миналите животи преражданията

Стъпки по пясъка на времето. Духовно израстване чрез познание за минали животи. Глен Уилистън, Джудит Джонстън

глава 7

Душевният дискомфорт

Защото Душата приема формата на тялото, то Душата също тялото оформя.

ЕДМОНД СПЕНСЪР, „химн в чест на красотата”

През последните години думата „психосоматичен” се пре­върна в моден и удобен етикет за физически оплаквания, ко­ито не се вместват в познатата система на медицинска диаг­ностика и лечение: всяко страдание без някаква видима фи­зическа причина можеше да бъде обяснено с тази дума. Употребяван правилно, терминът означава болест, възникнала в ума (или още по-точно в мозъка) и проявяваща се в тялото. Обаче съкратеният израз „Всичко е в главата ти” трябваше да чуват все по-често много нещастни пациенти, особено след като не им се предлагаше някаква помощ из­вън строго дидактичния съвет да се „вземат в ръце”.

Днешните изследвания доказват все по-убедително, че много, ако не всички, болести наистина започват в ума. Да­дена мисъл, предизвикваща емоционална реакция, може да хвърли тялото в борба от вида „бий или бягай” – прими­тивна физическа реакция на заплахата; защитните механиз­ми се активизират, потичат големи количества хормони и ензими и най-уязвимото място в тялото поема удара от та­зи яростна атака.

Рут, шейсетгодишна жена, имаше увреждане на слуха, който намалявал през последните десет години и беше се влошил още повече през последната година, преди да ме по­сети. При регресията тя откри, че живее във ферма в Южна Америка и е член на религиозно семейство. Баща й беше проповедник, който попарваше цялото семейство с еванге­лието и огъня на преизподнята. Рут правеше всичко въз­можно, за да заглуши гласа му.

В настоящия си живот Рут работи като брокер в компа­ния за недвижими имоти и е омъжена за човек, който е по­добие на баща й от миналия й живот. Той постоянно й „чете проповеди“, опитвайки се да я накара да се чувства ви­новна. Разбираемо раздразнена от тези атаки у дома, Рут намира работата си изтощителна:

– Уморих се да изслушвам оплакванията на клиентите – повтаряше тя на нашите сеанси. Тялото й реагираше на думите й. Това в комбинация с негативната реакция от пре­дишния й живот даваше своя резултат. След няколко сеанса Рут осъзна, че повече не може да бяга чрез загуба на слуха; трябваше да се изправи срещу хората и условията и да се справи с тях колкото е възможно по-ефективно. Проблемът със слуха се стабилизира след първия сеанс и не се влоши през следващите години. От време на време Рут се обажда­ше да каже, че слухът й се подобрява по малко. Хроничният модел на защитно поведение, подобно на това на Рут, показва определено негативно въздействие върху здравето на индивида. Появяват се прогресивно усилващи се предупредителни сигнали – от съвсем слабо, интуитивно усещане до физическо проявление на леко неразположение, прерастващо в болка и органично или умствено разстройст­во. Накрая, ако тези сигнали се пренебрегват и не се отстра­ни причината за подобно поведение, следва смърт.

Чувствата подобно на мислите възникват в мозъка и комбинацията от мисли и емоции създава състоянието, поз­нато като стрес. Той може да бъде положителен или отрица­телен, в зависимост от нашите нужди, очаквания и по-ран­шни преживявания. Положителният стрес ни мотивира, подтиква към действие. Отрицателният, от друга страна, ни отслабва; това е едновременно причина и следствие от ре­акцията. Всеки стрес въздейства на тялото, но отрицател­ният определено отслабва съпротивителните сили на орга­низма. (Например положителен стрес е женитба или нова работа, а отрицателен – преживяване на нечия смърт.)

Болестта, резултат на неразрешен стрес, е пример за универсалния принцип на причина и следствие, действащ на много нива на нашия Аз. Доли имаше хроничен проблем със световъртеж и нарушение на равновесието, въпреки че нямаше физическо обяснение за състоянието й. При регре­сия тя попадна в сцена от английско село. Беше октомври 1918 г. и момичето от този живот весело разговаряше с мен за цените в селския магазин. Неочаквано тя се почувства за­маяна и й прилоша и явно, каквото и да й казвах, състояни­ето й не се облекчаваше и не я изваждаше от преживяване­то. Накрая тя отговори, когато стигна до момента на смърт­та си, настъпила скоро след пристъп на това състояние. Яв­но момичето бе починало при епидемия от инфлуенца през 1918 г. и бе погребано с много други в специално изкопани ями извън църковното гробище. Неочакваната й смърт, как­то и необичайното погребение спомагаха за емоционалната травма, която Доли носеше в себе си и през сегашния си жи­вот. За щастие регресията бе достатъчна, за да се освободи от симптомите.

Болестта се проявява само когато не сме обърнали вни­мание на предупредителните сигнали. Във физическия свят ние сме толкова заслепени от сетивата си – погълнати от това, което виждаме, чуваме, подушваме, вкусваме и докос­ваме – че има опасност да не забележим съобщенията, ид­ващи от нашето тяло, които са трудно уловими и понякога символични. Тези пропуснати сигнали стават все по-оче­видни, колкото по-дълго ги пренебрегваме, докато накрая не причинят симптоми, плашещи дотолкова, че да потърсим лечение. Например човек може да чувства общо неразполо­жение, когато яде киселинна храна като доматите, но да не свързва едното с другото. Седмици, месеци или години по-късно може да започнат да се появяват болки в стомаха и след известно време човекът развива язва. Във всеки мо­мент на този дълъг път познанието за самия себе си би мог­ло да прекъсне процесът на болестта.

За нещастие класическата медицина лекува тялото с ле­карства и хирургична интервенция. Макар че с тези методи на лечение са постигнати забележителни успехи, те причи­няват и коварни странични ефекти, на които вече започва да се обръща внимание. И двата вида лечение поощряват па­сивността в пациента. Отнема се личната отговорност за здравето на пациента, на когото всъщност тя принадлежи; симптомите могат да бъдат облекчени, но този вид лечение се бори с последствията, а пренебрегва причините. В резул­тат подобрението често е временно и болният може да раз­вие едновременно физическа и психологическа зависимост. Избирайки класическата терапия, ние често заменяме възможността да научим ценни опитности с временното облек­чение и скоро се изправяме пред същото предизвикателст­во, когато болестта ни атакува отново.

Когато дойде за първи път при мен, Барбара изпитваше силна физическа и душевна болка. Мъжът й беше ветеран от виетнамската война, който страдаше от остри емоцио­нални проблеми. Барбара преживяваше конфликт, раздвоя­вайки се между отговорността да подкрепя съпруга си и отговорността към самата себе си. Бе изпаднала в такава си­туация, че никоя от възможностите не я задоволяваше. В допълнение страдаше от силни болки в гърба и остро чер­нодробно заболяване.

В предварителния ни разговор стана ясно, че съпругът й няколко пъти я бе заплашвал, че ще я напусне, но Барбара не била съгласна, защото изпитвала вина, че не му е по­могнала да разреши проблемите си. Буен още от началото на връзката им, веднъж той счупил витрина по време на сбиване. Тъй като не можела да понася гледката на кръв, Барбара побягнала да потърси помощ и се обвиняваше, че не е останала при съпруга си и не се е справила със ситуа­цията.

След като чувството за вина я ръководеше в брака й, както и в други взаимоотношения, никак не е чудно, че има­ше проблеми с гърба и черния дроб. По време на регресия Барбара изброи няколко живота, в които бе злоупотребява­ла с алкохол; сега бе развила алергия към алкохола, особе­но към виното, а черният й дроб бе болен и уголемен.

Острата болка в гърба водеше началото си от живот, в който Барбара е била физически силен мъж. Тя се видя ка­то моряк на кораб и попадна на сцена на сбиване. Човек, из­питващ „силна омраза” към едрия моряк, държеше тежка тръба и неочаквано го удари по гърба, явно убивайки го на място. Още по-назад във времето Барбара откри, че е била нападната с нож в гърба по време на живота си в Египет.

След няколко сеанса Барбара направи първата си крач­ка към здравето, като напусна съпруга си (който и без това постоянно излизаше и влизаше в болница). Тя се упражня­ваше в техника на събиране на бяла светлина от най-отдалечените кътчета на вселената и я концентрираше в черния дроб и в мястото, където бе прободена в гърба. Постепенно чувството й за вина избледня. В резултат на това и на упо­ритите й занимания с визуализация, Барбара постегна по­добрение в почти всички аспекти на живота си.

Истинското оздравяване е активен процес, който изиск­ва едновременна концентрация на нашата физическа, умст­вена, емоционална и духовна енергия. Цялата ни същност трябва да бъде включена в процеса на оздравяването.

Емоциите са едно от най-важните ни творчески оръдия и никакво оздравяване няма да настъпи, ако не ангажираме цялата си емоционална същност. За да станем лечители на самите себе си, трябва да сме поне толкова емоционално ак­тивни в оздравяването (премахване на следствието), колко­то сме били при създаването на условието за болестта (въз­никване на причината).

Никой не може да ни излекува, освен самите ние. Спе­циалистите могат да ни помогнат в този процес, но ние но­сим крайната отговорност за оздравяването си – независи­мо дали е настинка, хронична мигрена или инфекциозен хе­патит. Включването на цялата ни положителна енергия в решаването на здравния проблем е много по-ефикасно средс­тво от всяка външна намеса. Много показателен пример за това са изследванията с пациенти, на които се дава плацебо (вещество, което не притежава лечебни свойства) и се пос­тига същият резултат както с лекарства, предназначени за определена болест или симптом. Вярата и личната отговор­ност са крайъгълният камък на излекуването.

Толкова много усилия се хвърлят за лечението на даде­на болест, че на хората не им остава почти никакво време да се опитат да я предотвратят. Ако можехме да се събудим при ранните предупредителни сигнали – някои от които са очевидни в сънищата ни, в аналогиите, които използваме в ежедневната реч, и в общото ни безпокойството – ние щяхме да можем да се освободим от негативната енергия, предизвикваща болестта. Това е една от главните ни отго­ворности към нас и към другите.

Нарастващият интерес в някои медицински кръгове към холистичния принцип на лечение, обхващащ целия човек, а не някой определен симптом, е оптимистично свидетелство, че започваме да правим стъпки към опознаването на истин­ските първопричини за болестта и към откриването на истинския лечител – Аза.

Класическата медицина в общи линии игнорира връзка­та на заболяванията с миналото, особено с миналите прераждания, защото зависимостта не може да бъде доказана по лабораторен начин. Вероятно най-добрите постижения в тази насока са на доктор Йън Стивънсън, който изследва спомените на малки деца. Той е открил, че в напълно будно и съзнателно състояние децата са способни да си припом­нят много и в по-голямата си част достоверни подробности от събития в минал живот. (Убеден съм, че съществуват много неща във вселената, които не са доказани поради ограничеността на изследователските ни методи, но след вре­ме ще открием подходящи средства, за да се установи ва­лидността на идеи, които все още отнасяме към областта на предположенията или вярата.)

Много от сегашните ни стресове са се зародили в мина­лото и тъй като са потиснати, първоначалните обстоятелст­ва нямат достъп до съзнанието. По принцип тези епизоди са болезнени и страхът от болката ги държи заровени под съз­нанието, въпреки че те продължават да определят начина ни на поведение. Всеки ден тези скрити травми причиняват оп­ределено количество стрес, съдържащ страха от съзнател­ното разпознаване и повтаряне на болката. За нещастие по­някога допускаме собствената ни активност да бъде блоки­рана от страх, чувство за вина и съжаление, което затваря вратите към всяко съзнателно познание или към освобож­даване от старите болки.

Винсън бе потънал в дълбока депресия, която пречеше на концентрацията му до такава степен, че имаше опасност да провали бизнеса си. Лечението с антидепресанти не бе му помогнало. По време на регресия той се върна в живот в Англия, където бе един от работниците, участващи в пост­рояването на „Титаник”. Когато „непотъващият кораб” по­тънал, той започва да се обвинява, че лошата му работа е направила огромния кораб уязвим. След три сеанса Винсънт се освободи напълно от депресията, основаваща се на чувството за вина, което идваше от предишен живот. Обръ­щайки поглед назад, той осъзна, че депресията започнала, когато съпругата му и няколко приятели го убеждавали да инвестира в кораб.

Регресиите често оставят вратата отворена и позволяват конфронтация с тези скрити, но силни влияещи енергии, ко­ито може да се изразяват например в повтаряща се болка, водеща началото си от XVIII век, или пълнота, идваща от V век пр. Хр. Всъщност пълнотата често е свързана с гладу­ване или дори гладна смърт в минал живот. Една жена дой­де на консултация заради затлъстяване и се върна в XIX век, където като четиригодишно дете на име Мери Ан бе прекосила Американския Запад с каруца. Сцената, която си спомняше най-ярко, бе за неимоверно студена нощ точно преди Коледа. Настръхнала и ужасена, Мери Ан се бе при­тиснала към по-малките си братя до лагерния огън, докато чакаха мъжете да се върнат от лов, за да се нахранят. Стра­хът, студът и гладът така се бяха запечатали в съзнанието на малкото момиче, че то носеше спомените си в настоящето.

Друга пациентка, която бе правила неуспешни опити да отслабне, също бе преживяла люта зима в равнините. Жена­та си припомни живота си като индиански вожд, който тряб­вало да отведе племето си на място, където има повече хра­на. За племето били настанали много трудни времена, защо­то с всяка измината година стадата с бизони намалявали и били на изчезване.

Страдащата от същия проблем Джейн се върна в живота си на прислужница в двора на Луи XVI. Тя си припомни дворцовия живот с живи детайли, като описа менютата, дре­хите и обществените събития във Версай с очите на слуги­ня, която не смее да погледне краля. Накрая тя се омъжила за лакей и двамата се оттеглили в малка ферма, която принадлежала на бащата на Жан Луи (нейния съпруг). Той по­чинал на 63 години и Джейн останала сама. Не можела да поддържа фермата, а приятелите им живеели далеч. Нямай­ки какво да яде, Джейн умряла от глад наскоро след съпру­га си. Тя ми каза, че тялото й било открито от амбулантен търговец, който дошъл да й продаде нещо: „Той почука на вратата и като не последва отговор, влезе и откри тялото ми. Каза „Мили Боже” и побягна.” Не е учудващо, че в ума на Джейн силно се бе запечатал споменът за глад и изоставеност. И в сегашния си живот тя почваше да се тъпче с храна, щом се почувстваше самотна или изоставена.

Психотерапията чрез регресия проследява модела на по­ведение до първопричината за емоционалното натоварване и после търси задвижващия механизъм в настоящето, който поддържа миналото толкова живо – задача, често усложне­на от променящата се форма на задвижващия механизъм.

Това добре се илюстрира от следния случай. Мъж на около 25 години дойде при мен с хронично стомашно нераз­положение. Лекарят направил необходимите изследвания и го прегледал внимателно, но не открил нищо. Дик бе загри­жен, че поема голямо количество лекарства, които освен то­ва не му и помагат. След анализа на хранителните му нави­ци и начина му на живот бях убеден, че някакво събитие от миналото бе породило този двегодишен проблем.

По време на регресията тайната бе разгадана. Дик си припомни живот в Швеция в началото на XVIII век, в който живееше във ферма с родителите си и двамата си по-малки братя. Животът им бил труден. Всъщност единствената му радост било приятелството му с домашните животните, на които измислил свойски имена. Една вечер, когато Дик сед­нал на масата да вечеря, чул брат му да казва, че са сготви­ли неговия любим заек. Дик избягал разплакан от стаята, но строгият му баща му заповядал да се върне и го принудил да яде от заека. През остатъка от този кратък живот – уми­ра пет години по-късно при инцидент – Дик избягвал да яде месо, когато нямало опасност да го накажат.

Връзката със сегашните му проблеми със стомаха бе очевидна, особено когато си спомни, че болките се появили, когато за Коледа посетил леля си и чичо си във фермата им в Индиана. Регресията на Дик не беше от типичните. Трав­мата бе премахната за два часа. На Дик му се стори истин­ско чудо, че вече не изпитва дори най-лека болка в стомаха след хранене. За мен това бе потвърждение на основната концепция на регресивната терапия: Освободи миналото, за да го отстраниш от пътя си, така че да изживееш пълноцен­но настоящето.

Нарушенията в храносмилането до голяма степен се дължат на лоши хранителни навици или стрес в настоящия живот, но има болести и симптоми, които често са свърза­ни с миналото. Някои от тях са:

1. Алергии.

2. Главоболие (особено мигрена).

3. Проблеми с гърба и кръста.

4. Хронични болки.

5. Бавно зарастване на хирургични рани.

Психичните разстройства – депресия, желание за самоу­бийство и раздвояване на личността, както и някои форми на шизофрения изглежда също са свързани по някакъв начин с минал живот.

Осемнайсетгодишната Санди каза, че нощем се буди и чува друг глас вътре в себе си. В училище винаги искала да е в друга стая. Мразеше името си, въпреки че не бе си измис­лила друго. Майка й я описваше като две напълно различни личности. Веднъж е мила, любвеобилна и интелигентна ученичка, която иска да стане ветеринарен лекар; друг път е аг­ресивна, бунтарски настроена рокерка, която участва в обир на магазин. Баща й обясняваше тази двойственост със зоди­ята на дъщеря си – Везни, но той явно бе уплашен от стран­ното й поведение. Майката ми каза, че дори като бебе Санди й се струвала особена – била алергична към определени храни за една седмица, а после алергията й изчезвала.

За щастие в деня, в който трябвало да се изправи пред съда за кражба в магазин, Санди отново била мила и възпи­тана и направила добро впечатление на съдията, така че по­лучила условна присъда. Родителите й незабавно я доведоха в Съвета по алтернативна тепапия за лечение.

Санди беше разгневена към родителите си, но не изглеж­даше да има основание за това в сегашния й живот. Причи­ната се изясни още при първата регресия. Санди беше мла­до момиче в концентрационен лагер, а настоящите й роди­тели бяха германски офицери от СС. След като преживя от­ново деградацията и ужаса на живота в лагера, тя се видя в газовата камера, където ясно си припомни бавното умиране на пода на камерата. Санди бе умряла последна, чувайки молбите, писъците и молитвите на умиращите около нея.

В друг регресивен сеанс Санди беше племенен вожд в примитивно общество. Това беше живот на мир и охолство и вождът бе уважаван и обичан за мъдрото си управление.

Това е пример за две напълно различни енергии от мина­лото, които все още са живи и се сражават помежду си в подсъзнанието на чувствителното момиче. След още някол­ко сеанса Санди започна да осъзнава положението и да се освобождава от натрупаната негативна енергия. Когато то­ва стана, крайностите в държанието й изчезнаха и тя за пръв път в живота си беше една цялостна личност.

Болестта не винаги представлява просто възпроизвеж­дане на някаква емоционална болка от прераждане, която отказва да бъде подчинена. Други причини за заболявания­та, свързани с миналите ни състояния, а също така с нужди­те на душата ни, са:

1. Пълна липса на съчувствие към останалите; фанатизъм.

2. Нежелание в минал живот да се помогне на тези, които нямат сили поради болест.

3. Нежелание да се развиват творчески способности, които се борят да бъдат изявени.

4. Противоречиви енергии от много минали животи, които разфокусират настоящата личност.

5. Силно отрицателен Аз от миналото, който се опитва да оживее емоционално в сегашната времева рамка (негативността е благодатна почва за заболявания).

6. Преживяно бедствие или увреждане в миналото, което е повлияло на сегашния Аз; директно пренасяне.

Долф, трийсет и двегодишен мъж, дойде при мен, защото искаше да стане бегач, но не може да преодолее болката при тичане. Въпреки, че нямаше медицинско обяснение, колкото повече тичаше, толкова повече проблеми имаше с краката си. Той бързо се поддаде на хипноза и се върна в 1837 г. в живота си като моряк на китоловен кораб в Ню Ингланд. Той стоеше на палубата на кораб, от който разтоварваха китова мас. Чакаше да разбере какъв дял от печалбата ще му определят. Долф явно бе склонен да си поговори с мен, докато чакаше.

* * * * *

– Надяваш се да ти платят двеста долара?

– Да, но е малко вероятно. Чух, че цените падали.

– За колко време работа ще ти платят?

– За две години, четири месеца и девет… Не, десет дни.

– И ти си бил далеч от дома си през цялото това време?

– Да, и съм доволен от това. Само дето не мога да ям пряс­на храна, която мога да дъвча. Напоследък имам пробле­ми със зъбите.

– На колко години си?

– Двайсет и шест.

– Когато си у дома, с кого живееш?

–  С майка си (въздишка).

– Нещо не е наред ли?

– Тя не искаше да замина в морето, дори при такава запла­та. Тя иска да стоя у дома и да й прислужвам. Това ме накара да избягам.

– Защо?

Защо живееш с нея, след като не обичаш да те командват?

– Обещах на баща ми преди да почине, че ще стоя при нея. Но никога не съм обещавал да не ходя в морето между другото.

– Ще ми кажеш ли нещо повече за майка си?

– Няма какво повече да кажа. Тя не може да xoди. Дебела е и не може да ходи. Много обича да казва на хората какво да правят.

– Има ли приятели, които да й помагат?

– Никой не може да я понася.

– Нека се придвижим напред във времето, така че да ви­диш дома и майка си.

– Стигнах…

– Какво има ?

– Къщата е празна. Някой идва по пътеката, мога да чуя шумоленето на листата.

– Майка ти не е ли там?

– Не, това е съседката. Тя ми каза, че майка ми е умряла та­зи пролет. Е, сега къщата е моя. Повече няма да ми се на­лага да я търпя.

Липсата на съчувствие към майка му бе в противоречие с поетото обещание пред баща му да изпълни дълга си. Това бе конфликт, който Долф не бе разрешил в онзи живот и който бе изплувал, когато бе решил да започне да тича. Ед­ва след като подробно проучихме всички аспекти на противоречивите чувства на Долф, болката започна да отшумява.

Въпреки че в много случаи кармичната обусловеност е очевидна, винаги трябва да помним, че няма външно въз­действие, което да реши нашето наказание или награда или да определи какво да носим от миналия в следващия живот. Преди всяко прераждане, а още повече по време на живота ни отговорността е наша и само ние решаваме кога опреде­лен начин на поведение вече не е уместен.

Всъщност всеки от нас има отговорността да се освободи от онези аспекти на миналото си, които го затрудняват да се съсредоточи в сегашния етап на личностно израстване. Никой не желае да е разстроен, а отрицателните останки от минали прераждания означават точно това. Ние сме здрави по природа, а нараняванията и болестите само отразяват състоянието на душата. Когато сме съсредоточени в поло­жителното в настоящия момент, на душата й е леко, оттам и на тялото.