Смъртта, скръбта и утехата

Смъртта, скръбта и утехата

Отричане и приемане

Преживяването на загуба на любим човек е едно от най-тежките изпитания в живота. Всеиз­вестно е, че преодоляването на скръбта представ­лява отърсване от първоначалния шок, след това справяне с отричането, гнева, депресията и накрая – достигане до някаква форма на приемане. Всеки от тези етапи на емоционален смут варира по продъл­жителност и интензивност от месеци до години. Загубата на някого, с когото сме имали дълбока връзка, може да причини такова отчаяние, че да се чувстваме като попаднали в бездна, бягството от ко­ято е невъзможно, защото смъртта ни се струва край на всичко.

В западните общества вярването в тази окончателност на смъртта е пречка, която трябва да бъде пре­одоляна. Имаме динамична култура, в която възможността за загуба на личностен облик е немислима. Вне­запната смърт в едно сплотено семейство наподобява провал на велико театрално представление поради загу­ба на една от звездите. Изпълнителите на второсте­пенни роли са смутени от необходимостта от промени в сценария. Справянето с тази огромна празнота в ис­торията, оставена от онзи, който ни е напуснал, се от­разява на ролите на останалите актьори. Тук има из­вестна двусмисленост, защото, когато душите са в ду­ховния свят и се подготвят за нов живот, репетициите за следващото голямо представление на Земята им се струват смешни. Знаят, че всички роли са временни.

През живота си ние не се подготвяме по подходящ начин за смъртта, защото тя е нещо, което не можем да поправим или променим. Мисълта за смъртта все повече ни измъчва, докато растем и остаряваме. Тя непрекъснато ни дебне в сенките, независимо от вярванията ни за това, какво се случва след нея. Докато пътувах и изнасях лекции за живота след смъртта, бях изумен да открия, че най-много се страхуват от нея хора с традиционни религиозни възгледи.

Страхът на повечето от нас идва от неизвестност­та. Освен за онези, които са имали преживявания на границата на смъртта или са се пренасяли в минали животи чрез хипноза и помнят какво чувства умиращи­ят, за всички останали тя е мистерия. Когато трябва да застанем лице в лице със смъртта като участници или наблюдатели, срещата може да бъде мъчителна, тъжна и страховита. Здравите не обичат да говорят за нея, а често и сериозно болните. Следователно нашата култура внушава ужас от смъртта.

През двадесети век са настъпили много промени в обществените възгледи за живота и смъртта. В ранни­те десетилетия на века повечето хора са имали традиционното разбиране, че се живее само веднъж. През пос­ледната третина от столетието е установено, че в САЩ четиридесет процента от хората вярват в прераждането. Тази промяна в отношението прави приема­нето на смъртта малко по-леко за онези, които са се развили духовно и са надраснали вярването, че задгроб­ният живот е забрава.

Един от най-значимите аспекти на работата ми, свързана с духовния свят, е научаването от гледна точка на душа, напускаща тялото, какво представлява смъртта и как душите се опитват да се върнат и утешат онези, с които са се разделили. Надявам се с тази глава да ви убедя, че това, което чувствате дълбоко в себе си след загуба на близък, не е самозаблуда. Човекът, когото обичате, наистина не си е отишъл. Имайте предвид и това, което обясних за раздвоение­то на душата. При прераждането част от енергията ви е останала в духовния свят. Същата тази енергия е там в резерв за новата среща със завръщащата се ду­ша. Едно от важните открития, до които съм стигнал при изследванията си, е, че сродните души никога не се разделят напълно.

Следващите раздели илюстрират някои методи, из­ползвани от душите за общуване с любимите хора. Тези техники могат да бъдат приложени веднага след физическата смърт и да бъдат много интензивни. Въпреки това отпътуващата душа е нетърпелива да поеме по пътя към дома. Земната плътност отнема енергия. Изведнъж душата е освободена и волна. Ако изпитваме нужда, ду­шите могат да се свържат с нас от духовния свят.

Тихото съзерцание и медитация би трябвало да изос­трят духовните ни възприятия и да внесат в съзнанието ни по-силно усещане за знание. Не са необходими словесни съобщения от отвъдния свят. Само отстраняването на пречките на съмнението и отключването на съзнанието дори за възможното присъствие на някого, когото обича­те, ви помага в преодоляването на скръбта.

Терапевтични техники на душите

Първият случай, който ще цитирам, е една напреднала душа на име Тамано, който се обучава за учител водач. Той ми каза: „Хиляди години съм се прераждал и умирал на Земята, но едва през последните няколко века успя­вам да усвоя начини да променям негативните модели на мислене и утешавам хората.” Започвам от този мо­мент на нашия сеанс, в който Тамано описва миговете след внезапния край на негов предишен живот.

• случай първи •

К. (клиент.) Съпругата ми не усеща моето присъствие.

Все още не достигам до нея.

Д-р Н. (доктор Нютон) Какъв е проблемът?

К. Твърде много скръб. Толкова е обсебваща. Алис е в дълбок шок от гибелта ми и не е в състояние да почувства енергията ми.

Д-р Н. Тамано, винаги ли е имало такъв проблем след края на миналите ти животи, или само с Алис?

К. Веднага след смъртта хората, които ви обичат, или дават воля на чувствата си, или са напълно вцепенени. И в двата случая е възможно да заключат съзнанието си. Моята задача е да помогна за равновесието между съзнание и тяло.

Д-р Н. Къде е душата ти в момента?

К. На тавана на спалнята ни.

Д-р Н. Какво искаш да направи Алис?

К. Да престане да плаче и да събере мислите си, не вярва, че може още да съм жив, и цялата й енергия е в безпорядъК. Толкова е отчайващо. Намирам се точно до нея, а тя не го знае!

Д-р Н. Ще се откажеш ли за момента и ще заминеш ли за духовния свят, щом съзнанието й е блокирало?

К. Би било най-лесно за мен, но не и за нея. Твърде много я обичам, за да се откажа сега. Няма да тръгна, докато поне не усети, че има някой край нея в стаята. Това е първата ми стъпка. После ще мога да сторя повече.

Д-р Н. Колко време е изминало от смъртта ти?

К. Два дни. Погребението отмина и сега е моментът да се опитам да утеша Алис.

Д-р Н. Предполагам, че водачът ти те очаква, за да те поведе към дома?

К. (смее се.) Казах на водачката си Еаан , че се налага да ме почака малко… Което не беше необходимо. Тя знае за всичко това. Самата Еаан   ме научи!

Този случай е показателен за оплакването, което чес­то чувам от току-що освободените души. Много от тях не са така опитни и решителни като Тамано. Независимо от това повечето души, въпреки нетърпение­то си да отпътуват за духовния свят, не биха напуснали астралния слой на Земята, без да направят нещо, за да утешат съкрушените си близки. Ще съкратя разказа на този клиент за начина, по който е помогнал на Алис да се отърси от скръбта си, и ще се съсредоточа върху успокояващото въздействие на душевните енергийни сиг­нали върху нарушената човешка енергия.

Д-р Н. Тамано, ще ти бъда признателен, ако опишеш техниките, които използваш, за да помогнеш на съпру­гата си Алис да преодолее скръбта.

К. Още в началото ще й кажа, че Алис не ме е загубила. (въздъхва дълбоко.) Започнах, като я обгърнах със струя от енергията си, подобна на чадър, от талията до главата й.

Д-р Н. Ако бях дух, застанал до теб, как би изглеждало това?

К. (усмихва се.) Като облак от захарен памуК.

Д-р Н. Какво постигаш?

К. Алис е обвита в пелена от духовна топлота, която е “успокояваща. Трябва да призная, че все още не съм съвсем опитен в създаването на това наметало, но в трите дни след смъртта си обгръщам Алис със защи­тен енергиен облак, за да й помогна в  приемането.

Д-р Н. Значи вече си започнал работата си с Алис. Добре, Тамано, какво правиш сега?

К. Започвам да Филтрирам част от себе си през този облак от енергия около нея, докато усетя точката, в която блокирането е най-слабо. (пауза.) Откривам го от лявата страна на главата й, зад ухото.

Д-р Н. Има ли тази точка някакво по-особено значение?

К. Алис обичаше да я целувам по ушите. Спомените за ласките ни са важни. Когато виждам пролуката от лявата страна на главата й, превръщам енергията си в  сгъстен лъч и го насочвам към това място.

Д-р Н. Съпругата ти веднага ли усеща?

К. Отначало чувства леко докосване, но скръбта надделя­ва. Тогава усилвам лъча си. Изпращам й мисли за обич.

Д-р Н. Виждаш ли резултат от това?

К. (радостно.) Да, долавям-енергийни сигнали от Алис, които вече не са тъмни. Има промяна, в емоциите й… Престава да плаче… Оглежда се… Усеща ме. Усмихва се. Най-сетне стигнах до нея.

Д-р Н. Свърши ли?

К. Тя ще се съвземе. Време е да тръгвам. Ще бдя над нея, но зная, че ще се справи, което ме успокоява, защото известно време ще бъда зает.

Д-р Н. Това означава ли, че повече няма да се свързваш с Алис?

К. (обиден.) Напротив! Ще поддържам връзка с нея вина­ги, когато се нуждае. Тя е моята любима. Повечето души са много по-неопитни дори от най-младия учител водач. Ще отделя повече внимание на тези елементи по-нататък, в четвърта глава, в раздела за енергийна рехабилитация. Все пак повечето души, с които работя, умеят доста добре да въздействат от духовния свят върху човек с физическо тяло. Обикновено избират да работят в определени области, използвайки енергийни лъчи, както описва Тамано. Тези проекции на любяща енергия върху хора, получили емоционална и физическа травма, могат да бъдат много силни, дори от неопитна душа.

Източните школи за йога и медитация използват точките, наречени чакри, по начин, близък до този, по кой­то душите докосват човешкото тяло с лекуваща енер­гия. Хората, които притежават дарбата да лекуват чрез чакрите, казват, че всеки има етеричен двойник, който съществува във връзка с физическото му тяло, и лече­нието става чрез въздействие и върху двата елемента. Част от работата с чакри е освобождаването на наша­та емоционална и духовна енергия през множество точки от гръбнака, сърцето, гърлото, челото и така нататък, за да се отпусне и хармонизира тялото.