просветление

Стъпки по пясъка на времето. Духовно израстване чрез познание за минали животи. Глен Уилистън, Джудит Джонстън

глава 10

Нека да свети светлината ви

Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец.

ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАТЕЯ, 5:16

Взаимно обогатяващите ни връзки с другите са възможни само ако имаме правилно отношение към собствената ни същност. Терминът себеобраз особено добре описва тази вътрешна взаимовръзка, защото тя е отражението на свет­лината, за която се споменава в цитата от Евангелие от Матея. С други думи, себеобразът представлява отражение от физическия свят, но също и от нефизическия, от духовната област. Когато правим нашата „светлина да свети”, разкри­ваме връзката между духовната ни същност и егото и ут­върждаваме връзката си с околния свят.

Според тази дефиниция на себеобраза ние не сме това, за което се мислим, нито пък онова, което другите мислят, че сме. Ние сме отразеният образ на всяко преживяване с всеки човек или обстоятелство, с което сме се срещали през всичките си животи и в състоянията между тях. Тъй като преживяванията се натрупват, отражението става все по-завършено и по-завършено. Както средата и генетичните да­дености са важни за развитието на личността и себеобраза, също така е важна и връзката ни с нашата духовна същност – заедно и само заедно те ни дават ясна и точна картина на това, каквото сме всъщност.

Връзката между егото и нашата духовна същност започ­ва да се развива още в утробата преди първото ни раждане на земята, защото ембрионалното ни съзнание тогава общу­ва с универсалното съзнание. Подобно на процеса на ево­люцията същността ни започва да се развива като основна структура, която става все по-фина и непрекъснато се разг­ръща при преминаването ни през много животи. Този про­цес се направлява от егото – всъщност него бихме могли да наречем ДНК-то на психологическата ни същност.

В книгата „Висшата същност”, от която е взет терминът себеобраз, или същностен образ, неговото развитие се описва така:

„Той се заражда като едва видими квадратчета върху от­разена повърхност, гледани отдалеко. Отразеният образ на­раства с натрупването на опитности, докато се получи за­вършено отражение. За съжаление очакванията нарушават отразяващата повърхност.” Когато „очакванията ни са из­лъгани и се създаде отрицателно енергийно поле”, резулта­тът е нещастие и беден същностен образ. „Когато не можем да контролираме очакванията си, се получава най-деструктивен и напълно деморализиращ същностен образ.” От дру­га страна, когато очакванията ни са задоволени, се създава положителен същностен образ. „Простички очаквания, ори­ентирани по-скоро към развитие на същността ни, отколко­то към цели, постижими за другите, най-малко могат да бъ­дат излъгани и подпомагат изграждането на най-здравия същностен образ.”

Във „Висшата същност” изграждането на себеобраза се обяснява чрез борбите за надмощие, като се казва, че „спе­челването или загубването на власт е част от това цялостно отражение на същността. Всъщност домогването до власт­та е непрекъснат стремеж в еволюционния процес, защото психологията на личността свързва оцеляването със силата. Всяко взаимодействие на земен план е игра на надмощие, хазарт, основаващ се на взаимно съгласие, при което се ус­тановява система за договаряне. Наддаването продължава, докато властта бъде откупена от този, който плати най-ви­сока цена – тоест онази същност, която прояви най-голяма готовност за риск. Това, разбира се, става на най-фините нива на съществуване.

Ние непрекъснато и последователно се стремим да полу­чим надмощие като награда. Подобно на магнитните полета, които съществуват между живите същества, между същест­вата и предметите и между съществата и събитията (околна­та среда или обстоятелствата), се създава естествено енер­гийно напрежение – в началната си фаза то е естествената енергия на силата, както бихме могли да я възприемем. То­гава договарянето става с онова качество, което естествено съществува между двата енергийни източника. Спечелване­то или загубването на сила е част от пълния същностен об­раз. От опитност на опитност, от една еволюционна фаза на друга съществата натрупват и преработват тези многоиз­мерни отражения на силата. Върховното и спокойно присъс­твие на духовната ни същност винаги се забавлява с многоб­ройните маски, които слага, за да събере информация за из­граждането на Аза. Животът Е съзидание.”

Когато съсредоточим вниманието си върху най-голямо­то от всички огледала, можем да постигнем по-съвършено себеизграждане. „Най-благородното постижение на човека е да се изгради по подобие на своя Създател (а не обратно, какъвто е човешкият обичай). По-точно това означава създаването на същност, безусловно изпълнена с любов.”

„Съществата, които обичат безусловно, не очакват нищо от никого, а отдават на всички по всяко време с благосло­вия. Хората трябва да развият търпение, за да могат да по­могнат на себе си и за да могат да преживеят безусловната любов, която предполага търпение. Важно е да се запомни, че същностният образ се изгражда неравномерно, точно както непредвидим (от човешката перспектива) е процесът на еволюцията. Неравномерността в развитието на същност­ния образ често съответства на непостоянството в човешка­та активност. Ясно можем да видим колко важно е търпени­ето.

Книгата „Висшата същност” завършва с напътствия за постигане на положителен себеобраз. „Най-краткият път за просветляване, пречистване и коригиране на негативния се­беобраз е чрез изчистване на отразяващата повърхност. Из­дишайте дъха на любовта върху тази повърхност и я полирайте старателно. Аз ви напускам, като ви давам най-голя­мата благословия.”

Изводите са ясни. Обикнете първо себе си, после разпрострете любовта си около останалите хора, върху ситуациите (дори върху най-трудните и изглеждащи непреодолими) и върху житейските условия. Любовта ни помага да прояс­ним замъгленото огледало и да изправим изкривения образ. В другите ние виждаме себе си. Дори и малките изменения в начина, по който се възприемаме, променят отражението ни у другите.

Общуването с по-висшите нива на съзнание – с нашата Висша същност – ни осенява с едно по-добро разбиране на нещата, което ни дава сила и насоки, така необходими във всекидневния ни живот. Когато ни е трудно да се обърнем към Бога, за да станем огледалото, което искаме да сме, мо­жем да се обърнем към онези огледала, които най-добре олицетворяват силата и мира на Бога – Христос, Мойсей, Буда, Мохамед и др.

Хората, които идват при нас, за да изследват миналите си животи, често са учудени и огорчени да открият, че ситу­ациите в сегашния им живот много напомнят на преживява­нията им в миналото. Безусловната любов първо към себе си, после към останалите – е ключът, които превръща тези проблематични области в източник на сила и знание.

Да запомним, че търпението, съчетано с липсата на очаквания, позволява да разцъфти безусловната любов. Преживявайки я, ние ще можем да разберем игрите за над­мощие, ще дръзнем да рискуваме, ще разрушим бариерите на страха и старателно ще полираме огледалото на нашия себеобраз „с дъха на любовта”. Светлините, които се из­лъчват в резултат от полирането, могат наистина да просла­вят Бога и неизмеримо да обогатят вселената, частица от която е всеки от нас.