Специализация Детски учители

Специализация Детски учители

В „Пътят на душите” описах работата на младшите и старшите водачи. В тази книга също цитирах разкази на клиенти за дейността на учителите им. Но няма много сведения за работата на напредналите души, които наскоро са започнали специализацията си за водачи. Наричат ги детски учители или възпитатели, защото младите ду­ши, за които се грижат, все още не са започнали преражданията си.

След случай 26 в пета глава цитирах пресните спо­мени на много млада душа, която обясни, че новосъзда­дените не започват веднага да се раждат във физически тела. Земята е трудно училище и е най-добре новите души да прекарат известно време в подготовка за планетарен живот като безплътни същества. Това става ясно и от следващия цитат:

„Спомням си как когато бях съвсем млада душа, дойдох за първи път на Земята с двама приятели. Носехме се като духо­ве, придружавани от учителя си, за да проверим дали сме гото­ви да се приспособим към това място. Беше ни показано как да улавяме магнитните вибрации на тази планета и да ги съчета­ваме със своите. Имахме нужда да почувстваме какво е да бъдем тук във физическа форма.”

Мисля, че мнозинството от клиентите ми желаят да се обучават за водачи. Така е, защото боготворят своите учители, които оказват силно влияние върху раз­витието им, и се стремят да им подражават. Естест­вено възможно е сегашните желания на душата и по­нататъшната й специализация да не съвпаднат. Учите­лите трябва да имат развити умения за общуване. Но не всеки, който ги притежава и е способен да създаде мотивация, би могъл да се справи със съзнание, опитва­що се да се съчетае с различни човешки темпераменти. Някои от детските учители, работещи със съвсем мла­ди души, не продължават да се обучават за водачи на по-напреднали поради много причини. Работата с души деца е предизвикателство, защото доста от младите сре­щат трудности и за да могат да продължат с преражданията си, се нуждаят от специално внимание. В слу­чай 29 клиентката сподели нещо за духовните прост­ранства на учителите и начинаещите души, за което става дума и в случай 55.

При разговорите си с напреднали души се стремя да извлека максимална информация и въпросите за духовни­те цветове, които им задавам, доста помагат. Говоре­щият в случай 55 навлиза в четвърто ниво на специали­зация и тъкмо ми бе описал нюансите на жълта и синя светлина в специалната си група, състояща се от три души. Канех се да премина към друг въпрос, но внезапно ми хрумна нещо, което напълно промени посоката на разговора.

• случай петдесет и пети •

Д-р Н. Това ли са единствените цветове, които виждаш около себе си?

К. Не, има единадесет деца с бяла светлина, струпани вляво от нас. Енергията им е по-малка и леко разсеяна. Младите са много буйни.

Забележка: В този момент клиентът силно се развълну­ва, когато позна в едната от тези души своето дете в сегашния си живот. Оставих го да изживее радостния миг и продължихме.

Д-р Н. Виждаш ли някаква разлика в силата на светлина­та на единадесетте души?

К. Почти няма. Най-невинните и кротки деца имат сла­ба светлина. Но никое от тези тук не е такова.

Д-р Н. Каква е връзката между вас и тези единадесет души?

К. Двамата колеги, с които не се познавам добре, защо­то работим заедно отскоро, ми помагат да ги обуча­вам.

Д-р Н. Имали ли сте общи преживявания на Земята, които да ви подготвят за обучението на начинаещи?

К. Да, в миналите си животи сме били учители, свещени­ци, лечители… Такива професии. За този вид работа са необходими чувствителност и голямо търпение. (спира и след миг добавя.) Знаете ли, и учителят има какво да научи от учениците.

Д-р Н. Сигурно е така. Опиши ми къде се намирате с тези деца в духовния свят.

К. Изпратени сме в неутрална зона за обучение, защото обстановката в обикновените класни стаи би изпла­шила децата.

Д-р Н. Какво става в момента?

К. (смее се.) Фучат във всички посоки и се закачат. Явно никак не им се учи, но когато започнат да се прераждат, нещата ще се променят.

Следващият ми цитат е съкратен разказ на жена, работеща с души, които току-що са започнали преражданията си.

„Точно сега се занимавам със седем палавници. Доста са разхайтени на Земята. Искат да си останат деца, вместо да взе­мат живота на сериозно. Твърде много се отдават на земни удоволствия и не желаят да полагат усилия. Интересуват се единствено дали ще бъдат красиви в новите си тела. Улант, старшият ми водач, ги повери на мен и не ни навестява често. Признавам, че съм твърде снизходителна. Отнасям се към тях с много внимание и обич. Някои от другите учители казват, че ги глезя. Познавам учители, които явно показват разочарова­нието си и са строги с младите ученици, особено с онези, които имат потенциал. Съветът се интересува от методите, които използвам. Искат да проверят теориите ми, че за младите е по-добре да бъдем благосклонни към тях, отколкото да ги смъмряме. Концепцията ми за обучението е, че щом тези души за­почнат да се развиват, преходът им към зрелост ще бъде по-бърз, защото самочувствието им няма да бъде накърнено скоро от много трудни уроци и препятствия.”