Проектанти

Проектанти

Тази специалност също е многообразна, но откривам две основни подразделения. В геофизическа обстановка има специалисти, изграждащи структури, и създатели на живи същества, които да обитават определена среда. Доколкото разбирам от ограничения си опит, душите, обучаващи се за проектиране на структури, работят във физическа вселена, често на необитаеми планети в процес на охлаждане, след като са се формирали от звездни късове. Създателите на физически същества се включват на по-късен етап, когато на планетите вече се заражда живот.

Ще започна с преглед на работата на бъдещите структурни специалисти, които се учат да създават планетарна геология. Бих ги нарекъл архитекти на топогра­фията, които работят с компонентите, изграждащи по­върхността на планетите. Работата им включва проектиране на планини, водни басейни, атмосфера и кли­мат. Въпреки че структурните специалисти са свързани с душите, посветили се на създаването на растителни и животински видове, това е отделна проектантска ка­тегория. Структурноориентираните души започват обу­чението си, като пресъздават в духовния свят предме­ти, познати от физическия им живот.

• случай петдесет и осми •

Д-р Н. Колко души бяхте в първоначалната ти общностна група?

К. Двадесет и една… По-късно повечето се отделихме.

Д-р Н. Това означава ли, че вече не се виждате често?

К. (замислено.) Не… Не е така… Просто сме разпръснати. Повечето от нас не работят заедно. (по-весело.) Но през останалото време се виждам със старите си приятели.

Д-р Н. Някои от членовете на старата ти общност дойдоха ли с теб?

К. Трима… Но останаха двама.

Д-р Н. От колко души се състои новата ти група?

К. В момента сме осем, но разбрахме, че ще дойде още една.

Д-р Н. Любопитен съм как приемате тази промяна в работата си. Би ли обяснил как премина за теб прехо­дът от първоначалната ти група към тази?

К. (дълга пауза.) Отначало забелязах, че в класната ни стая се отбива друг водач. Разбрах, че се казва Баата. Идваше по покана на моя учител Ейроу, за да ни наблюдава.

Д-р Н. В произволно време ли ви посещаваше, във всички фази на учебните ви занимания?

К. Не, само когато работехме върху структури.

Д-р Н. Какво представляваха упражненията ви тогава?

К. О, използвахме енергията си за пресъздаване на структури. Обичам да изработвам полезни проекти.

Д-р Н. Разбирам… Ще се върнем на този въпрос. Кажи ми, участваше ли Баатак в заниманията ви, когато гос­туваше на старата ти общност?

К. Не, беше само наблюдател. Внимателно следеше дейс­твията на всеки от нас. Понякога задаваше специфич­ни въпроси – как се справяме с работата и дали проявяваме… интерес към нея.

Д-р Н. Опиши ми какви бяха чувствата ти към Баатак и отношението му към теб.

К. Веднага се привързах към него. Мисля, забеляза, че наистина ми харесва това, което правим.

Д-р Н. Какво ти се случи по-нататък с Баатак?

К. Скоро (след още три прераждания) няколко от нас бяха поканени да участват в кратки упражнения на новата група, която той сформираше. Помня, че исках да дой­де и Хиант… за да бъдем заедно.

Д-р Н. Хиант важна за теб душа ли е?

К. Да, вечната ми партньорка.

Д-р Н. Дойде ли в новата ти група?

К. Не, хиант не се интересуваше толкова от структури… Присъедини се към друга нова група.

Д-р Н. Какво не й хареса в твоята?

К. Ще ви го обясня така: аз обичам да създавам скулптури от енергия, да експериментирам с връзките между равнини и геометрични тела като градивни елементи. (спира.)

Д-р Н. А Хиант?

К. (с гордост.) Тя се занимава с проектиране на красива природна обстановка, подходяща за живот. Сътворя­ва чудесни пейзажи. Докато аз мога да конструирам планинска верига, тя се интересува от дърветата и растителността на тази планина.

Д-р Н. Бих искал да разбера нещо. Значи просто отиваш във физически свят и създаваш планина, а някой като Хиант се съсредоточава върху формите на живот, например дърветата?

К. Не, работим във физически светове, които са в  процес на формиране, и задействаме геологическите сили, ко­ито ще изградят планината. Структурните ми проекти не са непременно предназначени за живот. Хиант също не създава гора от пораснали дървета в свят, годен за живот. Групата й проектира клетките, от които ще се развият желаните дървета.

Д-р Н. Това означава ли, че общностите ви са съвсем отделни?

К. (дълбака въздишка.) Не, тя работи наблизо.

Д-р Н. Как се чувстваш в новосформирана група?

К. Не мисля, че някога ще се разделя напълно със старата си компания. Допълвахме се взаимно в толкова отно­шения. Хиляди години сме си помагали във всяко прераждане. Сега… Сред нови души, е някак странно. Из­питваме еднакви чувства към предишните си групи. Всеки има различно минало и ни е нужно време, за да свикнем едни с други.

Д-р Н. Би ли казал, че между членовете на новата ти група има съперничество?

К. (усмихва се.) Неее… напротив… Всички сме еднакво мотивирани да си помагаме взаимно, за да постигнем нещо. Почти няма шеги и закачки както в първоначал­ните ни групи. По-сериозни сме. Всеки има свои дарби, идеи и начин на работа. Виждаме, че Баатак се стреми да ни обедини, и се учим внимателно да преценяваме способностите си. За нас е чест да бъдем тук, но все още имаме слабости.

Д-р Н. Каква е твоята?

К. Боя се да експериментирам със силата си. Обичам да работя в спокойни ситуации, когато зная, че мога съвършено да проектирам нещо. Единият от новите ми приятели е пълна противоположност. Създава доб­ри планетарни модели, но понякога се втурва слепеш­ком и прави ужасни грешки, като например да създаде атмосфера, в която никоя форма на живот не би могла да диша. Впуска се в сложни планове, които не са във възможностите му.

Д-р Н. Можеш ли да обясниш как ти лично започваш структурен проект в клас?

К. Първо визуализирам това, което искам да се получи. Внимателно изграждам в съзнанието си ясен план. С новата ми група до голяма степен се учим как да използваме подходяща енергия за определена компози­ция. С Ейроу изработвах частични структури, докато Баатак иска всичко да бъде свързано цяло.

Д-р Н. Значи взаимовръзката между енергийните елемен­ти при работата ти е важна и за формата, и за баланса?

К. Точно така! Светлинната енергия започва процеса, но в проекта трябва да има хармония и да се мисли за практическото приложение. (избухва в смях.)

Д-р Н. На какво се смееш?

К. Сетих се за един съвместен проект с Хиант. В свобод­ното си време с нея спорехме кой от двама ни е по-самонадеян. Хиант ми предложи да създам умален модел на изящната църква, в която се оженихме в едно от преражданията си. В този живот бях каменоделец (в средновековна Франция).

Д-р Н. Прие ли предизвикателството?

К. (все още се смее.) Да, при условие, че ми помогне.

Д-р Н. Честно ли е? Нали не е структурен специалист?

К. Да. Хиант се съгласи да възпроизведе стъклописите и скулптурите, които обичаше. Тя искаше красота, а аз – функционалност. Каква излагация! Започнах, като използвах плоски енергийни лъчи за стените, и се спра­вих доста добре със свързващите арки, но сводестите прозорци и кубетата бяха истинска мъка. Повиках Баатак и той довърши работата..

Д-р Н. (често задаван въпрос.) Но нали всичко това е илюзия?

К. (засмива се.) Сигурен ли сте? Тази сграда ще същест­вува, докато желаем да бъде тук.

Д-р Н. А после?

К. Ще изчезне.

Д-р Н. Докъде си стигнал с планетарното си обучение?

К. В момента се упражнявам със създаване на енергийни частици за скални образувания в пълен планетарен мащаб.

Д-р Н. Върху това ли е съсредоточено вниманието ти през повечето време?

К. Не, по-често експериментирам сам с много по-малки топографски модели, за да се науча да свързвам мате­риалните елементи. Допускам доста грешки, но обуче­нието ми харесва. Само ми се струва твърде бавно.

Кой дава сила на душите да правят такива неща с материята? Клиентите ми казват, че имат недораз­вити способности, които водачите им подсилват като пряк източник. Смятат, че учителите получават сила­та си от нещо по-висше. Все пак и средно напреднали­те души проявяват по-малки аспекти на тази висша сила. С години полагах усилия да открия истината за сътворението, като се опитвах да свържа откъслечните сведения, получени от души проектанти. Стигнах до извода, че интелигентните енергийни вълни създа­ват субатомни материални частици и вибрационната честота на тези вълни кара материята да реагира по желан начин.

Астрономите са озадачени от факта, че съществува неизвестна форма на енергия, която допринася за обща­та плътност на нашата Вселена, като пречи на грави­тацията да увеличи празното пространство. Вече изтъкнах, че изглежда, музикалните резонанси на интели­гентните енергийни вълни играят роля в космологията. Много хора в случаите ми обясняват, че хармонията е свързана с „ритмичните стойности на енергийните тонове и пропорциите им”. Клиентите ми твърдят, че от тях зависи формирането на „геометрични форми, които се носят като еластични модели” и служат за градивен материал на живата вселена. Случай 44 бе пример за тази пространствена геометрия.

Душите проектанти имат огромно влияние в проце­са на създаване. Чувал съм, че развиват способността да свързват Вселени, които изглеждат без начало и край, да прецизират целите си, като се съобразяват с безброй различни среди. Това води до логическото заключение, че тези специалисти, или свръхспециалисти, биха могли да създадат вихрушката от галактически мъглявини, с ко­ято е започнал процесът на формиране на звездите, пла­нетите и накрая – на живота в нашата Вселена.

Сигурен съм, че зад формирането на одухотворени и неодухотворени същности се крие интелигентна ми­съл. Правя този извод от способността на душите да използват светлинната си енергия за проектиране, съз­даване и манипулиране на молекулните и клетъчните структури на живата материя така, че да притежават желани физически свойства в завършена форма. В последния цитиран случай научих, че душата проектант Хиант изгражда образи на напълно развити дървета в духовния свят, за да прецени дали крайният продукт е добър, след което се връща по обратния път до семе­ната и накрая – до клетките на дървото. Това е процес на създаване на материя с функционална цел. Енергий­ното упражнение за създаване на мишка в случай 35 бе подобен пример.

Следващият ми случай отново дава представа за ра­ботата на души с живи организми. Тези проектанти са биолозите и ботаниците на духовния свят и казват, че на милиарди планети съществува извънземен живот. Имал съм значителен брой случаи с души, които са се прераждали на други планети или са пътували до множество светове за учение или почивка между преражданията си на Земята.

• случай петдесет и девети •

В този интересен случай разговарям с душа проектант на име Кала. По време на сеанса клиентката ми описа наскоро възложената й планетарна задача, свързана с разрешаването на проблем с екосистема, в която не се очаквало подобрение по естествен еволюционен път. Преди този случай не предполагах, че има души, които се връщат на някоя планета, за да изменят съществу­ващата околна среда, защото това би означавало, че проектите им имат недостатъци. Фактът, че Кала трябваше да промени молекулярната химия на същест­вуващо живо същество в контролиран експеримент, бе показателен за мен.

Когато клиентите описват духовните си срещи с жи­вот на други планети, се опитвам да установя галактическото местоположение, големината на планетата, орбитата й, разстоянието, на което се намира от своята звезда, състава на атмосферата, гравитацията и то­пографията. Мисля, че опитът ми като любител аст­роном допълнително засилва интереса ми към тези подробности. Но много клиенти се отегчават да отгова­рят на астрономически въпроси, които им се струват разсейващи и неуместни. Във физическата ни Вселена има сто милиарда познати галактики. Всеки от тези среб­ристи острови; намиращи се на огромно разстояние в светлинни години едни от други, се движи сред тъмното космическо море и съдържа безброй слънца, около крито е възможно да има обитаеми планети. Понеже за повечето клиенти астрономическите термини, които упот­ребявам, са непонятни, а и световете, за които говорят, са твърде далечни от космическия квадрант на Земята, често просто сменям темата и продължавам със сеанса.

Кала се опита да ми обясни, че творческото упражнение на групата й се провежда на планета, „много да­лечна от Земята”. Нарече този свят Джаспер и каза, че се намира в двойна (бинарна) звездна система, обикаляща около „гореща жълта звезда наблизо и по-голяма тъм­ночервена, доста по-далеч”. Разбрах също, че Джаспер е малко по-голяма планета от Земята, но с по-малки океани. Кала добави, че този свят е субтропичен, с четири луни. След кратко убеждаване склони да опише работа­та си върху странно същество, което донякъде прили­чало на земните животни.

Повечето клиенти с опит от други планети не жела­ят да споделят информация, която смятат за повери­телна. Вече споменах това във връзка с други области на спиритуалните си изследвания. Клиентите отказват да говорят, когато чувстват, че не бива да разкриват нещо в сегашния си живот. Това се отнася особено за въпросите, свързани с извънземни цивилизации. Разоча­рованието ми е голямо, когато чуя изявление като: „Ни­то вие, нито аз трябва да знаем за такива места.” Обяс­них на Кала колко важно е и за двама ни да разберем какви са способностите й като душа и че не настоявам за тази информация просто от любопитство. Друга ефективна хипнотична техника, която понякога използ­вам, за да предразположа клиента да говори за други светове, е въпросът: „Познаваш ли някоя интересна из­вънземна форма на живот, която особено ти харесва?” за много души, пътуващи за работа или развлечение, този подход е неустоим.

Д-р Н. Кала, бих искал да узная нещо повече за задачата ти на Джаспер. Мисля, че това ще ми помогне да разбера специалността ти. Добре е за начало да опи­шеш тренировъчното си упражнение и какво представ­лява проектът на Джаспер.

К. Шестимата от класа ми сме изпратени да работим с двама старши магистри (проектанти специалисти) в този свят, където бързото разпространение на един растителен вид застрашава основната храна на дреб­ните сухоземни животни.

Д-р Н. Значи, общо взето, проблемът на Джаспер е свър­зан с екосистемата?

К. Да, с гъстите лозови растения… много жизнен храст. Расте толкова бързо, че унищожава използваната за храна растителност. Останала е твърде малко площ за паша на сухоземните животни на Джаспер.

Д-р Н. Не могат ли да се хранят с лозовите храсти?

К. Не, именно затова пристигнахме на Джаспер с тази задача.

Д-р Н. (реагирам прибързано.) О, за да отървете плане­тата от тези храсталаци?

К. Не, те са важни за нея и почвите й.

Д-р Н. Тогава? Какво трябва да направите?

К. Да създадем животно, което да се храни с лозови храсти, за да контролира разпространението им и да не унищожават толкова голяма част от другата растителност.

Д-р Н. Какво животно?

К. (смее се.) Ще се нарича „ринкула”.

Д-р Н. Как ще добавите ново животно към природата на Джаспер?

К. Като създадем мутация от съществуващо дребно че­тириного и стимулираме растежа му.

Д-р Н. Кала, нима можеш да промениш генетичния ДНК код на едно животно, за да създадеш друго?

К. Сама не бих могла. Необходими са съчетаната енергия на учебната ми група и умелите манипулации на двама­та старши проектанти, които ни придружават.

Д-р Н. Ще използвате ли енергията си и за да промените молекулната химия на този организъм и повлияете на естествения отбор?

К. Да, ще въздействаме върху клетките на част от дреб­ните животни. Ще мутираме съществуващ вид и ще го направим доста по-едър за да оцелее. Понеже няма­ме време да чакаме естествения отбор, ще стимули­раме и растежа на четириногото.

Д-р Н. Ще ускорите мутацията, така че скоро да се получи ринкула, или ще увеличите големината на само­то същество?

К. И двете… Искаме ринкулата да бъде едра и същевре­менно промяната да стане в рамките на едно поколение.

Д-р Н. Колко земни години ще отнеме?

К. (пауза.) О… Около петдесет… За нас е като един ден.

Д-р Н. Какво направихте с малкото животно, което ще се превърне в ринкула?

К. Запазихме формата на краката и косматото тяло… Но ще бъде по-голямо.

Д-р Н. Опиши ми окончателния резултат. Как изглежда една ринкула?

К. (смее се.) С едър нос… Извит около устата… Дебели устни… Масивни челюсти… Ширрко чело… Ходи на че­тири крака с копита. Голяма е почти колкото кон.

Д-р Н. Каза, че сте запазили козината на предишното животно?

К. Да, цялото тяло е покрито с косми, дълги и червеникавокафяви.

Д-р Н. А мозъкът на това същество – по-голям ли е, или по-малък, отколкото на кон?

К. Ринкулата е по-умна от кон.

Д-р Н. Това ми напомня за детските книжки „Доктор Сюс”.

К. (усмихва се.) Затова ми е толкова смешно, когато си я представя.

Д-р Н. Настъпи ли промяна на Джаспер след създаването на ринкулата?

К. Да, защото е много пъти по-голяма отпреди, а има и други промени – като масивната челюст и силата на тялото. Наистина опустошава лозовите храсти. Ринкулата е издръжливо същество, без естествени враго­ве и е лакома като предишното животно. Учителите ни искаха точно това.

Д-р Н. А възпроизводството й на тази планета? Бързо ли се размножава ринкулата?

К. Не, размножаването й е бавно, затова трябваше да създадем доста животни, след като програмирахме желаните генетически характеристики.

Д-р Н. Знаеш ли как е завършил този експеримент?

К. Сега Джаспер е по-балансиран свят на растителноядни. Искахме да помогнем и на другите видове. Лозови­те храсти вече са под контрол.

Д-р Н. Възнамерявате ли най-сетне да създадете интели­гентен живот на Джаспер… Това ли е крайната ви цел?

К. (уклончиво.) Може би учителите имат такива наме­рения… Няма начин да разбера.