Стремежът към откриване на факти в подкрепа на идеята за живот след смъртта и предсмъртните
видения не е възникнал изведнъж. Пробудил се е още преди две хиляди години, когато Исус имал
видение, че ще бъде убит и погребан и ще възкръсне на третия ден. В „Републиката“ Платон описва
виденията на воина Ер, когото смятали за загинал в бой, а в Рим Плиний Млади разказва за случай с
призрак в Атина, където ясновидска информация довела до откриването на костите на убит човек.
Палестинският равин от втори век Шимон бар Йохай също пише за предсмъртни видения,
документирани в „Сефер Ха Зохар“ („Книгата на великолепието“, често наричана просто „Зохар“,
петтомен мистичен труд, написан на арамейски върху петокнижието на Тора). Следва цитат от „Зохар“
за предсмъртните видения:
В предсмъртните си мигове човек получава позволение да види свои близки и приятели, преселили
се в отвъдния свят. Научаваме, че когато душата на човека напусне тялото му, всички покойни
близки и приятели се събират и й показват това място на блаженство… (I, 29а).
Следващото доказателство е често цитиран сън или видение на Ейбрахам Линкълн, споделено с
приятеля му Уил Хил Леймън дни преди убийството му.
Около мен цареше гробна тишина. После изведнъж чух ридания на хиляди хора. Сънувах, че
ставам от леглото и слизам долу. Влизах от стая в стая… и навсякъде срещах едни и същи жални гласове край себе си… продължих, докато стигнах до източната стая, в която влязох. Там ме очакваше
потресаваща изненада Видях пред себе си подиум, върху който имаше труп в ковчег… „Кой е починал
в Белия дом“, попитах един от войниците. „Президентът“, беше отговорът. „Беше убит от атентатор. “ Последва порой от гласове на скърбящи хора които ме събудиха от съня. Повече не мигнах в
онази нощ и въпреки че беше просто сън, оттогава изпитвам безпокойство.
В началото на двадесети век сър Уилям Барет – професор по физика в Кралския научен колеж в
Дъблин и асистент на известния физик Джон Тиндал, е представил изследване върху предсмъртните
видения в книга, озаглавена „Видения на смъртното легло“ (публикувана през 1926 г.). През 1924-та
съпругата на сър Уилям, акушерка, му разказала за предсмъртните видения на млада жена, починала
след раждане. Както повечето от моите пациенти, умиращата погледнала към ъгъла на стаята и с
блажена усмивка отбелязала колко красиви и извисени са духовните създания и светът, от който идват.
Диалозите с покойни близки и небесни създания поразително си приличат по загрижеността за
живите, които умиращият оставя след себе си, и силното желание за преход към небесното царство
заедно с починалите обичани хора. Тези разговори продължават, докато пациентът получи утехата,
която му е нужна, за да премине отвъд. Нейната пациентка взела решението да напусне този свят, щом
се уверила, че ще има кой да се грижи за новороденото й дете.
Около 50 години по-късно доктор Карлис Осис – директор на Американското дружество за
изследване на свръхестественото в Ню Йорк, продължил системното проучване за преживяванията на
смъртното легло и накрая публикувал събраната информация в книгата „В часа на смъртта“, издадена
през 1977 г. Разговарял с хиляди лекари и медицински сестри, присъствали в последните часове на
повече от хиляда хоспитализирани пациенти. Следва съпоставка между пилотното проучване на
доктор Осис, проведено през 1961-ва, Лекари и медицински сестри разказват за наблюдения на
умиращи“ и моето проучване през 2005-а, при което разговарях с над 500 пациенти в хосписа и
болногледачите им часове преди смъртта им.
? При проучването от 1961-ва четири от всеки пет умиращи (80%) имали видения, доказващи,
че душата продължава да живее (видения на образи от религията и покойни роднини, 90% от които –
най-близки хора като родител, брат, сестра или дете). При проучването от 2005 г. процентът беше 85.
? Трима от всеки четирима души (75%) били посещавани от покойни близки, които им
помагали да преминат отвъд, през 1961 г. За сравнение – те са 90% през 2005 г.
? 41 % от умиращите са изживели еуфория и други положителни емоции според проучването
от 1961-ва. През 2005 г. процентът беше 90. Може би значителната разлика се дължи на това, че при
първото проучване са свидетелствали голям брой лекари и медицински сестри с различни възгледи,
докато при второто разговорите бяха проведени от един и същи лекар. Възможно ли е благодарение
на навременното решаване на проблемите на пациентите те да си отиват от този свят
по-щастливи?
? През 1961 г. 29% от умиращите са изпитвали отрицателни емоции, срещу 10% през 2005 г.
Отново може би благодарение на състрадателните грижи?
? И двете проучвания сочат, че медикаментите и треската нямат нищо общо с виденията на
смъртното легло.
? И двете проучвания сочат, че полът, възрастта, религията, образованието и
www.spiralata.net 72
социално-икономическите фактори оказват слабо или никакво влияние върху виденията на смъртното
легло.
? И двете проучвания сочат, че виденията продължават между една секунда и пет минути при
повече от 80% от умиращите. Но пациентите от 2005 г. през последните три дни от живота си твърдяха,
че през цялото време в стаята има поне един ангел или духовно същество. Часове преди смъртта
отбелязваха, че броят на безплътните създания нараства значително, до около 15-20.
? През 1961 г. се твърдяло, че целта на духовните същества е да помогнат на пациента да
премине отвъд. Проучването от 2005 г. разкри, че духовни същества или покойни близки идват, за да
помогнат на умиращия при прегледа на живота му, и че щом бъде постигнато разбиране, той ще бъдат
отведен в царството небесно. При пациенти, умиращи с големи неразрешени проблеми, или близки,
отказващи да приемат кончината им, е нужно от два до четири пъти по-дълго време, за да отпътуват от
този свят. Трима от всеки четирима такива пациенти умират спокойно.
? И двете проучвания сочат, че интервалът между първите видения и смъртта е приблизително
четири седмици.
? И двете проучвания сочат, че над 50% от безплътните създания са от мъжки пол и
приблизително 40% – от женски. По-малко от 5% говорят за безполови същества.
? Типове видения и процент пациенти, които са ги имали:
? Бог или Исус (30% от пациентите и при двете проучвания).
? Ангели (20% през 1961 г.; 90% през 2005 г.)
? Зли създания (3% през 1961 г.; 5% през 2005 г.)
? И двете проучвания сочат, че над 80% от пациентите добиват яснота на ума в присъствието
на духовни същества обикновено 3-4 дни, преди да умрат.
Човек може да заключи, че тези и други тенденции подкрепят хипотезата за отвъдния живот. Тези
резултати са потвърдени, но са нужни още изследвания за допълване на откритията и по-обективни
биохимични и радиологични параметри. Доктор Брус Грейсън, директор на Катедрата за перцептуални
изследвания в Медицинския факултет на университета във Вирджиния, в момента започва подобен
проект с хоспис пациенти.
БИБЛИОГРАФИЯ
Барет, У. Ф. Видения на смъртното легло. Лондон: Метуен, 1926.
Грейсън, Б. и Флин, К. П. Преживявания на границата на смъртта: проблеми и перспективи.
Спрингфийлд, ил. Чарлз Томас
Дукас, С. Дж. Критичен поглед върху твърденията за живот след смъртта. Спрингфийлд, ил.
Чарлз Томас, 1961.
За децата и смъртта. Ню Йорк: Макмилън Ко.. 1983. За смъртта и умиращите. Ню Йорк:
Макмилън Ко., 1969.
Кар, Д. Б. Патология на причинената от стрес дисфункция на лимбичната система: хипотеза, свързана с преживяванията на границата на смъртта. В редакцията на Б. Грейсън и К. П. Флин: Преживявания на границата на смъртта: проблеми и перспективи. Спрингфийлд, ил. Чарлз Томас, 1984,
125-139
Кюблър-Рос, Е. Смъртта: последният етап на израстване. Енгълуд Клифс, Ню Джърси:
Прентис-Хол Инк., 1975.
Лекари и медицински сестри разказват за наблюдения на умиращи: културна съпоставка. Издание
www.spiralata.net 73
на Американското дружество за изследване на свръхестественото, 71. 1977. 237-259.
Маслоу, A. X. Религии, ценности и духовни преживявания. Ню Йорк: Викинг Прес, 1970.
Мервдит, Денис. За „Космическата корекция“ на Карл Сейгън и мечтите за откриване на
извънземен живот. Сайънс Дайджест, юни 1979.
Муди, Р. А. Живот след живота, Атланта, Джорджия: Мокингбърд Букс, 1975.
Осис, К. Лекари и медицински сестри разказват за наблюдения на умиращи. Ню Йорк:
Парапсихоло- гическа фондация, 1961.
Осис, К. и Харалдсън, К.. В часа на смъртта. Ню Хей- вън, Кънектикът: Хейстингс Хаус, 1997.
Ринг, К. Живот в смъртта. Научно изследване за преживявания на границата на смъртта. Ню
Йорк: Ка- уърд, Маккан и Джогигън, 1980.
Харт, X. Загадката на оцеляването, Спрингфийлд, ил. Чарлз Томас, 1959.
Хъксли, А. Рай и Ад. Ню Йорк: Харпър&Роу, 1955.
ЗА АВТОРА
Доктор Джон ЛЕРМА понастоящем е консултант на няколко хосписа и палиативни отделения в
Хюстън и Сан Антонио, Тексас. Широкоизвестен е със своето състрадателно и грижовно отношение
към стотици пациенти, умиращи от неизлечими заболявалия, както и с подхода си като медицински
директор на международно признатия хоспис стационар в Медицинския център на Хюстън, Тексас.
Тъй като стационарът се намира в сърцето на най-големия медицински център в света, той работи в
тясно сътрудничество с болницата „Андерсън“ – водещ в света онкологичен институт за изследвания и
обучение.
След като завършва фармацевтика в Тексаския университет в Остин, постъпва в медицинския
факултет в Сан Антонио и по-късно специализира вътрешна медицина. През последните десет години
кариерата му е съсредоточена в областта на хоспис и палиативната медицина.
Притежаващ специалности по вътрешна и палиативна медицина, доктор Лерма е известен със
състраданието си към умиращи пациенти, както и с проучванията си за предсмъртните преживявания.
Успоредно с работата си в Медицинския център на Хюстън е и преподавател по палиативна медицина
на студенти, стажанти и специализанти по гериатрия, онкология и палиативна медицина в няколко
института. Като международен лектор е получил признание с емблематичната си лекция
„Предсмъртни преживявания: погледът на един хоспис лекар върху духовността и умиращите“. Често
гостува на местни, национални и чуждестранни медии. Доктор Лерма е основател на нестопанско сдружение, наречено „Сърца без граници“, което ще популяризира хоспис идеята в райони на Южна
Америка с недостатъчно медицинско обслужване. Настоящият проект на организацията му е свикване
на хоспис екип, който ще пътува до няколко мексикански и южноамерикански града, за да помогне на
властите и лекарите за създаването на този прекрасен дар – хосписа.

By admin

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

* 6+1=?

*

ТЕЛЕФОН ЗА РЕГРЕСИЯ