д-р Брайън Уайс Вестители от отвъдното 9  регресия към минал живот прераждане отвъден свят живот след смъртта

ГЛАВА ОСМА

Три седмици изминаха до следващия сеанс. Беше вре­ме за ваканция и докато си лежах на тропическия бряг, имах и времето и дистанцията до поразсъждавам върху случая с Кетрин. Имаше много неща, които се нуждаеха от изясняване. С години бях лекувал стотици, може би хи­ляди пациенти, в чиито психически смущения се отразява­ше целият спектър на познатите заболявания. Занимавал се бях и с групи болни в четири от най-големите медицин­ски институти. Години бях прекарал в кабинети за неот­ложна психиатрична помощ, в клиники за диспансеризи­рани психично болни и в различни други места за диагноза и лечение. Знаех всичко за звуковите и визуалните халю­цинации и за шизофрениите състояния. Бях лекувал паци­енти със смущения от хистеричен характер, включително раздвояване и мултиплициране на личността. Водил бях и групи в Националния институт за борба с алкохолизма и наркоманията и бях запознат с цял куп въздействия на наркотиците върху мозъка. При Кетрнн не се наблюдава­ше нито един от тези синдроми. Кетрин е относително ординерна и  честна личност. Тя не е учен и не можеше да измисля фактите, подробностите, историческите събития, описанията и поезията, които се предаваха чрез нея. Като психиатър и учен бях сигурен, че тази материя произтича­ше от част от подсъзнанието й. Несъмнено информация­та бе истинска. Дори ако Кетрин бе умела актриса, тя не би могла да сътвори във въображението си тези събития. Познанието бе прекалено точно, твърде специфично и много над нейните възможности.

Размишлявах върху терапевтичното значение на изс­ледваните прераждания на Кетрин. Щом се натъкнахме на тях, нейното подобрение рязко се ускори без лекарства. Има някаква мощна лечебна сила, сила явно много по-ефикасна от конвенционалното лечение или модерните ме­дикаменти. Тази сила включва припомняне и освобождаване не само на травмиращи събития, но също и на ежед­невните посегателства върху нашето тяло, съзнание и Его. В моите въпроси, докато проектирахме предишните съ­ществувания, търсех моделите на тези посегателства –  хронични емоционални и физически насилия, бедност и гладуване, болест и препятствия, продължително преслед­ване и предразсъдъци, повтарящи се провали и тъй ната­тък. Държах сметка също и за онези разтърсващи траге­дии като травматично изживяване на смърт, изнасилване, масови катастрофи и всяко друго ужасно събитие, което може да остави постоянен отпечатък. Техниката, която прилагах, е подобна на припомняне на детството в обик­новената психотерапия с разликата, че обхватът от време­то бе в няколко ХИЛЯДИ години, вместо обикновено десет-петнадесет. Успехът на това изследване бе безспорен. Тя и другите, които по-късно лекувах с хипнотична регресия, бе излекувана с изумителна бързина.

д-р Брайън Уайс Вестители от отвъдното 9  регресия към минал живот прераждане отвъден свят живот след смъртта

Дали пък нямаше други обяснения за спомените на Кетрин от миналите съществувания? Възможно ли бе спо­мените да са въведени в нейните гени? Тази възможност е доста далеч от науката. Генетичната памет изисква непре­къснато проследяване на генетичен материал от поколе­ние в поколение. Кетрин бе живяла навсякъде по земята и нейната генетична линия постоянно бе прекъсвана. Тя загиваше при наводнение с детето си, или пък бе бездетна, или умираше в ранна младост. Генетичната щафета приключваше без да бъде предадена. А как да се обясни възкресяването след смъртта и междинното състояние? В отсъствие на тяло, а оттам и на генетичен материал, па­метта й съществуваше.

Не, генетичното обяснение трябва да бъде отхвърлено. Какво, ако се обърнем към идеята на Юнг за колективно­то несъзнавано, резервоарът на цялата човешка памет и опит, от които по някакъв начин би могло да се черпи?

Различни култури често съдържат приличащи си сим­воли. Според Юнг, колективното несъзнавано не се при­добива лично, а се “наследява” по някакъв начин в мозъч­ната структура. То включва мотиви и образи, които изникват отново във всяка култура, без позоваване на ис­торическа традиция или разпространение. Мислех си, че спомените на Кетрин бяха твърде специфични, за да бъ­дат обяснени с концепцията на Юнг. При нея нямаше раз­криване на символи и универсални образи. Тя предаваше подробни описания на определени хора и места. Идеите на Юнг изглеждаха твърде бледи пред тях. И още, тряб­ваше да се имат предвид и междинните състояния. Взето в своята цялост, прераждането придобиваше по-опреде­лен смисъл. Знанието на Кетрин бе не само определено и детайлизирано, но и над възможностите на нейния разум. Тя знаеше неща, които не биха могли да бъдат зърнати в книга и след това временно да бъдат забравени. Това зна­ние не бе придобито в детството и след това забранено или потиснато. А какво да се каже за Учителите и техни­те послания? Те идваха чрез Кетрин, но не бяха нейни. Знаех, че тази информация и тези послания бяха истинс­ки. Знаех това не само, защото дълги години бях изуча­вал внимателно хората, техните съзнания, мозъци и лич­ности, знаех го интуитивно още преди да бъда посетен от баща си и сина си. Моят мозък знаеше това, знаеха го до­ри и костите ми.

д-р Брайън Уайс Вестители от отвъдното 9  регресия към минал живот прераждане отвъден свят живот след смъртта

—  Виждам гърнета с някакво течно масло в тях. — Въпреки триседмичното прекъсване, Кетрин бързо навле­зе в дълбок транс. Сега обитаваше друго тяло, в друго време.

—  Има различни масла в гърнетата. Това ми прилича на склад или място, където складират неща. Гърнетата са червени, червени, направени от червена пръст. Те са опа­сани със сини ленти, сини ленти около гърлата. Виждам мъже там — има мъже в пещерата. Те разместват делви и гърнета, като ги подреждат на определени места. Гла­вите им са бръснати, нямат коса на главата. Кожата им е кафява… кафява кожа.

—  Ти там ли си?

— Да… аз запечатвам гърнетата… с нещо като восък… запечатвам гърлата им с восък.

—  Знаеш ли за какво се използват маслата?

—  Не знам.

—  Виждаш ли се? Погледни към себе си! Кажи ми как изглеждаш.

Тя замълча, докато наблюдаваше себе си.

—  Имам плитка. Косата ми е сплетена. Имам някак­ва дълга… дълга дреха. Поръсена е със злато.

—  Работиш ли за тези жреци — или мъже — с бръс­нати глави?

—  Моята работа е да запечатвам гърнетата с восък. Това ми е работата.

—  Но не знаеш за какво се използват?

— Изглежда, че се използват за някакъв религиозен ри­туал, но не съм сигурна какъв. Прави се някакво помазва-не, нещо върху главите… нещо върху ръце или глави. Виж­дам птица, златна птица около врата ми.Тя е плоска. Има плоска опашка, много плоска опашка и главата й сочи на­долу… към краката ми.

д-р Брайън Уайс Вестители от отвъдното 9  регресия към минал живот прераждане отвъден свят живот след смъртта

—  Към краката ти?

—  Да, изглежда, че птицата е такава. Някакво черно… лепкаво вещество. Не знам какво е това.

—  Къде го виждаш?

—  В мраморния съд. Използват го за нещо, но не знам за какво.

—  Има ли нещо в пещерата, откъдето можеш да про­четеш и да ми кажеш името на страната, мястото, където живееш, или датата?

—  Няма нищо по стените, те са голи. Не знам името. Придвижих я напред във времето.

—  Има някакво бяло гърне. Дръжката горе е златна… някаква златна инкрустация на нея.

—  Какво има в гърнето?

—  Някакъв мехлем. Има нещо общо с преминаването в другия свят.

—  Ти ли трябва да преминеш?

—  Не. Не е някой, когото познавам.

—  И това ли е твоя работа? Да приготвяш хората за

това преминаване?

—  Не. Жрецът трябва да стори това, не аз. Ние само доставяме мехлеми, тамян…

—  На каква възраст си приблизително?

—  Шестнайсетгодишна.

—  С родителите си ли живееш?

—  Да, каменна къща, някакво каменно жилице. Не е много голямо. Много е горещо и сухо. Климатът е мно­го горещ.

—  Иди в твоята къща!

—  Аз съм там.

—  Има ли други хора от семейството?

—  Виждам брат, майка ми е там и едно бебе, нечие бе­бе…

—  То твое ли е?

—  Не.

—  Кое е важното сега? Върви към нещо важно, което обяснява твоите проблеми в сегашния ти живот. Трябва да разберем. Не е опасно да го изживееш. Върви към съ­битията!

Тя отговори в много тих шепот: — Всичко с времето… Виждам да умират хора.

д-р Брайън Уайс Вестители от отвъдното 9  регресия към минал живот прераждане отвъден свят живот след смъртта

—  Болест? — внезапно ми просветна, че тя отново се докосваше до древния живот, същия, в който и преди се бе връщала. В този живот чума, разнасяна от водата, бе отнесла бащата на Кетрин и един от братята й. Кетрин също се бе разболяла, но не бе умряла от това. Хората използваха чесън и други билки, за да се предпазят от чу­мата. Кетрин бе разтревожена, че мъртвите няма да мо­гат да бъдат балсамирани както трябва. Но сега се бяхме приближили към този живот от различен ъгъл. Попитах я. Беше точно така. Учудих се на постоянството на спо­мена, факт по факт, точно както бе разказала преди ня­колко месеца за този живот. Отново невъзможността да се спазят погребалните обичаи я хвърляше в безпокойст­во.

д-р Брайън Уайс Вестители от отвъдното 9  регресия към минал живот прераждане отвъден свят живот след смъртта

—  Хората ги слагат в пещери. Телата се съхраняват в пещери. Но преди това телата трябва да бъдат подготве­ни от жреците. Те трябва да бъдат обвити и намазани с мехлеми. Сега местността е наводнена… казват, че водата е лоша. Не пийте водата.

—  Има ли начин да се лекува болестта. Помага ли не­що?

— Даваха ни треви, различни билки. Миризмите… бил­ките… усещам миризмата. То е бяло и виси от тавана.

—  Като чесън ли?

—  Виси навсякъде… свойствата са подобни, да. Него­вите свойства… слага се в устата, ушите, в носа, навсякъ­де. Миризмата е силна. Вярва се, че спира злите духове да влязат в тялото. Морав плод… или нещо кръгло с мора­ва кожица…

—  Познаваш ли културата, в която см?

д-р Брайън Уайс Вестители от отвъдното 9  регресия към минал живот прераждане отвъден свят живот след смъртта

—  Не знам.

—  Това, моравото, какъв плод е?

—  Танис.

—  Танис — повторих аз, опитвайки се да разбера да­ли говореше за нещо, което смяташе за танин или танинова киселина.

—  Така ли му казват? Танис?

—  Аз само… все чувам “танис”.

—  Какво от този живот има значение за сегашното ти съществувание? Защо непрекъснато се връщаш тук? Как­во е това, което те смущава?

—  Религията — бързо прошепна Кетрин. — Религия­та от това време. Това бе религия на страх… страх. Има­ше толкова неща, от които да се страхуваме… и толкова много богове.

—  Спомняш ли си имената на някои от боговете?

—  Виждам очи. Виждам черен… нещо като… прилича на чакал. Това е статуя. Той е пазител на нещо. Виждам жена, богиня с нещо като шлем отгоре.

д-р Брайън Уайс Вестители от отвъдното 9  регресия към минал живот прераждане отвъден свят живот след смъртта

—  Знаеш ли името на богинята?

—  Озирис… Сирус… нещо такова. Виждам око…око, просто око, око на верига. То е златно.

—  Око?

—  Да… Кой е Хатор?

—  Какво?

—  Хатор! Кой е той?

Никога не бях чувал за Хатор, макар да знаех, че този Озирис, ако произношението бе точно, бе братьт-съпруг на Изида — най-голямото египетско божество. Хатор, както по-късно научих, бе египетската богиня на любов­та, наслаждението и радостта.

—  Един от боговете? — попитах.

—  Хатор, Хатор. — Имаше голяма пауза. — Птица… той е плосък… плосък… феникс… — тя отново замълча.

—  Върви напред във времето сега, към последния ден на този живот. Върви към последния ден, но преди да си умряла. Кажи ми какво виждаш!

Отговори ми в съвсем слаб шепот:

—  Виждам хора и къща. Виждам сандали, сандали. Някакво грубо платно, някакво грубо платно.

— Какво става? Върви сега към времето на твоето уми­ране. Какво става с теб? Можеш да го видиш!

—  Аз не го виждам… Не виждам СЕБЕ СИ повече.

—  Къде си, какво виждаш?

—  Нищо, само тъмнина… Идва светлина, топла свет­лина.

Тя бе вече умряла, вече бе прекрачила отвъд в духов­но състояние. Явно, не се нуждаеше от преживяване на момента на смъртта.

—  Можеш ли да отидеш към светлината? — попитах.

—  Отивам. — Тя си почиваше спокойно, чакайки.

—  Можеш ли да погледнеш сега назад към уроците на този живот?

—  Не — прошепна тя. Продължаваше да чака. Извед­нъж застана нащрек, въпреки че очите й останаха затво­рени, както винаги, когато бе в хипнотичен транс. Глава­та й започна да се върти.

—  Какво виждаш сега? Какво става?

—  Чувствам… някой ми говори! — гласът й бе по-ви­сок.

—  Какво ти казват?

—  Говорят за търпението. Че трябва да имаме търпе­ние.

—  Да, продължавай. Отговорът дойде от Учителя-поет:

—  Търпението и изборът на подходящото време — всичко идва, когато трябва да дойде. Животът не може да бъде пришпорван, не може да се изживее по разписание, както толкова много хора искат. Ние трябва да приемем каквото дойде в дадено време и да не молим за повече. Но животът е безкраен, така че ние никога не умираме, ние никога не сме се раждали наистина. Ние просто ми­наваме през различни фази. Няма край. Хората имат мно­го измерения. Но времето не е такова, каквото го вижда­ме, а е повече в уроците, които получаваме.

д-р Брайън Уайс Вестители от отвъдното 9  регресия към минал живот прераждане отвъден свят живот след смъртта

Имаше дълга пауза. Учителят-поет продължи:

—  Всичко ще ти се изясни, когато му дойде времето. Но трябва да имаш шанса да възприемеш познанието, което вече ти даваме.

Кетрин замълча.

—  Има ли още нещо да науча? — попитах.

— Те си отидоха — тихо прошепна тя. — Не чувам ни­кого.

д-р Брайън Уайс Вестители от отвъдното 9  регресия към минал живот прераждане отвъден свят живот след смъртта