дръж се с другите така, както искаш те да се държат с теб… не постъпвай с другите така, както не би искал някой да постъпва с теб Учения за вътрешното развитие, за духовния живот, за духовния свят и Бога
есета
Ние живеем сега във вечният Ад и как да отидем в Рая
За пряката, нo стръмна пътека към спасението от страданията ни и освобождението на душата ни чрез саможертвена любов
Защо живеем в тоя свят?
Какво е духовен живот и духовно развитие?
За смисъла на духовния живот
За смисъла от духовни организации/фондации/приятелски кръгове
Как и кога се освобождаваме от страданията?
За опасностите на религиите, сектите, езотеричните школи и авторитарните религиозни гурута
За сляпата вяра
за екстаза на пророците и за свещените текстове, вдъхновени от Единственият Бог
Boyko Kostadinov
част от използваната ЛИТЕРАТУРА за есетата:
ПРАВОСЛАВЕН КАТЕХИЗИС НА БПЦ (редакция на проф. Тотю Коев), сканирана книга – скан 1 скан 2 скан 3
Катехизис на Католическата Християнска Църква
Новият Завет – Библия
Ориген – За Началата
д-р Майкъл Нютон – Пътят на душите
Линда Уилямсън – Отвъдният свят
Разговори с небесата – Джеймс Ван Прааг
Докосване до небесата – Джеймс Ван Прааг
Автобиография на един йога – Прамаханса Йогананда
Дхамапада – Словата на Буда
Платон – Държавата
Ние живеем сега във вечният Ад и как да отидем в Рая
Погрешно разбиране на много религиозни хора е че нашият човешки живот в този свят е някакво междинно положение между Ада и Рая. Мнозина вярват че животът им започва с това човешко тяло и ще е единствен, след което следва смъртта, а после или вечен живот в рая или вечни мъчения в ада. Това разбиране отрича наличието на справедливост в живота и обрисува вечният живот на душата като един пълен абсурд – живееш няколко десетки години и после цяла вечност си наказан или награден за поведение в продължение на няколко години. Абсурдно е.
Във всеки от нас е вложено правилното, детско разбиране за Ада и Рая. Адът е състоянието и вселената, планетите и световете, където живеят лошите души, а рая – където живеят добрите. Просто, детски, но вярно.
Ние сега живеем в една планета, която се върти около слънцето. Тази наша планета, тази слънчева система и видимата от нас вселена е тъмното място на Ада. В Ада горят много огньове (слънца, звезди), около които се въртят в кръг много планети, в които има много и различни същества и всичките те водят живот, в който има много страдания, мъки, трудности и злини. Нашата тъмна вселена е Ада, нашата планета се намира в Ада, ние сме в Ада.
Човешките ни тела обаче са временни и нашето наказание в тези човешки тела е временно. Ние сме души, ние сме ангели, които са забравили това. Като се събудим сутрин бързо забравяме сънищата си, ако въобще си ги спомняме. По същият начин като сме били въплътени в тези човешки тела сме забравили че сме души, че сме нещо като ангели.
Душите в духовният свят могат да живеят егоистично, вредно за околните, да извършват различни погрешни и зли деяния. Когато се отклонят така от нормалният живот са запращани в нашата вселена, в ада. На нашата планета ние сме изпитвани и наказвани, възпитавани. След човешкият живот се връщаме в духовният свят. Ако все още душите ни са егоистични, ако все още нашите души са престъпници, злодейци, ние сме пращани обратно в тоя свят и тази планета. И така отново и отново можем да живеем като човеци в най-различни ситуации, докато продължаваме да бъдем егоисти, докато сме далечни на доброто, на любовта, на полезният за околните начин на живот. Всички хора и животни в тоя свят имат души и всички тези души са зли, престъпници, на ниско ниво. Освен тази планета има и други планети, в които са пращани душите на престъпниците, на злите, на изпадналите от райските светове. Можем да живеем хиляди години, хиляди животи като най-различни същества и да изпитваме болка и страдание, както и да ги причиняваме на околните.
Едва когато душите започнат да живеят без да вредят на околните, а напротив – като са полезни за околните – когато станем обичащи, добродетелни, полезни, здрави духовно за себе си и околните, тогава можем да престанем да пребиваваме в Ада. Душите ни вече не идват в тоя свят, в тая вселена, а живеят в райски вселени, в райски светове, в духовни светове без страдания, без злини. Има неописуеми райски светове, в които нормалното състояние е безкрайна радост, сила, екстаз. Има щастливи и приятни светове, където това щастие, сила, обич и красота се уголемяват и творят все повече и повече. Там няма такива мъки и трудности като тук. Ние можем вечно да живеем в такива райски светове като богове, растящи, развиващи се без страдания и зло. Ако обаче отново станем егоисти, ако отново започнем да живеем вредно, неправилно, болестно, тогава отново ще паднем в Ада на познатата ни сега вселена.
Животът е вечен. Можем десетки пъти да се спасяваме в Рая за хиляди години и отново да се повреждаме и да живеем хиляди години в Ада. Адът е нещо като затвор, нашата вселена е нещо като затвор, но със изпитателен режим. Ние сме подлагани на различни ситуации и изпитания, в които доказваме дали още сме зли и егоистични или можем да получим спасение и освобождение от Ада и да заживеем в духовният свят, в райските блаженства.
Дори да е султан човек и да има колекция от най-скъпите коли, няколко замъка и хареми в големите мегаполиси по света, то пак си остава в Ада – има тяло, което боледува, живее на тая планета, която си се върти около огъня на слънцето в тоя кръг на Ада, тук се изяждаме едни други и има зло и мъчения от всякакъв порядък от телесен, през емоционален, мисловен и душевен план. Може спокойно да си се мъчим почти цяла вечност в тоя свят и подобни на него, ако си стоим егоисти и зверове, каквито сме сега. Само когато (не по-рано) станем ангелчета, обичащи, мъдри, служещи и полезни на другите, само тогава ще се спасим от подобен свят и живот и ще заживеем в неописуем рай – докато сме ангелчета – като отново станем егоисти – пак обратно в Ада, в който сме сега.
За пряката, но стръмна пътека към вечното спасение и освобождение на душата чрез саможертвена любов
Ако трябва да потърсим начин и метод за спасение от страданията и злините, едно освобождение на душата ни от мъките, то ще се наложи да се позовем на нещо сигурно и авторитетно, а не на собствения ни разум, защото едвали имаме основания прекалено да вярваме на себе си, предвид окаяното ни човешко положение и разобличаващите ни дела и липса на добри дела.
Много мъдреци са давали учения за спасение и освобождение, за просветление, като такива е имало от дълбока древност и до днес измежду всички народи и племена на тоя свят. Нетърпеливите измежду нас обаче биха искали по-бърз път към спасението ни, а за всеки от нас е добре да открие и по-сигурен такъв, а не съмнителен и погрешен. За това и казах, че е рисковано да се доверим на собствения си разум, както и на не до там авторитетни учители.
Има един всеизвестен авторитет, на чийто думи, ние бихме могли да се доверим и всячески да се опитаме да приложим неговите препоръки. Нека с нашият разум единствено да си позволим да отстраним всяко съмнение, което ни пречи да вложим достатъчно вяра в тези му предписания, така че с пълна сила и концентрация на волята да се упражняваме в неговите препоръки, така че да е по-лесно да спазим изискванията и да се увенчаем с екстаз и радост, каквато не можем и да си представим, защото тя е вечна и се простира отвъд тоя живот, отвъд раждането и смъртта.
Какво може да ни каже разума ни в това отношение? Първо, ние приемаме по разум, че има живот след смъртта, тъй като достатъчно много хора са свидетелствали от опит, че е така, прекалено много са тези, които са се върнали, за да кажат. На този сайт са споменати много от тези опитности. Второ, ние забелязваме и сега прекалено подреден свят, при това с точност, много по-прецизна и от най-сложния механизъм от типа на часовниците, които ние изобретяваме. Трето, определено трябва твърдо да признаем с разума си, че предвид предните два извода, следва да има висша сила, направляваща непрестанно всичко, дори най-малките неща в живота. Логично е тази сила да ни даде външно указание за нашето вечно спасение и освобождение от страданията ни, за просветлението на душата в екстаз и радост, каквато не можем и да си представим. Така че дори източниците на това учение да са измислени, а не исторически личности, то пак учението би трябвало да е правилно, защото висшата сила, пак казвам, не би ни оставила без външно подсещане и напътствие.
Просто казано, най-големият авторитет може и да не е такъв, какъвто са го мислили, може дори да не е историческа личност, но учението му при всички положения следва да е правилно и истинско. Другият момент е, че трябва да е просто и ясно за всички хора, както и да е било съобщено на всички като някакво чувство в тях самите. Ако е нещо по-абстрактно, достъпно само за малцина в историята, то това звучи като крещяща несправедливост и няма как да бъде допуснато такова положение на нещата в живота.
Нека вече говорим по същество, след като се опитахме да докажем на разума, че това учение, просто и ясно за всички, дори за децата и глупаците, трябва спокойно да приемам като напълно вярно и с всички сили да се отдадем на изпълнението му.
Учението, изискването или прекият път към спасението от страданията и злините, най-просто и лесно казано, е ДОБРОТО.
Както и малките деца, глупаците, всички живели някога са били информирани, добре е за душата ни и за живота ни след смъртта да сме добри.
Много просто, нали? Няма как да е по-сложно, вече споменахме защо.
Нека сега да се доверим на този най-авторитетен и възможно най-сигурен източник на учението и препоръките за нашето спасение от страданията и злините, за вечното ни освобождение и просветление. Нека се доверим на думите на Иисус Христос, предвид това, че учението Му е най-популярно, най-авторитетен е, а и дори да не е историческа личност, то Провиденето пак би нагодило учението му , така че да е истинско и да е за наша полза, да ни казва просто и ясно как да се спасим.
Изложено е в неговите проповеди. Той препоръчва следното, като поради своята загриженост за нашето добро, емоционално е говорил почти винаги, казвайки например, че ни заповядва. Това би казал всеки близък приятел или родител, всеки по-голям брат на закъсал човек, ако наистина съществува възможност за бързо спасение от неговото окаяно положение. Би използвал всякакви средства, всякакъв патос, дори заплахи, би се опитвал да ни уплаши и да ни кажи всичко, независимо дали е истина или не, само и само да ни накара да се хванем в ръце и да направим онова, което е необходимо за бързото ни спасение. Защото, когато си загрижен за някого, който е важен за теб, дори би го набил, за да се стегне и направи всичко, с което да се спаси от страданията и злините си.
Заповедите са следните:
– заобичай другите хора като самият себе си
– заобичай Живота, Бог, източника на живота с цялото си същество
Той ни е посъветвал да обичаме, да се отдадем на обич към всички други и благодарствена обич към живота и източника на живота.
По-нататък е обяснил какво означава да обичаме, какво представлява доброто, чрез което ние се спасяваме от злините и страданията.
-трябва да сме загрижени за всички хора, като активно и на дело им помагаме, така както помагаме и се грижим за себе си
-трябва не само да прощаваме, но да желаем доброто и да помагаме дори на онези, които ни вредят, да обичаме враговете си дори. Причина за това най-вероятно е, че истинската същност на всички ни е едно и също нещо, Духът, Азът, ние сме едно, така че е редно да помагаме на себе си, въплътени в дргите хора, дори когато те ни пречат и вредят.
-казал ни е ако някой иска да ни вземе насила ризата, ние да се съгласим и да му дадем и връхната си дреха
-казал ни е ако някой ни удари по едната буза, да му обърнем и другата
-казал ни е ако някой ни помоли да повървим с него един час, да повървим два часа, т.е. да помагаме повече от това, за което сме помолени
Не е непостижимо това, ако приемем, че сегашният живот е съвсем кратко изпитание, че истинският ни живот е в отвъдния свят, а истинската същност на всички същества е едно същество, че многообразието от живи същества са само маски на едно единствено същество.
С други думи, препоръчано ни е да имаме саможертвена любов към другите, да предпочитаме техните интереси пред нашите. Днес е модерно да се говори за любов към себе си, но подобно учение не е застъпвано от този най-всиш авторитет. Евентуална причина за това е, че ние следва да обичаме всички други и така ще обичаме и ще се грижим много повече за самите себе си, защото другите са едно с нас, т.е. така обичаме по-истински себе си, обичайки другите, така обичаме по-голяма част от нас самите, защото всичко е едно. А жертвайки себе си за другите, пренебрегвайки нас самите за другите, ние на практика просто избираме по-голямото, спрямо по-малкото, т.е. ние бързо и сигурно разширяваме аза си и щастието си, силите си. Пренебрегвайки собствените си нужди, ние изчезваме, а с това изчезват и нашите престъпления, които иначе би трябвало да изплатим, ако държим на себе си.
Това е прекият път към спасението ни, това е бързият начин да се освободим, а не да се пререждаме хиляди пъти, докато постигнем просветление. Вероятно за това и прераждането не е разглежда в свещените книги, в които е изложено това учение, защото няма смисъл да се отлага за следващ живот, когато всичко това може да бъде сторено и за един единствен. В същото време нека не забравяме, че състраданието и саможертвената любов активно са проповядвани навсякъде по света, във всички висши духовни учения, а това, че трябва да сме добрички е ясно и разбираемо дори за малките деца и глупаците. Непременно трябва обаче ние, осъзнавайки всичко това, да се отдадем единствено и само на труд за добродетелите ни, а не да губим времето си в други грижи.
За огромно съжаление църквите и християните много наблягат на вярването, изповядването на църковни истини и доверяване на Иисус Христос. В същото време от историята на техните животи знаем, че не са се справяли особено добре с горните предписания. За това нека не допускаме тази грешка, нека не губим време в ритуали, в излишно четене и вярване и в излишни молитви, а бързо да се втурнем да спазваме препоръките и да се упражняваме в доброто, в любовта към другите и развитието на добродетели, за да може по-скоро да се спасим завинаги от страданията и злото.
Наистина съществува вечна, съвършена радост, щастие, сила и любов. Наистина съществува неописуем екстаз и наистина всички рано или късно ще заживеем така… нека да е по-скоро. Стига сме се самоизтезавали, а да се гмурнем в Доброто, да се превърнем в него и съответно да изживеем всичкото добро, което сме създали в себе си, а най-вече вечно да останем в това добро състояние, живеейки наистина добър живот. Всичко това не е утопия, не е наивно утешение, не е мечта, не е блян, не е фантазия, която не съществува, напротив, това е истинската реалност, а всичко онова, което познаваме е лъжовен кошмар и сън, от който можем да се събудим във вечното добро. Нека не вярваме на временната лъжа, която виждаме навън, нека се доверим на чувството в нас самите, което винаги и навсякъде е с нас. Това чувство винаги ни е посочвало, че външният свят не е такъв, какъвто ни се иска, не е съвършен, а следователно не е истински, защото от къде на къде ние ще имаме понятие и гледна точка, от която да недоволстваме, ако наистина няма позиция за такава гледна точка… па макар и да сме я забравили. О, да, всичко е идеално, винаги е било идеално, винаги и ще бъде. Но нека се върнем на тази позиция, а най-бързият начин е чрез саможертвената любов към другите.
Това учение, което тук преразказах, е изложено в така наречената Проповед на планината на Христос, най-големият авторитет по тези въпроси, живял някога измежду хората. Допълнително съм го дообяснил чрез учения на негови последователи, на древногръцки философи, на индийски мъдреци, за да се доверим на всеобщата истина, с която всички са съгласни: доброто!
Защо живеем в тоя свят?
Всички човек се раждат тук, за да избере доброто вместо злото
– светлината, а не мрака
– любовта, а не омраза
– прошката, а не отмъщението.
Разждаме се тук, защото този свят е училище, поправително училище.
Раждаме се тук, за да се осъзнаем, за да осъзнаем покълващия егоизъм и жестокост в душата и да изберем живот в полза на другите.
Раждаме се тук, за да се научим да живеем в хармония с околните, да се оттърсим от склонността към конфликти и вреди.
Раждаме се тук, за да докажем, че ще градим, а не рушим.
Раждаме се тук, за да бъдем изпитани в трудности и мъки, във времена на болка и трудности, проблеми и конфликти.
Раждаме се тук, за да докажем, че можем да устоим на изкушението и да не вредим на околните.
Човешката душа отновото и отново ще страда, докато върши зло, избира тъмнината, а не светлината. Когато спрем да вредим, тогава ще спре и страданието ни, не и по-рано.
Трябва да се стреми човек да е ангелско добър, да помага на другите, вътрешно да не мисли никому злото, а да се стреми вътрешно и с мисли към доброто на всички, да става все по-силен и умел в това да помага на другите и да понася всякакви вреди от околните… да превръща враговете си и тези, дето го тормозят в приятели. Да е изпълнен с топлина и доброжелателност към всички, да мисли, говори и постъпва така с другите, че да помага и развива, а не да вреди. Да контролира емоциите и да избира полезните емоции и чувства, а да преодолява умело и бързо негативните и вредни за другите и за себе си. Никому да не желае злото, да прощава и да се стреми към всеобщото благо. Да създава мир и любов, все по-топла близост с другите, със семейството си, приятелите и всички, които среща в живота си.
Така ще достигне до безмерно блаженство и вечен живот. Докато ако има егоизъм и злоба в себе си, отмъстителност, не прощава и тем подобни, то това ще му причини страдания и мъки. Тези мъчения ще продължават, докато има такива гнусотии в себе си…
Гледай да ставаш по-ангелско добра и любяща, състрадателна и топла към всичко и всички ако искаш да си по-добре, по-щастлива, силна и да имаш свобода от преражданията, страданията и мъките.
Все по-мъдра ставай и познаваща човешката природа, контролираща мислите и емоциите си, за да можеш да си силна и да влияеш благотворно върху всеки човек, който срещаш през земният си път. Така ще постигнеш безпределна сила, могъщество и екстаз в отвъдното и няма да си длъжна да се раждаш отново в тяло и да страдаш, а ще си чисто въображение в свят от приятни чувства и емоции сред други силни и приятни същества. Там дори да се конкурирате и да спорите, да се биете… в оня вечен свят на чистото въображение няма страдание и мъки, а безкрайна игра, забавление, купон, екстаз. Toва е реалният и истински живот, докато този човешки живот е само кратък затвор за провинили се души-престъпници спрямо другите и спрямо себе си.
Докато душата ти не е така ангелско състрадателна, чиста и полезна за другите, развиваща и растяща в сила за себе си, няма да живееш в такъв идеален духовен свят, той ще е затворен за тебе, а ти ще се луташ от тяло в тяло и от живот в живот, раздирана от мъки и трудности… едва когато ти, безсмъртна душо, достигнеш до такъв хармоничен и полезен за всички живот, градивен за теб самата и за другите, когато избираш доброто пред злото, едва тогава и само тогава ще намериш освобождение и ще имаш достъп до безпределното и вечно щастие, сила и любов, на които ще може да се наслаждаваш, докато отново не се появи егоизъм и зло в тебе.
А този кратък човешки живот възприемай като изпит за влизането в това прекрасно съществуване. Когато оставиш това поредно свое тяло, ще дойдат и ще те питат защо не си помогнала, защо си навредила и как е трябвало да постъпиш… и ще ти кажат, че трябва отново да се родиш в тяло, за да разбереш своите грешки и да се научиш да живееш полезно и градивно. А когато си се справила добре и вече нямаш егоизъм и зло в себе си, умееш да ги побеждаваш и да устояваш в доброто, тогава ще може да останеш там и да имаш достъп до безпределно и вечно щастие..
Какво е духовен живот и духовно развитие?
Духовен живот е живот за всеобщото добро, не само за нашето собствено. Духовен е обратното на егоистичен. Духовният живот или добродетелният живот зове човек да е в хармония и разбирателство с всички околни. Да извлича
най-доброто от всяка една ситуация, от всяка среща и всяко общуване с другите хора. В тази връзка човек трябва да си постави за цел да се дебне и самовъзпитава, да се приучва и да си налага навици на добродетелност и
полезност при общуването и взаимоотношенията с околните. Освен нашия ум и разум, ние живеем като хора и нашите телесни инстинкти (програми) са първосигнални и егоистични. Нашето тяло ни кара да сме егоисти. Ние живеем
вътре в това тяло и усещаме неговия глад и жажда, а не глада и жаждата, студа и болките на другите хора. Ние изпитваме нашите чувства на мъка, тъга, самота, радост и любов, а не мъката и самотата, радостта и любовта на
другите хора. Ние възприемаме мислите на нашия мозък, било те черни и песимистични или оптимистични и вдъхновяващи, а не мислите на другите. За това естественото състояние е егоистичния, себичен начин на живот.
Естествено е и да предпочитаме себе си и да обичаме повече себе си, а другите да ползваме като средства за нашето благо.
Духовният човек обаче е онзи, който се е нагърбил да прави точно обратното. Духовният живот е живот на непрестанна битка с естеството да си човек. Духовният живот за това изисква голям труд и усилия по самовъзпитание.
Добра нагласа е позицията на служител, на прислуга за околните ни. Разбира се, без да се изказва подобна позиция с думи. Просто във веки един момент трябва да сме загрижени за другите, все едно техните нужди и желания са
наши нужди и наши желания.
Това духовният човек поставя като своя цел помощта и полезността за другите, както някои поставят за цел да си намерят работа, интимни връзки, секс, пари, да си купят кола, голяма къща и т.н. И усилията, които бихме полагали
за тези егоистични цели, са същите каквито усилия би следвало да полагаме за нуждите на другите. Това е духовен живот – живот за всеобщото добро, не само за нашето собствено.
За смисъла на духовния живот
Човекът няма да свърши в гроба. Ние сме души, обитаващи тела, ние сме дух. Духът на човека идва от една духовна общност. Духовната общност, духовния свят е свят на безпределна хармония, любов, красота и щастие. Тя се
гради на принципа на братството и взаимопомощта. По-силния помага на по-слабия, по-знаещи учи по-незнаещите. И тъй като няма една единствена линия на развитие, по-точно казано е – по-силния в едно отношение, помага на
по-слабия в това същото отношение; по-знаещия дадено нещо, помага на по-незнаещите това нещо. А в дълбините на всеки дух седи Единствения Абсолютен Дух, който като експлозия се разраства във все по-голям екстаз от
щастие, любов, познание и т.н. Така е изграден истинския вечен живот и свят. Човешкото състояние е изпит за възвръщане в този идеален свят, в тази духовна общност. Там няма страдание, няма зло. Щастието и красотата,
любовта са безгранични, защото нарастват непрестанно, няма как да се насладим на всичкото добро, то става все повече и повече, защото всеки от нас там твори доброто за всички във все по-голямо количество. Истинския живот
е вечна игра на любов, красота, хармония, неописуема радост и вълшебна изненада. Истинския, вечния живот е неописуем, невъобразим екстаз. Ние можем да го предвкусим оттук, от това ни човешко състояние, но няма как да го
узнаем точно какъв е, защото сме ограничени от окаяното си и ограничено състояние. Духовният живот цели възвръщане в духовния идеален свят, рая. Всичко това е реалност, а не химера или фантазия. Тоя свят всъщност е
кратък кошмар, идеалния свят и идеалния живот е вечен. Страданието и злото са песъчинка от целия пясък на един безкраен плаж от щастие пред океана на изобилието. Рано или късно ние ще се осъзнаем и ще се върнем в
идеалния свят. Да заживеем духовен живот означава, че заявяваме и тръгваме по пътя към безпределното и вечно щастие сега. Така и трябва.
За смисъла от духовни организации/фондации/приятелски кръгове
Хубаво е да се грижим за нуждите и желанията на другите, както за своите. Не би имало край обаче да се борим за това другите да си купят кола, не само ние, другите да имат хубава къща, не само ние, другите да се чувства
добре и т.н. Даже подобно усилие може да ни доведе до комични и абсурдни ситуации. Какво би трябвало да прави една привлекателна жена например за огромния брой мъже, нуждаещите се от женски ласки?
За това основната грижа за другите е примера, който им даваме, особено в конфликтни ситуации. Стотици думи, увещаващи околните към добро не струват колкото едно дело, извършено в кризисна и конфликтна ситуация.
Да преживеем вреда от някой човек, а вместо да му станем враг и да се борим с него, да му простим и да му помогнем за нещо – това е върховна алхимия на човешката душа, духовен героизъм и цел на духовния човек. Подобно
действие би оставило вечна следа в душата на другия. Дори да не го осъзнава, нашето дело ще го преобрази, той никога няма да може да го забрави. Този пример някой ден ще му даде сила и той да върши добро, полезни неща,
този човек някой ден ще почерпи смелост и сили да върши добродетелни неща и да се преобрази към добро от спомена за нашето действие към него.
В тоя смисъл е много ценна и безкористната, безплатната помощ за непознати хора. Да помогнеш на някой съвсем непознат в трудна за него ситуация, все едно ти е близък роднина, е аналогичен духовен акт с горния пример. За
това и висша практика на духовния живот е участието във фондации и организации с идеална цел. Те обаче не са задължителни и не са единственото място, където човек трябва да се стреми към духовни дела, а във всяка
ситуация в реалния живот при среща с нуждаещ се. Дори да е ясно, че няма да можем да помогнем, дори да има съвсем малък шанс, то борбата и усилията да помогнем някому са ценните. Ценни са за нас, защото ни
преобразяват, ценни са за него, защото му дават пример и надежда в доброто у хората, чрез която и той може да се отдаде на доброто у себе си някой ден.
Не е лесно обаче да се върши ефективно добро сам, за това и фондациите и организациите са едно необходимо задружно усилие. Още повече, че когато хора се опитват да са полезни на други хора заедно, това също ги
приближава до Духа, защото духа свързва и обединява.
Една фондация може да има за предмет всякаква дейност. Най-хубаво е тя да има предмет на дейност служба във всички сфери на човешкия живот. Както ние се грижим за телесните си нужди, емоционалните си нужди, за ума
си, за духовния си глад, така и една добра фондация би била насочена към дейност, допринасяща за всички потребности на хората, имащи досег с фондацията/организацията/приятелския кръг. Най-голяма и реална помощ за
другите обаче е онова, с което допринасяме и те да вършат добро и да се опитват да живеят духовно, да се развиват в полза за околните, в живот на хармония и разбирателство.
Как и кога се освобождаме от страданията?
Причината за всяка болка е злото, което вършим.
Човешката природа е егоистична. Самият живот в този свят ни подтиква към егоизъм, себичност и вреда към другите. Обществото е изградено на базата на надпреварата и конкуренцията. Самата природа обаче също, което обезсмисля губенето на енергия за реформи в обществото, борба за социална справедливост, материалистични утопии за земен рай и справедливост, равенство и братство в този свят. Никога тук няма да има такива, човешкия живот е белязан от страданието и злото, така е било и винаги ще бъде. Защото земния живот в човешко тяло е само кратко изпитание за безсмъртната ни душа.
Тук природата на човека е егоистична, но в душата дреме усещане и порив към доброто, мъчи ни изконно вродена вина, винаги когато се поддадем на егоистичната си природа. Още от малки деца ние чуваме за идеалите на доброто към другите, разбираме, че е лошо да нараняваме другите. Това чувство и порив към доброто е вродено в душата ни. Религиите и ученията на големите философи, писателите, поетите и певците напомнят за смисъла на доброто. Светът и човешката природа обаче ни подтиква към зло.
Живеем, за да устоим на изкушенията и да удържим доброто, което е записано в сърцата ни.
Страдаме, защото вършим зло и сме способни да го извършим винаги, когато се появи удобен случай.
Докато не станем достатъчно силни, за да овладеем егоистичната човешка природа, ние ще страдаме. Ще живеем отново и отново, защото смъртта не е край и изпадане в небиетие, не е вечен сън без сънища, от който няма събуждане. Смъртта е преход към друг свят. Както десетки хиляди хора са свидетелствали, в кризисни ситуации за тялото (а и не само), ние го виждаме отсрани, виждаме тунел и светлината на света на душите ни. Разкази за това има откакто свят светува. От древност също така има хора, които могат да общуват с душите на покойниците, които на сън или в будно състояние възприемат светът и съществата, които ще видим всички ние след смъртта.
Но онзи свят, раят, небесата, мястото на безпределен екстаз, хармония и съвършенство няма да бъде вечен за нас, докато вършим зло и сме способни да вършим зло. Има данни, че той е временна утеха, след която ще се родим отново в този свят или в друг като него, за да продължи изпитанието ни. Има свидетелства, че много от самоубийците, а също и много крайни случаи на озлобени хора и убедени материалисти, не намират утеха дълго след смъртта, но в крайна сметка и те биват изпитвани отново, както и другите.
Светът е пълен със злодей, но има хора, които смятат себе си за до толкова морални, че страдали от добротата си. Това са заслепени хора, заблудени, защото в този свят не се раждат съвършени хора, безгрешни.
За нормалният човек е ясно, че убийството е нещо зло, но много други чудовищни зверства не се осъзнават като такива.
ИЗПИТАНИЯ
Оправдано зло
На първо място хората вършат зло, когато смятат, че то е оправдано.
Няма оправдано зло. Отмъщението е действие, което носи страдание на другите и на нас. Докато отмъщаваме, няма да престанем да страдаме, няма да спре тъгата, мъката, разочарованията и злото в живота ни.
Липсата и неспособността да прощаваме е форма на отмъщение без действие, на вътрешно отмъщение, поради неспособност за злодеяние, най-малкото е отказ от съграждане на нещо полезно.
Докато не се научим да прощаваме и разбираме слабостите на другите, ще страдаме и ще живеем в светове пълни със злини.
Бездействие пред лицето на страданието и злото
Замислете се за автомобилна кастастрофа, в която хора кървят и се нуждаят от спешна медицинска помощ. Минават коли, но никой не спира и никой не се обажда на бърза покощ. В резултат на всеощото бездействие, хората умират или стават инвалиди за цял живот.
Замислете се сега за пожар в блок, отдолу минават хора… поток от много хора по улицете под блока, които минават на отсрещния тротоар… никой не звъни на пожарната. В резултат хората изгарят и страдат цял живот, други умират.
Подобно нещо се случва всеки ден, но не е такава очевидна жестокост за нас, защото сме сляпи за злото около нас и за злото, което вършими.
Наскоро пред мен, пред охранителните камери на софийското метро, се получи спречкване между непознат младеж и трима здравеняка. В резултат двама от тях започнаха да го пребиват, което определено следва да бе заснемано от видео камерите. Излязоха двама полицаи, които бавно-бавно се придвижиха към мястото на престъплението, без преди това да извикат, без да се затичат, сякаш ходеха на разходка. Спряха боя, но не задържаха никой, а и потърпевшия не си потърси правата.
Потърпевшият не потърси правата си, с което укоражи биячите да пребият още десет-двадесет младежи като него. Полицията също. Аз им обясних на полицаите, че младежите не се познават, не са пили в кръчма до преди малко, но те не пожелаха да си мръднат и пръста.
По улиците е пълно с клошари, дори през зимата. Тази зима беше с температура от – 10, – 15 градуса, но никой не събра в приюти клошарите. Причини: не били от София, очаквало се кризисен пунк, но предстоял и т.н. Клошарите спят и пред църкви, но свещениците, които уж са чели какви са им задълженията, не правят нищо. Самите църкви са ужасно богати, взимат огромни наеми от цели сгради, които са техни, но няма приюти, няма столове за бедни и т.н.
Хиляди хора страдат, но ние не правим нищо. Знаем, че те страдат, но сме безсилни да се опитаме да помогнем. Всичко това е чудовищно, ние сме чудовищата. Докато сме такива, ще страдаме в тоя свят и светове като тоя тук.
Преди 50-60 г., както и преди 70-80 имаше две световни войни. Убити бяха милиони. Имаше открита пропаганда за геноцид и унищожение на цели народности, омраза с дела към други раси. Докато таим в душата си такава омраза, антисемитизъм, расизъм… ще страдаме, отново и отново ще живеем в тъга, скръб, разочарования и сред злини от всякакъв характер.
Лъжа и измама
Ние смятаме лъженето, чрез което имаме изгода, за оправдано. Просто лъжа, какво толкова. Но дребните лъжи могат да сеят огромни страдания. Да си представим млада двойка. Момичето е патологична лъжкиня, изневерява му, но го лъже, че е само с него, за да не го наранява. Момчето разбира за изневерите, но е много влюбено, слабо и депресирано и се самоубива. Това пак е краен пример, но дори да няма такива очевидни последствия нашите лъжи създават страдания за другите, потенциални или реални. Докато лъжем и мамин, ще страдаме и ще живеем сред злини.
Някои вярват в благородната лъжа. Други я отхвърлят. Почти винаги, а вероятно и винаги благородната лъжа спада към някои от горните случаи и е зло. Тук няма да се впускам в казуси, но докато не спрем да вършим дори трудно различими злини, ще страдаме и ще живеем сред злини.
Съществуването на живот без страдания и злини
Някои хора никога няма да успеят да си представят друг свят и живот след смъртта, вероятно защото имат слабо въображение. Те няма и да повярват в него. На такива няма смисъл да се хаби човек да обяснява. Но за другите…
Някои допускат прераждането. Лесно е да си го представят, че отново ще живеят, живот в отвъден свят без тяло явно е сложна задача за тяхното въображение. Да си представим, че някъде, на далечна планета има свят различен от нашия. Гравитацията е различна, природата е различна, животинските видове са различни. Че там няма глад, жажда, болка. Да си представим един утопичен свят. Ние можем да се преродим там, а можем и тук. Докато вършим зло, ще се прераждаме в светове като този тук. Когато престанем с егоистичния, себичен живот и се научим да сме полезни на околните, да живеем в хармония и да помагаме, тогава ще се прераждаме в райски светове.
Има и духовни измерения, нематериални. Душите там могат да се телепортират, да изменят външния си вид, да общуват бързо и без неразбиране.
Съществуват светове на чисто блаженство, непрестанно щастие и екстаз, любов, красота. Не се строи дом и не се труди човек, за да се прехранва, а твори. Твори се с воля, твори се нов вид щастие, по-богата хармония между душите.
Ще живеем в тези райски светове, когато престанем да вършим зло, ще страдаме тук и в подобни светове на нашия, докато вършим и сме способни да вършим зло.
Аз съм преживявал състояние на екстаз многократно, в което съм се докосвал до реалното съществуване на това блаженство. Бил съм изпълнен с благодарност към любовта, която ме е преизпълвала, радвал съм се че такова нещо, което преживявам въобще съществува. Говоря за екстаз, не за обикновена любов и нормална радост и благодарност. Неописуем е и малцина го изпитват. Хиляди пъти по-силно и красиво е от нормалното щастие от любов и от благодарност.
В това състояние осъзнавам, че това чувство е вечността и реалността, нейна основна характеристика. Това преживяване е много по-силно от преживяването чрез зрението и злуха ми, за това аз му вярвам повече.
Да си представим това и да го допуснем: Ние не вярваме в живота смед смъртта и други фантасмагории, защото не виждаме духове, които излизат от телата на мъртвите и отиват някъде си. Но ако преживеем нещо, което е много по-реални и истинско от това, което сме виждали, то това не е ли повече от виждането, повече от чуването? Щом го преживяваме като по-реално, защо да не е такова? Ами ако го преживяваме многократно?
Настина тук основния довод е времето. Ние сънуваме по няколко минути съвсем реален друг свят, но когато се събудим в този, казваме че този е реалният, а съня е просто сън, някаква интригуваща измишльотина. Ами ако сънуваме тези райски светове за кратко? Има такива хора, поинтересувайте се от явлението осъзнати сънища, астрална проекция, опитност извън тялото. Подобни сънища са спомените за минали прераждания.
Какво ще стане ако умрем утре и се озовем в отвъдното и живеем там твърде дълго, нахлуят ни нови спомени? Докато сънуваме себе си някакви особени, нима не сме в амнезия, че сме си легнали в леглото преди това и за живота си тук? Ами ако след като умрем, пак стане така, ако се събудим в някакъв реален свят, а всичко тук е бил сън? Знаете ли, че има хора, които сънуват колективни сънища, едно и също нещо? Знаете ли, че има явление колективна халюцинация, в която различни хора виждат едно и също? Ами ако този свят е точно такава халюцинация? В Библията казват, че не се говори за прераждания, но се говори, че света и живота е сън. По-точно в псалмите, 72-ри, 73-ти. На изток, в Тибет също се вярва, че всичко е сън, това е и илюзията. Прераждането е много по-маловажна източна концепция. Пресънуване да го наричат невярващите в прераждането. Източните християнски аскети, например Исак Сирин, също учели монасите да възприемат живота от раждането до смъртта като сън. Е, нека с това оставим споровете между религиите, те са само губене на време.
Наистина има живот след смъртта, има други светове и ние сме безсмъртни души, обитаващи тела, а не обратнаното.
Докато вършим зло, ще страдаме, такъв е закона на живота.
Да се запознаем с религиите, с ученията на философите, с преживяванията на духовните светове, да разсъждаме и търсим истината, но най-вече да се опитваме да владеем повиците на егоистичната си природа и да не вършим зло, но да се учим да сме полезни, да помагаме, да общуваме хармонично с околните. Нека се научаваме да обичаме, защото това е тайната на живота и така можем да се спасим от страданието и злото, да живеем вечно в щастие, красота, радост, любов и неизборими форми и проявления на екстаза и доброто.
За опасностите на религиите,
сектите, езотеричните школи
и авторитарните религиозни гурута
Още от древността духовните търсачи и озарените, мъдрите са казвали, че има духовен свят, живот след смъртта и висша сила. Основното им послание и общото между всички е това, че смисълът на живота е доброто, любовта, развитието на добродетели. Сърцето на всяка истинска духовна система и религия е посланието НЕ ПРАВИ НА ДРУГИТЕ ОНОВА, КОЕТО НЕ ИСКАШ ДА ПРАВЯТ НА ТЕБ или ПРАВИ НА ДРУГИТЕ ОНОВА, КОЕТО ИСКАШ ТЕ ДА ПРАВЯТ НА ТЕБ. Основното послание е любовта, това, че смисълът на живота е развитието на добродетели, лична сила и това да се живее в хармония с околните, да си полезен, а не да вредиш или да си егоист. Това единственото ценно в религиите. Друго не е необходимо на човека.
Когато хората изкривяват своите духовния учения, превръщат ги в религии, в политически системи, които се противопоставят на другите религии или системи, или школи, те стават опасни. Още по-опасна за човека е езотерична школа, религиозна група, даден гуру или течение в дадена религия, която кара последователите си да вярват, че единствено тя е истинска, а всички други са заблудени. Още по-лошо е внушението, че ако не се приеме дадено учение, дадена религия, даден бог или църква, то има опасност да отидем в ада, да повредим душата си или да се лишим от единствения път към спасението. Всичко това е лъжа.
Какво обаче е отвъдното, какъв е Бог или боговете?
Много религии дават подробни учения по въпроси, които са недостижими за опита на отделния човек на настоящия му етап на развитие. Подробното и задълбочено изучаване на различните религии, духовни учения и философски системи, неминуемо ще покажат на търсещия истината, че те имат различни твърдения, различни учения и си противоречът. Причините за това са различни. На първо място, не е необходимо за повечето хора да знаят какво е отвъдното, какъв точно е Бог и висшите сили. За това и човекът е оставен в мрака на незнанието, за да бъде изпитан. Когато обаче духовните търсачи са задълбавали в тези тайни на света, те са имали определени гледни точки, идеи, опитности и преживявания. Отделните хора са ги тълкували по различен начин и от там възникнали различията. Голяма част от религиите всъщност са догматизирани философски учения, базирани на предположения.
Основният общ и истисинки опит, който има духовния търсач, е посланието за доброто, състраданието и добродетелите. Това е и плода на истинския духовен опит, другото са незадължителни и ненужни подробности. За това и има различни мнения и учения.
От друга страна противоречията са до голяма степен привидни и от едно дълбоко разбиране за света и мистичните истини, противоречията не съществуват. Има ниво на реалността, в която човек осъзнава огромната свобода на Аза да живее в свят, в който иска да живее. Светът следва азът, а не азът светът. Това е друго обяснение за противоречията.
За сляпата вяра
Когато човек навлиза в духовните въпроси, ученията на различните религии, духовни и езотерични школи, на различни автори, лесно може да се стигне до едно предоверяване и сляпа вяра. В крайна сметка това не винаги е лошо, защото независимо от погрешните вярвания, наивните или дори абсурдните, ако човек набляга на собственото си лично развитие, добродетели и качества на характера, то полза ще има. Много хора преобразяват живота си под влиянието на различни религии, започват да живеят много по-здравословно и стават много по-щастливи и доволни от себе си. В тоя смисъл религиите и езотеричните школи могат да бъдат идеална терапия за човека.
Ако обаче ние сме сериозни и искаме да откриваме истината, сляпата вяра в каквато и да е концепция няма да помогне особено.
Няма да помогне и крайното неверие и предубеденост, защото това може да се яви като пречка за нашия собтвен опит. Идеалното положение е умереното между сляпата вяра и крайния скептицизъм.
Не е вярно, че познанието и преживяването на духовният свят, висшите тайни на живота, висшата сила, е дар, който малцина избрани получават, независимо от своята воля и усилия. Това е недостойно учение за Провидението, защото го превръща в твърде егоистично и човешко, да харесва едни, пренебрегвайки други.
Опитът с духовния свят и познанието за божествените въпроси е достъпен за всеки, който стане готов да има този опит и да добие това познание. Това зависи от всеки един човек и всеки вътре в себе си знае най-добре своя път към познанието и какво той лично трябва да стори.
Познанието е възможно и сериозния духовен търсач няма да приеме на сляпа вяра учения и концепции, а ще търси свой собствен опит и на базата на своя опит ще изгради възгледите си за дълбоките въпроси на философията и религията: какво става след смъртта, какъв е смисъла на живота, каква е висшата сила и др.
за екстаза на пророците и за свещените текстове, вдъхновени от Единственият Бог
Ако вие си мислите че Бог говори рядко на хората и пророците са малко, то не сте голям пророк, за това и така мислите. Истината е че всеки един човек на тоя свят е бил посещаван от Божественият Дух и е бил поне за няколко секунди пророк на Бога. Спомнете си някога не сте ли се просълзили, затрогнали, не сте ли поне веднъж били във възвишено, сърдечно състояние, не сте ли се просълзили на филм или книга от затрогнатост? Екстазът на пророците, с който те творят свещените книги, с който са създали пророчествата си, е нещо много подобно на вашите сълзи от затрогнатост, просто при пророците това се случва много по-често, за много по-дълго време и т.н. Всеки един човек обаче поне веднъж в живота си е бил пророк. Всеки може и да стане.
Един живот стига да прочетеш хиляди мъдри книги. Колко живота ще ти трябват, за да напишеш една мъдра книга?
