Платон за Сократ

Творчеството на Платон е класическо произведение от най-голяма величина. Ако желаете да изучите най-качествената и смислена част от старата философия, то трябва да се запознаете с разсъжденията на Платон и живота на Сократ. Казват, че цялата философия на последните хилядолетия е просто някаква бележка под черта в книга, написана от Платон.

Пътя на душите – книга първа на Майкъл Нютън

Една от най-популярните книги за живота след смъртта в България. Дала утеха е смисъл на хиляди хора.

ПЪТЯТ НА ДУШИТЕ – НА Д-Р МАЙКЪЛ НЮТЪН (изтегли в word) или (чети тук в сайта)

Христос Воскресе!

Приятелите на Иисус са били готови да търпят бой, а след това и да бъдат убити, но не и да признаят,че не е възкръснал и да се отрекат… Тома Неверни и доста още са били очевидци…

Примерно Петър Риболовеца като му казали, че и него ще го разпънат на кръст, той поискал да е разпнат надолу с главата, щото не бил достоен да бъде убит подобно на своя учител…Оттам и всички блек метъли до днес с обърнатите кръстове са фенове на апостол Петър…

За жалост има известни основания да се съмняваме, щото е било отдавна, а самоубийци заради кауза е имало много винаги…

Но дори Иисус да е измислена история, братя и сестри, влиянието Му върху човечеството е толкова голямо, че при този вариант се оказва, че тая история е много по-велика, отколкото ако е мо-тамо исторически разказ… Ако Иисус не е историческа личност, то Неговата проповед на планината трябва да е вдъхновена от самият Бог

4. ЗАЩО НЯКОИ ДУШИ ОСТАВАТ НА ТОЗИ СВЯТ

4. ЗАЩО НЯКОИ ДУШИ ОСТАВАТ НА ТОЗИ СВЯТ

И как ги убеждавам да преминат в отвъдното

Духът би трябва да премине през Светлината, веднага щом напусне тялото ви. Всички духове, с които съм разговаряла – от малки деца до старци, от професори до хора, които наистина не бяха особено умни, – знаеха, че Светлината е там за тях и че могат да преминат през нея и да отидат при семействата и любимите си хора, очакващи ги в отвъдното. Но знанието за това, че трябва да напуснат тази земя и да продължат към следващата форма на съществуване, не означава, че всички го правят. Всеки дух е толкова индивидуален, колкото и всеки жив човек. Повечето от тях са убедени, че непременно не трябва да си тръгнат оттук. Aз и вие може да не сме съгласни с тяхното виждане, но от разговорите си с тях знам, че смятат причините си за оставане на земята едновременно за логични и непреодолими. Има много причини, поради които духовете остават на земята. За повечето от тях това е проява на свободна воля, но други ми казват, че са искали да влязат в Светлината, но са пропуснали възможността и не знаят как да я открият отново. Каквито и да са техните причини, когато приключа разговорa си с тях, повечето останали на земята духове са готови доброволно да прекосят Бялата светлина. Помага ми това, че през годините се научих да убеждавам дори тези, които не горяха от желание да си тръгнат от този свят. Понякога е необходимо да изслушам оплакванията и страховете им, да им изкажа съчувствието си и да ги окуража. Понякога, като се върна у дома след прочистването на къща, се чувствам по-скоро като психиатър, а не като изследовател на паранормалното. Друг път чувствам, че е в интерес на всички с всякакви средства да накарам духа си тръгне. Признавам, че на онези, които не искат да си тръгнат, – независимо дали имат причини или просто проявяват твърдоглавие, казвам онова, което искат да чуят и би ги убедило да го направят. Това е тактика, която съм развила през годините. В други случаи играя ролята на посредник. Предавам желанията на духа на опечалените и помагам на двете страни – живите и мъртвите – да постигнат съгласие, което винаги ги успокоява и помага на духа да прекоси Светлината. През годините съм успяла да придумам много духове да се откажат от „привързаността” си към определени места и неща. Други съм успяла да убедя, че няма да бъдат съдени или наказани, а трети – че присъствието им е по-скоро вредно, отколкото полезно за любимите им хора. Разговаряла съм с духове, които са останали на земята с желанието да отмъстят, с надеждата за справедливост, за да защитят детето си или просто да бъдат с обичаните от тях близки. Направила съм всичко възможно да изпратя някои твърдоглави духове в Светлината, след като ми е станало ясно, че искат да продължат да всяват хаос и паника тук. Въпреки че съм чула какви ли не причини за отказ да се премине в отвъдното, едва ли това са всички. Всеки дух има своята уникална история и е разсъждавал по неповторим начин, когато 3а първи път му е била възможността да премине през Светлината. Ще изброя някои от най-често срещаните причини духовете да останат свързани с този свят. „Привързаност” към места и вещи Духовете ще останат на земята, ако са „прикрепени” към места и вещи. Винаги мисля за тях като за духовете на хора, които никога не са вярвали в известната фраза: „Не можеш да вземеш нищо със себе си на оня свят”. Често в домовете си ме викат семейства, които подозират, че любими за тях хора са останали на земята, и искат да знаят защо. Често откривам, че наскоро починалият иска да вземе в гроба си скъпоценни бижута или други някакви скъпи за него вещи – като ясно е казал още докато е бил жив, че иска да бъде погребан с тях. Повярвайте ми, духовете знаят дали телата са погребани с любимите бижута. Ако са погребани с тях, виждат огърлиците, гривните, пръстените и часовниците. Но понякога, въпреки тези ясни инструкции, някой член на семейството, с мисълта, че покойният няма да разбере, смъква диамантената гривна от китката на мама точно преди ковчегът да се затвори. По-добре е да повярвате, че майка ви просто няма да отиде в отвъдния свят без любимото си бижу! Други хора са построили къща и са отгледали семейството си в нея и след смъртта духовете им не искат да си тръгнат оттам. Може би някои други не могат да понесат мисълта за живот без любимата кола или скъпоценното бижу. Или просто не искат те да попадат в нечии чужди ръце. Привързаност към бижута Духът на един запален колекционер създаваше неприятности не в едно, а в две семейства, когато любимите му и изключително скъпи часовници антики станаха тяхно притежание. Странното в тази история е, че тези семейства не биха могли да бъдат no-сплотени. Ако ги бях срещнала преди да придобият часовниците (и прикрепения към тях дух), вероятно бих ги описала като двойки, за които семейните спорове са непознати. Дона и Стю Джонсън били брат и сестра, израснали от другата страна на улицата и в близко съседство с Джеф и Морийн Уилсън. Четиримата били неразделни приятели и познатите на семействата никак не се учудили, когато Дона и Джеф и Стю и Морийн започнали да се срещат. По онова време всички те учели в гимназията. Джеф и Стю продължили да учат заедно и в колежа. Дипломирали се с научна степен по инженерство и намерили работа в съседния град. Сключили брак с любимите си от гимназията и отново живеели в къщи, които са една срещу друга. Дона и Морийн, които обожавали антиките и аукционните търгове, отворили магазин в един от скъпите квартали на града. Към средата на трийсетте си години и двете двойки вече били доста заможни. Всяко от семействата имало деца – момче и момиче. Те помнели щастливото си детство и решили, че могат да бъдат още по-щастливи. Купили голяма и луксозна къща. Дона и Морийн ми се обадиха, защото имаха проблеми с магазина. Отзовах се на обаждането и прогоних от магазина им духовете, заселили се там покрай античните мебели, купени на търгове и разпродажба на имущество. Дона и Морийн наистина обожавали да посещават търгове. На една разпродажба на скъпи вещи попаднали на колекция от часовници „Ролекс”. Всички часовници от колекцията обаче били продадени поотделно. И за двете двойки наближавала особено важна годишнина от сватбата им (сигурна съм, не се учудвате, че сватбената церемония е била двойна). И двете жени решили да купят на съпрузите си часовници уникати. Въпреки че наддаването било жестоко, успели да се сдобият с двата желани от тях часовника. Часовниците били произведени само с няколко години разлика, но били подобни и се различавали само в някои детайли. По пътя към къщи двете жени бъбрели оживено и били щастливи, че са купили подходящи подаръци за съпрузите си. После Дона споменала, че нейният часовник наистина й харесва повече, но всъщност предпочита кутията на другия часовник. Морийн се засмяла и отвърнала, че, странно, на нея пък й допада кутията на Дона. И така те разменили кутиите. Същата нощ, след като вечеряли всички заедно, те подарили часовниците на съпрузите си. И оттогава започнали проблемите – спокойствието в семействата изчезнало. Къщата, в която живеели, била нова. Не би трябвало да възникват каквито и да било проблеми, но нещо непрекъснато се повреждало. Духът бил наистина безмилостен. Мазетата се наводнявали, нагревателите на фурната прегаряли, таваните се напукали. Струвало им се, че къщата просто ще се срути върху тях. И като че ли това не било достатъчно, четиримата приятели започнали да се карат. Отношенията им така се обтегнали, че те се разделили и всеки напуснал половинката си. Дона и Морийн продължили да работят заедно в магазина и един ден забелязали, че са много по-спокойни, когато са на работа. Обадиха ми се още същия следобед и ме запитаха дали е възможно в дома им да има дух. Същата нощ посетих семействата и почти веднага забелязах духа, който прекарваше времето си ту в едната ту в другата част от къщата. Беше собственикът на двата скъпи часовника. И, Господи, колко свадлив беше. Каза какви чувства и загриженост бил вложил в колекцията си приживе. И сега се тревожел, че часовниците му не били щастливи заради размяната на кутиите. – Серийните номера, които отговарят на часовниците, са изписани и върху кутиите – каза той, като кършеше ръце. Как ми се иска всичките ми случаи да бяха толкова прости. Двете жени върнаха часовниците в оригиналните им кутии пред очите на духа. След това сътворих Светлината и той влезе в нея. Привързаност към автомобили Често срещам непреминали в отвъдното духове на хора, които просто не могат да понесат мисълта за раздяла с любимата си кола. Не мога да ви кажа колко пъти съм чувала вдовици, които при спомена за покойния им съпруг казват: „Сигурна съм, че той обичаше този „Буик“/„Олдсмобил”/„Корвет“ толкова, колкото и мен”. Винаги ми дожалява и сърце не ми дава да потвърдя подозренията им. Веднъж ми се обади жена, подлудена от поведението на съпруга си. Подозираше, че има любовна връзка и че всъщност се опитва да я изхвърли от дома им. Изреди няколко случая, когато в отсъствието на съпруга си чувала удари и шум откъм гаража, излизала отвън и намирала гаражната врата отворена. Веднъж дори вратата, която водела от гаража към къщата, се оказала отключена. Чашата преляла, когато след като заключила навсякъде за през нощта, пак чула ударите откъм гаража. Уплашила се и се обадила в полицията. Когато пристигнали, полицаите открили жената в спалнята на горния етаж, а сирената на алармената инсталация виела неистово. Полицаите й казали, че входната и страничната врати са отключени, а тази на гаража – открехната. Гласът на жената трепереше, докато ми излагаше версията си за случилото се. Според нея съпругът й нямал търпение да се събере с любовницата си, затова дал ключовете от къщата на някой, който да я уплаши до такава степен, че да я принуди да напусне дома им. Запитах я дали наистина вярва, че съпругът й би постъпил по толкова жесток начин. Това искат да узнаят и всичките ми приятели – каза тя. Те ме накараха да ви се обадя. Мислят, че в къщи има дух. Струваше ми се, че приятелите й са прави. Един дух със сигурност може да бъде виновен за отключените врати и активирането на алармената инсталация, както и за проблемите на съпруга й. – Струва ми се, че вече не го познавам – каза жената. – Отначало помислих, че преживява криза на средната възраст. Купи „Корвет” със сгъваем покрив и започна да излиза с него всеки ден. Мислеше единствено за проклетата кола. Дори построи гараж за нея. Сега обаче не мисля, че става въпрос за колата. А че ме мами. Отива на дълги пътувания, а когато се върне у дома, е раздразнителен и потаен. Започва кавга с мен, а после, след половин час, отново е мил. Струва ми се, че иска да ме подлуди. Беше очевидно, че жената е на предела на силите си. Но не долових присъствието на дух по време на разговора. Подозирах, че е възможно да е бил тук преди, защото усещах някакви следи. Към средата на разговора вече имах силно подозрение на какво се дължат неприятностите в брака й. – Съпругът би тук ли е сега? – запитах. – Не – каза, а гласът й издаваше повече гняв, отколкото тъга. – Отново е някъде с проклетата кола. Споделих с нея подозренията си, че проблемите й се дължат на останалия на земята дух, и й казах да ми се обади след като съпругът й се върне у дома, 3а да мога да проверя предположението си. Тя ми се обади и да, духът беше там – в кухнята със съпруга й. Казах й, че според мен духът е привързан към колата, и я запитах дали иска да говоря с него. Тя се съгласи. Отидох до дома им, а двамата със съпруга си ме посрещнаха пред къщата. Съпругът бе очарователен мъж – спокоен и дружелюбен. Съпругата му отиде в кухнята да приготви кафе, а той ме дръпна встрани и ми обясни, че е готов на всичко, за да я убеди, че няма никаква любовна връзка. Беше разтревожен от липсата й на доверие в него. – Кълна се, никога не бих излязъл с друга жена – каза ми. И ми разказа неговата версия за събитията. Той искал да прекарва повече време със съпругата си и се опитвал да я убеди да го придружава по време на дългите разходки. Жена му обаче не искала да има нищо общо с колата. – Тя просто я мрази – каза духът и призна, че яркочервеният „Корвет” е неговата гордост и радост, но е станал причина за непоносимото напрежение между тях. Слушах го внимателно и кимах, но вниманието ми бе фокусирано върху духа на мъжа, застанал зад него – на прага на кухнята. Напомняше ми плейбой от филм от седемдесетте години на двайсети век – дълга коса, която се навиваше на кичури около врата, кожено яке върху бялата риза, разкопчана до пъпа, и авиаторски очила. Намирах за символично това, че буквално бе застанал между двамата съпрузи. – Той изпитва същите чувства към колата, каквито изпитвах аз, докато бях жив – каза ми духът, когато мъжът отиде при съпругата си в кухнята. Тримата седяхме около масата, а духът продължаваше да стои на прага. Беше доста общителен и след кратък разговор можех да потвърдя, че той е виновен за проблемите във връзката им. Духът ми каза, че е бившият собственик на колата и че неговата съпруга също я мразела. Побеснял от гняв, когато първото, което съпругата му направила след смъртта му, било да продаде любимата му „Вет”. Бил доволен от вниманието и чувствата на новия й собственик към нея, но усещал, че съпругата му е като неговата вдовица – и двете не разбирали, че колата изисквала специално отношение. Дори след като предадох тази информация на двойката, усещах, че съпругата все още не е убедена в невинността на съпруга си. Затова запитах духа защо я тормози, вместо просто да се радва на разходките в колата със съпруга й. – Чух я да разговаря с нейна приятелка – отговори той – Тя каза, че съжалява, задето съпругът й е купил колата. Канеше се да го накара да избере – или нея, или колата. А знаех, че съпругът й ще избере нея. Затова реших, че тя трябва да си отиде. Жената се втрещи. – Наистина казах това на колежката си! – После се обърна към съпруга си. – Прав ли е той? – запита. – Щеше ли да избереш мен? Съпругът й кимна и я прегърна. Когато ги запитах дали са готови да освободят духа, двамата закимаха енергично. Да ви кажа истината, очаквах, че няма да ми е така лесно да убедя духа да премине в отвъдното, особено след като той призна вината си и за оставените отворени врати. Работата с физически обекти изисква ужасно много енергия от страна на духовете. Но мисля, той видя, че не е успял да всее раздор между съпрузите, въпреки усилията си, влезе мирно в Светлина веднага, след като я създадох. Чух се с двамата съпрузи преди няколко седмици. Бяха разговаряли с открити сърца съпругата се бе съгласила да опита да промени отношението си към колата. Току-що се бяха върнали от автомобилно състезание за „Корвети“ и тя призна, че разходката й била доставила удоволствие. Били само двамата в колата! Привързаноcт към места Духовете могат да изпитват определени чувства и към любимите си места. И могат да станат наистина отвратителни, ако тяхното място не се поддържа както им се иска. Веднъж ми бе оставено съобщение от жена, която била обсебена от легло. Заинтригувана, аз й се обадих. Имах късмет да се свържа с нея по мобилния й телефон. Тя беше вътрешен дизайнер и тогава търсеше специални мебели за клиента си. Не усетих присъствието на дух покрай нея, но пак бях любопитна да чуя историята й. Обясни ми, че търсела антични мебели за друг клиент и така попаднала на красивото махагоново легло с балдахин и със старата кувертюра с ресни. – Просто трябваше да го имам – каза. – Не за клиента, а за мен. Макар че то изобщо не беше моя стил. След като поставила леглото в стаята си за гости, не можела да мисли за нищо друго. Трябвало да намери специални тапети за друг свой клиент, а осъзнала, че разлиства каталози с мисълта какво би подхождало на леглото. Малко след като го купила, била обсебена от угризения, защото оставила шкафа, с който то много си подхождало, в магазина. Ставала все по-сигурна, че трябва да обзаведе спалнята в този стил и накрая се обадила на търговеца на антики. Но само за да узнае, че шкафът е продаден. – Дори мислех да открия новия собственик – призна. – Обаче не исках да подхранвам тази своя нова мания. Залепила в спалнята тапети на нежни цветя, каквито никога не би избрала за себе си. Купила рогозка и люлеещ се стол, които допълнили оформлението на стаята. И пак не можела да се освободи от мисълта за шкафа. Няколко седмици по-късно отново се отбила в антикварния магазин. И той бил там! Търговецът й казал, че жената, която го била купила, непрекъснато се обаждала и се оплаквала, че той никак не подхожда на стила на дома й и че е направила грешка, като го купила. – Не можел повече да слуша оплакванията й – разказваше ми вътрешната дизайнерка. – И купил шкафа обратно. А аз бях така развълнувана, че го отмъкнах от магазина му още същия ден. Но историята започна да става странна едва след това – продължи разказа си тя. – Стаята бе завършена, а аз не можех да стоя в нея дори миг. Всеки път, когато се опитвах да прекарам в нея известно време, получавах ужасно главоболие. Всичките ми гости още щом я видеха, възкликваха, че стаята е очарователна, обаче никой не можеше да спи спокойно в нея. Водихме този разговор, докато тя беше в колата. Помолих я да ми се обади, като се прибере, за да мога да й кажа дали у тях има дух или не. Имаше и тя веднага ме помоли да отида и да разбера какво става. Като пристигнах в красиво обзаведения й модерен дом, не бях подготвена за вида на малката гостна на третия етаж. Останалата част от къщата бе обзаведена с елегантни мебели в ярки цветове. А гостната с тапетите на нежни цветя, леглото с балдахин и украсения с дърворезба шкаф с огледало изглеждаше като излязла от страниците на списание от 1920 година. Стилът на обзавеждането тук ме изненада, но не и духът на дребничката женица с прибрана на кок побеляла коса, седнала в люлеещия се стол. Духът ми се усмихна доволно и огледа стаята със собственически вид. – Мразя онова, което направи с къщата – каза духът. – Но успя да обзаведе моята стая перфектно. Запитах дизайнерката дали знае нещо за историята на къщата. Тя ми обясни, че двамата със съпруга й я купили от последния жив племенник на предишната собственичка. – Ние сме второто семейство, което живее тук след смъртта й – каза тя. – Трябваше да видите как изглеждаше къщата, когато се нанесохме… Наложи се буквално да я обзаведа наново, а и ремонтните работи не бяха никак малко. Духът изправи гръб и стисна дръжките на люлеещия се стол. Реших, че ще е най-добре да сменя темата. – Помните ли как изглеждаше тази стая? – запитах я. – О, имаше тапети на цветя – отговори замислено тя. – Знаете ли, мисля, че имам албум със стари снимки. Работниците го откриха по време на ремонта. Има снимки на къщата от двайсетте, трийсетте и четирийсетте години на миналия век. – Излезе, за да донесе албума, а ние с духа си побъбрихме. Жената, чийто дух седеше в люлеещия се стол, била израснала в тази къща. Тук и починала. Племенникът й я наследил. За нейно разочарование обаче не се преместил да живее в нея. И след като къщата била необитаема в продължение на пет години, той най-после я обявил за продан. Семейството на дизайнерката я купило, но се нанесли едва след две години, колкото продължили ремонтните работи. Запитах духа какво е правил през последните седем години. Отговори ми, че „живял” в къщите на съседите, но посещавал дома си винаги, когато можел. Оплака се, че онези години били трудни за него. Не се чувствал щастлив в нито една от останалите къщи, но не искал да бъде и тук, сред останките от предишния си дом. – Но се изпълних с нова енергия, когато започнаха да работят по къщата – каза духът. – Следвах я навсякъде винаги, когато дойдеше да нагледа как вървят работите. Понякога дори ходех на покупки с нея. Духът се заселил в дома си заедно с тях веднага след приключването на ремонта. Осъзнах, че непрекъснатият поток работници и предприемачи е осигурил на крехката старица много и силна енергия, която тя използвала, за да влияе на новата собственичка. Точно както двойките, които отдавна са заедно, познават вкусовете си и могат да довършват изреченията, започнати от другия, духовете, които прекарват достатъчно време с определен човек, могат да му влияят посредством енергията си. И милата дребна старица вляла цялата си енергия, 3а да внуши у новата собственичка необясними желания за обзавеждане на стаята за гости. Жената се върна. Носеше стария албум със снимки. Започнахме да го разглеждаме и тя ми обясняваше какви промени са извършени в различните стаи. Двете забелязахме почти едновременно снимката, заснета вероятно през 1940 година. Жената ахна. Духът се усмихна. Дори аз бях впечатлена. На снимката се виждаше малката спалня и не преувеличавам, когато твърдя, че сега тя бе пресъздадена до всяка една подробност. За мен бе ясно, че духът на крехката старица никога не е искал да си тръгне оттук и търпеливо е чакал да му се удаде възможност да върне миналото и да бъде щастлив. Трябваше доста да я придумвам и да я убеждавам, че ще се чувства удобно и в Светлината, но накрая все пак успях да я освободя. А собственичката най-после обзаведе и декорира стаята според своите желания. Страх от осъждане и наказание Разговаряла съм с много духове, които се страхуват да влязат в Светлината, защото не знаят какво ги очаква там. Някои от техните страхове изглеждат съвсем ра­зумни. Духове, чийто живот е белязан от насилие и престъпления, често се страхуват от Страшния съд. Извър­шилите самоубийство или фанатично религиозните поня­кога чувстват, че не са изпълнени с достатъчно разкаяние и не са изкупили греховете си. И също се страхуват от възмездието. Често децата не искат да преминат в отвъдното, защото се страхуват, че „ще имат проблеми”, задето са напуснали родителите си или пък че не са последвали мама и татко в Светлината още първия път. Най-трудно ми е да накарам да влязат в Светлината именно изпълнените с разкаяние духове и тези, чиито чо­вешки страхове от неизвестното им пречат да потърсят мир и покой. Самоубийство Преди известно време ми се обади жена с молба да разбера дали духът на баща й не е останал на земята. Той се бил самоубил преди десет години. Излязъл от дома си и закрачил по леда, който покривал езерото Ери. Не се върнал. Полицията го открила близо до брега, замръзнал до кръста в леда, сякаш просто е спрял, когато е решил, че е влязъл достатъчно дълбоко. Гласът на жената издаваше, че тази мисъл още я разстройва. – Нашето семейство беше щастливо – настояваше тя. – Татко обичаше мама и всички нас, децата. Тя ми се обади от дома си, но аз не долових присъствието на дух там. Запитах я защо мисли, че духът на баща й още се рее над земята. Тя ми обясни, че смъртта му била записана като самоубийство и свещеникът от тяхната католическа църква отказал да му даде последно причастие. И дори не бил погребан в католишкото гробище. – Ходехме на църква всяка неделя – каза тя. – Тревожа се, че той не е намерил покой. Жената спомена, че майка й починала няколко години след баща им, и аз разбрах, че се надява родителите й отново да са заедно и щастливи. Запитах я дали тя или някой от братята и сестрите й го е сънувал. Обясних й, че преминалите в отвъдното духове често общуват с любимите си хора в съня им. – Никой не е споменавал такова нещо – отговори тя. – А ние шестимата често разговаряме за татко. Помислих, че е възможно баща й да не е преминал в Светлината. От опит знаех, че самоубийците се страхуват от ада и отказват да влязат в Светлината. Помолих я да се свърже с братята и сестрите си и да накара всеки от тях да напише бележка до баща им. Трябваше да му напишат, че ако е наблизо и иска да разговарят, да отиде в къщата на сестра им в определен ден и час, а аз щях да се обадя и да разбера дали е там. Да оставиш някъде бележка е най-добрият начин да се предаде съобщение на духовете, обитаващи земята. Когато се опитате да разговаряте с тях директно или пък признавате присъствието им, вие им осигурявате повече енергия. А колкото повече енергия имат, толкова по-успешно могат да въздействат на вас и околната среда. Жената направи това, за което я помолих. Братята и сестрите й също се отзоваха, макар двама от петимата да й казаха, че е луда. В избрания от нас ден се обадих в дома й и веднага усетих присъствието на духа. Описах й високия тъмнокос мъж с грижливо подстригана брада и гъсти рунтави вежди, който бе в стаята с нея. Тя избухна в сълзи. – Това е татко! – възкликна. Уговорихме деня, в който ще отида у тях, а аз се погрижих тя да каже датата на глас, за да чуе баща й. Като пристигнах, видях, че ме чакат духът на бащата, тя и трима от братята и сестрите й. Бедната жена се измъчваше с мисли за покоя на мъртвия си баща през последните десет години, затова се захванах веднага за работа. Запитах духа защо е извършил самоубийство. – Не съм – отговори той. – Всъщност не беше точно така. Обясни ми, че една нощ заспал на дивана, и глупаво добави, че може би е пийнал повечко бренди след вечеря и му се сторило, че чул глас да го вика отвън. – Много приличаше на гласа на мама – каза. – Затова веднага скочих на крака и излязох в нощта. Не знам дали съм вървял като сомнамбул, или съм бил буден, обаче не облякох палто, нито се наметнах с нещо. Просто излязох и последвах гласа в посока към езерото. Поклати глава, като че ли удивен от собствената си глупост. – Дори не си спомням как съм тръгнал по леда. Но си спомням как го чух да се пропуква и колко студена бе водата. Стори ми се, че е добре да си почина малко. Усещането бе като потъване в дълбок сън. Погледна децата си. А те седяха мълчаливо и го чакаха да продължи. – Кажи им, че съжалявам. Никога не бих напуснал доброволно нито тях, нито майка им. Предадох думите на децата му и на лицата им веднага се изписа облекчение. Но едната му дъщеря продължаваше да се измъчва. – Запитай го дали е щастлив – настоя тя. – И дали е с мама? Духът поклати глава, така че разбрах какъв ще бъде отговорът. Запитах го: – Защо не премина в отвъдното? – Не можах да взема последното си причастие – обясни той. – А не исках да отида в ада. А и не исках да оставя семейството си. Наистина нямах избор. Да отида в ада? Или да остана със семейството си? Запитах децата дали искат баща им да премине в отвъдното и те без колебание отговориха утвърдително. Уверих духа, че няма да отиде в ада, защото всички ние знаем, че не е искал да се самоубие. Казах му, че мога да му покажа как да премине в отвъдното. Създадох Светлината и го посъветвах да погледне в нея. – Виждам родителите си! – възкликна той. – И съпругата си! След като той премина отвъд, децата ми благодариха и особено жената, която ме бе повикала. – Благодаря ви – каза тя. – Сега всички можем да бъдем спокойни. ] *** Има духове, които остават на земята, защото се страхуват от неизвестността, която ги очаква, но съм срещала и такива, които знаят точно кого ще срещнат отвъд и затова не влизат в Светлината. Бях извикана на погребението на мъж, който бил партньор в преуспяваща финансово-консултантска фирма. Пристигнах на бдението и видях, че духът е доста угрижен. Запитах го дали е готов да влезе в Светлината. – Не, няма да вляза – уведоми ме той. – Ще видя него там. Запитах кой е той. Оказа се, че е другият партньор във фирмата – доста възрастен човек, починал няколко години преди това. Бях поканена и на неговото погребение и знаех, че е преминал в отвъдното. – Защо не искаш да видиш Джо? – запитах. Духът ми каза, че е бил посетен от Джо малко преди смъртта си. Очевидно Джо се бе връщал и след смъртта си, за да провери състоянието на фирмата. Тъй като бил преминал в Светлината, можел да идва на този свят, без да създава проблеми, а партньорът му, като всички живи хора, така и не усещал присъствието му. За нещастие останалият жив партньор и вече едноличен собственик на фирмата започнал да източва парите от нея. Това накарало Джо да побеснее от гняв, защото лишавало наследниците му от заслужените пари. Духът на Джо успял да влезе в сънищата на бившия му партньор. – Ще ти отмъстя за това – уверил го той. – Дори да трябва да изчакам смъртта ти. – Какво ще ми направи той, ако премина в отвъдното? – запита ме духът и надникна в Светлината. Отвърнах му, че най-малкият му проблем е онова, което Джо може да му стори. Добавих, че трябва да постъпи мъжки и да събере смелост да признае грешките си. Но той бе непоправим страхливец. Независимо какво му казвах, не искаше да влезе в Светлината. И аз разбрах, че той въобще няма намерение да премине в отвъдното. Някои духове пък като че ли нямат съвест и са готови да се втурнат към светлия тунел, независимо какви прегрешения са извършили. Други се страхуват, че един смъртен грях е достатъчен, за да горят завинаги в ада. Търсене на отмъщение или преследване на справедливостта Търсене на отмъщение Често разговарям с духове, останали на тази земя от желание за мъст. Както и с жертви на убийство, заклели се да въздадат справедливост на своите убийци. Понякога наистина ми е трудно да ги убедя да преминат в отвъдното. Повечето от тях чувстват, че трябва да изпълнят важна мисия, и не искат да си тръгнат, без да са наказали подобаващо злото, от което са пострадали. Преди няколко години ми се обади старец със силен славянски акцент, защото вярваше, че „духовете” (по думите му) са му изпратени от жив човек с цел да го преследват и накажат. Както вече споменах, аз съм от италиански произход. И затова знам, че подобни вярвания не само са често срещани в Стария свят, но понякога са и напълно оправдани. Още докато разговарях с този човек по телефона, усетих духа в къщата му. Следователно, уговорих си среща с него. Славянинът живееше на около час път от нас, в един от богаташките квартали на Кливланд. Внушителната къща заемаше почти цялото разстояние между две пресечки и бе по-скоро монумент на неговото богатство, отколкото дом. Натиснах звънеца и икономът безмълвно ми отвори. Чувствах се така, сякаш пристъпвам на сцена от филм за висшето общество в Европа. Въведоха ме в кабинета. Осемдесетгодишният старец седеше зад масивно бюро в средата. Мебелите бяха скъпи, от тъмно дърво и излъскани до блясък. Направи ми знак да седна в креслото срещу него и ми разказа историята си. През по-голямата част от живота си се занимавал с внос-износ. Скоро стана ясно, че не всичките му сделки са били законни. Не само че бил заобиколен с „хора на насилието”, но намекна, че е възможно и той самият да е убил някого. Икономът, който стъпваше тихо и не отронваше нито дума, и разговорът ме накараха да се огледам внимателно за възможен изход за бягство при нужда. И тогава видях духа. Изглеждаше на четиридесет и пет години. Преди да съм успяла да привлека вниманието му, той започна да крещи обидни думи и да ругае стареца. Завърши с „убиец” и „кучи син”. Осъзнавах, че духът говори на чужд език, но, както научих сравнително рано, притежавам способност да разбирам духовете, независимо на какъв език говорят. Не ми се налага да общувам с тях на глас; усещам и осъзнавам смисъла на казаното, а те ме разбират по същия начин. Трудно е да се опише, но разбирам кога духовете говорят на чужд език, защото думите звучат различно – усещам ги по-скоро като вибриране на въздуха. Още една страна на моята способност, която не мога напълно да разбера. След като приключи с хулите и обидите, духът се обърна към мен. – Tози мил старец – каза саркастично – ме уби. Бях професионален подпалвач и често работех за него. Подпалването на сградите е един от начините за разрушаването им. Духът обясни, че се опитал да изнуди своя работодател да му даде допълнително пари. В отговор старецът го убил и захвърлил трупа в изоставен кладенец, където никога нямало да бъде открит. Тъй като мъртвият нямал нито семейство, нито приятели, нямало дори кой да докладва за изчезването му. Ето защо полицията не започнала разследване. И духът останал да се скита по земята, твърдо решен да направи живота на стареца непоносим и да го накара да плати а престъплението. Оттогава минали двайсет години. – В началото това почти не го тревожеше – каза духът, – но вече започна да остарява и започва да усеща натиска. Повреждах непрекъснато електричеството и уредите, но после открих, че виковете ми го тормозят много повече. Старецът силно пребледня, когато го запитах дали в къщата някога е имало проблем с електричеството. – Защо ми задавате този въпрос? – Защото духовете често погаждат такива номера дори със самото си присъствие и подобни проблеми са показателни. – Вярно е – призна той. – Но щом се досетих, престанах да подновявам кабелите и просто чаках пожарът да избухне. – Но във вашия случай – добавих – духът е знаел за това. Всъщност той се е опитвал да предизвика пожар. А ако къщата изгори до основи, от пожарната ще обвинят за това старите кабели и никога няма да се узнае кой е подпалил сградата. – А вие откъде знаете това? – запита старецът, който вече видимо трепереше. Когато произнесох високо името на духа, старецът пребледня като платно. Икономът се появи сякаш от нищото и бързо му подаде инхалатор. Когато старият човек се стабилизира, икономът се изправи и ме изгледа гневно. – Откъде ви е известно името? – запита спокойно. – Духът на човека стои в ъгъла. Той ми го каза – отговорих. Старецът се съвзе. Заповяда на иконома да излезе от стаята и успях за миг да зърна каква властна личност е бил някога. Погледна ме право в очите. Погледът му дори не трепваше. – Значи знаете всичко, да? Aз просто кимнах. – Кажете му, че вече не се страхувам от него – заповяда той. – Лъжец! – тросна се духът. – Можете да го накарате да си тръгне. – Старецът произнесе това не като въпрос, а като заповед. – Мога да опитам – отговорих с надеждата наистина да успея да убедя духа да премине в отвъдното. Разговорът ми с него не бе никак лек, трябва да ви кажа. Но накрая, след като негласно се споразумях със себе си да изрека няколко лъжи – че в отвъдния свят той ще придобие повече сила и власт и ще може да навреди повече на стареца, той се съгласи да напусне къщата. След като духът влезе в Светлината, дадох на стареца семена от дюля и му обясних къде да ги постави. Той кимна и доволен от развръзката на тормозещия го случай, позвъни за иконома. Бях мълчаливо придружена до вратата. Известно време преглеждах вестниците, любопитна да узная дали не е възникнал пожар в къщата на стареца, но така и не видях нищо. Всъщност, не бях изненадана. Преследване на справедливост Както казах, много рядко се случва да ме потърси духът на починал. Един-единствен път дух се обърна директно към мен – искаше справедливост и знаеше, че аз вероятно съм единственият човек, който може да му помогне. Нямах причина да мисля, че нощта ще бъде по-различна от обикновено. Двамата с Тед си бяхме легнали в обичайното време. Не мога да ви кажа колко време съм спала, но изведнъж се събудих със силното усещане, че в стаята има някой. Като майка се чувствах по същия начин, когато някое от децата ми се вмъкнеше в стаята посред нощ и застанеше мълчаливо до леглото в очакване да се събудя. Въпреки че децата ни бяха вече пораснали и живееха отделно от нас, моят „майчин радар” все още работеше. Отворих очи и бях шокирана! Наистина, страшно се уплаших, когато видях до леглото си мъж. В дома ми рядко идват духове, затова ми бяха необходими няколко минути да започна да дишам нормално и да прошепна: – Кой си ти? – Aз съм, Сал. От отдела за борба с наркотиците – отговори духът. Седнах и си сложих очилата. Веднага разпознах духа на набития и широкоплещест агент с късо подстриганата посивяваща коса. Бях работила по един случай с него и партньора му преди около три години. – О, здравей, Сал – казах тъжно. – Какво се е случило? Сал заговори бързо – като човек, който знае, че няма много време. – Работех под прикритие и нещата тръгнаха на зле -каза той. – Чуй, Мери Ан, ще се опитат да се освободят от трупа ми. Трябва да се обадиш на партньора ми, за да стигне там навреме. Кажи му къде е тялото ми. Съпругата ми ще иска да ме погребе. После ми даде две имена. – Кажи му още, че искам да заловят онези двамата. – Даде ми телефонен номер. – Трябва да вървя – каза. – Моля те, обади се веднага. – И в следващия миг изчезна. Хвърлих поглед на будилника. Беше 2,30 след полунощ. Казах си, че агентите от Отдела за борба с наркотиците вероятно са свикнали да им звънят по всяко време, отидох да се обадя от кухнята, за да не събудя Тед. – Ало, Денис? – казах, когато чух глас от другата страна на линията. – Кой е? – Мъжът говореше сънено, но гласът му издаваше, че е нащрек и е подозрителен. – Мери Ан. Работих с теб и Сал по онзи случай за убийството и духа. – Защо се обаждаш? – запита Денис. – Сал ме помоли – отговорих. Настъпи дълга пауза, по време на която Денис вероятно се досети какво означаваше това. – О, по дяволите! – въздъхна. – Денис, трябва да ти предам думите на Сал. Той настоя да действаш бързо. – И повторих казаното от Сал: мястото, където лежеше трупът му, и имената на онези, които Денис трябваше да залови. Денис ми благодари набързо и веднага затвори. Останах в кухнята, загледана в телефона. Надявах се Денис да стигне навреме и съпругата на Сал да получи трупа, за да може да го оплаче. Надявах се още Денис да събере достатъчно доказателства, за да въздаде справедливост на убийците на Сал. Не знам развитието на цялата история. Знам само, че погребаха тялото, защото бях на погребението. Духът на Сал бе там и ми благодари. Дали убийците бяха заловени и осъдени, не знам. Преглеждах вестниците известно време, а духът на Сал така и не ме посети повече. Да останеш, за да защитиш живите Родителите остават, за да се грижат за децата си; съпрузите понякога остават, защото чуват най-скъпият им човек да казва, че не знае как ще живее без тях. Други духове се скитат по земята заради други свои добри намерения. Възможно е например да изпитват нужда да спасят някого от лошите му навици като алкохол и наркотици. В случаите, когато работя с млади семейни двойки или млади родители, често се срещам с духа на човек, починал много преди достигането на преклонна възраст. Помня младия дух на баща, загинал в автомобилна злополука, който твърдо отказваше да влезе в Светлината. Искаше да остане, за да се грижи за децата и съпругата си. – Кой ще бъде като баща за децата ми? – запита. – И какво ще стане, ако съпругата ми отново се влюби? В такъв случай винаги обяснявам на духа какви проблеми може да причини, ако остане със семейството. Казвам му, че ако иска да им покаже любовта си, трябва да си тръгне. Повечето пъти духовете се вслушват в думите ми и преминават в отвъдното. Понякога обаче упорство проявяват духовете на по-възрастни съпрузи, които искат да останат на земята, за да се грижат за съпругите си. Ако това стане, можете да очаквате здравето на съпругата да се влоши и тя да завърши живота си в старчески дом. Възможно е също така живите да накарат духа да се чувства виновен, че е преминал в отвъдното. Това е особено вярно, когато някой умре бързо или неочаквано. Спомням си за трагичния инцидент, когато млад баща се бе прострелял с арбалета си по време на лов. Съпругата му бе съкрушена. Имаха три деца под пет години и четиримесечно бебе. Сестрата на бащата ме бе помолила да присъствам на погребението и да запитам духа как се е случила трагедията. Той потвърди, че смъртта му се дължи на нещастен случай. – Ужасно непохватен съм – каза ми и обясни, че арбалетът се закачил на някакъв пън и забил стрелата право в гърба му. – Трябва да остана и по някакъв начин да им се реванширам. Обясних му, че ако остане на земята, ще причини само проблеми на семейството си и че трябва непременно да влезе в светлия тунел. Съпругата му обаче, която стоеше близо до ковчега, плачеше и го молеше да не я изоставя. Знаех, че страда болезнено, но въпреки това възразих. Обясних й, че за него не е добре да остане. Уверих я, че присъствието му ще причини хаос в къщата, а децата й ще боледуват непрекъснато. Но въпреки това си тръгнах от погребението, без да знам какво е решил духът – дали да ме послуша и да влезе в Светлината, или да изпълни сърцераздирателната молба на съпругата си. Самата тя ми се обади след няколко месеца. – Права бяхте – каза. – Ужасно е. Нищо не е наред. Можете ли да ми кажете дали той е все още тук? Там беше. Пристигнах в дома и той ми обясни, че не е могъл да устои на горещите й молби. Тя го заклевала да остане и твърдяла, че не дава и пукната пара дали ще е непрекъснато болна, или къщата ще се срути над главата й. Нито един от двамата обаче не бе помислил какъв ефект ще има това върху децата. Когато съпругата най-после осъзнала колко пагубно е присъствието му, най-сетне позволила да премине в отвъдното, независимо колко болезнено е било за нея решението да го освободи. Сътворих Светлината и го видях как влиза там. След като той си тръгна, съпругата ме запита защо не съм настояла това да стане още първия път. Тогава й обясних, а сега искам и всички вие да знаете, че последната дума не е моя. Aз просто давам съвети. Интриганти, които не искат да си тръгнат от този свят Онези, които обичат да си пъхат носа в чужди работи и не искат да си тръгнат оттук по тази причина, са може би най-безвредните от всички непреминали духове – поне по отношение на техните намерения. Те не искат да наранят никого. Остават от чисто любопитство. Познавате този тип хора: съседът, който непрестанно наднича през прозореца ви; онзи, който излиза да полее градината си и да побъбри с вас всеки път, когато автомобилът ви мине по алеята; гостът на партито, който рови в аптечката ви. Тези духове просто не могат да повярват, че са получили свободен достъп да надничат в живота на всеки, който ги заинтересува в някакъв момент. Разбира се, има и такива с лоши намерения. Духове, които дебнат хората, от които са били обсебени приживе. А като духове те могат да бъдат свидетели и на интимни моменти. Ревниви любовници могат да следят любовния живот на останалия жив партньор. Такива духове могат да имат много по-негативно влияние от починалия ви съсед, който продължава да наднича през прозореца, за да види дали не сте направили ремонт на кухнята. И още от леля ви Мили, която и преди се е опитвала да манипулира живота ви от разстояние. Много от непреминалите отвъд духове впоследствие осъзнават, че мястото им наистина не е сред живите. И особено ако ги заловя в уличаващо ги поведение, се смущават до такава степен, че влизат в Светлината, без да кажат и дума. Онези, които се съпротивляват, заплашвам понякога, че ще поставя семената от дюля така, че ще останат в капана на дома, докато не решат, че е дошло време да преминат в отвъдния свят. (Трябва да отбележа, че изключително рядко съм изпълнявала заплахата си. Сериозна грешка е преднамерено да се затвори духът в капан. Но тази заплаха често има ефект върху любопитните духове, които така или иначе няма да могат да надничат в чуждите домове, и е ефикасно средство да ги убедя да напуснат земята.) Погрешни вярвания за способностите на духовете от преходността Разговаряла съм с духове, останали на земята, защото са вярвали, че така ще придобият особена сила. Не знам дали са гледали прекалено много филми на ужасите, докато са били живи, или причината е друга, но истината е, че духът има различни способности, без да притежава някаква суперсила. Чувала съм духове да казват, че са останали, за да подшушнат на близките си кои ще бъдат печелившите номера от лотарията, а после са били дълбоко разочаровани, защото са открили, че не могат нито да предвидят, нито да контролират изхода от подобен род хазарт. Щом живите хора не могат да узнаят предварително кои номера ще спечелят, то мъртвите също не могат. Същото важи и за магическите сили. Ако не сте можели да предсказвате бъдещето приживе, няма да имате повече късмет като дух. Духовете не могат също така да „контролират” човешките чувства и емоции, макар че повечето използват присъствието си (и енергията си) да манипулират силата на чувствата и напрежението у живите. За духовете е по-лесно да правят неща, които повишават негативната енергия – като например да скрият някъде любимите ви скъпи бижута, да тормозят домашния ви любимец или да окуражават покачването на напрежението по някакъв друг начин. За повечето хора стресът е енергийна реакция. В такъв случай не е изненада, че енергията на духовете е негативна. И дори само близостта до някой дух може да предизвика много и различни психически и физически реакции у живите. Това е порочен кръг, който работи единствено за духовете и най-често е пагубен за живите, които са непрекъснато изложени на лошата енергия на духовете. С няколко изключения, духовете не могат да взаимодействат физически с живите, нито могат да придобиват форма с усилие на волята. Характерът и личността на хората не се променя след смъртта. Ако не са били особено умни приживе, няма да станат по-умни като духове. Вечно недоволните старци остават такива, непоносимите тийнейджъри никога не се превръщат в зрели възрастни, а онези, които искат всичко да контролират, не стават изведнъж привърженици на дзен будизма. През всичките тези години общуване с духовете стигнах до заключението, че единственият начин за духа да се издигне до по-високо равнище е да влезе в Светлината и да преживее онова, което го очаква там.

частни уроци в теория и практика. на живо в почти цяла България. И онлайн…

 

https://www.facebook.com/sastradanie

пишете ми във фейсбук за частни уроци на живо или през интернет. Казвам частен урок, а не сеанс, защото имам диплома за учител по религия от СУ “Св. Климент Охридски” и се занимавам над 20 години с тези теми

– регресия или спомняне на минали прераждания

– спомени за живота между преражданията

– общуване със сродни души, духовни водачи, ангели, починали близки

– визуализация за постигане на цели, желания и мечти

– духовни практики за преодоляване на проблеми

– хипноза и самохипноза
– медитация
– висша, свещена магия
– молитва

Философия и религия, приложна психология.

Знаете залите за бойни изкуства… или за танци, за фитнес и т.н.

Е, вместо тези скучни и материалистични занимания, сега можете да идвате да тренирате окултни изкуства.

Какво по-точно?

Чували сте за минали прераждания. Има техники за медитация и самохипноза, с които много хора вярват че наистина успяват да си спомнят минали прераждания и още по-интересно – животът между преражданията. Вижте книгите на д-р Майкъл Нютън и д-р Брайън Уайс тук на сайта. И между другото не е никак опасна регресията… Не бойте се…

Чували сте за ангели хранители, духовни водачи, че може да се общува в дълбока медитация с починали близки и сродни души от многото ни минали прераждания… е и това може да се упражнява…

Чували сте че с позитивно мислене и визуализация може да постигат разни желания като с магия – за всичко, което може да си представи човек…

А защо да идвате, а не сами у вас? Защото се вярва че в група енергията и ефекта расте в геометрична прогресия, т.е. енергията на петима души не е 1+1+1+1+1, а е 1, 2, 4, 8, 16 примерно. И защото може да общувате с хора свободно на тези теми, които също ще се интересуват от тях, а няма да ви мислят за перковци.

Пишете ми във фейсбук, ако желаете да практикувате в група на цени като изброените горе тренировки, танци и фитнес – 5-10-20 лв.  Освен в София, може и в други градове при събран кворум. Възможно е и дистанционно по скайп или вайбър.

 

проклятия чистене

от книгата КОГАТО ДУХОВЕТЕ ГОВОРЯТ на Мери Ан Уинковски

13.

ПРОКЛЯТИЯ И ДРУГИ ВИДОВЕ НЕГАТИВНА ЕНЕРГИЯ

Как можете да спрете, да пренасочите или да намалите негативната енергия

Когато чуете, че някое място или предмет са „прокълнати”, може би това ви звучи безнадеждно и дори малко опасно. Трябва да разберете, че проклятията са просто форми на енергия. Да го кажем възможно най-просто. Добрата енергия или такава, която носи позитивна сила, се нарича магия или благословия. Лошата енергия, заредена с негативна сила, се нарича проклятие.

Как някой или нещо става прокълнато

Важно е да запомните, че само живите могат да проклинат. Понякога ми се обаждат хора, които искат да знаят дали някой дух не е прокълнал тях, семейството или дома им. Уверявам ги, че духовете не могат да бъдат виновни за проклятията.

Всяка култура и всяка етническа група си има своя версия за проклятието. То може да бъде известно като урочасване, магия или лошо око. За да опростя максимално нещата, ще говоря само за две основни категории проклятия: онези, които наричам проклятията на Стария свят – негативна енергия, насочена преднамерено срещу някого чрез определени ритуали – и проклятия, които са по-скоро натрупване на негативна енергия.

Проклятията на Стария свят

Има хора, които могат да изричат проклятия, обикновено от определен тип. Ако отидете в който и да е голям град, в който има етнически квартали, ще откриете доста хора с познания в тази област. Когато баба започна да ме учи, още шестнайсетгодишна, как да свалям проклятие, мислех, че само италианците могат да освобождават негативната енергия. И че само италианците знаят как да я насочат към определен човек. И това бе обяснимо. Всички мъже и жени, които идваха при баба ми, за да отстрани mallocchio, злото око, бяха от моята стара родина.

Вече по-възрастна мога да кажа дали над някого тегне проклятие или негативна енергия само като се ръкувам с него. По ръката ми пролазват тръпки – като че ли е била неподвижна или притисната продължително време, а после леките убождания като от игла показват, че се връща към живот. В началото ме изненадваше фактът, че получавах това усещане дори когато се ръкувах с хора от други националности. Бях доста любопитна, а за щастие имах приятели от различни етнически групи. Помолих всички да ме представят на бабите или пралелите си, повечето от които бяха първо поколение емигранти. Разпитах тези жени за видовете проклятия в родината им. И научих много за проклятията, както и как да избягвам неприятното физическо усещане, което изпитвам при допира до прокълнат човек. За мен също така стана ясно, че няма значение откъде произлизаш. Проклятието е просто негативна енергия и не се налага да бъде отстранявано по някакъв специален начин. Сваляла съм успешно проклятия от германци, сърби, руснаци, индийци и представители на най-различни етноси и народи. И макар че различните проклятия имат различна сила, ги отстранявам по един и същи начин.

Тези проклятия могат да траят много дълго. Прокълнатият обикновено носи или притежава предмет от метал или камък. Tози, който изрича проклятието, се фокусира по-скоро върху предмета, отколкото върху човека, и по този начин може да изпраща непрекъснато поток негативна енергия в околната среда на прокълнатия дори от голямо разстояние. Доста често се използват огърлици, особено тези с кръстове. Веднъж свалих тежко проклятие от жена, чиято снаха в Италия й бе изпратила метална рамка за картина, която жената държеше в дневната си. Тя бе носителят на негативната енергия, която с времето доведе до сериозни проблеми със здравето й.

Проклятията, известни като натрупване на негативна енергия

Обичаен начин проклятието да се засили с времето е чрез натрупване на негативна енергия. Представете си, че съм ви казала точно на коя дата ще претърпя хирургическа намеса и съм ви помолила да кажете молитва за мен. Ако точно по това време се сетите за мен и си кажете: „Надявам се Мери Ан да бъде добре” или сътворите Бялата светлина и ми я изпратите, сте ми изпратили позитивна енергия. Но ако вместо това прекъснете ежедневните си занимания и си помислите: „Тази Мери Ан е смахната. Тя просто не е добър човек”, вие ми изпращате негативна енергия. Прокълнали сте ме. Щом можете да изпратите на някого положителна енергия, значи можете също така да изпратите и негативна.

Истината е, че ще бъде необходима повече от една лоша мисъл, за да ми влошите деня. Ако обаче подобни негативни мисли или чувства се насочват към някого отново и отново, ни най-малко не се съмнявам, че това ще започне да му влияе. Представете си ефекта от проклятието така, както запълвате картина от книжка за оцветяване. Първо ще вземете черния пастел и ще повторите очертанията на фигурата. Колкото повече ги повтаряте, толкова по-плътни и тъмни ще станат. Щом веднъж вече сте попаднали в очертанията на негативната енергия, става много по-лесно да я привличате. Всеки път, когато някой си помисли нещо лошо за вас или тихомълком ви пожелае лош късмет, негативната енергия, която ви обгражда, ще става по-силна, по-сгъстена и по-мощна. Хората, обгърнати от негативна енергия, често казват: „Орисан съм на лош късмет” или „Роден съм неудачник”. За щастие този вид негативна енергия се отстранява лесно.

Някои хора мислят, че за да можеш да отстраняваш проклятие, трябва да знаеш и как да проклинаш. Баба ми със сигурност вярваше в това. Макар че бях едва на шестнайсет, когато тя ме научи да свалям проклятие, чак четири години преди смъртта й, когато бях вече почти на петдесет, най-после се съгласих да й позволя да ми покаже как да изричам проклятие над някого. Не желаех да добивам това умение и никога не съм го използвала. Няма и да го направя. Не вярвам в изпращането на негативна енергия към някого. Изпитвам огромно уважение към закона на Вселената: Каквото посееш, това ще пожънеш. Всеки, който използва преднамерено негативната енергия, рискува тя да се върне обратно под една или друга форма.

Какво може да ви причини проклятието

Независимо за какво проклятие става въпрос, то винаги ще засегне някоя от следните сфери – пари, здраве и отношения с околните. Животът, разбира се, не е съвършен и проблеми са възможни във всички области. Но ако сте прокълнати, проблемите ви ще бъдат по-сериозни, ще продължават по-дълго и ще ви причиняват повече болка. Ще ви запозная с някои най-обичайни проклятия и техните най-чести ефекти.

Семейни проклятия

Прокълнатото родословно дърво обикновено се свързва със здравето. Може би най-известното такова е хвърленото върху семейство Кенеди. Е, аз никога не съм срещала човек от това семейство, така че не мога да кажа със сигурност дали са прокълнати, но е достатъчен само един поглед върху историята на фамилията и особено върху мъжете, за да заподозрете, че са. Виждала съм проклятия, които причиняват безплодие у първородните дъщери. Веднъж свалих проклятието от мъж в началото на трийсетте. Според семейното проклятие всички мъже умираха, преди да навършат четирийсет. Прадядото на въпросния мъж бе умрял на трийсет и осем, дядо му – на трийсет и шест, двама от чичовците му – още ненавършили трийсет, а баща му – на трийсет и девет. Той не искаше да рискува. Отстраних семейното проклятие и съм щастлива да кажа, че той живя дълги години след навършването на четирийсет години. Интересното при семейните проклятия е, че не влизат в сила преди навършване на осемнайсет години.

Лични проклятия

Те могат да причинят проблеми със здравето. Ако вземате редовно лекарства за високо кръвно налягане или сърдечни заболявания, проклятието може да повлияе на ефекта от тях и дори да ги направи вредни за вас. Негативната енергия на проклятието може също така да подправи резултатите от рентгеновите и други изследвания. Определени проклятия, особено тези от средиземноморските страни, често причиняват проблеми като главоболие, световъртеж и зрителни смущения.

Проклятията могат да навредят и на любовните ви връзки. Не сте ли се питали понякога защо еди-кой си, който е страхотен човек, така и не е намерил подходящата половинка за себе си? Или пък защо някой се е развеждал няколко пъти – и при това всичките му партньори са били страхотни? Проклятията могат още да ви съсипят финансово и да доведат бизнеса ви до фалит. Премахвала съм негативната енергия от много професионални спортисти, тъй като тя вредеше на кариерата им.

Прокълнати предмети

Ако притежавате такъв предмет, той ще има негативен ефект върху вас, независимо дали е бил преднамерено прокълнат, или привлича негативната енергия, тъй като преди е принадлежал на извънредно нещастен, депресиран или тъжен човек.

Все пак гневът и завистта не са единствените отрицателни чувства. Ако притежаването или докосването на определен предмет ви кара да се чувствате неспокойни, доверете се на инстинкта си! Хората реагират различно на негативната енергия. Някои получават главоболие, на други им прилошава или пък изпитват силни стомашни болки. Трети ми казват, че дланите им се и3потяват или пък са неестествено топли или студени, когато докосват предмет зареден с негативна енергия. Твърди се, че един от най-известните прокълнати предмети е Диамантът на надеждата. Много от собствениците на този легендарен скъпоценен камък са умирали внезапно, самоубивали са се или пък са преживявали огромна трагедия.

Прокълнати места или организации

Едни от най-често проклинаните места са хотелите и курортите. Мисля, че е така, защото има голяма конкуренция в този бранш и потенциалът от недоволни клиенти е голям. Ако отсядате в хотел или друго място за нощувка, в което усещате негативна енергия, предприемете някои от мерките за защита, описани в предишната глава, и така престоят ви ще бъде спокоен. Същото важи и за обитаваните от духове къщи. Често ме викат да помогна на агенти по недвижими имоти. Прокълнатите или обитавани от духове къщи могат да останат вечно на пазара. Ако сте открили съвършената къща, но се тревожите, защото усещате негативна енергия, помнете, че проблемът може да бъде отстранен. Едно проклятие може винаги да бъде свалено, а духът – прогонен.

Спортистите и техните отбори са честа цел на проклинащите. Помислете само колко енергия се отделя, когато запалянковците крещят за своите отбори и изпращат негативна енергия към противника. Спортните проклятия са легендарни. Например проклятието „Бамбино” в Бостън, това на „Били Гоут” в Чикаго и, не се съмнявам, че отборите на родния ми град „Кливланд Браунс” и „Кливланд Индиънс” също са прокълнати.

Възможно е обаче да се свали проклятието от такава организация, каквато представлява един спортен тим, например. Веднъж, късно през нощта, ми се обади човек, който твърдеше, че се обажда от офиса на голям отбор. Бил чул, че мога да свалям проклятия, и искаше да му кажа дали отборът е прокълнат. Помолих го да ми се обади оттам, където държат документите. Ако успеех да добия усещане за материален символ на клуба – нещо, което може да послужи за център на негативната енергия, бих могла да му дам отговор. Няколко часа по-късно той отново се обади. Казах му, че отборът е прокълнат и че проклятието не тегне над играчите или игрището, нито дори над целия стадион. Той ме запита дали това означава, че ще започнат да печелят, ако сваля проклятието от тях. Отговорих, че не мога да гарантирам, защото зависи от това колко добър отбор са. Но ако сваля проклятието, поне няма да им се налага да преодоляват негативната енергия, за да спечелят.

Той помълча малко, после ме попита дали не бих могла да хвана самолет и да ги посетя на следващия ден. А октомври за мен е най-натовареното време в годината. Обикновено тогава имам в календара си повече от четирийсет срещи, уговорени доста по-рано. Затова отговорих отрицателно. След втора дълга пауза той ме запита дали целият отбор не трябва да дойде при мен, за да сваля проклятието.

Отново обясних, че не отборът е прокълнат, а клубът.

Казах му, че ако ми донесе фирмените документи, вероятно ще успея да сваля проклятието. И така след няколко дни седях на борда на корпоративния реактивен самолет на летището в Кливланд. Носех всички необходими неща за сваляне на проклятие, а мениджърът извади от голям кафяв плик впечатляващ документ, подвързан с кожа, и ми го подаде.

А аз се притесних, че ще трябва да поставя специалното мазилно вещество върху кожената подвързия, затова го помолих да върне документа в плика – все пак нямаше нужда да преглеждам документа. Той го направи и след около три минути проклятието, тегнещо над клуба, бе свалено. Върнах се у дома, а самолетът отлетя на изток и мога да ви кажа, че отборът продължи да радва поколения почитатели, побеждавайки вечните си съперници в безпрецедентна последователност – нещо, което не се бе случвало буквално от десетилетия.

Когато хората ме питат дали съм свършила нещо за определен отбор или състезател, казвам им онова, в което наистина вярвам: Премахването на негативната енергия наистина помага, но за да побеждаваш, трябва наистина да си най-добрият в момента.

Как да премахнем проклятие или негативна енергия

Всеки може да се опита да премахне проклятие или негативна енергия от друг човек. Нищо, което препоръчвам в тази част, не може да причини вреда на когото и да било. Няма значение дали усещате присъствието на негативна енергия, няма значение дали сте сигурни, че изпълнявате ритуала както трябва. Не можете нищо да объркате. Ако не сте изпълнили ритуала подобаващо и енергията просто не е отстранена, нещата не са станали по-лоши. Ако го изпълните за хора, които не са прокълнати, не бихте могли да хвърлите проклятие върху тях. Наистина няма причина да не опитате.

Когато на моите беседи уча хората как да свалят проклятие и да прогонват негативна енергия, те често ми казват, че са направили всяка една стъпка, но нищо не се е случило. Когато наберете опит и започнете да се чувствате по-уверени, ще ви е по-лесно да осъзнаете дали сте премахнали негативната енергия или не. В началото, когато сте изпълнени със съмнения, няма да си навредите, ако приемете, че сте се справили. Когато съм имала възможност да проследя опитите на участниците в моите беседи, съм установявала успех в деветдесет процента от случаите.

От какво имате нужда за отстраняването на негативната енергия.

Свещ. Предпочитам белите, но може да бъде използван всякакъв вид. Пламъкът бързо се разгаря и освобождава енергия. Той изпепелява негативните вибрации. Може също да послужи за център на психическата ви енергия. Ако подготвите свещта с вашата собствена енергия, ще можете да премахнете с нея негативната. Намажете я със светена вода или олио. Започнете от средата и размажете до всеки неин край – първо нагоре, после надолу. Докато правите това, оставете енергията си да изтича от ръцете ви към свещта и мислете как тя ще освети пътя ви. Фокусирайте мислите си върху това, че ярката Бяла светлина на свещта ще ви помогне да прогоните негативната енергия извън Вселената.

Стъклен поднос. Той трябва да има поне три отделни части.

Светена вода. Най-добра е чистата светена вода. Ако капнете няколко капки в обикновена вода, цялата в съда ще стане светена, но няма да бъде толкова силна. Никога не трябва да използвате светената вода за прогонването на дух от преходността, но е безопасно да я използвате за свалянето на проклятие от човек, предмет или земя.

Прахчета. Можете да изберете сред различните защитни вещества, използвани на прах: чесън, сяра, космически прах (продава се в метафизичните магазини) или пепел от палма, бреза, ясен и върба. За да получите пепел от растенията, почистете със светена вода тавичка за печене или устойчива на нагряване купа. Изгорете изсушените листа или дървесина. Дръжте пепелта в плътно затворен стъклен буркан. Не смесвайте различните видове пепел, използвайте отделен буркан за всяка.

Билки. Всяка една от следните билки се използва за отстраняването на негативна енергия: розмарин или полски джоджен за сила, защита и душевен мир; жьлтениче за защита, спасение и освобождаване от капани; чесън за лечение, прогонване на зли духове, баене и защита; копър за защита и неутрализиране на завистта; люцерна за предпазване от финансови загуби; върбинка за защита на любовта и парите и за заздравяване на рани.

Масла. Използвайте чисто неупотребявано олио или благоуханни масла. Можете да купите готови от метафизичните магазини. Опитайте действието на някои от най-популярните, като анасон, бергамот, цибетка или здравец, използвани за прогонване на злото.

Тамянът помага за разпадането на негативната енергия и прочистването на атмосферата. Използва се обикновено смесен със здравец, благоуханни треви и градински чай.

Амулети, талисмани или тотеми. Всички те могат да бъдат заредени с положителна енергия и използвани като защита срещу злите сили. винаги използвам кръст или молитвена броеница. Ако изберете да използвате едно от двете или медальон с икона на светец, те трябва да бъдат благословени и осветени в църква. Ако молитвената ви броеница е нова, нека непременно бъде благословена от свещеник. Ако изберете да използвате друг символ за защита, може да си изберете някой от следните:

Амулетът е нещо естествено и използвано в първоначалния си вид – обикновен или скъпоценен камък, черупка от мида или парченце дърво. Обичайни форми са пирамидата, квадратът и сферата. За да заредите с енергия амулета, насочете своите мисли, чувства, думи и дъх към него. Естествените сили като слънцето, водата, вятъра, дъжда и светкавицата, също могат да бъдат използвани. Амулетът, който се носи на тялото, се изпълва постоянно с енергията на притежателя си.

Талисманът е неодушевен предмет, който внася промени в околната среда и начина на живот. Той може да бъде изработен от хартия или от друг материал собственоръчно от притежателя си. За постигането на определени резултати се използват символи, астрологически знаци, йероглифи или специални думи. За да заредите с енергия талисмана, трябва да втренчите поглед в него, да го потриете между дланите си и да го поставите под слънцето или звездите, или пък близо до вода. След като се изпълни с енергия, той трябва да бъде загърнат в нещо и носен, докато стане готов за употреба.

Тотемът е предмет, растение или животно, което служи като свещен личен талисман. Тотемите могат да се явяват в сънищата, за да предупредят за опасност, да изпълнят притежателя си със сила, да излекуват тялото му или да му донесат изобилие. Символите на вашия тотем могат да бъдат изобразени върху тялото или дрехите ви.

Камък закрилник

Нека камъкът бъде у вас, докато отстранявате негативната енергия, за да ви осигури допълнителна защита. Използват се аметист, черен турмалин, малахит, обсидиан или тюркоаз.

Помнете: Много е важно да почистите всяко от тези неща преди употреба.

Как да премахнем негативната енергия от човек

Макар че това може да бъде направено навсякъде, по-лесно е, ако разполагате с маса, върху която да разположите нещата си, и стол, на който човекът да седне.

1. Помолете човека за разрешение да отстраните негативната енергия. Не е необходимо той да вярва в онова, което правите, но трябва да ви разреши.

2. Обградете се с Бялата светлина.

3. Запалете свещта си и я оставете върху масата.

4. Уверете се, че носите талисмана или амулета си или символ на вашия тотем.

5. Напълнете едно от отделенията на стъкления поднос с течност (масло или светена вода), второто с билки, или пепел. Това са минималният брой необходими неща. Можете да използвате повече, но трябва да имате поне по едно от изброените неща.

6. Нека човекът седне на стола и облегне ръце на масата с дланите нагоре. Застанете зад него и поставете длани на раменете му.

7. Помолете го да гледа в пламъка на свещта или в точка пред себе си. Трябва да мисли за нещо приятно или да казва молитва – независимо какво, то трябва да го зарежда с положителна енергия.

8. Трябва да усетите освобождаването на негативната енергия с дланите си веднага щом ги поставите на раменете му. Призовете своя дух-водач, ангел-хранител или архангелите, за да ви помогнат да отстраните негативната енергия. С помощта на пръстите си поставете малко количество течност, билки и прах или пепел на китките на човека. Можете също така да сложите малко и на челото му (над „третото око“).

9. Представете си тъмна сянка, която излиза от тялото на човека, като започнете от краката и се придвижите към главата. Негативната енергия напуска тялото и се освобождава във Вселената, а Бялата светлина я замества.

10. Представете си как Бялата светлина избутва енергията нагоре.

11. Когато вече не усещате негативната енергия, тя е отстранена.

Ако решите, можете да повторите процедурата. Важно е лошата енергия да бъде освободена във Вселената. Не се опитвайте да я върнете на човека, който я е изпратил. Вие не сте полиция, която следи за проклятията, ако гледаме на тях като на престъпление. И, повярвайте ми, не бихте искали този вид негативна енергия да тежи на кармата ви!

Как да премахнем негативна енергия от предмет?

  1. Обградете се с Бялата светлина.

2. Запалете свещта си и я оставете наблизо.

3. Уверете се, че носите талисмана или амулета си или символ на вашия тотем.

4. Напълнете едно от отделенията на стъкления поднос с течност (масло или светена вода), второто с билки, а третото с прах или пепел. Това са минималният брой необходими неща. Можете да използвате повече, но трябва да имате поне по едно от изброените неща.

5. Поставете малко количество от течността, билките и праха или пепелта върху предмета. Тъй като те обикновено са малко, това количество трябва да е достатъчно. Ако е по-голям, сложете по-голямо количество. Например, ако ще премахвате негативна енергия от автомобил, поставете малко количество на предната и на задната броня. Ако ще работите с комплект мебели за спалня, поставете сместа върху всеки един от тях. За огледало на тоалетката поставете малко количество в ъглите или горе и долу. Ако предметът е изработен от материал, който не бива да бъде третиран с тези вещества, поставете го в найлонова торба и тогава изпълнете процедурата.

6. Поставете длани върху предмета и си представете как Бялата светлина отстранява негативната енергия и я избутва нагоре. Ако работите с огледало, представете си как Бялата светлина повдига негативната енергия като лист. Изпратете я във Вселената.

Как да премахнем негативната енергия от къща или друга сграда

1. Обградете се с Бялата светлина.

2. Запалете свещта си и я оставете наблизо.

3. Уверете се, че носите талисмана или амулета си, или символ на вашия тотем.

4. Напълнете едно от отделенията на стъкления поднос с течност (масло или светена вода), второто с билки, а третото – с прах или пепел. Това са минималният брой необходими неща. Можете да използвате повече, но трябва да имате поне по едно от изброените неща.

5. Поставете малко количество от течността, билките и праха или пепелта над входовете.

6. Определете къде е центърът на сградата. Няма нужда от абсолютно точни мерки. Измерете пространството на око и се доверете на преценката си.

7. Представете си как Бялата светлина избутва негативната енергия нагоре. Представете си я как започва от мазето, минава през центъра и продължава нагоре.

8. Ако сградата е многоетажна, можете да повторите стъпки 6 и 7 на някои от етажите.

Как да премахнем негативна енергия от парче земя ?

1. Обградете се с Бялата светлина.

2. Запалете свещта си и я оставете наблизо.

3. Уверете се, че носите талисмана или амулета си, или символ на вашия тотем.

4. Напълнете едно от отделенията на стъкления поднос с течност (масло или светена вода), второто с билки, а третото – с прах или пепел. Това са минималният брой необходими неща. Можете да използвате повече, но трябва да имате поне по едно от изброените неща.

5. Потопете малко памук във всяко едно от отделенията на стъкления поднос. Започнете с течността, за да могат другите вещества да полепнат по-лесно.

6. Всяко едно от топчетата памук заровете на около два сантиметра дълбочина на всеки ъгъл на терена. Ако не можете да ги заровите абсолютно точно в периметъра на парчето земя поради разни особености – вода, скали или опасност от срутване, ги поставете възможно най-близо.

7. Едно от топчетата памук заровете в центъра на парчето земя.

8. Представете си как Бялата светлина се издига от Земята и избутва негативната енергия нагоре към Вселената. Представете си как лошата енергия се издига все по-нависоко, докато не можете да я виждате дори във въображението си.

14.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Вече повече от петдесет години виждам и общувам с духове. И от момента, в който стана ясно, че ще посветя живота си на тази работа, смятам за своя отговорност не само да помагам на духовете от преходността да влизат в Светлината, а и да образовам живите. Всеки път, когато изнасям лекция, демонстрирам как се премахва отрицателната енергия, приемам телефонни обаждания, докато говоря на живо по радиото или пък работя със сценаристите на „Шепот от отвъдното” над нова история, имам възможност да разбулвам мистерията за света на духовете и да помагам на хората да разберат, че няма причина да се страхуват от духовете. Имам също и възможността да им показвам, че съществуват начини да се предотврати появата на дух или негативна енергия в живота им.

Историите и информацията в тази книга имаха за цел да ви позволят да надникнете в света на духовете, непреминали в отвъдното, и да ви осведомят как можете да се справите с тях. Надявам се, стигнали сте до заключението, че светът на духовете е доста обикновен, макар и да е обгърнат в тайнственост. Ако започнете да осъзнавате колко просто и обикновено е съществуването на духовете, вие сте на път да разберете как мога да приема за даденост непрекъснатото си потапяне в него.И да, със сигурност съм попадала в много вълнуващи, забавни, неловки и дори обезпокоителни ситуации, но в края на краищата това е част от работата ми.

Затваряйки книгата, трябва вече да знаете, че след като умрете (а това ще стане някой ден), най-доброто, което можете да направите, е да влезете в Бялата Светлина. Разбира се, ще имате избора дали да го направите или не. Ако, по някаква причина, решите да останете на този свят, надявам се, ще помните къде можете да намерите Бялата светлина. Просто отидете в най-близкия дом, където лежи мъртвец!

Ако въобще съм постигнала нещо с тази книга, надявам се, че съм ви предложила важни съвети за вашия живот приживе и след смъртта. Ще приема, че няма да срещна духа на някого от вас, че всички вие ще поемете отговорността да преминете отвъд и да продължите към онова, което ви очаква в Светлината.

съм само един човек, а доколкото знам, духовете са безброй. Най-важната причина да напиша тази книга бе да ви кажа какво да очаквате и как да се държите при срещата си с дух. Ако работата ми е добра, след време ще мога да потвърдя, а вие – да усетите ползата. Ще има по-малко останали на земята духове, които ще измъчват живите; много повече положителна и много по-малко отрицателна енергия.

БЛАГОДАРНОСТИ

Написването на тази книга бе приключение за мен. През последните десет години написах и издадох сама три книги, които вече са изчерпани. Но специално за написването на тази ми помогнаха много хора и искам да благодаря на всички.

Най-искрените ми благодарности са за Джеймс Ван Прааг, за неговото приятелство и за предвиждането му, че телевизионен сериал, базиран на естеството на моята работа, ще има огромен успех.

.

И последно, но най-важно, отправям своята благодарност към Бога за това, че ме е дарил с тази дарба и мъдростта да я използвам добре. съм благословена.

екзорсизъм

ЕКЗОРСИЗЪМ

 

12

КАК ДА СЕ СПРАВИТЕ С ДУХОВЕТЕ

Как да се защитите от влиянието на духовете от преходността

Ако усещате присъствието на духове, има начини да намалите въздействието им върху вас и да защитите себе си, семейството си, дома си и работното си място от тяхната потенциално вредна енергия. Нито един от ритуалите и действията, които препоръчвам в тази глава, няма да ви навреди или да привлече към вас негативна енергия. Възможно е да не успеете да прочистите напълно заобикалящата ви среда от духовете и тяхната енергия, но все пак ще получите облекчение.

Веднага ще призная, че не ми е известно точно защо определени неща и действия намаляват енергията на духовете. Например не мога да ви кажа защо семената от дюля, които моите роднини ми изпращат от малко селце в Италия пречат на духовете да влязат отново в сградата. Но от собствен опит мога да потвърдя, че имат абсолютно действие. Тъй като са полезни за мен, вярвам в тяхната сила и ги използвам. Ако откриете, че нещо ви помага, не се съмнявайте, а го използвайте. Много предмети, защитени чрез добри намерения и молитва или получили енергия от Светлината, могат да ви защитят.

Някои предупреждения

Преди да започна да ви обяснявам как да гоните духовете, искам накратко да ви кажа какво не трябва да правите. Моля ви, прочете тази част внимателно, преди да опитате каквито и да било методи за прочистване или защита на дома. Повярвайте ми, не бихте желали да дадете на духовете енергия и да ги направите по-силни, вместо да намалите влиянието им.

Трябва да знаете с кого си имате работа

Не мога да подчертая достатъчно дебело колко е важно да каните в дома си само хора, които са ви били препоръчани, ако имате нужда от помощ в прочистването или защитата на дома от духове. Не се срамувайте да искате препоръки; питайте дали човекът е извършвал услуги на хора от вашия град или район, с които бихте могли да разговаряте и да узнаете дали са доволни. Ако хората, занимаващи се с паранормалните явления, откажат да ви представят препоръки или ако клиентите им се въздържат да дадат информация, по-добре потърсете друга възможност. Помнете, всички могат да платят, за да излезе тяхна обява във вестниците. Ако нямате нужните познания в тази област, трябва много да внимавате, за да не се получи обратен ефект – тоест да увеличите опасността за себе си, вместо да я намалите.

Не докосвайте светената вода

Искам да ви отправя едно огромно предупреждение. При никакви обстоятелства не мислете, че можете да прогоните духа, като пръскате наоколо със светена вода. Вие не можете да прецените как точно да използвате тази благословия. Подобно неуважение наистина ядосва духовете. Можете да помолите свещеник да посети дома ви и да ви благослови. Но ако вие, недуховното лице, започнете да пръскате всичко наоколо със светена вода, просто си търсите белята. Виждала съм духове така да се разгневяват от подобно поведение, че започват да чупят и да местят неща и въобще – да демонстрират присъствието си по възможно най-брутален начин. Точно тези ситуации обикновено се описват с думите „обладан от духове”.

maxresdefault

Не разговаряйте с духовете и в никакъв случай не им крещете

Независимо колко силно се изкушавате да закрещите на духа, който непрестанно крие чековата ви книжка, включва фурната, докато сте навън или чупи скъпите ви вещи (отново!), не повишавайте глас и дори не показвайте, че знаете за присъствието му. Ако го направите, му давате точно онова, от което има нужда – вниманието и енергията ви. Опитайте се да останете спокойни и да сведете до минимум реакцията си. Това понякога е достатъчно да накарате духа да потърси място, където има по-добър източник на енергия.

Преди няколко години потвърдих на жена присъствието на дух в къщата й по телефона. Духът бе на мъж и не създаваше кой знае какви проблеми – всъщност той бе доста мил и внимателен. Уговорихме се да отида у тях в края на следващата седмица. Е, нека ви кажа, че когато пристигнах там след пет или шест дни, нямаше да позная духа, ако не бе облечен в същите дрехи. Вместо обикновения и мил човечец, духът, когото срещнах, бе изпълнен с чувство за собствена значимост и се разхождаше наперено, пълен с енергия. През главата ми мина мисълта, че има още доста време до пълнолуние, и се запитах откъде е почерпил цялата тази енергия. Споменах за това на жената и тя призна, че след като съм потвърдила присъствието на дух в къщата, поканила на спиритически сеанс и вино няколко свои приятелки.

– Мислехме, че така ще го накараме да разговаря с нас – оправда се тя.

Но вместо да се отзове на молбите им да се яви в стаята, той започнал да създава проблеми. Светлините замигали, малката масичка в коридора се катурнала, а две от чашите с вино паднали на пода и се разбили.

– Много се изплашихме – продължи жената. – И започнахме да му крещим: „Почакай само Мери Ан да дойде! А тя ще дойде! И ще съжаляваш!”

Aз просто стоях и я гледах втренчено. Не можех да повярвам какво бе сторила. Вместо със смирения дух, когото лесно щях да убедя да влезе в Светлината, трябваше да се справя с този, бликащ от енергия и самочувствие.

Бяха необходими доста усилия от моя страна, но духът най-после се съгласи да си тръгне от този свят. Не и преди да ми каже обаче, че нощта на сеанса е била най-голямото му забавление, откакто се е превърнал в дух.

Как да се защитите от духове

Има няколко прости неща, които можете да направите и ще ви помогнат да се предпазите от негативната енергия. Ако духът току-що ви е проследил до дома ви и е там съвсем отскоро, тези техники може би ще бъдат напълно достатъчни, за да го принудите да си отиде завинаги. Ако духът „е живял” в дома ви преди вас, изброените по-долу ритуали може и да не го прогонят, но ще намалят енергията му и ще ви осигурят временно облекчение от негативната енергия, която създава. Няма да си навредите, ако следвате препоръките ми – напротив, те може би са всичко, от което имате нужда, за да подобрите здравето, психическата си енергия и заобикалящата ви среда.

Бяла светлина

Всеки трябва да се научи да сътворява Бялата светлина за защита. Хората, които се упражняват в метафизичните изкуства или практикуват алтернативната медицина Рейки1, и дори тези, които медитират или се занимават с йога, обикновено използват Бялата светлина, която им помага да се чувстват защитени и подпомага лечението.

Дори за мен Бялата светлина не е просто начин да се освободят останалите на земята духове. Сътворявам я около себе си и семейството си при всяко наше пътуване. Използвам я за допълнителна защита, когато съм в болницата или се налага да мина през медицински процедури. Вселената ни осигурява позитивна енергия и всеки трябва да се научи да я използва и да има достъп до нея. Да можеш да сътвориш Бялата светлина и да я изпратиш на някого е равносилно на изпращането на молитва или положителна мисъл.

Да влезеш в Бялата светлина е също толкова лесно, колкото и да я създадеш. Когато я видях за първи път около дух, тя ми напомни за непоносимо ярката светлина над старата домашна филмова камера на родителите ми. Предполагам, че по-съвременната аналогия би била със светкавицата на фотоапарата. Баба използваше залязващото слънце, за да ме научи да я сътворявам. Странното е това, че Светлината е интензивна и заслепяваща, но можете да погледнете в нея.

Ако не можете да си представите такава чиста и ярка светлина, опитайте друго просто упражнение: Запалете свещ и втренчете поглед в пламъка, фокусирайте го върху най-горещата точка, която е близо до основата на фитила. После преместете погледа си върху гола стена и си представете, че виждате пламъка върху нея. Отново фокусирайте поглед върху пламъка, а после пак погледнете стената и се опитайте да си представите пламъка със същата яркост. Повтаряйте упражнението, докато не видите ярко бяло петно на стената. Когато успеете, започнете да го уголемявате във въображението си. Няма нужда да увеличавате яркостта заедно с размерите.

След като вече можете да я създавате, представете си, че обгръща вас или онзи, когото искате да предпазите. Можете да я изпращате на хора, които са далеч от вас, със силата на мисълта си, като се концентрирате върху Светлината. Ако се занимавате с лечителство – независимо дали традиционно или алтернативно, – трябва винаги да се защитавате с Бялата светлина, за да избегнете привличането на негативна енергия от пациентите ви.

Морска сол

Един от най-ефикасните начини да отстраните негативната енергия и да намалите привързаността на духа към какъвто и да било предмет е да го почистите с морска сол. Ако много обичате да пазарувате на разпродажба или в задните дворове на съседите или обожавате да колекционирате антики, винаги носете морска сол със себе си, когато отивате да купите нещо. Преди да оставите покупката в колата си, напръскайте я с морска сол. Няма нужда да я покривате цялата. И малко количество е достатъчно!

Хората, които работят на места, от които е много вероятно да заведат духове у дома си, трябва да добавят шепа морска сол при последното изплакване на дрехите си. А ако предпочитате, можете да напълните флакон за пръскане с вода и да добавите две чаени лъжички морска сол. Преди да излезете, напръскайте въздуха пред себе си и минете през капчиците.

Морската сол можете също да използвате, за да защитите дома си отвън. Напръскайте определен периметър от двора си или поставете солта на кристали в основата на стените. Някои хора я използват дори на работното си място. Поръсвайте малко сол около бюрото си или в основата на стените веднъж седмично. Можете да вземете малко количество със себе си и при пътуване. Тънка линия под вратата на хотелската стая може да ви предложи допълнителна защита. Морската сол може би няма да спре твърдо решения дух да се настани във вашата собственост, но всеки друг ще помисли два пъти, преди да прекрачи границата.

Хората, които се занимават с метафизичното, трябва много да внимават да не предадат негативна енергия от един клиент на друг. Гадателите на карти например трябва винаги да имат под ръка две или повече тестета, за да могат редовно да почистват бюрото си. Ако някой от клиентите е имал силна негативна енергия или пък предсказанието за него е било лошо, следващият клиент може да се зареди с негативната енергия, като докосне картите. Подобни мерки трябва да вземат всички, които се занимават с лечение – като например масаж с помощта на камък или зареждане на енергия чрез кристали. За да почистите предметите, с които докосвате клиентите или пациентите си, просто ги поставете в найлонови торбички, пълни с морска сол. За още по-пълно почистване оставете торбичките навън за през нощта във времето около пълнолуние. Не се тревожете, ако лунната светлина не попада върху тях; дори само морската сол е достатъчна.

Имах клиентка, която редовно оставяше кристалите си отвън във вода, в която имаше разтворена морска сол. Когато следващата сутрин отиваше да си ги прибере не намираше нищо. Загадката най-после бе разгадана. Една сутрин тя станала много по-рано от обикновено и видяла огромна сврака да отмъква кристалите й. След този случай моята клиентка вече поставяше кристалите си на перваза от вътрешната страна на прозореца, където ги огряваха лунните лъчи. И това бе достатъчно.

Има различни теории, които обясняват защо морската сол така ефективно блокира негативната енергия. Една от тях е, че тъй като е на кристали, тя успява да приеме и задържи енергията на духа чрез определени вибрации. Друга теория отбелязва факта, че за разлика от трапезната сол, тя не е обработена. Трети пък предполагат, че връзката между морето и изгубената Атлантида – чиито жители са били и защитници, и воини – обяснява силата на морската сол.

След като вече сте използвали морската сол за създаването на бариера срещу духовете и тя е погълнала негативната енергия, погрижете се внимателно да се отървете от нея. Изнесете я извън границите на вашата собственост и я изхвърлете в пуст район или пък я изсипете в канализационната тръба или шахта.

Семена от дюля

Както казах и преди, не знам защо семената от дюля са така ефективни, но те наистина са. Дюлята е плод от семейството на ябълката и крушата. Тя се отглежда още от римско време. Отглежда я и семейството ми в малкото италианско селце, където е израснала баба ми. Когато баба ме вземаше със себе си, за да гоня духовете от къщите на познатите й, тя поставяше малките кафяви семенца над всяка врата, след като потвърждавах, че духът е влязъл в Светлината. Роднините й от Италия изпращаха редовно нови запаси, както сега изпращат и на мен. Разбира се, няма да помогне, ако купите просто няколко дюли от местния супермаркет, извадите семената и ги разпръснете из дома си. Както и всеки друг талисман, семената от дюля трябва да бъдат заредени с енергия, за да могат да предложат тази специална защита. Все още не знам как роднините ми правят това със семената, но продължавам да вярвам в силата и способността им да държат духовете на разстояние.

Ако не сте сигурни дали домът ви е прочистен от духове, можете да носите със себе си семена от дюля или друг зареден с енергия талисман, за да държите духовете далеч от себе си. Когато работя с хора, чиито професии са като магнит за духовете – медицински сестри, лекари, полицаи, бармани, аз им давам заредени с енергия семена от дюля и ги съветвам да ги носят навсякъде със себе си. Ако носите семена от дюля или други заредени с положителна енергия неща, ще попречите на духа да се прикрепи към вас и да ви последва в дома ви.

Много е важно да не поставяте семената от дюля в дома си, докато не сте напълно убедени, че в него няма дух. Ако ги поставите над вратите и по праговете, докато духът е още вътре, той ще бъде хванат в капан в дома ви. А, повярвайте ми, не искате да бъдете принудени да живеете с недоволен дух.

Пушек

Друг прост начин да прогоните негативната енергия от дома или офиса си и да намалите влиянието на духовете е да прочистите атмосферата чрез пушек. Запалват се билки и треви – като например градински чай или благоуханни треви, които пушат силно при изгаряне и имат характерен аромат. Усуквате ги на сноп и ги запалвате със свещ или клечка кибрит, след което леко подухвате върха, за да изгасите огъня и да останат да тлеят. Отдолу поставете табла или купа, за не пада пепелта по пода. Обходете цялата къща, от най-високия до най-ниския етаж, и размахвайте пръчката по целия периметър на стаите. Уверете се, че сте опушили цялата къща добре. Всички прозорци трябва да са затворени и да останат затворени поне един час, след като сте приключили.

Започнете от таванската стая, ако можете, и завършете в мазето. Ако имате гараж, залепен за основната сграда, не забравяйте да опушите и него. Внимавайте да не пропуснете пространството зад вратите, ъглите и шкафчетата. Ако снопчето изгасне – а това ще стане, ако в дома ви има много негативна енергия, – запалете го отново и продължете да опушвате от мястото, където е изгаснало.

Можете също да раздухвате пушека така, че да обгърне тялото ви. Погрижете се да контактува с всички негови части. Когато приключите, поставете снопчето в огнеупорен контейнер, пълен с пясък. Винаги се уверявайте дали огънят е напълно загасен, преди да излезете от стаята, където сте го оставили.

За да проследите дали опушването е имало ефект, отбележете деня на календара. В началото могат да минат само пет или шест дни, преди да ви се стори, че негативната енергия се връща или че духът в дома ви отново става активен. Ако забележите нещо подобно, веднага опушете отново. И отново отбележете деня на календара. Обърнете специално внимание колко време ще мине, преди пак да усетите активност. Колкото по-редовно опушва­те, толкова повече време ще минава между отделните опушвания. В зависимост от това колко стабилно е положението на духа в дома ви и колко е негативната му енергия, накрая може да се наложи да опушвате само веднъж в месеца и дори по-рядко.

Ако опушвате редовно и въпреки това в дома ви има духове, дори да са отскоро, можете да ги накарате да си тръгнат. Накрая ще им омръзне да са в състояние на летаргия и ще потърсят място, където ще получават повече енергия. Наистина е въпрос на постоянство.

Ако имате малки деца или близък, който страда от астма, трябва да са вън от къщи, докато опушвате. Изчакайте димът да се разнесе напълно, преди да им позволите да се върнат.

Благословия.

Никога не е лоша идеята да помолите член на някой орден, свещеник, шаман или друг опитен религиозен водач да посети дома ви и да го благослови. Позитивната енергия, каквато е благословията, може да противодейства успешно на духовете.

Други форми на защита

Гореизброените начини и техники са били ефикасни винаги, когато съм ги използвала. Не ми се е налагало да опитвам други, а и докато използваните от мен дават резултати, не виждам причина да го правя. Но различните хора използват различни начини да намалят негативната енергия. Трябва да използвате тези, от които сте доволни. Мислете за прочистването на дома си от вредната енергия като за изпитание. Ето още няколко предложения, които може би ще пожелаете да опитате.

Невен. Казват, че венец от невен, поставен над прага, предпазва дома от духове. Невенът трябва да се набере по обед, да се изсуши, а после да се окачи над вратата или да се сложи на прага. Цвят от невен може също да бъде използван за опушване на жилището.

Кипарис. Известен още като дървото на смъртта, кипарисът също се използва за защита.

Здравец. Изсушете цветовете и ги сложете в торбички, които поставете в ъглите и мазетата.

Смирна. Благовонното масло, добивано от това растение, се използва за защита от векове. Можете да откриете смирната под формата на масло или сушена. Ако усещате негативна енергия в дома си, опушете го със сноп, оформен от изсушеното растение.

Розмарин. Използва се за почистване, обикновено в комбинация с морска сол.

Самодивско дърво. Използвала съм го в детски стаи. Можете да отчупите малки клонки от дървото (внимавайте, тъй като плодовете му са силно отровни) и да ги оформите като кръст. Кръста завържете с червена прежда или конец. Tози амулет за защита също датира от векове и можете винаги да го носите със себе си. Също така е особено ефективен, ако се окачи над вратата на детската стая.

Тютюн. Можете да поставите нарязани на тънки ивици листа тютюн (но не обработен, от който се свиват цигарите) във всички ъгли на дома си, за да го предпазите. Внимавайте обаче да не го сдъвчат децата или домашните ви любимци.

Виолетки. Тези красиви пурпурно-бели цветове са много добри за почистване и защита. Можете да носите изсушено цветче, поставено между два листа хартия, в чантата или портмонето си.

1 Рейки – форма на алтернативна медицина, разработена (преоткрита) през първата половина на 20 век от доктор Микао Усуи в Япония. Базирана на използването на енергията. – Бел. прев.

присъствие на духове признаци

 

Мери Ан Уинковски, от книгата й КОГАТО ДУХОВЕТЕ ГОВОРЯТ

11

ПРИЗНАЦИ, ЧЕ НЕ СТЕ САМИ

Как да идентифицирате присъствието на духове около вас

След като узнаят колко е лесно да се привлекат духо­вете и колко често споделяме заобикалящата ни среда с онези, останали на земята, хората естествено искат да знаят как могат да познаят дали около тях витае дух. Раз­бира се, за мен е много лесно да кажа със стопроцентова сигурност дали в дома ви има дух – виждам го и усещам енергията му. Има обаче някои едва доловими и други, дос­та по-ясни признаци, че не сте сами.

Помнете, че всички духове имат нужда от енергия. Те не се хранят и не спят. Вместо това поглъщат емоцио­налната и физическата енергия, създавана от живите. Ду­ховете ще направят всичко възможно, за да предизвикат някаква реакция у хората, които ги заобикалят. Колкото повече енергия има духът, толкова по-драматични могат да бъдат действията му. Духовете черпят енергия също така от пълната и новата луна. По време на пълнолуние и новолуние можете да забележите нарастването на някои феномени.

Ако три или повече от признаците могат да се отнесат към вашето домакинство и нямате логично обяснение за нито един от тях, е възможно да живеете в компанията на някой дух.

Интуиция

Нормалната реакция на хората, когато им кажа, къщата им наистина има дух, е облекчение.

– О, просто знаех, че нещо не е наред – казват обикновено.

Първото, на което трябва да се научите, е да се доверявате на инстинктите си. Повечето хора искат да с разумни и практични. Искат да имат просто обяснени за всичко и ясни отговори на въпросите, които се въртят в главата им. Обаче светът на духовете е сложен. Често хората ми се обаждат едва когато са изчерпили всички разумни обяснения за странните случки и събития.

Нещо обикновено за хората, които живеят в компанията на духове, е чувството, че някой ги наблюдава. Изпитват безпокойство на определени места от дома си. Има причини таванските помещения и мазетата да плашат хората, защото там наистина много често оби­тават духове.

Трябва да помните, че децата и животните обикнове­но са много по-чувствителни дори към леките смущения, които духовете могат да причинят. Те инстинктивно избягват местата, където духовете обичат да прекарват времето си. Кучето ви може да откаже да ви придружи до мазето, където е пералното ви помещение; а детето ви да изпитва страх, когато се намира в стаята си за игри, която е на третия етаж.

Щом се научите да се доверявате на интуицията си, увеличавате чувствителността си за енергията на ду­ховете. Съпругът ми Тед не притежава способността да вижда и разговаря с каквито и да било духове. Макар да е вярно, че през последните години е бил изложен на влиянието им повече, отколкото обикновените хора. В резултат той се научи да потиска предразсъдъците си и да се доверява на инстинктите си. Така понякога усеща присъствието на духовете. От години работи в търговията с автомобили. Понякога си докарваше в магазина кола втора употреба, която беше купил отнякъде, и споделяше с мен странното усещане, че към нея сякаш има прикрепено „нещо“. Тези коли оставяше на последната редица на паркинга и ми се обаждаше. Ако можех да му отделя време още същия ден, отивах да проверя как стоят нещата. Винаги имаше дух в колата. Тед беше прав всеки път и то без да притежава някакви специални сили и умения.

Ако след като сте проверили всички разумни теории, които биха могли дa обяснят случващото се – в дома ви, със здравето и семейството ви; особено ако се случва нещо от описаното по-долу – и пак оставате убедени, че „нещо просто не е „както трябва“, доверете се на инстинкта си. В дванадесета глава предлагам съвет как да се намалят ефектите, причинени от останалите на земята духове. Като направите някои или всички стъпки, можете да си възвърнете присъствието на духа, което духовете толкова лесно разрушават.

Физически и психически симптоми

Някои физически и психически симптоми се свързват по-силно от други с присъствието на духове.

Тъй като те всички са доста обикновени (и в никакъв случай зловещи), трябва внимателно да следите дали са свързани с някое определено място (дома, офиса или колата ви) дали се чувствате по-добре, когато напуснете въпросното място; и дали случките се повтарят понякога на определени интервали. Ако успеете да забележите модел, можете да идентифицирате и и3точника на проблемите, да решите дали просто не страдате от алергия към някоя хранителна съставка, или има нещо по-екзотично – например дух от предходността. Винаги препоръчвам на хората, на които са изписани лекарства, да посетят лекаря си веднага след като съм прочистила дома им от духовете или негативната енергия. Тогава обикновено е по-лесно да се определи дозата, която трябва да приемат.

Ако непрекъснато страдате от някой от изброените по-долу симптоми и лекарите ви повтарят, че не виждат причина за проблемите ви, може би трябва да се замисли­те дали не сте подложени на влиянието на някой дух.

Главоболие

Главоболията също така могат да бъдат признак на проклятие или негативна енергия. Обърнете специално внимание на главоболието, което получавате, когато прекарате известно време на някое определено място.

Данъчна служителка ми се обади по време, когато се събират данъците, с оплакването, че страда от непоноси­мо главоболие. Това не ми се струваше необичайно за един толкова напрегнат период. Но когато се вслушах по-вни­мателно в думите й, разбрах загрижеността й. Чувствала се добре през целия ден, докато била на работа, макар и да работела по четиринайсет часа. След това се прибира­ла у дома и се опитвала да се отпусне с чаша вино и тиха музика. Но вместо да се освободи от натрупаното през деня напрежение, получавала толкова силно главоболие, че я болели дори очите. Опитала всичко възможно за да предотврати пристъпите. Отказала се от червеното вино и започнала да пие бяло. Не получила облекчение. Отказала се въобще от виното. Главоболията продължили. Преста­нала да слуша музика. Посетила лекаря си. Той й казал, че не страда от мигрена, и също бил озадачен. Ако главоболието било породено от напрежение и стрес, би трябвало да я връхлита още на работното й място.

След серия от привидно несвързани помежду си случаи накрая започнала да се пита дали в дома й няма дух. Един ден се прибрала по-рано и заварила вкъщи чистачката, която й подала огромен куп писма, сметки, рекламни брошури и списания. Обяснила, че ги намерила под бюфета в трапезарията. Често намирала пощата там и винаги преди да си тръгне, я оставяла на масата. Собственичката на дома била озадачена. Тя никога не заварвала пощата си на масата. Уверила обаче чистачката, че също така никога не е пъхала пощата си под бюфета (макар в онзи момент да се усъмнила дали честите и непоносими главоболия не са симптом на заплашваща я лудост).

Изпитала огромно облекчение, че най-после разбрала къде да търси всичките си сметки. Като счетоводител, никога не обичала да закъснява с плащането или да го пропуска. Дни наред се опитвала да си представи защо пощата й се озовавала под бюфета и споменала за това на една от клиентките си, която ме познавала. Именно тя се обади. И разбира се, когато я посетих, веднага видях духа, който живееше там. Убедих го да влезе в Светлината. Главоболията на горката жена престанаха, а пощата я очакваше в кутията, където й е мястото.

Общи неразположения

Усещане за дискомфорт, конвулсии и схващания на мус­кулите или пък неспокоен стомах са други чести оплаква­ния. Добре, ще призная, че това могат да бъдат и сериозни проблеми. Но имаше един случай, който ме караше преди всичко да се смея. Мъжът, който ми се обади, бе истински „фитнес Казанова” – можете да видите такива във всеки спа център или фитнес зала. Изтъкан от мускули и със силно развито его, той обичаше да се разхожда из залата и да флиртува с жените, които привличаха вниманието му. Той бе стереотипът за подобен род мъже, наистина. А когато влязох в апартамента му, едва не се засмях на глас. Живееше в ергенска дупка, обзаведена с кръгло легло и сатенени чаршафи.

Женски дух, който обичал да се навърта във фитнес залата, го бе последвал до дома му. Всеки път, когато този мъжага се прибирал със своето поредно завоевание от залата, изведнъж ставал неспокоен. Усещал непрекъс­нато нечий поглед върху себе си. Изведнъж идеята да води жени вкъщи вече не му се струвала толкова добра. За негово нещастие, това безпокойство се отразявало най-вече на стомаха му. Първо започвал да отделя газове, а после идвало и разстройството. Мълвата се разнесла и се превърнала в постоянна шега в залата. Въпреки че убе­дих духа да влезе в Светлината, за части от секундата ми се струваше, че ще направя голяма услуга на жените, решили да поддържат формата си, ако го оставя в дома на този „донжуан”.

Проблеми със съня

Ако се събуждате често нощем или заспивате трудно, това може да е знак за присъствието на дух в дома ви.

Уморени сте дори когато трябва да се чувствате отпочинали

Ако мускулите непрекъснато ви болят или ги чувс­твате натежали, ако се събуждате трудно дори след до­статъчен и здрав нощен сън или просто усещате, че ня­мате обичайната жизнена енергия, лекарят ви може да реши, че страдате от хронична умора или друга хронична болест като нарушения във функцията на щитовидната жлеза, анемия или фибромиалгия. Можете също да помис­лите върху следното: Колкото повече енергия поглъща духът, толкова по-малко имате вие.

Необяснима тревога

Да се тревожите за незначителни неща, да изпадате в стрес, ако не можете да намерите нещо, или винаги да мислите за най-лошото дори в нормална ситуация, това също са признаци за влиянието, което оказват духовете.

Ненавременен гняв или раздразнение

Работила съм с много двойки на ръба на развода и съм откривала, че причината за шумните им кавги най-често е присъствието на дух в къщата, за когото освободената емоционална енергия е добре дошла. Отново повтарям, че за духовете е особено лесно да манипулират околната сре­да с цел да предизвикват стрес у хората. Ако постоянно заварвате вратите отворени, намирате мръсното бельо на пода вместо в коша за пране или пък ако непрекъсна­то ви се губят чековата книжка и ключовете за колата, всичко това води до кавги, които, ако се повтарят често, могат да подкопаят всяка връзка и да нарушат мира и спо­койствието в домакинството.

Респираторни инфекции, простуди, проблеми с ушите и гърлото, астма

Тези симптоми са особено често срещани при деца на възраст под десет години. Възрастните също могат да страдат и от инфекции на синусите в добавка към гореиз­броените оплаквания.

Проблеми със зрението

Може да имате проблеми с фокусирането на определени предмети вкъщи. Например да не виждате достатъчно ясно картината на горния ъгъл на стълбището, докато стоите в долния. Може да не виждате добре екрана на компютъра или телевизора и никакви настройки да не могат да направят образа по-ясен. Хора са споделяли с мен, че виждат проблясваща светлина, движещи се сенки или пък малки облачета мъгла, носещи се из стаята. Понякога им се струва, че са зърнали човешка фигура или пък ярка светлина, която има човешка форма. Други споменават, че са видели светлина да трепти във въздуха както маранята над асфалта в горещ летен ден.

Слух

На хората, които живеят заедно с духове, им се струва, че чуват да се произнася името им. То може да звучи така, сякаш някой ги вика много отдалеч или пък като ше­пот в ухото им. Най-често това става, докато спят през нощта – или непосредствено след заспиване, или сутринта, малко преди да се събудят. Вместо да се стреснат от звъна на будилника, те отварят очи с необяснимо учестен пулс и повишен адреналин, готови веднага да скочат от легло­то, след като чуят шепота отново. След няколко минути става ясно, че никой не ги вика и че не само в стаята, а и в цялата къща цари мир и спокойствие. Повечето хора не обръщат внимание на тези гласове, защото ги смятат за част от съня си, но други не могат да се отърсят от усещането, че някой е извикал името им с цел да ги събуди.

Също толкова често хората чуват стъпки по празни коридори или над главата си, както и блъскане по вратите и стените. Веднъж ми се обади жена, която помоли да отида у тях, докато съпругът й отсъстваше. Не можеше да признае пред него подозрението си, че в къщата има дух. Но беше права. В дома й живееха няколко духа на малки деца, които убедих да влязат в Светлината, а след това поставих семена от дюля. Тъкмо се канех да изляза, когато едно от нейните собствени деца ме попита какво трябва да правят, ако се върне духът на баткото. Отговорих, че той няма да може да влезе в къщата и това може да го разгневи, но след няколко нощи ще се откаже от опитите си и ще си отиде.

След няколко дни жената заедно с децата си отишла на гости на своите родители за няколко дни. Съпругът останал сам в къщата. Разбира се, това бе нощта, в която духът на тийнейджъра решил да се върне „у дома”. Очевидно бе прекарал цялата нощ в опити да проникне вътре – обикалял около къщата, блъскал по вратите и прозорци­те, натискал звънеца и станал причина да се включват детекторите за движение. След като и втората нощ бил подложен на целия този терор, съпругът се обадил в полицията. Ченгетата обикаляли с патрулката около къщата на няколко пъти през нощта, но така и не видели хулигани­те от квартала, от които се оплаквал съпругът.

Всяка сутрин бедният човек едва ставал от леглото, изтощен от среднощната врява. Накрая не изтърпял. Оба­дил се на съпругата си и споделил опасения, че има сериозни проблеми със слуха или че вероятно полудява. Разказал как две нощи поред бил тормозен от необясними шумове.

Жена му виновно признала, че съм била у тях и съм пре­дупредила, че може да се случи такова нещо. Съпругът, кой­то бил на път да си изгуби ума и вече бил готов на всичко, за да спи спокойно поне една нощ, ми се обади. Прекарах част от нощта в гаража с надеждата, че духът ще се по­яви. И най-после, трийсет минути след полунощ, той го направи. Веднага поднови шумните си действия. Призна­вам, че изпитах задоволство от изражението на лицето му, когато излязох от скривалището си и го посъветвах да се откаже. Убедих го да влезе в Светлината и това сложи край на блъскането и звъненето.

Усещане за докосване или друг контакт

Духовете могат да отмятат завивките ви, докато спите. Можете да ги усещате като присъствие в долния край на леглото. Могат да ви прегърнат през кръста или раменете. Могат да си играят с ушите ви или да дърпат косата ви. Някои духове могат да ви докоснат по тила. Срещала съм женски духове, на които им харесва да драскат нежно мъжете по гърба с нокти. Tози вид контакт обикно­вено се осъществява, ако духът има необичайно високо ниво енергия или около дните на новолуние и пълнолуние.

Околна среда

Ефектът, който духът оказва на околната среда, вари­ра в зависимост от количеството енергия, която той при­тежава. Ще ви запозная с някои от най-обичайните пробле­ми, които могат да се припишат на духовете.

Преместване или криене на предмети

Виждала съм духове, които могат да местят мебели, но е по-обичайно те да преместват или крият малки неща като ключове, чекови книжки, документи и бижута. Това е доста ефективен начин духът да предизвика реакция в хората. Помислете за това колко сте изнервени, когато закъснявате за важна среща, а ключовете на колата ви – за които сте повече от сигурни, че са били на масата в кухнята – липсват. Или тревогата ви, когато сте абсолютно убедени, че сте прибрали чековата си книжка и банковата си карта в чантата, но в магазина откривате, че не са там. По-късно може би ще ги намерите в чекме­джето или под купа документи на бюрото ви.

Когато духовете успяват да преместят по-големи предмети, ефектите могат да бъдат доста драматични. Имаше един случай, който никога няма да забравя. Духът бе решил, че нищо не може да го спре, а аз бях повикана в старческия дом, в който бяха запечатали напълно една от стаите – просторен апартамент на един от частни­те етажи. Стаята бе красиво украсена, а спалният комп­лект мебели се състоеше все от антики – легло с балдахин, бюро, тоалетка и нощни шкафчета. Сестрата, която ме придружаваше, обясни, че мебелите принадлежали на те­хен много богат бивш пациент, който всъщност живеел в няколко стаи, които наричал свой частен апартамент. Преди да умре, дал на децата си специални указания как трябва да разделят мебелите помежду си. Но след смърт­та му децата не пожелали да вземат старите мебели и ги дарили на старческия дом. И тогава започнали пробле­мите. Независимо в коя стая премествали мебелите, на сутринта ги намирали там, където били първоначално. Опитали да ги местят един по един, тъй като до този момент правили опити да преместят целия комплект в различни стаи. Но независимо от всичко, на сутринта ме­белите отново се оказвали в „апартамента”.

Открих духа на стареца в общата стая на първия етаж. Бе много ядосан на децата си, а вече и на персонала, който се опитвал да „раздаде” мебелите му. Въпреки всич­ките ми усилия, не успях да го убедя да премине в отвъдно­то. Персоналът откри, че той е по-спокоен, ако мебелите са в една стая. Предполагам, че ако някога отново имат нужда от стаята, ще ми се обадят. Надявам се, че дотога­ва духът вече да е готов да си отиде.

Промени в температурата

Краткотрайни промени в температурата в определени стаи могат да бъдат знак за влизането и излизането на дух. Случва се хората да споделят с мен убедеността си, че определена стая е обитавана от дух, защото е „непрекъснато топла или студена”. В такива случаи е много по-вероятно стаята да има северно изложение и в нея да не влиза достатъчно слънчева светлина. Или просто да става течение или пък, в другия случай, слънчевата светлина да е прекалено силна. Но ако усетите внезапен полъх в средата на стаята или топло кътче там, където не влиза достатъчно светлина, това може да е знак, че не сте сами в стаята.

Повреди в електричеството и електрическите уреди

Подобни проблеми се случват еднакво често и в домовете, и в офисите. Енергията на духа може да е разрушителна за всеки електрически уред – включително телевизори, компютри, печки и климатици, асансьори. Можете да откриете, че фурната ви се включва и из­ключва сама, че лампите ви мигат или крушките гър­мят сами, че телевизорът ви излъчва много статично електричество, че компютърът ви се поврежда без причина, а други уреди просто не работят както трябва. Може да имате проблеми с фурната или бойлера, или с климатика и вентилатора. Възможно е водата в тоа­летната да се пуска сама, а вратите да се отварят или затръшват сами.

Същите проблеми могат да възникнат и на работно­то ви място. Няколко пъти ме молиха да прогоня духове­те от театрите в Кливланд и тогава разбрах, че духо­вете много обичат да причиняват засядане на асансьора, който води от гримьорните в мазето, до сцената. Няма нещо, което да опъва нервите повече, ако актьорът, кой­то е слязъл да се преоблече и бърза да се върне на сцената, заседне в асансьора, чиито врати просто отказват да се отворят. На снимачната площадка на „Шепот от отвъд­ното” ние също имахме подобни сериозни проблеми – из­чезваха сценариите и не само електричеството, но също така камерите и оборудването понякога необяснимо от­казваха да работят.

Спомням си следобеда, когато, на път за дома, двама­та с Тед се отбихме в един непретенциозен ресторант. Бяхме посетили няколко къщи, в които имаше погребение и бяха близо до дома ни. Тед разглеждаше задълбочено ме­нюто, когато забелязах духа. Бе огромен мъж, вероятно около четирийсетте, облечен в бяла тениска и работни панталони като онези, които носят помощник готвачите. Ръцете му бяха покрити с татуировки, беше късо подстриган, а в очите му светеше лукаво пламъче. Гледах го как се беше втренчил в една от сервитьорките, а после пристъпи към действие. Промъкна се зад бара, изключи кафе машината, отвори вратата на хладилника и се върна в кухнята.

Сервитьорката, която той гледаше втренчено, дойде да вземе поръчката ни. Бе на половината разстояние до кафе машината (бяхме поръчали и две кафета), когато друга по-възрастна жена, и облечена в същата униформа, изскочи иззад бара.

Пак се е изключила проклетата кафе машина – извика. – Колко пъти трябва да ти казвам да я оставяш включена, след като приготвиш кафето?

Нашата сервитьорка се опита да се защити, но другата рязко я прекъсна и се отдалечи, мърморейки.

Жената бе явно смутена и ядосана, когато отиде в кухнята, за да предаде поръчката ни. Аз бързо разказах на Тед какво се случва. Може би след десет минути пог­леднах вратата на кухнята точно навреме, за да видя сервитьорката ни, която носеше таблата с поръчаната от нас храна. А зад нея вървеше духът. Видях го как повдигна задния край на таблата и чиниите и чашите се разпиляха по пода.

Бедното момиче избухна в плач, а мърморещата й колежка дойде при нас, за да се извини. До края на вечерята ни сервира тя. Нямах възможност да говоря с момичето дали някога е познавало едър мъжага с късо подстригана коса и дали той случайно не таи лоши чувства към него.

Виждала съм духове, които имат достатъчно енергия да променят данните в компютъра. Те могат да заличат или подменят часа ви при лекаря, да изтрият информа­цията за пациента и други подобни неща. Особено лесно могат да го направят в зъболекарския кабинет. Духовете също така могат да причинят повреди в рентгеновите апарати и друго медицинско оборудване.

Деца

Децата са особено чувствителни към присъствието на подобни феномени. На вас техните въображаеми приятели, ангелите-хранители и „страшните хора” могат да ви се струват просто игра на въображението, но в повечето случаи са съвсем реални. Децата, които живеят в обитавани от духове къщи, имат стереотипно поведение и проблеми.

Болести на тялото

Децата под десет години могат да страдат от чести простудни заболявания и инфекции на дихателните органи. Възпалено гърло, ушни инфекции и астма са обичайните проблеми.

Счупени играчки

Но аз не съм го направил“. Така най-често вика детето, което живее в къща, обитавана от дух.Обикновено духовете на деца са тези, които чупят играчките и включват тези, които работят на батерии. Те също така крият части от игри като пионки и елементи от пъзели например, изтощават батериите и крият любимите плюшени играчки.

Въображаеми” приятели

Ако детето ви настоява, че другото момиченце, кое­то сяда на масата всеки ден за чая, е истинско, по-добре да се замислите дали не долавяте още признаци за присъствието на дух в дома ви. Повечето хора не биха обърнали внимание на детските брътвежи, тъй като са забелязали, че повечето деца надрастват възрастта на въображаеми­те приятели. Специално за тези скептици подчертавам, че към децата обикновено се привързват детски духове. И тъй като те не остаряват, скоро се чувстват непотреб­ни, тъй като детето пораства и развива нови интереси. Духовете на дeцa обикновено се преместват в нов „дом”.

Внезапни или необясними страхове

Ако децата ви внезапно започнат да избягват опреде­лена стая или дори част от къщата или пък отказват да спят в собственото си легло, това обикновено е несъмнен знак, че нещо, или по-скоро някой, нарушава чувството им за безопасност в собствения им дом.

Домашни любимци

Ако домашното ви животинче започне да се държи странно, възможно е да бъде тормозено от дух. Виждала съм злобни духове да ритат или удрят животни. Дърпат кучето или котката за опашката или пък се опитват да я затиснат с вратата. Затварят бедните животни в ки­лера или пък ги примамват в забранена за тях стая. Ако следите внимателно домашния си любимец, можете да забележите как той реагира на празното пространство така, сякаш там има някого. Кучето ви може да започне да лае, докато гледа втренчено пред себе си. Котката ви може да извие гръб и да започне да съска насред стаята. Чрез внимателно отбелязване на мястото, върху което животното фокусира вниманието си, и от това как се променя поведението му може би ще успеете да заключи­те дали в дома ви има дух или не.

Как да документираме присъствието на дух върху филмова лента

Много хора твърдят, че са успели да уловят образа на духа на снимка. Получила съм буквално хиляди снимки и трябва да ви кажа, че ги разглеждам с доста голяма доза скептицизъм. Фотографското оборудване и компютърни­те програми напреднаха толкова много, че вече за всички е лесно да подправят снимката.

Някога вземах и фотоапарат със себе си, когато оти­вах да прогоня духа от нечий дом. Но постепенно разбрах в колко неудобно положение мога да поставя собствениците с такова действие. Ето ме мен, напълно непозната за тях, седнала в трапезарията им с фотоапарат в ръка, снимам празната стена и стенния часовник на дядо. И така, пре­станах да нося фотоапарат със себе си.

Когато хората споделят с мен, че биха искали да засне­мат духа вкъщи, ги съветвам да използват лента за висо­коскоростен фотоапарат (черно-бяла е за предпочитане) и да снимат без светкавица. Тъй като лентата не се вади от фотоапарата, преди да е проявена – и тъй като не очаквам фотографът, на когото ще занесете да прояви лента­та, да има представа защо сте я запълнили със завесите в дневната си, – има много малка вероятност образът да бъде манипулиран. Насочете обектива към мястото, къ­дето усещате присъствието на духа, и се надявайте на най-доброто.

Имала съм известни успехи в заснемането на духове, но най-вълнуващият пример за мен беше неволното „участие” във филма „Шепот от отвъдното” на онези, които се въртяха около снимачната площадка. Дженифър Лав Хюит бе завършила една доста трудна сцена, когато член на снимачния екип забеляза движение в сенките зад нея. Режисьорът спря да снима и всички се струпаха около мо­нитора, за да видят заснетата сцена. И бяха шокирани, когато зад Дженифър се извиси едра фигура. Режисьорът няколко пъти запита актьорите и членовете на снимач­ния екип дали виждат онова, което вижда той. Всички се съгласиха, че за един кратък миг нещо – или някой – се е появило във филма. Лав бе толкова изумена, че задържа лентата. Сега я показва на всеки, който се пита дали на снимачната площадка е имало духове или не.

демони бесове зли духове дявол дяволи

зли духове демони бесове дявол дяволи

от книгата на Мери Ан Уинковски КОГАТО ДУХОВЕТЕ ГОВОРЯТ

 

9

ЗЛИ ДУХОВЕ

Рядко срещани, но реални

Тази глава е кратка, защото, честно казано, не обичам да говоря за злите духове също толкова, колкото и да ги срещам. Благодарна съм, че за всичките тези години, в които помагам на духовете да преминат отвъд, не ми се е налагало да се справям с много от тези тъмни и могъщи негативни сили. Искам ясно да подчертая, че съществата, за които говоря в тази глава, напълно се различават от починалите нормални хора. В предишните глави говорих за духовете на хора, които са били зли и са имали лошо поведение приживе. Когато тези хора – убийци, изнасилвачи, педофили и други престъпници – умрат, те все пак имат възможност да влязат в Светлината. Дори когато са останали на земята, съм в състояние отново да им предоставя възможността да преминат отвъд. Както казах и преди, не знам какво се случва с въпросните духове, след като влязат в лъчистия бял тунел. Знам обаче, че Светлината е там за тях и във времето на смъртта им.

Искам също така да бъде ясно, че духовете, за които говоря в тази глава, не принадлежат на Светлината Тези същества не идват през белия тунел. Aз всъщност дори не вярвам, че това са духовете на хора. Когато ги срещна, сътворявам Светлината – главно за моя собствена защита, – но изключително рядко успявам да изпратя някой дух в нея. Когато кажа на един такъв тъмен и зъл дух да си тръгне, той обикновено напуска човека или мястото, към които е прикрепен, но аз невинаги знам къде отива. У мен се е оформила вярата, че тези същества обикалят из Вселената, местят се от място на място и от човек на човек – там, където са извикани или приветствани.

Злите духове или тъмните същества, за които гово­ря, са енергийни форми, но се различават от негативната енергия, за която вече стана дума в тази книга. Обикнове­ната негативна енергия може да приеме форма на прокля­тие или лоши мисли, насочени преднамерено към опреде­лен човек. Някои от непреминалите духове допринасят за негативната енергия. Както и някои живи хора.

От друга страна, злите духове, които разглеждам тук, се използват единствено за зли цели – например да даряват на хората сили и власт при практикуването на черна магия и сатанизъм. Хората, които извикват тези същества, често го правят с очакването да бъдат надаре­ни с необикновена сила. Тези, на които помогнах, признаха, че не са разбрали в пълна степен опасността, на която са изложили себе си и близките си, когато са поканили в жи­вота си тъмните същества.

Как могат да бъдат повикани злите духове

Изпълняват се различни ритуали за извикване на ду­ховете. Спиритическите сеанси обикновено привличат вниманието на духовете от преходността, но понякога могат да поканят и други същества в дома ви. С мен са се свързвали и хора, които се страхуват, че в домовете им са се заселили зли духове – често ми казват, че живеят заед­но със самия дявол. Тези същества обаче се нуждаят от ко­личество енергия, което трудно може да се осигури в нор­мален дом. Хората, които се намират в компанията на зли духове, обикновено са взели участие в ритуали, имащи за цел да ги привлекат. В няколко изключително редки случаи се наложи да помогна на хора, които са имали нещастието да се нанесат в къщи, в които предишните наематели са провеждали такива ритуали.

Млада двойка ми се обади, след като се преместили в новото си жилище. Съпругата била бременна с първото им дете и започнали да търсят подходящ дом. Били очарова­ни и развълнувани, когато попаднали на старата къща в мисионерски стил в близост до мексиканската граница. За нещастие радостното им вълнение се превърнало в безпо­койство веднага след като се нанесли и започнали ремонт­ните работи. Къщата била необитаема в продължение на няколко години и имала нужда от сериозно обновяване. Два­мата бъдещи родители свалили тапетите и видели пентаграми, изрисувани по стените. А докато работел под къщата, където можел да влезе само пълзешком, съпругът открил огледало, украсено с непознати за него символи. На стената на гардероба пък на втория етаж била окачена стара дъска за спиритически сеанси.

После започнали да се появяват различни усложнения в бременността, които двамата не приели за чиста слу­чайност и ме потърсили. Още с пристигането си в къща­та веднага усетих невероятното количество негативна енергия. Без да съм срещала тези тъмни същества, имах усещането, че в къщата витаят зли сили.

Обясних на двамата съпрузи, че пентаграмите по сте­ната могат да служат за портали. Порталите са енергий­ни отвори между света на живите и този на духовете, през които те могат да влизат и излизат от нашия свят, когато пожелаят. Обикновено хората ги създават чрез ритуали, които включват изписването на характерни символи по стените и подовете. Занимаващите се с черна магия и вещерство често използват символиката, без да разбират напълно какви мощни сили предизвикват. Имала съм случаи, когато след като съм прочистила къщата от духовете и съм поставила семената от дюля, детето е решило да си поиграе на черна магия, отворило е портал и е позволило на духовете да се върнат. Важно е да запомните, че не само духовете, но и злите сили могат да използват порталите и да влязат неканени в живота ви.

Прогоних негативната енергия от дома на двойката (като използвах техниките, обяснени в тринадесе­та глава) и поставих семена от дюля, за да защитя дома. Съпругът занесе старата дъска за спиритически сеанси и огледалото в църквата, която се намираше в края на тях­ната улица. Бременността на съпругата се стабилизира и двамата бяха щастливи в новия си дом.

Обсебеност

Ако хората допуснат зъл дух в тялото си, те биват об­себени и контролирани от злите сили. Tози вид обсебеност се различава от другите, по-безвредни видове като например онези, които възникват в случаите с „приходящи” ду­хове. Приходящият” дух се възползва от човек, изпаднал в безсъзнание или полумъртъв такъв, и се вселява в тялото. „Приходящите” духове могат да се открият в телата на хора, върнали се към живота, след като са били обявени за мъртви. Например представете си човек, отишъл в обще­ствен парк, за да се самоубие. Взема свръхдоза лекарства и е близо до смъртта, когато случаен минувач го забелязва и се обажда за помощ. Лекарите пристигат и не откриват пулс, но въпреки това решават да се опитат да го върнат към живота. А междувременно минаващ наблизо дух решава да се възползва от ситуацията и да се засели в празното тяло. И изведнъж лекарите са шокирани, защото долавят слаб пулс. Мъжът е „спасен” от смъртта. Но всъщност оцелели­ят е много различен от мъжа, намерил смъртта си, макар и различията да са понякога шаблонни. Човекът,опитал да се самоубие, може би е мразел класическата музика. И ето че приятелите му изведнъж откриват, че след като по чудо е оцелял, той вече обожава Моцарт. Или пък човек, обожавал кучетата преди „смъртта” си, изведнъж решава да отглеж­да котки. Или пък този, който мрази пикантните подправ­ки, неочаквано се влюбва в мексиканската кухня. Тези нови предпочитания определено са промени и могат да се сторят наистина обезпокоителни на приятелите и роднините, ко­ито започват да се питат какво се е случило с любимия чо­век. Но тези промени в по-голямата си част са безвредни.

Не е толкова невинно обаче да бъдеш обсебен от зъл дух. Хората, допуснали тъмна сила в телата си, често чу­ват гласове. Държат се странно, макар да не си спомнят нищо от стореното. Обсебените от зли духове имат много общи характеристики с психично болните и дори могат да бъдат приети в болница, за да се лекуват. Непрофесио­налистът не може да направи разлика между силата и въз­действието на тези зли енергии и съвсем реалните пробле­ми на страдащите от умствени и психични разстройства. Някои църкви и религии осъзнават каква опасност е да бъ­деш обсебен от зъл дух. Повечето имат специално обучени членове, които могат да предложат помощ и съдействие на пострадалите от срещата си със злите сили.

През всичките тези години, в които помагам на духо­вете да преминат в отвъдното, съм се срещала с какви ли не духове, но с много малко хора, обсебени от наистина зло същество. На пръсти се броят случаите, когато съм отстранила тъмната негативна енергия, използвайки техниките на баба ми за сваляне на проклятие. Tози вид работа обаче е много по-опасна и трудна от това да прогониш обикновена негативна енергия или да отстраниш проклятие. Бях много неспокойна и страдах физически в няколкото случая, в които се изправих срещу злите същес­тва. Не търся съзнателно този вид работа. Предпочитам да я оставя на онези, които имат необходимите знания и са обучени да се справят със злите сили.

Силата на съществата на мрака

Съществата на мрака, зли духове, демони – каквито и имена да им дадем, притежават огромна мощ. Злите сили мога да преместват тежки мебели, да обръщат рафтовете с книги, да убиват или сериозно да нараняват домашните ни любимци, както и дребни диви животни. Някои хора споделят с мен, че са виждали в дома им да бродят черни сенки. Други споменават за ужасяващи кървавочервени очи, които сякаш плават в мрака. Трети твърдят, че са зърнали с копита, рога или опашки, макар че аз самата никога не съм виждала духове с подобни атрибути.

Струва ми се, че е добре да повторя: Тези същества търсят изключително високо ниво на негативна енергия. И обикновено не могат да бъдат открити в обикнове­ните жилища. Най-често биват призовавани чрез опасни практики и са привлечени от негативни дейности. При­съствието им не може да се сбърка с нищо друго.

Посетих една къща, след като жената ми се обади и ми каза, че в една от стаите й непрекъснато светят червени очи. Спрях до тротоара и още преди да вляза, можех да кажа, че енергията, която обгръща къщата, не е добра. Въпреки че бях подготвена да се срещна с нещо отвратително, пак се чувствах неспокойна, докато преминавах от стая в стая и гледах как щорите на всички прозорци неочаквано се спускаха. Всяка стая тънеше в мрак, когато влизах в нея. Запитах жената дали това се случва често. Тя с въздишка ми отговори, че през по-голямата част от деня обикаля от стая в стая, дърпа завесите и вдига щорите, но още преди да е стигнала до вратата, стаята отново потъва в мрак.

Прогоних злата енергия от къщата. И както винаги, когато имам работа със зли духове, не научих нищо за тях. Те никога не ми говорят. Опитвала съм се да общувам с тях. Питала съм ги за имената им, за причините за смъртта им и къде са погребани телата им, но тези тъмни човекоподобни фигури никога не са ми отговаряли, а само са ме гледали заплашително.

И постепенно у мен се оформи убеждението, че тези същества се различават от обикновените духове. Осъзнах, че може би никога няма да разговарям с тях. Заради опита си в свалянето на проклятия и отстраняването на други видове негативна енергия вярвам, че мога да прогоня и тези същества от определен човек или място. Но при­знавам, че не знам къде отиват.

Как да се защитим от злите духове

Най-добрият начин да се защитите от злата енергия е изобщо да не я предизвиквате да се появява. Не се занимавайте с черна магия, вещерство или сатанизъм. Не си играйте с дъски за спиритически сеанси. Не правете ма­гии, които имат за цел да извикат дух, който да ви дари с повече сила, богатство или слава.

Някои от техниките за справяне с проклятия и други негативни енергии, които ще препоръчам по-нататък в тази книга, могат да помогнат да се намали влиянието на злия дух, вселил се във вас или в дома ви. Ако продължавате да страдате, потърсете съвет от човек, познаващ добре религията или света на духовете.

И най-важното, помнете, че почти всички духове, ко­ито съм срещала в практиката си, са на определени покойници и че те се държат така, както и приживе. Могат да предизвикват у вас раздразнение, нуждата им от енергия може да предизвика проблеми за вас и семейството ви, мо­гат да бъдат дори неприятни. Обаче злите духове, които обсъдих в тази глава, не се държат като духовете на хо­рата. Опитът ми показва, че те са тъмни сили, много по-малко предсказуеми и много по-опасни дори от най-ужасяващите същества, които съм срещала.

Медиум за убийства и самоубийства

6.

УБИЙСТВА И САМОУБИЙСТВА

Кога духовете остават на земята след неестествена смърт

Срещам много останали на земята духове, които са намерили смъртта си вследствие на убийство или самоубийство. Не е изненадващо, като се замислите, защото точно тези духове обикновено избират да не влязат в Светлината. Остават, за да потърсят справедливост или отмъщение (загиналите от чужда ръка) или защото се страхуват от наказанието, което може би ги очаква в Светлината (в случаите на самоубийство). Срещала съм духове, които след смъртта си не бяха се отделили нито за миг от човека, причинил им това. Те чакаха своята възможност за отмъщение. Срещала съм и духове, които се залепят за адвоката, назначен да представлява престъпника, и правят всичко възможно – крият папки, изтриват телефонни обаждания – обаждания, – за да попречат на делото.

Тези духове обикновено са много благодарни, че ги чувам, и охотно ми разказват историите си, за да ги предам на семействата им или на полицията.

Сътрудничество с органите на закона

Тъй като се срещам с духове, които са жертва на убийства, работя с органите на реда и закона, както в местен, така и в национален мащаб. Още първия път, когато срещ­нах дух, починал вследствие на углавно престъпление, пре­дадох информацията в местното полицейско управление. Макар и малко на брой, има полицаи, които са готови да повярват в съществуването на духовете и моите срещи с тях, така че продължих да споделям информацията, коя­то притежавах. В резултат, полицията успя да продължи разглеждането на някои случаи, останали отворени годи­ни наред. През годините дори се е случвало определени по­лицаи да ме молят да запомня жертвите на някои престъпления, за да мога да ги разпозная, когато ги срещна.

Всъщност аз все още преглеждам огромната папка с над двеста отдавна извършени престъпления, чиито сле­ди са, както се казва, изстинали. Папката получих, след като разказах на полицията за един по-особен дух. Той беше на млада деветнайсетгодишна проститутка, убита от клиент. Обади ми се местна жена, силно разтревожена от промяната в поведението на двете си дъщери. Двете момичета, които винаги били мили и послушни, изведнъж станали груби и започнали да демонстрират неуважение. Присъствието на духа им бе оказало същото въздействие, както и лошата компания. Начинът им на обличане се про­менил също като обноските им. Преди носели дънки, пуло­вери и ризи в приятни цветове, а сега се обличали в черни сексапилни дрехи. Направили си пиърсинг и татуировки без разрешението на майката и боядисали косите си чер­ни. Започнали да прекарват доста време навън с новите си приятели, които майката изобщо не одобрявала.

Днес може би подобно облекло и маниери се смятат за нещо обикновено и характерно за тийнейджърската възраст, но аз срещнах това семейство доста преди му­зикалните клипове да наложат модата на предизвикател­ните дрехи и провокативното поведение. Нямаше друга причина за промяната, освен подсъзнателното възприемане на негативната енергия на духа. Майката, която подозираше, че драстичната промяна е нещо повече от тийнейджърски бунт, не можеше въобще да достигне до разума и чувствата на дъщерите си и наистина бе на края на силите си, когато ми се обади.

Отидох у тях, за да се срещна с дъщерите. Майката ме въведе в дневната, където първото, което видях, бяха сним­ките на момичетата, правени през последните десет годи­ни. Стояха на лавицата над камината. След няколко мину­ти и момичетата дотичаха от горния етаж. Ако майката не ги бе представила, нямаше да разпозная в тях дъщерите от снимките. По-голямата бе на двайсет години и бе първа година в колеж, а сестра й тъкмо завършваше гимназия. И двете се отпуснаха невъзпитано на столовете от другата страна на масата и ме загледаха предизвикателно.

Тъкмо започнах да разпитвам момичетата къде обик­новено ходят, когато излизат и дали са забелязали някак­ви промени вкъщи, когато в стаята с валсова стъпка влезе духът на дребна млада жена. Можеше да бъде наистина ху­бава, ако не бе твърдото изражение на лицето й. Заговори ме, а поведението й бе така твърдо като физиономията й. Разказа ми, че е прекарала тийнейджърските си години на улицата. Майка й била алкохоличка и имала редица при­ятели, които редовно пребивали не само нея самата, но и дъщеря й.

Поговорих известно време с този твърд малък дух и накрая той ми каза къде може да бъде намерено тялото на младата жена (в неозначен гроб, защото никой не знаел кой е погребан там) и как е умряла (била пребита до смърт от клиент). Добави, че е мъртва от около пет години и е пре­карвала известно време в домовете на няколко момичета в тийнейджърска възраст.

– Те всичките бяха така съвършени! – каза. – А съвър­шенството ми носи мъка.

Наистина силно желаех да я убедя да премине в отвъд­ното, но виждах, че гневът все още кипи в нея. Обясних й, че независимо в колко прекрасни домове ще влезе и какви прекрасни семейства ще види, никога няма да възвърне не­винността си. Погледнах двете момичета, които седяха с приведени рамене и чоплеха черния лак от ноктите си.

– Тези двете тук едва ли изглеждат съвършени – от­белязах.

Духът сви рамене.

– Предполагам, че им оказвам лошо влияние.

Казах, че мога да сътворя Светлината и че може би тя ще намери покой, когато премине в нея. Уверих я още, че ще предам информацията и убиецът може би ще бъде на­казан. Това като че ли я накара да се почувства по-добре. Тъй като не знаеше името на клиента, който я бе убил, ми даде името на сутеньора си.

Тя премина в отвъдното, а двете момичета посте­пенно се върнаха към своето „съвършенство” за голямо облекчение на майка си. Както бях обещала, се свързах с моите хора в полицейското управление и предадох ин­формацията, включително номера и местоположение­то на неозначения гроб, в който бе погребана младата проститутка. Ченгето, с което разговарях, ме помоли за описание, след което отвори на екрана няколко снимки. Разпознах на една от тях образа на младото момиче, а от полицията потвърдиха, че съвпада с номера на гроба, който съм им съобщила.

Странното тук бе, че през следващите няколко ме­сеца попаднах на още няколко неразрешени криминални случая в различни къщи. Всеки път се свързвах с все същия детектив, предавах информацията и той я проверяваше. Ето защо сега имам цяла папка неразрешени случаи, които датират от 1981 до 1995 година. Откакто получих папка­та, мисля, че съм попаднала на осем или девет от момичетата. Цифрата не е кой знае какво, сравнена със стотици­те оставащи загадки, но поне е нещо.

Опитът ми показва, че полицаите от различните уп­равления разговарят редовно помежду си, както и с колеги­те си от другите градове. И мълвата за разрешените от мен случаи се разнесе с годините. В резултат съм работила с местни, регионални и национални агенции и имам връзки дори във ФБР и Отдела за борба с наркотиците. Разбира се, информацията, която получавам от духовете, не може да се използва като доказателства в съда. Знаят го както агентите от различните служби, така и аз.

Истината е, че трябва особено да внимавам с кого споделям информацията, получена от непреминали духове. Научих този урок по трудния начин преди много го­дини, когато бях въвлечена в неразрешен случай по молба на един от местните полицаи. Деветгодишно момичен­це бе отвлечено от автомобила на майка си, оставен на паркинга в богато предградие. Новината не бе отразена в местните вестници, така че не знаех за случая, но бях помагала на жената полицай в няколко други. Тя ми се обади и ми каза, че макар да не разполагат с труп, дока­зателствата сочат, че детето е мъртво. И ме попита дали, ако наистина е мъртво, духът на момиченцето е преминал в отвъдното.

Изказах съмнения, че духът е преминал в отвъдното предвид непоносимите страдания на родителите. Като се позовах на опита си, предположих, че ако детето е мъртво, а духът не е преминал в отвъдното, най-вероятно е у дома с майката. И че ако искат да знаят това със сигурност, майката ще трябва да ми се обади и да се срещне с мен.

Разбирам, че уреждането на подобна среща може да бъде много трудно за едно ченге. Да отиде в дома на жер­твата и да каже: „Е, сътрудничи ни жена, която разговаря с духове…” Не знам какво са казали от полицията на жената, но тя се съгласи да се срещне с мен. От разговора ни по телефона разбрах, че духът на момиченцето е в къщата. Значи то бе мъртво.

Отидох у тях, но майката бе така унила, че си тръгнах почти без да успея да поговоря с нея. Но духът на момичен­цето също бе там и от него успях да получа информация за случая. Предадох я на полицията. Част от нещата вече им бяха известни, но други се оказаха решаващи.

Скоро след това откриха тялото на детето и ФБР се притече на помощ на местната полиция. Бях забравила вече за случая, но майката ми се обади и ме помоли отново да отида у тях и да поговоря с духа на дъщеря им.

Седмица след това за първи път забелязах автомоби­ла, паркиран до гробището, което се намираше от другата страна на улицата. Не знам какво точно привлече внима­нието ми, но скоро установих, че той идва рано сутрин­та и остава на това място през целия ден. Това продължи няколко дни. След ден-два забелязах, че шофьорът слиза от колата и застава до нея. Изплаших се едва когато видях бинокъла в ръката му. Предпочитам всеки ден да срещам духове, отколкото някой да ме наблюдава с бинокъл!

Заключих всички врати и вдигнах слушалката, за да се обадя на съпруга си, който по това време бе на работа. Чух само шум и реших, че телефонът не работи – нещо, което не бе необичайно в нашия малък градец. Когато най-после се свързах със съпруга си, той ми каза, че съм параноичка и се притеснявам неоснователно.

Цяла седмица наблюдавах този мъж, а той – мен. В на­чалото на следващата колата продължаваше да паркира все на същото място до гробището, но ми се обади же­ната полицай, която бе работила с мен по случая с моми­ченцето. Каза ми, че иска да разговаряме насаме. Първия въпрос, който ми зададе още щом се видяхме, бе откъде съм получила информацията за изчезналото дете.

– Всички в полицейския участък са много ядосани – каза тя.

– На мен ли? – попитах.

– Не, не на вас. Не точно.

И продължи: Нейните началници предали информаци­ята на агентите от ФБР работещи по случая. Оказало се, че ФБР вече разполага с тази информация, но я пазело в тайна от местните ченгета.

– И защо ми казвате всичко това? – запитах. Жената сниши глас.

– Трябва да ви кажа, Мери Ан, вие сте заподозряна. Знаете прекалено много. Не се изненадвайте, ако ви следят или наблюдават. И дори ако подслушват телефона ви.

Изведнъж ми светна и за мъжа с бинокъла, и за неработещия телефон. Споделих подозренията си с жената полицай. Бях под наблюдение в продължение на около шест месеца само защото „знаех прекалено много”.

Тогава научих, че връзките ми с органите на реда и Закона са особено деликатни. След този случай, ако ми се обадят от някоя агенция, правя всичко възможно, за да по­могна. Но не им предлагам доброволно информация за всеки дух – жертва на убийство, когото срещам. Ако го правех, щях със сигурност да попадна в числото на онези, които много полицаи наричат „смахнатите откачалки”. И, раз­бира се, можеше отново да бъда заподозряна в нещо.

Щеше наистина да е лесно, ако при всяка съмнителна смърт детективът ми се обаждаше, откарваше ме в дома на семейството на покойника, аз се срещах с духа на жер­твата, получавах информация и я предавах на полицията, която разрешаваше случая.

За нещастие просто не става така. Преди всичко, може да бъде доста неловко да се появя в дома на жертвата за­едно с полицаите, работещи по случая, и да предложа по­мощта си на опечаленото семейство – в случаите, когато жертвата има такова. Прекалено много са убийствата, които чакат да бъдат разрешени, а аз нямам ни най-малка представа къде да търся духовете на жертвите.

Следващият проблем е, че жертвите невинаги знаят името на убиеца. Ако са го видели, могат да ми го опишат, разбира се, но не мога да помоля духа да дойде с мен в поли­цейското управление и да идентифицира убиеца си на ня­коя от снимките.

И накрая, всяка информация, която предавам, трябва да бъде внимателно обмислена от онези, които я получават. Ако има възможност за разрешаването на някое престъпле­ние, агентите, работещи по случая, трябва да спазят всички процедури по събирането на доказателства, за да имат шанс да постигнат присъда. Осъзнавам, че мога само да им предам това, което ми казва духът. И че само от тях зависи как ще използват информацията в рамките на закона.

В търсене на справедливост

Понякога духовете на убитите остават на земята, защото се надяват да помогнат за осъждането на убие­ца. Тогава връзката между жертвата и убиеца най-често е лична. В един от случаите, по които работих, жертвата -Джени – се бе обадила на сестра си само седмици преди смъртта си. Бе казала, че ако нещо се случи с нея, сестра й трябва да уведоми полицията, че вината е на гаджето й Конър, с което живеят заедно.

– Знам, че смъртта на Джени не е била естествена – каза жената, която ми се обади. – Тя се канеше да напусне Конър и да вземе сина им със себе си. Знам, че той я е убил.

– А какво казват от полицията? – запитах.

Лекарите от болницата твърдяха, че Джени е починала вследствие на инфаркт; предстоеше да излязат резултатите от аутопсията, а полицията предполагаше, че най-вероятно са замесени още наркотици или алкохол. Обаче жената ме увери, че Джени, макар да работела като бар­ман, не вземала наркотици и пиела изключително рядко.

След като ми каза, че бившата съпруга на Конър е по­чинала вследствие на инфаркт, реших, че обстоятелства­та наистина са съмнителни. Виждах, че духът на мъртва­та не е при сестра си. Подозирах, че стои близо до дома си, за да наглежда детето, както често правят духовете на майките.

– Мога да дойда на бдението – предложих. Но жената каза, че тялото на Джени е все още при следователя в Денвър, където живеела, и че Конър настоявал да бъде кремирана, след което прахът й да бъде изпратен на сестра й на Източното крайбрежие.

– Не мислите ли, че е странно? – запитах. – А какво казват от полицията? Ако има разследване, те най-веро­ятно ще искат тялото да остане непокътнато.

Жената даде ясно да се разбере, че полицията няма да направи нищо повече по случая, докато не получи резулта­тите от аутопсията. Тя не знаеше дали ще може да поп­речи на Конър да даде последни разпореждания за тялото на Джени.

Гласът й издаваше, че е уморена и не би могла да про­дължи борбата още дълго. Посъветвах я да се свърже с час­тен детектив, а не с полицай, и да му каже всичко. И да направи всичко възможно да вземе тялото на сестра си, преди да бъде кремирано.

Жената ми се обади след седмица. Каза ми, че тялото вече се намира в местно погребално бюро, и ме помоли да отида да видя дали и духът не е там. Познавах директора на това бюро и лесно уредих да се срещнем с жената насаме.

Пристигнах и не се изненадах, като видях духът да стои до тялото. Но когато го описах на жената, с изненада научих, че това не е Джени. Оказа се, че това е духът на жена на име Лора и че е загинала преди около десет години в автомобилна катастрофа.

– Лора беше най-добрата приятелка на Джени! – ахна жената.

Духът обясни, че Джени останала в Денвър, за да е близо до детето. Нямала доверие на Конър и не искала да остави детето с него. Духът на Лора съпътствал Джени още от катастрофата преди десет години и бе дошъл с тялото като посланик.

Лора продължи да разказва. Виждала Конър да слага нещо в сока на Джени всяка сутрин в продължение на сед­мици. На етикета било изписано предупреждение, че това е бавна отрова, която може да предизвика инфаркт.

– Опитах се да я предупредя… – каза безпомощно духът.

Сестрата на Джени плачеше, обаче аз знаех, че имаме нужда от още информация. Попитах духа дали знае къде Конър държи отровата. Той ми даде номера на пощенска кутия. Записах го и казах на жената да се свърже с детек­тивите в Денвър и да им предаде информацията. Казах й също да се погрижи директорът на погребалното бюро да узнае, че трябва да бъде направена аутопсия, преди тяло­то да бъде погребано.

Сестрата на Джени последва съветите ми и се постара следователят да получи достатъчно тъкан, за да бъде направен тест за присъствието на специалния токсин. А детективите от Денвър междувременно държаха Конър под око и чакаха резултатите.

Седмица по-късно тя ми се обади и ми благодари за по­мощта. В рапорта от аутопсията пишеше, че смъртта се дължи на „подозрителни” причини. Сега, когато смъртта на Джени вече не бе смятана за естествена и версията за убийство бе отново на преден план, детективът имаше предпоставки да продължи разследването. Конър бе основният заподозрян.

Духът на Лора не премина в отвъдното. Подозирах, че ще се върне да види Джени, и й казах, че по-късно може да отиде в дома на някой покойник, където ще намери Бялата светлина и тогава двете с Джени ще имат въз­можност да влязат в нея. Тъй като Конър бе заподозрян и разследването още не бе приключило, сестрата на Джени стана законен настойник на племенника си. Покани ме да ги посетя. Духът на Джени бе неотлъчно с детето и след като я уверих, че то е в безопасност и ще остане с ней­ното семейство, ми благодари сърдечно за всичко, което бях сторила. Сътворих Светлината за нея и тя премина в отвъдното.

Кога разговорите с мъртвите могат да бъдат опасни

Никога не се страхувам от мъртвите, но разговорът с дух на жертва на убийство в присъствието на живи хора може да бъде мъчителен. Научила съм, че духовете нямат какво да крият. Те са готови да ми кажат всичко. Което невинаги е вярно за живите. Ако разговарям с жертви на убийство, които знаят съвсем точно как са умрели и от чия ръка – е, мога да се озова в доста опасна ситуация.

В един от най-ужасяващите и необичайни мои случаи информацията, предадена ми от духа, стана причина за признанията на убиеца, който бе в стаята с мен, вдовицата на покойника и други членове на семейството.

Имах странно чувство още от самото начало. Беше ми се обадила жена, научила името ми от адвоката, с когото се бе срещала по повод смъртта на първия си съпруг и повторното си омъжване. Още при първия ни разговор тя ми разказа за необичайните обстоятелства, съпътстващи и първия и втория й брак.

Накратко, жената – ще я наричам Елън – имала в детството си двама най-добри приятели, с които практически израснала. Наричали себе си „тримата мускетари“, учили заедно в гимназията и останали близки след завършването си. Пийт винаги бил най-съвестният и най-уче­нолюбивият. Бил приет в местния колеж. Алекс, красиво момче с репутацията на вечно създаващ проблеми немир­ник, станал водопроводчик и продължил да живее по същия начин – в нестихващи купони. Елън завършила курс за козметички и намерила работа в града, в който била израснала.

Тримата продължили да се срещат и да се забавляват заедно. С времето Елън и Алекс разбрали, че привличането помежду им е нещо повече от приятелство, и решили да сключат брак.

– Пийт сподели с мен тревогата си, че правя грешка – каза Елън. – Той смяташе, че Алекс ще продължи да пие и да ходи по жени и така ще разбие сърцето ми. Пийт бе добър приятел – винаги загрижен и готов да помогне.

Но Елън била влюбена в Алекс, който се заклел, че ще се промени. И така, те сключили брак и Пийт им бил кум на сватбата. Не минали и шест месеца, и Елън открила, че Алекс не спазва обещанието си. Вдигнала скандал, а Пийт се застъпил за нея и посъветвал Алекс да започне да се дър­жи като истински съпруг.

– Алекс отново стана примерен човек и двамата за­почнахме да говорим за дете – сподели Елън.

Скоро след това Алекс загинал в ужасна автомобилна злополука. Двамата с Пийт се връщали у дома от бейзболен мач. Били употребили алкохол, но Алекс настоял да шо­фира, въпреки че Пийт предложил да вземе ключовете от него. Пийт изхвърчал от колата и оцелял като по чудо, но Алекс останал вътре, докато автомобилът се търкалял надолу по стръмната клисура.

– Двамата с Пийт споделяхме мъката си – каза Елън. – След няколко месеца започнах наистина да ценя подкрепа­та, която той ми оказваше. Когато ме помоли да се омъжа за него, това ми се стори най-правилното нещо на света. Струваше ми се, че така отново ще сме тримата, както в миналото.

Обаче не била щастлива в брака си с Пийт и потърси­ла помощ от адвокат, за да се справи с непрекъснатите кавги и напрежение вкъщи. Изпаднала в дълбока депресия и я измъчвали различни болести. Споделила с адвоката тре­вогата си, че е направила грешка. Искала да бъде сигурна, че Алекс също би желал тя да се омъжи за Пийт. И някъде в процеса на всички техни разговори той й дал моята ви­зитна картичка. Тя ми се обади и поиска да й кажа дали духът на първия й съпруг е още около нея. Бяха й нужни ня­кои отговори, за да може да продължи да живее.

Още докато разговарях с нея по телефона, видях духа на красив тъмнокос мъж с ясни сини очи. Описах й го и тя потвърди, че така е изглеждал Алекс. Уговорихме се кога да отида у тях, за да поговоря с него. Преди да затвори, тя попита дали ще е добра идея Пийт, настоящият й съпруг, също да присъства.

– Мисля, че за Пийт е важно да получи благословията на Алекс – каза.

Съгласих се и уговорихме датата.

Две седмици преди уречения ден получих съобщение на телефонния си секретар от Пийт. Гласеше, че съжалява, но двамата с Елън трябвало да отложат срещата с мен. Щели да се обадят, когато имат възможност да го напра­вят. За мен контекстът казваше: „Не ни се обаждайте, ще ви се обадим ние”, затова зачеркнах задачата в моя рабо­тен календар и с въпроса бе приключено. Или поне аз така мислех.

Около три седмици по-късно случайно срещнах жената адвокат, която бе дала на Елън визитната ми картичка.

– О, радвам се, че сте излезли от болницата! – възклик­на тя. – Толкова се тревожихме за вас.

Нямах представа за какво говори и й го казах.

– Елън сподели, че се е наложило да отмените срещата с нея, защото ви предстояла спешна операция – обясни тя. – Надявам се, че се чувствате по-добре.

Отговорих, че здравето ми е повече от добро и че всъщност съпругът на Елън е отменил срещата ни. Бе неин ред да бъде озадачена. Увери ме, че ще предаде на Елън за станалото недоразумение и изказа надеждата си, че двете все пак ще се срещнем.

Няколко дни по-късно Елън ми се обади, а моят инте­рес към случая бе очевиден. Тя ми звънна от офиса си и ми се извини за станалото. Нямаше представа защо Пийт ми е оставил въпросното съобщение. Всъщност, съвсем на­скоро двамата били на парти, на което някой заявил на всеослушание колко точна била информацията, която съм предала за негов роднина. И двамата с Пийт нямали тър­пение да се срещнат с мен.

Но аз бях вече нащрек. Предложих на Елън да покани на срещата братята и сестрите на Алекс. Ако с Пийт ставаше нещо странно или пък бе решил, че аз съм измам­ница, щях да се чувствам по-спокойна в присъствието на повече хора. Новата среща насрочихме за след няколко седмици.

Tози път никой не се обади, за да я отмени. Отидох в дома на Елън. Там бяха тя, Пийт, двамата братя и сестра­та на Алекс. Духът на Алекс също беше там. Не трябваше дълго да го убеждавам, за да ми каже това, което отдавна искаше да сподели с някого. Разказа всичко, което знаеше за смъртта си, и по гръбнака ми полазиха ледени тръпки. Знаех, без някой да ми е казвал нещо предварително, че сред хората в кухнята се намира и убиецът на Алекс. И нямах ни най-малка представа как трябва да постъпя.

Елън искаше да зададе на съпруга си най-различни въпро­си: „Защо реши да шофираш ти, след като си бил пиян? Защо не остави Пийт да седне зад кормилото?” А духът само клатеше глава, сякаш искаше всичко да отрече. Всич­ки ме гледаха втренчено и очакваха да чуят какво имам да им кажа.

Накрая заговори Пийт.

Може би той казва нещо, което трябва да чуем наса­ме. Може би ние двамата с вас трябва да отидем в друга стая. Ще го кажете на мен, а аз ще го предам внимателно на Елън.

Исках да спечеля време, кимнах и се съгласих на тази възможност. Запитах Елън дали е съгласна да предам ду­мите на духа, а Пийт по-късно да ги сподели с всички ос­танали.

Елън веднага се възпротиви. Каза, че всички в стаята обичали Алекс и заслужавали да чуят онова, което искал да им каже.

Пийт се потеше и беше силно пребледнял. Погледнах го право в очите и заговорих:

– Алекс казва, че разбира защо Елън се е омъжила за вас и е щастлив, че се опитвате да я утешите. – Казах още някои общи неща, предадени ми от Алекс, след което продъл­жих: – Знаете ли, Пийт, Алекс иска да ви предам специално думите му. Пита се защо сте пили толкова много онзи ден, в който двамата сте били на последния бейзболен мач в неговия живот – нещо, което не е било характерно за вас. Трябва да му обясните.

Пийт гледа втренчено пред себе си цяла минута, пре­ди да каже:

Разказал ви е всичко, нали?

Кимнах.

Пийт подпря чело на масата и зарида. Призна, че е убил най-добрия си приятел. Напил го съвсем преднамерено. А после, по пътя към дома, когато Алекс заспал, Пийт, който шофирал, слязъл от колата. Преместил Алекс зад кормилото, включил колата на скорост и я засилил надолу по склона. След това скочил в движение и припаднал. Събудил се в болницата и узнал, че Алекс е мъртъв.

Не мога да опиша настроението в стаята. Мога само да кажа, че не успях да си тръгна достатъчно бързо. Сътворих Светлината за Алекс, който веднага влезе в нея. Пийт отиде в затвора и доколкото знам, още е там. Едно е да чуя духовете да ми казват кой е убиецът им и съвсем друго – убиецът да направи признанието пред очите ми.

Самоубийства

Въпреки че духовете на жертвите на убийства предиз­викват тревога у мен, а разговорите с тези на убийците могат да бъдат наистина неприятни и обезпокоителни, аз съм много по-неспокойна в компанията на духовете са­моубийци. Има някои уникални ситуации, свързани с тях.

Понякога срещам духовете на хора, самоубили се преди много, много години. Много от тях са католици, извърши­ли това с ясното съзнание, че църквата смята деянието им за смъртен грях и че душите им са обречени навеки. Очакваха, че ще отидат направо в ада. Често споделя­ха с мен, че са решили да останат на земята, защото се страхуват, че за тях няма да има прошка в Светлината. И че рискът да останат в нашия свят като духове им се струва по-малък от този да понесат присъдата си в от­въдното. Когато днес срещам такива духове, обяснявам, че католическата църква вече гледа на самоубийството като на болестно състояние и че не е задължително непременно дa отидат в ада. А те обикновено са благодарни за възможността да преминат през Светлината.

С времето, изглежда, се променят и причините, пора­ди които духовете не желаят да преминат в отвъдното. Забелязвам тревожна тенденция сред жертвите на само­убийство и особено сред тези от по-младото поколение. В днешно време, когато срещна духове на хора под петде­сетте (и особено на тийнейджъри), извършили самоубийс­тво, отбелязвам, че те не изпитват абсолютно никакво разкаяние. Не се страхуват от наказание и в някои слу­чаи дори не се интересуват какво ще се случи с тях след смъртта. За тези духове самоубийството често е акт на отмъщение или злоба, а не на отчаяние. Тази група духо­ве е уникална и никога не знам дали ще решат да влязат в Светлината или не. Но каквото и да е решението им, то не се основава на страха от присъда или наказание. За тези безразлични души смъртта е нещо като поредното ново преживяване. Някои казват, че планират да останат още малко, за да „видят как е”. Други намекват, че да си мъртъв всъщност не е толкова интересно, колкото са очаквали и че е възможно влизането в Светлината да им осигури новите преживявания, за които копнеят. Не съм сигурна колко показателно е това отношение за днешно­то поколение, но знам, че то превръща разговорите ми с тях в особено предизвикателство.

Може би заради опита ми в работата с духове се обаж­дат хора, които искат да знаят какво ще им се случи, ако се самоубият. Отговорът ми винаги е един и същ: „Не мога да кажа. Не знам.” Мога само да им кажа, че отделни духо­ве на самоубийци понякога споделят как са се опитали да спрат процеса, но е било прекалено късно.

Интересно, извършилите самоубийство понякога ис­кат да си тръгнат от този свят, но невинаги просто преминават към следващия стадий на съществуването си. В някои случаи това може да означава, че в акта на са­моубийство има повече, отколкото се вижда на пръв пог­лед. При много от самоубийствата семейството ме кани в къщата, защото са останали въпроси без отговор – не­зависимо какво пишат някои в бележките и писмата, кои­то са оставили след себе си. Често семейството изпитва гняв и иска да разбере защо някой от любимите им хора се е самоубил.

Полицията също се свързва с мен, за да им помогна да разследват случаите на убийства и самоубийства, защо­то понякога убийството се оказва самоубийство и обрат­но. От всички начини да умре човек, отнемането на собс­твения живот може да създаде най-драматичния ефект. Хората, които се самоубиват, често го правят от егоис­тични подбуди и не се интересуват, че оставят след себе си хаос.

В един особено необичаен случай очевидното само­убийство на мъж създаде невероятна бъркотия за всички негови познати. Полицията ми се обади, за да помогна в разследването, понеже бяха стигнали до задънена улица. Съпругата твърдеше, че мъжът й се е самоубил, но до­казателствата, открити на мястото, показваха, че е възможно да има чужда намеса. Полицията разполагаше с възможен мотив и главен заподозрян, макар той да имаше желязно алиби.

Случаят бе необичаен, защото самоубилият се има­ше брат близнак. И точно този брат близнак бе главният заподозрян. Съпругата на покойния бе убедена, че девер й няма нищо общо със смъртта му, независимо от факта, че запалката му бе намерена на пода в гаража – точно под краката на мъртвия. Полицията бе взела запалката. Оза­дачаващ бе и фактът, че мъжът бе умрял със завързани крака, но свободни ръце, което не обясняваше как е успял да се добере до горните рафтове. Полицаите ме осведомиха още, че съпругата е имала връзка с брата на съпруга си, за която той най-вероятно е разбрал.

Въоръжена с тези факти, посетих сцената на смърт­та. Там обаче нямаше и следа от духа. Съпругата и братът с еднаква жар твърдяха, че любимият им човек се е само­убил. Желаеха да говоря с духа му толкова силно, колкото и полицията. Като се основавах на информацията, дадена ми от съпругата, подозирах, че духът все още е наоколо, затова уредих да се срещнем всички в дома, който двама­та бяха споделяли.

Детективите, съпругата, братът близнак и аз седях­ме около масата и чакахме. Напрежението бе непоносимо. Детективите не откъсваха очи от главния заподозрян. Вдовицата и братът си разменяха скрити погледи и се опитваха да се хванат за ръце под масата. А аз много ис­ках да съм някъде другаде. Най-после духът влезе в кухня­та. Дадох му да разбере, че го виждам и мога да общувам с него. След което пристъпих веднага към въпроса.

– И така, кой те уби?

Духът поне имаше приличието да изглежда опечален от онова, което бе сторил. Размърда крака и се огледа нер­вно, докато аз чаках търпеливо.

– Самоубих се – призна най-после.

Казва, че го е извършил сам – казах на групата, която седеше около масата.

– Как? – запитаха всички в хор.

Духът започна да обяснява и стана ясно, че се е опитал да направи така, че брат му да бъде обвинен за смъртта.

– Знаех за връзката им – каза той. – В началото исках да убия нея… И него също. Но после реших, че мога да се са­моубия и може би, само може би, да ги нараня така, както те нараниха мен.

Той бе оставил запалката на брат си на пода и пре­метнал примката през най-горния рафт. После се качил и я надянал на врата си. Седнал на рафтовете и завързал краката си, след което просто скочил.

– Предполагам, че не мразя никого от двама ви достатъчно, за да им позволя да мислят, че си бил ти – каза духът на брат си. – Но все пак ви мразя. И двамата. Сега виждам, че смъртта ми не си е струвала.

След като му казах, че мога да сътворя Светлината, която ще му позволи да отиде на по-спокойно място, вече нямаше търпение да си тръгне от този свят. А тръгва­нето му напомняше бурно излизане от стаята със силно затръшване на вратата.

Дори когато хората мислят, че с прекратяването на живота си правят услуга на своите близки, пак могат да предизвикат единствено болка и недоразумение. Преди известно време вече възрастните деца на родители, на­мерили смъртта си в двойно самоубийство, ме поканиха на погребението им. Нито едно от децата не знаело, че на баща им е била поставена диагноза мозъчен тумор, не­подлежащ на опериране. Като разбрали колко малко време им остава да са заедно, двамата съпрузи направили сложен план за самоубийство. Съпругата прегледала цялата къща и събрала всичките им лични вещи. Подредила ги на купове, които да бъдат раздадени на бедните, а за четирите им деца отделила онова, което им било най-скъпо. Погрижили се за всичките си финансови отговорности и подготвили погребението си – поръчали дори цветята. Оставили дъл­га и подробна бележка на децата си, в която обяснявали какво имат намерение да направят и защо.

После – и точно тази част ме удивлява и до ден дне­шен – излезли в задния двор, където съпругът бил заложил пушката. Съпругата застанала с лице към него, а той ус­пял да произведе такъв изстрел, че единственият куршум да премине през тялото на съпругата му и да причини смъртта й, след което да заседне в сърцето му.

Отидох на погребението. Децата се опитваха да про­умеят самоубийството на родителите си. Искаха да ги попитам защо са извършили такова нещо. Разбира се, усе­щах болката на децата и изпитвах съчувствие към тях. Но когато духовете ми обясниха причините да сложат край на живота си и като видях колко бяха объркани от неразбирането на близките, почти разбрах вярата им, че са постъпили по единствения правилен начин.

Независимо от това с колко духове на самоубийци съм разговаряла, все още ми е трудно да разбера какво под­тиква хората да отнемат собствения си живот. Някои ситуации са по-сериозни от други – случаи на нелечима болест, нестихваща болка или психически заболявания, во­дещи до пълно отчаяние. Но пак казвам – на всеки измъчен дух, виждащ единствен изход в самоубийството, срещам и по един, решил да умре просто за да разстрои някого.

В случаите на неестествена смърт, независимо дали става въпрос за убийство или самоубийство, никога не знам какво ще науча от разговора с духа. Не знам дали ще дойде време, когато няма да бъда удивена, шокирана или скандализирана от наученото. В тези трудни случаи най-често съм повлияна от въздействието, което убийствата и самоубийствата оказват на живите, останали да пресяват причините, подробностите и тайните, крие­щи се зад всяка смърт. Опитвам се по всякакъв начин да помогна на тези често неспокойни и страдащи духове да постигнат справедливост, да поправят недоразуменията или да обяснят действията си.

от книгата на Мери Ан Уинковски КОГАТО ДУХОВЕТЕ ГОВОРЯТ

Часни уроци по религия, магия, медитация, молитва, хипноза и др.

Частни уроци/консултации по религия, магия, медитация, молитва, хипноза и др.

Частните уроци и консултациите се извършват от дипломиран учител по религия от СУ “Св. Климент Охридски”, който над 20 двадесет години изучава и практикува почти всичко от областта на религията и окултизма. Уроците са в теория и практически.

Някои от темите:

– силата на молитвата и как да я използваме. Молитва с отговор от духовният свят.

– медитация; какво е и как се прави.

– магия: теория и практика на истинската магия за добро или зло.

– разваляне на магии, проклятия, уроки, прочистване на места и хора.

– обсебване: защита и лечение.

– духовно лечение и самоизлекуване на хора и животни

– съзидателна визуализация, самовнушение, позитивно мислене

– ченелинг, общуване с духовни водачи, ангели хранители и починали роднини

– евокация и инвокация

– пророческа дарба (за почитателите на аврамаичните убеждения)

– астрална проекция, осъзнато сънуване и опитност извън тялото

– регресия в миналото, спомняне на минали прераждания и живота между преражданията

– йога

– самохипноза

– какъв е смисъла на живота, защо живееш на тоя свят

– как да спасиш душата си от страданията и злото, т.е. как се “отива в рая”, как се освобождава от преражданията, самасара, просветление, освобождение на душата

– какво представлява отвъдното, живота след смъртта, истинската ти същност, истинският бог

За безплатни лични консултации може да се чака да имам свободно време или след платените. Платени частни уроци не предлагам винаги, ако съм в настроение за такива въобще, защото ми е някак неудобно да взимам пари за подобно нещо. Можете да пишете и пратите приятелство на https://www.facebook.com/sastradanie

Защо този запис показва истинска левитация, левитиращ будиски монах, а не е фокус?

 ЛЕВИТАЦИЯ

Видео запис на истинска левитация

 

 

По принцип левитацията е факт, правят я мнозина, случва се спонтанно на още повече хора, а преди години един мистик беше вдигнал във въздуха левитационно предубеден баптиски пастор в ню йорк пред бая журналисти. Във вечерните новини беше случая тогава. Май даже наши учени от БАН имат видео запис на левитиращ бг йога.

Левитацията е доста дребен феномен, че да е измислена. Ако левитацията никога не се е случвала, то фантазьорите и фокусниците биха измислили по-зрелищен феномен – примерно летене. На кой му е потрябвало да измисля отделяне от земята на няколко педи при медитация? Биха измислили нещо много по-фантастично.

Всъщност можете ли да се сетите за едно измислено феноменално явление, т.е. един фокус или номер, което никога не се е случвало на живо… сещам се само за рязането на глави и отделянето на тяло. Много са малко. Мисълта ми е, че обикновено измислените трикове и номера са симулация на много рядко срещани истински явления. Примерно мошениците магьосници са измамници, но има и истински магьосници. Има лъже лечители, но има и истински. Има измамници, които уж говорят с духове, но има и истински медиуми.

Левитацията е стар феномен, не е известна от скоро и не се среща само при медитиращите, но и сред всякакви религиозни адепти. Ходенето по вода от Библията примерно също се води левитация. Има много хора, които по време на молитва, са се издигали във въздуха и т.н.

В конкретният клип става въпрос за будистки монах, който левитира. По принцип бих допуснал, че това може и да е номер и измама, фокус. В случая обаче някак ми се струва, че това е съвсем истинска левитация, доста вдъхновяваща и красива, възвишен духовен феномен.

Първо, самият монах е един старец, доста кльощав, очевидно отдаден на своята вяра. Загледайте се в усмивката му и си преведете какво казва. Думите му означават, че има разлика между фокусите, номерата, илюзиите и будистката медитация. Казва още, че ще опита веднъж да покаже левитация на любопитния за феномени журналист, тъй като той е дошъл много отдалеч. Затваря очи и някак все едно пита дали е правилно да демонстрира левитация или се моли за позволение. Казва, че ще я направи с енергията си. Изглежда все едно много пъти му се е случвало. А по време на самата подготовка на монаха той напява една свещена и сакрална будистка мантра. Именно напяването на мантрата и левитацията от монах създава изключително малка вероятност за измама. Подобен измамник, който напява мантра и после прави фокус/измама и по същото време напява свещена, сакрална будистка мантра… това е нещо доста кощунствено за будистите. Една такава измама може да бъде направена от изключително безскрупулен човек и измамник. Едно на ръка, че този монах въобще не изглежда така, друго че има малцина монаси, които биха могли да измамят трима опитни с фокусите журналисти.

От друга страна е добре и психологически да се прецени реакцията и изражението на журналиста. “Това е лудост”, казва той, слисан е, “Уаауу”, операторът пък стреснато се вижда как извърта камерата и т.н.

Всичко това за да бъде измама трябва журналиста да е гениален актьор, будисткият монах изпечен фокусник и богохулник, а операторите или страшно некадърни, защото влизат в кадър или гениални измамници, симулиращи стреснати оператори, работещи в малко пространство. Трябва освен това да има някаква платформа или кран, който да вдига монаха, невидими въжета или отдолу платформа, на която да е седнал във въздуха и следователно специално оборудване и помощници зад кадър. Въобще много сложна измама ще дойде.

Това е една напълно истинска левитация, която може да послужи за вдъхновение на мистиците и търсачите, така че усилено и дисциплинирано да се упражняват в медитация, молитва и различни мистични, йога или религиозни практики. Това е и причината тук да публикувам този клип и да му напиша текст, тъй че да го популяризирам в Гугъл и направя лесно откриваем от търсещите левитация.

 

РАЗЛИКИ МЕЖДУ ДОБРИТЕ И ЛОШИТЕ ДУХОВЕ

РАЗЛИКИ МЕЖДУ ДОБРИТЕ И ЛОШИТЕ ДУХОВЕ

Ако точната идентификация на духовете в много случаи е второстепенен въпрос, не можем да определим така и разли¬чаването на добрите от лошите духове. Добър ли е духът, или лош? До каква степен на развитие е стигнал? Това е важният въпрос. За духовете можем да съдим, както и за хората, по техния език. Представете си, че човек получи писмо от двадесет различни автори. По стила им, по начина им на мислене, по множество знаци той ще може да разбере дали авторът е образован, или невежа, дали е възпитан, или не, дали е сериозен, или лекомислен, сантиментален или не и т.н. Същото е с духовете. Може да се каже, че ЕЗИКЪТ НА ДУХОВЕТЕ ВИНАГИ ОТГОВАРЯ НА СТЕПЕНТА ИМ НА РАЗВИТИЕ.
Не бива да се съди за моралното ниво на духа по неговата интелигентност. Един дух може да е добър, но да притежава ограничен кръг от знания, докато друг може да е много ерудиран, но в морално отношение да е на много по-ниско ниво.
Начините за разпознаване на духовете могат да бъдат обобщени така:
1. Доброто чувство е единственият критерий, по който можете да съдите за добродетелите на духа. Всяка формула за тази цел, дадена ви от самите духове, е абсурдна и не произхожда от висшите духове.
2. За духовете можете да съдите по техния език и по техните действия. Действията им отразяват чувствата, които ги вдъхновяват.
3.. Добрите духове могат да говорят й вършат само добро. От тях не може да произлезе нищо лошо.
4. Извисените духове винаги използват благороден, изис¬кан език, без примеса на тривиалност. Изразяват се просто й скромно, без самохвалство, без да парадират със знанията или превъзходството си. При обикновените и нисшите духове винаги се усещат отражения на човешките страсти. Всяка
проява на вулгарност, самодоволство, арогантност, самохвал-ство, язвителност подсказва малоценност или измама, ако духът се представя под уважавано или свято име.
5. Не трябва да съдите за духовете само по материалната форма и стила им, а да изследвате техните съкровени чувства, да анализирате думите им, да ги претегляте спокойно, обмис-лено, без предразсъдъци. Всяко отклонение от логиката, от разума и мъдростта трябва да събуди съмнение за произхода им, независимо от името, под което се представя духът.
6. Езикът на извисените духове винаги е идентичен, ако не по форма, то по дълбочина на мисълта. Мислите са същите, независимо от времето и мястото. Може да са повече или по-малко развити, в зависимост от обстоятелствата и от нуждите и качеството на връзката, но те никога не показват противоречие. Ако в два контакта, установени под едно и също име усетите противоречие, единият очевидно е лъжлив, В истинския не трябва да има нищо, което да противоречи на
; характера на духа. За пример могат да послужат два текста, подписани от св. Венсан дьо Пол, единият от които проповяд¬ва обединение и милосърдие, а другият т- почти обратното.
7. Добрите духрве говорят само това, ‘което знаят. Ако не знаят нещо, те или замълчават, или си признават. Лошите говорят за всичко, без да се притесняват дали това, което казват, е истина, или не.
8. Лъжливите духове можете да разпознаете по лекотата, с която ви предсказват бъдещето и ви разкриват неща, които не е съдено да знаете. Всяко събитие, предсказано с точна дата, може да е мистификация.
9. Извисените духове се изразяват просто, без излишно многословие. Стилът им е стегнат, ясен, разбираем ча всички. Те могат да кажат много с малко думи. Нисшите или лъжли¬вите крият зад надутите фрази празнотата на мислите си., Езикът им е претенциозен, абсурден или неясен поради желанието им да изглеждат задълбочени.
10. Добрите духове никога не командват, те не се налагат над никого. Те съветват и ако не се вслушат в съвета им, си отиват. Лошите са властни, обичат да издават заповеди и остават с вас, независимо дали ги изпълнявате. Претендират, че само Те знаят истината и не приемат чуждо мнение.
Изискват сляпа вяра, без мисъл, защото знаят, че разумът ще ги демаскира,
11. Добрите духове не ласкаят, те одобряват достойните ви постъпки, но са сдържани. Лошите изпадат в хвалебствия, стимулирайки гордостта и суетата, докато в същото време проповядват скромност и се стараят да преувеличат ЛИЧНА¬ТА СТОЙНОСТ на този, когото обработват.
12. Извисените са надраснали дребните неща. Само нис-шите духове обръщат внимание на незначителните детайли, несъвместими q истински възвишените идеи.
13. Някои духове се представят под странни и нелепи имена, желаейки да спечелят доверие. Абсурдно е да ги приемате насериозно.
14. По същите причини не трябва да приемате безрезервно тези, които се представят с изключително почтени имена. По този начин те ласкаят медиума и често успяват да го накарат да върши глупави неща или неща, за които после съжалява.
15. Добрите духове са много тактични при даването на съвети. Те никога не ги дават без СЕРИОЗНИ И ОЧЕВИДНО ПОЛЕЗНИ НАМЕРЕНИЯ. Следователно, трябва да сте по-дозрителни към немотивирани или противоречащи на здравия разум съвети.
16. Можете да познаете добрите духове в сдържаността им по всички компрометиращи теми. Те не обичат да разкриват ‘ злото, докато несериозните и зложелателните изпитват удо¬волствие от това. Докато добрите изглаждат обидите и про¬повядват снизхожденне, лошите ги преувеличават и предиз¬викват раздори.
17. Добрите духове говорят само добри неща. Всеки съвет, който не е ИЗЦЯЛО СЪОБРАЗЕН С ЧИСТОТО ЕВАНГЕЛ¬СКО МИЛОСЪРДИЕ, не може да е тяхно дело.
18. Лошите или просто несъвършените духове се издават с материални действия. Отношението им към медиума поня¬кога е насилствено, провокиращо внезапни движения, трес¬кави и конвулсивни поклащания, напълно противоречащи на спокойствието й благородството на добрите духове.
19. Добрите духове дават само разумни съвети. Всякакви препоръки, произхождащи от ВЯРНАТА ЛИНИЯ НА ДОБ¬РОТО ЧУВСТВО или от НЕПРОМЕНЯЕМИТЕ ЗАКОНИ НА
ПРИРОДАТА подсказват тесногръдието на духа и не заслу¬жават особено доверие.
20. Лошите духове често дават вероломни съвети, разпал¬вайки недоверие и враждебност към този, който не им е симпатичен, а това най-често е някой, който може да ги разобличи.
Слабохарактерните хора са любимата им играчка. Целта е да ги насочат към злото. Използвайки софизма, сарказма, обидите и дори материални знаци за окултната,си сила, те се стремят да ги отклонят от пътя на истината.
21. Духовете на хората, които на земята са били прекалено ангажирани, независимо дали морално или материално, ако не са успели да се откъснат от влиянието на материята, все още остават подчинени на земните предразсъдъци, пристрас¬тия и дори на земните си прищевки. Това леещо може да се разбере от езика им.
22. Познанията, които някои духове демонстрират, често с оттенък на превъзходство, не са знак за тяхната извисеност. Неизменната морална чистота е истинският критерий»
23. Простият разпит на духа не е достатъчен, за да разберете истината. Преди всичко трябва да знаете към кого се обръщате, защото нисшият дух, като невежа, може да говори лекомислено по най-сериозни теми.
Дори духът през земния си живот да е принадлежал на учен човек, това не значи, че той ще достигне, върховете на науката в невидимия свят. Само добродетелта ще го пречисти и ще го доближи до Бога, като по този начин ще разшири неговите знания.
24. Шегите на добрите духове никога не са тривиални.
25. При внимателното изучаване на характера на предста¬вилия се дух, особено от морална гледна точка, лесно можете да си изясните, неговата природа и степента на доверие, която може да му гласувате.
26. Преценявайки добрите духове по начина, по който „преценявате хората, нека всеки се вгледа и в себе си. За съжаление има много хора, които считат своето лично мнение за изключително мерило за добро и зло, за истина и лъжа. Всичко, противоречащо на собствената им Гледна точка, на идеите им, на системата им, в техните очи е лошо.

от книгата на Алън Кардек – КНИГА НА МЕДИУМИТЕ

ТРАНС

ТРАНС

Глава 21  от книгата на Линда Уилямсън ОТВЪДНИЯ СВЯТ

Транс

Много хора смятат, че медиумите задължително изпадат в транс. Може би е било така преди 50 или 100 години, но не и сега. Изпадането в транс е рядко явление, а медиумите, които го преживяват, в много случаи не искат да демонстрират тази дарба пред публика. Трансът изглежда много лесно нещо. На теория трябва само да седнеш и да заспиш, а духовният ти водач идва и свършва цялата работа вместо теб. Ако наистина беше толкова лесно, аз щях да го правя непрекъснато. В действителност се изискват много тренировки и самодисциплина, за да се свържеш с отвъдния свят по този начин. И не всеки медиум е в състояние да го направи. Но без  значение дали ви се иска да го можете или не, струва си да изучите това явление, тъй като то разкрива интересни неща за механизма на общуването с отвъдния свят.

Лошото при транса е, че ако не се направи добре, може да изглежда и да звучи нелепо. Спомням си една демонстрация, на която присъствах преди много години по време на спиритично събиране. Медиумът, пълничка жена тип мадам Аркати, беше нещо като знаменитост. Разбира се, имаше своите верни почитатели. Тя седна в центъра на затъмнената сцена, очите й бяха плътно затворени, а ръцете й стискаха облегалките на стола. Публиката бе притихнала в очакване и напрежение. Дълго чакахме, после тя започна да се гърчи, сякаш изпитваше болка. Започна да стене. Помислих си, че може би ще получи припадък, но никой не изглеждаше притеснен. Мъжът до мен ми довери шепнешком, че това се случва винаги, когато се появява нейният водач, вождът Седящия бик, или някакво там подобно име. След секунди тя се изправи на крака, очите й бяха все още затворени. Величествено вдигна ръка и гласът й прогърмя: „Хоу”!

Последвалият разговор се дължеше много малко на вдъхновение и в огромна степен на въображението й. Понеже твърде често си служеше с изрази от рода „белият човек говори с предателски език”, можех само да стигна до заключението, че тя е гледала твърде много уестърни. Не зная какво впечатление е направила на останалата публика. Аз се раздирах от желание да си изляза и същевременно в мен напираше смях.

Но съм виждала и други медиуми, например Айби Нортейдж и Урсула Робъртс, които са от съвсем друга категория и се ползват с дълбоко уважение. Те не си позволяват подобни смехотворни спектакли и когато духовните им водачи говорят чрез тях, слушателите имат истинското и вълнуващо чувство, че са били в пряк контакт с по-високо измерение на живота.

 

Какво е необходимо,за да станеш транс-медиум?

Защо някои хора развиват такава способност, докато за други е абсолютно невъзможно, независимо колко упорито се стремят? Изглежда, това зависи от индивидуалната пси-нагласа. За да може водачът да говори чрез медиума, етерното тяло на последния трябва леко да се отдели от физическото. Някои медиуми използват термина „хлабаво” етерно тяло. Тогава медиумът е заспал дълбоко и не знае какво се казва чрез него. За да се достигне такова състояние на транс, е необходимо човек да се упражнява търпеливо години наред. Както казах, това е рядко явление и повечето медиуми въобще не работят така, макар че често се случва да изпадат в лек транс, при който все още съзнават какво става. Ако се случи да изпаднете изведнъж в дълбок транс, може да бъде много страшно, както е открила Мери Абсолъм.

Мери, която сега работи в Колежа по пси-изследвания в Лондон, била малко над 20 години, когато вследствие на серия неприятни обстоятелства направила опит за самоубийство. Пет години по-късно, през които успяла да започне нов живот, я поканили да се присъедини към група за развиване на медиумни способности. Приела неохотно, тъй като нямала особен интерес към спиритизма, но заниманията на групата й харесали и тя продължила да я посещава. Една вечер мислела, че е заспала, и се учудила, когато й казали, че е изпаднала в транс.

Изплаших се! Бях убедена, че съм обсебена. По цяла нощ седях в леглото на светнати лампи и се страхувах да заспя. Никой от групата не направи нищо, за да ме успокои. „Не се плаши, скъпа” – казваха ми те, но аз бях разтревожена. Нещо ставаше с мен и аз не можех да го контролирам. Притеснявах се да не би да се случи в неподходящо време, например когато съм на работа или в автобуса.

За щастие това никога не се случило, но дълго време живеела със страховете си, докато една приятелка, която била веща по тези въпроси, не започнала да я обучава. Отнело дълго време и много усилия. Едва след две години работа се почувствала готова да прави транс-сеанси пред публика.

Според Мери многозначителен е фактът, че способностите й започнали да се проявяват едва след опита й за самоубийство:

Мисля, че кризата освободи моите подсъзнателни сили. Започна да се променя начинът ми на мислене и така стана възможен контактът ми с отвъдното.

Някои от транс-медиумите могат да проследят дарбата си назад до детството. Известният медиум Клайв Даниелс, който дълги години е работил в тази област, разказва:

Когато бях малко момче, често припадах. Докато съм бил в безсъзнание, съм говорел на непознат език. Моята мащеха естествено била много притеснена, но когато повикала лекар, той казал само: „Като порасне, ще му мине”.

Клайв бил чувствително дете и често виждал и описвал духове на загрижената си мащеха, която му казвала да не се прави на глупак. Често виждал някакъв азиатец, който по-късно разпознал като своя водач Уо Уанг. Няколко години по-късно научил, че рождената му майка, която починала млада, е била медиум. Когато станал на 15 години, той се записал я група за развитие на медиумните способности.

Усещах, че Уо Уанг стои до мен. Докато говореше, чувах думите да излизат от моите уста. Бях ужасен и се зарекох никога да не позволя това да се случи отново, и така и стана. След този случай моят водач ме обсебваше напълно, което за мен беше много по-приемливо.

Може би ще попитате, защо духовните водачи, за които се предполага, че са любещи същества, подлагат своите медиуми на толкова неприятни преживявания. Може би отговорът е, че това е единствената им възможност да осъществят първия контакт и че страхът се дължи само на незнанието или неразбирането на медиума. Клайв чувства, че в неговия случаи това е било средство да преодолее своята срамежливост, и ако водачът му не го обсебвал изцяло, той никога не щял да се престраши да работи пред публика.

Как се чувства човек, когато изпадне в транс? В общи линии, все едно че е заспал. Много пъти медиумите казват, че за пръв път им се е случило по време на занятие; мислели, че са заспали, и се чувствали неловко, а после им съобщавали, че някой е говорел чрез тях. Някои медиуми виждат светлина, докато се унасят. Малцина си спомнят да са сънували или да са имали преживяване извьн тялото по време на транс, макар че и това се случва понякога. Усещането на Клайв е, че когато Уо Уанг заговори чрез него, той самият чака наблизо в духовното си тяло.

Задавали са въпроса дали духовните водачи, които работят с транс-медиумите и въобще с медиуми, съществуват като отделни същности и дали не са създадени от мисълта, като отлюпени частици от личността на медиума. Това е нещо, върху което парапсихолозите ще дискутират. За самите медицми няма съмнение: техните духовни водачи са отделни същности, с които ги свързва любов и доверие. Всъщност партньорството им не би било възможно, ако между тях не съществуваше духовната привързаност.

Връзката може да е съществувала в минал живот. Медиум и водач могат да бъдат членове на една и съща духовна група и да са преминали заедно много земни животи. Но без значение дали е така, медиумът се избира много внимателно като най-подходящия канал за водача, койтоиска да работи с него. Мери попитала веднъж своя водач, китайски мандарин, защо е избрал нея и той й отговорил не много любезно: „Ти беше много паянтово средство, но пък най-доброто, което можех да намеря.”

Ако гледаш как медиум изпада в транс, ставаш свидетел на драматична трансформация. Всъщност медиумът става различен човек. Гласът и интонацията му се изменят и той си служи с жестове и маниери, които не са характерни за него. Ако ясновидец наблюдава транса, сигурно ще види или усети духовния водач, който присъства в момента.

Оцветяване

Не е трудно да направиш разлика между истинския транс и този, който медиумът сам предизвиква, оставяйки се на собственото си въображение, като в случая, описан в началото на тази глава. Не се изискват кой знае какви пси-способности, за да усетиш, че тук „няма нищо” и че „посланията” се излъчват единствено от подсъзнанието на медиума. Празните речи, изпълнени с баналности, са предупредителните знаци, също както индианец да вика „Хоу”.

Все пак съществува сиво пространство, в което медиумът осъществява частичен контакт с водача си, но посланието е оцветено или изкривено от съзнанието на медиума.

Всъщност независимо колко добър и честен е медиумът, винаги има процент оцветяване или изкривяване. Това е непредотвратимо поради начина, по който протича трансът. Става въпрос за процес, който изисква големи умения и деликатност от страна на духовните водачи. Водачът първо трябва да изтегли етерното тяло на медиума; за го отдели частично или напълно. После съзнанието на водача трябва да се слее със съзнанието на медиума, така че последният да изрече думите, които му предават. Тъй като медиумът не е в съзнание, може да се допусне, че съзнанието му изобщо не участва, но не е така. Подсъзнанието е и си остава канал, чрез който се предава информацията, и може да повлияе в известна степен. Колкото е по-дълбок трансът, толкова по-малка е неговата намеса, но никога не може да бъде напълно елиминирана.

Промените в механизма на транса

Ако погледнем назад към големите медиуми от миналото, очевидно е, че транс-медиумите са се променили с течение на годините. През 19 век трансът е бил обикновен начин на работа и изглежда, е ставал на много по-дълбоко ниво, отколкото е сега. Духовните водачи изцяло „превземали” физическото тяло на медиума, като манипулирали ларинкса и белите дробове и контролирали движенията им. Това коствало голямо напрежение на медиума, който често след това страдал от изтощение. Също така било изключително опасно, защото, ако по време на сеанса някой го докосне или пък той се стресне от внезапен шум, може да получи нервен шок. Един от първите известни медиуми г-жа Гладис Осбърн Ленърд веднъж била почти задушена, тъй като духът, който поел контрол над нея, забравил да диша!

Едва ли е изненада, че медиумите са престанали да се подлагат на подобно изпитание, и това може би обяснява защо дълбокият транс излязъл от мода и бил заменен с менталната форма на контрол. Въпреки това все още опасността не е изключена напълно. Клайв си спомня един случай, когато тъкмо довършвал демонстрацията, и председателят на дружеството го пипнал за ръката, за да му помогне да седне на стола си:

Това така ме разтърси, че изкрещях. Ръката ми беше в синини в продължение на две седмици след това.

Оттогава, винаги когато работи пред публика, до него стои човек и внимава да не се случи подобно нещо. Но, разбира се, много медиуми не са подготвени да поемат този риск и си позволяват да изпадат в дълбок транс само пред тесен кръг.

Страхове относно транса

Новодошлите в групите за развиване на медиумни способности много често са подведени от тази форма на медиумизъм. Те смятат, че не могат да бъдат истински медиуми, ако не изпадат в транс, и много разочаровани, ако това не става. Освен това съществува страх от обсебване — да не би да бъдат обладани против волята им и не са в състояние да контролират слизащия в тях дух и онова, което говорят. За щастие този страх е напълно неоснователен. Трансът не е като обладаването от зла сила. Разумните и уравновесени хора не могат да бъдат обсебени. Ако сте искрен, ще привлечете мъдри и обичащи водачи, които ще ви закрилят.

Друго нещо, което кара хората да се страхуват, е, че могат да заспят и повече да не се събудят. Това всъщност е най-малкият ви проблем. В началото на човек му е трудно да остава в състояние на транс повече от няколко минути. Ако е необходимо, ръководителят на групата ще ви повика нежно, но дори да не го направи, вие ще заспите нормален сън и по естествен начин ще се събудите.

Все пак, ако сте рядкото явление природен транс-медиум, малко вероятно е да изпаднете в дълбок транс веднага щом се присъедините към групата. Ако въобще се случи, това ще стане постепенно, докато хармонизирате съзнанието си с вашите духовни водачи.

Степени на транса

Както споменах, има различни степени на транс. Можете да изпаднете в лек транс всеки път, когато сте се отпуснали, когато мечтаете или слушате музика. В това състояние разумното съзнание е спокойно и вътрешните сетива са по-малко активизирани. Тогава е по-лесно да усетиш отвъдния свят. Медиумите ясновидци често са в състояние на лек транс, макар че може да не го съзнават.

Почти всеки, който участва в група за развиване на медиумни способности, познава усещането на лек транс. Става дума за онова унесено състояние, когато човек е спокоен и медитира. Вие сте в пълно съзнание, но всичко ви се струва малко отдалечено. Подобен транс може лесно да бъде прекъснат. Ако някой се изкашля или ви засърби носа, моментално идвате на себе си. Но ако започнете да навлизате в малко по-дълбоко състояние, усещанията се променят.

Тогава и съзнанието, и тялото са по-отпуснати. Струва ви се, че всички шумове в стаята идват някъде отдалече. Повече прилича на състоянието на хипноза. Знаете, че можете да мърдате или да си отворите очите, но това изисква твърде много усилия. В известен смисъл наистина сте хипнотизиран, но не от друг, а от духовния си водач Получава се така, че вашият духовен водач повдига нивото ви на съзнание, зада може да ви приведе в хармония със собствените си вибрации.

Това състояние се нарича „контролиране” или „засенчване”. Не обичам думата „контрол”, тъй като не е много точна. Духовният водач не ви манипулира като кукла на конци, а само слива съзнанието ви със своето. Терминът „засенчване” е по-подходящ, тъй като все едно ви покриват с ментална пелерина.

Понякога е достатъчно просто да почивате в такова състояние, наслаждавайки се на контакта с отвъдния свят. В друг случай ще започнете да говорите. „Вдъхновеното говорене”, в което изпадат повечето медиуми, е най-близко до състоянието на дълбок транс. Не намеквам, че тоба е недостатък от тяхна страна. Може просто да е онова, което отвъдният свят изисква от тях.

Развитие на вдъхновеното говорене

Не трябва да се опитвате да развивате каквато и да е форма на транс или вдъхновено говорене, ако се занимавате сами. Без присъствиетона опитен човек, който да се грижи за вас, може да се изкушите да останете в това състояние твърде дълго – защото усещането е за безметежност и спокойствие – и може да се изтощите. Съществува и малка опасност да ви „засенчи” неподходящ комуникатор. Не говоря за зли сили, тъй като чистотата на вашите намерения и здравият ви разум ще ви предпазват от такива намеси. Но е възможно да привлечете същества на по-ниско ниво на развитие, които да не искат да си отидат.

Най-доброто място да се упражнявате е в групата, където ще ви помогне натрупаната пси-енергия. Преди да започнете да развивате тази дарба, трябва да обсъдите намерението си с груповия ръководител. Когато групата медитира, е много неприятно някой изведнъж да започне да говори, независимо колко красиви или вдъхновени са думите. Ако ръководителят се съгласи, определете точно време, може би веднага след медитация, когато ще се опитате да накарате вашия водач да дойде. Ако и други членове на групата искат да се упражняват, можете да уточните реда, в който ще го направите.

Като начало седнете и максимално успокойте съзнанието си. Помолете вашия водач за закрила, после го поканете да навлезе в аурата ви. Започнете да разпознавате присъствието му. Може да го помолите да ви даде знак, че е при вас, с дума или с някакво усещане, например да докосне косата ви. Отделете време, за да се нагласите към неговата вибрация, после се заслушайте във всяка дума, която идва в главата ви. Повторете чутото на глас, после почакайте да дойдат следващите думи и т.н. В началото може да правите паузи, но ако решите да не прекъсвате, думите ще идват по-бързо, докато в един момент ще започнат да текат без всякакво усилие от ваша страна.

Докато става това, все още ще бъдете в пълно съзнание, но ще чувате думите някак отдалече, сякаш говори някой друг. Какво ще си спомняте след това, зависи от дълбочината на транса. С практиката той ще става все по-дълбок. В един момент може да изпаднете в дълбок транс и тогава няма да бъдете в съзнание и няма да си спомняте какво сте говорили.

Медиумите, които развиват тази дарба, често подлагат себе си на съмнение. Те не искат да заблуждават себе си и другите, като твърдят, че са имали вдъхновено говорене, при положение че съзнават напълно, че част от думите и идеите се излъчват от собственото им съзнание. „Как мога да отстраня себе си – искат да знаят те, – така че да говори духът, а не аз?”

Ако се задълбочите в тази трудност, ще развиете лош навик, който може да ви попречи и да не приемате нищо повече! Трябва да знаете, че „засенчването” е сливане на съзнанието. Водачите ще използват натрупаното от вас знание и ще надстрояват върху него. Най-добрият начин да им помогнете е като четете и учите колкото се може повече, за да им предоставите по-широк спектър от познание, което да ползват. Но се опитайте да не си създавате фикс-идеи или предразсъдъци по отношение на каквото и да било. Като усъвършенствате настройката си към същността на водачите си, им позволявате да оставят трайни отпечатъци във вашето съзнание, докато стане възможно да предават информация извън вашето познание.

Един от често срещаните проблеми при вдъхновеното говорене е произнасянето на първите няколко думи. Дори ако ги чувате в съзнанието си, самият акт на отварянето на устата може да прекъсне деликатната връзка. Най-добрия начин да предотвратите това е да кажете няколко встъпителни думи. Не е нужно да са кой знае колко специални. „Добър вечер” е винаги едно добро начало. „Здравейте” може да бъде подходящо, но за предпочитане е да не казвате „Хау”! След това продължете с каквото ви дойде в ума. Щом веднъж сте казали няколко изречения, духовният ви водач ще може да навлиза по-лесно и по-силно, но ако не започнете вие пръв да говорите по този начин, нищо чудно да останете да си седите мълчаливо, напрежението ви ще расте и нищо няма да се получи. Когато свикнете да се свързвате с водача си по този начин, ще ви стане по-лесно.

Не трябва да очаквате гласът ви да се изменя много. Духовните водачи, без значение от каква народност са (а няма причина да принадлежат към някоя екзотична раса) могат без проблем да овладеят вашия език. Може да говорят с акцент, но това е главно за да се идентифицират и да разграничат своя говор от този на медиума. Могат да използват гримаси и маниери, които не са характерни за медиума, но все пак си служат с гласните му струни, така че, ако сте жена, не очаквайте от вашата уста изведнъж да излезе дълбок басов глас!

Добра идея е до вас да има някой, който да записва на касетофон вашето вдъхновено говорене, за да се чуете след това. Така ще можете да прецените качеството на излязлата от вас информация. Можете да си зададете много въпроси: разговорът съдържа ли материал, който ви е непознат или който не бихте могли да предадете така добре? Никой истински водач няма да говори по начин, обиден за вашето достойнство или интелигентност. Преди всичко те говорят с любов, а може би и с лек хумор? Ако е така, вие имате ценна дарба, която трябва да развиете.

Никое учение или информация, която идва чрез вас по този начин, не трябва да се смята за безпогрешна. Освен възможността медиумът да украсява информацията, което винаги трябва да се има предвид, духовните водачи и учителите си остават личности със собствени вярвания и мнения. Те не са съгласни и помежду си по всички въпроси. Но техните знания са далеч по-големи от нашите и, което може би е по-важно, носят огромна любов от по-висши измерения, която се изсипва през медиума и чрез него и може да докосне сърцата на хората.

От вдъхновеното говорене към дълбокия транс

Макар че редица медиуми успяват да направят прехода от вдъхновено говорене към транс, за някои тази последна стъпка е невъзможна, Има много причини за това. Може би духовният ви водач не смята за необходимо да работи с вас по този начин. Може медиумът да се страхува на подсъзнателно ниво и това да го спира, или просто условията около вас не са подходящи.

Необходимо ви е да посещавате група, където ще се чувствате удобно, и да ви ръководи медиум, опитен в транс-сьстоянията. Трябва да се пази абсолютна тишина. Няма да можете да се отпуснете, ако се страхувате, че неочакван звук, например телефонен звън, ще ви стресне и ще ви върне към реалността. Стаята трябва да бъде слабо осветена, а не тъмна.

Групата трябва да бъде с насоченост за развиване на способността за транс. Не трябва да се разрешава да участват ясновидци, тъй като се губи пси-енергия. Всички членове на групата трябва да бъдат съгласни, че ще концентрират своето внимание върху човека или хората, които се опитват да влязат в транс. За това са необходими отдаване и липса на егоизъм, а като се вземе предвид каква е човешката природа, не е чудно, че такива групи се намират трудно.

Преди да навлезем в транс, трябва да подходим по същия начин както при вдъхновеното говорене: да се помолим за защита, да поканим духовния си водач да навлезе в аурата ни и след това за начало да започнем да произнасяме думите, които идват до съзнанието ни. Ако след няколко месеца упражнения при описаните условия не постигнете нищо, трябва да приемете факта, че дълбокият транс не е за вас или най-малкото все още не сте готови за него. Вашите водачи знаят кое е най-доброто и трябва да вярвате на тяхната преценка.

Трансът и вдъхновеното говорене служат главно за предаване на учения от духовния свят както при заниманията в малки групи, така и по време на службите в спиритичните църкви. Аз не практикувам дълбок транс, но често ме „засенчват” по време на частни сеанси. Това „засенчване” не идва от близки на присъстващия от отвъдното, които примерно не могат да се настроят добре към моето съзнание, за да разговарят с мен.

Обикновено го правят моите духовни водачи или водачите на присъстващия на сеанса. Аз гледам на това като на ценна форма на медиумизма, тъй като ми дава възможност до голяма степен да се откъсна от съзнанието си, така че до нас да могат да достигнат думите запомощ и съвет. Аз съм в пълно съзнание, но думите сякаш се изливат чрез мене, а не се излъчват от моето съзнание и зная, че мъдростта, която носят духовните водачи, надхвърля моите способности.

Постигане на ченълинг (вливане в канал)

След като много години бе в забвение, трансът отново е на мода. Едно друго ново явление също печели популярност. Влизането в канал, което идва от Америка, се разпространява много бързо и при нас. Макар че за случайния наблюдател то прилича на транс, подходът, чрез който се достига, е различен в много отношения. Накратко, влизането в канал може да се дефинира като изкуството да се пренасят учения или информация от други нива на съзнание. Трудно ми е да го формулирам по-точно. Човекът, който влиза в канал, може да се свързва с починал или с духовен водач. В този смисъл всички медиуми влизат в канал, но докато по традиция медиумите виждат своята роля да доказват, че има живот след смъртта, гледната точка на влизащите в канал е по-широка. Източникът на информация може просто да бъде и тяхната по-висша същност.

Как да влезете в канал?

Влизането в канал се харесва на хора, които не се интересуват от общуването с починали, а желаят да отворят съзнанието си към по-висши измерения, за да израснат духовно и да задълбочат познанията си. Това е умение, което повечето хора могат да придобият. Опитайте със следното упражнение:

Както при транса и вдъхновеното говорене, седнете с вашата група или с човек, който има опит в общуването с отвъдното. Помолете се зазащита. Съсредоточете вниманието си върху центъра на короната. Представете си го като лотос, който се разлиства. Представете си светлина, която се излива от главата ви надолу през всички чакри и изпълва всяка ваша пора.

Вдишвайте по-дълбоко. С всяко вдишване поемайте повече светлина. С всяко издишване увеличавайте аурата си и се стремете нагоре към духовното измерение. Когато достигнете колкото е възможно по-високо, задръжте съзнанието си стабилно и възприемчиво към това, което се насочва към вас. Може да е духовният ви водач, но може да бъде и по-висша част от собствената ви същност. Нека думите да текат, без да се притеснявате за източника.

Когато усетите, че сте готови да се върнете, затворете чакрите с упражнението за затваряне, което се използва винаги след работа с пси-енергии.

Влизането в канал може да бъде много полезно. Като начин за свързване с по-висши измерения то е възможно за хора, които нямат склонност и възможност да работят като традиционни медиуми. Но крие своите опасности. Когато изпадне в транс, медиумът служи като инструмент на определен духовен водач, който има своята индивидуалност и може да бъде разпознат. При влизането в канал имаме по-голямо отваряне и за подсъзнанието е много по-лесно да поеме контрола върху вас. Следователно вие трябва да бъдете много проницателни както при преценка на своята работа, така и по отношение на работата на другите канали. Използвайте интуицията и здравия си разум, за да отхвърлите всичко, което ви притеснява или не звучи като истина

При влизането в канал, както и при останалите форми на медиумизма най-важна е искреността на намеренията. Които си приличат, се привличат. Търсете светлина и ще станете светлина. Дайте с любов и ще ви се даде любов. Духовният свят бди над нас с голяма нежност и загриженост. Има много същества, изпълнени с любов, които работят, за да водят човечеството към мир. Всеки, който знае за по-висшите измерения, е длъжен да обедини усилията си с тях, да бъде инструмент, чрез който те могат да достигнат до всички изпаднали в нужда, да ни учат и изцеляват.

Един ден по време на служението ми в малка спиритична църква в Съри, аз погледнах нагоре, докато пеехме хвалебствен химн, и видях духа на баща си – той седеше на първата редица. Беше само за миг, но се просълзих от вълнение. В мислите си се върнах 20 години назад, когато присъствах на погребението му. Именно неговата смърт ме накара да тръгна по пътя на медиума. И ето го там, за да ми помага и да ми дава сила; правеше го, докато беше жив, и продължава да го прави и сега, когато вече е влязъл в по-висш и по-красив свят.

Надявам се, че тази част на книга ви е помогнала да осъзнаете, че можем да продължим да общуваме с хората, които обичаме, дори когато са се пренесли в отвъдния свят. Той е само на една ръка разстояние от нас. Постройте свой мост на дъгата, за да се свържете с душите, които обичате. Тръгнете напред с любов и осветете пътя на другите.

 

Епилог

Медиумизмът в новата епоха

 

Близо 150 години изминаха от основаването на съвременното спиритично движение в Америка. Какво е постигнато досега и какви са перспективите за неговото развитие?

Вече ви разказах как сестрите Фокс поставят началото на спиритизма в Хайдсвил през 1884 г. и как новината за това бързо се разпространява и се превръща в мания. Странен бил начинът за полагане основите на това ново вярване и баналните послания, получавани тъмни стаички, сякаш не обещавали ново духовно развитие

Все пак бил направен важен пробив. Откакто свят светува, духовни видения витаят около хората и винаги е имало медиуми, макар и наричани с други имена, но за пръв път обикновени мъже и жени можели да достигнат до отвъдното и да направят контакт не с бледи и страшни призраци, а с личности, които са познавали. Те вече не разчитали на свещеници, които да им разяснят какво представлява задгробният живот. Тъй като начините за свързване с отвъдното се развили, получавали информация от първа ръка, т. е. от самите починали. Тези, които възприели новото учение, заменили вярата с познание и надеждата със сигурност.

Днес се пренебрегва важността на този факт. Приучени сме по-скоро да търсим истината сами вместо да приемаме мъдростта на миналото. Идеята за връзка с отвъдното – макар че все още се отрича от много хора – е известна на всички ни. Но през 40-те години на 19 век това схващане е довело до коренен обрат. В психиката на човека се отваря една врата, която никога вече няма да се затвори.

Лесно е да се осмива спиритизмът през Викторианската епоха или през нашето време предвид на някои негови аспекти. Има и абсурди: фантоми, облечени в мантии от ектоплазма, летят из въздуха, дребни възрастни дами стоят в тъмни стаички, опитвайки се да извикат умрелите. А и някои медиуми наистина си заслужават иронично отношение. Никой не може да отрече, че историята на спиритизма е опетнена от измама. Човешката природа е такава, че е неизбежно някой безскрупулен самозванец да не извлече полза от лековерните.

Но нека да отчетем и положителните страни на спиритизма. Колко много хора досега са получили утеха и мъката им е била потушена след контакт с тези, за които са смятали, че са изгубени. Има много чудесни и всеотдайни медиуми, които са отстоявали своята кауза, често подложени на преследване. Благодарение на техните усилия познанието за отвъдното е открито за всеки, който се интересува.

Спиритизмът не успя да убеди учените независимо от внушителното количество доказателства, натрупани през последните век и половина, повечето от които събират прах в архивите на Обществото за пси-изследвания. Друго не може и да се очаква. Учените като цяло са привърженици на материализма, който пусна корени в края на Викторианската епоха, и проповядват заблудата, че съществува само това, което можем да видим, да изследваме или да поставим в епруветка.

Все пак има знаци, даващи надежди за промяна. Появява се ново поколение физици с холистичен светоглед за Вселената, възприемащи я като жив организъм, в който всички части са тясно свързани – едно становище, което странно ги доближава до насоката на древните мистични учения.

Има проблясъци – засега нищо повече, че този нов подход на науката може да помогне много да се обясни това, което в миналото се смяташе за свръхестествено, и наистина да се открие ключът към невидимия свят. Квантовата теория поставя много въпросителни към нашата цялостна представа за природата на нещата. Открито е, че субатомните частици, от които е изградена Вселената, не са твърди, а флуидни вещества, които имат вълнова характеристика, или са частици, чиято форма зависи от наблюдателя. Те могат да въздействат една на друга впространството дори когато не са в контакт – феноменът, който Айнщайн нарече „призрачно действие в далечината”, а днешните учени го наричат “вплитане”[7]. Тук някъде може да се открие рационалното зад телепатията и ясновидството.

Сега става ясно и още нещо: че 9/10 от масата, от която е съставена Вселената, е извьн обсега на нашето физическо възприятие. Това може да включва нефизическите планове на живота, закъдето ни е казано, че материята може да се моделира чрез силата на ума и ние създаваме наша собствена реалност чрез мислите си – едно схващане, което вече не изглежда като мистична абстракция, а по-скоро като издържана научна теория.

Вярвам, че след време феномените в стаята за сеанси, материализацията и дематериализацията на духове, съществуването на живот след смъртта и много други загадъчни явления, чиято обективност в момента се оспорва, ще бъдат разгадани по научен път, ще станат приемливи завремето, в което живеем. Тогава старият конфликт между науката и вярата ще изчезне. Учените, които все още се осланят на старите си материалистични схващания, ще открият, че са изостанали от модерното мислене, а тези, които вярват в свръхестественото, но се страхуват зарепутацията си, ще могат свободно да изказват мислите си. Учени и привърженици на свръхестественото ще работят съвместно зазадълбочаването на нашите знания за Вселената и ще разбулят загадките, които объркват човечеството от векове наред.

Фактът, че парапсихологията е на път да се превърне в респектиращ клон от науката, е стъпка в правилната посока, макар че е налице тенденцията нещата да се разглеждат с понятията на земното мислене, а то омаловажава възможностите на душата или на безплътното съществуване и не се интересува от духовното общуване. Някои организации обаче продължават да правят изследвания в това поле.

Една от тях е Асоциацията за научно изследване на аномални явления. Основана е през 1981 г. и нейната цел е да „изучава и изследва областите на човешкия опит и да наблюдава явления, за които няма общоприето обяснение”. Тя се занимава с всички прояви на НЛО. Очаква се членовете на организацията да имат научно отношение по тези въпроси, само не и негативно. Провеждат се семинари и тренировъчни курсове, на които над тристате членове и редица местни групи се поощряват да докладват за своите срещи с необяснимото.

Друга организация е Съвместната изследователската комисия на тръста за оцеляване, който е основан през 1963 г. с цел да обединят пси-изследванията и международното спиритично движение. Той се състои от членове на управителния съвет и съветници, председател е д-р Мичел Колман. Членовете се избират заради симпатиите им едновременно и към науката, и към спиритизма. Секретарят на тръста Денис Бъри ми каза:

– Ние сме тясно профилирани. Тази област на изследване е с много широк диапазон. Опитваме се да прокараме мост между вярванията.

Тръстът се въздържа от обвързване с резултатите от провежданите изследвания. Пси-изследователите гледат да си оставят отворена вратичка и винаги търсят алтернативно обяснение на свидетелствата, дадени от медиумите. Една от най-популярните теории, която е възникнала в края на миналия век, е супертеорията ESP[8].Според нея медиумът чрез несъзнателна телепатия извлича цялата информация от мозъка на човека, присъстващ на сеанса. Като се разшири това обяснение, може да се нагоди към всеки нов случай и да даде задоволително обяснение на всяко показание от медиум. Ако подадената информация е известна на човека, а медиумът не го познава и няма връзка с него и дори те се намират в двата края на света, тогава пак може да се твърди, че медиумът е хванал нещо по телепатия. Ако това нещо съществува някъде в писмена форма, ще набедят медиума, че го е уловил чрез ясновидство.

Обаче, както отбелязва Денис Бъри, ако връзката с отвъдното не е напълно доказана, то не е доказана и тази теория. И тръстът излезе с експеримент, предназначен да изключи въпросната теория.

Преди смъртта си няколко членове на тръста са изброили свои кодове, които могат да се отгатнат само от някой, който знае комбинациите. Те обещаха да се опитат да издиктуват комбинациите от отвъдното. Все още не са успели, но задачата е трудна. Връзката не е лесна и е особено трудно да се предадат серии от произволни числа. Опитите продължават и тръстът все още търси развръзката.

Обществото за пси-изследвания, което направи първите проучвания, на спиритизма в края на миналия и началото на нашия век, сега концентрира усилията си в друго поле на изследване. Експеримент, подобен на кодовия тест на тръста, бе предприет от тях преди няколко години.

Д-р Робърт Таулес от университета в Кембридж, който починал през 1984 г., оставил две кодирани изречения. Неговото намерение било да се открият ключовете и изреченията да се дешифрират чрез връзка с отвъдното. Единствените му указания са, че ключът към първата загадка е откъс от стихотворение или проза, което може да бъде познато по заглавието му, а ключът към второто изречение се състои от две думи.

Ето и кодовете:

INXPH CJKGM FBCVY WYWES NOECN SCVHE GIRJQ TEMJM TXHAT TWPNH CNYBC FNXPF LFXRF QWQL,

и

WTYRR OOFLH  KCDXK FWPCZ KTADR GFHKA HTYXO ALZUP PYPVF AYMMF SDLR UVUB

Досега, макар че са направени много опити, никой не е получил верния отговор. Обществото винаги е готово да изслуша всеки, който смята, че се е справил с кода. Изпращайте своите отговори върху пощенски картички.

Днес спиритизмът се е разпространил във всички части на света. Макар че в континентална Европа трудно ще се открият спиритични църкви, там има много пси-центрове и групи. Една от страните, в които се проявява огромен интерес, е Исландия и много от британските медиуми са поканени да работят там. В Австралия, където до неотдавна спиритизмът беше нелегален, напоследък се появиха много спиритични църкви.

Спиритизмът се разви по много различен начин в Бразилия. Тук движението се базира върху учението от 19 век на французина Алан Кардек. Един от неговите основни принципи е прераждането. Макар че официално Бразилия е католическа държава, спиритизмът съществува рамо до рамо с католицизма, който е задължен да го толерира поради големия брой последователи – много голяма част от населението са привърженици на различни форми на спиритизма.

Бразилия е много бедна страна и спиритичната църква развива голяма обществена дейност, поддържа болници, училища и сиропиталища. Бразилия е известна във Великобритания най-вече с трансхирурзите си, но тук има и много забележителни медиуми, някои от които са световноизвестни.

Преди няколко години се срещнах с Франко Дибалдо, световноизвестен трансмедиум. който с изнасял лекции по света. Написал е много книги, вдъхновени от душите в отвъдното, и твърди, че един от неговите комуникатори е Виктор Юго. Като много бразилски медиуми Ффранко не взима пари, а изпраща постъпленията си в детските мисии, които е основал. Осиновил е 192 деца.

Един писател, който се вдъхновява от душите в отвъдното, е Чико Хавиер – най-продуктивният бразилски автор. Написал е 250 книги в транс с широк тематичен диапазон – от науката до литературата. Твърди, че те са му продиктувани от починали бразилски и португалски писатели. Сега Хавиер се занимава по-малко с обществена дейност поради напредналата си възраст, но младият медиум Раул Тексейра вече е добре познат в Бразилия и извън нея.

Тук има много различни нива вътре в спиритизма. При свързване с наскоро починали близки медиумите работят в транс или чрез автоматично писмо и това е много по-разпространен начин от публичните демонстрации на ясновидци, каквито имаме във Великобритания. Важна роля играят също лечителството и молитвата и много спиритисти се интересуват от висшите аспекти и ценят повече медиумите, които могат да се свързват с високо развити духовни учители, отколкото тези, които показват феномени.

Джанет Дънкън, която е живяла няколко години в Бразилия, а в момента води в Лондон изследователска група, основана на учението на Алан Кардек, ми обясни:

– Спиритизмът гледа зад доказателството, че има живот след смъртта, към основната цел – да се стремим към съвършенство, и това е, което всички ние трябва да се опитаме да постигнем през земния си живот.

Изследователската група се състои най-вече от бразилци, живеещи във Великобритания, но всеки, който се интересува, може да посещава събранията им. Джанет ми каза:

– Ние сме малка група. Много от хората откриват, че е трудно да се постигне вътрешната промяна, което е акцентът на нашата работа.

В разговор с много британски медиуми, които работят в Америка, научих, че там има широко спиритично движение, но равнището на медиумизма е далеч по-ниско в сравнение с Великобритания. Американците създадоха нов феномен – контактьорството. Подобно заниманията с потрепващата маса за сеанси през миналия век сега контактьорството е най-разпространената мода и книгите на Шърли Маклейн спомогнаха много за неговото разрастване.

Разбира се, контактьорството не е нищо ново, но, изглежда, американците смятат, че те са го открили. То стана популярно преди 20 или 30 години. Една от първите контактьорки беше Джейн Робърт чиято книга „Сет” стана класика (Сет е съществото, с което Джейн контактува). Оттогава насам подобни книги заливат пазара, някои от тях провокират мисълта и съдържат философски виждания, други са странни, много са посредствени. Сред книгите, оказали голямо влияние, е „Помагало за правене на чудеса”. Авторка е контактъорката Хелън Кох Шуман. Книгата е разпространена в 100-хиляден тираж и е преведена на няколко езика. Съдържа указания за серия от духовни упражнения и много читатели твърдят, че тази книга е променила живота им.

Често се твърди, че контактьорството е съвременното понятие за спиритизма, но това е повече от опростителство. Попитали Керал Полдж по време на една от визитите й в Америка: „Кой е вашия канал?” В Англия не биха задали такъв въпрос, който показва, че там съществуват други разбирания.

Контактъорите са трансмедиуми, те „прокарват” дадена духовна същност, която в някои случаи става много по-известна от самия медиум. Във Великобритания, макар че тук има няколко известни транс медиуми, които служат за проводник на духовни учители, трансът е нещо необичайно. В Америка медиумите са склонни да работят вътре в спиритичното движение и да се съсредоточат в подаването на лични „послания”, както е и в Англия, докато контактьорите работят извън него и фактически не обичат да се обвързват с организирани църкви.

Думите „медиум” и „контактьор” се тълкуват по различен начин от различни хора. Най-общо обаче медиумът е човек, който се свързва с наскоро починали хора. Контактьор е по-широко понятие и включва комуникация с някакъв източник извън личността.

Контактьорите твърдят, че приемат информация от различни източници. Това включва „висши учители” – души от по-високите нива, които вече не се връщат на Земята, като Христос например, същества от други планети или от нечовешко ниво на съществуване. Невъзможно е да се проверят тези твърдения поради самата им природа и за стойността на получената информация може да се съди само по тези, които са я получили. Няма съмнение, че много от посланията са истинни и полезни и някои от приетите учения заслужават да бъдат изучавани, защото съдържат много мъдрост и красота. Но голяма част са просто несъзнателната мисъл на медиума и това е обяснението за повечето странни източници. Един медиум контактува с делфин. Очевидно са необходими проницателност и внимание, а не сляпо доверяване. Последователите на пророчицата Елизабет Клер събраха багажа си и се оттеглиха преди десетина години в едно отдалечено кътче на щата Орегон, където се скриха в бомбени скривалища в очакване на ядрена война – било им казано, че тя е неизбежна. Докато пиша тази книга, те все още са там.

Дали във Великобритания контактьорството ще излезе на преден план? Като се имат предвид опасностите, които крие, надявам се, не. Без ясно разбиране и трениране на таланта за изпадане в транс въображението може лесно да се възбуди и да бъдат изприказвани безсмислици от така наречения контактьор, изпаднал в самопредизвикан транс, които да се приемат сериозно като изказване на учител свръхчовек. И някои хора могат да повярват, решавайки, че това идва от отвъдното.

Спиритизмът във Великобритания винаги се е придържал към контакти с душите на наскоро починали хора като средство да се докаже, че има живот и след смъртта, за да се успокоят останалите на Земята. Неговата цел е да се представят убедителни доказателства, които не могат лесно да се обяснят. Независимо че често медиумите се отклоняват от този идеал, за тях той все още е основната им функция.

Когато обаче посещавам различни спиритични църкви и разговарям с медиумите, си давам сметка за нарастващото недоволство от този ограничен възглед за медиумизма. Никой не отрича, че той все още има своето място. Винаги ще идват нови хора, които наскоро са загубили близък и искат да намерят свои собствени доказателства за живота след смъртта, и наистина ще са необходими още много медиуми, обучени на високо равнище, за да могат да докажат това. Но чувам редовни посетители на нашата църква да казват отново и отново:

– Не се нуждая повече от доказателства и не се интересувам от ясновидство. Така че къде да отида, щом изляза оттук?

За нещастие винаги ми е било трудно да отговоря на този въпрос. Някои църкви предлагат лекции или дискусии, също центрове като Спиритичната асоциация на Великобритания и Колежа по пси-изследвания. Трябва да се спомене и Домът на Белия орел, който има храмове в Лондон и Хемшър, но не е спиритична организация в чист вид, макар че се базира на учението на духовния водач Белия орел и набляга на учението и на медитацията. Но като цяло спиритизмът страда от липса на учители и медиуми, които да могат да разясняват неговата философия.

Спиритизмът беше динамично движение през и предвестник на Новата епоха, за която сега слушаме толкова много и която обхваща много различни философии. Но в доста отношения той все още е Закотвен в миналия век. Структурата на движението, състояща се от спиритични църкви, в които се провеждат конвенционални служби (с изключение на демонстрациите на ясновидство) смущава много хора, които свързват църквите със сватби, погребения и отегчителни служби. Лично аз, тъй като свиря на орган, обичам службите, протичащи с музика, но разбирам, че не всеки споделя моите вкусове.

Някои последователи на спиритизма смятат, че пси-центровете могат да отговорят по-добре на нуждите на съвременната публика. Това са места, където хората биха могли да общуват помежду си, наред с групите за обучение и дискусии и където медиумите могат да бъдат на разположение за лични консултации. Това е едно възможно развитие в бъдеще. Не е необходимо тези центрове да изместят църквите, дори може да се използват едни и същи помещения, така че да се отговори на нуждите на различни хора.

Може би в това отношение трябва да се учим от начина, по който са устроени нещата в Бразилия – с центрове за обучение, лечение и молитва, защото спиритизмът е религия и според мен не трябва да забравяме този факт. На нас не ни е нужно да провеждаме формални служби, защото много хора се чувстват по-добре от тихата медитация, отколкото от анормалните молитви и пеенето на химни. Но молитвата в някои форми играе важна роля. Спиритизмът е предназначен да развива нашата духовност и да извисява съзнанието ни, за да се изяви най-висшето от нашата вътрешна същност. Без това той е застрашен да се превърне в обикновен психизъм, имащ малка връзка с Бога и накрая малък контакт и с духовния свят.

Намирам за окуражително това, че по-голямата част от медиумите отказват да се придържат към традиционно приетите методи на работа и използват дарбите си в по-широк контекст. Някои от тях се занимават с консултантска работа, която е най-добрата форма на лечителство. В Новата епоха много хора имат пси-възможности в една или друга форма и се нуждаят от помощ за да разберат тази част от своята същност и трудностите, които може да им причини тяхната сензитивност. Разбира се, сега съществуват различни видове консултации и терапия, но медиумизмът има уникален принос в оказването на помощ на хора със специфични дарби или при преодоляване на проблемите, произтичащи от тяхната инстинктивна отвореност към невидимия свят. Такива хора много рядко търсят доказателство за живот след смъртта, собствените им преживявания и интуитивни усещания вече са ги убедили достатъчно. Техният взор е устремен напред, дори извън астралното ниво на отвъдния свят, за да открият нещо по-дълбоко.

Други медиуми се ориентират към регресивната терапия. Това е едно интересно развитие, но все още е частично, тъй като идеята запрераждането допреди няколко години не беше популярна между спиритистите (някои от тях все още са против нея). Една от медиумите, избрала този път, е Джуди Хол от Колежа по пси-изследвания. Тя комбинира способностите си на медиум със знанията си по астрология и достига до миналите прераждания на пациентите си, за да открие корените на техните заболявания и да им помогне да разберат по-добре вътрешната си същност.

Спиритизмът може да докаже своята ценност и при лечение на психични болести. Пътят към тази важна дейност беше прокаран от дрКарл Уикланд в началото на 20 век. Той работел със съпругата си, която била медиум, и твърдял, че в някои случаи се свързвал с духове, обсебили болните, и успявал да ги освободи, възвръщайки здравето на пациента. Оттогава насам някои психиатри осъзнаха, че определени случаи на шизофрения или раздвояване на личността се базират на пси-компонент, дори и ако не са възприели непременно спиритичната хипотеза. Интересно е да се отбележи, че раздвоението на личността може да се прояви с ясновидство или пророчество, които пациентите не показват в нормално състояние.

Не съм си и помислила дори, че всички душевни заболявания се дължат на обсебване – очевидно не трябва да подценяваме странните черти на човешкия ум. Искам да кажа – и медиуми като Тери О’Съливан ще се съгласят с това, – че когато мозъкът се увреди от травма в детските години, която е причинила раздвояване на личността, човек е уязвим от нахлуване на безплътни същности. Това усложнява нещата, тъй като е трудно да се каже кои отклонения са продукт на болното подсъзнание на пациента и кои са резултат от обсебване.

Този проблем се разглежда в дълбочина от д-р Скот Рого. В неговата книга „Безкрайна граница” се описва работата на д-р Ралф Алисън, един от водещите специалисти по раздвояване на личността. Д-р Алисън е един от малкото съвременни психиатри, които открито заявяват своето становище, че причината за заболяването може да бъде обсебване от духове. Много от психиатрите отричат това становище, което според тях е връщане към средновековното суеверие и приписват на медиумите шизофрения и халюцинации. Но сега, когато официалната медицина е склонна да работи рамо до рамо с духовни лечители и с други представители на алтернативната терапия, има надежда медиуми и психиатри да се обединят в бъдеще и да помагат на пострадалите от тази болест.

И ще завърша с нещо лично. Като медиум съм свикнала с идеята за общуване с другия свят и го приемам за чиста монета. А когато го изпитах върху себе си по много драматичен начин, се уверих колко голямо успокоение носи този контакт.

Имам предвид смъртта на моята майка. Макар че беше болна от няколко месеца, не очаквах да си отиде така бързо. Може би трябваше да го предвидя, но медиумите често не виждат това, което ще им се случи и което ги касае много лично.

Не усещах нейното присъствие веднага след смъртта й. Моите духове помощници ми казаха, че тя почива, което е съвсем естествено застарите хора и за онези, които дълго са страдали от неизлечима болест. Няколко дни след смъртта й бях сама в стаята, където обикновено седеше тя, и мислех за нея, когато чух мяукане на френския прозорец. Беше черната котка на съседите, просеше храна. Добре охранена котка, но като повечето от себеподобните си не можеше да не си изкрънка някоя мръвка.

Майка ми много обичаше птиците и обикновено ги хранеше от този прозорец. Тя пъдеше котката, страхувайки се да не ги хване. Но азобичам котки, така че отворих прозореца и я повиках.

Тя вече се готвеше да влезе, когато изведнъж спря. Погледна през мен към нещо в стаята, което аз не виждах, после се изгърби, изсъска и побягна. Да, помислих си аз, мама е тук. Никак не се е променила!

Оттогава тя ми стана още по-близка и ние успяхме да разрешим разногласията си по някои въпроси – нещо, което не направихме приживе. Старая се да не я обвързвам със себе си. Тя трябва да привиква към новия си начин на живот, но зная, че никога няма да отиде далеч от мен и че един ден ще се срещнем отново. Няма значение, че не бях при нея в последния момент, за да й кажа „Сбогом”.

Тъй като животът продължава и знам, че никога не е необходимо да се сбогуваме.

Следващият свят и този след него… Животът е непрекъснато развитие, движение винаги напред по пътя към светлината, любовта и знанието, по пътя, който няма край.

 

 

 

 


[1]    На името на основоположника на хипнозата Франц Антоан Месмер (1734-1815)

[2]    Бейкър на английски означава пекар – Бел. пр.

[3]      Изваждане на матката.

[4]    Екзорсизъм – прогонване на зли духове.

[5]    Елизабет и Робърт Браунинг – съпрузи и поети, представители на късния романтизъм и ранния викториански стил. Бащата на Елизабет е бил ограничен и деспотичен човек – Бел прев.

[6]    Всъщност професор Бендер, който е изследвал задълбочено записите на К. Раудив има две различни хипотези. Според едната – анимистичната – подсъзнателен разум изпраща електронни импулси и те се регистрират като човешки глас на лентата. Другото му предположение, че гласовете се предават по неизвестен начин от други планети или от интелигентен източник някъде в космоса. – Бел. изд.

[7]                        Вж“Вплитането – най-голямата загадка на физиката” от Амир Аксел; изд. “ЖАР”, 2003

[8]    Ектрасензорна перцепция – Бел. ред.

КАК СЕ СТАВА МЕДИУМ

КАК СЕ СТАВА МЕДИУМ

Глава 19 от книгата НА Линда Уилямсън ОТВЪДНИЯ СВЯТ

Училище за медиуми

Може би сте посещавали спиритична църква или сте присъствали на публична демонстрация на ясновидство и сте се питали как работят медиумите. Как стигат до тях имената и другата информация, която сякаш приемат по въздуха? В следващите две глави ще ви обясня как става това и как се развива такава дарба. Няма магическа формула, която да ви превърне в медиум, ако не притежавате заложби, но има изпитани и проверени методи, чрез които вие може да „събудите” евентуални латентни способности. Ако ги прилагате и се заемете да работите усърдно, отделяйки необходимото време, ще успеете да построите мост към отвъдния свят, който ще ви даде възможност да станете надеждно средство закомуникация с отвъдното.

Още в началото трябва да кажем, че мотивацията е от решаващо значение. Нищо от това няма смисъл, ако използвате своите способности на медиум за слава и богатство или за да впечатлявате хората. Не се изисква нищо друго освен пълно отдаване. Айлин Робъртс, президент на Института на медиумите спиритисти, обяснява медиумизма като божествено призвание: „Медиумите са инструмент в ръцете на Бога. Това е свещена дарба. Много хора смятат, че могат да станат медиуми за една нощ. Те нямат нито желанието да се посветят, нито необходимия опит.”

Ако смятате, че искате да се отдадете на това поприще, и сте убедени, че това е пътят, който желаете да поемете, първото нещо е да разберете дали имате заложби за медиум. Ако сте опитали някои или дори всички упражнения в предишната глава и сте постигнали някакъв успех, то вашите пси-способности функционират. Но дали имате способности за медиум? Както отбелязах по-рано, двете неща се различават значително.

Може би вече сте имали контакти с отвъдния свят, подобни на споменатите дотук — да усещате присъствие, да чувате гласове или просто да усещате нещо, което ви е много трудно да обясните с думи. Независимо от това колко мимолетен е контактът, всички тези признаци сочат, че имате контакт с по-висши измерения и това за начало е достатъчно. Но дори ако нищо от този род не ви се е случвало и въпреки това искате да „се проверите”, последвайте импулса си — говори ви вашият собствен дух.

Като дете не съм имала изключителна дарба. Моята майка имаше пси-способности, макар че не си го признаваше, и аз вероятно съм наследила нещо от нея. От време на време имах предчувствия и сънища, които се сбъдваха. Също така като много деца усещах присъствие на духове и чувах гласове, които говореха в главата ми, но те бяха едва доловими и се преплитаха с фантазиите ми. Когато се увлякох от спиритизма и реших, че искам да стана медиум, това беше всичко, с което разполагах, преди да започна да изграждам моста.

За щастие на мен ми бе даден добър старт. Една жена медиум от църквата, която посещавах, ме взе под крилото си и ме покани да посещавам нейната група за развиване на медиумни способности. Това беше началото на един дълъг процес на обучение, който продължава непрекъснато, защото, колкото повече научаваме за общуването с отвъдното, толкова повече осъзнаваме, че все още само драскаме по повърхността на огромно познание. Сега, когато развивам медиумни способности у други хора, мога да им предам наученото от мен. Не твърдя, че съществуват единствено моите методи. Казвам само, че те действат, и се надявам, че ще помогнат и на вас.

Ако решите да се включите в група, вие може би ще бъдете поканени на интервю, за да преценят способностите ви и да се види дали ще си допадате с другите. Когато аз ръководя тези интервюта, не търся хора, които „не са за тая земя” и летят по облаците. Интересуват ме уравновесени и разумни хора, които имат искрено отношение. От друга страна, вие трябва да бъдете сигурни, че групата е подходяща за вас. Трябва да я ръководи медиум, на когото вярвате и чиято работа уважавате. Няма значение на каква възраст се присъединявате към групата,никога не е твърде късно човек да научи нещо. Ако обаче не можете  да я посещавате редовно, по-добре не се записвайте. Ако здравето ви е нестабилно, също недейте да посещавате такава група. Става въпрос включително и за душевното ви състояние. Ако страдате от депресия или изживявате стрес, почакайте, докато животът ви отново се нормализира. В процеса на развиване на медиумните способности чувствителността ви ще се повишава и това ще се отрази неблагоприятно върху физическото и душевното ви състояние, ако то не е стабилно.

Възможно е да развивате способности на медиум самостоятелно, но е далеч по-добре да сте в група. Има няколко причини за това. Първите етапи на развитие са много объркващи, докато се опитвате да разберете кое е истинската информация от общуване с отвъдното и кое е продукт на вашето подсъзнание. Водещият групата ще ви напътства. От полза ще ви бъдат също подкрепата и съдействието от страна на другите членове на групата. Група от хора излъчва много пси-енергия и това ще стимулира вашите способности да се развият по-бързо.

Човекът, който води групата, би трябвало да ви покаже в какво се състои работата на медиума. Казвам „би трябвало”, тъй като често ми се оплакват, че не ги учат на това — вероятно защото обучаващите медиуми сами не го разбират добре..

— Ние просто си седим и медитираме — оплака ми се един разочарован член на такава група — и чакаме всичко да стане от само себе си като с магическа пръчка. Сигурна съм, че работата не се състои само в това, нали?

Далеч не се състои само в това. Вярно е, че само чрез медитация и опити да достигнете до отвъдния свят могат да се развият способностите ви. Ако обаче разберете механизма на процеса и се научите да тренирате съзнанието си, ще ускорите много развитието на медиумните си способности.

Най-важното е да запомните, че духовният свят е около нас, но вибрира на по-висока честота от физическия. За да се свързваме с него, трябва да повишим вибрациите си, или да издигнем нивото на съзнанието си, така че да сме в хармония с по-висшите измерения. Не става въпрос да „достигаме” същества, витаещи някъде по небето, а да разширим съзнанието си, така че да виждаме и чуваме извън физическите сетива. Целта на тези упражнения е съзнанието ни да започне да приема информация от отвъдното.

Един от начините да разберете този процес е като направите аналогия с моста на дъгата, който споменах в Глава 18. Медиумите изграждат половината от този мост само като повишат вибрациите си и „се настроят” за отвъдния свят. Душите от отвъдното от своя страна трябва да понижат своите вибрации, за да могат „да влязат в обхвата” на възприятията на медиума. Надеждата ни е двете страни да се срещнат някъде по средата и да изградят моста, за да могат да се разменят съобщения.

Съобщенията се приемат телепатично. Душите от отвъдното създават ментална връзка, като „запечатват” мисли, думи или картини в съзнанието на медиума. Ако вече сте правили телепатичното упражнение в Глава 18, разбирате колко е трудно и можете да си обясните защо получаваните чрез медиумите послания често са толкова неясни и незадоволителни. Комуникаторите могат да предадат само толкова, колкото съзнанието на медиума може да приеме. Дори тази ограничена информация често е изкривена или е толкова накъсана, че граничи с безсмислици. С повече упражнения приеманата информация става по-ясна, но не очаквайте, че ще започнете да виждате и чувате духовете така, сякаш са хора от плът и кръв. За да го можете, трябва вие самите да принадлежите на отвъдния свят.

Има три вида приемане: ясновидство, чуване на гласове и усещане на духовете. Ясновидството, което буквално означава „ясно виждане”, е способността да виждаш духовете, макар че думата се използва като най-общ термин за медиумизма и за способността да предричаш бъдещето. Вторият вид приемане е способността да чуваш гласовете на духовете. Те може да се чуват и като от външен източник, но по-често се чуват в главата. От време на време може да чувате музика, камбани или други звукове. Третият вид приемане е способността да усещаш присъствието на духовете, това е най-често срещаната дарба при медиумите, макар че рядко я признават за изключителна способност. Ако усетите нечие присъствие или нещо приятно в атмосферата на стаята или сградата, значи сте усетили присъствие на дух. Медиумите може да притежават една или всички тези способности заедно.


По-късно ще ви дам упражнения за развиване на различните видове приемане на информация, но първо искам да обясня друга важна страна на медиумизма — психичните центрове.

 

1. корен

2. сакрален център

3. слънчев сплит

4. център на далака

5. сърдечен център

6. център на гърлото

7. център на на “челото“

8. „корона“

Психични центрове

Има седем основни центъра. Те се намират в етерното тяло и са разположени по линията на гръбначния стълб. Всеки от тях има различна функция и действа на различно вибрационно ниво, от най-ниски до най-високи вибрации. Заедно те регулират притока на физическа и психична енергия в тялото и създават връзката между материалното тяло и по-високите измерения. Когато човек израства духовно и психичните му възможности се развиват, тези центрове се активизират.

Центровете се наричат чакри — от санскритската дума „колело”, тъй като в аурата се виждат като пулсиращи цветни колела. За по-пълно изследване на този въпрос ще са необходими няколко глави, затова в библиографията съм посочила едно подходящо заглавие. Тук ще говоря зацентровете само доколкото имат отношение към медиумизма.

В основата на гръбначния стълб се намира „коренът” — най долната чакра. Това е центърът, от който черпим физическа енергия, необходима за живот. При изпълнените с жизненост хора този център е напълно отворен и активен. Ако центърът е блокиран или увреден поради нараняване или травма от детството, жизнеността на човека е занижена. Малко по-нагоре се намира сакралният център. Той управлява сексуалността и инстинктите. В някои учения за втора чакра се приема и далакът. Това е филтърът на психичната енергията и има значение заастралните проекции и ПИТ. Ако центърът е прекалено отворен, човек може да има чувството, че „не е съвсем на земята”, или че не е добре заземен във физическото тяло.

Слънчевият сплит е следващият център и се намира точно под гръдния кош. Там се регистрират всички наши емоции и усещания. Ние казваме, че „ни се повдига” или „ни свива корема”, когато сме нервни. Тъй като слънчевият сплит е свързан с храносмилателната система, подобни проблеми могат да доведат до гастритни реакции. Негативни емоции като страх и гняв могат да се заключат в този център и да причинят напрежение и ограничаване на притока на енергия.

Медиумите са особено уязвими и податливи на смущения в слънчевия сплит. Понеже са с изострена чувствителност, те реагират по-силно от другите хора на обиди и атаки. Ако центърът е по-отворен, медиумът непрекъснато ще получава информация от отвъдния свят и от астралния план, което ще доведе до „изсмукване” на жизнеността му — оттук и необходимостта от „затваряне” на центъра след всеки сеанс (упражнението е дадено в края на тази глава).

Сърдечният център, както се досещате, е свързан с физическото ни сърце. Говорим за хора с „широко сърце” или ако са стиснати, че „не им се откъсва от сърцето”. Това е центърът на състраданието и съчувствието. Ако сте отдадени на работата си и имате желание да служите, този център ще се отвори от само себе си. Макар че съчувствието към другите е необходимо, пазете се да не се отвори прекалено много, тъй като ще станете свръхчувствителни към емоциите на другите. Лечителите често имат такъв проблем и могат да „прихващат” физическите състояния на пациентите си.

Когато сърдечният център се активизира, може да освободи много емоции. Ето защо, когато правите първите стъпки за развиване на пси-способностите, често ще се случва да изпадате в странни настроения, включително и в депресия. Затова трябва да бъдете емоционално стабилни, преди да започнете да развивате психичните си дарби.

Центровете на гърлото и челото са най-важните за медиума. Гърлото влиза в употреба при чуването на гласове. Активизира се при художниците, писателите, изобщо при творците. Центърът на челото, известен като третото око, управлява ясновидството. Свързан е с хипофизата и епифизата — тези малки мистериозни жлези, които са загадка за учените.

„Короната” се намира точно над главата. В източната философия наричат чакрата хилядолистния лотос. Ореолът на светците, както ги рисуват по картините, е изображение на този център, който е светъл и бляскав при духовно извисените хора. Той ни свързва с по-висшата ни същност и с по-висшите измерения на духовния свят. Ако имате извисени духовни стремежи, центърът все повече ще се отваря и така ще вървите все по-нагоре към Божията сила.

Свързани, всички центрове образуват централен стълб, по който тече енергия от основата на гръбнака към короната над главата. Тази енергия се нарича „кундалини”. Понякога я оприличават на змия, която лежи увита на кълбо в „корена” — основата на гръбнака. Когато центровете или чакрите се стимулират чрез медитация или развиване на пси-способностите, змията се размотава и се плъзга нагоре по гръбнака, като активизира последователно всеки център и достига до хилядолистния лотос, откъдето, както твърдят, разпръсква благодат и просветление.

Представители на движението Нова ера твърдят, че кундалини е много опасна енергия и е по-добре чобек да не я отприщва. Това не е без основание. Ако кундалини се задейства твърде бързо с помощта на съответните йогистки упражнения за дишане, ще се получи ефект като при пренатоварване на електрическа верига, което води до физически и ментални увреждания. В някаква степен кундалини е активна при всеки човек. Тя е част от системата, чрез която „прана” е разпределена около тялото, и без нея не бихме могли да живеем. Особено активна е при творците, хората с пси-способности и медиумите и фактически формира основата на всички психични явления. Ако медиумните способности се развиват правилно, кундалини започва да се издига естествено, увеличавайки силата на медиума.

Упражнение за размотаване на змията

Следващото упражнение е много подходящо за начало на груповите занимания, тъй като помага за психичното „отваряне” и прави съзнанието способно да приема. То може да се изпълнява заедно от всички под ръководството на водещия.

Затворете очи и поемете дълбоко въздух няколко пъти, като отпускате цялото си тяло. Започнете с пръстите на краката. Напрегнете мускулите си, после ги отпуснете. Насочете вниманието си към глезените и направете същото. Повторете упражнението с всяка част нагоре по тялото си, напрягайте и отпускайте. Обърнете особено внимание на слънчевия сплит и се освободете от всякакви емоции. Завършете с очите и мускулите на лицето.

Сега седнете изправени, като внимавате да не се напрягате повече, и се убедете, че гръбначният ви стълб е изправен. Съсредоточете вниманието си върху основата на гръбначния стълб. Поемете дълбоко въздух и докато вдишвате, си представяйте енергия, която идва от Земята, навлиза през ходилата на краката ви, движи се по продължение на краката ви и стига до основната чакра. Представете си, че чакрата е цвете, което се разтваря, и вижте дали усещате нежна топлина в тази част на тялото.

Сега издишайте и докато вдишвате отново, изтеглете енергията нагоре до слънчевия сплит и почувствайте как листенцата се отварят. При следващото вдишване качете енергията до сърдечния център, и така нататък до гърлото и третото око, като всеки път си представяте как всеки енергиен център се отваря. При последното вдишване изведете енергията най-горе до короната на главата — хилядолистния лотос, после я оставете да се излива като светлинен водопад от всички центрове по цялото тяло, изпълвайки го с жизненост.

Починете малко, след това отново съсредоточете вниманието си върху короната. Взели сте енергия от земята. Сега вече ще изтегляте духовна енергия от по-високите сфери. Представете си златна светлина над главата ви и я оставете да слиза до всяка чакра последователно. Почувствайте как изпълва всяка ваша клетка с любов. Тази светлина ще засили енергията и благосъстоянието ви. Също така ще бъде най-добрата ви защита срещу негативно отношение, било то физическо или психическо. Тя приема форма на щит и ще отблъсква всеки негативизъм, насочен срещу вас.

Почувствайте как двата потока на енергия се съединяват в сърдечния център. Сърцето е точката на равновесието. Ако си представите тялото като кръст, сърцето е пресечната точка на двете прави. Когато този център е напълно активизиран, всичко, което правите, ще бъде мотивирано от любовта.

И така, за да завършим, задръжте вниманието си върху сърцето. Изпратете своите мисли към тези от отвъдния свят, молейки ги да слеят тяхната енергия с вашата и да ви помогнат да се срещнете с тях на моста на дъгата.

Водачи и медиуми

Когато започнете да посещавате групите за развитие на медиумни способности, без съмнение ще ви бъде казано, че имате много и най-различни водачи. Обикновено за водачи се цитират монаси и монахини и те, разбира се, неизбежно са индианци и китайци. Подобни описания предизвикват неудържим смях у скептиците, но аз като медиум също виждам именно такива фигури. Всъщност усещам присъствието на една монахиня, която е много близо до мен и ми помага. Така че вярвам, че има същества в астралния план, които се нагърбват със задачата, макар и неблагодарна, да работят с медиумите по такъв начин. Що се отнася до екзотичните им костюми — може и да са били индианци, китайци или каквито искат, докато са живели на земята. Казва ни се, че много от водачите се подбират от раси, които на земята са притежавали много духовна мъдрост и естествена склонност за свързване с отвъдния свят.

Сигурна съм обаче, че те самите не се нуждаят от подобни земни облекла. Дрехите им са форма, която приемат заради нас. Водачите идват от измерение, където идеята за личността вече не е актуална, но подобно на актьори се обличат в костюми, за да ги разпознаем в определена роля — показват ни се по начин, по който по-лесно ще ги възприемем. Един водач може да е бил и англичанин, но понеже медиумите се обучават да очакват индианци и тем подобни образи, водачите послушно приемат такава форма.

Водачите често казват, че принадлежат към група сродни души – „семейство” души, тясно свързани помежду си, които след много земни животи като отделни личности започват да се сливат в една същност. Тези групи работят на различни духовни полета, за да помагат на човечеството. Водачът е тяхната връзка със земята. Чрез него групата предава своята колективна мъдрост. Медиумът може да принадлежи към такава група и в този случай обичта помежду им е много силна и общуването е по-лесно.

Всеки медиум има група водачи около себе си, които му помагат в работата. От време на време съставът на групата може да се променя. Някои от водачите остават при медиума за кратко време или идват само за определена задача. Други остават до края на земния му живот. Обикновено това са основните му водачи и връзката на медиума с тях е по-специална. Той ги обиква и им се доверява, и макар че не живеят живота му вместо него, нито пък вземат решения по светски проблеми, те винаги присъстват наоколо и оказват подкрепа и ръководство.

Водачите отговарят за развитието на медиума. Те настройват съзнанието и стимулират психичните центрове. Когато медиумът работи, осъществяват връзката с душите от отвъдния свят, които могат да бъдат също толкова объркани, емоционални или невежи по отношение на механизма на общуването с хората на земята и да не могат да се свържат направо.

Водачите вършат и много друга работа зад кулисите. Например, когато човек запише час за сеанс при медиум, те подсигуряват, доколкото е възможно, свързването с душите от отвъдния свят или осигуряват връзката с онези души, с които човек много иска да се свърже. Подготвят психически медиума и ако е необходимо, подготвят атмосферата на мястото, където той ще работи. С други думи, въпреки че сеансът може да ви се струва въпрос на случайност, при която медиумът се свързва с който му попадне от отвъдното, всъщност всеки сеанс е най-внимателно дирижиран.

Упражнение за опознаване на водача

Най-важният контакт, който трябва да осъществите като медиум, е с вашия водач. Щом веднъж опознаете същността, която работи с вас, ще можете да установите партньорство, което ще ви помогне да преодолявате всички трудности, ще улесни контакта ви с другите души от отвъдното и ще направлява живота и работата ви, докато сте на земята. Следващото упражнение ще ви помогне да узнаете кой е вашият водач.

Седнете спокойно, без значение дали сте в група или правите индивидуална медитация, и пожелайте да узнаете кой е водачът, отговарящза развитието ви, после почакайте и вижте какво идва в съзнанието ви. Не очаквайте нищо предварително, не си представяйте как изглежда той и не се разочаровайте, ако не ви се яви двуметров индианец! Възможно е да ви се даде името, да получите ментална картина или просто представа, впечатление за неговата личност.

Както и да дойде, запазете връзката здраво в съзнанието си. Концентрирайте мислите си като лъч светлина, който преминава по моста на дъгата към вашия водач. Слейте съзнанието си с това на водача ви. Почувствайте как се пренасяте над моста, докато се срещнете с него от другата страна, и следете какви мисли и идеи идват в главата ви.

Ако сте с групата, с позволението на ръководителя може да изкажете тези мисли или думи на глас. Това се нарича „вдъхновен говор” и в състояние на транс може да се засили (и двата аспекта са обяснени в Глава 22). Всеки път, когато започвате медитация, сеанс или осъществявате контакт, повикайте водача или водачите си, за да ви помогнат. Те са силата ви и ако работите с любов и искреност, никога няма да ви изоставят.

Когато за първи път присъствате на групови занимания, може да се почувствате малко неловко или объркани, тъй като няма да знаете какво да очаквате или какво се очаква от вас. Особено когато сте поканени за нов член на вече установена група. Най-малкото трябва да знаете достатъчно за медиумизма и да си давате сметка, че няма да видите духове да изскачат отвсякъде наоколо!

Всъщност през първите седмици може изобщо да не виждате или усещате нищо. Не се тревожете. Дайте си време, за да свикнете с работата на групата. Правете упражнението за отваряне на психичните центрове, което дадохме в тази глава, после си стойте тихо и поглъщайте тишината, като оставите съзнанието си спокойно. Дори ако сте имали навика редовно да медитирате вкъщи, пак ви е необходимо известно време, за да започнете да медитирате с групата и да дисциплинирате ума си да не обръща внимание на различни дразнители – кашляне, скърцане на столове – винаги ги има, когато група хора работят заедно.

Ако групата е само от начинаещи, ръководителят може да посвети първите няколко седмици или дори месеци на упражнения за развиване на пси-усещанията, дадени в Глава 19. Това е необходимата първа стъпка. Преди да започнете да развивате способности на медиум, трябва да сте развили психичните си способности. При някои хора те са толкова дълбоко потиснати, че им трябва много дълго бреме, за да ги извадят на повърхността.

Когато медиумните способности се проявят, това рядко става по драматичен начин. Почти винаги започва с усещането на нечие присъствие. В моя случай – а и повечето от медиумите, с които съм разговаряла, са имали подобно изживяване – аз усещах едва доловимо присъствие на комуникатор, колкото да мога да кажа дали е мъж или жена и да уловя най-общите черти на личността. Ако имах късмет, чувах и по някоя дума в главата си. Притеснявах се да споделя те изживявания с групата, за да не се окаже, че греша, но когато в крайна сметка събрах кураж да говоря, се изненадах да открия, че много често другите разпознаваха по описанието ми душите, чието присъствие бях доловила. Това ми даде увереност и колкото увереността ми растеше, толкова „посланията” ставаха по-ясни.

Но как се приема тази информация? Заслужава си да се поговори по този въпрос, тъй като колкото по-добре разбирате какво всъщност става, толкова по-добре ще можете да си сътрудничите с вашите водачи.

Когато усетите комуникатора в близост до себе си, значи той е навлязъл във вашата аура и е хармонизирал вибрациите си с вашите, сякаш в известен смисъл ви е засенчил. Това ви дава възможност да наберете определена основна информация за него. Например, ако комуникаторът е бил едър човек, ще почувствате как се уголемявате физически. Ако е бил военен, ще усещате импулс да стоите мирно с изправени рамене. Възможно е да усетите какво е причинило смъртта му. Ако се е оплаквал от задух, може да ви накара за секунди да почувствате, че се борите заглътка въздух, но то ще е само за секунди, тъй като за тях това е просто спомен, а не нещо, от което страдат в момента.

Причината медиумизмът да започне да се проявява по този начин е свързана с психичните центрове. Процесът на развиването му стимулира енергията кундалини и тя започва да се изкачва по гръбнака от основата нагоре. Когато стигне до слънчевия сплит, този център се активизира. Там се „записват” усещанията, тъй че на този ранен етап само ще „усещате”, като получавате най-обща представа за душата, с която общувате, и ще усетите част от нейната личност и чувства.

Упражнение за развиване на усещането за присъствие на души от отвъдното

Когато почувствате, че комуникаторът ви е около вас, изпратете му добра мисъл вместо да стоите и да чакате той да свърши всичката работа. Говорете му наум, като му потвърждавате какво сте приели от него. Много внимавайте за усещанията, които получавате. Опитайте се да се „настроите” като фина настройка на радио, за да можете да ги разпознаете точно. Говорете му наум и му задавайте въпроси за него самия. Няма значение, ако не ви отговори. Като му говорите по този начин, вие заздравявате връзката помежду ви. Вслушвайте се дали можете да чуете някоя дума и внимавайте да не би на екрана на съзнанието ви да се появи мисловна картина. Макар че на този етап на развитие медиумните способности се проявяват по-скоро под формата на емоции и усет, нито един от пси-центровете не работи изолирано от другите, затова може да приемате едновременно думи и картини.

Разкажете на другите от групата какво приемате, независимо колко глупаво или невероятно може да ви се е сторило. Това е единственият начин да проверите дали сте на прав път. Също така ще помогне и на духовните ви водачи да установят каква част от информацията, която ви предават, стига до вас.

Когато енергията кундалини тръгне нагоре, тя се допира и до другите пси-центрове във възходящ ред. Това обикновено става без да госъзнавате, така че, ако редовно правите упражнението за развиване на змията, ще усетите как лека топлина се разлива нагоре по гръбнака ви. Когато енергията достига до по-високите психични центрове – гърлото и челото, медиумните способности започват да функционират на ниво чуване на гласове и ясновидство (центърът на третото око между веждите) и тези центрове започват да се активизират. Едва тогава ще ви е възможно да използвате тези способности редовно и да ги контролирате, вместо да разчитате да получавате „моментни” видения или да чувате гласове от време на време, които са белези на природни, но неразвити медиумни способности.

Малко медиуми имат еднакво развити способности за виждане и чуване. Почти винаги едното е по-засилено. Кое от тях, зависи от вида на вашето съзнание. Ако визуализирате лесно, ясновидството ви ще се развие съвсем естествено. Ако сте като мен и съзнанието ви борави по-лесно с думи отколкото с картини, ще развиете предимно способност да чувате гласове. И двете дарби могат да се усъвършенстват чрез практика. Разбира се, на онова, което ви се отдава по-трудно, се налага да посветите повече време и упражнения.

Упражнение за развиване на способността да чувате гласове

Добър начин за изпълняване на това упражнение е членовете на групата да седят по двойки и да се опитват един по един да си предават информация.

Седнете срещу партньора си, но не се концентрирайте върху него. Отпуснете се и съсредоточете вниманието си върху центъра на гърлото. Помолете вашите духовни водачи да ви доведат комуникатор, който вашият партньор може да разпознае. Вслушвайте се внимателно за думи или имена, които достигат до вас. Не очаквайте да идват отвън – ще ги чувате в главата си. Повторете на партньора си какво точно сте чули или си мислите, че сте чули. Ако ви се струва безсмислено, не се опитвайте да го тълкувате по някакъв начин; така много послания се изопачават. Това, което няма смисъл за вас, може да означава много за „получателя”. Ако не „хващате” добре думите – понякога те идват много бързо – помолете да ви ги повторят.

Това упражнение изисква много концентрация и може да породи разочарование, ако нищо не се случи, но си заслужава да упорствате. Ако създадете чиста връзка по този начин, получената информация има сила и чистота, отличаващи я от мислите, които поражда подсъзнанието.

Упражнение за  развиване на ясновидство

Ясновидството може да се развива по същия начин.

Седнете отново срещу своя партньор. Този път съсредоточете вниманието си върху центъра на челото. Може и да виждате обективно, тоест с отворени очи, макар че, разбира се, всъщност използвате „вътрешните” си очи.

Помолете отново вашите духовни водачи да ви доведат комуникатор, който вашият партньор да познава. Не гледайте директно в партньора си, а се опитайте да почувствате кой е до или зад него. Не очаквайте да се появи видение! Възможно е да видите мъгляво очертание или да получите представа, която е нещо средно между виждане и усещане. Опишете какво виждате колкото се може по-подробно.

Сега затворете очи и си представете, че в главата си имате телевизионен екран точно между веждите. Можете ли да видите някакви картини на екрана? Възможно е да видите лица, сцени или предмети, или дори цвят. Тези ментални картини обикновено се появяват и изчезват много бързо. Ако е необходимо, помолете да ви ги покажат отново. Също както при упражнението за развиване на способността за чуване, първоначално подсъзнанието ви ще се намесва често, но с времето всичко ще се изчисти и представите от отвъдното ще станат по-ясни.

Как да се затворим

В началото на тази глава ви предложих едно упражнение за отваряне на психичните центрове. Също толкова важно е и да можем да се „затваряме”. Това трябва да става в края на всяко групово занимание и всеки път, когато сте работили с психичните способности. Докато сте отворени, вие използвате своята пси-енергия. Ако не се затворите, както физическата, така и психичната ви енергия ще бъде всмукана. Има много начини за „затваряне”. Според мен следващото упражнение е лесно за изпълнение и ефективно.

Концентрирайте се върху всяка чакра последователно, като започнете от върха на главата, и си представяйте как всяка от тях е цвете. Наблюдавайте как се затварят листенцата на цветето. Обърнете особено внимание на слънчевия сплит, тъй като той е най-уязвим. Когато сте затворили мислено всички чакри, върнете се отново на главата. Представете си, че златна светлина струи над главата ви и я спуснете надолу към краката, така че да ви обгърне като пелерина.

Благодарете на духовните си водачи за това, че са работили с вас, и се помолете за всички нуждаещи се и за цялата планета. Най-накрая се заземете напълно, като хапнете или пийнете нещо.

В следващата глава ще разгледаме други страни на медиумизма и ще видим как можем да се справим с някои най-често възникващи трудности.

Как да стана медиум

КАК ДА СТАНА МЕДИУМ

Глава 18

Начало на докосването до духовния свят

Шестото чувство

Аз нямам пси-способности, но… Колко ли пъти съм чувала това? И после говорещият продължава да разказва някакъв случай, потвърждаващ факта, че той наистина има пси-способности, макар и да се проявяват само в определени моменти. Да имаш пси-способности не е същото като да бъдеш медиум и това не е книга, която ще ви помогне да развиете същинския си пси-потенциал. Все пак, ако искате да развиете качества на медиум и да се научите да медитирате и да успокоявате съзнанието си, трябва да усилите психичните си възприятия, за да се настроите за връзка с отвъдния свят.

В тази глава ще ви предложа няколко упражнения, които може да опитате сами или с няколко приятели съмишленици. Тези упражнения саза развиване на медиумни способности. Но първо искам да ви кажа още няколко неща за това какво означава да притежаваш пси-способности. Откъде идват тези сили и как можем да ги разпознаем у себе си?

Може да мислите, че въобще не притежавате пси-способности, но не бъдете толкова сигурни, фактът, че сте взели в ръце тази книга, говори, че се интересувате от неща, свързани с парапсихологията, и това е начало. Да притежаваш пси-способности, да имаш интуиция или „шесто чувство”, наричайте го както искате, не означава че притежаваш мистична сила, която никой друг от смъртните не притежава. Много хора — бих казала дори преобладаващата част от обществото, в някаква степен притежават пси-способности. Те са част от съществуването на нашата вътрешна същност или душа, а ние всички сме души, облечени в материални тела. За съжаление много хора отричат или не знаят, че душата съществува, затова не чуват, когато тя се опитва им каже нещо.

Признаците за наличие на пси-способности са много незабележими. Подсказват ни се разни неща, но ние не им обръщаме внимание и всичко си е за наша сметка. Например излизате навън при хубаво време без чадър, въпреки че нещо ви подсказва, че ще вали — впоследствие се излива порой и се измокряте до кости. Или давате назаем пари на човек с честно лице, макар че имате усещането, че на него не му е за вярване, и никога повече не виждате нито парите си, нито самия него. „Защо не се вслушах в себе си!” — упреквате се вие.

В такива случаи говори вътрешната ви същност и вие бихте си спестили много неприятности, ако я слушате.

Причината да потискаме шестото си чувство е обществото, в което живеем. Бог в днешно време е науката и тя е формирала мисленето ни така, че да не вярваме в съществуването на нищо извън материята — всичко останало се отхвърля като предразсъдък или халюцинация. Въпреки че съществуването на екстрасензорни сили, като телепатията, ясновидството, преживяванията извьн тялото, е демонстрирано многократно в лабораторни условия, все още учените не приемат на сериозно парапсихологията и всеки учен, който започне да се занимава с изследвания в тази област, търпи подигравки от колегите си и рискува да провали кариерата си.

Това отношение се предава на широката публика и резултатът е, че много хора не си дават труд да признаят, че вярват в свръхестественото, защото някой ще им се подиграе. Всъщност няма нищо свръхестествено в това да притежаваш пси-способности. Изобщоняма нищо „свръхестествено” — това са чисто и просто природни закони, които все още не разбираме напълно. И вероятно са много малко хората, които не са имали пси-преживяване в живота си. Не е задължително това преживяване да е драматично. Може да е много просто, например да мислиш за приятел, когото не си виждал дълго, и той да се обади по телефона още същия ден. „Какво съвпадение!” — казвате си вие. Аз не твърдя, че съвпаденията не съществуват — но обикновено при тях има нещо повече от чиста случайност.

Пси-сънища

Най-често пси-способностите се проявяват в сънищата. Ако си водите дневник на сънищата за определен период от време, ще се изненадате колко много от тях са били пророчески. Това не означава, че всичко се сбъдва до най-малки подробности, но ще разпознаете някои елементи.

Можете и сами да го проверите. Възможно е вече да си водите дневник на сънищата. Ако не сте го направили, то сега е подходящото време да започнете. Сложете до леглото си бележник или касетофон и записвайте старателно всеки ваш сън, доколкото си го спомняте. Проверявайте внимателно записките си, за да откриете евентуални предупреждения. Те могат да бъдат под различна форма. Може да сънувате нещо, което се сбъдва на следващия ден — да срещнете някой или дори да видите рисунка в някоя книга или нещо по телевизията. Често това са съвсем тривиални неща, някое незначително събитие може да бъде раздухано до голяма степен. Веднъж сънувах, че съседната къща гори. На следващия ден се подпали барбекюто на съседите и всичко беше одимено, но нямаше сериозни вреди.

Чувствителността към определена атмосфера е друг признак на пси-нагласа. Може да влезете в една къща и веднага да почувствате дали домът е тъжен или щастлив. Впечатленията, които приемате, може да се излъчват от сегашните обитатели или да са създадени от хора, живели там в миналото. Много хора с пси-чувствителност не обичат тълпите. Енергиите и мислите на всички суетящи се около тях хора ги потискат и безпокоят. Колкото по-чувствителни ставате, толкова по-непоносимо ще е за вас да сте в атмосферата на нервност и дисхармония.

Това дали сте късметлия или нещастен човек също е свързано със степента на вашата сензитивност. Някои хора винаги имат късмета да се намират на подходящото място в подходящото време. Съдбата им се усмихва. Ако възседнат кон, той финишира пръв. При други е точно обратното. Ако решат да участват в конно състезание, техният кон няма да улучи въобще стартовия коридор. Ако падне гръмотевица от ясносинъо небе, то ще бъде върху тяхната къща. Нашата вътрешна същност е по-мъдра от материалния ни ум. Ако се сблъскат интуицията и разумът, бъдете напълно сигурни, че ще се окаже вярна интуицията ви, а не разумът. Ако улавяте знаците на вътрешната си същност и се водите от тях, житейският ви път ще бъде далеч по-лек.

Изпробване на пси-способностите

Един прост начин да проверите вашите пси-способности е като вземете тесте карти. Разпръснете ги върху масата с лицето надолу. Успокойте мислите си колкото е възможно — всяко напрежение или напрягане ще доведе до ментално блокиране. Вземете произволно една карта и се опитайте да познаете коя е.

Не отделяйте твърде дълго време за това. Първото ви хрумване вероятно ще бъде вярното. Ако нищо не ви хрумва, може да стимулирате мисълта си, като си задавате различни въпроси.

„Дали картата е червена или черна? Дали е поп или дама? Дали има много знаци върху нея или е почти неизписана?”

Може да получите ментална картина; или просто да се окаже, че „знаете”. Не правете упражнението много пъти едно след друго. Умът бързо се затормозява и отегчава и се губи концентрацията. Упражнявайте се по няколко минути на ден. Вярвайте, че можете да го направите, и ще успявате — не винаги, но достатъчно често, за да добиете кураж.

Същото упражнение може да се направи и с карти ТАРО. Различните изображения на картите дават възможност на подсъзнанието ви да работи със силни образи. Ще откриете, че по-скоро е възможно да доловите малък детайл от картата отколкото цялото изображение. Тъй като ТАРОТО е пълно със символизъм, възможно е символичното значение на картата да изплува в съзнанието ви. На този етап не бива да се опитвате да тълкувате картите или да предсказвате бъдещето нито на себе си нито на други хора. Тарото изисква дълго и задълбочено изучаване, а също така и силно развито интуитивно умение за интерпретация. Резултатите могат да бъдат подвеждащи или тревожни, ако се случи да извадите карти, които предупреждават за бъдещо нещастие.

Друг метод за упражнение е да се опитате да отгатнете съдържанието на получени от вас писма, без да ги отваряте. Задръжте плика между пръстите, без да стискате, или го притиснете до челото си. Вижте дали можете “да почувствате” за какво се отнася писмото или да добиете впечатление за личността на автора му. Можете да направите същото с подаръците, които сте получили за рождения си ден или за Коледа — задръжте пакета в ръка и се опитайте да отгатнете какво има в него. Ако развиете тези способности, направо ще подлудите всичките си близки и приятели!

Цветовете могат да бъдат много полезно средство за развиване на вашите пси-стнобности. Запомнете, че каквито и впечатления да получавате, те достигат първо до подсъзнанието ви и после се филтрират в съзнанието, защото подсъзнанието е много чувствително към цветовете. Вземете няколко ярко оцветени квадратчета от хартия или от плат и ги сложете в отделни пликове. Разбира се, пликът трябва да е достатъчно плътен, за да не се различава цвета през него. После вземте в ръка един от пликовете и се опитайте да отгатнете какъв цвят има вътре. Ще откриете, че по-лесно отгатвате цветовете, към които имате афинитет.

Опити за телепатия

Ако се съберете малка група приятели, можете да направите няколко опита за телепатия или за четене на мисли. Това ще ви направи по-стабилни и подготвени, когато започнете да развивате способности на медиум. Целият процес на свързване с отвъдното е всъщност телепатия между медиума и душите от отвъдното. Така че тези опити ще ви помогнат да разберете по-добре механизма на телепатията. Също така веднъж за винаги ще се разсеят предположенията, че медиумът получава телепатично информация не от отвъдното, а от съзнанието на участващия в сеанса. Няколко опита ще бъдат напълно достатъчни, за да се убедите, че това всъщност е по-трудно, отколкото да направите контакт с отвъдното.

Без съмнение вие и вашите приятели може да се сетите за много други упражнения, затова аз ще ви предложа само няколко неща за „отприщване“.

Взете листове с цветна хартия и нека един от групата да се концентрира върху цвета и да го изпрати телепатично към останалите. Човекът, който предава цвета, трябва да се опита да го влее в съзнанието на останалите. Мислете за неща, които може да асоциирате с този цвят. Например, ако цветът е син, представете си синьо небе или синьо море и се опитайте да предадете и тази идея.

Дайте на всеки член от групата по един бележник и молив и един след друг нарисувайте картина или геометрична фигура върху бележника, за да я предадете мисловно на другите – те трябва да нарисуват онова, което получават. Рисувайте прости изображения. Другите членове на групата могат да схванат най-общите линии, дори ако не разбират  какво точно представлява нарисувания предмет.

Нека един от групата да си намисли едно име. Да го напише в бележника си и да го повтаря наум. Вижте дали някой е приел името.

Макар че упражненията са елементарни, може да получите интересни резултати. Скоро ще стане очевидно, че някои от вас са по-добри при изпращането на образи, а други — при получаването им. Получаващите може да имат по-голям потенциал за медиуми, тъй като съзнанието им е по-пасивно и склонно да приема.

Такива опити ще ви помогнат също и да разберете някои от трудностите при контактите с отвъдното. Например сигурна съм, че ще откриете, че последното упражнение с познаването на имената е най-трудно. Подсъзнанието работи по-добре с представи отколкото с думи. Предаването на име, особено ако не е разпространено и приемащият не го знае, е много трудно. Ето защо медиумът може да не е в състояние да предаде името на комуникатора от отвъдното, въпреки че може да го опише съвсем точно. Той няма проблем с разпространените собствени имена, но много трудни за приемане са фамилните или чуждестранните имена.

Понякога приемащият може да получи представа не за изпращания му образ, а за нещо,  което се асоциира с него. Например, ако нарисувате триъгълник и приятелят, на когото се опитвате да го предадете, се интересува от Египет, той може да получи впечатление запирамида. И тук откриваме поука по отношение на трудностите, с които се сблъскват медиумите. Дух от отвъдното може да изпрати определена мисъл на медиума, която отприщва някаква силна асоциация в неговото съзнание и изкривява центъра на посланието.

Ще разберете също колко е важно да имате правилна ментална нагласа. Необходимо е да направите съзнанието си пасивно, за да можете да приемате, и едновременно с това да бъдете нащрек и да внимавате. Това е все едно да настройвате радио на вълните на отдалечена чужда станция, при което и най-малкото изместване на стрелката встрани води до изгубване на сигнала. Вие самите сте радиото и ако сте притеснени емоционално или сте твърде напрегнати, уморени или не се чувствате добре, тогава приемането не е „чисто”. Опитвайте се да сте спокойни и да се наслаждавате на това, което правите, без  да се тревожите дали сеансът ще бъде успешен или не.

 

Психометрия

Един от най-добрите начини да развиете пси-способностите си в подготовката ви да станете медиум е да се упражнявате в психометрия. Всеки предмет задържа впечатления от хората, които са го притежавали или са работили с него. Психометрията е изкуство, което „разчита” тези впечатления. Убедете няколко ваши приятели да ви донесат предмети, върху които да се упражнявате. Най-подходящи са бижута или часовници, тъй като металът съхранява по-добре белезите от пластмасата или плата. За предпочитане е нещата да не принадлежат на вашите приятели, ако ги познавате добре, а на друг човек, който те познават, така че да можете да проверите дали сте на прав път.

Вземете предмета в ръка и се съсредоточете върху мислите и представите, които той извиква във вашето съзнание. Опитайте се да си съставите представа за човека, на когото принадлежи. Отново можете да си задавате въпроси. Например, дали притежателят му е мъж или жена? Дали е млад или стар, щастлив или тъжен, слаб или дебел? Не отделяйте дълго време за въпросите, тъй като въображението ви ще започне да се намесва.

В съзнанието ви могат да изникнат само несвързани ментални картини, но все пак опишете всяка от тях, тъй като повечето, ако не всички, ще бъдат свързани с притежателя на предмета. Все едно че „надничате” в съзнанието на човека и приемате впечатления за неща, свързани с него: хора, места, случки.

Интересно е да правите експерименти с много стари предмети, като камъни от исторически места, монети или всякакви предмети от древността, до които можете да се докоснете. В този случай впечатленията, които ще получите, ще бъдат не толкова за хората, а заисторическото време, с което са свързани предметите.

Ако предметът е принадлежал на повече от един човек, то вероятно впечатленията ви ще са объркани. Най-силно ще усетите последния от притежателите или онзи от тях, който е имал най-силно изявена личност. Не обърквайте психометрията с медиумизма. Ако предметът е принадлежал на някого, който е починал, може и да сте в състояние да опишете човека, но не трябва да приемате, че задължително сте влезли в контакт с него: вие просто „разчитате” предмета. Някои медиуми използват психометрията, за да си помогнат при установяването на връзка с души от отвъдното, но това не е добър начин, тъй като може да ви подведе да си мислите, че разговаряте с притежателя, а всъщност впечатленията ви да идват от предметите и от нищо друго.

Как да се научите да виждате аурата

Аурата също играе важна роля при медиумите. Тя може да се обясни като енергийно поле с овална форма, което обгражда човешкото тяло. Състои се от различни слоеве, които съответстват на етерното, астралното и другите невидими тела, от които сме направени.

Съществуването на аурата до някаква степен е потвърдено от науката. През 1908 г. д-р Валтер Килнер изобретил екран, състоящ се от две големи стъкла, между които имало разтвор от въглищен катран и дицианин. През него се виждала аурата на пациентите. След като използвал екрана известно време, той постепенно развил „вътрешното” си зрение и започнат да вижда аурата с просто око.

По-ново откритие е фотографията на Кирлиан. Този метод, разработен преди около 50 години от руснаците Семьон и Валентин Кирлиан, се базира на фотографиране на енергията, излъчвана от живите организми. Дали обаче се заснема аурата или някакъв вид излъчвано електричество, е обект на научни спорове, но резултатите сочат, че съществува някаква друга сила освен физическата.

Етерната и астралната аура

Двамата Кирлиан например открили, че ако фотографират едно листо, което е разрязано на две, липсващата част от листото, т.е. неговата етерна обвивка, също се появява на плаката. Ако снимате ръцете на лечител, докато лекува, потокът енергия, излизащ от пръстите му, е по-силен и по-светъл, отколкото когато не лекува и не е насочил енергията си. При медиумите се наблюдава много интересен ефект. Ако медиумът носи венчална халка, когато се прояви снимката, на пръста се вижда бял „мехур”.

На много пси-събори може да се види уредът на Кирлиан и всеки може да си направи отпечатък на ръцете. На такива места можете да попаднете и на ново интересно изобретение — камери, на които се вижда аурата. Това е нова техника, изобретена в Америка, и вече навлиза и във Великобритания. Виждат се цветовете на аурата, макар че е трудно да се каже доколко са истински. Винаги наоколо има консултанти, за да обясняват какво означава този или онзи цвят.

Независимо дали съществуването на аурата е научно доказано, тя е нещо, за което знаем подсъзнателно. Това се е отразило и в ежедневния език. Казваме, че някой е „позеленял” от завист или „почервенял” от гняв. Ние инстинктивно сме привлечени от хората, с които нашата аура е в хармония, и избягваме тези, с които сме в дисхармония. Чаровниците имат силна аура, която се простира на голямо разстояние около тях, и привлича другите хора, които черпят от тази енергия. Обратно, някои хора са духовни вампири. Ако прекарате дори кратко време в компанията им, се чувствате изтощени, тъй като те са изсмукали жизнеността на вашето етерно поле.

Като се учите да виждате аурата, вие избистряте сензитивността си. Има много начини да се тренира това умение.

Упражнение, което помага да виждате аурата

Седнете в затъмнена стая и се отпуснете. Дръжте ръцете си пред вас, като допирате върховете на пръстите. После бавно отделете пръстите си и се съсредоточете дали виждате потоците енергия, които изтичат от тях.

За следващото упражнение се нуждаете от помощта на приятел. Отново трябва да затъмните стаята, но не много. Нека вашият приятел да седне, а зад него да има тъмен фон. Не го гледайте директно. Плъзнете поглед встрани, без да фокусирате нещо. Има начин за това, макар да е много трудно за обяснение, но когато започнете да го правите както трябва, веднага ще разберете.

Това, което вероятно ще забележите най-напред, е сиво-бяла мъгла, дебела 5-6 см, която обгражда тялото. Това е етерната аура. Ако имате късмет, можете да видите повече — различните цветови ивици. Това е част от аурата, която съответства на астралното тяло.

Тълкуването на цветовете на аурата изисква цяла книга. Ако искате да вникнете още по-дълбоко в тази тема, препоръчвам ви такава книга в библиографията и препоръчаните четива. Ако сте разочаровани от резултатите и очевидната липса на напредък, може да се успокоите това, че много медиуми, включително и аз, изобщо не виждат аури. А все пак ги усещам, което е също толкова надеждно.

Може да откриете, че ви е по-лесно да усещате, отколкото да виждате. За да разберете дали е така, отново бихте могли да използвате помощта на многострадалния си приятел. Този път не е необходимо да затъмнявате стаята. Нека приятелят ви седне на един стол, а вие поставете ръцете си на 30 см над главата му. После бавно доближавайте ръце към главата му. Обикновено когато достигнете на 5-6 см от тялото му, се усеща леко противодействие, сякаш се натъквате на невидима бариера. Това е краят на етерната аура. Ако вашият приятел е добре развит физически или много жизнен, аурата може да се простира на повече от 5-6 см; ако е уморен или потиснат, аурата ще бъде слаба по-трудно откриваема.

Проследете очертанията на аурата около тялото. Чувствате ли промяна в енергийното поле на определени места? Усещате ли някакъв определен цвят? Ако почувствате боцкане по пръстите, това може да ви покаже, че сте потенциален лечител.

Способността да усещате аурата ще ви е от помощ като медиуми, за да можете да се настройвате към хората, които идват при вас на сеанс. Също така тя ще усили усета ви към астралния план. А тогава ще можете да се впуснете в най-важната част от пътуването си — изграждането на собствен мост на дъгата, който да ви свърже с отвъдния свят.

РАЗВИВАНЕ НА МЕДИУМНИ СПОСОБНОСТИ

РАЗВИВАНЕ НА МЕДИУМНИ СПОСОБНОСТИ

 Глава 17 от книгата на Линда Уилямсън ОТВЪДНИЯ СВЯТ

Мостът на дъгата

В предишната част на книгата видяхме как се преплитат двата свята и колко естествен е контактът между нас и хората от отвъдното. Обясних как да започнете да развивате усет за духовното измерение, като изграждате контакта си с вашите любими същества. Сега ще продължим нататък и ще разберем как може да се развие дарбата на медиум. Ще разгледаме всички аспекти на медиумизма, от свързването с астралния план (известно най-общо като ясновидство) до транса и т. нар. ченълинг, когато човек става проводник или канал на висша информационна енергия. Медиумът може да действа на много различни нива и едно от най-важните му умения е да разбира тези нива и да знае точно на кое от тях работи.

– Защо е необходимо човек да бъде медиум? – ме попитаха веднъж в интервю по Радио ББС – Шотландия. – Защо искате да говорите с умрелите?

Трябва да призная, че бях някак си изненадана от този, струва ми се, глупав въпрос. Първият отговор, който ми дойде наум, беше, че те не са умрели, иначе как бих могла да говоря с тях! Второ, скърбящите получават голямо успокоение, като знаят, че любимите им хора все още са с тях.

Но медиумизмът е много повече от това. Като показва, че има друг свят, и като дава познание какво представлява отвъдното измерение, той премахва страха от смъртта. Също така обогатява сегашния ни живот, защото разбираме, че сме много повече от едно физическо тяло, което се разпада. Ние сме безсмъртни същности, в които е заложена Божествената искра, и всеки от нас играе роля в развитието на вселената.

Преди години беше абсолютно необичайно да срещнеш човек, който да признае на всеослушание, че вярва в живота след смъртта. Когато започнах да работя като медиум, трябваше да понасям да ме третират като някакво изкопаемо. През последните години обаче се наблюдава забележителна промяна в нагласата на хората. Макар че естествено срещам много хора, които се колебаят, рядко попадам на някой, който да отхвърли напълно съществуването на живот след смъртта. Повечето са готови поне да се замислят за това. Много от тях, ако ги предразположиш и окуражиш, започват да разказват за своите пси-преживявания. Така че можем да смятаме за изолирано мнението на интервюиращия ме скептик, според когото да говориш с умрелите е нещо странно или налудничаво. Както сочат примерите, дадени дотук, много хора са преживели контакти с отвъдното по един или по друг начин.

Някои от тези хора искат да продължат и да задълбочат контактите си, като развият способности на медиуми, но не знаят как. Смятат, че това е рядка дарба, която се дава само на малък брой привилегировани. За щастие не е така. Медиуми от висока класа, също както и гениите в различни области, са рядкост и по правило талантите им се проявяват още в детска възраст Но повечето хора могат да развият в някаква степен чувствителността си към духовния свят.

Наследени способности

Ако сте роден в семейство на хора с пси-способности, това помага, тъй като те често се унаследяват. Родителите на някои от най-силните медиуми, които познавам, са имали подобни дарби, макар че някои са се опитвали да ги потиснат в юношеска възраст и са се върнали към тях по-късно. Ако човек има родители с такава чувствителност, това помага и по други начини. Много деца естествено общуват с духовния свят. Ако семейството им проявява разбиране, техният усет към духовното се развива, но ако им се забранява да говорят за него, или, още по-лошо, ако им се заповядва да престанат да съчиняват истории, те започват да потискат талантите си. Понякога са ги потиснали толкова силно, че ако пожелаят да ги възстановят като възрастни, им е трудно, тъй като трябва да преодоляват дълбоко заседнали в тях страх и съпротива.

Разговаряла съм с много медиуми и бих казала, че повечето от тях са притежавали такава чувствителност като деца. Рядкост е медиумизмът да се прояви изведнъж у човек, който никога преди не е имал никакви пси-преживявания. Срещала съм медиуми, които ме убеждават, че тяхната дарба е „паднала от небето”, без никакво предупреждение, но на мен ми е трудно да го повярвам.

За да стане човек добър медиум, трябва в някаква степен да е имал вродени способности и инстинктивна връзка, макар и слаба, с духовния свят. В този смисъл медиумите по-скоро се раждат, отколкото създават, макар че дори и най-малките способности могат да бъдат развити.

В много случаи става така, че една криза или травма в живота на човека събужда „заспалите” способности и те се проявяват за първи път. Много медиуми откриват дарбата си, когато загубят свой близък. В желанието си да се докоснат до него те проявяват медиумизма си и след като веднъж са установили такъв контакт, продължават да използват способностите си, за да помагат на другите.

Не е задължително травмата да се дължи на загуба на близък човек. Болест или продължително и силно натоварване или безпокойство могат да имат подобен ефект. Забелязала съм, че това става с много млади медиуми. Те не познават болката от загубата на скъп човек, но са страдали по някакъв начин – при безработица, разрушаване на брак или любовна връзка, т. е. нещо, което е преобърнало живота им и ги е накарало да оценят какво е важно за тях и каква посока да поемат.

На мен ми се струва, че когато сме погълнати от материалното, ние не обръщаме внимание на вътрешния си свят, сякаш изграждаме стена около себе си. Едва когато ни се случи нещо драматично или трагично, стената пада и на повърхността изплува по-нежната, по-чувствителната, интуитивна страна на нашата природа. Тъжната истина е, че най-големите уроци в този живот научаваме чрез страданието. Все пак често е възможно, когато обърнем поглед назад, да разберем, че такива събития са ни помогнали да постигнем пълнота, за каквато не сме и мечтали.

Призванието на медиума

Някои започват да работят като медиуми, без да са го планирали съзнателно. Канят ги да участват в група за развиване на медиумни способности и те приемат, като смятат, че ще им бъде интересно известно време и когато им омръзне, могат да се откажат. Разбира се, има хора, които решават, че това не е за тях, и напускат групата, но други остават и откриват за своя голяма изненада, че са по-надарени, отколкото са предполагали. Човек може да мисли, че сам е избрал да бъде медиум, но всъщност е избраник на духовния свят.

Може да е направил своя избор, преди да се роди. Възможно е неговите пси- или гадателски способности да са развивани в предишен живот. Водачите вероятно са били с него преди раждането и са го наблюдавали през цялото време, изчаквайки подходящ момент, за да го тласнат по този път.

Но независимо как си започнал, щом веднъж си избрал да бъдеш медиум, това е за цял живот. Човек може да иска да се откаже в определен момент, но винаги го връщат обратно в пътя с много любов, но твърдо. По невероятен начин представителите на духовния свят могат да ни върнат в пътя. Много пъти съм се отчайвала и съм заплашвала, че ще захвърля всичко, и точно тогава ще се появи някой, на когото не мога да откажа, да ме моли за сеанс, или пък църковната служба ще мине неочаквано добре. Изведнъж ентусиазмът ми се връща и разбирам, че искам да правя само това.

Защото да си медиум е призвание. Както хората отиват на лекар, когато са болни, така в мигове на нещастие се обръщат към медиуми заутеха. За да ви помогнат пълноценно, много зависи от вас. Разбира се, нито един медиум не може да бъде абсолютно точен, нито всеки сеанс напълно успешен, но от вас зависи да се настроите като фин инструмент, за да се осъществи връзката между двата свята.

 

Медитация

Целта на медитацията

И така, ако искате да станете медиум и смятате, че имате заложби за това, как да подходите? Първо, дори преди да започнете да участвате всеанси за развиване на способностите, трябва да се научите да медитирате.

В наши дни медитацията е много популярна и се използва за различни цели. Някои хора си служат с нея като терапия за освобождаване от стреса и напрежението. Други я виждат като средство за самолечение или начин да постигнеш просветление. Тя е много ценна при всички тези случаи, но за медиумите е от жизненоважно значение.

Първото и най-очевидното е, че трябва до такава степен да постигнете вътрешен мир и да издигнете нивото на съзнание, че да се настроите към по-фините вибрации на духовния свят. Колкото умът ви е по-спокоен и готов да приема, толкова по-точно ще разбирате какво ви се предава. Второ, медитацията ви помага да се докоснете до вътрешната си същност. Ще ви бъде източник на сила и, повярвайте ми, тя ще ви е необходима. Ще би даде както стабилност, така и способността да разграничавате собствените си мисли от информацията, която идва от отвъдното.

И още нещо, медитацията ще ви направи по-мъдри. Във всеки от нас се съдържа безкрайна мъдрост, стига само да можем да достигнем достатъчно навътре в себе си и да намерим нейния източник. Една от задачите ви на медиум е да бъдете и учител. Това означава, че вие не просто предавате посланията от отвъдното, а и учите другите, като им разкривате какво сте и чрез начина, по който живеете живота си.

И накрая най-важното: Медитацията ви свързва с Божествената светлина и духовния свят. Няма значение дали сте спиритуалист или последовател на друга религия или философия, тъй като всички истински религии са основани на любовта и служенето. Ако искате да общувате с духовното измерение, трябва сами да станете духовни. Разбира се, че астралният план се състои от много различни измерения и някои от тях далеч не са толкова развити, но като медиум вашето намерение (надявам се!) е да се свързвате със същества от светлина, за да можете да издигнете себе си до тяхното ниво. Запомнете, че които си приличат, се привличат. Колкото по-високо издигнете мислите си, толкова по-красиви и развити са съществата, които привличате да ви помагат.

Не е задължително медитацията да ви е трудна. Може би не е необходимо да прекарвате часове в размисъл или да връзвате тялото си на фльонга, изпълнявайки най-различни сложни пози. Достатъчни са по няколко минути веднъж или два пъти на ден. Ако постоянствате, щеоткриете, че тези минути стават неизменна част от живота ви. Всъщност след известно време ще започнете да се чудите как сте могли да живеете без медитация.

Духовното същество

По-късно в тази глава ще ви дам упражнение за медитация, което ще ви помогне да станете по-чувствителни към отвъдния свят. Но преди да направя това, искам да посея във вас някои идеи, да ви накарам да се видите като духовно същество, чийто истински дом е отвъд този свят.

Съвсем наскоро присъствах на групова среща на движението Нова ера. Те бяха смесена тълпа от хора от всички възрасти. В хода на разговора ръководителят на групата попита:

– Колко от вас вярват, че имат душа? Всички вдигнаха ръце, някои по-колебливо от други. Една жена от задните редици изкоментира:

– Според мен е обратното. Аз съм душа и имам тяло.

Някои от групата се съгласиха с нея. За други идеята бе нова. Определено това е идея, която преобръща обичайния ни начин на мислене. Ние се идентифицираме с физическото тяло. В края на краищата, то е тази част от нас, която най-добре познаваме. Ние го храним, обличаме, тревожим се, когато е твърде дебело или твърде слабо, но тялото не е истинското ни аз – Душата има значение, не само защото продължава да живее и след смъртта, но и защото тя е, каквото сме: всъщност тук и сега.

Писателят и философ сър Джордж Тривелиан, последовател на движението „Нова ера”, пише в книгата си „Опознаване на Бога”:

Тялото може да се разглежда като чудесно проектиран храм, в който божественото същество може да действа, докато живее в настоящия живот, в тежката и гъста материя. Тялото може, разбира се, да умре и да се разпадне, но това само освобождава духовната същност, за да се върне в духовния свят, от който е дошла.

Така в нашето общество, което се бои от смъртта, можем да разберем, че за тази същност, за това „аз” просто няма смърт. Животът след смъртта е аксиома. Но по-важна е идеята за миналите животи. Вие сте съществували като развита душа, преди да се родите. На планетата Земя можем да гледаме като на терен за тренировка на душите в дългата еволюция от Грехопадението до пътя обратно към Бога.

Този пасаж повдига много интересни въпроси. Първо, какво разбираме под „душа”? Ние използваме думата, за да изразим същността на нещо. Дори казваме, че общителният човек е „душата на компанията”. Може би най-лесният начин е да обясним душата като вътрешна същност. Тя не се създава при раждането. Когато детето се роди, душата му вече е в тялото.

Мненията се разделят по отношение на това, точно в кой момент от зачеването до раждането душата влиза в плода. Може би при всеки човек е различно и зависи от желанието или неохотата на душата да се впусне в нов физически живот.

Дълбоко в душата са скрити спомените от нейните предишни съществувания на земята и от времето между тях, прекарано в отвъдното. Когато сме в съзнателно състояние, ние не си спомняме нищо от това. Древните са вярвали, че когато душите слизат на земята, пият от река Лета, реката на забравата. Тези спомени остават заключени в подсъзнанието. От време на време изплуват на повърхността по време на сънищата ни или при медитация, когато можем да се видим в някой от предишните си животи. Ако ни привлича дадено историческо време или култура, то е защото сме живели тогава или на това място.

Спомените могат да изплуват също така и при регресивна хипноза – връщане в миналите животи чрез въвеждане в дълбок хипнотичен транс. Това може да бъде много ценно терапевтично средство. Сегашната ни личност е сбор от всички наши минали животи и преживявания. Надничайки в тези скрити спомени, можем да разберем себе си по-добре. Някои от нашите страхове и фобии идват от миналото. Например, ако човек има страх от удавяне, вероятно се е давил в предишно прераждане. Ако някой непознат силно ни привлича, причината може да е, че сме го познавали и обичали в миналото. Душата си спомня и го разпознава. Някои от хората, с които живеем сега, нашето семейство, приятели и любими същества, също са познати от миналото.

Малките деца могат спонтанно да си спомнят минали животи. Много често възрастните пропускат тези моменти, като ги смятат зафантазии. Когато детето е погълнато от новия си живот, тези спомени избледняват бързо. Личността на детето се развива под влияние отчасти на наследствеността, отчасти на възпитанието и средата. Но предишните животи на душата формират същността на новата личност.

Но хайде да се върнем назад и да си зададем въпроса откъде въобще идва душата? Според древните духовни учения ние сме създадени от Бога и сме капчици от Океана на Вечността. Бог е вложил във всичко създадено от Него частичка от Себе си. Тази вечна, неизменна част от нас е нашият дух. Наричаме го с много имена: Скъпоценния камък в лотоса, Безценната перла, Божествената искра.

Думите „душа” и „дух” често се смятат за взаимнозаменяеми, но не е така. Душата е медиатор, нещо като външно облекло на духа, също както физическото тяло служи за облекло на душата, докато сме на земята. Отначало душата е обитавала близо до Бога в състояние на невинност. Но за да се развие, е трябвало да се отдели от Него, така както детето се отделя от своите родители, щом порасне. Така нашите души започнали дългото пътешествие на еволюцията, слизайки в продължение на еони постепенно надолу през различните нива на отвъдния свят, докато стигнат до астрала.

Но дори астралът, макар и толкова далеч от мястото на сътворението, не разкрил големи предизвикателства за душата, които да й помогнат да научи всичко необходимо. И така тя приела физическо въплъщение и влязла във физическо тяло. Физическият свят е бил – и е – най-тежката част от пътуването на душата. Земята е най-тъмното, най-плътното от нивата. Тук е бойното поле на душата, където тя трябва да преживее страдание, бедност, болести и всички трудности, които не съществуват в никое от другите измерения. Ние сме идвали тук много пъти и ще продължаваме да идваме, докато научим всички уроци, на които може да ни научи земята. Но между два живота – а времето между животите е по-дълго от прекараното на земята – ние живеем в отвъдния свят, на който всъщност принадлежим.

Може би от тук произхожда легендата за грехопадението. Според Библията Адам и Ева били изгонени от рая, тъй като дръзнали да ядат от Дървото на познанието. Можем да разглеждаме тази история като алегория на човешкото слизане от духовния свят на земята. Така погледнато, грехопадението е било падане напред, една необходима стъпка, тъй като човечеството не би могло да се развие духовно, докато не изживее съществуването си на физическо поле и не се научи да побеждава злото с добро.

Навсякъде по света съществуват легенди за Златния век – райско време, когато хората са се разхождали рамо до рамо с боговете и живеели в мир и хармония с природата. Това също, тъй като в легендите се вплетени много неща, може да е дълбоко скрит в подсъзнанието спомен зарая в астралния свят, който човечеството е трябвало да напусне.

Идеята за смъртта като завръщане към дома е много хубаво изразена в разговора с отвъдното, предаден в книгата на Джейн Шърууд „Страната отвъд”:

Това е нашият дом, атмосферата на раждането ни, която сме постигнали с цената на битки, страдание, грехове, покаяние, изкупление и примирение. Най-после сме у дома — в дома на нашия Баща, макар все още да не ни се дава Неговото присъствие. Мисля, че сега разбирам какво представляват големият глад и желание, които изпитваме към всичко красиво. Това е носталгия към дома, към незабравимото блаженство, от което е трябвало да се откажем. Това е болката, която чувстваме, сравнявайки земното с неизбледняващия спомен за небесното. Съмнявам се, че и най-злите, изгубени и скитащи се души са загубили този глад и желание, които рано или късно ще ги върнат обратно на стръмната пътека към Родината.

Носталгията е чувство, което усещат много хора. Тя е най-силна през детството, макар че детето не разполага с много думи, за да я изрази. Много медиуми, лечители и силно сензитивни хора, с които съм разговаряла, признават, че като деца не са се чувствали у дома си на тази земя. Чувствали са се различни, някак си отделени от другите. Един мъж ми каза:

– Аз се чувствах като чужденец в чужда страна.

Вярвам, че това е една от причините човек да се роди с дарба на медиум. Медиумите усещат отвъдния свят, тъй като дълбоко в себе си не са прекъсвали контакта си с него. За тях е естествено да са в съзвучие с отвъдния свят. Техните водачи и помощници са приятели и познати, които са познавали и обичали, преди да дойдат тук и които са поели задачата да ги пазят по време на земното пътуване.

Не искам да кажа, че земният живот е нещо депресиращо, или да създам впечатление, че трябва да го преминем в очакване да влезем в астралния свят, въпреки че там ще сме по-щастливи. Аз харесвам сегашния си живот на земята и вярвам, че той трябва да се изживее пълноценно. Независимо от трудностите и грозните неща, този свят все пак е хубав и се нуждае, както никога преди в историята, от духовно извисени хора, които да се грижат за него и да спасят човечеството от катастрофа. Наистина всичко изглежда различно, когато разглеждаме този земен живот като един от многото, малка стъпка по пътя на вечното ни пътуване. Добре е, че знаем, че каквото и да ни се случи, колкото и трудно и болезнено да бъде, нищо не може да унищожи душата или да ни откъсне напълно от духовните ни корени.

Усещането за отвъдния свят е нещо, което носим в себе си. Само трябва да го преоткрием. Митовете за Златния век ни разказват завремето, когато небето и земята били свързани с моста на дъгата, изплетен от многото цветове, през които преминават душите. Когато Златният век свършил, човечеството загубило контакт с небето и мостът на дъгата изчезнал. Само свещеници, шамани и светци можели да преминават от другата страна и да се срещат с тамошните обитатели. Но мостът все още съществува. Той е нашата връзка с духовния свят, а също така и връзката с духовната ни същност. И медитацията е начинът да стигнем до тях.

Подготовка за медитиране

Ако никога досега не сте медитирали, хубаво е да започнете постепенно. За начало отделяйте на ден по няколко минути. По-късно може да опитате по половин час или повече в зависимост от времето, с което разполагате.

Но преди да започнете, опитайте се да подготвите съзнанието си. Ако сте в стрес, преуморени или обезпокоени, когато започнете да медитирате, не се надявайте да постигнете много. По-късно, ако ви стане постоянен навик, ще откриете, че още със сядането на стола и затварянето на очите ще се почувствате успокоени, но в началото може да се разсейвате лесно.

Добър начин да се подготвите за медитация е да отидете на разходка извън града или, ако това е невъзможно, в парка. Почувствайте близостта си до природата и оставете красотата й да ви завладее. Ние всички сме част от космоса. Всяко живо същество, всяка птица, всяко дърво, всеки стрък трева е част от Божието творение и носи Божествена искра. Помилвайте листенцата на цветята и почувствайте мекостта им. Усетете силната енергия, която се излъчва от дърветата – облегнете се върху стъблото на голямо старо дърво и почувствайте как силата му се влива във вас. Вдишвайте топлината на слънцето и знайте, че това не е само физическата топлина, а енергията на самия живот.

Ако денят е мрачен, облачен или дъждовен, едва ли ще ви се прииска да сте сред природата. В този случай се опитайте да слушате хубава музика или да четете книга, която намирате за вдъхновяваща. Важното е да не мислите за всекидневни грижи и неволи, така че съзнанието ви да се издигне към по-високо ниво.

Идеално ще бъде, ако можете да отделите една стая от дома си за медитация, но ако няма достатъчно място, изберете си един тих ъгъл и го направете свой. Там можете да поставите цветя, да закачите картина, която ви успокоява. Тамян, ароматни пръчици или масла могат да ви помогнат да си създадете уютна атмосфера. Има много музикални записи в стил Нова ера, които могат да послужат за добър фон.

Упражнение по медитация

Сега да пристъпим към същността на упражнението. Това упражнение е съставено така, че да ви отведе на пътешествие към центъра на вашата същност. Необходимо ви е само едно огледало. Не е задължително да е голямо. Малко огледало за дамска чанта е достатъчно Изберете време, когато няма да бъдете обезпокоявани. Изключете телефона. Можете да смекчите светлината в стаята, но не и да я затъмните напълно. Седнете на избраното място. Разхлабете стегнатите дрехи, отпуснете се и поемете дълбоко въздух. Не бързайте и не мислете на този етап да се свързвате с отвъдното. Засега само се концентрирайте да опознаете себе си.

Сега се погледнете в огледалото. Концентрирайте се върху лицето, което виждате. Мислите, че го познавате добре. Виждате го всяка сутрин, когато застанете пред огледалото в банята, но доколко наистина познавате личността, която се крие зад него? Вгледайте се в очите. Казват, че очите са огледалото на душата. Също така казват, че ако почистиш огледалото на душата си, ще видиш лицето на Бога да грее в него.

Не забравяйте, че физическото тяло не сте самият вие. Кажете на себе си: „Аз не съм това тяло.”

И продължете да се вглеждате по-надълбоко.

Сега помислете за това какво чувствате. Щастлив или тъжен сте, спокоен или напрегнат? Често нашите емоции ни управляват. Те са по-силни от разума ни. Ние обичаме и мразим и смятаме, че не можем да се озаптим. Но емоциите са преходни. Онова, което е било важно в един момент, след година или дори още на другия ден се забравя. Не се критикувайте нито съдете себе си, просто наблюдавайте това, което чувствате. И знайте, че тези силни чувства на страст, страх или яд са само вълнение на повърхността на водата. Отдолу океанът е спокоен.

И така, направете крачка назад. Отделете се от своите емоции. Кажете на себе си: „Аз не съм тези чувства. Аз ги притежавам, но те не ме притежават.” И се запитайте: „Кой изпитва тези чувства?”

Отново навлезнете дълбоко в себе си. Съзнанието е като кладенец. Колкото и надълбоко да достигнете, никога не можете да видите дъното, но въпреки това навлизайте колкото е възможно по-надълбоко. Оставете всички непрестанно заемащи ума ви мисли да заглъхнат. Не се опитвайте да спрете мислите си. Не е възможно да изпразните съзнанието си. Просто стойте и наблюдавайте мислите си, сякаш чакате да се развие един часовников механизъм. Това може да ви отнеме доста време, но най-накрая спокойствието ще дойде. И в тази тишина попитайте себе си: „Кой мисли тези неща?”

Опитайте се да се докоснете до най-дълбоката част на вашата същност и знайте, че това вътрешно същество сте самият вие.

Сега се обърнете към отвъдния свят, към тези, които са натоварени да ви закрилят. Не се опитвайте да определяте кой кой е на този етап на медитацията, просто знайте, че ви наблюдават и закрилят. Изпратете им любовта си и се опитайте да доловите отговора им. Това не е нужно да става с думи или с картини. Достатъчно би е усещането в сърцето. И ако почувствате, че това е подходящото време за вас и ако сте сигурни, че искате да станете медиум, безмълвно направете своя акт на посвещение. Можете да използвате следния текст или да го изкажете със свои думи:

Небесни Отче, приеми моето служение като оръдие на светлината. Направи от мен чист канал за създанията от светлина, които са около мен, така че да можем да работим заедно и да носим утешение, любов и изцеление на всички нуждаещи се и да докажем на света, че няма смърт.

Задръжте тези мисли в главата си, без да се разсейвате, около няколко минути. Когато прецените, че е достатъчно, благодарете и затворете съзнанието си, като си представите, че сте обгърнати в плътна мантия от бяла светлина (за повече подробности вижте упражнението в Глава20, края). И накрая, за да се върнете напълно към земята, хапнете или изпийте нещо.

Всеки път, когато медитирате, затвърждавате връзката си с отвъдния свят. По този начин вие изграждате свой собствен мост на дъгата и го правите все по-здрав и по-сигурен. Все още ви предстои дълъг път, но сте поставили началото, направили сте най-важната стъпка. Сега да пристъпим към следващата. Вие медиум ли сте? Непосредствената ви реакция вероятно ще бъде да отговорите „не”, но в този случай бихте се подценили.

ГЛАСОВЕ ОТ ОТВЪДНИЯ СВЯТ

ГЛАСОВЕ ОТ ОТВЪДНИЯ СВЯТ

Глава 16 от книгата на Линда Уилямсън ОТВЪДНИЯ СВЯТ

Гласове на средни вълни

 

За първи път информация за електромагнитно записване на гласове от отвъдното бе публикувана през 1971 г.  в книгата на Константин Раудив „Проникване“. До този момент бяха направени много изследвания на това ново поле на комуникация с отвъдното.

Начинът на свързване  не е толкова лесен, колкото бихте предположили. Вие може да направите това, което правим и ние: просто поставяте една празна касета в касетофона, включвате на запис, после я пускате отново, но поради причини, които ще обясня след малко, понякога нищо не е записано. Има доказателства, че шансът записът да е успешен се увеличават, ако присъстват хора с дарба на медиум, затова може би ние ги правим успешно, но най-широко се използва следния метод: магнетофонът се свързва с радиото като се използват блуждаещи вълни между станциите, които се използват като фон. От само себе си се разбира, че магнетофонът ще хване различни видове лутащи се сигнали, което ще ви заприлича на какафония. Така че как ще бъдете сигурни, че гласовете наистина са се записали?

Ако сте любопитни да ги чуете вие самите, съветвам ви да направите това, което научих от Джордж Джилбърт Бонър. Той е един от водещите специалисти в областта на електромагнитното записване на гласове от отвъдното. Занимава се с този феномен от 1972 г. Като всички изследователи първоначално се е вдъхновил от книгата „Проникване“. Първата му реакция на човек с добри познания по психология била, че авторът или се е самозаблудил или мами читателите си, но спазвайки инструкциите в книгата, той поставил ролка на ролковия си магнетофон и го свързал с транзисторно радио. Чувствайки се много глупаво, заговорил в микрофона:

– Има ли някой там, който иска да поговори с мен?

Не чул нищо докато не пренавил ролката и не я пуснал отново. Първо доловил своя собствен глас, последван от съскане и пращене, след това някакъв глас отговорил провлачено, сякаш някой се провиквал в тунел:

– Да-а-а-а.

– Това беше странно чувство – признава Джилбърт, но счита, че е имал късмет, тъй като много бързо е успял; някои хора правят записи с месеци, преди да получат отговор.

Оттогава насам той е записал над 50 хиляди гласа, но приема като чисти явления само тези, които са назовавали неговото име, имало е коментар върху нещо, казано от него, или разбираеми и смислени забележки.

Джилбърт ме заведе в своята лаборатория, обзаведена със звукозаписни средства и пълни с касети рафтове. Покани ме да седна до магнетофона.

– Отначало няма да чуеш нищо – предупреди ме той. – трябва ти практика, за да се научиш да разпознаваш гласове.

Взех слушалките и както Джилбърт предвиждаше, всичко, което чух беше шум – шумът, който се чува, когато стрелката на радиоприемника е нагласена между станциите. Той ми пусна смислената част от лентата няколко пъти. Изведнъж го чух – слаб глас, но с нищо не можеше да се обърка – беше на мъж, който казваше:

– Викам Джулбърт Бонър,  викам Джулбърт Бонър!

В тази минута могат да те побият тръпки. Като медиум съм свикнала да чувам гласовете в главата си, но да чуеш гласове на духове, записани на магнетофон – това ни доближава до много особен начин до отвъдното. Много странно чувство, както казва Джилбърт.

Моят домакин ми пусна още много записи. Уверих се, че с практиката човек се научава да ги различава много по-лесно. Почти като каране на велосипед – работата е да му хванеш чалъма и да започнеш да го управляваш, после се чудиш защо ти се е виждало толкова трудно. Гласовете разговаряха с къси фрази, като че ли им струваше усилия да говорят. Те варираха по качество. Хората, които се занимават с такъв род записи, ги класифицират като А, В и С според честотата на звука. Много от записите на Джилбърт са от група А – достатъчно чисти за да може смисълът на посланието да бъде разбрано от този, за който се отнася. Неговото име се споменава няколко пъти, както е било при Раудив. Фрази като „приятели са събрани” и „Бонър, ние говорим”, се появяват често. Като начин за комуникиране този метод е изключително ограничен, но факт е, че гласовете са там, макар че не може да се даде задоволително обяснение.

Идеята за записване на гласове от отвъдното е много стара – толкова стара, колкото идеята за звукозаписващите средства. През 20-те години на нашия век американският учен Томас Едисон, изобретателят на фонографа, се опитал да измисли инструмент, чрез който да се свърже с починалите. Той предполагал, че щом след смъртта личността се запазва, отишлите в отвъдното биха могли да въздействат върху физическата материя, ако се изобрети достатъчно чувствително средство, чрез което те да могат да комуникират. Много съвременници на Едисон смятат, че се е побъркал и действително той не е успял в своя експеримент. Обаче 40 години по-късно идеята му била защитена от шведа Фридрик Юргенсон.

Юргенсон бил мъж с много таланти – художник, оперен певец и режисьор на документални филми. Веднъж искал да запише птича песенза един свой филм. Взел касетофона си с батерии, поставил го на едно дърво близо до дома си в Стокхолм и го включил. Когато пуснал записа,за да го прослуша, бил учуден, че наред с чуруликането на птиците чува слаби звуци, приличащи на човешки гласове, които разговаряли занавиците на птиците. Първата му мисъл била, че случайно е записал радиопредаване, но един месец по-късно доловил на лентата други гласове, някои от които се обръщали към него по име. Един от тях казвал:

– Фридел, мой малък Фридел, можеш ли да ме чуеш?

Той открил шокиран, че това е гласът на майка му, която била починала преди четири години.

Юргенсон се убедил, че е призван да записва гласове от отвъдното. Продължил да прави записи, експериментирайки различни техники, докато записал стотици гласове на касети. Написал книгата „Гласове от Вселената“ и тя привлякла вниманието на немския парапсихолог проф д-р Ханс Бендер, който сформирал екип от учени за изследването на този феномен.

Бендер направил извода, че гласовете са от паранормален произход, но отрича да са гласове на починали. Според него става въпрос занеизвестен вид психокинетична енергия, която се включва, вплита се по някакъв начин в мислите на правещия записа.До ден днешен тази теория или нейни варианти често се подемат от някои учени.

Обаче Юргенсон се радвал на симпатиите на Ватикана. Католическата църква никога не зарегистрирала официално интерес към гласовете на починалите, но група видни католически свещеници и учени провели свои собствени изследвания и през 1969 година папа Павел VI награждава Юргенсон с кръст на ордена „Св. Георги Велики“[6] III степен.

Работата на Юргенсон е продължена от Константин Раудив, латвийски учен, психолог и философ. Той бил толкова впечатлен от експериментите на Юргенсон, че тръгнал от Германия, където живеел, за Швеция, за да се срещне с него. Макар че отначало бил настроен малко скептично, скоро след срещата си с Юргенсон Раудив се убедил, че гласовете идват от отвъдното, и след като се завърнал в Германия, започнал своите експерименти, продължили много години. До смъртта си през 1974 година записал повече от 72 хиляди гласа, с което доказвал твърдението си, че има живот след смъртта.

Обаче доказателството на Раудив не било достатъчно подкрепено със сигурни факти. Гласовете много трудно можели да се различават от фона на радиото. Говорели кратко с фрази, наподобяващи стакато, два пъти по-бързи от нормалния говор, и с особени рими като в песен. Използвали смесица от езици, като преобладавал латвийският, примесен с руски, немски и други европейски езици. Често в една фраза или изречение звучал повече от един език, в много случаи си служели с неологизми, т. е. измислени думи. Също така много от изречените неща нямали смисъл.

Недостатъците били очевидни и критиците побързали да ги извадят наяве. Те смятали, че Раудив е записвал блуждаещо радиопредаване и използвал владеенето си на много езици, за да тълкува случайните звуци като гласове. Несъмнено във всичко това имало истина. Случвало се хора, които прослушват записите, да не чуят абсолютно нищо, други пък тълкували казаното от гласовете по различен начин.

Интересно е например, че думите, които Раудив тълкува като послание на латвийски  от един починал приятел, са идентифициране като изопачение на гласа на дискоджокера Кид Дженсън, обявяващ предаване по радио Люксембург. За съжаление Раудив е бил много краен във възгледите си. Той не понасял възражения по време на тълкуването на записите му и показвал пренебрежение към всеки, който не е съгласен с неговите теории, така че често бил в обтегнати отношения с останалите учени. Имало обаче някои изключително чисти записи на гласове, които го викали по име и загатвали за неща, които ставали в стаята по време на записа.

Книгата на Раудив „Нечутото стана чуто“ привлякла вниманието на британския издател Колин Смит. На сътрудника на Колин Смит – Питър Бандър, се паднала честта  да преведе и да редактира книгата, но той не бил убеден, че това са истински гласове на умрели, докато едно събитие не го накарало да промени възгледите си.

Скришом от Бандър, Колин Смит закупил няколко ролки и направил редица експерименти, спазвайки инструкциите в книгата на Раудив. Той казал на Бандър, че при един от опитите си  вероятно е записал глас, но не може да разбере думите. Бандър превъртял ролката и я прослушал няколко пъти до мястото, за което ставало въпрос. Първият път не чул нищо освен шум, но щом решил да спре прослушването, доловил нещо като женски глас, който казал на немски:

– Защо не отвориш вратата?

Бандър приел забележката за уместна. Колегите му често му казвали, че не е контактен, тъй като имал навика да държи вратата си затворена. Но още повече го впечатлило, че разпознал гласа на майка си, която била германка и с която кореспондирали чрез магнетофона години наред.

В резултата на това преживяване Бандър решава да продължи да работи над книгата и поканил Раудив в Лондон да покаже своите записи пред журналисти и специалисти по звукозаписна техника. Опитите били наблюдавани от двама специалисти инженери от „Пи рекърдс лимитед“. Между наблюдаващите бил шефът на Колин Смит, сър Робъртс Майер.

Експертите взели превантивни мерки, като елиминирали възможността звукозаписната техника да долавя и записва блуждаещи радиоемисии от всякакъв вид. Независимо от това при прослушването на лентата били засечени над 200 гласа, някои от тях толкова чисти, че когато включили високоговорителите, всеки от присъстващите могъл да ги чуе.

Специалистите инженери недоумявали как тези сигнали са могли преминат през звукоизолиращата апаратура.

Сред гласовете били и двама наскоро починали приятели на на Майер – сър Джон Барбироли и пианистът Артур Шнабел. Сър Робърт едва не изпаднал в шок. Той заявил, че на 92 години явно трябва да запоне да се подготвя за практикуването на някоя друга дейност след оттеглянето си в отвъдното и се пошегувал, че би могъл да организира там детски концерти. Обърнал се към Бандър ентусиазирано:

– Питър, издаваме! Ако главните специалисти на „Пи рекърдс лимитед“  са объркани, не виждам ние защо да не представим това знаменателно откритие пред широката публика.

С публикуването на книгата „Проникване“  бе поставено началото на световния интерес към електромагнитното записване на гласове от отвъдното. В Америка, Германия и няколко скандинавски страни се сформираха общества за изучаване и експериментиране на този феномен, където се използват още по-съвършена техника и методика.

Някои изследователи твърдят, че са постигнали изключителни резултати. През 1982 г. Джорд Мийк от фондация „Метаса йънс“ – Северна Каролина съобщи, че с неговия колега Уилямс О’Нийл са направили изобретение наречено от тях  „Спириком“, чрез което биха могли да запишат разговор с починалите в две посоки. Главният комуникатор бил д-р Милер, починал преди 15 години. Мийк публикува в детайли конструкцията на изобретението „Спириком“, но никой никога не успя да направи негово копие и да постигне резултатите на О’Нийл – един факт, хвърлящ сянка върху автентичността на тези експерименти.

През 1987 г. Немският вестник „Нойе блат“ писа как гласовете на умрели помагат да се открие убиец. Съпрузите пенсионери Джордж и Хедвиг Риидал, които живеели във Виена, били убити брутално и телата им били скрити в техния апартамент. Нямало заподозрени, но съседът им  Ханс Лукш, който от време на време правел такива опити,  решил да се опита да се свърже с тях чрез своя касетофон и да ги попита кой е убиецът. Събрал група приятели, включили магнетофона и замолили починалата двойка да им отговори. След много пукане и разпадане на звука се чул гласа на Хедвиг Риидал, която назовала името Бождар Сайн.

Лукш съобщил на полицията, където се изсмели на разкритието му, но все пак предприели нещо и изнамерили Сайн, който най-накрая си признал, че е убил съпрузите, защото го предизвикали и излязъл извън себе си. Бил осъден на доживотен затвор.

По същото време в Люксембург започват своите експерименти Жул и Маги Харш-Фишбах. Инициативата идва от Маги, Жул бил настроен скептично като много други хора. Когато гласът на Раудив им заговорил, Жул поискал доказателство, че това е наистина той. В отговор ученият му дал телефонният си номер в Германия. Жул се обадил и отговорила жена, която работила много години като секретарка на Раудив.

След година и половина експериментиране изведнъж качеството на записите на Фишбах  се подобрило изключително много. Те твърдят, че сега работят с високи и чисти гласове, с които могат да водят дълги смислени разговори – били им изнасяни философски лекции, също така получавали и съвети във връзка със записите им от отвъдното.

Семейство Фишбах твърдят, че са в контакт със същества с високо развит интелект, които съществуват под името Лайф стрийм, т. е. жизнен поток. Едно от тези същества, което нарича себе си Техника, казва, че е извънземна форма на живот и е прикрепен към планетата земя, но никога не е живял на нея като човешко същество. Британската специалистка по записи с отвъдното Тина Лаурент, която посети Фишбах, ми каза, че гласът на Техника наподобява компютърен синтезатор,. Очевидно той разговаря с всеки посетител на родния му език. По време на посещението на Тина й казал нещо, което никой освен нея не знаел. Тя била толкова дълбоко впечатлена от неговата мъдрост и извисеност, че в самолета на път за Великобритания казала на съпруга си:

– Имам чувството, че разговарях с Бог.

Семейство Фишбах и някои други изследователи смятат, че като нас на Земята и в отвъдното имат предавателни станции. Раудив и Юргенсон са вярвали, че съществува някакъв вид централна предавателна агенция в другото измерение и там учители обучават онези, които искат да разговарят със Земята. В това схващане има логика, тъй като всяко свързване между два свята е трудна работа и ако тук, на Земята, имаме учени и техници, които търсят да открият по-добър начин за комуникация, би трябвало и от другата страна да се стремят към същото, т. е. интересът е взаимен.

Дори още по-любопитен е фактът, че някои от хората, които се занимават със записването на този феномен, твърдят, че са в контакт с извънземни. Това може да ни се стори доста отвлечено, но не е ли забележително, че американската космическа агенция НАСА прояви интерес към електромагнитния начин на записване на гласове от отвъдното. Имаше слухове, че при първите космически полети на НАСА космонавтите били влудявани от гласове, говорещи на неизвестни езици. Раудив бил посещаван много пъти от инженери на служба към НАСА, които го разпитвали подробно за неговата работа. Преди няколко години Джилбърт Бонър също бе посетен от сътрудници на отдел „Електронна техника” към една голяма американска военновъздушна база, които го помолиха да им даде копия от своите записи, без да му обяснят причините.

Много хора по целия свят се занимават със записи от отвъдното, макар че във Великобритания, независимо от издаването на книгата „Проникване”, този феномен не намери широка популярност. Американската асоциация „Електроникъл Войс феноменън” беше основана през 1982 г. от Сара Естеп. Сара е написала книгата „Гласове от вечността”, в която разказва своите преживявания. Тя започнала да прави записи на най-обикновен стар касетофон, който от време на време отказвал да работи. Решила да провери автентичността на гласовете, като записва по 4 часа на ден в продължение на една седмица, и ако не получи никакъв резултат, да прекрати работата си. Нищо не се случило до шестия ден, когато, напълно обезкуражена, тя попитала по микрофона:

– Какво представлява вашият свят? Когато върнала лентата за прослушване, чула:

– Красота!

Контактът бил направен. След малко чула глас, който не би могла да сбърка – гласа на леля й, починала от рак, към която била много привързана. Говорела с дрезгав глас, какъвто имала и приживе. Оттогава Сара записала хиляди гласове в дома си и на други места. Правила записи дори в египетските пирамиди, където касетофонът й уловил пеене на непознат език. Както при Раудив всички нейни гласове говорят с къси фрази, но дават различна информация – обясняват живота в отвъдното и понякога с точност предричат бъдещи събития.

Сара получава голямо удовлетворение от работата си, когато помага на хора, загубили свой близък. Веднъж се срещнала с една жена, която искала да направи контакт с майка си. При прослушването чули само една къса фраза:

– Заета съм.

Жената била шокирана. Казала на Сара, че за пет години е сънувала майка си три пъти и във всеки сън тя й казвала: „Щастлива съм. Заета съм.”

Този разказ потвърждава, че при всички видове спиритизъм късото и наглед тривиално послание може да бъде от голямо значение зачовека, който присъства на сеанса.

Сара чувства, че изгражда мост между Земята и отвъдното. Ето какво пише тя в книгата си: Ако скърбящият от Земята каже на погиналия, че му липсва и го обича, и гласът от другата страна отговори: „Аз също те обичам”, нима не е вълнуващо и трогателно’. Който е равнодушен кът това, е лишен от всякакво състрадание.

Тина Лаурент, която вече споменах, живее в Уелс и учи под ръководството на известния парапсихолог Бенсън Хърбърт. Тя се е появявала много пъти по телевизията и радиото и е взела участие във филм на американската радио-телевизионна компания, ръководена от Роналд Рейгън-син.

Тина винаги прави записи на места, за които се смята, че са обитавани от духове. Тя просто държи микрофона свързан с магнетофона и прослушва записите по този най-обикновен начин. Записала е тайнствени звуци. В кръчмата в Дайфид, където няколко посетители са имали свръхестествени преживявания, тя доловила един глас, който казва „Убийство!”

При някои от своите посещения по места, обитавани от духове, Тина е съпроводена от репортера Джени Лонхърст. Двамата посетили църквата на монашеския орден „Еуени” в Южен Уелс, където Тина почувствала толкова злокобна атмосфера, че косата й настръхнала. Касетофонът доловил един глас, който казвал „О, Кристин!”, а също така и музика, изпълнявана на орган – по това време никой не свирел на орган в църквата.

Средновековните стени на замъка Карфили крият един дух с чувство за хумор. Внезапно над главите им прелетял прилеп и Тина извикала уплашено:

– О, прилеп!

Когато превъртели ролката, един призрачен глас отговорил:

– Прилеп според теб!

На няколко пъти Тина е записвала имена, които имала възможност да провери. Един-два месеца след завръщането си в Уелс от Америка, където прекарала няколко години, открила в един свой запис глас, който казвал:

– Ненси Редууд.

Потърсила в указателя и открила няколко фамилии с това име. Взела да звъни поред, като започнала с този, който живеел близо до нея. На осмия телефон възрастен мъж й казал, че Ненси Редууд е името на неговата майка.

Поемайки дълбоко въздух и обяснявайки така, че човекът да може да я разбере, Тина запитала:

– Ще се учудите ли, ако тя поиска да се свърже с вас?

– Ни най-малко – отговорил мъжът. – Тя беше медиум. Когато посетила дома на възрастния човек, Тина пуснала записа пред цялото му семейство. После помолила Ненси Редууд да се свърже отново и да даде повече информация за себе си. В отговор получила само една дума, която й прозвучала като име на населено място. Прослушали записа със сина на Ненси и той признал, че думата е ключова:

– Ако замениш една сричка, ще получиш мястото, където е живяла през по-голямата част от живота си.

Всичко дотук свидетелства за действителното съществуване на гласовете от отвъдното и което е най-важното – показва как те се възпроизвеждат върху магнетофонна лента. Има различни мнения за механизма на записването и аз съм задължена на Тина за накратко изложените теории по този въпрос:

1. Електромагнитна хипотеза. Според нея гласовете идват под формата на радиосигнали и се записват от магнетофона, затова тази теория е наречена „радио в небето”.

2. Акустична хипотеза. Това е теорията „духове шептят в микрофона”. Според нея гласовете идват под формата на звукови вълни, произведени от гласни струни, вече невидими и нематериални. Предполага се, че те не могат да бъдат чути, когато са уловени с микрофон, а едва след като преминат през усилвателя на магнетофона.

3. Комбинирана хипотеза. Според нея духовете използват повече от един начин за свързване, записването зависи от звукозаписната система.

4. Психокинетична хипотеза. Тя гласи, че във всички системи за електромагнитно записване на гласове от отвъдното има един електронен сигнал, произведен от атмосферни смущения, гласове от радиопредаване или музика, от звуков фон, блуждаещ вътрешен сигнал и т. н., и че в едно или в повече места от системата този електронен сигнал се модулира като глас посредством психокинетична енергия – предизвикан е от психокинетична енергия.

Интересно в последната хипотеза е това, че гласовете от отвъдното се записват избирателно, т. е. ако в стаята има два магнетофона, единият ще запише нещо съвсем различно от другия. С други думи, изглежда, че гласовете произлизат по някакъв начин от механизма на магнетофона.

Джилбърт Бонър подкрепя твърдението за използването на психокинетична енергия. Той вярва, че свързващите се дори използват свободна енергия, „произведена” от радиопредавателите, или още по-вероятно – манипулират съществуващия звук, за да произвеждат гласове. Поради тази причина, ако се постави магнетофон с празна лента в празна стая и се включи на запис, понякога записът може да бъде успешен. Най-често обаче се налага източниците на звук да бъдат осигурени и изглежда, че радиото, може би поради самата си природа, е най-добрият източник. Повечето хора възпроизвеждат записите си на блуждаещите, или „шумящи” станции, т. е. използва се случайният шум, който се чува, когато радиото е настроено между станциите. Могат да се използват и други шумови източници като течащата вода или дори боботенето на уличния трафик. Тези звуци също могат да имат прилика с гласове.

Понякога се появяват интересни аномалии, показващи, че звукозаписното средство е било използвано по непознат за нас начин. Например случва се едновременно включени магнетофони да дадат различни резултати. Звуци от музика, свирки, драскане или удари могат да се чуят наред с гласовете. Понякога гласовете са били откривани на обратната страна на лентата – появяват се, когато лентата се пренавие и се пусне отново от другата страна; естествено, човешките гласове биха могли да говорят отзад напред, но паранормалните не могат. Ще обобщя с думите на Джилбърт Бонър:

Ясно е, че не зависи само от техниката. Тук се намесва и присъствието на човека.

В момента се води спор дали до един хората са медиуми и повечето изследователи не са съгласни, че всеки би могъл да запише глас от отвъдното. Сред тях е и Джилбърт, който твърди, че затова се изисква специален вид чувствителност.

Тук е и връзката между спиритизма и записването на гласове от отвъдното: резултатите са по-добри, ако записът се прави от медиум. Смята се, че Раудив е бил силен медиум, макар и да не е знаел. Това обаче е дарба по-скоро във физическото, отколкото в менталното поле. Физическият медиум може да осигури сила за комуникаторите от отвъдното, която да ги изтегли напред, и аз вярвам, че по същество това е същата енергия, използвана при демонстрациите в стаите за сеанси, при физическия спиритизъм.

Все още се спори до каква степен човешкото съзнание играе роля в правенето на записа. Сара Естеп обобщава, че личността действа като вид антена, която получава „сигнала”. При всякакъв вид спиритизъм се включва и човешкият разум. Дори когато медиумът говори в състояние на дълбок транс, мисълта му влияе подсъзнателно и обогатява връзката, оттам и идващата чрез него информация. Следователно не можем да елиминираме такава възможност и при записването на гласове от отвъдното.

Вече стана дума за хипотезата на проф. X. Бендер, според която всички записани гласове от отвъдното, ако не са погрешно изтълкувани радиоемисии, са донякъде проекция върху лентата на подсъзнателната мисъл на този, който прави записа. Джилбърт се е противопоставял на това мнение много пъти. Преди няколко години той направи демонстрация на записи от отвъдното пред членове на Обществото по пси-изследвания. Магнетофоните бяха осигурени от обществото и записите бяха проконтролирани от неговите представители. Тримата присъстващи чуха гласовете, някои от които назоваваха Джилбърт по име, но те ги схванали като обикновена проекция на неговото подсъзнание. Докато това мнение изваждало Джилбърт от равновесие, той разбрал защо въпросното съсловие мисли така:

Да приемеш записите от отвъдното за автентични означава да приемеш, че има живот след смъртта. Повечето от парапсихолозите имат материалистично мислене, така че тяхната единствена реакция е да отрекат съществуването на записаните гласове или да ги определят като подсъзнателни.

На онези от вас, които искат да опитат сами, сега мога да дам няколко съвета. Още преди да ми зададат въпроса, аз казвам че не съм опитвала да записвам гласове от отвъдното. Но публикуваната информация е събрана от няколко души, които съм интервюирала и на които вярвам, така че я предлагам с чиста съвест.

Не е решаващо да използвате сложна скъпа техника, макар че добрата звукозаписна техника дава добри резултати. Важно е обаче да използвате касети или ролки с добро качество. Най-доброто време за запис е вечер или през нощта. Нагласете стрелката между станциите на тихо място. Могат да се използват, дълги, къси или средни вълни. Има различни мнения на кои вълни се правят по-добри записи. Джилбърт ми каза, че записва на средни вълни около 1500 кНz на място, където няма предаване и радиото може да се нагласи на „прашене” или „разбъркан сигнал” от съседни станции. Той е имал успех и когато е използвал къси вълни в близост до 31 или 41 метра.

Пуснете лентата да се върти няколко минути и после я върнете отначало. Тази манипулация се извършва, защото лентата трябва да се адаптира, необходимо й е време за изследване; 5 минути запис могат да отнемат 30 минути за изследване. Прослушайте записа по няколко пъти, като използвате слушалки, за да чувате по-ясно. На този етап се изисква доста търпение; ако се появят гласове, не е лесно да бъдат отличени от шумовия фон.

Микрофонът трябва да бъде ръчен, а не вграден. Важно е в касетофона да има брояч, за да можете да запомните мястото на посланието, когато превъртате лентата. Освен това Джилбърт смята, че е желателно наред с механизма за връщане на записа касетофонът да има и механизъм за преразглеждане на записа, който позволява едно и също място да бъде пускано няколко пъти. Друго полезно нещо от звукозаписната техника е усилвателят, служещ за усилване на слабите гласове. Някои записващи използват диод, тип детекторен радиоприемник. Раудив твърди, че това бил най-добрият метод, но той не се използва днес.

Накрая един съвет от мен. Имайки предвид връзката между записите от отвъдното и физическия спиритизъм, всеки, който посещава групаза спиритични сеанси, може да открие там подходящи условия за правене на записи.

Какъвто и метод да използвате, необходимо ви е безкрайно търпение и изострен слух. И запомнете, че решаващият инструмент сте вие. Във всички видове спиритизъм човекът е основният фактор за свързването. Записването на гласове от отвъдното не е игра. Вие ще се опитвате да се свържете с невидим свят – за това се изисква голяма отговорност.

Съзнателно акцентирам на молбата си да внимавате, защото в записите с отвъдното, както и в останалите форми на комуникация се крият потенциални опасности, ако се работи неправилно. Първото нещо, от което трябва да се предпазвате, е самозаблудата. Когато прослушвате даден запис многократно, напрягайки слуха си да откриете нещо приличащо на паранормален глас, действително може да си въобразите, че чувате гласове от отвъдното, а фактически да чувате разпадащи се радиосигнали. Човешкото съзнание има склонността да изгражда образи въз основа на случайни данни – все едно да виждаш рисунки върху мастилени петна. Полезни са указанията, които дава Джилбърт Бонър:

Истински са онези записи, които са ясни, могат да бъдат чути не само от вас, но и от други хора, в които се назовава вашето име или съдържат смислени или уместни коментари.

Съществува също така опасност записването на гласове от отвъдното да стане ваша мания.

Заниманието е много интересно и хората му се отдават с голям ентусиазъм. Прекарвайки дълго време пред магнетофона, загърбил домашните грижи, човек се забравя, а работата е много уморителна и, както казах и преди, изразходва се енергия. Ако откриете, че започвате да се чувствате пренатоварен, или спрете изобщо, или преустановете записите, докато си отпочинете.

И една още по-голяма опасност – можете да се свържете с нежелани същества от отвъдното. Има ниво в отвъдното, което е населено с души на арогантни измамници и понякога направо злобни хора. То е много близо до земята и може много лесно да се свърже с любителите, използващи дъска, върху която е изписана азбуката за контакти с отвъдното – тези хора са подтиквани от любопитство, но всъщност не знаят какво правят. Магнетофонът също може да се превърне в нещо като електронна дъска, привличаща нисшите духове както медът мухите. Всеки, който иска да направи опит, трябва да бъде наясно какво може да се случи, но опасностите не могат да възпрат хората, захванали се със сериозни експерименти. Нито един от методите за свързване не е погрешен – дори и дъската с написаната азбука, когато се работи по подходящ начин. На този факт трябва да се обърне внимание. Ако излъчите любов и чистота, вие ще привлечете любещи и помагащи духове. Някои от хората, които се занимават със записи, преди всеки експеримент казват молитва – това е много подходящо за начало, но вашето отношение, желанието ви да търсите доброто, също ще бъде ваша защита.

Много от записващите казват, че доловените от тях гласове молят за помощ или за молитва. Гласовете, записани от Раудив, понякога споменават нещо като „Ние страдаме” или „Нас тук ни измъчват”. Това също е намеса от ниските нива на отвъдното. Както ще видим в следващите глави, някои души се привързват към земното и се скитат объркани наоколо, опитвайки се да се свържат с всеки, за когото мислят, че би могъл да ги спаси. Ако доловите такива гласове, запомнете, че те не са опасни и не са напълно загубени; кажете една молитва, тя може да им помогне да се насочат към светлината. Такива гласове ще чувате най-вече при първите ви опити за записване. После ще заглъхнат, за да бъдат заменени с други. Сякаш касетофонът ви е попаднал в района на сенките от отвъдното и след това влиза във връзка с по-високо вибрационно поле.

В средата на 80-те години имаше ново развитие в областта на записите от отвъдното. Някои изследователи като Фишербах твърдяха, че са получавали паранормални картини по телевизията  и на видеото. Този вид записване е още в ранен стадий, но дава насока за бъдещи изследвания.

Британският изследовател Самюел Алсъп, който почина преди няколко години, постигна редица успехи в тази област. Той е работил по следния начин: изчаква всички телевизионни станции да спрат излъчванията си и тогава започва да записва на видеокасети, при което се събира около 15 минути заснет тв материал, съдържащ движещи се бели и тъмни частици върху екрана. След това избира първите 20 рамки от тази черно-бяла „бъркотия”, експонира ги без движение и прави пауза между всяка рамка, като изследва екрана, за да провери дали там няма някакви признаци на картина. Ако се появи някаква, макар и мъглива картина, фотографира самата рамка, прави негатив и го проявява. Както признава и самият изследовател, постигнатите по този начин резултати са незначителни – те не доказват нищо, а просто са храна за мисълта. Все пак обаче някои снимки показват доста ясно различими лица.

Една интригуваща снимка на лице, появило се върху телевизионен екран, ми бе дадена от парапсихолога и търсач на духове Ричард Адамски. Той ми разказа историята, криеща се зад нея.

Керълайн, жената на снимката, която седи в креслото, останала до късно в гостната със своя съпруг Уили в дома им в Линкъншър. Телевизорът не бил включен и зетят на Керълайн Джон заснел с евтина любителска камера тъща си с бебето на скута. Когато проявили филма и започнали да го гледат, те всички били учудени от лицето, което се появило на телевизионния екран. Керълайн нямала представа чие е лицето и не обърнала внимание на този странен случай. След около 3 години чула за Ричард и му дала снимката, той пък я показал на свой приятел, който се бил специализирал в тази област. Последният направил копие и анализ на снимката и заявил, че 80% е сигурен в нейната автентичност.

Ричард уредил да се проведе сеанс в стаята, в която е направена снимката. Между присъстващите били Керълайн и дъщеря й. Медиумът казал, че успял да „види” млада жена, която бяга през царевична нива и държи в ръцете си мъртво дете. Никой обаче не се досещал коя може да е тази тайнствена жена на телевизионния екран.

Ричард помолил Керълайн да изпрати снимки до всичките си роднини, за да разберат дали някой не я познава. Сестрата на Керълайн идентифицирала жената като тяхната баба Уестърн, която Керълайн си спомняла много смътно.

Изглеждало, че тайната се разплита, но коя била младата жена, „видяна” от медиума да тича през царевичната нива, и свързана ли е тя с духа на екрана?

Най-после въпросът бил решен, когато братът на Керълайн починал. Преглеждайки документите му, тя намерила смъртен акт и писмо. През 1914 година тяхната майка родила мъртво дете. Била съвсем сама и изпаднала в истерия, прегърнала детето и започнала да тича към съпруга си, който работел в царевичните ниви. Ричард направи заключението, че гледайки своята праправнучка, баба Уестърн си е спомнила затрагедията, изживяна от дъщеря й преди много години. Медиумът е хванал нейните спомени.

Времето ще покаже дали записването на гласове от отвъдното ще изиграе важна роля в бъдещите пси-изследвания. Разбира се, на сегашния му етап на развитие трудно може да спечели много симпатии. Тази дейност отнема много време, резултатите са твърде оскъдни, за да могат да привлекат много последователи. Но в бъдеще – кой знае? Може би чрез записите на гласове от отвъдното и други форми на физически спиритизъм науката и парапсихологията най-сетне ще могат да се слеят и да решат загадките на отвъдното.

ГЛАСОВЕ ОТ ОТВЪДНОТО

ГЛАСОВЕ ОТ ОТВЪДНОТО

Глава 15 от книгата на ЛИНДА УИЛЯМСЪН ОТВЪДНИЯ СВЯТ

Гласове от отвъдното, или явлението „директен глас”

Посланията, получени чрез медиуми, могат да донесат голямо успокоение, но и в най-добрия случай те са от втора ръка. Медиумът предава на слушателя това, което е приел, но самият слушател не вижда и не чува нищо. Пси-художникът може да възпроизвежда портрети, но колко по-убедително би било, ако сами можем да чуем „мъртвите” да говорят със своите собствени гласове. Има вид медиумизъм, който прави това възможно. Познат е под наименованието директен глас.

Подобно на всички разновидности на физическия медиумизъм директният глас е бил много по-често явление в миналото, отколкото днес. Гласовете не идват чрез устата на медиума, както е в случаите на транс, а се получават независимо, като комуникаторите говорят през изкуствена гласова кутия, направена от духовните оператори.

Тази гласова кутия се състои от ектоплазма, която се извлича главно от тялото на медиума и в по-малка степен от посетителите. Химическите анализи на ектоплазмата са показали, че това е жива материя. Тя се използва във всички видове материализации и тъй като е изключително еластична, може да бъде моделирана във всякакви форми – от твърди въжета, достатъчно здрави да преместят мебели, до листове от материя, приличаща на фин плат, с които се обличат материализираните форми. Това вещество се разрушава от силна бяла светлина, оттук и необходимостта физическите сеанси да се провеждат на тъмно или на приглушена червена светлина.

Понякога се използват тромпети за усилване на гласа. Те представляват метални конуси, дълги около два фута, които са боядисани с луминесцентна боя, за да се биждат в тъмнината. Тромпетите летят из стаята със значителна скорост, спирайки пред човека, с когото комуникаторът иска да говори.

Днес има само един британски медиум, който е прочут с тази особено забележителна дарба – Лесли Флинт. Но Лесли е изключителен не само заради това. Освен че в негово присъствие стотици обикновени хора са говорили с тези, които помнят и обичат, благодарение на него са чути гласове на известни личности, отдавна напуснали този свят, сред които са Оскар Уайлд, Елън Тери, кралица Виктория, Ганди и Чърчил.

Кариерата на Лесли продължава повече от петдесет години. Ранните години от живота му са били трудни. Роден е в приют на Армията на спасението от родители, които са били отчайващо бедни и доста неподходящи един за друг. Лесли е бил невръстно дете, когато баща му се присъединява към армията, за да участва в Първата световна война, а майка му избягва с един обожател. Прибрала го баба му, която го отглежда повече заради дълга, а не защото била привързана към него.

Лесли добре си спомня бедността на тези ранни години: събирането на пънове за отопление в близката гора Сейнт Албан, защото не можели да си позволят лукса да си купят въглища, ходенето до близкия магазин, за да си купи натрошени бисквити за две пени, връщането у дома в стая с простряно влажно пране, което баба му е взела, за да спечели няколко толкова ценни шилинга.

Лесли бягал от действителността само когато отивал да гледа неми филми – единственото кино по това време. Тогава се зародила любовта му към киното, която продължила цял живот и която изиграла толкова важна роля за неговото развитие като медиум. Един от любимите му филми бил „Четиримата ездачи от Апокалипсиса”, в който участвал звездата на деня, легендарния Рудолф Валентино. Тогава Лесли не допускал каква важна роля ще изиграе този актьор в неговото бъдеще.

След като получил оскъдно образование, Лесли си намерил работа като гробар в местното гробище.

– В онези дни – шегува се той – аз ги погребвах. А оттогава насетне ги връщам обратно!

Тази ужасна работа го накарала да се замисли за живота и смъртта и той се присъединил към спиритичната църква.

Бил впечатлен от медиумите, които, макар и необразовани жени, според Леели били на много по-високо ниво от днешните медиуми. Но той бил объркан от посланията за негов духовен помощник, облечен в одежди на шейх, който „бил арабин и не бил арабин” и който му казвал, че трябва да развие дарбата си на медиум, за да служи на човечеството.

Един ден Лесли бил поканен да вземе участие в групов сеанс в дома на един от членовете на спиритичната църква. Двоумил се дали да отиде – събирането било в луксозната част на града и той не знаел дали ще може да си плати билета за автобуса. Но след като разбрал, че след сеанса ще има чай и сметанови сладкиши, решил, че предложението е твърде добро, за да се откаже. Един ден преди сеанса Лесли получил необикновено писмо от една жена от Мюнхен, която изобщо не познавал. Тя пишела, че Рудолф Валентино й се явил по време на сеанс, дал й името и адреса на Лесли, като й казал да му съобщи, че той ще стане медиум на Валентино. Лесли си спомнил за „арабина, който не бил арабин” и се почудил… Ако това е истина, защо Валентино е избрал него? Той е само един от хилядите почитатели на този филмов идол. От друга страна, ако това не е истина, как тази жена е научила неговото име и адрес? По пътя за сеанса все още размишлявал над случая и си казал, че ако контактът е истински, Валентино ще му даде знак.

Пристигайки в къщата, той открил, че групата се състои от шест човека – трима мъже и три жени. Те седели на тъмно около една маса, като пръстите им се докосвали. Посланията били изричани чрез почукване по отдавна известния начин. Едно от тях било от Валентино, който произнесъл буква по буква името си и повторил инструкциите в писмото и думите, които Леели бил чувал много пъти преди това: че той трябва да развие своята дарба на медиум, за да служи на човечеството.

Но той все още не бил сигурен, че иска да се обвърже е медиумизма. Няколко пъти се канел да напусне групата, но по някакъв начин се връщал там отново и отново, като сметановите сладкиши били главната подбуда. На една от сбирките изпаднал в транс и му казали, че Валентино е говорил чрез него. Но ако Лесли е очаквал, че групата ще бъде доволна от неговото представяне, то много се бил лъгал.

– Ако ще се развиваш в нашата група – казали му те, – ние се надяваме, че ще се свързваш със същества, много по-духовно развити от холивудските актьори.

Не е учудващо, че връзките му с групата престанали малко след това. По-късно се присъединил към друга група, ръководена от жена на име Едит, която впоследствие станала негова съпруга. Обаче развитието на неговото умение за директно говорене не започнало в група, а в киното.

По това време навлязло говорещото кино. Лесли бил очарован от нововъведението. Но докато седял и слушал гласовете от екрана, той открил, че чува и други гласове, който шепнели в тъмнината около него. Хората около него също ги чували и нервно му правили забележка да пази тишина. Въпреки че протестирал, че не е казал нито дума, раздразнението на околните нараствало до такава степен, че той често ставал и напускал киното. Доста по-късно осъзнал какво се е случвало. Комбинацията от тъмнина, пси-енергията, излъчвана от публиката, и неговото състояние на съзнание в полутранс са станали причина да се прояви явлението директен глас.

Скоро след това започнали да се чуват гласове в групата за развитие, с която Лесли работел. Отначало били слаби и объркани като тези от киното, но постепенно започнали да стават все по-силни и по-определени. За своя радост Леели открил, че не му било необходимо да изпада в транс – можел самостоятелно да чува и да разговаря с духовете.

От този момент Лесли решил да посвети живота си на демонстрирането на уникалната дарба, която му била дадена. Искал да я направи достъпна за широката публика, така че хората да могат да разговарят със своите близки от отвъдния свят. Поел доста голям риск, като напуснал работата си, и чрез спестявания и лишения двамата със съпругата му успели да съберат средства, за да отворят своя собствена църква. В нея се провеждали нормалните неделни служби, но веднъж седмично имало специално събиране, на което можел да дойде всеки желаещ и да чуе гласовете, говорещи в тъмнината.

След известно време Лесли привлича вниманието на една спиритуалистична организация, която му урежда публични сеанси. Първата от тези срещи била разочарование. Въпреки че основните светлини били угасени, в сградата имало достатъчно светлина, за да се осуети представлението. Все пак имало едно забележително явление. Един моряк от публиката познал гласа на своя командир – офицер Ърл Джелико. За да се преодолее проблемът със светлината, била направена кабина за Леели. Тя била е височина около 215 сантиметра и широчина 120 сантиметра, била покрита със завеси от всички страни, така че той да се намира в абсолютна тъмнина, а салонът да бъде нормално осветен. Лесли използвал кабината при всички следващи демонстрации. Тя била поставена в центъра на сцената, така че публиката да вижда всичко и да е сигурна, че няма измама. По този начин гласовете се чували много по-ясно, но Леели, който страдал от клаустрофобия, се чувствал твърде неудобно да стои затворен в своята гореща и задушна малка кутия.

Независимо от това той провеждал демонстрации пред публика в продължение на много години и гостувайки в цяла Великобритания. Залите били неизменно претъпкани. Публиката, която понякога наброявала хиляди души, чувала гласовете високо и ясно. За хората, които получавали лично послание от отвъдното от любими за тях същества, това било вълнуващо и незабравимо преживяване.

В края на краищата напрежението от тази работа се отразило на здравето му и Лесли се отказал от нея, за да се съсредоточи върху частните сеанси. Това обаче не бил краят на неговата кариера. Работата му претърпяла неочакван обрат и новото умение му донесло дори още по-голяма слава.

Един от редовните посетители на Лесли бил писателят и пси-изследовател Джордж Уудс. Той и приятелката му г-жа Бети Грийн редовно провеждали сеанси с Лесли, като винаги носели със себе си едно ново за времето изобретение – портативен магнетофон, на който записвали всеки сеанс.

Една вечер те били изненадани да чуят красноречивата реч на великата актриса от времето на Едуард – Елън Тери.

– Вие ще проведете няколко знаменити разговора – казала им тя и думите й наистина се сбъднали. Един по един идвали знаменити актьори, писатели, учени и политици и оставяли своите послания за човечеството. Всеки медиум, който твърди, че контактува с такива известни фигури от миналото, поражда съмнение не само в публиката, но и в своите колеги. Подобна резервираност е естествена, тъй като всеки медиум, независимо дали мами съзнателно или просто се самозаблуждава, би могъл да каже, че е във връзка с Шекспир, кралица Елизабет или друга знаменита личност от миналото, появила се в неговото въображение. Все пак Лесли е уважаван медиум, в чиято честност никой не се е усъмнявал. Той е доказал качествата си пред стотици посетители на частни сеанси, както и на публични демонстрации. Дори да е бил изключителен имитатор, той надали би могъл да имитира гласове на хора, които никога не е срещал, още по-малко да дава интимни детайли от живота им.

Когато било възможно, записите на тези прочути личности били пускани на хора, които са ги познавали приживе, и гласовете били разпознати отново и отново. Ще дам само два примера:

Записът на Джордж Бърнард Шоу бил пуснат на негов много близък приятел, който след това коментирал:

– Колкото повече мисля за това, толкова по-невероятно ми изглежда някой друг да стои зад тези записи. Те ми възвръщат чувството на заразително веселие, когато той ни гостуваше в семеен кръг и не парадираше.

Една кръщелница на Лилиан Бейли написа следното за чутия от нея запис на кръстницата си:

– Толкова съм щастлива да потвърдя, че записът, който чух, е на моята кръстница, и аз съм сигурна в това.

Ако трябва да се окаже полагащото се внимание на всички, които са записани на тези сеанси, е необходимо да се напише отделна книга. В нашите възможности е да се цитират само кратки откъси от някои избрани записи.

Елизабет Барет Браунинг[5] говори за ограниченията на човешкия език:

– Думи, думи, думи. Колко неадекватни ми изглеждат думите сега! Когато бях на земята, думите означаваха толкова много за мен и въпреки това сега, когато се приближа до земята и направя усилие да установя контакт и да разговарям, аз откривам, че думите сами по себе си не могат да обрисуват или обяснят това, което чувствам…

Толкова много глупости бяха написани за нас, но предполагам, че това трябваше да се очаква. Ние не се интересуваме от това, какво сме успели да свършим или да не свършим на земята. Естествено, всеки изпитва някаква гордост от това, което е постигнал, което мисля, че е оправдано, но тук ние виждаме себе си и нашата работа по различен начин и разбираме, че макар и да имаме наши собствени индивидуалности, наш собствен талант, до някаква степен винаги сме били и продължаваме да сме инструменти на по-висши източници. На мен ми е било помагано, както разбира се и на Робърт, от души, които са по-напреднали от нас.

Тя беше загрижена, че баща й е бил обрисуван в толкова лоша светлина.:

– Струва ми се, че многото писания, отнасящи се до нашето семейство, са допринесли светът да има изкривено отношение към моя баща. Чувствам, че това може би е най-голямата несправедливост, която е била направена. Вярно е, че моят баща беше много стриктен и по свой начин ограничен, но той притежаваше дълбока любов. Вероятно тази любов по някакъв начин е била егоистична и аз бях принудена да направя това, което направих, но бих искала да се опитам да поправя картината, тъй като той не беше злият човек, за какъвто някои го смятаха. Той искаше да закриля децата си от злото в неговото време, така както го е разбирал. Аз се чувствам много привързана към него сега и ние сме големи приятели.

Когато тя завърши с думи на благословия към групата, се чу дълбокият и властен глас на Робърт Браунинг:

– Моята любима съпруга Елизабет ви говори и сега идвам аз, за да отнема само няколко секунди от вашето ценно време, тъй като всеки момент е ценен, всеки момент, когато вратата е широко отворена, когато ние можем да се върнем през нея и всички, които пожелаят, могат да влязат.

Наистина за нас е голяма радост да дойдем при вас, да донесем тази велика и славна истина, която ще възпламени света, която ще освободи света от цялата му тайнственост. Наистина ние преливаме от радост да бъдем част от тази сила, която прави възможно осъществяването на връзката между нашия и вашия свят. Учените могат да отидат до други планети. Хората могат да постигнат много неща, но най-великото постижение на човека е осъществяването на това съединение с божественото. Падането на материалното и освобождаването на духа, навлизането в славата на вечния живот, това е великата истина. Всички ще живеят, никой няма да умре, истината ще тържествува и пътят ще бъде изправен, и всички ще вървят по този път, който ще ни заведе до славната вечност.

Кралица Виктория говорила за взаимоотношенията си със своя служител от Хайланд, Джон Браун; той бил медиум, който й помогнал да поддържа контакт с нейния любим съпруг Алберт:

– Аз съм Виктория – вече не съм кралица. Много хора не можаха да разберат връзката ми с Джон, но той беше връзката между мен и моя скъп Алберт, с когото сега аз живея в рая. Аз не можех да говоря за тези неща, когато бях на земята – не би било правилно да го правя, защото щеше да бъде разбрано погрешно.

Аз писах с религиозна отдаденост, ден след ден, дневник за всички контакти между мен и моя любим съпруг. Разбрах, че след моята смърт всичко това е унищожено…

Колко сте привилегировани да разполагате с това велико познание, с тази велика истина. Всъщност, ако аз самата не знаех истината заживота след смъртта, която вие притежавате, сигурна съм, че нямаше да мога да изживея този дълъг живот. Това чудесно познание и осъзнаването му от мен ми помогнаха през  тези дълги години на трудности, изпитания и скръб. Наистина голяма утеха и голяма благословия е да знаеш тези истини.

Оскар Уайлд разговарял и ги забавлявал със своето характерно остроумие:

-Да си мъртъв е най-необичайното нещо, особено когато говориш на хората от земята, за които се предполага, че са живи и поради това са доста тъпи и невежи.

Той изглеждал удовлетворен от това, че Джордж Уудс бил прочел неговите книги.

– Какви късметлии сте вие! Предполагам, че трябва да бъда силно поласкан. Не че взимам процент от приходите. Нямам никакво съмнение, че сте член на много добра библиотека.

Оскар Уайлд им казал, че все още пише и представя своите пиеси.

– И много често ме викат в долните сфери за помощ. Странно, без съмнение ще си помислите вие, че трябва да призоват точно мен. Възможно е да си го обясните така – добре, може би аз съм по-подходящ да помагам на хората от долните сфери, защото самият аз не съм прогресирал особено! Но всъщност аз съм в хармония с всички хора. Смятам, че моят ум ми дава тази възможност, дори репутацията ми да не го позволява. Моята репутация не ме притеснява, но тя изглежда притеснява дяволски много хора от вашата страна на нещата! След смъртта ми от репутацията ми се направиха повече пари, отколкото аз изобщо някога успях да изкарам от моите пиеси, което идва да покаже, че грехът е много печеливш!

Бети Грийн го помолила да опише преминаването си в отвъдното:

– О, умрях като всеки друг.

– Да, но трябва да сте се озовали някъде. В градина или в стая, или…

– Защо трябва на всяка цена да се озова в градина? Или защо, поради каква причина трябва непременно да се озова в стая? Колко конфузно би било например да се събудиш и да откриеш, че си в будоара на лейди Синтия в най-неподходящия момент!

След това, като престанал да се шегува, той им разказал малко за своя живот в отвъдното:

– Срещнах се с много хора, от които се възхищавах, и с много, от които не се възхищавах, но оттогава се научих да им се възхищавам по различни причини. И пътувах много – посетих много места, много сфери, много страни, ако пожелаете да ги наричате така, защото в известен смисъл те са такива. Няма бариери, само бариерите вътре в самите нас и на нашето собствено съзнание. Бариерите във взаимоотношенията между хората се правят от хората. Ние се научаваме да ги премахваме. Когато някой е бил тук дори за кратко време, той осъзнава в каква голяма степен всички ние сме част от останалите. Ние всички сме преплетени и сме в съзвучие и сме от един разум и от един дух. Много е интригуващо, Защото всички деца на Бога накрая започват да се обединяват, докато постигнат хармония. В резултат ние живеем в състояние на мир, спокойствие и хармония, където всеки един може да има неговите или нейните интереси, както може би е всъщност.

Някои изпитват желание и необходимост да работят по много начини. Други не. Аз предпочитам да продължа да пиша, защото писането беше до голяма степен моя живот.

– Имате ли къща?

-Да, имам къща според желанието на сърцето ми. И бих казал, че тя е такава, защото аз самият я създадох. Без дори да предполагам, аз съм я създал още преди да дойда тук в моите  мисли.

Оскар Уайлд завършил със същия леко насмешлив тон, с който започнал:

– Нека Бог да ви благослови. Мисля, че това е най-обикновеното нещо, което може да се каже на раздяла след спиритичен сеанс. Аз го казвам с най-добри чувства.

Джордж Бърнард Шоу се обадил доста неочаквано, когато Лесли бил на гости у свои приятели. Той почувствал присъствието на могъщ ум, който бил толкова силен, че той не могъл да го пренебрегне. Въпреки че не възнамерявал да прави сеанс тази вечер, Лесли предложил на своите приятели да спуснат завесите, така че да могат да открият кой иска толкова настоятелно да се свърже с тях.

Шоу изобщо не вярвал в отвъдния живот и бил много учуден да открие, че продължава да съществува и след смъртта си:

– Бях много учуден и много обезпокоен, но в същото време и въодушевен, ако е възможно човек да изпитва тези три толкова различни емоции едновременно.

Той признал:

– Бях един много сантиментален стар глупак, но не исках хората да разберат това. Опитвах се да го прикрия и се държах безцеремонно, като клатех брадата си, за да плаша хората, но мисля, че имах много по- големи успехи с перото си, отколкото с езика си.

Ученият сър Оливър Лодж, който през целия си живот е бил голям привърженик на вярването за живот след смъртта, разговарял за своя продължаващ интерес към научния аспект на комуникацията и им разказал, че той и други учени работят за осъществяването на тази цел:

– Сега работим над един метод и чувстваме, че чрез него ще бъде възможно възпроизвеждането на звуци посредством инструменти – научни инструменти. Чрез тях ще се свързват хора, които са отпътували отдавна и за които вашият свят казва, че са умрели. Ние можем да кажем, че не е много далече времето, когато в Русия (определени учени в Русиа, които експериментират в същата насока) ще се сблъскат с този начин, с който ние се опитваме да помогнем.

Той казал, че американците работели по същия проблем, но не били толкова напреднали и дал едно предизвикателно пророчество за космическите пътешествия:

 Те ще открият за своя изненада светове от човешки същества, които някога са обитавали земята и които все още продължават да живеят в по-активно поле, защото съзнанието ни притежава по-голям обхват; с други думи, мисловни процеси, които достигат до човека и той ще ги разбере. Това е нещо, което те не очакват, но ние изцяло ще се възползваме от това, което правят на земята, така че да дадем научно доказателство за нашата идентичност, да докажем, че има свят след физическата смърт, в който продължават да съществуват и да се развиват милиони души от всички националности. В началото те неминуемо ще помислят, че са влезли в контакт с разуми от други планети, но ще им се покаже, че това са интелекти на човешки индивиди, които отчаяно искат да осъществят връзка.

Не е толкова далеч времето, когато ще се осъществят такива научни аспекти на комуникацията. Те няма да предизвикат съмнение и фактите ще бъдат всеобщо приети и тогава може би ще видим истинското начало на братството между хората.

Един от мигновено разпознатите гласове бил този на сър Уинстън Чърчил. Той също признал интереса си към комуникацията:

– Когато бях долу на земята, въпреки че не говорех за това, аз се срещах с медиуми. През онези тежки години имах един или два интересни случая и те ми помогнаха в някои отношения, но за хора като мен, заемащи високи постове, е много по-трудно да направят това обществено достояние. Бяха трудни времена, но ние се справихме, само че, Боже мой, колко много страдания бяха понесени!

Аз имах много силни религиозни убеждения. Мисля, че човек автоматично приема някои неща от родителите си. Впечатленията и идеите се натрупват в съзнанието още от детството. Но сега аз вече знам, освен многото други неща, че животът продължава. Смъртта не е краят. Но по някакъв начин това е най-голямата илюзия за мнозина. Реалността за самия себе си, реалността за духа вътре в нас може да надделее. Духът на британските хора беше този, който победи материалното зло на Хитлер.

Когато гледам към света сега, не мога да спра да чувствам една голяма мъка от това, че няма по-голямо разбирателство между хората на високи постове. Руските хора бяха възхитителни през войната и ми е мъчно, както и на всички тук, да виждам враждебността, която се надигна през последните години. А вместо това трябваше да бъде протегната ръката на братството, така че светът да стане много по-щастливо и сигурно място. Но сега осъзнавам твърде добре, че от страх правим грешки и от двете страни.

Много от дошлите от отвъдното говорят за голямата загриженост в духовния свят за сегашното състояние на нашия свят и за усилията им да отклонят катастрофата, която хората рискуват да предизвикат върху самите себе си. Махатма Ганди, който цял живот се е борил за мир, говорил сериозно за необходимостта човечеството да се отдръпне от прага на бедствието, преди да е станало твърде късно:

– Днес вашият свят е на ръба на унищожението. Хората сами, несъзнателно и понякога съзнателно, са предизвикали такова състояние на объркване, такова състояние на омраза и нетолерантност, че ако не се направи нещо много скоро, аз виждам как под тежестта на човешката глупост и невежество, комбинирани с липсата на духовност, ще се разруши самият мост, позволяващ на хората да достигнат в безопасност до брега на мира и щастието.

Ние от отвъдното се борим от много дълго време да построим един мост между нашия и вашия свят, чрез който човек да може да изкачи висините и да открие мирът, който вашия свят не може да му даде. Ние знаем, че само в тази истина, в реализирането на комуникацията между така наречените мъртви и живите се крие спасението на вашия свят.

Животът във вашия свят е изпълнен със страх. Хората се страхуват от толкова много неща. Защо се получава така, че има толкова много страх? Защото човекът не е избрал пътя. Има само един истински път – това е пътят на духа, но малко хора следват този път. Първият урок, който човек трябва да научи, е да забрави себе си, да дава от себе си с любов колкото му е възможно и това ще му се върне. Когато се загубите в море от любов, тогава наистина ще откриете, че сте като вълна в безбрежната водна шир. Това е все едно да се хвърлиш в пречистващата сила на вечното море на живота и да не се удавиш, защото то те повдига, държи те на повърхността като шамандура и те носи. След това започва истинската работа и вие ще помогнете на други да открият това, което вие вече сте открили. Повярвайте ми, приятели мои, аз съм там. Има само един път и това е пътят на любовта.

Лесли е бил обект на много изследвания от страна на пси-изследователи и винаги е бил щастлив да им оказва съдействие. Той ми каза:

– Мисля, че трябва да съм най-изследваният медиум, който страната ни някога е имала. Бил съм затварян в кутия, запечатван, устата ми е била запушвана, бил съм завързван и държан и въпреки това гласовете идваха.

При един тест устните му били запечатани с лейкопласт, към гърлото му бил прикрепен микрофон с усилватели, отчитащи и най-малкия издаден от него шум, ръцете му били държани от хора, застанали от двете му страни, и била инсталирана камера с инфрачервени лъчи, която да следи всяко негово движение. Дори при тези условия гласовете били чути и било доказано със сигурност, че те не излизат от устата на медиума. Инфрачервената камера успяла да фотографира ектоплазмената гласова кутия, образуваща се във въздуха на около два фута от него.

Използването на гласовата кутия обаче създавало значителни трудности на комуникатора, който трябвало да концентрира мислите си върху нея и по този начин да възпроизведе определена честота или вибрация, достигаща до присъстващите като обективен звук. В същото време трябвало да си спомни как е звучал гласът му приживе и да се опита да хване отново спомени от събития, които биха помогнали заустановяване на неговата самоличност. Говорещите от отвъдното често изпитват несигурност за това как звучат гласовете им на слушателите и дали те изобщо ги чуват. Някои от тях намират процеса за раздразнителен. Оскар Уайлд се оплаква:

– Аз съм тук, опитвайки се да ви говоря интелигентно, и откривам, че това непостоянно нещо, което трябва да използвам, прави разговори почти невъзможен. Все едно съм актьор! Защо не могат да измислят някакъв по-приятен начин, просто нямам думи!

Някои от отвъдното се справят по-добре от останалите с пресъздаването на звука на своите гласове. Ако мощността е слаба или човекът, който говори от отвъдното, не е свикнал с механизма, гласът може да е неясен. На тези, които през своя земен живот са били свикнали да говорят пред публика, очевидно им е по-лесно да използват този метод на комуникация. Това, както и личният интерес на Лесли към киното и театъра, могат да обяснят идването на толкова много актьори.

Водачът на Лесли, който винаги представя проявите, е дързък, говорещ на кокни младеж, наричан Мики.

Когато се появил за първи път, той казал на Лесли, че е продавал вестници пред спирката на метрото „Камдън Таун” и че бил убит при пътем инцидент. Лесли никога не положил усилия да провери тази история, но след като работили заедно много години, един мъж, който бил дошъл на сеанс, разпознал гласа на Мики.

– Аз не те ли познавам? – попитал мъжът.

– Не мисля – отвърнал Мики.

– Всяка вечер купувах от теб вестник пред спирката „Камдън Таун” – възкликнал мъжът и продължил да обяснява, че една нощ младият вестникопродавач не бил там. След като поразпитал, разбрал, че момчето било сгазено от автобус.

Мики е имал хумористично, детинско поведение, предразполагащо и разсмиващо хората, поради което съзнателно наподобява маниерите на земната си личност. Все пак той очевидно е станал по-зрял от времето, когато е преминал в духовния свят, и ако го предразположат, може да говори с изразена философска наклонност. В тези случаи поведението му става сериозно и гласът му звучи като на възрастен човек.

Лесли е скромен относно своите постижения и макар че работата му го е направила известен, никога не е търсил популярност заради самия себе си. В момента той се радва на заслужена почивка в къщата си край Брайтън, въпреки че продължава да дава частни сеанси от време на време.

Обхватът и калибърът на кариерата на Лесли са изключителни. Записите остават като доказателство за работата, която е свършил, заосъществяването на „отворената врата”, свързваща земния свят със света на духовното, за която говори Робърт Браунинг.

Днес има много малко медиуми с директни гласове и нито един, който иска да демонстрира своите дарби публично. Оттеглянето на Лесли остави празнина в пси-областта и ако не се намери някой да го замести, вероятно този удивителен и изключително убедителен вид медиумизъл ще бъде загубен завинаги.

ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА ЖИВОТ СЛЕД СМЪРТТА

МАТЕРИАЛНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА ЖИВОТ СЛЕД СМЪРТТА

 

Глава 14 от книгата на Линда Уилямсън ОТВЪДНИЯ СВЯТ

Материализация на духове

В днешно време има възраждане на физическия начин за свързване с отвъдното, който преди стотина години се е покривал изцяло с термина спиритизъм. Ясновидството, или менталният медиумизъм, се е развило по-късно. Терминът физически включва различни прояви – леко почукване на масата за сеанси, левитация, възпроизвеждане на гласове от отвъдното до най-невероятното от всичко – появата на материализиран дух.

В началото хората седели около голямата маса и изговаряли непрекъснато букви от азбуката, очаквайки масата да се наклони, да се завърти или да се почука по пода, когато назоват нужната буква. Било изтощително и отегчително да стоиш в очакване да се изпишат имената. Постепенно обаче репертоарът на медиумите се обогатява. Според съвременните свидетелства масичките или понякога самите медиуми левитират. Духовете говорят посредством тръби – метални конуси, боядисани с флуоресцентни бои, летят из стаята. Музикални инструменти свирят от само себе си. Появяват се ръце, заострени в китката, в облак от ектоплазма.

Нещата стават още по-вълнуващи с изобретяването на малките уединени стаички, приличащи на караулна будка или по-скоро на драпирана ниша.

Смята се, че така се събира необходимата енергия, за да се появи очакваният феномен. Медиумът седи вътре, изпаднал в транс. След няколко минути завесата се вдига и се показват лица от отвъдното. Понякога могат да се появят напълно материализирани духове, обвити в бяла драперия, които се разхождат из стаята и разговарят с присъстващите.

Един от най-известните медиуми на 20 век е Флоранс Кук. Ученият сър Уилям Крукс е изследвал нейните възможности в продължение на месеци. Той твърдеше, че един дух, който наричал себе си Кати Кинг, се появявал много пъти напълно материализиран. Крукс дори направил снимки, които показват духа и медиума един до друг.

На критиците това им дойде много и те обявиха, че Крукс или е бил измамен, или е бил в заговор с медиума за фалшифицирането на сеанса. Как е възможно един дух, който е бил истински и материализиран, да изчезне изведнъж като дим – кой ще повярва на такава нелепа глупост? Спиритистите напразно убеждаваха, че това се случва и при други медиуми. Ако наистина това се е случило, скептиците настояваха да им се каже защо духовете не се появяват при дневна светлина, а само в затъмнени стаи, където възможностите да бъдеш измамен са много и очевидни?

Спиритистите отговаряха компетентно, че материализираните фигури са изградени от ектоплазма – вещество, отделящо се от медиума, което може да се произведе на тъмно, тъй като се разлага на дневна светлина. За съжаление те не можеха да дадат задоволително обяснение засъстава на това тайнствено вещество или субстанция, имаща подозрителна прилика с тензуха и муселина, макар че тези, които са видели и докосвали ектоплазмата, твърдят, че няма нищо общо с направените от човешка ръка тъкани.

Защо медиумите не позволяват да се докосват тези материализирани форми, питат скептиците. Спиритистите отговарят, че това е много опасно за медиума. Ако той бъде стреснат, ектоплазмата ще се върне обратно w него със сила, причинявайки шок или дори физическа травма. Обясненията звучаха едва ли не като удобен претекст и каузата не беше спасена дори от снимките на Крукс и на други фотографи, които бяха обявени за фалшиви.

Беше трудно да се докаже реалността на феномена, защото измамата беше силно разпространена по това време. В редица случаи медиумите бяха уловени в крещяща импровизация, когато викат духове. Но все пак – дори и за хората, които нямат подходяща нагласа – има няколко много силни доказателства от сигурни източници и свидетели, които доказват, че този феномен съществува.

Д. Д. Хоум, може би един от най-удивителните медиуми на всички времена, никога не е залавян в мошеничество, макар че стотици хора при различни случаи са го виждали да левитира, виждали са материализирани ръце на духове, чували са свиренето на музикални инструменти, без никой да ги е докосвал. Крукс описва как по време на един сеанс той и неговата съпруга видели при добро осветление, „привидение във вид на облак, което някак се сгъстило и придобило човешка форма, обгърната в тънка драперия”, фигурата взела акордеона, който Крукс държал, и започнала да свири на него, разхождайки се из стаята. Когато докоснала г-жа Крукс, тя изпищяла и привидението сякаш потънало до кръста в земята, продължавайки да свири на акордеона.

Естественикът Алфред Ръсел Уолис описва сеанс на медиума Монк, който се провеждал при пълна дневна светлина. По време на сеанса видял как едно бяло петно върху сакото на медиума започнало да става по-светло и да се уголемява, докато придобило формата на стълбовиден облак, простиращ се от раменете на медиума до краката му. След това облакът се превърнал в женска фигура, обвита в дебела тъкан, която след малко била погълната обратно от тялото на медиума.

Но какъвто и да е броят на подобни доказателства, те не могат да убедят критиците в това, което спиритистите твърдят съвсем сериозно. Една малка група от учени, включваща сър Крукс, Уолис и сър Оливър Лодж, рискуваха репутацията си на учени, като изложиха своите схващания, но бяха осмени.

Обществото по пси-изследвания разглежда случая и събира няколко доказателства, но тъй като сред неговите представители има голям процент скептици, то насочва вниманието си към менталната връзка с отвъдното.

Сред широката публика манията по феномена физически спиритизъм замира и излиза от мода. Обаче през ранните години на 20 век се появяват известни медиуми на физическа основа и някои знаменити учени, които разглеждат явленията от научна гледна точка, се решават да констатират веднъж завинаги дали в тези неща има истина.

През 1920 г. френският лекар проф. Шарл Рише провежда сериозен експеримент с медиума Март Беран, позната на публиката като Ева С. Той взел строги предпазни мерки против всякаква измама. Преди всеки сеанс медиумът бил събличан и претърсван. Рише е имал възможност да наблюдава целия процес на материализация. В книгата си „30 години психични изследвания” той дава подробни описания, които, разбира се, звучат твърде предизвикателно.

Нещо като течност или желе излезе от устата или от гърдите на Март, после се оформи донякъде и заприлича на лице или част от крайници. Видях как това, примерно казано, желе се разпространява върху коляното ми и започва бавно да добива форма, сякаш да ми покаже началото на лъчевата кост, лакътната кост или костите на китката, чийто натиск можех да усетя върху коляното си при най-добри условия на видимост.

Обикновено материализацията не става изведнъж – започва от крайниците и постепенно се оформя цялото тяло, като лицето се появява най-накрая. В началото тези форми са несъвършени. Понякога объркват зрителя, приличайки по-скоро на изображения, отколкото на човешко тяло. И след като са му известни прояви на шарлатанство, човек е склонен да помисли, че го мамят, ако се появяват само отделни форми, а не цяло същество. Но в някои случаи материализацията е съвършена. Във вила „Кармен” видях идеално материализирана форма на човек, който се издигна от земята. Отначало беше само бяло непрозрачно петно, сякаш носна кърпичка бе хвърлена на пода пред завесата. Изведнъж петното придоби формата на човешка глава, долепена към пода и няколко минути по-късно се изправи и се превърна в нисък мъж, обвит в нещо като бяла арабска дреха. Той направи няколко колебливи крачки пред завесата и след това изчезна, сякаш потъна в някакъв трап на сцената, но там нямаше никакъв трап.

Д-р Густав Гелей потвърждава изследванията на д-р Рише. Изучавайки ектоплазмата, той отбелязва, че тя приема различни форми – от чаршафи до тънки конци, които понякога са меки, а друг път твърди на пипане. Изследователят казва, че ектоплазмата е изключително чувствителна към светлината и при докосване и е в непрекъснато движение – образува форми, които изграждат човешкото тяло, и същевременно се разпада пред очите му. Видял е всичко това, докато Март била в състояние на транс, а срещу нея стояли хора, които я държализа ръцете.

Всъщност какво представлява ектоплазмата? Друг изследовател, Френк Нотзинг, успял да изолира малко от това вещество в епруветка и го подложил на анализ. Той открил, че ектоплазмата съдържа „конгломерат от тъкани, наподобяващи епителната тъкан, истинска епителна тъкан с ядро, прозрачна като тюл, долепени на тънки пластове тъкани без определена структура, също така гладки капчици и слуз”. С други думи, това вещество има органичен произход, който не ни доказва много неща, освен че определено не е тензух. Нотзинг заключава, че „то е вид краткотрайно вещество, което изтича от организма по непознат за нас начин, притежава неизвестни биологични функции и формиращи възможности и очевидно е особено зависимо от психичното състояние на медиума”.

Спиритистите обясняват ектоплазмата така: Духовното тяло, под чиято форма съществуваме след смъртта, е подобие на нашето физическо тяло, макар че е изградено от фина материя, която не се вижда с просто око. Ектоплазмата, която изтича от медиума и винаги продължава да бъде свързана с него, е моделирана от отвъдното, като обгражда духа и го прави плътен (материален) и видим с просто око. Ако енергията на медиума е слаба, се материализира само част от тялото – лице или ръка, но когато медиумът е силен, тогава може да се изгради цялостна фигура.

Няколко поразителни доказателства бяха предоставени от полския медиум Франек Клушки. Той имал способността да материализира животни, на неговите сеанси се появявала цяла менажерия. Котки и кучета бягали из стаята и скачали върху коленете на присъстващите. Разхождал се лъв с горделива походка, който размахвал опашка и удрял с нея по мебелировката, оставяйки след себе си неприятен мирис. Понякога се появявало подобно на горила същество, напомнящо първобитен човек, което позволявало да го галят по козината и драскало леко с ноктите си присъстващите по ръцете. За щастие, явно било приятелски настроено. Много пъти било заснето от изследователи, които предварително претърсвали медиума и неговата стая – те били убедени, че Крушки не може да измами публиката.

Други известни медиуми от този вид, които стават обект на научни изследвания през 20-те и 30-те години на 20 век, са Марджъри Крендън и Руди Шнайдер, с които завършва редицата.

Има обаче още един медиум, чието име е станало нарицателно: Хелън Дьнкан. Много хора, присъствали на сеансите й, все още си спомнятза нея и твърдят, че тя притежавала забележителни качества на медиум, но била преследвана и обвинена в измама. През 1944 г. сеанс на Хелън Дънкан бил прекъснат от полицаи, които нахлули в салона и я арестували. Била осъдена в Олт Бейли по остарелия Закон за вещиците от 1735 година по обвинението, че викала духове чрез магия.

Случаят предизвикал сензация. Обвинението твърдяло, че Дънкан е използвала бял муселинен плат, за да материализира духовете. Не намирайки никаква следа от този плат, направили абсурдното предположение, че тя го е глътнала. Защитата твърдяла, че този „чаршаф” е ектоплазма, която се е върнала обратно в тялото на медиума, когато сеансът бил прекъснат, причинявайки й здравословни увреждания.

Процесът продължил около седем дни. В защита на Дънкан се явили много свидетели, които заявили, че са наблюдавали нейната дарба и при други сеанси и че безспорно произвежда ектоплазма. Стотици почитатели изразили своята добронамереност, явявайки се пред съда като свидетели. Самата Хелън Дънкан предложила да демонстрира умението си пред съда, но й било отказано. Била осъдена на 6 месеца лишаване от свобода и повечето време прекарала в болницата на затвора поради разклатеното си здраве.

Изглежда неестествено по време на войната властите да обръщат внимание на такъв маловажен инцидент, но някои хора подозират, че зад ареста на Хелън Дънкан се крият зловещи мотиви. На един от сеансите се появил материализиран моряк, който разказал подробно на майка си при какви обстоятелства е потънал неговият кораб. Новинта за потъването на кораба не била публикувана в печата и майката се свързала с адмиралтейството, за да се увери в думите на сина си. Не след дълго я посетили двама офицери, които искали да знаят откъде има тази информация. Хелън Дънкан била арестувана три седмици след този случай и се предполага, че делото срещу нея е целяло сплашване и е било превантивна мярка срещу изнасянето на секретна информация.

След освобождаването й Хелън Дънкан възобновила своята работа, но пак била поставена под наблюдение. През 1956 г. полицията отново прекъснала неин сеанс. Не намерили никакви доказателства за измама, но тя припаднала и била откарана в болница, където след няколко седмици починала от диабет. Най-вероятно усложнението е предизвикано от шока, който получила при прекъсването на сеанса. Спиритистите я тачат като мъченица, отдала живота си за каузата. Делото против нея има само една положителна страна – законът за вещиците от 1735 е. се заменя с по-лек, който се нарича „Наказание на медиум за изнудване” и все още е в сила.

Разговаряла съм с много хора, които помнят Хелън Дънкан. Всички те високо я ценят и дават за нея абсолютни гаранции. Един от