ОТВЪДНОТО ОВЪДНИЯТ СВЯТ ЖИВОТ СЛЕД СМЪРТТА

Вестители от отвъдното

Брайън Уейс

ПРЕДГОВОР

Знам, че всичко си има причина. Може би в самия мо­мент на събитието ние нямаме интуицията, нито предчув­ствието да разберем причината, ала с времето и с търпе­ние тя ще излезе наяве. Така беше и с Кетрин. Срещнах я за първи път през 1980 година, когато беше на двадесет и седем години. Беше дошла в кабинета ми, за да търси по­мощ срещу постоянната си тревожност, пристъпи на па­ника и обладаващите я фобии. Тези симптоми я измъчва­ха още от детството й, но малко преди да се обърне към мен, те се бяха влошили. С всеки изминат ден тя се бе чувствувала емоционално парализирана и все по-малко спо­собна да действа. Това ужасяваше и потискаше.

За разлика от хаоса, който по това време цареше в ней­ния живот, моят течеше гладко. Имах здрав брак, две мал­ки деца и процъфтяваща кариера.

ОТВЪДНОТО ОВЪДНИЯТ СВЯТ   ЖИВОТ СЛЕД СМЪРТТА

Моят живот изглеждаше праволинеен още в самото начало. Израснах в дом, където цареше любов. Академич­ните ми успехи дойдоха лесно, а и още като второкурсник в колежа бях вече решил да стана психиатър. Получих Фи Бета Капа[1] в Колежа на Колумбийския университет в Ню Йорк през 1966 година. После постъпих в медицинския факултет на университета в Йейл и получих докторска тит­ла през 1970 година. Стажа си като млад лекар изкарах в Медицинския център Белвю на Нюйоркския университет, след което се върнах в Йейл, за да довърша специализа­цията си по психиатрия. Непосредствено след това полу­чих място в университета в Питсбърг. Две години по-късно бях поканен да оглавя факултета по психофармакология при университета в Майями. Там получих национално признание в областта на биологичната психиатрия и лекарствената злоупотреба. След четири го­дини бях вече асоцииран професор по психиатрия в меди­цинския факултет на университета и станах главен лекар на отделението по психиатрия в голямата университетска болница в Майями. По това време вече бях публикувал трийсет и седем научни доклада и статии в медицински издания.

ОТВЪДНОТО ОВЪДНИЯТ СВЯТ   ЖИВОТ СЛЕД СМЪРТТА

Годините на системно учение бяха култивирали съзна­нието ми на лекар и учен в тесните рамки на консерватиз­ма на моята професия. Изпитвах недоверие към всичко, което не би могло да бъде доказано по традиционните на­учни методи. Бях в течение на някои изследвания в парап­сихологията, които се провеждаха в по-големите универ­ситети на страната, но те не бяха привлекли вниманието ми. Всичко това бе твърде далеч от мен.

ОТВЪДНОТО ОВЪДНИЯТ СВЯТ   ЖИВОТ СЛЕД СМЪРТТА

Тогава срещнах Кетрин. В продължение на осемнай­сет месеца прилагах познатите методи на лечение, за да й помогна да преодолее проблемите си. Когато вече изглеж­даше, че нищо не помага, опитах с хипноза. В поредица от трансови състояния Кетрин извикваше спомени от пре­дишни съществувания и тези спомени, изглежда, бяха при­чинните фактори за нейните симптоми. Тя показа също и способности да бъде проводник на информация от висо­ко развити “Духовни същества” и чрез тях да разкрива много от тайните на живота и смъртта. Само за няколко месеца нейните симптоми изчезнаха и тя започна наново живота си, по-щастлива и в по-голяма хармония със себе си и света отпреди.

ОТВЪДНОТО ОВЪДНИЯТ СВЯТ   ЖИВОТ СЛЕД СМЪРТТА

Нищо в моя произход и обкръжение не бе ме подгот­вило за това. Бях абсолютно удивен, когато се сблъсках с тези явления. Аз нямам научно обяснение на случилото се. Твърде голяма част от човешкото съзнание е извън на­шата способност за разбиране. Може би под хипноза Кет­рин бе в състояние да се фокусира в част от своето под­съзнание, където се съхраняват реални спомени от минал живот или пък бе попаднала в течението на това, което психоаналитикът Карл Юнг бе определил като колектив­но несъзнавано — енергетичния източник, който ни зао­бикаля и съдържа спомените на цялата човешка раса. Отговорите на тези въпроси започват да се търсят от учени­те. Обществото може само да спечели от изследването на мистерията на съзнанието, на душата, на живота след смъртта и на влиянието на опита от минали животи вър­ху сегашното ни поведение. Очевидно разклоненията са безкрайни особено в областта на медицината, психиатри­ята, теологията и философията. Щателното научно изс­ледване в тази област още едва прохожда. Направени са някои крачки за разбулване тайната на тази информация, но процесът е бавен и среща сериозна съпротива от стра­на на учените. През цялата си история човечеството се е съпротивлявало на промяната и на проникването на но­ви идеи. Историческата наука просто бъка от такива при­мери. Когато Галилей открива спътниците на Юпитер, ас­трономите от онова време отказват дори да погледнат към тях, защото съществуването на спътниците влиза в разрез с вече приетите от тях постулати. Това е и сега с онези пси­хиатри и терапевти, които отказват да изследват и да под­ложат на оценка събраните доказателства за живот след физическата смърт и за спомени от минали съществува­ния. Те здраво са си стиснали очите.

ОТВЪДНОТО ОВЪДНИЯТ СВЯТ   ЖИВОТ СЛЕД СМЪРТТА

Тази книга е моят малък принос към увеличаващия се брой изследвания в полето на парапсихологията и по-спе­циално в онзи неин клон, който изследва опита на човека от предродилния период и след неговата смърт. Всяка ду­ма, която ще прочетете, е истина. Нищо не съм добавил. Съкратил съм само онези части, които се повтарят. Мал­ко съм променил самоличността на Кетрин, за да не на­руша принципите на доверителността. Четири години ми бяха необходими, за да опиша случилото се, четири годи­ни събирах кураж да поема професионалния риск да раз­крия тази толкова необичайна информация. Една нощ, до­като вземах душ, внезапно се почувствувах непреодолимо заставен да изложа преживяното върху белия лист. Имах силното убеждение, че точно сега е моментът, че не мога повече да държа в себе си полученото знание. Уроците, които ми бяха предадени.имаха предназначението да бъ­дат споделени с другите, а не да се пазят. Това познание бе дошло чрез Кетрин, и сега трябваше да се предаде чрез

мен. Знаех, че каквито и последствия да имаше, нищо не ще. бъде по-унищожително от това, да не споделя получе­ното послание за безсмъртието и за истинския смисъл на живота. Изскочих стремително изпод душа и седнах на бюрото пред купчината аудиокасети със записите, напра­вени по време на сеансите с Кетрин. В ранните утринни часове мислех за моя стар унгарски дядо, който почина, когато бях още юноша. Всеки път, когато му признавах, че се страхувам да поема риск, той ме окуражаваше с лю­бов, като повтаряше своя любим английски девиз: “Хва­ни дявола за рогата!”

---

[1] Фи Бета Капа – най-старото и най-престижното дружество на сту­денти с отличен успех.