ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
КРЪГЪТ СЕ ЗАТВАРЯ
Милтън Лоу – един прекрасен човек, получи отговор на своята последна молитва преди смъртта
си, през 2006-а. Всъщност историята започна десет години по-рано, през 1996-а. От дълги години
президентът Джордж Буш и първата дама Барбара Буш подкрепяха хоспис движението. През 1996-а
изиграха важна роля за създаването на първия милосърден хоспис стационар в най-големия
медицински център в Хюстън, Тексас. Барбара Буш произнесе ключова реч при освещаването, в която
изтъкна какъв дар ще бъде хосписът в този чудесен център, и със сълзи на очи разказа за едно красиво
момиченце, починало от рак на три години: нейната дъщеря. Разбирайки дълбоката болка от загубата
на дете, Джордж и Барбара Буш изразиха надежда, че хосписът по някакъв начин ще направи
най-трудното пътуване в живота възможно най-пълноценно.
Десет години след освещаването, като медицински директор на болничното заведение, лично се
уверих, че хосписът наистина е Божи дар за един мъж с рак на белите дробове в четвърти стадий. От
първия ден, в който го видях, Милтън бе изпълнен с енергия и оптимизъм. Докато седях до него, хванах
ръката му и го попитах дали има някакви въпроси. Той каза:

  • Нямам въпроси, но имам послание от хората край леглото ми.
  • Послание от кого и за кого? – попитах аз.
  • За вас и всичките ви пациенти от прекрасните сияещи създания, които бих нарекъл ангели.
  • Тук ли са сега?
  • Да и с любов прегръщат и двама ни – сподели Милтън. – Посланието е просто, за чиста любов.
    Ангелите искат да казвате на пациентите си и скърбящите им семейства, че Бог е тук, страда с тях и
    подготвя умовете им, телата им и душите им да изживеят Неговата безгранична, безусловна и
    изцеляваща любов. За да види наистина Неговата любов, човек трябва да бъде подготвен емоционално,
    социално и духовно. Енергията, събудена чрез болестта и желанието за живот, ни кара да насочим
    вниманието си към Създателя. Чрез Неговото желание за живот се учим да уважаваме заобикалящата
    ни среда и живота, за който е създадена: човешкия живот. Преди да издъхнем, ни се дава възможност
    да разберем този последен и най-ценен урок.
  • Това означава ли, че всяко човешко същество на света трябва да страда, за да разбере какъв
    дар е животът?- попитах Милтън.
  • Доктор Лерма, самото съществуване в това тяло далеч от Бога е страдание. Вие трябва да го
    знаете най- добре- отвърна той.
  • Опитвам се да го разбера, Милтън.
  • Скоро ангелите сами ще дойдат при вас и ще отговорят на всичките ви въпроси. Засега просто
    продължавайте да обичате и утешавате пациентите си и да се смеете с тях. – Попитах го как Бог
    разкрива безграничната Си любов. – Всъщност, доктор Лерма, ангелите ми казаха, че Бог е чул
    молитвата ми снощи и желанието ми ще се сбъдне.
  • Каква беше молитвата ти? – попитах.
  • Това истински ще ви хареса – каза той. Седнах на леглото му и започна да ми разказва чудна
    история за Божията любов. Първо ми каза, че няколко години преди освещаването на хоспис
    www.spiralata.net 56
    стационара получил поръчка от Медицинския център да изработи статуетка от цветно стъкло в чест на
    семейство Буш за подкрепата, която са оказвали на хосписи през годините. Зададената тема била
    „Калейдоскоп на грижовността“.
    Трябваше да бъде представена на годишната конференция на хосписите в Тексас и Ню Мексико.
    Но в последния момент се оказало, че президентът и госпожа Буш няма да могат да присъстват.
    Творбата стояла в хосписа няколко години и Милтън започнал да се пита с тъга дали някога ще се
    срещне с президента Буш и семейството му. Един ден дъщеря му Джан, социална работничка в
    хосписа, я свалила от мястото, където била поставена върху висок шкаф, и я отнесла у дома, за да я
    почисти и запази там.
    По негова молба дъщеря му много пъти безуспешно се опитвала да изпрати стъклената статуетка
    на семейство Буш. Дори се обадила в Президентската библиотека, но й казали, че не могат да
    гарантират, че семейство Буш действително ще я види. Няколко години бяха правени опити да се
    свържат с тях, но поради неясни причини творбата не стигнала до президента. (Дори се обсъждаше
    ново освещаване на стационара в Медицинския център и връчване на статуетката на семейство Буш,
    което така и не се състоя.)
    Милтън каза:
  • Сигурен съм, че Бог ще направи така, че някой ден да получат произведението ми. Да не се
    тревожим. Искам да обсъдим сегашната ми диагноза и дали има някакво по-нататъшно лечение.
    Поставили му диагнозата през 2005-а. Само седмица по-късно съпругата му получила тежък
    инсулт в Остин, Тексас, по време на събиране по случай годишнина от Втората световна война. Докато
    седяла на масата заедно с цялото му семейство, жена му изявила симптомите на инсулт – изведнъж
    говорът и умствените й способности се влошили. В болницата скенерът показал обширен мозъчен
    кръвоизлив и се озовала на смъртно легло. Нямало надежда за възстановяване и Милтън се съгласил
    изкуственото дишане да бъде спряно. За негова изненада, след екстубацията започнала да диша
    нормално, но останала неконтактна.
    Тогава дъщеря му ми се обади и ме помоли да се погрижа за прехвърлянето й в Тексас, където
    винаги е искала да умре. Съгласих се и беше прехвърлена на следващия ден в присъствието на цялото
    семейство, включително и Рики, бостънския им териер. Веднага беше настанена удобно и само 24 часа
    по-късно, в Деня на майката, се пренесе в любящите обятия на Исус.
    Излишно е да казвам, че семейството не си позволяваше да скърби открито пред бащата,
    тежкоболен от рак. През следващите дни и седмици Милтън продължил с химиотерапията и
    облъчванията. Междувременно намерил за уместно да прегледа вещите на съпругата си, включително
    и стотици нейни снимки и писма. Това му дало сили да преживее интензивната химиотерапия. За да
    бъде зает с нещо, започнал да работи по проекти за нови творби от цветно стъкло. Един ден, до- като
    подготвял работното си помещение, се натъкнал на статуетката, изработена за семейство Буш преди
    десетина години. На глас се запитал какво ще стане с нея… дали някога ще пристигне в истинския си
    дом. Метафора ли беше? Или всъщност говореше за своето пътуване обратно към Създателя,
    придружаван от съпругата си? В тиха молитва, знаейки, че скоро Бог ще дойде за него, Милтън
    помолил Създателя да се погрижи творбата за семейство Буш да бъде удостоена с честта, която
    заслужава, още преди смъртта му. Разбрах, че тя означава много за него. Каза, че ще бъде „лъч надежда
    за онези, които разберат смисъла й“.
    Няколко месеца по-късно Джан и съпругът й бяха поканени на частна премиера на нов филм за
    Пока- хонтас. Било благотворителна проява в подкрепа на „Бос Плейс“, детски хоспис в Хюстън,
    Тексас, създаден след смъртта на Бо Нюхаус. Можели да присъстват само поканени лица, сред които бе
    и Барбара Буш.
    „Дали това е отговорът на молитвите ми?“ – запитал се Милтън.
    Когато дъщеря му пристигнала в залата, узнала, че премиерата ще бъде в изключително тесен
    кръг, и се почувствала поласкана да бъде там. Докато стояла във фоайето, се обърнала и видяла Барбара
    Буш до себе си. Милтън каза, че дъщеря му била, меко казано, изненадана и този момент бил един от
    няколкото в живота й, когато изведнъж онемяла. Използвайки рядката възможност, събрала увереност
    да я заговори. Представила се като „просто една непозната“. Първата дама се усмихнала и отвърнала,
    че всички там са непознати. Джан й казала, че има нещо, което й принадлежи, но не знае как би могло
    да стигне до нея. Госпожа Буш приела думите й с насмешка и я посъветвала да не се опитва да й го
    донесе у дома, защото би рискувала да я застрелят. Джан я уверила, че не иска да бъде застреляна и
    обяснила, че става дума за вещ с кратка история. След като изслушала разказа за баща й, умиращ от
    рак, който би се зарадвал, ако статуетката от цветно стъкло стигне до истинския си дом преди смъртта
    www.spiralata.net 57
    му, Барбара Буш се просълзила и предложила Джан веднага да се свърже със секретарката й, която
    щяла да уреди получаването на творбата.
  • Определено е било нещо повече от съвпадение: било е Божията намеса – отбеляза Милтън.
    На следващия ден Джан се обадила в офиса на Барбара Буш и разговаряла със секретарката й. Тя
    била вече уведомена за срещата им и попитала кога ще бъде доставена статуетката, за да получи
    разрешение от тайните служби. Джан предложила дата и секретарката я приела. Милтън бил толкова
    развълнуван и изпълнен с радост, когато чул за разговора и плана. Макар и слаб. намерил достатъчно
    сили да наблюдава почистването на творбата и Джан се постарала да заслужи одобрението му.
    Бил безкрайно щастлив въпреки тежкото си състояние. Джан занесла статуетката в офиса, както
    било уговорено, и се срещнала с хората от охраната, които повикали секретарката на госпожа Буш. Тя
    благодарила с топли думи и уверила Джан, че президентът и госпожа Буш ще видят творбата. Когато
    Милтън чул, че статуетката е доставена, въздъхнал с облекчение:
  • Най-сетне.
    Каза, че двамата с дъщеря му изпитали чувство за завършеност, и сподели, че ангелите са му
    казали, че точно такъв е бил Божият план.
    Няколко дни по-късно Джан получила мило писмо от президента и госпожа Буш:
    26 януари 2006 г.
    Скъпа Джан Тейлър,
    Великолепният стъклен кръг, изработен от баща ви за Джордж и мен преди десет години, пристигна тук (в дома ни) вчера. Впечатлена съм и искрено се надявам да предадеше на баща си колко сме
    развълнувани. Статуетката е забележителна и след дълго обсъждане решихме да я изпратим в
    библиотеката на Джордж в Колидж Стейшън, където ще бъде видяна от хиляди хора през годините.
    Гордеем се схосписите си, особено с този в Медицинския център. Стана толкова важна част от
    центъра и доби престиж в цялата страна.
    Благотворителният прием за „Бос Плейс“ беше чудесен. Лично аз съм много no-възхитена от
    „Бос
    Плейс“, отколкото от филма. Филмът беше по-скоро посредствен. Отидете да гледате „Глори
    Роуд Страхотен филм. Прегърнете баща си от мен.
    Сърдечни поздрави, Барбара Буш
    Броени дни по-късно приех Милтън в нашия хоспис, създаден с финансовата подкрепа на
    семейство Буш. През последните дни от живота си, както повечето умиращи пациенти, той започна да
    вижда ангели и свои покойни близки, сред които и съпругата му, неговата прекрасна спътница и
    любима. Ангелите му казали, че Бог е чул молитвата му и е задвижил събитията, които ще доведат до
    спокоен завършек на живота му. Казали му още, че Бог отговаря на всички молитви, които не са
    егоистични и прославят името Му, и че чрез безусловна любов, безкористност и намиране на радост в
    страданието се случват чудеса. Съпругата му го уверила, че събитията се развиват по този начин, за да
    трогнат и утешат хората с отворени сърца.
    Два дни по-късно Милтън почина, почти на годишнината от смъртта на съпругата си. В
    присъствието на дъщеря си и свещеника той се усмихнал и протегнал ръце нагоре, докато за последен
    път си поемал дъх. Джан и свещеникът твърдяха, че когато издъхнал, от гърдите му изскочила бяла
    светкавица и излетяла през прозореца. Няколко часа след това всеки, който влезеше в стаята, усещаше
    някаква статична енергия.
    Милтън умря истински щастлив, след като дългият и труден път на живота му бе съзнателно и
    успешно завършен. Не можех да не се запитам дали Бо Нюхаус, в чиято памет бе благотворителният
    прием, на който Джан най-сетне се свърза с госпожа Буш, има нещо общо със затварянето на кръга.
    Каквато и да е истината, молитвата получи отговор и кръгът на живота бе завършен.

By admin