докосване до небесата глава 10 джеймс ван прааг

10

СТРАХ

От какво трябва да се страхувате? От нищо. От кого трябва да се страхувате? От никого. Защо? Защото оня, който е съединил силите си с Бога, получава три велики привилегии: всемогъщество без сила, опиянение без вино и живот без смърт.

Св. Франциск от Асизи

Както любовта е великата обединителна сила, така страхът е голямата разделяща сила. Макар че душата носи в паметта си съвкупност от минали битиета и кармични задължения, индивидът идва на този свят като чиста плоча. Неговата идентичност се развива и оформя от хората и средата, в която се намира. Докато израстваме, ние се самоопределяме на базата на преценките и възгледите на околните. Постепенно, ако започнем да попадаме в капана на низки страсти и да забравяме своята любяща същност, можем да се изпълним със страх.

Страхът е измамно творение на собствените ни умове. Той не е истински. Да, в света има много истински неща, от които можем да се страхуваме, но аз нямам предвид онзи страх, който съпровожда основните ни инстинкти за оцеляване. Говоря за емоционалните страхове, които произтичат от погрешни впечатления и илюзии. Събитията по света и насилието са ни програмирали да повярваме, че светът страшно място. Страхуваме се от нещата или хората, за които си мислим, че целят да ни причинят зло. Опитваме се да отговорим на хорските очаквания и се превръщаме в нещо, което не сме. В крайна сметка, ние не сме правдиви към себе си.

Когато умът ни се обвие в страх, ние често изживяваме това физически. Физическите ни тела се напрягат, докато отново и отново изживяваме страховитата ситуация в съзнанието си и се плашим допълнително. Тогава енергията ни отслабва. Понякога чувстваме, че буквално не сме в състояние да помръднем и се ужасяваме от бъдещето.

Когато страхът навлезе в живота на човек, той се затваря за светлината на душата. Нито един лъч на истината, който се опитва да пробие през страха, не е в състояние да проникне. Когато се поддадем на страховете си, те неизбежно завладяват нашия живот и ни пречат да поемаме рискове и да правим нещата, които желаем.

И така, как можете да преодолеете и да контролирате страха? Най-напред, като мислите позитивно и използвате универсалния закон на сходство, “подобното привлича подобното”. Когато ми хрумне отрицателна или изпълнена със страх мисъл, винаги си повтарям: “Аз съм здрав, аз съм щастлив, аз съм свещен.” Оставям тези думи да потънат в подсъзнанието ми. Както многократно съм казвал, вие създавате собствената си съдба по начина, по който мислите. Като заменяте отрицателното с положително, вие започвате да привличате увереност и вяра, вместо страх и несигурност. На второ място, можем да контролираме страха като използваме конструктивно закона за причината и следствието. Ако искате добри неща в живота си, трябва да бъдете любящи и мили в ситуациите, с които се сблъсквате. Не можете да очак­вате мир и задоволство, ако вредите на другите. И най-накрая, ако искате щастие и радост, не можете да търсите истината в света извън вас. Когато се потопите във висшето Божие съзнание, завинаги ще заживеете в едно място, изпълнено с любов, и ще чувствате тази любов у себе си.

Помнете, че Бог винаги казва да; ние казваме не.

Следващите сеанси демонстрират начина, по който страховете омаломощават хората.

Страхувам се

Преди няколко години при мен дойде една семейна двойка, която изглеждаше доста напрегната. Подобно на много хора, жената, Майра, беше малко притеснена от предстоящата комуникация с духовния свят. Съпругът й, Лойд, изглеждаше доста мрачен. Имаше издължено, уморено лице и тъмни, пронизващи очи. Майра ми обясни, че се страхуват да съобщят на семейството си за своето посещение, защото не искат да бъдат считани за странни или чудати. Казах им, че разбирам тяхната загриженост, и ги уверих, че няма да се случи нищо странно или чудато.

Със започването на сеанса бързо почувствах силен хлад от лявата страна на Майра. Затворих очи и видях, че там стои някаква жена.

– Майра, от лявата ти страна има някаква жена. Представя се като Сари или Сара. Познато ли ти е това име?

Майра беше шокирана. Отвори уста, но не промълви и дума. Погледна към Лойд и той я увери, че може да говори.

– Да, сър, познато ми е.

– Тази Сара ми казва, че е свързана с майка ти и е една от трите.

– Да, това е сестрата на майка ми. В семейството им е имало три деца – майка ми, леля Сара и брат им.

Виждах духа на Сара само от кръста нагоре. Много пъти духовете не ми се разкриват изцяло и понякога виждам само лица.

– Сара ми казва нещо за улица Франклин. Разбираш ли това? – попитах Майра.

След няколко минути тя отговори:

– Да, това е улицата, на която живееше тя.

– Тя потърква лявата си ръка. Изглежда обезобразена от изгаряне, което се простира от лакътя до китката. Казва ми, че сега е по-добре.

– Господи, да – каза Майра. – Когато бях малко момиче, посетих леля си в къщата й на улица Франклин. Тя правеше чай и когато вдигна чайника от печката, той се изплъзна и водата изгори ръката й много зле. Спомням си този инцидент много добре, защото белегът остана до края на живота й.

– Не съм знаел – каза Лойд.

Тогава се обърнах към Лойд и му казах, че лелята е много щастлива, че той се грижи така добре за дъщеря й.

– Лойд, тази дама иска да ти кажа, че молитвите ти са чути.

Той ме погледна озадачено и каза:

– Какво?

– Сара ми казва, че има някой, който иска да знае защо днес не си донесъл бейзболната ръкавица, както си планирал.

Лойд и Майра се спогледаха и се разплакаха. Майра промълви:

– Господи… нима това е той?

– Това е малкото момченце, което сте изгубили. Той ми казва, че е умрял в болнична стая. Говори много бързо. Казва, че е имал лоша кръв.

– Да, имаше левкемия – отвърна Лойд.

– Той иска да знаете, че е добре и че баба Б също е била в болницата. Разбирате ли това?

През сълзи Лойд каза:

– Да, това е майка ми. Той наричаше майката на Майра баба А, а моята майка баба Б. Майка ми умря година преди нашия Джошуа.

– Добре ли е той? – попита Майра.

– Да, съвсем добре. Казва ми, че много се е страхувал от смъртта. Каза, че не е искал да пада в черната дупка.. Разбирате ли това? – попитах аз.

– Да – каза Майра. – Месец преди смъртта си той сънуваше, че пада в черна дупка и го изяжда някакво чудовище.

– Казва, че се е боял, че когато умре, вече никога няма да види вас или господин Голямата стъпка, или Пухчо. Не знам какво означава това.

– Това бяха неговите домашни любимци. Господин Голямата стъпка е една немска овчарка, а Пухчо е неговият заек.

– Той казва, че и Мустакатко е с него.

– Това е другият му заек, който умря. ~ Сара казва, че Джошуа е сред много животни.

Сега вашият син се чувства глупаво, че се е страхувал толкова много. Казва, че непрекъснато ви навестява. Иска да знаете, че е изиграл играта, която татко му е обещал. Разбирате ли?

Лойд обясни, че е обещал да поиграе бейзбол със сина си, след като го изпишат от болницата.

– О, сега разбирам какво има предвид, когато говори за бейзболна ръкавица – казах аз.

Тогава Джошуа отново заговори много бързо и, докато го слушах, се разсмях.

– Вашето момче иска да ви предам, че е много щастлив. Казва, че му харесва да живее в Земята на бонбоните.

Майра се усмихна:

– Непрекъснато си играеше на това.

Сара увери двойката, че малкият Джошуа е изключително щастлив.

– Той знае – им казах аз, – че няма от какво да се страхува.

Какво има там?

Неотдавна имах много необичаен сеанс и чувствам, че той е изключително тясно свързан с темата за страха.

Бриджит беше висока, симпатична млада жена с дълга червена коса. Имаше изключително чиста и подхранваща аура и затова я попитах дали не е някакъв вид лечител. “Да, – отговори тя – занимавам се с терапевтичен масаж.” Бриджит обясни, че е искала работа, която ще й даде възможност да помага на хората. След това сподели, че е шофирала два часа до тук от Сан Диего, защото посещението й е спешно. Скоро научих защо.

Почувствах зад дясното си ухо пронизителен женски глас, който ми крещеше. Това беше много затормозяващо, затова помолих духовните си водачи да обяснят на жената, че я чувам добре.

“Свободна съм! Свободна съм!”, повтаряше тя непрекъснато.

– Тази дама ми казва, че е на светло. Живее на светло и вече не е нужно да се крие. Името й е Вики или Виктория.

– Това е майка ми. Казва се Виктория Джейн. – Бриджит изглеждаше доволна. Разбрах, че това е била причината за посещението й. – Добре ли е тя?

– Да, добре е. Майка ви ми казва, че се е озовала в свят на щастие и покой. Казва, че вече разбира нещата и не се бои.

Спокойното лице на Бриджит се озари от широка усмивка.

– Казва ми, че навремето се е страхувала от всичко и от всеки.

Внезапно изпитах странно чувство, което не можех да си обясня. Затворих очи и сякаш ме понесоха на някъде и ме затвориха в кутия. Пространството около мен бе тъмно като в рог. Беше много тясно и изключително неудобно, почти като да бях погребан жив. Знаех, че трябва да се откъсна от това усещане незабавно, и затова бързо отворих очи.

– Добре ли сте, Джеймс? – попита Бриджит.

– Така мисля. Това беше много странно. Никога не съм изпитвал подобно усещане. Господи, беше толкова странно, сякаш ме бяха хванали в капан и не можех да се измъкна.

Пийнах глътка вода и мислено помолих духовните си водачи да ми обяснят случилото се. Те ми казаха, че това усещане е било необходимо за комуникацията. Духът на покойната се е чувствал по този начин през по-голямата част от живота си.

Попитах Бриджит:

– Била ли е майка ви затворена по някакъв начин?

– Защо ме питате? – отвърна тя.

– Изпитах чувството, че съм затворен в тъмна пещера и съм изплашен до смърт. Не знам какво означава това, но усещането беше такова.

Бриджит наведе глава, а след това отново вдигна поглед към мен.

– Майка ми имаше агорофобия. Никога не напускаше къщата. Толкова се страхуваше, че нещо навън ще я сграбчи. Прекара по-голямата част от живота си в затворени помещения.

Бузите й се обляха в сълзи. Стоях потресен. Тогава чух нежния глас на майката и предадох посланието на Бриджит:

– Вече мога да вървя под слънцето. Срещнах се с всякакви хора. Толкова е хубаво да си жив!

Вестта за свободата, която майка й най-сетне бе открила, изпълни Бриджит с радост.

– Казва, че сега осъзнава, че от страх е пропуснала толкова много изживявания и златни възможности, които са преминали покрай нея.

– Да, и аз смятам така. В продължение на десет години тя нито веднъж не излезе от къщи.

Трудно ми беше да повярвам, че е възможно хората да се страхуват от живота толкова много. И въпреки това помнех, че трябва да се съсредоточа върху комуникацията и да не изпадам в емоционални настроения, в противен случай не бих могъл да доловя посланията.

Тогава изпитах силна болка в кръста и видях някакво стълбище. Попитах Бриджит дали това означава нещо.

– Да – отговори тя. – Мама почина от сърдечен удар падайки по стълбите.

– Майка ви иска да ви предам, че вече не я боли. Всъщност, чувства се свежа като маргаритка. С Алфред е.

– Това е дядо, баща й.

И тъкмо когато си мислех, че вече приключваме, Виктория ми разкри нещо невероятно. Гледах я изправена до Бриджит, без да откъсвам очи, и отново и отново повтарях “Разбирам”, за да я уверя, че приемам посланието. Когато престана да ми предава мислите си, казах:

– Не знам как да го кажа, но майка ви смята, че е важно да го знаете. Открила е защо винаги се е бояла да излезе от къщи.

Бриджит беше смаяна.

– Защо?

– Майка ви ми изпрати мислите си в картини. Изглежда в предишния й живот нейният баща е бил управник или благородник, а тя е била малко момиченце, което живеело в замък. Майка й я предупреждавала никога да не го напуска, заради хората, които не обичали баща й. Казвала й, че ако някога излезе отвъд безопасната територия на замъка, някой може да я отнесе и никога да не я върне. Но водена от любопитството си, един ден тя излязла зад стените на замъка и веднага била сграбчена от някакви конници.

– О, Господи, какво се е случило с нея?

Описах сцената, която ми внуши майка й. Видях на брега на една река малко русокосо момиче с прерязано от ухо до ухо гърло. Бяхме потресени от описанието на Виктория. Благодарение на тази нова информация Бриджит разбра напълно причините за агорофобията на майка й. Обясних й също, че душите се завръщат на Земята с определени спомени, заложени дълбоко в духовното им тяло. Понякога преживяванията са травматизиращи и ужасяващи като тези на Виктория. Душите често се опитват да преодолеят фобиите и страховете от предишния си живот. Понякога успяват, а понякога не.

Бриджит благодари на майка си за нейната любов и напътствия. Майка й откликна като разкри още една картина. Беше облечена в свободна розова рокля и стоеше в розова градина. Беше поднесла към устните си бяла роза и духаше венчелистчетата към дъщеря си.

Божият гняв

Избрах следващия сеанс, защото той отразява една твърде често срещана ситуация – когато невежеството, предразсъдъците и страхът отчуждават членовете на едно семейство и пораждат срам, горчивина и чувство за вина.

Джо и Кери, брат и сестра, пристигнаха за уговорената среща в ясния следобед на една сряда. Казаха ми, че не вярват в медиуми, но са решили да се срещнат с мен след поредица от сънища с починалия им брат. Разговаряхме в продължение на няколко минути, докато внезапно не почувствах присъствието на млад мъж, който ми говореше.

– Тук има някакво момче. Изглежда около двадесетгодишно. Има оредяваща кестенява коса и май се страхува от оплешивяване. Разбирате ли това?

Кери онемя от смайване. Джо отговори:

– Да, сър, разбираме.

– Той иска да ви кажа, че се е събудил с гъста коса.

– Изгуби всичката си коса точно преди да умре – промълви Кери.

Погледнах към Джо и казах:

– Джо, брат ви е щастлив да ви види тук. Никога не го е очаквал, но иска да знаете, че наистина оценява вашето идване и че ви обича.

Джо се изчерви и се разплака.

– Кой е Томи? – попитах аз.

– Това е неговото име – отвърна Джо.

– Е, Томи е добре. Иска да знаете, че се е справил – казах им аз.

– Моля ви, кажете му, че съжалявам. Просто не можех… – прошепна Джо.

– Томи иска да знаете, че е добре. Непрекъснато ми показва една Библия. Все я протяга към мен. Защо?

– Майка ни е евангелистка и непрекъснато чете Библията. Тя… – гласът на Кери секна. След това продължи: – Тя казваше, че Томи ще иде в ада заради начина си на живот. Мама ден и нощ се молеше за спасението на душата му.

След няколко мига Кери попита плахо:

– В ада ли е брат ми?

Отново се смаях, когато видях как тези хора взаимно си предават страхове. След няколко минути предадох съобщение от брат им.

– Томи иска да ви кажа, че навярно е в рая, защото никога не е виждал място, което да е така красиво и изпълнено с толкова много любов. Казва, че не е видял нищо, което да прилича на ада. Хм… казва, че адът е на Земята.

Джо си пое въздух:

– Съгласен съм.

– Брат ви ми казва, че е бил много уплашен преди да умре, защото част от него все още е вярвала на майка ви и на нейните религиозни убеждения. Изживял е много емоционални терзания. От СПИН ли умря?

– Да – отговори Кери.

– Казва, че е повярвал на майка ви, когато е твърдяла, че болестта му е Божие наказание за това, че е хомосексуалист. Нямам чувството, че брат ви е изпитвал себеуважение и самоувереност.

– Томи беше добър човек – отвърна Кери. – Но винаги чувстваше, че нещо у него не е наред, заради отношението на майка ни.

– Сексуалността няма нищо общо с добротата и любовта в сърцето на човека. Моля ви, опитайте се да разберете това. Да си хомосексуалист не е грешно. Бог познава единствено любовта. Хората, а не Бог, са тези, които поставят условия пред нея.

Продължих да предавам мислите на брат им.

– Томи ми казва, че сега обича себе си повече от когато и да било.

– Бихте ли му предали, че съжалявам, задето не се виждах с него? – каза Джо.

– Колко дълго не сте били край него? – попитах аз.

– Пет години. Някак си се отрекох от него, когато разбрах, че е хомосексуалист. Страхувах се, че ако съм около него, също ще се разболея. Бях глупав. – Джо се разрида.

Седях там и чувствах целия потиснат гняв и терзание, които Джо таеше. Казах му да не бъде така суров към себе си.

– Един ден ще разбереш – казах аз. Докато говорех на Джо, Томи ни прекъсна. – Джо, разбираш ли какво има предвид Томи, когато говори за кръстопътища?

– Да. Това е една група за подпомагане за болни от СПИН, в която съм доброволец. Постъпих в нея след смъртта на Томи.

Изненадах се от пълния обрат, който бе настъпил в отношението на Джо.

– Томи се усмихва, защото е много горд с теб. Докоснал си сърцето му. Показал си не само любов към него, но и съпричастие, желание да учиш. Кери се протегна и хвана ръката на Джо. – Знае ли Томи, че се молех за него? – попита тя.

– Да. Казва, че се е опитал да ти благодари в един сън, но ти не си го разбрала. Казва, че е имало нещо общо с птица.

– О, да, така е. Преди три нощи сънувах един бял гълъб, който ме следваше навсякъде. Имах чувството, че може би е Томи – отвърна Кери.

– Брат ви моли да кажете на майка си, че е на небето с Уенди – продължих аз.

– Уенди беше добра приятелка на мама. Каква изненада! – откликна Кери.

– Томи казва, че сега му е много по-лесно да разбере живота, защото вижда нещата в по-широка перспектива, отколкото на Земята.

Помогнах на Джо и Кери да разберат колко много ги обича брат им и че той ще бъде с тях повече, отколкото когато и да било преди. Преди да прекъснем комуникацията, Джо ме помоли да кажа на брат му още нещо.

– Можеш ли да му кажеш, че го обичаме и ни липсва?

Вслушах се в отговора на Томи.

– Той знае и казва, че винаги ще ви обича. Иска да ви кажа, че един ден всички ще бъдете заедно небесата, на място, където любовта никога не умира.

Срещал съм се с много духове като Джошуа и Томи, които са имали ужасяваща представа за смъртта. В случая на Томи страхът от смъртта беше причинен от вярата на майка му в един гневен и отмъстителен Бог. В цялата ми практика нито един дух не е твърдял, че Бог чака в отвъдното, за да ни накаже за земните ни дела. При демонстрациите си често казвам: “Ако ще вярвате в нещо, нека то се основава на любовта и уважението.” Има твърде много нещастни хора, които живеят в страх от ада, огъня и проклятието.

Както разкри сеансът с Виктория, когато страхът има парализиращ ефект върху живота ни, е невъзможно да осъществим мечтите си и да използваме своя потенциал. В подобни случаи можем да открием много учители, лечители и здравни работници като Бриджит, които искат да помогнат на околните да се освободят от болката. Божията любов достига до всяко същество на тази планета. Трябва само да поискаме помощ и ще се намерят хора, готови да ни окуражат да се изправим лице в лице със страховете си и да заживеем пълноценен живот.