Етици

Етици

Дълго време смятах, че изучаването на етика е част от общото обучение, а не отделна специалност. Клиентът ми в следващия случай е двадесет и шест годишен мъж от Детройт, душа от пето ниво с духовно име Андарадо. Отначало се опитах да го убедя да се откаже от сеанса. Обикновено не приемам хора под тридесет годи­ни, защото мисля, че повечето млади все още не са стиг­нали до важни кръстопътища в живота си. Освен това бариерите на амнезията могат да се окажат твърде здрави. Възможно е и духовните им водачи да решат, че е твърде рано за учениците да видят някои кармични развои. Андарадо беше изключение и се радвам, че не се разубеди въпреки скептицизма ми.

Писмото на този клиент започваше така: „Нямам търпение да се срещна с безсмъртната си същност, за­щото отдавна чувствам, че зная неща и притежавам умения, далеч превъзхождащи нормалните за възрастта ми.” Чувам подобни изявления от доста млади хора и най-често при сеанса ни става ясно, че съвсем не са толкова напреднали, колкото предполагат. Но това не се отнася за този клиент. Когато се срещнах с Андарадо, бях впечатлен от неговата целенасоченост и самоувере­ност, необичайни за човек на тази възраст.

По време на сеанса установих, че Андарадо е дошъл за първи път на Земята в разцвета на Вавилон, което ми се стори доста късно за душа със син енергиен цвят. Каза ми, че е започнал преражданията си в тъмен и тих свят, обитаван от интелигентни, но лишени от емоции същества, които били изчезваща раса. Всичко на тази планета се подчинявало на разума и логиката. Накрая Андарадо помолил да бъде изпратен в по-светъл свят, където може да бъде по-чувствително същество. Предложили му живот на Земята.

Докато проследявахме миналите му преживявания в духовна класна стая, научих за интереса му към въздейс­твието на планетарната магнитна енергия върху пове­дението на интелигентните същества в някои светове. Последната му задача е била да създаде мозъчна тъкан за животно от семейството на котките. Андарадо обясни процедурата така: „изграждам енергийна решетка, за да прегледам и изследвам моделите на поведенчески реакции. Трябва да внимавам да не включа дванадесетволтова ба­терия в шестволтова система.” предположих, че се обу­чава за създател на нови форми на живот. Бях изненадан.

• случай петдесет и шести •

Д-р Н. Андарадо, вече обсъдихме работата ти в духовния свят като преподавател. Обясни и някои аспекти на творческите си занимания, свързани с мисловните про­цеси на по-низши форми на живот. Стигам до извода, че се подготвяш или за учител, или за създател на нови форми.

К. (смее се.) Нито едното от двете. Обучавам се за етик.

Д-р Н. О… А защо в началото на специализацията си работиш в тези области?

К. Бяха ми предложени като предварителна подготовка, за да бъда по-добър като етик. Това е моята страст. Да се занимавам с нравствените кодове на интелиген­тните същества.

Д-р Н. Но нали разглеждането на морални норми, цен­ности и стандарти на поведение е работа на всички водачи?

К. Да, но нравствените принципи, свързани с обективни ценности, са толкова важни за човешкото развитие, че е възможна и специализация в тази област. Обикновено във всеки съвет има по един етик.

Д-р Н. Защо прекара толкова време в друг свят, преди да дойдеш на Земята?

К. Опознаването на морала на други интелигентни об­щества е от полза за всеки етик.

Д-р Н. Добре, Андарадо, кажи ми колко души от Земята ти възложиха да обучаваш, когато започна да рабо­тиш по призванието си в духовния свят?

К. Отначало само две.

Д-р Н. Предполагам, че са били млади души.

К. Да, но после нещата се промениха. В момента обуча­вам осемнадесет средно напреднали.

Д-р Н. Защо са ти поверили група от трето ниво, щом самият ти все още не си престанал да се прераждаш на Земята?

К. Именно затова получих сегашната си задача. Не съм достатъчно опитен, за да помагам на по-малко разви­ти души, срещащи големи трудности. Понеже не съм свикнал, не ми поверяват истински, трудни случаи. Мога да давам съвети на по-зрели души, защото съв­сем наскоро съм бил в тяхното положение.

Д-р Н. Работиш ли с учениците си и докато са на Земята?

К. (категорично.) Не и при преражданцята им. Това е главна задача на техните водачи. Аз се занимавам с тях само в духовния свят.

Д-р Н. Защо смяташ, че етиката е изпитание за човешкото общество?

К. Главно защото човешките същества твърде лесно се отклоняват от моралните ценности и отдават по-голямо значение на рационалните.

Д-р Н. Би ли казал, че това се дължи на прагматичното убеждение на хората, стремящи се към собствено бла­гополучие, че целта оправдава средствата?

К. Да, което е в противоречие с универсализма.

Д-р Н. Виждаш ли някакво възможно разрешение на конфликта между универсализма и суровия индивидуали­зъм в  човешките отношения?

К. Благодарение на усилията си да направим света по-добър най-сетне ще преодолеем нетолерантността

Към различните. Потребността от лично социално положение поражда този конфликт, защото то се

Отъждествява с постигането на щастие.

Д-р Н. Значи нашата дилема се дължи на поставянето на желанието за лично щастие и индивидуалните цели над облекчаването на страданията на човечеството?

К. За много от жителите на тази планета това е диле­мата на егоизма.

Д-р Н. Би ли могъл да се спреш по-подробно на този въпрос? Искаш да кажеш, че по природа хората не са толерантни и милосърдни същества?

К. Повечето се сблъскват с тази дилема, макар и много от тях да не смятат, че егоцентризмът е техен проблем. Това е най-голямото изпитание в земния жи­вот, което прави работата ми тук толкова сложна. Моралният и етическият урок, който душата трябва да усвои на Земята, е да надделява над инстинктите и самата природа на тяло, чиято първа грижа е собст­веното му оцеляване. Болката на другите остава на заден план.

Д-р Н. Не откриваш ли в човешките същества вродена доброта, която да се съчетава с душевното съзнание?

К. Разбира се, че откривам, важна част от специалност­та ми е да развивам този елемент на доброта, докато се превърне в естествена реакция на различните обстоятелства на Земята.

Д-р Н. Неизбежно ли е противоречието между стремежа към себеутвърждаване и загрижеността за другите на тази планета?

К. Личните идеали и ценности биха могли да доведат до щастието на цялото общество, ако напълно осъзна­ем, че чистото душевно съзнание е главната ни сила.

Д-р Н. Какъв е най-ценният съвет, който даваш на учени­ците си, преди да се преродят на Земята?

К. (усмихва се.) Неспокойни са като състезателни коне, така че ги предупреждавам да бъдат търпеливи и да не прибързват. Енергията за овладяване на човешкото тяло трябва да бъде внимателно разпределена. В момента се учат да поддържат крехкия баланс на етичното поведение. Когато живеят в плътни свето­ве като земния, се налага да се съпротивляват срещу абсорбиращите им сили, за да постигнат успех.

След като приключих работата си с този клиент, се замислих колко много психолози смятат, че човешката сетивна система е толкова силно развита вследствие на надрастването на примитивната ни природа. Агре­сивното и отричащо поведение е средство за оцеляване още от каменната ера. С течение на еволюцията мозъкът ни се развива, но все още не контролира напълно телесните реакции. При силен емоционален стрес често губим разсъдък. Юнг казва: „Рационалното и ирационалното съществуват рамо до рамо и здравите хора си дават сметка за действието и на двете сили в  тях. Би трябвало да приемаме неврозите и психическите си раз­стройства като несъзнателни сблъсъци на ценности.” Повечето от нас допускат глупави грешки в младост­та си и до края на живота помъдряват. Целта на многократното ни завръщане на Земята е да се научим още отначало да поемаме по правилен път и да водим пъл­ноценен живот. В този процес често се поддаваме на егото си и забравяме кое е добро за нас и за другите. За съжаление философът Кант е бил прав в твърдението си, че „Ако вярваме в безсмъртието на душата, създаде­на от божествен източник, това предполага съществу­ването на свободна воля, която не винаги избира морал­но поведение”.

Необходимостта от души етици е голяма. Може да се каже, че причината за жестоките постъпки на някои хо­ра е съчетание на недоразвита душа с избухлив човешки темперамент. При тези обстоятелства пречките за пра­вилния избор на свободната ни воля могат да се окажат по-сериозни. Опитах се да покажа, че в духовния свят това не се използва като оправдание, че не сме постиг­нали контрол над емоциите на обитаваното тяло.

Пътят на всички ни към успех е да поддържаме про­цеса на развитие, за да станем по-добри. Преди да дос­тигнат до сегашното си положение, духовните ни вода­чи са били като самите нас. Получаваме по много тела, всяко от които е несъвършено. Вместо да се поддаваме на влиянията на тяло, което ще съществува само един живот, трябва да се съсредоточим върху еволюцията на душевната си същност и да разчитаме на духовната си сила. По този начин ще развием способността си да се свързваме с другите и накрая ще преодолеем морал­ната дилема, за която говори душата Андарадо.