Сродни души

Сродни души

Времето между първата и втората среща със съвета е период на обновление за душата. Всъщност развитието ни като ефирни същества е започнало в безплътните селения на духовния свят преди начало­то на преражданията ни. Вътрешната ни същност е уникално индивидуална, но важна част от духовния живот между преражданията е посветена на общува­не с други същества. И така развитието ни като души се превръща в колективен процес. Отчасти чув­ството за общност се утвърждава чрез връзките, които имаме помежду си в материални реалности ка­то земната. По време на физическия живот близост­та, която душите изпитват помежду си, е подложена на сурови изпитания чрез кармичните предизвикателства, които срещаме в човешките си тела. Това прекъсване на блаженото безплътно съществуване е средство, чрез което духовните учители разширяват нашата съзнателност.

Слушал съм много интригуващи любовни истории от минали прераждания на духовни партньори, които прекосяват времето и пространството, за да се срещнат отново в живота. Ето няколко примера:

Когато любовта е измъчвана: от похотлив вожд на клан в каменната ера, който често отвличал партньорката на клиента ми, а после я връщал обратно. Когато любовта е отнета: от робиня в древния Рим, която носела храна на гладиаторите и се влюбила в един от тях. Плененият боец се заклел на клиентката ми, че ще я обича вечно, в нощта, преди да загине на арената.

Когато любовта е жестока: към един коняр, пребит до смърт през средновековиедю от благородник, който го видял с дъщеря си на мястото на тайните им срещи.

Когато любов та е героична: преди три века полинезиец се удавил няколко часа след сватбата си, когато буря потопила кануто на младоженците, но клиентът ми успял да спаси своята партньорка.

Когато любовта е убийствена: клиентът ми, герма­нец от осемнадесети век, пронизал с нож съпругата си от ревност и гняв, защото се носели слухове за изневя­ра. Несправедливо обвинена от клюкарите, преди да издъхне, тя го уверила, че е невинна и обича единстве­но него.

Когато любовта не прощава: завърнал се ветеран от гражданската война презрял съпругата си, клиентката ми, която се омъжила за неговия брат година след като ветеранът бил официално обявен за загинал.

Всяка от изброените двойки днес има щастлив брак. Изпитанията в миналите прераждания са ги подготвили за следващите и укрепили връзката им като партньори. Чрез регресия към минали епохи се получават интересни сведения за отношенията на партньорите в предишни животи, но спомените за това, което им се случва между преражданията, предлагат доста по-широка перспектива за тези връзки.

Има много различни изпитания, свързани с любовта. В някои прераждания сме имали дълъг и щастлив живот с вечните си партньори, а в други сме прекъсвали връзките с тях или сме били разочаровани от постъпките им. Понякога трудният съвместен живот помрачава любовта. Времето, прекарано заедно с партньорите, ни носи радост и болка, но се учим и от двете. Винаги зад сериозните събития, засягащи връзките ни в живота, се крият кармични причини.

Имах клиентка на име Валъри, която преди два века е била красива китайка. В този живот отблъснала веч­ния си партньор, защото спорел с нея и не я обсипвал с ласкателства както много други. „Освен това, сподели валъри, беше толкова невзрачен и грубоват, че се сраму­вах да излизам с него, защото се безпокоях какво ще си помислят хората. От гордост, гняв и чувство, че не ме ценят достатъчно, се омъжих за красавец, който задо­воляваше капризите ми. Загубих щастието, което можех да имам.”

В следващия си живот през деветнадесети век в Америка Валъри е била дъщеря на индиански вожд от племе­то Чероки, който я принудил да се омъжи за сина на друг вожд, за да постигне мир. Този мъж я отблъсквал физически и направил живота й непоносим, след като се при­мирила с желанието на баща си. Отхвърленият парт­ньор от Китай бил същият воин от племето й, когото обичала. При завръщането си в духовния свят след смъртта на индианката Валъри ми каза: .

„С любимия ми можехме да избягаме заедно, но освен че подобна постъпка криеше много рискове, нещо ми подсказваше, че трябва да се примиря със съдбата си. Сега разбирам, че това е било изпитание. Понякога жестоко нараняваме човека, (който ни обича, а същевременно и себе си. Животът ми в племето Чероки бе урок за мен, след като в Китай бях твърде горда и суетна.”

Времето, прекарано с „неподходящ” човек, не е загу­бено. Може би връзката е предначертана. Всъщност е възможно в духовния свят да видите тази душа в съв­сем различна светлина. Така беше с мъжа, за когото клиентката ми е била принудена да се омъжи като индианка. Душата му принадлежи към група, съседна на нейната. Любимият на Валъри от двата й предишни живота сега е неин съпруг. Трябва да добавя, че Линда, която е най-добрата приятелка на Валъри днес и член на духовната й група, е жената за която по-късно се оженил любимият й воин от племето Чероки. След сеанса ни Валъри с усмивка сподели: „Сега разбрах защо се чувст­вам малко неспокойна, когато Линда е край съпруга ми.”

Преди да продължа, струва ми се добра идеята да направя малко отклонение за вълшебния миг на срещата с духовен партньор. В предварителния си разговор с кли­ент разпитвам за минали и настоящи връзки, които са оказали някакво влияние в сегашния му живот. По този начин добивам представа за героите на пиесата в съзна­нието му, която ще гледам от първия ред.

В състояние на дълбок транс стават ясни много ду­ховни връзки. Партньорите на клиентите ми се оказват техни любими, близки приятели, роднини, наставни­ци или колеги. Отношенията ни с хора в живота могат да бъдат най-различни и обикновено са не само с души от собствената ни група, а и от други. Повечето клиенти изразяват силно желание да открият тези връзки в настоящия си живот, въпреки че вече имат представа кои са партньорите им.

В общ смисъл любовта е привързаност, която прие­ма различни форми в живота. Духовната връзка с парт­ньорите ни съществува винаги, независимо от ролите им. Във всеки живот се свързваме с хора на много нива, за да усвоим множество кармични уроци. Когато между приятели се появи пламък, отношенията им биха могли да прераснат в любов, но без искрено приятелство любовта е невъзможна. Това е доста различно от повърх­ностно увлечение, при което в нас се прокрадват съмне­ния дали връзката има някакъв смисъл. Без доверие ин­тимността страда и връзката не може да бъде трайна. Любовта е приемане на несъвършенствата на нашите партньори. Истинската любов ни прави по-добри, отколкото бихме били без тези хора в живота си.

Мнозина търсят щастие единствено в любовта. Всъщност щастието е състояние на съзнанието, до ко­ето трябва да достигнем, без да бъдем зависими от никого. Най-съвършената любов е между хора, постиг­нали щастие, чиято обич е напълно безрезервна. За да се съхрани любовта, са необходими усилия. Попадал съм на много разведени клиенти, които откриват, че първите им съпрузи са били техните вечни партньори. Това озна­чава, че е било нужно да се постараят повече и нещата биха потръгнали.

От друга страна, възможно е поради някаква причина да срещнем вечния си партньор по-късно в живота. По-някога сродните души се разделят за едно-две прераждания „С партньора ми бяхме започнали да ставаме твър­де зависими един от друг и имахме нужда известно вре­ме всеки да се развива самостоятелно.” често чувам подобни обяснения за временна раздяла на близки души. Всяка епоха на Земята е различна, що се отнася до от­ношенията и преживяванията, които имаме с партньо­рите си. Но всеки живот с тях се гради върху опит от предишни.

Научаваме ценни уроци дори от прекъснати връзки. Важното е да продължаваме напред в живота. Преди сеансите някои клиенти споделят, че истинската любов сякаш им убягва. След сеанса обикновено разбират при­чината за това. Ако подходящият човек не се появи, бихме могли да живеем с разбирането, че сме тук, за да усвоим други уроци. Погрешно смятаме, че хората, кои­то избират да живеят сами, са самотници, когато всъщ­ност имат богат, спокоен и пълноценен живот. Обвър­зването с някого, към когото нямаме чувства, само за да не останем сами, често ни прави по-самотни, отколкото бихме били без него. Както се пее в песента, „Да бъдеш влюбен в самата любов, е заблуда”. Подобна любов е илюзия, защото е породена от мания на всяка цена човек да има връзка. Ако вечният партньор трябва да се появи в живота ни, това ще се случи, често когато най-малко очакваме.

След дълги години общуване с души, завръщащи се в духовния свят, успях да класифицирам връзките между тях. Мисля, че поставянето на сродните ни души в една от трите категории помага да разберем ролята им в драмата на живота. Водачите ни и духовните същест­ва, които идват от зони, далечни от нашата, не са включени в тази класификация.

Вечни партньори

Вечният партньор, или най-близката сродна душа, чес­то се явява важна личност в живота. Може да бъде съпруг, брат или сестра, добър приятел или понякога родител. Никоя друга душа не е по-важна за нас от веч­ния партньор и когато клиентите ми описват живота си в такава близост, повечето твърдят, че връзката значително обогатява съществуването им. Един от ос­новните мотивиращи фактори душите да се прераждат е възможността за израз във физическа форма. Това оп­ределено се харесва на вечните партньори. Понякога, ако са по-напреднали, разменят половете си в някои живо­ти. Повечето души избират единия от двата пола в 75 процента от преражданията си.

Понятието „вечен партньор” не бива да се смесва с термина „сродна душа”, каквито са всички членове на една група, общуващи помежду си като приятели. Ня­кои наричат главния си партньор „истински”, което е подходящ термин, стига да не омаловажава връзката с останалите от групата. Различията между специалис­ти в моята област по отношение на терминологията са по-често символични, отколкото съществени, но има друга концепция, свързана с вечните партньори, която ме смущава.

Неколкократно са ми задавали въпроса, дали описани­ята ми на връзката между вечни партньори и твърде­нията за духовната двойственост имат нещо общо с теорията за души близнаци? Отговорът ми е – не. Вече споменах за способността ни да разделяме духовната си енергия и да живеем паралелно в няколко тела, въпреки че повечето души не избързват с обучението си по този начин. Обясних и защо оставяме известен процент енер­гия в духовния свят като наше точно копие, когато се прераждаме. Почти всички души постъпват така, в ко­ето се изразява тяхната двойственост. Откритията ми за вечното партньорство и раздвояването на енер­гията нямат връзка с идеята за души близнаци. Не мога да налагам мнението си, но, откровено казано, не съм попаднал на нищо, което да подкрепя тази концепция.

Доколкото разбирам, според теорията за души близ­наци вие и вашият двойник сте създадени в един и същ момент от енергийно яйце, което се е разделило на две части и те ще се съединят отново едва след края на кармичните си прераждания. Помня случаи като 26, в който клиентката ме увери, че никога не се създават две еднакви души. Всяка енергийна частица е уникална в  своята цялост. Освен това теорията ми се струва нелогична, защото какъв би бил смисълът да имаме духовен партньор, с когото не можем да работим заед­но, за да усвоим кармичните си уроци, а ще се срещнем едва когато станем съвършени? Вечно или истинско, духовното партньорство съществува, за да си помага­ме взаимно да постигнем целите си, а не за да бъдем двойници.

Пряко свързани души

Връзката с вечния партньор е най-важна, но останали­те души в общностната група също могат да бъдат наречени партньори. Между всички членове на една общ­ност съществува приятелска близост. Те имат разли­чен характер и дарби, които взаимно се допълват, както става ясно от подбраните случаи. Обикновено в рамките на самата общностна група се оформя тесен кръг души, които са особено близки и представляват важна опора в живота едни за други. Броят им може да бъде различен, но най-често между три и пет.

Въпреки че душите от всяка общност са започнали развитието си едновременно, всяка от тях е достигна­ла до различно ниво. Това зависи главно от мотивиращи фактори за напредък като таланта. Всяка душа притежава определени дарби, на които приятелите й могат да разчитат при преражданията. Много от членовете на групата се отделят, за да започнат специализация в различни области, но не загубват връзка помежду си.

Косвено свързани души

Към тази категория спадат души от други групи, нами­ращи се в духовна близост с нашата. Както споменах в пета глава под фигура 1, вторичните групи около основ­ната понякога наброяват над хиляда души. Много от тях се обучават в съседни класни стаи. Някои души от съсед­ни общности могат да бъдат избрани да работят с нас и да ги срещаме в много прераждания, а с други пътища­та ни се пресичат само за кратко. Доста често родите­лите ни принадлежат към близка общностна група.

При общуването в духовния свят, както и контактите във физически животи е възможно връзките ни с души от съседни групи да бъдат незначителни или да няма такива. В по-общ контекст всички души във вто­ричната група са свързани по един или друг начин, но според клиентите ми не са близки партньори. Въпреки това образуват огромен театрален състав и всеки от актьорите може да участва в някое от бъдещите ни представления. Понякога душа от близка група има осо­бена черта, която се оказва необходима за кармичния ни урок. Най-често тя се преражда в човек, който оказва силно влияние върху нас с положителната или отрица­телната си енергия. Това се определя от предварително споразумение между всички страни и водачите им, като се преценяват предимствата и недостатъците на няколко различни роли.

Участието им може да бъде съвсем кратко. Навярно читателят си спомня за случката на автобусната спирка, разказана в случай 39. Вероятно подкрепата, дадена на жената в този случай, е спонтанна постъпка. Мисля, че клиентът ми и непознатата не са свързани души. Ще цитирам един пример за кратък положителен контакт, разказан от клиент, който очевидно е срещнал душа от съседна група:

„Вървях сам по плажа, изпаднал в отчаяние заради уволнени­ето ми от работа. Отнякъде се появи един човек и започнахме разговор. Не го познавах и никога повече не го видях в този живот, но тогава дойде при мен и поговорихме непринудено. Неусетно му се доверих за всички свои проблеми. Той ме успокои и ми даде надежда за професионалното ми бъдеще. След около час си отиде. Сега разбирам, че е мой познат от друга духовна група. Срещата ни в онзи ден не е била случайна. Бил е изпратен при мен.”

Но най-важни са контактите ни с нашите духовни партньори. Докато обмислях тази книга, доста хора на­стояваха да разкажа подробно поне една любовна исто­рия между вечни партньори. Понеже съм романтик, не можах да устоя на тази молба.

• случай четиридесет и шести •

Гласът на Морийн издаде тревога, когато ми се обади, за да запише час. В онези дни все още не се налагаше клиентите ми да чакат с месеци за сеанс. Морийн живееше недалеч от кабинета ми в Калифорния. Хрумнало й да се види с мен и да доведе свой приятел от Ню йорк, който скоро щял да пристигне за първата им среща. Разпитах я за този приятел, когото никога не е виждала, и чух следния разказ:

Три месеца по-рано около двадесет и петима души, интересуващи се от живота след смъртта, създали свой „чат руум”, както се казва на компютърен жаргон. Това е популярен начин за общуване между хора с еднакви ин­тереси. Тези неща трябваше да ми бъдат обяснени, за­щото имам слаби компютърни познания. Морийн споде­ли, че с мъж на име Дейл открили, че имат сходни раз­бирания за духовното партньорство, и се почувствали свързани по странен начин. Добави, че Дейл сякаш че­тял мислите й. Решили да създадат свой собствен „чат” и да продължат разговорите си.

Морийн и Дейл установили, че са родени в разстояние на няколко месеца преди петдесет години в района на Сан Франциско. Поговорили за несполучливите си бракове и за необяснимото чувство на тъга; което изпитвали и двамата, защото търсели нещо, което би ги накарало да отворят сърцата си, но никой от тях не успявал да го открие. Разговорите им се въртели най-вече около живота след смъртта и Дейл споменал, че е чел книга­та ми. Скоро решили да се срещнат в Калифорния и заедно да дойдат при мен за сеанс.

Уговорихме се за дата, която се оказа ден след пър­вата им среща. Влязоха в кабинета ми със сияещи лица и на шега подхвърлих, че вече са в  транс и нямат нужда от мен. В мига, в който се видели, почувствали близост. Морийн каза: „Усмивките, които разменихме, изразът на очите ни, смехът ни, сливащите се вибрации, когато ръцете ни се докоснаха, ни изпълниха с еуфория, която беше толкова силна, че забравихме за всичко около нас.”

Ще разкажа случая от гледна точка на Морийн, която първа се обърна към мен. Във встъпителния разговор раз­брах, че в живота й е имало моменти, в които, щом чуе музика от двадесетте години или види танцьорки на чарлстон с рокли от това време, й се струвало, че нещо се повтаря. Морийн ми каза още, че от детството си чес­то сънува един и същ кошмар за внезапна смърт.

Обикновено отвеждам клиентите си в духовния свят след последната им смърт, за да не пропуснат естест­веното чудо на влизането през дверите. Предимствата на тази хипнотична техника са много, включително и това, че става ясно дали има отрицателни белези от предишен живот, пренесени в сегашния. Ако реша да ускоря този процес, като от утробата на майката отве­да клиента направо в духовния свят, би пристигнал там дезориентиран. Все едно да въведа някого през задната врата, а после да искам да опише главния вход. При тази ускорена процедура за влизане душата би пропуснала пе­риода за ориентация, а етапите от него могат да се окажат изключително важни, ако смъртта е била вне­запна и мъчителна. Всъщност, след като премине през момента на смъртта, клиентът е по-добре защитен от мъчителни физически спомени.

Помолих Морийн да се върне към най-важната случка в миналия си живот и тя избра събитията, довели до смъртта й. Това често е предупредителен сигнал за хипнотизаторите да очакват потресаваща сцена. Следва съкратена версия на разказа на Морийн:

Д-р Н. Мъж ли си, или жена?

К. Всъщност – момиче.

Д-р Н. Как се казваш?

К. Саманта. Накратко – Сам.

Д-р Н. Къде си и какво правиш в момента?

К. В стаята си, до тоалетката. Приготвям се за тържество.

Д-р Н. По какъв случай?

К. (пауза, после с весел смях.) В моя чест, днес е осемна­десетият ми рожден ден и родителите ми са организи­рали голямо събиране.

Д-р Н. Е, честит рожден ден, Сам. Коя дата е?

К. (след кратко колебание.) Двадесет и шести юли 1923-а.

Д-р Н. Щом си до тоалетката, искам да погледнеш в огледалото и да ми опишеш какво виждаш.

К. Руса съм, тази вечер косите ми са прихванати на кок. Облечена съм с бяла копринена рокля. Това е първият ми дамски тоалет. Ще сложа и белите си обувки с висок ток.

Д-р Н. Навярно изглеждаш зашеметяващо.

К. (с хитра усмивка.) Дано и Рик смята така.

Д-р Н. Кой е Рик?

К. (малко е смутена и се изчервява.) Моят… приятел. Кавалерът ми за вечерта. Трябва да побързам с грима си. Скоро ще пристигне.

Д-р Н. Слушай, Сам, не искам да те забавя, но мисля, че можем да продължим разговора си, докато се грими­раш. Кажи ми, сериозно ли гледаш на Рик?

К. (отново с поруменели бузи.) Аха… Но не искам да изглеждам твърде хлътнала. Държа се достойно. Рик мис­ли, че го разигравам, но зная, че истински ме харесва.

Д-р Н. Явно тържеството е важно за теб. Предполагам, че след малко ще изсвири с клаксона и ще хукнеш към колата му.

К. (с раздразнение.) Нищо подобно! Сигурно се изкушава да постъпи така, но ще позвъни на вратата, както подобава, и прислужницата ще го покани да ме почака на долния етаж.

Д-р Н. Значи купонът няма да бъде в дома ти?

К. Недалеч… В една шикозна къща в центъра на Сан Франциско.

Д-р Н. Добре, Сам, сега се пренеси на тържеството и опиши какво става.

К. (развълнувано.) Забавлявам се. Естествено Рик изглежда страхотно. Родителите ми и гостите им се възхищават колко съм пораснала. Има музика, танци… Много приятели ме поздравяват… И (лицето на клиентката ми помръдва за миг.) Са донесли доста алкохол, тайно от родителите ми.

Д-р Н. Това притеснява ли те?

К. (прокарва пръсти през косите си, за да разсее ново мрачно чувство.) О… винаги в такива случаи се пие, така ставаме весели и безгрижни. Аз също пия… Рик и няколко негови приятели пресушават бутилките.

Д-р Н. Премини към следващата важна случка от вечер­та и ми я разкажи.

К. (изражението й става по-спокойно и заговаря с умиле­ние.) С Рик танцуваме… Притиснати един към друг… И двамата… изгаряме… прошепва в ухото ми, че трябва да се измъкнем оттук и да останем за малко насаме.

Д-р Н. Какво изпитваш в момента, Саманта?

К. Вълнение… Но нещо ме възпира… Упорито се боря с него… Навярно се страхувам от неодобрението на родителите си… Но усещам, че има и още нещо. Отърсвам се от това чувство, за да не разваля вълшебния миг.

Д-р Н. Остани с тази емоция. Какво се случва по-нататък?

К. Излизаме през страничния вход, за да не ни видят, и отиваме до колата на Рик. Чудесна е, червена, спортен модел. Нощта е прекрасна и е свалил гюрука.

Д-р Н. Какво правите с Рик, сам?

К. Качваме се в колата. Рик изважда фибите от косите ми, за да ги разпусне. Страстно ме целува. Иска да ме впечатли… Профучаваме по дългата пътека и свиваме по улицата.

Д-р Н. Можеш ли да опишеш пътя и посоката, в която поемате?

К. (става доста нервна.) Излизаме от Сан Франциско и продължаваме по крайбрежното шосе на юг.

Д-р Н. Харесва ли ти разходката, Сам?

К. (за последен кратък миг клиентката разсейва мрачни­те си предчувствия.) Чувствам се толкова жива. Нощ­та е топла, а вятърът развява няколко кичура пред лицето ми. Рик е обгърнал раменете ми. Притиска ме и казва, че съм най-красивото момиче на света. И двамата знаем, че сме влюбени.

Д-р Н. (забелязвам, че ръцете на клиентката ми започ­ват да треперят и тялото й застива. Хващам ръбата й, защото се досещам какво следва.) Сега, Саманта, искам да разбереш, че докато разговаряме, ще бъда с теб във всеки миг и мога бързо да те преведа през всичко, което ще се случи. Знаеш това, нали?

К. (плахо.) Да…

Д-р Н. Стигни до момента, в който нещата започват да се променят, и опиши какво точно става.

К. (цялото тяло на клиентката затреперва.) Рик е пил твърде много, а завоите по пътя са все повече и по-резки. Той държи волана само с една ръка. Наближаваме хълмист участък... Близо до океана… Има скала… Колата се понася на зигзаг по шосето. (изкрещява.) Рик, по-бавно!

Д-р Н. Вслушва ли се в думите ти?

К. (проплака.) О, господи, не. Не ме слуша! Смее се и гледа мен вместо пътя.

Д-р Н. Сега избързай, Сам, продължавай.

К. (хлипайки.) Не успява да вземе следващия завой… Кола­та полита… падаме в океана… умирам… водата… толкова е студена… Не мога да дишам… О, Рик... Рик... Спираме и започвам бърза десенситизация на този мъчителен спомен, като същевременно помагам на ду­шата на Сам да напусне тялото. Напомням й, че много пъти е преживявала физическа смърт и че всичко ще бъде наред. Саманта споделя, че не иска да тръгне, за­щото младият й живот едва е започнал. Не желае да се раздели с Рик, но чувството, което я тегли нагоре, е „твърде непреодолимо”.

Започвайки изследванията си за душите, предполагах, че когато смъртта на двама души като Рик и Саманта е настъпила едновременно, ще влязат заедно в духовния свят. Открих, че не е така, с едно-единствено изключение. Дете, загинало с някого, когото обича, се издига с него. За това ще стане дума в девета глава, в раздела „душите на младите”. Обикновено дори вечни партньо­ри, умрели заедно, се възнасят по различен вибрационен път. Тази раздяла ми се струваше доста тъжна, докато разбрах, че душите се посрещат от своите водачи и приятели в духовния свят в подходящ момент и обстановка. Всички души преминават през етапите на ориен­тация и енергийно възстановяване с различна бързина, дори ако са от една и съща духовна група. Така беше с Рик и Саманта.

Д-р Н. Виждаш ли някъде Рик?

К. Не, опитвам се да устоя на силата, която ме тегли нагоре. Искам да остана с лице към океана… Искам да помогна на Рик.

Д-р Н. Тази сила успява ли най-сетне да те поведе в правилната посока, далеч от тихия океан?

К. (тихо и смирено, но и с тъга.) Да, вече съм високо над Земята.

Д-р Н. (въпрос, който често задавам.) Искаш ли да се сбогуваш с родителите си, преди да преминеш по-нататък?

К. О… Не веднага… По-късно ще го сторя… Сега искам само да продължа.

Д-р Н. Разбирам. Кажи ми какво е следващото, което виждаш, Саманта.

К. Отвор на тунел… Свива се и се разширява… В синхрон с моето движение. Минавам през него и се чувствам много по-лека. Толкова е светло. Към мен се приближава някой в тога.

При сеанса на Дейл разбрахме, че той е Рик ц споме­ните му съвпадат с тези на Морийн. Явно Саманта е живяла няколко секунди след падането в океана и се е издигнала оттам, а душата на Рик е напуснала тялото му, докато колата все още е била във въздуха. Когато разказах тази история на лекция в Далас, една слушателка отбеляза на висок глас: „типично по мъжки!” обясних, че щом душата разбере, че няма шанс за оце­ляване на тялото, може да го напусне миг преди истинската смърт. По този начин енергията й остава неза­сегната.

След като завърших сеансите на Дейл и Морийн, се срещнах с тези двама вечни партньори, за да обсъдим какво сме научили. Морийн сподели, че винаги, когато кара по магистрала 1, на юг от Сан Франциско, необяс­нимо защо, в един участък от крайбрежния път я обзе­мат тревоги и опасения. Вече знае причината за това. Надявах се депрограмирането на спомена за смъртта й през 1923-а да я избави и от повтарящия се кошмар. Месец по-късно Морийн ми писа и потвърди, че е прес­танала да го сънува.

Открихме удивително съвпадение, когато Дейл ми ка­за, че една от причините да напусне родния си край била, че изпитвал смущение, когато шофирал в околностите на Сан Франциско. Може би предполагате, че времето, прекарано в духовния свят между прераждания, би тряб­вало да елиминира всички влияния от предишни животи. В повечето случаи е така, но както казах, някои хора пренасят физически и емоционални белези от едно прераждане в следващото. Особено когато това е свързано с важен кармичен урок в бъдещия живот.

Защо тези вечни партньори са били разделени петде­сет години в сегашния си живот? За да разберем това, трябва да започнем от динамиката в духовната им об­щност. Дейл и Морийн принадлежат към група от първо ниво. В различна степен тези дванадесет души са дръзки борци и обичат рисковете. Учителят им често ги води при съседни общности, за да видят как те функционират в спокойствие и хармония. Дейл и Морийн казаха, че посещенията са интересни, но кротките души им се стру­ват „някак скучни”. Естествено тяхната група има и по-спокойни членове, но Рик/Дейл не е един от тях. В настоящия си живот е бил армейски рейнджър, пътувал три пъти до Виетнам. „Не очаквах да се завърна жив, сподели той, но ми беше все едно.” Понеже обича да живее на ръба на опасността, след края на войната на­пуснал службата си, защото решил, че е твърде скучно да бъде военен в мирно време.

След катастрофата през 1923 г. Рик бил посрещнат от старшия водач и прекарал доста повече време в обсъждане на отминалия си живот, отколкото Саманта. Когато се завърнал при групата, бил много тъжен. С нежна енергийна ласка уверил вечната си партньорка колко съжалява, че е прекъснал младия й живот. По време на сеанса не стана ясно дали някоя от двете души е знаела предварително за катастрофата. Били са влюбени в множество предишни животи, в доста от които са претърпели изпитания. Въпреки че са се преродили по едно и също време за сегашния си живот, при това на същото място, където са живели през двадесетте годи­ни, не е било планирано да се срещнат в младостта си. Споменът за сетивните преживявания и емоционалната енергия от географската местност просто са били част от условията за срещата им едва по-късно в този жи­вот. .

Преди прераждането си и двете души са знаели, че ще прекарат доста години разделени. Дейл е трябвало да изпита тъгата от отчаяното търсене на подходя­щата жена. Саманта/Морийн също е имала нужда от зрялост, която не е притежавала при връзката си с Рик през двадесетте години. Сега и Дейл, и Морийн са се научили да ценят живота повече. Знаят, че и двама­та са преживели голяма болка един без друг. Работата ми с всеки от тях завърши с почти еднакво изявление. Морийн каза: „В края на лечението си изпитваме дълбоко уважение към светостта на живота и важността на прошката. И двамата вече познаваме болката от загубата и ще ценим времето, което прекарваме заед­но в  този живот.”

Преди да завърша раздела за духовните партньори, ще добавя, че много от тях минават през подготвите­лен курс преди следващото си прераждане. Целта на тази генерална репетиция с водачите ни е последен пре­глед на ключовите въпроси в предстоящия живот. По-някога по време на подготовката две души партньори взаимно си изпращат визуални образи как ще изглеждат в новите си човешки тела и в каква обстановка ще се срещнат.

В „Пътят на душите” посветих цяла глава на подготовката за отпътуване. Не винаги вечните партньори се свързват непосредствено преди заминаването си. В зависимост от кармичните обстоятелства в някои слу­чаи единият от тях знае повече за бъдещата им среща и как ще изглежда другият. Ето кратък цитат от кли­ент за срещата с бъдещата му съпруга:

„Получих разрешение да видя жена си в залата за избор на следващ живот. Беше привлекателна инструкторка по аеробика, с която щях да се запозная в спортната зала. Внимателно запомних фигурата и чертите на лицето й, защото не исках да проваля запознанството ни, както в миналото прераждане. Аро­матът на тялото й, плувнало в пот, се запечата в съзнанието ми… жестовете й… усмивката… И най-вече очите й. В мига, богато я видях в този живот, бяхме привлечени като два маг­нита.”

Връзка между духовните и човешките семейства

По правило членовете на една духовна група не се прераждат по няколко пъти в хора от едно и също човешко семейство. Това противоречи на индианската традиция, според която душата на дядото обикновено се завръща в тялото на неговия внук. В четвърта глава, в раздела за духовната двойственост, както и в пета във връзка с ДНК-теорията обясних причините душите да не се прераждат в генетично свързани тела. Би било твърде ограничаващо и дори безсмислено душа, която иска да усвои нови уроци, да живее със същата наследственост, етническа принадлежност, културна среда и може би до­ри географска обстановка като в предишен живот. Бла­годарение на правото да се прераждат в различни семей­ства по целия свят душите могат да се възползват от многобройни възможности за избор на тяло. Именно то­ва разнообразие придава дълбок смисъл на преражданията ни на Земята.

В редки случаи водачите са благосклонни, когато някоя душа има силно чувство за незавършена кармична работа в едно определено семейство и желае да се върне в него. По този начин й дават възможност да преодолее сериозна травма от несправедливост, проявена спрямо нея, или да изкупи вината си за страдание, което е при­чинила на друг член на семейството. Тогава душите се прераждат в деца от следващото поколение, на докато хората, свързани с важните кармични събития, са все още живи. Държа да подчертая, че случаите на генетично прераждане поради кармични причини са редки. По-обичайно е, когато душата иска да поправи сериозна грешка, да се завърне в друго семейство, периферно свързано с предишното. Но дори това е доста неконвенционално решение, особено когато желанието на душата е поро­дено от преживяна несправедливост, защото навежда на мисълта за търсене на отмъщение.

Въпреки че душите не се прераждат в същото семей­ство, което са имали в предишен живот, почти винаги членовете на духовна група избират тела на роднини, за да бъдат заедно. Обичайно е душите от една общност да бъдат свързани в живота с кръвна връзка и географска близост. Какви роли избират? Сигурен съм, че чита­телите на тази книга се изкушават да съставят схема на важните си връзки с роднини, приятели, любими и дори просто познати, а след това да помислят кои са най-вероятните членове на духовното им семейство.

В пета глава, фигура 7 представлява цветова схема на аурите на едно духовно семейство и показва връзките между партньорите в сегашния им живот, фигура 10 е диаграма, отразяваща как душите от една група са се прераждали в човешки семейства, за да останат свърза­ни в преражданията си през последните три века. В цен­търа на схемата е клиентката ми Рут, имайте пред­вид, че семейната наследственост е напълно различна, въпреки че съм съставил схемата като родословно дър­во, фигура 10 е съкратен модел на преражданията на приятелите й в човешки тела. Във всеки век присъст­ват шест души от общностната й група и две – косвено свързани, от съседна общност.

Рут се явява в средата на диаграмата и всяка от свързващите линии от центъра навън показва как една и съща душа е поемала различна роля в семейството й от осемнадесети до двадесети век. Виждаме, че вечни­ят партньор на Рут е съпругът й в този живот. В ми­налото й прераждане същата душа е била най-добрата й приятелка, а в предишното – съпруга, когато тя е жи­вяла в мъжко тяло през осемнадесети век. Вечният парт­ньор на Рут има жълт ореол на закрилник, докато ней­ният е синкаво-бял, което означава съчетание на чиста обич и стремеж към познание. Тези две души са парт­ньори от около 7000 години, когато е бил първият им живот заедно.

Фигура 10. Духовно и човешко родословие

Тази мрежовидна диаграма илюстрира връзките между вечни партньори, сродни и косвено свързани души, които са се прераждали в роднини на клиентката ми Рут през последните три века. Всяка линия между поколенията, тръгваща от центъра, показва, че телата са били обитавани от една и съща душа.

Освен членовете на духовната група на Рут съм включил две близки души от съседна общност. Това са сегаш­ните родители на клиентката ми. Ролите им в девет­надесети век са били на дядо и баба. През осемнадесети – същата двойка са се преродили в нейни леля и чичо. Случаят на Рут е типичен. Всяка група има известни предпочитания към видове роднински връзки. През сед­мицата, когато беше сеансът на Рут, имах клиентка, която се чувстваше особено близка с майка си. Душата на майка й се оказа от същата група и нейна сестра в миналия живот.

Бабите и дядовците често играят важна роля рано в живота ни като разбиращи довереници. Често откривам, че любим дядо или баба в сегашния живот е бил брат, сестра или близък приятел на клиента ми в пре­дишния. Общностната динамика на близките човешки контакти е толкова силна, че от повечето си случаи се убеждавам, че ролите, които изпълняват душите-парт­ньори в живота ни и ние в техния, са част от кармичния урок на групата. Когато някой близък ни накара да стра­даме в живота или е бил наранен от нас и резултатът е раздяла и отчуждение, това е, защото сме изявили желание взаимно да си помогнем да усвоим тези уроци, които подготвят всички ни за бъдещи връзки, както ще проличи от случай 47.

Ще изтъкна още, че периферните роли на стотици косвено свързани души могат да продължат поколения наред. Поради ограниченото пространство не съм включил в диаграмата на фигура 10 всички тези връзки за Рут. Като пример за важна косвено свързана душа в този случай, която не е в схемата, ще посоча Зенда, любимата учителка на Рут от шести клас. Открихме, че през миналия век Зенда е била нейна съседка и близка приятелка, а през осемнадесети век – собственик на ком­панията, за която е работила клиентката ми. Мрежовидната схема на фигура 10 е подходящ начин за отра­зяване на всички връзки с хора, чиито съдби са преплете­ни с нашата.

Психологическите профили на вечни партньори, пряко и косвено свързани души в сегашния и миналите животи на клиентите помагат значително при съставянето на схема, подобна на родословно дърво. Във всеки от мина­лите три века открихме още една главна актриса в преражданията на Рут, която е от съседна духовна група. За нея също нямаше място на фигура 10. Тази душа, носеща името Ортиер, е поемала роли на ревниви, безчувствени и подли хора. Била е изпратена, за да изпита доверчивата натура на Рут и да й помогне по-бързо да превъзмогва причинената болка. Човешкият темпера­мент на същата личност издава и различни положителни качества, но отрицателните са постоянни. В сегаш­ния живот на Рут Ортиер е нейна свекърва. В предиш­ния е изпълнявала ролята на близка приятелка, която я е предала. Доста факти от кармичните цикли, в които Ортиер поема ролята на враг, ме карат да смятам, че те скоро ще свършат.

Рут има топъл, сърдечен и нежен характер. Вечният й партньор също притежава подобни качества, но освен това е упорит, безмилостно откровен и решителен. Много от другите души на фигура 10 са по-сдържани и тихи. Но перфекционизмът и упоритостта са техни общи черти.

Една душа в групата е по-безгрижна и нехайна от останалите. Това е Анди, братът на клиентката ми в сегашния й живот. Същата душа е приела ролята на неин съпруг през миналия век, за да й даде възможност временно да намали темпото и да си почине. Тогава главният партньор на Рут е избрал да бъде неин близък приятел. Между тях имало толкова силно привличане, че започнали любовна връзка и това почти довело до край на брака й с Анди. Най-сетне тя разбра, че Анди, определено необичаен партньор, е бил човекът, който с лекота е успял да отвори съзнанието й за по-оптимис­тично съществуване и я е научил да цени всеки ден и да приема живота с повече хумор, което сега допълва ес­тествената топлота на характера й. Въпреки че връзката им не се е основавала на силна любов, през девет­надесети век Анди е бил толерантен съпруг, приемащ доста неща на шега. Същевременно нейният вечен парт­ньор трябвало да се справи с предизвикателствата на брачен живот с жена, чийто характер бил далеч по-из­бухлив, отколкото на Рут.

Не искам да създам впечатлението, че бракът с човек, който не е вечният ви партньор, винаги е несполуч­лив. Всъщност попадал съм на клиенти, които съзна­телно са сменяли партньорите си в поредица прераждания и са живели с три-четири различни души от тесния си кръг, за да преодолеят редица предизвикателства. Въпреки че душите на Рут и Анди са опитали това за първи път през деветнадесети век, резултатът е поч­ти изцяло положителен.