живот. Някои ситуации са по-сериозни от други – случаи на нелечима болест, нестихваща болка или психически заболявания, во­дещи до пълно отчаяние. Но пак казвам – на всеки измъчен дух, виждащ единствен изход в самоубийството, срещам и по един, решил да умре просто за да разстрои някого.

В случаите на неестествена смърт, независимо дали става въпрос за убийство или самоубийство, никога не знам какво ще науча от разговора с духа. Не знам дали ще дойде време, когато няма да бъда удивена, шокирана или скандализирана от наученото. В тези трудни случаи най-често съм повлияна от въздействието, което убийствата и самоубийствата оказват на живите, останали да пресяват причините, подробностите и тайните, крие­щи се зад всяка смърт. Опитвам се по всякакъв начин да помогна на тези често неспокойни и страдащи духове да постигнат справедливост, да поправят недоразуменията или да обяснят действията си.

от книгата на Мери Ан Уинковски КОГАТО ДУХОВЕТЕ ГОВОРЯТ

ТРАНС

КАК СЕ СТАВА МЕДИУМ

Глава 19 от книгата НА Линда Уилямсън ОТВЪДНИЯ СВЯТ

Училище за медиуми

Може би сте посещавали спиритична църква или сте присъствали на публична демонстрация на ясновидство и сте се питали как работят медиумите. Как стигат до тях имената и другата информация, която сякаш приемат по въздуха? В следващите две глави ще ви обясня как става това и как се развива такава дарба. Няма магическа формула, която да ви превърне в медиум, ако не притежавате заложби, но има изпитани и проверени методи, чрез които вие може да „събудите” евентуални латентни способности. Ако ги прилагате и се заемете да работите усърдно, отделяйки необходимото време, ще успеете да построите мост към отвъдния свят, който ще ви даде възможност да станете надеждно средство закомуникация с отвъдното.

Още в началото трябва да кажем, че мотивацията е от решаващо значение. Нищо от това няма смисъл, ако използвате своите способности на медиум за слава и богатство или за да впечатлявате хората. Не се изисква нищо друго освен пълно отдаване. Айлин Робъртс, президент на Института на медиумите спиритисти, обяснява медиумизма като божествено призвание: „Медиумите са инструмент в ръцете на Бога. Това е свещена дарба. Много хора смятат, че могат да станат медиуми за една нощ. Те нямат нито желанието да се посветят, нито необходимия опит.”

Ако смятате, че искате да се отдадете на това поприще, и сте убедени, че това е пътят, който желаете да поемете, първото нещо е да разберете дали имате заложби за медиум. Ако сте опитали някои или дори всички упражнения в предишната глава и сте постигнали някакъв успех, то вашите пси-способности функционират. Но дали имате способности за медиум? Както отбелязах по-рано, двете неща се различават значително.

Може би вече сте имали контакти с отвъдния свят, подобни на споменатите дотук — да усещате присъствие, да чувате гласове или просто да усещате нещо, което ви е много трудно да обясните с думи. Независимо от това колко мимолетен е контактът, всички тези признаци сочат, че имате контакт с по-висши измерения и това за начало е достатъчно. Но дори ако нищо от този род не ви се е случвало и въпреки това искате да „се проверите”, последвайте импулса си — говори ви вашият собствен дух.

Като дете не съм имала изключителна дарба. Моята майка имаше пси-способности, макар че не си го признаваше, и аз вероятно съм наследила нещо от нея. От време на време имах предчувствия и сънища, които се сбъдваха. Също така като много деца усещах присъствие на духове и чувах гласове, които говореха в главата ми, но те бяха едва доловими и се преплитаха с фантазиите ми. Когато се увлякох от спиритизма и реших, че искам да стана медиум, това беше всичко, с което разполагах, преди да започна да изграждам моста.

За щастие на мен ми бе даден добър старт. Една жена медиум от църквата, която посещавах, ме взе под крилото си и ме покани да посещавам нейната група за развиване на медиумни способности. Това беше началото на един дълъг процес на обучение, който продължава непрекъснато, защото, колкото повече научаваме за общуването с отвъдното, толкова повече осъзнаваме, че все още само драскаме по повърхността на огромно познание. Сега, когато развивам медиумни способности у други хора, мога да им предам наученото от мен. Не твърдя, че съществуват единствено моите методи. Казвам само, че те действат, и се надявам, че ще помогнат и на вас.

Ако решите да се включите в група, вие може би ще бъдете поканени на интервю, за да преценят способностите ви и да се види дали ще си допадате с другите. Когато аз ръководя тези интервюта, не търся хора, които „не са за тая земя” и летят по облаците. Интересуват ме уравновесени и разумни хора, които имат искрено отношение. От друга страна, вие трябва да бъдете сигурни, че групата е подходяща за вас. Трябва да я ръководи медиум, на когото вярвате и чиято работа уважавате. Няма значение на каква възраст се присъединявате към групата,никога не е твърде късно човек да научи нещо. Ако обаче не можете  да я посещавате редовно, по-добре не се записвайте. Ако здравето ви е нестабилно, също недейте да посещавате такава група. Става въпрос включително и за душевното ви състояние. Ако страдате от депресия или изживявате стрес, почакайте, докато животът ви отново се нормализира. В процеса на развиване на медиумните способности чувствителността ви ще се повишава и това ще се отрази неблагоприятно върху физическото и душевното ви състояние, ако то не е стабилно.

Възможно е да развивате способности на медиум самостоятелно, но е далеч по-добре да сте в група. Има няколко причини за това. Първите етапи на развитие са много объркващи, докато се опитвате да разберете кое е истинската информация от общуване с отвъдното и кое е продукт на вашето подсъзнание. Водещият групата ще ви напътства. От полза ще ви бъдат също подкрепата и съдействието от страна на другите членове на групата. Група от хора излъчва много пси-енергия и това ще стимулира вашите способности да се развият по-бързо.

Човекът, който води групата, би трябвало да ви покаже в какво се състои работата на медиума. Казвам „би трябвало”, тъй като често ми се оплакват, че не ги учат на това — вероятно защото обучаващите медиуми сами не го разбират добре..

— Ние просто си седим и медитираме — оплака ми се един разочарован член на такава група — и чакаме всичко да стане от само себе си като с магическа пръчка. Сигурна съм, че работата не се състои само в това, нали?

Далеч не се състои само в това. Вярно е, че само чрез медитация и опити да достигнете до отвъдния свят могат да се развият способностите ви. Ако обаче разберете механизма на процеса и се научите да тренирате съзнанието си, ще ускорите много развитието на медиумните си способности.

Най-важното е да запомните, че духовният свят е около нас, но вибрира на по-висока честота от физическия. За да се свързваме с него, трябва да повишим вибрациите си, или да издигнем нивото на съзнанието си, така че да сме в хармония с по-висшите измерения. Не става въпрос да „достигаме” същества, витаещи някъде по небето, а да разширим съзнанието си, така че да виждаме и чуваме извън физическите сетива. Целта на тези упражнения е съзнанието ни да започне да приема информация от отвъдното.

Един от начините да разберете този процес е като направите аналогия с моста на дъгата, който споменах в Глава 18. Медиумите изграждат половината от този мост само като повишат вибрациите си и „се настроят” за отвъдния свят. Душите от отвъдното от своя страна трябва да понижат своите вибрации, за да могат „да влязат в обхвата” на възприятията на медиума. Надеждата ни е двете страни да се срещнат някъде по средата и да изградят моста, за да могат да се разменят съобщения.

Съобщенията се приемат телепатично. Душите от отвъдното създават ментална връзка, като „запечатват” мисли, думи или картини в съзнанието на медиума. Ако вече сте правили телепатичното упражнение в Глава 18, разбирате колко е трудно и можете да си обясните защо получаваните чрез медиумите послания често са толкова неясни и незадоволителни. Комуникаторите могат да предадат само толкова, колкото съзнанието на медиума може да приеме. Дори тази ограничена информация често е изкривена или е толкова накъсана, че граничи с безсмислици. С повече упражнения приеманата информация става по-ясна, но не очаквайте, че ще започнете да виждате и чувате духовете така, сякаш са хора от плът и кръв. За да го можете, трябва вие самите да принадлежите на отвъдния свят.

Има три вида приемане: ясновидство, чуване на гласове и усещане на духовете. Ясновидството, което буквално означава „ясно виждане”, е способността да виждаш духовете, макар че думата се използва като най-общ термин за медиумизма и за способността да предричаш бъдещето. Вторият вид приемане е способността да чуваш гласовете на духовете. Те може да се чуват и като от външен източник, но по-често се чуват в главата. От време на време може да чувате музика, камбани или други звукове. Третият вид приемане е способността да усещаш присъствието на духовете, това е най-често срещаната дарба при медиумите, макар че рядко я признават за изключителна способност. Ако усетите нечие присъствие или нещо приятно в атмосферата на стаята или сградата, значи сте усетили присъствие на дух. Медиумите може да притежават една или всички тези способности заедно.

По-късно ще ви дам упражнения за развиване на различните видове приемане на информация, но първо искам да обясня друга важна страна на медиумизма — психичните центрове.

 

1. корен

2. сакрален център

3. слънчев сплит

4. център на далака

5. сърдечен център

6. център на гърлото

7. център на на “челото“

8. „корона“

Психични центрове

Има седем основни центъра. Те се намират в етерното тяло и са разположени по линията на гръбначния стълб. Всеки от тях има различна функция и действа на различно вибрационно ниво, от най-ниски до най-високи вибрации. Заедно те регулират притока на физическа и психична енергия в тялото и създават връзката между материалното тяло и по-високите измерения. Когато човек израства духовно и психичните му възможности се развиват, тези центрове се активизират.

Центровете се наричат чакри — от санскритската дума „колело”, тъй като в аурата се виждат като пулсиращи цветни колела. За по-пълно изследване на този въпрос ще са необходими няколко глави, затова в библиографията съм посочила едно подходящо заглавие. Тук ще говоря зацентровете само доколкото имат отношение към медиумизма.

В основата на гръбначния стълб се намира „коренът” — най долната чакра. Това е центърът, от който черпим физическа енергия, необходима за живот. При изпълнените с жизненост хора този център е напълно отворен и активен. Ако центърът е блокиран или увреден поради нараняване или травма от детството, жизнеността на човека е занижена. Малко по-нагоре се намира сакралният център. Той управлява сексуалността и инстинктите. В някои учения за втора чакра се приема и далакът. Това е филтърът на психичната енергията и има значение заастралните проекции и ПИТ. Ако центърът е прекалено отворен, човек може да има чувството, че „не е съвсем на земята”, или че не е добре заземен във физическото тяло.

Слънчевият сплит е следващият център и се намира точно под гръдния кош. Там се регистрират всички наши емоции и усещания. Ние казваме, че „ни се повдига” или „ни свива корема”, когато сме нервни. Тъй като слънчевият сплит е свързан с храносмилателната система, подобни проблеми могат да доведат до гастритни реакции. Негативни емоции като страх и гняв могат да се заключат в този център и да причинят напрежение и ограничаване на притока на енергия.

Медиумите са особено уязвими и податливи на смущения в слънчевия сплит. Понеже са с изострена чувствителност, те реагират по-силно от другите хора на обиди и атаки. Ако центърът е по-отворен, медиумът непрекъснато ще получава информация от отвъдния свят и от астралния план, което ще доведе до „изсмукване” на жизнеността му — оттук и необходимостта от „затваряне” на центъра след всеки сеанс (упражнението е дадено в края на тази глава).

Сърдечният център, както се досещате, е свързан с физическото ни сърце. Говорим за хора с „широко сърце” или ако са стиснати, че „не им се откъсва от сърцето”. Това е центърът на състраданието и съчувствието. Ако сте отдадени на работата си и имате желание да служите, този център ще се отвори от само себе си. Макар че съчувствието към другите е необходимо, пазете се да не се отвори прекалено много, тъй като ще станете свръхчувствителни към емоциите на другите. Лечителите често имат такъв проблем и могат да „прихващат” физическите състояния на пациентите си.

Когато сърдечният център се активизира, може да освободи много емоции. Ето защо, когато правите първите стъпки за развиване на пси-способностите, често ще се случва да изпадате в странни настроения, включително и в депресия. Затова трябва да бъдете емоционално стабилни, преди да започнете да развивате психичните си дарби.

Центровете на гърлото и челото са най-важните за медиума. Гърлото влиза в употреба при чуването на гласове. Активизира се при художниците, писателите, изобщо при творците. Центърът на челото, известен като третото око, управлява ясновидството. Свързан е с хипофизата и епифизата — тези малки мистериозни жлези, които са загадка за учените.

„Короната” се намира точно над главата. В източната философия наричат чакрата хилядолистния лотос. Ореолът на светците, както ги рисуват по картините, е изображение на този център, който е светъл и бляскав при духовно извисените хора. Той ни свързва с по-висшата ни същност и с по-висшите измерения на духовния свят. Ако имате извисени духовни стремежи, центърът все повече ще се отваря и така ще вървите все по-нагоре към Божията сила.

Свързани, всички центрове образуват централен стълб, по който тече енергия от основата на гръбнака към короната над главата. Тази енергия се нарича „кундалини”. Понякога я оприличават на змия, която лежи увита на кълбо в „корена” — основата на гръбнака. Когато центровете или чакрите се стимулират чрез медитация или развиване на пси-способностите, змията се размотава и се плъзга нагоре по гръбнака, като активизира последователно всеки център и достига до хилядолистния лотос, откъдето, както твърдят, разпръсква благодат и просветление.

Представители на движението Нова ера твърдят, че кундалини е много опасна енергия и е по-добре чобек да не я отприщва. Това не е без основание. Ако кундалини се задейства твърде бързо с помощта на съответните йогистки упражнения за дишане, ще се получи ефект като при пренатоварване на електрическа верига, което води до физически и ментални увреждания. В някаква степен кундалини е активна при всеки човек. Тя е част от системата, чрез която „прана” е разпределена около тялото, и без нея не бихме могли да живеем. Особено активна е при творците, хората с пси-способности и медиумите и фактически формира основата на всички психични явления. Ако медиумните способности се развиват правилно, кундалини започва да се издига естествено, увеличавайки силата на медиума.

Упражнение за размотаване на змията

Следващото упражнение е много подходящо за начало на груповите занимания, тъй като помага за психичното „отваряне” и прави съзнанието способно да приема. То може да се изпълнява заедно от всички под ръководството на водещия.

Затворете очи и поемете дълбоко въздух няколко пъти, като отпускате цялото си тяло. Започнете с пръстите на краката. Напрегнете мускулите си, после ги отпуснете. Насочете вниманието си към глезените и направете същото. Повторете упражнението с всяка част нагоре по тялото си, напрягайте и отпускайте. Обърнете особено внимание на слънчевия сплит и се освободете от всякакви емоции. Завършете с очите и мускулите на лицето.

Сега седнете изправени, като внимавате да не се напрягате повече, и се убедете, че гръбначният ви стълб е изправен. Съсредоточете вниманието си върху основата на гръбначния стълб. Поемете дълбоко въздух и докато вдишвате, си представяйте енергия, която идва от Земята, навлиза през ходилата на краката ви, движи се по продължение на краката ви и стига до основната чакра. Представете си, че чакрата е цвете, което се разтваря, и вижте дали усещате нежна топлина в тази част на тялото.

Сега издишайте и докато вдишвате отново, изтеглете енергията нагоре до слънчевия сплит и почувствайте как листенцата се отварят. При следващото вдишване качете енергията до сърдечния център, и така нататък до гърлото и третото око, като всеки път си представяте как всеки енергиен център се отваря. При последното вдишване изведете енергията най-горе до короната на главата — хилядолистния лотос, после я оставете да се излива като светлинен водопад от всички центрове по цялото тяло, изпълвайки го с жизненост.

Починете малко, след това отново съсредоточете вниманието си върху короната. Взели сте енергия от земята. Сега вече ще изтегляте духовна енергия от по-високите сфери. Представете си златна светлина над главата ви и я оставете да слиза до всяка чакра последователно. Почувствайте как изпълва всяка ваша клетка с любов. Тази светлина ще засили енергията и благосъстоянието ви. Също така ще бъде най-добрата ви защита срещу негативно отношение, било то физическо или психическо. Тя приема форма на щит и ще отблъсква всеки негативизъм, насочен срещу вас.

Почувствайте как двата потока на енергия се съединяват в сърдечния център. Сърцето е точката на равновесието. Ако си представите тялото като кръст, сърцето е пресечната точка на двете прави. Когато този център е напълно активизиран, всичко, което правите, ще бъде мотивирано от любовта.

И така, за да завършим, задръжте вниманието си върху сърцето. Изпратете своите мисли към тези от отвъдния свят, молейки ги да слеят тяхната енергия с вашата и да ви помогнат да се срещнете с тях на моста на дъгата.

Водачи и медиуми

Когато започнете да посещавате групите за развитие на медиумни способности, без съмнение ще ви бъде казано, че имате много и най-различни водачи. Обикновено за водачи се цитират монаси и монахини и те, разбира се, неизбежно са индианци и китайци. Подобни описания предизвикват неудържим смях у скептиците, но аз като медиум също виждам именно такива фигури. Всъщност усещам присъствието на една монахиня, която е много близо до мен и ми помага. Така че вярвам, че има същества в астралния план, които се нагърбват със задачата, макар и неблагодарна, да работят с медиумите по такъв начин. Що се отнася до екзотичните им костюми — може и да са били индианци, китайци или каквито искат, докато са живели на земята. Казва ни се, че много от водачите се подбират от раси, които на земята са притежавали много духовна мъдрост и естествена склонност за свързване с отвъдния свят.

Сигурна съм обаче, че те самите не се нуждаят от подобни земни облекла. Дрехите им са форма, която приемат заради нас. Водачите идват от измерение, където идеята за личността вече не е актуална, но подобно на актьори се обличат в костюми, за да ги разпознаем в определена роля — показват ни се по начин, по който по-лесно ще ги възприемем. Един водач може да е бил и англичанин, но понеже медиумите се обучават да очакват индианци и тем подобни образи, водачите послушно приемат такава форма.

Водачите често казват, че принадлежат към група сродни души – „семейство” души, тясно свързани помежду си, които след много земни животи като отделни личности започват да се сливат в една същност. Тези групи работят на различни духовни полета, за да помагат на човечеството. Водачът е тяхната връзка със земята. Чрез него групата предава своята колективна мъдрост. Медиумът може да принадлежи към такава група и в този случай обичта помежду им е много силна и общуването е по-лесно.

Всеки медиум има група водачи около себе си, които му помагат в работата. От време на време съставът на групата може да се променя. Някои от водачите остават при медиума за кратко време или идват само за определена задача. Други остават до края на земния му живот. Обикновено това са основните му водачи и връзката на медиума с тях е по-специална. Той ги обиква и им се доверява, и макар че не живеят живота му вместо него, нито пък вземат решения по светски проблеми, те винаги присъстват наоколо и оказват подкрепа и ръководство.

Водачите отговарят за развитието на медиума. Те настройват съзнанието и стимулират психичните центрове. Когато медиумът работи, осъществяват връзката с душите от отвъдния свят, които могат да бъдат също толкова объркани, емоционални или невежи по отношение на механизма на общуването с хората на земята и да не могат да се свържат направо.

Водачите вършат и много друга работа зад кулисите. Например, когато човек запише час за сеанс при медиум, те подсигуряват, доколкото е възможно, свързването с душите от отвъдния свят или осигуряват връзката с онези души, с които човек много иска да се свърже. Подготвят психически медиума и ако е необходимо, подготвят атмосферата на мястото, където той ще работи. С други думи, въпреки че сеансът може да ви се струва въпрос на случайност, при която медиумът се свързва с който му попадне от отвъдното, всъщност всеки сеанс е най-внимателно дирижиран.

Упражнение за опознаване на водача

Най-важният контакт, който трябва да осъществите като медиум, е с вашия водач. Щом веднъж опознаете същността, която работи с вас, ще можете да установите партньорство, което ще ви помогне да преодолявате всички трудности, ще улесни контакта ви с другите души от отвъдното и ще направлява живота и работата ви, докато сте на земята. Следващото упражнение ще ви помогне да узнаете кой е вашият водач.

Седнете спокойно, без значение дали сте в група или правите индивидуална медитация, и пожелайте да узнаете кой е водачът, отговарящза развитието ви, после почакайте и вижте какво идва в съзнанието ви. Не очаквайте нищо предварително, не си представяйте как изглежда той и не се разочаровайте, ако не ви се яви двуметров индианец! Възможно е да ви се даде името, да получите ментална картина или просто представа, впечатление за неговата личност.

Както и да дойде, запазете връзката здраво в съзнанието си. Концентрирайте мислите си като лъч светлина, който преминава по моста на дъгата към вашия водач. Слейте съзнанието си с това на водача ви. Почувствайте как се пренасяте над моста, докато се срещнете с него от другата страна, и следете какви мисли и идеи идват в главата ви.

Ако сте с групата, с позволението на ръководителя може да изкажете тези мисли или думи на глас. Това се нарича „вдъхновен говор” и в състояние на транс може да се засили (и двата аспекта са обяснени в Глава 22). Всеки път, когато започвате медитация, сеанс или осъществявате контакт, повикайте водача или водачите си, за да ви помогнат. Те са силата ви и ако работите с любов и искреност, никога няма да ви изоставят.

Когато за първи път присъствате на групови занимания, може да се почувствате малко неловко или объркани, тъй като няма да знаете какво да очаквате или какво се очаква от вас. Особено когато сте поканени за нов член на вече установена група. Най-малкото трябва да знаете достатъчно за медиумизма и да си давате сметка, че няма да видите духове да изскачат отвсякъде наоколо!

Всъщност през първите седмици може изобщо да не виждате или усещате нищо. Не се тревожете. Дайте си време, за да свикнете с работата на групата. Правете упражнението за отваряне на психичните центрове, което дадохме в тази глава, после си стойте тихо и поглъщайте тишината, като оставите съзнанието си спокойно. Дори ако сте имали навика редовно да медитирате вкъщи, пак ви е необходимо известно време, за да започнете да медитирате с групата и да дисциплинирате ума си да не обръща внимание на различни дразнители – кашляне, скърцане на столове – винаги ги има, когато група хора работят заедно.

Ако групата е само от начинаещи, ръководителят може да посвети първите няколко седмици или дори месеци на упражнения за развиване на пси-усещанията, дадени в Глава 19. Това е необходимата първа стъпка. Преди да започнете да развивате способности на медиум, трябва да сте развили психичните си способности. При някои хора те са толкова дълбоко потиснати, че им трябва много дълго бреме, за да ги извадят на повърхността.

Когато медиумните способности се проявят, това рядко става по драматичен начин. Почти винаги започва с усещането на нечие присъствие. В моя случай – а и повечето от медиумите, с които съм разговаряла, са имали подобно изживяване – аз усещах едва доловимо присъствие на комуникатор, колкото да мога да кажа дали е мъж или жена и да уловя най-общите черти на личността. Ако имах късмет, чувах и по някоя дума в главата си. Притеснявах се да споделя те изживявания с групата, за да не се окаже, че греша, но когато в крайна сметка събрах кураж да говоря, се изненадах да открия, че много често другите разпознаваха по описанието ми душите, чието присъствие бях доловила. Това ми даде увереност и колкото увереността ми растеше, толкова „посланията” ставаха по-ясни.

Но как се приема тази информация? Заслужава си да се поговори по този въпрос, тъй като колкото по-добре разбирате какво всъщност става, толкова по-добре ще можете да си сътрудничите с вашите водачи.

Когато усетите комуникатора в близост до себе си, значи той е навлязъл във вашата аура и е хармонизирал вибрациите си с вашите, сякаш в известен смисъл ви е засенчил. Това ви дава възможност да наберете определена основна информация за него. Например, ако комуникаторът е бил едър човек, ще почувствате как се уголемявате физически. Ако е бил военен, ще усещате импулс да стоите мирно с изправени рамене. Възможно е да усетите какво е причинило смъртта му. Ако се е оплаквал от задух, може да ви накара за секунди да почувствате, че се борите заглътка въздух, но то ще е само за секунди, тъй като за тях това е просто спомен, а не нещо, от което страдат в момента.

Причината медиумизмът да започне да се проявява по този начин е свързана с психичните центрове. Процесът на развиването му стимулира енергията кундалини и тя започва да се изкачва по гръбнака от основата нагоре. Когато стигне до слънчевия сплит, този център се активизира. Там се „записват” усещанията, тъй че на този ранен етап само ще „усещате”, като получавате най-обща представа за душата, с която общувате, и ще усетите част от нейната личност и чувства.

Упражнение за развиване на усещането за присъствие на души от отвъдното

Когато почувствате, че комуникаторът ви е около вас, изпратете му добра мисъл вместо да стоите и да чакате той да свърши всичката работа. Говорете му наум, като му потвърждавате какво сте приели от него. Много внимавайте за усещанията, които получавате. Опитайте се да се „настроите” като фина настройка на радио, за да можете да ги разпознаете точно. Говорете му наум и му задавайте въпроси за него самия. Няма значение, ако не ви отговори. Като му говорите по този начин, вие заздравявате връзката помежду ви. Вслушвайте се дали можете да чуете някоя дума и внимавайте да не би на екрана на съзнанието ви да се появи мисловна картина. Макар че на този етап на развитие медиумните способности се проявяват по-скоро под формата на емоции и усет, нито един от пси-центровете не работи изолирано от другите, затова може да приемате едновременно думи и картини.

Разкажете на другите от групата какво приемате, независимо колко глупаво или невероятно може да ви се е сторило. Това е единственият начин да проверите дали сте на прав път. Също така ще помогне и на духовните ви водачи да установят каква част от информацията, която ви предават, стига до вас.

Когато енергията кундалини тръгне нагоре, тя се допира и до другите пси-центрове във възходящ ред. Това обикновено става без да госъзнавате, така че, ако редовно правите упражнението за развиване на змията, ще усетите как лека топлина се разлива нагоре по гръбнака ви. Когато енергията достига до по-високите психични центрове – гърлото и челото, медиумните способности започват да функционират на ниво чуване на гласове и ясновидство (центърът на третото око между веждите) и тези центрове започват да се активизират. Едва тогава ще ви е възможно да използвате тези способности редовно и да ги контролирате, вместо да разчитате да получавате „моментни” видения или да чувате гласове от време на време, които са белези на природни, но неразвити медиумни способности.

Малко медиуми имат еднакво развити способности за виждане и чуване. Почти винаги едното е по-засилено. Кое от тях, зависи от вида на вашето съзнание. Ако визуализирате лесно, ясновидството ви ще се развие съвсем естествено. Ако сте като мен и съзнанието ви борави по-лесно с думи отколкото с картини, ще развиете предимно способност да чувате гласове. И двете дарби могат да се усъвършенстват чрез практика. Разбира се, на онова, което ви се отдава по-трудно, се налага да посветите повече време и упражнения.

Упражнение за развиване на способността да чувате гласове

Добър начин за изпълняване на това упражнение е членовете на групата да седят по двойки и да се опитват един по един да си предават информация.

Седнете срещу партньора си, но не се концентрирайте върху него. Отпуснете се и съсредоточете вниманието си върху центъра на гърлото. Помолете вашите духовни водачи да ви доведат комуникатор, който вашият партньор може да разпознае. Вслушвайте се внимателно за думи или имена, които достигат до вас. Не очаквайте да идват отвън – ще ги чувате в главата си. Повторете на партньора си какво точно сте чули или си мислите, че сте чули. Ако ви се струва безсмислено, не се опитвайте да го тълкувате по някакъв начин; така много послания се изопачават. Това, което няма смисъл за вас, може да означава много за „получателя”. Ако не „хващате” добре думите – понякога те идват много бързо – помолете да ви ги повторят.

Това упражнение изисква много концентрация и може да породи разочарование, ако нищо не се случи, но си заслужава да упорствате. Ако създадете чиста връзка по този начин, получената информация има сила и чистота, отличаващи я от мислите, които поражда подсъзнанието.

Упражнение за  развиване на ясновидство

Ясновидството може да се развива по същия начин.

Седнете отново срещу своя партньор. Този път съсредоточете вниманието си върху центъра на челото. Може и да виждате обективно, тоест с отворени очи, макар че, разбира се, всъщност използвате „вътрешните” си очи.

Помолете отново вашите духовни водачи да ви доведат комуникатор, който вашият партньор да познава. Не гледайте директно в партньора си, а се опитайте да почувствате кой е до или зад него. Не очаквайте да се появи видение! Възможно е да видите мъгляво очертание или да получите представа, която е нещо средно между виждане и усещане. Опишете какво виждате колкото се може по-подробно.

Сега затворете очи и си представете, че в главата си имате телевизионен екран точно между веждите. Можете ли да видите някакви картини на екрана? Възможно е да видите лица, сцени или предмети, или дори цвят. Тези ментални картини обикновено се появяват и изчезват много бързо. Ако е необходимо, помолете да ви ги покажат отново. Също както при упражнението за развиване на способността за чуване, първоначално подсъзнанието ви ще се намесва често, но с времето всичко ще се изчисти и представите от отвъдното ще станат по-ясни.

Как да се затворим

В началото на тази глава ви предложих едно упражнение за отваряне на психичните центрове. Също толкова важно е и да можем да се „затваряме”. Това трябва да става в края на всяко групово занимание и всеки път, когато сте работили с психичните способности. Докато сте отворени, вие използвате своята пси-енергия. Ако не се затворите, както физическата, така и психичната ви енергия ще бъде всмукана. Има много начини за „затваряне”. Според мен следващото упражнение е лесно за изпълнение и ефективно.

Концентрирайте се върху всяка чакра последователно, като започнете от върха на главата, и си представяйте как всяка от тях е цвете. Наблюдавайте как се затварят листенцата на цветето. Обърнете особено внимание на слънчевия сплит, тъй като той е най-уязвим. Когато сте затворили мислено всички чакри, върнете се отново на главата. Представете си, че златна светлина струи над главата ви и я спуснете надолу към краката, така че да ви обгърне като пелерина.

Благодарете на духовните си водачи за това, че са работили с вас, и се помолете за всички нуждаещи се и за цялата планета. Най-накрая се заземете напълно, като хапнете или пийнете нещо.

В следващата глава ще разгледаме други страни на медиумизма и ще видим как можем да се справим с някои най-често възникващи трудности.

КАК ДА СТАНА МЕДИУМ

Глава 18

Начало на докосването до духовния свят

Шестото чувство

Аз нямам пси-способности, но… Колко ли пъти съм чувала това? И после говорещият продължава да разказва някакъв случай, потвърждаващ факта, че той наистина има пси-способности, макар и да се проявяват само в определени моменти. Да имаш пси-способности не е същото като да бъдеш медиум и това не е книга, която ще ви помогне да развиете същинския си пси-потенциал. Все пак, ако искате да развиете качества на медиум и да се научите да медитирате и да успокоявате съзнанието си, трябва да усилите психичните си възприятия, за да се настроите за връзка с отвъдния свят.

В тази глава ще ви предложа няколко упражнения, които може да опитате сами или с няколко приятели съмишленици. Тези упражнения саза развиване на медиумни способности. Но първо искам да ви кажа още няколко неща за това какво означава да притежаваш пси-способности. Откъде идват тези сили и как можем да ги разпознаем у себе си?

Може да мислите, че въобще не притежавате пси-способности, но не бъдете толкова сигурни, фактът, че сте взели в ръце тази книга, говори, че се интересувате от неща, свързани с парапсихологията, и това е начало. Да притежаваш пси-способности, да имаш интуиция или „шесто чувство”, наричайте го както искате, не означава че притежаваш мистична сила, която никой друг от смъртните не притежава. Много хора — бих казала дори преобладаващата част от обществото, в някаква степен притежават пси-способности. Те са част от съществуването на нашата вътрешна същност или душа, а ние всички сме души, облечени в материални тела. За съжаление много хора отричат или не знаят, че душата съществува, затова не чуват, когато тя се опитва им каже нещо.

Признаците за наличие на пси-способности са много незабележими. Подсказват ни се разни неща, но ние не им обръщаме внимание и всичко си е за наша сметка. Например излизате навън при хубаво време без чадър, въпреки че нещо ви подсказва, че ще вали — впоследствие се излива порой и се измокряте до кости. Или давате назаем пари на човек с честно лице, макар че имате усещането, че на него не му е за вярване, и никога повече не виждате нито парите си, нито самия него. „Защо не се вслушах в себе си!” — упреквате се вие.

В такива случаи говори вътрешната ви същност и вие бихте си спестили много неприятности, ако я слушате.

Причината да потискаме шестото си чувство е обществото, в което живеем. Бог в днешно време е науката и тя е формирала мисленето ни така, че да не вярваме в съществуването на нищо извън материята — всичко останало се отхвърля като предразсъдък или халюцинация. Въпреки че съществуването на екстрасензорни сили, като телепатията, ясновидството, преживяванията извьн тялото, е демонстрирано многократно в лабораторни условия, все още учените не приемат на сериозно парапсихологията и всеки учен, който започне да се занимава с изследвания в тази област, търпи подигравки от колегите си и рискува да провали кариерата си.

Това отношение се предава на широката публика и резултатът е, че много хора не си дават труд да признаят, че вярват в свръхестественото, защото някой ще им се подиграе. Всъщност няма нищо свръхестествено в това да притежаваш пси-способности. Изобщоняма нищо „свръхестествено” — това са чисто и просто природни закони, които все още не разбираме напълно. И вероятно са много малко хората, които не са имали пси-преживяване в живота си. Не е задължително това преживяване да е драматично. Може да е много просто, например да мислиш за приятел, когото не си виждал дълго, и той да се обади по телефона още същия ден. „Какво съвпадение!” — казвате си вие. Аз не твърдя, че съвпаденията не съществуват — но обикновено при тях има нещо повече от чиста случайност.

Пси-сънища

Най-често пси-способностите се проявяват в сънищата. Ако си водите дневник на сънищата за определен период от време, ще се изненадате колко много от тях са били пророчески. Това не означава, че всичко се сбъдва до най-малки подробности, но ще разпознаете някои елементи.

Можете и сами да го проверите. Възможно е вече да си водите дневник на сънищата. Ако не сте го направили, то сега е подходящото време да започнете. Сложете до леглото си бележник или касетофон и записвайте старателно всеки ваш сън, доколкото си го спомняте. Проверявайте внимателно записките си, за да откриете евентуални предупреждения. Те могат да бъдат под различна форма. Може да сънувате нещо, което се сбъдва на следващия ден — да срещнете някой или дори да видите рисунка в някоя книга или нещо по телевизията. Често това са съвсем тривиални неща, някое незначително събитие може да бъде раздухано до голяма степен. Веднъж сънувах, че съседната къща гори. На следващия ден се подпали барбекюто на съседите и всичко беше одимено, но нямаше сериозни вреди.

Чувствителността към определена атмосфера е друг признак на пси-нагласа. Може да влезете в една къща и веднага да почувствате дали домът е тъжен или щастлив. Впечатленията, които приемате, може да се излъчват от сегашните обитатели или да са създадени от хора, живели там в миналото. Много хора с пси-чувствителност не обичат тълпите. Енергиите и мислите на всички суетящи се около тях хора ги потискат и безпокоят. Колкото по-чувствителни ставате, толкова по-непоносимо ще е за вас да сте в атмосферата на нервност и дисхармония.

Това дали сте късметлия или нещастен човек също е свързано със степента на вашата сензитивност. Някои хора винаги имат късмета да се намират на подходящото място в подходящото време. Съдбата им се усмихва. Ако възседнат кон, той финишира пръв. При други е точно обратното. Ако решат да участват в конно състезание, техният кон няма да улучи въобще стартовия коридор. Ако падне гръмотевица от ясносинъо небе, то ще бъде върху тяхната къща. Нашата вътрешна същност е по-мъдра от материалния ни ум. Ако се сблъскат интуицията и разумът, бъдете напълно сигурни, че ще се окаже вярна интуицията ви, а не разумът. Ако улавяте знаците на вътрешната си същност и се водите от тях, житейският ви път ще бъде далеч по-лек.

Изпробване на пси-способностите

Един прост начин да проверите вашите пси-способности е като вземете тесте карти. Разпръснете ги върху масата с лицето надолу. Успокойте мислите си колкото е възможно — всяко напрежение или напрягане ще доведе до ментално блокиране. Вземете произволно една карта и се опитайте да познаете коя е.

Не отделяйте твърде дълго време за това. Първото ви хрумване вероятно ще бъде вярното. Ако нищо не ви хрумва, може да стимулирате мисълта си, като си задавате различни въпроси.

„Дали картата е червена или черна? Дали е поп или дама? Дали има много знаци върху нея или е почти неизписана?”

Може да получите ментална картина; или просто да се окаже, че „знаете”. Не правете упражнението много пъти едно след друго. Умът бързо се затормозява и отегчава и се губи концентрацията. Упражнявайте се по няколко минути на ден. Вярвайте, че можете да го направите, и ще успявате — не винаги, но достатъчно често, за да добиете кураж.

Същото упражнение може да се направи и с карти ТАРО. Различните изображения на картите дават възможност на подсъзнанието ви да работи със силни образи. Ще откриете, че по-скоро е възможно да доловите малък детайл от картата отколкото цялото изображение. Тъй като ТАРОТО е пълно със символизъм, възможно е символичното значение на картата да изплува в съзнанието ви. На този етап не бива да се опитвате да тълкувате картите или да предсказвате бъдещето нито на себе си нито на други хора. Тарото изисква дълго и задълбочено изучаване, а също така и силно развито интуитивно умение за интерпретация. Резултатите могат да бъдат подвеждащи или тревожни, ако се случи да извадите карти, които предупреждават за бъдещо нещастие.

Друг метод за упражнение е да се опитате да отгатнете съдържанието на получени от вас писма, без да ги отваряте. Задръжте плика между пръстите, без да стискате, или го притиснете до челото си. Вижте дали можете “да почувствате” за какво се отнася писмото или да добиете впечатление за личността на автора му. Можете да направите същото с подаръците, които сте получили за рождения си ден или за Коледа — задръжте пакета в ръка и се опитайте да отгатнете какво има в него. Ако развиете тези способности, направо ще подлудите всичките си близки и приятели!

Цветовете могат да бъдат много полезно средство за развиване на вашите пси-стнобности. Запомнете, че каквито и впечатления да получавате, те достигат първо до подсъзнанието ви и после се филтрират в съзнанието, защото подсъзнанието е много чувствително към цветовете. Вземете няколко ярко оцветени квадратчета от хартия или от плат и ги сложете в отделни пликове. Разбира се, пликът трябва да е достатъчно плътен, за да не се различава цвета през него. После вземте в ръка един от пликовете и се опитайте да отгатнете какъв цвят има вътре. Ще откриете, че по-лесно отгатвате цветовете, към които имате афинитет.

Опити за телепатия

Ако се съберете малка група приятели, можете да направите няколко опита за телепатия или за четене на мисли. Това ще ви направи по-стабилни и подготвени, когато започнете да развивате способности на медиум. Целият процес на свързване с отвъдното е всъщност телепатия между медиума и душите от отвъдното. Така че тези опити ще ви помогнат да разберете по-добре механизма на телепатията. Също така веднъж за винаги ще се разсеят предположенията, че медиумът получава телепатично информация не от отвъдното, а от съзнанието на участващия в сеанса. Няколко опита ще бъдат напълно достатъчни, за да се убедите, че това всъщност е по-трудно, отколкото да направите контакт с отвъдното.

Без съмнение вие и вашите приятели може да се сетите за много други упражнения, затова аз ще ви предложа само няколко неща за „отприщване“.

Взете листове с цветна хартия и нека един от групата да се концентрира върху цвета и да го изпрати телепатично към останалите. Човекът, който предава цвета, трябва да се опита да го влее в съзнанието на останалите. Мислете за неща, които може да асоциирате с този цвят. Например, ако цветът е син, представете си синьо небе или синьо море и се опитайте да предадете и тази идея.

Дайте на всеки член от групата по един бележник и молив и един след друг нарисувайте картина или геометрична фигура върху бележника, за да я предадете мисловно на другите – те трябва да нарисуват онова, което получават. Рисувайте прости изображения. Другите членове на групата могат да схванат най-общите линии, дори ако не разбират  какво точно представлява нарисувания предмет.

Нека един от групата да си намисли едно име. Да го напише в бележника си и да го повтаря наум. Вижте дали някой е приел името.

Макар че упражненията са елементарни, може да получите интересни резултати. Скоро ще стане очевидно, че някои от вас са по-добри при изпращането на образи, а други — при получаването им. Получаващите може да имат по-голям потенциал за медиуми, тъй като съзнанието им е по-пасивно и склонно да приема.

Такива опити ще ви помогнат също и да разберете някои от трудностите при контактите с отвъдното. Например сигурна съм, че ще откриете, че последното упражнение с познаването на имената е най-трудно. Подсъзнанието работи по-добре с представи отколкото с думи. Предаването на име, особено ако не е разпространено и приемащият не го знае, е много трудно. Ето защо медиумът може да не е в състояние да предаде името на комуникатора от отвъдното, въпреки че може да го опише съвсем точно. Той няма проблем с разпространените собствени имена, но много трудни за приемане са фамилните или чуждестранните имена.

Понякога приемащият може да получи представа не за изпращания му образ, а за нещо,  което се асоциира с него. Например, ако нарисувате триъгълник и приятелят, на когото се опитвате да го предадете, се интересува от Египет, той може да получи впечатление запирамида. И тук откриваме поука по отношение на трудностите, с които се сблъскват медиумите. Дух от отвъдното може да изпрати определена мисъл на медиума, която отприщва някаква силна асоциация в неговото съзнание и изкривява центъра на посланието.

Ще разберете също колко е важно да имате правилна ментална нагласа. Необходимо е да направите съзнанието си пасивно, за да можете да приемате, и едновременно с това да бъдете нащрек и да внимавате. Това е все едно да настройвате радио на вълните на отдалечена чужда станция, при което и най-малкото изместване на стрелката встрани води до изгубване на сигнала. Вие самите сте радиото и ако сте притеснени емоционално или сте твърде напрегнати, уморени или не се чувствате добре, тогава приемането не е „чисто”. Опитвайте се да сте спокойни и да се наслаждавате на това, което правите, без  да се тревожите дали сеансът ще бъде успешен или не.

 

Психометрия

Един от най-добрите начини да развиете пси-способностите си в подготовката ви да станете медиум е да се упражнявате в психометрия. Всеки предмет задържа впечатления от хората, които са го притежавали или са работили с него. Психометрията е изкуство, което „разчита” тези впечатления. Убедете няколко ваши приятели да ви донесат предмети, върху които да се упражнявате. Най-подходящи са бижута или часовници, тъй като металът съхранява по-добре белезите от пластмасата или плата. За предпочитане е нещата да не принадлежат на вашите приятели, ако ги познавате добре, а на друг човек, който те познават, така че да можете да проверите дали сте на прав път.

Вземете предмета в ръка и се съсредоточете върху мислите и представите, които той извиква във вашето съзнание. Опитайте се да си съставите представа за човека, на когото принадлежи. Отново можете да си задавате въпроси. Например, дали притежателят му е мъж или жена? Дали е млад или стар, щастлив или тъжен, слаб или дебел? Не отделяйте дълго време за въпросите, тъй като въображението ви ще започне да се намесва.

В съзнанието ви могат да изникнат само несвързани ментални картини, но все пак опишете всяка от тях, тъй като повечето, ако не всички, ще бъдат свързани с притежателя на предмета. Все едно че „надничате” в съзнанието на човека и приемате впечатления за неща, свързани с него: хора, места, случки.

Интересно е да правите експерименти с много стари предмети, като камъни от исторически места, монети или всякакви предмети от древността, до които можете да се докоснете. В този случай впечатленията, които ще получите, ще бъдат не толкова за хората, а заисторическото време, с което са свързани предметите.

Ако предметът е принадлежал на повече от един човек, то вероятно впечатленията ви ще са объркани. Най-силно ще усетите последния от притежателите или онзи от тях, който е имал най-силно изявена личност. Не обърквайте психометрията с медиумизма. Ако предметът е принадлежал на някого, който е починал, може и да сте в състояние да опишете човека, но не трябва да приемате, че задължително сте влезли в контакт с него: вие просто „разчитате” предмета. Някои медиуми използват психометрията, за да си помогнат при установяването на връзка с души от отвъдното, но това не е добър начин, тъй като може да ви подведе да си мислите, че разговаряте с притежателя, а всъщност впечатленията ви да идват от предметите и от нищо друго.

Как да се научите да виждате аурата

Аурата също играе важна роля при медиумите. Тя може да се обясни като енергийно поле с овална форма, което обгражда човешкото тяло. Състои се от различни слоеве, които съответстват на етерното, астралното и другите невидими тела, от които сме направени.

Съществуването на аурата до някаква степен е потвърдено от науката. През 1908 г. д-р Валтер Килнер изобретил екран, състоящ се от две големи стъкла, между които имало разтвор от въглищен катран и дицианин. През него се виждала аурата на пациентите. След като използвал екрана известно време, той постепенно развил „вътрешното” си зрение и започнат да вижда аурата с просто око.

По-ново откритие е фотографията на Кирлиан. Този метод, разработен преди около 50 години от руснаците Семьон и Валентин Кирлиан, се базира на фотографиране на енергията, излъчвана от живите организми. Дали обаче се заснема аурата или някакъв вид излъчвано електричество, е обект на научни спорове, но резултатите сочат, че съществува някаква друга сила освен физическата.

Етерната и астралната аура

Двамата Кирлиан например открили, че ако фотографират едно листо, което е разрязано на две, липсващата част от листото, т.е. неговата етерна обвивка, също се появява на плаката. Ако снимате ръцете на лечител, докато лекува, потокът енергия, излизащ от пръстите му, е по-силен и по-светъл, отколкото когато не лекува и не е насочил енергията си. При медиумите се наблюдава много интересен ефект. Ако медиумът носи венчална халка, когато се прояви снимката, на пръста се вижда бял „мехур”.

На много пси-събори може да се види уредът на Кирлиан и всеки може да си направи отпечатък на ръцете. На такива места можете да попаднете и на ново интересно изобретение — камери, на които се вижда аурата. Това е нова техника, изобретена в Америка, и вече навлиза и във Великобритания. Виждат се цветовете на аурата, макар че е трудно да се каже доколко са истински. Винаги наоколо има консултанти, за да обясняват какво означава този или онзи цвят.

Независимо дали съществуването на аурата е научно доказано, тя е нещо, за което знаем подсъзнателно. Това се е отразило и в ежедневния език. Казваме, че някой е „позеленял” от завист или „почервенял” от гняв. Ние инстинктивно сме привлечени от хората, с които нашата аура е в хармония, и избягваме тези, с които сме в дисхармония. Чаровниците имат силна аура, която се простира на голямо разстояние около тях, и привлича другите хора, които черпят от тази енергия. Обратно, някои хора са духовни вампири. Ако прекарате дори кратко време в компанията им, се чувствате изтощени, тъй като те са изсмукали жизнеността на вашето етерно поле.

Като се учите да виждате аурата, вие избистряте сензитивността си. Има много начини да се тренира това умение.

Упражнение, което помага да виждате аурата

Седнете в затъмнена стая и се отпуснете. Дръжте ръцете си пред вас, като допирате върховете на пръстите. После бавно отделете пръстите си и се съсредоточете дали виждате потоците енергия, които изтичат от тях.

За следващото упражнение се нуждаете от помощта на приятел. Отново трябва да затъмните стаята, но не много. Нека вашият приятел да седне, а зад него да има тъмен фон. Не го гледайте директно. Плъзнете поглед встрани, без да фокусирате нещо. Има начин за това, макар да е много трудно за обяснение, но когато започнете да го правите както трябва, веднага ще разберете.

Това, което вероятно ще забележите най-напред, е сиво-бяла мъгла, дебела 5-6 см, която обгражда тялото. Това е етерната аура. Ако имате късмет, можете да видите повече — различните цветови ивици. Това е част от аурата, която съответства на астралното тяло.

Тълкуването на цветовете на аурата изисква цяла книга. Ако искате да вникнете още по-дълбоко в тази тема, препоръчвам ви такава книга в библиографията и препоръчаните четива. Ако сте разочаровани от резултатите и очевидната липса на напредък, може да се успокоите това, че много медиуми, включително и аз, изобщо не виждат аури. А все пак ги усещам, което е също толкова надеждно.

Може да откриете, че ви е по-лесно да усещате, отколкото да виждате. За да разберете дали е така, отново бихте могли да използвате помощта на многострадалния си приятел. Този път не е необходимо да затъмнявате стаята. Нека приятелят ви седне на един стол, а вие поставете ръцете си на 30 см над главата му. После бавно доближавайте ръце към главата му. Обикновено когато достигнете на 5-6 см от тялото му, се усеща леко противодействие, сякаш се натъквате на невидима бариера. Това е краят на етерната аура. Ако вашият приятел е добре развит физически или много жизнен, аурата може да се простира на повече от 5-6 см; ако е уморен или потиснат, аурата ще бъде слаба по-трудно откриваема.

Проследете очертанията на аурата около тялото. Чувствате ли промяна в енергийното поле на определени места? Усещате ли някакъв определен цвят? Ако почувствате боцкане по пръстите, това може да ви покаже, че сте потенциален лечител.

Способността да усещате аурата ще ви е от помощ като медиуми, за да можете да се настройвате към хората, които идват при вас на сеанс. Също така тя ще усили усета ви към астралния план. А тогава ще можете да се впуснете в най-важната част от пътуването си — изграждането на собствен мост на дъгата, който да ви свърже с отвъдния свят.

РАЗВИВАНЕ НА МЕДИУМНИ СПОСОБНОСТИ

 Глава 17 от книгата на Линда Уилямсън ОТВЪДНИЯ СВЯТ

Мостът на дъгата

В предишната част на книгата видяхме как се преплитат двата свята и колко естествен е контактът между нас и хората от отвъдното. Обясних как да започнете да развивате усет за духовното измерение, като изграждате контакта си с вашите любими същества. Сега ще продължим нататък и ще разберем как може да се развие дарбата на медиум. Ще разгледаме всички аспекти на медиумизма, от свързването с астралния план (известно най-общо като ясновидство) до транса и т. нар. ченълинг, когато човек става проводник или канал на висша информационна енергия. Медиумът може да действа на много различни нива и едно от най-важните му умения е да разбира тези нива и да знае точно на кое от тях работи.

– Защо е необходимо човек да бъде медиум? – ме попитаха веднъж в интервю по Радио ББС – Шотландия. – Защо искате да говорите с умрелите?

Трябва да призная, че бях някак си изненадана от този, струва ми се, глупав въпрос. Първият отговор, който ми дойде наум, беше, че те не са умрели, иначе как бих могла да говоря с тях! Второ, скърбящите получават голямо успокоение, като знаят, че любимите им хора все още са с тях.

Но медиумизмът е много повече от това. Като показва, че има друг свят, и като дава познание какво представлява отвъдното измерение, той премахва страха от смъртта. Също така обогатява сегашния ни живот, защото разбираме, че сме много повече от едно физическо тяло, което се разпада. Ние сме безсмъртни същности, в които е заложена Божествената искра, и всеки от нас играе роля в развитието на вселената.

Преди години беше абсолютно необичайно да срещнеш човек, който да признае на всеослушание, че вярва в живота след смъртта. Когато започнах да работя като медиум, трябваше да понасям да ме третират като някакво изкопаемо. През последните години обаче се наблюдава забележителна промяна в нагласата на хората. Макар че естествено срещам много хора, които се колебаят, рядко попадам на някой, който да отхвърли напълно съществуването на живот след смъртта. Повечето са готови поне да се замислят за това. Много от тях, ако ги предразположиш и окуражиш, започват да разказват за своите пси-преживявания. Така че можем да смятаме за изолирано мнението на интервюиращия ме скептик, според когото да говориш с умрелите е нещо странно или налудничаво. Както сочат примерите, дадени дотук, много хора са преживели контакти с отвъдното по един или по друг начин.

Някои от тези хора искат да продължат и да задълбочат контактите си, като развият способности на медиуми, но не знаят как. Смятат, че това е рядка дарба, която се дава само на малък брой привилегировани. За щастие не е така. Медиуми от висока класа, също както и гениите в различни области, са рядкост и по правило талантите им се проявяват още в детска възраст Но повечето хора могат да развият в някаква степен чувствителността си към духовния свят.

Наследени способности

Ако сте роден в семейство на хора с пси-способности, това помага, тъй като те често се унаследяват. Родителите на някои от най-силните медиуми, които познавам, са имали подобни дарби, макар че някои са се опитвали да ги потиснат в юношеска възраст и са се върнали към тях по-късно. Ако човек има родители с такава чувствителност, това помага и по други начини. Много деца естествено общуват с духовния свят. Ако семейството им проявява разбиране, техният усет към духовното се развива, но ако им се забранява да говорят за него, или, още по-лошо, ако им се заповядва да престанат да съчиняват истории, те започват да потискат талантите си. Понякога са ги потиснали толкова силно, че ако пожелаят да ги възстановят като възрастни, им е трудно, тъй като трябва да преодоляват дълбоко заседнали в тях страх и съпротива.

Разговаряла съм с много медиуми и бих казала, че повечето от тях са притежавали такава чувствителност като деца. Рядкост е медиумизмът да се прояви изведнъж у човек, който никога преди не е имал никакви пси-преживявания. Срещала съм медиуми, които ме убеждават, че тяхната дарба е „паднала от небето”, без никакво предупреждение, но на мен ми е трудно да го повярвам.

За да стане човек добър медиум, трябва в някаква степен да е имал вродени способности и инстинктивна връзка, макар и слаба, с духовния свят. В този смисъл медиумите по-скоро се раждат, отколкото създават, макар че дори и най-малките способности могат да бъдат развити.

В много случаи става така, че една криза или травма в живота на човека събужда „заспалите” способности и те се проявяват за първи път. Много медиуми откриват дарбата си, когато загубят свой близък. В желанието си да се докоснат до него те проявяват медиумизма си и след като веднъж са установили такъв контакт, продължават да използват способностите си, за да помагат на другите.

Не е задължително травмата да се дължи на загуба на близък човек. Болест или продължително и силно натоварване или безпокойство могат да имат подобен ефект. Забелязала съм, че това става с много млади медиуми. Те не познават болката от загубата на скъп човек, но са страдали по някакъв начин – при безработица, разрушаване на брак или любовна връзка, т. е. нещо, което е преобърнало живота им и ги е накарало да оценят какво е важно за тях и каква посока да поемат.

На мен ми се струва, че когато сме погълнати от материалното, ние не обръщаме внимание на вътрешния си свят, сякаш изграждаме стена около себе си. Едва когато ни се случи нещо драматично или трагично, стената пада и на повърхността изплува по-нежната, по-чувствителната, интуитивна страна на нашата природа. Тъжната истина е, че най-големите уроци в този живот научаваме чрез страданието. Все пак често е възможно, когато обърнем поглед назад, да разберем, че такива събития са ни помогнали да постигнем пълнота, за каквато не сме и мечтали.

Призванието на медиума

Някои започват да работят като медиуми, без да са го планирали съзнателно. Канят ги да участват в група за развиване на медиумни способности и те приемат, като смятат, че ще им бъде интересно известно време и когато им омръзне, могат да се откажат. Разбира се, има хора, които решават, че това не е за тях, и напускат групата, но други остават и откриват за своя голяма изненада, че са по-надарени, отколкото са предполагали. Човек може да мисли, че сам е избрал да бъде медиум, но всъщност е избраник на духовния свят.

Може да е направил своя избор, преди да се роди. Възможно е неговите пси- или гадателски способности да са развивани в предишен живот. Водачите вероятно са били с него преди раждането и са го наблюдавали през цялото време, изчаквайки подходящ момент, за да го тласнат по този път.

Но независимо как си започнал, щом веднъж си избрал да бъдеш медиум, това е за цял живот. Човек може да иска да се откаже в определен момент, но винаги го връщат обратно в пътя с много любов, но твърдо. По невероятен начин представителите на духовния свят могат да ни върнат в пътя. Много пъти съм се отчайвала и съм заплашвала, че ще захвърля всичко, и точно тогава ще се появи някой, на когото не мога да откажа, да ме моли за сеанс, или пък църковната служба ще мине неочаквано добре. Изведнъж ентусиазмът ми се връща и разбирам, че искам да правя само това.

Защото да си медиум е призвание. Както хората отиват на лекар, когато са болни, така в мигове на нещастие се обръщат към медиуми заутеха. За да ви помогнат пълноценно, много зависи от вас. Разбира се, нито един медиум не може да бъде абсолютно точен, нито всеки сеанс напълно успешен, но от вас зависи да се настроите като фин инструмент, за да се осъществи връзката между двата свята.

 

Медитация

Целта на медитацията

И така, ако искате да станете медиум и смятате, че имате заложби за това, как да подходите? Първо, дори преди да започнете да участвате всеанси за развиване на способностите, трябва да се научите да медитирате.

В наши дни медитацията е много популярна и се използва за различни цели. Някои хора си служат с нея като терапия за освобождаване от стреса и напрежението. Други я виждат като средство за самолечение или начин да постигнеш просветление. Тя е много ценна при всички тези случаи, но за медиумите е от жизненоважно значение.

Първото и най-очевидното е, че трябва до такава степен да постигнете вътрешен мир и да издигнете нивото на съзнание, че да се настроите към по-фините вибрации на духовния свят. Колкото умът ви е по-спокоен и готов да приема, толкова по-точно ще разбирате какво ви се предава. Второ, медитацията ви помага да се докоснете до вътрешната си същност. Ще ви бъде източник на сила и, повярвайте ми, тя ще ви е необходима. Ще би даде както стабилност, така и способността да разграничавате собствените си мисли от информацията, която идва от отвъдното.

И още нещо, медитацията ще ви направи по-мъдри. Във всеки от нас се съдържа безкрайна мъдрост, стига само да можем да достигнем достатъчно навътре в себе си и да намерим нейния източник. Една от задачите ви на медиум е да бъдете и учител. Това означава, че вие не просто предавате посланията от отвъдното, а и учите другите, като им разкривате какво сте и чрез начина, по който живеете живота си.

И накрая най-важното: Медитацията ви свързва с Божествената светлина и духовния свят. Няма значение дали сте спиритуалист или последовател на друга религия или философия, тъй като всички истински религии са основани на любовта и служенето. Ако искате да общувате с духовното измерение, трябва сами да станете духовни. Разбира се, че астралният план се състои от много различни измерения и някои от тях далеч не са толкова развити, но като медиум вашето намерение (надявам се!) е да се свързвате със същества от светлина, за да можете да издигнете себе си до тяхното ниво. Запомнете, че които си приличат, се привличат. Колкото по-високо издигнете мислите си, толкова по-красиви и развити са съществата, които привличате да ви помагат.

Не е задължително медитацията да ви е трудна. Може би не е необходимо да прекарвате часове в размисъл или да връзвате тялото си на фльонга, изпълнявайки най-различни сложни пози. Достатъчни са по няколко минути веднъж или два пъти на ден. Ако постоянствате, щеоткриете, че тези минути стават неизменна част от живота ви. Всъщност след известно време ще започнете да се чудите как сте могли да живеете без медитация.

Духовното същество

По-късно в тази глава ще ви дам упражнение за медитация, което ще ви помогне да станете по-чувствителни към отвъдния свят. Но преди да направя това, искам да посея във вас някои идеи, да ви накарам да се видите като духовно същество, чийто истински дом е отвъд този свят.

Съвсем наскоро присъствах на групова среща на движението Нова ера. Те бяха смесена тълпа от хора от всички възрасти. В хода на разговора ръководителят на групата попита:

– Колко от вас вярват, че имат душа? Всички вдигнаха ръце, някои по-колебливо от други. Една жена от задните редици изкоментира:

– Според мен е обратното. Аз съм душа и имам тяло.

Някои от групата се съгласиха с нея. За други идеята бе нова. Определено това е идея, която преобръща обичайния ни начин на мислене. Ние се идентифицираме с физическото тяло. В края на краищата, то е тази част от нас, която най-добре познаваме. Ние го храним, обличаме, тревожим се, когато е твърде дебело или твърде слабо, но тялото не е истинското ни аз – Душата има значение, не само защото продължава да живее и след смъртта, но и защото тя е, каквото сме: всъщност тук и сега.

Писателят и философ сър Джордж Тривелиан, последовател на движението „Нова ера”, пише в книгата си „Опознаване на Бога”:

Тялото може да се разглежда като чудесно проектиран храм, в който божественото същество може да действа, докато живее в настоящия живот, в тежката и гъста материя. Тялото може, разбира се, да умре и да се разпадне, но това само освобождава духовната същност, за да се върне в духовния свят, от който е дошла.

Така в нашето общество, което се бои от смъртта, можем да разберем, че за тази същност, за това „аз” просто няма смърт. Животът след смъртта е аксиома. Но по-важна е идеята за миналите животи. Вие сте съществували като развита душа, преди да се родите. На планетата Земя можем да гледаме като на терен за тренировка на душите в дългата еволюция от Грехопадението до пътя обратно към Бога.

Този пасаж повдига много интересни въпроси. Първо, какво разбираме под „душа”? Ние използваме думата, за да изразим същността на нещо. Дори казваме, че общителният човек е „душата на компанията”. Може би най-лесният начин е да обясним душата като вътрешна същност. Тя не се създава при раждането. Когато детето се роди, душата му вече е в тялото.

Мненията се разделят по отношение на това, точно в кой момент от зачеването до раждането душата влиза в плода. Може би при всеки човек е различно и зависи от желанието или неохотата на душата да се впусне в нов физически живот.

Дълбоко в душата са скрити спомените от нейните предишни съществувания на земята и от времето между тях, прекарано в отвъдното. Когато сме в съзнателно състояние, ние не си спомняме нищо от това. Древните са вярвали, че когато душите слизат на земята, пият от река Лета, реката на забравата. Тези спомени остават заключени в подсъзнанието. От време на време изплуват на повърхността по време на сънищата ни или при медитация, когато можем да се видим в някой от предишните си животи. Ако ни привлича дадено историческо време или култура, то е защото сме живели тогава или на това място.

Спомените могат да изплуват също така и при регресивна хипноза – връщане в миналите животи чрез въвеждане в дълбок хипнотичен транс. Това може да бъде много ценно терапевтично средство. Сегашната ни личност е сбор от всички наши минали животи и преживявания. Надничайки в тези скрити спомени, можем да разберем себе си по-добре. Някои от нашите страхове и фобии идват от миналото. Например, ако човек има страх от удавяне, вероятно се е давил в предишно прераждане. Ако някой непознат силно ни привлича, причината може да е, че сме го познавали и обичали в миналото. Душата си спомня и го разпознава. Някои от хората, с които живеем сега, нашето семейство, приятели и любими същества, също са познати от миналото.

Малките деца могат спонтанно да си спомнят минали животи. Много често възрастните пропускат тези моменти, като ги смятат зафантазии. Когато детето е погълнато от новия си живот, тези спомени избледняват бързо. Личността на детето се развива под влияние отчасти на наследствеността, отчасти на възпитанието и средата. Но предишните животи на душата формират същността на новата личност.

Но хайде да се върнем назад и да си зададем въпроса откъде въобще идва душата? Според древните духовни учения ние сме създадени от Бога и сме капчици от Океана на Вечността. Бог е вложил във всичко създадено от Него частичка от Себе си. Тази вечна, неизменна част от нас е нашият дух. Наричаме го с много имена: Скъпоценния камък в лотоса, Безценната перла, Божествената искра.

Думите „душа” и „дух” често се смятат за взаимнозаменяеми, но не е така. Душата е медиатор, нещо като външно облекло на духа, също както физическото тяло служи за облекло на душата, докато сме на земята. Отначало душата е обитавала близо до Бога в състояние на невинност. Но за да се развие, е трябвало да се отдели от Него, така както детето се отделя от своите родители, щом порасне. Така нашите души започнали дългото пътешествие на еволюцията, слизайки в продължение на еони постепенно надолу през различните нива на отвъдния свят, докато стигнат до астрала.

Но дори астралът, макар и толкова далеч от мястото на сътворението, не разкрил големи предизвикателства за душата, които да й помогнат да научи всичко необходимо. И така тя приела физическо въплъщение и влязла във физическо тяло. Физическият свят е бил – и е – най-тежката част от пътуването на душата. Земята е най-тъмното, най-плътното от нивата. Тук е бойното поле на душата, където тя трябва да преживее страдание, бедност, болести и всички трудности, които не съществуват в никое от другите измерения. Ние сме идвали тук много пъти и ще продължаваме да идваме, докато научим всички уроци, на които може да ни научи земята. Но между два живота – а времето между животите е по-дълго от прекараното на земята – ние живеем в отвъдния свят, на който всъщност принадлежим.

Може би от тук произхожда легендата за грехопадението. Според Библията Адам и Ева били изгонени от рая, тъй като дръзнали да ядат от Дървото на познанието. Можем да разглеждаме тази история като алегория на човешкото слизане от духовния свят на земята. Така погледнато, грехопадението е било падане напред, една необходима стъпка, тъй като човечеството не би могло да се развие духовно, докато не изживее съществуването си на физическо поле и не се научи да побеждава злото с добро.

Навсякъде по света съществуват легенди за Златния век – райско време, когато хората са се разхождали рамо до рамо с боговете и живеели в мир и хармония с природата. Това също, тъй като в легендите се вплетени много неща, може да е дълбоко скрит в подсъзнанието спомен зарая в астралния свят, който човечеството е трябвало да напусне.

Идеята за смъртта като завръщане към дома е много хубаво изразена в разговора с отвъдното, предаден в книгата на Джейн Шърууд „Страната отвъд”:

Това е нашият дом, атмосферата на раждането ни, която сме постигнали с цената на битки, страдание, грехове, покаяние, изкупление и примирение. Най-после сме у дома — в дома на нашия Баща, макар все още да не ни се дава Неговото присъствие. Мисля, че сега разбирам какво представляват големият глад и желание, които изпитваме към всичко красиво. Това е носталгия към дома, към незабравимото блаженство, от което е трябвало да се откажем. Това е болката, която чувстваме, сравнявайки земното с неизбледняващия спомен за небесното. Съмнявам се, че и най-злите, изгубени и скитащи се души са загубили този глад и желание, които рано или късно ще ги върнат обратно на стръмната пътека към Родината.

Носталгията е чувство, което усещат много хора. Тя е най-силна през детството, макар че детето не разполага с много думи, за да я изрази. Много медиуми, лечители и силно сензитивни хора, с които съм разговаряла, признават, че като деца не са се чувствали у дома си на тази земя. Чувствали са се различни, някак си отделени от другите. Един мъж ми каза:

– Аз се чувствах като чужденец в чужда страна.

Вярвам, че това е една от причините човек да се роди с дарба на медиум. Медиумите усещат отвъдния свят, тъй като дълбоко в себе си не са прекъсвали контакта си с него. За тях е естествено да са в съзвучие с отвъдния свят. Техните водачи и помощници са приятели и познати, които са познавали и обичали, преди да дойдат тук и които са поели задачата да ги пазят по време на земното пътуване.

Не искам да кажа, че земният живот е нещо депресиращо, или да създам впечатление, че трябва да го преминем в очакване да влезем в астралния свят, въпреки че там ще сме по-щастливи. Аз харесвам сегашния си живот на земята и вярвам, че той трябва да се изживее пълноценно. Независимо от трудностите и грозните неща, този свят все пак е хубав и се нуждае, както никога преди в историята, от духовно извисени хора, които да се грижат за него и да спасят човечеството от катастрофа. Наистина всичко изглежда различно, когато разглеждаме този земен живот като един от многото, малка стъпка по пътя на вечното ни пътуване. Добре е, че знаем, че каквото и да ни се случи, колкото и трудно и болезнено да бъде, нищо не може да унищожи душата или да ни откъсне напълно от духовните ни корени.

Усещането за отвъдния свят е нещо, което носим в себе си. Само трябва да го преоткрием. Митовете за Златния век ни разказват завремето, когато небето и земята били свързани с моста на дъгата, изплетен от многото цветове, през които преминават душите. Когато Златният век свършил, човечеството загубило контакт с небето и мостът на дъгата изчезнал. Само свещеници, шамани и светци можели да преминават от другата страна и да се срещат с тамошните обитатели. Но мостът все още съществува. Той е нашата връзка с духовния свят, а също така и връзката с духовната ни същност. И медитацията е начинът да стигнем до тях.

Подготовка за медитиране

Ако никога досега не сте медитирали, хубаво е да започнете постепенно. За начало отделяйте на ден по няколко минути. По-късно може да опитате по половин час или повече в зависимост от времето, с което разполагате.

Но преди да започнете, опитайте се да подготвите съзнанието си. Ако сте в стрес, преуморени или обезпокоени, когато започнете да медитирате, не се надявайте да постигнете много. По-късно, ако ви стане постоянен навик, ще откриете, че още със сядането на стола и затварянето на очите ще се почувствате успокоени, но в началото може да се разсейвате лесно.

Добър начин да се подготвите за медитация е да отидете на разходка извън града или, ако това е невъзможно, в парка. Почувствайте близостта си до природата и оставете красотата й да ви завладее. Ние всички сме част от космоса. Всяко живо същество, всяка птица, всяко дърво, всеки стрък трева е част от Божието творение и носи Божествена искра. Помилвайте листенцата на цветята и почувствайте мекостта им. Усетете силната енергия, която се излъчва от дърветата – облегнете се върху стъблото на голямо старо дърво и почувствайте как силата му се влива във вас. Вдишвайте топлината на слънцето и знайте, че това не е само физическата топлина, а енергията на самия живот.

Ако денят е мрачен, облачен или дъждовен, едва ли ще ви се прииска да сте сред природата. В този случай се опитайте да слушате хубава музика или да четете книга, която намирате за вдъхновяваща. Важното е да не мислите за всекидневни грижи и неволи, така че съзнанието ви да се издигне към по-високо ниво.

Идеално ще бъде, ако можете да отделите една стая от дома си за медитация, но ако няма достатъчно място, изберете си един тих ъгъл и го направете свой. Там можете да поставите цветя, да закачите картина, която ви успокоява. Тамян, ароматни пръчици или масла могат да ви помогнат да си създадете уютна атмосфера. Има много музикални записи в стил Нова ера, които могат да послужат за добър фон.

Упражнение по медитация

Сега да пристъпим към същността на упражнението. Това упражнение е съставено така, че да ви отведе на пътешествие към центъра на вашата същност. Необходимо ви е само едно огледало. Не е задължително да е голямо. Малко огледало за дамска чанта е достатъчно Изберете време, когато няма да бъдете обезпокоявани. Изключете телефона. Можете да смекчите светлината в стаята, но не и да я затъмните напълно. Седнете на избраното място. Разхлабете стегнатите дрехи, отпуснете се и поемете дълбоко въздух. Не бързайте и не мислете на този етап да се свързвате с отвъдното. Засега само се концентрирайте да опознаете себе си.

Сега се погледнете в огледалото. Концентрирайте се върху лицето, което виждате. Мислите, че го познавате добре. Виждате го всяка сутрин, когато застанете пред огледалото в банята, но доколко наистина познавате личността, която се крие зад него? Вгледайте се в очите. Казват, че очите са огледалото на душата. Също така казват, че ако почистиш огледалото на душата си, ще видиш лицето на Бога да грее в него.

Не забравяйте, че физическото тяло не сте самият вие. Кажете на себе си: „Аз не съм това тяло.”

И продължете да се вглеждате по-надълбоко.

Сега помислете за това какво чувствате. Щастлив или тъжен сте, спокоен или напрегнат? Често нашите емоции ни управляват. Те са по-силни от разума ни. Ние обичаме и мразим и смятаме, че не можем да се озаптим. Но емоциите са преходни. Онова, което е било важно в един момент, след година или дори още на другия ден се забравя. Не се критикувайте нито съдете себе си, просто наблюдавайте това, което чувствате. И знайте, че тези силни чувства на страст, страх или яд са само вълнение на повърхността на водата. Отдолу океанът е спокоен.

И така, направете крачка назад. Отделете се от своите емоции. Кажете на себе си: „Аз не съм тези чувства. Аз ги притежавам, но те не ме притежават.” И се запитайте: „Кой изпитва тези чувства?”

Отново навлезнете дълбоко в себе си. Съзнанието е като кладенец. Колкото и надълбоко да достигнете, никога не можете да видите дъното, но въпреки това навлизайте колкото е възможно по-надълбоко. Оставете всички непрестанно заемащи ума ви мисли да заглъхнат. Не се опитвайте да спрете мислите си. Не е възможно да изпразните съзнанието си. Просто стойте и наблюдавайте мислите си, сякаш чакате да се развие един часовников механизъм. Това може да ви отнеме доста време, но най-накрая спокойствието ще дойде. И в тази тишина попитайте себе си: „Кой мисли тези неща?”

Опитайте се да се докоснете до най-дълбоката част на вашата същност и знайте, че това вътрешно същество сте самият вие.

Сега се обърнете към отвъдния свят, към тези, които са натоварени да ви закрилят. Не се опитвайте да определяте кой кой е на този етап на медитацията, просто знайте, че ви наблюдават и закрилят. Изпратете им любовта си и се опитайте да доловите отговора им. Това не е нужно да става с думи или с картини. Достатъчно би е усещането в сърцето. И ако почувствате, че това е подходящото време за вас и ако сте сигурни, че искате да станете медиум, безмълвно направете своя акт на посвещение. Можете да използвате следния текст или да го изкажете със свои думи:

Небесни Отче, приеми моето служение като оръдие на светлината. Направи от мен чист канал за създанията от светлина, които са около мен, така че да можем да работим заедно и да носим утешение, любов и изцеление на всички нуждаещи се и да докажем на света, че няма смърт.

Задръжте тези мисли в главата си, без да се разсейвате, около няколко минути. Когато прецените, че е достатъчно, благодарете и затворете съзнанието си, като си представите, че сте обгърнати в плътна мантия от бяла светлина (за повече подробности вижте упражнението в Глава20, края). И накрая, за да се върнете напълно към земята, хапнете или изпийте нещо.

Всеки път, когато медитирате, затвърждавате връзката си с отвъдния свят. По този начин вие изграждате свой собствен мост на дъгата и го правите все по-здрав и по-сигурен. Все още ви предстои дълъг път, но сте поставили началото, направили сте най-важната стъпка. Сега да пристъпим към следващата. Вие медиум ли сте? Непосредствената ви реакция вероятно ще бъде да отговорите „не”, но в този случай бихте се подценили.

ГЛАСОВЕ ОТ ОТВЪДНИЯ СВЯТ

Глава 16 от книгата на Линда Уилямсън ОТВЪДНИЯ СВЯТ

Гласове на средни вълни

 

За първи път информация за електромагнитно записване на гласове от отвъдното бе публикувана през 1971 г.  в книгата на Константин Раудив „Проникване“. До този момент бяха направени много изследвания на това ново поле на комуникация с отвъдното.

Начинът на свързване  не е толкова лесен, колкото бихте предположили. Вие може да направите това, което правим и ние: просто поставяте една празна касета в касетофона, включвате на запис, после я пускате отново, но поради причини, които ще обясня след малко, понякога нищо не е записано. Има доказателства, че шансът записът да е успешен се увеличават, ако присъстват хора с дарба на медиум, затова може би ние ги правим успешно, но най-широко се използва следния метод: магнетофонът се свързва с радиото като се използват блуждаещи вълни между станциите, които се използват като фон. От само себе си се разбира, че магнетофонът ще хване различни видове лутащи се сигнали, което ще ви заприлича на какафония. Така че как ще бъдете сигурни, че гласовете наистина са се записали?

Ако сте любопитни да ги чуете вие самите, съветвам ви да направите това, което научих от Джордж Джилбърт Бонър. Той е един от водещите специалисти в областта на електромагнитното записване на гласове от отвъдното. Занимава се с този феномен от 1972 г. Като всички изследователи първоначално се е вдъхновил от книгата „Проникване“. Първата му реакция на човек с добри познания по психология била, че авторът или се е самозаблудил или мами читателите си, но спазвайки инструкциите в книгата, той поставил ролка на ролковия си магнетофон и го свързал с транзисторно радио. Чувствайки се много глупаво, заговорил в микрофона:

– Има ли някой там, който иска да поговори с мен?

Не чул нищо докато не пренавил ролката и не я пуснал отново. Първо доловил своя собствен глас, последван от съскане и пращене, след това някакъв глас отговорил провлачено, сякаш някой се провиквал в тунел:

– Да-а-а-а.

– Това беше странно чувство – признава Джилбърт, но счита, че е имал късмет, тъй като много бързо е успял; някои хора правят записи с месеци, преди да получат отговор.

Оттогава насам той е записал над 50 хиляди гласа, но приема като чисти явления само тези, които са назовавали неговото име, имало е коментар върху нещо, казано от него, или разбираеми и смислени забележки.

Джилбърт ме заведе в своята лаборатория, обзаведена със звукозаписни средства и пълни с касети рафтове. Покани ме да седна до магнетофона.

– Отначало няма да чуеш нищо – предупреди ме той. – трябва ти практика, за да се научиш да разпознаваш гласове.

Взех слушалките и както Джилбърт предвиждаше, всичко, което чух беше шум – шумът, който се чува, когато стрелката на радиоприемника е нагласена между станциите. Той ми пусна смислената част от лентата няколко пъти. Изведнъж го чух – слаб глас, но с нищо не можеше да се обърка – беше на мъж, който казваше:

– Викам Джулбърт Бонър,  викам Джулбърт Бонър!

В тази минута могат да те побият тръпки. Като медиум съм свикнала да чувам гласовете в главата си, но да чуеш гласове на духове, записани на магнетофон – това ни доближава до много особен начин до отвъдното. Много странно чувство, както казва Джилбърт.

Моят домакин ми пусна още много записи. Уверих се, че с практиката човек се научава да ги различава много по-лесно. Почти като каране на велосипед – работата е да му хванеш чалъма и да започнеш да го управляваш, после се чудиш защо ти се е виждало толкова трудно. Гласовете разговаряха с къси фрази, като че ли им струваше усилия да говорят. Те варираха по качество. Хората, които се занимават с такъв род записи, ги класифицират като А, В и С според честотата на звука. Много от записите на Джилбърт са от група А – достатъчно чисти за да може смисълът на посланието да бъде разбрано от този, за който се отнася. Неговото име се споменава няколко пъти, както е било при Раудив. Фрази като „приятели са събрани” и „Бонър, ние говорим”, се появяват често. Като начин за комуникиране този метод е изключително ограничен, но факт е, че гласовете са там, макар че не може да се даде задоволително обяснение.

Идеята за записване на гласове от отвъдното е много стара – толкова стара, колкото идеята за звукозаписващите средства. През 20-те години на нашия век американският учен Томас Едисон, изобретателят на фонографа, се опитал да измисли инструмент, чрез който да се свърже с починалите. Той предполагал, че щом след смъртта личността се запазва, отишлите в отвъдното биха могли да въздействат върху физическата материя, ако се изобрети достатъчно чувствително средство, чрез което те да могат да комуникират. Много съвременници на Едисон смятат, че се е побъркал и действително той не е успял в своя експеримент. Обаче 40 години по-късно идеята му била защитена от шведа Фридрик Юргенсон.

Юргенсон бил мъж с много таланти – художник, оперен певец и режисьор на документални филми. Веднъж искал да запише птича песенза един свой филм. Взел касетофона си с батерии, поставил го на едно дърво близо до дома си в Стокхолм и го включил. Когато пуснал записа,за да го прослуша, бил учуден, че наред с чуруликането на птиците чува слаби звуци, приличащи на човешки гласове, които разговаряли занавиците на птиците. Първата му мисъл била, че случайно е записал радиопредаване, но един месец по-късно доловил на лентата други гласове, някои от които се обръщали към него по име. Един от тях казвал:

– Фридел, мой малък Фридел, можеш ли да ме чуеш?

Той открил шокиран, че това е гласът на майка му, която била починала преди четири години.

Юргенсон се убедил, че е призван да записва гласове от отвъдното. Продължил да прави записи, експериментирайки различни техники, докато записал стотици гласове на касети. Написал книгата „Гласове от Вселената“ и тя привлякла вниманието на немския парапсихолог проф д-р Ханс Бендер, който сформирал екип от учени за изследването на този феномен.

Бендер направил извода, че гласовете са от паранормален произход, но отрича да са гласове на починали. Според него става въпрос занеизвестен вид психокинетична енергия, която се включва, вплита се по някакъв начин в мислите на правещия записа.До ден днешен тази теория или нейни варианти често се подемат от някои учени.

Обаче Юргенсон се радвал на симпатиите на Ватикана. Католическата църква никога не зарегистрирала официално интерес към гласовете на починалите, но група видни католически свещеници и учени провели свои собствени изследвания и през 1969 година папа Павел VI награждава Юргенсон с кръст на ордена „Св. Георги Велики“[6] III степен.

Работата на Юргенсон е продължена от Константин Раудив, латвийски учен, психолог и философ. Той бил толкова впечатлен от експериментите на Юргенсон, че тръгнал от Германия, където живеел, за Швеция, за да се срещне с него. Макар че отначало бил настроен малко скептично, скоро след срещата си с Юргенсон Раудив се убедил, че гласовете идват от отвъдното, и след като се завърнал в Германия, започнал своите експерименти, продължили много години. До смъртта си през 1974 година записал повече от 72 хиляди гласа, с което доказвал твърдението си, че има живот след смъртта.

Обаче доказателството на Раудив не било достатъчно подкрепено със сигурни факти. Гласовете много трудно можели да се различават от фона на радиото. Говорели кратко с фрази, наподобяващи стакато, два пъти по-бързи от нормалния говор, и с особени рими като в песен. Използвали смесица от езици, като преобладавал латвийският, примесен с руски, немски и други европейски езици. Често в една фраза или изречение звучал повече от един език, в много случаи си служели с неологизми, т. е. измислени думи. Също така много от изречените неща нямали смисъл.

Недостатъците били очевидни и критиците побързали да ги извадят наяве. Те смятали, че Раудив е записвал блуждаещо радиопредаване и използвал владеенето си на много езици, за да тълкува случайните звуци като гласове. Несъмнено във всичко това имало истина. Случвало се хора, които прослушват записите, да не чуят абсолютно нищо, други пък тълкували казаното от гласовете по различен начин.

Интересно е например, че думите, които Раудив тълкува като послание на латвийски  от един починал приятел, са идентифициране като изопачение на гласа на дискоджокера Кид Дженсън, обявяващ предаване по радио Люксембург. За съжаление Раудив е бил много краен във възгледите си. Той не понасял възражения по време на тълкуването на записите му и показвал пренебрежение към всеки, който не е съгласен с неговите теории, така че често бил в обтегнати отношения с останалите учени. Имало обаче някои изключително чисти записи на гласове, които го викали по име и загатвали за неща, които ставали в стаята по време на записа.

Книгата на Раудив „Нечутото стана чуто“ привлякла вниманието на британския издател Колин Смит. На сътрудника на Колин Смит – Питър Бандър, се паднала честта  да преведе и да редактира книгата, но той не бил убеден, че това са истински гласове на умрели, докато едно събитие не го накарало да промени възгледите си.

Скришом от Бандър, Колин Смит закупил няколко ролки и направил редица експерименти, спазвайки инструкциите в книгата на Раудив. Той казал на Бандър, че при един от опитите си  вероятно е записал глас, но не може да разбере думите. Бандър превъртял ролката и я прослушал няколко пъти до мястото, за което ставало въпрос. Първият път не чул нищо освен шум, но щом решил да спре прослушването, доловил нещо като женски глас, който казал на немски:

– Защо не отвориш вратата?

Бандър приел забележката за уместна. Колегите му често му казвали, че не е контактен, тъй като имал навика да държи вратата си затворена. Но още повече го впечатлило, че разпознал гласа на майка си, която била германка и с която кореспондирали чрез магнетофона години наред.

В резултата на това преживяване Бандър решава да продължи да работи над книгата и поканил Раудив в Лондон да покаже своите записи пред журналисти и специалисти по звукозаписна техника. Опитите били наблюдавани от двама специалисти инженери от „Пи рекърдс лимитед“. Между наблюдаващите бил шефът на Колин Смит, сър Робъртс Майер.

Експертите взели превантивни мерки, като елиминирали възможността звукозаписната техника да долавя и записва блуждаещи радиоемисии от всякакъв вид. Независимо от това при прослушването на лентата били засечени над 200 гласа, някои от тях толкова чисти, че когато включили високоговорителите, всеки от присъстващите могъл да ги чуе.

Специалистите инженери недоумявали как тези сигнали са могли преминат през звукоизолиращата апаратура.

Сред гласовете били и двама наскоро починали приятели на на Майер – сър Джон Барбироли и пианистът Артур Шнабел. Сър Робърт едва не изпаднал в шок. Той заявил, че на 92 години явно трябва да запоне да се подготвя за практикуването на някоя друга дейност след оттеглянето си в отвъдното и се пошегувал, че би могъл да организира там детски концерти. Обърнал се към Бандър ентусиазирано:

– Питър, издаваме! Ако главните специалисти на „Пи рекърдс лимитед“  са объркани, не виждам ние защо да не представим това знаменателно откритие пред широката публика.

С публикуването на книгата „Проникване“  бе поставено началото на световния интерес към електромагнитното записване на гласове от отвъдното. В Америка, Германия и няколко скандинавски страни се сформираха общества за изучаване и експериментиране на този феномен, където се използват още по-съвършена техника и методика.

Някои изследователи твърдят, че са постигнали изключителни резултати. През 1982 г. Джорд Мийк от фондация „Метаса йънс“ – Северна Каролина съобщи, че с неговия колега Уилямс О’Нийл са направили изобретение наречено от тях  „Спириком“, чрез което биха могли да запишат разговор с починалите в две посоки. Главният комуникатор бил д-р Милер, починал преди 15 години. Мийк публикува в детайли конструкцията на изобретението „Спириком“, но никой никога не успя да направи негово копие и да постигне резултатите на О’Нийл – един факт, хвърлящ сянка върху автентичността на тези експерименти.

През 1987 г. Немският вестник „Нойе блат“ писа как гласовете на умрели помагат да се открие убиец. Съпрузите пенсионери Джордж и Хедвиг Риидал, които живеели във Виена, били убити брутално и телата им били скрити в техния апартамент. Нямало заподозрени, но съседът им  Ханс Лукш, който от време на време правел такива опити,  решил да се опита да се свърже с тях чрез своя касетофон и да ги попита кой е убиецът. Събрал група приятели, включили магнетофона и замолили починалата двойка да им отговори. След много пукане и разпадане на звука се чул гласа на Хедвиг Риидал, която назовала името Бождар Сайн.

Лукш съобщил на полицията, където се изсмели на разкритието му, но все пак предприели нещо и изнамерили Сайн, който най-накрая си признал, че е убил съпрузите, защото го предизвикали и излязъл извън себе си. Бил осъден на доживотен затвор.

По същото време в Люксембург започват своите експерименти Жул и Маги Харш-Фишбах. Инициативата идва от Маги, Жул бил настроен скептично като много други хора. Когато гласът на Раудив им заговорил, Жул поискал доказателство, че това е наистина той. В отговор ученият му дал телефонният си номер в Германия. Жул се обадил и отговорила жена, която работила много години като секретарка на Раудив.

След година и половина експериментиране изведнъж качеството на записите на Фишбах  се подобрило изключително много. Те твърдят, че сега работят с високи и чисти гласове, с които могат да водят дълги смислени разговори – били им изнасяни философски лекции, също така получавали и съвети във връзка със записите им от отвъдното.

Семейство Фишбах твърдят, че са в контакт със същества с високо развит интелект, които съществуват под името Лайф стрийм, т. е. жизнен поток. Едно от тези същества, което нарича себе си Техника, казва, че е извънземна форма на живот и е прикрепен към планетата земя, но никога не е живял на нея като човешко същество. Британската специалистка по записи с отвъдното Тина Лаурент, която посети Фишбах, ми каза, че гласът на Техника наподобява компютърен синтезатор,. Очевидно той разговаря с всеки посетител на родния му език. По време на посещението на Тина й казал нещо, което никой освен нея не знаел. Тя била толкова дълбоко впечатлена от неговата мъдрост и извисеност, че в самолета на път за Великобритания казала на съпруга си:

– Имам чувството, че разговарях с Бог.

Семейство Фишбах и някои други изследователи смятат, че като нас на Земята и в отвъдното имат предавателни станции. Раудив и Юргенсон са вярвали, че съществува някакъв вид централна предавателна агенция в другото измерение и там учители обучават онези, които искат да разговарят със Земята. В това схващане има логика, тъй като всяко свързване между два свята е трудна работа и ако тук, на Земята, имаме учени и техници, които търсят да открият по-добър начин за комуникация, би трябвало и от другата страна да се стремят към същото, т. е. интересът е взаимен.

Дори още по-любопитен е фактът, че някои от хората, които се занимават със записването на този феномен, твърдят, че са в контакт с извънземни. Това може да ни се стори доста отвлечено, но не е ли забележително, че американската космическа агенция НАСА прояви интерес към електромагнитния начин на записване на гласове от отвъдното. Имаше слухове, че при първите космически полети на НАСА космонавтите били влудявани от гласове, говорещи на неизвестни езици. Раудив бил посещаван много пъти от инженери на служба към НАСА, които го разпитвали подробно за неговата работа. Преди няколко години Джилбърт Бонър също бе посетен от сътрудници на отдел „Електронна техника” към една голяма американска военновъздушна база, които го помолиха да им даде копия от своите записи, без да му обяснят причините.

Много хора по целия свят се занимават със записи от отвъдното, макар че във Великобритания, независимо от издаването на книгата „Проникване”, този феномен не намери широка популярност. Американската асоциация „Електроникъл Войс феноменън” беше основана през 1982 г. от Сара Естеп. Сара е написала книгата „Гласове от вечността”, в която разказва своите преживявания. Тя започнала да прави записи на най-обикновен стар касетофон, който от време на време отказвал да работи. Решила да провери автентичността на гласовете, като записва по 4 часа на ден в продължение на една седмица, и ако не получи никакъв резултат, да прекрати работата си. Нищо не се случило до шестия ден, когато, напълно обезкуражена, тя попитала по микрофона:

– Какво представлява вашият свят? Когато върнала лентата за прослушване, чула:

– Красота!

Контактът бил направен. След малко чула глас, който не би могла да сбърка – гласа на леля й, починала от рак, към която била много привързана. Говорела с дрезгав глас, какъвто имала и приживе. Оттогава Сара записала хиляди гласове в дома си и на други места. Правила записи дори в египетските пирамиди, където касетофонът й уловил пеене на непознат език. Както при Раудив всички нейни гласове говорят с къси фрази, но дават различна информация – обясняват живота в отвъдното и понякога с точност предричат бъдещи събития.

Сара получава голямо удовлетворение от работата си, когато помага на хора, загубили свой близък. Веднъж се срещнала с една жена, която искала да направи контакт с майка си. При прослушването чули само една къса фраза:

– Заета съм.

Жената била шокирана. Казала на Сара, че за пет години е сънувала майка си три пъти и във всеки сън тя й казвала: „Щастлива съм. Заета съм.”

Този разказ потвърждава, че при всички видове спиритизъм късото и наглед тривиално послание може да бъде от голямо значение зачовека, който присъства на сеанса.

Сара чувства, че изгражда мост между Земята и отвъдното. Ето какво пише тя в книгата си: Ако скърбящият от Земята каже на погиналия, че му липсва и го обича, и гласът от другата страна отговори: „Аз също те обичам”, нима не е вълнуващо и трогателно’. Който е равнодушен кът това, е лишен от всякакво състрадание.

Тина Лаурент, която вече споменах, живее в Уелс и учи под ръководството на известния парапсихолог Бенсън Хърбърт. Тя се е появявала много пъти по телевизията и радиото и е взела участие във филм на американската радио-телевизионна компания, ръководена от Роналд Рейгън-син.

Тина винаги прави записи на места, за които се смята, че са обитавани от духове. Тя просто държи микрофона свързан с магнетофона и прослушва записите по този най-обикновен начин. Записала е тайнствени звуци. В кръчмата в Дайфид, където няколко посетители са имали свръхестествени преживявания, тя доловила един глас, който казва „Убийство!”

При някои от своите посещения по места, обитавани от духове, Тина е съпроводена от репортера Джени Лонхърст. Двамата посетили църквата на монашеския орден „Еуени” в Южен Уелс, където Тина почувствала толкова злокобна атмосфера, че косата й настръхнала. Касетофонът доловил един глас, който казвал „О, Кристин!”, а също така и музика, изпълнявана на орган – по това време никой не свирел на орган в църквата.

Средновековните стени на замъка Карфили крият един дух с чувство за хумор. Внезапно над главите им прелетял прилеп и Тина извикала уплашено:

– О, прилеп!

Когато превъртели ролката, един призрачен глас отговорил:

– Прилеп според теб!

На няколко пъти Тина е записвала имена, които имала възможност да провери. Един-два месеца след завръщането си в Уелс от Америка, където прекарала няколко години, открила в един свой запис глас, който казвал:

– Ненси Редууд.

Потърсила в указателя и открила няколко фамилии с това име. Взела да звъни поред, като започнала с този, който живеел близо до нея. На осмия телефон възрастен мъж й казал, че Ненси Редууд е името на неговата майка.

Поемайки дълбоко въздух и обяснявайки така, че човекът да може да я разбере, Тина запитала:

– Ще се учудите ли, ако тя поиска да се свърже с вас?

– Ни най-малко – отговорил мъжът. – Тя беше медиум. Когато посетила дома на възрастния човек, Тина пуснала записа пред цялото му семейство. После помолила Ненси Редууд да се свърже отново и да даде повече информация за себе си. В отговор получила само една дума, която й прозвучала като име на населено място. Прослушали записа със сина на Ненси и той признал, че думата е ключова:

– Ако замениш една сричка, ще получиш мястото, където е живяла през по-голямата част от живота си.

Всичко дотук свидетелства за действителното съществуване на гласовете от отвъдното и което е най-важното – показва как те се възпроизвеждат върху магнетофонна лента. Има различни мнения за механизма на записването и аз съм задължена на Тина за накратко изложените теории по този въпрос:

1. Електромагнитна хипотеза. Според нея гласовете идват под формата на радиосигнали и се записват от магнетофона, затова тази теория е наречена „радио в небето”.

2. Акустична хипотеза. Това е теорията „духове шептят в микрофона”. Според нея гласовете идват под формата на звукови вълни, произведени от гласни струни, вече невидими и нематериални. Предполага се, че те не могат да бъдат чути, когато са уловени с микрофон, а едва след като преминат през усилвателя на магнетофона.

3. Комбинирана хипотеза. Според нея духовете използват повече от един начин за свързване, записването зависи от звукозаписната система.

4. Психокинетична хипотеза. Тя гласи, че във всички системи за електромагнитно записване на гласове от отвъдното има един електронен сигнал, произведен от атмосферни смущения, гласове от радиопредаване или музика, от звуков фон, блуждаещ вътрешен сигнал и т. н., и че в едно или в повече места от системата този електронен сигнал се модулира като глас посредством психокинетична енергия – предизвикан е от психокинетична енергия.

Интересно в последната хипотеза е това, че гласовете от отвъдното се записват избирателно, т. е. ако в стаята има два магнетофона, единият ще запише нещо съвсем различно от другия. С други думи, изглежда, че гласовете произлизат по някакъв начин от механизма на магнетофона.

Джилбърт Бонър подкрепя твърдението за използването на психокинетична енергия. Той вярва, че свързващите се дори използват свободна енергия, „произведена” от радиопредавателите, или още по-вероятно – манипулират съществуващия звук, за да произвеждат гласове. Поради тази причина, ако се постави магнетофон с празна лента в празна стая и се включи на запис, понякога записът може да бъде успешен. Най-често обаче се налага източниците на звук да бъдат осигурени и изглежда, че радиото, може би поради самата си природа, е най-добрият източник. Повечето хора възпроизвеждат записите си на блуждаещите, или „шумящи” станции, т. е. използва се случайният шум, който се чува, когато радиото е настроено между станциите. Могат да се използват и други шумови източници като течащата вода или дори боботенето на уличния трафик. Тези звуци също могат да имат прилика с гласове.

Понякога се появяват интересни аномалии, показващи, че звукозаписното средство е било използвано по непознат за нас начин. Например случва се едновременно включени магнетофони да дадат различни резултати. Звуци от музика, свирки, драскане или удари могат да се чуят наред с гласовете. Понякога гласовете са били откривани на обратната страна на лентата – появяват се, когато лентата се пренавие и се пусне отново от другата страна; естествено, човешките гласове биха могли да говорят отзад напред, но паранормалните не могат. Ще обобщя с думите на Джилбърт Бонър:

Ясно е, че не зависи само от техниката. Тук се намесва и присъствието на човека.

В момента се води спор дали до един хората са медиуми и повечето изследователи не са съгласни, че всеки би могъл да запише глас от отвъдното. Сред тях е и Джилбърт, който твърди, че затова се изисква специален вид чувствителност.

Тук е и връзката между спиритизма и записването на гласове от отвъдното: резултатите са по-добри, ако записът се прави от медиум. Смята се, че Раудив е бил силен медиум, макар и да не е знаел. Това обаче е дарба по-скоро във физическото, отколкото в менталното поле. Физическият медиум може да осигури сила за комуникаторите от отвъдното, която да ги изтегли напред, и аз вярвам, че по същество това е същата енергия, използвана при демонстрациите в стаите за сеанси, при физическия спиритизъм.

Все още се спори до каква степен човешкото съзнание играе роля в правенето на записа. Сара Естеп обобщава, че личността действа като вид антена, която получава „сигнала”. При всякакъв вид спиритизъм се включва и човешкият разум. Дори когато медиумът говори в състояние на дълбок транс, мисълта му влияе подсъзнателно и обогатява връзката, оттам и идващата чрез него информация. Следователно не можем да елиминираме такава възможност и при записването на гласове от отвъдното.

Вече стана дума за хипотезата на проф. X. Бендер, според която всички записани гласове от отвъдното, ако не са погрешно изтълкувани радиоемисии, са донякъде проекция върху лентата на подсъзнателната мисъл на този, който прави записа. Джилбърт се е противопоставял на това мнение много пъти. Преди няколко години той направи демонстрация на записи от отвъдното пред членове на Обществото по пси-изследвания. Магнетофоните бяха осигурени от обществото и записите бяха проконтролирани от неговите представители. Тримата присъстващи чуха гласовете, някои от които назоваваха Джилбърт по име, но те ги схванали като обикновена проекция на неговото подсъзнание. Докато това мнение изваждало Джилбърт от равновесие, той разбрал защо въпросното съсловие мисли така:

Да приемеш записите от отвъдното за автентични означава да приемеш, че има живот след смъртта. Повечето от парапсихолозите имат материалистично мислене, така че тяхната единствена реакция е да отрекат съществуването на записаните гласове или да ги определят като подсъзнателни.

На онези от вас, които искат да опитат сами, сега мога да дам няколко съвета. Още преди да ми зададат въпроса, аз казвам че не съм опитвала да записвам гласове от отвъдното. Но публикуваната информация е събрана от няколко души, които съм интервюирала и на които вярвам, така че я предлагам с чиста съвест.

Не е решаващо да използвате сложна скъпа техника, макар че добрата звукозаписна техника дава добри резултати. Важно е обаче да използвате касети или ролки с добро качество. Най-доброто време за запис е вечер или през нощта. Нагласете стрелката между станциите на тихо място. Могат да се използват, дълги, къси или средни вълни. Има различни мнения на кои вълни се правят по-добри записи. Джилбърт ми каза, че записва на средни вълни около 1500 кНz на място, където няма предаване и радиото може да се нагласи на „прашене” или „разбъркан сигнал” от съседни станции. Той е имал успех и когато е използвал къси вълни в близост до 31 или 41 метра.

Пуснете лентата да се върти няколко минути и после я върнете отначало. Тази манипулация се извършва, защото лентата трябва да се адаптира, необходимо й е време за изследване; 5 минути запис могат да отнемат 30 минути за изследване. Прослушайте записа по няколко пъти, като използвате слушалки, за да чувате по-ясно. На този етап се изисква доста търпение; ако се появят гласове, не е лесно да бъдат отличени от шумовия фон.

Микрофонът трябва да бъде ръчен, а не вграден. Важно е в касетофона да има брояч, за да можете да запомните мястото на посланието, когато превъртате лентата. Освен това Джилбърт смята, че е желателно наред с механизма за връщане на записа касетофонът да има и механизъм за преразглеждане на записа, който позволява едно и също място да бъде пускано няколко пъти. Друго полезно нещо от звукозаписната техника е усилвателят, служещ за усилване на слабите гласове. Някои записващи използват диод, тип детекторен радиоприемник. Раудив твърди, че това бил най-добрият метод, но той не се използва днес.

Накрая един съвет от мен. Имайки предвид връзката между записите от отвъдното и физическия спиритизъм, всеки, който посещава групаза спиритични сеанси, може да открие там подходящи условия за правене на записи.

Какъвто и метод да използвате, необходимо ви е безкрайно търпение и изострен слух. И запомнете, че решаващият инструмент сте вие. Във всички видове спиритизъм човекът е основният фактор за свързването. Записването на гласове от отвъдното не е игра. Вие ще се опитвате да се свържете с невидим свят – за това се изисква голяма отговорност.

Съзнателно акцентирам на молбата си да внимавате, защото в записите с отвъдното, както и в останалите форми на комуникация се крият потенциални опасности, ако се работи неправилно. Първото нещо, от което трябва да се предпазвате, е самозаблудата. Когато прослушвате даден запис многократно, напрягайки слуха си да откриете нещо приличащо на паранормален глас, действително може да си въобразите, че чувате гласове от отвъдното, а фактически да чувате разпадащи се радиосигнали. Човешкото съзнание има склонността да изгражда образи въз основа на случайни данни – все едно да виждаш рисунки върху мастилени петна. Полезни са указанията, които дава Джилбърт Бонър:

Истински са онези записи, които са ясни, могат да бъдат чути не само от вас, но и от други хора, в които се назовава вашето име или съдържат смислени или уместни коментари.

Съществува също така опасност записването на гласове от отвъдното да стане ваша мания.

Заниманието е много интересно и хората му се отдават с голям ентусиазъм. Прекарвайки дълго време пред магнетофона, загърбил домашните грижи, човек се забравя, а работата е много уморителна и, както казах и преди, изразходва се енергия. Ако откриете, че започвате да се чувствате пренатоварен, или спрете изобщо, или преустановете записите, докато си отпочинете.

И една още по-голяма опасност – можете да се свържете с нежелани същества от отвъдното. Има ниво в отвъдното, което е населено с души на арогантни измамници и понякога направо злобни хора. То е много близо до земята и може много лесно да се свърже с любителите, използващи дъска, върху която е изписана азбуката за контакти с отвъдното – тези хора са подтиквани от любопитство, но всъщност не знаят какво правят. Магнетофонът също може да се превърне в нещо като електронна дъска, привличаща нисшите духове както медът мухите. Всеки, който иска да направи опит, трябва да бъде наясно какво може да се случи, но опасностите не могат да възпрат хората, захванали се със сериозни експерименти. Нито един от методите за свързване не е погрешен – дори и дъската с написаната азбука, когато се работи по подходящ начин. На този факт трябва да се обърне внимание. Ако излъчите любов и чистота, вие ще привлечете любещи и помагащи духове. Някои от хората, които се занимават със записи, преди всеки експеримент казват молитва – това е много подходящо за начало, но вашето отношение, желанието ви да търсите доброто, също ще бъде ваша защита.

Много от записващите казват, че доловените от тях гласове молят за помощ или за молитва. Гласовете, записани от Раудив, понякога споменават нещо като „Ние страдаме” или „Нас тук ни измъчват”. Това също е намеса от ниските нива на отвъдното. Както ще видим в следващите глави, някои души се привързват към земното и се скитат объркани наоколо, опитвайки се да се свържат с всеки, за когото мислят, че би могъл да ги спаси. Ако доловите такива гласове, запомнете, че те не са опасни и не са напълно загубени; кажете една молитва, тя може да им помогне да се насочат към светлината. Такива гласове ще чувате най-вече при първите ви опити за записване. После ще заглъхнат, за да бъдат заменени с други. Сякаш касетофонът ви е попаднал в района на сенките от отвъдното и след това влиза във връзка с по-високо вибрационно поле.

В средата на 80-те години имаше ново развитие в областта на записите от отвъдното. Някои изследователи като Фишербах твърдяха, че са получавали паранормални картини по телевизията  и на видеото. Този вид записване е още в ранен стадий, но дава насока за бъдещи изследвания.

Британският изследовател Самюел Алсъп, който почина преди няколко години, постигна редица успехи в тази област. Той е работил по следния начин: изчаква всички телевизионни станции да спрат излъчванията си и тогава започва да записва на видеокасети, при което се събира около 15 минути заснет тв материал, съдържащ движещи се бели и тъмни частици върху екрана. След това избира първите 20 рамки от тази черно-бяла „бъркотия”, експонира ги без движение и прави пауза между всяка рамка, като изследва екрана, за да провери дали там няма някакви признаци на картина. Ако се появи някаква, макар и мъглива картина, фотографира самата рамка, прави негатив и го проявява. Както признава и самият изследовател, постигнатите по този начин резултати са незначителни – те не доказват нищо, а просто са храна за мисълта. Все пак обаче някои снимки показват доста ясно различими лица.

Една интригуваща снимка на лице, появило се върху телевизионен екран, ми бе дадена от парапсихолога и търсач на духове Ричард Адамски. Той ми разказа историята, криеща се зад нея.

Керълайн, жената на снимката, която седи в креслото, останала до късно в гостната със своя съпруг Уили в дома им в Линкъншър. Телевизорът не бил включен и зетят на Керълайн Джон заснел с евтина любителска камера тъща си с бебето на скута. Когато проявили филма и започнали да го гледат, те всички били учудени от лицето, което се появило на телевизионния екран. Керълайн нямала представа чие е лицето и не обърнала внимание на този странен случай. След около 3 години чула за Ричард и му дала снимката, той пък я показал на свой приятел, който се бил специализирал в тази област. Последният направил копие и анализ на снимката и заявил, че 80% е сигурен в нейната автентичност.

Ричард уредил да се проведе сеанс в стаята, в която е направена снимката. Между присъстващите били Керълайн и дъщеря й. Медиумът казал, че успял да „види” млада жена, която бяга през царевична нива и държи в ръцете си мъртво дете. Никой обаче не се досещал коя може да е тази тайнствена жена на телевизионния екран.

Ричард помолил Керълайн да изпрати снимки до всичките си роднини, за да разберат дали някой не я познава. Сестрата на Керълайн идентифицирала жената като тяхната баба Уестърн, която Керълайн си спомняла много смътно.

Изглеждало, че тайната се разплита, но коя била младата жена, „видяна” от медиума да тича през царевичната нива, и свързана ли е тя с духа на екрана?

Най-после въпросът бил решен, когато братът на Керълайн починал. Преглеждайки документите му, тя намерила смъртен акт и писмо. През 1914 година тяхната майка родила мъртво дете. Била съвсем сама и изпаднала в истерия, прегърнала детето и започнала да тича към съпруга си, който работел в царевичните ниви. Ричард направи заключението, че гледайки своята праправнучка, баба Уестърн си е спомнила затрагедията, изживяна от дъщеря й преди много години. Медиумът е хванал нейните спомени.

Времето ще покаже дали записването на гласове от отвъдното ще изиграе важна роля в бъдещите пси-изследвания. Разбира се, на сегашния му етап на развитие трудно може да спечели много симпатии. Тази дейност отнема много време, резултатите са твърде оскъдни, за да могат да привлекат много последователи. Но в бъдеще – кой знае? Може би чрез записите на гласове от отвъдното и други форми на физически спиритизъм науката и парапсихологията най-сетне ще могат да се слеят и да решат загадките на отвъдното.

ГЛАСОВЕ ОТ ОТВЪДНОТО

Глава 15 от книгата на ЛИНДА УИЛЯМСЪН ОТВЪДНИЯ СВЯТ

Гласове от отвъдното, или явлението „директен глас”

Посланията, получени чрез медиуми, могат да донесат голямо успокоение, но и в най-добрия случай те са от втора ръка. Медиумът предава на слушателя това, което е приел, но самият слушател не вижда и не чува нищо. Пси-художникът може да възпроизвежда портрети, но колко по-убедително би било, ако сами можем да чуем „мъртвите” да говорят със своите собствени гласове. Има вид медиумизъм, който прави това възможно. Познат е под наименованието директен глас.

Подобно на всички разновидности на физическия медиумизъм директният глас е бил много по-често явление в миналото, отколкото днес. Гласовете не идват чрез устата на медиума, както е в случаите на транс, а се получават независимо, като комуникаторите говорят през изкуствена гласова кутия, направена от духовните оператори.

Тази гласова кутия се състои от ектоплазма, която се извлича главно от тялото на медиума и в по-малка степен от посетителите. Химическите анализи на ектоплазмата са показали, че това е жива материя. Тя се използва във всички видове материализации и тъй като е изключително еластична, може да бъде моделирана във всякакви форми – от твърди въжета, достатъчно здрави да преместят мебели, до листове от материя, приличаща на фин плат, с които се обличат материализираните форми. Това вещество се разрушава от силна бяла светлина, оттук и необходимостта физическите сеанси да се провеждат на тъмно или на приглушена червена светлина.

Понякога се използват тромпети за усилване на гласа. Те представляват метални конуси, дълги около два фута, които са боядисани с луминесцентна боя, за да се биждат в тъмнината. Тромпетите летят из стаята със значителна скорост, спирайки пред човека, с когото комуникаторът иска да говори.

Днес има само един британски медиум, който е прочут с тази особено забележителна дарба – Лесли Флинт. Но Лесли е изключителен не само заради това. Освен че в негово присъствие стотици обикновени хора са говорили с тези, които помнят и обичат, благодарение на него са чути гласове на известни личности, отдавна напуснали този свят, сред които са Оскар Уайлд, Елън Тери, кралица Виктория, Ганди и Чърчил.

Кариерата на Лесли продължава повече от петдесет години. Ранните години от живота му са били трудни. Роден е в приют на Армията на спасението от родители, които са били отчайващо бедни и доста неподходящи един за друг. Лесли е бил невръстно дете, когато баща му се присъединява към армията, за да участва в Първата световна война, а майка му избягва с един обожател. Прибрала го баба му, която го отглежда повече заради дълга, а не защото била привързана към него.

Лесли добре си спомня бедността на тези ранни години: събирането на пънове за отопление в близката гора Сейнт Албан, защото не можели да си позволят лукса да си купят въглища, ходенето до близкия магазин, за да си купи натрошени бисквити за две пени, връщането у дома в стая с простряно влажно пране, което баба му е взела, за да спечели няколко толкова ценни шилинга.

Лесли бягал от действителността само когато отивал да гледа неми филми – единственото кино по това време. Тогава се зародила любовта му към киното, която продължила цял живот и която изиграла толкова важна роля за неговото развитие като медиум. Един от любимите му филми бил „Четиримата ездачи от Апокалипсиса”, в който участвал звездата на деня, легендарния Рудолф Валентино. Тогава Лесли не допускал каква важна роля ще изиграе този актьор в неговото бъдеще.

След като получил оскъдно образование, Лесли си намерил работа като гробар в местното гробище.

– В онези дни – шегува се той – аз ги погребвах. А оттогава насетне ги връщам обратно!

Тази ужасна работа го накарала да се замисли за живота и смъртта и той се присъединил към спиритичната църква.

Бил впечатлен от медиумите, които, макар и необразовани жени, според Леели били на много по-високо ниво от днешните медиуми. Но той бил объркан от посланията за негов духовен помощник, облечен в одежди на шейх, който „бил арабин и не бил арабин” и който му казвал, че трябва да развие дарбата си на медиум, за да служи на човечеството.

Един ден Лесли бил поканен да вземе участие в групов сеанс в дома на един от членовете на спиритичната църква. Двоумил се дали да отиде – събирането било в луксозната част на града и той не знаел дали ще може да си плати билета за автобуса. Но след като разбрал, че след сеанса ще има чай и сметанови сладкиши, решил, че предложението е твърде добро, за да се откаже. Един ден преди сеанса Лесли получил необикновено писмо от една жена от Мюнхен, която изобщо не познавал. Тя пишела, че Рудолф Валентино й се явил по време на сеанс, дал й името и адреса на Лесли, като й казал да му съобщи, че той ще стане медиум на Валентино. Лесли си спомнил за „арабина, който не бил арабин” и се почудил… Ако това е истина, защо Валентино е избрал него? Той е само един от хилядите почитатели на този филмов идол. От друга страна, ако това не е истина, как тази жена е научила неговото име и адрес? По пътя за сеанса все още размишлявал над случая и си казал, че ако контактът е истински, Валентино ще му даде знак.

Пристигайки в къщата, той открил, че групата се състои от шест човека – трима мъже и три жени. Те седели на тъмно около една маса, като пръстите им се докосвали. Посланията били изричани чрез почукване по отдавна известния начин. Едно от тях било от Валентино, който произнесъл буква по буква името си и повторил инструкциите в писмото и думите, които Леели бил чувал много пъти преди това: че той трябва да развие своята дарба на медиум, за да служи на човечеството.

Но той все още не бил сигурен, че иска да се обвърже е медиумизма. Няколко пъти се канел да напусне групата, но по някакъв начин се връщал там отново и отново, като сметановите сладкиши били главната подбуда. На една от сбирките изпаднал в транс и му казали, че Валентино е говорил чрез него. Но ако Лесли е очаквал, че групата ще бъде доволна от неговото представяне, то много се бил лъгал.

– Ако ще се развиваш в нашата група – казали му те, – ние се надяваме, че ще се свързваш със същества, много по-духовно развити от холивудските актьори.

Не е учудващо, че връзките му с групата престанали малко след това. По-късно се присъединил към друга група, ръководена от жена на име Едит, която впоследствие станала негова съпруга. Обаче развитието на неговото умение за директно говорене не започнало в група, а в киното.

По това време навлязло говорещото кино. Лесли бил очарован от нововъведението. Но докато седял и слушал гласовете от екрана, той открил, че чува и други гласове, който шепнели в тъмнината около него. Хората около него също ги чували и нервно му правили забележка да пази тишина. Въпреки че протестирал, че не е казал нито дума, раздразнението на околните нараствало до такава степен, че той често ставал и напускал киното. Доста по-късно осъзнал какво се е случвало. Комбинацията от тъмнина, пси-енергията, излъчвана от публиката, и неговото състояние на съзнание в полутранс са станали причина да се прояви явлението директен глас.

Скоро след това започнали да се чуват гласове в групата за развитие, с която Лесли работел. Отначало били слаби и объркани като тези от киното, но постепенно започнали да стават все по-силни и по-определени. За своя радост Леели открил, че не му било необходимо да изпада в транс – можел самостоятелно да чува и да разговаря с духовете.

От този момент Лесли решил да посвети живота си на демонстрирането на уникалната дарба, която му била дадена. Искал да я направи достъпна за широката публика, така че хората да могат да разговарят със своите близки от отвъдния свят. Поел доста голям риск, като напуснал работата си, и чрез спестявания и лишения двамата със съпругата му успели да съберат средства, за да отворят своя собствена църква. В нея се провеждали нормалните неделни служби, но веднъж седмично имало специално събиране, на което можел да дойде всеки желаещ и да чуе гласовете, говорещи в тъмнината.

След известно време Лесли привлича вниманието на една спиритуалистична организация, която му урежда публични сеанси. Първата от тези срещи била разочарование. Въпреки че основните светлини били угасени, в сградата имало достатъчно светлина, за да се осуети представлението. Все пак имало едно забележително явление. Един моряк от публиката познал гласа на своя командир – офицер Ърл Джелико. За да се преодолее проблемът със светлината, била направена кабина за Леели. Тя била е височина около 215 сантиметра и широчина 120 сантиметра, била покрита със завеси от всички страни, така че той да се намира в абсолютна тъмнина, а салонът да бъде нормално осветен. Лесли използвал кабината при всички следващи демонстрации. Тя била поставена в центъра на сцената, така че публиката да вижда всичко и да е сигурна, че няма измама. По този начин гласовете се чували много по-ясно, но Леели, който страдал от клаустрофобия, се чувствал твърде неудобно да стои затворен в своята гореща и задушна малка кутия.

Независимо от това той провеждал демонстрации пред публика в продължение на много години и гостувайки в цяла Великобритания. Залите били неизменно претъпкани. Публиката, която понякога наброявала хиляди души, чувала гласовете високо и ясно. За хората, които получавали лично послание от отвъдното от любими за тях същества, това било вълнуващо и незабравимо преживяване.

В края на краищата напрежението от тази работа се отразило на здравето му и Лесли се отказал от нея, за да се съсредоточи върху частните сеанси. Това обаче не бил краят на неговата кариера. Работата му претърпяла неочакван обрат и новото умение му донесло дори още по-голяма слава.

Един от редовните посетители на Лесли бил писателят и пси-изследовател Джордж Уудс. Той и приятелката му г-жа Бети Грийн редовно провеждали сеанси с Лесли, като винаги носели със себе си едно ново за времето изобретение – портативен магнетофон, на който записвали всеки сеанс.

Една вечер те били изненадани да чуят красноречивата реч на великата актриса от времето на Едуард – Елън Тери.

– Вие ще проведете няколко знаменити разговора – казала им тя и думите й наистина се сбъднали. Един по един идвали знаменити актьори, писатели, учени и политици и оставяли своите послания за човечеството. Всеки медиум, който твърди, че контактува с такива известни фигури от миналото, поражда съмнение не само в публиката, но и в своите колеги. Подобна резервираност е естествена, тъй като всеки медиум, независимо дали мами съзнателно или просто се самозаблуждава, би могъл да каже, че е във връзка с Шекспир, кралица Елизабет или друга знаменита личност от миналото, появила се в неговото въображение. Все пак Лесли е уважаван медиум, в чиято честност никой не се е усъмнявал. Той е доказал качествата си пред стотици посетители на частни сеанси, както и на публични демонстрации. Дори да е бил изключителен имитатор, той надали би могъл да имитира гласове на хора, които никога не е срещал, още по-малко да дава интимни детайли от живота им.

Когато било възможно, записите на тези прочути личности били пускани на хора, които са ги познавали приживе, и гласовете били разпознати отново и отново. Ще дам само два примера:

Записът на Джордж Бърнард Шоу бил пуснат на негов много близък приятел, който след това коментирал:

– Колкото повече мисля за това, толкова по-невероятно ми изглежда някой друг да стои зад тези записи. Те ми възвръщат чувството на заразително веселие, когато той ни гостуваше в семеен кръг и не парадираше.

Една кръщелница на Лилиан Бейли написа следното за чутия от нея запис на кръстницата си:

– Толкова съм щастлива да потвърдя, че записът, който чух, е на моята кръстница, и аз съм сигурна в това.

Ако трябва да се окаже полагащото се внимание на всички, които са записани на тези сеанси, е необходимо да се напише отделна книга. В нашите възможности е да се цитират само кратки откъси от някои избрани записи.

Елизабет Барет Браунинг[5] говори за ограниченията на човешкия език:

– Думи, думи, думи. Колко неадекватни ми изглеждат думите сега! Когато бях на земята, думите означаваха толкова много за мен и въпреки това сега, когато се приближа до земята и направя усилие да установя контакт и да разговарям, аз откривам, че думите сами по себе си не могат да обрисуват или обяснят това, което чувствам…

Толкова много глупости бяха написани за нас, но предполагам, че това трябваше да се очаква. Ние не се интересуваме от това, какво сме успели да свършим или да не свършим на земята. Естествено, всеки изпитва някаква гордост от това, което е постигнал, което мисля, че е оправдано, но тук ние виждаме себе си и нашата работа по различен начин и разбираме, че макар и да имаме наши собствени индивидуалности, наш собствен талант, до някаква степен винаги сме били и продължаваме да сме инструменти на по-висши източници. На мен ми е било помагано, както разбира се и на Робърт, от души, които са по-напреднали от нас.

Тя беше загрижена, че баща й е бил обрисуван в толкова лоша светлина.:

– Струва ми се, че многото писания, отнасящи се до нашето семейство, са допринесли светът да има изкривено отношение към моя баща. Чувствам, че това може би е най-голямата несправедливост, която е била направена. Вярно е, че моят баща беше много стриктен и по свой начин ограничен, но той притежаваше дълбока любов. Вероятно тази любов по някакъв начин е била егоистична и аз бях принудена да направя това, което направих, но бих искала да се опитам да поправя картината, тъй като той не беше злият човек, за какъвто някои го смятаха. Той искаше да закриля децата си от злото в неговото време, така както го е разбирал. Аз се чувствам много привързана към него сега и ние сме големи приятели.

Когато тя завърши с думи на благословия към групата, се чу дълбокият и властен глас на Робърт Браунинг:

– Моята любима съпруга Елизабет ви говори и сега идвам аз, за да отнема само няколко секунди от вашето ценно време, тъй като всеки момент е ценен, всеки момент, когато вратата е широко отворена, когато ние можем да се върнем през нея и всички, които пожелаят, могат да влязат.

Наистина за нас е голяма радост да дойдем при вас, да донесем тази велика и славна истина, която ще възпламени света, която ще освободи света от цялата му тайнственост. Наистина ние преливаме от радост да бъдем част от тази сила, която прави възможно осъществяването на връзката между нашия и вашия свят. Учените могат да отидат до други планети. Хората могат да постигнат много неща, но най-великото постижение на човека е осъществяването на това съединение с божественото. Падането на материалното и освобождаването на духа, навлизането в славата на вечния живот, това е великата истина. Всички ще живеят, никой няма да умре, истината ще тържествува и пътят ще бъде изправен, и всички ще вървят по този път, който ще ни заведе до славната вечност.

Кралица Виктория говорила за взаимоотношенията си със своя служител от Хайланд, Джон Браун; той бил медиум, който й помогнал да поддържа контакт с нейния любим съпруг Алберт:

– Аз съм Виктория – вече не съм кралица. Много хора не можаха да разберат връзката ми с Джон, но той беше връзката между мен и моя скъп Алберт, с когото сега аз живея в рая. Аз не можех да говоря за тези неща, когато бях на земята – не би било правилно да го правя, защото щеше да бъде разбрано погрешно.

Аз писах с религиозна отдаденост, ден след ден, дневник за всички контакти между мен и моя любим съпруг. Разбрах, че след моята смърт всичко това е унищожено…

Колко сте привилегировани да разполагате с това велико познание, с тази велика истина. Всъщност, ако аз самата не знаех истината заживота след смъртта, която вие притежавате, сигурна съм, че нямаше да мога да изживея този дълъг живот. Това чудесно познание и осъзнаването му от мен ми помогнаха през  тези дълги години на трудности, изпитания и скръб. Наистина голяма утеха и голяма благословия е да знаеш тези истини.

Оскар Уайлд разговарял и ги забавлявал със своето характерно остроумие:

-Да си мъртъв е най-необичайното нещо, особено когато говориш на хората от земята, за които се предполага, че са живи и поради това са доста тъпи и невежи.

Той изглеждал удовлетворен от това, че Джордж Уудс бил прочел неговите книги.

– Какви късметлии сте вие! Предполагам, че трябва да бъда силно поласкан. Не че взимам процент от приходите. Нямам никакво съмнение, че сте член на много добра библиотека.

Оскар Уайлд им казал, че все още пише и представя своите пиеси.

– И много често ме викат в долните сфери за помощ. Странно, без съмнение ще си помислите вие, че трябва да призоват точно мен. Възможно е да си го обясните така – добре, може би аз съм по-подходящ да помагам на хората от долните сфери, защото самият аз не съм прогресирал особено! Но всъщност аз съм в хармония с всички хора. Смятам, че моят ум ми дава тази възможност, дори репутацията ми да не го позволява. Моята репутация не ме притеснява, но тя изглежда притеснява дяволски много хора от вашата страна на нещата! След смъртта ми от репутацията ми се направиха повече пари, отколкото аз изобщо някога успях да изкарам от моите пиеси, което идва да покаже, че грехът е много печеливш!

Бети Грийн го помолила да опише преминаването си в отвъдното:

– О, умрях като всеки друг.

– Да, но трябва да сте се озовали някъде. В градина или в стая, или…

– Защо трябва на всяка цена да се озова в градина? Или защо, поради каква причина трябва непременно да се озова в стая? Колко конфузно би било например да се събудиш и да откриеш, че си в будоара на лейди Синтия в най-неподходящия момент!

След това, като престанал да се шегува, той им разказал малко за своя живот в отвъдното:

– Срещнах се с много хора, от които се възхищавах, и с много, от които не се възхищавах, но оттогава се научих да им се възхищавам по различни причини. И пътувах много – посетих много места, много сфери, много страни, ако пожелаете да ги наричате така, защото в известен смисъл те са такива. Няма бариери, само бариерите вътре в самите нас и на нашето собствено съзнание. Бариерите във взаимоотношенията между хората се правят от хората. Ние се научаваме да ги премахваме. Когато някой е бил тук дори за кратко време, той осъзнава в каква голяма степен всички ние сме част от останалите. Ние всички сме преплетени и сме в съзвучие и сме от един разум и от един дух. Много е интригуващо, Защото всички деца на Бога накрая започват да се обединяват, докато постигнат хармония. В резултат ние живеем в състояние на мир, спокойствие и хармония, където всеки един може да има неговите или нейните интереси, както може би е всъщност.

Някои изпитват желание и необходимост да работят по много начини. Други не. Аз предпочитам да продължа да пиша, защото писането беше до голяма степен моя живот.

– Имате ли къща?

-Да, имам къща според желанието на сърцето ми. И бих казал, че тя е такава, защото аз самият я създадох. Без дори да предполагам, аз съм я създал още преди да дойда тук в моите  мисли.

Оскар Уайлд завършил със същия леко насмешлив тон, с който започнал:

– Нека Бог да ви благослови. Мисля, че това е най-обикновеното нещо, което може да се каже на раздяла след спиритичен сеанс. Аз го казвам с най-добри чувства.

Джордж Бърнард Шоу се обадил доста неочаквано, когато Лесли бил на гости у свои приятели. Той почувствал присъствието на могъщ ум, който бил толкова силен, че той не могъл да го пренебрегне. Въпреки че не възнамерявал да прави сеанс тази вечер, Лесли предложил на своите приятели да спуснат завесите, така че да могат да открият кой иска толкова настоятелно да се свърже с тях.

Шоу изобщо не вярвал в отвъдния живот и бил много учуден да открие, че продължава да съществува и след смъртта си:

– Бях много учуден и много обезпокоен, но в същото време и въодушевен, ако е възможно човек да изпитва тези три толкова различни емоции едновременно.

Той признал:

– Бях един много сантиментален стар глупак, но не исках хората да разберат това. Опитвах се да го прикрия и се държах безцеремонно, като клатех брадата си, за да плаша хората, но мисля, че имах много по- големи успехи с перото си, отколкото с езика си.

Ученият сър Оливър Лодж, който през целия си живот е бил голям привърженик на вярването за живот след смъртта, разговарял за своя продължаващ интерес към научния аспект на комуникацията и им разказал, че той и други учени работят за осъществяването на тази цел:

– Сега работим над един метод и чувстваме, че чрез него ще бъде възможно възпроизвеждането на звуци посредством инструменти – научни инструменти. Чрез тях ще се свързват хора, които са отпътували отдавна и за които вашият свят казва, че са умрели. Ние можем да кажем, че не е много далече времето, когато в Русия (определени учени в Русиа, които експериментират в същата насока) ще се сблъскат с този начин, с който ние се опитваме да помогнем.

Той казал, че американците работели по същия проблем, но не били толкова напреднали и дал едно предизвикателно пророчество за космическите пътешествия:

– Те ще открият за своя изненада светове от човешки същества, които някога са обитавали земята и които все още продължават да живеят в по-активно поле, защото съзнанието ни притежава по-голям обхват; с други думи, мисловни процеси, които достигат до човека и той ще ги разбере. Това е нещо, което те не очакват, но ние изцяло ще се възползваме от това, което правят на земята, така че да дадем научно доказателство за нашата идентичност, да докажем, че има свят след физическата смърт, в който продължават да съществуват и да се развиват милиони души от всички националности. В началото те неминуемо ще помислят, че са влезли в контакт с разуми от други планети, но ще им се покаже, че това са интелекти на човешки индивиди, които отчаяно искат да осъществят връзка.

Не е толкова далеч времето, когато ще се осъществят такива научни аспекти на комуникацията. Те няма да предизвикат съмнение и фактите ще бъдат всеобщо приети и тогава може би ще видим истинското начало на братството между хората.

Един от мигновено разпознатите гласове бил този на сър Уинстън Чърчил. Той също признал интереса си към комуникацията:

– Когато бях долу на земята, въпреки че не говорех за това, аз се срещах с медиуми. През онези тежки години имах един или два интересни случая и те ми помогнаха в някои отношения, но за хора като мен, заемащи високи постове, е много по-трудно да направят това обществено достояние. Бяха трудни времена, но ние се справихме, само че, Боже мой, колко много страдания бяха понесени!

Аз имах много силни религиозни убеждения. Мисля, че човек автоматично приема някои неща от родителите си. Впечатленията и идеите се натрупват в съзнанието още от детството. Но сега аз вече знам, освен многото други неща, че животът продължава. Смъртта не е краят. Но по някакъв начин това е най-голямата илюзия за мнозина. Реалността за самия себе си, реалността за духа вътре в нас може да надделее. Духът на британските хора беше този, който победи материалното зло на Хитлер.

Когато гледам към света сега, не мога да спра да чувствам една голяма мъка от това, че няма по-голямо разбирателство между хората на високи постове. Руските хора бяха възхитителни през войната и ми е мъчно, както и на всички тук, да виждам враждебността, която се надигна през последните години. А вместо това трябваше да бъде протегната ръката на братството, така че светът да стане много по-щастливо и сигурно място. Но сега осъзнавам твърде добре, че от страх правим грешки и от двете страни.

Много от дошлите от отвъдното говорят за голямата загриженост в духовния свят за сегашното състояние на нашия свят и за усилията им да отклонят катастрофата, която хората рискуват да предизвикат върху самите себе си. Махатма Ганди, който цял живот се е борил за мир, говорил сериозно за необходимостта човечеството да се отдръпне от прага на бедствието, преди да е станало твърде късно:

– Днес вашият свят е на ръба на унищожението. Хората сами, несъзнателно и понякога съзнателно, са предизвикали такова състояние на объркване, такова състояние на омраза и нетолерантност, че ако не се направи нещо много скоро, аз виждам как под тежестта на човешката глупост и невежество, комбинирани с липсата на духовност, ще се разруши самият мост, позволяващ на хората да достигнат в безопасност до брега на мира и щастието.

Ние от отвъдното се борим от много дълго време да построим един мост между нашия и вашия свят, чрез който човек да може да изкачи висините и да открие мирът, който вашия свят не може да му даде. Ние знаем, че само в тази истина, в реализирането на комуникацията между така наречените мъртви и живите се крие спасението на вашия свят.

Животът във вашия свят е изпълнен със страх. Хората се страхуват от толкова много неща. Защо се получава така, че има толкова много страх? Защото човекът не е избрал пътя. Има само един истински път – това е пътят на духа, но малко хора следват този път. Първият урок, който човек трябва да научи, е да забрави себе си, да дава от себе си с любов колкото му е възможно и това ще му се върне. Когато се загубите в море от любов, тогава наистина ще откриете, че сте като вълна в безбрежната водна шир. Това е все едно да се хвърлиш в пречистващата сила на вечното море на живота и да не се удавиш, защото то те повдига, държи те на повърхността като шамандура и те носи. След това започва истинската работа и вие ще помогнете на други да открият това, което вие вече сте открили. Повярвайте ми, приятели мои, аз съм там. Има само един път и това е пътят на любовта.

Лесли е бил обект на много изследвания от страна на пси-изследователи и винаги е бил щастлив да им оказва съдействие. Той ми каза:

– Мисля, че трябва да съм най-изследваният медиум, който страната ни някога е имала. Бил съм затварян в кутия, запечатван, устата ми е била запушвана, бил съм завързван и държан и въпреки това гласовете идваха.

При един тест устните му били запечатани с лейкопласт, към гърлото му бил прикрепен микрофон с усилватели, отчитащи и най-малкия издаден от него шум, ръцете му били държани от хора, застанали от двете му страни, и била инсталирана камера с инфрачервени лъчи, която да следи всяко негово движение. Дори при тези условия гласовете били чути и било доказано със сигурност, че те не излизат от устата на медиума. Инфрачервената камера успяла да фотографира ектоплазмената гласова кутия, образуваща се във въздуха на около два фута от него.

Използването на гласовата кутия обаче създавало значителни трудности на комуникатора, който трябвало да концентрира мислите си върху нея и по този начин да възпроизведе определена честота или вибрация, достигаща до присъстващите като обективен звук. В същото време трябвало да си спомни как е звучал гласът му приживе и да се опита да хване отново спомени от събития, които биха помогнали заустановяване на неговата самоличност. Говорещите от отвъдното често изпитват несигурност за това как звучат гласовете им на слушателите и дали те изобщо ги чуват. Някои от тях намират процеса за раздразнителен. Оскар Уайлд се оплаква:

– Аз съм тук, опитвайки се да ви говоря интелигентно, и откривам, че това непостоянно нещо, което трябва да използвам, прави разговори почти невъзможен. Все едно съм актьор! Защо не могат да измислят някакъв по-приятен начин, просто нямам думи!

Някои от отвъдното се справят по-добре от останалите с пресъздаването на звука на своите гласове. Ако мощността е слаба или човекът, който говори от отвъдното, не е свикнал с механизма, гласът може да е неясен. На тези, които през своя земен живот са били свикнали да говорят пред публика, очевидно им е по-лесно да използват този метод на комуникация. Това, както и личният интерес на Лесли към киното и театъра, могат да обяснят идването на толкова много актьори.

Водачът на Лесли, който винаги представя проявите, е дързък, говорещ на кокни младеж, наричан Мики.

Когато се появил за първи път, той казал на Лесли, че е продавал вестници пред спирката на метрото „Камдън Таун” и че бил убит при пътем инцидент. Лесли никога не положил усилия да провери тази история, но след като работили заедно много години, един мъж, който бил дошъл на сеанс, разпознал гласа на Мики.

– Аз не те ли познавам? – попитал мъжът.

– Не мисля – отвърнал Мики.

– Всяка вечер купувах от теб вестник пред спирката „Камдън Таун” – възкликнал мъжът и продължил да обяснява, че една нощ младият вестникопродавач не бил там. След като поразпитал, разбрал, че момчето било сгазено от автобус.

Мики е имал хумористично, детинско поведение, предразполагащо и разсмиващо хората, поради което съзнателно наподобява маниерите на земната си личност. Все пак той очевидно е станал по-зрял от времето, когато е преминал в духовния свят, и ако го предразположат, може да говори с изразена философска наклонност. В тези случаи поведението му става сериозно и гласът му звучи като на възрастен човек.

Лесли е скромен относно своите постижения и макар че работата му го е направила известен, никога не е търсил популярност заради самия себе си. В момента той се радва на заслужена почивка в къщата си край Брайтън, въпреки че продължава да дава частни сеанси от време на време.

Обхватът и калибърът на кариерата на Лесли са изключителни. Записите остават като доказателство за работата, която е свършил, заосъществяването на „отворената врата”, свързваща земния свят със света на духовното, за която говори Робърт Браунинг.

Днес има много малко медиуми с директни гласове и нито един, който иска да демонстрира своите дарби публично. Оттеглянето на Лесли остави празнина в пси-областта и ако не се намери някой да го замести, вероятно този удивителен и изключително убедителен вид медиумизъл ще бъде загубен завинаги.

МАТЕРИАЛНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА ЖИВОТ СЛЕД СМЪРТТА

 

Глава 14 от книгата на Линда Уилямсън ОТВЪДНИЯ СВЯТ

Материализация на духове

В днешно време има възраждане на физическия начин за свързване с отвъдното, който преди стотина години се е покривал изцяло с термина спиритизъм. Ясновидството, или менталният медиумизъм, се е развило по-късно. Терминът физически включва различни прояви – леко почукване на масата за сеанси, левитация, възпроизвеждане на гласове от отвъдното до най-невероятното от всичко – появата на материализиран дух.

В началото хората седели около голямата маса и изговаряли непрекъснато букви от азбуката, очаквайки масата да се наклони, да се завърти или да се почука по пода, когато назоват нужната буква. Било изтощително и отегчително да стоиш в очакване да се изпишат имената. Постепенно обаче репертоарът на медиумите се обогатява. Според съвременните свидетелства масичките или понякога самите медиуми левитират. Духовете говорят посредством тръби – метални конуси, боядисани с флуоресцентни бои, летят из стаята. Музикални инструменти свирят от само себе си. Появяват се ръце, заострени в китката, в облак от ектоплазма.

Нещата стават още по-вълнуващи с изобретяването на малките уединени стаички, приличащи на караулна будка или по-скоро на драпирана ниша.

Смята се, че така се събира необходимата енергия, за да се появи очакваният феномен. Медиумът седи вътре, изпаднал в транс. След няколко минути завесата се вдига и се показват лица от отвъдното. Понякога могат да се появят напълно материализирани духове, обвити в бяла драперия, които се разхождат из стаята и разговарят с присъстващите.

Един от най-известните медиуми на 20 век е Флоранс Кук. Ученият сър Уилям Крукс е изследвал нейните възможности в продължение на месеци. Той твърдеше, че един дух, който наричал себе си Кати Кинг, се появявал много пъти напълно материализиран. Крукс дори направил снимки, които показват духа и медиума един до друг.

На критиците това им дойде много и те обявиха, че Крукс или е бил измамен, или е бил в заговор с медиума за фалшифицирането на сеанса. Как е възможно един дух, който е бил истински и материализиран, да изчезне изведнъж като дим – кой ще повярва на такава нелепа глупост? Спиритистите напразно убеждаваха, че това се случва и при други медиуми. Ако наистина това се е случило, скептиците настояваха да им се каже защо духовете не се появяват при дневна светлина, а само в затъмнени стаи, където възможностите да бъдеш измамен са много и очевидни?

Спиритистите отговаряха компетентно, че материализираните фигури са изградени от ектоплазма – вещество, отделящо се от медиума, което може да се произведе на тъмно, тъй като се разлага на дневна светлина. За съжаление те не можеха да дадат задоволително обяснение засъстава на това тайнствено вещество или субстанция, имаща подозрителна прилика с тензуха и муселина, макар че тези, които са видели и докосвали ектоплазмата, твърдят, че няма нищо общо с направените от човешка ръка тъкани.

Защо медиумите не позволяват да се докосват тези материализирани форми, питат скептиците. Спиритистите отговарят, че това е много опасно за медиума. Ако той бъде стреснат, ектоплазмата ще се върне обратно w него със сила, причинявайки шок или дори физическа травма. Обясненията звучаха едва ли не като удобен претекст и каузата не беше спасена дори от снимките на Крукс и на други фотографи, които бяха обявени за фалшиви.

Беше трудно да се докаже реалността на феномена, защото измамата беше силно разпространена по това време. В редица случаи медиумите бяха уловени в крещяща импровизация, когато викат духове. Но все пак – дори и за хората, които нямат подходяща нагласа – има няколко много силни доказателства от сигурни източници и свидетели, които доказват, че този феномен съществува.

Д. Д. Хоум, може би един от най-удивителните медиуми на всички времена, никога не е залавян в мошеничество, макар че стотици хора при различни случаи са го виждали да левитира, виждали са материализирани ръце на духове, чували са свиренето на музикални инструменти, без никой да ги е докосвал. Крукс описва как по време на един сеанс той и неговата съпруга видели при добро осветление, „привидение във вид на облак, което някак се сгъстило и придобило човешка форма, обгърната в тънка драперия”, фигурата взела акордеона, който Крукс държал, и започнала да свири на него, разхождайки се из стаята. Когато докоснала г-жа Крукс, тя изпищяла и привидението сякаш потънало до кръста в земята, продължавайки да свири на акордеона.

Естественикът Алфред Ръсел Уолис описва сеанс на медиума Монк, който се провеждал при пълна дневна светлина. По време на сеанса видял как едно бяло петно върху сакото на медиума започнало да става по-светло и да се уголемява, докато придобило формата на стълбовиден облак, простиращ се от раменете на медиума до краката му. След това облакът се превърнал в женска фигура, обвита в дебела тъкан, която след малко била погълната обратно от тялото на медиума.

Но какъвто и да е броят на подобни доказателства, те не могат да убедят критиците в това, което спиритистите твърдят съвсем сериозно. Една малка група от учени, включваща сър Крукс, Уолис и сър Оливър Лодж, рискуваха репутацията си на учени, като изложиха своите схващания, но бяха осмени.

Обществото по пси-изследвания разглежда случая и събира няколко доказателства, но тъй като сред неговите представители има голям процент скептици, то насочва вниманието си към менталната връзка с отвъдното.

Сред широката публика манията по феномена физически спиритизъм замира и излиза от мода. Обаче през ранните години на 20 век се появяват известни медиуми на физическа основа и някои знаменити учени, които разглеждат явленията от научна гледна точка, се решават да констатират веднъж завинаги дали в тези неща има истина.

През 1920 г. френският лекар проф. Шарл Рише провежда сериозен експеримент с медиума Март Беран, позната на публиката като Ева С. Той взел строги предпазни мерки против всякаква измама. Преди всеки сеанс медиумът бил събличан и претърсван. Рише е имал възможност да наблюдава целия процес на материализация. В книгата си „30 години психични изследвания” той дава подробни описания, които, разбира се, звучат твърде предизвикателно.

Нещо като течност или желе излезе от устата или от гърдите на Март, после се оформи донякъде и заприлича на лице или част от крайници. Видях как това, примерно казано, желе се разпространява върху коляното ми и започва бавно да добива форма, сякаш да ми покаже началото на лъчевата кост, лакътната кост или костите на китката, чийто натиск можех да усетя върху коляното си при най-добри условия на видимост.

Обикновено материализацията не става изведнъж – започва от крайниците и постепенно се оформя цялото тяло, като лицето се появява най-накрая. В началото тези форми са несъвършени. Понякога объркват зрителя, приличайки по-скоро на изображения, отколкото на човешко тяло. И след като са му известни прояви на шарлатанство, човек е склонен да помисли, че го мамят, ако се появяват само отделни форми, а не цяло същество. Но в някои случаи материализацията е съвършена. Във вила „Кармен” видях идеално материализирана форма на човек, който се издигна от земята. Отначало беше само бяло непрозрачно петно, сякаш носна кърпичка бе хвърлена на пода пред завесата. Изведнъж петното придоби формата на човешка глава, долепена към пода и няколко минути по-късно се изправи и се превърна в нисък мъж, обвит в нещо като бяла арабска дреха. Той направи няколко колебливи крачки пред завесата и след това изчезна, сякаш потъна в някакъв трап на сцената, но там нямаше никакъв трап.

Д-р Густав Гелей потвърждава изследванията на д-р Рише. Изучавайки ектоплазмата, той отбелязва, че тя приема различни форми – от чаршафи до тънки конци, които понякога са меки, а друг път твърди на пипане. Изследователят казва, че ектоплазмата е изключително чувствителна към светлината и при докосване и е в непрекъснато движение – образува форми, които изграждат човешкото тяло, и същевременно се разпада пред очите му. Видял е всичко това, докато Март била в състояние на транс, а срещу нея стояли хора, които я държализа ръцете.

Всъщност какво представлява ектоплазмата? Друг изследовател, Френк Нотзинг, успял да изолира малко от това вещество в епруветка и го подложил на анализ. Той открил, че ектоплазмата съдържа „конгломерат от тъкани, наподобяващи епителната тъкан, истинска епителна тъкан с ядро, прозрачна като тюл, долепени на тънки пластове тъкани без определена структура, също така гладки капчици и слуз”. С други думи, това вещество има органичен произход, който не ни доказва много неща, освен че определено не е тензух. Нотзинг заключава, че „то е вид краткотрайно вещество, което изтича от организма по непознат за нас начин, притежава неизвестни биологични функции и формиращи възможности и очевидно е особено зависимо от психичното състояние на медиума”.

Спиритистите обясняват ектоплазмата така: Духовното тяло, под чиято форма съществуваме след смъртта, е подобие на нашето физическо тяло, макар че е изградено от фина материя, която не се вижда с просто око. Ектоплазмата, която изтича от медиума и винаги продължава да бъде свързана с него, е моделирана от отвъдното, като обгражда духа и го прави плътен (материален) и видим с просто око. Ако енергията на медиума е слаба, се материализира само част от тялото – лице или ръка, но когато медиумът е силен, тогава може да се изгради цялостна фигура.

Няколко поразителни доказателства бяха предоставени от полския медиум Франек Клушки. Той имал способността да материализира животни, на неговите сеанси се появявала цяла менажерия. Котки и кучета бягали из стаята и скачали върху коленете на присъстващите. Разхождал се лъв с горделива походка, който размахвал опашка и удрял с нея по мебелировката, оставяйки след себе си неприятен мирис. Понякога се появявало подобно на горила същество, напомнящо първобитен човек, което позволявало да го галят по козината и драскало леко с ноктите си присъстващите по ръцете. За щастие, явно било приятелски настроено. Много пъти било заснето от изследователи, които предварително претърсвали медиума и неговата стая – те били убедени, че Крушки не може да измами публиката.

Други известни медиуми от този вид, които стават обект на научни изследвания през 20-те и 30-те години на 20 век, са Марджъри Крендън и Руди Шнайдер, с които завършва редицата.

Има обаче още един медиум, чието име е станало нарицателно: Хелън Дьнкан. Много хора, присъствали на сеансите й, все още си спомнятза нея и твърдят, че тя притежавала забележителни качества на медиум, но била преследвана и обвинена в измама. През 1944 г. сеанс на Хелън Дънкан бил прекъснат от полицаи, които нахлули в салона и я арестували. Била осъдена в Олт Бейли по остарелия Закон за вещиците от 1735 година по обвинението, че викала духове чрез магия.

Случаят предизвикал сензация. Обвинението твърдяло, че Дънкан е използвала бял муселинен плат, за да материализира духовете. Не намирайки никаква следа от този плат, направили абсурдното предположение, че тя го е глътнала. Защитата твърдяла, че този „чаршаф” е ектоплазма, която се е върнала обратно в тялото на медиума, когато сеансът бил прекъснат, причинявайки й здравословни увреждания.

Процесът продължил около седем дни. В защита на Дънкан се явили много свидетели, които заявили, че са наблюдавали нейната дарба и при други сеанси и че безспорно произвежда ектоплазма. Стотици почитатели изразили своята добронамереност, явявайки се пред съда като свидетели. Самата Хелън Дънкан предложила да демонстрира умението си пред съда, но й било отказано. Била осъдена на 6 месеца лишаване от свобода и повечето време прекарала в болницата на затвора поради разклатеното си здраве.

Изглежда неестествено по време на войната властите да обръщат внимание на такъв маловажен инцидент, но някои хора подозират, че зад ареста на Хелън Дънкан се крият зловещи мотиви. На един от сеансите се появил материализиран моряк, който разказал подробно на майка си при какви обстоятелства е потънал неговият кораб. Новинта за потъването на кораба не била публикувана в печата и майката се свързала с адмиралтейството, за да се увери в думите на сина си. Не след дълго я посетили двама офицери, които искали да знаят откъде има тази информация. Хелън Дънкан била арестувана три седмици след този случай и се предполага, че делото срещу нея е целяло сплашване и е било превантивна мярка срещу изнасянето на секретна информация.

След освобождаването й Хелън Дънкан възобновила своята работа, но пак била поставена под наблюдение. През 1956 г. полицията отново прекъснала неин сеанс. Не намерили никакви доказателства за измама, но тя припаднала и била откарана в болница, където след няколко седмици починала от диабет. Най-вероятно усложнението е предизвикано от шока, който получила при прекъсването на сеанса. Спиритистите я тачат като мъченица, отдала живота си за каузата. Делото против нея има само една положителна страна – законът за вещиците от 1735 е. се заменя с по-лек, който се нарича „Наказание на медиум за изнудване” и все още е в сила.

Разговаряла съм с много хора, които помнят Хелън Дънкан. Всички те високо я ценят и дават за нея абсолютни гаранции. Един от почитателите й е Алън Кросли, който е присъствал на много от нейните сеанси и в продължение на 40 години е изследвал парапсихичното. Кросли обяснява как духът пазител на Хелън – Албърт, се появявал пръв и присъстващите можели да различат ясно двете фигури – ниската и набита фигура на Хелън Дънкан, седнала на стол, и на изправения до нея Албърт, висок 1.80 м

В книгата си “Загадката на пси-фемомена” Алън разказва за един типичен неин сеанс:

Веднага след като се представи, духът пазител изпрати медиума до нейния стол и със замах затвори завесите. Публиката запя тихо „Отче наш”, а Албърт отново се обърна към публиката:

– Първият човек, който  идва от отвъдното тази вечер, е един господин, напуснал земния живот вследствие на инфаркт. Той е пребивавал малко в отвъдното… идва заради някой, който седи до теб, Алън.

Настъпи малка пауза и Албърт продължи:

– Дамата, седяща до Алън, би ли била така добра да извика този господин?

До мен седяха една моя приятелка и нейният син. Накарах ги да посетят сеанса с надеждата, че техният близък ще се появи. Той беше починал преди няколко дни в болницата при операция на язва. Лекарският екип обаче не обърнал внимание, че пациентът имал гнойна инфекция близо до сърцето. Абсцесът се спукал и предизвикал смъртта. Господинът беше моят бивш шеф, така че го познавах много добре. Завесите се вдигнаха бавно и откриха една фигура с широко усмихнато лице. Веднага го познах. Гледайки право към жена си, той прошепна развълнувано:

– Здравей, мила!

Синът му скочи от стола си и извика:

– Скипър!

Беше познал баща си. Моментът беше драматичен до взривяване. Съпругата се опита да проговори, но беше в пълно емоционално изтощение.

– Мила моя – каза съпругът й, – искам да продължиш да живееш така, както преди да те напусна.

След това леко ми намигна:

– Благодаря ти за помощта, Алън, и че направи възможна нашата среща.

Той се отдръпна малко назад, прати въздушни целувки на съпругата и на сина си и тогава се дематериализира, изчезвайки в пода.

Между многото материализации през тази вечер трябва да спомена и за майката, която беше изгубила близнаците си малко след раждането им. Те и двамата се материализираха, плачейки до скъсване в ръцете на г-жа Дънкан.

Майката отиде до малката стаичка и ги разгледа. По реакцията й се разбра, че без съмнение това са нейните починали деца.

Една от най-трогателните случки за Хелън Дънкан ми бе разказана от Джорджина Брейк, чийто съпруг Роналд се удавил пет седмици след сватбата им по време на Втората световна война. След няколко години тя решила да се омъжи повторно за човек, който им бил семеен приятел, но искала да бъде сигурна, че Роналд няма нищо против тази женитба.

Две седмици преди сватбата Джорджина и нейният годеник Боб били поканени на сеанс на Хелън Дънкан. След въведението Хелън влязла с двама души от публиката в друга стая, за да облече черната си дреха.

Сеансът се провеждаше в обикновена стая за сеанси по много достоен начин. Започна с молитва, която бе последвана от песнопения. Това се правеше, за да се „издигнат вибрациите” – тогава не се използваха магнетофони. Двете черни завеси бяха дръпнати, така че затваряха малката тъмна стаичка, в която седеше Хелън Дънкан. Не след дълго тя започна да диша учестено и тогава един глас каза:

– Добър вечер на всички! За мен е удоволствие да бъда с вас тази вечер. За тези, които идват за първи път, ще покажа чрез какво разговарям с вас.

Завесите се разтвориха и оттам полетя плавно един микрофон – не като днешните, а представляваше малка квадратна кутийка, направена от ектоплазма. Микрофонът се крепеше върху статив, който излизаше от пода.

– Аз съм духът пазител, който помага. Моето име е Албърт. – Гласът беше ясен и имаше металическо звучене. – Ще ви се покажа.

Една ръка се появи около завесата, дръпна я встрани и пред нас застана висок, добре изглеждащ мъж с тъмна брада, обгърнат от главата до петите с бяла ектоплазма, която приличаше на мрежа. Албърт каза, че тук са дошли много приятели и желаят да говорят с нас, затова нека бъдем учтиви и ги поздравим. После се появиха около 10 материализирани фигури. Албърт продължи:

-Тук има една стара дама, която е починала на 72 години, окуцяла от артрит. Тя иска да говори с внучката си.

Още преди да свърши, се появи моята баба, майката на баща ми, която много обичам. Беше висока около 1.70 м и застана там, цялата обвита в ектоплазма. Ето какво каза:

– Здравей, Ена, здравей, Боб. Ти не ме познаваш, Боб, но аз те познавам. Грижи се за моето момиче!

-Това наистина ли си ти, бабо? – попитах аз.

– Искаш ли да ти докажа?

След тези думи тя се извърна настрани, сбърчи лицето си и отново каза:

– Не ти ли приличам на Пънч?

Когато бях малко момиченце, тя ме разсмиваше с тази физиономия. Баба имаше изкуствени зъби, които винаги стояха в чаша с вода до леглото й, слагаше ги само когато излизаше. Поради липсата на зъби разстоянието между устата и носа й се скъсяваше и брадичката се доближаваше до носа й, когато сбръчкваше лице, и заприличваше на Пънч от куклената пиеса „Пънч и Джуди”. Никой не би могъл да го знае и замен това беше абсолютно доказателство, че говоря с моята баба. Накрая тя каза:

– Довиждане, предай моите поздрави на Кони и Джордж и им кажи, че тук няма болка.

Кони и Джордж бяха майка ми и баща ми. Тогава Албърт каза:

– Тук има един млад мъж, който е загубил живота си в морето. Казва ми, че тялото му не било извадено оттам. Дошъл е да говори със съпругата си.

Боб ме поощри и аз започнах:

– Мили, ела, ела и говори с мен.

Завесата се отвори и от нея излезе милият ми Рон.

– Здравей, мила. Дойдох да ти дам благословията си. Искам да знаеш, че твоето щастие е и мое. Боб, грижи се за нея, докато дойде при мен. Благодаря и на двама ви, че постъпихте така с пръстена ми.

Когато се оженихме, по мое желание Роналд ми купи златна верижка и кръст. Венчалната ми халка от Рон ми беше много скъпа, затова Боб доплати да я запоят към кръста, така че се получи кръст в кръг – сакрален символ. Тази верижка с кръста и халката висеше на врата ми под блузата по време на сеанса, там е и сега и стои вече 50 години. Само семейството ми и най-близките ми приятели знаят за съществуването й.

Един медиум с изключителна дарба, макар и да е нямал популярността на Хелън Дънкан, е Алек Харис. Алън Кросли е бил свидетел на няколко много странни явления, случили се с него.

Медиумът влезе в стаята за сеанси, облечен в черен трикотажен костюм, и седна в ъгъла между две черни завеси. Точно над него светеше слаба червена светлина, така че той се виждаше ясно. Няколко секунди след започването на сеанса една фигура се материализира и тръгна към центъра на кръга. Тя бе последвана от друга, след това се появи и трета. Първата беше на индианец от Северна Америка, окичен по главата с огромни пера, които стигаха до пода. Вторият беше нисък китаец, облечен в скъпа копринена роба, с черна шапка и завързана на темето тънка опашчица, която се спускаше до рамото му. Третият беше египтянин и стоеше близо до медиума. Другите двама се разхождаха бавно около кръга,за да можем да ги разгледаме подробно. През това време медиумът бе притихнал на стола си, главата му беше на една страна, очевидно бе изпаднал в транс. Ако се чуеше шум като хъркане, човек би помислил, че спи дълбоко. Тогава се случи нещо невероятно, макар че за мен то беше съвсем нормално: медиумът седеше на стола, но без главата си. След малко ни стана ясно, че се дематериализираше. Гледах как постепенно той изчезва, докато остана само столът. Полудявам ли? Нещо наглед невъзможно, но се случи. Озърнах се, за да видя реакцията на останалите, питах се дали и те са видели изключителното явление. Не можех да издържам повече и запитах дали това не е халюцинация. Съпругата на медиума отговори веднага:

– Той е някъде наоколо, понякога те го вземат със себе си. По-късно обаче индианецът се върна и каза на съпругата:

– Искам да отключиш вратата, да слезеш долу и да отидеш в градината. Ще намериш съпруга си на колене. Събуди го и го доведи обратно встаята за сеанси!

Тя веднага изпълни нареждането му и се върна с Алек, който с достойнство зае мястото си и наново изпадна в транс. Другите трима останаха до края на сеанса и водеха разговор с публиката.

За Джек Уебър, който почина през 1940година си спомнят с добро. И той е роден в Уелс като Алек Харис, но през своята кратка кариера на медиум пътува из цяла Великобритания, демонстрирайки способностите си пред стотици хора в интимен кръг или пред публика. Уебър никога не е използвал малката тъмна стаичка, тъй като се страхувал, че ще бъде обвинен в мошеничество. Винаги настоявал да го завържат за стола с въжета и поканвал за това някой от присъстващите, за да се уверят, че не са измамени по никакъв начин. Наред с тези предпазни мерки позволявал да се използва фотоапарат с инфрачервени лъчи, за да се заснеме явлението. Направените снимки показват как ектоплазмата излиза от устата, носа и ушите му и се размотава надолу пред краката му до пода. Фотоапаратът е заснел стълбове от ектоплазма, които държат тромпети, тромпетите летят из стаята с голяма скорост и все още са във въздуха, когато духът пазител нареди светлините да бъдат запалени. Обаждали се гласове от различни ъгли на стаята, и то неколкократно. Макар че Джек бил необразован човек, всеки глас говорел на публиката на родния си език. Един от духовете пазители, който наричал себе си Кубен, имал много хубав глас и компанията за грамофонни плочи „Дека” го записала да пее химни за Бога.

Но най-забележителната от дарбите на Джек Уебър, която всъщност го е направила известен, е обличането и събличането на неговото сако. Много пъти пред свидетели сакото съвсем ясно се дематериализирало и се материализирало наново, без да се докосват въжетата, с които е завързан медиумът.

Журналистът с псевдоним Касандра, който твърдеше, че е най-големият скептик по въпросите на спиритизма, веднъж посетил сеанси на Уебър и бил впечатлен. Видял как левитират тежки маси, как тромпети се мятат във въздуха „като риби на сухо”, чул гласове и имал усещането, че са го залели с кофа вода, макар че в стаята изобщо нямало вода,

Той признава: „Отидох там, за да се присмивам, но смехът замръзна на устните ми.”

Рут Аткинс, в момента 80-годишна, ми разказа за един частен сеанс на Уебър, който посетила в Уимбълдън.

Присъстваха около 15 човека. Свечеряваше се, в стаята имаше достатъчно светлина, за да се виждаме един друг съвсем ясно. Джек седна на един стол до големия френски прозорец. До него имаше количка за сервиране, на която бяха поставени играчки – топка, влакче, още една топка. Седяхме на дървени кресла в кръг около медиума. В ъгъла на стаята имаше и лампа с инфрачервени лъчи. Преди да започне, Джек помоли един от присъстващите – г-н Евът, който беше шивач, да зашие ризата му към жилетката. Г-н Евът го направи най-старателно с кръстат бод, а моят съпруг привърза китките и глезените на Джек към стола. Хванахме се за ръце и разговаряхме известно време. Изведнъж звънецът на количката за сервиране зазвъня, като се вдигна сам. Играчката влакче започна да се движи около нас и после пак застана върху масичката. Звънецът падна на пода. Всички стояхме неподвижно. Видях нещо като синкава форма от ектоплазма около главата на г-жа Евът, след това се появи едно лице в миниатюра. Видя го и г-жа Евът – това беше майка й.

Към края на сеанса всички забелязахме как жилетката на Уебър се издига над главата му и полита към пода. Спря се до краката на г-н Евът. Кръстатите бодове върху нея не бяха покътнати. Медиумът продължаваше да е облечен със сакото си.

След това се случи най-неотразимото. Столът с медиума започна да се издига във въздуха, понесе се и спря до краката на съпруга ми. Възлите бяха стегнати здраво. Постепенно Джек дойде на себе си. Ние запазихме тишина. Той беше изразходвал много енергия, но за него всичко това беше съвсем нормална работа. Беше много вълнуващо. Невъзможно е да се уплашиш или да се усъмниш във видяното.

Том Харисън изучавал пси-явленията в продължение на много години. Неговата майка Мини Харисън беше изключителен медиум. От 1946-а до средата на 50-те години тя редовно провеждаше сеанси в дома си, на които присъстваха семейството и приятелите й, а понякога и непознати, фотографът Том е направил много снимки, една от които е публикувана тук: на нея е показано как ектоплазма във формата на пръчка държи метален конус.

Подобни снимки ни карат да се усъмним в това, което почти сме готови да възприемем като невероятно явление. Разбира се, аз самата си давам сметка, че вече съм поставила на изпитание доверието на някои читатели. Дори хора, които се свързаха с мен да споделят своите преживявания по време на сеанси, започваха писмата си или разговора с извинения от рода: „Едва ли ще ми повярвате, но…”

Все пак стават странни неща и по-добре е да не бъдем тесногръди.

Аз съм присъствала само веднъж на сеанс, на който се появяват материализирани фигури, което показва, че сега такива сеанси са много рядко явление, при положение че вече 20 години се занимавам със спиритизъм

Този сеанс се провеждаше в Уимбълдън в дома на медиума Оуен Потс. Присъстваха 6 човека, повечето от които ми бяха непознати. Седнахме в кръг в хола на Оуен. Стаята беше тъмна, но имаше достатъчно светлина, за да се различават силуетите на присъстващите. Помолиха ни да пеем, докато Оуен мълчаливо влизаше в транс – пеенето „издигаше вибрациите”. Ние запяхме вдъхновено една стара песен.

След няколко минути се появи духът пазител и предаде на събралите се няколко послания – не си спомням съдържанието на всичките, помня само, че Джим, починалият брат на един от посетителите, ни каза, че има подарък за всеки от нас. Тромпетът се издигна във въздуха над нас и засвири. Спря точно над главата ми, после се наведе надолу. Почувствах, че нещо леко падна в скута ми. Когато запалихме лампите, видях, че това беше розова пъпка. И останалите гости бяха получили същия подарък.

Този сеанс не се провеждаше при стриктни условия, беше предназначен за приятели. Признавам, че не е невъзможно някой от присъстващите да е движил тромпета, макар че би било много трудно да го размахваш на такова ограничено място, без да паднеш върху краката на някой. Цветята може да са били набрани предварително, но аз съм убедена, че нямаше измама, защото медиумът беше човек, който познавахме и уважавахме,

Освен това присъстващите бяха хора с опит и авторитет, които не можеха да бъдат замесени в подобно нещо. Звучи невероятно, но това се случи и продължението беше дори по-любопитно.

Един от присъстващите беше донесъл нова касета, която постави в магнетофона при започването на сеанса. Когато по-късно седнахме да пием чай, той ни пусна записа. Нямаше да се учудим, ако нищо не се бе записало. Пси-енергията има странни ефекти върху електронните уреди, както твърди Ури Гелър, а и много други хора с пси-способности. Но ние просто онемяхме от това, което чухме.

Гласовете на медиума и на присъстващите се чуваха върху фон, приличащ на какофония от гласове, които нямаха нищо общо с нас. Имаше гласове, които шептяха, но не можеше да се разбере нито дума, също така пеене, част от което се разбираше и приличаше на църковно пение. Но някак си грубо, сякаш ние изведнъж бяхме преобърнали с краката нагоре астралния еквивалент на „Розата и короната”.

Първата ни мисъл беше, че на лентата са се записали звуци от радиото или телевизията в съседната къща, но те бяха толкова неорганизирани, че не можеше да е това. Понякога шумът беше толкова висок, сякаш преминаваше през нас, но идваше от някакви природни източници – бяхме ги чули по време на сеанса. Никой от нас не можеше да си обясни това явление.

Но това не беше всичко. Един от присъстващите взе записа, за да го презапише у дома и да го пусне на свой приятел, който се интересувал от парапсихология и познавал начина на записване на въпросния феномен. Още когато пуснала презаписа, открила, че този звуков фон напълно липсвал. Това е една загадка, която все още ме обърква.

Наскоро говорих с Оуен, който вече е престанал да се занимава с този вид спиритизъм, за да се концентрира върху работата си като лечител чрез хипноза. Запитах го какви усещания е имал по време на сеансите. Отговори ми, че си спомня много малко за това, тъй като в повечето случаи е бил в състояние на дълбок транс:

– Моят метод беше да изпадна в състояние на транс под своя лична хипноза. Затварям очи и започвам да виждам светлина в далечината. Светлината става все по-близка и по-силна, докато сам потъна в нея. След това не зная нищо повече до края на сеанса.

Един от постоянните посетители на сеансите на Оуен се казва Ли Евърет, съпруг на Кени Евърет, която също е медиум. Двамата са експериментирали едно забележително явление – пренасяне на предмети от духове от едно място на друго. Веднъж се появил дух очевидно с чувство за хумор и ги попитал дали биха искали нещо за пиене. Те му отговорили, че, разбира се, биха пийнали нещо. Когато включили осветлението, в средата на кръга бил поставен поднос, върху който имало пълни с вино чаши, явно донесени от някое парти на нищо не подозиращи хора, макар че Оуен не открил откъде точно са дошли.

Левитирането на метални тръби беше нещо естествено за всеки сеанс. Гласовете, които говореха през тях бяха на починали приятели или роднини на присъстващите, понякога и на духове пазители, които философски ни поучаваха. Оуен обяснява, че силата, която поражда тези явления, не идва само от него като медиум, а и от присъстващите на сеанса, но също така се извлича и от предметите, намиращи се в стаята. Дори и водата влиза в употреба – понякога в края на сеанса намирали вазите без вода.

Попитах Оуен дали чувства някакви негативни въздействия и дали работата на медиум не се отразява върху здравето му. Той се съгласи, че неговата работа е опасна и отбеляза, че много медиуми, които са се занимавали с физически спиритизъм, имат проблеми със сърцето и страдат от ред други заболявания. Джек Уебър например починал на 33 годишна възраст, а Хелън Дънкан е страдала от много болести, включително и диабет, причинен или усложнен от работата й. Оурен  получил инфаркт вследствие на сеансите и работата си като медиум, при която е изхабил много ментална и физическа енергия.

Поради споменатите рискове много малко медиуми биха се захванали с такава работа. Преди няколко години направих запитване до Националния спиритически съюз колко медиуми в момента се занимават с физически спиритизъм. Казаха ми, че само един медиум провеждал публични сеанси и това е президентът на съюза Гордън Хигинсън. И той като Оуен е престанал да се занимава с този вид сеанси поради здравословни проблеми.

Но както казах физическия спиритизъм започна изведнъж и неочаквано да се възражда. Това е резултат от опитите на една организация с президент Алън Кросли. Обществото „Ноев ковчег“ съществува, за да съдейства за безпроблемното развитие и практикуване на физическия спиритизъм. То носи името на своя вдъхновител – медиумът Ной Зердин, който умира през 1972 г.  Макар че е основано през 1990 г., неговите членове вече са около 400 и повечето от тях имат свои собствени групи за развитие на пси-способностите. Според  председателя Робин Фой те са постигнали много окуражаващи резултати.

Трябва да кажа, че когато за първи път чух за това общество, бях обзета от големи съмнения относно неговата работа. Не връщаха ли те времето назад, възраждайки нещо, което принадлежи към миналото?

Това е обвинение, на което Робин винаги остро се противопоставя. Той отговаря, че физическият спиритизъм има свое място като един от начините за свързване с отвъдното и не измества другите видове спиритизъм.

– При ясновидството, колкото и добро да е то, има елемент на подозрение, не може да се съмняваш обаче, когато видиш и чуеш – обяснява Робин.

Той е наясно, че не всички участници в спиритичното движение са съгласни с дейността на обществото, което представя. Много хора са настроени подозрително към този вид явления. Съмняват се, че съществува измама, макар че има изключително почтени медиуми.

Но Робин смята, че нещата сега са различни. Модерната техника може да се използва в научните изследвания. Обществото им е закупило много специални камери, които заснемат филм в абсолютна тъмнина. Камерите могат да бъдат поставени на няколко фута от медиума и резултатите да бъдат записани на видеокасета. Това очевидно улеснява изследователите, но също така е от голяма полза и за медиума.

– В миналото медиумите биваха подозирани в редица недостойни неща. Бяха връзвани, пребърквани, събличани, поставяни в големи кутии, за да се увери публиката, че те не се движат по време на сеанса и няма да я измамят. Понякога, както е в случая с Хелън Дънкан, на медиумите са причинявани психични увреждания, когато някой подозрителен зрител запалвал осветлението или сграбчвал материализиралата се форма. Това не се случва днес. Невъзможно е медиумът да мами публиката, след като има камера до себе си.

Робин вярва, че както техниката се развива тук, в нашия свят; така също учените в другия свят експериментират и усъвършенстват своята техника, за да може въпросните явления да бъдат произведени по методи, които не са вредни и изморителни за медиума. Ето един знак, по който можем да разберем колко голям е прогресът в тази област:

– В миналото медиумите понякога работеха в групи години наред, преди да постигнат резултат. Сега виждаме как в групите, асоциирани към Обществото, резултатите често идват след няколко месеца.

Той отбелязва, че повечето от тези групи все още са в начален етап на развитие, но някои от тях вече са експериментирали левитацията на маси, движението на тромпети и „независим глас” – духове шептят във въздуха.

Тези резултати са налице само тогава, когато някой от групата има данни за физически спиритизъм. Спори се по въпроса дали в общи линии медиумът се ражда с тази дарба и доколко въпросната способност може да бъде развита. Що се отнася до физическия спиритизъм, Робин няма никакви съмнения, че дарбата е вродена:

– Организмът на медиума трябва да съдържа физическия спиритизъм като съставка, за да се получи произвеждането на ектоплазма. Тази дарба се среща много рядко – може би я има един на няколко хиляди.

Всеки парапсихичен феномен показва потенциала си по различен начин, чрез различни проявления – необясними шумове, действия на полтъргайст, които се появяват в къщите на хората и те се плашат, не разбирайки какво се случва в момента.

Самият Робин и неговата съпруга са свикнали да наблюдават такива явления у дома си. За тях е нещо обикновено предметите да се местят или радиоапаратите да се включват и изключват сами, но те приемат спокойно тези неща като знак, че между тях има приятели от отвъдното.

Всеки, който сериозно иска да развие дарбите си на медиум, трябва да се посвети изцяло на това занимание. То не е за търсачите на сензации, нито пък за хора с разстроени нерви. Около масата за сеанси не трябва да седят хора, които се страхуват от сеанс на тъмно или които биха извикали и избягали навън, когато масата започне да се движи. Човек, който е неустойчив психически, не трябва да бъде допускан до спиритична група. Чувството за отговорност тук е задължително.

Необходимо е голямо търпение – сеансите трябва да се провеждат редовно и съвестно дори и да не се получава нищо. Робин препоръчва членовете на дадена група да се събират няколко пъти в месеца, преди да постигнат съвместни резултати. Ако до даден период от време няма дори едно почукване по масата, участниците би трябвало да се замислят дали да продължават с опитите си. Може условията да не са подходящи или някой от групата да няма необходимата сила. От обществото на спиритистите може да посетят групата, ако са повикани, разбира се, и да окажат нужното съдействие. Дори когато резултатите са налице, не е изключено да има празни сеанси, особено в първите години от съставянето на групата; успехът не може винаги да бъде гарантиран.

Членовете на обществото „Ноев ковчег” са много ентусиазирани и са убедени, че трябва да накарат хората да разберат, че физическият спиритизъм отново заема своето място като интересна и зачитана от обществото форма за свързване с отвъдното. Робин вижда това общество като сигурно убежище, където медиумите могат да развиват своите дарби под контрола на други медиуми. Когато дадена група е добре подготвена, могат да бъдат поканени общественици и учени да присъстват на сеансите. Най-накрая той смята, че материализираните форми, които са видими и осезаеми, могат да се появяват и при осветена зала и целият процес да се запише на видеокасета.

– Ако постигнем това – казва Рон, – самият резултат ще бъде решаващо доказателство за автентичността на нашата работа и тогава никой не ви се усъмнил.

МЕДИУМИ ЗА ОТВЪДНИЯ СВЯТ

глава втора от книгата на Линда Уилямсън ОТВЪДНИЯ СВЯТ

Глава 2

Срещи с медиуми

Моето обвързване със спиритизма стана, когато се преместих в Уимбълдън и се присъединих към тамошната църква. Макар че тогава не знаех, не бих могла да избера по-добро място за осъществяване на целите ми. Църквата в Уимбълдън, ръководена от своя президент ДерекРобинсън, е една активна и процъфтяваща църква, в която срещнах няколко отлични медиуми и също така развих моите пси-способности.

Но в началото работата ми там беше да свиря на орган. Първата сутрин, когато пристигнах, срещнах предшественика на Дерек, Бил Мери. Той ми каза, че имат проблем – отчаяно се нуждаят от органист.

– Едва ли е вероятно, но все пак, да не би да свирите на орган? – попита той с надежда.

– Е, може да се каже… – Не ми се щеше много да се обвързвам, не знаех с какво точно се захващам, но признах, че по-рано съм свирила в англиканска църква.

– Прекрасно! – Той ме погледна така, сякаш съм ангел, пратен от небето. – Можете ли да започнете следващата седмица?

Така че в следващата неделя сутринта аз седях пред един старинен орган, краката ми едвам достигаха педалите и имах съвсем бегла представа за реда на службата.

Изминаха няколко месеца, докато аз и органът свикнем един с друг. Имаше един резонантен клавиш, който редовно заяждаше по средата на химна и отгоре на всичкото оставаше в ръцете ми, когато се опитвах да го издърпам. Но църквата ми харесваше, тук се чувствах като у дома си. Никъде не бях срещала такова високо ниво на медиумизъм, а медиумите и дискусиите ми даваха отговор на някои въпроси, които се въртяха в ума ми.

Дорис Стоукс беше чест посетител. Срещнах я за първи път, когато беше открила базар и обслужваше един от щандовете. По-късно, когато се завърна от първото си турне в Австралия, Дерек Робинсън организира малко парти в нейна чест. Първата й книга “Гласове в ухото ми” беше излязла и имаше изключителен успех. Първото издание се продаде за няколко месеца. Вече планираше следващата си книга, но се колебаеше как да я озаглави. „Гласове в другото ми ухо” – предложи един шегаджия.

Тя беше поразена от успеха си. „Аз съм един обикновен човек” – каза тя, но в Австралия не я смятаха за обикновена. Турнето й започна с участие в телевизионното вариете „Шоуто на Дон Лейн”, откъдето тя предаваше послания от отвъдното на гости в студиото.

Реакцията на публиката е смайваща. Телефоните на студиото са претрупани от обаждания. Заваляват писма от хора, молещи за частни сеанси. Престоят й бе продължен с шест седмици, скоростно били организирани обиколки из страната. Когато дошла за сеанс в спиритичната църква в Мелбърн, Дорис открила, че улиците са изпълнени с хора, желаещи да я видят. В Сидни тя два пъти препълва салона на операта. Никой медиум досега не беше постигал такава популярност.

Последваха други турнета: Австралия за втори път, Тасмания, Нова Зеландия, Канада и Америка. Навсякъде реакцията беше една и съща. С не по-малък успех Дорис обикаляше и Англия. Когато беше ангажирана за демонстрации в Лондонския „Паладиум”, местата се разпродадоха заполовин час.

Каква е тайната на голямата привлекателност на Дорис? Тя произлизаше от социалните низини; родителите й били бедни. Беше една обикновена домакиня от Линкъншир, работеща като медиум в свободното си време, докато изведнъж се видя обкръжена от медиите и изстреляна на такива върхове, за каквито не бе и сънувала. Тя беше звезда, но за хилядите скърбящи хора бе много повече от това. Те я приемаха като гуру, предлагащ им нещо, което църквата не можеше да им предложи: доказателство за живота след смъртта чрез действителен личен контакт с любимите хора от другата страна.

Няма съмнение, че в нея имаше нещо специално. Тя не беше голям оратор. Макар че беше добър медиум, имало е и по-добри. Мисля, че привличаше хората със своята непосредственост. В нея нямаше превземки и маниерничене, беше една от тях и им говореше на разбираем език.

Нейната искреност, желанието й да донесе утеха на страдащите беше това, на което публиката откликваше.

„Тя умееше – каза ми веднъж Дерек Робинсън – да направи така, че голямата зала да изглежда като уютна всекидневна, сякаш тя и човекът, с когото говореше, са единствените присъстващи.”

Аз самата почувствах това, когато я видях на публично събрание, организирано от Дерек Робинсън в “Уимбълдън Таун хол”. Търсенето на билети беше небивало. Събранието трябваше да започне в 7.30 ч вечерта, но хората се бяха струпали от ранния следобед. Когато пристигнах, залата, която имаше над хиляда места, беше изпълнена и все още прииждаха хора, които заставаха като правостоящи.

Не знам дали публиката забеляза, че зад сцената цареше паника. Оставаше половин час до началото, а Дорис все още я нямаше. Дерек беше говорил с нея следобеда и тя му признала, че не се чувства във форма – неотдавна претърпяла сериозна операция на рак, една от няколкото – но обещала, че ще дойде, за да не го провали.

Времето напредваше и ние двамата ставате все по-неспокойни. Дерек започна да се пита дали не е променила решението си, или пък състоянието й не се е влошило. Когато най-накрая тя пристигна със съпруга си Джон (били попаднали в задръстване), беше очевидно, че еизтощена и трепери.

– Ще се справиш ли? – попита я Дерек разтревожено.

– Надявам се. – Тя беше много категорична. – Но не знам как ще стоя права един час.

Лицето на Дерек се помрачи. Тогава той бе осенен от поредното си вдъхновение:

– Тогава защо да не седиш?

– Какво?

– Защо да не седиш? Ще сложим стол на сцената за теб.

Дорис беше ужасена:

– Аз не мога да провеждам събрание от стол.

– Защо не? – Той се запали от идеята. – Тези хора чакат от часове да те видят. На тях им е все едно дали ще си права или седнала.

Отне му време, докато я убеди, но макар и с неохота, тя се съгласи. Тогава попита може ли да се усамоти за няколко минути. Правеше го винаги, преди да започне работа. Това й помагаше да се настрои към духовния свят, а тази вечер се нуждаеше от цялата му сила и подкрепа.

Стана 7.30 ч. Музиката спря. Органистът, който забавляваше публиката с подпури от популярни мелодии, се изправи, за да приеме аплодисментите на публиката. Червените кадифени завеси се дръпнаха и се откри сцената с един-единствен стол и микрофон пред него. Председателят излезе на подиума да открие събранието и обясни на публиката какво предстои да види. Избухнаха аплодисменти, сега по-силни, Защото той обяви: “Дорис Стоукс!”

Тя мина през сцената с твърда крачка, облечена в дълга зелена рокля, и взе микрофона. Обгърна с топлата си усмивка цялата публика. Никой от присъстващите не можеше да предположи, че нещо с нея не е наред, но се чу шепот на одобрение и симпатия, когато тя помоли „Тази вечер се чувствам доста отпаднала. Имате ли нещо против, ако седна?

Гледах я отстрани – една малка самотна фигура, осветена от прожекторите. Винаги бях мислела, че животът й е изпълнен с блясък и очарование, но сега открих, че в него има и самота, и изтощителен труд; сеанс след сеанс тя се изправяше срещу публиката, гледаше лицата, изпълнени с очакване, чувстваше отчаяния порив на хората да получат увереност и утеха и същевременно знаеше колко малко може да им помогне.

Въпреки болестта й посланията скоро започнаха да текат:

– Докато седях усамотена, преди да изляза на сцената – каза им тя, – чух името Маргарет Браун. Свързана е с Билбъроу и Нотингам. Това не говори ли нещо на някой от вас?

Една жена вдигна ръка:

– Знам това име и съм свързана с тези места.

– Познавате ли Дорис или Дороти? – попита медиумът.

– Да – познавам Дорис.

– И живеете на № 27?

– Да.

– Мисля, че е „Клевърли роуд”.

– Не, „Калвъри роуд”.

Чуха се възгласи на удивление от публиката.

– Вие сте похарчили 25 лири за нещо напоследък – продължи Дорис – и то е било повече, отколкото сте очаквали да похарчите.

Последва смях, защото жената призна, че е истина. След това Дорис премина към друг зрител, който беше осем реда назад:

– Някой живее ли на Чърч Стрийт №15?

– Да – отговори един глас.

– Тук има двама с име Джон, един Джош и една Ана. Има една Ана на земята и една Ана в отвъдното. – Докато говореше, тя посочваше кой кой е с характерни жестове, за да може публиката да я разбере; движеше ръката си към публиката, за да определи някой от земята, и нагоре, за да определи някой от отвъдното. – Има един с презиме Томас и двама близнаци в семейството.

Спирайки само да си поеме дъх, тя преминаваше от един човек на друг, изстрелваше имената, понякога прекъсваше, за да се коригира, и постигаше една удивителна точност. От отвъдното идваха и деца, чиято среща с родителите беше сърцераздирателна. Едно от тях беше момче на име Стивън, чиято майка седеше на балкона. Дорис винаги беше мила, когато трябваше да помогне на скърбящи родители. Проявяваше голямо разбиране към страданието им, защото беше загубила своя син Джон Майкъл, починал само на няколко месеца.

Когато събранието свърши, тя беше изтощена, но доволна. Беше минало добре. И този път няколко човека си тръгваха успокоени, а други, дошли със скептична нагласа, най-малкото бяха чули нещо, което ще ги накара да се замислят.

 

През целия си живот Дорис работеше усилено, което й струваше сериозни проблеми със здравето. Имаше много случаи, като този в Уимбълдън, когато се бореше да преодолее болестта, за да изпълни поетите ангажименти. Имаше няколко операции от рак, затова се шегуваше: „Понякога отвъдният свят ме взима за малко горе!”

Макар че популярността й ставаше все по-голяма, не мисля, че някога се е чувствала като попзвезда. Винаги беше нервна преди явяването си пред публика и до края не успя да преодолее сценичната треска.

Дерек ми сподели за едно нейно събрание в Луишам, Южен Лондон; последното, както се оказа. Той самият никога не е обичал да се явява пред публика, предпочиташе да организира нещата зад кулисите; и макар че за него това беше изпитание, се изненадал да открие, че Дорис се тресе повече от него, отчасти от нерви, отчасти от болестта.

– Тя ме обгърна с ръцете си – разказваше Дерек – и ми каза: „Просто бъди себе си, Дел”, а аз почувствах, че ме облива спокойствие.

Когато музиката засвирила „Един ден от времето” – песента, с която Дорис се настройваше към отвъдното, двамата излезли на сцената. Дорис била толкова слаба, че той й помогнал да се настани на стола. Но ясновидството й било силно както винаги и публиката я аплодирала отново и отново.

– Когато започна да работи – каза Дерек, – видях дух да влиза в нея. Тя се промени – почувствах, че това е от горе. Обвиняваха, че сред публиката имало подставени лица, но знам, че тя не лъжеше. Виждах лицата на хората, когато им предаваше посланията. – емоцията им беше истинска.

Когато събранието свършило, Дорис му казала, че се връща в болницата за още една операция. „Но аз ще изляза – били думите й. – Ти и азимаме още много работа заедно.”

За първи път тя не позна. Учудващо е, но изглежда, не е имала предчувствие за края си. След операцията изпада в кома, от която не се събуди. На 8 май 1987 г. тя премина в отвъдния свят, за когото бе работила толкова усилено.

Аз участвах в службата в нейна памет, която се проведе във „Френдс митинг хаус” в Юстьн, Лондон, и бе организирана от осиновения й син Тери. В духа на сбирките на Дорис, службата не беше голяма – присъстваха само 150 човека. Гостите биха могли да изпълнят много по-голяма зала, но нейното семейство държеше церемонията да бъде колкото се може по-тиха и скромна.

Сред присъстващите бяха няколко инвалида от благотворителното Заведение в Блек кънтри, което тя поддържаше. Те дойдоха с подарения от нея микробус. Макар че печелеше много от медиумизма и от книгите си, Дорис много и даваше. Покупката на микробуса беше само един от многото актове на благотворителност, които бяха известни на обществото.

Настроението не беше тъжно и много от гостите чувстваха, че тя е тук, сред тях. Службата водеше нейният приятел, медиумът Лий Лейси. Той бе усетил присъствието й още преди началото на службата. Дорис имаше навик да раздава на публиката цветята, които й подаряваха, и сега Ли изпълни цветните поздравления, направляван от нея. Един букет отиде при дама, която се оказа, че е нейна съседка. Тери получи една роза,за да я предаде на съпруга й Джон, който беше разстроен и не можа да дойде. Това може и да беше траурна церемония, но посланията бяха залюбов, а не смърт.

Но това не беше краят, поне що се отнася до Дерек. Той ми каза как тя направила контакт с него още преди да я погребат. Поискал разрешение от Тери да отиде да я види в Дома на покойника. Не казал на никой друг за посещението си. Дорис била облечена в красива синя рокля, обкичена с цветя. Сторило му се странно едно нещо – косата й била сресана по различен начин и това го учудило.

Навеждайки се, той целунал ръката й и казал високо: „Е, Дорис, сега знаеш истината”, след което излязъл незабелязано.

През нощта телефонът звъннал. Обадил се един млад медиум, който работи отскоро в църквата в Уимбълдън, но няма много опит.

– Мисля, че Дорис е тук. – Гласът му бил нерешителен. – Не съм абсолютно сигурен…

– Какво каза тя? – попитал Дерек.

– Каза, че си бил при нея днес. Забелязал си, че косата й е различна, когато починала, някой я сресал в съвсем друг стил.

– Продължавай. Каза ли ти още нещо?

– Тя каза, че сега знае истината.

Тази история има продължение. Когато подготвях книгата си “Медиумите и отвъдното”, аз и Дерек разговаряхме за Дорис в офиса на църквата.

– Получих една хубава нейна снимка, която можеш да използваш – каза ми Дерек.

Минута по-късно дойде синът на Дерек, Реймънд. Той беше в друга част на църквата и не беше чул разговора ни.

– Имам чувството, че Дорис е тук – рече Реймънд. – Каза, че сте гледали нейна снимка.

Знам по някакъв начин, че Дорис не е много надалеч. Както тя самата обичаше да казва: „Не можеш да умреш, защото ти си животът”.

Като на много други, и на мен Дорис Стоукс ми въздействаше особено силно. Но днес има много отлични медиуми, които подобно на нея пишат радващи се на популярност книги, явяват се по радиото и телевизията и имат международна известност чрез изявите си в чужбина. По всеобщо признание английските медиуми са най-добрите в света.

Често са ме питали какъв тип хора стават медиуми. Това е въпрос, на който не мога да отговоря. Не съществува такова нещо като типичен медиум. Те се явяват в различни форми, размери и възрасти. Всичките ми представи за деликатни и чувствителни създания, принадлежащи повече на следващия, отколкото на този свят, се разбиха на пух и прах, когато при едно от първите ми посещения в Уимбълдънската църква срещнах един много известен медиум, вече починала, Джеси Нейсън. Трудно е да си представиш по-практична и по-земна личност от Джеси Нейсън. Тя беше щастливо скроен човек с прям характер и земно чувство за хумор. Когато публиката се колебаеше, тя ги смъмряше така: „Давайте, де! Те са много по-живи от вас тук, долу!”

Разпространено е мнението, че всички медиуми са жени. Това далеч не е истината. Наистина голяма част от медиумите са жени, защото медиумизмът изисква качества, които са заложени в женската природа: пасивност и способност да приемаш. Обаче някои от най-добрите медиуми, които познавам, са мъже.

Повечето медиуми работят в рамките на Спиритичното движение, като провеждат служби в църквите или частни сеанси. Някои медиуми ангажират големи театрални зали или киносалони за големи публични събрания, чиято популярност нараства все повече.

Този тип медиумизъм се нарича ясновидство (буквално ясно виждане), което всъщност е неточно понятие. Ясновидството е само един от начините, чрез които медиумът получава информация, и не е задължително най-важният; чуването и чувстването играят не по-малка роля. Между другото събранията пред публика са известни като „демонстрации на ясновидство”. Може би „демонстрация” е несполучлива дума. Щом кажа, че отивам на демонстрация, хората ме питат за какво ще протестирам!

Вероятно най-известният английски медиум днес е Дорис Колинс. Тя е много различна от Дорис Стоукс. Никой, срещнал Дорис Стоукс запърви път, не би открил в нея нещо необикновено. Докато Дорис Колинс би била внушителна фигура, без значение какъв житейски път ще избере. Голямата дама, както тя самата се нарича, има завладяващо присъствие. В нея има нещо, което бих описала като аура на психична сила. Когато работи, тази сила се излъчва толкова силно, че почти може да бъде почувствана. Има голям авторитет на сцената и каквото и да каже или направи, звучи убедително и се приема положително.

Все пак съществуват интригуващи прилики между живота на едната и другата Дорис. И двете произлизат от социалните низини. Дорис Колинс е родена в източните покрайнини на Лондон и е най-малкото от деветте деца. Когато я ражда, майка й била на 48 години и тя винаги е казвала, че възрастта обяснява защо Дорис е „различна” от останалите.

И двете проявяват от малки своите пси-способности, което скандализирало родителите им. В книгата си „Жена на духовния свят” Дорис Колинс разказва, че веднъж, била 16-годишна, когато се прибирала у дома след среща с приятели, „видяла” сестра си Еми, починала преди три години. Била толкова ужасена, че бягала през целия път до къщи и казала на баща си, който решил, че тя халюцинира и повикал лекар.

И на двете им било предсказано, че ще станат медиуми в по-зряла възраст. По време на войната Дорис Стоукс била в Женските кралски въздушни сили и заедно със своя приятелка ходела в спиритичната църква на „шоу на духовете”, както го наричали, просто за забавление. Тя най-редовно получавала от различни медиуми посланието: „Един ден и ти ще правиш това!“ Една приятелка на Дорис Колинс я завела при майка си, която била медиум и казала на Дорис, че има голяма психична сила, която ще се развие в дарба за лекуване: „Един ден ти ще обикаляш света и ще използваш тази психична сила” – казала й жената.

И двете не вярвали в предсказаното им и в продължение на години не правели опит да развият способностите си. И двете се омъжват и познават болката да загубиш дете, но и двете осиновяват деца. Дорис Колинс загубва двама сина, но се оказва, че осиновената й дъщеря Маргарет също притежава пси-способности, макар че тя не избира същия път на развитие.

Дорис Колинс започва да работи като лечител, но след няколко години ясновидството й се проявява много силно и тя се насочва към медиумизма, който бързо я прави известна. Първото й излизане в чужбина е в Западна Индия. След това пътува в Америка, Австралия, Южна Африка, Нова Зеландия и много други държави, като поема ангажименти и във Великобритания. В продължение на много години поддържа такова темпо на работа, което би изтощило много хора.

За Дорис често се говори в пресата, като за известно време тя имаше постоянна колона в „Сън”. Журналистите я помолиха да участва в експеримент. Те казаха на читателите си, че в 8 часа вечерта Дорис „ще изпрати лека, всеобхватна вълна от пси-енергия към нацията, която ще събуди скритите психични сили, таящи се във всеки от нас”. Експериментът беше очевидно успешен. Телефоните на редакцията бяха задръстени от обаждания на хора, които съобщаваха за изцеления или за пси-преживявания. Един куц мъж докладвал, че е хвърлил патериците и се движи свободно за пръв път от години насам. Жена, която имала фобия от открито пространство, излязла навън, след като един „глас” й казал да не се страхува. Много хора се обадили да споделят, че болките им изчезнали, а стотици заявили, че се почувствали изпълнени с мир.

Вестникът повтори експеримента на следващата година. Читателите бяха помолени да гледат снимката на Дорис, отпечатана във вестника, и да се концентрират върху „най-щастливия ден в живота си”. Отново започнали да валят обаждания за изцеления. Жена, която страдала от спина бифида (незарастване на прешлените) и имала болки от раждането си, се концентрирала върху деня на сватбата си и „видяла” лика на свой роднина, починал наскоро след церемонията. Тя казва, че болките й изчезнали и за пръв път през живота си можела да се движи свободно. Но резултатите надхвърлили лечителството. Една жена, която била безработна от дълго време, получила предложение за работа скоро след експеримента. Семейство от Шри Ланка, което било разделено, защото на двама от членовете му не било разрешено да влязат в страната поради някакво объркване с паспортите, отново се събрало заедно.

Експериментите показаха нещо, което Дорис винаги е твърдяла: пси-способностите са дар от Бога, който притежава всеки, но обикновено остават заключени и неизползвани.

Дорис никога не се раздели с първата си любов – лечителството. Всъщност тя го смяташе за най-важната част от работата си и когатоправеше публични демонстрации, обикновено разделяше времето между ясновидството и лечителството.

Духовното лечителство е форма на медиумизъм, при която лечителят действа като медиум, или канал за лечителите от духовния свят, които работят с него. Дори не е необходимо пациентът да присъства физически, което често е демонстрирано от Дорис; лечението може да бъде предадено със силата на мисълта.

По време на едно от пътуванията си в Америка Дорис доказа, че може да въздейства и по радиото. Слушателите били поканени да се обадят в студиото и да помолят за помощ. Те били учудени, когато Дорис им казала от какво страдат. Много от тях споделили, че почувствали топлина и че болките им престанали почти мигновено.

Дорис се оттегли официално през лятото на 1988 г. На 70 години тя се чувстваше твърде стара, за да се мести от място на място, вечно с куфари в ръце. Дотогава беше работила като медиум в продължение на 50 години. Изчислено е, че е пропътувала 750 000 мили и е посетила 15 държави. Книгите й „Жена на Духа” и Вътрешната сила” са продадени в 120 000 екземпляра и са преведени на няколко езика.

Тя се премести от Лондон в Милтън Кинс, където със съпруга й, също лечител, решиха да открият лечителски център. Обаче хората толкова много настояват да се срещат с нея, че Дорис на няколко пъти се връща в Лондон и вероятно ще продължи публичната си работа още известно време.

Медиумите обикновено не получават международен престиж, докато не достигнат средна възраст и не натрупат значителен опит, за да спечелят доверието на хората и да могат да се справят с голяма и често трудна аудитория. Но и тук, както е с всичко, отнасящо се до медиумизма, не могат да се правят обобщения. Датчанката Марион Дампиер-Джинс е само на 30 години, но вече има международно признание.

Поведението на Марион на сцената е съвсем различно от това на Дорис. Докато Дорис е спокойна и уравновесена, Марион крачи нервно напред-назад, имитира маниерите на тези, които „се изразяват” чрез нея, за да възпроизведе убедително контакта. Макар че говори добре английски, тя е запазила датския си акцент и понякога моли публиката да й подскаже някоя дума. От време на време подхвърля нецензурни забележки, които предизвикват смях или недоумение в зависимост от предразположението на слушателите. Има предизвикателна външност, с дългите си руси коси и странния си стил на обличане.

Марион е израснала близо до Копенхаген. Семейството й са лютеранци. Като дете била астрално отворена и плашела майка си, като й описвала починали хора. Тя самата не виждала в тях нищо обезпокоително – били реални като земни хора. Когато била сама, имала навик да се разхожда из близкото гробище и да разговаря с хората, които срещала там, като не виждала нищо ужасяващо в това. Била на 17 години, когато един приятел я завел на филм на ужасите и тя открила, че за повечето хора смъртта е нещо страшно.

След този случай дарбата й временно изчезнала, вероятно като реакция на откритието, което била направила. Изобщо не съжалявала, занея това означавало, че ще може да изживее нормално младежките си години, без да изпитва постоянната намеса на отвъдния свят.

Една чиста случайност я довела във Великобритания. Приятелка на Марион имала свободен билет за празниците и я поканила да пътуват заедно. Двете били на гарата, когато парче от вестник ударило Марион по лицето. Тя прочела обява за демонстрация на ясновидство в местната църква тази вечер.

Тъй като не знаела добре английски, Марион попитала приятелката си какво означава „ясновидство”. „Това е да говориш с умрелите” – казала приятелката й, смеейки се. Впечатлена, Марион отишла в църквата с приятелката си, която престанала да се смее, когато медиумът посочил към Марион и казал: „И ти трябва да правиш това!”

Като се огледала наоколо, Марион видяла хора в състояние на дух, които медиумът бил описал. Дарбата й се възвърнала с пълна сила, но тя не я искала; плашела се от нея.

След посещението си в Англия Марион обикнала страната. Няколко години по-късно се омъжила за англичанин и се установила тук. С времето преодоляла страха си и решила да развие своите пси-способности.

Поискала да се присъедини към групата за развитие на медиумни способности в нейната църква (обикновено медиумите се обучават по този начин), но се сблъскала с неочакван проблем – възрастта си. „Много си млада – казали й. – Ела, когато станеш на трийсет.”

Марион била обидена и ядосана. Възмущението й я обзе отново, когато разказваше случая. Тя чувства, че като цяло младите медиуми в спиритичното движение по-скоро биват обезкуражавани, отколкото да им се помага – един факт, който само затвърждава имиджа на Движението като организация, състояща се от старци. Но Марион била твърдо решена да не се отказва и започнала да развива дарбата си самостоятелно, с помощта на един или двама медиуми, които й симпатизирали и я научили на всичко, което могат.

След няколко години започва работа, като провежда служби в църквата, но отново става обект на критика от страна на по-старите членове на организацията. Започват забележки относно твърде дългите й коси и твърде късите й поли или затова, че слага твърде много грим. Марион обаче не иска да прави компромиси. Описва се като бунтар и че била твърдо решена да не променя себе си, за да изпълни очакванията, които останалите имат към нея.

Нейната решителност побеждава. Сега, където и да се намира, в Англия или в чужбина, тя е заобиколена от ентусиазирани привърженици, особено сред младите хора, които я харесват, защото могат да се идентифицират с нея.

Най-голямото желание на Марион винаги е било да работи в родината си. Мечтата й се осъществява през юни 1989 г., когато се появява в единствената спиритична църква в Дания, в Копенхаген. Въпреки че спиритизмът в Дания не е легализиран, тя е посрещната възторжено. Тълпи от хора така напират да влезнат в църквата, че била повикана полиция, за да въдвори ред. По време на престоя си в Дания Марион окупирана от хора и преследвана от пресата. Възнамерява да се върне отново там и да постави основите на спиритизма в Дания.

Марион е жива, общителна натура и очевидно се наслаждава на предизвикателството да работи пред широка аудитория. С много различен характер е младият медиум от Уелс Стивън О’Брайън.

Подобно на Марион Стивьн е на трийсет години и вече се е явявал на събрания в цяла Англия. Книгата му „Видения от другия свят”,разказваща за неговите вълнуващи пси-преживявания, има изключителен успех. Стивън е много спокоен и въздържан човек. Когато го видях запръв път, не можех да си представя как би могъл да се изправи пред многобройна публика, но с изненада открих, че той има голямо обаяние на сцената. Неговата деликатност и искреност предизвикваха спонтанна реакция и начинът, по който предаваше посланията от другата страна на живота, беше много убедителен.

Въвеждането на Стивън в света на духовете е свързано с инцидент, предизвикал у него страх. Една нощ, бил на десет години, се събудил от непрекъснато тропане на външната врата, което продължило 5 или повече минути. Силно уплашен, той побутнал брат си, който спял до него, но не успял да го събуди. Родителите и чичо му също не се събудили. После изведнъж тропането престанало. На сутринта попитал семейството си какво ли би могло да е това, но за негова изненада въпросът му предизвикал само празни погледи. Никой друг не бил чул тропането.

По-късно един медиум му казал, че шумът бил начинът на хората от отвъдното да му съобщят за влизането си в неговия живот. Години след това те самите му казват: „Виж, ние стояхме пред вратата и чукахме.”

Детството на Стивън било самотно в много отношения. Силно чувствителен, той остро, дори болезнено усещал, че е различен от другите деца.

Въпреки че Стивън се чувствал дистанциран от по-голямата част от семейството си, между него и майка му съществували прекрасни отношения на любов и доверие. Затова направо рухнал, когато майка му умира в тежка агония. Последвали най-черните мигове в неговия живот. Бил само на 20 години. Изпаднал в дълбока депресия и имал чувството, че личният му свят се разпада.

Но смъртта на майка му става причина да се заеме с работата, на която сега се е посветил. Три месеца след преминаването си в отвъдния свят тя му се явила в светлина, застанала на горния край на стълбата. Говорела му, целунала го, показала му, че смъртта не е край, а начало. Това видение променило изцяло посоката на неговия живот. Той си спомня: „Беше най-забележителното пси-преживяване, което съм имал.”

Изведнъж неговата депресия преминала в еуфория. Искал да изтича на хълма и да извика на света: „Жената, която обичам, е жива! Тя не е умряла, а живее!” След тази мисъл последвала друга: „Щом тя живее, Значи всеки надживява смъртта. Трябва да го кажа на света!”

Скоро след това той скитал по една улица и съзрял спиритична църква. Влезнал вътре с въодушевление. За пръв път посещавал църква от този вид. Семейството му не било религиозно и той знаел за религията само това, което се учи в училище. Майка му се явила отново чрез медиум, което за Стивън било абсолютно доказателство.

На погребението той я закичил с една-единствена червена роза и й написал на картичка: „Докато съм жив, ти няма да умреш.” Медиумът описал майка му и казал, че тя държи в ръката си червена роза – точно като тази, която й бил подарил. Това било началото на неговата мисия вживота. Любовта на майка му на два пъти счупила бариерата между този и отвъдния свят и психичната сила на Стивън разцъфнала изведнъж.

Той започва да работи веднага, като едновременно посещава група за развитие на пси-способностите, но открива, че в неговия случай не е необходимо формално обучение. Медиумизмът му бил така естествен и спонтанен. Тъй като преди не бил общувал с медиуми, нямал представа колко необикновено е това и не разбирал защо членовете на кръга са смаяни от неговите способности, една от които е да предава точните имена на комуникаторите от отвъдното. Спиритични и пси-организации в Южен Уелс го ангажират за служби. После, тъй като неговата известност бързо нараства, Стивън започва да получава покани за демонстрация на ясновидството си в цяла Англия. Първоначално използва малка зала, като събранията стават все по-големи и на тях присъстват стотици хора. Той споделя сцената с такива известни медиуми като Дорис Колинс, Корал Полдж и Робин Стивънс. Гордън Хигинсьн, президент на Националния съюз на спиритистите, го кани да работи в седалището на Съюза в Станстед, Есекс. Първата му изява в Лондон беше в Националната асоциация на Великобритания. Двайсет и двегодишен, Стивън бе най-младият медиум, който се е представял там.

Напоследък той предприе няколко обиколки из Великобритания, които му донесоха още по-голяма популярност. На няколко пъти се появи пред телевизията, беше забелязан и от пресата, която го нарече „Дорис Стоукс на съвременността”. Стивън каза, че получава по 300 писма седмично предимно от хора, които отчаяно търсят контакт с починали близки, и се старае да отговори на всички лично.

Но славата не му е донесла богатство. Стивън ми каза: „Приходите от първите ми публични събрания отидоха за благотворителност – заподпомагане на Третия свят, за нуждаещи се деца или за социално слаби. Не направих пари от тях; всъщност често съм оставал без средства. Знам какво е да си беден.”

Стивън подпомага и организации за защита на животните – Кралския съюз за защита на  животните и Дружеството за приятели на животните. „Животните са наши братя – казва той. – Те имат душа и също надживяват смъртта.” Ето защо той е вегетарианец – не докосва животински храни.

Макар че започна да свиква с известността си, Стивън не се чувства удобно под светлината на прожекторите. Изключително затворен човек, той споделя, че тишината е най-голямата любов в живота му. Когато успее да се измъкне от обръча на публичността, Стивън обича да се разхожда по хълмовете на Уелс и да се наслаждава на тишината на природата. Музиката е другата му голяма любов. Свири на пиано, композира, също пише стихове. Описва себе си като „ясновидец и поет”. Той вижда в писането друга възможност да предаде на много по-широка публика посланията си за мир, братство и безсмъртие на човека. Вече работи над своята автобиография.

– Преди доста време – казва Стивън – аз сключих договор с отвъдния свят да му служа и спазих обещанието си. Само за едно нещо моля Бога – да ми даде сили да довърша делото, за което съм роден.

отвъдния свят

Книгата ОТВЪДНИЯТ СВЯТ на Линда Уилямсън

Увод

Как ще узнаем какъв е отвъдният свят? – често питат хората. – Никой не се е върнал оттам, за да ни разкаже. Но точно там грешат. Винаги е имало контакти между този и другия свят. Откакто съществува писаната история, може да се открият истории за духове, видения и посещения на безплътни същности както ангели, така и демони. Библията е пълна със свръхестествени истории – явявания на ангели и на пророци, които говорят в състояние на транс. Иисус Христос се явява на своите ученици след смъртта си. Известната магьосница от Аендор всъщност е била медиум и Саул я е използвал, за да повика пророка Самуил. Медиуми е имало винаги, макар че са били смятани за вещици, за странни същества, с които е по-добре  да нямаш работа – помислете и ще видите, че подобно отношение съвсем не е рядко и днес.

Откакто преди повече от 100 години се зароди медиумизмът, до нас си дошли безброй описания на отвъдния свят чрез различни медиуми. Когато ги съпоставим, виждаме, че тези описания ни разкриват една доста пълна картина. Затова една част от книгата е посветена на работата на медиумите и ролята им за утвърждаването на вярата в съществуването на живот след смъртта.

Разбира се, това не е всичко, трябва да продължим нататък. Имаме и друг източник на информация – разказите на хора, които са имали преживявания близо до смъртта – изпадналите в клинична смърт, върнати към живот с помощта на лекарите.

Важна част от книгата са спонтанните контакти с отвъдния свят чрез сънища, видения, чуване на гласове и най-различни други начини. Ще прочетете разкази на обикновени хора, които – може би като вас – никога не са мислели, че имат свръхсетивни, или както често ги наричат “пси-способности” и в много от случаите не са вярвали в Отвъдният свят в живота след смъртта, но са били принудени да изменят възгледите си въз основа на това, което са преживели. Защото в действителност “мъртвите” много често се свързват с нас.

В един момент, след като въз основа на преживяното от обикновени хора и на информацията от медиуми добиете по-ясна представа заотвъдния свят, ще обобщим в отделна част доказателствата, и то преди всичко от материален, физически характер, за съществуването на живот след смъртта.

Книгата съдържа и още един интересен аспект, провокиран от работата ми на медиум. Не всички, които идват при мен, са претърпели загуба на близък човек. През последните години ме посещават все повече млади хора и причината е, че те вече са били в контакт с отвъдното. Това пробуждане настъпва съвсем спонтанно и естествено. Тези млади хора не искат доказателства, че има друг живот, възприемат го като неоспорим факт. Младите търсят помощта ми, за да развият своите способности на медиум и да могат да ги използват правилно. Така че ще разгледаме въпроса как сами можем да развием способностите си на медиум.

Още един проблем, който предизвика обществен интерес след първата ми книга, е духовното лечение. Много хора са разтревожени от страничните ефекти при лечението с медикаменти, което често води до увреждане на здравето. Затова ще се запознаем с работата на медиумите лечители и същността на духовното лечение.

Няма да пропуснем и други творчески и хуманни аспекти на медиумизма, които, сигурна съм, ще ви се сторят много интересни.

Но главната ми цел при написването на тази книга беше да проникна в най-дълбоката и най-основната от всички тайни: какво се случва, когато умрем, и какво представлява другият свят? Не твърдя, че мога да дам отговори на всички въпроси, много неща са ми неизвестни. Но заедно можем да бъдем сигурни – към смъртта не трябва да пристъпваме със страх; това е началото на едно ново и велико пътешествие.

Линда Уилямсьн

Първа част

МЕДИУМИЗМЪТ И СВИДЕТЕЛСТВАТА МУ ЗА ЖИВОТА СЛЕД СМЪРТТА

Глава 1

Началото

Когато през 1848 година семейство Фокс се премества в новия си дом в Хайдсвил, щата Ню Йорк, къщата вече имала репутацията, че е обитавана от духове. Няколко предишни наематели се били оплакали, че чуват стъпки и странни почуквания. Едно момиче, наето заприслужница, дори видяло призрак на мъж в спалнята.

Джон Фокс не се разтревожил много от слуховете. Той и жена му Маргарет били методисти, бедни, но уважавани хора. Имали няколко деца, повечето от които вече били напуснали дома, но дъщерите им Кейт и Маргарет все още живеели при тях.

Обаче били изминали едва няколко седмици, откакто се нанесли в къщата, и новите наематели били обезпокоени от необясними потропвания. Шумовете станали толкова силни и непрекъснати, че семейството не можело да спи през нощта, а децата се страхували да останат сами в стаята си. Джон Фокс се заел да разследва причините, но не открил никакво обяснение.

Една нощ те лежали будни както обикновено и слушали потропванията, когато една от дъщерите решила да опита да се свърже с неспокойния дух, който ги преследвал. Тя се провикнала смело от леглото си „Направете като мен, мистър Сплитфут” и плеснала с ръце няколко пъти. Веднага било отговорено със същия брой почуквания.

Изплашена, но и заинтригувана, се присъединила и майката, която помолила призрака да посочи колко деца има тя. В отговор дошли седем почуквания, по едно за живите й деца и едно за детето, умряло като бебе.

Семейството извикало съседите да чуят. Те също разпитали призрака и били смаяни от отговорите, показващи, че невидимото същество знае толкова много за тях и за живота им. Тогава някой подхвърлил идеята да разговарят чрез азбуката, като помолили призрака да почуква, когато стигнат до подходящата буква. Чрез този примитивен метод установили, че призракът е бил уличен продавач, който е убит в къщата и заровен в мазето. Когато разкопали мазето, били открити човешки кости.

Новината за странните събития се разпространила из общността, семейството се намерило обсадено от орди от хора, искащи да чуят потропванията. Семейство Фокс били притеснени от тази нежелана известност. Дори повикали свещеник да освободи къщата от призрака, но нищо не се получило.

Явлението, изглежда, се било насочило към най-малката дъщеря Кейт и в опит да се възстанови спокойствието, тя била изпратена при овдовялата й сестра Лия в близкия Рочестър. Но почукванията я преследвали и там и скоро домът на Лия станал прицел на клюки.

Сега изглеждало, че с тях се свързват много различни духове. Посланията се изписвали буква по буква и взели да стават все по-настойчиви, затова сестрите се почувствали длъжни да дадат гласност на случая. Веднъж им било казано: „Вие сте избрани да тръгнете сред хората и да убедите скептиците във великата истина за безсмъртието.”

След дълго обмисляне сестрите решили да изпълнят искането на духовете. Те наели една зала и провели нареченото впоследствие Първо публично спиритично събрание. Един от съмишлениците им, Илайъб Капрон, изнесъл доклад за почукванията и поканил публиката да назначи комисия за тяхното изследване.

Комисията била сформирана своевременно и участниците чули звуците, идващи от пода и стените на стаята, в която се били събрали. Те били единодушни, че не могат да намерят естествено обяснение на явлението. Друга, по-критична комисия подложила на изследване самите сестри. Първо ги претърсили, след това ги накарали да застанат пред масата върху пухени възглавници, с вдигнати до глезените поли. Почукванията продължили и смаяни, членовете на комисията се произнесли в полза на сестрите.

Окуражени от това признание, сестрите и майката започнали да пътуват из страната, като провеждали публични събрания и частни сеанси в домовете. Те станали първите професионални медиуми. По това време около тях започнали да се наблюдават други феномени. Местели се предмети, повдигали се тежки маси. Понякога се появявали ръце и лица на фантоми.

Качеството на демонстрациите било различно. Сестрите установили (нещо, което по-късно се потвърждава от много медиуми), че здравословното им състояние и условията, при които работят, влияят на силата, с която се проявяват безплътните същества, използващи ги като инструмент. Участниците в сеансите също влияели върху резултатите. Когато публиката се състояла от търсещи зрелища безделници, демонстрациите били груби, дори необуздани, а отговорите на въпросите – лекомислени и безсъдържателни. А когато присъствали сериозни изследователи, отговорите били интелигентни и дори възвишени.

Където и да отидели, Фокс предизвиквали бурни спорове и привличали тълпи от хора, изгарящи от желание да видят новите чудеса. Но те не били единствените, които произвеждат феномени. Събитията в Хайдсвил запалили мания по свръхестественото. Спиритизмът се разпространявал като епидемия. Навсякъде изниквали медиуми, били образувани църкви, а хората се събирали по домовете си да викат духове ида експериментират сами с мистериозните проявления.

Спиритичната маса се превърнала в модно развлечение. Участниците поставяли ръце върху масата, извиквали буквите от азбуката и чакали масата леко да се наклони или да тропне по пода, за да се образува посланието. Това бил бавен и тромав метод на свързване и безсъмнение движенията на масата били подпомагани с лек натиск от страна на недобросъвестни медиуми или участници. Все пак понякога били произвеждани явления, които не могат да се припишат на трикове и човешки манипулации, били те съзнателни или не. На един от сеансите на Лия скептичен изследовател попитал духа за името на майка си и къде била починала. Той бил сразен, когато почукванията на масата дали точните отговори, и неговият положителен доклад обръща “Ню Йорк” хералд към каузата на спиритизма.

Тъкмо, когато  новото движение набира скорост, то се натъква на сериозно препятствие. Маргарет Фокс дава признание, че почукванията в Хайдсвил са били измама и че тя и сестрите й са произвеждали шумовете, като са тракали със ставите на коленете и на пръстите на краката си. Скоро след това тя се отказва от изявлението си, казвайки, че го е направила по принуда, но вече е нанесена вреда на каузата.

Все пак въпросното признание не довело до приключване на експериментите. По това време Маргарет била изпаднала в крайна бедност и била пристрастена към алкохола, а според думите на един неин познат „тя би се заклела във всичко за 5 долара”. Нейното обяснение просто не се връзва с фактите. Много е трудно да се види как няколко стави, макар и подвижни, ще произведат залпове от звуци, които са чути не само в Хайдсвил, а и на много други места, нито пък да обяснят сходни феномени, експериментирани от много други хора.

Но макар и дискредитиран, спиритизмът не е унищожен, защото междувременно той среща свой достоен представител в лицето на една забележителна жена – Ема Хардинг Бритън. Родена в Англия, Ема Бритън заминава за Америка да работи в театрална трупа. В Ню Йорк среща Кейт Фокс, която провеждала спиритични събрания. Ема описва като „заобиколена от придирчива, мърмореща тълпа от изследователи и любопитни, повтарящи часове наред буквите на азбуката, докато не по-малко измъчени, търпеливи духове потропват за имена, възраст и дати,за да задоволят всички присъстващи”. Но медиумизмът на Ема приема различна форма. Тя става известна като транс-медиум. По това време – 1850-те години, спиритизмът започва да развива своя философия, силно повлияна от шведския философ Сведенборг и „пророка от Плаукипси” – американецът Ендмън Джаксън Дейвис. Тя се основава също така на ученията на различни медиуми, които твърдят, че са ги получили от духовните си водачи. Някои от ученията са изтъркани и банални, но други са задълбочени, но други са задълбочени и  са предизвикателство за ортодоксалното мислене,  защото представят система на вярата, която за  много хора е по-логична от постулатите  на църквата.

Ема Бритън пътувала из Америка, Канада, Австралия и Нова Зеландия, разпространявайки новата религия,  но хората, които се  събирали да я слушат, се подлагали значителен риск. Тъй като движението печелело привърженици, то все повече и повече предизвиквало неприязънта на църквата и скептиците. Последователите му често били подлагани на психически и физически тормоз, били отбягвани от съседи и приятели. В едно градче в южните щати на Америка събранието, пред което Ема изнасяла лекция, било прекъснато, защото една тълпа заплашила присъстващите, че ще ги линчува до един.

Въпреки заплахите, Ема работила дълги години, преди майка й да я накара да се върне в Англия. До това време спиритизмът се установил в Америка. Първият медиум, дошъл в Англия, е мисис Хейдън, която пристигнала от Америка в 1852 г. и наела помещение в Лондон, като обявила: „Спиритичните феномени са на разположение от 12 до 15 ч и 16 до 18 ч.” Както и в Америка, провеждането на сеанси било популярно развлечение и модните домакини канели своите гости на сбирка с „Чай и спиритична маса”.

Но тук има хора, които приемат темата по-сериозно. През 1882 г. група академици от Кембридж, сред които Хенри Сидуик и Фредерик Майерс, основават Общество за пси-изследвания (ОПИ), което има за цел „да изследва широка група от спорни явления, отнасящи се към понятия като месмеризъм[1], метафизика и спиритизъм… без предубеждения  и предразсъдъци от какъвто и да било вид”.

За съжаление, въпреки тази декларация за добронамереност, от самото начало позицията на Обществото силно се наклонила към скептицизма, затова много членове, които били приобщени към спиритизма, напуснали редиците му. Но Обществото продължило своите изследвания упорито и сериозно и привлякло такива известни учени като естественика Алфред Ръсел Уолъс, сър Оливър Лодж и химика сър Уилям Крукс.

Най-известният медиум на това време, който е изследван внимателно от Крукс, е Даниел Дъглас Хоум. Шотландец по произход, Хоум става световноизвестен със своите дарби. Той е провел сеанси пред някои от коронованите особи на Европа, сред които император Наполеон III и императрица Южени и цар Николай II. Първата му съпруга била кръщелница на цар Николай I.

Постиженията на Хоум били изключителни по всякакви стандарти. В негово присъствие се материализирали форми, на сеанси с маса се появявали ръце, които при докосване изчезвали, музикални инструменти свирели сами. Понякога тялото на медиума се удължавало с около 30 см. Един присъстващ на сеанса бил поканен да се увери в това и когато поставил ръцете си на талията на Хоум, открил, че има празно място между сакото и панталоните му!

Най-изключителната способност на Хоум обаче била левитацията. Крукс отбелязва, че няколко пъти е виждал Хоум изцяло повдигнат от пода заедно със стола, на който седи. При една прочута демонстрация на Хоум по време на транс, за която свидетелстват очевидци, той излетял с главата напред през един от прозорците на третия етаж и се прибрал в стаята с краката напред през съседния прозорец.

Нито веднъж през кариерата си Хоум не е бил уличен в хитрост или измама. Същото не може да се каже за друг известен медиум от това време – Еусапия Паладино. Еусапия е италианска селянка, изследвана отблизо от ОПИ, които отбелязват няколко интересни феномена с нея. Масите около които седяла Еусапия, се местели, предмети летели във въздуха, пердетата се развявали, сякаш духал силен вятър. Но най-необикновената черта на медиумизма на Еусапия била способността й да произвежда нещо, което било наречено псевдоорганизми – протуберанси от ектоплазма, които излизали от различни части на тялото й и хващали присъстващите или ги държали за дрехите като ръце – фантоми.

Най-скептично настроените изследователи от ОПИ били почти убедени, че това е заслужаващ признание медиум – и точно тогава Еусапия била хваната в измама. След този случай ОПИ отказали да се занимават с нея, въпреки че някои членове, между които сър Оливър Лодж, били категорични, че поне част от това, което са видели, е било истинско.

Еусапия илюстрира един проблем, който постоянно предизвиква разногласия сред изследователите: някои медиуми, които в добрите си години произвеждат истински феномени, са склонни да мамят, когато силата им намалее или духовете отказват да им се подчиняват. Това, естествено, довежда до дискредитиране на цялото явление. Някои медиуми измамници бяха разобличени, но други, които не са злоупотребявали, бяха несправедливо обвинени.

Най-противоречивият случай в летописите на пси-изследванията е свързан със сър Уилям Крукс и Кейти Кинг. Крукс е бил многоуважаван учен. Той е откривателят на талия и пионер в областта на електричеството – неговата къща е първата електрифицирана в Лондон. Но загубва уважението на много свои колеги учени, когато насочва вниманието си към пси-явленията. А когато публикува записки от сеансите си с младия лондонски медиум Флоранс Кук, недоверието към него се обръща в скандал.

Крукс твърдял, че водачът на Флоранс – Кейти Кинг, се материализира в плътна форма, облечена в бяла ефирна роба, и свободно разговаря с присъстващите на сеанса, фотографирана е как върви рамо до рамо с Флоранс и дори – след като първо поисква разрешението й, я прегръща и я целува. „Духът, пише Крукс, беше истински като самата мисис Кук.”

Циниците се смеят подигравателно и извеждат съответните заключения. Някои стигат по-далеч, като допускат, че Крукс е имал връзка с Флоранс и че сеансите са измама, в която той е замесен. Крукс обаче настоява, че той и останалите очевидци са видели медиума и материализираната форма да стоят една до друга и че са забелязали разлики между тях. Например Кейти Кинг била с няколко сантиметра по-висока от Флоранс, имала по-блед тен и ушите й не били продупчени. Друга участничка в сеанса – Флоранс Мариат, свидетелства, че видяла Кейти Кинг да се „стопява” в края на сеанса, както восъчна кукла се разтопява до горящ огън” – последна останала главата, а след това и тя изчезнала. Обаче мисис Мариат била известна като спиритистка, така че свидетелството й било отхвърлено.

Случаят остава неизяснен. Той е само един от примерите, когато надеждни и интелигентни свидетели съобщават за духове, материализирани в плътна форма. Коментарът на Кук: „Аз не казвам, че това е възможно, казвам, че се е случило”, обобщава отношението на много очевидци, твърдящи, че са видели с очите си нещо, в което другите отказват да повярват, защото им звучи невероятно.

След години физическият медиумизъм (материализация, спиритични маси и други подобни) загубва своята популярност и до голяма степен е изместен от познатия днес тип медиумизъм. Менталният медиумизъм включва ясновидството и оперира само със съзнанието на медиума; няма проявления, които да могат да бъдат видени от хората, намиращи се около медиума.

Това явление предоставя много по-плодотворно поле за работа на изследователите. Вече ги няма подозрителните тъмни стаички иподскачащите маси. Менталният медиум има много по-малка възможност да мами. Ако той може да съобщава имена, дати и доказуеми факти относно смъртта – информация, с която не може да се сдобие по никакъв друг начин, това сигурно доказва, че връзката с духовния свят е възможна.

Леонора Пайпър – един от първите медиуми от този тип, които привлекли вниманието на ОПИ, осъществявала тази връзка много прецизно. Посетителите й били анонимни и информацията, която съобщавала (тя работи в транс, нещо обичайно в онова време), била проверявана внимателно и била точна в много голяма степен.

Все още обаче някои изследователи продължавали да се съмняват. Тя не взема ли информацията по телепатичен път от живите? Дори когато тази възможност била изключена – защото съобщените от нея факти не били известни на никой от посетителите, се лансира теорията, че тя черпи информация от някакъв вид универсално съзнание от типа на колективното безсъзнателно на К. Г. Юнг. За хората, работещи в областта на спиритизма, подобни теории са излишни и абсурдни. За тях случаят е доказан, а доказателствата са налице за всеки непредубеден.

Междувременно спиритизмът започва да става по-организиран. През 1890 г. Ема Бритън основава Национална федерация на спиритистите с цел да обедини много различни църкви под една егида. По-късно тя се преименува в Национално обединение на спиритистите, което все още съществува и към него са асоциирани много църкви.

Първата световна война, която причини трагедии и смърт в почти всяко английско семейство, предизвика и нарастване на интереса към живота след смъртта. Двамата най-видни представители на спиритизма по това време са сър Оливър Лодж и сър Артър Конан Дойл. Книгата на Лодж „Реймънд, или живот след смъртта”, в която той разкрива доказателствата, които е получил от загиналия си син, донася утеха на хиляди хора. Същевременно тя някак шокира с описанието на отвъдния свят, който изумително наподобява на земния. Реймънд споделя, че той и неговите другари войници могат да ядат и пият, дори да пушат и да пийват уиски със сода, ако силно им се прииска! Конан Дойл също загубва син във войната и когато получава от него убедителни доказателства, че той продължава да съществува, решава да посвети останалия си живот на разпространението на спиритизма. След войната активно изнася лекции във Великобритания и в чужбина, като заедно с него на подиума излизат медиуми, демонстриращи учението, което той проповядва.

Периодът преди, по време и след II световна война в много отношения е апогей на спиритизма. Църквите процъфтяват. Ще спомена само някои от превъзходните медиуми – Хелън Хюджес, Естел Робъртс и Лилиан Бейли, за които все още се говори с уважение и адмирации. Редовно се провеждат големи събрания, в които хиляди хора участват с огромно желание.

Спиритистите все още са обект на преследване, нещо немислимо в наши дни. През 1944 г. Хелън Дънкан е арестувана по Закона завещиците от 1735 г. и прекарва няколко месеца в затвора заради обвинението, че „претендира, че се свързва с духове”. Но неволите на тази епоха помагат на движението да укрепне и да се обедини, а също така да се достигне високо ниво на медиумизма – медиумите трябвало да бъдат добри, за да устоят на нападките на скептиците и на често зле настроената публика. Единодушно е становището, че като цяло качеството на медиумизма е било по-добро от сега.

Днес изискванията към медиумите са по-големи от всякога. Нарастващият интерес към метафизиката допринесе за пораждането на едно ново, отворено и търсещо съзнание, особено сред младите. Дорис Стоукс получи популярност, каквато не е имал никой медиум преди нея. Кариерата й беше забележително явление, както всяко нещо, което демонстрираше на сцената. Тя обикаляше света и привличаше тълпи от слушатели, където и да се намираше. Всички нейни книги са бестселъри. Медиите я описваха като „пси-суперзвезда”. Дорис Колинс също стана национална звезда, а други медиуми, макар и не толкова известни за широката публика, привлякоха много привърженици в Англия и вчужбина. Техният успех показва, че днешните хора не изпитват необходимост църквата и духовенството да им казват в какво да вярват, а имат потребност да търсят, да изследват, да открият сами смисъла на живота – смисъл, който не може да бъде намерен единствено с понятията и представите на земния живот.