Глава 6
Вярвам, че човек умре ли, тук пак душата му се връща; в нова плът са го облекли и друга майка го
прегръща.
www.spiralata.net – Книгата е сканирана от Д. Стоянова 16
С по-светъл ум, по-яка в крак старата душа потегля пак.
Джон Мейсфийлд
Една седмица по-късно Педро се върна в кабинета ми за втория си сеанс. Мъката все още го
измъчваше, лишаваше го от малките радости и не му позволяваше да спи. В началото той ми разказа
странния сън, който бе сънувал два пъти през изминалата седмица.

  • Сънувах нещо друго, когато изведнъж се появи възрастна жена – обясни Педро.
  • Позна ли я? – запитах аз.
  • Не – веднага отговори той. – Тя изглеждаше около 60-70-годишна. Носеше красива бяла рокля, но
    бе неспокойна. Лицето й бе изкривено от мъка. Тя протягаше ръка към мен и повтаряше едни и същи
    думи.
  • Какво ти казваше?
  • “Хвани я за ръката… Хвани я за ръката. Ще го почувстваш. Протегни ръка към нея. Хвани я за
    ръката.” Това бяха думите й.
  • Чия ръка?
  • Не зная. Тя казваше просто: “Хвани я за ръката.”
  • Имаше ли още нещо в съня?
  • Мисля, че не. Но забелязах, че в едната си ръка държеше бяло перо.
  • Какво означава това? – запитах аз.
  • Ти си лекарят – напомни ми Педро.
    Да, помислих си, аз съм лекарят. Знаех, че символите могат да означават почти всичко и че зависят
    единствено от изживяването на този, който сънува, както и от универсалните архитипове, описани от
    Карл Юнг, или от известните символни значения на Зигмунд Фройд.
    Този сън някак си не ми напомняше особено за Фройд.
    Върнах се към забележката: “Ти си лекарят” и отговора, който тя изискваше.
  • Не съм много сигурен – казах аз откровено. – Може да означава много неща. Бялото перо може да
    бъде символ на мир или на състоянието, когато усещаме духа, или на още много други неща. Ще трябва
    да проучим съня – добавих аз, оставяйки тълкуването му за бъдещето.
  • Снощи отново сънувах този сън – каза Педро.
  • Същата жена?
  • Същата жена, същите думи, същото перо – поясни Педро. – “Хвани я за ръката… Хвани я за
    ръката. Протегни ръка към нея. Хвани я за ръката.”
  • Може би ще намерим отговора по време на регресията – предложих аз. – Готов ли си?
    Той кимна и започнахме. Вече знаех, че Педро може да достигне дълбоко хипнотично състояние,
    тъй като бях проверил очите му.
    Способността да отправиш поглед право нагоре, сякаш се опитваш да погледнеш върха на черепа
    си, а после бавно да спуснеш клепачи над все още обърнатите нагоре очи е тясно свързана със
    способността да се изпада в дълбока хипноза.
    Обикновено измервам каква част от склерата, или бялата част на окото се вижда, когато окото
    стигне връхната си точка. Наблюдавам също така колко от бялата част се вижда, докато клепачите бавно
    се спускат. Колкото по-голяма е тази бяла част, толкова по-дълбоко може да стигне човекът.
    По време на този експеримент очите на Педро почти се изгубиха в главата му. Остана само малка
    частица от долния край на ириса – оцветената част на окото. Когато клепачите му се затваряха, ирисът
    му изобщо не се спусна. Той можеше да достигне състояние на дълбок транс.
    Така че до известна степен се изненадах, когато се оказа, че на Педро му е трудно да се отпусне. Тъй
    като с експеримента с очите се измерва физическата способност да се отпуснеш напълно и да достигнеш
    дълбока хипноза, разбрах, че съзнанието му създава пречки. Понякога хора, които са свикнали да не
    губят контрол над нещата, първоначално изпитват нежелание да оставят всичко просто така.
  • Просто се отпусни – посъветвах го аз. – Не се притеснявай за това, което ти идва наум. Няма значение дали днес ще изживееш нещо или не. Това е упражнение – добавих аз, опитвайки се да го освободя
    от напрежението.
    Знаех, че отчаяно иска да открие брат си.
    Докато говорех, Педро все повече и повече се отпускаше. Той започна да навлиза в по-дълбоко
    ниво. Дишането му стана по-бавно и мускулите му омекнаха. Той потъваше все по-навътре в бялото
    кожено кресло. Очите му бавно се задвижиха под затворените клепачи и той започна да вижда образи.
    Върнах го бавно назад във времето.
  • Опитай се най-напред просто да си спомниш последното си приятно ядене. Използвай всичките
    www.spiralata.net – Книгата е сканирана от Д. Стоянова 17
    си сетива. Възстанови го изцяло. Виж кой е там с теб. Спомни си чувствата си – наредих аз.
    Той го направи, но си спомни за няколко вечери, а не просто за една. Все още се опитваше да не
    губи контрол.
  • Отпусни се по-дълбоко – настоявах аз. – Хипнозата е просто форма на насочена концентрация.
    През цялото време запазваш контрол. Нещата са в твои ръце. Всяка хипноза е самохипноза.
    Дишането му стана още по-дълбоко.
  • Ти управляваш нещата – казах му аз. – Ако изпиташ безпокойство по време на спомен или изживяване, можеш просто да се издигнеш над него и да го наблюдаваш от разстояние, като филм. Или
    можеш изцяло да напуснеш случката и да отидеш където поискаш, да си представиш плажа или дома си,
    или всяко друго място, където се чувстваш в безопасност. Ако ти е много зле, можеш дори да отвориш
    очи, ако искаш, и ще се върнеш отново тук, напълно буден. Това не е ’’Стар Трек” – добавих. – Никъде не
    те телепортират. Това са само спомени, като всички останали, точно както приятните вечери, които си
    припомни. През цялото време нещата са в твои ръце.
    Сега той се отпусна. Върнах го в детството му и Педро широко се усмихна.
  • Виждам кучетата и конете във фермата – каза ми той. Семейството му имало ферма на няколко
    часа път от града, където често прекарвали щастливо уикендите и празниците.
    Цялото семейство се било събрало. Брат му бил там, смеел се, изпълнен с живот. Замълчах за
    няколко секунди и оставих Педро да се наслади на спомена от детството.
  • Готов ли си да се върнеш още по-назад? – попитах го аз.
    -Да.
  • Добре. Да видим дали ще можеш да си спомниш нещо от минало прераждане. – Преброих от пет
    до едно, а Педро си представи как влиза през прекрасна врата в друго време и на друго място, в
    предишен живот.
    Щом стигнах до едно, забелязах, че очите под клепачите му неистово се въртят. Той на часа изпадна
    в паника. Започна да ридае.
  • Ужасно е… Ужасно! – стенеше Педро. – Всички загинаха… Всички са мъртви. – Навсякъде имало
    трупове. Пожар бе унищожил селото със странните, обли палатки. Само една палатка бе останала
    непокътната, нелепо застанала на ръба на кланицата и опустошението. Шарените флагчета и големите
    бели пера на покрива й безумно трепкаха под студената светлина на слънцето.
    Конете, воловете и говедата ги нямаше. Ясно бе, че никой не бе оцелял в тази сеч. ‘’Страхливците”
    от Изтока бяха извършили това.
  • Никакви стени, никакви богове няма да ги спасят от мен – закле се Педро. Отмъщението
    трябваше да почака. Той беше вцепенен, без всякаква надежда, съсипан.
    През годините съм разбрал, че обикновено хората в първия си сеанс се насочват към
    най-болезненото изживяване в даден живот. Това е така, защото чувството на болка се е запечатало
    дълбоко в психиката и душата го е отнесла в бъдещите прераждания.
    Исках да науча още. Какво имаше преди това ужасно изживяване? Какво се бе случило след това?
  • Върни се по-назад в този живот – накарах го аз. – Върни се в по-щастливи времена. Какво си спомняш?
  • Има много юрти… палатки. Ние сме силно племе – отвърна той. – Щастлив съм тук. – Педро описа
    номадско племе, което ловува и отглежда добитък. Родителите му били водачи на племето и Педро бил
    умел ездач и ловец.
  • Конете са много бързи. Те са малки, с големи опашки – каза той.
    Той се оженил за най-красивото момиче в селото, с което като малки играели заедно и в което бил
    влюбен, откакто се помнел. Можел да вземе дъщерята на вожда на съседното племе, но се оженил по
    любов.
  • Как се нарича тази земя? – запитах аз.
    Той се замисли.
  • Мисля, че я наричате Монголия.
    Знаех, че Монголия вероятно е имала съвсем различно име по времето, когато Педро е бил там.
    Езикът бе напълно различен. Така че, как можеше Педро, който говореше от онова време, да знае думата
    Монголия! Тъй като той си спомняше, възстановените събития бяха пречупени през сегашното му
    съзнание.
    Това е процес, подобен на гледането на филм. Сегашното съзнание работи, наблюдава и тълкува.
    Умът сравнява героите и темите на филма с всекидневието. Пациентът е едновременно зрител, критик и
    изпълнител на главната роля във филма. Той може да използва съвременните си знания по история и
    www.spiralata.net – Книгата е сканирана от Д. Стоянова 18
    география, за да установи времето и мястото на събитията. Той може през целия филм да остане в
    дълбоко състояние на хипноза.
    Педро ярко си спомняше тази Монголия, която е съществувала преди векове, и все пак можеше да
    говори английски и да отговаря на въпросите ми по време на спомена.
  • Знаеш ли името си?
    Той отново се замисли.
  • Не, не мога да се сетя.
    Това беше почти всичко. Имал дете и раждането му било истинско щастие не само за Педро и жена
    му, но и за родителите му и останалите хора в селото. Майката и бащата на жена му били починали
    няколко години преди брака, така че тя била не само негова съпруга, но и дъщеря за родителите му.
    Педро бе изтощен. Той не искаше да се връща в опустошеното село и още веднъж да се сблъска с
    остатъците от разбития си живот, така че го събудих.
    Когато споменът от предишно прераждане е болезнен и изпълнен със силни емоции, може да се
    окаже доста полезно да се върнем към него още веднъж или дори още два пъти. При всяко повторение
    отрицателните емоции отслабват и пациентът си спомня повече. Той също така научава повече, тъй като
    емоционалните бариери и нещата, които отвличат вниманието му, са намалели. Знаех, че Педро има
    какво още да научи от това свое прераждане в древността.
    Педро смяташе да остане в Маями още два-три месеца, за да уреди личните и служебните си дела.
    Имахме още много време подробно да проучим живота му в Монголия. Имахме време да проучим и
    други прераждания. Още не бяхме открили брат му. За сметка на това бяхме открили още една
    съсипваща поредица от загуби: обичана съпруга, дете, родители, цяла една общност.
    Дали му помагах, или добавях още към бремето му? Само времето щеше да покаже.
    След един мой семинар една от участничките ми разказа прекрасна история.
    Още от времето, когато била малка, ако отпуснела ръка извън леглото, друга ръка я поемала и това
    веднага я успокоявало, колкото и разтревожена да била. Често, когато ръката й случайно попаднела извън кревата и улавянето я стряскало, тя инстинктивно дърпала ръка и връзката веднага прекъсвала.
    Винаги знаела кога да протегне ръка, за да намери утеха. Разбира се, под леглото й нямало никакво
    физическо тяло.
    Докато растяла, ръката останала. Омъжила се, но не разказала на съпруга си за усещането, защото й
    се струвало твърде детинско.
    Когато за първи път забременяла, ръката изчезнала. Липсвала й нежната и така близка и позната
    компания. Нямало ръка, която да поеме нейната с такава любов.
    Родило се бебето й – красива дъщеря. Малко след раждането, докато лежали заедно в леглото,
    бебето хванало ръката й. Внезапно съзнанието и тялото й се изпълнили със силното усещане, че отново
    изпитва старото познато чувство.
    Покровителят й пак бил тук. Тя плакала от щастие и изпитвала силна любов и привързаност,
    каквито знаела, че съществуват отвъд физическите измерения.

By admin

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

* 8+0=?

*

уроци регресия и религия