д-р Брайън Уайс Вестители от отвъдното 7 регресия към минал живот прераждане отвъден свят живот след смъртта

ГЛАВА ШЕСТА

Сега назначих седмичните сеанси с Кетрин за края на деня, защото продължаваха няколко часа. Запазила бе онова излъчване на спокойствие от последната ни среща. Беше говорила с баща си по телефона. Простила му бе по свой начин, без да му разказва никакви подробности. Ни­кога не я бях виждал толкова ведра. Удивлявах се на бър­зината на нейния прогрес. Рядко някой пациент с хронич­ни, дълбоко вкоренени страхове, можеше да отбележи такъв драматичен напредък. Разбира се, Кетрин трудно можеше да бъде наречена обичаен пациент, а насоката на лечението във всеки случай беше уникална.

—  Виждам порцеланова кукла, поставена на полицата на камина — тя бързо изпадна в дълбок транс. — Има книги до камината, от двете й страни. Това е стая в някак­ва къща. До куклата са поставени свещници. И картина… лице, лице на мъж. Това е той… (Тя оглеждаше стаята). Попитах я какво вижда.

—  Подът е покрит с нещо пухкаво, като че ли… това е животинска кожа, да… с нея е покрит подът. Вдясно има две стъклени врати… които извеждат към веранда. Има четири стъпала, четири стъпала надолу и колони срещу къщата. Стъпалата извеждат на пътека. Наоколо има дър­вета. Навън са конете… привързани към стълбове.

—  Знаеш ли къде е това? — запитах. Кетрин си пое дълбоко дъх:

—  Не виждам името — прошепна тя, — но годината, годината трябва да е някъде. Това е осемнайсти век, но аз не… има дървета и жълти цветя, много красиви жълти цве­тя.

Тя замълча, останала всред цветята. Картината ми на­помни за полетата от слънчогледи в Южна Франция. По­питах я за климата.

—  Той е умерен. Нито е горещо, нито студено.

Не напредвахме много в идентифицирането на място­то. Върнах я обратно в къщата, далеч от омайващите жъл­ти цветя и я попитах чий бе портретът над камината.

—  Не мога… чувам да повтарят Аарон… името му е Аарон.

Попитах я дали къщата е негова.

—  Не, тя е на сина му. Аз работя тук. (Още веднъж бе в ролята па прислужница.)

Досега не се беше приближила до статута на Клеопатра или Наполеон. Често тези, които се съмняват в прераж­дането, какъвто впрочем бях и аз преди два месеца, по­сочват високата честота на превъплъщения във велики личности като аргумент.

д-р Брайън Уайс Вестители от отвъдното 7 регресия към минал живот прераждане отвъден свят живот след смъртта

—  Кракът ми е много… продължи Кетрин, — много тежък. Боли ме. Почти не го чувствам. Конете ме ритна­ха по крака.

Казах й да погледне към себе си.

—  Косата ми е кестенява, къдрава тъмна коса. Нося нещо като боне… синя рокля с нещо като престилка над нея. Млада съм, но не съм дете. Боли ме кракът, току-що се случи. Ужасно боли. (Виждаше се, че изпитва голяма болка.)… копито, копито. Той ме ритна с копитото. Той е много зъл кон. — Гласът й стана мек, като че болката пре­мина. — Усещам мириса на сеното в обора. Има и други хора, които работят в конюшнята.

д-р Брайън Уайс Вестители от отвъдното 7 регресия към минал живот прераждане отвъден свят живот след смъртта

Запитах я за нейната служба.

—  Възложили са ми сервирането… сервирането в го­лямата къща. Имам нещо общо и с доенето на кравите.

Исках да науча нещо повече за собствениците.

—  Жената е пълничка, голяма повлекана. Има и две дъщери… Не ги познавам — добави тя, предваряйки след­ващия ми въпрос — дали някой от тях се е появявал в се­гашния й живот като Кетрин. Разпитвах за нейното собс­твено семейство в осемнайсти век.

д-р Брайън Уайс Вестители от отвъдното 7 регресия към минал живот прераждане отвъден свят живот след смъртта

—  Не знам. Не ги виждам. Не виждам никого с мен. Попитах я дали живее там.

—  Да, но не в голямата къща. Гледам пилета. Съби­раме яйцата. Те са кафяви. Къщата ми е много малка и бяла… една стая. Виждам мъж. Той има много къдрава коса и сини очи.

д-р Брайън Уайс Вестители от отвъдното 7 регресия към минал живот прераждане отвъден свят живот след смъртта

Попитах я дали са женени. “Не, не както другите раз­бират женитбата.” Беше ли родена там? “Не, донесли са. я в имението, когато била малка, много малка.”

Семейството й беше бедно. Не познаваше съпруга си. Насочих я да се придвижи напред във времето до следва­щото значимо събитие в този живот,

—  Виждам нещо бяло… бяло, с много кордели по не­го. Това трябва да е шапка. Някакво боне, с пера и бели панделки.

—      Кой носи тази шапка? Дали не си… Тя ме прекъсна:

—      Господарката на къщата, разбира се. Чувствах се малко глупаво.

—  Това е сватбата на една от дъщерите. Цялото име­ние празнува.

Попитах я дали има нещо във вестниците за сватбата. Ако имаше, щях да я накарам да погледне датата.

—  Не, не виждам да има вестници. Не виждам нищо подобно.

В този живот имахме трудности с документацията.

—  Виждаш ли се на сватбата?

Тя отговори бързо с висок шепот:

—  Ние не сме на сватбата. Можем само да гледаме как идват и си отиват гостите. За слугите не е разрешено.

—  Какво чувстваш?

—  Омраза.

—  Защо? Зле ли се отнасят с теб?

— Защото сме бедни — меко отговори тя — и сме закрепостени. Имаме толкова малко в сравнение с тях.

—  Напускала ли си някога имението? Или цял живот си прекарала тук?

Тя отговори с копнеж:

—  Прекарвам целия си живот тук.

Можех да почувствам нейната тъга. Животът и бе тру­ден и безнадежден. Придвижих я към деня на нейната смърт.

—  Виждам къща. Лежа в леглото. Дават ми нещо да пия, нещо топло. Мирише на мента. Чувствам тежест в гърдите. Трудно ми е да дишам. Болят ме гърдите и гър­бът… Това е лоша болка… трудно ми е да говоря.

След няколко минути на агония, лицето й омекна и тя­лото й се отпусна. Дишането й се нормализира.

—  Напуснах тялото си. — Гласът й беше по-висок и рязък. — Виждам прекрасна светлина… Хора идват към мен. Те идват да ми помогнат. Чудесни хора. Те не се боят. Чувствам се леко…

Последва дълга пауза.

—  Размисляш ли за живота, който току-що напусна?

—  Това е за по-късно. Засега аз просто се наслажда­вам на спокойствието. Това е време на утеха. Душата. Ду­шата намира тук покой. Оставяш всички телесни болки зад себе си. Душата ти е спокойна и ведра. Това е прек­расно чувство, все едно, че слънцето винаги те грее. Светлината е толкова бляскава! Всичко идва от светлината. От тази светлина идва енергия. Нашата душа отива право на­там. Това е нещо като магнетична сила, от която сме прив­лечени. Това е прекрасно. То е като източник на сила. То знае как да те приласкае.

—  Има ли цвят?

—  Много цветове — тя замлъкна, като да си почива­ше.

—  Какво усещаш?

—  Нищо… само покой. Намирам се между приятели­те си. Те всички са тук. Виждам много хора. Някои са ми познати,други не. Но ние сме тук, чакаме.

Тя продължи да чака, докато минутите бавно течаха. Реших да ускоря нещата.

—  Искам да попитам нещо!

—  Кого? — попита Кетрин.

—  Някого, тебе или Учителите — увъртах аз, — мис­ля, че ако разберем това, ще ни помогне. Въпросът е из­бираме ли времето и начина на своето раждане и смърт? Можем ли да избираме своя статус? Можем ли да изби­раме времето на прекрачването отвъд? Мисля, че ако раз­берем това, то ще облекчи много наши страхове. Има ли някой там, който може да отговори на тези въпроси?

В стаята ставаше студено. Когато Кетрин проговори отново, гласът й бе по-дълбок и по-звучен. Това бе глас, който никога не бях чувал преди. Глас на поет.

— Да, ние избираме кога да дойдем във физическо със­тояние и кога да го напуснем. Узнаваме го, когато сме из­пълнили това, за което сме пратени долу. Знаем и кога е дошло време да приемем смъртта. Защото разбираме, че нищо повече не може да се вземе от времето на този жи­вот. Когато има време, когато си имал време да си почи­неш и да заредиш отново с енергия своята душа, на теб ти се позволява да избереш новото влизане във физичес­ко тяло. Тези, които се колебаят, които не са сигурни да­ли да се върнат тук, ще загубят шанса, който им се дава, шанса да извършат каквото трябва, когато са във физи­ческо състояние.

д-р Брайън Уайс Вестители от отвъдното 7 регресия към минал живот прераждане отвъден свят живот след смъртта

Знаех без съмнение и сигурно, че това не излизаше от Кетрин.

—  Кой ми говори?

Кетрин отвърна в познатия мек шепот:

—  Не знам. Гласът е на някой много… някой, който контролира нещата, но не знам кой е той. Мога само да чувам гласа му и да се опитвам да ви предавам това, ко­ето ви казва.

Значи, тя също знаеше, че мъдростта не произтича от нея, нито от подсъзнанието, нито от колективното несъзнаване. Нито дори от нейното суперсъзнателно АЗ. Виж­даше се, че тя слуша някого, след това ми предава думи от мислите на някой много специален, някой, който кон­тролира “нещата”. И тъй, беше се появил друг Учител, различен от първия, или от онези, които досега ми бяха предавали мъдрите послания. Това бе нов дух, с характе­рен стил и глас — поетичен и ведър. Това бе Учител, кой­то говореше за смъртта без никакво колебание и все пак гласът и мислите му бяха пропити с любов. Тя се усеща­ше, топла и истинска, макар и дистанцирана и универсал­на. Чувстваше се една благост, но без емоция или привър­заност. Излъчваше чувство на любеща безпристрастност или дистанцирана любвеобилност и напомняше нещо смътно познато.

д-р Брайън Уайс Вестители от отвъдното 7 регресия към минал живот прераждане отвъден свят живот след смъртта

Шепотът на Кетрин ставаше по-силен:

—  Аз нямам доверие в тези хора!

—  Вяра в кои хора! — запитах.

—  В Учителите.

—  Нямаш вяра?

—  Не, на мен не ми достига вяра. Затова животът ми е бил толкова труден. В този живот аз не вярвах — тя спо­койно оценяваше живота си в осемнайсти век.

Запитах я какво бе научила през онзи живот.

— Научих за гнева и раздразнението, за спестените чув­ства към хората. Трябваше също да науча, че нямам кон­трол върху своя живот. Искам този контрол, но го нямам. Трябва да имам вяра в Учителите. Те ще ме водят през всичко. Но аз нямах вярата. Имах чувство на обреченост от самото начало. Никога не гледах на нещата откъм доб­рата страна. Трябва да имаме вяра… ние ТРЯБВА да има­ме вяра. А аз се съмнявах. Избрах да се съмнявам, вмес­то да вярвам.

Тя замълча.

— Какво трябва да правиш ти, какво да правя аз, за да станем по-добри? Нашите пътища еднакви ли са? — попитах.

Отговорът дойде от Учителя, който миналата седми­ца бе говорил за интуитивните сили и за връщането от състояние на кома. Гласът, стилът, интонацията бяха съв­сем различни както от тези на Кетрин, така и от мъжест­вения поетичен Учител, който току-що бе говорил.

д-р Брайън Уайс Вестители от отвъдното 7 регресия към минал живот прераждане отвъден свят живот след смъртта

— Пътеката на всеки в основата си е една и съща. Всич­ки трябва да придобием определени постоянни навици, докато сме във физическо състояние. Някои от нас по-бър­зо го усвояват от другите. Милосърдие, надежда, вяра, любов… всички трябва да познаваме тези неща и добре да ги познаваме. Не става въпрос само за една надежда, една вяра и една любов — толкова неща се подхранват от тях. Има много начини те да се демонстрират. А ние чер­пим толкова малко от това съкровище.

… Хората, които спазват религиозните предписания, са се приближили повече от всеки друг, защото са възп­риели заветите за целомъдрие и смирение. Те са се отка­зали от толкова много, без да искат нищо в, замяна. По-голямата част от нас все искат отплата — отплата и възмездие за нашето поведение… когато няма такава наг­рада, каквато ние искаме. Наградата е в действието, но в действието без очакване на нещо… безкористното дейст­вие.

— Аз не бях научила това — добави Кетрин в своя мек шепот.

За момент се смутих от думата “целомъдрие”, но си спомних, че в произхода на тази дума се коренят значе­ния, много различни от сексуалното въздържание.

— … да не се отдаваме прекалено на желанията — про­дължи тя. — Всичко прекалено… прекалено. Вие разбира­те. Вие наистина разбирате — тя отново замълча.

д-р Брайън Уайс Вестители от отвъдното 7 регресия към минал живот прераждане отвъден свят живот след смъртта

—  Опитвам се — вметнах. След това реших да се кон­центрирам върху Кетрин. Може би Учителите още не бя­ха си отишли. — Кое е най-доброто, което мога да направя; така че Кетрин да преодолее страховете и своята тревожност? И да науча нейните уроци? Това ли е най-добрият път, или трябва да променя нещо? Или да се на­соча към някоя специфична област? Как най-добре да й помогна?

Отговорът дойде с дълбокия глас на Учителя-поет. На­ведох се напред.

—  Ти постъпваш правилно. Но това е за теб, а не за нея.

Още веднъж посланието гласеше, че всичко беше по­вече за мое добро, отколкото заради Кетрин.

—  За мен?

—  Да. Това, което казваме, е за теб.

Той не само споменаваше Кетрин в трето лице, но употребяваше “ние”. Значи имаше няколко Духовни Учи­тели.

—  Мога ли да знам вашите имена? — попитах, като веднага потреперах от светския характер на моя въпрос. — Имам нужда от ръководство. Толкова много трябва да узная.

Отговорът бе любовна поема, поема за моя живот и моята смърт. Гласът бе мек и нежен и чувствах любеща­та безпристрастност на универсалния дух. Слушах в бла­гоговение.

—  Ще бъдеш воден. Ще те водят, когато му дойде вре­мето. Когато изпълниш това, за което си изпратен, твоят живот ще свърши. Но не преди това. Имаш много време пред себе си… много време.

Изпитах едновременно безпокойство и облекчение. Радвах се, че не ми казваха подробности. Кетрин започна да проявява нетърпение.

д-р Брайън Уайс Вестители от отвъдното 7 регресия към минал живот прераждане отвъден свят живот след смъртта

Проговори в слаб шепот:

—  Падам, падам… опитвам се да намеря своя живот… падам.

Тя въздъхна, аз — също. Учителите си бяха отишли.

Размишлявах върху смайващото откритие, че това поз­нание бе за мен. Но с каква цел? За да извърша КАКВО, бях изпратен тук? Драматичните събития, които се разиг­раваха в кабинета ми, се отразиха дълбоко в личния и се­мейния ми живот. Постепенно започна да се променя мо­ята чувствителност. Когато един ден пътувахме със сина ми за бейзболните игри на колежа, се натъкнахме на го­лямо задръстване по шосето. Винаги съм се дразнел от те­зи задръствания, а сега щяхме да изпуснем първото, а мо­же би и второто хвърляне. Но този път не почувствах раздразнение, не пустосвах некадърните шофьори. Мус­кулите на врата и раменете ми бяха разхлабени. Не се опитах да си го изкарам на сина ми, изчаквахме да мине вре­мето, като си говорехме. Осъзнах, че просто изпитвам же­лание да прекарам един щастлив следобед с Джордан, посветен на любимата и на двама ни игра. Целта на следобеда бе да го прекараме заедно. Ако бях дал воля на гнева и раздразнението си, щях да съсипя целия ни излет.

д-р Брайън Уайс Вестители от отвъдното 7 регресия към минал живот прераждане отвъден свят живот след смъртта

Вглеждах се в децата и в жена си и се чудех били ли сме наистина заедно преди? Споделяхме ли изпитанията, мъките и радостта на този живот? Чувствах прилив на лю­бов и нежност към тях. Разбрах, че техните недостатъци и грешки бяха незначителни, че не са толкова важни. Лю­бовта е, която има значение. Хванах се дори да подценя­вам собствените си недостатъци по същата причина. Не бе необходимо да съм съвършен и да се контролирам неп­рекъснато, безсмислено бе да впечатлявам някого с пове­дението си.

Радвах се, че мога да споделям всичко с Керъл. Често след вечеря обсъждахме сеансите с Кетрин. Керъл има аналитичен ум и е много земна. Знаеше колко съм погъл­нат от случая, затова изпълняваше ролята на скептика и ми помагаше да гледам обективно на информацията. Ко­гато натрупаните доказателства започнаха да сочат, че Кетрин наистина разкрива свещени истини, Керъл преми­наваше на моя страна и споделяше моите оценки и радос­ти.