Глава 4 Брайън Уайс – Само Любовта е истинска
Така че идеята за прераждането дава едно доста успокояващо обяснение на действителността,
чрез което индианската философия преодолява трудностите, с които мислителите в Европа се борят
без резултат.
Албърт Швайцер
През следващата седмица Елизабет за първи път се върна в минало прераждане. Аз бързо я потопих
в състояние на дълбока хипноза, като използвах метода на скоростната индукция, за да преодолея
преградите и пречките, които съзнанието често изгражда.
Хипнозата е състояние на насочена концентрация, но егото, умът, има способността да се намесва в
концентрацията като внася разсейващи мисли. Използвайки техниката на скоростната индукция, успях
за по-малко от минута да потопя Елизабет в състояние на дълбока хипноза.
Бях й дал касета за отпускане, която да си пуска вкъщи през седмицата между двете ни срещи. Бях
записал тази касета, за да помогна на пациентите си да упражняват методите на самохипноза. Открих, че
колкото повече се упражняват вкъщи, толкова по-надълбоко стигат, когато са в кабинета ми. Касетата
също така помага на пациентите да се отпуснат и често им помага да заспят.
Елизабет опитала и прослушала касетата вкъщи, но не могла да се отпусне. Била прекалено
напрегната. Ами ако нещо се случи? Тя се притеснявала, тъй като била сама и нямало кой да й помогне.
Съзнанието й я ’’пазело” като позволявало на мисли от ежедневието да се трупат и да отвличат
вниманието й от касетата. Поради неспокойствието и мислите си, тя не могла да се съсредоточи.
Когато ми описа опита си с касетата вкъщи, реших да използвам по-бърз метод за хипноза, за да я
пренеса отвъд преградите, които съзнанието и страховете й създаваха.
Най-често използваният метод за предизвикване на хипнотично състояние се нарича “прогресивна
релаксация”. Отначало терапевтът забавя дишането на пациентката, а след това, говорейки, я въвежда в
състояние на дълбока релаксация, като я кара леко да отпусне мускулите си един след друг. След това й
казва да си представи красиви и отморяващи картини. Използвайки техники като броене отзад напред,
терапевтът помага на пациентката да стигне още по-дълбоко.
На този етап пациентката е в състояние на лек, до умерен хипнотичен транс, който терапевтът може
да задълбочи, ако желае. Цялата процедура отнема около петнадесет минути.
Но през тези петнадесет минути съзнанието на пациентката може да наруши процеса на
хипнотизиране като разсъждава, анализира и обмисля, вместо да се отпуска и да се поддава на
внушенията на терапевта.
Счетоводители и други хора, които са обучени да мислят логично, праволинейно и строго
www.spiralata.net – Книгата е сканирана от Д. Стоянова 10
рационално, често позволяват на брътвежа на ума си да наруши процеса. Макар че смятах, че Елизабет
може да стигне надълбоко, независимо от това коя техника използвам, реших за всеки случай да
приложа по-бързия метод, просто за да бъда сигурен.
Накарах Елизабет да седне в креслото без да се обляга, да ме гледа право в очите и да притисне
дясната си длан към моята. Аз стоях изправен пред нея.
Докато тя натискаше ръката ми, с тяло леко приведено напред, аз й говорех. Погледът й не се
отделяше от моя.
Изведнъж, без предупреждение, аз издърпах ръката, която беше под нейната. Тялото й, останало без
опора, полетя напред. Точно в този момент с много висок глас аз казах: “Спи!”
Моментално тялото на Елизабет се отпусна в креслото. Тя вече бе в дълбок хипнотичен транс.
Докато съзнанието й бе заето с внезапната загуба на равновесие, заповедта ми да заспи бе стигнала
направо и без никаква пречка до подсъзнанието й. Тя изпадна направо в състояние на съзнателен ’’сън”,
което е равнозначно на хипноза.

  • Можеш да си спомниш всичко, всяко нещо, което си изживяла – казах й аз. Сега можехме да
    започнем пътуването назад във времето.
    Исках да разбера кое от сетивата й действа най-силно в спомените, така че й казах да се върне към
    последното си вкусно ядене и я накарах да използва всичките си сетива, докато си го припомня. Тя
    възстанови миризмата, вкуса, вида и усещането на неотдавнашна вечеря, така че вече знаех, че е
    способна живо и ясно да си спомня нещата. Изглежда в нейния случай зрението беше най-важно сред
    сетивата.
    След това я върнах в детските й години, за да проверя дали може да възстанови спомен от спокойните времена на детството си в Минесота. Тя се усмихна с доволната усмивка на малко момиченце.
  • Сега съм в кухнята с майка ми. Тя изглежда много млада. И аз съм млада. Аз съм малка. На около
    пет години. И готвим. Правим сладкиши… и сладки. Забавно е. Мама е щастлива. Виждам всичко –
    престилката, вдигната й коса. Усещам аромата. Прекрасен е.
  • Влез в друга стая и ми кажи какво виждаш – наредих й аз.
    Тя влезе в гостната. Описа големите тъмни, дървени мебели, износените подове. И след това – един
    портрет на майка си, снимка, която стоеше на тъмна дървена маса до голямо, удобно кресло.
  • Виждам майка ми на снимката, тя е красива… толкова млада. Виждам перлите на шията й. Тя
    много обича тези перли. Те са за специални случаи. Красивата бяла рокля, тъмната й коса…погледът й е
    толкова светъл и толкова ведър.
  • Добре – казах. – Радвам се, че можеш да си я спомниш и я виждаш толкова ясно.
    Фактът, че наистина и със сигурност може да си спомни скорошно ядене или случка от детството,
    помага да се изгради увереността на пациента в способността му да възстановява спомени. Тези
    спомени показват на пациента, че хипнозата действа и не е страшна, дори процесът може да бъде
    приятен. Пациентът вижда, че възстановените спомени често са по-истински и по-подробни от
    спомените на съзнателния, буден ум.
    Когато излязат от транс, пациентите почти винаги съзнателно си спомнят спомените, възстановени
    по време на хипноза. Само в редки случаи пациентите са в толкова дълбоко състояние, че имат амнезия
    за това какво им се е случило. Макар че често записвам сеанси на регресия, за да съм сигурен в
    подробностите и за да мога да ги проверя, когато имам нужда, касетите са по-скоро за мен, отколкото за
    пациентите. Те си спомнят ясно.
  • Сега ще отидем още по-назад. Не се притеснявай за това кое е плод на въображението или
    фантазията, кое е метафора или символ, кое е действителен спомен или някаква комбинация от всичко –
    казах на Елизабет. – Просто се остави на изживяването. Опитай се да не позволяваш на съзнанието си да
    оценява, да критикува или дори да тълкува това, което ти се случва. Просто го изживявай. Моментът е
    само за изживяването. Можеш да го подложиш на критика след това. Можеш да го анализираш
    по-късно. Но засега просто се остави на изживяването. Сега се връщаме в утробата, в периода на
    бременност точно преди да се родиш. Каквото и да ти хрумне е добре. Просто се отпусни и го изживей.
    След това преброих от пет до едно, задълбочавайки хипнотичното й състояние.
    Елизабет чувстваше себе си в утробата на майка си. Там бе топло и безопасно и тя усещаше
    майчината любов. Две сълзи се търкулиха от ъгълчетата на затворените й очи.
    Тя си спомни колко много я искаха родителите й, особено майката. Сълзите й бяха сълзи на щастие
    и носталгия.
    Елизабет вече усещаше любовта, която щеше да посрещне нейното раждане, и това я караше да се
    чувства много щастлива.
    www.spiralata.net – Книгата е сканирана от Д. Стоянова 11
    Изживяването й в утробата не е неоспоримо доказателство, че споменът е точен или дори, че това в
    пълна степен е спомен. Но усещанията и чувствата на Елизабет имаха такава сила, че за нея те бяха
    истински и това я накара да се чувства много по-добре.
    Веднъж моя пациентка си спомни под хипноза, че се е родила като близнак. Другото бебе било
    мъртвородено. Но пациентката изобщо не знаела, че е имала близначка. Родителите й никога не й казали
    за мъртвородената сестричка. Когато тя разказала на родителите си за изживяването си под хипноза, те
    потвърдили, че споменът й е напълно точен. Тя наистина била близнак.
    Обикновено обаче е трудно да се установи истинността на спомените от утробата.
  • Готова ли сега да отидеш още по-назад? – попитах, надявайки се Елизабет да не се е уплашила от
    дълбочината на чувствата си.
  • Да – отвърна тя спокойно, – готова съм.
  • Добре – казах аз, – сега ще се върнем да проверим дали можеш да си спомниш нещо от преди раждането – някакво мистично или спиритично състояние в друго измерение или дори в предишен живот.
    Каквото и да ти хрумне е добре. Не го подлагай на критика. Не се оставяй да те притеснява. Просто го
    изживявай. Остави се на изживяването.
    Накарах я да си представи, че влиза в асансьор и натиска копчето, а през това време бавно преброих
    от пет до едно. Асансьорът пътуваше назад във времето и пространството и вратата се отвори, когато
    казах: ’’Едно.” Наредих й да слезе и да се присъедини към фигурата, случката или изживяването от
    другата страна на вратата. Но нещата не бяха такива, каквито очаквах.
  • Толкова е тъмно – каза тя с ужас в гласа. – Аз… паднах от лодката. Толкова е студено. Страшно е.
  • Ако се почувстваш зле – бързо я прекъснах аз, – просто се издигни над случката и я наблюдавай,
    сякаш гледаш филм. Но ако си добре, остани там. Виж какво ще се случи. Виж какво ще усетиш.
    Изживяването беше страшно за Елизабет, така че тя се изтегли над него. Виждаше се като младо
    момче. По време на нощна буря това момче бе паднало от някаква лодка и се бе удавило в мътните води.
    Изведнъж дишането й стана видимо по-бавно и тя изглеждаше по-спокойна. Бе се отделила от тялото.
  • Напуснах тялото – каза Елизабет, сякаш това бе едва ли не най-естественото нещо.
    Всичко бе станало изключително бързо. Още преди да успея да проуча прераждането, тя вече бе
    извън това тяло. Исках да ми обясни случилото се, да ми разкаже какво е видяла и разбрала.
  • Какво правеше в лодката? – попитах я, опитвайки се да я върна назад във времето, макар че вече
    бе извън тялото си.
  • Пътувах с баща си – отвърна тя. – И внезапно излезе буря. Лодката започна да се пълни с вода.
    Беше много неустойчива и се клатеше безумно. Вълните бяха огромни и ме хвърлиха през борда.
  • Какво стана с останалите хора? – попитах аз.
  • Не знам – каза тя. – Полетях през борда. Не знам какво се е случило с тях.
  • Горе-долу на колко години си, когато става това?
  • Не знам – отвърна тя. – На около 12 или 13. Младо момче.
    Елизабет изглежда нямаше желание да сподели още подробности. Тя бе напуснала този живот рано
  • както тогава, така и сега, когато си го припомняше в кабинета ми. Не можехме да получим повече
    информация, и затова я събудих.
    Следващата седмица Елизабет изглеждаше по-малко потисната, макар че не бях предписал никакви
    лекарства за симптомите й на мъка и депресия.
  • Чувствам, че ми е по-леко – каза тя. – Чувствам се по-свободна и усещам, че вече не се страхувам
    толкова от тъмното.
    Елизабет винаги усещала някакво безпокойство от тъмнината и избягвала да излиза вечер сама.
    Вкъщи тя често държала всички лампи запалени. Но през изминалата седмица бе забелязала, че има
    подобрение в тази насока. Макар че аз не знаех за това, плуването също я карало да се чувства
    неспокойна и да изпитва известен страх, но през тази седмица тя бе прекарала без проблеми известно
    време на басейна в сградата, където живееше. Макар че това не бяха основните й грижи, тя бе доволна,
    че тези симптоми изчезваха.
    Толкова много от нашите страхове се коренят в миналото, а не в бъдещето. Често нещата, от които
    най-много се боим, вече са ни се случили или в детството, или в някой минал живот. Тъй като сме забравили или си спомняме смътно, се страхуваме, че случката, която ни е наранила, може да стане действителност в бъдещето.
    Но Елизабет все още беше много тъжна и не бяхме открили майка й никъде другаде, освен в
    спомена от детството. Търсенето продължаваше. .
    Историята на Елизабет е забележителна. Такава е и тази на Педро. И все пак техните истории не са
    www.spiralata.net – Книгата е сканирана от Д. Стоянова 12
    уникални по рода си. Много са пациентите ми, които са страдали от дълбока мъка, от страхове и фобии,
    от разстройващи връзки. Много откриха тези, които са обичали и загубили, в други времена и на други
    места. Много успяха да открият лек за мъката си в спомените от предишни прераждания и в състояния,
    когато усещаме само духа.
    Някои от хората, които съм връщал в миналото, са знаменитости. Други пък са съвсем обикновени
    хора с невероятни истории. Техните изживявания са отражение на общочовешките теми, въплътени в
    пътешествията на Елизабет и Педро, които наближаваха кръстопътя на съдбата.
    Всички ние вървим по един път.
    През ноември 1992г. отидох в Ню Йорк, за да върна назад във времето Джоан Ривърс като част от
    един от репортажите в телевизионното й шоу. Бяхме се уговорили сеансът да бъде записан в хотелски
    апартамент, няколко дни преди предаването да се излъчи на живо. Джоан закъсня, тъй като се бе забавила с Хауърд Стърн, радиоводещият, който щеше да бъде неин гост в това предаване. Тя не беше
    особено отпусната и все още носеше телевизионен грим, бижута и хубав червен пуловер.
    От разговора ни преди сеанса научих, че тя все още скърбеше поради смъртта на майка си и съпруга
    си. Макар че майката починала преди няколко години, връзката им била много силна и тя продължаваше
    много да липсва на Джоан. Смъртта на съпруга й бе по-скорошна.
    Джоан сковано седна в плюшеното кресло на бежови фигурки. Камерите започнаха да записват
    изключителната сцена.
    Скоро Джоан се отпусна на стола, а брадичката й едва се крепеше върху дланта на ръката й.
    Дишането й стана по-бавно и тя потъна в дълбоко хипнотично състояние. ’’Стигнах много навътре”,
    каза тя по-късно.
    Сеансът започна и ние потеглихме назад във времето. Първата й спирка бе на четиригодишна
    възраст. Тя си спомни напрежение вкъщи, предизвикано от едно посещение на баба й. Джоан се
    виждаше съвсем ясно.
  • Нося карирана рокля, лачени обувки и бели чорапки.
    Отправихме се към по-далечни времена. Годината бе 1835 и тя бе в Англия, аристократка от
    провинцията.
  • Косата ми е тъмна и съм по-висока и слаба – отбеляза тя. Имала е три деца.
  • Едното определено е майка ми – добави тя. – Джоан разбра, че едно от децата й в онзи живот,
    шестгодишно момиченце, се е преродило в майка й от – настоящия живот.
  • Откъде знаеш, че е тя? – попитах аз.
  • Просто знам, че е тя – отвърна Джоан категорично. Разпознаването на душите често не подлежи
    на описание с думи. Изпитвате усещане, че интуитивно знаете, знаете със сърцето си. Джоан Ривърс
    знаеше, че това момиченце и майка й бяха една и съща душа.
    Тя не разпозна в лицето на съпруга на англичанката, който също бе висок и слаб, човек от
    настоящия си живот.
  • Той носи цилиндър – поясни тя. Бил е официално облечен. – Разхождаме се в огромен парк с
    градини.
    Джоан започна да плаче и искаше да напусне това време. Едно от децата й умираше.
  • Това е тя – ридаеше Джоан и имаше пред вид дъщерята, която бе разпознала като майка си от настоящия живот.
  • Ужасно… ужасно тъжно!
    Момиченцето почина и ние напуснахме това време и място. Отидохме още по-назад във времето, в
    XVIII век.
  • Сега е хиляда седемстотин и някоя…. Аз съм фермер, мъж. – Изглежда смяната на пола я изненада
    но този живот бе по-щастлив.
  • Аз съм много добър фермер, тъй като много обичам земята – отбеляза тя. В настоящия си живот
    Джоан също обича да обработва градината си, където намира покой и убежище от напрегнатия си живот
    в шоубизнеса.
    Внимателно я събудих. Мъката й вече бе започнала да намалява. Тя разбра, че скъпата й майка,
    която е била нейна малка дъщеря през 1835г. в Англия, е приятел на душата й от векове. Макар че сега
    пак бяха разделени, Джоан знаеше, че отново ще бъдат заедно в друго време и на друго място.
    Елизабет, която не знаеше за изживяването на Джоан, дойде при мен в търсене на подобен лек. Дали
    тя също щеше да открие любимата си майка?
    Междувременно в същия кабинет, на същия стол, отделена от Елизабет на нищожното разстояние
    от няколко дни, се развиваше друга драма.
    www.spiralata.net – Книгата е сканирана от Д. Стоянова 13
    Педро страдаше. Животът му бе обременен с тъга, несподелени тайни и скрити копнежи.
    И най-важната среща в този живот бавно, но неумолимо наближаваше.

By admin

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

* 0+0=?

*

ТЕЛЕФОН ЗА РЕГРЕСИЯ