Докосване до небесата 2 глава Пробуждане на ума

2

ПРОБУЖДАНЕ HA УМА ВИ

Те са създатели на самите себе си, благодарение на мислите, които избират и насърчават; този ум е майстор-тъкач, както на вътрешните одежди на характера, така и на външните одежди на обстоятелствата и ако до днес те са били изтъкани от невежество и болка, то сега могат да вплетат в себе си просветлението и щастието.

Джеймс Алън Като мислещ човек

Всичко е енергия. Науката описва енергията и нейното действие с физични термини, основани на земни елементи – като свързване и подреждане на отделните атоми. Но на едно по-високо ниво, в четвъртото, или духовното измерение, откриваме силата, която всъщност свързва атомите. Тази енергия е онова, което наричам енергията на Божията сила.

Цялата наша Вселена е пропита от тази енергия на Божията сила. От това сме изградени и оттам идваме.

Енергията на Божията сила е център на всичко съществуващо.

Умът, духът и физическото тяло са изградени от същата тази енергия на Божията сила. Те обаче вибрират с различни честоти. Когато ми задават въпроса дали умът е част от мозъка, казвам, че мозъкът е орган на ума, точно както очите са орган на зрението. Зрението ни е толкова добро, колкото са здрави очите ни и същото може да се каже за взаимовръзката между ум и мозък. Мозъкът е органичен, личен и индивидуален. Той непрекъснато се развива. От всеки един от нас зависи да развие и увеличи силата на своя мозък. Умът вече е постигнал съвършенство. Емерсън описва ума по следния начин:

Умът е нетленно море със своите приливи и отливи: то се вълнува и плиска насам-натам, внасяйки цялата си същност във всеки залив и пукнатина, които залива. Всяка човешка къща има бряг на това море. Но тази живототворяща природа, която навестява, когото пожелае, и се отдръпва от когото пожелае, не е награда или собственост на никой човек или ангел. Подобно на светлината, тя принадлежи общо и цялостно на всеки при едни и същи условия.

Изглежда умът е прозорец към самата природа. Явлението ум може да твори, да си представя и да разсъждава. Когато впрегнем позитивната енергия на ума, резултатите са направо невероятни. Да разгледаме например писането или рисуването. Писателите и художниците тръгват от идеята за определена история или картина, а после я пресъздават върху хартията или платното. Как се е оказала тя там? Мозъкът, подобно на компютър, може да предава само онова, което е заложено в него. Той е свързан с енергията на Божията сила, която обхваща всички неща. Когато си мислим как Моцарт е композирал някоя опера или концерт за пиано, ние си го представяме настроен на вълната на някой небесен оркестър. Докато се е вслушвал в музиката в ума си, той е използвал своя мозък, за да запише нотите. Мозъкът е бил проводник, благодарение на който той е можел да композира, но именно умът му е сътворил това музикално великолепие.

Когато разбираме, че мозъкът не е източникът на идеите, трябва да проумеем също, че всеки индивидуален ум е свързан с Вселенския ум и има дял в неговото изграждане.

Вселенският ум

Когато мисля за концепцията за Вселенския ум, откривам, че е по-лесно да си го представя като огромно езеро, което е прозрачно, изпълнено с впечатления и отразяващо всичко. Разглеждам индивидуалния ум като риба, която плува в това езеро. Рибата е зависима от средата, която обитава, и се влияе от нея. Мислите са като вълните по водата. Всяка вълна произлиза от езерото и е зависима от него, но същевременно е ясно изразена и индивидуална. Всяка вълна влияе на всяка риба и по този начин на цялото езеро.

Вселенският ум няма граници и ограничения и всеки може да го използва. Случвало ли ви се е някога да гледате телевизионна програма и да си мислите: “И аз имах тази идея преди година”. Толкова често хората стигат до еднакви проекти и идеи, независимо един от друг. Защо? Защото творческата натура се е потопила във Вселенския ум и е извлякла в индивидуалния си ум това конкретно вдъхновение. Идеите са просто усещания, отпечатани дълбоко в нас. Щом веднъж ги осъзнаем, можем да действаме. С други думи, нашите прозрения са вибрации на Вселенския ум.

Когато пристигнах в Лос Анджелис, целта ми беше да пиша сценарии за телевизията и киното. Спомням си, че една сутрин се събудих с невероятна идея за сценарий. Смятах, че е уникална и ще срещне широко одобрение. Незабавно включих компютъра и започнах да пиша. Историята ми се отнасяше до детска книга, чиито герои оживяват и действително си взаимодействаха с автора. Смятах, че това е толкова необичайно, че не се осмелявах да го споделя с никого, дори с приятелите си. Не исках някой да открадне идеята ми. Завърших сценария за три месеца, разпратих го на различни студия и отвсякъде получих една и съща реакция. Отговориха ми, че има още три сценария с абсолютно същия сюжет. Бях съкрушен. Уникалната ми идея, която криех толкова старателно, беше завладяла умовете на още трима напълно непознати човека.

Това съзвучие на идеите ни е така изначално, както въздухът, който дишаме, и слънчевата светлина, която усещаме. На глобално равнище всички споделяме общи чувства или усещания. Как се почувствахме всички при гибелта на принцеса Даяна? Сякаш целият свят се покри с одеало от скръб. Въпреки че повечето от нас не я познаваха лично, на духовно равнище всички споделяхме болката от загубата, защото всички сме свързани. Точно както над всички ни грее едно и също слънце, всички сме в единство и общност. Всички споделяме усещанията си; чувстваме, виждаме, чуваме, докосваме, смеем се и плачем. Всички споделяме енергията на Божията сила. Няма ли светът да се превърне в едно по-добро място, ако мислим един за друг като за духовни същества и споделяме земния си път с доброта и взаимопомощ?

Мислите, които създаваме

Мислите са неща! Мислите са така реални, както органите във вашето тяло. Какви мисли изпълват деня ви? Дружелюбни или нараняващи са те? Мислите са силни, затова е важно да обръщате внимание на онова, което мислите ден след ден. Животът, който живеете, е резултат от вашите мисли.

Науката свързва наличието на определени модели от неврони в мозъците ни с оформянето на конкретни начини на мислене и разсъждаване. Да, това е вярно. В определени части на мозъка протича електрическа активност, която въздейства на поведението ни. Истината обаче е, че мисълта съвсем не се създава в мозъка. Не казваме: “Нещо се роди в мозъка ми”. По-скоро казваме: “Нещо се роди в ума ми”. Мисълта е функция на ума, а крайният резултат се появява в мозъка.

Съществуват основно три източника на мисълта. Първият вид е лесно постижим за някои, но доста труден за други. Това е молитвата или мълчаливата медитация. Вибрациите на тези енергийни мисли са доста високи. Първата стъпка в настройването за осъзнаване на тази високочестотна енергия е да си изградите навика ежедневно да отделяте време за молитви и медитация. Въпреки че навярно не винаги ще имате чувството, че нещо се случва, с времето ще откриете, че отплатата за вашата духовна практика е огромна. Вярвам, че осъзнаването на това ниво поражда чувства на смирение, спокойствие, любов към себе си и радост.

Докато се учех да бъда медиум, ежедневната медитация беше задължителна за мен. Когато постигнах хармония със съзнанието на Божията сила, връзката ми с духовните измерения се извиси и вибрациите й нараснаха. Въпреки това ми се налагаше ден след ден да седя мълчаливо, за да издигам нивото на осъзнаването си за енергията на Божията сила у мен. После, когато работех с клиентите си, действах от високото равнище на вибрациите на любовта. Способностите на медиума сами по себе си са невероятни и чудотворни, но работата му придобива съвсем нова цел, когато той се развива и на духовно ниво.

Подобното привлича подобно

Това е идея, която използвам често и на която ще се позова неколкократно в тази книга. Когато човек се е съсредоточил върху мисли, изпълнени с любов, миролюбив и щедрост, той ще получи в замяна тяхното изживяване. Поспрете за миг и си представете, че всички по света имат добри мисли. Не се ли сепнахте?

Като медиум, поел по духовния път, за мен е особено важно да отделям време за медитация и да концентрирам мислите си върху положителните аспекти на живота. Вярвам, че благодарение на това посланията, които идват чрез мен, са по-духовни по природа, а уроците, които се крият в комуникацията, са по-полезни за всички участници.

Втората категория мисли произтичат от нашата среда. Трябва да осъзнаваме голямото влияние, което средата оказва на ежедневието ни. Колко пъти ви се е случвало да влезете в някоя стая и да почувствате, че нещо не е наред? Колко пъти сте се чувствали потиснати или болни без видимо основание? Причината е, че приемате нечия чужда мисловна енергия.

Винаги ми се е налагало да бъда внимателен, когато съм посещавал хора в болници, защото съм изключително чувствителен към преживяванията и чувствата на околните. Често, когато вървя по болничните коридори, стенанията на пациентите проникват в съзнанието ми. “Искам да се махна оттук” или “Не искам да умра”, или “Боли ме, няма ли някой да ми помогне?” Усещането за болест и страдание насища атмосферата и понякога ме завладява.

Подобно на радиостанция, ние постоянно изпращаме и приемаме сигнали. Приемаме сигналите не само един от друг. В много по-голяма степен ние сме заобиколени и повлияни от сигналите на масовото съзнание. Въпреки че някои от тези мисли могат да са доста добри и хуманни, повечето изпращат посланията на алчността, гнева, егоизма и неискреността. Тези мисли се привличат от нисшите части на нашата природа и се прикрепват към тях. Под постоянния обстрел на влияния на нисше съзнание, идеите на висшата, духовната природа не са особено привлекателни на масово равнище.

Това не означава непременно, че всички мисли, които приемаме от околните, са негативни. Изцелява-щата молитва и любов са висши мисловни вибрации, които също намират отражение в заобикалящата ни атмосфера. Когато изпращате любов, хората я получават. Тази любов може да не бъде разпозната на съзнателно равнище, но въпреки това тя е жива и ефективна.

Последната категория включва най-често срещаните, ежедневни мисли. Психиатрите и психолозите от времето на Зигмунд Фройд до днес разделят психиката на три самостоятелни, но взаимозависими нива на мисълта – съзнателно, подсъзнателно и безсъзнателно. Съзнателното използваме, за да преброим рестото си на пазара и за да прочетем тази книга. Подсъзнателното контролира всички неволеви процеси в тялото, тоест регулация на съня, дишането, храносмилането, кръвообращението и т.н. То никога не спи и затова никога не спира. Безсъзнателното е неуловимо и обширно. Това е складът на всички минали преживявания, включително всичко, което някога сме мислили, чувствали, учили или виждали от миналото до настоящето.

Но именно подсъзнателното е това, което управлява живота ни през повечето време. То е като неспирно работеща фабрична машина, която отговаря за регенерацията на клетките, лекуващи тялото. Тази част от ума не разсъждава – това е оставено на съзнателното – а неуморно регистрира мисли и впечатления, без да им дава оценка. Когато сме били деца, нашето подсъзнателно е регистрирало думите и идеите на възрастните около нас и тези спомени са живи. Наред с всичко друго, от подсъзнателното се пораждат и навиците. За да можете да контролирате живота си, трябва да се отнесете отговорно към начина си на мислене не само на съзнателно, но и на подсъзнателно ниво. В подсъзнателното има голяма мъдрост. Ако започнете да работите с него, то може да ви бъде много полезно и да се превърне в безкраен източник на познание.

Благодарение на умовете си можем да направим безброй открития и изобретения, от които човечеството има голяма полза. Когато се използва позитивно, човешкият ум е извор на велики произведения на изкуството, философията и науката, които наистина подобряват качеството на живота на планетата. Но умът, който създава такива удивителни чудеса, има и способността да унищожава и заличава. Той е способен на ужасяващи прояви на жестокост и омраза. Заради себе си трябва да извисим своите мисли до най-високата честота, за да развием по-висше съзнание и да подарим великолепието и чудесата на живота на бъдещите поколения.

Джеймс Алън, един велик учител, е написал разтърсващата книга Като мислещ човек, която ви препоръчвам, за да започнете да променяте мисленето си. Както казва Алън:

Човек се изгражда и разгражда от самия себе си… в оръжейната на мисълта той изковава оръжията на своето самоунищожение; той създава и инструментите, с които изгражда за себе си небесни домове на радостта, силата и покоя. С верен избор и правилно използване на мисълта човек се издига до Божественото Съвършенство; със злоупотреба и погрешно мислене той слиза под нивото на звяра. Между тези две крайности са всички вариации на характера и човекът е техен създател и господар.