Реймънд Мууди
ЖИВОТ СЛЕД ЖИВОТА
Реймънд Мууди
ВЪВЕДЕНИЕ
Тази книга, написана от човешко същество, естествено отразява компетентността, възгледите и предразсъдъците на своя автор. Ето защо, макар че се постарах да бъда възможно най-обективен и честен, някои факти за самия мен могат да ви бъдат полезни, за да оцените невероятните твърдения, които следват.
Първо, аз самият никога не съм бил близко до смъртта, ето защо това не са сведения от първа ръка за преживявания, които самият аз съм имал. Същевременно не мога да претендирам за пълна обективност на тази основа, тъй като съм емоционално обвързан с проекта. Изслушвайки разказите на толкова много хора за невероятните преживявания, обект на книгата ми, се чувствам така, сякаш лично съм преживял всичко това. Мога само да се надявам, че тази позиция не представлява компромис с рационалността и балансираността на моя подход.
Второ, аз пиша като човек, който не е основно запознат с огромната литература, посветена на паранормални и окултни явления. Не казвам това, за да ви обезкуража, и съм сигурен, че ако бях по-запознат с нея, щях да разбера по-добре изучаваните от мен случки и събития. Всъщност смятам да се запозная по-обстойно с някои от тези произведения, за да разбера до каква степен моите открития потвърждават проучванията на други хора.
Трето, религиозното ми възпитание заслужава известен коментар. Моето семейство посещаваше презвитерианската църква, но родителите ми никога не се опитваха да наложат своите религиозни вярвания или идеи на децата си. Докато растях, те, общо взето, се стараеха да насърчават наклонностите ми и да ми дадат възможност да ги следвам. Ето защо аз израснах с „религия", която не представлява набор от фиксирани доктрини, а no-скоро интерес към различни духовни и религиозни доктрини, учения и въпроси. Вярвам, че Всички големи религии на човечеството могат да ни кажат много истини; вярвам, че никой от нас не притежава всички отговори на дълбоките и фундаментални истини, с които се занимава религията. Що се отнася до религиозната организация, в която членувам, тя е методистката църква.
Четвърто, моите академични и професионални познания са донякъде разнообразни, някои биха казали — разпокъсани. Изучавах философия във Вирджинския университет и получих докторска степен през 19в9 г. В областта на философията проявявам специален интерес към етиката, логиката и философията на езика. След като в продължение на три години преподавах философия в един университет в източната част на щата Северна Каролина, реших да постъпя в медицински колеж и възнамерявам да стана психиатър и да преподавам философия на медицината в медицински колеж. Всички тези интереси и досегашният ми опит естествено спомогнаха за оформянето на подхода към това проучване.
Надеждата ми е тази книга да привлече вниманието към явление, което едновременно е много широко разпространено и много добре скривано, и в същото време да спомогне за създаването на по-голям обществен отзвук. Защото съм твърдо убеден, че това явление е от огромно значение не само в множество академични и практични сфери — особено психологията, психиатрията, медицината, философията, теологията и религията, — но и за начина, по който живеем всекидневния си живот.
Нека да ви кажа от самото начало, че по причини, които ще ви обясня доста по-късно, не се опитвам да до-кажа, че има живот след смъртта. Нито пък смятам, че в момента е възможно съществуването на подобно „доказателство". Отчасти по тази причина избягвам използването на конкретни имена в моите истории и променям някои подробности, указващи самоличността на участниците, като оставям съдържанието непроменено. Това се оказа необходимо и за да бъдат защитени тайните на отделните заинтересовани личности, а и в много случаи — за да получа разрешение да публикувам случките, свързани с мен на първо място.
Ще се намерят мнозина, които ще сметнат за невероятни твърденията в тази книга, и първата им реакция ще бъде направо да ги отрекат. Нямам никакви основания да ги обвинявам, само преди няколко години аз щях да реагирам по същия начин. Не искам от никого да приеме съдържанието на тази книга и да й повярва само бъз основа на моя авторитет. Всъщност като логик, който отхвърля пътя към вярата, преминаващ през лишени от смисъл позовавания на нечий авторитет, особено настоявам никой да не го прави. Само моля онзи, който не повярва на прочетеното тук, заради себе си да се порови в проблема. Мнозина, които приеха да направят това и бяха скептично настроени отначало, впоследствие споделиха моето удивление от тези случки и събития.
От друга страна, не се съмнявам, че мнозина читатели ще изпитат огромно облекчение, защото ще открият, че не са единствените с подобни преживявания. Именно на тях (особено ако, както става често, са скри-
ли своята история от всички, освен от няколко близки и доверени хора) мога да кажа само следното: надеждата ми е, че тази книга може да ви окуражи да говорите малко no-открито, за да бъде по-ясно осветлен един изключително интригуващ аспект на човешката душа.