Астрални слоеве

3.

Земни духове

Астрални слоеве

Когато клиентите ми  в състояние на хипноза описват възнасянето си в духовния свят като „изди­гане през пластове мъгла към ярката светлина”, то­ва ми напомня за астралните слоеве, за които четем в източните писания. Трябва да призная, че не съм привърженик на строгото разграничаване на точно седем слоя на съществуване, от най-низш до най-висш, познати от източните философии. Така е поради факта, че клиентите ми не виждат никакви доказателства за всички тези слоеве. Поставянето на етикети като средство за систематизиране е човешка сла­бост. Самият аз съм правил тази грешка при описа­нията си на духовния свят. Може би е най-добре прос­то да приемем идеите, които имат духовен смисъл за нас, и да отхвърлим останалите, независимо колко са стари и кой ни убеждава, че са верни. Причината за възраженията ми към строгата формула за специфични слоеве на съществуване от земно­то до божественото е, че тя създава ненужни пречки. Всичките ми изследвания с клиенти в състояние на свръхсъзнателност ме карат да направя извода, че след смъртта минаваме директно от един астрален слой около Земята през дверите към духовния свят. Няма значение дали клиентът ми е млада, или много напред­нала душа. Всички твърдят, че веднага след смъртта душите им преминават през сгъстена атмосфера от светлина около астралния слой на Земята. Сред тази светлина има тъмносиви петна, но не и непроницаеми черни зони. Мнозина говорят за усещане, че се намират в тунел. По-нататък всички души от Земята бързо навлизат в ярката светлина на духовния свят. Той пред­ставлява едно ефирно пространство без зони или бари­ери около него.

В самия духовен свят всички така наречени прост­ранства или места, достъпни за прераждащите се души, са слети. Например за моите клиенти записите акаши, познати от източните мисловни традиции, не се явя­ват на четвърто безгрижно ниво, отделено от останалите функционални области. Те ги наричат книгите на живота, които се съхраняват в символични библиотеки близо до другите духовни пространства.

Убеден съм, че съществуват много неща отвъд ду­ховните преживявания на прераждащите се души, за ко­ито е невъзможно да извлека сведения от тях. Може би цялата идея за космически слоеве в основата си е опит да се представят етапите на ефирното съзнание в  контраст с движението, възпирано от бариери. Исторически погледнато, специфичните определения за слоеве на „подземния свят”, където отиват някои низши души, са добили превес в човешкото мислене. За това ще стане дума по-нататък, в шеста глава.

Когато клиентите ми разказват за пътуване между измеренията, предполагам, че това би могло да се из­тълкува като движение между нива. Хората в състоя­ние на хипноза твърдят, че в самия астрален слой около Земята има изменени или паралелно съществуващи ре­алности, които са част от физическия ни свят. Очевид­но някои физически живи хора притежават способност­та да виждат нематериални същества от тези реал­ности. Чувал съм за множество сфери на границата на измеренията, които душите използват за подготовка или отдих от духовния свят. Абсолютното време, както знаем, изглежда, не съществува в тези зони. Дали физическият свят на Земята притежава подобни характерни черти, които повечето от нас не умеят да виждат? Имах един проницателен клиент, който ми писа следното след сеанса си:

„Работата с вас ме накара да осъзная, че нашата действи­телност е като прожекционен апарат, който ни показва на триизмерен екран небе, планини и морета. Ако втори апарат, със собствено устройство за нагласяне на светлинните често­ти и пространствено-времевите последователности, се синх­ронизира с първия, и двете реалности могат да съществуват едновременно с материалните и нематериалните елементи в една и съща зона.”

Ако това, което хората ми казват в състояние на транс за тази система, е вярно, етичните същества са способни да съществуват в алтернативни реалности в един и същ астрален слой, заобикалящ Земята, всъщ­ност на самата Земя. Вибрационните енергийни сили около Земята са в постоянно изменение. Изглежда, когато тези магнитни полета променят плътността си, се по­лучават циклични вариации, обхващащи векове човешко време. Затова способността ни да усещаме присъстви­ето на духове на Земята не е еднакво силна във всеки век. Може би древните наистина са виждали повече, отколкото ние в съвременния свят.

Природни духове

В предаване по националната телевизия една жена твър­деше, че вижда елфи в лозето си. Каза, че отначало само ги чувала и започнала да се съмнява в здравия си разум. После можела да разговаря с тях и няколко станали ви­дими за нея. Описа ги като джуджета със заострени уши и широки панталони. Естествено, когато новината се разчула, много от съседите й решили, че е луда. Съве­тът, който получила от тези същества, с какво да натори почвата, за да увеличи количеството и подобри качеството на гроздето си, наистина се оказал полезен и скоро хората от близките ферми започнали да я въз­приемат по-сериозно. След предаването жената била поканена за изследване на мозъчните вълни. При стимули­рането на сетивата й се оказало, че някои зони в мозъка й излъчват много по-силна енергия от нормалното.

Имах клиентка, която твърдеше, че притежава по­добни способности. Беше стара душа и в състояние на дълбок транс каза: „Приказните създания са били тук много преди зараждането на нашата цивилизация и никога не са си отивали. Днес повечето от нас не ги виждат, за разлика от древните времена, защото са толкова стари, че плътността им е отслабнала, докато на­шите земни тела все още имат тежка енергия.” Продължих да я разпитвам и тя добави: „Ако скалите имат плътност 1-п, тази на дърветата би била 2-п, а на телата ни – 3-п. По същата система плътността на природните създания е невидима, със степен на прозрач­ност между 4-д и 6-д.”

Когато се сетя за жената, която вижда елфи в лозето си, в съзнанието ми се оформя следната картина: ако можехме да погледнем Земята през рентгенов апа­рат, би наподобявала поредица наложени един върху друг прозрачни топографски листи. Тези вибрационни енер­гийни слоеве варират по плътност и представляват ал­тернативни реалности. Може би някои надарени хора умеят да виждат това, което е в  тези пластове, но повечето от нас не притежават такава способност.

Вярвам също, че голяма част от народните приказки идват от спомените, които душите имат от други физически и безплътни светове. Разказите за тези преживявания на хора под хипноза в някои отношения напом­нят за земните митове и легенди. Тези асоциации включват поверията за духове, обитаващи дървета и цветя, както и връзката със стихиите въздух, вода и огън. Въп­росът за фолклора и душевната памет ще бъде разгле­дан в следващите глави.

Призраци

Много изследователи на паранормалните явления са пи­сали за призраците. Не се смятам за вещ в  тази област, въпреки че съм попадал на души, витаещи като призра­ци. Когато изнасям лекции, често ми задават въпроса, защо духовете благодетели, водачи на тези души, ги ос­тавят да се скитат самотни и нещастни. Приносът ми към изследванията за призраците ще бъде нов поглед върху неща, които смятам за погрешно разбрани, и обяс­нение на това явление от гледна точка на самите приз­раци, а не на онези, които ги виждат на Земята.

Когато съсредоточих хипнотерапевтичната си практика върху живота между преражданията, изминаха го­дини, докато попадна на клиент, чиято душа е била призрак значително дълго време след предишен живот. Не смятам душите, пребиваващи кратко на Земята, за приз­раци в  традиционния смисъл. Например, имах клиентка, загинала млада при пожар в училищна сграда, докато спасявала децата. Тази учителка останала в града месеци след това, просто за да бъде с учениците си и други­те скърбящи заради ранната й смърт. Когато попитах какво я е накарало най-сетне да напусне, тя каза: „О, накрая ми омръзна.” стигнал съм до заключението, че съвсем малка част от душите някога са витали като призраци повече от обичайното време, което е нужно на душа, наскоро напуснала тялото си, да свикне, преди да отпътува от Земята. Не вярвам, че светът ни е оби­таван от много призраци.

Следващите случаи показват, че нашите водачи не ни задължават или принуждават да преминем в духовния свят, ако сме така погълнати от недовършената си ра­бота, че не искаме да напуснем астралния земен слой. Установявам, че това се отнася най-вече за души с благосклонни водачи. Някои имат по-настойчив подход. Но обикновено водачите не се появяват до нас в момента на смъртта.

За повечето души чувството, че са теглени веднага след смъртта, е леко и се усилва едва когато напуснат астрала. Няма съмнение, че по-висшите същества миг­новено разбират за нашата смърт. И все пак желания­та на отпътуващия се уважават. Да не забравяме, че в духовния свят времето не означава нищо. Безплътните не носят в съзнанието си линеен часовник и не възпри­емат забавянето с дни, месеци или години така, както физическите същества. Може би за духа, обитавал ня­кой английски замък в продължение на четиристотин години, преди най-сетне да се завърне в духовния свят, това време се равнява едва на четиридесет дни или дори на четиридесет часа.

Някои хора имат погрешното схващане, че призраци­те не знаят, че са мъртви или как да се избавят от положението си. Да, в известен смисъл те са в безизхо­дица, но причината за това е в самите тях, а не в нещо материално. Душите не се лутат в някакво ограничено астрално пространство и знаят, че са напуснали земния живот. Причината за тъгата на призрака е пристрастеност към места, хора и събития, с които не може да се раздели. Това състояние на душата е личен избор, но специални водачи, наречени спасители, постоянно очакват сигнали от блуждаещите духове, че са готови за отпътуване. Имаме право сами да вземаме решения за преживяването на смъртта си и духовните ни водачи не ги оспорват дори ако са незрели.

При наблюденията си откривам, че призраците са недостигнали зрелост души, които е трудно да се освободят от земните влияния. Това е особено валидно, ако се лутат продължително време, измерено в земни години. Причините за оставането им могат да бъдат най-раз­лични. Внезапен край на живота, причинил отклонение от главния път. Или чувство, че свободната воля на душата е била изопачена по някакъв начин. Много често смъртта на призрака е съпроводена от ужасна травма. Има и случаи, когато душата се опитва да предпази някого, когото обича, от опасност.

През 1994-а млада жена шофирала нощем по шосето недалеч от къщата ми в планината Сиера  невада, претърколила се по стръмния склон край пътя и загинала. Никой не видял злополуката и не забелязал останките от колата й на стотина метра надолу, където триго­дишният й син пет дни бил на косъм от смъртта. Слу­чаят привлече общественото внимание, когато се раз­чу, че младеж с мотор видял призрак на гола жена, ко­ято лежала на шосето точно над отломките. Това бил драматичен начин душата да привлече внимание и се оказал сполучлив, защото детето било открито тъкмо навреме, за да бъде спасен животът му.

Мисля, че причината за броденето на някои духове като призраци е внезапна промяна в предварителния им кармичен план, която смятат не само за неочаквана, но и за несправедлива. Най-често това се случва с душите на убити или наранени от някого през живота си хора. Поредният случай започва като типична история за приз­раци, но после разкрива как проблемите намират спо­лучливо решение за душата.

Изоставената душа

Белинда дойде да се срещне с мен поради непреодолимо чувство на тъга, причината за което не можеше да раз­бере, като мисли само върху преживяното в настоящия си живот. Във встъпителния ни разговор тя ми каза, че е четиридесет и седем годишна и никога не се е омъжвала. Преместила се в Калифорния от източното крайбрежие след драматична раздяла с мъж на име Стюарт преди около двадесет години. Белинда обичала Стюарт, но развалила годежа им и дошла на запад да преследва нова кариера. Помолила Стюарт да дойде с нея, но той отказал да напусне работата и семейството си. Умоля­вал я да се омъжи за него и да остане там, където и двамата са израснали, но тя отказала. Белинда сподели, че Стюарт бил съкрушен от заминаването й, но не я последвал. Накрая се оженил за друга.

След години Белинда срещнала Бърт и имали страст­на, но кратка връзка и той я напуснал заради друга жена. Попитах дали това е причината за необяснимата тъга на Белинда, но тя ми каза, че макар и да се чувства наранена, е по-добре, че не се е омъжила за Бърт, защо­то разбрала, че той не само й е бил неверен, но и не са си подхождали по темперамент. Белинда добави, че изпитва това странно чувство на изоставеност и самота много преди да започнат връзките й с мъже.

• случай четиринадесети •

Обикновено превеждам клиентите си през последния им минал живот, преди да навлезем в духовния свят. Тази хипнотична техника позволява по-естествено преминаване към това, което настъпва след момента на смърт­та. Помолих Белинда да избере критична случка, с коя­то да започнем обсъждането на предишния й живот. Избра момент на огромно душевно страдание. Каза, че била млада жена на име Елизабет и живеела в голяма ферма край Бат, Англия, през 1897 година. Елизабет би­ла на колене и дърпала палтото на съпруга си Стенли, който я влачел през преддверието на голямата им къ­ща. След петгодишен брак Стенли решил да я напусне.

Д-р Н. Какво ти казва Стенли в този момент?

К. (заридава.) Думите му са: „Съжалявам, но трябва да се махна от тази ферма и да видя останалата част от света.”

Д-р Н. Как отговаряш, Елизабет?

К. Умолявам Стенли да не ме изоставя, защото много го обичам, и обещавам, че ще се постарая да му даря щастие тук. Ръцете ме болят от усилието да стискам палтото му и да се влача по коридора към предни­те стъпала.

Д-р Н. Какво казва съпругът ти?

К. (все още плаче.) Стенли казва: „Причината не е в теб. Наистина. Просто ми омръзна това място. Ще се върна.”

Д-р Н. Мислиш ли, че е искрен?

К. О… Зная, че част от него ме обича по някакъв начин, но нуждата да избяга от живота, който е познавал още от детството си, го е обсебила. (след тези думи тяло­то на клиентката ми започва неудържимо да се тресе.)

Д-р Н. (когато успявам малко да я успокоя.) Кажи ми какво става сега, Елизабет?

К. Всичко почти свършва. Не мога повече да го задържа… Ръцете ми не са достатъчно силни… Чувствам болка… (клиентката потрива ръце.) Падам надолу по стълби­те пред очите на прислугата, но ми е все едно. Стенли възсяда коня си и тръгва, докато аз гледам безпомощно.

Д-р Н. Виждаш ли го някога отново?

К. Не, само узнавам, че е заминал за Африка

Д-р Н. С какво се издържаш, Елизабет?

К. Той ми остави имението, но не умея да го управлявам добре. Освобождавам повечето от работниците. След време оставаме почти без добитък и едва се изхран­вам, но не мога да напусна фермата. Трябва да го чакам, докато най-сетне реши да се върне при мен.

Д-р Н. Елизабет, сега искам да се пренесеш в последния ден от живота си. Кажи ми годината и обстоятелст­вата, довели до този ден.

К. 1919-а е (жената е на петдесет и две.) И умирам от грип. През последните няколко седмици почти не се борех с болестта, защото водех жалко съществуване. Самотата и тъгата ми… Напразните опити да поддържам фермата… Сърцето ми е разбито.

Сега превеждам Елизабет през момента на смъртта й и опитвам да я издигна до светлината. Безполезно е, защото остава прикована към фермата. Скоро разби­рам, че тази сравнително млада душа ще стане призрак.

Д-р Н. Защо отказваш да се отделиш от астралния слой на Земята?

К. Няма да тръгна. Все още не мога да отпътувам.

Д-р Н. Защо?

К. Трябва да дочакам Стенли във фермата.

Д-р Н. Но вече си го чакала двадесет и две години, а не се е върнал.

К. Да, зная. Все пак не се решавам да тръгна.

Д-р Н. Какво правиш сега?

К. Витая като дух.

С Елизабет говорим за появите и действията и като призрак във фермата. Не се опитва да долови енергий­ните вибрации на Стенли, за да открие къде се намира, както би постъпила опитна душа. От следващите от­говори става ясно, че Елизабет си е втълпила, че като изплаши всички потенциални купувачи на имението, то ще остане в семейството. И наистина замъкът пустее, защото всички в околността знаят, че е обитаван от призрак. Елизабет ми казва, че лети из сградата и плаче от самота.

Д-р Н. Колко дълго чакаш Стенли в земни години?

К. А, четири години.

Д-р Н. Дълго време ли ти се струва това? Какво правиш?

К. Нищо не е… Няколко седмици. Плача… И тъжно стена, не мога да спра. Зная, че това плаши хората, особено когато събарям предмети.

Д-р Н. Защо искаш да изплашиш хора, които не са ти сторили нищо?

К. За да изразя негодуванието си срещу това, което ми беше сторено.

Д-р Н. Моля те, обясни как свършва всичко.

К. Повикват ме.

Д-р Н. О, помолила си за избавление от тази тъжна ситуация.

К. (дълга пауза.) Всъщност… Не точно… Но той знае, че съм почти готова. Идва при мен и казва: „Не мислиш ли, че е достатъчно?”

Д-р Н. Кой ти казва това и какво става?

К. Лечителят на заблудени души ме вика, отдалечавам се с него от Земята и докато чакаме, разговаряме.

Д-р Н. Почакай, това твоят духовен водач ли е?

К. (за първи път се усмихва.) Не, очакваме водача ми. Този дух е Дони. Помага на души като мен. Това е работата му.

Д-р Н. Как изглежда Дони и какво ти казва?

К. (смее се.) Прилича на гном, със сбръчкано лице и очу­кан цилиндър. Бакенбардите му трептят, докато го­вори. Казва ми, че ако искам, мога да остана още, но нима не би било по-забавно да се прибера у дома и да се видя със Стенли там? Много е комичен и ме разсмива, но е мил и мъдър. Повежда ме за ръка и продължаваме разговора си на красиво място.

Д-р Н. Разкажи ми за това място и какво ти се случва по-нататък.

К. Там отиват скърбящи души като мен. Прилича на прекрасна поляна с цветя. Дони ми казва да се забавля­вам, зарежда енергията ми с обич и радост и пречист­ва съзнанието ми. Оставя ме да играя като дете сред цветята и да гоня пеперуди, докато той си почива на слънце.

Д-р Н. Звучи чудесно. Колко дълго трае всичко това?

К. (доста раздразнена от въпроса ми.) Колкото искам!

Д-р Н. През това време Дони говори ли за Стенли и за поведението ти като призрак?

К. (реагира с недоволство.) Изобщо! Лечителят не е Тишин (духовният й водач – б. а.). По-късно ще стигнем до тези въпроси. Сега е време да си почина. Старческото лице на Дони е изпълнено с доброта и обич. Той никога не се кара. Само ме насърчава да играя. Работа­та му е да излекува душата ми, като ми помогне да пречистя съзнанието си.

След като енергията на Елизабет е обновена, Дони я отвежда при Тишин и я целува за довиждане. После започ­ват предварителните оценки както при нормалната ориентация на всеки завърнал се в духовния свят. Успях да анализирам този разговор с Елизабет-Белинда и се оказа поучителен. В началото тя заяви, че животът й на изоставена съпруга е бил безсмислен. Безспорно Елизабет е пропиляла голяма част от годините си, предавайки се на страданието, вместо да положи усилия да приеме промяната. Но с помощта на Тишин разбра, че урокът не е бил излишен. Днес Белинда е много независима и работоспо­собна жена, устояла на не една емоционална буря.

Навярно читателят вече се е досетил, че Стенли е днешният Стюарт. Когато разказвам тази история, някои хора ми казват: „Добре че е успяла да отвърне на това копеле със същото отношение и да му отмъсти за всичко.” подобно мислене показва колко погрешно тълкуваме кармичните уроци. Душите на Елизабет и Стенли доброволно са решили да поемащ днешните си роли на Белинда и Стюарт. Стюарт е имал нужда да изпита емоционалната болка от това, което е причинил на Ели­забет. В ролята на Стенли той е дал брачна клетва в една култура и време, когато жените са били напълно зависими от съпрузите си. Прибързаното му безкомпромисно решение да замине е било ужасно жестоко. Това не оневинява Елизабет, която не е поела отговорност­та да направи промени в живота си. Нейното страдание и отказ да приеме положението е толкова крайно, че след смъртта си се превръща в призрак.

Попадайки при същите обстоятелства като Стенли в сегашния си живот, душата на Белинда е трябвало да разбере от какво е породено чувството на Стенли, че е пленник на едно омразно място. Белинда не е била съп­руга на Стюарт, когато е заминала, така че обвърза­ността им не е същата както в предишния им живот. Все пак отново са били влюбени и Стюарт се е почув­ствал наранен, когато Белинда е решила да напусне гра­да, приятелите и семейството си, за да търси приключения и възможности другаде. Понеже е събрала кураж сама да направи това, душата на Белинда вече е прозря­ла, че Стенли не я е напуснал от жестоко желание да й причини емоционална болка. Стенли е искал свобода, съ­що както Белинда.

Тя е пренесла душевните си белези от предишния в сегашния живот. От кармична гледна точка Белинда носи в себе си част от тъгата на Елизабет, която не беше в състояние да проумее до нашия сеанс. Белинда ми каза, че все още мисли за Стюарт, а може би и той не я е забравил, защото била първата му любов. Двамата са сродни души от една и съща група и мисля, че в след­ващия живот ще поемат нови роли, които ще баланси­рат наученото през последните два.

За онези от вас, които са любопитни защо Белинда е трябвало да преживее мимолетната връзка с Бърт, ще обясня, че тя е представлявала изпитание. Бърт е друг член на същата група, приел да провокира спомените на Белинда за времето, когато е била Елизабет, за да разбере дали се е научила да преодолява болката от нещас­тната любов. Постъпките на Бърт също са послужили на Белинда да разбере как се е почувствал Стюарт в сегашния си живот, когато го е напуснала. Кармата е като нож с две остриета.

Духовна двойственост

Преди години едно списание публикува материал за пъ­туванията на американка, която, докато обикаляла из английските провинции, необяснимо защо била привлече­на от малък страничен път и се отклонила от предва­рителния си маршрут. Скоро стигнала до пуст стари­нен замък (не на Стенли). Пазачът й казал, че замъкът е обитаван от призрак, който много прилича на нея. Разходила се из имението и изпитала странното чувство, че е свързана с това място. Навярно се е озовала там, за да се почувства свободна. Възможно е двете части на душата й да са били привлечени една към друга по мистериозен начин, както двама души, в които паралелно живее една и съща душа, се свързват, ако трябва да бъде постигната важна цел.

В първа глава засегнах темата за двойствеността на душите и способността им да разделят енергията си и да живеят няколко живота едновременно. Част от енергията на повечето души никога не напуска духовния свят при преражданията им. В следващата глава отно­во ще се спра на това разделяне, но въпросът за раздвояването на душевната енергия е особено свързан с изу­чаването на призраците. В последния случай, въпреки че Елизабет е витала като призрак известно време, част от енергията й е останала в духовния свят да усвоява уроци и да общува с други души. Било е възможно тази друга част също да се прероди и да започне нов живот, както, предполагам, се е случило с жената, открила оби­таваната от призрак къща.

Не съм съгласен с някои експерти по призраците, ко­ито твърдят, че привиденията представляват само зем­на обвивка без душевно съзнание. Има жизнени цикли, при които душите предпочитат да вземат на Земята по-малко енергия, отколкото би им била нужна в човешко тяло. Но дори и да станат призраци, тези души са много повече от празна енергийна обвивка. Човек би помислил, че балансът на енергията, останала в  духовния свят, трябва да помогне на нараненото им алтер-его, което все още витае на Земята. От това, което чувам, повечето незрели души, преминаващи отвъд, не могат сами да осъществят пренасянето и интегрирането на енергията си. Следва един разказ, който получих от партнъорката на призрак. Той е млада душа от първо ниво и е бил първият съпруг на моята клиентка.

• случай петнадесети •

Д-р Н. Каза, че първият ти съпруг, Боб, е бил призрак след последното си прераждане. Ако обичаш, опиши обстоятелствата.

К. Боб стана призрак, защото беше убит скоро след сват­бата ни в този живот. Толкова бе отчаян и загрижен за мен, че не искаше да замине.

Д-р Н. Разбирам. Би ли могла да ми кажеш приблизително с каква част от енергията си беше той?

К. (кима утвърдително.) Боб носеше едва четвърт от енергията си и това не бе достатъчно за него в тази душевна криза… Не успя да прецени правилно… (замълчава.)

Д-р Н. Мислиш ли, че ако Боб имаше повече енергия в резерв, не би се превърнал в призрак?

К. Не мога да отговоря, но мисля, че би го направила по-силен… И по-леко би понесъл тъгата.

Д-р Н. Тогава защо този път е взел на Земята толкова малко енергия?

К. Искаше да запази по-голяма част за работата си тук. (75 процента са останали в духовния свят.)

Д-р Н. Озадачен съм от това, че водачът на Боб не го е накарал да вземе повече от енергията си на Земята.

К. (отрицателно поклаща глава.) Не, не! Тук никой не ни принуждава да правим каквото и да било. Свободни сме да избираме. Всъщност Боб не биваше да става призрак. Беше посъветван да вземе повече енергия, но е упорит, а и в същото време мислеше и за друг живот (паралелен).

Д-р Н. Нека се уверя, че разбирам правилно. Боб е решил, че не би могъл да функционира нормално в тяло само с двадесет и пет процента от енергийния си капацитет?

К. (тъжно.) Боя се, че да.

Д-р Н. Въпреки че със смъртта се е освободил от тяло­то?

К. Въпреки това. Последиците все още бяха с него и нямаше достатъчно сили да се пребори с обстоятелс­твата.

Д-р Н. Колко време прекара Боб като призрак, преди да възстанови енергията си в духовния свят?

К. Не дълго, около тридесет години. Като че ли не можеше да се справи сам… Липсваше му опит… Част от урока… После учителят ни беше повикан… От онези същества, които патрулират около Земята и бдят над блуждаещите души… Да върне останалата му енер­гия у дома…

Д-р Н. Някои хора наричат тези създания лечители на заблудени души.

К. Подходящо название, но душата на Боб не беше точно заблудена, а просто измъчена.

Души в уединение

В следващия ми случай говори по-напреднала душа, коя­то ми даде подробности за същества, които не са приз­раци, но не се завръщат у дома след смъртта. Докато разглеждаме този случай, ще видим, че има два мотиви­ращи фактора, поради които тези души се стремят към уединение.

• случай шестнадесети •

Д-р Н. Има ли хора, които не са готови да се завърнат в духовния свят след смъртта?

К. Да, някои души не искат да напуснат Земята, когато се освободят от физическите си тела.

Д-р Н. Предполагам, че те стават призраци?

К. Не, но могат да бъдат такива, ако това е желанието им. Повечето не са. Просто не искат да бъдат в контакт с никого.

Д-р Н. И духовната им енергия не се завръща у дома веднага след смъртта?

К. Точно така, освен това част от нея никога не е напускала духовния свят.

Д-р Н. Чувал съм. Но нека те попитам смяташ ли тези уединени души за незрели и колко земни години прекарват в това състояние?

К. Различно. Някои искат да се завърнат възможно най-скоро в ново тяло. Тези души не желаят да се отказват от физическата си форма на съществуване за дълго време. За разлика от повечето от нас, които искат да си починат и да се завърнат у дома да учат. Много от този тип души са били изтъкнати воини на Земята. Стремят се да поддържат приемственост във физическия си живот.

Д-р Н. Мислех, че нашите водачи не позволяват да оста­нем известно време близо до Земята и веднага да се преродим за нов живот. Нима тези души не знаят, че трябва да преживеят обичайния процес на завръщане при групите си, получаване на напътствия, обучение и поемане на определена роля при избора на ново тяло?

К. (смее се.) Прав сте, но водачите не принуждават дълбоко наранените да се завърнат у дома, докато сами не осъзнаят ползата от това.

Д-р Н. Да, но не биха им дали нови тела без някакъв период на приспособяване.

К. (свива рамене.) Вярно е.

Д-р Н. Истина е и че други заблудени души не желаят да се завърнат на Земята, но не отиват там, където е мястото им в духовния свят?

К. Точно така, друг тип…

Д-р Н. Но ако тези два типа безплътни не бродят по Земята да плашат хората като призраци, уместно ли е да ги наричаме заблудени, щом искат единствено да бъдат оставени на спокойствие?

К. Те са объркани. Действията им са резултат от нещо недовършено… Мъчително… Обсебващо. Не желаят да отпътуват и това поведение не е обичайно. Отказват да говорят с учителите си, защото са много нещастни.

Д-р Н. Защо те не приложат строгост и не ги поведат навътре в духовния свят въпреки съпротивата им?

К. Ако душите правят това, което е добро за тях, по принуда, вместо да научат нещо, биха изпаднали в паника и избягвали всекиго.

Д-р Н. Добре, но все още се питам защо души, желаещи веднага да се завърнат, без да ходят в духовния свят, не могат просто да получат нови тела?

К. Не разбирате ли, че да се постави негодуваща душа в ново тяло, би било крайно нечестно спрямо бебе, кое­то току-що започва живота си. Тези души имат право да останат в уединение, но накрая ще вземат решение да потърсят помощ. Трябва да стигнат до извода, че не могат да продължат сами. Даването веднага на ново тяло не би им помогнало.

Д-р Н. Къде отиват душите, които не желаят да бродят като призраци, но отказват да се приберат у дома?

К. (с тъга.) В пространство, което сами изграждат за себе си. Проектират своя собствена реалност със спо­мени от физически живот. Някои обитават красиви като градини места. Други например, които са причи­нили някому страдание, създават ужасна обстановка за себе си, като затворническа килия без прозорци. Затварят се в тези кутии, където не могат да виждат светлина или да общуват с когото и да било. Това е самоналожено наказание.

Д-р Н. Чувал съм, че заблудените души, онези, които са се съюзили със злото, са заставени да живеят в уедине­ние в духовния свят.

К. Така е, но поне могат да слушат музика и докато енергията им се лекува, са обградени с обич и грижи.

Д-р Н. Можеш ли да опишеш как постъпват водачите с души в самоналожено изгнание?

К. Дават им време да размислят. Това е предизвикателство за учителите. Те знаят, че тези души са загрижени за оценката си и реакцията на останалите от духовните си групи. Изпълнени са с отрицателна енер­гия и не разсъждават ясно. Понякога са нужни много уверения от страна на желаещите да им помогнат, за да ги накарат да излязат от самоналожения си зат­вор.

Д-р Н. Предполагам, че всеки водач има различна техника на убеждаване.

К. Да… Зависи от способностите им. Някои учители не се доближават до заблудените си ученици, докато на самата душа толкова й омръзне да бъде в уединение, че по своя воля помоли за помощ. Това може да отнеме дълго време. (продължава след пауза.) Други учители често се отбиват да поговорят с тях.

Д-р Н. Накрая тези страдащи души освобождават ли се?

К. (пауза). Би могло да се каже. Накрая всички биват освободени чрез различни форми на насърчение… (смее се.) Или убеждаване.

Онези от вас, които са запознати с работата ми, знаят, че силно вярвам във влиянието на душевната па­мет върху човешкото мислене. Самотата и уединение­то на душите, за което се говори в случай 16, напомня място за изкупление, подобно на християнското чисти­лище. Възможно ли е тази религиозна концепция да се е зародила от спомените на някоя душа за уединението й в духовния свят, изопачени на Земята? Има прилики и големи различия между откритията ми за духовното уединение и църковните определения за чистилището.

Според християнската доктрина чистилището е със­тояние на самопречистване за онези, които трябва да заличат всички следи от грях, преди да продължат към рая. Чувал съм, че някои души преживяват пречистване, докато други изискват енергийно регенериране. Все пак не излизаме от уединението напълно чисти. Иначе не би било необходимо отново да се прераждаме. Освен това самоналоженото уединение не е изгнание. През последни­те години по-малко консервативните представители на християнската църква не наблягат толкова на предста­вата за ада, колкото в миналото. Въпреки това църквата все още отрича универсализма, вярата, че всички оти­ват в рая. Все още се твърди, че душите на извършили­те смъртни грехове не попадат в чистилището, а в ада, където за наказание биват хвърлени във „вечния огън”. Проклятието според църквата е раздяла с Бога, проти­вопоставена на вечното блаженство. Християнските църкви просто не приемат концепцията, че в отвъдния свят всичко е простимо. Съдейки по чутото в процеса на работата си, мисля, че всяка душа се разкайва, защо­то носи отговорност за изборите си.

От всичко, което съм научил, правя извода, че душев­ната енергия не може да бъде унищожена или потисна­та, а само да се преобразува и пречисти от вредните земни влияния. Душите, настояващи да останат в уеди­нение след физическата смърт, не се самоизмъчат. Ня­кои чувстват необходимост от усамотение, защото са загрижени да не покварят и други с отрицателната си енергия. Има и души, които не се смятат за покварени, но не са готови да бъдат утешавани.

Важното, което трябва да се помни, е, че тези души сами разполагат с енергията си и повечето молят вода­чите си да отведат в центрове за лечение и обновя­ване в духовния свят. Те представляват терапевтични зони далеч от духовните им групи, където душите имат възможност за уединение и време за личен размисъл. Но това е форма на целенасочено лечение. Заблудените ду­ши, за които става дума в случай 16, все още не са направили избора да получат помощ. Историите на всич­ки мои клиенти сочат, че след смъртта имаме право да се откажем от подкрепата на духовните си водачи за толкова дълго, колкото желаем.

По време на лекции са ми задавали въпроса, дали мес­тата за самоналожено изгнание са „по-низши слоеве или светове”. Имам чувството, че тези идеи са породени от догми, в основата на които стои страх. Може би е въпрос на семантика. Мисля, че по-подходящо определе­ние на това състояние е собствено пространство, субективна реалност, създадена от душата, която иска да бъде сама на място, отдалечено от духовния й център. Не смятам, че тези души са затворени в някаква об­ласт, отделена от духовния свят, обитаван от другите. Самотата им е собствен избор.

Душите, живеещи в тишина, знаят, че са безсмърт­ни, но се чувстват безсилни. Сами, без ничия помощ, обмислят какво да правят. Преживяват постъпките си отново и отново, преповтарят кармичните изводи за това, което са причинили на другите или понесли от тях през последния си живот. Възможно е или да са на­вредили на някого, или да са пострадали от нечии дейс­твия. Доста често чувам, че се чувстват жертва на обстоятелства, които почти не са били в състояние да променят. Те са тъжни и същевременно гневни. Не об­щуват с останалите от духовните си групи. Такива души страдат от самообвинения и неразбиране на самите себе си. Трябва да призная, че тези условия донякъде съвпадат с определенията за чистилище.

Сартър казва: „Всеки на света има въображаемо „аз”, с наклонности и желания, и истинско „аз”. Бих добавил към това твърдение мисълта на Уилям Блейк. „Разби­рането на истинската ни същност може да попречи на сливането с тази същност.” В своето пространство усамотените души се отказват от въображаемата представа за себе си и се предават на разкаяние. Уеди­нението и мълчаливият самоанализ са важен и норма­лен аспект от живота на душата в духовния свят. Разликата е, че заблудените души все още не са готови да потърсят облекчение на страданията си, като помо­лят за помощ, продължат напред и направят промени. За щастие те са съвсем малка част от обитателите на духовния свят.

Безплътни посетители на Земята

Има същества, които пътуват до Земята като турис­ти и никога не са се прераждали на нашата планета. Някои от тях са доста напреднали, а други – незрели. Описвали са ми характера на тези посетители като дружелюбен, търпелив и кротък или надменен, раздразни­телен и дори заядлив. Вярвам, че от хиляди години те присъстват в земния фолклор като същества, способни да всяват страх и омагьосват. Митологията ни прави разлика между светли създания, които са ефирни и зага­дъчни, и други, по-тъмни, тежки и враждебни. Някои от предхристиянските легенди по-късно са повлияли на религиозните вярвания в светли или тъмни образи на милозливост или насилие в отвъдния свят.

Много от клиентите ми са казвали, че между преражданията си на Земята пътуват като безплътни съ­щества до други светове и в нашето измерение, и извън него. Някои обясняват, че по време на пътешествията виждат непознати нефизически създания. Затова ми се струва изненадващо, че получавам от клиентите си оскъдни сведения за срещи с други ефирни същества на Земята. Виждат ги само когато самите те решат да посетят планетата като безплътни души между преражданията си. Разказите са интригуващи, както в след­ващия случай.

• случай седемнадесети •

Д-р Н. След като ми описа колко ти харесва да пътуваш до физически и безплътни светове между преражданията си, съм любопитен да чуя какво знаеш за други същества, които могат да се видят, когато дойдеш на Земята.

К. Носят се из нашата реалност тук, също както аз в други измерения.

Д-р Н. Познаваш ли много души, прераждали се на Земята, които я посещават като теб?

К. Всъщност не е нещо толкова обичайно, но аз обичам да идвам. Много от приятелите ми предпочитат про­мяна на обстановката между преражданията си и сто­ят далеч от Земята. Когато пристигна тук, понякога виждам странни същества, които не познавам.

Д-р Н. Как изглеждат?

К. Чудновати форми, едва забележими или плътни… Не приличат на хора.

Д-р Н. Да поговорим за това. Каза ми за способността, която притежават душите в духовния свят, да проектират човешки образ. Как изглеждате ти и приятели­те ти като духове на Земята?

К. Почти… Същите, но в плътен свят като земния пове­че наблягаме на физическата страна… За да си припом­ним насладата от това, което сме били някога тук.

Д-р Н. Искаш да кажеш, че сте в нещо като телесно състояние?

К. Да… Подобно. В светове като земния имаме по-ясни очертания, като отражение на човешко тяло в проз­рачна повърхност на слаба светлина. В духовния свят, когато приемаме телесен образ, например от минал живот, целите засияваме от силна енергия.

Д-р Н. Може ли нефизическо същество, дори приело човешки образ, да бъде видимо за живите?

К. (смее се.) О, да… Но само някои хора ни виждат като привидения, при това невинаги.

Д-р Н. Защо?

К. Свързано е със сетивната им възприемчивост в опре­делени моменти, когато се намираме около тях.

Д-р Н. Моля те, премини в състояние на прозрачно ефир­но същество на Земята и ми кажи какво правиш тук. Ако видиш духове, които не са се прераждали на тази планета, бих искал да ги опишеш.

К. (весело.) Като посетители се реем над планини и доли­ни, големи и малки градове. Според нас енергията от земните битки оказва косвено влияние. Винаги е инте­ресно да попаднеш на различни същества, дошли на екскурзия тук. Те знаят, че обитателите на Земята се страхуват от нас, и повечето биха искали да разсе­ят този страх… И все пак ние, които сме се прераждали на Земята, знаем, че не бива да се намесваме значи­телно в живота на хората.

Д-р Н. Нима искаш да кажеш, че някои същества от други светове нямат такива скрупули?

К. Да.

Д-р Н. Предполагам, че като говориш за намеса, имаш предвид оказване на влияние върху нечий кармичен път?

К. Всъщност… Да.

Д-р Н. Но защо да не помогнете на хората, ако можете?

К. (рязко и може би с известно чувство за вина.) Слушай­те, ние не сме водачи, изпратени на Земята, а само посетители като другите, които понякога виждаме тук. За всички ни това е ваканционно пътешествие. Ако попаднем на ситуация, която води към лош край, понякога отделяме време да помислим за… По-добър алтернативен път. Наистина ни е приятно да… Насър­чаваме хората да постъпят така, както е по-добре за тях, вместо да допуснат грешки.

Д-р Н. Ако се окажете на подходящото място, когато някой се нуждае от насърчение?

К. Точно така, да дадем… Лек тласък в по-добра посока в съдбовен момент (повишава тон.) …но не решаваме важните проблеми на хората вместо тях, нали разбирате?

Д-р Н. Значи можем да ви смятаме за добри духове?

К. (смее се.) За разлика от?…

Д-р Н. (опитвам се да предразполага говорещия.) От злите духове, които се намесват в живота на други същества, защото изпитват удоволствие да им вре­дят.

К. (рязко.) Кой ви каза това? Няма зли духове, само недо­развити… Нехайни… И безразлични…

Д-р Н. А какво ще кажеш за тъжните духове или дезори­ентираните, или палавите, нима не могат да навре­дят на някого?

К. О, да, но това не е преднамерено зло. (след пауза добавя.) Не всички сме в една и съща категория… Рее­щи се около Земята за забавление.

Д-р Н. За това намеквам. Мисля за призраците.

К. Те са духове, останали тук по собствена воля.

Д-р Н. А онези, които не са се прераждали на Земята?

К. (пауза.) Има други, които пътуват между измерения­та. Смятаме ги за неориентирани. Като че ли нямат никакъв усет за Земята. Не познават човешката природа.

Д-р Н. (настойчиво.) И могат да създадат неприятнос­ти на живите?

К. (раздразнително.) Да, понякога… Макар и неволно. Те не са лоши или зли, а просто непохватни, палави деца. По-младите ефирни същества могат да се загубят между измеренията или в тях. Развлеченията ги раз­сейват. Смятаме ги за непослушни малчугани. Тези палавници си въобразяват, че Земята е детска площадка, на която могат да вършат дяволии и да пла­шат наивните хорица до смърт. Здравата се забавляват, преди да бъдат хванати от някой патрул, изпра­тен да ги подгони.

Д-р Н. Често ли се случва?

К. Не мисля. Те са като деца, които понякога се изплъз­ват от зоркия поглед на родителите си.

Д-р Н. Значи не виждаш зли духове, движени от някаква демонична сила?

К. (решително.) Неее. Понякога налитаме на тъмни, тежки същества, дезориентирани от земната сфера. Този свят е плътен, но те идват от още по-плътни. Искат да ни следват; защото не знаят какво правят. Нарича­ме ги „тромавите”, защото са трудно подвижни.

Д-р Н. А безразличните към земните обитатели духове, за които спомена?

К. (дълбока въздишка.) Да, понякога плашат хората. За­щото някои от тях са избухливи по характер. Дейст­ват несъзнателно.

Д-р Н. Като слонове в стъкларски магазин?

К. Да, не могат да се приспособят към местните оби­чаи…

Д-р Н. А в тези случаи с различни духове, които дразнят хората, опитвате ли се да се намесите по някакъв начин?

К. Да, ако ги хванем, докато вършат пакости, заставаме на пътя им и ги принуждаваме да престанат. Но се случва много рядко… Повечето посетители от други светове са сериозни и почтени. (пауза.) Искам да под­чертая, че ние не сме филантропи. Идваме тук на почивка и искаме да бъдем свободни от отговорности.

Д-р Н. Добре тогава, защо изобщо позволявате на незре­ли духове да идват на Земята и да създават, макар и непреднамерено, проблеми на хората, живеещи тук? Нима водачите им нямат добър родителски подход?

К. (спокойно.) Понякога… При твърде строг надзор деца­та оглупяват. Ако не им се дава свобода, как биха се научили? Никой не би допуснал да станат разрушител­ни и да причинят сериозни вреди.

Д-р Н. Последен въпрос. Мислиш ли, че броят на различ­ните духове, които сега се намират на Земята, е го­лям?

К. Не. В сравнение със земното население – съвсем малък процент. Съдейки по собствения си опит тук, мога да кажа, че понякога се броят на пръсти и е възможно да не срещна никого. Присъствието им не е постоянно, а по-скоро… Циклично.

Има някаква мистерия в нещата, невидими за живи­те, чието присъствие подсказват само сетивата ни. Пи­там се дали пътуващите духове не събуждат у нас спо­мени за това, което сме били някога и отново ще бъдем.

Демони или зли сили

Мисля, че е уместно да завърша тази глава с обобщение на някои погрешни разбирания за съществуването на зли демони, добри духове и духовни влияния на Земята. Ако вляза в противоречие с убежденията на читателя, моля да има предвид, че съм стигнал до изводите си от разкази на много клиенти в състояние на хипноза. Тези хора не виждат нито дявола, нито демони, витаещи около Земята. Това, което чувстват като духове, е изобилие от отрицателна човешка енергия, намираща израз в сил­ни чувства на гняв, омраза и страх. Тези разрушителни начини на мислене въздействат върху съзнанието на дру­ги негативно мислещи и резултатът е още по-голяма дисхармония. Цялата тази тъмна енергия пречи на пози­тивната земна мъдрост.

Древните са смятали демоните за летящи същест­ва, обитаващи области между Земята и рая, не особено враждебни. Ранната християнска църква им е създала славата на „зли господари на мрака”, като паднали ан­гели те имали способността да се преструват на пра­теници на Бога вместо на сатаната с цел да заблудят човечеството. Струва ми се честно да отбележа, че в по-либералните религиозни общности днес демоните представляват вътрешните ни неовладени страсти, ко­ито биха могли да ни донесат беди.

В годините на работата си с клиенти нито веднъж не съм попаднал на човек, обладан от чужд дух, зъл или не. Когато, споделих това по време на лекция, един слушател вдигна ръка и каза: „Много добре, велики гуру, но докато не поставите всеки жител на света под хипноза, не можете да твърдите, че няма демонични сили!” раз­бира се, че това е разумен аргумент против моите хи­потези, че неща като вселяване на духове, зли демони, дявол и ад не съществуват. Все пак не мога да направя друг извод, щом всички клиенти, дори онези, които са дошли при мен, вярвайки в демонични сили, отричат съ­ществуването на такива същества, когато видят себе си като души.

Понякога се случва клиент да се обърне към мен, убе­ден, че е обладан от чужда воля или някакъв зъл дух. Работил съм с други, които вярват, че носят проклятие заради нещо сторено в предишен живот. Когато чрез хипнотичен сеанс стигнем до свръхсъзнателната същ­ност на тези хора, обяснението е едно от следните три:

1.  Почти винаги страхът се оказва безпочвен.

2. Понякога добронамерена душа, често на починал род­нина, се опитва да се свърже с тях. Разтревоженият ми клиент погрешно е изтълкувал намеренията на духа, който е искал само да му донесе утеха и да изрази обич. Получило се е недоразумение между подател и получател. Душите почти нямат проблеми с телепа­тията помежду си, но не всички са умели в общуването с физически живи хора.

3.  Много рядко тревожен незрял дух остава свързан със Земята поради неразрешен кармичен проблем. Видях­ме това в случай 14.

Изследователите на паранормални явления са открили още три причини за убеждението на някои хора, че са обладани от демони, които ще добавя към своите:

4.  Емоционално и физическо малтретиране на дете, което го кара да мисли, че жестокият възрастен предс­тавлява зла сила с пълна власт над него.

5.  Различни видове душевни разстройства.

6.  Периодично усилване на действащите около Земята електромагнитни полета, достатъчно да наруши мо­зъчната дейност на психически лабилен човек.

Вярването, че хората могат да бъдат обладани от сатанински същества, се корени в средновековната ре­лигиозна система. Тя се основава на страх и е резултат от теологическо суеверие, разрушило безброй съдби през това хилядолетие. Много от тези заблуди в последните два века са отхвърлени, но фундаменталистите все още ги поддържат. Някои религиозни групировки продължават да практикуват гонене на духове. Често установя­вам, че клиенти, които подозират, че в тях са се всели­ли духове, изглежда, нямат контрол над живота си и са обхванати от различни мании. Хора, които чуват гласо­ве, подтикващи ги да вършат злини, са по-скоро шизоф­реници, отколкото обладани.

Въпреки че в  нашия свят витаят нещастни или пакостни духове, те не обитават човешките съзнания. В духовния свят има съвършен ред, който не позволява такова вмешателство в живота на душите. Навлизането на друго същество в нечие съзнание не само би нару­шило жизнения ни договор, но и би унищожило свободна­та ни воля. Тези фактори са в основата на прераждането и компромисът с тях е недопустим. Идеята, че съ­ществуват външни за нас сатанински сили, които подвеждат и покваряват хората, е мит, създаден от онези, които са се стремели да контролират съзнанието на другите за свои собствени цели. Злото се е зародило и съществува в злонамерения човешки ум. Животът е жесток, но такъв сме го направили ние, обитателите на тази планета.

Внушението, че сме зли по рождение или че някаква външна сила е обладала съзнанието на зъл човек, прави злото по-лесно приемливо. Това е търсене на оправдание за преднамерената жестокост, щадене на човешкия род и освобождаване от индивидуална и колективна отго­ворност. Когато разглеждаме случаи на серийни убийци или на деца, отнели живота на други деца, наричаме те­зи хора или родени убийци, или подвластни на външни демонични влияния. Това ни спестява неудобството да гадаем защо тези злодеи изпитват удоволствие да при­чиняват страдание на другите, изливайки собствената си болка.

Няма души чудовища. Хората не се раждат зли. По-скоро се поддават на влиянията на обществото, в кое­то живеят, където вършенето на злини удовлетворява стремежите на покварени личности. Причината за то­ва се корени в човешкия мозък. Изследванията на психо­пати показват, че удоволствието им от причиняване на болка без угризения запълва празнота, която те чувст­ват в самите себе си. Тези неадекватни хора виждат във вършенето на зло източник на власт, сила и влия­ние. Омразата за тях е бягство от реалността на жи­вота, който ненавиждат. Изкривените им съзнания каз­ват: „Щом животът ми не струва нищо, защо да не отнема нечий друг.”

Злото не е генетично заложено, въпреки че ако в историята на някое семейство има насилие и жестокост към децата, това поведение често се предава от едно поколение на друго. Насилието и разрушителното държание на възрастен човек от семейството е вътрешна емоционална реакция, която оказва влияние вър­ху младите членове. Това може да доведе до жестоко поведение на децата от семейството. А как тези наследствени и околни влияния върху тялото въздейст­ват на душата ни?

В процеса на работата си съм открил, че енергийна­та сила на душата в критичен момент може да се раз­граничи от тялото. Има хора, които дори чувстват телата си чужди. Ако обстоятелствата са наистина сурови, тези души са склонни към мисли за самоубийст­во, но обикновено не отнемат живота на други. В след­ващите глави ще отделя повече внимание на тази тема. Една от причините за този смут е конфликт между безсмъртния характер и темперамента на обитавано­то човешко тяло със свой генетичен багаж. Възможно е дори нарушената мозъчна химия или хормонален баланс да окажат влияние върху централната нервна система и това да навреди на душата.

Друг елемент, който откривам, е, че незрелите души често трудно се справят с лабилната човешка психика. Има противоречие между духовната и човешката същ­ност. Сякаш двете водят борба за влияние върху егото и последиците не са много добри. Но действат вътреш­ни, а не външни сили. За тревожния ум не е необходим ритуал за гонене на духове, а компетентна помощ.

Душите не представляват всичко добро и чисто в човека, иначе не биха се прераждали, за да се разбиват. Те идват на Земята, за да работят върху слабостите си. В процеса на себепознание една душа решава дали ще действа в синхрон, или в борба със собствения си характер при избора на тяло. Например душа, която се стре­ми да преодолее тенденция към егоизъм и капризи, не би се съчетала добре с човешко его, чийто темперамент е склонен към недобронамерени постъпки в стремежа към собствено удоволствие.

Често хората с подобни проблеми са преживели бо­лезнена травма, причинена от околните, например физическо или емоционално малтретиране в детството. В резултат или се затварят в себе си и изграждат обвивка, зад която скриват болката, или желаят да се дис­танцират от телата си. Тези защитни механизми са средство за оцеляване и съхраняване на здравия разум. Когато някой клиент сподели, че обича „да се изключва” и практикува астрална проекция, защото преживяванията извън тялото го карат да се чувства по жив, търся причините за тази реакция. Всъщност може да се окаже просто любопитство, но пристрастяването към отде­ляне от тялото е признак на желание за бягство от сегашната действителност.

Може би затова виждам в теориите за обладаване от духове друг механизъм за бягство. Смятам цялата идея за вселяващи се духове за погрешна. Според застъп­ниците на тази концепция десетки хиляди от душите, които в момента живеят на планетата, са влезли във физическите си тела, без да преминават през нормалния процес на раждане и детство. Твърди се, че тези обла­даващи духове са просветени същества, на които е поз­волено да завземат вече възрастното тяло на друга ду­ша, пожелала да го напусне рано, защото животът е станал твърде тежък. Следователно вселяващият се дух всъщност изпълнява хуманитарна мисия. Бих нарекъл това доброволно отстъпване на тялото.

Ако тази теория е вярна, бих изхвърлил бялата си мантия на велик гуру и златния си медальон. Нито веднъж през всичките години на работата си с клиенти в състояние на хипнотична регресия не съм попаднал на вселил се дух. Всъщност те дори не са чували за същес­тво от духовния свят, свързано с подобни действия. От­ричат съществуването на този акт, защото би пред­ставлявал нарушение на жизнения договор на душата. Правото на друга душа да си присвои нечий кармичен план на първо място противоречи на целта на идването ни на Земята! Схващането, че духовете се вселяват, за да изпълняват свои собствени кармични цикли чрез те­ла, първоначално избрани и дадени на други души, е заб­луда. Ако съм в последния гимназиален клас по тригонометрия, нима бих напуснал стаята и отишъл при под­готвителния клас по алгебра, където някой ученик не може да се справи с изпита, за да се явя вместо него, а той да си тръгне по-рано? И двамата бихме загубили в тази ситуация, а и кой учител би позволил?

Тази теория представя вселяването като един вид самоубийство, въпреки че то би трябвало да освободи отиващата си душа от отговорността за самоубийст­во и да промени живота на тялото й. Отпътуващата душа преотстъпва собствеността върху обитаваното тяло на по-напреднал дух, желаещ да си спести преживяването на детството. Това е една от основните слабости на хипотезата за доброволно отстъпване. От всичко, което съм научил за сливането с тялото, се убеждавам, че са нужни години една душа напълно да успее да съчетае вибрациите си с тези на мозъка. Процесът започва в ембрионалния стадий. От самото начало всички съществени елементи на личността идват от душата, избрала едно тяло. Първите три неща, излъчвани от нея, са въображение, интуиция и прозорливост. Към тях могат да се прибавят компоненти като съвест и творчески усет. Нима мислите, че умът на възрастен човек не би доловил загубата на тази важна част от същ­ността си и появата на ново присъствие? Вместо да излекува обитаваното тяло, това би го довело до лу­дост. Убеждавам хората да не се страхуват, че биха могли да загубят душите си. Те са в нас за цял живот, защото има важни причини да обитаваме именно тези тела, в които сме се родили.

Душите приемат отговорността си много сериозно, дори до такава степен, че остават в нефункциониращи тела. Те не са в  плен на материята. Например една душа може да не напусне тяло, изпаднало в кома с годи­ни, до смъртта. Такива души са способни да странст­ват свободно из света и да се срещат с други по време на кратките им пътувания в нормално състояние на сън. Често това се случва и с душите в  тела на бебета. Дори отегчени, душите се отнасят с голямо уважение към поверените си тела. Оставят в тях малка част от енергията си, за да могат бързо да се върнат, ако се наложи. Дължината на вълните им е като на самонасочващи се прожектори, които разпознават своите физически партньори.

Когато енергията на една душа напусне тялото, тя не дава възможност на някакви демонични същества бър­зо да влязат в него и да завладеят освободения ум. Това е друго суеверие. Първо, такива сили не съществуват, но освен това умът никога не е напълно освободен от енергията на пътуващата душа. Никой зъл демон не би могъл да я „изцеди”.

Явно обитателите на духовния свят са добре запоз­нати с нашите страхове от тъмни и нечестиви сили, които представляват заплаха за душите. Разбрах това от един необикновен и показателен случай. Ироничното използване на демоничен образ в случай. 16  от учителя на клиента ми, за да поучи сгрешилия си ученик, е фра­пиращо и неконвенционално, но ефективно. Ще видим как в духовния свят чрез почти жесток хумор могат да бъдат представени земните ни слабости.

В случай 18  говори душата на евангелистки свещеник от двадесетте години. Този човек цял живот е търсил дявола във всяко кътче на своя град в отдалечените райони на юга. Докато с клиента ми обсьждахме споме­ните му за това прераждане, той каза: „Енориашите ми бяха потресени до мозъка на костите от разпалените ми проповеди за ада, който очаква всички грешници.” ще започна от момента, в който душата на клиента ми стига до дверите на духовния свят.

• случай осемнадесети •

Д-р Н. Казваш, че не всичко ти е напълно ясно, но се носиш сред ярка светлина и някой се движи към теб?

К. Да, малко ми е трудно да се ориентирам. Все още не съм свикнал с обстановката.

Д-р Н. Не бързай, просто изчакай силуетът да се приближи, както ти се движиш към него.

К. (дълга пауза, след която извиква от ужас.) О, господи. Не!

Д-р Н. (стреснат от писъка.) Какво има?

К. (тялото на клиента ми започва неудържимо да трепе­ри.) О… О… Всемогъщи боже! Това е дяволът. Знаех си. Попаднал съм в ада!

Д-р Н. (хващам клиента си за раменете.) Поеми си дълбоко дъх и се опитай да бъдеш спокоен, докато заедно проследим това. (продължавам тихо.) Не си в ада…

К. (прекъсва ме с писклив глас.) Да, да… Тогава защо виждам дявола точно пред себе си?

Д-р Н. (лицето му е обляно в пот, попивам я със салфетка и същевременно продължавам да го уверявам.) Опитай се да се успокоиш, погрешно си разбрал нещо и скоро ще открием какво.

К. (не ми обръща внимание, започва да стене и да се люлее напред-назад.) Ооох… Свършено е с мен… Намирам се в ада…

Д-р Н. (по-настойчиво.) Кажи ми какво точно виждаш.

К. (отначало шепне, но продължава, крещейки.) Някакво… Същество… Демон… С червеникаво-зелено лице… Рога… Опулени очи… Остри зъби… Кожата на лицето му е като грапава кора на дърво… Мили боже, защо точно аз от всички хора, след като толкова проповядвах в твоето име?

Д-р Н. Какво още виждаш?

К. (гневно.) Какво друго да виждам, за бога… Не разбира­те ли? Пред мен стои дяволът!

Д-р Н. (бързо.) Имам предвид тялото на съществото. Погледни от главата надолу и ми кажи какво виждаш.

К. (потръпва.) Нищо… Само ефирно тяло, подобно на призрак.

Д-р Н. Продължавай. Не ти ли се струва необичайно? Че дяволът ти се явява без тяло? Избързай напред във времето и кажи какво прави това създание.

К. (клиентът ми изведнъж подскача и с дълбока въздишка на облекчение се отпуска в треслото си.) О… Този негодник... Трябваше да се досетя… Това е Сканлон. Сваля маската си и закачливо ми се усмихва…

Д-р Н. (вече мога да си отдъхна.) Кой е Сканлон ?

К. Моят водач. Това е поредната му грубовата шега.

Д-р Н. Как изглежда сега?

К. Висок, със скулесто лице, сиви коси… И насмешливо изражение както винаги. (избухва в смях, но все още не е напълно спокоен.) Трябваше да се сетя. Този път успя да ме изненада.

Д-р Н. Често ли измисля такива номера? Защо те плаши, щом тъкмо пристигаш в духовния свят и все още не си се ориентирал?

К. (решително.) Слушайте, той е страхотен учител. Та­кива са методите му. Иска цялата група да използва­ме маски, но знае, че не ги харесвам особено.

Д-р Н. Кажи ми защо Сканлон  се маскира като дявола, за да те изплаши точно след края на този живот? Пого­вори с него.

Забележка: Помълчавам известно време, докато клиен­тът ми се свързва със Сканлон .

К. (след кратко мълчание.) Сега разбирам. Да, зная! През целия си живот говорех назидателно за дявола и пла­шех добрите хора… Казвах им, че ако не ми обръщат внимание, ще отидат в ада. Сканлон  ми даде доза от собственото ми лекарство.

Д-р Н. Сега как намираш методите му?

К. (смирено.) Има право.

Д-р Н. Ще те помоля да бъдеш откровен. Наистина ли вярваше в това, което говореше пред енориашите си, че виждаш демонични сили навсякъде, или имаше други подбуди?

К. (уверено.) Не, не… Наистина вярвах, че злото е навред, във всеки човек. Не бях лицемер.

Д-р Н. Сигурен ли си, че не е било фалшива набожност? Не се ли преструваше?

К. Не! Вярвах. Разобличаването беше моят начин на про­повядване и обичах властта над другите, която ми даваше тази способност. Да, признавам, че се прова­лих… Че причиних страдания на някои от паството си… Вместо да видя доброто у хората. Непрекъснато ги подозирах, защото бях пристрастен към търсене на злото, и това ме поквари.

Д-р Н. Мислиш ли, че отчасти причината да станеш такъв е била в избраното от теб тяло за този жи­вот?

К. (спокойно.) Да, липсваше ми сдържаност. Избрах тя­ло с раздразнителен темперамент и се подведох. Бях твърде суров като проповедник.

Д-р Н. А знаеш ли защо душевното ти съзнание е избрало да се съчетае с тяло на свещеник, който непрекъснато плаши хората?

К. О, аз… По дяволите… Допуснах да се случи, защото ми харесваше да имам власт… Боях се, че иначе няма да се отнасят към мен с достатъчно уважение.

Д-р Н. Страхуваше се да не загубиш влиянието си?

К. (дълга пауза.) Да, че ще ме сметнат за… Неадекватен.

Д-р Н. Мислиш ли, че Сканлон  е използвал дяволската маска, за да те порицае за целите, които си преследвал в църквата?

К. Не, това е стилът на учителя ми. Избрах тяло на свещеник и той ми помогна с подготовката. Поех в погрешна посока… Но пътят ми бе правилен. Вярата ми не беше нещо лошо, но се увлякох и подведох и други хора. Целта на Сканлон  бе да разбера какво е да плашиш хората, вместо да проявиш разбиране към тях. Искаше да изпитам същия страх, който съм внушавал на другите.

Забележка: Сега пренасям говорещия, при групата му, за да узная повече за начина, по който Сканлон  работи с учениците си, като използва маски.

Д-р Н. Кой идва да те посрещне пръв?

К. (поколебава се заговаря плахо.) Виждам… Ангел… Нежна бяла светлина… Криле… (след това развълнувано.) Добре, познах те. Достатъчно!

Д-р Н. Кой е този ангел?

К. Скъпата ми Даян. Свалила е маската си на ангел, смее се и ме прегръща.

Д-р Н. Малко съм озадачен. Нали душите могат да прие­мат всякакъв образ и да създават каквито поискат черти. Защо се занимават с маски?

К. Маската е като израз с преносно значение, символ, който може да се държи в ръка, слага и отмества за определен ефект. Даян компенсира суровата шега на Сканлон, като се явява във вид на любящ ангел, а другите ми се смеят заради случката.

Д-р Н. Каква е по характер Даян?

К. Много мила и с чувство за хумор. Обича закачките, както повечето от групата ми. Всички знаят, че при­емам нещата твърде на сериозно. Не харесвам много маските и те ме дразнят.

Д-р Н. По време на уроците си използвате ли маски, за да научите кое поведение е правилно и кое грешно?

К. Да, като средство за представяне на добрите и лоши­те начини на мислене, погрешните разбирания… Те отразяват положителни или нежелателни аспекти на характера ни и можем да разпределяме роли.

Д-р Н. Сканлон  ли е измислил този вид помагало за групо­вите ви уроци?

К. (смее се.) Да, и се оказа впечатляваща идея.

Това беше странен случай и признавам, че Сканлон  успя да ме озадачи за няколко минути, в които помис­лих, че клиентът ми ме отвежда на място, където не съм стигал с никого досега. Лечението на тази душа при дверите чрез използване на дяволска маска е нещо необичайно. Освен това никога не съм попадал на водач с толкова екстравагантно, провокиращо поведение.

В следващите глави ще видим важната роля на теат­ралната игра в заниманията на духовните групи. Изпол­зването на маски в групата на Сканлон  като символи­чен жест за отразяване на система от вярвания е уникален случай в работата ми. Маските имат дълга тра­диция в културния ни живот, където въплъщаването на божествени и демонични сили се използва за осмиване на духовете, от които се страхуваме, и утвърждаване на онези, пред които благоговеем. Историята на дяволската маска започва от племенните ритуали за гонене на зли духове. В случай 18  ръководителят на една духовна група използва мотив от митичните земни обичаи като зов за пробуждане на учениците си.