Tag: отвъдното
медиум разказва за душите на самоубийците
ДУШИТЕ НА САМОУБИЙЦИТЕ
ДУХОВЕ НА САМОУБИЙЦИ
Глава 7 от книгата РАЗГОВОРИ С НЕБЕСАТА на Джеймс Ван Прааг
САМОУБИЙСТВА
Като живи същества, ние сме формирани от всичко, което сме изживели в предишните си животи. С други думи, настоящият ни живот е сбор от минали мисли, действия и дела, положителни или отрицателни, които носим в нас. Поради минала карма, ние се прераждаме в определени семейни ситуации с даден икономически и социален статус, който е необходим за нашето духовно израстване.
Преди да се прероди на Земята, душата се подготвя в духовния свят за своя нов живот. Често се случва тя да се върне към онази сфера на работа, с която е била свързана или към която е имала интерес в предишното си съществуване. Да си представим, че една душа планува да изживее земния си живот през 2021 г. като човек, който се занимава с медицина. Тя ще прекара доста време със своите водачи и учители, за да развие необходимите умения, също така ще добие представа за медицинските постижения и технологии, които ще съществуват по това време. Освен това може да научи какви нови заболявания или епидемии ще поразят човечеството и ще разбере как да помага и да разпространява знание и любов към всеки чрез бъдещата си работа на Земята. След като усвои това знание, душата се превръща в нова личност. Жизнено важно е тя да разбира стойността на своето участие в бъдещето на човечеството и как то ще повлияе върху живота на другите.
Като духовни същества, ние непрекъснато се учим, развиваме и усъвършенстваме. Гледаме на нашето бъдещо прераждане като проект, който ще ни помогне да осъществим и да научим онова, което да искаме, когато преминем във физическото тяло. Следователно, ние използваме всички възможности и случаи на Земята, които са оптимални за нашето духовно израстване и осъзнаване. Избирането на точния момент за следващото ни прераждане и преживяванията, които ще имаме в него, са свързани с нашата карма.
Но основното е, че всички ние сме тук, за да се научим да обичаме. Може да звучи просто, но всъщност е много дълбоко и изобщо не е лесно. Любовта има много аспекти. Един от първите уроци, които се опитваме да усвоим, е да се научим да обичаме себе си. Без любов към себе си и без осъзнаване на това, кои сме всъщност, ние няма да знаем как да обичаме другите. След като усвоим тази безусловна любов към себе си и към другите, ние ставаме просветлени и спазваме естествения закон за причината и следствието не защото искаме по-добро положение в живота, а по-скоро защото знаем, че това е единственият възможен път. Чрез разбирането на тази закон и като живеем, ние започваме да уважаваме уникалността на всеки човек. Тогава можем да живеем в хармония с другите човешки същества и да работим за усъвършенстването на всички хора.
СКЛОННОСТТА КЪМ САМОУБИЙСТВО
Земята е място, където се изживяват елементи и аспекти от човешки състояния, които не могат да бъдат изпитани никъде на друго място. Тук ние се развиваме, което изобщо не е лесно. Повечето хора, които живеят на Земята днес, са изправени пред непрекъснато предизвикателство на тревогите по оцеляването. Бомбардирани сме от финансови, емоционални и здравословни притеснения или от проблеми с работата. Много пъти те се свързват с желание за самоунищожение. Мислим си: “С това не мога да се справя” или “По-добре да бях мъртъв.”
Съвсем обичайно е повечето хора да имат желание да се самоубият поне веднъж в живота. Но тези чувства идват и си отиват с промяната на ситуацията. Типът личност, който е обсебен от идеята за самоунищожение и е направил няколко опита да приключи своя живот, обикновено принадлежи към една от следните категории хора:
1. Човек, който обикновено се контролира, но при настоящата ситуация е излязъл от контрол.
2. Човек, който има много ниско самочувствие. Струва му се, че няма никаква стойност, защото чувства, че не е полезен на обществото. Смята, че на тази планета ще бъде по-добре без него.
3. Човек, който е безнадеждно болен и не иска да изживява цялата болка и страдания преди смъртта.
4. Човек, който е душевно болен или има биохимичен дисбаланс.
Разбираемо е, че в определени чувства, обстоятелства и вярвания човек може да намери идеално извинение, за да се раздели с живота си. Но от духовна гледна точка това не е правилно. Всеки от нас има участ, поради която е роден. Нашата кармична съдба може да продължи само един месец или тридесет и пет години, или пък осемдесет години. Преди да се върнем на тази Земя, ние се изпълваме със силно желание да се родим, с жажда за физически живот и навлизаме в този свят с механизъм за отмерване на времето, вплетен в психиката ни. Когато животът е прекъснат преждевременно, нашето физическо тяло престава да съществува, но ние трябва да разберем, че магнитните връзки, които ни свързват със Земята, все още действат. Те биват прекъснати само след като приключи предопределеното ни време на физическо ниво. Както се казва, всеки сезон има свое време.
Когато човек се самоубие, едно от първите неща, които осъзнава е, че не е мъртъв. Той е изпълнен с чувство, че е много тежък, защото връзките със Земята все още са част от неговата природа. В известен смисъл, можем да кажем, че душата му не е напълно свободна. Смъртният човек умира, но не и безсмъртната душа. Тя остава заклещена между физическия и духовния свят – човекът е жив, но не може да общува с любимите си същества или с когото и да било друг. Душата чувства вина, болка и гняв за преждевременно изгубения живот. Тя научава за своята съдба и разбира колко полезен и смислен би могъл да е животът й, ако беше останала жива. В духовния свят научава защо е трябвало да премине през тази конкретна ситуация, която е довела до самоубийството. Тя също така чувства скръбта и гнева на онези, които е изоставила. Най-неприятното обстоятелство е, че се намира в едно междинно състояние. Не може да отиде нито на небето, нито да се върне във физическия свят. Душата е заклещена в “ничия земя” с непрекъснати спомени за своето ужасно действие. Тя вижда отново и отново смъртта си, която й изглежда като лош филм. Оказва се, че е хваната в капан, от който няма изход.
Докато някои разбират какво са направили, много жертви на самоубийства може дори да не осъзнаят, че са починали. Обикновено тези души автоматично преживяват своята смърт отново и отново. Самоубийството се превръща в едно безкрайно изживяване, което обикновено е ужасно. Накрая идва моментът, когато тези души разбират, че в действителност са мъртви на физическо ниво.
ДУХОВНА ГЛЕДНА ТОЧКА ЗА САМОУБИЙСТВАТА
Зад всеки акт лежи могъща сила, която е известна като мотив. Точно този мотив е определящият фактор не само за самоубийството, но за всяка постъпка в живота ни. Мотивът е причина за действието и действията се основават на мотивите. Както вече казах, съществува естествен закон за причината и следствието. С други думи, действието е директен резултат от мотива.
За да спестят на своите семейства време, пари и емоционални проблеми, някои безнадеждно болни или възрастни хора извършват самоубийства. Те не осъзнават духовната страна на своите действия. Вероятно преди да дойдат във физическия свят членовете на семействата им са определили дадени условия и ситуации, които да изживеят, за да отработят своята групова карма. Или пък се нуждаят от изживяването на ситуация, в която да се грижат за болен човек. Има обаче хора, които смятат, че най-добре е да помогнеш на някого да се самоубие, защото това преустановява мъките и в смъртта има някакво достойнство. Но кой може да се прави на Бог? Откъде да знаем, че душата не е избрала да премине през фаталното заболяване, за да се освободи от карма? Ако ние прекъснем нечие естествено време на Земята, никога няма да разберем дали не бихме научили нещо важно от тази ситуация, нещо, което ни е било необходимо, за да достигнем до по-високо духовно ниво.
Винаги, когато има самоубийство, душата ще трябва отново да премине през подобно изживяване и да се учи от него. Затова се налага тя да се върне на Земята в друго прераждане, в което ще застане пред същото или подобно изпитание. То може да не бъде така драстично, както в предишния живот, защото част от него вече е изживяна. Обикновено една душа трябва да премине през дадено заболяване, за да не може да бъде повалена от него отново в някой от следващите си животи.
Има две изключения, при които самоубийството не е зло:
1. Ако самоубийството е извършено от човек, който е душевно болен или има биохимичен дисбаланс. При подобни ситуации хората не осъзнават напълно своите решения. Когато починат, те се оказват в нещо като болнично отделение, където им помагат да изцелят своята душа и да възстановят нормалното й състояние.
2. Следващото изключение е, когато една душа се върне във физическия свят, преди да е дошло времето й. Тогава тя не е достатъчно узряла, за да усвои уроците, които са й отредени. Макар душата да си мисли, че притежава определена сила, когато пристигне на Земята, тя не се чувства удобно. Тези, които идват преждевременно във физическия свят, преди смъртта си изричат думи като: Мястото ми не е тук или Не мисля, че това е подходящото за мен време.
Тъй като в природата на душата е да се развива и учи, в живота ние винаги сме изправени пред определени ситуации, които трябва да преодоляваме или да балансираме. Ако осъзнаем, че докато сме на Земята, е естествено да изживяваме физическа, душевна или емоционална болка и че самоубийството няма да премахне, вярвам, че на света ще има много по-малко самоубийства. Ние трябва да се образоваме в тази насока, да запознаваме младите хора със “злините”, които идват от самоубийствата, и да акцентираме върху отговорността да се изживее целия живот.
КАК ЖИВИТЕ МОГАТ ДА ПОМОГНАТ НА МЪРТВИТЕ?
Много хора са ме питали какво трябва да се направи с тялото на човек, който се е самоубил? Тялото е просто една обвивка. След напускане на тази обвивка, духът повече не се чувства свързан с нея. Тя е като остаряла дреха. В случай на самоубийство или на фатална злополука, е важно тялото да бъде кремирано. Ако духът по някакъв начин все още е свързан със Земята, кремацията разрушава тялото бързо и духът вече не чувства физическата си връзка с него. Така ще бъде по-лесно за душата да осъзнае новата ситуация, в която се намира.
Трябва да разберем, че този проблем няма просто разрешение, защото обстоятелствата около всяко самоубийство са различни. Но все пак можем да помогнем на онези, които са извършили тази ужасна грешка. Вржно е да се разбере, че нашите мисли са единствения начин, по който можем да бъдем полезни на подобни жертви. Първо, ние можем да изпращаме на тези същества мисли, в които да ги съветваме да спрат хабят енергията си, като се опитват да се върнат обратно във физическия свят. Също така можем да им вдаваме чувства си на любов, спокойствие и всеопрощение. Чрез тези прекрасни чувства, измъчените души ще бъдат успокоени и ще започнат да осъзнават своята ситуация.
Както вече споменах, зад всяко самоунищожение стоят различни причини, но резултатът за всички е еднакъв. До днес не съм срещнал нито един дух, който да е дошъл и да ми е казал, че е щастлив от решението, което е взел, нито пък че би извършил подобен акт отново. Точно обратното. Всички жертви на самоубийства са изпълнени със съжаление за престъплението срещу техните души. Мога да твърдя, че всички, които са общували с живите, са ги предупреждавали да не повтарят техните грешки. Актът на самоубийството е намалил скоростта на техния духовен прогрес и те са изживели много трудни мигове, докато простят на себе си.
Избрах следващите сеанси като пример за условията и причините, поради които хората се самоубиват, и за техните реакции, когато накрая имат възможност да разговарят с любимите си същества. Много често не успявам да се свържа с жертва на самоубийство, просто защото тя не разбира своето състояние или се намира в “ничия земя”.
Съжалявам
Следващият случай ясно показва един объркан дух, който след като е разрушил живота си, не иска нищо повече от това, да покаже на любимите си хора, че е с тях и че се нуждае от опрощение. Той също така разкрива големия смут, който предизвиква подобно действие в душата на хората, останали на Земята. В средата на разчитането моята клиентка избухна в сълзи и започна да моли духа за прошка, защото се чувстваше виновна за самоубийството на приятелката си.
Готвех се да извърша ежемесечната демонстрация в Обединената методистка църква в Холивуд. Всекидневната ми, която беше обичайно място на демонстрациите ми, се оказа прекалено малка, за да побере хората, които присъстваха тази вечер. Стаята можеше да приюти тридесет човека, а църквата двеста.
Тази вечер небето беше злокобно. Мислех си, че всеки момент може да се отвори и улиците да бъдат заляти от проливен дъжд. Стоях пред олтара и гледах огромното множество. Моментът изглеждаше доста странен. Хвърлих един поглед към хората, след това се огледах около себе си. Не можех да повярвам, че правя сеанс в църква. Вътрешно се смеех и си мислех: “Ха, ако можеше сега да ме види семейният свещеник!” Започнах с молитва и, докато изричах думите, чувах звука на падащите капки, които барабаняха по покрива. Това не беше обикновен дъжд. Това беше порой! Чу се оглушителен гръм, след миг ярка светкавица проблесна в прозореца. Беше направо зрелище – Спилбърг не би могъл да го направи по-добре!
Казах на вярващите пред себе си:
– Е, ако все още не сте изплашени, обзалагам се, че сега това ще се случи!
Както при всички останали групови срещи или демонстрации, аз никога не знам кой ще дойде пръв. В този случай, както и друг път, скоро долових мислите на същество от духовния свят.
– Има една жена тук, която твърди, че се казва Сюзън.
Веднага чух женски плач, който идваше от втората пейка от лявата ми страна. Погледнах я и казах:
– Разбирате ли тази информация?
– Не съм сигурна – отговори тя – Имам предвид, че познавам човек с това име.
– Тя казва, че познавате нейната майка – продължих аз.
– Говорих с майка й вчера. С нея се разбираме. – Жената отново заплака. Изглеждаше, че не може да се контролира. Всички погледнаха към нея. Очевидно беше, че изпитва неописуема болка. Изчаках няколко минути.
– Тази жена иска да дойда при вас. Странно, не изглежда да е от вашето семейство. Но е доста близо до вас и казва, че ви обича.
Жената поклати глава в знак на съгласие. Аз се приближих.
– Тя ми дава името Кати. Така ли е?
Жената избърса сълзите от очите си и без да погледне нагоре, едва промълви:
– Това е нейното име.
– Тя ми казва, че току-що сте започнала нова работа и иска да знаете, че ви е помогнала да я получите. Освен това ми показва и две малки котета – едното е на сиви ивици, а другото на бели и черни петна. Тя ги нарича ваши деца.
– Да, това са моите котета, така е. Тя вижда ли ги в къщата? – попита жената.
– Да, тя иска да знаете, че ги вижда. Говори ми за камбаната, с която си играят в кухнята. Мисля, че е вързана за дръжката на вратата.
Жената кимна.
– Тя ми показва една къща. Сега тя изглежда различна. Хм-м… Това е една дървена къща. Бих казал, че е от бяло дърво. Изглежда като къща в планината. Около външната пейка има дървени парапети. Знаете ли коя е тази къща?
– Да, тя беше наша.
– Тя ми казва, че сте имали планове да я ремонтирате или да построите още нещо. Странно е, но непрекъснато нарича майсторите измамници.
– Ъ-хъ, ние поправяхме външната стена – каза жената, – която е до пейката, и не можехме да намерим подходящи работници. Непрекъснато ни мамеха.
– Тя ми показва една снимка, която има формата на сърце. Разбирате ли това?
– Да, това е снимка на Кати, която аз имам. Единствената нейна снимка, която притежавам. Моля ви, кажете й, че съжалявам.
– Тя знае, че съжалявате, но казва, че вината не е ваша. Разбирате ли това?
– Не, вината беше моя. Аз съм причината за нейната смърт.
Аз слушах съсредоточено и внезапно почувствах пистолет в устата си.
– Чувствам пистолет в устата си. Дулото е доста хладно. Съжалявам, но ми се струва, че тя се е самоубила с пистолет в устата. Така ли е?
Жената въздъхна и отговори:
– Да.
– Знаете ли, чувствам, че преди да умре, тя е страдала и плакала. Може би е имало и борба?
– Да.
– Тя казва, че е била много объркана и се е заключила за няколко часа в спалнята.
– Да. Ние се бихме. Точно така. Моля ви да й кажете, че ужасно съжалявам и че я обичам много.
– Да, тя знае това – отговорих аз.
– Вашата приятелка ми казва, че решението да се самоубие е било нейно. Тогава тя е искала да се чувствате виновна, но сега знае, че не е била права и ви моли за прошка за болката, която ви е причинила. Тя иска да знаете, че не е имала куража да приключи връзката си с вас и мисълта за присъствието на трети човек е била непоносима за нея. Разбирате ли това?
– Да, така е. Разбирам, но никога няма да си простя.
– Трябва. Вие не сте дръпнала спусъка. Опитала сте се да говорите с нея, но тя не е слушала. Вие не сте Господ. Трябва да разберете, че вашата приятелка не е могла да намери достатъчно любов в себе си и да осъзнае, че е неповторима. Тя е дошла да ви каже, че вината не е ваша.
Жената изглежда се вслуша в думите ми. Сеансът продължи още няколко минути, докато не преминах на следващото послание, предназначено за друг човек от вярващите.
През почивката жената дойде при мен и ме прегърна.
– Никога не бих повярвала в това преди – каза тя, – но сега зная, че това наистина беше Кати. – Посланието й беше помогнало невероятно много.
– Имаше прекалено много доказателства, че това наистина е тя.
След това жената продължи, като ми разказа как се е опитвала да си прости и е молила Кати за помощ.
По-късно научих, че тя е имала връзка с друга жена. Когато казала на Кати, че не иска тяхната връзка да продължава и е време да се разделят, последвал скандал. Кати отишла в спалнята, взела пистолета и го заредила. След това се заключила в банята, поставила оръжието в устата си и се самоубила.
Последното нещо, което Кати спомена пред нейната приятелка, беше, че споменът за собствената смърт още я преследва, но тя получава помощ от другите, които живеят в духовния свят.
Никога не е прекалено късно да кажеш: “Обичам те!”
Наистина е срамно, когато млад мъж, който има всичко, за да живее добре, реши да сложи край на живота си. Семейството му веднага започва да чувства вина и членовете му мислят, че по някакъв начин са можели да предотвратят това. Духът на този мъж е не само засрамен, но му е трудно да си прости и да започне да обича себе си отново.
Следващият случай е точно такъв. Един млад мъж се върна да говори с майка си за любовта, която не бе осъзнавал, докато не станало прекалено късно. Макар че у него се беше насъбрала ужасно много болка и страдание, имаше и оптимизъм. Това беше едно от най-трогателните разчитания и може би един случай, в който изпитах истинска безусловна любов. Когато обичта е толкова силна, не съществува осъждане.
Аз отворих вратата и там стоеше една средно висока жена с красива усмивка и мека кожа. Изглеждаше около 58, 59-годишна и излъчваше чувство на спокойствие и самоувереност. Беше доста мила и практична по отношение на себе си и за живота като цяло.
В началото тя каза, че никога не е била на подобен сеанс и не вярва много, но нейният лекар смятал, че това може да й помогне да се справи с някои проблеми от своето минало. Тя заяви, че за да може да продължи да живее, трябва да направи всичко, което би й помогнало. “Освен това – продължи тя – искам да опитам всички възможности.” След тези думи веднага почувствах, че тя ме привлича. Беше прекрасна, очарователна личност и имаше великолепно и освежаващо чувство за хумор. Разбира се, аз не разполагах с факти или друга информация за нея или за човека, с който искаше да се свърже.
– Спокойна ли сте? – я попитах аз.
– Чувствам се прекрасно – отговори тя. И така, започнах с разчитането.
– Зад вас стои един мъж и той ми казва да ви поздравя с рождения ви ден.
– О, благодаря много. Рожденият ми ден беше преди два дни.
– Този мъж ви е бил много близък – продължих аз – и споменава нещо за пътуване в Африка или че сте били в Африка. Разбирате ли това?
– Да, така беше. Съпругът ми и аз прекарахме доста време там и се надяваме да се върнем отново. Това ли имате предвид?
– Вие имате син и дъщеря, така ли е?
– Не, само две момчета.
– Мъжът, който е зад вас, ми казва нещо за вашия син. Не съм сигурен дали това е той, или духът говори за него.
– Не знам.
– Почакайте. А, разбирам. Вашият по-малък син е починал. Така ли е?
– Да, точно така.
– Той е тук. Той е мъжът зад вас и е направо смаян, защото не може да повярва, че онова, което правим в момента, е истина. Или, по-скоро, че вие сте дошла.
– Разбирам го прекрасно.
– Знаете ли за колекцията от стари племенни символи?
– Да, съпругът ми се интересува от антики. Къщата е пълна с тях. Боже, това е просто изумително.
– Чувам името Андрю или Анди.
– Това е неговото име. Наричахме го Анди. Носеше името на баща си.
– Показва ми една красива къща и по стените й има прекрасни маслени картини. Изглежда, че те са събирани от целия свят. Къщата прилича направо на музей.
– Това е вярно. Господи, вие сте невероятен! Колекционирам картини, главно рисувани с маслени бои, и имам доста голяма колекция. Не мога да повярвам.
Струваше ми се, че тази жена се опитва да разбере откъде имам тази информация.
– Той също ми показва някаква екзотична материя. Одеяла или завивки. Има ги из цялата къща. Всъщност, той се опитва да ми внуши, че са закачени по стените.
Тя поклати глава.
– Какво означава това “живея отзад”? Анди говори за живота си отзад.
– Ние имаме къща за гости и Анди я използваше като ателие. Прекарваше по-голямата част от времето си там.
Аз разбрах думите му.
– Ето защо той ми показва такива красиви цветове. Да, наистина виждам една палитра.
Срещата продължи още поне половин час, през който бяха съобщени невероятни неща, които доказва съществуването на живот след смъртта. Анди описваше с подробности къде е и какво изживява.
– Той ми казва, че когато за първи път е пристигнал тук, е бил в нещо като болница. Твърди, че са му помогнали при неговото душевно състояние. Също така съобщава, че сега живее в една колония на художници, където всеки се занимава със своите уникални творчески изяви. Разказва, че се среща с хора, които разбира и които го разбират, и че напоследък е научил .страшно много неща.
След това той продължи да говори за своята връзка с майка си и за начина, по който е починал.
– Синът ви е бил много чувствителен. Струва ми се, че е бил доста нещастен. Не точно нещастен, по-скоро депресиран. Чувствам, че не е можел да контролира емоциите си. Вземал ли е някакви лекарства?
– Да. Вземаше лекарства, които му бяха предписани от неговия лекар за маниакално-депресивното му състояние. Освен това употребяваше и наркотици.
– Хмм. Да, знам, че е употребявал наркотици, но трябва да ви кажа, че той определено смята, че химическият дисбаланс го е довел до смъртта му. Твърди, че доста пъти ви е казвал, че ви мрази.
– Да, наистина.
– Знаете, че не го е мислил сериозно. Той е бил болен.
– О, да, чувствах това.
– Той иска да знаете, че лекарствата, наркотиците и неговата обърканост са говорили. Преди смъртта си не е разбирал вашата гледна точка. Синът ви казва, че с години сте се опитвала да му помогнете и не сте се предавала. Той твърди, че никога дори не сте му повишавала глас, когато е правел нередни неща.
Жената се раздвижи притеснено на стола си. След това проговори.
– За това не знам. Но, да, обичах сина си. Осъзнавах, че той има проблем. Какво друго може да направи една майка. Аз го обичах, без да го съдя, и го подкрепях.
– Дори и в най-тежките мигове – прекъснах я аз – От онова, което ми съобщава той, разбирам, че се е отнасял зле с вас, а вие просто сте премълчавала.
– Аз разбирах какво става. Поне се опитвах с всички сили да го разбера. Правех каквото мога за Анди, за да се убедя, че е добре. Исках да бъде щастлив, но той винаги беше толкова самотен. Обичах .. и винаги ще го обичам. Баща му и аз направихме всичко възможно, макар че струва ми се, че баща му загуби търпение. Но по един странен начин, аз разбирах Анди. На моменти ми се струваше, че сякаш мога да погледна направо в душата му. Знаех колко е нещастен. Чувствах се ужасно за това, че той страда така.
– Той съжалява за мъката, която ви е причинил.
– Не е необходимо. Аз го обичам.
След това темата се промени и последва описание на смъртта на Анди, един разказ, който беше много вълнуващ.
– Вашият син е в задната част на къщата и се чувства много объркан. През главата му минават мисли да приключи с всичко. Чувства, че повече не може да продължава така. Непрекъснато разглежда картините си. Пита се какво ще стане с тях, когато него няма да го има. След това просто не му пука. Чувства се толкова депресиран. Събрал е много омраза в себе си. Чувства се нестабилен. Бяхте ли вкъщи, когато той се е самоубил?
– Не. В действителност ние се върнахме от едно пътешествие същия след обяд. Баща му го намери.
– Синът ви ми показва поле зад къщата. Изглежда като ливада или голям заден двор.
– Точно така. Това е направо невероятно. Просто не знам какво да кажа, но това е абсолютно вярно.
Аз прекъснах разчитането, за да я попитам дали е добре и дали иска да продължим. Тя отговори, че всичко е наред и че трябва да продължим на всяка цена.
– Вашият син ми показва едно голямо дърво. Прилича на дъб. Много голям и дебел. Той се изкачва по него.
Внезапно започнах да чувствам стягане в гърлото и не можех да дишам. Веднага разбрах как е починал Андрю, защото той ми предаваше точно онова, което е почувствал. В този момент спрях разчитането и го помолих да бъде така добър да ми покаже смъртта си визуално, така че да не е необходимо да я чувствам. Също така помолих моите водачи да наблюдават комуникацията, тъй като духът не може да контролира ситуацията, при която е починал. След няколко минути продължих разчитането. Андрю ми представи визуално сцената на своята смърт.
– Синът ви се е обесил на дъба в задния двор. Той се е изкачил с помощта на стълба до един от клоните. Така ли е било?
Майката на Андрю започна да хлипа. Извади една салфетка от чантата си, избърса очите си и потвърди, че информацията е вярна.
– Чувствам се толкова зле – продължих аз. – Това е толкова потресаващо. Рядко съм чувствал или виждал нещо по този начин. Духът на вашето момче е напуснал тялото през главата.
Анди ми показа как се носи над тялото си.
– Не може да повярва, че е мъртъв, защото той се чувства толкова жив. Той смята, че е превъртял и непрестанно се опитва да влезе в тялото си пра главата. Не може да го направи и е много объркан. Започва да плаче!
Аз бях завладян от това изживяване. Продължих да описвам на майката забележителната гледка, която виждах. След няколко минути й съобщих:
– Анди казва, че се е носел във въздуха, без да е сигурен какво да прави. Видял е, че баща му го е намерил и е бил много разстроен. Анди веднага осъзнал, че онова, което е направил, е грешка. Чувствал се зле заради вас и баща му. Гледал как вашият съпруг ви казва и как вие избухвате в ридания. Чул вашите мисли за това, че винаги сте знаела, че това ще се случи. Също така чувствал любовта ви към него. Чувствал се ужасно за онова, което ви е причинил.
– Моля ви, кажете му, че го разбирам.
– Той иска да ви предам думите му: “Благодаря ти, мамо. Прости ми. Обичам те толкова много и татко също. Тук получавам помощ. Има прекрасни хора, които се грижат отново да бъда добре. Много трудно ми беше, мамо.”
Аз обясних на жената, че духът има свободна воля и може да се е преродил в неподходящо време. Когато това се случи, човек обикновено преминава през живота с чувството, че животът му не е в съзвучие с времето. Аз продължих с думите, че той се е чувствал не на място, защото това не е бил подходящият момент за неговата душа да изживее един земен живот. Тя не е била достатъчно узряла, за да премине през ситуациите, които са били предопределени за нея. Много често това е смазващ товар и душата търси начин да избяга. Това е причината, поради която някои хора извършват самоубийство.
Жената напълно разбра думите ми. Тя ме информира, че Анди наистина не е бил за този свят.
– Дори като малко дете – каза тя, – той изглеждаше много различен от своя брат и от децата на неговата възраст.
В известен смисъл това разчитане потвърди предположението, че той е дошъл на Земята прекалено рано.
Майката беше безкрайно доволна, че е имала възможност да контактува със своя син. Тя каза, че се е надявала един ден да се случи чудо и че този ден е дошъл. След това съобщи на Анди, че ще изживее остатъка от живота си с мисълта за него, така че той да може да усети поне малко от земния живот чрез нея.
Сбогувах се с тази жена и се чувствах благословен за това, че този ден бях с една мъдра душа, която можеше да открие любовта във всеки човек и във всяко преживяване.
Майка ми и баща ми
Едно от най-опустошителните изживявания, пред които се изправя едно семейство, е негов член да отнеме собствения си живот. Не само се образува една празнина, която не може да бъде запълнена, но те се оказват и преследвани от безброй въпроси. Защо го направи? Можех ли да го предотвратя? Дали съжалява за онова, което направи? Сега какво ще му се случи?
Всяка година стотици хора преминават през трагични преживявания, свързани със самоубийството на член от семейство. Макар че аз съм просто човек и срещам само с ограничен кръг от хора, получавам огромно задоволство, когато мога да отговоря на техните въпроси чрез любимите им същества, които са се преселили в духовния свят.
В следващото разчитане успях да направя така необходимото изясняване на идеята на духа за живота и на мотивите му за този вид поведение на Земята. Тази информация беше ценна за моята клиентка поради две причини. Тя не само й помогна да промени чувствата си към самоубийството, но и й даде отговори на въпросите за връзката й с нейните родители – една връзка, която тя се бе опитвала да разбере през целия си живот. Тогава започна изцелителният процес и нейния живот коренно се промени.
Аз отворих вратата на една много привлекателна жена, която се казваше Нанси. Тя беше очарователна, но и малко неспокойна и нервна. Веднага отидохме в хола и аз й обясних какво щеше да се случи тази вечер. Тя ми каза, че се чувства малко неудобно за това, че се опитва да се свърже със света на духовете. Убедих я, че няма от какво да се страхува или да се притеснява. Казах й, че работя с помощта на Христовата светлина на любовта и ако поради някаква причина по време на сеанса се почувства неудобно, веднага ще спрем.
Нанси попита какво имам предвид с “Христовата светлина на любовта” и аз й обясних, че това е чиста, неосъждаща и много силна любов, която е получила телесно въплъщение чрез тялото на учителя, когото познаваме като Исус. Това е същата любов, на която са основани повечето християнски религии. Винаги, когато си върша работата, аз призовавам тази светлина на любовта, която ме пази.
Тя каза, че ми вярва, и ние бавно се заизкачвахме по стълбите към стаята за сеанси. След като казах въвеждащата си молитва, аз започнах.
– Нанси, един египетски водач, който работи с мен, ме информира, че тук е твоето семейство. Той ми казва, че тези, с които искаш да говориш, наистина са тук.
Нанси се вторачи в мен с големите си сини очи. От изненада отвори уста и не можа да пророни и дума.
– Зад вас стои една дама. Тя носи зелена рокля и изглежда доста красива. Има светлокестенява коса. Усмивката й е едва загатната, но много приятна. Знам, че това звучи странно. Очите й са с красив син цвят. Тя иска да ви кажа, че сега е добре.
Нанси продължи да се взира в мен.
– Чувствам, че тази жена е майка ви. Името Джоан говори ли ви нещо?
– Да, това е името на майка ми и тя почина. И начинът, по който я описахте, е точно същият, по който тя изглеждаше.
– Струва ми се, че тя е много по-млада, отколкото си я спомняте. Да, тя ми казва, че вие имате снимка от нейната сватба и така изглежда сега.
– Да, снощи гледах тази снимка.
Нанси избърса появилите се в очите й сълзи. Тя повтори, че не може да повярва и че това е невероятно. Аз продължих с разчитането.
– Майка ви иска да знаете, че е видяла Маргарет и Катерина.
– Маргарет е нейната майка, а Катерина е сестра й – отговори Нанси.
– Тя също така ми споменава името Джон. Известно ли ви е това име?
– Боже Господи! Джон е моят съпруг. Това е неговото име. Тя вижда ли го?
– Да. Тя иска да го поздравите и да му кажете да се грижи за себе си.
Нанси беше смаяна. Тя поклати невярващо глава.
– Нанси, майка ви създава у мен чувството, че е била доста болна, преди да почине. Струва ми се, че е употребявала много лекарства. Разбирате ли това?
– Ъ-хъ, така беше.
– Знаехте ли, че вашият баща я е намерил? Мисля, че е била на пода в спалнята?
– Да. Татко я намери.
– Майка ви много съжалява. Тя ви моли да й простите. Казва, че не е имала намерение да ви причинява такива неприятности. Трябва да ви съобщя, че ми се струва, че тя не е била добре психически. Беше ли често депресирана?
– Да, беше. Не знам от какво страдаше, но мама винаги беше болна. Имам предвид, дори когато бях дете, тя никога не се чувстваше добре.
– Майка ви се извинява за това, че не е била добра майка. Често ли е била в болници?
– Да, през по-голямата част от живота си. Тя страдаше от маниакална депресия.
– Зная това – отговорих бързо. – Липсвала й балансираност. Тя е била човек, който е позволявал животът да му се случва, вместо да поеме нещата в собствените си ръце. Сега се опитва да ви каже, че ви обича много и съжалява за това, че не е могла да ви го каже, когато е била жива. Мисля, че майка ви не е разбирала любовта и не е била сигурна как да я изрази.
– Това звучи съвсем вярно. Господи!
– Нанси, мисля, че душевното състояние на майка ви е причината за нейната смърт. Може би тя се е самоубила?
Нанси започна да плаче.
– Да. Аз се опитах да й помогна, но тя не ме допусна до себе си. Мисля, че просто беше прекалено депресирана. Аз опитах, Джеймс, но не знаех как да се държа с нея. Има ли нещо, което съм можела да направя, за да предотвратя това нещастие?
– Не, майка ви е била най-лошият си враг. Вие не сте могла да я спрете. Тя не би ви послушала. Не е приемала съвети от никого.
Нанси се усмихна и поклати глава.
– Вашата майка съжалява, че не е могла да ви бъде истинска майка. Тя не е искала да ви наранява. Желае да ви кажа, че обича животните.
– О, Господи, да! Мама просто обожаваше животните.
– Сега Скипи или Скипър е с нея. Какво е това? Очите на Нанси широко се отвориха и долната й челюст съвсем увисна от изненада.
– Това беше кучето, което имахме, когато бях дете. Мама го обичаше. О, те бяха толкова добри приятели. Скипър имаше навик нощем да спи при нея. Джеймс, мога ли да ви попитам, щастлива ли е мама? Имам предвид дали тя е на добро място и какво ще й се случи по-нататък? Къде ще отиде?
Аз изпратих въпросите на нейната майка, Джоан, по телепатичен път и изчаках няколко минути за отговор. Понякога, когато се задава въпрос на дух, е необходимо известно време, за да се разбере въпросът и след това обратно да се изпрати отговор.
След няколко минути казах:
– Вашата майка иска да ви предам, че тя е получила помощ от друга жена. Нещо като съветник. Тя е прекъснала собствения си живот, но това не е било съзнателно. В действителност майка ви не е съзнавала какво върши. Откакто е починала, тя работи, за да промени душевното си състояние и да се научи как отново да възвърне любовта в сърцето си. Иска да открие обичта у себе си. Тя е на добро място, което много прилича на Земята, но е по-красиво. Майка ви казва, че макар и да е мъртва, тя не почива. Дори нещо повече. Опитва се по свой начин да навакса загубеното време.
От този момент сеансът пое в напълно различна посока. Аз продължих да предавам на Нанси послания от нейната майка.
– Тя иска да знаете, че е добре. Заедно е със своето семейство, но все още има работа, която трябва да свърши сама. Знае, че никой не може да я замести и че трябва да се справи сама. Майка ви се чувства ужасно заради вашия баща. Тя ми говори за това, че той се е смятал за виновен. Не разбирам какво има предвид.
– Аз разбирам. – След тези думи Нанси отново започна да плаче.
– Добре, нека да продължа. Вашият баща, х-мм. Може би той е бил много мил човек. Трябва да ви кажа, че докато майка ви говори за него, аз почувствах вибрациите на един мъж. Той стои близо до мен. Баща ви починал ли е?
– Да, той почина наскоро след мама. Добре ли е той? Трябва да знам, моля ви, кажете ми. Може ли да ме чуе?
– Да, баща ви е добре. Той е заедно с майка ви. Казва, че всичко, което е желаел, е да бъде с нея и сега това се е сбъднало. Той обяснява колко различен е светът, в който се намират сега. Представял си е небето като място с ангели и арфи, но все още не е видял подобно нещо. Там, където е той, всичко е покрито със зеленина. Сега говори за това, колко глупав е бил.
– Продължавайте.
– Това е много странно. Баща ви обичал ли е конете?
– Ами, той е израснал във ферма. Мисля, че са имали коне, но не съм сигурна. Аз…
В този момент аз я прекъснах, защото нейният баща ми каза още нещо.
– Не, баща ви говори за конните състезания. Той е обичал конните състезания. Залагал е.
– О, Боже, точно така. Всяка събота той отиваше на хиподрума. Това е невероятно. Все още ли прави това?
– Съобщава ми, че има възможност, ако иска. И там съществуват такива неща, но не залагат пари. Това се прави повече или по-малко заради спорта. Нанси, баща ви иска да ви кажа да се успокоите. Той съжалява, но е бил толкова самотен. Струва му се, че ви е съсипал.
– Разбирам, татко – каза Нанси. – Наистина ми беше тежко.
– Нанси, не знам какво означава това. Баща ви ми показва оръжие. Изглежда като калибър 45, извинете ме, но не мога да различавам едно оръжие от друго. Непрофесионален пистолет е, но не е малък. Също така виждам и една стая, неговата стая може би. Има бюро и рафтове с книги навсякъде.
– Той ги колекционираше.
– Вашият баща ми показва локва кръв, а той е облегнат назад на стола. Господи, да не би той да се е застрелял?
Нанси избухна в плач и едва промълви:
– Да.
Аз бях в шок. Едно самоубийство беше твърде много, но и двамата родители да се самоубият, това беше немислимо. Почувствах силна тъга в сърцето си и състрадание и съчувствие към Нанси. Трябваха ми няколко минути, за да се успокоя. Просто не можех да повярвам.
– Съжалявам, Нанси, не исках да бъда толкова директен, но трябваше да ви предам онова, което виждам. Баща ви се е застрелял в лявото слепоочие. Той казва, че знаете това. Така ли е?
– Да, аз бях тази, която го намери. Цял ден му звънях по телефона, но той не вдигаше слушалката, така че отидох до дома му, когато се връщах от работа. Влязох в кабинета му и го намерих облегнат назад на стола. Пистолетът лежеше на пода под неговата ръка.
– О, толкова съжалявам. Това е ужасно. Вашият баща иска да ви кажа, че това е било грешка. Той не е знаел как да продължи да живее без майка ви. Също така казва, че не е искал да бъде в тежест на вас и Джон. Вие сте имали свой собствен живот. Това е доста интересно. Чувал съм го и преди. Баща ви твърди, че така или иначе е нямало да живее още дълго и че животът му и без това е бил към края си.
– Какво има предвид?
Аз обясних на Нанси, че когато някой извърши самоубийство, той все още е свързан със Земята, докато не дойде естественото време за смъртта му. Земният път на баща й щял да свърши съвсем скоро. Когато се самоубил, времето, което му оставало във физическия свят, било сравнително малко. Аз също така предадох на Нанси, че нейният баща е бил посрещнат от майка й.
След това Нанси попита:
– Как е могла?
– Вашата майка е била на малко по-високо ниво в духовния свят. Тези, които са на по-високо ниво, могат наистина да се връщат на по-ниски нива, за да помагат на другите. Но онези, които са на по-ниските мина, не могат да отидат на по-високите, докато не са готови.
Тази идея изглеждаше малко странна на Нанси, но това беше нейната първа среща с метафизическия свят. Аз я убедих, че колкото повече се занимава с метафизика, толкова повече тази идея ще й се изяснява.
– Нанси, вашият баща иска да ви кажа, че отново е щастлив. Той е заедно с майка ви.
– Това ме радва толкова много. Господи, аз се тревожех за него. Толкова съм щастлива, че е добре и че са заедно.
– Да, те са заедно. Странно, баща ви ми споменава за езеро или за къща до езеро. Казва, че майка ви го наблюдава как лови риба на брега. Не знам какво означава това.
– Аз разбирам. Когато бях малко момиче, ние имахме вила на едно езеро и баща ми обичаше да ни води там за риба. Той ни учеше как да я ловим.
– Е, вашият баща иска да знаете, че е в рая.
– Щом ходи за риба, значи е в рая.
След тези думи нашата среща приключи и аз благодарих на духовете и на нашите водачи. Също така добавих специална молитва за Нанси, за да може тя да използва информацията за своето изцеление. Сигурен съм, че молитвата е била чута, защото когато си тръгваше, тя се обърна към мен, все още със сълзи на очите, и каза:
– Джеймс, не зная какво да кажа. Това беше чудо. Чувствам такава лекота. Изпълнена съм с такова спокойствие. Това е спокойствието, което търся повече от десет години, но досега не успявах да го намеря. Благодаря ви много, че ми помогнахте да го открия. Беше толкова невероятно. Бог да ви благослови!
СМЪРТНО НАКАЗАНИЕ
Искам да включа в тази глава още два случая, в които има преждевременно прекъсване на живот. Макар че нито смъртното наказание, нито медицинските интервенции имат характера на самоубийство, те също са свързани с прекъсването на съдбата на една душа. Като казвам това, искам да изтъкна, че не само самоубийството е грешка, но и смъртното наказание
Едно от най-лошите неща, които можем да си представим, е дадено човешко същество да отнеме живота на друго, преди да е дошло подходящото време. Това е ужасен и опустошаващ акт, който изглежда напълно непростим. В случай на убийство им утежняващо обстоятелство – несправедливостта. Съществува едно необяснимо разбиране, че ако отървеш обществото от злодея, този брутален акт ще бъде възнаграден. Но това в действителност не е истина. Съществува и аргумент, че чрез бързата екзекуция ще бъдат спестени пари и така смъртното наказание започва да изглежда приемливо.
Но, да се отнема живота на друг човек е грешка и това е вярно за всякакви обстоятелства, включително и за смъртното наказание. Моля ви да спрете за миг и да погледнете на тази ситуация от духовна гледна точка, а не от емоционална. Нашата Вселена е много по-голяма, отколкото смятаме, и ние трябва да започнем да гледаме на подобни ситуации и на всяко действие посредством духовните си очи. С безкрайната си мъдрост Бог е създал ритъм в целия живот. Слънцето изгрява и залязва, планетите се въртят около него, вълните прииждат и се отдръпват. Душите също имат свой ритъм на възход, упадък и край. Този ритъм е причина да съществува естествено време, в което душата да напусне физическата реалност и да се завърне в духовния свят. И само Бог знае целия план.
Когато един човек е принуден насилствено да напусне своето тяло преди предопределеното му време – естественото време, когато душата трябва да премине в отвъдния свят – това поражда определени духовни последствия. Както при самоубийството, и тук магнитните връзки на душата остават в земната атмосфера, докато не дойде определеният момент тя да напусне физическото ниво. Когато духът на човек е изтръгнат насилствено от тялото, както е при смъртното наказание, личността на престъпника остава същата, както преди екзекуцията. Когато тя премине от другата страна, обикновено е изплашена и ядосана, защото най-често не е достигнала висока степен на развитие и е невежа за духовните закони. В повечето случаи тази душа броди безкрайно из по-нисшия астрален свят с други подобни души. Тъй като тези измъчени същества са изпълнени с гняв и ненавист, те често търсят отмъщение за своята преждевременна смърт. Затова намират лекомислени хора на Земята, на чието съзнание могат да повлияят и да ги накарат да убиват или да нараняват другите. Звучи като филм, нали? Но е самата истина.
Най-доброто нещо, което можем да направим, е да ги реабилитираме и да просвещаваме хората, които работят в затворите, за святостта на живота. Знам, че това звучи като неосъществима мечта, но ако прекъснем живота на човек, преди да е дошло естественото му време, ние му отнемаме всички шансове да се промени и да бъде реабилитиран. Необходимо е човек само за миг да види божествената светлина, за да заживее нов живот. Подобни превъзпитани индивиди един ден могат да помагат на други и да ги предпазят от това, да не отнемат нечий живот. Вратата към израстването и просветлението винаги трябва да бъде отворена.
Чрез смъртното наказание ние продължаваме да насърчаваме насилието. Нека не бързаме толкова да дърпаме шалтера, без да сме помислили за последствията от нашите действия. Чрез разбиране на духовните отклонения ние можем да започнем да променяме нашите вярвания и да не проявяваме такова нетърпение да изпращаме хората на електрическия стол. Нашето общество е изправено пред духовната и етична отговорност да помага на онези души, които са измъчени и недостатъчно развити. Нека не се отнасяме към тях като към вчерашния боклук, който сме събрали в кофите си за смет.
Моля да ме разберете – не се опитвам да извинявам хората за убийствата, които са извършили. Само искам да изтъкна, че човек, който отнема живота на друг, го прави защото все още не е развил напълно осъзнаването, което е заложено в божествената му природа. Ако човек напълно осъзнава, че е сътворен по подобие на Бог, той ще знае, че убийството не е дори въпрос на избор. Кои сме ние, за да се съдим един друг? Знаем ли достатъчно за законите на живота, за да се правим на Бог? Искам да ми повярвате, че не сме толкова могъщи. Нека отново да повторя, че трябва да държим ума си отворен и да се учим да гледаме на нещата от духовна гледна точка, с необходимата за това отговорност.
ЖИВОТОСПАСЯВАЩИ СЪОРЪЖЕНИЯ
Когато някой е жив, благодарение на животоспасяващи съоръжения като респиратори, аз вярвам, че отново в действие е божествения план. Зад всяко заболяване или криза се крие напредък, някакъв вид еволюция, от която ние, като индивиди, и обществото като цяло можем да се поучим. Медицинските постижения и новите технологии са част от нашето израстване. Всяко откритие се появява в подходящия за това момент. Може би щеше да има други, още по-невероятни постижения и открития, ако човешкото его не беше управлявано предимно от политически или финансови изгоди.
Но човечеството притежава достатъчно количество знания за създаването на онова, което е необходимо, за да се помага на хората да живеят по-продуктивен и качествен живот. Много животи са спасени от модерни медицински технологии, включително силни лекарства и ваксини, неизвестни допреди век. Науката трябва да се гордее с тези постижения, особено със способността да поддържа качеството на човешкия живот. Ключовата дума е качество. Медицинските работници не са на Земята, за да се правят на богове, нито пък могат, дори и да искат. Не искам да вземам страна и да казвам дали е правилно, или не да се поддържа един човешки живот с тези средства, но ще изтъкна следното:
Както споменах и по-рано, има точно определен момент за започване и за завършване на даден живот. Аз наистина вярвам, че когато той е дошъл, когато духът трябва да се отдели от тялото, той ще го направи. Науката не може да спре часовника на Вселената, колкото и да си мисли, че ще успее, и независимо колко усилия полага. Ще повторя още веднъж – вярвам, че една душа се опитва да изживее всяка ситуация, която може. Когато е прикрепена за животоспасяваща машина, тя може би помага по някакъв начин на науката да се направи още едно велико откритие за бъдещите поколения – не само в медицината, но и в други сфери на човешкия живот. Ние трябва да гледаме на тези ситуации от духовна гледна точка. Вероятно преди да се прероди душата се е съгласила да премине през подобни преживявания. Може би тази ситуация помага на членовете на семейството и на приятелите да се научат на любов и състрадание. Нека не забравяме, че душата трябва да усвои определени уроци, да се научи да цени любовта, която й дават, и святостта на живота.
Подобно на всяка морална преценка, душата трябва сама да вземе това решение. Още веднъж ще повторя, че всяка душа е уникална, има различни духовни нужди и трябва да изживее онова, което е най-добро за нейното израстване. Няма правилни и грешни постъпки. Нашата работа не е да преценяваме решенията на другите по тези въпроси, а да преосмислим живота си от духовна гледна точка.
за отвъдния свят, астралния свят от джеймс ван прааг
Феноменално добър медиум разказва за животът след смъртта, за отвъдния живот, отвъдното
Глава 4 от книгата РАЗГОВОРИ С НЕБЕСАТА на Джеймс Ван Прааг
ТРАГИЧНА СМЪРТ
Когато клиентите влизат в моя кабинет, аз нямам предварителна информация за ситуацията, в която се намират, и за причината за тяхното посещение. Нито пък знам нещо за събитията в техния живот или с кого желаят да се свържат. Но през следващия един час те споделят с мен някои от най-интимните моменти от своя живот. При комуникацията им със скъпите за тях същества се разкрива и тяхната печал, и болката, и най-съкровените им желания. Често по време на този контакт се правят драматични разкрития. А когато установят, че техните любими близки са в действителност живи и могат да общуват с тях така, както са го правили в ежедневието си, у тях отново се запалва искрица живот. За онези, които са останали на Земята, пътят напред се прояснява и те се чувстват сякаш излизат от мъгла. И по някакъв начин започва да им се струва, че животът отново е възможен.
Самолетът
Много от клиентите ми са невероятно объркани и нервни, когато идват за сеанс. Те са опечалени от загубата, несигурни в това, какво трябва да очакват, и нервни по отношение на света, с който ще се срещнат. Тези силни емоционални вибрации могат да повлияят върху качеството на комуникацията по същия начин, по който включеният сешоар или прахосмукачка смущават работата на телевизора. За да се успокоят тези вибрации и за да помогна да се синхронизира енергията в стаята, аз често започвам сеанса като давам на клиента напътствия за релаксираща медитация. Това помага да се успокои умът му и комуникацията с духовете да се осъществи по-лесно.
Мерилин беше забележимо по-спокойна, когато свършихме с медитацията. Напрежението, което я беше завладяло и което забелязах при влизането й, беше отстъпило място на една по-спокойна възприемчивост. Аз я приех в стаята за сеанси и се опитах да я накарам да се почувства колкото е възможно по-удобно. Накратко й обясних какво може да очаква. Почти веднага почувствах мъжко присъствие от нейната лява страна.
– Познавате ли човек на име Роджър? – попитах аз.
Тя отговори, че Роджър е името на съпруга й.
– Виждам, че има червеникаво руса коса, която непрекъснато реши.
Докато имитирах движението, с което той решеше косата си, нейните очи се зачервиха.
– О, да, той беше много суетен по отношение на косата си.
– Той ми показва кабина на самолет. Уредите на контролното табло са спрели да функционират. Виждам пушек и пламъци, след това всичко потъва в мрак. Разбирате ли за какво става въпрос?
Мерилин започна да трепери и извади салфетка, с която да избърше очите си.
– Роджър почина при самолетна катастрофа преди една година. Самолетът му падна през нощта. Той беше човекът, с когото се надявах да се свържа.
– Той ми казва да ви предам, че ви обича много и отдавна чака да говори с вас. Много е развълнуван. Иска да ви честити годишнината.
Тя беше смаяна.
– Нашата годишнина беше миналата седмица. Боже Господи!
– До него стои още някой, когото познавате.
Мерилин беше онемяла.
– Това е малко момче. Казва, че името му е Томи. Познавате ли го?
Мерилин беше силно развълнувана и френетично повтаряше:
– Да, о-о, да! Томи е моят син. Той беше в самолета с Роджър. Така започна всичко. Томи искаше баща му да го вземе да се повози на самолета.
Той казва: “Мамо, не се страхувай. Аз съм тук с татко!” Моли ви да отидете в неговата стая и да свалите от стената плаката на Междузвездни войни. Твърди, че повече няма нужда от него.
Мерилин поклати невярващо глава.
– Този плакат виси точно над леглото му.
– Той споменава името Боби и иска да му каже нещо.
– Боби е другият ми син – обясни Мерилин.
– Томи казва, че в действителност не му е ядосан, задето е взел неговата червена риза от второто чекмедже и я носи.
Настъпи мълчание. Мерилин отново не можеше да пророни дума. Аз я попитах дали знае какво има предвид момчето.
– Боби облича днес тази червена риза. Преди да изляза я остави на място.
Мерилин беше убедена, че говори със съпруга си и със сина си. Роджър продължи да й съобщава нова информация. Той спомена името на свой приятел, с когото са били заедно във военновъздушните сили, и каза къде се намира той и какви са задълженията му в момента.
Внезапната загуба на член от семейството е просто опустошаващо душата събитие. Положението е още по-тежко, когато починат и съпругът, и детето от такава неочаквана смърт. Тези рани много често заздравяват изключително трудно. Но когато сеансът приключи, Мерилин се чувстваше много по-добре. Докато я изпращах до колата, тя каза:
– Джеймс, вие променихте живота ми. Чувствам, че черният облак, който беше надвиснал над мен, се разкъса. Фактът, че знам, че те са заедно и са добре, ме кара да се чувствам много по-спокойна. Благодаря ви.
Аз й казах, че съм щастлив, защото тя е получила информацията, от която се нуждае.
Тя поседя за миг в колата си, след това свали стъклото на прозореца, погледна ме в очите и каза:
– В действителност, аз съм повече от добре. Смятам, че сега мога да започна да живея отново.
Тя продължаваше да се усмихва, докато слизаше с колата от тротоара.
Удавянето
Често по време на сеанс с клиент стаята е препълнена от духове на членове на семейството или на приятели, които се изкушават да изпратят своите послания едновременно. Но както на Земята, когато всички говорят едновременно, така и при тази комуникация е трудно да дешифрираш индивидуалните мисли и от кого идват те. В повечето случаи, ако клиентът си мисли за някого, обикновено този дух идва пръв. Но понякога може да се появи дух на човек, който е пълна изненада за питащия.
Нечаканите духове обикновено се явяват към края на сеанса. Успокояващо е да знаем, че дори от другата страна добрите маниери са на почит. Нечаканият дух няма да се намеси по време на срещата на питащия с обичания от него човек или докато не се появи подходяща възможност. Често този дух има информация, която не може да устои да не сподели с питащия.
Марк току-що беше приключил прекрасния разговор с неговия баща, който беше починал преди няколко години. В един доста типичен сеанс той получи отговори на въпросите, които беше задал. Когато сеансът беше към края си, аз почувствах друго присъствие. Попитах го дали познава човек на име Дъг.
Лицето му пребледня и той започна трескаво да клати глава надолу нагоре.
– Да… да, какво казва той?
-Той иска да ви съобщя, че повече няма да излиза в дъжда. Моли да бъдете така добър да кажете на родителите му, че е добре. Разбирате ли неговите послания?
Марк започна да пелтечи.
– Да, продължавайте.
– Той говори за това, че е бил завлечен от някакво наводнение и твърди, че ужасно съжалява, че не е осъзнал колко е опасно. Това е много странно. Той казва също, че си има ново колело.
– Да, разбирам.
– Да не би това момче да се е удавило? Имам усещането за попадане във водовъртеж. Струва ми се, че той ту изплува на повърхността, ту потъва надолу и белите му дробове се пълнят с вода.
Когато усещането, което е имал Дъг при смъртта си, изпълни тялото ми, почувствах натиск върху гърдите си.
– Усещам замаяност. Той започва да губи съзнание и след това всичко потъва в мрак.
– Невероятно! – възкликна Марк.
– Знаете ли дали наоколо е имало хора от спасителните отряди или пожарникари? Той ми показва, че те стоят на брега на реката.
– Да, имаше много спасителни работници, които се опитаха да го извадят на няколко различни места по реката.
Аз продължих:
– Той говори за това, как се е мъчил да се хване за едно въже, но не е могъл да го достигне.
Марк беше много мрачен.
– Нещо друго?
– Иска да поздравите Макс. Знаете ли за кого става въпрос?
– О, Боже! Макс е моят син и Дъг често се грижеше за него. Те станаха много добри приятели. Това е забележително!
– Той говори за Флорида. Показва ми една бейзболна шапка с нещо… Не разбирам това. Почакайте. Той си мисли за Марла или Мерлин.
– “Флорида Марлинс”! – извика Марк. – Аз дадох ни Макс шапката на Дъг с надпис на “Флорида Марлинс”. Той я обича, защото му напомня за Дъг.
– Той иска Макс да й се радва. А също така иска да поздравите всички съседски деца.
Марк обясни, че всички са обичали Дъг. Той е бил луд на тема спорт и всички деца от съседните къщи го харесвали.
– Дъг ми съобщава за някакъв нов велосипед, който обичал много. Не знам защо непрекъснато говори за това – признах си аз.
Марк седеше на края на стола си.
– Невероятно – възкликна накрая той. – В известен смисъл велосипедът беше причината за това нещастие. Дъг получи нов велосипед два дни преди бурята и решил да го покара по брега на реката, за да провери височината на водата в коритото. Изглежда, че колелото е било повлечено от надигащата се вода. Когато Дъг решил да го извади, паднал и той вътре. Водата била прекалено силна и той не могъл да излезе.
– Иска да предадете на Линда специални поздрави.
– Линда е съпругата ми – обясни Марк. – Ще я поздравя непременно от него.
– Той е много щастлив, че дойдохте при мен, и иска да кажете на всички, че се чувства великолепно.
– Дадено, приятел – усмихна се Марк като наклони назад глава и погледна нагоре.
След няколко дни по телефона ми се обади семейството на Дъг. Те бяха впечатлени от подробната информация, която им съобщил Марк и която не била излъчена в такива детайли по телевизията. Те си записаха час при мен и няколко седмици по-късно говориха със сина си. Отново се убедиха, че неговият живот продължава в духовния свят. Както Дъг обясни на родителите си, неговият живот не е свършил в придошлата река. Той им каза, че планувал да завърши училище и дори се надявал един ден да си има приятелка. Те бяха щастливи да разберат, че животът на Дъг наистина продължава.
Не е това, което си мислите
Докато пишех тази книга, трябваше да си припомням сеанси отпреди няколко години, за да ви представя онези лични срещи с любими същества, преминали отвъд, които са най-типични. В своето проучване се натъкнах на няколко разпитания, които ясно се отличаваха от останалите. Може би те са уникални или включват неочаквана проява на силата на духа, или по време на комуникацията са се разкривали невероятни и изненадващи факти.
Струва ми се, че следващият сеанс е един забележителен пример за всичко, което казах. Това е историята на една двойка, чийто живот е бил опустошен от смъртта на техния син. Тази смърт е предизвикала повече въпроси, отколкото отговори. Духът на сина им беше много благодарен, че има възможността да изясни на своите родители противоречивите събития около своята смърт. В края на сеанса той можа не само да върне спокойствието на родителите си, но и, по-важното, неговата душа най-сетне намери покой.
Алън и Сандра дойдоха при мен по препоръка на техни приятели. Те бяха доста скептично настроени и много неохотно се съгласиха да участват в нещо толкова странно като спиритичен сеанс. В началото направих обичайното въведение, като им обясних как получавам информация, какво да очакват и какво не. Те слушаха и изглежда разбраха, че трябва да бъдат готови за всичко.
Първият човек, който видях в стаята, беше майката на Сандра. Аз казах:
– Сандра, майка ви е тук. Тя е много близо до вас и казва да внимавате с този кухненски нож.
– О, Боже! – отговори Сандра. – Аз го острих днес и за малко да порежа пръста си. Тя ли ме е видяла?
– Трябва да е майка ви, защото аз не съм бил във вашата кухня. – казах.
Сандра се усмихна, а майка й продължи да изпраща посланията си.
– Майка ви казва, че харесва начина, по който сте направили верандата.
– Да, така е. Онзи ден купихме мебелите от “Сеърс”. Тя обичаше да седи отвън на пейката, докато живееше с нас.
– Тя има чудесно чувство за хумор. Казва, че е седяла там в очакване на смъртта.
Внезапно бях прекъснат от мислите на друг дух, който настояваше да бъде чут.
– Да, чувам – казах му аз – Има някой друг до майка ви, Сандра. Това е млад мъж, който е починал неочаквано. Майка ви казва, че вие сте искали да се свържете с него.
Очите на двамата родители започнаха да се пълнят със сълзи, но аз продължих.
– Говори ли ви нещо името Стивън?
Те и двамата пребледняха и започнаха да плачат. След това потвърдиха, че Стивън е техният син и причината, поради която са дошли при мен.
Аз продължих.
– Стивън е много развълнуван. Той не може да намери покой. От известно време е търсил начин да се свърже с вас. Преди около две години ли е починал?
– Не, само преди десетина месеца, близо година.
– Хм-м. Той твърди, че смъртта му силно ви е разстроила и ужасно съжалява за нея. Опитвал се е да поправи злото. Не знам за какво говори. Вие разбирате ли какво има предвид?
Алън промълви.
– Да, така мисля. Какво друго казва?
– Пфу-у, имам чувството, че нещо ме изгаря. Усещам главата ми да се разкъсва на парчета. Съжалявам, но той ме кара да изпитвам точно това. Дали не е бил застрелян с пистолет?
-Да.
– Той казва, че сте го намерили в спалнята.
– Точно така.
Те и двамата избърсаха очите си.
– Съжалявам, че трябва да ви предам тази информация, но мисля, че вашият син е употребявал наркотици, или поне е опитвал.
– Да, знаехме за това – каза Сандра.
– Синът ви е много силен. Той крещи, че е бил Рони! Кой е Рони?
– Рони беше един негов приятел.
След това аз им предадох информация, която промени чувствата на всички в стаята – не само на двойката, но и на мен.
– Неговият часовник. Той говори за златния си часовник.
– Ние не можахме да го намерим след смъртта му. Търсихме го навсякъде – каза Алън.
– Синът ви го е дал на Рони вместо пари. Рони бил ядосан. Знаете ли дали е имало борба преди смъртта на сина ви?
– Не.
– Стивън крещи: “Аз не съм се самоубивал. Беше Рони. Той го стори. Аз не съм се самоубивал!”
В стаята настъпи гробна тишина. Никой от нас не можеше да повярва на онова, което току-що беше казано. Много рядко се случва дух да съобщи името на своя убиец. В този случай Стивън искаше справедливост. Аз се облегнах назад и се опитах да се успокоя, преди да продължа.
– Стивън говори нещо за самоубийство. Вероятно сте мислили, че той се е самоубил?
Двамата признаха, че е било така.
– Вашият син се опитва да ви каже, че не се е самоубил. Той не го е направил. Знаете ли дали полицията е разследвала смъртта му?
– Не, всички мислехме, че Стивън се е самоубил, защото употребяваше наркотици. В тялото му откриха голямо количество дрога – каза Сандра.
– Съвсем ясно чувствам, че синът ви и този Рони са се били. Рони искал някакви пари и наркотици. Алън, имате ли пистолет или друго малко оръжие?
– Да, и той беше използвал точно него.
– Стивън ми казва, че го е взел от най-долното чекмедже на гардероба. Вярно ли е?
– Господи, откъде по дяволите знаете това? Да, така е.
– Знаете ли дали този Рони има досие в полицията?
– Не, не мисля – отбеляза Сандра.
– Вашият син непрекъснато ми показва, че е имало някаква борба за пари. Стивън е дължал пари на Рони. Това момче наистина е било превъртяло за нещо. Много е бил ядосан. Говоря за Рони. Слушайте, синът ви ми показва някакъв гараж. Това е тухлен гараж с бяла врата. Има три малки прозореца. Той отваря вратата и отива наляво към стената.
– Ние нямаме гараж. Какво означава това?
– Не знам, но запомнете това, моля ви. Може да стане ясно по-късно. Вашето момче е щастливо, че ви е съобщило за това. Той твърди, че ще разберете един ден какъв е смисълът на посланието му. Да се върнем отново към Рони. Синът ви споменава едно име – Шарън или Шери.
– Това е неговата сестра – съобщи Алън.
– Родила ли е тя наскоро бебе?
– Не.
-Ами, не знам какво означават думите му, просто запомнете тази информация, по-късно ще видим какъв смисъл има. Майка ви отново се намесва и ми казва, че много е помагала на Стивън. Сега той е добре.
– Благодаря.
– Тя също така ми показва нещо, което има общо с белене на картофи.
– Вчера правих картофена супа по рецепта на мама. Мислех си за нея – отговори Сандра.
– Тя казва, че е станала вкусна.
След тези думи и двамата се усмихнаха. Сеансът продължи още малко. Стивън говореше за неговото погребение и как е искал майка му да не бе имала толкова неприятности с надгробната му плоча. Срещата свърши и ние се сбогувахме. Двамата бяха убедени, че са се свързали с техния син. Те ми казаха, че ще прослушат касетата още веднъж и ще се опитат да открият какъв е смисълът на тази невероятна информация.
Няколко месеца по-късно по телефона ми се обади Сандра. Тя искаше да ми каже колко ми е благодарно нейното семейството за помощта и да ме информира, че междувременно са се случили няколко неща. Те извикали полиция и говорили с детектив, който бил запознат със смъртта на сина им. Детективът започнал да разследва историята за Рони. Когато посетил къщата му, той намерил тухления гараж с трите прозореца. Отляво в стената имало един килограм хероин, други наркотици и златния часовник на I Стивън. Детективът арестувал Рони. След като бил разпитан от полицията, той накрая признал, че Стивън му дължал пари за наркотици, които все още не бил платил. Той му предложил златния часовник, който Рони взел, но все още си искал парите. В деня, когато Рони дошъл да си ги вземе, Стивън взел пистолета на баща си от чекмеджето, за да се защити. Когато казал на Рони, че няма останалите пари, Рони побеснял, сграбчил оръжието и прострелял Стивън в главата. Рони признал, че тогава бил дрогиран. След това имало процес и в момента Рони излежава доживотна присъда.
Войникът от морската пехота
Хората напускат живота по най-различни начини. Някои умират спокойно, докато спят, други се самоубиват, а трети загиват при някакъв инцидент. Макар че дълго преди да дойдем на Земята, ние си избираме начина, по който да напуснем физическия свят, нищо не изглежда по-трагично от насилствената смърт. Поне изглежда, че тя е най-голямото изпитание за онези, които още са във физическа форма.
В много случаи човекът, който напуска земния свят насилствено или внезапно, не може да осъзнае, че е дошла смъртта. Поради това, че всичко става толкова бързо, духът може буквално да бъде изхвърлен от физическото тяло и да не осъзнае своето положение в продължение на много години. През това време той може да посещава всичките му познати места на Земята и да вярва, че все ще е жив, но сънува. Този феномен носи името загубени души или както много от нас ги наричат – призраци. Ако един дух е тревожен, нещастен, не може да намери покой, ние го категоризираме като полтъргайст. За щастие, много духове от другата страна се включват в спасяването на безпътните души.
При определени обстоятелства, когато има досадни духове, има няколко начина за справяне с тях. Запомнете, че те притежават само толкова сила и контрол, колкото им позволите. Вие носите отговорността и никога не бива да забравяте това. При повечето случаи с полтъргайст духът не осъзнава, че е починал, така че имайте това предвид. Също така обстоятелствата около смъртта на всеки дух са различни. Бих ви посъветвал да отидете на онова място в къщата, което е най-засегнато. Времето, което е необходимо, за да отстраните тази енергия, варира при отделните случаи. Преди да започнете, съветвам ви да направите ритуал за лична защита и да помолите вашите духове-водачи, или ангели-хранители, да бъдат с вас и да ви помагат. Това трябва да се прави винаги преди започване на такава интуитивна работа.
Първото нещо, което трябва да направите, е да създадете подходяща атмосфера в къщата или в стаята, като повишите вибрацията на това място. Това се получава чрез звученето на духовна или религиозна музика като “Нашия отец”, “Аве Мария” или друг химн, песен или музика с високи духовни вибрации. След това пречистете засегнатата зона, като пречистите атмосферата наоколо. Изгарянето на градински май в стаята е много подходящо за тази цел. Други, също толкова ефикасни аромати са тамян и смирна. Тези три аромата могат да се почувстват на изключително високи честоти и помагат да се пречисти тъмната енергия. Трето, необходимо е да има колкото е възможно повече естествена светлина. Махнете щорите и дръпнете завесите настрани. Накрая, важно е да медитирате като се опитвате да достигнете до неспокойния дух. Без значение е дали ще го видите, или ще го почувствате. Накарайте го да разбере, че е преминал в друго измерение и му кажете, че е необходимо да помоли родител или близък да го направлява в другото измерение. Напомняйте му непрекъснато, че не е необходимо да стои от тази страна и че наистина духовният свят е едно много по-щастливо място, където ще се чувства напълно свободен. Моля ви, внимавайте и изпратете тези послания на духа с любов и състрадание. В зависимост от сериозността на ситуацията, пречистването може да отнеме няколко дни или дори седмици.
Има и много други ситуации, където човек преминава в духовния свят насилствено, например при самоубийство. Духът обикновено осъзнава своето положение след известен период на приспособяване. В повечето случаи той бива посрещнат веднага от роднина или от водач. Следващият сеанс ви предлага една уникална гледна точка на дух, който описва осъзнаването на собствената си смърт.
Преди да продължа, важно е да отбележа, че когато правя разчитане, казвам на питащия всичко, което достига до ума ми. Аз имам споразумение с духовния свят, че ако те ми дават информация, тогава е важно да казвам всичко, което чуя от тях, на моя клиент. И аз правя това, защото съм само един медиум. Не е моя работа да цензурирам дадената ми информация. Освен това, вероятно има някакъв особен факт, който питащият няма да разбере, ако не му кажа всичко. Следователно, аз описвам визуалните детайли и сцени толкова живо, колкото ми се представят, като не пропускам цветовете и чувствата, независимо дали са радостни, или неудобни.
Един млад мъж дойде в кабинета ми по препоръка на негов приятел. Не знаех нищо за него и не можах да разбера внезапния порив, който почувствах от другата страна. Някой беше нетърпелив да говори, така че започнах.
– Изглежда, че има голямо разстояние между вас и семейството ви. Далеч от тях ли живеете? Имам предвид, дали те живеят в друг щат?
– Да – беше отговорът.
– Името Лаура означава ли нещо за вас?
– Да, това е сестра ми, тя живее в Аризона.
– Не знам защо, но наистина искам да остана на честотата на семейната вибрация. Три деца ли има в семейството, две момчета и едно момиче?
– Ъ-хъ… Ами, имаше.
– Да, защото започвам да чувствам силното присъствие на млад мъж. Мисля, че е ваш брат. Така ли е?
– Точно за него си мислех.
– Той ми съобщава името Майк. Означава ли това нещо за вас?
Младият мъж се развълнува.
– Да, да, това е той. Това е неговото име.
– Той казва, че е добре. Много е щастлив, че сте дошъл тук днес. Иска да кажете на родителите ви, че е добре. Той споменава Тексас.
– В Тексас живеят родителите ми. Това е щата, в който сме израснали. Как е той?
– Добре. Не може да повярва, че го чувам. Искал е да се свърже с вас от толкова дълго време. Срещнал е някои приятели в духовния свят. От армията. Негови .другари. Разбирате ли?
– Да, разбирам. Моля ви, продължавайте.
– Той бил ли е във Виетнам? Защото говори много бързо за войната. Войната във Виетнам. Той казва, че се е срещнал с негови другари от корпусите във Виетнам. Майк не е искал да ходи там.
– Точно така! Аз бях малък тогава, но мама ми е казвала, че той не е искал да ходи.
– Изглежда, че е загинал внезапно.
Почувствах, че изпадам в дълбок транс. Бях захвърлен в свят на огън и болка. Намирах се сред сраженията във Виетнам. Изглеждаше сякаш светът е полудял. Заобиколен бях от ярки, огнени картини в жълто и оранжево. Точно пред себе си почувствах оглушителен пукот. Вторачих се в клиента си и обясних, че трябва да спра за миг. Помолих моите водачи да изличат това изживяване от паметта ми. То въздействаше върху физическото ми тяло прекалено силно. Те бързо ми помогнаха. Сцената се появи отново, но този път аз бях наблюдател.
– Виждам мъж в храстите. Много е тъмно. Този мъж, който мисля, че е вашият брат, изглежда доста нервен. Движи се с останалите войници. Опитва да си свали шинела, но изглежда, че долната му част се е закачила за нещо на неговия колан.
Младият мъж опита без успех да задържи сълзите си. Той разбираше, че аз му пресъздавам сцената на смъртта на брат му.
– Виждам, че той се опитва да извади една граната и най-горната й част се откъсва, защото се е закачила на шинела му. След това тя експлодира със страшна сила и тялото на войника е разкъсано. Накрая всичко потъна в мрак.
Аз погледнах клиента си.
– Знаете ли дали вашият брат е загинал от граната, която се е закачила в дрехите му?
Младият мъж се отпусна в стола си. Бавно, като се опитваше да намери правилните думи, той изрече:
– Да, това се съобщаваше в документа, който ни беше изпратен от правителството.
Не можех да повярвам. Никога не беше идвал дух, който толкова ярко да представи картината на смъртта си. Беше ми трудно да сдържа вълнението си и да продължа.
– Това е забележително. Вашият брат е фантастичен комуникатор. Почакайте, нека видим какво друго има да каже. Той описва как е почувствал смъртта. Сторило му се, сякаш се събужда. Казва, че изглежда след няколко секунди е дошъл в съзнание. Огледал се наоколо и му било странно, защото се чувствал по много различен начин – не бил толкова уморен, колкото преди. Видял част от другарите му да стоят в кръг и да крещят, но не можел да чуе думите им, докато не се приближил към тях. Те го викали: “Майк! Майк!” Той им отговорил, но те не го чували. Приближил се още повече към тях и забелязал, че всички гледат към останките от човешки труп. Внезапно през тялото му преминало много странно и зловещо чувство. Той погледнал към личния знак на трупа, който неговият другар по взвод държал в ръцете си, и видял своето име върху него.
Младият мъж беше смаян.
– Това е невероятно. Той в действителност е знаел какво се случва.
– Брат ви казва, че е бил малко объркан, но е осъзнавал, че може би е мъртъв. Описва силно и завладяващо чувство на мир и спокойствие. Почакайте… Иска да ви каже, че в духовния свят е бил посрещнат от Алис. Познавал ли е някоя Алис?
– Алис беше нашата баба.
– Е, тя дошла да му помогне. Той бил шокиран и в същото време щастлив и облекчен. Казва, че тя стояла близо до него. Иска да ви съобщя, че е видял и Папи, освен това и Йо Йо е с него.
– Папи беше моят дядо, а Йо Йо беше неговата немска овчарка. Майк и Йо Йо бяха винаги заедно. Това е невероятно. Значи и животните продължават да живеят след смъртта?
– Всички живи същества продължават да съществуват. Вашият брат иска да ви кажа, че ужасно съжалява, задето ви е причинил толкова тревоги и болка. Моли ви да повярвате, че е добре и живее пълноценен живот.
– Не е необходимо да се тревожи за това. Просто му кажете, че ние го обичаме много и сме щастливи, че той е с нас. С нетърпение чакаме да го видим отново един ден.
– Брат ви казва, че той и всички тук… смее се…, включително Йо Йо ви чакат.
Когато по време на разчитане се появи животно, както в този случай, клиентите обикновено -ме гледат озадачено. Ние не мислим за това, че малката Флафи или Ровър оцеляват след смъртта. Но защо не? Животните са създадени от същата божествена сила, както и хората. Когато дойде едно животно, вибрациите са подобни на човешките. Характерните черти на домашните любимци (а те наистина ги притежават) са много ясни. Често едно животно ще изрази това, че е харесвало определена храна или че е обичало да седи на определен стол. Подобно на хората, животното понякога може да опише в детайли как точно е починало или колко трудно му е било да преглъща храна, когато е било болно, или пък накрая колко мъчително е било за него да ходи.
Онова, което ще ви разкажа сега, е прекрасна история от едно разчитане от английски медиум, който вече не е сред живите. Смятам, че тя показва наистина безусловната любов на животните.
Имало едно време един обикновен фермер, който живеел в Англия. Както се случва понякога, настанали тежки времена за неговото стопанство и накрая всички в семейството починали. Единственото нещо, което му останало в живота, било неговото старо, бяло, с хлътнали страни конче на име Пати, на което той помогнал да се появи на бял свят. Пати и нейният стопанин живели заедно много, много години, докато не дошъл денят, когато било ред на кончето да напусне този свят. Фермерът останал сам и обезумял от скръб. След години, когато съдбата отредила фермерът да премине в отвъдния свят, той се събудил като дух и открил, че се намира на една прекрасна поляна. Не знаел къде се намира и си помислил, че сънува. Погледнал към хълма в далечината. Внезапно от там в галоп към него се спуснал един кон. Това била неговата стара приятелка Пати, но тя изобщо не била стара, с артрит и с хлътнали страни, както той си я спомнял. Вместо това, тя била красива, млада и изпълнена с енергия кобила. Колкото повече се приближавал конят, толкова по-ясно фермерът осъзнал, че това наистина е неговата Пати и чувствал нейната любов. Именно обичта на Пати го направлявала в духовния свят.
Обичта, която ни свързва с нашите домашни любимци, не ни напуска и в отвъдния свят. Любовните връзки, без значение с кого са, продължават завинаги.
за отвъдния свят, отвъден живот, живот след смъртта
МЕДИУМ ЗА ОТВЪДНОТО
ЖИВОТ СЛЕД СМЪРТТА
Глава 3 на книгата РАЗГОВОРИ С НЕБЕСАТА от Джеймс Ван Прааг
ДУХОВНИ ПОМОЩНИЦИ
Човечеството винаги е вярвало в съществуването на по-висши същества, или ангели. Макар митологична по своята същност, тази идея за някой, който ни наблюдава, е широко възприето вярване. Според религиозните текстове, ангелите са духовно развити същества, които живеят в небесата и ни предпазват от неизбежни опасности или беди. Повечето от нас за първи път са се сблъскали с идеята за ангелите, когато са били малки деца и им е било казано, че всички си имаме собствени ангели-хранители.
Идеята за ангела-хранител е една от няколкото общоизвестни истини, които организираната религия не е разрушила. Ние наистина си имаме ангели-хранители, или водачи, които се намесват и ни помагат в земната ни мисия, но те не са такива, каквито често ги описват. С други думи, тези ангели нямат крила, нито седят в облаците и свирят на арфи. Подобни образи произлизат от митологията и са били разкрасени в картините от художниците. В действителност, крилата не са нищо друго, освен чудесните цветни ивици, които заобикалят един ангел. Може да се каже, че това е аурата на ангела или енергийното поле, нещо, което заобикаля всяко живо същество от растенията, животните и дърветата до нас самите и нашата безценна Земя.
ДУХОВЕТЕ-ВОДАЧИ СА УНИКАЛНИ ЗА ВСЕКИ ЧОВЕК
Има много видове водачи. За мен водачите и ангелите-хранители са едно и също нещо. Още преди да се родим, ние създаваме проект за нашето житейско пътуване. Когато излезем от коловозите на пътя, обикновено нашият водач ни помага да се върнем обратно към него. В зависимост от индивидуалната ни духовна еволюция и от земните дела, които ни предстоят, ние привличаме към себе си различни помощници от три отделни категории.
Първата група са лични водачи. Това са личности, които познаваме от предишните си прераждания или от времето между нашите животи и с които имаме някаква връзка. Те ни направляват от духовния свят, като ни внушават как да постъпваме в определени ситуации. Подобни внушения са знаци от нашите духове-водачи. През по-голямата част от времето тези деликатни подсказвания остават незабелязани. Но ако отделим време, за да спрем, да се вслушаме и да преценим нашия ден, ние можем да започнем да виждаме или да чуваме посланията на духовете.
За повечето хора е трудно да почувстват помощта, която получават от духовете, защото те искат и/или очакват някакви крещящи напътствия, очакват едва ли не ангелите да се появят като глашатаи, които бият барабани и така изпращат посланията си. Съжалявам, но обикновено не се получава по този начин. Посланията и/или напътствията са деликатни и едва доловими.
Следващият случай е един пример за това, как обикновено се осъществява комуникацията. Четвъртък е и вие имате среща с потенциален партньор, който очаквате да ви направи бизнес-предложение. Тръгвате към уговореното място, но или губите адреса, или обърквате пътя, докато се опитвате да стигнете до офиса му. Това ви изглежда доста странно, защото добре познавате тази част на града. След около половин час лутане, вие съзирате сградата, но не можете да намерите място да паркирате. Накрая намирате едно, което е на няколко преки разстояние. Когато се запътвате да влезете в сградата, главният вход се оказва заключен, така че се опитвате да намерите друга врата. Охраната я отваря и вие вземате асансьора до желания етаж. Когато слизате, установявате, че офисът е заключен и на вратата е оставено съобщение, от което разбирате, че трябва да отидете в друга стая или на друг етаж. Накрая намирате офиса и се срещате с бъдещия си бизнес-партньор. Слушате внимателно и по време на разговора имате чувството, че нещо ви човърка отвътре. Усещате нещо, но още не знаете какво. Независимо от това се съгласявате да започнете съвместен бизнес. Няколко месеца по-късно, след като сте инвестирали всичките си спестявания, вашият нов партньор изчезва от града с всичките пари и доказателства, че някога сте имали нещо общо.
Осъзнавам, че току-що описаният сценарий е преувеличен, но исках да посоча как действат духовете, когато ни дават напътствия. Това е един модел – прекалено много завои, объркани посоки и затворени врати. Ако бяхте отделили време, за да доловите фините намеци, щяхте да разберете, че някой се опитва да ви каже нещо. Вашите духове-водачи са се опитвали да ви предупредят!
За нещастие, прекалено много от нас преминават през живота в мъгла и обикновено трябва да бъдат ударени по главата с бейзболна бухалка, за да осъзнаят какво се случва.
А сега ще ви дам и един положителен пример за комуникация с духове. От известно време си търсите работа, но нямате късмет. Една приятелка, с която не сте се чували отдавна, ви звъни и ви кани да обядвате заедно. Вие проверявате ангажиментите си и установявате, че денят, който тя предлага, е единственото ви свободно време. Когато се срещате, се чувствате така, сякаш не сте се разделяли и за миг. Всичко върви перфектно. Вие споменавате за своя проблем и тя ви отвръща, че ще види дали може да намери нещо за вас. Ден по-късно вашата приятелка звъни и ви казва, че има едно място в съседния отдел, което току-що се е освободило. Вие веднага се обаждате, за да си запишете час за интервю, като съобщавате, че звъните от нейно име. Лесно си определяте среща за следващия ден. Отивате на интервюто доста по-рано от определеното време. По време на интервюто началникът на отдела, който обикновено е извън града, е тук и вие можете да разговаряте направо с него. Той се среща с вас, харесва ви и вие получавате работата.
Можете ли да забележите разликата? Всичко във втория случай върви гладко. Не мисля, че това е съвпадение или късмет. Нашите духове-водачи ни дават това, което заслужаваме. Жената, която си търси работа, предприема действия, който са подсказани от духовете. Тя е можела спокойно да реши да не се срещне с нейната приятелка, но е избрала да го направи. Нейните водачи са общували с нея и тя е била достатъчно разумна, за да следва съветите им. След това изглежда всичко си отива на мястото.
Често, когато правя разчитане, аз получавам подобни послания, които ми помагат. Спомням си, веднъж казах на един от клиентите си, че скоро си е купил къща и той потвърди това. Съобщих му, че всичко около тази покупка е било перфектно и го попитах дали може да си спомни начина, по който я е придобил, защото е имало нещо странно. Казах му: “Или някой не е изпълнил поето писмено задължение да купи къщата, или собственикът е бил прекалено отстъпчив.” Неговият отговор беше: “Да. Точно това се случи.” Казах му, че неговата покойна съпруга му е помогнала да вземе къщата като му е давала знаци по пътя. Той отвърна: “Всичко изглеждаше толкова лесно.” Той наистина само беше следвал знаците, макар и без да го осъзнава.
Един от първите хора с парапсихични способности, които срещнах в Лос Анджелис, ми каза нещо много важно. Аз го помня и до ден днешен и искам да го споделя с вас. Ако всичко върви добре и изглежда няма препятствия, вие сте отворени към духа и следвате неговите напътствия. Ако напротив, нищо не се получава, вие изглежда не слушате съветите и накрая ще поемете погрешен път. Наистина е така.
Личен водач може да бъде и някой, който сте познавали в този живот. Например това може да бъде майка или баща, баба или дядо, леля, чичо или приятел, който е преминал в духовния свят. Когато някой напусне физическия свят, той не спира да мисли за вас. Любовта, създадена на Земята, продължава и в духовния свят.
След като вече е на небето, духът може да преосмисли живота си и да види как е можел да ви помогне, докато е бил на Земята. Сега вече той има възможност и ще я използва пълноценно, за да ви осигури подкрепа, в каквото може. Това най-вероятно ще бъде под формата на помощ при ежедневните ви задължени семейните проблеми или при личните ви тревоги житейски промени.
Личните водачи могат да правят сериозни опити да ви напътстват в ежедневието и да ви подскажат най-добрия начин да се справите с определени ситуации. Но в същото време, много важно е да отбележа, че вашите скъпи същества не могат и не се месят при онези уроци или предизвикателства, които сте създали на Земята, за да се учите и израствате чрез тях. Процесът на научаването никога не е лесен и за да имаме най-голяма полза от определена ситуация или житейски урок, много често водачите само стоят и наблюдават как вземаме решения. Когато нещата изглеждат непоносими, именно тогава научаваме най-много.
Много хора питат дали нашите водачи са с нас през цялото време, или трябва да се обърнем към тях и да ги помолим да дойдат. Моят отговор е: ние никога не сме сами. Нашите водачи винаги са с нас. Тяхната духовна задача е да ни наблюдават и да ни помагат. Те могат да се сменят от време на време в зависимост от задачата, с която се заемаме. Но никога не се налага да ги викаме, тъй като винаги знаят нашите нужди и винаги са готови да ни подадат ръка.
Следващата категория е съставена от т.нар. специални или специализирани помощници. Това са духове, които се прикрепват към нас в зависимост от дейностите, които изпълняваме. Те притежават определен опит в сферата, в която се опитваме да се изявим. Обикновено тези същества са специалисти в тяхната област на познание. Например, ако решите да пишете фантастичен роман, вашите мисли ще привлекат автор, който е работил или се е специализирал точно в този тип произведения. Този водач може да ви подскаже определени методи, които да използвате, за да развиете писателските си способности и най-добре да изложите идеите си. Същото се отнася и за музикантите, художниците, математиците, учените, учителите, социалните работници и други. Тези водачи идват при нас, след като се заемем с работата си или ако помолим за помощ. Колкото по-отворени сте за впечатления и чувства, толкова по-успешни са комуникацията и крайният резултат. Това е вярно за всички. То е просто въпрос на възприемчивост. Всички творби, особено тези на големите майстори, са вдъхновени от духовния свят.
Защо тези водачи искат да ни помогнат? Отговорът е прост: Това е пътят. Когато преминем в духовния свят, за нас става недвусмислено ясно, че всички сме едно цяло. Затова искаме да помагаме на човечеството да се развива, да научава, да споделя идеи и да става все по-добро. Чрез внушаването на своите мисли на хората и чрез помощта, която им оказват, духовете-водачи съдействат на човечеството да се настрои към духовната сила във всички неща. И да повторя отново, в зависимост от това, доколко сме отворени за комуникация, посланията от духовния свят могат да бъдат невероятни и будещи страхопочитание или пък търпеливо да чакат деня, в който ще бъдат забелязани.
В третата категория помощници се намират нашите духове-учители. Тези същества са достигнали доста висока степен на духовно развитие. Те може никога да не са живели във физическия свят или да са участвали в различни аспекти на духовна работа в продължение на много животи на Земята. Подобно на другите водачи, те също гравитират около нас в зависимост от нашето ниво на духовна еволюция и разбиране. Духовете-учители имат силно желание да ни помагат в нашия духовен напредък. Те често се опитват да ни подскажат нашите духовни дарби и потенциал. Техните напътствия са безценни за всеки, който е тръгнал по пътя на духовното просветление.
Повечето от нас ще имат един или двама подобни учители по време на духовната си еволюция живот след живот. Тези същества са се настроили на честота на нашата духовносг и ще ни помагат да израстваме духовно по време на пребиваването ни във физическия свят, както и ще ни помагат между отделните животи. Освен това ние ще имаме допълнителни лични духове-учители по време на всеки отделен живот. Искам да кажа още веднъж, че въз основа на нашата духовна еволюция към нас се привлича водач, който ни помага при важните уроци или развиването на отделни аспекти от нашата личност, които се нуждаят от подобряване. Например можем да имаме водачи, които да ни помагат при усвояването на безусловната любов. Или учител, който да ни помага да се отърсим от егоизма. Тук важи поговорката “Когато ученикът е готов, учителят ще се появи.”
ОСЪЗНАВАНЕ НА МОИТЕ ВОДАЧИ
Разбрах за присъствието на моите водачи и учители по няколко различни начина. Веднъж една надарена ясновидка, Ирен Мартин-Гайлс, от Англия ме информира, че има една монахиня от ордена на Милосърдните сестри, която работи заедно с мен, за да се науча на състрадание. Нейното име е сестра Тереза. Ясновидката описа сестра Тереза в подробности, чак до ясно синия цвят на очите й. Когато тя ми съобщи това, бях силно впечатлен. Както споменах по-рано, в продължение на осем години посещавах католическо училище. То беше ръководено от ордена на Милосърдните сестри.
Ирен продължи, като ми каза, че един китаец на име Ченг също е мой духовен учител. Ченг е идвал много пъти да ми помага да предавам послания на клиентите си. Накрая Ирен започна да рисува портрета на духа, който виждаше с очите на ума си. Когато видях топлото лице на учителя Ченг, веднага почувствах силно привличане. Той носеше малка шапка без периферия с оранжев връх и синя отстрани. Този тип шапка е била доста разпространена в Китай в началото на нашия век. Той беше загърнат в дълга, кобалтово синя роба, която напълно покриваше тялото му. Тя беше украсена с оранжева мандаринска яка и маншети в същия цвят. Ръцете му бяха скръстени вътре в ръкавите. Лицето му беше издължено и слабо, очите му бяха кафяви и излъчваха мъдра доброта. Той носеше характерната за този период китайска прическа с конска опашка. Блясъкът на голата му глава беше притъпен от величествена козя брадичка. В средата на робата, близо до чакрата на сърцето му, имаше златна звезда с десет върха, която говореше за духовна мъдрост. В центъра на звездата се намираше зелен скъпоценен камък, който е символ на безусловната любов. Тялото му се къпеше в златната светлина на най-висшите нива на духовния свят. Тази златиста светлина беше доказателство за това, че Ченг е духовен учител.
Не разбрах нищо за последния му живот на Земята и дали изобщо е живял тук. Много често водачите се обличат в одежди, които принадлежат на определен период, който те най-много харесват или който разкрива доминиращ аспект от тяхната индивидуалност. Въз основа на портрета на Ченг, който видях, мога да кажа, че това е душа, която много пъти се е докосвала до човешкото съществуване. Беше истински духовен учител.
По един нетрадиционен начин научих за още двама от моите водачи. Когато бях в началото на работата си, беше важно да развивам способностите си при общуване с други хора. Така че веднъж седмично заедно с още шест човека, които аз бях избрал, седяхме в тъмна стая. В действителност тази практика е доста често срещана сред хората с парапсихически способности, които искат напълно да развият екстрасензорните си дарби. По време на четвъртия сеанс в един момент почувствах, че съм крайно изтощен и изпаднах в състояние на лек транс. При това състояние съзнателният ум се затваря за всякакво осъзнаване на тялото и мислите изчезват. То се среща много по-често отколкото си мислим. Например много от нас изпадат в транс, когато са погълнати от телевизионно шоу или четат книга, която не могат да оставят. Освен това изпадаме в транс и точно преди да заспим.
Когато, половин час по-късно, излязох от това състояние, аз понита: “Какво се случи?” Групата беше много нетърпелива да ми съобщи забележителните резултати. “Чрез теб се яви един английски лекар, който каза, че името му е Хари Алдрик”, каза единия от тях. По-нататък те продължиха с това, че Хари Алдрик е бил лекар, който живял в северозападната част на Лондон. Стана ясно, че е починал в началото на 30-те години. Един човек от групата беше записал сеанса и когато чух касетата, едва разпознах гласа си. Чух ясно различим английски акцент, а гласът ми звучеше някак си спокойно и бавно. В известен смисъл тонът беше заповеден, но неговите съвети за здравето ми и за бъдещите сеанси с групата бяха точни. Той каза, че е избрал да се върне в този момент на Земята, за да ми помага в работата като медиум.
Един от начините, по който този водач ми помага, е като усилва енергията около физическото ми тяло по време на разчитането. Той също така може да разпознава физическите страдания, които имат моите клиенти. Хари Алдрик е много мил човек, но аз ясно чувствам авторитарното му присъствие, когато идва.
Няколко седмици по-късно отново проведохме такъв сеанс, при който изпаднах в транс, и пак имаше едно невероятно явяване. Когато излязох от това състояние, жена ми каза:
– Никога няма да повярваш какво се случи!
– Какво? – попитах аз.
– Дойде един мъж на име Златния баща – отговори тя.
– Това е индианец – казах аз.
– Северноамерикански индианец, ако трябва да бъдем точни – продължи тя.
Един от членовете на групата превъртя касетата и я пусна. Не можах да повярвам на ушите си. Чувах звука на барабан.
– Откъде се появи този барабан? – попитах аз.
– Това не е барабан. Това е масата пред нас – беше отговорът.
По-рано същата вечер бяхме поставили маса в средата на стаята. Погледнах към нея. Помислих си, че е доста забавно този уникален звук на индиански там-там да се появи именно от тази маса.
Биенето на барабана продължи известно време, след това внезапно над този звук се извиси гърлен глас, който изпълняваше индианска песен на местен индиански език. Тонът беше прекрасен и завладяващ. След пет минути пеенето рязко спря. В този момент започна да говори един индианец: “Всички ние сме братя. Ти и аз сме братя. Идвам при теб, за да ти донеса любов. Всичко е любов. Човек може да я види във всичко. Моето име е Златния баща. Аз съм от братството. Ние винаги сме с теб. Носим ти любов. Като символ на нашата обич, даваме на всеки перо от нашата украса за глави.“
Аз седях втрещен. Беше толкова истинско, че още мога да си спомня всяка част от този сеанс. Разбрах, че това беше особен момент и аз бях безкрайно развълнуван, че той е записан на касета и видян от другите. Оттогава нашата група има сеанси всеки вторник. Понякога Златният баща идва чрез мен с чудни и изпълнени с любов думи.
Ако не друго, тези случаи ми помагат да повярвам, че не си измислям. Знам, че наистина съществуват духове, невидими и непознати, които работят за мен и ми помагат при житейските промени. А като помагат на мен, те помагат и на онези, до които се докосвам.
КАК ДА ОТКРИЕТЕ ВАШИТЕ ДУХОВЕ-ВОДАЧИ
Лично аз никога не бях мислил за моите водачи, преди те да се явят на мен или на другите медиуми, които ми ги описаха. Не мисля, че е необходимо човек да знае кои са неговите водачи, но някои хора искат да са наясно с кого говорят. Това е начин да осъзнаят, че някой дух е край тях и ги направлява. За тях не е достатъчно да знаят, че имат учители; те искат да персонализират тази връзка. Това е напълно разбираемо. Няколко техники могат да ви улеснят при разпознаването на духовете-водачи.
Първата стъпка е медитацията. (В Глава 11 се обяснява как да медитирате.) Трябва да започнете медитацията с твърда решимост да срещнете някой от духовните си водачи. Когато достигнете достатъчно релаксирано състояние, мислено започнете да молите вашия учител или учители да се разкрият пред очите на ума ви. Ако сте достатъчно отпуснати и без силни предварителни очаквания за това, какво ще се случи, вие ще видите с очите на ума си лицето на някого или част от облеклото му. Например може да видите перо и да разберете, че то принадлежи на индианец. В този момент може да помолите да видите повече и да поискате вашият водач да се разкрие пред вас. След като се запознаете достатъчно добре с един от учителите си, може да поискате да видите друг. Или да помолите първият да ви подскаже какви са уроците, които трябва да усвоите. Преди края на медитацията благодарете на вашите водачи. Съветвам ви да започнете да си водите дневник и в него да записвате всичко за духовете, които ви напътстват, и за информацията, която ви разкриват, особено тази, която се отнася за тяхната мисия.
Успешният резултат от това първо упражнение зависи от степента на отпускане и медитация. Ако срещате трудности при откриването или виждането на вашите учители, има и друг начин да получите същата информация. Докато лежите в леглото преди да заспите, помолете вашия учител или учители да ви се разкрият в съня. Повтаряйте молбата си наум, като мантра, отново и отново. Когато заспите, ще сънувате своите водачи. Моля ви, бъдете търпеливи, защото резултатите вероятно няма да дойдат веднага. Може би ще се наложи да повтаряте желанието си всяка вечер в продължение на дни, преди да получите резултат.
за отвъдното и живота след смъртта, глава 2 на книгата “разговори с небесата” на джеймс ван прааг
Отвъдното
Живот след смъртта
Медиум
от книгата “РАЗГОВОРИ С НЕБЕСАТА”
Джеймс Ван Прааг
Глава 2
ДАРБАТА
Какво е енергия? Енергия е всичко. Ако трябва да й дадем едно по-просто определение, енергията представлява молекули, които се въртят или вибрират с различна скорост. Освен това всичко във физическия свят вибрира с постоянна скорост. Ето защо предметите и живите същества на Земята изглеждат твърди. Колкото по-ниска е скоростта, толкова по-твърди и плътни са телата, например столът, на който седите, тази книга, която четете, къщата, в която живеете, и, разбира се, вашето физическо тяло. Отвъд нашия триизмерен свят молекулите вибрират много по-бързо или с много по-висока скорост. Следователно, в такава фина среда, или ефирно измерение, каквото е света на духовете, нещата са по-свободни и с по-малка плътност.
В нашето физическо тяло се намира още едно, което се нарича астрално, ефирно или духовно тяло. То е абсолютно копие на физическото и също има очи, коса, ръце, крака и т.н. Голямата разлика между физическото и ефирното тяло е, че молекулите на ефирното тяло вибрират много по-бързо, с по-висока скорост, отколкото неговия физически двойник. Обикновено ние не можем да видим астралното тяло, макар че някои хора са способни на това. По време на промяната, която се нарича смърт, ефирното тяло се откъсва и се освобождава от физическото. Ефирното тяло не се поддава на заболявания и умора, които някога са били част от физическото тяло, и има способност да се движи от едно място на друго чрез мислите.
ЕДИН МЕДИУМ МОЖЕ ДА ПРИТЕЖАВА РАЗНООБРАЗНИ СПОСОБНОСТИ
Хората, които по физически или ментален начин могат да се включат на по-бързата вибрация на духовното тяло след смъртта, се наричат медиуми. Както предполага терминът, медиумът е човек, който е посредник[1] между физическия и духовния свят. Медиумът е способен да използва енергия, за да проникне през тънкия воал, който разделя физическия и духовния живот. Начинът, по който трябва да гледате на медиумната връзка, е следният: Човешките същества са сътворени със свръхсъзнателен, подсъзнателен и съзнателен ум. При медиумната връзка всички мисли, чувства и картини се прехвърлят в свръхсъзнателния, или духовен, ум. Ние непрекъснато събираме духовни впечатления по този начин, но само медиумът може да ги интерпретира. След това посланието преминава в съзнателния ум и се освобождава.
Терминът “ясновидец” често се използва като общо понятие за всеки, който работи в сферата на свръхестественото. Всеки човек е ясновидец в една или друга степен, но не всеки е медиум. Медиумът не предсказва бъдещето. С други думи, медиумите са ясновидци, но не всички ясновидци са медиуми. Ясновидците и медиумите използват едни и същи структури на ума, но медиумната връзка се различава от това, “да бъдеш ясновидец”, или от ясновидството. Както медиумната, така и ясновидската връзка е телепатична. Телепатия е друга дума, която се употребява, за да отрази комуникацията. Например вие сте с приятел и казвате точно онова, което той си мисли. Вашият приятел отговаря: “Ти изглежда си ясновидец.” Човек с ясновидска дарба може да прави разчитане на неодушевени предмети или хора като се настрои на вълните на енергията, която се излъчва от обекта или от човека. Именно чрез тази аура на предмета или на човека ясновидците могат да разкриват факти от миналото и бъдещето им. Те могат също да получават енергия от предмета или от човека, като я почувстват или видят. Тъй като в енергийния свят не съществува категорията време, малко ясновидци могат да ви дадат точната времева рамка за информацията, която получават.
От друга страна, медиумът е човек, който може да чувства и/или да чува мисли, гласове или да има внушения от света на духовете. Духовете също използват телепатия. Медиумът е способен да стане напълно възприемчив към високите честоти, или енергията, с която вибрират те. Освен това мислите на духовете се изявяват и се отпечатват върху свръхсъзнателния ум на медиума. Оттам посланията преминават в съзнателния му ум и медиумът разкрива онова, което духът мисли или чувства. Медиумите навлизат много по-надълбоко от обикновените ясновидци, защото те отварят себе си за безплътната енергия. Информацията на ясновидците не идва от безплътните духове, които се намират на по-високочестотно ниво. Невидимият свят използва голяма част от жизнената енергия на медиумите, за да изпрати посланието. Медиумите работят направо с духовете и двете страни трябва да имат желание да вземат участие в процеса на комуникация. В противен случай тя няма да се осъществи.
По-ясна представа за медиумните връзки можем да получим с помощта на сънищата. Много често сънуваме роднини или приятели, които са починали. Сънищата изглеждат толкова истински, че ние можем да се закълнем, че наистина сме били с тях. Толкова силно е чувството, което остава у нас. Това е така, защото по време на съня си ние наистина сме били с нашите любими същества на духовно ниво. Когато спим, ефирното ни, или астрално, тяло пътува из неземни места, където се срещаме с обичани от нас хора и можем да си поговорим с тях.
Медиумите могат да бъдат разделени в две ясно разграничени категории. Първият и най-често срещан тип са менталните медиуми. Както показва думата ментален[2], те използват ума си – интуитивния или космически ум, а не рационалната или логическата му част. Този тип се подразделя на няколко категории: ясновиждащи, ясночуващи, ясноусещащи и възприемащи внушени идеи.
Ясновиждане
Самото название подсказва същността на тази способност. Ясновиждащият използва инстинктивните си усещания от вътрешното си зрение, за да види отделни предмети, цветове, символи, хора, духове или сцени. Тези картини са невидими за просто око и обикновено нахлуват в съзнанието на медиума, сякаш са истински. В повечето случаи, гледките трябва да могат да се разпознаят от човека, на когото се прави разчитане и когото наричам “питащия”.
Ясночуване
Ясночуващите възприемат с помощта на парапсихичното, или свръхчувствителното, си ухо. Те могат да чуват звуци, имена, гласове и музика, които вибрират с висока честота. Подобно на кучетата, които чуват звуци с по-висока честота, отколкото хората, медиумите също имат слух за звуците, които са извън нормалната честота, която ние възприемаме. Ясно чуващите казват на питащия точно онова, което чуват на по-високото ниво на вибрация. Макар че долавят истинските гласове на духовете или техния шепот със същата модулация, с която те са говорили на Земята, те казват на своите клиенти със собствения си глас онова, което чуват.
Ясноусещането
Това е форма на ментална връзка на медиума посредством ясни усещания. Тези медиуми усещат, когато духовете са в стаята. Истинският ясноусещащ обикновено чувства личността на духа, която прониква в цялото му същество. Той може да съобщава послания на питащия, които са получени чрез силни и изразителни чувства и емоции, идващи от духа. Тук се използва не само умът на медиума, но и неговото емоционално тяло.
Възприемане на внушени идеи
Този метод е известен още като внушение за говорене, внушение за писане или внушение за изкуство. При него медиумът получава мисли, впечатления, знание – и всичко това без преднамереност. То се различава от ясноусещането, тъй като тук емоционалното състояние не е така очевидно, както когато личността на духа прониква в предаваното съобщение. Възприемането на внушени идеи е много обективна медиумна връзка. В нея отсъстват и силните емоции и свързаността на личността на духа с посланието. Тя е свързана с ясноусещането. Макар че внушените идеи идват от духове, личността им не се натрапва на медиума.
В много случаи няколко души могат да въздействат на един земен реципиент по този начин. Тази група обединява своите мисли и внушава на даден човек да напише определена музика или да нарисува конкретна картина. Отново искам да подчертая, че това не се прави на емоционално ниво, а по-скоро става въпрос за чисто вдъхновение. Много велики художници като Микеланджело, Моне, Реноар и музиканти като Бах, Моцарт и Шуберт са били медиуми. Известни са и велики учени и лекари от миналото, които също са били медиуми и са използвали внушени идеи. И днес около нас имаме прекрасни артисти, музиканти, писатели, актьори и говорители, които използват внушени идеи или друг тип медиумни способности.
Вторият тип медиуми са физическите медиуми, които се различават от първите. Те използват истинското си физическо тяло, докато менталните медиуми използват само своя ум. Създаването на канал е една много известна форма, която се използва от физическите медиуми.
Нашите тела излъчват вещество, което е известно като ектоплазма. Този термин произлиза от гръцката дума ectos, което означава “външен”, и рlasma, което означава “нещо моделирано или оформено”. Ектоплазмата е открита от д-р Шарл Рише, френски професор-физиолог, след като той забелязал една мъглява субстанция да се излъчва от телата на няколко медиума. Ектоплазмата е невидима и освен това варира по плътност. Може да се появи като газ, течност или най-често като прозрачна субстанция. Тя е безцветна, без миризма и се смята, че теглото й е около 8.6 грама на литър. Ектоплазмата се среща при повечето хора, но е особено добре развита при медиумите. Може да бъде видяна главно в тъмна среда, тъй като е изключително чувствителна към светлината. Ектоплазмата може да излиза от ушите, устата, носа или областта на слънчевия сплит на медиума. Този гъст, газообразен материал може да се използва по най-различни начини. Ето някои от тях.
Вокална кутия
При този конкретен вид медиумна връзка ектоплазмата се моделира така, че да се оформи една изкуствена вокална кутия, от която излиза гласът на духа. Звукът е подобен или напълно съшия като гласа на човека, докато той е бил жив на Земята. Аз съм присъствал на четири сеанса, където беше представен този феномен. Имах щастието да се запозная с известния английски физически медиум Леели Флинт. На неговите сеанси идваха много знаменитости. Сред най-честите посетители беше Мей Уест, която също редовно прави сеанси. По време на третата ми среща с Лесли се появи моята майка и гласът й звучеше по същия начин, както на Земята. Тя ме назова с галеното ми име, което никой друг, освен нас двамата, не знаеше. Изживяването, меко казано беше вълнуващо и незабравимо. За нещастие, този вид медиуми се срещат рядко и аз зная само за още един медиум, който е сред живите и който може да използва този феномен.
Материализация
Това е най-рядко срещаната форма на физически медиумни връзки и най-впечатляващата. С помощта на духове – медиумите могат да образуват отделни крайници, лица, глави, торсове и дори цяло тяло, което е точно копие на покойника, така както той е изглеждал на Земята. Плътността на материализацията зависи силно отличните способности на медиума. В началото на този век са живели много известни медиуми, които са практикували материализация. Сред тях са били Джак Уебер, Етел Поуст-Периш и Хелън Дънкан.
Материализиране на дребни предмети Това е феномен, при който различни обекти като бижута, цветя, монети и други подобни се материализират в стаята, където се провеждат сеансите. Едно от вярванията, свързано с този вид материализация е, че един предмет се дематериализира на едно място и се материализира на друго. Според друго вярване предметът се образува направо от света на духовете.
Лечителски способности
Друга форма на проява на физическите медиуми са лечителските способности. Тялото на медиума е изпълнено с лечебна енергия от света на духовете. След много практика той може да лекува хората от различни нелечими заболявания. Това няма връзка с магнетичното лечение, където за лекуване се използват жизнените сили на медиума.
Фотографиране на духове
Този тип прояви на медиуми е по-често срещан. Призрачни фигури или точни копия на покойници се появяват на различни снимки. Също така върху тях могат да се забележат бели петна, светлини или “искри”.
Аз съм ментален тип медиум и използвам дарбата си за ясновиждане и за ясноусещане. Обикновено казвам на питащия, че съм просто един телефон към света на духовете. Както хората възприемат ежедневно различни мисли, така и аз осъзнавам и съм чувствителен към мисловната честота, която духовете създават и изпращат към съзнанието ми. За да се настроя на честотата на мислите и чувствата на духа, аз трябва да издигна моите вибрации на по-високо ниво, а духът на свой ред трябва да намали своята честота на вибрациите. Понякога това може да се окаже много трудно. Обикновено не чувам цели изречения, както при нормален разговор с хора. Когато един дух казва: “Здравей, как си днес!”, аз ще чуя нещо от рода на: “вей, си днес”.
Когато съм с клиент, е важно енергията в стаята да хармонира и с него, и с мен. Предпочитам да извършвам сеансите си у дома, където условията са балансирани, спокойни и е тихо и приятно. Когато питащият влиза в стаята, аз мога веднага да кажа дали той е нервен, ядосан, неспокоен, изплашен, вглъбен, отворен или некомуникативен. С други думи, мога да почувствам енергията около питащия. Ако е необходимо, карам човека да се отпусне чрез кратка медитация. След нея, когато клиентът ми е по-спокоен, аз обяснявам как работя и какво трябва да се очаква. Клиентите могат да записват на касета сеансите си с мен.
ОБЩУВАНЕТО С ДУХОВЕ
Когато почувствам фината енергия около мен да се променя, аз се отпускам и отварям ума си за мислите на онези, които се опитват да се свържат. Повтарям на питащия точно онова, което получавам, без да мисля или да се опитвам да интерпретирам думите. Дори ако мислите ми изглеждат несвързани, най-вероятно те ще бъдат разбрани от него. Макар че се опитвам да не анализирам онова, което чувам, понякога го правя. Но трябва непрекъснато да си напомням, че онова, което на мен ми изглежда незначително, може да се окаже от изключителна важност за този човек.
Също така, като ясночуващ, аз мога да усетя условията, при които е настъпила смъртта на индивида, с когото се свързвам. Когато духът се връща към земната атмосфера, у него се появяват спомени, свързани с последните му мигове във физическия свят. За почти всеки смъртта е най-яркият спомен. Например, ако човек е починал от сърдечен пристъп, аз мога да почувствам духовното присъствие чрез стягаща болка в областта на гърдите. Ако някой е починал от рак или СПИН, аз най-вероятно ще почувствам тялото си опустошено. Ако смъртта е настъпила внезапно, като при убийство, тялото ми ще бъде разтърсено. Ако пък човекът се е самоубил, усещането ми ще съответства на начина на самоунищожение. С други думи, ако са използвани таблетки, аз ще почувствам тежест в стомаха и внезапна сънливост. Ако човекът се е застрелял, може би ще почувствам остра болка в областта, където е влязъл куршум. Първите ми впечатления се проявяват на емоционално ниво. Следователно, ако един дух е разстроен и плаче, аз вероятно внезапно ще се почувствам депресиран и ще започна да плача. Ако той се смее и шегува, и аз ще започна да се смея.
Личността на духа почти винаги придружава емоционалните послания, които изпращам. Например, ако един дух е бил авторитарен, когато е живял на Земята, в тона на гласа ми могат да се появят заповеднически нотки. Ако той е имал остър език, аз най-вероятно ще започна да говоря по същия начин. Ако индивидът е бил лишен от емоции, прикривал е чувствата си и не е обичал да се разкрива, на мен може би ще са ми необходими много усилия, за да опиша нещо емоционално.
Обикновено, духовете изпращат посланията си на питащия така, че да бъдат лесно разбрани. В началото на комуникацията духът казва името си или къде живее, или някакъв незначителен факт, който е очевидно доказателство за питащия, че неговият любим човек е тук. Много често духовете съобщават незначителна информация, която е известна само на питащия. Например бабата на клиента ми може да каже, че харесва одеялото на цветя, което покрива леглото му. Или може да започне да говори за книгите, които той наскоро е извадил от кашоните и е поставил на втория рафт на библиотеката си.
Много хора ме питат защо духовете съобщават толкова дребни неща, когато има цял нов свят, за който могат да говорят. Отговорът е много прост: това е едно най-обикновено доказателство, което потвърждава, че духът съществува и наистина комуникира с вас.
Освен това, ако духът е имал хоби или е проявявал интерес към определена дейност на Земята, най-вероятно той ще съобщи за това свое влечение по време на разчитането. Например аз имах клиентка, чийто покоен съпруг й каза, че трябва редовно да слага храна в жълтата хранилка на птиците, която виси в задния им двор. Тя каза: “Боже Господи, това е той. Всяка сутрин имаше навик да ходи и да слага семена в хранилката. Не мога да повярвам. Той е прав. Тази седмица забравих да сложа храна. Това е толкова невероятно.” На всеки друг тази мисъл може да изглежда доста незначителна, но за нея това беше потвърждение, че наистина говори със своя съпруг. Имената са важни, но дребните детайли наистина помагат да се види, че комуникацията между духа и питащия е автентична. Тя е необходимото доказателство, че духът е този, за който се представя.
Човек трябва да осъзнае, че когато някой премине от другата страна, това не означава, че той е научил всички тайни на вселената. При смъртта се изоставя само физическото тяло, така както се захвърля старо палто. В действителност, личността остава същата, притежава същите предпочитания, предразсъдъци, таланти и нагласи. След време духът може да напредне и да премине на по-високо духовно ниво и вероятно да постигне просветление, но това също зависи от отделния индивид. Освен това ние трябва да осъзнаем, че познанието на духа обикновено е на малко по-високо ниво, отколкото при хората от физическия свят.
ДУХОВЕТЕ НЕ МОГАТ ДА ПРОМЕНЯТ КАРМАТА
Много клиенти идват при мен и търсят информация от духовете във връзка със своето благосъстояние, любов или кариера. Обикновено аз им казвам, че вероятно ще бъдат разочаровани. Духовете не винаги могат да им дадат подобна информация. Всичко зависи от това, дали духът знае отговора и също така дали му е позволено да го разкрие. Когато една душа идва на тази земя, за да научи определени уроци или да постигне духовен напредък, последното нещо, от което се нуждае, е някое духовно същество да й даде отговорите на ситуации, които се явяват като тест. Ние трябва да разберем, че има духовни закони и духовете не могат да се месят или да се опитват да влияят върху духовния напредък или върху кармата на друг. Така че определена информация може да бъде забулена или скрита от питащия. Духовете ни обичат прекалено силно, за да си позволят да попречат на нашето израстване.
Позволете ми да ви обясня по-ясно механизма на духовните уроци чрез следния пример:
Една жена на име Марси дойде при мен и първия й въпрос беше дали ще има дете. Появи се нейният дядо и й каза:
– Първо трябва да смениш дома си и да отидеш на място, което е разположено високо над вода и тогава ще родиш момче. Не преди това!
– Но аз съм минала 40-те. Какво да правя? – отговори тя.
– Важно е Божието време, не твоето – каза дядо й.
Марси научи още подробности за своето преместване и за семейството си. Духът й каза, че това ще се случи в подходящия момент. След година и половина тя дойде отново и ми съобщи, че вече живее в къща близо до Тихия океан и е бременна в третия месец.
Друг подобен случай се отнасяше до едно момиче на име Нанси, което беше пред развод. Дойде майката на Нанси и й каза, че тя ще напусне настоящия си съпруг, но скоро ще се омъжи отново – този път за човек, с който много повече ще си подхождат.
– Къде ще срещна този мъж и как изглежда той? – попита Нанси.
– Не мога да ти кажа това, но трябва да знаеш, че то е истина – отговори майка й.
Майката не можеше да съобщи на дъщеря си отговорите на тези жизненоважни въпроси, защото момичето трябваше да премине през живота и да вземе някои предизвикателни решения самостоятелно. Може би те щяха да й помогнат в личностното й израстване и да я направят по-силна.
Успешна комуникация се осъществява, само ако съществува силно желание и от двете страни. Всички ние можем да общуваме със скъпите за нас хора, с които сме разделени. Само трябва да бъдем с отворени умове и между нас да съществува общо разбиране за любовта и енергията. Когато направим това, ние сме само на крачка от вълнуващи открития.
В Глави 10 и 11 обяснявам как можем да се подготвим, за да бъдем по-възприемчиви към посланията на духовния свят, и давам разнообразни упражнения и методи, с помощта на които да се настроим на честотата на по-висшите светове.
Душите на младите – загуба на дете
Душите на младите
загуба на дете
„Пръстенът” представлява цикъл на живот, смърт и прераждане. Децата играят важна роля за душата при възстановяването на равновесието в живота й. Какъв е духовният смисъл, когато здрав организъм умре скоро след като е започнал живота си? Получавал съм писма от скърбящи родители, които питат за смисъла на ранната смърт на децата си и винаги ми е трудно да отговоря. Само онези от нас, които са преживели ужаса от смърт на дете, могат да си представят болката на тези родители. Някои хора, загубили дете, прибързано правят погрешен извод, че причината за изживяната мъка е кармичен дълг за тяхно прегрешение в предишен живот, свързано с жестокост към деца.
Ако починалото дете е тийнейджър или по-възрастен, обикновено кармичните сили, довели до смъртта, са пряко свързани не толкова с родителите, колкото с душата на младия човек. Освен това, дори когато загубата на по-малко дете кармично засяга родителя, този урок не означава непременно, че е малтретирал деца в свой предишен живот. Може да бъде резултат от много други елементи, включително и косвени действия. Една клиентка, която дойде при мен около година след смъртта на осемгодишната си дъщеря, разказа следната история по време на сеанса:
„Бях богата дама в Лондон през деветнадесети век. Не обръщах почти никакво Внимание на страданията на малките бездомници на улицата около къщата ми. Грубо пренебрегвах мъката им, защото не бяха мои деца и смятах, че отговорност за тях носят родителите им и държавата и нямат нищо общо с мен. Затварях очите си, въпреки че имах предостатъчно пари да поддържам близкия дом за сираци и приюта за млади самотни майки. Знаех, че тези заведения едва свързват двата края, и не правех нищо. Между преражданията реших да поправя грешката от повърхностното си отношение. Съгласих се да преживея мъчителната загуба на обичано дете. Господи, каква болка, но така се уча на състрадание.”
Дълги години съм събирал информация за душевната и детската нравственост, Която би могла да донесе известна Утеха на майките, изпитващи угризения, че със съзнателни или несъзнателни действия са причинили смъртта на неродено дете. Това включва и въпроса за правото на аборт и за спонтанните аборти. Моля, докато проследявате този материал, да имате предвид, че кармичната следственост, свързана със случки от предишен живот, е уникална за всяка връзка дете – родител. Намерението ми е да запозная читателя с общата представа за младите която съм добил от разказите на множество клиенти.
Още в началото ще подчертая, че никога не съм попадал на душа, съединила се с тялото през първите три месеца от бременността. Причината душите да не започват сложното си сливане с плода през тези месеци е просто че на този етап все още няма достатъчно развита мозъчна тъкан, с която да работят. Имам близка приятелка, която е медицинска сестра в родилното отделение на най-голямата болница в Орегон. Когато чула да заявявам това по националното радио, се обади и каза: „Майкъл, защо не дадеш право на тези мъничета да носят душа?” Беше възмутена от твърденията ми по въпроса, кой има душа и кой не, когато става дума за ембрион. Започнах с обяснение, че не аз измислям правилата, така че, моля, не убивайте вестителя. Подозирам, че тази бавачка на бебета, която е видяла много деца, недоживели да напуснат болницата, вярва, че ако за хората от момента на зачатието ембрионът притежава душевен характер, биха изпитвали повече симпатия към него.
Казах на приятелката си, че съществува универсално съзнание за обичта, с която са обградени всички неродени бебета. Сътворяващата сила на съществуването никога не напуска всяка форма на жива енергия. Плодът може да бъде жив като индивидуална същност и без все още да притежава безсмъртен душевен характер. Ако майка загуби детето си до третия месец, има любящи духовни сили, които кръжат наоколо, за да й донесат утеха, и бдят над детето. Казвали са ми, че дори при случай на спонтанен аборт между четвъртия и деветия месец присъстват духовни сили, които подкрепят и майката, и детето чрез енергията си по по-директен физически начин. Душите предварително знаят каква е вероятността бебето да бъде износено до термина.
Например, ако бременна жена падне по стълбите и загуби детето, да кажем, в седмия месец, случката невинаги е абсолютно предначертана. Съществувала е вероятност в този ден в последната минута майката да се откаже от слизането по стълбите. Докато, ако младо неомъжено момиче забременее и реши да направи аборт поради нежелание да има дете, това е преди всичко личен избор. Естествено това тълкувание на причинно-следствената връзка е хипотетично. Все пак различните сценарии за събитията в Живота ни се знаят предварително, Когато избираме определени тела в „пръстена”. Всички те имат кармичен смисъл и цел за нас.
Съединяването на душите с определени тела не е случайно. Установявам, че когато майката загуби детето поради каквато и да е причина, съществува голяма вероятност душата на това бебе да се върне при същата жена в тялото на следващото й дете. Ако тя не забременее отново, е възможно душата да се прероди в друг близък член на семейството, понеже такъв е бил първоначалният план. Душите наричат кратките животи „запълващи”. Те имат определена цел за родителя. Ето един пример:
„Съединих се с четиримесечен плод и живях в него три месеца. През това време майка ми изпитваше нужда да усеща душевната ми енергия, за да разбере, че даряването на живот и загубата му имат дълбок смисъл. Не исках мъката от смъртта ми да я обезкуражи и да не опита отново. Знаехме, че този плод няма да бъде износен до термина, но имаше значителна вероятност за второ дете след мен и исках това партньорство с нея. Тя не осъзнава, че някога бях неин син, а сега съм дъщеря й. Мисля, че успях да утеша майка си в скръбта й, като й изпращах успокояващи мисли през всяка нощ между двете бременности.”
Както споменах в раздела за духовните партньори в шеста глава, Когато бебе или малко дете умре, обикновено душата му не се Възнася в духовния свят сама. Духовните Водачи, възпитателите на млади души или някой член на групата на детето често го посрещат още на земното ниво. Ако родител загине едновременно с малкото си дете, остават заедно, както е в следващия цитат:
„След като със сина ми станахме жертва на бандити (Швеция, 1642 г.), го успокоявах, докато заедно се издигахме. Понеже беше много малък, отначало се почувства дезориентиран и объркан. Прегърнах го и му казах колко го обичам и че си отиваме у дома. Преди да стигнем, го уверих, че скоро нашите приятели ще ни посрещнат, след което се разделихме за известно време и по-късно отново се срещнахме.”
ново партньорство душа – тяло
Процесът на сливане на душата с неродено дете е подходящ завършек на личните истории, които съм включил в тази книга. Душата вече е готова да поеме към ново приключение в прераждане с надежда и очаквания за свежа роля в живота. Партньорството между физическото и етеричното съзнание, които се съединяват в една човешка личност в света, може да бъде спокойно или бурно в ранните етапи на приспособяване в детството. Въпреки това от най-голямо значение е крайният резултат и как завършваме пътя си.
През живота характерите на душата и тялото така се преплитат, че двойствената изява може да обърка представите за истинската ни същност. Сложността на тази връзка между душа и тяло е плод на дълго еволюционно развитие, започнало може би в края на плейстоцена, когато душите са решили, че човекоподобните същества на тази планета са подходящи за духовна колонизация. Най-старите им характерни особености все още съществуват в съвременния ни мозък като механизми за самосъхранение. Някои хора, като душата на име Клидей в случай 36, признават, че се сблъскват с примитивните елементи на мозъка, когато се съединяват с плода. Това са зоните, контролиращи интуитивните физически реакции, които са по-скоро инстинктивни и емоционални, отколкото интелектуални. Някои от клиентите ми казват, че мозъкът на част от телата, които са обитавали, е бил по-примитивен, отколкото на останалите.
Егото се дефинира като „аз”, представляващо духовна същност, върху която се надгражда опит. Според тази логика психика би означавало душа, но има и его, до известна степен свързано с мозъка, което възприема влиянията на околния свят чрез сетивата, управляващи действията и реакциите. С този функциониращ организъм, създаден, преди да пристигне душата, трябва да се слее съзнанието й в утробата на майката. В известен смисъл егото е двойствено и това е най-очевидно при регресия, когато отведа клиентите си в „пръстена” и по-късно – когато се съединят с плода. Истинското начало на партньорството тяло-душа е в ембрионалния стадий.
Изглежда, душата и мозъкът на, бебето започват свързването си като две отделни разграничими същности и образуват единно съзнание. Някои хора не споделят разбиранията ми за двата характера, или двойствеността на тялото и духа, и по-точно идеята, че докато безсмъртният характер на душата продължава да живее, временната човешка същност умира. Все пак душата в съчетание със съзнанието на тялото създава уникалната личност на единното „аз”. Въпреки че физическият организъм умира, душата, обитавала това тяло, никога не забравя личността, чрез която е опознала Земята в определено време и място. Видяхме как душите запомнят и възпроизвеждат някогашния си телесен образ.
Всяко физическо тяло има уникални черти и представи. Идеите и мненията на човешкото съзнание са директно свързани с душевното. В трета и четвърта глава се опитах да покажа, че някои комбинации душа-тяло се оказват по-ефективни от други. Психолозите не знаят защо силните емоции могат да предизвикат нерационално поведение от страна на един човек и разумни действия за справяне с положението от страна на друг. Според мен отговорът се крие в душата. Когато партньорството душа-тяло възниква в ембрионалния стадий на сегашния живот на клиента, в много случаи чувам, че мозъчните елементи са добре настроени или малко объркани в тялото на бебето. Следващият разказ на душа от пето ниво за влизането й в ново тяло е показателен за процеса на съчетаване.
„Няма два мозъка с абсолютно еднакъв строеж. Когато вляза в утробата на майка си, леко докосвам мозъка. Вливам се в него… търся… изследвам… опознавам го. Като при осмоза. Веднага разбирам дали с този мозък ще имам спокойно или трудно плаване при взаимното ни общуване. По време на бременността ще долавям по-скоро емоциите на майка си, отколкото ясните й мисли. Така разбирам дали детето е желано, или не, от което зависи дали началото ще бъде добро, или лошо за него.
Когато се съчетавам с тяло на нежелано дете, мога да предизвикам положителна промяна чрез енергийното си сливане с него. Когато бях млада душа, страдах от безразличието на родителя и както аз, така и бебето се чувствахме нещастни. Хиляди години съм работил с бебета и мога да се справя с всяко тяло, което ми бъде поверено, така че и за двама ни да има добър резултат. В живота трябва да свърша много работа и не бива да допусна да бъда забавен от несъвършено съчетаване с тялото.”
Щом стигнат до трето ниво, повечето души вече умеят бързо да се приспособяващ при влизането в плода. Един клиент откровено ми каза: „Когато сложна, високоразвита душа се слее с ленив мозък, се чувства като състезателен кон, впрегнат да оре.” Обикновено клиентите ми изразяват същото отношение към някои тела по-сдържано. Има кармични причини за всяко съчетание на душа и тяло. Освен това високият коефициент на интелигентност не е безспорен признак за напреднала душа. По-малко напредналите срещат трудности не ако коефициентът на интелигентност на тялото е нисък, а когато попаднат на тревожно, противоречиво съзнание.
Що се отнася до предложените тела, между които избираме, възможностите за нас са внимателно планирани с добри намерения. Телата, които наблюдаваме в „пръстена”, не ни се представят с цел да бъдем принудени да живеем с нещо неподходящо за нашето развитие. Сферата за избор на живот не е универсален магазин, обявил разпродажба. Планиращите експерти нямат интерес да натрапят на неподозиращата душа „некачествено тяло”. Във всяко съединяване на човешко и душевно его се крие дълбок смисъл. Тялото предоставя на душата начини за физическа и духовна изява и същевременно може да й донесе голяма болка. Чрез сливането се добива способност за хармонично единение на двете същности така, че да функционират като едно цяло. Предлагам две гледни точки за това съчетаване:
„Аз съм неспокойна душа със склонност към прибързани постъпки и предпочитам агресивни тела с темперамент, който съответства на собствения ми характер. Наричаме тази комбинация двоен огледален образ. Никога не мога да забавя темпото. Трябва да призная, че сдържаните тела с кротко съзнание ме успокояват, но с тях често ставам твърде мързелив и самодоволен.”
„Чувствам се добре в емоционално студени тела. Предпочитам да са с аналитичен ум, за да мога добре да обмислям нещата, преди да сторя нещо. С тялото на Джейн сякаш се возя на влакче в лунапарк. Тя е толкова безразсъдна, втурва се слепешком и въпреки че се опитвам да я възпирам, загубва контрол над нещата и причинява болка и на двете ни. Все пак ми носи и много радост. Трудно е, но и вълнуващо!”
Резултатът от някои съчетания е живот, изпълнен с разочарования и трудни предизвикателства. Но само два пъти в цялата си практика съм попадал на душа, помолила да бъде сменена преди раждането, чувствайки, че е невъзможно да се приспособи по какъвто и да е начин. И в двата случая мястото бе заето от друга душа преди осмия месец. Пренаталната смяна поради несъвместимост е изключително рядък случай, защото именно това е смисълът на предварителния избор в залата.
В трета глава, в която стана дума за хора, причинявали страдание, обясних как понякога вътрешната душевна същност не е в хармония с тялото. Освен това подчертах, че никоя душа не е изначално зла, когато се съедини с плода. Все пак душата не влиза, без да носи в себе си известни качества. Безсмъртният душевен характер се влияе от всички особености на темперамента и мозъка, което е предизвикателство за зрелостта й. Обясних, че някои са по-податливи на отрицателните влияния в живота, отколкото други. Повечето от случаите в тази книга са на души, които се борят или работят в хармония с телата си. Опитващите се да преодолеят потребността да властват над околните понякога не се съчетават добре с тела, склонни към избухливост. От друга страна, предпазлива душа с ниска енергия може да избере тяло с доста пасивен интровертен темперамент, за да се пребори със своята плахост, като работи в хармония с човешката същност.
Почти съм убеден, че когато душата се съединява с ново бебе, целта на партньорството е едновременно преодоляване на слабостите й и въздействие върху човешкото съзнание, което се нуждае точно от този тип душа. Експертите избират за нас определени тела с цел да съчетаят недостатъците на характера ни с различни темпераменти, за да се получат специфични комбинации. От клиенти, които са лекари или психолози, получавам кратки анатомични сведения за влизането на душата в развиващия се мозък на плода. Случай 66 е такъв пример. С постхипнотичните си внушения помагам на тези професионалисти да съставят опростени диаграми, за да илюстрират какво са се опитвали да кажат за връзката по време на сеанса, което ми дава възможност да ги разбера по-добре.
• Случай шестдесет и шести •
Д-р Н. Бих искал да зная дали началният етап на съединяване с ембриона винаги протича по един и същ начин за теб.
К. Не, не е така. Дори когато съм надникнал в съзнанието на детето като през рентгенов апарат при избора на живот, сливането ми с него може да бъде трудно.
Д-р Н. Би ли описал последното си трудно влизане в тяло?
К. Преди три прераждания се съединих с много скован, невъзприемчив мозък. Чувствах се като натрапник. Това беше необичайно, защото повечето тела приемат присъствието ми. Обикновено ме посрещат като нов съквартирант.
Д-р Н. Искаш да кажеш, че това тяло те е чувствало като нежелан гост, когото трябва да отблъсне?
К. Не, беше затворено съзнание с непроницаеми енергийни ниши. Пристигането ми бе като нашествие в неговата… безчувственост… Имаше отчуждение между зоните в мозъка… Създаващо пречки за… общуването. Летаргичните съзнания изискват много по-голямо усилие от моя страна. Съпротивляват се срещу промяната.
Д-р Н. Промяна на какво?
К. Навлизането ми в тяхната територия, защото този факт изисква някаква реакция. Накарах това съзнание да мисли, а никак не беше любопитно. Започнах да пробвам различни начини и открих, че въздействието ми е нежелано.
Д-р Н. Какво очакваше?
К. От прегледа си в сферата („пръстена”) видях какъв ще бъде крайният резултат, Когато детето порасне, но не и трудностите, които ще срещна в началото… с новото съзнание.
Д-р Н. Разбирам. И твърдиш, че това съзнание е приело навлизането ти като заплаха?
К. Не, само като натрапничество. Накрая все пак бях приет и с детето свикнахме един с друг.
Д-р Н. Да се върнем на различните начини, които си пробвал. Ако обичаш, обясни как процедираш обикновено при влизане в плода.
К. Влизам в развиващия се мозък около четвъртия месец. Водачите ни дават свобода сами да избираме момента, но никога не пристигам по-късно от шестия месец. Щом вляза в утробата на майката, създавам червен лъч сгъстена енергия и го прокарвам по гръбначния стълб, следвайки мрежата от неврони към мозъка.
Д-р Н. Защо правиш това?
К. Така разбирам дали предаването на мисли е ефективно, сетивните препредавания….
Д-р Н. По-нататък?
К. Играя си със своя лъч около мозъчната кора… външния пласт на мозъка… внимателно…
Д-р Н. Защо червена светлина?
К. Това ми позволява да бъда… особено чувствителен към физическите усещания на новия човек. Сливам енергийната си топлина със сивото мозъчно вещество. Преди да вляза там, мозъкът е просто сива материя. Сякаш включвам светлини в тъмна стая с дърво в средата.
Д-р Н. Не схващам. Обясни какво е това дърво.
К. (Уверено.) Дървото е стволът. Заставам между двете мозъчни полукълба, за да наблюдавам как функционира системата. После обхождам разклоненията, за да изследвам елементите. Искам да открия колко гъста е енергията в тъканите около колелото на мозъчната кора, обвиваща таламуса… Искам да разбера как този мозък мисли и разбира нещата.
Д-р Н. Колко е важна енергийната плътност или липсата й в мозъка?
К. Ако енергията в определени участъци от мозъка е твърде сгъстена, това означава, че съществуват бариери, възпрепятстващи връзките на ефективната нервна дейност. Искам да направя, доколкото мога, известни промени в тези прегради с енергията си, докато мозъкът все още е в процес на формиране.
Д-р Н. Можеш да повлияеш върху развитието на мозъка?
К. (Смее ми се.) Разбира се, нима мислехте, че душите са просто пътници във влак?
Д-р Н. (Преструвам се на наивен.) Е, предполагах, че в началото и ти, и бебето… изявявате съвсем малка част от интелигентността си.
К. (Смее се.) Не и преди раждането.
Д-р Н. Твърдиш, че можеш да подобриш функционирането на мозъка с всички действия, които описа?
К. Надявам се. Смисълът на всичко това е съчетаване на вибрационните нива и способностите на душата с естествения ритъм на мозъчните вълни на детето… електрическия им поток. (Вдъхновено.) Мисля, че телата, които съм обитавал, са ми били благодарни за помощта да ускорят потока на мисли през мостовете. (След кратка пауза добавя.) Може би просто ми се иска да мисля така.
Д-р Н. Докъде смяташ, че ще стигне в бъдеще еволюцията на човешкия мозък, стимулирана от влиянието на душите?
К. До мисловна телепатия.
Естествено попадал съм и на по-млади души, които не са така активни при влизането си в тяло, както говорещият в случай 66. За детето е доста по-добре душата да бъде напреднала, отколкото да страда от неумелите действия на твърде нетърпелив по-неопитен дух. Средно напредналите души извличат информация от новия си домакин, но по начин, описан като „гъделичкане на детето, за да му бъде приятно”. Това е важен момент от интегрирането между тяло и душа в утробата на майката, Която също насърчава този процес на опознаване. Мястото на душата не се ограничава само в мозъка. Душевната енергия изпълва цялото тяло на детето.
В случай 66 разговарях с лекар. В последния от подбраните диалози отново става дума за единението на двете същности, но Клиентът ми не е медицинско лице. Всяка душа има предпочитания кога и как да навлиза в плода. Следващият случай представя процедурите, използвани от много старателна развита душа.
• Случай шестдесет и седми •
Д-р Н. Кажи ми какво чувстваш обикновено, когато навлизащ в съзнанието на детето.
К. Отначало приемам единението като годеж. Влязох в сегашното си тяло в осмия месец. Предпочитам да изчакам до по-късен етап, когато мозъкът е по-голям и имам по-развита основа за работа.
Д-р Н. Няма ли и отрицателни последици от късното съчетаване? Имам предвид факта, че тогава се сливаш с по-независим индивид.
К. Някои от приятелите ми срещат трудности, но не и аз. Искам да мога да разговарям с детето, когато бихме се разбирали по-добре.
Д-р Н. (Нетърпелив съм да получа обяснение.) Разговаряш… с плода… какво му казваш?…
К. (Смее ми се.) Разбира се, че общувам с детето.
Д-р Н. Разкажи ми по-подробно за това. Кой заговаря пръв и какво казва?
К. Детето пита: „Кой си ти?”, а аз отговарям: „Приятел, дошъл да поиграете и да стане част от теб.
Д-р Н. (Съзнателно го провокирам.) Не го ли подвеждаш? Не си дошъл, за да играете, а да завладееш съзнанието му.
К. О, моля ви! Откъде ви хрумна? Това съзнание и аз сме създадени да бъдем заедно. Нима мислите, че съм някакъв извънземен нашественик на Земята? Съединявал съм се с бебета, които са ме приемали като очакван гост.
Д-р Н. Някои души имат съвсем различно изживяване.
К. Слушайте, познавам непохватни души. Нахълтват като слонове в стъкларски магазин и са твърде нетърпеливи да започнат осъществяването на плана. Но сблъсъкът с прекалено силна енергия изведнъж предизвиква съпротива.
Д-р Н. В сегашния ти живот бебето с нетърпение ли те очакваше?
К. Не, детето все още не знае достатъчно, за да бъде нетърпеливо. Отначало погалвам мозъка. Мога веднага да проектирам топли мисли за обич и приятелство. Повечето бебета просто ме приемат като част от себе си. Някои са по-плахи, като сегашното ми тяло.
Д-р Н. Нима? Какво толкова необичайно имаше в това бебе?
К. Нищо съществено. Мислите му бяха: „Сега, щом вече си тук, кой ще бъда аз?”
Д-р Н. Струва ми се доста съществено. Най-важното е дали детето разбира, че индивидуалността му зависи от теб.
К. (Търпеливо.) Вече е започнало да се пита „Кой съм аз?”. Някои деца осъзнават това по-ясно, отколкото други. Малцина от тях се съпротивляват защото ни смятат за дразнители на вътрешната им същност, като бисери в миди.
Д-р Н. Значи не мислиш, че детето се чувства принудено да се откаже от част от индивидуалността си?
К. Не, душата идва, за да придаде… задълбоченост на характера. Нашето присъствие е благотворно. Без нас човешката същност е като неузрял плод.
Д-р Н. Но дали детето разбира това преди раждането си?
К. Знае само, че искам да бъдем приятели и да действаме заедно. Започваме общуване за обикновени неща, като неудобната поза на тялото в утробата. Понякога пъпната връв е убита около врата на детето и или успявам да го успокоя, или започва да се мята и още повече влошава положението.
Д-р Н. Моля те, продължи, като опишеш как помагаш на бебето.
К. Подготвям го за раждането, което ще бъде истински шоК. Представете си какво е да бъдете тласнати от топлината, уюта и сигурността в утробата към ярко осветената болнична стая… шума… необходимостта от дишане… грижите. Детето оценява помощта ми, защото сега главната ми цел е да преодолея страха, като успокоя мозъка с уверения, че всичко ще бъде наред.
Д-р Н. Питам се: какво ли е чувствало детето, преди душата да му се притече на помощ?
К. Мозъкът му е бил твърде примитивен, за да очаква шока от раждането. Малко неща са били осъзнати. (Смее се.) Естествено в онези дни аз все още не съм бил с него.
Д-р Н. Можеш ли по някакъв начин да успокоиш разтревожена майка?
К. Трябва да притежаваме такава способност. През голяма част от съществуването си почти не успявах да повлияя на майките си, ако бяха изплашени, тъжни или ядосани по време на бременността. Душата трябва да умее да синхронизира енергийните си вибрации с тези на детето и с естествения ритъм на майката. Да хармонизира трите групи нива на вълните, включително и своите, за да я успокои. Мога дори да накарам бебето да ритне майката, за да й покаже, че всичко с нас е наред.
Д-р Н. Предполагам, че трудностите на съчетаването свършват с раждането?
К. Истината е, че сливането все още не е напълно осъществено. До шестата година разговарям с тялото си като външна същност. По-добре е да не избързвам с пълното съединяване. Известно време си играем като двама приятели.
Д-р Н. Забелязал съм, че доста деца говорят на себе си, сякаш общуват с въображаем партньор в игрите. Това душата им ли е?
К. (Усмихва се.) Точно така, въпреки че и водачите ни обичат да си играят с нас, докато сме малки деца. А забелязали ли сте, че и хората на преклонна възраст често си говорят сами? Подготвят се за раздялата в края на своя път.
Д-р Н. Как приемаш дадената ти способност да се завръщаш на Земята в множество Животи?
К. Като дар. Това е толкова многообразна планета. Естествено носи страдания, но и наслада… И е невероятно красива. Човешкото тяло е прекрасно творение. Винаги съм признателен за различните възможности, Които ми дава то, да изразявам същността си, особено в най-важното отношение – любовта.
Bulgarian
Afrikaans
Albanian
Amharic
Arabic
Armenian
Azerbaijani
Basque
Belarusian
Bengali
Bosnian
Catalan
Cebuano
Chichewa
Chinese (Simplified)
Chinese (Traditional)
Corsican
Croatian
Czech
Danish
Dutch
English
Esperanto
Estonian
Filipino
Finnish
French
Frisian
Galician
Georgian
German
Greek
Gujarati
Haitian Creole
Hausa
Hawaiian
Hebrew
Hindi
Hmong
Icelandic
Hungarian
Igbo
Indonesian
Irish
Italian
Japanese
Javanese
Kannada
Kazakh
Khmer
Korean
Kurdish (Kurmanji)
Kyrgyz
Lao
Latin
Latvian
Lithuanian
Luxembourgish
Macedonian
Malagasy
Malay
Malayalam
Maltese
Maori
Marathi
Mongolian
Myanmar (Burmese)
Nepali
Norwegian
Pashto
Persian
Polish
Portuguese
Punjabi
Romanian
Russian
Samoan
Scottish Gaelic
Serbian
Sesotho
Shona
Sindhi
Sinhala
Slovak
Slovenian
Somali
Spanish
Sudanese
Swahili
Swedish
Tajik
Tamil
Telugu
Thai
Turkish
Ukrainian
Urdu
Uzbek
Vietnamese
Welsh
Xhosa
Yiddish
Yoruba
Zulu