Човешкият живот е всъщност една доста бозава и тъпа, скучна 3D виртуална реалност, затвор за нашите безсмъртни души. И то доста брутален и хитър затвор, защото душата ни и нейната памет и знания са скрити и изтрити. Всичко това прави човеците изключително брутално наказани. А този свят излиза просто един ад. И колкото и да се напъваме някои хора, пак си оставаме в затвора и така и нямаме истински и пълен достъп до истината за душата и безсмъртието ни. От това по – брутален затвор и ад, здраве му кажи. Не просто да си изолиран и лишен от свобода, а дори и да не помниш какво е извън затвора. Гениално и брутално наказание. И в крайна сметка просто си чакаш с любопитство смъртта и да видиш добре ли си се справил или пак ще ти трият паметта и пак в нова килия, нов затвор и ново човешко тяло. Знам, че някои от затворниците лъжат, че се идвало доброволно тук. Доброволно или не , сега не помниш, сега си затворник. Друг път е доброволно. Може би избора е между затвора на прераждането и смъртта, това ако е доброволно. И хич не му се вижда края на тоя затвор, защото със сляпа вяра в някакви твърдения, всъщност разликата между онея, които и вяра в душата нямат, то е почти никаква. Вяра неверие, все тая. Не си ли спомняш, не знаеш ли, кел файда в какви глупости вярваш…А кой знае, един на колко, почти всички нищо не знаят…