пет нива на регресия

Стъпки по пясъка на времето. Духовно израстване чрез познание за минали животи. Глен Уилистън, Джудит Джонстън

глава 5

Петте нива на регресия

Прах в прахта! Но чистият дух ще отлети обратно в горящия фонтан, отдето е дошъл. Частица от Вечността. Той се е събудил от съня на живота.

пърси iii ели „адонис“

„Колко надълбоко потънах?” – изглежда, това е въпросът, които най-много интересува хората, подложили се на хипно­тична регресия. Субектите, които за пръв път са попаднали в миналото, са доста скептични към казаното от тях, ако яс­но си спомнят разкрилите се сцени и особено ако съзнателно оценяват отговорите си като резултат от регресивен про­цес. Тези, които не си спомнят нищо или почти нищо, са до­ри още по-любопитни за дълбочината на регресията си, чу­вайки записа на разговорите, в които са пълноценни участ­ници. Полезно за приобщаването на субектите към новия процес е, ако имат възможност да сравняват своето прежи­вяване с преживяването на други хора в същата ситуация.

За да дам един ориентир на пациентите си, както и за да мога да оценявам какво става по време на сеанса, аз разде­лих регресията на пет нива. Те се базират на степента на въвличане на субекта, както и на неговата субективна пре­ценка за реалността на собственото му преживяване.

Първо ниво

В най-повърхностното ниво преживяното наподобява на снимка, която не е на фокус. Често образът е неясен или су­бектите просто имат чувството или интуитивната предста­ва, че са свързани със сцената, без да виждат нещо опреде­лено. Някои описват състоянието като периферно зрение; на други им се струва, че гледат като през мъгла. Сцената може да се смени изведнъж или неочаквано да се проявят отделни детайли. Понякога това изглежда като колаж от на пръв поглед несвързани сцени или детайли.

В първо ниво пациентът все още остава 80% в кабинета и се е прехвърлил само 20% в миналото. Тук разсейването е нещо обикновено. Силен шум, неудобна поза на тялото или случайно появила се мисъл могат лесно да променят фокуса и да върнат цялото внимание към настоящето. Ако в сцената от миналото участват няколко човека, субектът се затруднява да се разпознае сред останалите.

Типични реакции при първо ниво на регресия са:

1. Затруднявам се да кажа кой съм аз.

2. Не знам.

3. Не мога да кажа точно.

4. Мисля… имам чувството, че…предполагам.

5. Не е много ясно.

Повечето субекти от първо минават във второ ниво на рег­ресия. Някои обаче никога не се чувстват дотолкова в безо­пасност, че да се придвижат към по-ясно осъзнаване на травмата от миналото. Оставането на първо ниво е начин на избягване, един вид предпазен клапан за предотвратяване на опасно преживяване.

Второ ниво

Около 75% от хората преминават към това ниво, където мъглявите изображения се избистрят, различават се основ­ните образи и впечатления. Забелязват се и специфични де­тайли. Обаче субектът не се идентифицира ясно с тялото, обикновено има чувството, че е надвиснал над сцената в нефизическа форма. Случва се след няколко опита регресираните успешно да разпознаят телата си, друг път това не се получава. На второ ниво субектът все още е съсредоточен 60% в настоящето и 40% в миналото.

Типични за второ ниво са следните реакции

1. Гледам надолу към сцената.

2. Имам чувството, че си измислям всичко това.

3. Червеното е толкова ярко.

4. Той сякаш само стои там. Защо не направи нещо?

5. Струва ми се, че тя е много тъжна.

Трето ниво

Това ниво може да се сравни с гледането на филм, въпреки че в началото е възможно субектът да се откъсва от дейст­вието. Идентифицирането, направено веднъж, е доста пъл­но, активизират се и останалите сетива. Човекът може да помирише цветя в градината, да чуе морските вълни, да усе­ти острието на сабя или вкуса на лекарство.

В трето ниво, което преживяват 50% от въведените в хипнотична регресия, човек може да се движи напред и на­зад във времето, да описва случки от раждането до смъртта си в разглеждания живот. Усещането за сегашния момент намалява все повече, като 40% от вниманието е насочено към настоящето и 60% към миналото.

Понякога хората са изненадани от яснотата на впечатле­нията си и могат да коментират преживяването си благоск­лонно или критично:

1. Децата в класа се различават по височина. Това е много смешно.

2. Печката в стаята е запалена. Колко е приятно.

3. Някакъв мъж ми крещи. Изглежда подозрителен.

Други изрази, които показват степента на включване, са:

1. Дъжд барабани по покрива.

2. Много съм замаян.

3. Кракът ми се заклещи между две скали

4. Той не чува вика ми.

Четвърто ниво

Приблизително 30% от въведените в регресия достигат до четвърто ниво. Субектите са силно въвлечени в преживява­нето и са много по-малко наблюдатели отколкото участни­ци. Активизирани са всички сетива, има елементи на анализ на ситуацията. Субектът може да представи редица детайли и да обясни взаимоотношенията почти без затруднения. На това ниво рядко се чува „Не знам”. Вече не се появява ха­рактерният до трето ниво ефект на раздвояването, човек е съсредоточен в миналото, като тук-таме проблясват мигове от настоящата ситуация. Имена, местности и дати се изла­гат почти без колебание. Само 20% от вниманието на субек­та е в настоящето.

Пето ниво

Тук субектът изцяло е погълнат от миналото, чиято реал­ност е толкова пълна, колкото всичко преживяно от съзна­телния ум в дадената времева рамка. За 10% от достигнали­те пето ниво усещането за настоящето е заличено от силни­те образи от миналото. Желанието да станат личността от миналото е толкова силно, че те са погълнати от него 100%.

На това ниво се изявяват диалектът, акцентът, жестове­те и особеностите в изразяването; дори е възможно субек­тите да говорят на чужд език. Чувствата и мислите на лич­ността от миналото са напълно активизирани. Много от достигналите до това ниво са ми задавали въпросите „Кой сте вие?” и „Защо сте тук?” (Отговорът „Аз съм приятел” обикновено ги удовлетворява, след като много повече ги интересува сцената, в която се намират, и в края на краища­та не ги е грижа кой съм, щом не представлявам заплаха.)

На това ниво се изкривява усещането за времето. След един час регресия човек може да смята, че нищо не се е слу­чило или че сеансът се е провалил само след няколко мину­ти. Понякога, както стана с Джейн от Първа глава, субектът може да се извини, че е заспал и че ми е загубил времето. В пето ниво често се освобождават чувства на нетърпение, гняв и дори ярост. Тук се разкриват и потенциално най-дос­товерните факти.

Една от най-отличителните характеристики на нивото е частичната или пълна амнезия на преживяното в регресия­та. Потиснатият материал се е освободил без контрола на съзнанието. След подобен сеанс хората понякога са учуде­ни да чуят записа на гласа си, разкриващ подробности от живот, който е напълно непознат за съзнанието им.

Ето някои коментари, направени в пето ниво на регре­сия:

1. Мили Боже, в клопка съм!

2. Тя отказва да ме изслуша.

3. О, не, дробовете ми се пълнят с вода.

4. Никога не съм чувал за Американските щати.

5. Умирам.

Кратък откъс от регресия в пето ниво ще ви покаже яснота­та на детайлите, които изплуват.

* * * * *

– На земята ли седиш?

– На брега на реката.

– Мъж ли си или жена?

– Мъж.

– На колко години си?

– Тринайсет.

– Кога си роден ?

– Петнайсти юли 1781.

– Живееш в къщата, която спомена преди малко ли?

– Разбира се.

– Как се казваш?

– Джуд.

– Ходиш ли на училище, Джуд?

– Тук няма училище.

– В града ли живееш, Джуд?

– Разбира се, че не. Няма да е от голяма полза, след като не мога да се движа добре.

– Защо?

– Единият ми крак е недъгав.

– От нещастен случай ли е?

–   Не.

– Така си се родил ли?

– Така мисля.

* * * * *

Трябва да бъде отбелязано, че положителни резултати се постигат и в по-ниските нива, въпреки че повечето па­циенти биха искали да преживеят пето ниво. Всъщност много хора имат погрешната представа, че истинската хип­ноза е само в пето ниво поради заблудата, че хипнозата е състояние на безсъзнание или сън.

Без значение в кое ниво на регресия е, субектът обикно­вено се насочва към преживяването на смъртта в миналия живот, тъй като страхът от смъртта често се корени в ина­че необясними състояния на страх и безпокойство.