глава 5

И мъката й все не стихва.
Накрая тя пак дете роди и викна с преливащо сърце бащата: “Син!” На този ден бе в свойто
щастие самин. Лежеше майката, унила, без душа….
И в миг изстена изтерзано щом сети се за чедото, умряло рано…. “Моят ангел в гроба е, а аз съм
тук!” От бебето във своите ръце тя чува пак познатия, обичан глас: “Това съм аз.” И той поглежда
нейното лице.
Виктор Юго
Педро е невероятно красив мексиканец, по-светъл, отколкото очаквах, с русо-кафеникава коса и
прекрасни сини очи, които от време навреме изглеждат почти зелени. Чарът и веселото му остроумие
криеха мъката, която изпитваше след смъртта на брат си, който бе починал 10 месеца по-рано при
ужасна автомобилна катастрофа в Мексико сити.
Много хора, които вследствие на загуба страдат от остра болка, идват при мен с надеждата да
научат нещо повече за смъртта или дори да срещнат отново тези, които са обичали и изгубили. Срещата
може да стане в някой минал живот. Може да стане и в онова състояние между преражданията, когато
усещаме само духа. Или пък може да се случи в мистична атмосфера отвъд рамките на физическото тяло
и физическата география.
Няма значение дали тези срещи на душите са истински, или плод на въображението, те притежават
огромна сила, която пациентът ясно усеща. Променя се цял един живот.
Точните и често пъти много подробни спомени от минали прераждания не са изпълняване на
заветни желания. Образите не са извикани във въображението, просто защото пациентът има нужда от
тях или защото могат да го накарат да се чувства по-добре. Това, което е възстановено в спомена, е това,
което се е случило.
Подробностите са много специфични и прецизни, чувствата се отличават с дълбочина, изчезват
клинични симптоми и налице е сила, която преобразява живота на човека – всичко това навежда на
мисълта, че спомените са действителни.
Това, което бе необичайно в историята на Педро, е, че от смъртта на брат му бяха изминали 10
месеца. За това време обикновено мъката утихва. Това, че мъката на Педро бе така дълготрайна, ме
караше да мисля, че зад нея стои отчаяние, което бе дори по-дълбоко.
Тъгата му всъщност се простираше далеч отвъд смъртта на брат му. В следващи сеанси щяхме да
научим, че в много прераждания той е бил разделян от тези, които е обичал, и това силно е изострило
чувствителността му към загубата на любов. В най-дълбоките гънки на подсъзнанието му внезапната
смърт на брат му му е припомнила за загуби през хилядолетията, които са били дори по-големи и
по-трагични.
Според теорията на психиатрията всяка загуба, която изживяваме, събужда потиснати или
забравени чувства и спомени от предишни загуби. Мъката ни се увеличава от натрупаната мъка от
минали загуби.
По време на моето изследване на минали прераждания разбрах, че мястото на действие на тези
загуби трябва да се разшири. Не можеше да се връщаме само към детството. Трябваше да бъдат
включени по-ранни загуби от предишни прераждания. Някои от най-трагичните загуби и най-дълбоката
мъка, която сме преживявали, датират от преди да се родим.
Преди всичко трябваше да науча повече за живота на Педро. Имах нужда от крайъгълни камъни, за
да насоча течението на бъдещите сеанси.

  • Разкажи ми за себе си – помолих го аз. – За детството си, за семейството и изобщо всичко, което
    чувстваш, че е важно. Разкажи ми всичко, което смяташ, че трябва да знам.
    Педро въздъхна дълбоко и се облегна в голямото, меко кресло.Той отпусна възела на вратовръзката
    си и откопча горното копче на ризата. Езикът на тялото му ми подсказа, че това няма да бъде леко за
    него.
    Педро произхождаше от семейство, което бе силно привилегировано и във финансово, и в
    политическо отношение. Баща му имаше голям бизнес с няколко фабрики. Те живееха в разкошна къща
    на хълма над града в безопасна затворена общност.
    Педро посещавал най-добрите частни училища в града. Той започнал да учи английски още в
    началните отделения и, след няколкото години прекарани в Маями, владеел езика отлично. Той бил
    www.spiralata.net – Книгата е сканирана от Д. Стоянова 14
    най-малкият от три деца. Сестра му била най-голяма и макар че имаха четири години разлика, Педро
    продължавал да я покровителства. Брат му бил две години по-голям и били много близки с Педро.
    Бащата на Педро работел усилено и обикновено не се прибирал вкъщи до късно вечерта. Майка му,
    бавачките, камериерките и останалият персонал се грижели за къщата и децата.
    В колежа Педро следвал бизнес. Той имал няколко приятелки, но никаква сериозна връзка.,
  • Майка ми никога не харесваше особено момичетата, с които излизах – добави Педро. – На всяка
    една тя откриваше някакъв недостатък и не ме оставяше да забравя това.
    Тук Педро се огледа и в погледа му се четеше неудобство.
  • Какво има? – запитах аз.
    Той не отвърна веднага, а преглътна няколко пъти преди да започне.
  • През последната година в университета имах връзка с по-възрастна жена – бавно каза той. – Тя
    беше по-възрастна и… омъжена. – Педро спря.
  • Добре — казах аз след няколко секунди, главно за да запълня паузата. Чувствах неудобството му
    и въпреки дългогодишния ми опит, усещането не ми допадаше.
  • Мъжът й разбра ли?
  • Не – отвърна той. – Не разбра.
  • Можеше да бъде и по-лошо – отбелязах аз очевидната истина, опитвайки се да го накарам да се
    чувства по-добре.
  • Има и още – добави той злокобно.
    Кимнах, в очакване на подробностите.
  • Тя забременя… Направи аборт. Родителите ми не знаят за това. – Погледът му бе насочен надолу.
    Той все още се срамуваше и изпитваше вина, години след връзката и аборта.
  • Разбирам – започнах аз. – Искаш ли да ти кажа какво съм научил за абортите?
    Той кимна в знак на съгласие. Знаеше за изследванията ми в областта на хипнозата и миналите
    прераждания.
  • Абортът или помятането обикновено са свързани със съгласие, постигнато между майката и
    душата, която ще влезе в бебето. Или тялото на бебето няма да бъде достатъчно силно, за да изпълни
    мисията, която му е определена в настъпващия живот – продължих аз, – или моментът не е подходящ за
    целите му, или външната ситуация се е променила, като например напуснал е бащата, а в плановете на
    майката или бебето влиза баща. Разбираш ли?
  • Да – кимна той, но не изглеждаше убеден. Знаех, че поради строгото му католическо образование
    сигурно щеше да бъде трудно да се сложи край на срама и вината му. Понякога старите ни, утвърдени
    вярвания ни пречат да придобиваме нови знания.
    Върнах се към основните неща.
  • Ще ти разкажа само за собствените си изследвания – поясних аз, – а не за това, за което съм чел
    или чувал от други. Тази информация съм получил от пациентите си, обикновено когато са в състояние
    на дълбока хипноза. Понякога думите са техни, а понякога сякаш идват от друг, по-висш източник.
    Педро отново кимна без да проговори.
  • Пациентите ми казват, че душата не влиза веднага в тялото. Някъде по време на зачеването тя
    прави ’’резервация”. Това тяло не може да бъде на друга душа. Тогава душата, която е запазила тялото
    на дадено бебе, може да влиза в него и да го напуска в зависимост от желанията си. Тя не е затворена.
    Това е подобно на хората в кома – добавих аз.
    Педро кимна, че разбира. Все още не говореше, но слушаше внимателно.
  • По време на бременността душата постепенно се свързва все повече и повече с тялото на бебето,
  • продължих аз, – но връзката не е пълна приблизително до момента на раждането – или малко преди
    него, или по време на раждането, или точно след това.
    Илюстрирах тази идея, като прилепих ръцете си в края на дланите, така че да образуват ъгъл от 90
    градуса. След това бавно събрах ръце и останалата част от дланите и пръстите ми се срещнаха във всеобщия символ за молитва, който в случая показваше постепенното привързване на душата към тялото.
  • Никога не можеш да нараниш или да убиеш душа – добавих аз. – Душата е безсмъртна и не подлежи на унищожение. Тя ще намери начин да се върне, ако намеренията й са такива.
  • Какво искаш да кажеш? – попита Педро.
  • Имал съм случаи, когато след помятане или аборт същата душа се връща при същите родители в
    следващото им бебе.
  • Невероятно – възкликна Педро. Изразът на лицето му му бе станал по-ведър и в по-малка степен
    виновен и смутен.
    www.spiralata.net – Книгата е сканирана от Д. Стоянова 15
  • Човек никога не знае – добавих аз.
    След като помисли малко, Педро въздъхна отново и кръстоса крака, като намести панталоните си.
    Отново се върнахме към възпроизвеждане на историята.
  • Какво стана после? – запитах аз.
  • След като завърших, се върнах у дома. Отначало работех във фабриките, за да науча повече за
    семейния бизнес. По-късно дойдох в Маями да управлявам предприятията тук и в чужбина. Оттогава
    съм тук – обясни той.
  • Как върви работата?
  • Много добре, но отнема голяма част от времето ми.
  • Това голям проблем ли е?
  • Въобще не помага на любовния ми живот – каза Педро с широка усмивка. Това не беше изцяло в
    кръга на шегата. На 29 години той имаше усещането, че времето му да намери любов, да се ожени и
    създаде семейство изтича. Изтича, но без всякакви переспективи.
  • Имаш ли връзки с жени?
  • Да – отвърна той, – но нищо особено. Не съм се влюбвал истински… Надявам се, че мога – добави
    той с лека загриженост в гласа. – Много скоро ще трябва да се върна в Мексико и да заживея там –
    продължи Педро, – за да поема задълженията на брат си. Може би там ще срещна някоя жена – отбеляза
    той не особено убедено.
    Чудех се дали критиките на майка му към приятелките на Педро и преживяването на аборта не образуваха психологическа преграда за изграждане на взаимоотношения на близост и любов. По-късно ще
    разгледаме тези проблеми, помислих си аз.
  • А как е семейството ти в Мексико – попитах, за да разведря атмосферата и същевременно, за да
    получа още информация.
  • Добре са. Баща ми вече минава седемдесетте, така че сега на брат ми и мен… – Педро спря рязко.
    Той преглътна и пое дълбоко въздух преди да продължи. – Така че на мен се пада повече отговорност в
    предприятието – заключи той тихо.
  • Майка ми също е добре. – Той направи пауза преди да коригира отговора си. – Но и двамата не се
    справят добре със смъртта. Тя им отне много. Доста остаряха.
  • А сестра ти?
  • Тя също тъгува, но има своя съпруг и децата – обясни Педро.
    Кимнах в знак на разбиране. Тя имаше повече неща, които да я разсейват и да й помогнат да се
    справи.
    Педро беше в отлично физическо здраве. Единственото му оплакване бе честа болка във врата и
    лявото рамо, но тя се появяваше от дълго време и докторите не бяха открили нищо необичайно.
  • Свикнах да живея с това – каза ми Педро.
    Изведнъж се сетих за времето. Погледнах часовника си и разбрах, че сме просрочили часа с 20
    минути. Обикновено вътрешният ми будилник беше много по-надежден.
    Явно наистина съм бил завладян от драматичните събития в историята на Педро, разсъждавах наум
    без да имам представа, че сега едва започваше да се разгръща една много по-завладяваща драма.
    Будиският монах и философ от Виетнам, Тич Нат Хан, пише за това как да се насладим на чаша
    хубав чай. Съзнанието ви трябва да бъде напълно отворено само за настоящия момент, за да се
    насладите на чая. Само ако изцяло усещате настоящето, ръцете ви ще почувстват топлината на чашата.
    Само в настоящето можете да доловите аромата, да вкусите сладостта, да оцените вкуса. Ако
    изживявате миналото или се притеснявате за бъдещето, ще пропуснете напълно усещането да се
    насладите на чаша чай. Ще погледнете чашата и чаят вече ще е свършил.
    И в живота е така. Ако не сте изцяло в настоящето, когато се огледате наоколо, то ще е преминало.
    Ще сте пропуснали усещането, аромата, изяществото и красотата на живота. Той сякаш ще минава
    покрай вас.
    Миналото е свършено. Поучете се от него и го оставете да си отиде. Бъдещето дори още не е тук.
    Правете планове за него, но не си губете времето да се притеснявате за него. Притесненията са безполезни. Когато престанете да обмисляте това, което вече се е случило, когато престанете да се притеснявате
    за това, което може даже изобщо да не се случи, тогава ще сте в настоящето. Тогава ще започнете да
    изпитвате радост от живота.

By admin

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

* 9+0=?

*

ТЕЛЕФОН ЗА РЕГРЕСИЯ